• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 May 2020, 08:37:11

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10614 Posts

Шишман
1895 Posts

Panzerfaust
331 Posts

Лина
288 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14016
  • Total Topics: 1246
  • Online Today: 50
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

avatar_Hatshepsut

Български народни вярвания и митология

Started by Hatshepsut, 30 July 2018, 06:29:00

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Свещеното почитане на водните стихии у българите


Още от дълбока древност нашите предци са установили, че водата е необходима за съществуването на живота – всичко би могло да погине без наличието на тази течност. Освен че приемането й поддържало хората, животните и растенията живи, тя била необходима и за телесната чистота. Тези закономерности са способствали за осмислянето на божествения характер на водата и поставянето на тази природна сила на твърде висока позиция в езическия светоглед. Старите български традиции доказват това, тъй като на повечето празници водата се поставя на първо място и с нейна помощ се извършват много обреди. Според представите на нашите древни предци водата била три повече от земята и се намирала както в недрата на земята и върху нея, така и цялата суша била заобиколена от едно огромно море. За изворите, които се намират в планините, се смятало, че били обитавани от самодиви и затова било забранено от тях да се взема вода през нощта, тъй като престъпилият наредбата щял да понесе гнева на пазителките. Подобна картина се рисувала и по отношение на реките – те също били обитавани от самодиви и затова нощно време трябвало да се избягват, но ако все пак се налагало преминаването им, то трябвало да стане в пълно мълчание. Освен самодиви в по-дълбоките места (вировете) на реките се смятало, че живеят други лоши дихания. Всяка година през пролетта се извършвало жертвоприношение на всяка река, за да бъде умилостивена и да не отнема живота на хора и добитък. Страхопочитанието от митичните стопани на реките изглежда е установило забраната в реките да се изхвърлят нечистотии. Езическите обреди на някои празници като Еньовден, Цветница, Герман, Бабинден и др. се извършвали задъжително край река, като същото се отнасяло и до лекуването чрез поливане на вода – т.нар. поливки. Вярвало се е, че вещерите и вещиците придобивали свръхестествени сили в резултат на сношението си през нощта с нечисти дихания, обитаващи реките. Представата за очистващата тялото и духа функция на водата се е запечатала в представата, че нещастието, което грозяло къщата при установяване на недевствена мома след сватба, е могло да бъде предотвратено, само ако булката се изкъпела на реката (та макар и през зимата, когато бил периодът на сватбите). Както изворите и реките, така и езерата се смятали за владения на самодивите, но освен това там живеели и халите, и змейовете, затова пристъпянето към тези места се свързвало винаги с навличането на голями беди. Според поверията на нашите предци в морето – най-голямото водно пространство – живеела морска змеица, която била красива като Денницата (Венера) и майка на всички болести. Изглежда твърде вероятно някога тя да се е смятала и за майка на всички самодиви и да е имала общ произход или да е била единосъщна със змията, която ограждала според митологията целия свят. В моретата още живеели хали и вихри, които бунтували водата и ветровете и потопявали корабите и лодките. Забележително е, че според народното схващане удавниците били носители на лоши дихания и затова те не се погребвали в общите гробища и не се извършвали обреди в тяхна памет, а вместо това се заравяли в непосредствена близост до лобното им място. За разлика от водите, които се намират под, върху и около земята, за тези, които идват от небето, се смятало, че имали друга природа и били подчинени на друга божествена сила. За дълбокото почитане у българите на божество (или божества), което било повелител на водните стихии, говори тържественото отбелязване на празника Никулден. На първо място следи от някогашната езическо богопочитане се забелязва в народната представа за св. Никола като юнак с криле (!), който имал власт над реките, моретата и морските ветрове и помагал на корабите да достигнат невредими до сушата. Трудно е да се посочки кога се е чествало езическото божество, тъй като датата 6 декември е взета от житието на св. Никола и със сигурност не отговаря на някогашния езически празник по време. В повечето действия на Никулден могат да се забележат стари езически практики, които превръщат празника в уникално явление, характерно днес само за българското землище. Отличителни белези на отбелязването на Никулден е приготвянето на жертвени храни, прикадяването им, изпълнението на свещени песни и спазването на определени обичаи. За жертвоприношението като дар на божеството на водните стихии повсеместно се използвал шаран, който (според меродавните представи за жертвоприношенията) трябвало да бъде жив и да бъде умъртвен чрез проливане на кръв, но в някои случаи се използвала и осолена риба. Преди да се изпече шаранът се пълнел с булгур (или ориз), сушено грозде и орехи и се поставял под връшника цял. В недалечното минало вместо печен шаран е била много по-разпространена традицията да се приготвя рибник, който представлявал хляб в продълговата форма и специлна украса, а в сърцевината му се съдържал шаран. Сред жертвените храни освен риба или рибник се нареждали и свещени хлябове, които имали кръгла форма и разнообразни шарки и най-често се наричали боговица. Преди да се седне на трапезата жертвената храна се прикадявала в съпровод с обредни песни, а трапезата не се вдигала през целия ден. Костите от никулденския шаран не се изхвърляли, а се изгаряли или се закопавали в земята. На този празник всеки стопанин отварял широко портите на къщата си за гости и пътници.

Hatshepsut

Змей, змеица, ламя и хала (видео)

Доц. Вихра Баева от Института по етнология и фолклористика при БАН разказа за нов сборник за змейове и змеици – ,,Змей. Змеица. Ламя и хала".

,,Всеки може да открие нещо за себе си в области по българска митология и фолклор. Най-ранните източници, които сме използвали, са от края на 19 век. Това са записи, правени от хора, които поставят оснивите на съвременната фолклористика", разказа доц. Вихра Баева.

,,Имаме записи на Георги Раковски, Любен Каравелов, Петко Славейков и сина му Иван Славейков. Това са бисери, които тънат в забрава. Това беше една от идеите на този проект – да ги извадим и да ги предложим на публиката. Някои от текстовете са весели, други страшни, трети – дълбоко символични и митологични", разкри Баева.

Христо Нейков е художник на илюстрациите към сборника. Той е допринесъл и с много редки истории. ,,Ние сме екип от института и секцията, в която работим се казва антропология на словесните традиции", добави доц. Баева.

Тя разказа, че в село Пирин е много силно запазена традицията и тези разкази там са изненадващо жизнени.

Змеят, по думите й, е положителен герой в българската традиция. Силно почитан е като дарител на плодородие, пазител на селища, може да се жени за жени от човешкия род, отговаря за атмосферните влияния.

По думите й, и извън Европа се разказват истории за змейове – в Индия, Китай и Америка. ,,Нашият змей е вариант на общочовешкия вариант на дракона. Змеят може да приема различни форми. Традиционният му вид е съчетание между птица, риба, човек и може да лети, да бълва огън, да има много глави. Приема облика на красив, русокос мъж", разказа Баева. Тя добави, че има хора, които са категорични, че са виждали змейове.

,,Фолклорът е много жизнен и освен традиционни, се появяват и съвременни трактовки – появяват се змейове на тениски, татуировки и бижута. Фолклористите с голяма радост наблюдаваме един нарастващ интерес към българския фолклор в различните му форми", добави Баева и посочи, че е хубаво българите да познават добре собствения си фолклор.

http://www.bitelevision.com/zmej-zmeitsa-lamya-i-hala-poznavame-li-balgarskiya-folklor/

Hatshepsut

Змеят в българската народна митология


Змеят, наричан още дракон, присъства в митологиите на всички народи по света. Понякога той е добър, понякога е лош, но винаги е вълшебен, магически, очарователен.
Произходът на змея е различен. В змей се превръща 40 годишен шаран или гущер, невидян никога от човешко око; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок; в змей се превръща яйцето, снесено и излюпено скришом от кокошка. Змеят има златни крила и е покрит със златни люспи, опашката му е като на змия или риба, а главите му може да са три, пет, седем или девет. Змеят може да е благосклонен към хората, но може и да им е лют враг. Ламята и халата представляват женския вариант на змея. В нашата народна митология има много приказки, където змеят е главен герой, а приказката за тримата братя и златната ябълка, в която царските синове се борят с крадливата ламя е една от най-популярните. Прочут по целия християнски свят е свети Георги Победоносец, който предизвиква на двубой и побеждава злата хала, заключила за хората небесните и земните води.
Змеят живее в пещерите на високите и непристъпни планини. Напролет, преди да слезе при хората, той се изкъпва в бистър планински поток или извор и сменя люспите си. Има поверие, че тези люспи са лековити. Често магьосниците ги използват за отвара при змейчева, любовна болест.
Когато се събуди, Змеят прелита над селата и каца на клоните на големи стари дървета, наречени змейчеви, а когато е сред хората, той се прикрива по различен начин: превръща се в левент момък с руси коси, в огън, в златен наниз, в пауново перо, във въглен или в животно. Ако девойка намери подобен предмет и го вземе за себе си, тя се влюбва в Змея. Създалата се връзка трудно може бъде разкъсана, защото момата вече е попаднала под влиянието на змеевата магия.
Приказките разказват, че Змеят и Халата крадат моми и ергени за да ги любят, а омагьосаните от змей хора се наричат змейчеви. Те са изпити и бледи, с болнав вид. Змеят идва при любимата си нощем, като влиза през комина, а през деня се превръща в левент момък с руси коси. От връзката на човек със змей или самодива се раждат деца-змейчета, витяци, юнаци с крилца под мишниците си. Те са необикновено смели, силни и красиви. При раждането на такова дете девет вдовици или чисти моми се събират в една къща и за една нощ изпридат, изтъкават и ушиват ризка за новороденото. Вярва се, че облечено с тази риза, детето става непобедимо и може да надвие халата. Легендата за Филип Тотю разказва, че той се родил с риза, а под мишниците му имало крилца. Той бил безумно смел и неуязвим, не можел да бъде нито посечен със сабя нито убит от куршум. Турците треперели от страх само като чуели името му.
Змейчевата, любовната болест се лекува от баячки и билкарки чрез опушване с лековити треви или с поливки.
За да не бъдат грабнати от змей, момите носят скрито в дрехите си "змейово око" – камък, който по време на бурята се е забил в земята. По същата причина се извършват пролетните обичаи Буенец, Лазаруване и Кумичене, а на Еремия моми и невести ритуално месят глина за подница и връшник. На Светла сряда се провеждат игри, наречени Мара Лишанка, чиято насоченост е  да бъдат предпазени ергените от змеиците и самодивите.
Кобилицата също пази моми и невести от змейове, особено ако е изработена от габър, дъб, ясен или явор. В миналото всяка жена или мома е имала пълното право да използва кобилицата си като оръжие не само срещу змея, но и срещу досадните мъже. И до днес се помни изразът:"Яда се махаш от пътя ми, че ти строшавам краката с кобилицата!"
Освен с любов и любовна магия хората свързват змея и с бурите, гръмотевиците и светкавиците, с градушката. Вярва се, че бурята се предизвиква от сражаващите се добър змей със зла хала. Змеят може да бъде победен само с парче от подница и за това, по време на буря жените прибират подницата и връшника вкъщи. При такава битка винаги има победени и победители. Победеният змей пада на земята във вид на човек или смок и, ако стопаните на нивата хранят падналия змей с мляко и мед в продължение на 40 дни, той отново се вдига на небето и остава верен приятел и закрилник на спасителите си.
Има поверие, че ако се сбият 40 годишен смок и 40 годишен шаран, на земята ще настъпи страшна суша. За да прогонят предотвратят това страшно бедствие, ергените от пострадалото село се събират посред нощ, събличат се голи и обикалят землището, като удрят навсякъде със сопи и дрънчат с тенекии. В Сакар има следната практика за омилостивяване на халата – посред нощ три вдовици, съблечени голи, при пълно мълчание, приготвят три кравайчета, намазват ги с мед и на сутринта ги занасят под змейчево дърво. До корена на дървото принасят в жертва черна кокошка. С този ритуал те се надяват да предпазят селището от суша, бури, градушки и болести.

Ели Маринова

https://eli-taro.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иваничка Георгиева "Българска народна митология":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=238

Hatshepsut

Вампирите в българските народни песни


Преди пет години една интересна и неизследвана до този момент тема провокира Радослав Гизгинджиев да проучи етнографски материали, фолклорни образци и архиви на българските народни песни и две години по-късно да напише дипломната си работа ,,Вампирът в народната песен". Не след дълго на бял свят излизат и двете му книги, касаещи тази тема.

,,Вампирът: по следите на Сянката" съдържа документалните записки и интересните факти, които авторът е открил за отвъдното и вярванията на българите.

,,Лепири:* между Сянката и Светлината" е художествен роман, в който Радослав Гизгинджиев интерпретира идеите от старите народни вярвания.

Изследвал е около 10 песни, но подчертава, че една песен има много варианти и в различни региони се е пяла по различни начини, има промени и в сюжетите. Няма точна датировка на песните, но най-вероятно са стари, още отпреди Освобождението (1878г.).

Образът на вампирите в народната песен е много различен от легендите и приказките. Старите българи са вярвали, че вампирът е демоничен, застрашителен и страховит образ, но той нито е имал вампирски зъби, нито е пиел кръв. В народната песен срещаме конкретен образ – казва Радослав Гизгинджиев. – Образът е мъжки, това е завърнал се мъртвец, който търси своята любима, а от песните става ясно, че той отнема жизнените сили на жената, заради която се е завърнал, защото не може да продължи оттатък без нея. Най-интересното е, че жената няма нищо против този контакт. Тя го гощава с храна, дава му да пие. В други песни доброволно тръгва след ,,сянката". Точно това провокира изследването ми, защото зад образа на вампира всъщност се крие нещо изключително романтично като тема – как любовта трябва да продължи и отвъд, и то на всяка цена.

Вампир, според народните песни, става мъртвец, който е бил нередовно погребан; човек, който не е живял по правилата на тогавашното общество; човек, който се е самоубил или е убил, или човек, който е живял по греховен начин, неверник, дори друговерец. В проучванията си Радослав Гизгинджиев споменава и една интересна професия – вампирджия.

Тя е съвсем реална и е била изключително популярна по българските земи. Цели села са събирали пари, при това говорим за доста сериозни суми, за да платят на вампирджията да открие вампира и да го обезвреди чрез икона, билки, пробождания, откриване на гроба му – обяснява Радослав. – Когато се случвало нещо нередно в селото, било то градушка, проблеми с добитъка или болест сред хората, обвинявали вампира.

Какви ритуали са правили старите българи за предпазване от вампирите?

Били са много. Почти 80 % от днешните погребални ритуали са противовампирски. Хората са вярвали, че всяко неспазване на погребален обичай водело до вампирясване – ако не бъде запалена свещ, над тялото на покойника премине сянка или го прескочи котка – отбелязва Радослав Гизгинджиев и допълва: – Много хора не знаят, че имаме много народни песни за вампирите. Но аз открих по-дълбок смисъл в този образ. Песните разкриват темата за любовта и смъртта. Българите са вярвали, че смъртта е продължение на живота, но някаква част от човека не е искала да пусне любимия си и е създала този демон, за да може той, като сянка, да се върне и да изпие жизнената сила на жената. И тогава тя започвала да вехне и умирала. Когато любовта и смъртта се срещнат, може би идва вечността.

От 25 април Радослав Гизгинджиев започна представяне на двете си книги в цяла България. Датите и градовете може да намерите на неговата страничка във Фейсбук: https://bg-bg.facebook.com/RadoslavGizgindzhiev/

 *Лепир, липир е народното название на вампира


Мома люби вампир

(Народна песен)

Попът на Рада думаше:
– Радо лю, мари Радо ле,
чула се й, Радо, зла дума,
зла дума, като зла чума –
че любиш, Радо, липиря,
липиря, мойго Стояна,
Стояна граматичето.

Рада на попа думаше:
– Истина й, попе, истина й.
Зарана ще рано да стана,
бели ще ризи да опера,
тогаз липирю ще готвя,
ще готвя и ще занеса.

Станала й рано в понеделник,
бели си ризи опрала,
опрала и ги простряла;
тогаз обеда наготви,
на гробищата отиде,
че на Стояна занесе,
че на Стояна думаше:

– Стояне, либе, Стояне,
излез, Стояне, да ядем!
Стоян на Рада думаше:

– Радке ле, либе, Радке ле,
защо на татя обади?
Право ми кажи, не лъжи:
в гроба ли да те навлека
или отвън да те оставя?

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101116125

Hatshepsut

Етнологът д-р Илия Вълев: За предпазване от чума българите ограждали дома си с гръмотрън...


Д-р Илия Вълев е част от екипа на Регионалния исторически музей във Велико Търново и неговия Отдел ,,Етнография". Казва, че още в началото е добре да се уточни, че за българската народна медицина може да се говори много.
Има изписани хиляди страници по тази тема и няма как реално да се обобщи всичко, защото има не малко разновидности в лечебните практики. Нека отбележим обаче, че в българската традиционна култура, т. е. тази отпреди индустриализацията или иначе казано до към началото на XX век, заболяването на човек е събитие с изключително много неизвестни и съответно опасности. За традиционното, доиндустриално българско общество болестите идват от свръхестествения, демоничен свят. Значителна част от тях са персонафицирани невидими свръхестествени същества или зли духове, които не само че могат да изкарат къде временно, къде перманентно заболелия човек от неговия нормален, всекидневен живот в социума, но и в зависимост от това колко са ,,силни" – дори могат да застрашат и самото съществуване на същия този социум, обяснява етнологът.



-Какво прави българинът, за да се съхрани, д-р Вълев?
-С цел да се съхрани, българският народ възприема, създава и/или развива изключително много практики не само с лечебна, но и с профилактична насоченост. Даже нещо повече - българите изключително дълго време разчитат при заболяване именно на традиционната медицина, която в основата си не е научна, а мито-ритуална и се практикува не от лекари с научни медицински познания и не в болници със сложни медицински апаратури, каквито са ни познати днес, а от т. нар. знахари или народни лечители, т. е. от врачки, гледачки, баячки, правилци или по-известни като чакръкчии, церачи и др., от които в миналото има представители в почти всяко селище.
Тези народни лечители се ползват с голямо доверие и се радват на особена почит в селото, защото се вярва, че имат особени познания, дарени са със способности, непонятни и неразбираеми за обикновения човек. Вярва се, че те могат да контактуват с отвъдния свят.

По принцип традиционните лечители дължат уменията и знанията си на свои преки по-стари кръвни родственици – баба, дядо, майка или баща, които им предават способностите си обикновено преди смъртта си. Според народните вярвания обаче, човек може да получи дарба да лекува и след различни преживени инциденти – при изпадане и събуждане от кома, при попадане във вихрушка, след загуба на съзнание или чудодейно излекуване от тежка болест. Врачките и баячките в своята дейност използват както рационални, така и ирационални лечебни практики върху болния човек като например гадаене (гледане, врачуване) за причините на болестта; баене, т. е. изричане на специални словесни формули с магически характер; гасене на въглени; леене на куршум с олово, восък или яйце; даване за пиене на билкови отвари или правене на поливки с тях; мазане с мехлеми; изработване на амулети с апотропеен характер; опушване с различни предмети от растителен или животински произход и др. Уменията на чакръкчиите пък, които традиционно са мъже, обикновено рядко надхвърлят лекуването на рани и травми на опорно-двигателния апарат и меките тъкани – навяхвания, изкълчвания на стави, счупвания на кости. Тяхната дейност се осъществява посредством оглед и опипване на болното място, както и чрез неговото разтриване и евентуално наместване. Тук е добре да се каже, че при невъзможност даденият местен лечител да се справи с болестта, особено ако е по-тежка тя, се прибягва до викане на лечители ,,от вън", т. е. от друго населено място, който лечител е известен с повече знания и да го наречем специализации.

-Как са си обяснявали идването на болестите предците ни?
-По традиция идването на болестите се обяснява по няколко начина. Те нападат здравия човек защото ,,така му е писано", ,,така е орисан"; защото е нарушил определени забрани или не спазва редица предписания, свързани с дните на светците, почитани като покровители на болестите; защото е извършил тежък грях; защото му е направена магия, урочасан е или е под въздействие на тежка клетва; защото е стъпил, плюл или извършвал нечисти физиологични нужди на забранени според народната вяра места – хорища, гробища, развалини, капчук под стреха, бунище и др., тъй като там обитават зли сили. Често като начало на заболявания се изтъква и настинката – силното простудяване на тялото.

-Какви болести са били познати на българите в миналото?
-Трудно е да се каже колко и какви по вид болести са били познати в миналото на българите. Това обстоятелство се дължи на няколко фактора, едно от които е фактът, че в старо време народът ни обикновено обозначава като болест и самия симптом за нея – повръщане, световъртеж, кашляне, бодеж, температура, болки в корема и др. Сред етнографските архиви са записани названия на болести като ,,треска", ,,лоша болест", ,,огница", ,,червенка", ,,безсъница", ,,руса" или още ,,смръдла", ,,болесчица", ,,устрел", ,,морава", ,,лисата", ,,бабици", ,,клинове" и много, много други.
Като най-страшни болести обаче народът ни обозначава чумата, холерата и шарката (сипаницата, брусницата и лещенката), от които историята реално помни не малко изключително големи епидемии с покосени стотици животи. Така например за търновското село Арбанаси историческите извори сочат развиването на сериозни чумни епидемии през 1717 г., 1729 г., 1770 г., 1774–1777 г., 1790 г. и 1837 г. Единично сведение пък допълва, че през 1848 г. в Арбанаси умират 40 души от холера.

Всъщност чумата се представя като стара, много грозна, гърбава бабичка в черни дрипи с дълги разрошени коси, с червени очи и дълги остри нокти. Способна да се превъплащава във всякакви животни, тя напада и мори цели селища. Чумата носи със себе си малко, увито във вълна дете, което народът ни нарича ,,чумниче". За да я омилостивят, хората оставят пред дома си вълна, корито с топла вода и сапун, гребен и пешкир. За предпазване от чума при слух от нейната поява къщата се загражда с гръмотрън или с глогови тръни, децата се провират под лесков корен, пришива се скилидки чесън към забрадките на жените и към ризите на мъжете или пък се облича ,,чумева" риза, обредно изтъкана от девет вдовици. Къщите и дворовете се опушват с тлеещи огньове от боклуци. За предпазване от чума на много места в България, особено в нейната южна и североизточна част, е регистрирана практиката ,,заораване на селото", т. е. обграждане на селото в заоран в земята като граница кръг, което обредно действие е извършено от двама братя близнаци с волове близнаци и с рало, направено от дърво близнак. Има и други регистрирани традиционни дейности за отблъскване на чумата също с главни действащи обредни лица двама братя близнаци – добиване на жив или нов огън, през който минават всички жители на селището наедно с техните животни; заключване на селото посредством обикаляне на селото от двамата братя с ключове в ръце, които при срещата им в края на обиколката съчленяват и зариват в земята, след което мажат портите на всички къщи с катран; мамене и извеждане на чумата от селото чрез даряване на храна, която се оставя на границата между две селища. Добре позната практика е и временното бягство в гората или въобще преместването на цялото здраво население от селището на друго място.

-Чумата или холерата са плашили повече българина?
-Другият страшен бич по хората е холерата. Тя се представя като по-малка сестра на чумата, но също толкова грозна и дрипава. Най-разпространени начини за лечение са пиенето на вино или ром с черен пипер, яденето на много чесън, кръвопускането и разтриването на цялото тяло със смес от счукан чесън и оцет. Практикува се и затопляне на краката с топла вода със сол и пепел, пиенето на чай от лайка, разтриване с ракия с накиснати в нея билки и др. Спомени също посочват временното бягство в гората на здравото население от селището.
Болест, която порязява почти всеки човек и трудно се лекува, е шарката. Тя е позната в три варианта – едра, средна и ситна, и обикновено покосява децата. Тази болест се представя като три сестри, моми, които обаче много обичат да се мият и решат, да ядат сладко, да спят във вълната или сламата. При шарка се спазват доста забрани – като не се готвят бобови храни, не се коли животно, не се пари вълна, не се говори на висок глас в къщата, не се преде и тъче. Приготвят се пресни питки, намазват ги с осветен в църквата мед и ги раздават в къщи и на съседите да си ходи ,,сладка и медена". За облекчаване на болните се практикува и накъдяване с кълчища при месечина на двора, така че димът да влиза под ризата. Интересна обичайна практика е присаждането, т. е. ваксинация при едра шарка, което става с надраскване на кожата над лакътя на здравите деца с перо и пак с него се нанася гной като мая от пъпка на болното. 

-Това звучи като не особено висока здравна култура?
 -Да, тук е мястото да се признае, че здравната култура в страната дълго време е на много ниско равнище. Едва след 1950 г. тя постепенно започва да достига по-високи стойности. Това става посредством водената тогава в страната активна политика, която цели подобряване и разширяване на здравномедицинската система и безплатен достъп на българските граждани до нея. В тези години както градското, така и все още многобройното селско население се обезпечават с достатъчно медицински услуги, тъй като на много места в България се изграждат амбулатории и малки поликлиники. За да не бъда голословен, нека цитирам малка статистика – между 1950 г. и 1970 г. броят на лекарите в страната се увеличава от 5 164 на 15 819, броят на зъболекарите нараства от 1 550 на 3 111, а медицинските сестри от 2 304 стават 25 265 на брой. През същия статистически период се наблюдава и увеличаване броя на посещенията при лекар – ако през 1959 г. българинът е използвал средно 3,27 пъти медицински услуги, то през 1970 г. той прави това вече 5,04 пъти. По този начин здравно-медицинските институции започват все повече да присъстват във всекидневието на българите, а образът им, доскоро ,,чужд и страшен", постепенно се променя в положителен аспект.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че в миналото е нямало хора и с по-добри за времето си медицински рационални познания, които успешно са лекували не малко болести, като някои от тях са оставили своя опит и познания в т. нар. лековници. Това са сборници с предписания за лечение, с рецепти за лекове при конкретни заболявания, включително дозировка и начин на приложение и често с диагностични и прогностични указания. В тях дори са поместени съвети как човек да се храни и живее правилно, как да поддържа хигиена на дома и тялото, за да е здрав, т. е. жизнено необходими неща, които и съвременният човек е добре да спазва като норма, особено що се касае за личната и обществена хигиена.

-Кой е най-старият познат на специалистите лековник?
-Най-старият познат ни у нас лековник е ,,Цяровете на свети Козма", който е текст, написан в старобългарски псалтир отпреди X век на глаголица. Други известни ни днес стари лековници са ,,Ятрософия" от XIV век, Хилендарски медицински сборник също от XIV век, Рилският и Самоковският лековници и двата от XVIII век. Съставяни въз основа на по-стари медицински ръкописи, преписвани многократно и доразвивани, сред авторите на лековниците обикновено са грамотното монашество, а през Възраждането все повече и образованите жители на растящите по това време в България градове. Така например известни лечители от преди Освобождението, оставили своите лековници, са Аврам йерей от Карлово, йеромонах Дамаскин от Врачанско, Неофит Рилски, Мехмед Османлията и Филип Хараламбов от Търново, Матей Преображенски Миткалото, хеким Христо и Иванчо хеким от Кюстендилско, Костаки Сергиев и Пантю Тотев от Габрово и др. 

-А къде е било мястото на молитвата за лечението?
-Интересно е да се спомене още, че освен вярването, че ,,за всяка болка има билка", в българските обичайни практики срещу болестите е в сила и молитвата и почитането на определени светци-покровители. Те се почитат къде по чисто църковнохристиянски начин с устройване на литургии, с петохлебие и с водосвет, къде само според народните разбирания, спазвайки определени забрани като избягване на домашна и/или стопанска работа през празничния ден и даването на курбан. Важно е да се каже, че при сериозни епидемии местните църковин власти устройват и големи литийни шествия с Христовия кръст и хоругви с изображения на светци войни и лечители. Чрез литията, в която участват не само църковният клир, но и всички миряни, се отправят прошения към Бог за скорошно избавление от надвисналата опасност, като самото шествие символизира готовността на нейните участници да следват Христовите стъпки.

-Кои са били светците, приемани за покровители срещу болести?
-Освен Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица, които се приемат за най-висши повелители на всичко, което става сред хората, включително и евентуалното заболяване, за силни покровители срещу определени болести могат да се посочат свети Атанас, свети Антоний и свети Харалампий срещу чумата и други заразни болести, света Екатерина срещу шарката, светите братя лечители Дамян и Козма и свети Йоан Кръстител като покровители на знахарите, врачките и баячките, свети Панталеймон и света Варвара за различин опасни болести и др.

https://regnews.net/news/15849613405566/etnologat-d-r-iliya-valev-za-predpazvane-ot-chuma-balgarite-ograzhdali-doma-si-s-gramotran-oblichali-rizi-takani-ot-devet-vdovitsi

Similar topics (5)