• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 19, 2019, 08:12 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 33
  • Latest: cesar
Stats
  • Total Posts: 9144
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 0
Guests: 7
Total: 7

Българските крепости

Started by Hatshepsut, Aug 30, 2018, 11:02 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

"Баба Вида" - единствената изцяло запазена крепост по нашите земи


"Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери - Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри - Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза - нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра - Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име - "Баба Вида" или "Бабини Видини кули".

Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка, като тя е обградена със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. "Баба вида" е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.


Крепостта през 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com

Историята на крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII - XIV век и е най-добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти - розетки и паници. Смятало се е, че един от тях представлява надпис "Шишман" - това предположение е изказано от Ив. Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

Тунелът на крепостта е бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време тунелът е неотменна част от декора на редица исторически филми.

Във вековете на османското иго "Баба Вида" има функции на отбранително съоръжение, в което биват изградени бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век видинската крепост се използва като затвор.

През XVIII век крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери - подобно на крепостните стени.

Замъкът Баба Вида е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. През същата година в крепостта е открит летен театър, в който се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта Баба Вида, която е обикнато място за снимките на филми. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея Баба Вида. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановката, която е запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Обектът е част от 100 национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Българската крепост Гълъбец (днес Голубац)





Голубац е село във Сърбия, до което се намира едноименна крепост от римско време. Тази крепост е българско владение от времето на Крум най рано през 803 и през Средновековието често премина от български в сръбски ръце и обратно. През 554-555 година от новата на мястото на близкото римско селище Cuppae, възниква град Колумбрия. Макар името Голубац да е сръбски еквивалент на българското име Гълъбец, а то своя страна точно да съответства на късноримското име Колумбрия, последното е доста сложно за обяснение име.

Името Columbria показва смесен произход, тъй като тази област се характеризира с изключително бърза смяна на етническия състав на населението. Преди римската инвазия земите в сревното течение на река Дунав са населени от келто-траки в съюз с някои дакийски племена. С оформянето на провинция Горна Мизия идват по тези земи множество римски граждани и роби от всички краища на империята. По късно неспирно нахлуват хуни, готи и авари, а през 6-7 век значителен брой славяни. Името на Колумбрия се формирало преди славянските нашевствия на територията на Византия. Относно иената на градовете Византия стриктно спазвала древните традиции за наименоване. Значително присъствие в района още преди инвазията на Рим и след това имали племената скордиски и трибали.
Името Колумбрия е сложно съставно име от латинската дума за гълъб - Columbus и тракийската дума за крайбрежен град - bria.
Интересно е, че точно когато за науката траките изчезват, Византия наименова град, използвайки тяхната лингвистична система. Всъщност Времето на изграждане на Колумбрия е времето на Юстинияновата ера - период в който траките имат значително присъствие в административното управление и армията, особено когато Юстиниян и Велизарий били с тракийски произход. Би било смешно да твърдим, че името на града е плод на административен каприз, а по-скоро на значително присъствие на тракийския етнос в областта.
 Българското име на крепостта е от старобългарски -  Голѫбьць (източник Константин Иречек - "История на българите", стр. 395).
 Представям ви крепостта Голубац. С това име съществуват две български села в Бургаско и Хасковско. Сничките са със свободен достъп от Гугл.
Голубац е българска крепост по времето на хановете Крум, Маламир, Пресиян, Борис и царете Симеон, Петър, Самуил, Калоян, Иван Асен Втори, Иван Александър и за последен път при цар Иван Срацимир в границите на Бдинското царство.











http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/07/21/bylgarskata-krepost-golubac.579848

Hatshepsut

Букелон


Късноантичната и средновековна крепост Букелон се намира да с. Маточина. През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена.

Две столетия по- късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най- добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта се намира върху неголямо плато, в чиито склонове се плискат водите на р. Тунджа. Отдалече се вижда високо запазената самотна кула с изронени от времето стени. Това са останките от мощно отбранително съоръжение, издигнато на мястото на по-стара крепостна стена, някога опасвала цялото плато. От древното укрепление днес личат само основите. Начинът на градеж и един монограм, изработен от тухли над входната врата на кулата, показват, че тя е била издигната около ХІІІ в. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Късното укрепление представлява ансамбъл от масивната кула, свързана с полукръгло уширение на изток. Вътре се е влизало през добре защитена порта. В малкия двор край кулата се виждат следи от полуцилиндрични сводове, закриващи под себе си масивни тухлени стълби. Под тях пък се оформя обемиста цистерна за вода, вкопана в земята. Течността се е черпела от тесен отвор, закриван с голяма каменна плоча. Самата кула е запазена до 10 м. височина и представлява огромна продълговата постройка. Вътрешно е разделена посредством два пиластъра на северно и южно крило. Нагоре чрез масивен каменен свод сградата е разделена на два високи етажа, които от своя страна се делят по на още два етажа посредством дървен гредоред. Общо сега личат един приземен и три междинни етажа. По своята същност късното укрепление е типична жилищно-отбранителна кула, замък, на някаква видна аристократична фамилия от втората половина на ХІІІ - ХІV в.


Най-близка аналогия е замъкът Питион на известния византийски благородник и по-късно император, Йоан Кантакузин. Той се намира в Гърция на 10 км. от Димотика и само преди две години бе възстановен по европейските програми. Днес той е посещаван от много туристи. При успешен подход същият успех би могъл да има и замъкът край с. Маточина. За доброто представяне на този обект могат да се използват няколко изказани в науката исторически хипотези, касаещи вероятно отбелязаните ранни фортификационни съоръжения. Според тях крепостта край с. Маточина се идентифицира със споменатия в историческите извори град Букелон. До него на 9 август 378 г. водените от свирепия Фритигерн готски пълчища разгромяват римските легиони и убиват самия император Валент. По друга идея край Букелон на 14 април 1205 г. става прочутата Одринска битка, в която армиите на цар Калоян нанасят унищожително поражение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяват господаря на Латинската империя Балдуин І Фландърски. Това сражение е доста спорно като местоположение, но няма съмнение, че природните дадености около твърдината при с. Маточина в голяма степен отговарят на данните от средновековните хронисти Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Става дума за отбелязаното наличие на ,,дълбоки и пресечени места", както и на заблатени и наситени с вода участъци (до укреплението минава р. Тунджа).

Така или иначе тези средновековни извори могат да се използват в туристическата реклама на обекта, защото го свързват с известни и разпознаваеми исторически събития. Руините край с. Маточина са обявени за ,,обект от национално значение" през 1968 г. Около 1300-годишнината на България през 1981 г. може би са извършени известни укрепителни дейности. При финансови възможности в бъдеще обаче препоръчвам сериозна реставрация на този обект. Като еталон може да послужи възстановения замък Питион на територията на Гърция. В дадения случай е допустимо пълно възстановяване на замъка, защото има отлична запазеност на повечето детайли, включително на крепостната порта. В жилищно-отбранителната кула е възможно да се реконструират дървените етажи и подходите към тях. Същото се отнася до малкия двор с водохранилището.

След реставрацията крепостните стени задължително трябва да бъдат осветени нощно време. Местността и чудесната съхраненост позволяват тук да се правят импровизации и театрални възстановки на споменатите исторически събития.


https://avtotravel-bg.blogspot.com/20



Средновековната крепост Букелон ● Medieval fortress Bukelon

Hatshepsut

Български средновековни крепости


Hatshepsut

Средновековна българска крепост - местност Камъка, град Оряхово, област Враца


Както през античността, така и през Средновековието по река Дунав се простират верига от крепости, които са защитавали северната граница на Българската държава. Крепостта в местността Камъка край Оряхово е една от тях.
На 600 метра западно от Оряхово в местността Камъка на най-високата точка на брега на Дунав се намират кула и руини от средновековна крепост, която днес е символ на града и свидетелство за неговата значимост през средновековната българска история. До нея се достига откъм югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг. От нея са запазени видимо масивен крепостен зид от източната и страна и почти квадратна двуетажна кула с височина 9 метра.
При археологичното проучване на крепостта са установени два строителни периода IX-XI век и XII-XIV век. Крепостта е изградена през IX век като част от дунавката укрепителна система на Първата Българска държава.
На това място най-напред възниква неукрепено селище от добре познатия тип раннобългарски селища. Изграждането на първото укрепление в края на 8 и началото на 9 век, се свързва със заплахата от страна на Византия и запазване цялостта на Дунавска България. Първото укрепление включвало вал с ров и каменна цитадела, издигната на най-високата част на терена. Населението в тази крепост се е занимавало със скотовъдство и земеделие, произвеждали са керамични съдове, накити. Развива се риболов и плаване с търговска цел. Това селище е важно дунавско пристанище на Първата Българска държава.
През 11-12 век крепостта, заедно с цяла България, попада под византийска власт. В края на 12 век върху развалините на укреплението от времето на Първото Българско царство в местността Камъка се изгражда ново, по-голямо и по-монументално като план и архитектурни форми, отново с военно-стражеви функции, съоръжение. Новата крепост има трапецовидна форма и заема 760 кв.м.
Укреплението Рахово през периода на Второто Българско царство е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местните феодали или военачалник. Открито е огнище с много франгменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни.
През втората половина на 14 век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман [1371-1395].

https://bulgariaturism.blogspot.bg/

Hatshepsut

Крепостта Устра


Крепостта Устра край село Устрен, община Джебел, е една от най-високо разположените и  най-запазените твърдини в Родопите. Сравняват я по величие с Царевец във Велико  Търново. Устра е изградена върху висок връх с надморска височина 1114 м. Именно това я  прави една от най-високо разположените крепости в България, от която се открива  прекрасна панорама. Дължината на крепостната стена е 113 м, а общата площ - 1286 кв.  м. На места стената е запазена до 8 м височина. Изградена е от ломен камък. До наши дни  са запазени три от кулите, една от които е полукръгла, а другите две - правоъгълни. Кулите  са били триетажни, с вътрешни каменни стълбища. Укреплението е строено през X век  при управлението на византийския император Константин VII, за да охранява важния  търговски път Констанция (Симеоновград), Макроливада (Узунджово), Моняк, Маказа,  Бяло море. През своето съществуване крепостта е била под властта предимно на  Византийската империя. Устра е превземана от царете Симеон [893-927] и Иван Асен II [1218-1241].

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=33960

Hatshepsut

10 забележителни крепости в България:


Hatshepsut

Kрепости и антични градове в България



За изданието:

Туристическият пътеводител представя 77 забележителни крепости и останки от антични градове в цяла България. Представени с резюмиран исторически текст и впечатляващи,над 560 на брой снимки, културно историческите паметници ще Ви отведат в епохите на Античността и Средновековието. Книгата ще Ви разкрие уникални дестинации, реновирани и облагородени крепости, открити музеи и спиращи дъха панорамни гледки.
Език: български
Брой страници: 400, ПЪЛНОЦВЕТЕН ПЕЧАТ
Корица: мека
Размер: 23 x 16 см
Проект на издателствата: Бико България и Травъл Буукс

+ Туристическа карта

Към фото пътеводителя е добавена специално изработена, уникална туристическа карта, съдържаща кратко упътване за забележителностите и снимка. Картата включва всичките 77 обекта от книгата, както и още 22 допълнителни крепости в цяла България. За по-лесно намиране с GPS и смартфон е добавен QR код към всеки обект, който съдържа данните на географските координати и прави зареждането им и навигирането до обекта бързо и лесно.



Размери на сгъната карта: 12.5 x 22.5 см
Размери на разгъната карта: 97 x 67 см
Мащаб: 1: 540 000

http://travelbooks.bg/kreposti/

Hatshepsut


Hatshepsut

 

https://bulgariancastles.com/bg

Увод

Темата за българските крепости е една изключително подценявана тема.
Причината вероятно се крие във факта, че повечето от тях са били разрушени по време на османското владичество и само няколко са относително добре запазени, като само една е в наистина добро състояние.
Целта на този сайт е да събира, систематизира и популяризира информация за този романтичен аспект на българската история. Сайта не преследва никакви комерсиални цели, а единствено популяризаторски. Бъдейки достъпен и на няколко от най-разпространените езици в Европа и Северна Америка, надяваме се ще допринесе за популяризирането на българското историческо наследство и в други държави.

Hatshepsut

Забележителностите - Крепостта Овеч


Hatshepsut

ЯМБОЛСКАТА КРЕПОСТ - ПЪРВАТА И ЕДНА ОТ МАЛКОТО В БЪЛГАРИЯ, ОКАЗАЛА СЪПРОТИВА НА ОСМАНСКИТЕ ОРДИ


Ямболската крепост възниква на полуострова на река Тунджа като част от византийската отбранителна система през периода 971 г. - 1049 г. Тогава България пада под византийска власт. Според холандския специалист по османистика професор Киил тя обхваща площ от 4 хектара с население 1200-1400 души, а в друг труд посочва 3 хектара с население 1500 души.

Според Стефан Бакърджиев по данни от съвременна техника тя обхваща около 3,4 хектара. Дали е имало предградия не се знае.
Византийските автори я описват като много хубава крепост между Балкана и Странджа. Като крепост на границата между България  и Византия много често тя преминава в ръцете на българи и византийци.

След битката между Иван Александър и Андроник III на 18.06.1332 г. е сключен договор между България и Византия и Диамбол минава отново към България, а Анхиало(Поморие) към Византия .
Крепостта е в български ръце и през 1356 г. е поставен в града пак по времето на Иван Александър ямболски надпис, който гласи:
"В дните на благоверният цар Иван Александър, синът на брат му Михаил-Господин Шишман постави този стълб при Дъбилин в лято 6865(1356 г.). Който го разруши да е проклет от Бога и от 318-те богоносни отци". Този Михаил-Господин Шишман племеникът на Иван Александър е бил управник на ямбол по това време. За същия се твърди от ямболски учител, че този Шишман е възпяваният в народния фолклор заради героичната отбрана на Ямбол, а не цар Иван Шишман.

И така градът е в български ръце. Набезите на османските орди започват в южна България през 1352 г. След 21 години - 1373 г. ямболската крепост е първата в България, оказала яростна и продължителна съпротива на турците.  Обсадата започва през пролетта и продължава през цялото лято без резултат. Защитниците на Ямболската крепост  я бранят упорито. Ето как турския хронист ходжа Саадедин описва тази обсада:  "Тимурташ бей без бавене се отправил към Янболу. Осланяйки се на яките крепостни стени нейният заинатен и злобен владетел (тогаващният владетел на Ямбол се смята, че е роднина на Иван Александър) тръгнал по пътя на съпротивата и разкола, та се затворил в крепостта си. Когато пукнала пролетта прославените войни се разположили в подножието и и се вкопали в бойна позиция. Вестоносци им били изпращаните нагоре стрели и гранитни гюлета, а посланието им грохотът на мечовете. Ревът на бойните им барабани отеквъл сред скалисти зъбери и огласявал величието на исляма, а волъпът на тръбите им се извивал, за да покани безпомощният ветрогонец към пропастта на гибелта. Най-после жалката тълпа негодниици видяла превъзходството на газиите и муджахадините и разбрала, че трябва да предаде крепостта и се приготвила да се покори. Поради просташката си надменност обаче неверниците решили да се съпротивляват още няколко дни. И тогава мекият пролетен въздух се сгорещил и превърнал в пещ вътрещността на крепостта, а огнени обсадители спрели дъха им и им взели здравето. Настъпилата горещина, която разваляла водата и храната ги принудила да се предадат."
Османският хронист е принуден да признае, че градът капитулира едва след избухналата епидемия.

В крепостта на мястото на физкултурния салон на гимназия Иван Райнов е имало църква, името на която не се знае, а според някой "Св. София". Според легенда когато турците нахлули за пръв път ограбили църковните неща, подиграли се с иконите и ги изгорили на огън сред църквата. В туй време, когато се разположили около огъня да се греят вратите се затворили в голяма сила, някой останали вътре и измрели от глад. Всички усилия да отворят вратата били напразни. Господ ги наказал за светотатството". Дълги години след това старите жени палили свещи на мястото на църквата.

След падането на крепостта населението било разпръснато - едни били убити, други заробени, трети превърнати в войнигани (помощна войска на османската армия, която настанили в Каргона). От запазен италиански документ се вижда, че в град Кандия на о-в Крит е продадена българка Мария от селищото Диамбол.

Войските на Тимурташ спират по-нататъчните си завоевания след превземането на Ямбол през 1373 г. и се завръщат в Адрианопол. Причината за това са многобройните жертви, дадени от османците.

Героичната и продължителната защита на ямболското население срещу турските завоеватели е една от най-ярките страници от историята на града през Средновековието. Тя представлява достоен пример за това как трябва да се брани родната земя.


Литература:
1. Иван Джурелов и Петър Петров, "Ямбол древен и млад, весел град" 2007 г.
2. Петър Петров Разказ за миналото на Ямбол 2019 г.
3. Киил Махиел "Хора и селища в българия през османския период" 2005 г.

http://www.radio999bg.com/index.php?id=34557