• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 22, 2019, 06:29 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9158
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 39
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 0
Guests: 26
Total: 26

Джендър идеологията

Started by Hatshepsut, Aug 29, 2018, 02:32 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Джендър идеологията


Авторката на джендър-идеологията лесбийката Джудит Бътлър: Няма мъже и жени! Полът е фантазия

В центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа и епохален културен упадък на Западния свят.
Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство.
Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб.
Името на стратегията: Gender- Mainstreaming.

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия ,,Хана Аренд" в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble - Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство ,,Зуркамп".

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

Това пише в книгата си Габриеле Куби  в своята книга ,,Глобалната сексуална революция",

Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: ,,Какъв е вашият пол?", на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това - чрез политическата борба да ,,разколебае", ,,дестабилизира", ,,деконструира" половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

Откъс от книгата на Габриеле Куби ,,Глобалната сексуална революция", публикуван в списание "Християнство и култура" през 2015г.


***

От феминизъм към джендър идеология

"С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее." Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно


Борбата за равноправие

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий.

Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат:

- да учат в гимназия или университет;
- да участват в избори;
- да си откриват банкова сметка;
- (или рядко могат) да упражняват професия;
- да заемат обществени длъжности и водещи позиции;
- да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди.

Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство. Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени.

С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос.

Енгелс настоява за:

1. премахване на семейството;

2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;

3. обществено възпитание на децата.


Промяната към радикален феминизъм

До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за ,,сексуално самоопределение" на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: ,,Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш".


Последва забележителна динамика:

на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление.

Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни.

Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече ,,равноправие" за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, ,,деконструирайки" полярната полова идентичност на мъжа и жената и ,,принудителната хетеросексуалност".


Деконструкция на половата полярност

За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: ,,Какъв е вашият пол?", на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума - който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден - и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът - мъж.


В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин:

1. лингв. пол: мъжки (женски и среден).

2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).


Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол.

Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това - чрез политическата борба да ,,разколебае", ,,дестабилизира", ,,деконструира" половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения!


Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност.

В ,,обществото" на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт:

пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата.


Подривната джендър теория на Джудит Бътлър

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия ,,Хана Аренд" в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble - Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство ,,Зуркамп".

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: ,,Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? ... Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност ... успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове".

За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструкуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави.

Джудит Бътлър казва:

,,Биологичният пол" е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират ,,биологичния пол" и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми". (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват.

През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено ,,изпълнение" (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.

В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: ,,Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация... Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността".

Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида. Бътлър осъзнава проблема и пита: ,,Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? ... Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията ,,жена(и)".

И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че ,,е все така смислено стратегически или временно - да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш".

Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има ,,хетеросексуална принудителна нормалност", могат да бъдат обособени ,,други форми на желанието".

Бътлър критикува ,,фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността". То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: ,,не е нужно да съществува някакъв ,,действащ зад действието"; ,,действащият" се конструира променливо във и чрез действието".

Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация. Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация.

Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се ,,проектират" (,,designed") и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация.

Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссек- суален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава ,,хегемонията на принудителната хетеросексуалност" може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето.


Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд. Тук думата queer e преведена по следния начин:

1. странен, необикновен, особен, чудат.

2. вулг. гаден, подъл, фалшив.

3. разг. съмнителен, подозрителен...

6. налудничав, смахнат.

7. пиян, педерастичен.

Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies.

Да обобщим какво твърди джендър теорията:

биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя ,,диктатурата на природата" над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна.

Илюзията, ,,фантазмата" на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните ,,сигнатури" на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги ,,for lesbian and gay studies", през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award,

отличие, дотирано с 1,5 млн. долара,

което позволява на носителите ,,да преподават и изследват при особено изгодни условия". От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University.

Странно, необикновено и особено е, че ,,субверсивната" теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят.

На 11 септември 2012 г. тя получава наградата ,,Теодор В. Адорно" от 50 000 евро.

Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт.

Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира?

За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата ,,центрове по джендър компетентност" се грижат за претворяването й в политика.

В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies - с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм...

[...]



Библейското домостроителство

Според Битие човек е създаден по Божий образ и подобие като мъж и жена (Бит. 1:26-28), определен за взаимно допълване и призван към плодовитост. Обвързващата любов между мъжа и жената, която се изпълва в детето, е аналогия на тринитарната любов на Отца и Сина и Светия дух. Понеже Бог е любов, Той е създал човека от любов и го е призовал в любов. Той го е определил за сътворец на новия човек.

Поради тази причина практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение. Когато страниш от нея в живота, се разлъчваш с Бога и в края на краищата, със собственото си предопределение.

Поведение, което разлъчва с Бога, Библията нарича грях. Този възглед споделят и нехристиянските религии. Той е преобладаващ и до днес в повечето страни на земята.

  Идеологията на сексуалната революция на нашето време се прицелва в най-съкровеното на християнската вяра, във въпроса: кой е човекът? Тъй като идеологиите на сексуалната революция отричат Бог, човекът деградира до чист продукт на еволюцията, който не се отличава съществено от животното и съгласно манипулацията зависи и е предаден от самия човек. Това, че ще се стигне до отрицание на полярната полова идентичност на мъжа и жената, би изненадало всеки човек на тази земя, живял преди Джудит Бътлър.

Нищо друго не кара секуларизирания свят да се чувства така предизвикан, да изпада в такава ярост, да отхвърля всяка рационалност, както сексуалната тема. По-скоро той би потърсил отговорност от папата за вируса на ХИВ, отколкото да си зададе въпроса защо мъжете, които правят секс с мъже, са отговорни за почти 70 % от новите заразявания с ХИВ. По-скоро ще превърне всички свещеници в изкупителни жертви на сексуалните злоупотреби, отколкото да се занимае с въпроса защо стотици хиляди деца биват насилвани сексуално и в тяхната всекидневна среда.

[...]


Дерегулация на сексуалността

Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството.

През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. В нея се казва: ,,Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата." (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура -- един успешен модел за целия свят.

Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години.

Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца.

Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване.

Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

Днес изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.

Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси.

---------------------------------

Бележка на редакцията на сп. "Християнство и култура":

***

Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е "Моят път към Мария". "За силата на живата вяра", следват "Порив към любов". "За младите хора, които желаят да имат бъдеще", "Джендър революцията - релативизъм в действие", "Only you - дай шанс на любовта", "Самопознанието - пътят към сърцето Исусово" и др. Книгата на Габриеле Куби "Глобалната сексуална революция", от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: ,,Слава на Бога, че вие говорите и пишете".

Превод от немски: Людмила Димова

Източник:hkultura.com

http://epicenter.bg/article/Globalnata-seksualna-revolyutsiya/144614/11/0

Hatshepsut

Джендър-идеологията не иска равенство, а господство


Всички вече чухме, че в държави и международни организации, където властва джендър-идеологията, се изкореняват понятия като ,,майка" и ,,баща" и се заменят с ,,родител 1" и ,,родител 2", а бременните жени са наричанни ,,бременни хора", за да не се били обиждали трансджендърите. Станахме свидетели, че се въвежда ,,трети пол" в паспортите, променя се националния химн, а децата, които се притесняват да бъдат в една съблекалня или тоалетна с представители на противоположния пол, които се изживяват като нещо друго, са изолирани (Канада). И прочие.

Чуйте обаче още джендър-иновации. В Университета в Мериленд, САЩ, вече се изисква от студенти и преподаватели да не употребяват термините ,,мъж" и ,,жена". Вместо това трябвало да се казва ,,цисджендър" или - забележете! - ,,не-трансджендър мъж" и ,,не-трансджендър жена".

Тази терминология е въведена и в общонационален мащаб - при регистрация за кандидатстване в американските юридически факултети с теста LSAT, в графата ,,пол" са посочени десетина джендъра - демиджендър, андрогин, аджендър, както и... ,,не-трансджендър мъж" и ,,не-трансджендър жена". Има и възможност за свободно допълване на още новоизмислени джендъри. Не, това не са фейк нюз - отворете сайта на посочения университет и прочетете указанията на службата по, казано накратко, равенство на джендърите. Вижте сайта на LSAT и другаде.

Какъв е проблемът ли? Вижда се с просто око! Да си мъж или жена вече е нещо невалидно, то е извън нормата. Затова се дефинира във въпросните указания като отклонение от валидното и нормата. А валидното и нормата е само трансджендърът. Не си просто мъж или жена, ти си не-трансджендър. Все едно да кажеш на кучето - ти си ,,не-коте". И това не са просто пожелателни препоръки. Неспазването им се посреща със санкции, остракизъм, изключване, омраза. Силово се налага потискане и ерозиране на мъжката и женската идентичност в полза на трансджендър идентичността.

Това са все по-уродливите плодове на джендър-идеологията, които пълзят като проказа там, където тази идеология е получила политическо представителство и власт (Канада, Великобритания, Австралия, управляваните от соросоидите щати на САЩ). За онези, които упорито отказват да разберат какво се обозначава с понятието ,,джендър-идеология", ще кажа за пореден път.

Това е ненаучното разбиране, че полът не се детерминира от генетиката и биологичните характеристики, а се определя от личния избор. Не социалният пол (джендърът) като социална надстройка и роли, които са неразривно свързани с биологичния пол, а разкъсване на двете понятия и индоктринирането от ранна детска възраст, че детето не е момче или момиче, както се е родило, а само трябва да си избере пол.

Няма научен консенсус по този въпрос, най-меко казано. Защото е безсъмнено доказано, че полът се кодира на гененично ниво във всяка клетка от момента на зачеването и не подлежи на промяна до смъртта. Никакви хирургически или хормонални интервенции не могат да променят това. Този ненаучен характер на идеята за разкъсване на биологичния от социалния пол е причината да се говори за ,,джендър-идеология" - система от идеи, вярвания и убеждения, които са превърнати в платформа за социален и политически активизъм.

Тази идеология обаче е не само в разрез с науката. Тя все повече се превръща в отрицание на идеята за равенство, човешки права и достойнство на личността. Отрицание на фундаментите на модерното общество, основано на свободата и взаимното уважение към различията.

Ако джендър-идеологията се бореше за равенство и уважение към различията, то нямаше да иска потискане на мъжката и женската идентичност. Нямаше да обявява за неприемливи базисни понятия на човешкия род като "майка" и "баща" и насилствено, чрез държавни регулации, да ги заменя с "родител 1" и "родител 2", или да заменя "бременна жена" с "бременен човек".

Щеше да иска уважение към различието на трансджендърите и да изисква, примерно, те да бъдат наричани "транс-майки" и "транс-бащи", а не да изличава майките и бащите. Нямаше да изисква мъжете и жените да не бъдат себе си и да се наричат "не-трансджендър". Не. Джендър-идеологията е тоталитарна доктрина, която е насочена към тотална подмяна на социо-културния код на човечеството, към налагане на един малцинствен стереотип като универсална и задължителна за всички социална норма.

Към подмяна и контрол на езика ни, мислите и чувствата ни. Всичко трябва да се предефинира през гледната точка, ценностите и стереотипите на трансджендърите. Да се унифицира според техните искания. Да се подчини на специалните права, които те искат за себе си, отричайки правата на другите. За тях уважението към различията означава само едно - уеднаквяване на всички социални норми с техния начин на живот.

Защото само те са валидни, а всички останали сме невалидни и трябва да се откажем от своята идентичност. Техните чувства се наранявали и те се чувствали дискриминирани от това, че имало мъже и жени. И затова ние трябва да спрем да се наричаме мъже и жени, а според някои джендър-екстремисти дори да се срамуваме от това. И да уважаваме само тяхната гордост.

Джендър-идеологията, която в разрез с науката твърди, че биологичният пол е без значение, защото полът бил въпрос на личен избор, щеше да е просто екстравагантна гледна точка, към която да се отнасяме с търпимост и уважение като към всяко мнение, с което не сме съгласни. Но тя иска да подчини обществото на своите постулати. Не се бори за равенство, а за господство. Не се стреми към уважение на различията, а към унификация на човечеството под своите фалшиви знамена.

Всичко това става под фаливата маска на толерантност и борба с езика на омразата. Маска, сглобена от кухи фрази и високопарни претенции, която се разпада колчем видиш реалните им дела и отношение към различните от тях. Достатъчно е да видим поведението, говоренето, блоговете, фейсбук-профилите на много от гласовитите привърженици на джендър-идеологията у нас и в чужбина за последните да кажем десетина години. Направете го. И ще видите с очите си гейзери от омраза и нетолерантност по всякакви теми и всякакви поводи.

Тотална враждебност срещу всяко мнение, с което не са съгласни, дори когато мнението е съвсем легитимно и толерантно. Сатанинска злоба и обиди ad hominem се лее срещу личности и всякакви опоненти по социални, политически и всевъзможни други въпроси. Хейт. Системен и неугасим. Глашатаи на омразата, а не борци за равенство.

Те банват, блокират, крещят, зъбят се - който не е с тях и като тях, е против тях. Няма разговор, има заклеймяване. Няма демократична дискусия, има словесна инквизиция. Има и такива, които не приемат всичко това, но са или принудени ,,да пеят в хора", за да не бъдат изключени, или са дистанцирани от борбата на джендър-идеолозите.

Заради всичко това няма да приемем джендър-идеологията. Никога! Защото сме XXI век и никой - държава или малцинство - не може да ни принуждава да изличаваме идентичността си, за да изпъква нечия друга. Равенство и разнообразие означава всеки да се гордее с идентичността си. Да има уважение към различните мнения и спор с аргументи, а не с обиди. Това е бъдещето. И модерността. Омразата и претенцията, че някой е по-равен от другия и трябва да му определя как да живее и какво да мисли, е мухлясалото минало, с което рано или късно ще се разделим. Всичко останало е от Лукавия.

(Борислав Цеков е доктор по конституционно право)

https://fakti.bg/mnenia/312214-djendar-ideologiata-ne-iska-ravenstvo-a-gospodstvo

Hatshepsut

Те искат децата ви


През последните дни сме свидетели на поредната провокация от страна на неуморното ЛГБТИ лоби, изискващо нови и нови привилегии за себе си. Билбордовете, които предизвикаха съвсем оправданото възмущение на мнозинството граждани. Това бе и една от целите на акцията, за да могат отново агресорите да се изкарат невинни жертви. И да изискват нова порция привилегии. Сред които и достъп до децата.

Само че истината е друга. Те не само не са жертви, но силните на деня са зад тях. Защото тази провокация е щедро финансирана от Европейския съюз с нашите пари. По-точно с 200 000 евро. Пари, които могат да отидат за нещо наистина важно. Като например, както бе предложено - за нови кувьози, крайно необходими в болниците. Но във време на тежка демографска катастрофа, тези пари отиват за пропагандиране на сексуални перверзии сред младите. Както и за индоктринирането на учители в джендър теория, която трябва да преподават на българските деца. Именно там са се прицелили активистите. Те искат да объркат и привлекат, колкото се може повече деца, от възможно най-ранна възраст.

Крачката от билборда, до това 10 годишни деца да танцуват пред настървени, загорели перверзници в гей бар е съвсем малка. Защото тези хора не признават граници и нямат чувство за мярка. Колкото повече получават, толкова повече искат и нямат намерение да спират. А сега искат вашите деца.

И ако мислите, че това за 10 годишни, танцуващи в гей бар, пред възбудени нерези е преувеличено, много грешите. Това е съвсем реален пример. Това е историята на Дезмънд Наполес (Desmond Napoles). Непълнолетната звезда на ЛГБТИ сцената. Дете, което е насърчавано да се облича в провокативни женски дрехи и да танцува пред разгонени възрастни хомосексуалисти на гей паради и частни партита. И това е представяно като нещо чудесно от западните медии. Но желанието на ЛГБТИ активистите определено не е това да остане изолиран случай. Те искат още и още деца. Ето тук, например, може да видите статия в "Дейли Мейл", за намеренията да се създаде специален клуб за деца, тласнати към това отвратително извращение.

За подобно нещо има само едно определение - откровено зло. Няма как по друг начин да се определи тази отвратителна сексуализация на деца и опитите за нормализиране на педофилията. Защото именно в тази посока бута ЛГБТИ лобито. Въпросът е, ще го допуснем ли? Това ли искате за вашите деца или сте готови да се борите за тяхното право на нормално бъдеще? Няма по-свято нещо от децата и няма по-гнусно престъпление от това да им се посяга. И който не го разбира е изгубил всичко човешко у себе си.

https://bgns.net/те-искат-децата-ви/

Hatshepsut

Родител 1 и родител 2: тъжно, грозно и противно

Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура. Не виждам защо хомосексуалните двойки родители да ми забраняват да се наричам баща. Аз естествено искам да живея в мир в Републиката, стига да не ми налагат терминология, която не е нито моя, нито на огромното мнозинство от французите. А точно такъв е случаят с този идиотски закон.



Това е грозно и тъжно, смъртоносно и антирепубликанско, безполезно и объркано, подбуждано от безразсъдни малцинства, чието главно умение е сплашването, и няма нищо общо с изразяването на общата воля. Това е замяната, гласувана във вторник от Националното събрание, на думите "баща" и "майка" от "родител 1" и "родител 2" в училищните формуляри.


Това е грозно: просто родител 1 и родител 2 е много по-малко красиво от баща и майка. Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура. Вероятно това е най-дълбокият корен на моята култура, първият от моите културни ориентири, най-старият, най-основополагащият:

аз съм син, имам баща и майка, аз съм баща, имам деца.

Аз ли съм единственият или всички бащи са като мен? Кои са тези депутати, които преименуват в безкрайно по-малко дълбока, забавна, прекрасна и тържествена моята роля спрямо децата ми и убиват правилната дума, за да обозначат мястото ми в семейството?

Родител 1, родител 2 е безвкусно, противно, административно,

изглежда сякаш излязло от номенклатура на Националния институт по статистика и икономически изследвания, която претендира да влезе в съкровищницата на речника. Този абсурден дублет превръща един административен формуляр в нова концепция на макроновите власти за произхода на човешкия живот на детето. Формулярът се опитва да стане плът, да създаде живот с подкрепата на народните представители.

Ясно разбирам, че за един формуляр винаги е било много тъжно да остане изолиран в ролята си на формуляр: доколкото се отнася до мен, аз отказвам да му придам божественото достойнство, за което претендира. Но ето народното представителство срещу мен, което иска да стане също толкова значимо като основополагащите митове, Природата, Библията. То решително преименува произхода...

Кога да очакваме литургията на Центъра за регистрация и ревизия на административни форми, канона на Съюза за възстановяване на вноските за социално осигуряване и семейни помощи, космическата сага на партия "Република напред!"? Необразоваността, безразсъдността, мерзостта и нетърпимостта, нужни, за да се стигне дотам, ще останат в летописите като най-ниската точка на парламентарния живот.

Това е тъжно и антирепубликанско:

огромното мнозинство от децата, включително и децата на разведените родители, се радват да имат баща и майка, които ги отглеждат и закрилят, обичат, уважават и ги смятат за късмет и дар. Фактът, че някои деца са в положение, при което онези, които ги закрилят и отглеждат не са двойка, състояща се от баща и майка, не отнема на майката и бащата правото да бъде назован правилно и точно статутът им спрямо техните деца.

Смисълът на общия интерес е случаите на хомосексуално родителство, които са малцинство, да бъдат третирани с уважение, учтивост и зачитане, а не мнозинството да не бъде назовано, да изчезне, да бъде заменено. Защото какво конкретно ще се случи, когато се попълва формулярът? Повече няма да имаме право да се наричаме баща или майка.

Не виждам защо хомосексуалните двойки родители да ми забраняват да се наричам баща.

Както и не виждам защо да не могат да запишат децата си в училище, упоменавайки се като "родител".

Аз естествено искам да живея в мир в Републиката, стига да не ми налага терминология, която не е нито моя, нито на огромното мнозинство от французите. А точно такъв е случаят с този 

идиотски закон.

Това е закон на изключване на мнозинството по един фундаментален въпрос; това е шедьовър на агресивната абстракция, типична за войнствения дух на пълно отричане на реалността. Ефектът е незабавен: тази поправка нервира, разделя, презира.

Защото, ако училището не ме смята за баща, защо да му поверявам детето си?

Именно като баща аз поверявам детето си на училището на Републиката.

По този въпрос народните представители имаха отлична възможност да оставят на администрацията грижата да отвори формулярите си за нови ситуации, възможно най-тактично и умело. Но ето че желанието да робуват на духа на времето доведе до този вот, който ще остане като нова битка, спечелена от войнствената глупост, дълбокия цинизъм и интелектуалното объркване срещу срещу общия интерес.


Авторът, Марен дьо Вири, е френски писател и литературен критик.


Превод от френски: Галя Дачкова

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/roditel-1-i-roditel-2-tyzhno-grozno-i-protivno

генерал Жеков

Така е,от години вече педалите преминаха от относителна защита на някакви права към атака върху правата на нормалното население.Независимо дали става чрез конвенции,проектозакони или само чрез крякане в телевизионния ефир.Това с родител 1 и 2 е още една стъпка към това да признаем ненормалното за равно,а пък най-добре да започнем да виждаме ненормалното като заместител на природноопределената ни сексуалност.Изваждането на хомусексуализма от книгата за болести на СЗО също е такова действие
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Hatshepsut

Тоталитарна толерантност


Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични клетки, кастрация на момичета, бракове между братовчеди като традиция, религиозни съдилища, които оперират извън и отвъд официалната държавност, а в същото време органите на реда използват репресивната си функция, за да тормозят хора, които са написали нещо в ,,Туитър"? Прогресивно или прогресивно полудяващо?

Питайте британката Кейт Скотоу, която проговори два месеца след като е била арестувана защото е спорила с трансджендър активист на име Стефани Хейдън. Хейдън е биологичен мъж, който сега се идентифицира като жена и очевидно иска да види как всеки несъгласен с това гние в затвора.

След като Скотоу нарича Хейдън мъж няколко пъти в ,,Туитър" и се обръща към него със старата му, ,,мъртва" мъжка идентичност, транс активистът решава да се оплаче в полицията. Блюстителите на реда веднага се задействат и отиват да блъскат по вратата на Кейт Скотоу. ,,Бях арестувана от трима полицаи пред очите на 10-годишната ми дъщеря, която страда от аутизъм и докато кърмех 20-месечния си син. Те гледаха как ме извеждат. После ме държаха седем часа в килия без санитарни продукти, за които помолих. Разпитаха ме, снимаха ме, взеха ми отпечатъци и ДНК. Сега съм разследвана", разказва жената. Два месеца след ареста на 38-годишната майка, тя все още не си е получила лаптопа и телефона обратно и най-накрая е решила да разкаже какво е преживяла.

Разбрала от полицаите, че я разследват за ,,кампания на тормоз и злонамерена комуникация". Какво означава това? Ами, Кейт умишлено не е адресирала биологичният мъж Стефани Хейдън с неговата нова трансджендър идентичност, която в момента е женска. В допълнение съдия е издал забрана на Кейт да се обръща към Хейдън като към мъж.

Полицията от Хердфортшайър, където се развива тази пиеса на абсурда, потвърждава ареста с коментара: ,,Ние приемаме всички сведения за злонамерена комуникация много сериозно." Сякаш цяла Великобритания е редактирана до скеч на ,,Монти Пайтън". Тази ,,злонамерена комуникация" като оправдание за арест и разследване на невинни е нещо, с което някогашните майстори на английския хумор добре биха се позабавлявали. Днес ги очаква розов ,,Гулаг" и секира за свободното им слово.

Стефани Хейдън издействал преди време предупреждение от полицията в Западен Йоркшир и за сценариста Греъм Лайнхън, който също бил използвал старото име и идентичност на трансджендър активиста. Този път поне се е минало без арест и взимане на ДНК. Засега. А пък наскоро 74-годишната Маргарет Нелсън е била разпитвана от полицията в Съфолк заради нейни коментари в социалните мрежи по транс темата.

Какво стана с някогашната световна империя и цитадела на индустриалната революция, със страната дала на света  Чосър, Чарлз Дарвин и Лиз Хърли? Разбира се, патогенът на транс тиранията е плъзнал в много държави и общества. Розовата революция е интернационална по своята природа. Това е универсална програма за поробване на свободното изразяване.

Най-страшното е, че всички тези жертви на държавна репресия и доноси на активисти всъщност казват една проста и очевидна биологична истина. Въпрос на лична преценка и етични съображения е дали ще се обърнеш към някого с неговата предпочитана джендър идентичност. Но това не променя реалността.

Арестите и тормозът над невинни хора за коментари в ,,Туитър" сигнализират докъде може да ескалира новата ,,инклузивна инквизиция". Крайният продукт на тази транс параноя е тирания.

А помним как се започна. Започна се розови призиви за толерантност и разбирателство. Явно тези призиви са били просто ,,злонамерена комуникация".

https://topnovini.bg/mneniya/803049-totalitarna-tolerantnost

Long time ago

Feb 18, 2019, 11:30 am #6 Last Edit: Feb 18, 2019, 12:09 pm by Long time ago
Извратени хора, налагащи волята си по света. Нахално и безобразно до отвращение. Родител 1, родител 2 докато накрая от човека направят просто един номер - както пеят Мейдън още 1982г. : Аз не съм номер, аз съм свободен човек!
---
А човек е призован да прибегне при Бога с вяра и да стои твърдо на Божията скала Христос. Да не се поклаща лесно от всеки вятър. Да говори и върши истина и правда, истина и мир, и Бог ще бъде с Него и близките му. Ако ще да си заобграден от лъжци и измамници - ти стой здраво и върши правдата. Това е човешкото призвание.
Въпреки провалите в семейните отношения/ по толкова много и различни причини/ това е начинът по който трябва да се отглеждат децата- с баща и майка ,а не по някакъв друг измислен начин от извратени хора.

Като народ победихме един път конвенцията в твърде неравна борба, макар да съм сигурен че пак ще натрапват извращения по какви ли не начини. Няма да се откажат.
Гнус ме е да коментирам даже с какви неща занимават хората...докато има толкова други неща за разрешаване.

Hatshepsut

Тази статия е от 2018г.

Потресаващи примери от Западна Европа за двойните стандарти на джендъра


Казвам се Таня, на 23 г. съм и тази година ще завърша лингвистика в Университета в Глазгоу. Работя почасово като устен преводач с български/английски (public service interpreter) в една агенция. Преди бях редактор на новините за студентската телевизия (https://gust.tv/cast-and-crew/tanya-zhekova/), пишех и за разни издания (One Europe, Glasgow Guardian) Знам, че темата за Истанбулската конвенция е може би вече твърде изчерпана, но тъй като засега живея и работя в чужбина и съм се сблъсквала с определени случаи както лично, така и чрез медиите тук, ми се стори полезно да обобщя някои неща, които може би не са съвсем познати в България и са свързани с проблема около приемането ѝ.

Защо някой би бил против конвенция, която твърди, че се бори срещу насилието над жени и защо понятията ,,джендър" и ,,социална конструкция" будят такива притеснения?


,,Джендър" проблематиката, която вече години тресе западните постмодерни общества, в България беше просто екзотичен термин, споменаван помпозно от носители на експертиза и от цветната палитра НПО-та, борещи се за равенство и социална справедливост. Дебатът около конвенцията обаче сблъска и обикновените граждани с непознати досега философии и понятия. Те произлизат от течения, чужди на българското общество, които предизвикват известни страхове и притеснения за бъдещата насока на страната.


Затова нека видим какво се случва в държавите, в които тези движения са в разцвета си.


Постмодерен феминизъм. Участничките в това движение се борят по цяла гама от много важни въпроси, като например начина, по който мъжете седят в метрото и носенето на бурка като символ на женска еманципация. Въпреки че представляват малък процент от населението, най-радикалните между тях изглежда оказват огромно влияние върху основните медии и дори законодателство в много западни страни.


През ноември миналата година в Швеция мъж бе осъден на 10 г. затвор за изнасилване, въпреки че никога не се е срещал с жертвите си на живо. Самото шведско законодателство използва феминистката идея за revoking consent, т.е. "отмяна на съгласието". Според феминистки групи съгласието може да бъде отменено по всяко време, дори и по време на самия акт или след приключването му. През декември 2017 г. Швеция внесе проектозакон, който разширява още повече дефиницията за съгласие, изисквайки то да е ,,изрично".



Самата Истанбулска конвенция изброява множество проявления на насилие, невключващи физически контакт и без ясна дефиниция (чл.33, 34, 36b и 40 - ,,нежелано вербално или невербално поведение"), и подписалите страни се задължават да ги криминализират. Съответно множество наглед невинни действия могат да бъдат възприети като насилие.


Конвенцията още във въведението си твърди, че жените са ,,исторически принудени да бъдат в подчинена позиция" и са масово жертви на насилие, включително принудителни бракове, осакатяване на гениталиите и ,,престъпления на честта". Да припомним, че тя се предлага от Съвета на Европа и се подписва от европейски държави, където подобни традиции не съществуват.


Истина е, че с имигрантските и бежански вълни към Западна Европа и в частност Германия, жестоки обичаи като осакатяване на гениталиите на жените действително са привнесени и се практикуват все по-масово. Но каква е практическата реалност при борбата с подобни престъпления в имигрантските общности?


Двойни стандарти. През 2014 г. серия репортажи на Андрю Норфолк разкриват, че в британския град Ротерхам са изнасилени повече от 1400 момичета на възраст между 11 и 16 години. Престъпленията са извършени в период от 15 години и местната власт и полиция са били наясно със случаите, но умишлено са потулвали и игнорирали оплакванията, тъй като извършителите са от пакистански произход и е имало страх от обвинения в расизъм.


Упорството на Норфолк дава резултат и националните власти организират допитвания, които  довеждат до присъди за извършителите. Това обаче изглежда не променя атмосферата на страх и войнствена политическа коректност. Случаят не получава подобаващо внимание от страна на медиите (със сигурност много по-малко от скорошните недоказани обвинения в Холивуд) и либералните издания упорито отричат ролята на страха от расизъм. В същото време депутатката от лейбъристката партия Наз Шах пише в Туитър: ,,Тези момичета от Ротерхам и всички други места трябва да си затворят устите. В името на многообразието (diversity)". След публичното възмущение и искания за оставка, тя изтрива поста си. BBC пък пита зрителите си в Туитър дали репортажът им за Ротерхам е бил ,,расистки".


Всеки, който е живял в Западна Европа, е наясно със специалните протекции на които се радват имигрантски и малцинствени групи, особено що се отнася до ,,културни различия". Тези въпроси естествено не са споменати в конвенцията и не е ясно как точно тя ще се съчетае с политиките на мултикултурни протекции и дали действително важи еднакво за всички.


От нестереотипни роли до ,,джендър" флуидност. Мнозина споделиха страховете си, че конвенцията ще нормализира и институционализира нова категория пол, т.нар. ,,трети пол", а други заклеймиха тези безпокойства като назадничави и несъстоятелни, тъй като официално предмет на текста е борбата с насилието. В текста уверено се твърди, че изкореняването на ,,закостенели" възприятия и стереотипи, касаещи ролите на пола е адекватна стъпка към намаляване на проявите на насилие към жени. Така например, член 14 от конвенцията задължава включването на учебни материали по ,,нестереотипни полови роли" в ,,задължителната училищна програма и всички нива на образование в страната"; Член 3 определя пола като ,,социално конструирани роли"; Член 12, т.1  предвижда мерки за изкореняването на нрави, традиции и ,,стереотипните роли на мъжете и жените в обществото".


,,Джендър" образователни методики, съчетани с иновативно сексуално образование, от години се прилагат в някои западни общества. Така например в Швеция съществуват детски заведения като Егалия, където възпитатели и деца вместо ,,тя" и ,,той" трябва да използват неутралното в шведския език местоимение ,,hen".  Неотдавна Vice показаха ежедневието на едно полово неутрално семейство,  където социалните роли на пола и вкъщи, и в детската градина варират независимо от биологичния пол. Мика например е дете, чийто биологичен пол е мъжки, но чиято социална роля може да бъде различна всеки ден. Единият от родителите на Мика е Дейл - той е интерсексуален и бива наричан Mapa (съчетание от Mum /мама/и Papa /татко/). Дейл насърчава децата си всекидневно да експериментират със своя ,,джендър" и счита, че несигурността и безпокойството, произтичащи от това, са незначителна цена за постигането на истински социален прогрес. Нещо повече - той твърди, че дори този метод на възпитание да нарани психическото здраве на детето, то си го ,,заслужава", тъй като е родено с привилегии - бяла кожа, в богата държава с висок стандарт. Джендър мейнстриймингът в страни в Европа се осъществява също и посредством включващо сексуално образование - например съгласно препоръките на немския Федерален Център за Здравно Образование.  От години в сила в Германия, документът насърчава методи, които разкриват на деца до четири години ,,правото им да се изследват половата си идентичност", а при тези до 12 години -  ,,полова ориентация, разновидностите при сексуалното поведение, разлики между полова идентичност и биологичен пол", и ,,удоволствие, мастурбация и оргазъм".


Подобни ,,образователни" инициативи са довели до бум на т. нар. състояние на gender dysphoria сред тинейджъри и малки деца (на български може да се преведе като обърканост или неопределеност по отношение на пола). Извършват се операции на деца в много ранна възраст - наскоро в Австралия има случай с операция на четиригодишно дете.  Във Великобритания и САЩ масово се основават клиники за смяна на пола за непълнолетни. Към момента в Кралството има 8 такива. В периода 2016-2017 повече от 2000 деца са посетили тези клиники - или около 50 всяка седмица. В сравнение с данните от 2009 г. има увеличение от 2500 процента.


Британското правителство е обявило, че от 2019 г. ще има задължителни часове по сексуално образование, включващи транссексуалност и полова идентичност във всички основни и средни училища. Родителите няма да имат право да откажат участие на децата си в тези часове. Тези, които са против транссексуални идеологии, рискуват децата им да бъдат отнети от социалните служби.


Норвежката служба Barnevernet е известна с честото отнемане на деца от семействата им. Най-фрапантният случай е от 2015 г., когато румънското семейство Бонариу губи петте си деца (най-малкото от които е бебе на три месеца) заради ,,християнска индоктринация". Това не е първият подобен случай.


Университетско проучване в самата Швеция показва ясно, че хората, претърпели операция за смяна на пола, са в много по-висок риск от опити за самоубийство и психични проблеми. Друго проучване от Университета в Калифорния пък установява, че няма съществена разлика между претърпели и не претърпели операция по отношение на опитите за самоубийства и психични проблеми - всички са в много висок риск, достигащ 90% и повече. Т.е. всички полово неориентирани хора страдат в много по-голяма степен от психични проблеми и имат суицидни мисли.


Може би някой ще каже, че примерите, дадени тук са твърде крайни. За съжаление обаче, това не са единични случаи и тенденцията е проблемите да се задълбочават. Национални и транснационални организации лобират за все по-агресивното налагане на ,,джендър" идеологии и повечето се замаскират зад идеята за човешки права и защита на дадени групи.


Усиленият обществен дебат по темата е положителен знак, защото българското общество ще трябва да се сблъсква все по-често с този въпрос. Добре е да помислим не само дали искаме да подпишем тази конвенция, но и какво следва след нея.


Основната причина да напиша този текст е следното видео:


Raised Without Gender

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/potresavashti-primeri-ot-zapadna-evropa-za-dvojniya-standart-na-dzhendyra