• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 July 2019, 09:48:07

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9363
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 18
Total: 19

Българите в Хърватия

Started by Hatshepsut, 17 September 2018, 15:58:50

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

17 September 2018, 15:58:50 Last Edit: 16 January 2019, 10:08:40 by Hatshepsut
Българите в Хърватия


Как и кога се е формирало българското малцинство в Хърватия

Българите са идвали на територията на Хърватия в няколко различни периода. Първите българи са дошли в Загреб през втората половина на XIX век. Те са били млади хора, студенти, които са получили стипендии благодарение на епископ Йосип Щросмайер, а по-късно и на Франьо Рачки. Тази тенденция продължава и след освобождението на България от турско робство когато българските студенти тук са много повече.

След завършване на образованието си в Загребския университет голяма част от тях се завръща в България и стават строители на новата българска държава. Но някои създават свое семейство и завинаги остават в Хърватия.

Втори път голям брой българи пристигат в Загреб в началото на XX век. Това са хора земеделци, селяни, които са се занимавали със селско стопанство и които са дошли, както се казва, на гурбет за парче хляб. Сламените покриви на техните къщи са се виждали на края на Максимирската гора.

След края на Първата световна война в Загреб пристига голяма група български градинари, които активно участват в живота на града и околните селища. След тяхното пристигане предлагането на загребския пазар става по-разнообразно и богато, защото българските градинари донасят със себе си и започват да отглеждат тук някои зеленчуци, които местните жители не са познавали. Техният усърден и скромен труд, тяхната честност, оставят дълбока следа в съзнанието на загребчаните и те дълго време всеки, който се занимава с градинарство, са наричали ,,българин", независимо от това, че не е имал никаква връзка с българите. По този начин загребчани са изразили особеното си признание към българските градинари за тяхното трудолюбие и за приноса им в подобряване качеството на живота в Загреб.



Следващата преселническа вълна е в навечерието и началото на Втората световна война, когато Хърватия и България са били съюзници и техните двустранни връзки достигат възможно най-високото ниво. Когато българите са учили извън своята родина България, традиционно са избирали да следват в Загреб, Прага, Париж, Берлин и Цюрих. Така, в началото на 40-те години, в Загреб идват много български студенти. Според неофициални данни техният брой е бил около петстотин. Следвали са предимно право, медицина, строително и машинно инжинерство. Например - през учебната 1942/43 г. в Медицинския факултет на Загребския университет са следвали повече българи отколкото хървати. Впрочем не трябва да се забравя, че по време на войната в Хърватия е била въведена трудова повинност и хърватите, които са имали възможност да следват са били по-малко, отколкото в мирно време.

След завършване на образованието си доста българи остават в Загреб, т.е. в Хърватия и тук създават семейство. В същото това време, в края на 30-те и началото на 40-те години, освен студенти, в Загреб пристигат и сравнително голям брой музиканти и певци, които активно участват в културния живот на Загреб и на Хърватия като цяло. Ще споменем само някои от тях - Петър Райчев, Стоян Коларов, Мариана Радев, Яна Пулева-Папандопуло, Филка Плетикосич и др. Студенти и музиканти пристигат тук до 1968 година, т.е. до известните събития в Чехословакия, след които българското правителство максимално ограничава пътуванията в тогавашната Югославия.

Между другото, смята се, че голям брой българи, бягайки от турците, са дошли на територията на днешна Хърватия - чак до адриатическото крайбрежие. Те много отдавна са асимилирани, а свидетелства за тях днес съществуват само в църковните книги и в запазените имена, които завършват на "ов".

Според преброяването на населението през 2001 г. в Хърватия е имало 331 българи, от които 174 живеят в Загреб. Възможно е този брой да е по-голям, но потвърждение за това трябва да почакаме при следващото преброяване. От казаното дотук е ясно, че най-много българи живеят в Загреб, а останалите са разпръснати в цяла Хърватия: Пакрац, Славонски брод, Джаково, Вуковар, Осиек, Риека, Пула, Сплит, Имотски, Дубровник и т.н.

През 1998 г. в Хърватия е основана Национална общност на българите в Република Хърватия със седалище в Загреб. Тази общност, която вероятно е една от най-малките в Загреб, има помещения на улица ,,Княз Мислав" № 13, които са й предоставени от Градския съвет на Загреб. В тях се провеждат всички мероприятия, свързани със запазване съществуването на българското малцинство, неговият език, култура и обичаи.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:333997

Hatshepsut