• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

31 May 2020, 22:49:52

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10659 Posts

Шишман
2038 Posts

Panzerfaust
354 Posts

Лина
305 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14340
  • Total Topics: 1250
  • Online Today: 168
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 68
Total: 68

avatar_Hatshepsut

Българската парична единица (Лев)

Started by Hatshepsut, 26 August 2018, 21:22:26

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Българската парична единица

https://www.facebook.com/185781174785580/photos/a.676199385743754.1073741862.185781174785580/676199405743752/?type=3&theater

Левът (съкратено: лв.) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата ,,лъв", употребявана през 19 век.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание /сечене / на монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание / сечене / на монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително. Опит за завършване на този процес е направен през 1890-1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите .
Със задълбочаването на кризата в края на 1899 г. БНБ прекратява обменяемостта на банкнотите в злато и започва да емитира банкноти със сребърно покритие, с което и формално се утвърждава фактическият сребърен стандарт в страната.

Обмяната на златни банкноти срещу злато е възстановена и през следващите години банката емитира все повече златни левови банкноти, които през 1907 г. за пръв път стават повече от сребърните банкноти. През годините до началото на Балканската война в България на практика функционира система на златен стандарт, като разликата между среброто и златото е ликвидирано и левът поддържа устойчив курс спрямо валутите на Латинския съюз. Относителната стабилност се дължи на благоприятната международна конюнктура и сключването от правителствата на няколко външни заема.
Влизането на България в Първата световна война коренно променя нещата, тъй като
войната предизвиква значителна инфлация във всички европейски страни. След края на войната само Великобритания успява, с цената на период на силна дефлация, да възстанови златния стандарт при довоенното съотношение на стойността на лирата и златото. България дори не прави опит за това, а се опитва да стабилизира лева на новото му обезценено ниво, като фиксира курса му към американския долар. Това е успешно постигнато едва през 1929 година, след отпускането на Стабилизационния заем и реформиране на Българската народна банка. Голямата депресия, със силната дефлация и натиска върху бюджетите, променя коренно световната финансова система. През 1931 година Великобритания, а през 1933 година и Съединените щати, се отказват от златния стандарт и девалвират валутите си. България, както много други европейски страни, се опитва да избегне открита девалвация, която би увеличила номиналната тежест на държавния дълг, но още през 1931 година отменя конвертируемостта на лева в злато.
Макар формално левът все още да е обвързан с долара (а след 1933 година — с френския франк), задължението на БНБ да обменя левове в чужди валути със златно покритие е премахнато. Едновременно с това са въведени силни административни ограничения върху движението на капитали и вноса на стоки. През следващите години все по-голяма част от външната търговия се осъществява чрез междудържавни клирингови спогодби.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.676199385743754.1073741862.185781174785580&type=1

Hatshepsut

135 години от създаването на българския лев


Днес се навършват 135 години от създаването на националната парична единица: българския лев.
Левът (съкратено: лв.) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата ,,лъв", употребявана през 19 век.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.
Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империяпрез 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както наЛатинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. Основната причина за това е по-големият сеньораж, извличан от държавата от сребърните монети поради трайно спадащия курс на среброто спрямо златото в края на 19 век. В същото време емисията на сребърни левове е използвана за премахване от обращение на сребърните руски рубли. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 г.
През следващите 2 г. правителството и .Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=40955

Hatshepsut

Първите сечени монети на лева разказват за живота в следосвобожденска България


Велико Търново е домакин на ценна нумизматична експозиция, която прикова вниманието не само на познавачи и колекционери, но и на любители на историята. Сбирката от златни и сребърни монети, сечени и пуснати в обръщение в периода между 1882 г. и 1937 г., проследява историята на младата българска държава в един твърде динамичен от икономическа гледна точка период.


Експонатите са над 6 хиляди и са били събирани в продължение на 20 години от родолюбивия българин, живеещ в САЩ, Деян Спиридонов. До месец февруари 2017 г. частната му сбирка ще краси залите на емблематичния за Търново хан ,,Хаджи Николи" – сграда с богата история, обявена за паметник на културата. Колекцията от монети ни връща назад към зората на българския лев, във времето когато младата ни държава заема най-сетне полагаемото й се място в общността на европейските народи след 5-вековно османско подтисничество. Заедно със знамето, герба и химна, българският лев е бил символ на националния ни суверенитет и повод за гордост на българите. Доц. Константин Дочев от великотърновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН разказва:

През 1880 г. се приема законът за правото за сечене на монети и през 1882 г. започват да се секат първите медно – никелови, а през 1883 г. и първите сребърни монети. Година по-късно на бял свят се появяват и първите емисии от златни монети, които и до днес предизвикват възхищение със своето изящество. Същевременно тези златни образци са имали и чисто пропагандно послание, свързано с отвоюваната ни държавна независимост. И както сега българите имаме готовност да влезем в еврозоната, така малко след Освобождението, през 1882 г., първите ни държавници взимат решение Княжество България да се присъедини към Латинския (Европейски) монетарен съюз. В резултат на това всеки българин по онова време е можел свободно да пътува, да учи и да пазарува в целия европейски свят.


Присъединяването ни към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна валута дали сериозен тласък на българската икономика. Нашият лев бил напълно равностоен на другите западноевропейски валути и достигнал страни като Австралия, Канада, Русия, Англия, Индия и дори далечна Япония. Различни са символите, гравирани върху монетите ни. Най-разпространени са християнският кръст и лъвът, като олицетворение на могъщество и сила. Вглеждайки се внимателно, съзираме и изображения на българския трибагреник, както и флорални мотиви от прекрасните ни плодородни житни ниви. И разбира се, къде без прословутата ни маслодайна роза! Изящно гравираното цвете краси монетите от времето на цар Борис III. Но къде са били сечени тези великолепно изработени парични единици?

Гравьорите са чужденци – обяснява доц. Дочев. – Първите емисии са сечени в Бирмингам, след това в Санкт Петербург, а вече, когато минаваме в едно икономическо сътрудничество с Австро-Унгария, започваме да сечем почти всичките ни емисии там. Но гравьорите са много добри. Има французи, има австрийци. Например на големите сребърни монети от 5 лв. номинал, на обратната страна на българския герб, можем да открием образа на нашето знаме с надпис ,,България", който само с лупа може да се прочете. Това показва високата техника на някогашните гравьори.

Изложбата в залите на хан ,,Хаджи Николи" предлага носталгична разходка в епохата на следосвобожденска България, когато националното самочувствие на българина било в подем. За по-любознателните са поставени и информационни табла с интересни данни не само за съдържанието на благородните метали във всяка отделна емисия, но и за икономическата среда през годините между 1882 и 1937 г., белязани от периоди на възход, но и на резки обрати, водещи до национални катастрофи и тотален срив на валутата ни. Както се казва – нищо ново под слънцето!

https://pateshestvia.net/razni/3785

Hatshepsut

На 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота

На 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота в Санкт Петербург с номинал 20 лв.
Първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово и има номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите са 150 на 97 мм и върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата е кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл има изображение държавният герб.
Непосредствено след Освобождението в българската парична политика цари пълен хаос. В обръщение по това време са всевъзможни монети като наполеони, лири, златни и сребърни монети от по-далечни и екзотични страни - като тунизийски, ирански или индийски, излезли от обращение дори в собствените си страни.
Първите бюджети на държавата през 1879-1880 г. са съставени във френски франкове. След приемането на закона от 1880 г., още следващата година в Англия, в Бирмингам, се отсичат първите български медни монети с номинални стойности 2, 5, 10 стотинки, а година по-късно в Русия се сечат вече сребърни монети по 1 и 2 лв., или първият български лев с благородно съдържание.
Банкнотите с номинал от 20 и 50 лв.от първата златна емисия са отпечатани в Санкт Петербург. Интересно е, че в текста на банкнотата са оставени две руски думи. Въпреки че са обменяеми в злато, а по-късно и в сребро дълго време не са приемани с доверие от населението.


https://www.facebook.com/photo.php?fbid=758366944325355&set=gm.1626413984070266&type=3&theater

Hatshepsut

Най-рядко срещаната българска монета


Рядко срещана монета от 2 стотинки и половина, която е от 1888 година, съхранява в колекцията си повече от 30 години компютърният оператор Викторио Попов от Благоевград. Благоевградчанинът събира монети от училищна възраст, сред ценностите в колекцията му е и банкнота 20 лв. от 1947 година,пише struma.bg


,,Занимавах се със събиране на български монети още като петокласник, тогава разменяхме помежду си и пощенски марки, имах голяма колекция с около 100 монети, но се отказах, съхранението им през годините е трудно", каза В. Попов.

Първият ми интерес към монетите е още в предучилищна възраст. Помня, че намерих стари монети на село в община Търговище, и тогава се запалих. После през годините като юноша също продължих, с течение на времето се отказах, но съхраних част от колекцията си. Разбира се, пазя част от тях не заради стойността им, а заради тръпката, защото такива рядко се намират.

Монетата от 2 стотинки и половина влиза в обръщение през 1888 година, тя е с диаметър 15 мм и тежи 2 грама, и за мен лично е ценна. Наскоро, докато си играеше, 5-годишният ми внук я откри в шкафа, показах му и другите стари монети, радвам се, че мога да му предам такава колекция, има хора, които дори не са чували, че през годините в българските финанси е имало такива парични знаци", каза В. Попов.

Той допълни още, че двадесетолевката е от 1947 г., тогава се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. и влизат новите, сред тях и банкнота от 20 лв., която е с два подписа. ,,Тези банкноти са част от нашата история и затова не трябва да губят", заключи В. Попов.

https://www.bgspomen.com/2018/01/blog-post_1.html?m=1

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите "Каталог на българските монети (1879-2004)", издание на БНБ:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=319

Hatshepsut

Българският лев – един от символите на националната идентичност


137-та годишнина от Освобождението на България от петвековно османско владичество бе повод за откриване на нумизматичната изложба ,,Преди българския лев" в Музея за история на София. В нея има образци, които се показват за пръв път пред публика.

,,През тази година се навършват 135 години от началото на българското монетосечене след Освобождението – посочва д-р Надежда Кирова-Йовчева, директор на музея. – И всъщност, най-интересното, което показваме, е пробната монета, която е отпечатана, но никога не влиза в обращение. Става въпрос за сантима. Той отразява борбата на две различни групи в Народното събрание навремето, които се лутат между това дали да се ориентираме към Западна Европа или да имаме валута, която е свързана с националната ни идентичност."

Дебатът в парламента е бил между това дали монетата ще бъде подразделение на франка, т.е. сантим, или друга. За щастие, повече са народните представители, които избират лева за национална валута. Колкото до монетата от 10 сантима, отсечена в 1880 година, тя е изключително рядка. Смятана е за предшественик на стотинката. Първите медни стотинки са отсечени от фирма в Бирмингам и влизат в обращение през 1881 година.



,,Ние виждаме един ярък пример как България възкръсва буквално от нищото в годините непосредствено след Освобождението – отбелязва Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община. – В кратки срокове, впечатляващи дори по днешните модерни стандарти, са създадени основните институции на българската столица. Написани са закони и правила, урегулирани са обществените отношения и е било наложително да се реши изключително важният въпрос за паричната единица. Знаете, че това е част от суверенитета на всяка държава. По този начин се определят и националните символи, утвърждава се в общественото съзнание значимостта на новата държава. Дебатът е бил сериозен, големи са били споровете как България да изгради своята нова парична единица. Надделяват патриотите, които искат българския лев. И това е прекрасно, защото е оригинален български принос в монетосеченето на Европа. А българската валута е била конвертируема в пълния смисъл на тази дума."



Ето какво казва известният историк и нумизмат Иля Прокопов:

,,Първите сребърни монети на Княжество България са отсечени в Русия. Няма много данни за тях, да не кажа почти никакви, опитваме се да открием нещо. А сребърната монета от 50 стотинки за ваше сведение е била толкова мощна, че с нея е можело да се купи едно агне. И, след като се изяде агнето, да се продаде кожата и да се възстанови половината стойност на монетата. Затова българинът е държал в джоба си медните плътни монети – това са 2, 5 и 10 стотинки, които са показани в изложбата. Те са най-употребяваните, най-износените. Те са положили основите на българския стопански живот."



И нещо любопитно: една златна монета от 100 лева, която отсича Княжество България, е била достатъчна да си купите къща в София. ,,Гордост е за нас, че имаме лев и стотинка. На практика, ние сме били напълно интегрирани в Европа. Вземате трена, слагате си левчетата в джоба, слизате в Париж, веднага ги обръщате на първото гише. България си е била в Европа" – обобщава Иля Прокопов.

https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100528627/balgarskiat-lev-edin-ot-simvolite-na-nacionalnata-identichnost