• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 July 2019, 16:33:44

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9403
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 42
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 33
Total: 33

Асирия и Вавилон

Started by Hatshepsut, 24 August 2018, 07:27:47

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Асирия и Вавилон

Източници:

- http://history-bg.eu/асирия-и-Вавилон
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Нововавилонско_царство
- http://www.referati.org/vavilonsko-carstvo/49209/ref/p5
- https//bg.wikipedia.org/wiki/Набонид

Създаването на асирийската търговска република. Асирийската конфедерация

 През ХХV - ХХІV в. пр. н. е. в Северна Месопотамия, на река Тигър възниква градският център Ашур - столица на племенно обединение на живеещите тук хурити (местно население с неопределена езикова група) и източни семити. Най-ранните писмени сведения за додържавната история на Асирия са запазени в историческия извор, известен като "Асирийския царски списък". Според сведенията в този списък най-ранните вождове на асирийците живеят в шатри. Те се разделят на легендарни вождове, характерни за всяка древна традиция, на полулегендарни и на действително управляващи вождове, управители и царе. Между историческите вождове на Асирия най-ранният е известен по собствен надпис - това е вождът (на шумерски "па") Итити, от около 2350 г. пр. н. е., който съобщава, че посвещава плячката от ограбен град на храма на богинята Инана. Родово-племенното военнодемократично асирийско-хуритско обединение е в търговски и културни контакти с шумерския юг, тъй като се намира на най-удобния път от Шумер към Сирия, Ливан, Палестина и Египет на запад и към североизточните планински райони. В края на ХХІ в. пр. н. е. в района на Ашур отсядат и племенните общности на западните семити-амореи, които руският учен И. М. Дяконов причислява към родствените на евреите племена. След разпадането на централизираната деспотична система на царството на Шумер и Акад, Ашур извоюва свободата си и се превръща в демократична република със стопанство, основано на занаятите и търговията. Ашур става основен доставчик на метал и дървен материал, на животни, кожи и восък за бедната на природни богатства Южна Месопотамия. Суровините, които асирийските търговци получават от търговските си колонии в Мала Азия, им носят големи приходи и това довежда до натрупване на огромни богатства. Едновременно с това Ашур печели и от продажбата на обработен метал и вълна - оръжия, съдове, тъкани и украшения на малоазийските и централноазиатските пазари, а също и от монопола върху охраната на търговските пътища и кервани на огромни територии от Мала Азия и Източното Средиземноморие до Арабския полуостров.

През ХХ в. пр. н. е. градът се превръща в силна република с управление, което се осъществява от народното събрание, и негов говорител. В добилия независимост Ашур народът  е обявен за цар, но по-късно, постепенно асирийските аристократи и жреци му отнемат върховната власт. На свой ред народното събрание на Ашур чрез временни съюзи и със съвета на старейшините не позволяват на асирийските вождове да осъществят претенциите си за действителна и дори условна власт на монарси. Градът-република се ръководи от граждански управител, наричан ишшиак.
В 1813 г. пр. н. е. град Ашур, или Асирия, сключва съюз с вожда на аморейското племе на ханите Шамшиадад І за създаване на конфедерална държава. По силата на договора Шамшиадад се назовава с републиканската си титла на територията на Ашур и с титлата цар на територията на собственото си племе, както и на териториите на завоюваните страни. Съюзът между републиката и монархията се оказва удобен и обединената държава успява да завоюва териториите в Северна Месопотамия и прилежащите райони от Иранските планини до град Катна в Северна Сирия. В създадената огромна конфедерална държава-империя е въведена  вавилонската система на писменост, която е писменост, развита на основата на акадския език. 

Старовавилонското царство


Старовавилонското царство при Хамурапи

През 1894 г. пр. н. е. по време на аморейския вожд Сумуабум в областта с център Вавилон (от акадско-вавилонски - Баб или Врата на бога) военнодемократичният аморейски съюз става държава, а изборният военачалник - цар. До времето на шестия по ред управител на държавата Хамурапи (1792-1750 г. пр. н. е.) Вавилон се превръща в културен център на Месопотамия. Хамурапи започва да провежда политика на обединяване на цялото Двуречие в една държава. След смъртта на царя на асирийско-ханейската конфедерация Шамшиадад през 1782 г. пр. н. е. съюзниците на Ашур, ханите, се оттеглят от участие в държавния съюз и се връщат в Ханаан - в западната си полупустинна родина, а ослабената Асирия попада в зависимост от Вавилон, но запазва самостоятелността си.
Цар Хамурапи организира пряко зависимите от властта му земи на по-голямата част от Двуречието чрез всеобхватна административна реформа. Цялата страна е разделена на области, които са управлявани от негови чиновници. Един от тях отговаря за войската, друг за обществените дела, трети за обработката на земята. Под контрола на царя са поставени храмовете и гражданските общини. В големите градове са създадени общности от царски съдии, които да следят за спазването на законите. По заповед на царя се съставя Законник, в който се защитават правото на свобода на гражданите на държавата, на неприкосновеността на имуществото им, уреждат се семейно-правовите отношения и се защитава правото на робовладелците да имат и да запазват робите си. Според законите на цар Хамурапи структурата на Старовавилонското общество е изградена от свободни хора - "синове на града" (на акадски - мар алим), известни като авилум, свободни безимотни хора, подпомагани от държавата - мушкенум, и роби - вардум (уардум). Свободните граждани и данъкоплатци осигуряват на страната  войници - редум.
Така организираната държава, която обхваща пряко подчинени на царя и зависими земи с автономно управление, е първата държава, организирана изцяло без съобразяване с правото на самостоятелност на общините. Единствено в конфедерираните и полуавтономни области законите на вавилонския цар не са прилагани задължително, а по преценка на местните правителства.
При наследника на Хамурапи Самсуилуна (1750-1712) държавната власт постепенно отслабва. Причината за това са противоречията между централизирания и наложения от държавата ред на подчинение и все още силните демократични родовоплеменни принципи, както на амореите в страната, така и на притеклите им се на помощ сънародници, съседи на Вавилон. Войната срещу военнодемократичните съседи на Вавилон през 1722 г. пр. н. е. е неуспешна за войските на Самсуилина.
 Амореите сутии отстояват независимостта си и преминават в настъпление, което завършва със завладяването на град Исин, където те основават свое княжество. Едновременно с амореите от изток срещу Вавилон настъпват еламитите, на юг халдейските племена създават свое царство в приморските райони на вавилонската държава. На север, след първоначалните поражения от войските на Вавилон, укрепват военноплеменните съюзи на каситите. Наследниците на Самсуилуна Абиешу и Амидитана водят успешни военни действия срещу усилилите се касити и предотвратяват обединението на силите им с войските на Халдея. Но военните действия срещу съседите на Вавилон на изток, север и юг изтощават силите на държавата. В резултат от военните загуби и жертви много семейства изпадат в стопанска безизходица и дългове. Зачестяват случаите на дългово робство. Цар Амицадука (1646-1626) се опитва да коригира обществения и стопанския живот с царски укази, а не с възстановяване на конституционните норми, според законодателството на Хамурапи. Това е свидетелство за процеси, които не могат да бъдат променени. Шумерските градове по долното течение на река Ефрат вдигат въстание срещу централизираната държавна власт и данъчната система, която действа силово. От планините на север от Двуречието на територията на страната нахлуват племената на каситите, които създават държава в земите около горното течение на река Тигър.
Старовавилонското царство няма сили да се противопостави на родовоплеменните и на демократичните племена и движения и преминава в отбрана. Новата идеологическа представа, която вавилоняните налагат, обявявайки племенния си бог Мардук за наследник на старите месопотамски богове, не успява да убеди населението на страната в законността на налаганите със сила промени.

Опитите на вавилонските царе с укази да предотвратят нарушенията на създаденото от Хамурапи законодателство не са успешни. Действащите в страната закони не са спазвани, задлъжнелите към кредиторите си граждани биват продавани в робство. Поробването на множество хора отслабва възможностите на държавата да свиква големи армии и от това се възползват нейните съседи. Приморските халдейски племена, обединени в силна държава, завладяват Лагаш и Ур. През 1595 г. пр. н. е. войските на малоазийския хетски цар Мурсилис І в съюз с каситите с изненадващ поход превземат и разрушават Вавилон. На територията на могъщата някога държава се установяват каситски племена, които създават своето царство.

Световната асирийска империя

През ХVІ в. пр. н. е. на североизток от Асирия е създадена държавата Митани от индоевропейски арийски племена, които са родствени на древните иранци и индийци и на днешните индийци, германци, българи или италианци, а другата част от нейното население е съставена от хуритски племена, далечни предшественици на днешните грузинци, абхази и арменци. Те притежават силна военна организация, съставена от пехота и военни отряди от впрегнати в коне колесници, които не са познати на повечето древноизточни народи по това време. Това позволява на митанийските войски да разгромят войските на Асирия и да я превърнат в свой васал. Митани става най-силната предноазиатска държава през последните десетилетия на ХVІ в. пр. н. е. В края на ХVІ и началото на ХV в. пр. н. е. Митани претърпява унищожителни нашествия от войските на египетските царе Тутмос ІІІ и Аменхотеп ІІ и губи военно-политическото си могъщество. От това се възползват асирийците, които отхвърлят зависимостта си от Митани и започват да организират държавата си като военно-аристократична сила. Затова те се отказват от държавното устройство, основано на силно развити занаяти и търговска дейност. Независимо от военизирането на обществото Асирия или Ашур остава държава с републиканско устройство, но с наследствени републикански управители, които носят титлата ишшиак.
През 1365 г. пр. н. е. ишшиакът на Асирия - Ашурубалит, като се възползва от отслабването на Митани след походите на египетските царе през ХVІ и ХV в. пр. н. е. и от нарасналите сили на страната си, завоюва част от земите на арийско-хуритската държава. При управлението на втория син на Ашурубалит, Арикдинили (1319-1308 г. пр. н. е.), владетелят вече се титулува цар и Асирия се превръща в монархия.


Средноасирийското царство (края на XIII - началото на XI в.пр.Хр.)

В борбата с Митани и силното Хетско царство асирийците успяват да овладеят през ХІІІ в. пр. н. е. и митанийските територии, както и част от хетските владения на територията на съвременна Сирия. Асирия се превръща в могъща държава, но през ХІ в. пр. н. е. е подложена на нашествие от семитските племена на арамеите и губи силата, влиянието и равнинните си територии.
През Х - ІХ в. пр. н. е. асирийците превъоръжават армията си изцяло с желязно оръжие, вместо старото бронзово, и отново възвръщат боеспособността на военните си сили. Техните войски сломяват съпротивата на силното аморейско Дамаско княжество, но на свой ред са въвлечени в тежка отбранителна война срещу могъщата си северна съседка - държавата Урарту. Войната придобива неблагоприятен за Асирия характер и това принуждава част от военните кръгове на страната да организират военен преврат. В резултат от това за цар е провъзгласен Тиглатпаласар ІІІ (745-727 г. пр. н. е.). Царят провежда административна реформа, като разделя дотогавашните големи области на по-малки и лесно управляеми и като увеличава броя на леката си пехота, която формира от бедни и безимотни хора, на които освен военната служба осигурява и земя, за да издържат семействата си. В резултат от реформите Асирия се превръща в могъща военна държава с армия, която достига 120 000 войници, организирани в различни радове войски-пехота, снабдявани с мехове за дишане, както и десантни части. По това време са създадени и първите отряди от конни стрелци. Великолепно обучената и въоръжена армия дава възможност на асирийската държава да започне агресивна завоевателна политика. При Саргон ІІ (721-705 г. пр. н. е.) е покорен Израил, а столицата му Самария разрушена, успешна е и военната кампания срещу Урарту. Усилването на светската власт на царя и обкръжението му настройва противниците на силната централна власт срещу победоносните царе. Синът на загиналия в битката срещу кимерийците Саргон ІІ, Синахериб, който разрушава противопоставящия му се Вавилон и принуждава Юдея да му плаща данък, е убит от жреческо-аристократичните кръгове, защитници на автономията на градовете и на собствените си привилегии.


Новоасирийското царство

По време на царуването на Асархадон (680-669 г. пр. н. е.) Асирия овладява финикийския град Сидон на Средиземно море и завоюва Египет. Огромната асирийска държава управлява със сила и държавен терор завладените страни и се превръща в империя на два континента и голям средиземноморски остров. Провежданата терористична политика в окупираните територии и огромните загуби на хора, нанесени на съседните народи, обединяват и вътрешните и външните противници на страната. През 626 г. пр. н. е. с подкрепата на приморските племена въстава Вавилон, който привлича към себе си източните земи на империята. През 625 г. пр. н. е. под ръководството на вожда Увахшатра (гр. Киаксар) мидийските племена се обединяват в могъща държава. Мидия и Вавилонското царство, което историците наричат Нововавилонско, започват войни срещу Асирия. Те завършват с ликвидирането й през 605 г. пр. н. е. На нейната територия се установяват войските и управлението на новите големи и силни държави на Древния изток - Мидия и Нововавилонското царство.

Нововавилонско царство


Нововавилонското царство, наречено още Халдейско царство се отнася до държавата Вавилония в периода от 626 г.пр.н.е. до 539 г.пр.н.е. Този период започва с бунта на Набопаласар срещу Асирия и завършва с инвазията на Кир II, като включва царуването на Навуходоносор II. Въпреки че държавата не просъществува дълго време, тя е добре документирана и оставя трайни следи и влияние в района.

Навуходоносор ІІ, синът на Набопаласар царува между 605 и 562 г.пр.н.е. Той завладява Сирия и Палестина. Вавилон отново става най-силният и блестящ град в Двуречието. Това е време на политическа мощ, стопански подем и активен културен живот. Възстановени са старите храмове и започва строителство на нови такива.

Навуходоносор II (605-562 г. пр. Хр.)


Изображение на Навуходоносор II. Вавилонска камея

Навуходоносор (Nebuchadnezzar II) е най-големия син и наследник на Набополасар, основателя на Халдейската (или Нововавилонската) империя. Той е и най-известният представител на тази династия. В историята е влязъл като пълководец, строител и човек, изиграл важна роля в еврейската история. Точната форма на името на Навуходоносор - Набу-кудурри-усур, означава: "бог Набу, охранявай моите граници".

През 607-606 г. пр. н. е. Навуходоносор в качеството си на син и наследник заедно с баща си командвал армия в планините на север от Асирия. Там се прославил като добър пълководец още докато баща му бил жив.

След като египтяните нанесли няколко сериозни поражения на вавилоняните, през 605 г. пр. н. е. Набополасар поръчал на сина си да поведе война срещу египетския фараон Нехо, който бил превзел цяла Сирия, Палестина и Финикия. Навуходоносор разгромил войските му и направил силно впечатление на правителството на Сирия, което безропотно признало властта на Вавилонския цар. В разгара на тези събития стария Набополасар умрял. След смъртта на баща си на 16 август 605 г. пр. н. е., Навуходоносор заел царския трон.

По време на похода в Сирия и Палестина (юни-декември 604 г. пр. н. е.) той покорил няколко малки царства и княжества, включително Юдея, превзел град Аскалон, разграбил го и го разрушил. През 603 г. пр. н. е. на Навуходоносор се подчинил и юдейския цар Иоаким.

След това Навуходоносор още два пъти опустошавал Сирия, а през 598 г. организирал поход в Северна Арабия. Отдало му се не само да ограби арабските племена, но да установи контрол над пътищата на керваните.

През 597 г. Навуходоносор обсадил юдейската сторица Йерусалим и я превзел.

През следващите седем години във Вавилония царяло спокойствие. През това време назрявала нова война, инициатор на която се явявал египетския фараон Априй. Около 588 г. Навуходоносор нанесъл поражение на Априй и го принудил да се оттегли към морето.

Само в борбата с град Тир Навуходоносор нямал успех. В течение на тринадесет години вавилоняните обсаждали този непристъпен град, но не могли да го превземат. През 574 г. войната завършила с компромис: Тир признал върховенството на Вавилония.

При Навуходоносор Нововавилонското царство достигнало разцвета си. Процъфтявала търговията с другите страни, при което столицата на царството Вавилон станава международен търговски център. Навуходоносор отделял голямо внимание на развитието на селското стопанство, основано на напояването. По заповед на царя около град Сип-пар бил изкопан голям басейн, от който излизали много канали.

Навуходоносор преобразил Вавилон, като го направил най-красивия град на древноизточния свят. Преди всичко царят се погрижил за отбранителните съоръжения на своята столица. Вавилон бил обкръжен от три стени, на които се намирали около триста кули. Освен това била създадена сложна система от хидротехнически съоръжения, която позволявала при появяването на врага околността на голямо разстояние да бъде потопена под водата.

Навуходоносор построил във Вавилон нов царски дворец, представляващ гигантски архитектурен комплекс. От източната ст рана на двореца минавала така наречената Улица на процесиите, която водела водела през главния вход в тронната зала.

Борейки се против главния си враг - Асирия, чиито войски два пъти разрушавали столицата на Вавилонското царство, цар Навуходоносор сключил военен съюз с Киаксар, царя на Мидия. След победата над Асирия, те си разделили територията й помежду си. Военният съюз бил укрепен с женитбата на Навуходоносор II за дъщерята на мидийския цар. Прашният и шумен Вавилон, разположен върху гола пясъчна равнина, не радвал царицата, израсла в гористата и зелена Мидия. За да я утеши, Навуходоносор заповядал да бъдат издигнати "висящи градини". Столицата той превърнал в непристъпна крепост и живеел в неповторим разкош.

Царуването на Навуходоносор продължило около 43 години.

Набонид (556-539 г.пр.Хр.)



Набонид е последният владетел на Нововавилонското царство, управлявал от 556 пр.н.е. - 539 пр.н.е.

По произход арамеец, Набонид се стреми да обедини арамейските племена за борба с персите. Издигнат от жреческото съсловие, той предприема религиозни реформи и живее далеч от Вавилон, поверявайки властта на сина си Балтазар. Набонид се опитва да наложи постепенно култа на Син - бога на Луната - като върховно божество, при това не в традиционния му вавилонски вариант, а с арамейска символика и форма. С тази религиозна политика Набонид се стреми да създаде могъща държава, обединявайки многобройните арамейски племена от Близкия Изток, сред които култът на Син е много популярен.

Религиозните реформи на Набонид го довеждат до конфликт с храмовото жречество във Вавилон, Борсипа, Урук и други градове. През 539 г. пр. н. е. Нововавилонското царство било покорено от Персия, Набонид попада в персийски плен и вероятно е екзекутиран от Кир II Велики.

Hatshepsut

Облеклото в Месопотамия

Източници:

- http://club.diacheli.com/myDiacheli/myblog/oblekloto-v-Mesopotaliq.html
- http://193.192.57.240/po/courses/problemni/2009/hoot-Nadka%20Mincheva/xoot_eu/razd2.htm
- http://mir-kostuma.com/mesopotamia/item/15-mesopotamia

Древна Месопотамия се намирала между реките Тигър и Ефрат, в територията на днешен Ирак. Няколко са древните цивилизации, които са възникнали на територията на древна Месопотамия.

Шумерската цивилизация се зародила преди около 4000 години пр.Хр. и достига своя културен връх 2700-2350 год. пр.Хр.

В ранния период шумерите се обличали с кожи от овца с руното навън и ги украсявали с декоративни кичури.

Тези поли от овча кожа се прикрепели с помощта на игли. Били с дължина до коляното, а при по-знатните стигали до глезените. Горната част на тялото в повечето случаи оставало голо, или се покривало с друга овча кожа във вид на наметка.

Към 2500 год. пр. ХР. oвчите кожи при жените са заменени от тъкàн вълнен плат, но декоративния ефект на цветните кичури се запазил. Те били или втъкавани в плата, или прешивани допълнително. Наречени от гърците каунакис (kaunakes), тези вълнени поли могат да се видят върху всички скулптури и мозайки от този период.

По това време започват да се носят и дълги наметала. В материалите за изработване на облеклото и шапките за почва да се включва сплъстената вълна (кече) и щавената кожа.


Шумерско облекло

Мъжете започват да се бръснат гладко, и двата пола носели дълги перуки. Бижутата били фино изработвани от злато и украсявани със скъпоценни камъни. Представлявали брошки, декоративни гребени за коса, обеци и огърлици. Те се носели както от мъже, тъка и от жени.

През 2370 год. пр. ХР. се забелязва промяна в стила на обличане.

Мъжете и жените започнали да се обличат с парче плат от вълна, а по-късно и от лен, с което обвивали телата си над полата.

Тази дреха подобна на шал била по краищата с ресни или пискюли. За мъжете това наметало било вълнено и се носило по начин, който оставял ръката за носене на меча свободна. Новата мода се зародила в североизточна Месопотамия по времето на цар Саргон I (ок. 2334-2279 г. пр.н.е.).


Стилът на асирийците (1200-540 год. пр.Хр.) доусъвършенствал облеклото на шумерите.

Появили се две нови облекла и за двата пола - туниката и шала.

И двете се изработват от по едно парче плат. Туниката била дълга до коленете или глезените и имала къси ръкави и кръгло деколте Върху туниката се намятали няколко шала с различни пропорции и размери. Те се привързвали с широки колани. По правило шаловете завършвали с ресни и пискюли.

Вълната била основния материал за изработката на това облекло. Дрехите били оцветени в ярки и силни тонове и силно декорирани с разнообразни мотиви, най-често геометрични. От долу жените носели къса пола, а мъжете - препаска през слабините. На краката обували сандали или ботуши от щавена кожа. Оформянето на косата било от голямо значение, както за жените, тъка и за мъжете. Косата е била дълга и грижливо сплетена, ако е било необходимо се добавяло имитация на коса. Обилно се поливала с благовонни масла и се боядисвала с черна боя. Мъжете си оставяли дълги накъдрени бради. На главите си носели метални диадеми или кожени шапки с формата на фес. Знатните особи се отличавали, като слагали на главите си високи, цилиндрични тиари завършващи с златни орнаменти (апекс). Жените носели воали падащи от високи бонета.

Орнаментите от злато и скъпоценни камъни върху костюмите на знатните особи са богати с високо качество на изработката.


Асиро-Вавилонско облекло


Обща характеристика

 При изработването на асиро-вавилонското облекло освен лен и вълна се използва ресни, шевици с геометричен характер, гравирани метални пластинки, много украшения и гарнитури. Ресните се пришиват към края на облеклото или се използват като самостоятелно украшение, а нашитите златни пластинки имат декоративно и символично значение - изобразяват слънцето, звездите, луната.
 Основните цветове са пурпурния с различни оттенъци, червения, виолетовия, синият и светлосиния, жълтия, оранжевия и кафявия.

Мъжки костюм

   

 Основният вид асирийско облекло представлява риза "канди" с изцяло скроени до лакътя ръкави. Дължината на ризата достига до коляното, а на бедрата се завързва с широк пояс. Количеството на тъканите, украшенията и броят на обличаните една върху друга дрехи, както и дължината им зависят от съсловието.

- Облеклото на царя - право да носи повече от една дреха има само царя. Неговата "канди" е по-дълга, изработена от фина вълна, богато украсена с шевици, гарнирани златни пластинки, гъсти ресни. Върху нея се облича дълго не драпирано наметало в пурпурен цвят, богато украсено с ресни и шевици.

- Облеклото на военачалниците се отличава с кръстосаните през гърдите ресни.


Женски костюм

 Изображение на жени в асиро-вавилонското изкуство не се срещат, поради безправното положение, в което се намира жената. На един от барелефите е изобразен цар Ашурбанипал с жена си в градината. Облеклото на царицата по нищо не се отличава от мъжкото облекло.


Конструктивни особености на облеклото

 Представлява комбиниран тип риза и драпирано некроено облекло. Състои се от правоъгълно парче плат, което обвива тялото от краката до шията, украсено с ресни.

Късото облекло обвива тялото от коленето до талията, а на рамената се слага облекло във вид на късо платно с фигурни очертания и с отвор за главата.

Наметалото е правоъгълно парче тъкан, което се закача високо вдясно на гърдите и се прехвърля през лявото рамо.


Допълнения към костюма

 - Прически - мустаците, бакенбардите и дългите бради на асирийците се къдрят, а косите се заплитат на редове на плитчици.
 - Шапките - не са големи по обем и имат формата на пресечен конус.
 - Обувки - представляват кожени сандали, чиято задна част е затворена.
 - Украшения - спираловидни гривни на ръцете, раменете и пръстени.


- Орнамент - геометричен и животински орнамент. През ІІІ в.пр.н.е. се появяват фантастични изображения.

Hatshepsut

Градовете на Месопотамия

Източник: https://www.istorianasveta.eu/

Ереду - Градът жрец


Руините на Ереду

В превод, името вероятно означава ,,добър град". Мястото, от което започва материалната и свещената история на Месопотамия. Бил е разположен в най-крайния юг, при вливането на реките Тигър и Ефрат в Персийския залив. Оше в средата на ІV хил. пр. Хр. тук се появило първото голямо светилище, от което днес е запазен само фундаментът. След ок. 500 години светилището станало храм на бог Енки. Считало се, че всички тайни на света и източниците на живота произлизат от Ереду, тъй като на това място е разположен входът към тайнствената водна бездна - Абзу. Затова и храмът на Енки се наричал ,,Домът на Абзу". Историята на град Ереду била кратка. Още в началото на ІІІ хил. пр. Хр. неговите жители го изоставили и се преселили на север в градовете Ур и Урук. Ереду се превърнал в град-призрак и град-символ. Всички жреци на култа Енки, независимо в кой град свещенодействали, наричали себе си ,,Жреци на Ереду".

Защо градът е запустял - остава неясно. Дали почвата е станала неплодородна, вследствие на засоляване, или е настъпила продължителна суша - това остава загадка. Самите шумери обясняват преселението на жителите на Ереду в Ур и Урук с това, че Инана откраднала от своя баща МЕ (МЕ - Божествени, свръхестествени сили, правила, заповеди, закони, даващи основата на цивилизацията. Те определят човешкото поведение, връзката между боговете и хората, социалните институции, религиозните обреди, традиции, обичаи.) и на ладия ги откарала в своя град. Нито един надпис от Ереду не е достигнал до нас.

Урук - Градът воин


На шумерски се произнасял ,,унуг", но какво означава това, не е известно. За Урук в древността казвали, че това е първото оградено поселение в света и следователно - първият град. Тази легенда никой не може нито да потвърди, нито  да опровергае. Въпреки това, ние със сигурност знаем, че писмеността се е появила именно в Урук  и , че именно Урук е бил първият център на военно-политическите съюзи на шумерските градове. Героите на Урук са могъщите царе-жреци от шумерския епос - Енмеркар, Лугалбанда и Гилгамеш, които воюват с племената от Иранското плато. При Гилгамеш Урук се превърнал в главен град на Шумер. Господари на града били небесните богове Ан и Инана, а родоначалник на урукската царска династия - богът на слънцето Уту. В Урук се появява първият известен на историците Дом на Народното събрание, което говори за наченки на общинна демокрация. Държавният глава по това време още не се наричал  lugal - цар, а носел титула en /ensi/  - ,,притежател, господин". Това бил титулът на жрецът-съпруг на богиня Инана в свещения брак. Урук не е само първата столица на шумерите и символ на тяхната военна сила, но и град-дълголетник, в който до римската епоха не се прекъсва религиозната и писмена традиция.

Ур - Градът търговец


Руините на Ур

На шумерски - ,,урим". Не е известно какво означава. Градът два пъти е бил столица на могъщи царства. В началото на шумерската история тук била основана управленска и писарска школа, подготвяща административни кадри и счетоводители. Господарят на Ур, лунният бог Нан, покровителствал календара и точните науки. Морската транзитна търговия станала причина за натрупване на несметни богатства - злато, лазурит, сердолик, сребро, от които сръчни майстори изработвали за царското семейство украшения, музикални инструменти, оръжия. Част от тези шедьоври са открити в погребението на царица Пуаби, която на този свят била съпровождана от многобройна и блестяща свита.

Царската власт в Ур винаги е била силна и богата. Освен това, градът явно е бил любимец на боговете - в продължение на столетия той разполагал с неограничена власт над останалите градове и народи на Месопотамия. Епохата на ІІІ-та династия на Ур била време на разцвет на шумеро-акадската култура, но пък и тогава започва упадъкът на шумерската цивилизация. След разпада на последната шумерска държава, Ур отново живеел добре благодарение на морето и силните търговски традиции. С основание можем да го наречем градът на образованите търговци.

Шурупак - Градът на безсмъртния


Шумерска клинописна таблица, намерена в Шурупак (2600 г. пр. Хр.).
На нея е изписан договор за покупко-продажба на къща и нива.
Експонат в Лувъра

За този град ние знаем от стопански текстове, както и от по-късни митове и легенди. Известно е, че в най-дълбока древност неговите управители били лица, избирани по ред на всеки три месеца. До нас са достигнали текстове от местната писарска школа - пословици и притчи, фрагменти от митове, списъци на богове. Но най-знаменитата история, свързана с  Шурупак, разбира се,  е историята за Потопа и чудесното спасение на праведника, който боговете дарили с безсмъртие. Праведникът наричали Зиусудра (Животът на дългите дни) и той бил владетел на Шурупак. В политическо отношение този град нямал особено значение, но бил важен стопански център за съхранение и разпределение на зърно. В Шурупак имало зърнохранилища, повече от който и да било друг голям град в Месопотамия.

Нипур - Градът Съдия


Останки от храм в Нипур

Нипур се явявал географски  централен град на Шумер, поради това той станал и космогонически централен, обединил под своята сакрална власт всички останали градове /както Атина в Гърция/. Господар на Нипур бил могъщият Енлил - богът на въздуха, природата и световния порядък. В Нипур заседавало Събранието на боговете, което избирало царете на Страната. В Нипур се приемали важни законодателни решения. За Нипур не била характерна политическата активност, в него никога не е имало царе. Тук се намирала крупна библиотека, както и най-знаменитата писарска школа. Всички наши знания за шумерската религия ние свързваме с нипурските школни учители, които работили съвместно с държавните и храмовите писари. Благодарение на тях, до нас са достигнали всички митове, легенди и епически текстове на шумерите, притчи, заклинания и фрагменти от религиозните ритуали.

Лагаш - Градът строител и летописец


Писмо на жреца Луена до Урукагина, цар на Лагаш

В превод означава ,,съкровищница". Лагаш е единствен от значимите шумерски градове, разположен на канал, прокопан от Тигър, а не от Ефрат. Поради това той се намирал в известна изолация от съседите, което впрочем, само засилвало неговата амбиция. Господарят на града - покровителят на съзиданието /главно на строителството и земеделието/ Нингирсу, бил известен също и като покровител на отбранителната война.  Лагаш е градът, чрез който, ние познаваме цялата ранна шумерска история. Това е така, защото точно в Лагаш изобретили  летописанието, при това твърде старателно записвали всички граматически форми (което спомагало за премахване на неяснотите при четене, но не премахвало многосмислеността при интерпретация). В Шумер винаги са строили много, но само в Лагаш така много са писали за това, което са строили.  Започнали с простото изброяване на обектите, впоследствие добавили към това своите военни и политически добродетели, след което подробно започнали да записват законите. Така се родили историческите текстове. Енси Гудеа добавил към строителните и политическите части описание на своите свещени видения и пътешествия, при които той се срещал с боговете. Получил се химн, който прославял едновременно и боговете и енси. Впоследствие възникнали чудесни царски химни, прославящи обожествените владетели на Шумер.

В ранношумерската епоха градът живеел превъзходно, много от неговите енси били царе на цял Шумер. При династията на Саргонидите градът не изгубил своето влияние върху политическия живот на страната. По времето на владичеството на гутеите Лагаш живял много богато и процъфтявал, но след разгрома на завоевателите бил обвинен в предателство и изключен от списъка на общошумерските царски династии. От тук насетне градът не могъл да си възвърне политическото могъщество и идеологическо влияние.

Умма - Градът узурпатор

Това е странен град, съсед и враг на Лагаш, влязъл в историята само с две неблаговидни постъпки. Най-напред неговите управители незаконно присвоили територия, която по договор принадлежала на Лагаш. Това предизвикало голяма война, в която Умма неизменно търпяла поражения. По-късно, когато Лагаш бил на върха на могъществото си, царят на Умма Лугалзагеси се обявил за цар на цял Шумер и нападнал своите съседи. Лагаш сериозно пострадал, но в крайна сметка бил отмъстен - акадския владетел Саргон разбил уммийския узурпатор, а след това ритуално го лишил от царската му власт. Впрочем, Умма бил добре известен и след епохата на Саргонидите, и по времето на ІІІ-та династия на Ур, като град от средна величина с добре развито производство. Покровител му бил бог Шар - напомнящ много на Нингирсу.

Киш - Градът политик


Един от най-ранните пиктографски паметници от Киш, датиран към 3500 г. пр. Хр.

Най-северният град на Южна Месопотамия. Тук са говорели и на шумерски, и на семитски, а вероятно - и на еламски. В историята на Страната влязъл като град - политик. Именно тук бил съставен първия царски надпис, съвсем кратък. Но това бил първият исторически документ, който гласял: ,,Енменбарагеси, цар на Киш". И царската титла (lugal) също за първи път се появява в този град. Да бъдеш цар означавало ,,да носиш титула на владетеля на Киш". В старата дружинна песен за Гилгамеш се казва, че по това време Киш е бил  главен град на Шумер. Царят на Киш се разпореждал с гражданите на всички градове, които се считали за младши братя на Киш. Но на владетеля на Урук Гилгамеш такава участ не му се нравила, той обявил война на Киш и я спечелил. Впоследствие Урук станал главен град на Шумер, но Киш още дълго време бил на почит. В асиро-вавилонската епоха, в резултат на езикова игра, титулът ,,цар на Киш" (lugal - Kisha), започнали да го превеждат ,,цар на вселената" (shar kishshati). По този начин провинциален Киш придобил космическо значение.

Вавилон - Световният град


Крепостните стени на древен Вавилон

Вечният град, сменен на този пост от Рим. Вавилон бил известен още от шумерско време. Наричали го тогава на семитски Babbilum ,,пренасящия (товар)" (вероятно заради голямото си и богато пристанище). От названието следва, че негови основатели са или акадите, или западните семити (амореи). Впрочем шумерите също го считали за свой, като го нарекли ka-dingir-ra, което в превод на семитски звучало като bab-ilani ,,врата на боговете".

В Книгата за Битиета, както е известно, името на Вавилон се образува от корена на глагола "смесвам", тъй като именно на това място Господ смесил езика на строителите на великата кула. Но това вече е съвсем далече от истината. Вавилон - градът на могъщата царска власт, на справедливо законодателство, на прославените по цял свят литературни произведения и научни трудове. Той преживял разцвет в епохата на две велики управления. При Хамурапи (ХVІІІ в. пр. Хр.) той се считал за център на мирозданието, а неговия бог Мардук - за цар на боговете и най-мъдрият от тях. При Новохудоносор ІІ (VІ в. пр. Хр.) Вавилон бил световна културна столица и град на величайша воинска слава. Своят последен подем Вавилон преживял при Александър Македонски, когато в края на ІV в.пр.Хр.  станал столица на огромната му империя и смъртен одър на великия пълководец. Вавилон - това са Законите на Хамурапи, Висящите градини на Семирамида, Епосът за Гилгамеш и по библейски мъдрите и дълбоки размишления на Невинния Страдалец за мястото на човека в света.

Ниневия - Градът тиранин


Крепостните стени на Ниневия

Тираните и палачите не живеят дълго. Това е азбучна истина. Но в Асирия азбука още нямало, там познавали само сричковото писмо. Затова и решили в VІІ в. пр. Хр. да въздигнат град, който за много поколения на Древния свят бил олицетворение на ужаса и възбудител на омраза и ненавист. Градът е бил столица на трима царе, от които първият - Сенахериб, превзел и разрушил Вавилон, вторият - Асархадон, покорил Египет, а третият - Ашурбанипал, унищожил Елам. В столицата на империята работили най-добрите майстори на релефи, храмове и школи подготвяли и обучавали религиозни дейци, административни кадри, учени. За това в Ниневия достигнали небивал разцвет изкуството и науката. Прославяйки военната мощ на Асирия и доблестта на нейните царе и пълководци, писарите съставяли чудесни литературни шедьоври, преписвали и подновявали текстовете на древността. Именно Ниневийската библиотека на Ашурбанипал била най-голямото и разнообразно книгохранилище на Древния свят (надминава я само прочутата Александрийска библиотека векове по-късно). Столицата не преживяла и едно столетие - паднала след героична съпротива в 612 г. пр. Хр. под ударите на съюзните сили на мидийци и вавилонци. Ужасната столица била прокълната от всички еврейски пророци, и така потънала в забрава, че я намерили и разкопали чак в средата на ХІХ век от нашата ера...

Hatshepsut

Асирия - маршът на несъкрушимите

Автор: Василий Голованов

Източник:
- http://www.istorianasveta.eu/


Ниневия - имперската столица

Римляните смятали Асирийската държава за първа ,,световна империя" и далечна предшественица на тяхната собствена империя - римската. Но римляните били пресметливи и внимателни:  те дълго време приспособявали и приобщавали към организма на своята държава всяко завоювано от тях парченце от света.  Асирийците пък действали така, като че ли наистина се опитвали да обхванат необятното. Тяхната огромна държава, разпростираща се от Египет и Средиземно море до Закавказието и иранските плата и на юг - до Персийския залив и Аравийските пустини, пулсирала като амеба, пламтейки от бунтове и треперейки от страх. Навремето в света не е имало армия по-силна от асирийската. Асирия живяла от войната и за войната. В световната история няма друг пример за това една страна да е водила почти непрекъснати войни в продължение на 700 години. И в същото време теоремата на Питагор била известна тук доста преди самия Питагор. Именно в столицата на Асирия - Ниневия - е събрана известната библиотека от клинописни таблици - безценна сбирка на древни текстове, благодарение на която, всъщност, ние знаем толкова много за древната история на Междуречието.
 

Асирийският клинопис. Историческият ландшафт

Когато воините на древния Ашур през XIV век преди раждането на Христа при цар Ашшурубалит тръгват на първия си завоевателен поход, за да навлязат, най-накрая, като равни в голямата игра на тогавашните велики държави, те и представа си нямат, че техният марш ще продължава седем века. По това време в междуречието на Тигър и Ефрат господства Вавилон, в Мала Азия най-могъщо е Хетското царство. Асирия все още не е в разцвета си и на малкия град-държава Ашур се налага да оцелява в доста сложна международна обстановка. Като се вглеждаме в тъмния кладенец на историята, освен че ни е невероятно трудно да различим обстоятелствата, създали  тази обстановка, дори е трудно ясно да си припомним с какво, всъщност, е отбелязана онази епоха в един хипотетичен списък на равносметките от човешките цивилизации.

Клинопис? Древна астрономия? Гиганските зикурати, където се е палил жертвен огън на отдавна забравените богове? Или крилатите бикове - керуби - охранители на царската порта, които странната ирония на историята след многократни трансформации превърнала в херувими, представляващи висша категория ангели в многообразието на ангелите в Стария Завет? Още по-трудно е да си представим, че доста по-рано, 10 века преди летописното начало на собствената асирийска история, тук, в Месопотамия, историята вече била започнала, вече имало градове, развито иригационно земеделие, търговия, в това число с роби, войни, дворцови интриги - цялата съвкупност от признаци, характеризиращи древните цивилизации, та чак до Рим.

Преди началото на историята на Асирия са изминали почти хиляда години от историята на Двуречието. Въздигнали се и рухнали Ур, Лагаш, Киш и Урук, била е създадена единна система за мяра и тегло, изчислен годишният календар, провъзгласени законите на Уруинимгина, царя на Лагаш, тръгвайки от които, според логиката на приоритетите, следва да се изучава правото, както и било написано най-дълговечното произведение на световната литература - ,,Епос за Гилгамеш". Парадоксът на историята на древното Междуречие се състои в това, че тя се е сътворявала от два народа - шумери и акади - между които отсъства каквато и да е родствена връзка, но въпреки това те смятат себе си за единен народ, ,,черноглавите".

Акадите са семити, шумерите - не, но те чудесно се погаждат, изучавайки езиците един на друг още от ранното детство, и, впоследствие, когато цивилизацията на Шумер рухва, изнемощяла от вътрешни интриги, акадите попиват шумерската култура, като съхраняват в това число и знанието на шумерския език като ,,езика за посветените".

Месопотамия се оказва раздробена на множество царства и градове-държави, между които след поредната размирица по време на управлението на великия Хамурапи се възвисява Вавилон, чиято власт е принудена да признае и Асирия. Сърцето на бъдещата Асирийска държава - град Ашур - по това време е все още сравнително малък, макар и стабилен център на малката държава. И макар че асирийските търговци познават вече лихварството и имат опит за създаването на международни търговски ,,компании" на мястото на стратегически важните търговски кръстопътища, във вътрешния живот на града има още много неизкоренена архаика. До XIV век пр.н.е. Асирия се нарича ,,алум Ашур", тоест ,,община на (бога) Ашур": в древна Месопотамия главният признак за самоидентификация бил не националност, а принадлежност към общината и държавата. Също така ,,общинно" е и владеенето на земята. Чертите на ,,общинността" се проследяват и в организацията на властта. И макар народното събрание на ,,малки и велики" вече изгубило своето значение, висш орган на властта все още остава ,,домът на града" - съветът на знатните.  Съветът избира за срок от една година градски ковчежник , също така съдия-администратор на държавата.

И макар в Ашур съществува наследствената длъжност на владетеля - ишшиакум, преди епохата на големите военни походи никой не го счита за ,,цар" и той изпълнява основно функциите на жрец. По навик считайки древните владетели на Изтока за деспоти, ние дълбоко грешим, понеже дори и много по-късно никой не смята царете на Вавилон и Асирия за недопускащи възражения самовластни владетели, свободни да екзекутират и помилват според собствените прищявки. Царят, в по-голяма или по-малка степен, така или иначе бил отговорен пред народа и ,,общината" - за това свидетелстват запазените в писменността ,,самооправдания" при самовъзхвалата на царете на Египет, хетите и Междуречието. В тях на първо място се посочва, че по време на управлението на еди-кой си цар народът не е гладувал и благодарение на успешните военни походи само е умножил своето богатство.

Още по-ярък пример за отговорността на царя пред народа е обичаят на ,,обновлението силите на царя", битуващ и във Вавилон, а в смекчения си вариант и в Асирия. Смисълът му е в това, че един ден в годината царят е длъжен да премине през по-особено пречистване: той е подложен на унизителни обреди - водят го през улиците, обливат го с вода, присмиват му се или го ругаят, плюят в лицето и изобщо по всякакъв начин му се подиграват. Царят, безропотно преминал през това, се смята за напълно обновен и пречистен и с почести се възвръща на трона си. Понякога царете в този ден на думи се отказват от властта и слагат вместо себе си лъжеуправители от простолюдието.Именно те минават през тежкия обред, а силата се счита за обновена в истинския цар.

На следващия ден управителят се връща към властта, с която, всъщност, не се е разделял. Този трик обаче, не винаги минавал. Един от вавилонските царе не пожелал да се подлага на унижения и вместо себе си на масовото поругаване праща своя градинар. Но докато онзи е осмиван и оплюван, скритият в двореца цар се задавя с каша и предава Богу дух, а градинарят остава цар и управлява не по-зле  от бившия си господар.

Разбира се, поради засилване властта на управника  този обичай отива в миналото - значително по-бързо в Асирия, чиито царе още от началото на епохата на походите стават всевластни командващи на армията, с които ,,шега не бива". И все пак ,,идейното" самовластие не е познато на древна Месопотамия, макар че асирийските царе на практика се доближават до него. Понятието деспотизъм и с нищо неограничаваната царска власт навлиза в историята много по-късно - заедно с Ахеменидите - царете на персите. Тъкмо в края на древната история персите нахлуват в Месопотамия и, след като я завладяват, вдигат завесата за последния акт под названието ,,История на Древния свят": в тези десет века (от VI век пр.н.е. до V век н.е.) са поместени гръко-персийските войни, екзекуцията на Сократ, гръцката колонизация на Средиземноморието, възходът на Рим, падението на Картаген, възстанието на Спартак, съюзът на Клеопатра и Марк Антоний, безчинствата на Нерон и нашествието на готите. Обаче, нашето внимание отвличат доста по-далечни и не така здраво вкоренили се в европейската култура събития.


Аменхотеп IV (Ехнатон)
Статуя на фараона от храма в Карнак

Даровете на Ехнатон

Правейки опити да се отърси от неблагоприятните исторически обстоятелства - от  фактическия васалитет и враждебното обкръжение, които почти изцяло задушават международната търговия, която от памтивека изхранва Ашур, през XIV век пр.н.е. Асирия  разчита на Египет, който, воден от лични съображения, противостои на другите велики държави от Близкия Изток, заплашващи асирийците. При фараон Ехнатон асирийсите посланици са приети  с почести в Египет. Макар зловещата заплаха на Вавилон би трябвало, по логиката на случващото се, да прекъсне преговорите на самозабравилите се васали на Вавилония с Египет, това не се случва.

Напротив, посланиците обменят с фараона щедри дарове и печелят неговата подкрепа. Защо е нужно Египет да разваля отношенията си с могъщия Вавилон заради някакъв си Ашур? Но Ехнатон, изглежда, е видял в посланиците на Асирия възходящите пасионарии, които в най-близко време ще могат да преобърнат целия исторически порядък в обозримото пространство на Вселената.

Фараонът не е сгрешил. През следващите сто години страната на асирийците, след като завладява обширни земи, се превръща от град-държава Ашур в империя Асирия и укрепва до такава степен, че всичките и съседи са длъжни да се съобразяват с нея. Времето на историческата отхвърленост е отминало. Освен това, основателят на това великодържавие Ашшурубалит I установява родствени връзки с вавилонския царски дом и чрез всевъзможни истини и неистини се опитва да постигне това - неговият внук да се възкачи на трона на Вавилон - оттук нататък Асирия никога няма да се откаже от мечтата за контрола над Вавилония - най-голямата страна на месопотамската култура, обща за Вавилон и самите асирийци. През XIII век пр.н.е. Асирия започва мощна военна експанзия, пречупва гръбнака на един от старите си врагове - царство Митани - и при Тукулти-Нинурта I нахлува в Сирия. Това е началото на безбройни поредици от кървави победи и военни плячки, които в края на краищата ще я превърнат в страната с ,,военна икономика": в Сирия 30 000 души са пленени и превърнати в роби, които оттук нататък ще работят за величието на синовете на Ашур. Също така, Тукулти-Нинурта I първи превзема Вавилон, детронира вавилонския цар и премахва от града статуята на бог Мардук - покровител на Вавилон; на север той разбива коалицията на 43 князе на Наири и, след като завладява някои области на Закавказието, отново пристъпва към Мала Азия. Най-поразителното е, че всички тези победи са извършени от един град-държава. Същинската Асирия била, да си припомним, изключително малка по територия и население. Достатъчно е да си представим, че Русия би се побрала  само около Москва вместо около Великото Московско княжество,  за да си представим какъв военен дух притежавали асирийците като са побеждавали многократно превъзхождащия ги враг. Установяване на контрол над горните северо-западни области поднася на Асирия едно неочаквано съкровище, изиграло рещаваща роля в историята на нейните безчислени войни. Това съкровище било желязото. Постепенно асирийците се научават да го обработват и незабавно го прилагат във военното дело. Ясно е, че воинът в желязна броня е практически неуязвим за бронзовото оръжие, а стрела с железен накрайник и железен меч са способни да съкрушат и най-мощните бронзови доспехи.

Изглежда, Асирия достига най-високия си разцвет в началото на XI век пр.н.е. при Тиглатпаласар I. Това е времето на разтърсващи промени в Древния свят: ,,старите древни" царства не издържат натиска на ,,новите древни" и просто изчезват, като Митани и Хетското царство, преотстъпвайки им мястото. Вавилон преживява продължителна политическа и екологична криза (многовековното поливно земеделие довежда до засоляване на почвата, и плодородните преди полета на Вавилония се превръщат в доста оскъдни житници), а пък Египет за пореден път е измъчван от междуособици. В тази обстановка Асирия смело поема ролята на световен лидер.

При Тиглатпаласар I воините на Ашур извършват повече от 30 похода на запад, завладяват северна Сирия, Финикия и някои провинции на Мала Азия. Мрежа от търговските пътища, свързващи Запад и Изток, отново се оказва в ръцете на асирийските търговци. В чест на своя триумф след завладяването на Финикия Тиглатпаласар I устройва демонстративен парад с финикийските военни кораби в Средиземното море. Египет незабавно изпраща богати дарове на триумфатора. Предчувствията не са излъгали великия фараон Ехнатон, приел навремето асирийските посланици: шепа непознаващи страха пасионарии, възползвайки се от случая, действително преобръщат света.


Вавилон - Портата на Ищар
Реконструкция. Пергамон музеум, Берлин

С меч в ръка и Вавилон в сърцето

Най-големият проблем на Асирия в продължение на цялата й история е Вавилон. При това той не е само външен, политически или военен проблем - на определен етап от нарастването на асирийската военна мощ той вече не представлява сериозна заплаха за армията на Ашур. Вавилон е превземан множество пъти, но по този начин той се превръща във вътрешен проблем, в дълбока, неизкоренима невроза, любов-ненавист, която не може да се превъзмогне.  Вавилон и асирийците са свързани с такъв възел от чувства, че разплитането му  е по силите единствено на някой исторически психотерапевт. Ако царете на Асирийската държава бяха превърнали Вавилония в една от своите провинции, въпросът, вероятно, би се разрешил по-просто. Но не! Те не искат да го овладяват посредством груба сила. Всеки път след поредното ,,превземане" Вавилон продължава да притежава статуса на самостоятелно васално царство, ако не на царство, то поне на свободен град. Асирийците все едно демонстрират на вавилонците своето великодушие, като им отправят молба: ,,О, изкушени деца на Мардук, обичайте нас, богатирските синове на Ашур, живейте в мир с нас, и ние ще опазим вашия вълшебен град от всякакви посегателства отвън"... В изискването на тази невъзможна любов, освен всичко останало, се съдържа настояване да се признае родството (етнически асирийците и вавилонците са даже по-близки  помежду си, отколкото руснаци и украинци: те само говорели на различни диалекти на един и същи език) и ако не равенство, то поне съразмерност на силата на Асирия с пленителната красота на Вавилон. Но ,,любовта" така и не се случва. И когато Вавилон за пореден път въстава, като призовава за съюзници халдеи и еламити, асирийският цар Синахериб през 689 година пр.н.е. изтрива Вавилон от лицето на земята, пускайки вода по неговите улици през откритите шлюзове на Ефрат. Така отчаяният влюбен убива своята любима. Но Асирия не прощава на своя цар загубата на Вавилон. На свой ред Синахериб е убит в собствения си дворец, а неговият приемник Асархадон възстановява Вавилон, връща неговите предишни привилегии, въвежда нови данъци в огромната си държава в полза на вавилонските храмове - при положение, че по същото време той, без капка жалост, си пробива пътя през приятелския някога Египет, докато не довежда границата на Асирийската държава до първия праг на Нил.

Въпреки кръвното си родство и сплотяващата кръвна връзка, синовете на Ашур рязко се отличават от синовете на Вавилон. Ако вавилонците, с изключение на известната прослойка на ,,богобоязливите", са, общо взето, абсолютни хедонисти, то пред житейските наслади на вавилонците асирийците предпочитат сурови забавления от съвсем друг род: в безчислените барелефи са запечатани сцени от царски лов на лъвове и прочие, където мускулите на всеки воин са напрегнати до краен предел, кръвта струи, колесниците летят, ловците догонват жертвата... Войната също, между другото, е от предпочитаните сюжети: битка, разрушение на град, унижение на пленници, пирамиди от отсечени глави на победените, врагове, превърнати в роби... Крайно напрежение на силите, подвиг, битка - това е жизненият идеал на един асириец. Това оказва влияние и върху отношението на половете в обществото. Ако за един вавилонец семейството е именно онова ,,уютно местенце", в което се реализира неговият хедонистически идеал, то за асириеца всичко е другояче. Семейството е само ,,стартова площадка" за воина, и макар в Асирия е разрешено многоженството, харемът служи на синовете на Ашур не за блажени удоволствия, а за укрепване на силите и стопанството на воина.

Отношението към жената в Асирия е доста сурово, а сексуалните връзки доста по-брутални и лишени от онази нежност, с която е белязана любовта във Вавилон.

Затова, въпреки че Асирия и Вавилон се хранят от соковете на една култура, те се разпореждат с тях по различен начин: едните превръщат този сок в приятно вино, другите изготвят от него огнена и заслепяваща напитка. Като една чудесна илюстрация към тази ситуация може да послужи ,,Епосът за Гилгамеш". Това произведение се ползва с необикновена популярност както в Асирия, така и във Вавилон. Но асирийците по-скоро виждат своето подобие в младия Гилгамеш, царя на Урук, който е готов да извършва подвизи единствено в името на подвига и безразборно да ползва дъщерите и жените на своя народ. За да стане ,,вавилонец" , Гилгамеш, воден от чувството за горещо приятелство, трябва да преодолее своя егоцентризъм, да преживее нещастие и смъртен страх след гибелта на приятел, да пожелае безсмъртие, до го постигне и веднага, поради глупава случайност, за да го загуби  и в крайна сметка да се откаже от опитите да достигне недостижимото и да живее, наслаждавайки се на живота, без да претендира за нищо, което не е дадено на човека. Асирийците пък векове наред се стремят към недостижимото - не на думи, а на дела, не към безсмъртие, а към световно владичество.


Асирийската армия щурмува крепост
Релеф от Северозападния дворец в Калах (Нимруд)

Война заради войната

Внезапният край на Асирия е предшестван от невиждан размах на завоеванията и максимално засилване на асирийската военна машина. Желязото направило асирийската войска абсолютно непобедима на бойните полета. При положение, че асирийците - произлезли от същинската Асирия  - са малко, а пък искат да завладеят  целия свят, те воюват с изключителна жестокост. Затова някои провинции и царства предпочитат да демонстрират покорство и да заплатят данък още при наближаването на асирийските войски, вярно предполагайки, че по-добре е формално да се лишат от независимост, отколкото да ги допускат на своята територия.

Обаче Асирийската държава така се разраства, че положението не може да остава непроменено. Страната трябва да се управлява и да се държи в послушание. За това е нужна голяма армия и имперски административен апарат. Реформатор в тази област е Тиглатпаласар III.

Той е узурпатор и военоначалник, затова главните му реформи засягат именно военното дело. Той създава ,,царски полк" в Асирия - огромна редовна  армия, чиито редици се попълват от покорените, откъснати от своята среда и земя хора, които не познават различна воля от тази на царя и непосредствения командир.

При Тиглатпаласар III асирийската армия наброява 120 хиляди души, и не познава равна на себе си. Въпросът не е само в чудовищната й численост. Асирийците въвеждат ред иновации във военното дело, неизвестни на Древния свят и запазени до новото време. Да речем, освен колесниците, те правят подвижна конница като ударна сила в боя, създавайки кавалерията като род войска. Те установяват военно разузнаване и се грижат за създаването на спомагателни части, необходими във всеки поход: армейските оръжейници поправят и наново правят оръжия, инженерните части помагат на армията да издига мостове, да води обсада на крепости.  Асирийската обсадна технология достига такова съвършенство, че градове-крепости, които през изминалите векове издържали обсада в продължение на 15-20 години, асирийците взимат за 20 дена: насипват обсадни валове, високи, колкото стените на обсадените крепости, оставят града без вода, отклонявайки  реките, или обратното - потапят града, като издигат или разрушават бентове. В случай, че и това не помага, те просто смилат крепостните стени с тараните си, които представляват подвижни миникрепости с малки кули отгоре за стрелци с лъкове и дървен покрив - скривалище за отряд воини, които разклащат обкованите с желязо грамадни греди, способни да разлюлеят каквато и да е зидария.

Асирийците водили война заради самата война. Вероятно през цялата световна история не е имало така войнствено настроена държава. Грабежът на завоюваните територии, събиране на данъци от покорените земи се превръщат в  мотор на цялата асирийска икономика. Освен това, войната била неизчерпаем източник на работна сила. По това време робите в Асирия са толкова евтини, че се случва воините да плащат с тях обеда и почерпката си в таверните. През VIII век пр.н.е. Асирия окончателно си разчиства пътя на Запад, като подчинява Дамаското и Израилското царства, извършва ред успешни походи в Урарту и Мидия и за пореден път ,,преодолява" Вавилон, където Тиглатпаласар III даже е коронясан с вавилонска корона. За да избегне възстанията и загубата на провинции, той въвежда в практиката масови депортации на населението от една част на империята в друга. Известно е, че по време на неговото управление само от Сирия са били изселени 73 хиляди души.

В продължение на един век Асирия не познава поражения. Тя успява да съкруши Израил, изтривайки го от политическата карта на света, нанася смъртоносни поражения на Урарту, откъсва  още няколко провинции от Мидия и доста успешно успява да укроти вихъра на най-опасните противници от всичките ,,оцелели" цивилизации - на вид слаби, но всъщност владеещи извънредната разрушителна сила на номадските племена - по това време кимерийци и араби на Арабския полуостров. Подобни обстоятелства създават представа, че нищо не може да заплаши могъществото на Асирийската държава.
 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:

Ашшурбанипал - последният велик асирийски владетел

Векът на залеза

Още по-удивително е, че буквално след 100 години Асирия вече не съществува не само като световна империя, но и като самостоятелна държава: нейните градове са изтрити от лицето на земята и затрупани с пясък. Краят на Асирия, както и на всяка империя, бил внезапен, въпреки че съвременниците смътно усещали наближаването му . Пророците на Иудея предричат гибелта на Ниневия, ,,града на кръвта", всичките царе с огромни усилия се борят с враговете си - и за пръв път не заради плячката, а за живота на собствената си страна. Никога досега Асирия не се обръща с такъв трепет и страх към Бога с молитви и молби за знамение. Цар Ашшурбанипал извършва и организира множество походи, но с времето победите му се дават все по-трудно и вече не са така трайни - едно въстание е последвано от друго. Като че ли войната спира да вдъхновява асирийците, както преди: портретното изображение на великия цар, въпреки традицията, не го представя върху бойната колесница, а в образа на свещенния строител - с кошница  на раменете - възстановител на храма на Мардук във Вавилон. Подир дядо си и баща си Ашшурбанипал избира за своя столица древния асирийски град Ниневия, където се захваща с невиждано за Древния свят начинание - библиотека и заповядва всички що годе важни клинописни текстове да се копират и съхраняват в нея - от литературни до медицински рецепти. Тази  древна библиотека понякога наричат ,,вавилонска". Даже Борхес - сигурно, съзнателно - не избягва тази грешка, като си представя тази първична библиотека във вид на Вселена, в която вече се съдържат всички писмени знаци и, следователно, всички книги, които са били и ще бъдат написани. Обаче тази протогалактика на книжнината е създадена не във Вавилон, а именно в Ниневия. Самият Ашшурбанипал бил Великият Библиотекар, познаващ в съвършенство отдавна забравения език на шумерите. По време на неговото управление в Ниневия е издигнат дворец, достоен съперник на най-прекрасните постройки на Вавилон. В самия Вавилон и Урук - родината на легендарния Гилгамеш - царят построява разкошни храмове.

Разбира се, Ашшурбанипал много воюва. Асирия, израснала от малък град-държава, така и не успява да направи завоюваните провинции съучастници в строителството на империята. И именно това обстоятелство се оказва съдбоносно. Поредната размирица на Вавилон, на трона на който седи брат на Ашшурбанипал, разтърсва цялата държава. Отпада Египет. В същия момент най-неочаквано узряват плодовете на реформите, някога проведени от Тиглатпаласар III, създал огромна и непобедима асирийска армия. Непознаваща поражения в продължение на едно столетие, тя започва да губи предишната си мощ. В летописите от VII век пр.н.е. във връзка с военните походи най-често се съобщава, че еди-кой си цар ,,дойде и разори" бунтуваща се провинция или далечни земи, но никъде не се говори, че той ,,е сложил наместник". Това означава, че походите на асирийците повече не им носят мир: непокорните са разорени и усмирени, разбира се, но остават, в същността си, неподвластни и само чакат часа на поредното си непокорство.

Вселената, създадена от пасионарен взрив на асирийците, започва да възстава срещу Ашур. И когато в края на VII век пр.н.е. на историческата арена се появяват скитите, нахлули от дълбините на Азия, грамадната асирийска армия, разкъсваща се от собствените  ,,политически" конфликти и въвлечена в борба за власт, в резултат на което напълно губи някогашната боеспособност, не може да им противостои. Десетилетия наред скитите спокойно се разхождат из същинска Асирия, да не говорим за присъединените царства. Изстъпленията  срещу Асирия на двете от тях - Мидия и Вавилон - довършват картината на разгрома. Всичките големи асирийски градове - Ашур, Ниневия, Хорасан и Каркемиш - просто са изтрити от лицето на земята, асирийската аристокрация - избита, а самото население на Асирия се разпръсва из съседните земи и се премесва с други народи. Част от асирийците бягат на запад и даже се опитват да основат там ново царство, но нищо не може да предотврати гибелта. Вавилонците довършват асирийците през 609 година пр.н.е. Историята на Асирия приключва.


В Имперската библиотека - възстановка

Светът на древните представи

Благодарение на извънредно богатото писмено наследство за историята на древна Месопотамия много неща са известни. Обаче, обръщайки се към тази история, трябва да имаме предвид, че древните асирийци и вавилонци си представят съвсем различна картина на света  в сравнение със съвременния човек. Магията изцяло обсебва съзнанието на древните обитатели на Междуречието. И даже науката - същата астрономия, с която толкова се прославили цивилизациите на Асирия и Вавилон, - в древната Месопотамия не се смята за наука като такава, понеже служи преди всичко за магически цели. Смятало се, че звездите и по-едрите , тоест по-близки до нас, светила  не са просто физически тела, а видими, материални тела на божества. Планената Венера се смятала за материалното тяло на богинята на любовта и плодородието Иштар (в това свое ,,митично" значение тя навлиза после в нашата култура, само че с римско название). Как да узнаят волята на богинята? Да проследят как се движи небесното и тяло и на това основание да се опитат да изтълкуват нейното поведение и да направят някакви изводи. Да нагодят своя ритъм на живот според ритъма на живота на светилата или боговете.

Между другото, самото разбиране за божество от времената на Асирия и Вавилон претърпява значителни изненения. Месопотамия още не познава абсолютни божества като Бог в юдаизма, християнстово или исляма. Боговете са множество  и всички те са части от ,,материалния" свят: те са могъщи, но не всемогъщи, те знаят много, но далеч не всичко, те не са по-справедливи и милосърдни от други живи същества. Хората могат да влизат с тях в лични отношения (от любовни до враждебни). И макар център на живота на всеки месопотамски град да е бил храмът на бога-покровител, службата в този храм, отново по собствения си смисъл, напълно се отличава от службата в събор или джамия. Знаещите хора - магьосници водят разговор с боговете, за да привлекат тяхното внимание към себе си и да отклонят от себе си техния гняв. Целта е чисто прагматична: да си осигурят висока реколта, военна победа и така нататък. Никой в Месопотамия не е способен да се изповяда, да се пречисти пред Бога, за да се приближи духовно към Него като източник на абсолютното световно Добро. И не би разбрал какъв е смисълът в това. Човекът в месопотамската система на мирозданието е предоставен на самия себе си и е напълно самотен. Над него няма нито абсолют, нито промисъл, нито благодат. Освен това древният месопотамец притежава напълно различно от сега усещане за време. Ако съвременният човек върви с обърнато към бъдещето лице, то в Асирия и Вавилон човекът се движи по вектора на времето, като че ли обърнат с гръб към времето. Нещо повече, изследовател на месопотамската култура И.С.Клочков в един от своите трудове пише, че езикът на тогавашната наука не познавал и самото понятие ,,време" и затова, може би, по-добре изобщо да не се споменава тази дума, а да говорим за ,,бъдещето", ,,настояще" и ,,минало". Най-реалното за месопотамеца е именно миналото, което не се представя във вид на абстрактни хилядолетия или векове, а във вид на конкретни събития, деяния на определени хора, предци, картини на изживян живот. Бъдещето е това, което непременно ще се случи в резултат на последващото разгръщане на божествените предначертания и поведението на всички останали същества на света. За човека на древното Междуречие главно е понятето Съдба - шимту.

Общата представа била следната: нещо в света е предопределено веднъж и завинаги. Съществуват рамки на космическа несвобода и не е по силите нито на хората, нито на боговете да ги променят. Но съществува и нещо, което не е предопределено от никой. И това нещо човекът постига сам. Също така, има Съдба, шимту, която се предопределя от боговете. Да се разпознае тази съдба - това е една от най-важните задачи на човека. За това той може да отиде в храм и да помоли жреца да извърши гадаене, да речем, върху черен дроб на бик. Обаче нито жрецът, нито молещият не могат да окажат никакво влияние върху резултатие от това гадаене. Така че, след като е познал съдбата си, човекът остава един на един със света, той може единствено да моли боговете да я изменят, но не може да бъде сигурен в това, че те ще бъдат насреща. ,,Да се скрие в Бога" или в някаква ,,свръхидея" той не може: нито Египет, нито Асирия, нито Вавилон не са изработили свръхидеи, способни да предпазят индивидуалния човек  ,,от потъване". Той може да търси убежище само сред хората, в общината. Затова древните общини на Ашур и Вавилон са толкова здрави, затова главните етични понятия са вярност и клетва.

За да помогне на човека да оживее, обществото му предоставя огромно количество съвети, поучения и подсказва готови образци на поведение - это защо тухлите на така наречената ,,литература на мъдростта" градят огромния свод на месопотамската литература. Това е древна афористика, в която се срещат и предупредителни нравоучения, и хедонистически съвети за това, че човекът трябва да се наслаждава на живота и да го ползва, докато има възможност, тъй като животът е кратък.


Възстановка на храма Етеменанки в Пергамон музеум

В огледалото на Стария Завет

В старозаветната книга на пророка Наум подробно се разказва за обсадата и падението на асирийската столица Ниневия. Пророчествата на Наум ни разкриват с какво се е отблагодарила на асирийците тяхната някогашна жестокост по отношение към победените, когато е настъпил часът на тяхната гибел: ,,Горко на града на кръвта! Целият е изпълнен с измама и убийство; не спира своя ход грабителството. Чуват се плющене на камшика и тропане на въртящите се колелета, цвилене на кон и тракане на скачащата колесница. Конницата се носи, мечът и копията блестят; убитите са множество и труповете са купища; спъват се в труповете им... Това е разплатата за многото блудства на развратницата с приятна външност, изкусна в чародейството, която с блудствата си продава народи и със своето омайничество - племена... Спят твоите пастири, царю Асирийски, почиват твоите велможи, народът ти се разпръсна из планините, и няма кой да го събере. Няма лек за твоята рана; болезнена е твоята рана, всички, които са чули вестта за теб, ще ръкопляскат за теб; защото до кого не се е простирала непрестанно злобата ти?"...

Историята на Месопотамия, в която евреите живеят няколко десетилетия, бидейки поданици на вавилонските царе, разбира се, не ги подминава. Любопитното в случая е друго: че в Стария Завет ,,блуден" и ,,развратен" се оказва не само Вавилон - ,,блудница вавилонска", но и градовете на Асирия. Защо е така? Да се позовем на мнението на асиролога Александър Немировски. ,,Пребиваването на евреите в Месопотамия и техният изход оттам в Стария Завет се отразява в преданието за това как Авраам, прародител на евреите,  от град Ур отива в Палестина. По същото време в Месопотамия те възприемат огромно количество местни сказания и легенди. Първото от тях - предание за Всемирния потоп. В действителност, изглежда, става дума за гигантско наводнение, достигнало Месопотамия около 2900 година пр.н.е. - в  почти  всички най-древни градове археолозите разкриват значителен слой тиня, отнасящ се към това време.

В месопотамската легенда всичко това се случва според волята на боговете, замислили да погубят човечеството. Но добрият бог Еа иска да спаси поне един човек. Той избира праведника Утнапиштим, разкрива му бъдещето и го съветва до построи ковчег, за да се спаси. Преди да попадне в Стария Завет, преданието за потопа преживява няколко трансформации. Работата е там, че евреите били номади. А за пустинните номади водата е такова несъмненно благо, че тя не може ,,да погуби" света: затова ролята на водата те отреждат на огъня, който ,,е наводнил" цялата земя. Арабите, които си остават чергари, измислят своята версия като предполагат, че светът е погълнат не просто от вода, а от кипяща вода. Чак когато евреите усядат  и основават собствено царство, те са склонни да възприемат месопотамската версия за потопа...

Към месопотамските заимствания принадлежи и сказанието за вавилонската кула и ,,смесването на езиците". Сред иноземците, идващи във Вавилон, битува упорито предание за това, че някога кулата започнала да се строи като стълба към небето, но боговете не допуснали това, като смесили езиците на строителите и ги лишили от възможността да се разбират помежду си.

Както се вижда, това предание преминава в Стария Завет почти без изменения. Под ,,вавилонската кула" ,най-вероятно, се има предвид  храмът на бога Етеменанки, напомнящ стъпаловидна пирамида с основа 90x90 и висок 90 метра, завършен от великия строител цар Навуходоносор II (управлявал през 604-562г.пр.н.е.) чак след като Вавилон съкрушава Асирия. Седем етажа от кулата са боядисани всеки в отделен цвят: черен, пурпурен, син, яркочервен, среберен и златен. Когато евреите усядат, Асирия и Вавилон не веднъж воюват с тях. Обаче тези стълкновения не са причината за това, че в Стария Завет Ниневия и Вавилон са наречени ,,развратни" и ,,блудни". Тук трябва да имаме предвид следното. От гледна точка на ортодоксалния юдаизъм през II хилядоление преди новата ера Мойсей завещава на своите потомци ,,чиста вяра" - Тора, и оттук тръгва всичко. В действителност Мойсей не завещава ,,чисто учение". В неговото учение старозаветният Бог, изглежда, даже не е единствен, и преди това да се случи, заповедта на Мойсей претърпява много трансформации, особено през VIII-VII век пр.н.е., когато при древните евреи се осъществява идеологическа революция. Тогава от низините се издигва особено учение. Неговите пророци учат, че Яхве е един-единствен Бог на целия бял свят, поклонението на всички останали богове е забранено и грешно, но най-главното - че поклонението на Бога е нужно не заради човека, а заради самия Бог. Дотогава всички смятат, че се покланят на боговете, за да спечелят или да не загубят нещо.

На свой ред юдейските пророци на VIII-VII век пр.н.е. предлагат принципно различен подход: те твърдят, че поклонението на божествата е нужно заради самите божества, че човекът трябва да живее, ръководейки се не от своите интереси, а от волята на Бога. Те създават свръхидея. В центъра на човешкото световъзприятие трябва да стои волята на Бога, а не човешките желания. И оттук, естествено, те считат, че всички, които живеят заради себе си и с това още по-открито проповядват хедонистичния модел на поведение, - те са развратници и блудодейци. За тези, които искрено предполагат, че ,,градът се крепи от утехата", абсолютно чужда е мисълта за безусловното и безпрекословно подчинение на когото и да е. Затова Асирия и Вавилония, Месопотамският свят изобщо от гледната точка на новите древни евреи - пророците и техни последователи - се явява като нещо недопустимо, където гражданите живеят в разврат и разкош и не виждат в това нищо лошо, а, напротив, виждат голямо удоволствие, от което не се срамуват. Затова Ниневия станала ,,развратница", а Вавилон - ,,вавилонска блудница".

Hatshepsut

Медицината в древна Месопотамия

В по-голямата си част информацията, достъпна на днешните учени, идва от клинописни плочки. Изобразителни репрезентации от месопотамско изкуство не са запазени, нито пък до сега е изследван достатъчно костен материал. За нещастие, въпреки че изобилие от древни месопотамски клинописни плочки е оцеляло и до днес, броят на тези, които засягат медицински въпроси, е относително малък. Повечето от тези, които споменават медицински практики са запазени от библиотеката на Ашурбанипал - последният велик цар на Асирия. Неговата библиотека се помещава в царския му дворец в Ниневия и когато дворецът бил опожарен от чужди нашественици, около 20 000 глинени плочки се изпичат (и по този начин се запазват) в огромния пожар. В началото на двадесетте години на XXв. Кембъл Томпсън публикува шестстотин и шестдесетте плочки от двореца на Ашурбанипал. Други текстове, отнасящи се до медицината, са публикувани и по-късно. Пример за това са серия от издания, наречени Die Babylonishch-Assyrische Medizin, публикувани от Франц Кохер. Първите четири издания съдържат четиристотин и двадесет плочки, открити при различни археологически обекти, различни от библиотеката на Ашурбанипал, включително от библиотеката на един медик (ашипу) от неоасирийски Ашур, както и от други средноасирийски и средновавилонски текстове. Останалите две издания от труда на Kocher допълват този на Томпсън като предоставят нови сглобки на счупени фрагменти, както и допълнителни материали, открити в Британския музей. Известно е поне още едно издание с текстове от Ниневия, а освен това поредицата Spaet Babylonische Texte aus Uruk съдържа около тридесет медицински текста, които не са включени в труда на Kocher. В по-голямата си част, това са плочки с рецепти и предписания, но съществува и малка серия от плочки с вписвания, които са директно свързани една към друга, и които са назовани ,,трактати". Най-пълният такъв трактат от древна Месопотамия е познат като Treatise of Medical Diagnosis and Prognoses. Текстът на този трактат се състои от четиридесет плочки, събрани и изследвани от френския учен R. Labat. Въпреки че най-старото запазено копие от този трактат е датирано от около 1600г. пр. Хр., информацията, съдържаща се в текстовете е амалгама от неколковековно месопотамско медицинско познание. Диагностичният трактат е организиран от край до край на отделни подсекции, които покриват конвулсивни разстройства, гинекология и педиатрия. Злочестото в случая е, че остарелите преводи, които са достъпни днес за не-специалистите, карат древните месопотамски текстове да звучат като откъси от откъси от наръчник за магове. Всъщност, както показват и последните проучвания, описанията на болестите, описани е диагностичния трактат, демонстрират особено умела възможност за наблюдения и като цяло са изключително проницателни. На практика всички болести, за които бихме могли да си представим, могат да бъдат открити описани в различните части на диагностичния трактат, когато съответните му части са напълно запазени, разбира се, както е в случая с неврологията, треските, паразитните тении, венерическите и кожните заболявания. Освен всичко друго, медицинските текстове са и изключително рационални, а някои лечения, както е в случая за прекомерното кървене (където всички упоменати растения са лесно идентифицирани), по своята същност са абсолютно същите като съвременните методи за лечение на това състояние.


Глинена табличка с клинописен медицински текст,
описващ рецепта за билков препарат против безплодие, съдържащ канабис.

(Библиотека на асирийския цар Ашурбанипал /685-627 г. пр. н.е./, Ниневия)

Месопотамските представи за болестта и лечението

В Месопотамия за болестите често са виновни божества, духове, призраци и т.н. Все пак, всеки един дух или бог е отговорен само за една от това, което ние днес бихме нарекли болест, във всяка една отделна част на тялото. В този смисъл, обикновено ,,Ръката на Божество Х" на стомаха отговаря на това, което ние наричаме стомашна болест. Друга част от заболяванията са просто идентифицирани чрез наименования, например ,,бенну". Също така се разпознава и фактът, че различните органи биха могли да не функционират добре, причинявайки една или друга болест. Божества също могат да са причинители, но на по-високо ниво, на болести или неизправност на органите, въпреки че понякога това е начин на изразяване, че симптом Х в случая не е самостоятелен, както обикновено, а е причинен от божество У. Може да се покаже, че растенията, използвани при лечение, са главно използвани за изцеление от симптомите на болестта, а не са използвани при магически свещенодействия, свързани с това божество. Предполага се, че специфични възлияния са принасяни на определено божество, когато то е смятано за причинител, но подобни възлияния не се споменават в медицински, а вероятно са откривани в други текстове.


Лечебната практика в Древна Месопотамия е неразделим синтез
между лечебни процедури и магически ритуали


Практикуващи лекари в Месопотамия

Чрез изследване на запазените медицински плочки става ясно, че в древна Месопотамия съществуват два отделни типа професионални практикуващи лекари. Първият тип е ашипу, който в по-старите записки често е наричан ,,маг". Една от най-важните роли на ашипу е да постави диагноза на болестта. В случай на вътрешни болести, това най-често означава, че ашипу определя кое божество или кой демон са причинителят. Ашипу също така се стреми да определи дали болестта е резултат от някаква грешка или грях от страна на пациента. Фразата ,,Ръката на..." се използва за индикация на съществото отговорно за въпросната болест, което след това би могло да бъде умилостивено от пациента. Ашипу може и да изцели пациента посредством магии и заклинания, които имат за цел да прогонят духа, причиняващ болестното състояние. Ашипу може също така да пренасочи пациента към различен тип лечител, наречен асу. Той е специалист по билкови отвари и в по-старите изследвания на месопотамската медицина често е наричан ,,доктор", тъй като се занимава с това, което често е класифицирано като практическо приложение на лечението. Например, когато лекува контузии или разкъсни рани, асу си служи с три фундаментални способа: промиване, полагане на извлеци и превързване. Тези три способа на асу са регистрирани в до момента най-стария познат медицински документ в света (ок. 2100г. пр. Хр.).


Вавилонски лечител - асу

Познанието на асу за приготвяне на отвари е от особен интерес. Много от древните извлеци (микстура от медицински съставки, прилагана върху рана и често задържана с помощта на превръзка) изглежда са имали в някаква степен ефикасен ефект. Някои от по-усложнените извлеци се нуждаят от загряване на растителна смола или на животинска мазнина в присъствието на съединения с алкален характер. Тази специфична микстура при загряване образува сапун, който спомага предотвратяването на бактериални инфекции. При все че връзката между ашипу и асу не е напълно ясна, двата вида лечители изглежда са работили съвместно за постигане на успех. По-заможните пациенти вероятно са търсили помощта и на ашипу, и на асу, за да се избавят от болест. Освен споделянето на пациенти, възможно е да съществува и застъпване в уменията на двата вида лечители: асу понякога може да изрича заклинания, а ашипу би могъл да предписва медикаменти. Доказателства за застъпване спрямо ангажиментите са открити в библиотека на ашипу, която съдържа фармацевтични рецепти. Други доказателства, отнасящи се за способностите на месопотамските лекари, под формата на текстови източник са открити върху Кодексът на Хамурапи. Текстът не е написан върху плочки, а е открит върху голям монолитен блок от полиран черен базалт. Той не представлява кодекс от закони в съвременния смисъл на израза, а по-скоро колекция от легални решения, взети от Хамурапи (ок. 1700г. пр. Хр.) в ролята му на върховен съдия и публикувани да възтържествуват неговата справедливост. Няколко подобни колекции са познати от други периоди и тази на Хамурапи не може да бъде възприета като образец за месопотамската справедливост - всъщност тя се отличава с приложението на принципа ,,око за око, зъб за зъб", докато други позволяват парични наказания. Сред законите на Хамурапи има някои, които се отнасят за отговорностите на лекари, които извършват операции. Тези закони заявяват, че лекарите са отговорни за хирургически грешки и провали. Тъй като законите споменават отговорности, свързани само с ,,употребата на скалпел", може да се предположи, че лечителите в царството на Хамурапи не са отговорни за други грешки или неуспешни опити за излекуване на определена болест. Интересно е, също така, да се отбележи, че спрямо тези закони и възнаграждението за успешна операция, и наказанието за провалена такава се определят от статуса на пациента. Следователно, ако хирургът оперира и спасява живота на високопоставен човек, пациентът трябва да плати десет сребърни шикела. Ако хирургът спаси живота на роб, то той получава само два. Освен това, ако високопоставен пациент изгуби живота си, хирургът рискува да му бъдат отрязани ръцете, докато ако роб умре след хирургическа намеса, докторът трябва само да плати, за да бъде заменен роба. Употребата на социалния статус за определяне на наказанието не се открива в други подобни ,,кодекси".


Намерен в Древна Месопотамия череп със следи от трепанация

Ако оставим рисковете от извършване на операции настрана, поне четири глинени плочки са запазени, които описват специфичните хирургически процедури. За съжаление една от четирите е прекалено фрагментарна, за да бъде разшифрована. От останалите три, една изглежда описва процедура, в която асу разрязва гръдния кош на пациент, за да освободи от плеврата натрупана гной. Други два хирургически текста принадлежат към колекция от плочки, озаглавени ,,Предписания за болести на главата". Единият от тези текстове споменава как асу остъргва черепа на пациента си със скалпел. Последната плочка описва постоперативните грижи за хирургическа рана. Тя препоръчва приложението на лек, който се състои главно от сусамово олио, действащ антибактериално.

Друго важно, което трябва да се вземе предвид при изследване на древната медицина в Месопотамия, е разпознаването на различните видове медикаменти, упоменати в плочките. Уви, голяма част от тях са трудни или дори невъзможни за точна идентификация. Често асу си служи с метафорични имена за най-употребяваните дроги като например ,,лъвска мас" (точно, както ние използваме ,,момина сълза" или ,,коледарче"). В по-голямата си част това са растителни извлеци, смоли и подправки. Редица от растенията, инкорпорирани в медицинския репертоар на асу, притежават антибиотични свойства, докато някои смоли и подправки имат антисептичен ефект и неутрализират миризмата на зловонни рани. Освен всички тези ползи, добре е да се запомни, че както прилаганите медикаменти, така и самите действия на древните лекари следва да имат изявен плацебо ефект. Пациентите вярват безусловно, че лекарите имат способността да ги изцелят и следователно поне самата визита при лечителя подсилва психологически идеята за здраве и благоденствие.

Други източници за здравни грижи

Освен ролята на ашипу и асу, съществуват и други начини за осигуряване на необходимите грижи за здравето в древна Месопотамия. Една от алтернативите е храмът на Гула. Гула, често визуализиран в кучешка форма,  е един от главните богове-лечители. Въпреки че разкопки при храмове, посветени на Гула, не разкриват признаци, че пациенти са приемани в храма за лечение (както е в случая с по-късни светилища на Асклепий в Гърция), тези храмове са предполагаемите места за диагноза. В своята книга  Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel Хектор Авалос заявява, че храмовете на Гула са не само места за диагнозиране на заболявания (жреците се консултирали с Гула за това кой бог е отговорен за определена болест), но също така тези храмове служат и като библиотеки  за запазване на редица ценни медицински текстове.


Богинята на лечението Гула с нейното куче Кудуру (или Назимаруташ)
(Вавилон, II пол. на XIV в. пр. н.е. - каситски период)

Основният център за грижа за здравето е домът, където ашипу и асу са наемани. По-голямата част от грижите за пациента се осигуряват там като членовете на семейството извършват, каквото знанието им позволява. Извън дома, други важни места за религиозно лечение са близките реки. Жителите на Месопотамия вярват, че реките имат силата да прогонват злите сили, които причиняват болестта. Понякога са строени малки колиби за засегнатите в близост или до дома или до реката, за да спомагат семейната централизация на домашната здравна грижа.

Заключителни мисли

Дали медицината на древна Месопотамия предава завещание, което в крайна сметка оказва въздействие върху лекари от последвалите цивилизации е въпрос, който вероятно никога няма да има еднозначен и завършен отговор. При все че някои от основните устои на медицината като превързването и акумулирането на текстове започва в Месопотамия, други култури вероятно развиват тези практики самостоятелно. Дори в самата Месопотамия някои от древните методи изчезват след хилядолетия. Изглежда египетската медицина е тази, която има най-голямо влияние в по-късното развитие на тази наука, преминавайки през древногръцката.

http://dreven-iztok.ucoz.com/publ/medicinata_v_drevna_mesopotamija/1-1-0-19