• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 June 2019, 03:47:19

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9240
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 35
Total: 35

Археологически находки в Източните Родопи

Started by Hatshepsut, 09 September 2018, 14:57:33

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2009г.

Първите заселници на Троя били от Момчилградско


Предшественици на Древна Троя са обитавали праисторическо селище край момчилградското село Върхари, твърди българо-френски екип от археолози.

Екипът проучва праисторическо селище отпреди 6000 г.

Ръководителят на екипа ст.н.с. Явор Бояджиев подчерта, че откритите до този момент находки с голяма вероятност ще потвърдят иначе сензационната фантазия, че праотците на героичната Троя са от племена, населявали земите на днешна България в района на момчилградското село.

"Селището, което сега разкопаваме, е в пряка близост със светилището на Орфей, смятано и за негов гроб, до село Татул, както и недалеч от Перперикон, обитавани през каменно-медната епоха.

Това селище край Върхари е живяло един сравнително кратък период, най-вероятно между 4500 - 4000 г. пр.Хр., със сигурност в каменно-медната епоха", разкрива Явор Бояджиев.

Тогава Балканският полуостров е център на развитието на цивилизацията в Европа, уточнява той.

Надеждите на българо-френския екип са да бъдат осветлени онези около 800 години, които са между двете епохи, но за тях няма сведения и доказателства.

"Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000-а година пр.Хр. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е отсреща на брега. С други думи на Върхари имаме елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколко стотин години по-рано", гласи хипотезата на Бояджиев.

Според него местното население е било притиснато от нахлуващите от север племена и се е принудило да се изтегля постепенно на юг.

"От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава не е било никакъв проблем. Така можем да допуснем, че предшествениците на Троя са именно от този район, но това е все още само хипотеза", уточнява археологът.

Макар и съвсем в началото на проучванията, селището разкрива изключително интересни моменти от бита на прародителите на Хектор, Парис, Еней и останалите митични персонажи. То безспорно е било доста голямо - само сега разработваният терен е от над 80 декара.

Няма обаче данни на това място да е имало град. Археолозите са се натъкнали на цели жилищни комплекси с "апартаменти" от по 300 квадрата с надземна част и с дълбоки вкопавания.

"Всяко жилище разполага с помещения с различно предназначение - за обработване на кремъци, други пък са пълни с керамика, трети са по-бедни на инвентар. Но пък ателиетата, спалните, трапезариите, изобщо цялото жилищно и селищно устройство, и особено наличието на много зърно, това е най-интересното за екипа", посочи Бояджиев.

Той уточни, че при проучванията в Тракия не са откривани такива щедри количества зърно. Намерените керамични предмети също били необичайни за Тракия, тъй като показват връзки с Беломорието, с Македония, със Сърбия.

Според Бояджиев "тук са живели хора като нас, но може би малко по-умни от нас", но не се нае да ги назове. "Това са хора, които са живели поне 2000 г. преди траките, но в никакъв случай за тях не можем да мислим като за някакви примитивни хора, напротив, имало е изключителна цивилизация.

По неговите думи "тези хора са били с доста развито религиозно и философско мислене", а фигурките-идоли на жени и на животни подкрепят версията му.

Бояджиев изрази изненада от наличието на толкова голямо праисторическо селище в планински район като този в Кърджалийско. То е едно от най-големите така компактно застроени и на такава голяма площ, поясни той.

Находките ще бъдат изследвани във Франция. "Вече имаме основания да смятаме, че има някаква връзка между това население и основоположниците на ранната бронзова епоха като Троя, като най-известен представител.

Селището край Момчилград за първи път доказва, че цивилизацията в този край на континента е продължила да съществува, въпреки теориите, че близо 800 години Европа е била едва ли не в пълен застой и живот не е имало", посочи още археологът.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/pyrvite-zaselnici-na-troia-ot-momchilgradsko-2322011

Hatshepsut

Тази информация е от 2009г.

Маската на Агамемнон - от родопско злато?

Мина край Крумовград захранвала Балканите с ценни метали


Димитър Николов

Нова хипотеза за произхода на микенското злато изказаха в четвъртък немски учени. Според тях част от благородните метали на Троя и Микена идвали от находището на Ада тепе край Крумовград. То е на 3500 години и е най-старата златна мина, открита досега в Европа. Изследователите на Ада тепе твърдят, че новите открития изместват назад във времето добиването на злато от рудници. Досега учените смятали, че преди желязната епоха жълтият метал се извличал само от теченията на реките.

Мината край Крумовград е захранвала целите Балкани със злато, предполагат учените. Тя е функционирала от 16-и до 8-и век преди Христа и датирането й съвпада с времето на Троянската война. Затова и твърдението на Омир, че траките били отрупани със злато и се биели с позлатени оръжия, започва да изглежда не като мит, а като историческа истина. В ,,Илиада" гръцкият автор описва величественото пристигане на тракийския цар Резус, който дошъл край Троя, отрупан в злато.

Днес Ада тепе все още не е изчерпано и компании предявяват интереси да добиват злато там. Затова и проучванията на района е трябвало да преминат бързо - като спасителни разкопки. Те са правени по проекта ,,Желязо и злато - по следите на металургията на Древна Тракия", финансиран от фондация ,,Александър фон Хумболт". Ръководители са д-р Христо Попов от Националния археологически институт с музей към БАН и немският специалист по древна металургия проф. Албрехт Йокенхьофел. Те участват в провеждащата се в момента в България конференция по въпросите на археометалургията. Според проф. Йокенхьофел не е сигурно дали само крумовградското злато е снабдявало микенската цивилизация, но находището се намира на северната граница на тази цивилизация.

Край Ада тепе е имало и антично селище, което е прераснало в светилище и се е запазило до идването на римляните. Златодобивът обаче е спрял доста по-рано - през 8-и век пр. Хр. По неизвестни причини той не е бил възстановяван никога. Останките от древния рудодобив се простират на значителна площ - половин квадратен километър. Открита е и прокопана галерия. За да продължат проучванията обаче, е необходима помощта на професионални миньори и геолози. Учените са намерили останки и от скалата, от която е било извличано златото. По мнение на д-р Христо Попов древните са умеели да извличат почти целия метал от камъка, защото в останките почти не са открити следи от злато.

Най-ранната металургия

По българските земи са запазени следи от най-ранната металургия в Европа. Находището на мед край Айбунар е захранвало голям район в югоизточната част от континента и предмети, изработени от айбунарска мед има чак в Молдова. Говореше се дори за такива находки край Волга, но техният произход е спорен.

Спорен е и начинът, по който древните метали са били обработвани и добивани. В България е открито и най-старото обработено злато в света - находките от Варненския халколитен некропол, които са на пет хилядолетия. В момента част от съкровището гостува на изложба в музей в Ню Йорк. Златните предмети са около 6000 и много от тях могат да се видят в Археологическия музей във Варна заедно със скелет на праисторически жрец, украсен със златни орнаменти. Води се спор обаче дали древните хора са можели да произвеждат златни предмети чрез разтопяване, или е трябвало да ги оформят само с помощта на чук. Култовите находки от погребенията край Варна са твърде сложни за изработка, за да бъдат направени само с изчукване.

Немският професор Ернст Перницка догодина ще извърши проучвания на златото от некропола по проект, който също е финансиран от фондация ,,Александър фон Хумболт". Перницка се надява да узнае произхода на варненското злато. То със сигурност е внесено отдалеч, защото край Варна няма златни находища. Загадка е и начинът, по който е било обработвано златото.

Солта била първата валута

Проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към БАН популяризира хипотезата, че златото на варненската цивилизация е дошло от търговия със сол. Археологът проучва праисторически комплекс за добив на сол, датиран още от 5400 г. пр. Хр. Той е разположен в рамките на днешните солници край Провадия. Миналата година проф. Николов нарече тези солници първата фабрика в Европа, защото преди хиляди години там се е произвеждала промишлена продукция в доста големи мащаби. Солта е била изпичана в калъпи с различни размери и те вероятно са служели като средство за разплащане - една от най-старите валути на света. Васил Николов вече е разкрил и технологията за производство на бялото злато - поле, пълно с ями, където солта е била печена в големи глинени съдове. След това съдовете са чупени и са се трупали на мястото. Учените открили 20 кубически метра фрагменти от праисторическата керамика. Тя е била покрита с каолин отвътре, за да не проникват парите в глината. Провадийските солници вероятно са принадлежали на същата цивилизация, която е оставила Варненския некропол, и са датирани от същото време.

novinar bg

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Дрехите на средновековен епископ показват в Кърджали



За първи път у нас бяха показани средновековните златотъкани дрехи на епископ, открити при археологически разкопки в Кърджали преди 12 години.

Тъканите са образец на прочутата Константинополска школа, а начинът им на изработка и до днес е тайна, предаде БНР.

В продължение на 5 години одеждите бяха реставрирани в музея на Велико Търново и вече могат да бъдат изложени за поклонение. Това е първата подобна находка, откривана по археологически път и е с 3 века по-ранна от съхраняваните в Москва златни дрехи на епископ Фотий.

Златните дрехи и тленните останки на епископ бяха открити в каменен саркофаг преди 12 години в храма "Свети Йоан Предтеча".

Това е изключителна находка, смята археологът Николай Овчаров. Той бе сред малцината, отворили надгробната плоча през есента на 1998 година.

Предполага се, че погребаният в притвора на църквата епископ е Константин Ахридоски, на името на голямата средновековна епископия Ахридос, чийто център е бил храма Свети Йоан Предтеча.

Златните дрехи и мощите на епископа трябва да се съхраняват в аргонова камера, която струва около 15 хиляди лева.

Но музеят в Кърджали няма толкова пари, каза археологът Даниела Коджаманова. Идеята е да се оборудва зала за всички открити в Родопите образци на християнското изкуство.

http://news.ibox.bg/news/id_208319773

Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

Предците на древна Троя са родопчани?


Намерените части от керамични съдове свързват естетиката на Върхари с Троя

Финалът на спасителните разкопки край момчилградското село Върхари отвори изумителна страница в историята. Ако преди 4-5 години някой беше ми казал, че в България може да се разкрие архитектура като тази, щях да се изсмея, признава археологът Явор Бояджиев, ръководител на проучванията.

Той и екипът му изследваха селище от първата половина на каменно-медната епоха и се натъкнаха на уникални доказателства за праисторическата цивилизация по тези места.

Учените разкопаха терен от над 6000 кв.метра, а от него изникнаха огромни постройки с площ над 500 кв.метра, като най-голямата сред тях е градена върху повече от 750 квадрата. За времето си те са колосални, дебелината на стените им е 80-100 см, казва ст.н.с. Бояджиев.


Поне 5 жилищни комплекса от каменно-медната епоха разкриха археолозите
от екипа на Явор Бояджиев край момчилградското село Върхари

Поне 5 жилищни комплекса от 4700-4800 година преди Христа е разкрил екипът му. Според него селището е било със силно развити търговски връзки, за които говорят намерените керамични съдове и антропоморфните фигури.

Със сигурност се доказва, че населението на Върхари има много силни връзки в южна посока - на юг от Родопите, в Беломорска Тракия. Много е възможно под страх от нашественици хората да са се изтегляли на юг.

Намерените части от фигурки на жираф пък водят към африканското крайбрежие. ,,Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000 година преди Христа.

За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и на Върхари, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е на отсрещния бряг. На Върхари има елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколкостотин години по-рано", гради хипотезата си археологът.

Според него страхът и натискът от нашествениците са принудили местните жители да се изтеглят постепенно на юг. От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава е било достатъчно развито и популярно.

Така разкритията от проучванията, стартирали през 2009 г. с българо-френски екип, все повече се доближават до варианта предците на троянците да са потеглили от тази част на Родопите.
,,На това място поне 2000 г. преди траките са живели много умни хора, за тях в никакъв случай не трябва да мислим като за някакви примитиви, напротив, те са били изключителна цивилизация.

Множеството находки доказват, че те са били с особено развито религиозно и философско мислене, но тъй като тогава още не е била сътворена писмеността, няма как да разберем какви племена са били", разсъждава Бояджиев.

В последния ден на спасителните разкопки археолозите се натъкнали на каменни стени, украсени с вдлъбнатини. Оказало се, че праотците са градили домовете си не само от глина, но са ползвали камък за по-стабилни основи.


Този архитектурен елемент изумил археолозите,
тепърва ще се изследва част от какво е бил

Керамичните находки пък потвърждават, че естетиката на Върхари и Троя е била една и съща. Те обаче са необичайни за Тракия, но са свързани с Беломорието и със земите на днешна Сърбия и Македония. Всички находки са предадени за обработка и съхранение в Историческия музей в Кърджали.

Селището за пръв път доказва, че цивилизацията в този край на Европа е продължила да съществува, въпреки теориите, че близо 800 г. континентът е бил в пълен застой. То обаче е просъществувало в кратък период. Племена от североизтока са нахлули в тази част на Балканския полуостров, а местните потърсили спасение в бягство на юг и на запад.

Част от поредната историческа загадка в Източните Родопи обаче ще остане под трасето на пътя за Гърция през прохода Маказа, при това не напълно проучена. Въпреки огромните ни усилия не успяхме докрай да проучим и да спасим обекта, притиснаха ни сроковете, съкратиха ни времето за разкопките, казва археологът Явор Бояджиев.

Наложило се да работят при огромно напрежение и бързане, тъй като от агенция ,,Пътна инфраструктура" настояли работата да бъде свършена за не повече от 20 дни.

АПИ финансира спасителните разкопки с 86,000 лева, но заради предизборната суматоха оряза времето за проучванията. Така една уникална част от миналото ще бъде заровена под земята, но дали си струва дори и цената на трансевропейския коридор №9.

http://www.desant.net/show-news/22908/

Hatshepsut

Овчево крие ревниво тракийски гробници и светилища


В околностите на Овчево се крият няколко древни гробници

Територията на община Джебел е гъсто изпъстрена с множество скални паметници от най-дълбоката античност. Тук са регистрирани още през 1958 г. дванадесет обекта с национално значение. Сред тях най-значими са: тракийските скални гробници при с. Воденичарско, тракийската и средновековна крепост при с. Устрен, тракийските скални гробници, винарските камъни и тракийските крепости при с. Рогозче, скалните гробници и светилища при с. Овчево.

По принцип цялата долина по течението на река Върбица между Златоград и Момчилград, която откъм юг се загражда от склоновете на Гюмюрджински снежник, изобилства от тракийски скални гробници и причудливи скални образувания.
Самите погребални съоръжения представляват уникални паметници на мегалитната култура и основно техни образци са открити в централните дялове на Източните Родопи, където са регистрирани около 50 такива обекта.

Те обаче, за съжаление, са ограбени още в древността. Но външният им изглед и устройство несъмнено са твърде сходни с подобни паметници, които се намират в сакралната Странджа планина, а също и на места в Североизточна България и Източна Стара планина. Някои от тях са изсечени направо в каменния масив, а отворът към вътрешността им е покрит с плоча. Другите са оформени като изкуствени пещери и имат обемна гробна камера с четириъгълен или овален план.

В архитектурно отношение особено интересни са гробниците в джебелското село Овчево. Те се откриват, след като се подмине общинския център Джебел и зад гърба на пътешественика остане острото било над село Устрен, над което извисява снага запазената до 2 метра и половина средновековна крепост Устра.
Оттам пътят се спуска към село Овчево, където се намират поне 7 скални гробници. Две от тях се намират в самото село - в двора на изоставена къща в неговите окрайнини. Тук човек може да види най-различни следи от някогашното присъствие на траките по тези места - ниши, улеи, стъпала, изсечени в скалите... А всички знаем, че нашите тракийски предшественици са обособявали своите светилища именно в скалисти местности и по високи върхове.


Изсечените още в античността в скалите стъпала

Превземайки канара след канара, отдалечавайки се от населеното място с множество полусрутени и изоставени къщи, въоръжените с много ентусиазъм и дръзновение туристи, щурмувайки драките, обрасли сипеите, може да се натъкнат на най-различни древни останки и всечени дълбоко в скалните масиви странни дупки.

Естествено, тук пътеките и туристическата маркировка са въображаем лукс, за който само може да се мечтае. Но пък това създава благоприятна възможност човек да се наслади на тръпката да се чувства първооткривател на древни и неизвестни следи от някогашното присъствие по тези земи на мистична древна култура.

Да се разчита на местни водачи е също мисия невъзможна. Останалите 60-ина жители в превърнатото в махала село масово вдигат рамене, когато някой външен посетител ги попита как да стигнат до старите светилища. Независимо че част от тях се намират сред дворовете им.
Но така е в Родопите. На места дори нарочно затрупват пътеките към интересните обекти с отрязани дървета и замаскирват достъпа до тях - за да се предпазят от иманяри и да не ги притеснява досадния интерес на всякакви външни хора към ревностно пазеното спокойствие на родните им места.


Някои от погребалните съоръжения се намират насред селските дворове

Има и друго - голяма част от собствениците на имоти тук най-безцеремонно използват скалните дупки, представляващи старинни гробници, за... склад на различни техни продукти! Подобна практика не е чужда и в други населени места, благословени с такива археологически обекти в землището си.
И ако вдъхновеният да посети различните мегалити пътешественик остане с пръст в уста, поне може да зърне от шосето някои от скалните гъбки, пръснати в околността, оформени от обветрения и отмитите от тукашните реки пясъчник и различни минерални структури. 

Освен погребалните съоръжения с кръгли камери, в Овчево се откриват и няколко тракийски скални гробници с четвъртита камера. В скалите около тях и до днес личат причудливи изсичания, някои наподобяват стъпала. По-наблюдателните туристи стават свидетели как по тях местните стопани прекарват магаретата си към близката ливада.

Особен интерес предизвиква гробницата, която се намира в местността Чаира в близост до Овчево. Както може да се предположи от самото име на тази територия, тя представлява просторна ливада. От югоизток поляната е преградена от стръмен рид. Насред нея стърчи близо 8-метрова скала, върху която е оформена неравна площадка с издълбано плитко в нея басейнче в четвъртита форма. В единия му край се открива улей и археолозите предполагат, че така издълбаното корито  е представлявало винарски камък, в който се е складирало виното за извършваните древни  езически ритуали.

Буренясали са пътеките дотук, доколкото въобще може да се говори за наличието на някакви пътечки. Но ако човек се въоръжи с търпение и силно желание да открие тези невероятни свидетелства на времето, ревниво пазени от местните жители, със сигурност ще успее да попадне на поне една от тези гробници или светилища. И няма начин да не си зададе въпроса - а колко ли още такива древни съоръжения се таят неоткрити сред шубраците и непроходимите места на величествените и пълни с тайни Родопи.

http://www.desant.net/show-news/25354/

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Археолози откриха скулптура на лъвска глава
от времето на Троянската война



Уникална монументална каменна скулптура на лъвска глава от времената на Троянската война е открита край храма на Великата богиня майка (пещерата "Утробата") в Източните Родопи, обяви на пресконференция археологът Николай Овчаров.
 Заслугата за натъкването на ценната находка обаче е на германски орнитолози, които наблюдавали птиците в района и впоследствие открили и предали скулптурата на експертите.

 Изследванията на скалния къс показват, че той е от времето на къснобронзовата и ранножелязната епоха - II-I хилядолетие преди Христа. През този период лъвът е бил изключително важен символ, обясни Николай Овчаров и даде пример с поемата "Илиада" на Омир, където именно лъвът е една от най-големите метафори за сила и надмощие.

 Намирането на лъвското изображение край пещерата "Утробата" ученият свърза с тракийски култ за плодородие, извършван в пещери от този тип. По думите му в началото на годината царят се изкачва на върха на пещерата и извършва жертвоприношение на голямо животно. В този момент Овчаров вижда връзката с издълбаването на лъва, тъй като животното е символ на царската власт.

 Находката е естествен скален къс от ронлива скала, допълнително обработен от човешка ръка. Съвет от археолози, който е бил свикан, е отхвърлил възможността находката да е от средновековната епоха, защото образът е твърде груб и стилизиран, допълва "Факти".

 За да имат пълна картина за произхода на находката, предстои археолозите да направят обхождания на мястото, където е открита скулптурата.
 Лъвската глава ще бъде изложена в Регионалния исторически музей в Кърджали.

https://dnes.dir.bg/news/lav-troyanskata-voyna-11979464

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Археолози откриха гроб на тракийска принцеса


Край село Бенковски откриха скален гроб на тракийска принцеса. Ръководителите на експедицията са младите учени Любен Лещаков и Яна Димитрова от Националния археологически институт с музей. Археолозите открили сребърна диадама, по която екипът съди, че останките на младата жена принадлежат на неизвестна за сега принцеса.

Гробната камера е била изсечена в скала, а около цялото място са били разположени големи късове скали.

Принцесата е била погребана с 60 предмета, две трети от които са сребърни, казва Любен Лещаков, цитиран от 24 часа.

11 пръстена - 6 сребърни и 5 бронзови, обеци, фибули и висулки са останалите украшения, които придружили знатната особа в задгробния ѝживот.

Най-интересното обаче е, че тялото на тракийската принцеса е било разчленено, което е доказателство за практикуването на орфееви обичаи. Те са се извършавали само с починали от висшата прослойка на племето и пресъздавали разкъсването на Орфей от вакханките.

Диадемата на принцесата е в много лошо състояние, защото е произведена от изключително тънко сребърно фолио и предвид възрастта ѝ е почти пред разпадане, пояснява професор Лещаков.

Археолозите се надяват екипът от реставратори да спаси накита и той да бъде представен в най-доброто си възможно състояние.

Предполага се, че погребението се е състояло през втората половината IV век или началото на III век преди Христа. По това време е управлявал Александър Македонски.

Предположенията за датирането на гроба се основават на намерена сребърна монета, изсечена в Маронея. Тя изпълнява функцията на т.нар. харонов обол.

Поставяла се е на езика на мъртвеца, за да може с нея да заплати на лодкаря Харон, който прекарвал мъртвите през реката на скръбта в подземното царство на Хадес.

Единствено обаче по-подробно проучване на човешките останки и артефактите може да определи точния им исторически период.


Археолози откриха гроб на тракийска принцеса

https://kovaklog.wordpress.com/

Hatshepsut

Откриха църква от ІХ век под средновековен храм в Родопите

Археолози се натъкнаха на уникални каменни саркофази

Приключиха разкопките на средновековната църква край с. Добромирци, водени от екипа на проф. Николай Овчаров. Обектът е само на 9 км от Златоград и се намира на много удобно място край пътя за Кърджали, където минава огромният поток туристи, идващи от скалния град Перперикон към Златоград.
Храмът от ХІІІ-ХІV в. вече е разкрит напълно. Той е конструкция с дължина 11 м, като зидовете са запазени до 2,5 м височина. Граден е от ломени камъни, подравнявани с парчета тухла и дървени греди. От изток сградата завършва с полукръгла апсида. Някога църквата се е виждала от километри и е била средище на християнството в района. Край храма се развива обширен некропол, от който са разкрити 5 гроба, оградени с каменни плочи. Два от тях са на
мъж и жена, положени един до друг
вероятно семейство.
Най-голямата ни изненада бе, когато под стените на тази църква започнаха да се появяват основите на друг храм - трикорабна базилика с 3 полукръгли апсиди, споделя проф. Овчаров. От изток се оформят стъпките за иконостас, а централният кораб е отделен от страничните чрез редици от квадратни основи за стълбове. Макар да са запазени само основите, добре се вижда, че сградата е била градена от ломени камъни, свързани с много здрав бял хоросан. Учудващи са размерите на по-ранната църква. Тя е изключително скъсена: с дължина едва 9 м при ширина 11 м. Този план, както и откритата при разкопките керамика показват, че храмът е изграден през ІХ-Х в. Става дума за преходна форма от раннохристиянската базилика към класическата византийска кръстокуполна църква.
В северния кораб на тази църква бяха открити 3 гроба, отличаващи се коренно от по-късния некропол:
останките са на възрастен и две деца
положени в много добре оформени с каменни плочи гробни камери и покрити също с каменни плочи. Така се получават своеобразни саркофази. Няма съмнение, че тези хора са били особено почитани, вероятно ктиторът на храма и наследниците му, изтъква археологът.
Екипът работи и по друга интересна хипотеза. През 30-те години на ХХ в. при строеж на джамия в близост е открито погребение на високопоставен християнски духовник със златовезани дрехи и митра на главата. Тази находка може да се свърже с легендите, че по тези места се е подвизавал последният български средновековен патриарх Евтимий, след като е бил заточен от турците през 1394 г. Днес околните села са с мюсюлманско население, но през Средновековието плодородната долина между селата Бенковски и Добромирци е била един от най-християнските райони в Родопите. В близост на новоразкрития храм личат останките на още поне 4 църкви. Ето защо е много важна идеята на спонсорите от Златоград, с чиито средства изцяло се правят разкопките, високо запазеният средновековен храм да бъде напълно възстановен. Така след столетия на забрава, християнската традиция в този район ще бъде възстановена.

https://www.monitor.bg

Hatshepsut

Откриха рядка монета на цар Иван Асен II


Крепостта Лютица край Ивайловград пак изненада археолозите с рядка находка. Там е открита монета на цар Иван Асен II, съобщиха от Националния исторически музей.
Монетата е 26-ият екземпляр от откритите досега в България при редовни археологически проучвания. Обектът ,,Лютица" е най-югоизточната опорна, важна точка при проучването на явленията в българското парично обръщение в периода Х-ХV в. Има вече представителна извадка за тези процеси, която включва досегашните находки и сега тя се допълва и обогатява с нови данни.

Монетите, открити на Лютица през миналата година, показват няколко основни хронологични периода. Животът в крепостта е най-активен в периода 1204-1246/1250 г. Още при цар Калоян градът влиза в границите на Българското царство, като населението в него активно използва същите медни парични знаци (медни монети), които българският вестарх налага в цялата държава.

Нумизматичният материал доказва безспорно, че през средновековието крепостта Лютица е в границите на Българското царство. Монетите отразяват донякъде събитията от пролетта на 1230 г., когато, както пише Георги Акрополит, солунският деспот Теодор Дука нахлува в България със своя войска и с наемни латински рицари в долното течение на река Марица, което поражда бърза военна операция от страна на цар Иван Асен ІІ и пленяването на ромейския деспот с цялото му семейство при Клокотница.

Засега това е най-югоизточната точка, където е открита билонова монета на цар Иван Асен ІІ, и то добре запазена. В поддръжка на тези исторически събития е намирането на монети на Теодор Комнин Дука, на брат му Мануил Комнин Дука и на сина му Йоан Дука.

https://dnes.dir.bg/

Hatshepsut

Откриха тракийска царска резиденция на над две хиляди години (видео)

Археолози откриха тракийска царска резиденция на възраст над 2 хиляди години. Тя се намира край Кърджалийското село Бенковски, близо до границата с Гърция. Комплексът включва дворец, светилище и най-малко пет царски погребения.

Районът, където археолозите търсят тракийската резиденция е известен с откритото преди четири години погребение на принцеса. Тя беше открита с много накити от сребро и бронз. Според археолозите до нея има още поне 4 царски погребения. Наблизо са открити олтари и останките на няколко сгради.

Сега при изсичането на гората е намерена дълга най-малко петстотин метра крепостна стена от дялани камъни, някои с тегло от няколко тона. Това кара учените да смятат, че са попаднали на царска резиденция.

доц. д-р Здравко Димитров, ръководител на археологическата експедиция:
И най-вече тази стена, която стои зад нас и е напълно неизследвана. Засега ние нямаме данни за нейната хронология, но тя реално затваря целия този комплекс. Всичко това ни наведе на мисълта, че това е един общ комплекс и ние трябва да изследваме дали това наистина е така.
Комплексът край Бенковски е подобен на откритата тракийска резиденция на връх Кози грамади край Старосел. В Родопите експедицията ще проучва царския дворец на хълма в комплекса. Очакванията са големи.

проф. Николай Овчаров:
Тук, и това е нещо много важно, няма по-късен живот, след новата ера няма изобщо живот. Тоест при едни по-мащабни разкопки ние бихме попадна на една тракийска царска резиденция в нейния първоначален вид.

http://news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-trakiyska-tsarska-rezidentsiya-na-nad-dve-khilyadi-godini


Започнаха разкопките на голяма тракийска резиденция в Родопите


В гъстата гора над Бенковски години наред не е стъпвал човешки крак. Зоната е била гранична, затова и едва наскоро археолозите откриват дългия  около половин километър  скален рид, за който се предполага, че е пазел тракийската резиденция.

,,Разбира се, има още много неясноти, вътре селище ли има, какво има и т.н., но все по- сигурно става, че на хълма е имало тракийска резиденция от IV - III век пр. Христа, която е функционирала така може би", обясни археологът проф. Николай Овчаров.


В камъните в гората, археолозите виждат контурите на селище от мащабите на Перперикон, но с тази разлика, че там след траките животът е замрял.

,,Тук можем да установим много добре как са протичали контактите и връзките с Егейския бряг, с гръцките колонисти и тракийските племена", заяви археологът доц. Здравко Димитров.

Преди две години в подножието на хълма разкриха гроб на тракийска принцеса, чието знатно потекло е събрано в шепа сребърни накити.

Частичните разкопки са с пари от местния бизнес и ще продължат месец. За пълното разкриване на древната царска резиденция после ще се разчита на държавата.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/zapochnaha-razkopkite-na-goljama-trakijska-rezidencija-v-rodopite.html

Hatshepsut

Артефакт от Кърджали е в основата на научна сензация


Находка от праисторическото селище, което се намира в центъра на Кърджали, е в основата на научната хипотеза, че на Балканите за пръв път в света се появява т.нар. Нефритена култура. Малкият артефакт е един от емблематичните за България паметници от неолита - нефритен амулет във формата на свастика. Възрастта му е 8 хилядолетия. Открит е преди повече от 45 години, а сега е изложен в Регионалния исторически музей в областния град.
Малко се знае за мистериозната свастика. От 1972 година насам още няколко идентични са намерени на Балканите, последната, от които в Слатина и е на същата възраст. Как се свързва тя с намерената в неолитното селище в Кърджали, разказва Милен Камарев, археолог в Регионалния исторически музей в Кърджали.

Нефритът се обработва за пръв път на нашия полуостров, разказа проф. Руслан Костов от катедра "Минералогия и петрография" към Минно-геоложкия университет в София и допълни, че намерените в почти всяко неолитно селище на Балканите артефакти от известния с твърдостта си нефрит, като основното количество са на територията на България, дава правото да обосновем една Балканска нефритена култура, която е първа в Света.
Нефритената свастика или зооморфният амулет, както пожела да наричаме малкия артефакт проф. Руслан Костов, все още повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Геолози и археолози си партнират в разгадаването на мистерията около вече няколкото почти идентични предмети, появили се през последните години на територията на България. Какви са изводите и впечатленията на проф. Костов:

През 2013 година проф. Костов прави проучвания на нефритената свастика от Кърджали. Тогава излизат и публикации в медиите, че за направата й е използвано механично съоръжение, най-вероятно колело. Това показало полирането на амулета, което било направено с абразивен материал, но следите от обработка били само в една посока. Полирането на ръка предполага микродраскотините да са в две или повече посоки, което означава, че още в каменната ера се е използвало механично съоръжение, най-вероятно колело. То обаче е изобретено през третото хилядолетие преди новата ера, а находката от Кърджали е от хилядолетия по-рано.
През 1948 - 1952 година археологът проф. Петър Детев копае ,,Дончова могила" край с. Биково, Новозагорско. След обработка на открития материал, там се появява колело на възраст 5500 г. пр. Хр. Това е доказано от проф. Пигот, чрез радиоизотопно изследване C14 в Единбургския университет в Англия. Двуоса детска количка с 4 колела на същата възраст е изложена в музея  в Мардин, Турция.
За направата на нефритената свастика от Кърджали обаче проф. Костов отрича намесата на механично съоръжение.

В България находките на изделия от нефрит не само, че са сред най-изобилните, а и предхождат с поне хилядолетие и половина разцвета на обработката на нефрит в Китай. Характерна за свастиките по нашите земи до края на неолита и след него, е изключителната приемственост в употребата на този символ, според доц. Веселина Вачкова, учен историк и културолог, директор на Исторически музей Перущица, с публикации за Балканската нефритена цивилизация, както я нарича.
Дали зеленият минерал не е имал стойност на разменно средство, за Жаба богиня, чиято форма често приемат нефритените амулети по нашите земи и други интересни подробности, разказва доц. Веселина Вачкова:

"Праисторическото население е разпознавало нефрита като специфичен зелен минерален обект, който да използва. От там произтичат първите минералози и първите специалисти по бижутерия на Балканите", казва проф. Руслан Костов. Според доц. Вачкова: "Остава една голяма загадка защо нефритената цивилизация спира да се развива."

http://bnr.bg/kardzhali/post/101121240/artefakt-ot-kardjali-e-v-osnovata-na-nauchna-senzacia