• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 June 2019, 03:43:44

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9240
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 31
Total: 31

Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)

Started by Hatshepsut, 21 April 2019, 07:18:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)


Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук.19:38).

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...

Тия, които идват да омиротворяват враждуващите наши съседи на Балканите, а и по целия свят, нека идват "в името Господне", за да бъдат самите те благословени и делото им да бъде благословено, та всички да зарадва.

Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня ­ Възкресение Христово ­ и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!" ­ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vhod_Gospoden/06_Vhod_Gospoden.htm

Hatshepsut

Вход Господен в Иерусалим


Настанали последните дни от земния живот на Господа. Наближило времето, когато Единородният Син Божий, дошъл на света заради спасението на грешните хора, ще бъде предаден на позорна смърт - разпъване на кръст, като престъпник.

Но преди да се извърши това велико и спасително за нас тайнство, Господ благоволил да прояви за последен път Своята слава, като обещан на еврейския народ от пророците Месия (1), като Цар не само на Небето, но и на земята.

Немного преди това Господ извършил едно от най-великите Си чудеса: възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба. Вестта за небивалото чудо, извършено във Витания, (2) бързо се разнесла из цялата иерусалимска околност. Всички искали да видят великия Чудотворец и възскресения от Него Лазар. Като че ли отговаряйки на желанието на народа, Господ замислял да отиде в Иерусалим.

Научавайки това, целият народ се раздвижил; мнозина, от нетърпение да видят по-скоро великия Чудотворец, излезли от града, да посрещнат Спасителя.

Господ с учениците Си вече наближил Иерусалим. Когато пристигнал в селото Витфагия (3), което се намирало недалеч от Елеонската планина (4), повикал двама от Своите ученици и казал:

- Идете в отсрещното село. Като отидете там, ще намерите вързана ослица и младо осле с нея. Отвържете го и Ми го доведете. Ако някой ви каже нещо, отвърнете му, че тъй е повелил Господ.

Учениците отишли и направили всичко, което казал Господ.

Като докарали младото осле, нахвърляли върху му дрехите си и Господ седнал върху тях (5).

Когато многобройните тълпи народ, така силно жадуващи да видят Господа, най-сетне Го съзрели, радостно възкликнали:

- Осанна (6) на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините!

Всеобщият възторг се засилвал с приближаването на Господа към Иерусалим. Тържественото шествие бавно се приближавало към последното възвишение, откъдето трябвало да се спусне надолу до самия Иерусалим. Оттук Иерусалим представлявал красива гледка: точно пред очите се възвисявал величественият Иерусалимски храм, с мраморните си колони в ослепителна белота и със златния си купол, който в хиляди мълнии отразявал горещите лъчи на южното слънце. Но редом с храма блестяла и огромната кула на Антониевата крепост (7), превишавайки височината на храма и сякаш нагледно изобразявала онова унижение, което претърпявал иудейският народ под римско иго. На същото място се откривала пред погледа преторията на Пилат, където скоро ще поведат на несправедлив съд Величайшия Праведник. Палатите на първосвещениците изглеждали малко отдалечени от храма, като че да покажат духовното отдалечаване на техните обитатели от Бога на своите отци. Дворците на Давид (8) и Соломон (9) сега били превърнати в развалини, които едва се забелязвали сред множеството други нови сгради.

Сред тези впечатления, всяко от които припомняло в сърцето на евреина и някогашната древна слава, и сегашното унижение на отечеството му, погледите на всички някак неволно се обръщали към Иисус от Назарет (10), Който сега, шествайки върху осле, сякаш носел на Иерусалим неговото предишно свято величие. С радостен възторг, виждайки Иисуса, мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от изобилно растящите там финикови палми (11), и застилали с тях пътя; трети държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха.

- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.

Така тържествено и с ликуване Иерусалим посрещал своя Цар - Месията.

Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария (12): "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (13).

Но въпреки радостта и ликуването на народа, в душата на Господа имало дълбока скръб. Той скърбял за това, че иудейският народ не иска да разпознае часа, в който е посетен. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, като вика към Него: "Осанна, Сине Давидов!", след няколко дена ще крещи: "Разпни, разпни Го!" Той предвиждал скоршната гибел на Иерусалим и обитателите му; Неговият свят взор сега ясно си представял как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди от иудеите, които сега ликуват, загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развяван от вятъра, ще се разпръсне по лицето на земята.

Когато съвсем наближил Иерусалим, Господ го погледнал още веднъж, заплакал и казал:

- О, да бе узнал поне в този ден кое служи за твоя мир! Но сега това е скрито от очите ти!... Ето, ще дойдат дни, когато враговете ти ще те обградят, ще те обсадят от всички страни и от-всякъде ще те притеснят; ще избият децата ти и тебе ще съсипят, така, че в тебе няма да остане камък върху камък - и всичко това ще стане, защото ти не разпозна времето на твоето посещение!

Тържественият път на Господа завършил край храма. Веднага след това Господ се упътил към храма, за да поучава народа. Като видял тук търговците и менячите на пари, превърнали Божия дом в дом за търговия, Господ ги изгонил от храма и ги заплашил:

- Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

Сакатите, хромите и слепите, които били в храма и около него, се приближили към Господа и Той ги изцелил.

Дечицата, които били наобиколили Господа в храма, като видели тези чудеса, не могли да останат безмълвни, но възклицавали сред всеобщата радост:

- Осанна на Сина Давидов!

Книжниците (14) и фарисеите (15), тези сурови пазители на обредната законност, с мрачни умове и студени сърца, за които неподправената радост на простите души била непозната, и този път помрачили тържеството. Те пристъпили към Господа и с укор Му рекли:

- Чуваш ли ги какво говорят?

А Господ им отвърнал:

- Какво чудно намирате в това? Нима не сте чели Писанието: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала" (16).

Като ги оставил, Господ се отправил към Витания, където и прекарал нощта.

Така завършил тържественият вход Господен в Иерусалим. Това е събитие с дълбоко поучителен смисъл и значение както за съвременниците на Господа, така и за нас - християните, въпреки че цели две хилядолетия ни делят от онзи момент, когато славният Цар Израилев тържествено влязъл в Иерусалим.

За съвременниците на Господа входът Господен бил поучителен с това, че при влизането Си в Иерусалим Господ се от-крил като Месия, като славният Цар Израилев.

Дотогава Господ все още не им се разкривал напълно. Той постоянно проповядвал и учел, по всеки повод и при всеки удобен случай, но проповядвал и учел привидно като един от многото, като равин, като народен законоучител.

Наистина, мнозина от слушателите на Господа чувствали, че Неговато учение е някак по-особено, не прилича на учението на книжниците и фарисеите, че е учение свято, възвишено - и подчинявали сърцата си на това учение. При това и многобройните чудеса, които Господ многократно извършвал, говорели на сърцата на всички Негови последователи, че Иисус от Назарет не е обикновен човек, а велик Чудотворец, Син Божий. Но въпреки това, за мнозина трябвало открито, всенародно да се засвидетелства, че Иисус от Назарет наистина е Син Божий, наистина е обещаният Месия.

Това именно е било засвидетелствано на всички при влизането на Господа в Иерусалим, когато хилядният народ въз-клицавал:

- Осанна на Сина Давидов!

След като обявил, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ посочил и съществената особеност на Своето Царство - неговия духовен характер.

"Ето, твоят Цар иде при тебе (...) кротък", (17) е казал древният пророк. И наистина, влизането на Господа в Иерусалим при цялото си величие било преизпълнено с кротост и смирение.

Господ не влиза в Иерусалим на колесница и не Го съпровождат копиеносци. Той благоволява да възседне осле, покрито със скромните дрехи на учениците Му. Трябва ли ни по-добър урок по смирение, щом виждаме, че "Царят на царете и Господарят на господаруващите" (18), Който "седи на херувими" (19), сега е възседнал осле, изпълнявайки древното пророчество?

Царят Израилев отива в Иерусалим, не за да се възцари на земния престол и да обогати народа със земни блага. Не, но идва "кротък" и "спасяващ" (20), и Цар носи със Себе си духовното спасение и вечния мир.

И така, след като разкрива, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ предупредително показва на иудеите, че Неговото царство не е "от този свят" (21) и следователно всичките техни мечти за плътско земно царство трябва да бъдат изоставени.


(1) "Месия" (евр. Masiah) - помазаник. Това име първоначално се давало на всички, които са избрани от Бога, за да Му служат. В такъв смисъл помазаници са се наричали царете, пророците и първосвещениците. Но в собствения си смисъл това наименование принадлежи на Иисус Христос, Който съвместява в Свое Лице троякото служение - на цар, пророк и първосвещеник. На Него в най-голяма степен принадлежат и светостта на първосвещеника, Който е непричастен със злото и има непреходно свещенство (Евр. 7:10), и знанието на пророка, просветил света с високото Евангелско учение, и властта и могъществото на царя, Който обладава всички сили на небето и земята, и насочва всичко към високата цел на спасението на хората (Мат. 28:18). Във Ветхозаветните пророчески предсказания духовното царуване на Месията понякога се представя в образа на царуващия земен цар. Пророците са употребявали образния език, за да могат да бъдат по-разбираеми за иудеите.
(2) Витания - малко селище, което се намирало на три или четири версти от Иерусалим. В днешно време на мястото на древна Витания се намира малкото мюсюлманско селище Ел-Азариех. На благочестивите поклонници обикновено тук показват мястото на гробницата на Лазар и развалините от дома, където са живели Лазар и сестрите му.
(3) Витфагия - малко селище от югозападната страна на Елеонската планина, граничещо на запад с Витания. Околностите на Витфагия в древността се славели с изобилието на смокинови дървета, откъдето получило своето наименование и селището (Витфагия - място със смокини). В днешно време не са останали никакви следи от евангелската Витфагия.
(4) Елеонска планина - (планина от маслинови дървета, маслинена) - една от най-красивите Палестински планини, която се намирала на изток от Иерусалим, и отделяна от него от Кедронската долина. Тази планина получила названието си от маслиновите дървета, които в изобилие растели по склоновете й. На един от склоновете на Елеонската планина е по-строен православен храм в чест на света Мария Магдалина.
(5) Оселът в древността на изток се употребявал предимно за селско-стопански работи (Бит. 49:11; 1 Цар. 25:18) и се смятал за домашно животно. Обратно, мулето, или конят обикновено се употребявали за военни цели (Иерем. 17:25) Господ съзнателно използвал осле, а не муле при влизанетоСи в Иерусалим, защото влизал в Иерусалим като кротък Цар на света.
(6) "Осанна" - сирийска дума, която означава "спаси", или "дари спасение".
(7) Марк Антоний - триумвир, римски консул, управлявал от 44 г. до 31 г. пр. Р. Хр.
(8) Давид - израилски цар и едновременно с това пророк и псалмопевец, живял през ХI век пр. Р. Хр. От него е написана свещената книга "Псалтир", която съдържа 150 псалми, или свещени песни с хвалебен, просителен и благодарствен характер. Виж житието му на 26 декември.
(9) Соломон - израилски цар и боговдъхновен писател, живял в началото на ХI и края на Х век пр. Р. Хр. От него са написани 4 свещени книги: "Еклисиаст", "Притчи", "Песен на песните" и книга "Премъдрост Соломонова".
(10) Назарет - малък град в Галилея, в Завулоновото коляно, който се намира на югозапад от Капернаум и на запад от Тивериадското море. Назарет си е придобил всемирна известност като място, в което е живял праведният Иосиф, обручникът на Пресвета Дева Мария, като място на Благовещението от Архангел Гавриил на Пресветата Дева, че от нея ще се роди Синът Божий, и особено като място, където е преминало цялото детство, юношество и останалия живот на Господа до Неговото излизане за проповед на Евангелието. На мястото на древния Назарет сега се намира градче с името Нозрани. На поклонниците обикновено тук се показва мястото на Благовещението, което се заема от латински манастир. От другите забележителности на Назарет се показват мястото на дърводелската работилница на Иосиф обручник, развалините на синагогата, в която Господ прочел пророчеството на Исаия за Себе Си и др. места.
(11) Финикова палма - едно от най-красивите палестински вечнозелени растения. Стволът на палмата се извисява много нависоко във въздуха, но само върхът й е увенчан с клонки. Клонките на палмата се употребявали от евреите в много случаи като знак на тържество или победа. Така например на празника Разпъване на шатри евреите имали обичай да държат в ръцете си палмови клонки. (Лев. 23:40)
(12) Захария - израилски порок, - един от числото на 12-те, така наречени "малки пророци", живял през VI век пр. Р. Хр. На него принадлежи книгата с пророчества, която носи неговото име и е написана около 520 г. пр. Р. Хр. Виж житието му на 8 февруари.
(13) Зах. 9:9.
(14) Книжник (γραμματευς) - народен учител (или законоучител).
(15) Фарисеи (от евр. peruchim - "отделени") - една от иудейските секти, появили се през II или III век пр. Р. Хр. Фарисеите били ревнители на Моисеевия закон, като обръщали внимание главно не на духа на закона, не на неговото общо съдържание, а на неговата външност. Освен обредните предписания на закона, те изпълнявали още маса измислени от самите тях дребни предписания, често стигащи до скрупульозност.
(16) Пс. 8:3.
(17) Захар. 9:9.
(18) 1Тим. 6:15.
(19) Пс. 98:1.
(20) Захар. 9:9.
(21) Иоан. 18:36.

http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vhod_Gospoden/06_Vhod_Gospoden.htm