• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2019, 16:20:07

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10061
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 35
Total: 35

Археологически находки във Великотърновска област

Started by Hatshepsut, 23 September 2018, 06:57:27

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Млади археолози откриха древни монети и сечива в крепостта "Ряховец" край Горна Оряховица


Ученици от великотърновското училище ,,Емилиян Станев" се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта ,,Ряховец" край Горна Оряховица.

Ученици от великотърновското училище ,,Емилиян Станев" се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта ,,Ряховец" край Горна Оряховица. Средношколците са от единствения във Великотърновска област кръжок по археология.

Младите археолози са десетокласници от най-голямото училище в област Велико Търново. Възпитаниците на СУ ,,Емилян Станев" имат вече едногодишен опит в археологическата наука и работата на терен. Кръжочниците подредиха в училището си изложба от артефакти. Находките са открити от самите средношколци, които през лятото участваха в разкопките на древната крепост ,,Ряховец" край Горна Оряховица. Експозицията съдържа богат снимков материал от проучвателната дейност, а в стъклени витрини са подредени монети от 13-и век, части от стрели и битови предмети, както и находки от ранножелязната епоха.

Заниманията по археология стартират през миналата година, а със средношколците се занимава археологът от Великотърновския исторически музей Илиян Петракиев:

"Ентусиазмът на учениците, които започнаха от първия до последния ден, провокираха у мен идеята, освен чисто теоретични занимания, да преминем и към практични. Още през пролетта организирахме теренни археологически обходи в село Боженци, Габровска община. В последствие направихме и традиционните ни разкопки на крепостта ,,Ряховец" пак заедно с децата от кръжока".

Човек трябва да знае какво иска, какво може и какво му е на сърцето. Археологията е запалила любознателността на кръжочниците. Десетокласникът Стоян Стефанов е и един от доброволците в археологическите експедиции. Младежът споделя, че историческата наука винаги го е увличала:

"Аз винаги съм бил голям фен на историята. Освен че нямах работа у дома, просто ми беше интересно да разбера как е практическата страна на този предмет. В часовете ни учеха как се работи с геодезия, с фотошоп, с различните програми, които ползват археолозите. На терена ни учиха как се работи с металотърсач и как се описват намерените неща. Иманярството е много по-бързо от археологията, няма нужда да се пишат 50 страници документация след намиране на обект. Кратко казано - единствената разлика е: няма я бюрокрацията, не се пишат писмено находките".

Още в първите дни на теренната работа в крепостта ,,Ряховец" Стоян Стефанов бил впечатлен от намерените средновековни монети и нож. Младежът признава, че археологията му е изключително интересна като наука, но не планира да тя стане негова професия:

"Е, много тежък физически труд с много ниска отплата. Трябва много да ми харесва, пък не е на това ниво".

За разлика от Стоян неговата съученичка от кръжока Пламена Владимирова категорично е решила, че археологията ще е нейното бъдеще, а интересите ѝ са насочени към некрополите и скелетите в тях:

"Работата на обекта е уникална, защото там се срещаш с хора, които са готови да дадат част от времето си, за да могат да открият някаква малка история. Те не гледат парите, а са там, за да се забавляват, което на мен ми направи голямо впечатление. Аз основно се занимавах с металдетектора, защото ми беше интересно как са структурирани монетите, къде се намират, дали има значение мястото им според датировката. В края на заниманията на обекта излязоха нови находки, които бяха неочаквани - три скелета, което образува некропол. Винаги съм била запалена по некрополите и се научих да ги чистя, да водя документацията и да описвам откритите на тях находки".

Археологията може да е забавна наука, разказва на кръжочниците си Илиян Петракиев:

"Част от нещата, които аз им преподавам, аз също ги уча наново. Аз, може би, започнах от тяхното ниво и това ми позволи да имаме по-близка дистанция един с друг. Наблегнахме на повече снимков материал, работа в клас, а не точно чистата, суха теория. Трябва да си призная, че децата са изключително талантливи и много бързо не само че попиваха това, което им се преподава, но искаха допълнителна информация, допълнителна литература. Не е лъжа, ако кажа, че задлъжнях на библиотеката на нашия музей, защото голяма част от литературата вече е в тях.

Средношколците археолози активно се включиха в археологическата школа ,,Ряховец" и почистването на находките, намерени в едноименната крепост, разказа ръководителят на школата Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Под нейно ръководство вече пета година в музея се провеждат семейни съботи, по време на които родителите водят децата си, за да се забавляват и помагат на археолозите:

"Децата, с които аз работя в музея, ми вдъхват една увереност и още по-силно ме мотивират да работя, тъй като виждам, че работата ни има смисъл. Има млади хора, които се интересуват, които са доволни и страшно щастливи. За мен това е достатъчно. Когато човек е щастлив, значи си е свършил работата".

Клубът на младите археолози и СУ ,,Емилиян Станев" обявяват конкурс за изработване на лого на Археологическа школа ,,Ряховец". Трите най-добри проекта ще бъдат наградени, а всеки който иска да участва, може да се включи в творческата надпревара до 15 февруари 2019 година.

http://bnr.bg/post/101057152/mladi-arheolozi-otkriha-drevni-moneti-i-sechiva-v-krepostta-rahovec-krai-gorna-orahovica

Hatshepsut

Археологически находки от Свищов


Фрагмент от тухла с частично запазен латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица от прочутия І-ви Италийски легион е открит при разкопки на хълма ,,Чуката" в Свищов. Това съобщи ръководителят на екипа проф. Николай Овчаров. Надписът се датира в ІV в.

По време на разкопките, които продължават вече втора седмица, е намерена и красива рисувана керамика и метални апликации от различни епохи, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Археолозите са попаднали и на пожарища, предизвикани през 1810 г. това е станало на дълбочина около метър в двора на замъка.

А непосредствено под този пласт излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини.

,,Без съмнение става дума за войните между християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и превземането на замъка от Дракула", коментира проф. Овчаров.

Разкопките продължават и предстои навлизането в по-ранния средновековен пласт от Второто българско царство.

,,Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната съпротива на българите срещу османското нашествие през ХІV в.", обясни Овчаров.

За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за замъка н Свищов съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. ,,Свищовски път", водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък.

Особено важно е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/nadpis-na-italijski-legion-otkriha-v-srednovekoven-zamyk-v-svishtov-166605

Hatshepsut

Редки печати, имитационни монети и некропол откриха археолози в крепостта ,,Ряховец"


За ДНК анализ в Харвард предстои да бъдат изпратени откритите средновековни скелети.

Над 200 находки разкриха археолозите през този сезон при разкопките в крепостта ,,Ряховец" до Горна Оряховица. За ДНК анализ в Харвард предстои да бъдат изпратени откритите средновековни скелети. Историческият музей в Горна Оряховица се включва в унгарски проект за изследване на куманското поселение на Балканите.

Редки амфорни печати, имитационни монети и некропол са част от находките това лято в крепостта ,,Ряховец". ,,Затвърждава се теорията за силната фортификация на крепостта през XIII век", обясни археологът Мая Иванова от музея в Горна Оряховица:

,,Крепостна стена, разкрита към момента до 2,50 метра ширина. Външна бойна кула с размери 4 на 5 метра и некропол от 13-ия век извън крепостната стена".

С куманския проект на Унгарския национален музей историците в Горна Оряховица получават възможност за безплатни анализи в Харвард, посочи археологът Илиян Петракиев:

,,Ще ни позволи няколко години да можем да си правим ДНК анализите. В България никой още не е започнал да прави ДНК база данни".

30 ученици от единствената в страната детска археологическа школа помагаха в крепостта ,,Ряховец" това лято.

http://bnr.bg/horizont/post/101149469/redki-pechati-imitacionni-moneti-i-nekropol-otkriha-arheolozi-v-krepostta-rahovec

Hatshepsut

Селищната могила в с. Петко Каравелово няма аналог в страната


През септември проучванията продължават

От научна гледна точка, миналогодишният археологически сезон бе най-пълноценния за халколитната селищна могила край с. Петко Каравелово, отчете пред микрофона на Общинското радио дългогодишният й изследовател Александър Чохаджиев. Серия от двадесетина абсолютни дати от различните й пластове позволяват на археолога да ги датира изключително прецизно, поради което обектът се оказва без аналог в страната. Селището се развива в продължение на близо 8 века между 5000 и 4300 г. пр. Хр. Наблюдава се връзка със предшественици от неолита, но все още не е ясно от къде са пристигнали първите заселници.

Изминалият сезон предложи и една особено зловеща находка

В плитка яма, разположена в центъра на опожарено в древността жилище, археологът попадна на групов гроб, в който са захвърлени телата на петима мъже, на възраст между 18 и 40 г., убити по особено жесток начин. Проби от тях са изпратени в Германия за ДНК и палеопатологични анализи, като още много научна информация тепърва предстои да бъде извлечена от тях. До момента сериозен антропологичен анализ на терен е направила д-р Надежда Атанасова от Националния институт по експериментална морфология и антропология към БАН. Досущ като съвременен криминолог, д-р Атанасова е констатирала и причината за смъртта. Жертвите на тази ,,екзекуция" очевидно са загинали след множество удари в областта на главата.

Тази могила е единствената в региона, която се намира непосредствено до Янтра. Другите подобни обекти в Джулюница, Хотница, Горски Сеновец и останалите известни селищни могили в региона са разположени по нейни притоци или дори притоци на притоци. Близостта им до Янтра е била причина през всички тези векове жителите на древната могила в Петко Каравелово непрестанно да страдат от разливите на Янтра. Но очевидно е имало нещо по-силно от страха им. Какви са причините те упорито да пребивават на точно това място, което географски се намира в центъра на Дунавската равнина тепърва ще се изяснява. Но не е изключено да е свързано с функцията на реката като единствен сигурен маршрут от Стара планина към Дунав. ,,Ако си представим, че околността е била гъстообрасла с гори, макар и доста въртелива, Янтра е била единствен сигурен маршрут за хора, идващи от Тракия, целящи да пътуват оттатък Дунав. Колкото и странно да ни се струва - тези хора, не обичам да ги наричам първобитни, те са били далеч по-цивилизовани от това, което си мислим. През всички години, независимо от цивилизациите, големите търговски маршрути вървят покрай реки. Не говоря за воден транспорт, говоря за сигурен, устойчив маршрут", коментира Чохаджиев. И действително, дори в по-късни години селото, чието старо име е Одаите, продължава да се развива, като място за почивка на пътуващите между Русе и Търново търговци.Честите разливи на Янтра през вековете са запазили уникални находки, каквито се очаква да бъдат открити и през настоящия сезон. Около 40 дни традиционно ще продължат проучванията на обекта, които стартират през септември. Накъде насочва усилията си тази година разказва дългогодишният изследовател на обекта Александър Чохаджиев.

http://radiovelikotarnovo.com/селищната-могила-в-с-петко-каравелово/

Hatshepsut

Уникално селище от Първото българско царство разкриха археолози край Иванча


Първото у нас селище от ранното средновековие разкри край с. Иванча екипът на археолога доц. д-р Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Проучените 7 вкопани жилища тип землянка и свързаните с тях пещи и ями са от ранните години на Първото българско царство - VIII - IX век, което означава присъствие в езическия, а след това и в християнския период. В Северна България досега друго селище от този период не е открито, категоричен е доц. Рабовянов. И допълва, че проучваните преди това жилища са най-вече в големите центрове Плиска и Преслав и около тях, но селищата там са от по-късен период - края на IX, X и XI век.
Интересна керамика от епохата, включително и цели съдове, са извадили от земята археолозите. "Има няколко гърнета от песъчлива глина с врязана украса. Но най-интересно е присъствието на т.нар. светлоглинени или амфоровидни стомни, като поне върху две от тях са врязани старобългарски знаци. Попаднахме и на голямо количество от т.нар. сива излъскана керамика, която е свързана с прабългарската традиция. Тези находки ще допринесат много за изследването на този период в Дунавската равнина и в Централна Северна България, от където почти липсват публикувани материали и паметници", обясни археологът. Той посочи, че по време на разкопките е разкрит и един езически гроб. От него са взети проби за радиовъглеродно датиране, за да може да се установи с точност дали погребението е от ранния период на Първото българско царство или е свързано с времето на т.нар. късни номади - кумани, узи, печенеги и др.

Мащабният обект край полскотръмбешкото село Иванча се простира на площ от 200 дка, но археолозите са успели да проучат едва 6,5 дка от него, които попадат по трасето на Северния магистрален газопровод. Разкопките преминават на два етапа. Стартират на 1 април със сондажни проучвания с цел изясняване на характера на обекта и продължават 45 календарни дни. След като става ясно, че обектът е наситен с културни ценности от различни епохи, започва втората фаза от над 50 календарни дни - от 17 юни до 7 август. Екип от 12 души и 70 работници с ръководител доц. д-р Деян Рабовянов е разкривал тайните на древното селище.
Обектът се намира в местността Белите локви, южно от Иванча. В селището са разкрити останки от шест епохи и обхващат период от над 3500 г. Най-ранните следи са от ранната бронзова епоха, като археолозите са открили керамични съдове на 5000 г., които са рядкост за Северна България. От късната бронзова епоха датира разкрит гроб с керамична кана до главата, която е индикативна за периода. Това е изключително рядка находка, тъй като досега е изследван само един гроб от същата епоха в Централна Северна България, открит при с. Батин, Русенско, твърди доц. Рабовянов. Погребението е тип хокер (със силно свити крака) и вероятно е на детски индивид. От него също са взети проби за радиовъглеродно датиране. В региона няма други проучвания от късната бронзова епоха, а в Иванча археолозите са попаднали и на жилище с няколко ями от периода.
При разкопките са открити единични находки от ранната желязна епоха, както и материали от Второто българско царство, най-вече монети. Но селищата от тези два периода вероятно остават извън рамките на проучваната площ, тъй като структури от тях специалистите не са открили. По думите на археолога най-голямо и най-изявено е присъствието в селището през османския период, като датировката попада в границите от XV до първите десетилетия на XVII век. Касае се за типично голямо село от епохата с 12-13 проучени къщи и свързани с тях други вкопани стопански помещения - обори, хамбари, ями и готварски пещи, както и гробище. Досега са правени изследвания в градовете - София, Пловдив, Стара Загора, Варна, а това е първото в България проучено село от османския период. "Тези столетия са много интересни, защото се явяват връзка между Второто българско царство и Възраждането. Ние открихме огромно количество материали от периода, сред които има много керамика, предмети от бита, украшения, ножове, монети", обяснява специалистът от НАИМ.

Оказва се, че от османския период се съхраняват регистрите на турските данъчни власти, като археолозите са успели да направят съпоставка между данните в писмените документи и тези от находките на терен. "Според регистъра от 1516 г. селото, което тогава носи името Йованча, е едно от големите в региона. То е с над 100 християнски и осем мюсюлмански домакинства", разказва доцентът. Един от гробовете обаче привлича вниманието на археолозите, тъй като вероятно е свързан с прикрит криминален случай. "В изоставено стопанско помещение попаднахме на два скелета, хвърлени по очи, вероятно със завързани ръце. Те бяха точно датирани, защото на пояса на единия мъжки индивид беше запазена торбичка с джобно ножче и сребърна монета на Сигизмунд III Ваза - троен грош, който е от първите десетилетия на XVII век. Виждаше се, че са били затрупани с насип, за да не бъдат намерени. Дали е прикрито убийство, или нещо друго, още не знаем, но очевидно нещо извънредно се е случило, за да бъдат погребани на това място и в този вид", споделя доц. Рабовянов.

Над 30 вкопани жилища и още толкова вкопани постройки от друг стопански тип са успели да проучат археолозите край Иванча. Те са разкрили повече от 60 боклучни ями с множество предмети, както и над 30 пещи. Общо около 300 са находките от селището, като сред тях има 50-60 монети основно от османския период. Открити са и много елементи от украшения, битови предмети, въоръжение, конското снаряжение и елементи от облеклото на ездача. Особено ценни са керамичните съдове от различни епохи, като 20-30 от тях ще могат да бъдат напълно възстановени.
Всички находки ще обогатят фонда на Историческия музей в Полски Тръмбеш. През септември, когато ще се честват 55 г. от обявяването на селището за град, имаме намерение да подредим временна изложба с най-хубавите експонати, каза доц. д-р Деян Рабовянов. Той допълни, че това са третите археологически проучвания, правени в Полскотръмбешко. През 90-те години на миналия век археологът Петър Станев е работил на неолитния комплекс Орловец, а от няколко години Александър Чохаджиев разкрива праисторическо селище в Петко Каравелово. На обекта край Иванча освен стандартно археологическо проучване е осъществено геофизично изследване и аерофотографско заснемане.

https://www.dnesbg.com/kultura/unikalno-selishte-ot-parvoto-balgarsko-tsarstvo-razkriha-arheolozi-kray-ivantcha.html