• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 August 2019, 15:12:44

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9716
  • Total Topics: 1129
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 18
Total: 19

Цивилизацията на Древен Египет

Started by Hatshepsut, 24 July 2018, 14:59:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите някои книги за Древен Египет :faraon:

♦ книгата на Жан Веркутер "Древният Египет": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item151

♦ сборника "Тъгата на Древен Египет": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item271

Сборникът съдържа автентични извори за Първия преходен период в древноегипетската история.
Около 2100 г.пр.Хр. древноегипетската цивилизация се намира в своя така наречен Първи преходен период.
Като спомен от славните владетели на Старото царство са останали само издигнатите от тях храмове и пирамиди.
Рухването на централната власт води до безредици в страната. Управлението си разпределят множество местни големци.
Поради промяна в климата нивото на Нил е невиждано ниско, което води до гладни години...

♦ Книга на мъртвите на древните египтяни: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item353

♦ Титли и знаци на царската власт в Древен Египет: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item457

♦ дисертацията на доц.Сергей Игнатов "Морфология на класическия Египет": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1176

♦ книгата на доц.Сергей Игнатов "Египет на фараоните": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1220

Hatshepsut

Обелискът - символ на величие


Една от най-старите и най-емблематични постройки на Древен Египет е обелискът.

Издигащата се каменна кула имала за цел да удиви с височината си смъртните и да възхвали безсмъртните. За изграждането били необходими колосални инвестиции от усилия, материали и инженерна мисъл. Обелискът съдържал могъща религиозна и политическа символика, а повърхността му била покрита с писания.

Египетският обелиск е висок каменен монолит с 4 еднакви трапецовидни страни, които се стесняват в остър връх. Всъщност, думата за обелиск на древен египетски език е текхену. Както думата пирамида, така и думата обелиск произлизат от гръцки.

Обелиските завършват с малка пирамида, наричана Бенбен. Обелискът и големите пирамиди споделят една и съща символика в египетската космология. И двете са изображения от времето, когато се ражда светът - периода преди да е съществувало каквото и да било, включително боговете и смъртните същества. Тази легенда се появява в древния град Ону (по-късно наречен от гърците Хелиополис), където слънцето, под формата на бог Ра, и камъкът Бенбен са почитани още от ранния династичен период на Египет (около 2950-2575 г. пр.Хр.).

Символите по обелиска не са ограничени само в горната му част. Йероглифите са гравирани върху някои или и върху четирите страни и включват имената и титлите на фараона и посвещение към боговете.

Обелискът присъства през цялата история на Египет - от Старото царство до римското завоевание - и през този дълъг период претърпява значителна еволюция.

Фараон Сенусрет I от Дванадесетата династия изгражда серия от високи обелиски в Хелиополис, а един е съхранен и до днес. Висок 20 метра и построен през ХХ в. пр.Хр., той е най-старият оцелял обелиск, който все още се намира на първоначалното си място - днес парк в покрайнините на Североизточно Кайро.

Първата жена фараон Хатшепсут заповядва създаването на най-високия от всички обелиски. И той безспорно би бил такъв, ако строителите бяха успели да го вдигнат от земята. ,,Недовършеният обелиск" все още лежи в скалата, в която е бил изсечен - в древната кариера на Асуан. Монолитът продължава да е в процес на разкопаване. Учените смятат, че е създаден през XV в. пр.Хр. и ако е бил завършен, е щял да достигне 42 метра височина.

Изоставеният обелиск разкрива титаничните усилия, положени за създаването на тези масивни каменни кули. Веднъж изсечени, те трябвало да бъдат преместени. Работниците ги теглели по рампи, плъзгали ги в шейни, превозвали ги с лодки и след това изключително рисковано ги изправяли на мястото, на което трябвало да бъдат поставени. Това удивително съчетаване на физическа енергия, технически способности и артистични умения е с цел да обединят небето със земята, фараона с боговете.

Царуването на Рамзес II бележи връх в строителството в Новото царство. Този фараон е построил повече обелиски от всеки друг. В руините на Танис (град в делтата на Нил) са открити над 20 обелиска с неговото име. През XIII в. пр.Хр. на входа на храма Луксор се издигат два обелиска в негова чест. Основата им е украсена с бабуини. Смятало се е, че виковете им известяват изгрева и залеза и изразяват почит към слънцето.

Очарованието на египетските обелиски не е ново и много хора са пленени от величието им. Римските завоеватели се чувствали длъжни да доведат Египет в Рим. Император Август наредил да донесат в Рим обелиск от град Хелиополис, създаден по времето на Рамзес II. През IV в. пр.Хр. по време на царуването на Констанций II гигантският Латерански обелиск на Тутмос III също се отправя към вечния град. Обелиск пристига и в Константинопол, днешен Истанбул, където и сега впечатлява.

През вековете все повече и повече обелиски напускат Египет. В резултат на колониализма и тайни споразумения на египетските лидери обелиските на Клеопатра, наричани често с популярното прозвище ,,Иглите на Клеопатра", в момента се издигат в Лондон, Ню Йорк и Париж. Макар че трите обелиска наистина са с древноегипетски произход, никой от тях няма връзка с известната древноегипетска царица, на която са наречени.

Обелискът на парижкия площад ,,Конкорд", издигнат там през 1830 г., някога е стоял пред храма на Рамзес II в Луксор. Обелиските на Тутмос III, изпратени в Лондон и Ню Йорк през 1870 г., практически са близнаци.

Смайващи, харесвани и имитирани, обелиските вечно напомнят за удивителната технология и духовните подвизи на Древен Египет.

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=8498

Hatshepsut

Хрътки и чакали - древна египетска настолна игра

Тази древна египетска игра датира от около 2000 г.пр.Хр. Съдържа табла и пръчки за игра, известна сега като "хрътки и чакали". Открита е на няколко древни египетски археологически обекта.

Игралната дъска има два комплекта от 29 дупки, като всеки играч има 10 пръчки, които се поставят в дупките, украсени с глави на кучета или чакали. Смята се, че целта на играта е пръчките на всеки играч да се преместят от единия край на дъската до другия, като същевременно се улавят тези на противника.






Hatshepsut

Мистериозните нашественици от Изтока. Ролята на хиксосите в историята на Древен Египет


https://istorianasveta.eu/

НАЧАЛОТО. НАШЕСТВИЕТО НА ЧУЖДОЗЕМЦИТЕ

Изтощената икономически страна, лишена от работещ правителствен център и държавна администрация, става лесна плячка за чуждоземни врагове. В края на XIII династия, около 1675 г.пр.н.е.1, от Предна Азия, в Делтата нахлуват пълчища, вероятно от семитски произход. Те напомнят на нашествениците, които още в доисторическите времена налагат своето силно влияние върху езика на египтяните.2

Завоевателите, наричани обикновено хиксоси, според Йосиф Флавий, който се позовава на Манетон, оставят в Египет толкова малко паметници, че дори тяхната национална идентичност предизвиква най-различни мнения и ожесточени спорове в научните среди. Това е и причината продължителността и характерните особености на тяхното господство да останат бели петна в историята.

По-късно предание за хиксосите, съобщено от Манетон и стигнало до наши дни в трактат на Йосиф Флавий, е всъщност разказ подобно на много други, от които елините черпят своите сведения за историята и миналото на Египет. Два века след прогонването на хиксосите от страната, царица Хатшепсут разказва как се е справила с нанесените от тях щети:

Аз възстанових това, което лежеше в развалини.
Аз издигнах това, което беше останало недовършено.
От времето, когато азиатците бяха в Аварис
в Северната страна (Делтата),
и варварите бяха сред тях (народите от Северната страна),
разрушавайки това, което беше направено,
когато те управляваха без знанието на Ра.3

От научна гледна точка може да се оспори достоверността на текста в смисъла му на реална дейност на владетелката и може да се отнесе в контекста на съзнателното възвеличаване на царицата, което е стандартна практика у египетските монарси. Още повече, че в този период ретроспекцията във времето и контекста с преодоляването на хиксоския вандализъм би издигнал и утвърдил авторитета на Хатшепсут, а и като се има предвид управлението на тази царица и ситуацията разиграла се около нейната легитимация като законен владетел. Встрани от всичко може да се отбележи, че от текста ясно проличава, че култът към соларния бог Ра все още играе ключова роля за владетелите и от Новото египетско царство.

Още по-ранно свидетелство на войник от египетската армия, победила хиксосите, сочи, че след обсадата на Аварис, те са прогонени от страната и преследването им продължава в Южна Палестина и накрая във Финикия и Сирия.

Приблизително  четири века след тези събития сред народа се разпространява сказание, което обяснява причините за последната война с хиксосите. То съдържа интересни данни за нашествениците:

,,И така, случило се страната Египетска да се намира под властта на нечистите, тъй като нито един владетел не бил цар в тези времена; царят Секененре бил владетел на Южния град (Тива)...Царят Апофис бил владетел в Аварис и цялата страна му плащала данъци; (Южната страна) давал своята дан и Северната страна също носела в Делтата всичко, което било хубаво. Този цар Апофис обявил Сутекх за свой господар и не служел на никой друг бог в цялата страна, с изключение на Сутекх. Той построил прекрасен и вечен храм..."4

От тези древни документи става ясно, че хиксосите са азиатски народ, управляващ Египет от своята крепост Аварис, намираща се в Делтата. По-късното предание, което Йосиф Флавий заимства от Манетон, потвърждава в основни линии горното свидетелство и гласи следното:

,,Някога сме имали цар, на име Тимайос, по време на чието царуване се случило, не зная защо, че Бог бил недоволен от нас и дошли неканени хора с долен произход от източна страна, притежаващи достатъчно смелост да тръгнат на поход срещу нашата държава и да я покорят без нито една битка. След като подчинили владетелите ни, те варварски изгорили нашите градове, разрушили храмовете на боговете и постъпили с всички жители по най-враждебен начин, като някои убили, а други отвели в робство, заедно с жените и децата. Накрая те избрали сред тях цар, на име Салатис, който живеел в Мемфис и принудил както Горен, така и Долен Египет да плащат данъци и поставил гарнизони на всички най-подходящи места. Той укрепил особено силно източната част, защото предвиждал, че асирийците, които по това време били най-могъщи, ще се полакомят за тяхното царство и ще ги нападнат. Като намерил в Саиския ном град, твърде подходящ за неговите цели(намиращ се на изток от Нилския ръкав, близо до Бубастис, наричан Аварси, прочее Аварис), той го преустроил. Укрепил го силно чрез стени, с които го заобиколил, и в него поставил за защита голям гарнизон от двеста и четиридесет хиляди въоръжени мъже. Салатис се явявал там всяко лято, за да вземе реколтата от зърно, да раздаде заплатите на войниците и да ги подложи на упражнение, за да сплаши чуждоземците."5

Ако оставим настрана безсмисленото споменаване на асирийците и невероятната численост на гарнизона в Аварис, легендата може да ни разказва за реални исторически събития. По-нататъшните сведения за хиксосите в същото произведение ясно доказват, че по-късните описания не са в състояние да определят нито тяхната националност, нито техния произход.

Ако приемем цитираните документални източници за достоверно отразяващи реални факти и събития, то използвайки информацията, която те ни предоставят от контекста може да стигнем до различни изводи за хиксосите, макар и оскъдни. На първо място става ясно, че хиксосите са с азиатски произход и, че в хода на своето масирано нашествие се установяват в северната част на Египет, а именно в района на Делтата и град Аварис, който се явява център и седалище на тяхната политика към страната.

От изворите става ясно още, че Египет по това време е разпокъсан на отделни царства, ако изобщо могат да се нарекат така, по-скоро самоуправляващи се градове-държави и те плащат данъци на хиксоските  владетели. Откроява се намесата и покровителството на хиксоските царе в политиката на тези градове и райони.

Оттук може да се съди, че Северен Египет е завоюван най-рано от тези племена, на юг разпокъсаните независими градове и Тиванското царство са под пълен васалитет от страна на завоевателите. Не е изключена и военна намеса и за тяхното покоряване и поставянето на отделни ,,фараони", удобни за хиксосите.

Чисто географски, контролът над Северен Египет е изцяло в полза на хиксоските владетели, а Среден Египет е под пряка васална зависимост.

Важна информация ни носи и фактът, че хиксоските фараони възприемат сравнително бързо местните египетски обичаи и културно влияние, което си личи от царската им титулатура и обявяването на египетския култ към бог Сутекх (Сет) за главен и основен покровител на хиксоската династия.

По-нататък, във втория текст се съдържа много интересно описание на самото нашествие. Описано е масирано нахлуване, при което хиксосите не срещат никаква съпротива от отслабената и разединена държава, която завладяват, както е описано ,,без нито една битка". Много от градовете биват изгорени, а жителите им или убити, или отведени в робство. Любопитен факт е, че робовладелството е било познато на нашествениците, но това не е уникално, защото робството е било характерно за всички древноизточни страни през онзи период особено за тези от Леванта и района на реките Тигър и Ефрат.

Много интересна е следващата част от текста, в която се казва, че хиксосите избрали цар на име Салатис, който ,,живеел в Мемфис и накарал както Горен, така и Долен Египет да плащат данъци". Тук, при тълкуването, може да се получи двусмислица като става дума или за местен хиксоски владетел, който впоследствие се установява в Мемфис, за да контролира Египет, превръщайки Аварис на север в крепост за източните покрайнини, или, че този Салатис е бил местен египетски цар, който бива избран и за хиксоски, може би съгласно някакви договорни отношения (при които египтянина да получи властта над цял Египет) в хода на войната. В случая втората теза е малко вероятно и не кореспондира с характерната за епохата политика, особено за египетската.6

Продължавайки да черпи сведения от Манетон, Йосиф Флавий пише:

,,Целият този народ се наричал хиксоси, което значи ,,царе-пастири", тъй като първата сричка ,,хик" означава "цар" на свещения език, а ,,sos" - ,,пастир"8, на народния език, и от тези две срички е съставен терминът хиксос. Някои твърдят, че те са били араби7.

Според тези автори, които го цитират, Манетон дори ги нарича финикийци. Ако насочим вниманието си към титлите на азиатските владетели, запазени по паметниците на фараоните от Средното царство и на хиксосите, няма да открием нищо, което да наподобява на ,,владетел на пастирите", а Манетон неслучайно добавя, че думата sos означава ,,пастир"8, но на по-късния народен диалект. Подобна дума е напълно непозната за древния език на паметниците от епохата на Средното царство и Вторият преходен период. Според Манетон ,,хик"(на египетски hk, транслитерирано) е обикновения термин за владетел и Кхиан, един от видните и малко известни хиксоски  царе, често изписва на своите паметници тази титла, придружена от думата ,,страна", която може лесно да се изопачи фонетично и да се превърне в ,,sos". Оттук следва да се направи изводът, че думата хиксос вероятно е гръцкото произношение на титлата ,,владетел на страните".9

Разглеждайки по-нататък оскъдните паметници, оставени от хиксосите, ние откриваме няколко неясни и непълни  данни, засягащи облика на завоевателите. Те са наречени от преданията араби и финикийци, а от паметниците, съвременни на тяхната епоха - ,,азиатци", ,,варвари" и ,,владетели на страните". Един от техните царе на име Апофис, издига олтар(намиращ се днес в Кайро) и изписва върху него следното посвещение:

,,Той (Апофис) го направи като паметник на своя баща Сутекх, владетеля на Аварис, когато той (Сутекх) подчини всички страни под неговата (на царя) власт".

Колкото и обобщено и иносказателно да изглежда това твърдение, от него става ясно, че (поне теоретично) Апофис управлява не само Египет. По-знакови са паметниците на Кхиан (Сеусеренере) - най-изтъкнатият представител на тази династия. Те са открити в Гебелен, Южен Египет, до областите в Северната Делта, както и в други отдалечени места. Алабастров капак за ваза с неговото име е открит от археолога Артър Евънс под микенска стена в двореца на Кносос, на остров Кипър, а гранитен лъв с неговия знак на гърдите(намиращ се днес в Британския музей) е открит край Багдад. Едно от царските имена на този владетел е ,,Обхващащ (буквално ,,прегръщащ") страните". Тук е мястото да се спомене, че титлата на неговите скарабеи е ,,Владетел на страните". Скарабеи на хиксосите са открити и при разкопки в Южна Палестина. За някои изследователи това може да е доказателство, че този владетел, а и хиксосите като цяло, са владеели нещо като империя от различни народи в нейния състав. Теория, често застъпвана от египтолозите, но трудно доказуема на фона на това, че самите хиксоси не са оставили никакви писмени свидетелства от свой език или официални документални източници. Колкото и да са оскъдни тези данни, те ни навеждат на мисълта за изчезнала империя, която някога се е простирала от Ефрат до Първия нилски праг - империя, която не е оставила след себе си никакви други следи, поради обстоятелството, че подобно на много други градове, намирали се в Делтата, столицата на владетелите на Аварис е подложена на такова пълно разрушение, че не е възможно дори да се установи с точност нейното местоположение. Съществува голяма вероятност и освободилите се в по-късен етап египтяни да са унищожили всички свидетелства за господството на хиксосите над тях. В светлината на тези твърдения може да се каже защо завоевателите основават своята столица именно в Аварис - крайният източен район на Делтата, край самата азиатска граница. Хиксосите постъпват така, за да могат да контролират  не само Египет, но и своите азиатски територии. Ако горните предположения бъдат приети за верни, то тогава лесно може да се обясни защо хиксосите успяват да отстъпят в Азия и да издържат на натиска на египтяните в Южна Палестина в продължение на шест години, както потвърждават оцелелите египетски извори. Изяснява се и още как са могли да отстъпят в Сирия, след като са разбити в Южна Палестина. Подобни маневри са възможни само ако хиксосите владеят районите на Сирия и Палестина.

Отговорът на въпроса за националността, произхода и характера на загадъчната империя на хиксосите е много труден и дискусионен. Манетон, който ги нарича араби и финикийци, може да се окаже напълно прав. Нахлуванията на южно семитски преселници в Сирия, което се повтаря няколко пъти в историята, лесно би довело до сливането на двете племена в един народ и до превръщането им във войнствена държавна структура, осъществяваща своята хегемония в района и по на юг.

Двете първи поколения след прогонването на хиксосите оставят сравнително оскъдни данни за положението в Сирия. По-късно, непрекъснатите военни походи на Тутмос III (1504/1483-1450 г.пр.н.е.),10 описани в неговите анали, дават на изследователите възможността да се установи кой народ играе водеща роля в Сирия по това време. Голямата коалиция от царе в Сирия и Палестина, с която фараонът се сблъсква в началото на своите походи, се намира в град Кадеш, на река Оронт.

Тутмос III предприема походи в продължение на десет години, преди да успее да превземе упорито защитаващия се град и да покори царството. В Кадеш избухва въстание, последвано от още двайсет години упорита борба в Сирия, която приключва едва тогава, когато Тутмос III успява да разбие войските им за втори път. Водещата роля на Кадеш по време на цялата кампания налага предположението, че останалите царе в Сирия и Палестина са негови васали.

За египтолога Джеймс Хенри Брестед, Сирийската държава на царя на Кадеш трябва да се приеме за последното ядро на империята на хиксосите, което е окончателно унищожено от гения на Тутмос III. В резултат той се превръща в митологичен герой, прогонил завоевателите от Египет, упоменат в хрониката на Манетон под името Мисфрагмутозис, освободител на страната. Вземайки предвид мнението на древния историк и ситуацията в Сирия и Пластина през тази епоха, все по-голяма е вероятността да става дума за семитска империя. Освен това, върху скарабеите на фараон, който принадлежи към епохата на хиксосите, се чете името Иакоб-хер. Не е невъзможно някой от вождовете на коляното на Иаков да е стигнал до върховната власт. Това предположение би могло да има почва, ако се вземе предвид навлизането на коляното на Иаков в Египет, което трябва да се е случило приблизително по същото историческо време. Аналогично може да се предположи, че евреите в Египет са част от съюзниците на Кадеш, или на Хиксоската империя, и тяхното присъствие отчасти дава основание за преданието, че хиксосите са пастири. Възможно е и скандалното предположение на Йосиф Флавий, който отъждествява хиксосите с евреите, да съдържа част от истината, макар и случайно.

Както от сведенията на Манетон, така и от египетските предания, се потвърждава твърдението, че хиксоските царе облагат с данъци цялата страна. Вероятно именно към тази епоха може да се отнесе един от техните царе, на име Кхензер, който предоставя почти цялото управление на страната на своя първи министър - Енкху, който отговаря за храмовете и се занимава с тяхното възстановяване. Като вземем предвид, че Енкху живее през периода на Неферхотеп и съвременната на него династия на Себекхотеп, следва да се приеме, че епохата надмощие на хиксосите в Египет във времената след тези паралелно управлявали фараони.

От паметниците на тази епоха ние научаваме имената на трима владетели с името Апофис и на един с името Кхиан.

Единствената дата, запазена от времената на хиксосите е тридесет и третата година от царуването на един от царете с име Апофис и тя се намира в Папирус Ринд (Амес папирус), съхраняван в Британския музей. Твърдението на Манетон, който говори за три династии хиксоси (XV-XVIII) може да бъде подложено на сериозно съмнение, въпреки че ако се имат предвид последните датирани паметници, то това владичество продължава поне 108 години.

Безспорен остава фактът за вандализма, проявен от завоевателите, разрушаването на храмовете, част от които продължават да се възстановяват до времето на царица Мааткаре (Хатшепсут). Богът-покровител на хиксосите е египетска форма на сирийския бог Баал, а неговото име е, както се спомена и по-рано, Сет или Сутекх. Самите хиксоски царе бързо възприемат египетските обичаи. Приемат всички титли на фараоните и си присвояват статуите на своите предшественици.

Влиянието на чуждото присъствие в Египет, което се разпространява както в Сирия и Палестина, така и в южната част на Нилската долина, има сериозни последствия и в значителна степен става причина за коренните промени, които настъпват след прогонването на завоевателите. Хиксосите довеждат в долината на река Нил коня и научават египтяните на военното изкуство.
:arrow:

Hatshepsut

:arrow:
Теории за техния произход



Съвременно на хиксоското нашествие има и широко индоарийско нашествие в Централна и Южна Азия. Хиксосите използват същата колесница и употребяват коня, както и тези племена. За хиксосите, египетските източници говорят за ,,светкавично" нашествие.

За германския египтолог Волфганг Хайк, хиксосите са част от огромни маси племена с хуритски и индоарийски произход, мигрирали в Близкия изток през този период. Теоретично тази миграционна вълна може да е причинена от мощен природен катаклизъм като вулкан или земетресение, или от масиран военен конфликт.

Според Хайк, хиксосите са хурити, част от Хуритска империя, която се разпростира на по-голямата част от Югозападна Азия по това време.

За други египтолози е възможно хиксосите да със западносемитски, аморейски произход, изхождайки от извода, че един от хиксоските владетели в Египет носи името Кхиан, което е много близко по звучене с името на асирийски принц от времето на цар Шамсиадад I.

А за трети учени пък, хиксосите са част от огромна миграционна вълна, идваща от Западна Азия, района на Мала Азия, Крит, Кипър и Западното Средиземноморие. Съгласно тази теория хиксосите имат родствени връзки с Критско-минойската култура, а разселването им е в резултат на мощен природен катаклизъм или бързото увеличаване на населението и/или добитъка.11

Залезът на Средноегипетското царство започва с управлението на Тринайсета династия, независимо от усилията да бъде продължена традицията на Класическия Египет от предходната династия. Египет запазва до известна степен влиянието си в Бибъл, а Нубия продължава да бъде под властта на фараоните.

Скоро обаче в западната част на Делтата се появява съперничеща на Тринайсета Тиванска династия. В Ксоис, столицата на Шести Долноегипетски  ном, възниква нова династия - Четиринайсета, която се опитва да си подели властта над Египет, заедно с Тринайсета.

Паметниците, които оставя Четиринайсета династия, не са многобройни, но тя си съперничи и с по-късно възникналата Петнайсета династия, основана от завоевателите хиксоси, чиято столица станал Аварис (Хут-Уерет) в източната част на Делтата.

Хикосите превземат Аварис при управлението на Себекхотеп IV (XIII династия). Названието хиксоси е гръцка форма на египетското ,,хекау-хасут", в превод: ,,Принцове/Царе на пустинята", ,,Владетели на чуждите страни или пустинните възвишения" (на египетски "чужда страна" и ,,пустинни възвишения" на практика са едно и също).

Египетската дума ,,хасут" (мн.ч.) е обозначение на всичко извън пределите на Египет, така че не бива да се търси намек за етническо наименование - етноним. ,,Хекау-хасут" се споменават и по-рано от нашествието в Делтата, а именно в творбата от началото на Дванайсета династията - ,,Синухе" като обитатели на Сиро-Палестинския регион. Вероятно зад това название стоят племената от Азия или Речену, Ааму, Сечетиу и Ментиу, които били познати на египтяните от предишни стълкновения. Древното Близкоизточно предание е склонно да вижда в хиксоското завоевание заселването на евреите в Египет. В състава на имената на някои от хиксоските царе влизат семитски думи.

Хиксоската власт над част от Египет продължава най-малко сто и осем години (имат се предвид последните датирани паметници). След като хиксосите установяват влиянието си над Аварис, те започват да се спускат на юг към Мемфис, като се придвижват по източния край на Делтата. За около половин век стигат на 20 км. северно от Хелиопол, след като се укрепват във Фараша, Тел ел-Сахаба, Бубастис, Иншас и Тел ел-Яхудия. Приближаването на хиксосите до Хелиопол съвпада по време със залеза на Тринайсета династия. Само двама от хиксоските царе вероятно успяват да установят и разпространят влиянието си над Тива. На окло 10 км. южно от Тива са открити печати и писмена върху камък, съдържащи имената на Кхиан и Апопи.

Завоевателите приемат царската титулатура на египетските фараони и обявяват себе си за ,,синове на Ра". Поне привидно показват, че почитат египетските богове. Държавният им бог обаче е чуждо божество, което се опитват да отъждествят с египетския Сетх. В иконографията на ,,своя" Сетх те въвеждат много семитски черти. Твърде вероятно е на север, в Делтата, бог Сетх да е отъждествяван с Баал-Решеф и бога на хетите Тешуб. Хиксосите почитат също така и сиро-палестинската богиня Анат-Астарте.  В тази връзка е важно да се спомене, че богинята Анат - Астарта, чийто култ е свързан с Угарит (Рас-Шамра) е богиня на военните победи и закрилница на царя в битките. Съответства на вавилонската Ищар и шумерската Инанна, западносемитска  богиня на любовта и плодородието, но и на войната. Свързва се с военното дело и по-специално с конете и колесницата. Тук е и аргументът в полза на тезата, че египтяните усъвършенстват военното си дело благодарение на хиксосите и именно от тях е и появата на коня и колесницата.

В трудовете си по египетска история, Ю.Я.Перепьолкин12 напомня, че египтяните от Новото царство наричат божествата от Сирия и Анадол ,,сетхове". Това наблюдение е важно и следва да се взема под внимание при работа с оригинални текстове. Като наследство от хиксоско време е и превръщането на източния край на Делтата в главно място за почитане на бог Сетх, главно в района на Ком Омбо (Омбос), в непосредствена близост до района на Аварис. От времето на управлението на хиксоските царе е папирусът Ринд, представляващ сборник от задачи по математика. Хиксоският цар Кхиан поддържа активни контакти със северните страни. В Дамаск е открит негов лъв.  Името му се среща също така върху капака на алабастров съд, открит от сър Артър Еванс в Кносос (Крит). По време на около половинвековното си царуване той поддържа активни връзки със Средиземноморието.

Ф. фон Бисинг смята, че появата на критско-микенските вази в развалините на Кахун може да се свърже с управлението на Хиан и приемника му. Според този учен, по това време се подготвя този културен обмен, чийто резултат, от една страна, е разцветът на микенската култура, а от друга - изящното изкуство на Новото царство в Египет.13

Описанието на Манетон за този период е запазено с пълни подробности в съчинението ,,Срещу Апион" на еврейския историк Йосиф Флавий. Но не бива да забравяме, че Манетон пише като гръко-египтянин за най-голямото бедствие, достигало някога Древен Египет - падането под чужда власт. Макар по-късните египетски хроники да говорят за стихийно нашествие на отчаяни орди през източната Делта, в действителност семитските нашественици навлизат в Египет постепенно и за сравнително дълъг период. Това проличава не само по имената, записани върху някои стели от Средното царство и в списъци на слуги, но и по фреските с изображения на азиатци от времето на XII династия в гробницата на велможата Хнумхотеп в Бени Хасан, Среден Египет. Тези заселници постепенно придобиват нарастващо влияние, но едва към края на XVIII в.пр.н.е. започват да разширяват влиянието си извън своята база в Аварис (днешен Тел ел Даба).

Според Торинския царски списък, петимата (може би шестима) основни владетели на хиксосите, посочени от Манетон, управляват общо 108 години, а продължителността на всяко отделно царуване е неясна. За съжаление, по-голямата част от Торинския царски списък е увредена и числото, споменато за предполагаемия основател на династията Шеши, може да е 13 или 23 години. По същия начин неговият наследник Якубхер може да е царувал 8 или 18 години. Най-дълго остава на престола четвъртият цар от династията Аусерре Апопи I (Апофис), който управлява около 40 години.

Хиксосите разграбват египетската столица Мемфис около 1720 г.пр.н.е, но и след това не се установяват н сърцето на Египет, а предпочитат укрепленията на граничния Аварис в източната Делта14.

Дипломатически връзки извън Египет

В Тел ел-Даба (Аварис), разкопки разкриват свидетелства за ужасна разруха на тамошните дворци. Невероятни фрагменти от фрески в минойски стил (може би дори по-ранни от Минойските фрески в Кносос на о. Крит) биват открити разпръснати из някогашната дворцова градина, което доказва не само яростта на нападателите, но и нещо по-важно - връзка с минойския художествен свят. Друга връзка е кръгъл алабастров капак за гърненце, намерен в двореца в Кносос и украсен с картуша на третия хиксоски цар Кхиан. Името му се среща и в надписи, надраскани върху рамото на лежащ гранитен сфинкс от Средното царство, открит в Багдад. За Хиан са запазени малко повече писмени сведения, отколкото за другите хиксоски владетели, повечето от които са ни известни само от надписи върху скарабеи.

Сведенията за периода на хиксосите са оскъдни, вероятно поради два основни фактора. Първо, тяхното влияние се ограничава основно в Делтата и северните области на Египет, където е и центърът на властта им. Второ, в Древен Египет чуждото владичество е нещо немислимо и ето защо след като равновесието е вече възстановено и Египет е освободен, възниква масовото движение както на народа, така и на централната власт на domnatio memoriae (проклятие на спомена) и монументите на хиксосите биват повсеместно унищожени. Тук е и моментът сериозно да се замислим върху въпроса дали хиксосите са едни "озверели пълчища" без писменост и култура, поради което почти няма оцелели и открити техни паметници и свидетелства от първо лице, или египтяните са се "погрижили" да заличат всяка следа от съществуването на някогашните чужди завоеватели?!

Ефимерната XVI династия (дребни царе, които почти със сигурност действат в сянката и с разрешението на хиксоските царе от Аварис) оставя само две имена - Анатхер и Якобаам, които не се срещат в картуши и са известни само от скарабеи, намерени в Северен Египет и Южна Палестина.15

Седемнайсета династия е египетска, от Тива, и произлиза от разклонение на Тринайсета. По принцип краят на XIII династия е неизвестен. Когато нашествието на хиксосите стига пункта, разположен на 20 км. северно от Хелиопол, в Тива царува 33-ият или 34-ият представител на XIII династия Дедумесиу I. Ако той е Тутимайус на Манетон, то по негово време хиксосите установяват трайно властта си над Египетския североизток. Според Н. Гримал тази идентификация е приемлива, тъй като Дедумесиу I е последният владетел от XIII династия, който е оставил надписи в Тива, Дейр ел-Бахри и Гебелейн.

Борбата срещу завоевателите започва Седемнайсета Тиванска династия. За спора между тиванския цар Секененре и хиксоския Апопи се знае от литературно съчинение. Анализът на раните на мумията на Секененре показва, че са получени от хиксоско оръжие.

Разгарът на войната между Хиксоския царски дом и Тиванското царство се датира от времето на Камосе - последният владетел на XVII династия. Той започва войната "по заповед на Амон". Още на военния съвет се очертава линията на противоречия между царя, имащ подкрепата на воините, и представителите на родовата аристокрация. Велможите биват против войната, тъй като се чувстват уютно в своите владения.



Възходът на XVII династия


Докато хиксоските царе поемат контрола над страната, в Тива се развива нов владетелски род - XVII династия. Тиванските царе властват над територията от Елефантина до Абидос и въпреки оскъдните налични средства, до голяма степен успяват да съхранят културата на Средното царството, благодарение на устойчивите традиции и приемствеността от части. Първите царе от династията не предприемат видими опити да оспорят властта на хиксосите и за известно време между двете династии съществува несигурен мир16.

ПРОГОНВАНЕ НА ХИКСОСИТЕ И ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЕГИПЕТ.
ВЪЗХОДЪТ НА ТИВА


Фараон Яхмос I разгромява хиксосите

Вероятно около 1600 г.пр.н.е., т.е. приблизително  двеста години след падането на XII династия, Секененре, за когото се говори в сказанията, управлява в Тива под върховната власт на хиксоския цар Апофис от Аварис. Тази легенда, разказвана четиристотин години след въпросните събития, е единственият източник за сведенията, засягащи непосредствено събитията, последвали след този период. След данните, които тя съобщава за хиксосите, следва кратко описание на свещен празник и съвещание между Апофис и неговите мъдреци, но какво обсъждат те, остава загадка. Вероятно става дума за заговор или план, насочени срещу фараона Секененре, тъй като по-нататък се говори следното:

,,И ето, след много дни царят Апофис изпратил да кажат на принца (цар Секененре) на Южния град (Тива) това, което му съобщили неговите мъдреци. И ето, когато пратеникът, изпратен от царя Апофис, стигнал до принца на Южния град, той бил отведен при него. Тогава казали Те (принцът) на пратеника на цар Апофис: ,,Какво те води в Южния град и защо си тръгнал на това пътешествие?" Пратеникът отговорил: "Цар Апофис ме изпрати да ти кажа: някой (т.е. пратеникът) е дошъл (при теб) по повод езерото с хипопотами, намиращо се в града (Тива), защото те не ми дават да спя и шумът от тях звучи денонощно в моите уши..."17

Според запазените откъси, очевидно след това Секененре обещава да изпрати дарове на Апофис и да изпълни всички негови искания. В този си вид папирусът изразява народната и традиционна версия за събитието, представяно като причина за дългата война между номарсите на Тива и хиксосите от Аварис. Нелепият casus belli18, под формата на жалба от Апофис, който се намира в Делтата, а му пречи шумът на хипопотамите в Тива, е популярна измислица, но и все пак е следа в народните предания за войната с хиксосите.

Манетон сочи, че царете на Тива и на другите области в Египет водят голяма и продължителна война срещу хиксосите от Аварис. Фактът, че той употребява думата "цар" в множествено число, ни навежда на предположението за съществуването на множество дребни владетели, като всеки от тях враждува със своите съседи, което е сериозна пречка за обединяването на страната срещу общия враг на север.

През тази епоха властват трима фараони с името Секененере. Мумията на последния от тях, открита сред множество други предмети в Деир ел-Бахари, която днес се намира в музея в Кайро, носи следи от рани по главата, което без съмнение навежда на заключението, че е загинал в битка с хиксосите. След тези царе на трона се възкачва Камос.

Според списъка на Манетон последните трима фараони с името Секененре и Камос управляват в края на XVII династия. Те са принудени да се борят не само с хиксосите, но също така и с многобройните съперничещи им царе, особено с владетелите в южната част на страната, на север от Ел-Каб.


Фараон Яхмос I

След краткото царуване на Камос, Яхмос I, вероятно негов син и първи владетел от XVIII династия според Манетон, около 1580/1570 г. пр.н.е. застава начело на Тиванския род. Той е известен като освободител на Египет от чуждестранните нашественици.

За да бъде успешна кампанията срещу хиксосите, Яхмос прави важен начален ход, явяващ се като продължение на политиката на Секененре III, а именно - осигурява си подкрепата на царете от Ел-Каб, пращайки дарове и отличавайки ги с множество височайши титли. По този начин фараонът си осигурява мир по горното течение на реката и завинаги прекъсва нападенията от юг. За съжаление не са запазени никакви летописи от този период на Яхмос I, но един от неговите съюзници и съименник - Яхмос, син на Ибани (името на неговата майка), чийто баща на име Баба служи при Секененре III, оставя отчет за военната си кариера върху стените на гробницата си в Ел-Каб. Той разказва следното за службата си в Тива по времето на Яхмос I:

,,Аз прекарах своята младост в града Некхеб (Ел-Каб). Моят баща беше офицер на царя на Горен и Долен Египет - Секененре. Неговото име беше победоносният Баба, син на Ройенет. Като млад, неженен човек аз служих вместо него като офицер на кораба "Приношение" в дните на цар Яхмос Победоносния... След това, когато си изградих дом, бях прехвърлен в северния флот, заради проявената от мен храброст".19

Тези редове говорят, че той е преместен от Ел-Каб на север, за да участва във войната срещу хиксосите. По-нататък неговата биография продължава така:

,,Аз следвах царя пеш, когато той посещаваше чужди краища със своята колесница. Те (т.е. фараонът) обсадиха града Аварис. Аз проявих храброст като пехотинец пред негово величество. След това бях назначен на кораба ,,Сияещ в Мемфис". Те (фараонът) се сражаваха по вода в канала Пазедку, край Аварис. След това участвах в ръкопашен бой. Фараонът ме награди със златото на храбростта."

По това време обсадата на Аварис е прекратена заради въстанието на един от номарсите. След като усмирява своите южни врагове, Яхмос очевидно подновява обсадата на Аварис, като тук морският офицер съобщава за превземането на града:

,,Те (фараонът) превзеха Аварис."

Обсадата продължава дълги години и е прекъсната от въстанието в Горен Египет.

,,Те (фараонът) обсаждаха Шарухен три години и Негово величество го превзе."

Това е първата продължителна обсада, известна на историята, и е категорично свидетелство за упоритата съпротива на хиксосите и настойчивостта на Яхмос I, с която ги изтласква от крепостта, намираща се в опасна близост до египетската граница. Най-вероятно Шарухен е крепост в Южна Юдея, откъдето хиксосите лесно могат отново да нахлуят в Делтата от изток.

На двадесет и четвъртата година от своето царуване, Яхмос I окончателно прогонва азиатците далеч на север от Шарухен и посвещава вниманието си върху възстановяването на изконните египетски владения в Нубия (Судан). По времето, когато Яхмос I превзема Аварис, там управлява хиксоският цар Хамуди, наследник на Апопи.
:arrow:

Hatshepsut

:arrow:
Автобиографията на Яхмос, син на Ибани


Велможата Яхмос е роден в семейството на военен. Баща му служи под командването на Секененре II, а самият Яхмос още съвсем млад постъпва в армията. Чрез своята автобиография (изписана по стените на гробницата му в Ел-Каб ) той иска да разкаже на света как е служел на Яхмос I:

,,Ще ви разкажа, о, хора. Ще ви дам да узнаете за почестите, с които ме обсипаха. Седем пъти бях награждаван със злато (за храброст от царя) в присъствието на цялата страна. А също с робини и роби. Дарен бях с много земи."

Повишен в офицерско звание, Яхмос участва в редица кампании за прогонване на хиксосите:

,,Аз взех там в  плен (в Аварис) един мъж и три жени, общо четирима, а Негово Величество ми ги даде за роби".

Сражава се и в Нубия. Общо участва в десет кампании. Два пъти получава ,,златото на доблестта" - орденът "Златната муха". Служи на трима последователни царе - Яхмос I, Аменохотеп I  и Тутмос I.20


Нововъведения във военното дело

Военният опит на хиксосите несъмнено изиграва важна роля за бързата им победа срещу египтяните. Те не само въвеждат във военното дело коня и колесницата, което им дава огромно тактическо преимущество, но са и умели стрелци с лъкове. Египтяните бързо осъзнават значението на тези нови военни методи. Ето защо лъкът и колесницата са използвани масово при военните походи на фараоните от Новото царство.



Съдбата на Аварис, крепостта на изгубената династия


Аварис, разграбен и изоставен в края на хиксоската епоха, трябвало да възкръсне като търговски център и военна база. Яхмос започнал да строи впечатляващ царски град, който включвал укрепен дворец, украсен с минойска (критска) стенна живопис, в това число и сцени с надскачане с бикове, напомнящи на намерените в царския дворец в Кносос, Крит. По-късно фараон Рамсес II (1279-1212 г.пр.н.е.) ще построи на мястото на Аварис своята нова, величествена столица - Пер-Рамсес (,,Дом на Рамсес").

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Много от проблемите на Втория преходен период се коренят в уникалната география на Египет. Територията на страната е с тясна, продълговата форма, която следва коритото на река Нил от първия праг при Асуан на юг до вливането на реката на север в Средиземно море. В по-голямата си част се простира на повече от 1000 км. Долината на Нил е заобиколена от негостоприемни пясъци и непроходими планини и предпазва Египет от чуждите нашествия. Точно преди древния град Хелиопол (днешен Кайро) реката се разклонява, за да оформи делтата си - широка, плоска, плодородна равнина, която стига до средиземноморския бряг. На запад Делтата граничи с  Либия, някогашно убежище на опасни номадски племена. На изток тя свързва Египет с Левант, района на ,,северните страни", като преминава през пясъците на Синайския полуостров.

През династичната епоха делтата, леснодостъпна по море и по суша, се оказва постоянно изкушение за чужденците, нетърпеливи да избягат от собствените си бедни земи. След края на Старото царство, постоянен поток от икономически емигранти напуска Леванта, за да търси нов живот в градовете и селата в източните части на делтата.

С времето все повече расте броят на ханаанците (преселниците от Палестина), които се установяват трайно в градовете на източната делта. Те допринасят за формирането и развитието на египетската икономика. Получават разрешение да се заселват в страната без никаква проверка. Азиатците служат като войници, като домашна прислуга и като администратори. Те заемат многобройни постове във войската, търговията и занаятчийството още към края на Дванайсета династия на Средното царство, непосредствено преди Втория преходен период. По това време има втора имиграционна вълна заселници от Южна Палестина и Сирия, бягащи от избухналите там насилия. От археологическа гледна точка присъствието им в региона се доказва от уникалността на техните погребения (магарешки гробове), както и от артефактите от същия период, в това число керамика от Кипър, която говори за наличието на група чуждестранни търговци, извършващи средиземноморска търговия на дълги разстояния.

Съжителствайки мирно със своите египетски съседи, новодошлите развиват собствена хибридна културна традиция, която съчетава елементи от ханаанската и египетската култура. Никога не биват напълно интегрирани, но и не биват заплашителни заради това, че остават различни. Така ханаанците успяват да просперират в Северен Египет.

Средната бронзова епоха е време на засилваща се турбуленция в целия Източносредиземноморски регион. Това съвпада и с времето на слабо управление в Египет, време, когато се оказва невъзможно да се поддържа подходящ пограничен контрол. И тъй като самите левантийски държавници попадат под ударите на източните емигранти, които бягат от ударите на войната по родните си земи, постепенно нараства и потокът от чужденци, които пристигат в Североизточен Египет. В крайна сметка, след като заселниците числено превъзхождат местните жители, градовете от Източната делта се обединяват, за да създадат неформална, полуавтономна ханаанска колония. Така, постепенно и по мирен път, чужденците ,,завладяват" тази част от страната.

Египет представлява земя, попаднала в центъра на политическата криза. Царете от късната Тринайсета династия управляват кратко. Те губят доверието на областните управители. В допълнение разливите на Нил и наводненията оставят в съзнанието на хората тълкуванието, че боговете, които владеят Египет са обърнали гръб на своите представители на земята. След като е изгубил божествената си подкрепа и не може да опази Маат, фараонът трябва да бъде заменен с друг.

Когато Мернеферре Ай, последният фараон от Тринайсета династия, бяга от своя царски дворец, Средното египетско царство се разпада. Египет поема товара на двата главни управляващи двора - в Аварис и Тива, включително и полунезависимите градове-държави в района на Делтата.

,,Негово величество се обърна към своите съветници в двореца: ,,За какво ми е да съзнавам мощта си, когато един управлява в Аварис, друг - в Куш? Аз не съм по-различен от азиатеца или от нубиеца - всеки от тях държи в ръцете си своя къс от Египет и поделя земята с мен. Сега, когато Апопи контролира Хермопол, няма как да го заобиколя, за да стигна до Мемфис, вратата на Египет. (А дори да имаше) никой днес не спира на това пристанище заради таксите на азиатците, които буквално ни парализират... Настъпи време да освободя Египет и да смажа азиатците."

Ненавременната смърт на Секененре сгромолясва решителността на Тива. Камосе, наследникът и вероятно син на царя започва подготовка за нов поход. Стелите на Камосе потвърждават, че неговите съветници, които били по-скоро възрастни, а не страхливи, предупреждават младия цар да не действа прибързано:

,,Ние сме доволни от нашия дял в Египет. Елефантина е в безопасност, а Среден Египет ни е лоялен чак до Кусе... Апопи владее само азиатската територия, ние сме господарите на Египет..."

Още от времето, когато хиксосите трайно се установяват в разпокъсания Египет, Нубия на юг също се превръща в заплаха за крехкия мир. Стелите на Камосе ни разказват:

,,След това аз залових съобщение (от Апопи), написано върху папирус, докато пътуваше на юг към Куш по главния път към оазиса. В него прочетох следното, написано собственоръчно от владетеля на Аварис ,,...Синът на Ра, Апопи, поздравява царя на Куш (Нубия-м.б.), (неговият) син. Защо си се възкачил на трона и не си ме осведомил? Видя ли какво ми причини Египет? Неговият владетел, Камосе Могъщия, нападна мен и моята територия, без да съм го предизвикал. Това е съвсем същото, което причини и на теб по-рано. Той (просто) е решил да тревожи тези две земи  моята и твоята - и сега ги е опустошил и двете. Така че ела на север! Няма какво да те безпокои - той е зает с мен тук и никой друг в Египет няма да се изправи на пътя ти. Гарантирам, че няма да си тръгне, преди ти да дойдеш. После ще поделим помежду си градовете на Египет и Нубия ще ликува."

Хиксоските владетели се опитват да постигнат баланс на интересите си с разположените на юг региони, включително Тива, където се намират оттеглилите се потомци на Мемфиските царе от Средното царство. Семитско-египетските двойни имена на хиксосите трябвало да отговарят на двете народностни групи. Тяхната власт бива подкрепяна от верига селища с чуждестранно население в източната Делта чак до Южна Палестина, които печелят от търговия. По тази причина съдове и скарабеи с имената на хиксоските владетели се намират по цялото Средиземноморие. Среден и Горен Египет са разделени на различни сфери на влияние.

Някои изследователи като Роулинсън21 и Бругш дори излагат теза, че влиянието на хиксосите над египтяните е много по-дълбоко и мащабно, отколкото си мислим. Според тях, египтяните са заимствали, през последващото Ново царство, именно от тях, идеята за централизирана държава с общ и несменяем център-столица. Освен това, те твърдят, че хиксосите са оказали силно влияние върху развитието на египетския език и литература. Най-интересната им теория е как практиката събитията да се тълкуват по годините на управление на владетелите (година първа, година втора и т.н.) като постоянно повтарящ се цикъл, е заимствана именно от хиксосите.

1Датата е приведена по "История на Древен Египет", том I, Джеймс Хенри Брестед. В по-новата литература се приема дата около 1700 г.пр.н.е., ок.1730-1720 г.пр.н.е.
2По-подробно виж Кристиан Дерош Нобльокур, Необикновеното наследство на Египет, София, 2007 г.
3Брестед, Дж. Х., История на Древен Египет, том I, стр. 300
4Пак там, стр. 301
5Пак там, стр. 304
6Пак там, стр. 386
7Пак там, стр. 302
8Виж по-подробно: A History of Egypt. W.M.F.Petrie, стр. 237
9Сергей Игнатов, Египет на фараоните, стр. 104
10Датирането е по: Питър А. Клейтън, Хроника на фараоните
11Брестед, Дж. Х., Цит. съч., стр. 307
12Виж Игнатов, С., Египет на фараоните, стр. 105-106
13Пак там, стр. 104
14Клейтън, П. А. Хроника на фараоните, стр. 90
15Пак там, стр. 93
16Пак там, стр. 95
17Брестед, Дж.Х., Цит. съч., стр. 307-308
18Пак там, стр. 310
19Пак там
20Клейтън, П. А., Цит. съч., стр 97
21Виж Rawlinson, A History of Ancient Egypt, Volume Two, p. 106



Библиография:

1. Джеймс Хенри Брестед. История на Древен Египет. Том Първи, издателство "Абагар", 2011 г.
2. Сергей Игнатов. Египет на фараоните. София, 2004 г., издателство "Изток-Запад"
3. Питър А. Клейтън. Хроника на фараоните. Летопис на владетелите и династиите в Древен Египет. Издателство "Рива", София, 2007 г.
4. Кристиан Дерош Нобльокур. Необикновеното наследство на Египет. Издателство "Рива", София, 2007 г.
5. George Rawlinson. A History of Ancient Egypt, Volume Two, 1880
6. W.M.F.Petrie. A History of Egypt. From the Earliest Times to the XVIII-th Dynasty, London, 1897.
7. Manfred Bietak, Avaris. The capital of the Hyksos. Recent Excavations at Tell el-Dabaa;1996, British Museum Press.