• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 August 2019, 13:02:42

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9776
  • Total Topics: 1135
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Босилеград

Started by Hatshepsut, 09 September 2018, 20:47:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Като най-старо племе, което е живяло тук се смята племето пеонци, които живели между Струма и Вардар. През 506 г. п.н.е. голяма част от пеонците били завладени от персийците. През 4 в. П.н.е Пеония била под владение на друго племе - дентелити или дантелити. Войводството на дентелитите било от Рила до Осогово, на север до тимошките притоци и софийското войводство. По-късно този край бил населен от траките, чийто главни занаяти били скотовъдството и рударството. Тук са намерени монети, които говорят за живота на траките. Това са най-оскъдни сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.

За пръв път в тоя край са дошли българи през 809 г., когато била превзета София от Крум. При Цар Борис (845-884) Македония до Струма и Охрид била българска, съответно и тези краища са влизали в тези територии. Около 200 години тези територии са били под Византийска власт. През 1084 г. около 80 хиляди печенеги минали Дунава и навлезли във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски подпомогнати от българските успели да ги разоръжат и да ги населят около днешна София. Те скоро се пославянчили, но името шопи останало и до днес.

По време на царуването на Цар Калоян, този край бил в пределите на България, но след смъртта на Цар Иван Асен II (1247 г.) този край попаднал наново в ръцете на византийците. През 1282 г. Милутин II , сръбски владетел завладял околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). След това тези краища биват завладени от турците. По времето на турското владичество Босилеградско било нахия.

След Oсвобождението на България от турците 1878 г. Босилеградско попада в териториите на Княжество България. Но тогавашната Краишка околия била със седалище в с. Извор. След съединението на Княжество България с Източна Румелия 1886г. Босилеград става околийски център и управлението е преместено именно там, а самата околия е прекръстена на Босилеградска околия.

От Берлинския конгрес, 1878 г. до Ньойския договор от 1919 г. Босилеград се намира в пределите на Княжество България, по-късно на Царство България. По време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13 пехотен Рилски полк.

През 1917 г. сръбският четнически войвода Коста Пекянац заедно със своята чета опожарява Босилеград и изгаря две живи деца. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия. По време на Втората световна война, по-точно през 1941-1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българска юрисдикция, но след преврата на 9 септември 1944 г. е върната на Титова Югославия и по-точно на Сърбия. След разпадането на СФРЮ през 1991 г., през следващата година община Босилеград влиза в територията на Съюзна република Югославия, а след преобразуването на СРЮ през 2003 г. - в Сърбия и Черна гора. Oт юни 2006 година е в състава на Република Сърбия).


До излизането на книгата на българския учен и краевед Йордан Захариев "Кюстендилско Краище" през 1918 г., Босилеград е почти непознат и за самите българи. За историческото минало на Босилеград преди 1878 г. се знае твърде малко. Цялото описание на този край - географско, етнографско и историческо, се дължи преди всичко на краеведа Йордан Захариев, роден и израснал в Босилеград. За съжаление днес в Босилеград къщата на Йордан Захариев е разрушена, въпреки че с историческата си стойност отдавна е трябвало да бъде превъната в етнографски музей на този край.



Настоящият герб на град Босилеград е приет от общинския съвет през септември 2002 година. Представлява комбинация от проектите, класирани на трите първи места на конкурса за герб на гр. Босилеград, организиран от Oбщинският съвет. Гербът на Босилерад представлява светло син щит, върху който са изобразени книга, църква и планина с чемширен венец. Книгата съдържа отличителните букви в сръбската и българската кирилски азбуки ( Ћ, Ј, Љ, Њ, Ђ, Џ - сръбски букви на левия и Ъ, Я, Й, Ю, Ь, Щ - български букви на десния лист от книгата ). Тя е символ на двете културни и езикови влияния в града - на българския език като майчин и на сръбския като официален. Изобразената църква е мини изображение на най-старата църква в областта -църквата Света Богородица в село Извор, символизираща източноправославното вероизповедание на местното население. Най-долу в герба е изобразен планинският масив на планина Църноок, най-високата планина в общината, която символизира екологично чистата природа в местността. Чемширът се явява като символ, често споменаван в местния фолколор, и имащ важна роля в местните обреди (кръщене, сватба, погребение). Редуването на червената рамка на щита, синия фон и бели изображения прави паралел на редуването на панславянските цветове на трикольора на република Сърбия. Щитът е поддържан от два златни изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху произволна основа и символизират принадлежността на местното население към българския етнос и култура, тъй като изправения лъв е символ на България. Под щита и основата се намира червена лента (повтаряща цвета на метала на щита) с бели ръбчета, върху която е написано с бели букви името на града.

Върху щитът, вместо корона е изобразен по-малък щит, обвит във венец от златни дъбови клонки. Дъбовите клонки като символ са взети от социалистическия герб на Сърбия, но те се намират също така и на герба на България. Малкият герб изобразява сградата на общината на града. Отново се забелязва редуване на трите цвята синьо (цвета на небето), бяло (цвета на сградата) и червено (цвета на земята) , правейки паралел с цветовете от флага на Югославия. Щитодържателите носят освен щита и две знамена (по модел на гербовете на градовете в Сърбия) - националното знаме на Сърбия и знамето на града.

Знамето на Босилеград се състои от две еднакви хоризонтални цветни полета, синьо и зелено в този ред от горе на долу, разделени помежду си от златна лента. Те представляват синьото небе и зелените поля, а златната лента представлява изгрева - символ на нова надежда.



По легендата, преди да попадне под турска власт, тези земи са управлявани от крал Бусил и крал Бранко - местни земевладелци. Той е имал крепост или укрепление, намиращо се в местността Градище, в близост до сегашния Босилеград, от която са останали само основи.След време турците го залавят следвайки гъските минаващи през таен проход.. Името Босилеград или както го наричат местните Бусилиград произлиза от словосъчетанието Бусилев+градеж => Бусилеград => Босилеград
 Името на Босилеград се свързва неправилно с растението босилек.



Населението е предимно източно-православно. На територията на град Босилеград са разположени много православни храмове.

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

20.02.2015г. Българите в Босилеград почетоха годишнината от гибелта на Левски

http://www.skat.bg/news.php?action=7&newsID=29685

Hatshepsut

В Босилеград почетоха паметта на убити от сърбите български офицери

На 28 юни 1913 г. към 9 часа сутринта те са разстреляни с изключителна жестокост


Представители на КИЦ ,,Босилеград" и на Демократичния съюз на българите отдадоха почит и положиха днес цветя пред паметните плочи на петимата български офицери, разстреляни на 28 юни 1913 г. и погребани в босилеградското гробище.

На въпросната дата по време на Междусъюзническата война на в центъра на Босилеград изненадващо се сблъскват сръбският 10 пехотен полк от Шумадийската дивизия и българският Шести конен полк от Четвърта пехотна дивизия, предвождан от полковник Иларион Танев. След жестоки улични боеве в града падат убити и ранени десетки български и сръбски войници и офицери.

Петима български офицери, командирът на полка полковник Иларион Танев, зав. прехраната поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков, сан. подпоручик ветеринар доктор Стефан Контев и щаб-тръбачът вахмистър Христо Владов, са пленени от сърбите.

Виждайки жестоката съпротива на българите, сръбският полковник иска от пленения български полковник Иларион Танев да издаде заповед на ротмистър Веселинов да предаде полка, който се изтегля към местността Кремиково.

Той естествено не се съгласява, след което петимата български офицери са изведени в местността Воденици и по изричната заповед на сръбския капитан Арсениевич на 28 юни, към 9 часа сутринта са разстреляни с изключителна жестокост, противно на всички известни дотогава международни военни конвенции за отношение към военнопленници, и заровени в една градина близо до воденицата на Димитър Дойчинов Треперски.

На 4 юли 1913 г. специална Военна комисия от Кюстендил есхумира труповете, установява самоличността им, прави щателен оглед за начина и причините на смъртта, изслушва свидетелите Елена Митрева, Сотир Божилов и Мице Симеонов и прави Протокол, който е запазен и до днес и публикуван в Доклада на Карнегиевата комисия.

Същият ден труповете на убитите офицери са пренесени и погребани в босилеградското гробище. Двама от тях по-късно са прибрани от семействата им. Три надгробни паметника са просъществували до 1980  г., когато са били изпочупени и захвърлени.

По повод отбелязването на 100-годишнината от Балканската война, изхождайки от опита и практиката на европейските държави, КИЦ и ДСБ задвижиха инициатива гробовете на петимата офицери да бъдат възстановени и почетени от официални български и сръбски военни и държавни представители като предпоставка за нов и обективен прочит на историята и поставяне началото на процес на национално помирение между българи и сърби.

Инициативата срещна жестока съпротива. Срещу ДСБ беше образувано производство. На заседание на Общински съвет-Босилеград господата Антон Тончев и Владимир Захариев осъдиха нашето поведение.

В крайна сметка, с известни рискове и главно с лични средства и труд на Димитър Димитров бяха поставени паметни плочи на петимата офицери, но явно инициативите за опазване на историческото наследство и стартиране на новите европейски процеси в Западните покрайнини се посрещат с подозрение и съпротива, категорични са от КИЦ ,,Босилеград".

http://www.desant.net/show-news/40392

Hatshepsut

На 15 май 1917 г. (2 май стар стил по време на Първата световна война) банда в състав от около 200 сърби водени от изрода Коста Войнович нападат и опожаряват Босилеград и няколко села в Босилеградска околия.
Припомням ви , че в началото на войната Царство България разбива руския малък сателит, измислена държавичка и нациика - сръбята , която е прилапала българско землище благодарение на ръсиа и великите сили.
На 16 май 1917 г. около 200-те терориста водени от Коста Войнович се изтеглили в посока Албанските Алпи през връх Връшник.
Изгорени са общо 317 къщи и постройки, а материалните щети са оценени на около 2,5 млн. лв. Жертви на нападението (цивилно население) са общо 35 души, от които 32-ма - застреляни или прободени с нож, и отделно 2 деца изгорени живи.

Имената на жертвите са

От с. Долна Любата:
1. Аризан Тричков, на 62 г., от махала Цвеинци, земеделец
2. Стамен Цветков, на 56 г., земеделец
3. Берто Морини-Мортини, на 60 г., миньор, италианец.
4. Новко Здравков-Мишин, на 80 г., махала Мишинци, земеделец
5. Ненка Дойчинова Иванова, на 64 г., домакиня,
6. Станчо Христов Мишин, на 86 г., земеделец
7. Владимир Младенов Атов, на 11 г., убит в Село
8.Стою Яначков Попов, на 42 г., учител, убит в Село
9. Глигор Спасов Богинаров, на 48 г., кръчмар, убит в Село

От с. Горна Любата:
10. Милош Цветков, на 70 г., убит в Колчина Гарина
11. Саве Милошев Цветков, на 40 г., убит в Колчина Гарина
12. Йосиф Милошев Цветков, на 35 г., убит в Колчина Гарина
13. Заре Стоянов Ръжански, на 38 г., убит в махала Стръмна
14. Анакия Стоилков, на 60 г., кръчмар, убит в Село
15. Антон Янков, на 60 г., убит в Село
16. Заре Янков, на 55 г., убит в Село
17. Асен Велинов от с. Плоча
18. Рангел Гергинов, на 50 г., кръчмар
19. Спас Петков Анастасов, на 67 г., от махала Латков дол
20. Станчо Георгиев, на 78 г., от махала Латков дол
21. Тасо Илиев Иванов, на 50 г., от махала Латков дол
22. Стойко Трайков Гергинов, на 28 г., убит в реката при къпане
23. Мито Антов Митков, на 28 г., убит в реката при къпане
24. Петрун Филипов Стоянов, на 75 г., от махала Дуляци
25. Иванко Богословов Стаменков, на 54 г., от махала Дуляци

От с. Църнощица:
26. Арсенко Големоречки, убит на ,,Обереки", земеделец
27. Йордан Василков, на 22 г., убит на ,,Обереки", земеделец

От Босилеград:
28. Стоян Гергинов, на 73 г., земеделец
29. Цветко Миладинов, на 70 г., земеделец
30. Никола Стойменов, на 11 г.
31. Митро Пейчов, на 70 г., земеделец

с. Горна Лисина:
32. Стамен Божков, учител.

От с. Горна Ръжана
33. Рангел Илиев, на 87 години.

Мир на праха им....

След 15 октомври 1917 г. с наближаването на зимата, положението на Войнович става критично, след като в сражение с българската армия падат убити 18 сръбски терористи, , а други 10 са ранени. Самият Войнович също е ранен в крака. На 23 декември 1917 г. Войнович с няколкото останали терористи е обкръжен от български войници и след тежко сражение изрода се самоубива за да не попадне жив в ръцете на българските власти.

Свидетелства за кланетата

Влезли в къщата на 70-годишния Милош Цветков (син на Цветко и Добра Троянови) и съпругата му Стойна. Домашните били насядали около софрата и обядвали зелник. Още от прага застреляли домакина и той паднал от триножника в локва кръв. Другите членове на семейството се събрали около него, но нямало помощ. Кръвнишки настроените нападатели хванали най-стария му 40-годишен син Саве и го заклали на софрата. По същия начин убили и другият му 35-годишен син Йосиф. Жените с писък грабнали малките деца и ги скрили в близкият буков храсталак, защото разбрали, че кръвожадните терористи няма да се задоволят само с кръвта на възрастните. От братята останал жив само Васил, който по това време бил в българската армия. Преди нападението той бил отпуска в къщи и предупреждавал домашните си и съселяните да се вардят, защото ще дойдат сръбски бандити / терористи и ще избият много хора и ще запалят много къщи, но никой не му обръщал внимание.
А това се случило на 15 май 1917 г. и първите жертви били баща му и братята му. Саве оставил след себе си две деца - Ато и Яким, а след Йосиф останали сираците Владимир и Дине. Третият син на Милош Цветков се завърнал вкъщи след като се завършила Първата световна война. След братята си и баща си и се преселил в махала Шароньинци (съседна махала) и построил къща в местността Мечкоядина. При него се заселва и Митко, внукът на най-стария му брат Саве. Тук продължават да живеят потомците на Милош да наши дни (Боре, Васил, Дешка и др.).
Сръбските терористи опожарили още няколко къщи в махалата. Вдигнал се дим и над съседните махали, където една след друга изчезнали в пламъците много къщи в Стръмна, Шароньинци, Дебели рид...
В махала Дебели рид бил 38-годишният Заре Стоянов. Извършили първите зверства в мирните горнолюбатски махали, сръбските терористи водени от Коста Йованович на тълпи се отправили низ долината към центъра на Горна Любата. Преди да стигнат до центъра на селото, в кръчмата на Анакия Стоилков влезнал запъхтян селският пъдар Цоне Миладинов и извикал от вратата:
- Бегайте, идат разбойници !
Кръчмарят и гостите обаче не обърнали внимание на думите му, компанията продължила да си пие и дори да му се подсмива. Пъдарят изчезнал през вратата и хванал гората. Терористите начело с Коста Войнович , влезли в центъра на селото и веднага нахлули в кръчмата. Още на прага заклали кръчмаря , 60-годишния Анакия Стоилков, син на Стоилко и Доста Иванови. В кръчмата са заклани още и братята Антония (на 60 г.) и Заре на (на 55 г.), синове на Ката и Янко Митреви от Горна Любата. Тук се намерил и Асен Велинов от с. Плоча, когото терористите също заклали.
Няколко терориста влезли в кръчмата на Рангел (на 50 г., син на Гергин и Вена Маринкови), който бил сам вътре, и го заклали. Запалили още няколко къщи и след като изклали като добитък по-заможните селяни и опожарили, опустошили и ограбили имуществото им, придобито с кървав труд и лишения, тръгнали надолу по пътя към Долна Любата. Центърът на Горна Любата останал пуст и в пламъци, всичко живо избягало.
Под селото, в ливадите край реката, заварили две момчета. Едното от тях им се представило като Васе и казало, че е син на кръчмаря Анакия.
- Върви си веднага в къщи - казали му злодеите - баща ти е убит!
Дали му ,,пропусница", за да не го спират другите терористи , които поизостанали, за да плячкосват и обират къщите.
През върбаците съзрели някои момчета, които се къпели в реката. Във вира били 28-годишният Стойко, син на Трайко и Пена Гергинови и Мито, на същата възраст, син на Андон и Ненка Мишкови от Горна Любата. Застреляли и тях. Убит е и 67-годишният Спас, син на Петко и Кона Анастасови, Станчо на 78 г., син на Георги и Яна от махала Латков дол и Тасо, на 50 г., син на Илия и Ристенка Иванови.
Когато пристигнали до махала Дуляци, кръвниците издебнали и хванали 75-годишният Петрун, син на Филип и Достана Стоянови. И от него искали пари и злато, мъчели го, мушкали го с пушките и ножовете. Отговарял им, че няма злато, нито пари, но нищо не му помогнало. Отпасали турския му пояс, който винаги носел със себе си, и намерили в него ушити 74 златника. Взели му златото и тук на пътя го заклали като агне.
В същата махала живеел и 54-годишният Иванко, син на Богослав и Ката Стаменкови. Заварили го вкъщи, искали му пари и злато, но той бил много беден човек и нямал пукната пара. Закарали го със себе си, били го, ритали го, мушкали го с ножовете, яздили го като магаре... Когато стигнали до местността Купеница, Иванко вече нямал сили, паднал и се разпрострял на пътя. И неговият край бил като на стария му съсед Петрун - намерили го заклан.
Вероятно, за да не предизвикат подозрение,
сръбските терористи били облечени в български войнишки униформи,
които уж карали сръбски терористи , облечени в сръбски войнишки и народни носии.
Коста Войнович с бандата си навлязъл в Долна Любата. Първата им жертва бил Аризан Тричков от махала Цвеинци. Тъй като нямал пари и злато, едвам изхранвал семейството си, взели живота му и запалили сламената му къща. В същото време срещу махалата, край реката във Влакове, се намирал Стамен (на 56 г., син на Цветко и Иванка Цветкови), който ходел на тояги. Минал реката и понеже смятал, че по пътя вървят български войници, пресрещнал ги и питал дали не са с тях и неговите синове, които отишли още в Първата балканска война и все още ги нямало да се завърнат вкъщи. Няколко полупияни терористи го повикали да се приближи, за да види синовете си. Хванали го и му отсекли главата като на гергьовско агне и я хвърлили в плета. После един от терористите
я взел и я набил на кол края пътя.
На долината Плачи дол срещнали непознат пътник. Спрели го и му искали пари, слагайки удар след удар с прикладите на пушките си и мушкайки го с ножовете си. Непознатият се намерил в чудо, опитал да се отбрани от кръвниците, но не успял и бил заклан. Той всъщност бил миньор в мината ,,Благодат" в с. Мусул, бил 60-годишен и се казвал Берто, италианец по народност, син на Морини и Валентина Мортини. До вечерта колегите му от мината прибрали тленните му останки и ги погребали в мусулските гробища.
За съдбата на Стамен Цветков, ми разказа Тоше Стаменов (1888-1976), негов син, на Петровден 1950 г. в местността Плачи дол, както и за Берто Морини.
Коста Войнович нахлул с бандата си във втората долнолюбатска махала Мишинци. В първата къща заварили Новко (на 80 г., син на Здравка и Ненка Мишини), който бил неподвижен и не ставал от кревата си. Бил сам в къщи. Веднага почнали да го бият с пушките си, търсейки му злато и пари. Нямал пари да им даде и го заклали, а след това запалили къщата му. Полупияните терористи нахлули в съседната къща и заварили в нея 64-годишната Ненка Дойчинова (дъщеря на Никола Иванов, която  държала в ръцете си внучето Андон.
Терористите нахлули в къщата, търсели от бабата злато и пари, били я, мъчили я, обърнали цялата къща и след като не намерили нищо, един от терористите зарил ножа си гърдите й и тя останала в локва кръв край огнището с детето в ръце. Гръмнали няколко пушки в къщата и когато чул изстрелите, нейният свекър Станчо Христов побързал откъм реката да види какво става вкъщи, но злодейците се нахвърлили върху него, свалили му силяха, разкъсали го и извадили от него златните пари и го заклали като добиче. Бил на 86 г., син на Христо и Достена Мишини от Долна Любата.
Терористите запалили още няколко къщи в махалата и продължили към центъра на селото. Вървейки из пътя, видели едно дете да бяга през нивите срещу тях към търлата. Един от терористите се прицелил, , стрелял и детето паднало тежко ранено... Това бил 11-годишният Владимир,
, син на Младен и Елена Атови. След известно време Владимир починал. Терористите закарали пред себе си селянина Дойчин Станчев, съпруг на вече убитата Ненка Дойчинова, върху когото не преставали да слагат удар след удар с пушките, мушкали го с ножовете и целият бил в кръв. Из пътя срещнали селския поп Стоян Младенов и се нахвърлили върху него. Скубали му брадата , били го и го закарали в общинската сграда.
Внезапното нападение на терористите водени от Коста Войнович изненадало селяните. В селото нямало никаква въоръжена сила и никой не им оказвал съпротива, понеже и патрулът се изгубил някъде. Терористите напълнили общината, чорбаджийските къщи, дюкяните и кръчмите (тогава имало 7 кръчми). Двама от тях получили заповед да намерят селския чорбаджия Аначко, който бил учител, търговец и кръчмар. Той успял да се скрие, но намерили сина му Стою Аначков Попов,  му Стою Аначков Попов,  учител в селото, и веднага го заклали вкъщи. Баща му се бил скрил в зимника зад големите бъчви и успял да се спаси.
Поп Стоян успял да издебне терористите и избягал в Кози дол. Първият съсед на Аначко - Глигор (на 48 г., син на Спас и Христина Богинарови), не искал да отвори кръчмата си и стрелял с пушката си срещу терористите, но не можал да се отбрани. Хванали го и го заклали. Жена му Божана успяла да вземе парите и златото, спуснала се в зимника и през градината хванала гората в Раньин дол. Голямата олелия използвал и Дойчин Мишин та избягал през гробищата в лещара Голеш.
Терористите искали да вземат парите и златото на чорбаджията Стамен Христов, който бил най-богатият човек не само в селото, но и в цялото Кюстендилско Краище, намерили неговата каса, но не успели да я отворят. Опитали се да хванат и убият Милош Дойчинов, също чорбаджия и кръчмар, който бил първият килиен учител в селото, но и той успял да избяга в Кози дол, а оттам в гората. Той бил патрул с Асен Стойков и му попречил да не стреля в тълпата на терористите, които навлизали в селото и карали пред себе си кмета Найден Константинов.
За кратко време селото опустяло, жив човек не останал  да се движи по улиците и сокаците. Четниците на Печанац разбивали къщите и ги обирали. Плячкосвали всичко, каквото им харесало по дюкяните и кръчмите и палили къщите една по една. Разбивали и зимниците, където пиели без мярка люта сливова ракия и вино. 200 терористи се разпуснали и всички яли и пили каквото искали, защото селото било едно от най-богатите в Краището, а селяните плащали кръвен данък без вина и дим се виел над селото им.
Това е денят в който мирните и трудолюбиви селяни били завити в черно. Злите кръвници се веселили и пеели на чужда земя, останала без закрила и помощ, защото чедата й не се връщали от войните, в които мнозина оставили костите си по бойните полета, бранейки Отечеството си.
Това е една от многото кървави страници от историята на Босилеградското краище - отмъщение за чужди злодеяния, разказваха ми я Васе Анакиев (роден 1907 г.), Тоше К. Гешев (р. 1912 г.) и Стоичко Андонов (р. 1929 г.), всичките от с. Горна Любата; Божана Спасова и Ана Стаменова от Долна Любата.
Терористите водени от Коста Войнович продължила към Босилеград, където също са убити много хора, а сред запалените къщи са били и две къщи на Аначко Попов от Долна Любата. На минаване през село Горна Лисина, където останали да нощуват, терористите
убили местния учител Стамен
Божков. Щом разбрал, че нахлуват терористи, той се скрил във видреняка на воденицата в горния край на селото. Един от тях забелязал, че във видреняка мъждука някаква светлинка. Стрелял и улучил учителя, който бил запалил цигара. Няколко терориста отишли във воденицата и намерили убития учител. На пръста на дясната му ръка видели златен пръстен, но не могли да го свалят, докато не отрязали пръста. Това ми разказаха Александър Захариев, учител от с. Долна Лисина (роден 1913 г.) и Савка Николова (р. 1907 г.), чийто баща Анастас лично видял убийството на Стамен Божков.
Тук е мястото да кажа, че заедно с терористите водени от Коста Войнович е бил и Станча Стойилькович, по потекло от с. Топли дол, Босилеградско. Баща му се преселил със семейството си в Топлица след освобождението от турското робство и никога вече не се завърнал в родния си край. Синът му Станча, след битката с българите на Каймакчалан, където на гърба си изнел топ, понеже мъските не можали да го изтеглят на планината, получил отличие - Караджорджева звезда. Българите го пленили, но след няколко години го освободили и той дошъл в Босилеград, където известно време работил като пощенски кираджия за Кюстендил, разказа ми Владимир Дамянов Кушин, адвокат от Босилеград. Станчо разказвал, че сред терористите били и двама души от Цървени град, които като деца слугували при Аначко Попов в Долна Любата, който ги карал много да работят. За да му отмъстят, те убили 58-годишния му син Стою, който бил учител.
В състава на терористите водени от Коста Войнович се намирал и Васе Цветков от с. Долна Любата, махала Гащевица (Стоянови). На млади години той напуснал родното си село и се преселил в с. Власина, където се оженил и известно време живял със семейството си. По някаква си случайност той се намерил в терористичната банда на Коста Войнович като предводител. През април 1963 г. бях няколко дни в село Дукат. На връщане минах през Дудина махала и слязох в махала Гащевица (Стоянови). Тук ме срещнаха двамата възрастни братя Тодоракия и Иван Стоянови Цветкови. Беше им голямо желанието да ги посетя в къщи. Изпълних им желанието, пък и аз исках да си поприказвам с тия умни хора. Имаше за какво да се приказва. За мен най-интересното бе, когато започнаха да ми разказват за своя брат Васе, който се приключил към терористичната банда на Коста Войнович. Братята като че ли се надпреварваха кой повече да ми разкаже за негo.
След като ограбили из къщите всичко, което могло да се носи, останалото в къщи като масло, сирене, брашно и пр. терористите унищожавали. Стреляли в буретата и бъчвите пълни с вино и ракия, пили и разсипвали из зимниците и кръчмите. Най-много ги измъчила голямата цариградска каса на дядо Стамен Христов. Опитали всичко, но не успели да я отворят. Ключовете били при Васе (Стаменов зет), който избягал в гората.
- Няма Васе, няма кесе! - тревожили се терористите.
Общинското управление било блокирано от 20-30 терориста и там били пленени общинският кмет Найден К. Младенов, поп Стоян К. Младенов (братя) и държавният бирник. Управлението било в сградата близо до гробищата и черквата и никой не можал да бие камбаната, за да се организират селяните и да дадат съпротива на терористите. За кратко време от селото са били откраднати и повредени почти всички домакински принадлежностии са заклани 9 души.
Към 10 часа преди пладне терористите се подготвяла да тръгне към Босилеград. Обаче два коня се загубили. Терористите се разтичали да ги дирят към Кози дол, но от първите козидолски махали се зачули пушечни изстрели. Изплашени, терористите тичешком се върнали в селото и бандата се отправила към Босилеград, отдалечен 14 км от Долна Любата. Из пътя се снабдили с коне и цялата банда се превърнала на конници. В разузнавателния патрул, съставен от няколко терориста, се намирал и нашият брат Васил. Близо до Две реки, там, където Църнощичка река се влива в Любатска река, терористите пленили още няколко коня, сред които и коня на Църнощичкия кмет. Последния успял да избяга и впоследствие с 11 души добре въоръжени селяни се върнал и към 5 часа след обед открили огън по беснеещите в Босилеград терористите и по този начин успели да спасят няколко къщи в града от пожар.
Но да се върнем да видим какво е направил разузнавателният патрул, в който се намирал и нашият герой Васил Цветков. Когато приближили към местността Манишино, срещнали трима пътници, от които двама мъже и една възрастна жена, която едвам ходела отзад. Разузнавачите ги спрели и ги разпитали има ли българска войска в Босилеград и Клисура. Васил, целият обраснал в брада и коса, се обърнал към пътниците и им наредил да изчезват в гората и никак да не ходят по пътя, защото терористите след тях ще ги убият! Селяните изчезнали в гъстата гора.
На долината в Манишино разузнавачите срещнали Арсенко Големоречки на кон, който бързал да се прибере по-рано в къщи в махалата Голема река. Търсили му пари и злато, но той нямал нищо да им даде. Един терорист хванал оглавника на коня с едната си ръка, а с другата дръпнал и го съборил от самара. Тук донел присъдата - забил камата в гърдите му и човекът се сринал на земята в локва кръв. Взели му коня и го отвели със себе си.
Същото се случило и на ,,Обереки" половин час преди това. Срещнали църнощичанина Йордан Василков, на 22 години, заклали го и пленили коня му.
Много години по-късно, след 1920 г., Васа Цветков отишъл на гости при братята си в Гащевица (Стоянова махала). Тогава самият той разказал, че е бил терорист в от бандата на Коста Войнович 1917 г. и че и той е участвал в злодеянията и зверствата в Босилеградско (в Горна и Долна Любата) и на ,,Обереки". Бил в състава на разузнавателния патрул, когато срещнал пътниците над Манишино. В старата възрастна жена познал майка си, но не й се казал, пък и тя горката, не познала рожденото си чедо, израснало на гърдите й!!! Може би така е било по-добре.
Когато разузнавачите пристигнали на Гложки дол, срещнали един български войник без оръжие. Веднага го завели при Коста Войнович, за да установят идентитета му (кой е, от къде идва, къде отива). Той се представил като Мите Спасов, редник в българската армия, тръгнал вкъщи на отпуска. Роден в с. Горна Любата, махала Дебели Рид. Той докладвал на Коста Войнович и го осведомил, че в Босилеград и в другите места и села, където е минал, няма никаква въоръжена войска, нито пък е организирана местна отбрана от населението, тъй че пътя е свободен. Тази новина зарадвала Коста Войнович и за награда му подарил живота. Даже му написал пропусница свободно да пътува до къщи и никой от бандата му да не го закача и после свободно да се върне в поделението си. По този начин Мите Спасов се спасил от сигурна смърт.
След около 3 часа бандата пристигнала на ,,Воденици" при водослива на Лисинската и Любатската река и тук се спешила. Една част от нея прегазила реката при Минчови воденици и тръгнала по десния бряг на река Драговищица край градините; другата част продължила пеша по пътя към босилеградските гробища, а третата част по шосето към Босилеград. От ,,Воденици" до Босилеград има около един километър. Едно овчарче, което си пасло овцете край шосето, видяло сръбски униформи на някои от терористите и обезчестяването на няколко жени, избягало към Босилеград и първо съобщило за приближаващата се опасност. Настанала паника и тревога сред населението.
Веднъж пострадали и все още под впечатленията от преживяното в нападенията на сърбите през 1913 г., всички хукнали да бягат към село Извор. Босилеград останал пуст в ръцете на терористите и без никаква организирана съпротива от населението. Нямало нито полиция, нито войска - град без защита! Терористите обиколили градчето от три страни, влезли вътре и почнали да грабят и палят!
Хубавото градче, до вчера най-богато село в Босилеградско, до 5 часа след обед З/4 било в пламъци. Убити били само 4 души и то онези, които не успели да избягат. Две деца, които не успели да избягат, се затворили вкъщи и живи изгорели в тях. Терористите се пръснали из града - разбивали къщите, кръчмите, дюкяните, ограбили каквото могли да понесат, пили и унищожавали всичко, каквото намерили по къщите и мазетата. Това продължило до 5 часа следобед, когато от височините южно от Босилеград (Бойчин дел) започнала престрелка. Това бил Църнощичкия кмет със своите 11 въоръжени селяни. В бандата настанал смут и тя била принудена да напусне горящия Босилеград и се отправила за село Долна Любата.
Когато пристигнали в Долна Лисина, терористите запалили 2 къщи и продължили към Горна Лисина. Вместо да тръгнат към Горна Лисина, терористите тръгнали из Божичка река. Когато приближили към махалата Цъкланйе, изведнъж се чули изстрели от повече пушки, а сетне няколко залпа. Слисани, Коста Войнович и бандата му се разбягали кой накъде види. След известно време било издадено нареждане бандата да се върне назад към Лисинските Обе реки и към центъра на Лисина. Бандата била пресрещната от селяните, които живеели на двата бряга на реката по разпръснатите махали в синора на Горна Лисина. Тази вечер терористите останали да нощуват в Горна Лисина, на разсъмване запалили махалите Сталичини, Аризанови, Орловица, Костадинови, Мачуганье и убили учителя Стамен Божков.
На 16 май бандата на Коста Войнович продължила към селата Долна Ръжана и Топли дол. Запалили махалата Лазарови (Топлодолска), а в Долна Ръжана опожарили половината село и заклали трима души. Накрая запалили плевнята на Спиридон от махала Ишор, която била пълна с дребен и едър добитък, а отгоре пълна с храна за добитъка. Тя пламнала като барут, а терористите се хванали на хоро и играели около пламтящата сграда и пеели радостни.
След това бандата се отправила към Горна Ръжана. Обаче горноръжанчани разбрали за голямата гюрултия в Долна Ръжана, разтревожили ги запалените къщи в селото. Настанала обща тревога сред селяните, които гледали от високото какво става долу.
В Горна Ръжана тогава живял 87-годишния Рангел Илиев, познат войвода в Краището със своята дружина, който воювал с турците и участвал в освобождението от турското робство на Западните покрайнини и Босилеградско. За неговите подвизи е знаел Коста Войнович и преди да влезне в Горна Ръжана двамата се срещнали и преговаряли. Старият войвода Рангел Илиев не позволил на Коста Войнович да мине с бандата си през с. Горна Ръжана.
- В случай че нападнеш моето село, няма да ти останат и 100 терориста. Ще останат да им се белеят костите по нивите, ливадите и пасбищата с години. Всичките ми хайдути са разпоредени до всеки трън и са готови да бранят домовете си, жените и децата!
,,Хайдутина" Рангел Илиев (така му викали) бил наистина юнак и хайдутин на дело. Пушката си не свалял от рамо и когато спи, а ятаганът му винаги бил готов да действа срещу поробителя. Посочил на Коста Войнович в коя посока да се изтеглят и да не гръмне нито един куршум, докато не мине българо-сръбската граница при Вильо коло и върха ,,Връшник". Терористите като мравки подбрали баира и между Ръжана и Лазарова махала изчезнали към върха Варденик в Сърбия.
Рангел Илиев за последен път спасил родното си село и своите селяни, които въоръжени организирали самозащита на селото. Това е единственото бойно ядро по това време в Босилеградско Краище, останало без помощ от властите, но успяло да се защити.
Когато злото преминало, в плевника на Рангел Илиев се зачул изстрел. Близките му влезнали в плевника и видели Рангел Илиев да виси на бесилка. Завързал въжето за греда и увиснал на него! Минала една обща и последвала личната трагедия на Илиев. Но защо?!? Това никой не знае. Разказват се и преразказват различни приказки и до днес. За този случай ми разказаха Тоше Рангелов, на 86 г., и Любен Спиридонов, на 83 г., от Долна Ръжана
Още като ученик в прогимназията, а сетне и в гимназията в Босилеград, много ме интересуваше историческото минало на Босилеградско Краище. Слушах разни разкази и приказки от възрастни хора, които ми бяха интересни и любопитството ми нямаше край. През онези години нямах възможност да прочета нещо и да си доизясня нещата. Имаше безброй въпроси, които ме интересуваха. Един от тях беше:
- Какво наистина се е случило на 15 май 1917 г.?
Открити разговори на тази тема тогава не се водеха. С годините научавах все повече неща от свидетелите и техните потомци в Горна и Долна Любата, а после и в другите села. Всъщност, това бяха най-близките на жертвите (синове, бащи, сестри, съпруги, дъщери, братя, съседи и други близки потомци).
:

Снимка на Босилеград след клането над българите и опожаряването на града 15 май 1917 г.

Резервна снимка - http://novatarealnost.bg/wp-content/uploads/2014/09/261509ecb2f571dc5c988db778c304ee8dd5d9.jpg



Гроб на Рангелъ Гергиновъ въ Босилеград


Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

24 май в Босилеградско, Западни български покрайнини

24-ти май е сред най-значимите и най- българските празници в календара ни.Следователно заслужава да бъде отбелязан повече от тържествено. За съжаление у нас мнозина възприемат Денят на българската писменост като поредния неработен делничен ден.

Не и в Босилеград, диамантът в короната на българщината, намиращ се извън установените граници на България.Там местните хора дишат празника и го очакват с нетърпение.За българите в Босилеград този ден е наистина свят.

Как е възможно това? Възможно е, и нашите сънародници там го доказаха за пореден път.

Ние, група членове и симпатизанти на ВМРО в София, се организирахме и отидохме да празнуваме заедно с босилеградчани.

Спазвайки традицията, всички се събрахме в църквата " Св. Троица" в село Извор- много местни, ние, гостите от София , хора от цялата област.Огромната божа обител почти се напълни, а софийският хор" Планинарска песен" окончателно обедини присъстващите с изпълненията си на вечни български песни.
Разбира се, провокации от страна на сръбската машина не подминаха и тази година светлия ден.

Бяхме неприятно изненадани от информацията, че, за времето, в което свещеник ще служи на български в черквата, сръбският митрополит е пожелал той да проведе служба. Така вероятно се е надявал да обрече на провал българския празник, или най- малкото да понижи приповдигнатото настроение на българската общност.Това обаче не му се удаде и се наложи да предаде ключа за църквата на своя колега.

В Извор прекарахме часове, изпълнени с веселие, песни, хора и снимки. Най- ухажвани на празника бяха учениците, на които подарихме книжки и дискове с български филми. За българската паралелка имаше специален подарък- дългоочакваните от тях тълковни речници на родния език.

След тържеството в Извор показахме градчето на онези от групата, които за първи път го посещаваха.Една от забележителностите се оказа....знаме.Но не какво да е, а мъчно извоюваното да се вее на административната сграда знаме на българското малцинство.

Българското знаме стана повод да се изпълним с възторг, то бе и причина сръбската полиция да изпита недоволство. Посещението на групата ни в босилеградската църква и снимките, които си направихме, разпънали националния флаг, накараха полицаите да ни обвинят в нарушение и да изземат данните на някои от нас. Но дори тези негативни прояви не бяха в състояние да помрачат празника ни. Оказахме се желани гости в едно прекрасно българско семейство, където ни припомниха какво означава гостоприемство.

На тръгване фотоапаратите ни постоянно снимаха, за да уловят още един момент от преползотворния ден. Обективите на посетилите за първи път Босилеград често се спираха на табелата в КИЦ-" Който дойде веднъж, винаги се връща". Сигурна съм,че ще се върнат...

Автор: Адриана Димитрова, секретар на Младежката организация на ВМРО - София
 
http://vmro.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Със скандал премина честването на 24 май в Босилеград


Със скандал премина честването на 24 май - Денят на българската просвета и култура, организиран от Културно-информационен център - Босилеград. На празника в село Извор, Босилеградско, бе забранено от местната власт да присъстват ученици от двете местни училища.

Нареждането е дадено от кмета на Босилеград Владимир Захариев.

На честването бяха областният управител на Софийска област Росица Иванова, депутати от Народното събрание на България, организаторът на ВМРО Стефан Грънчаров и председателят на ВМРО - Кюстендил Георги Петров.

Грънчаров коментира за ВМРО.БГ, че забраната децата да присъстват на празника е поредната антибългарска проява от страна на кмета. Още повече, че два дена преди събитието, организирано от КИЦ, се е провело подобно мероприятие, на което децата са присъствали.

Обадиха ми се директорите на училищата и ми бе обяснено, че причината да не пуснат децата е, че според тях ще използваме децата за политически причини. Такова е тяхното разбиране. Подобно нещо се случва за първи път. Очевидно това е част от войната, която се води срещу КИЦ - Босилеград. Както виждате има и засилено полицейско присъствие, което също не е било досега, заяви председателят на Центъра Иван Николов.

http://www.vmro.bg/

Hatshepsut

Помен за невинните жертви на Босилеградския погром


ИЦ "Босилеград", Гражданско сдружение "ГЛАС" и Демократичния съюз на българите организират поклонение пред гробовете на Стою Аначков Попов в с. Долна Любата и на Рангел Илиев в с. Горна Любата и ще отдадат почит на жертвите на Босилеградския погром

На 15 май 1917 година сръбска паравоенна чета от 200 души, командвана от поручик Коста Милованович Печанац, нахлува на територията на Царство България, избива 33 души цивилно население, изгаря две деца, опожарява Босилеград и селата: Горна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата и Горна Лисина като изгаря 317 къщи и нанася материални щети за 2,5 милиона тогавашни лева.

По същия повод на 16 май, в 17:00 часа в Общинския театър в Кюстендил, Македонския научен институт - научно информационна група Кюстендил и КИЦ "Босилеград" ще открият фотодокументална изложба "Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г."

От 2017 г. гражданските организации в Босилеград полагат огромни усилия да поставят паметна плоча с имената на жертвите от Босилеградския погром по повод 100 години от избиването на невинни българи. Целта на отбелязването на тази трагична за Босилеград дата е да се отдаде почит на жертвите и да започне процес за национално помирение между българи и сърби.

Идеята не можа да се осъществи поради съпротивата на местната власт. Две паметни плочи с имената на жертвите бяха отнети от полицията и бяха върнати след срещата на президентите Румен Радев и Александър Вучич през юни миналата година. Отново бе задвижена процедурата за поставяне на паметна плоча, но кметът Владимир Захариев отново се обяви против.

https://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/pomen-za-nevinnite-zhertvi-na-bosilegradskiya-pogrom

Hatshepsut

16 May 2019, 22:54:11 #7 Last Edit: 05 June 2019, 13:46:40 by Hatshepsut
В Босилеград почетоха паметта на жертвите на Коста Печанац


Пред гроба на учителя Стою Аначков Попов в с. Долна Любата

Българските организации в Босилеград, КИЦ ,,Босилеград", Демократичен съюз на българите и Сдружение ,,ГЛАС" отдадоха помен и положиха цветя на гробовете на учителят Стою Аначков Попов в село Долна Любата, Рангел Илиев в село Горна Любата, учителят Стоимен Божков в село Горна Лисина и на Митре Пейчев в Босилеград - жертви на Босилеградския погром от 15 май 1917 г.

Доц. Ангел Джонев подробно говори за бойния път на разбойническата чета на Коста Милованович Печанац и за пораженията, които тя нанася в Босилеград и околните села - убива 33 души, сред които и две деца, изгаря 317 къщи и нанася щети за 2,5 милиона лева.

Той подчерта, че не случайно целта на издевателствата на Печанац са българските учители Стою Аначков Попов  и Стоимен Божков. Джонев говори и за неуспешните опити по повод 100 години от събитието да се постави паметна плоча с имената на жертвите на видно място в Босилеград където българи и сърби да отдават почит на жертвите в името на национално помирение между българи и сърби.

Двете паметни плочи за жертвите на Босилеградския погром по нареждане на кмета на Босилеград, бяха ,,арестувани" от полицията и повече от година престояха в Окръжна прокуратура във Владичин Хан. По искане на българският президент Румен Радев, сръбският президент Александър Вучич разпореди плочите да бъдат върнати през юни миналата година.

Сега плочите се намират под ,,домашен" арест в КИЦ ,,Босилеград" и не се знае дали и кога  ще бъдат поставени. Затова пък 100-годишнината от събитието беше отбелязана с отпечатването на книга ,,Босилеградският погром 15-16 май 1917г" и едноименна фотодокументална изложба с автор доц. Ангел Джонев.

Присъстващите с минута мълчание на колене отдадоха почит на учителя Стою Аначков Попов и положиха цветя, след което отидоха на гроба на Рангел Илиев в с. Горна Любата.

Димитър Димитров Треперски, който откри и възстанови надгробията на четири жертви на Печанац, поднесе цветя на гроба на учителя Стоимен Божков в църковния двор в с. Горна Лисина и на гроба на убития Митре Пейчев в Босилеградското гробище.

Полицейски джип проследи помена на жертвите на Босилеградския погром.

http://www.desant.net/show-news/49845

Hatshepsut

Почетоха паметта на убитите български офицери в Босилеград


Представители на КИЦ ,,Босилеград", Демократичния съюз на българите, Сдружение ,,ГЛАС" и Сдружение за българо-сръбско приятелство ,,Светлина" от Зайчар почетоха паметта и положиха цветя на надгробните плочи в Босилеградското гробище на петимата български офицери полк. Иларион Танев, пор. Стефан Стефанов, пор. Стефан Котев, пор. Христо Владев и пор. Асен Костадинов, пленени и разстреляни в Босилеград на 28 юни 1913г. в нарушение на международните военни конвенции, по заповед на сръбският капитан Арсениевич. Престъплението е подробно описано в Даклада на Карнегиевата комисия.


В памет на загиналите офицери 28.06.2019

Офицерите са разстреляни в местността ,,Воденици". На 2 юли специално назначена комисия от Кюстендил, есхумира труповете им, прави оглед и протокол и дава заповед офицерите да бъдат препогребани в Босилеградското гробище.



Техните надгробни паметници са просъществували в Босилеградското гробище до края на седемдесетте години на миналия век, когато са унищожени. Сегашните паметни плочи на офицерите са възстановени по идея на КИЦ ,,Босилеград", Демократичния съюз на българите и с усилията на родолюбивия българин от Босилеград Димитър Димитров.



През лятото на 1913г. Босилеградско е арена на ожесточени бойни действия между българската и нахлулата на територията на Царство България сръбска армия. Освен петимата български офицери в сраженията са загинали около хиляда български и сръбски войници погребани на различни места и за които все още няма никакъв паметен знак.

https://www.glaspress.rs/почетоха-паметта-на-убитите-българск/