• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 July 2019, 11:00:31

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9385
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 58
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 21
Total: 21

Герб и Химн на Република България

Started by Hatshepsut, 19 August 2018, 21:40:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Герб на Република България

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз ,,Съединението прави силата".

Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в края на 1980-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:

QuoteГербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви ,,Съединението прави силата".



https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Химн на Република България

Мила Родино е национален химн на България от 1964 г. Основа на музиката и текста е песента ,,Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път - през 1990 г.

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме ,,Мила Родино" за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и ,,Мила Родино" става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

След 10 ноември 1989 г. на VII Велико Народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но окончателно се налага ,,Мила Родино".

https://bg.wikipedia.org/



Мила родино

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Hatshepsut

Та така, според мен гербът изглежда добре, за сравнение ще дам прототипа - гербът на Царство България (от 1926 до 1946г.):


Hatshepsut

Българският химн и неговата подмяна в периода 1944-1989


След като Отечественият фронт завзема властта на 9 септевмри 1944 година българската държава и общество са връхлетени от драстични промени, които са имали нужда от солидна идеологическа подкрепа. Борбата с ,,монархофашизма" не подминава и химна на Царство България − ,,Шуми Марица". За новата власт песента е ,,буржоазен остатък", несъвместим с новата действителност. Този химн символизира Царство България, а за марксистко-ленинската историография това е един фашистки режим и споменът за него трябва да бъде изкоренен с цената на всичко.

От 1947 до 1950 година като заместител на ,,Шуми Марица" се изпълнява

химна на БКП ,,Републико наша, здравей!"

Републико наша, здравей!
Ярема на робство сурово
И мрака на сива съдба
Ний сринахме с огън и слово
В жестока неравна борба.

Припев:

Републико наша народна,
Републико наша здравей!
Земята ни днес е свободна,
Свободно днес всеки живей!

За нас свободата е свята
И ние ще браним с любов
Кръвта на борците, пролята
По всяка падина и ров.

За наши и чужди тирани,
Родино, в теб няма простор!
Ний помним безбройните рани,
Фашисткия кървав терор.
 

Съществува предположение, че в този период е използван и югославският химн ,,Хей, славяни!"  - това е общославянски марш и има общо със съществуващите проекти за създаване на голяма южнославянска държава (Югославия) с участието на България. За добро или зло, след разрива в отношенията между Тито и Сталин през 1948 година шансът това да се случи става нищожен.

       
Хей, Славяни!

Хей, славяни, все още жив е
духът (речта) на нашите предци
Докато сърцето за народа бие
на техни наследници.

Жив е, жив е духът славянски
ще живее с векове,
Не ни плашат ни бездни адски,
нито огнените гръмове.

Нека сега и над нас
със буря всичко да се разнесе
Скала се пука, дъбът се цепи,
Земята нек се разтресе.

Ние стоим твърдо
като крепост.
Проклет да е предателят
На своето отечество!

В края на 40-те години на XX век е обявен конкурс за химн на Народна република България. Конкурса е спечелен от песента написана от: Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Младен Исаев,  музиката е написана от Георги Димитров и колектив.

Българийо мила

,,Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.

Припев:

Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!

Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.

Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем"

Песента ,,Българийо мила" е утвърдена като химн през 1950 година и е използвана до 1964 година. Прави впечатление, че химнът е изключително политизиран и повлиян от марксизма. След по-внимателен преглед може да се заключи, че ,,Българийо мила" е олицетворение на българския ,,суверенитет". Едва ли съществува друга европейска страна, която да се прекланя пред делото на Сталин, Ленин и техният довереник Георги Димитров в своя национален химн. Редно е да се запитаме, щом химнът е така безмилостно ,,опропаганден", ,,Какво се случва с културата?". Всеки културен жанр минава през щателната редакция на БКП и бива преправян в зависимост от нуждите на партията.


За щастие сред хората с партиен билет е останала съвест и чувство за национално достойнство. Всъщност това е един човек и той се казва Георги Джагаров, който по случайност е близък приятел на Тодор Живков и може да си позволи, дали на шега, дали сериозно, да отправи критика към управлението на ,,вожда". През 1961-1962 година поетът Георги Джагаров започва полемика за замяна на твърде съветския химн. Това достига до ушите на Т. Живков. Запазена е стенограма от разговора между тях:

ТЖ :ЗАЩО, ДЖАГАРОВ! СЪБИРАШ РАЗНИ КОМПАНИИ И НЕ ХАРЕСВАШ НАШИЯ ХИМН! ЗАЩО ТАКА БЕ, МОМЧЕ? КАКВО МУ Е ЛОШОТО НА ХИМНА? ПИСАЛИ СА ГО НАЙ-ТАЛАНТЛИВИТЕ НАШИ ПОЕТИ- ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА, НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ, МЛАДЕН ИСАЕВ! КОМПОЗИТОРИТЕ ЗАБРАВИХ.

ГД :ХОРАТА НЕ ГО ПЕЯТ....

ТЖ: КАК ДА НЕ ГО ПЕЯТ? А ТИ ЗНАЕШ ЛИ ГО?

ГД: НЕ...

ТЖ:МЕЖДУ НАС КАЗАНО, И АЗ НЕ ГО ЗНАМ. ПФУ! ПФУ! ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК, А ДА НЕ ЗНАЕ НАЦИОНАЛНИЯ ХИМН! НО СЪВЕТСКИТЕ ДРУГАРИ ГО ПЕЯТ. ВЕДНАГА ХВАЩАТ МЕЛОДИЯТА. МОЖЕ БИ СА ПО-МУЗИКАЛНИ ОТ НАС.

ГД: ЗАЩОТО НЕ ПРАВЯТ РАЗЛИКА МЕЖДУ НАШИЯ И ТЕХНИЯ ХИМН.  ТЕ ПЕЯТ, НИЕ МЪЛЧИМ.

ТЖ: ХА-ХА-ХА! ТОВА ЛИ БИЛО! ПРАВ СИ, ПРАВ СИ ДЖАГАРОВ! МЕНЕ СЛОН МЕ Е НАСТЪПИЛ ПО УХОТО, НО ВСЕ ПАК ДОЛАВЯМ....ПРАВ СИ, ЧЕ ДВАТА ХИМНА СИ ПРИЛИЧАТ. ПРИЛИЧАТ СИ БЕ, КАТО ДВЕ КАПКИ ВОДА! ДОКЪДЕ СМЕ СТИГНАЛИ В УКРЕПВАНЕТО НА БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА, А!

Този откъс говори много за морала и културата на управляващата партия, в която лидерът не знае химна на своята ,,република", но го харесва, защото държава покровителка го одобрява. Не е важно ние да знаем химна си или дори да го харесваме, достатъчно е нашият ,,голям брат" да е доволен. Благодарение на усилията на Георги Джагаров в началото на 60-те години е обявен нов конкурс . През 1964 година е обявен новият химн на Народна Република България. Този път е избрана песента на Цветан Радославов ,,Мила родино", написана през 1885 година. Естествено, тя е преработена според нуждите на БКП и придобива следния вид:

Мила  Родино

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.

Припев: Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!

Припев: Мила...

Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.

На 8 септември 1964 година президиума на НС утвърждава новия химн. Тук следва да бъде признат и особения принос на Георги Джагаров, който е имал смелостта да противоречи на Тодор Живков с ясното съзнание, че думите му могат да го изпратят в лагер. Основна разлика между химна, избран през 1949 година, и ,,Мила Родино", е че първият е изключително близък до този на СССР. А песента ,,Мила Родино" е написана през 1885 година, което напомня за българската държавна традиция. И все пак ние оставаме в желязната хватка на Източния блок, а химнът на България остава непроменен до разпадането на блока през 1989 година.



След 10 ноември 1989 година България тръгва по пътя на прехода от ,,социализъм" към демокрация. А този преход е свързан с промени във всеки един аспект от живота на българското общество. Естествено, промените не подминават и химна на страната. Започват дебати, които трябва да изберат химна на демократична България. Сред предложенията присъстват старият химн ,,Шуми Марица!", като сред най-обсъжданите варианти е и песента ,,Върви народе възродени". В крайна сметка за химн е избрана отново песента ,,Мила Родино", но без куплета добавен през 1964 година.

Мила Родино

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей
Слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!

Впечатление прави фактът, че падането на ,,социализма" не води до коренна промяна в химна на българската държава, а само до неговото изменение. Този факт кореспондира по интересен начин с българското схващане за ,,прехода", че за последните 27 години нищо или много малко се е променило.  Случайност или не... това е въпрос на гледна точка.

https://www.bulgarianhistory.org/bit-i-kultura/istoriya-po-noti/bulgarskiqt-himn-1944-1989/#

Hatshepsut

Как песента "Шуми Марица" стана първият български химн


Още от борбите за освобождение, през войните за национално обединение, та чак до ужаса на Втората световна война, българският войник непоколебимо е влизал в боя с песента и вика ,,Ура" на уста, готов да пожертва живота си. Самият текст на ,,Шуми Марица" е изключително въздействащ и дава ясна представа за отличителните белези на онези години, като успява едновременно да възпее трагизма и величието на един народ. Едва ли често се среща друг национален химн, в който реката, вместо вода, в коритото си да има кръв, вдовицата да плаче, но генералът да не спира. Не спира така, както не е спирал и устремът на българския войник, желаещ му да постигне жадувания национален идеал.

За да проследим по-детайлно историята на химна, трябва да се върнем назад във времето и да напуснем българските предели. Годината е 1839, когато във Вроцлав полякът Александър Космар създава сатиричния фарс ,,Пиратите". Той бързо добива популярност и скоро една от мелодиите в него се превръща в немската песен "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern" (,,Когато войниците маршируват през града,,).

Макар и с развлекателен характер, песента има звученето на военен марш и успява бързо да се разпространи. Така се стига и до средата на XIX век, когато след разгрома на революцията в Австро-Унгария (1848 година) голяма група унгарци се заселва в Шумен. Сред тях е и музикантът Шафрани, който скоро след пристигането си създава оркестър. Една от песните, които изпълняват е именно "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern" - мелодията на бъдещия български химн. Тя се харесва на учителя Атанас Гратински, който я нагажда към стихотворението ,,Слънце-зорница", като научава учениците си на нея.

Така на практика за първи път мелодията на тази песен се пее с български текст. Очевидно това се е понравило на учениците на Гранитски, тъй като именно те и по-специално един от тях - Никола Живков, е с основна заслуга за разпространението на песента. Той е сред българските доброволци, които участват в избухналата през 1876 година Сръбско-турската война. Възхитен от личността и харизмата на генерал Черняев, който ръководи българските части, Живков решава да напише марш, посветен на него. Така се ражда химнът ,,Черняев марш", който, разбира се, е написан по мелодията на ,,Слънце-зорница".

Истинското си бойно кръщение ,,Шуми Марица" получава по време на Руско-турската освободителна война. В спомените си много от опълченците, участвали в боевете край Стара Загора и Шипка споделят, че този марш е бил неизменна част от военните действия. В книгата си ,,Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война" подполковник Сава Кисьов описва как в най-решителния момент от Шипченската епопея командир майор Чиляев се изправя на една скала и запява ,,Шуми Марица". Дочули, опълченците се спират и, запявайки своя марш, се хвърлят в атака на нож. Турците виждат пред себе си обезумелите българи и отстъпват.

След Освобождението някак логично ,,Шуми Марица" се утвърждава като националния химн на България. Това става официално през 1885 година, след съединението на Княжество България и Източна Румелия. През Сръбско-българската и Балканската война българското войнство се сражава отново с популярната мелодия на уста. Полковите оркестри непрекъснато свирят химна. Свирят дори тогава, когато инструментите им са пробити от вражески куршуми и гранати. Тогава, когато силите са на изчерпване, когато трябва да се нанесе решаващ удар на противника, под звуците на ,,Шуми Марица" и могъществото на българското ,,Ура", начело с полковото знаме, българските войни се сплотяват и помитат противника. Успехът винаги съпътства смелите и решителните. Врагът е отхвърлен, а настъплението е венчано с триумф.


Щурмът на Лозенград през Балканската война

,,Шуми Марица" претърпява сериозна редакция от Иван Вазов през 1912 година. Обхванат от патриотичния възторг след първите победи през Балканската война, народният поет  пише почти изцяло нов текст на песента, като заимства мотиви от собственото си стихотворение ,,Шуми Марица окървавена". Публикува го за първи път на 4 декември 1912 година със следната редакционна бележка:

Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков. Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на "Шуми Марица". При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.
През 1914 година Вазов нанася още няколко малки промени, които завършват окончателния вид на химна. През следващите години се правят няколко опита за редакция на текста, които се оказват неуспешни, преди през 1947 година ,,Шуми Марица" да бъде заменен с новия химн ,,България мила, страна на герои", който до голяма степен е заимстван от съветския химн.

Опитите след 10 ноември 1989 година да се възстанови песента като национален химн, въпреки настояването на определени политически сили и лица, се оказват неуспешни. Приетата през лятото на 1991 година Конституция на Република България узаконява химн на страната да бъде ,,Горда Стара планина", което не пречи и до днес споменът за ,,Шуми Марица" да е жив, а песента да се запява неусетно от малки и големи.

https://www.bulgarianhistory.org/rubriki/interesni-fakti/shumi_marica_history/

Hatshepsut

Сменяме кръчмарската "Мила Родино" с германската "Шуми Марица"?


Българския химн ,,Мила Родино" не е никакъв химн, а кръчмарска народна песен ,,Имате ли вино". Рано или късно тя ще бъде свалена и на нейно място ще се изпълнява истинският химн ,,Шуми Марица". Това заяви лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов по бТВ. ,,Мила Родино", според него, била компилация от преработки по политически съображения в смутни времена, допълва ,,Фрогнюз".

Проверка на Фрог нюз показа, че досега е имало десетки предложения в Народното събрание химна да бъде сменен. Още през 1990 г. това е предложил д-р Петър Дертлиев, но от БСП скочили, че това е ненужно в период на промени.

Историята на българските химни тъне в мъгла. Откъслечни сведения дават д-р Иван Шишманов, проф. Николай Кауфман и Иван Иванов. Химна е бил критикуван многократно: и заради мелодията, и заради непрекъснатите промени в такста според политическите течения.

След 10 ноември 1989 г. депутатите от VII Велико народно събрание правят различни предложения за национален химн - най-многобройни за ,,Шуми Марица".

Да припомним, че ,,Мила Родино" става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента ,,Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към фронта по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г. Тогава за основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов.

Честно казано ,,Мила родино" странно прилича на началния мотив от финалната част на прочутата Патетична соната за пиано на Бетовен, на Пиеса за виолончело от Ж. Б. Сенайе, на началния мотив на песента ,,Двамата гренадири" от Шуман, на румънско хоро. Най-често обаче го свързват с популярната народна песен, превърнала се кръчмарски химн ,,Имате ли вино".
Все пак най-вероятно е използвана като идея българска мелодия, предполага Росица Тодорова. А дали е била онова хоро, или народната ,,Имате ли вино", е друг въпрос.

Продължават обаче и споровете, дали българската ,,народна песен" не е всъщност румънска такава.

,,Шуми Марица" е национален химн на България от 1886 до 1944 г.

Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г.
В средата на 19-ти век в гр. Шумен оркестърът на унгарския емигрант Шафрани популяризира немската песен ,,Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren" (,,Когато войниците маршируват през града"). Мелодията се харесала на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който преподавал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение (,,Слънце-зорница"), писано от самия него още през 1855-56 г. и така се появява песента която се счита за междинно звено между немския марш ,,Wenn die Soldaten" и ,,Шуми Марица".

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=75518

Hatshepsut

По въпроса за химна моето мнение е, че най-добрия вариант е да се върне "Шуми Марица".
Песента "Мила Родино" е компрометирана, до завчера в текста присъстваха унизителните куплети за Москва и Партията... освен това мисля, че България като държава с над 1300 години история заслужава да има за химн нещо повече от два куплета в стил "Landscape" (какъвто е настоящия химн)  :emo:

Ето това е за мен истинския български химн:



ШУМИ МАРИЦА

текст Иван Вазов
музика народна

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена. (x2)

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим! (x2)

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим! (x2)

Припев:...

Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат. (x2)

Припев:...

Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем. (x2)

Припев:...

Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре. (x2)

Припев:...



генерал Жеков

Така е.Трябва да се върне истинския БОЕН АРИЙСКИ химн,защото той е в пълно съответствие със нашите расови особености.Преди време се бе появил спор,относно смяната на цветовете на знамето,който бе пренесен и в стария форум.Тази идея не се ползва с голямо одобрение от обществото,като аз също се числя от "неподкрепящите".Подкрепям,обаче,идеята за смяна на герба с друг национален символ-например розетата от Плиска или легендарния Кубратов сноп-символ на силата и единството на нашия народ.Такъв символ би си подхождал и със девиза "Съединението прави силата"
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Panzerfaust

Аз също съм за "Шуми Марица". Гербът си ми харесва и съм за запазването му в този му вид.

Hatshepsut

Как лъвът стана символ на България


Hatshepsut

Легендарният български лъв


"Още от дълбока древност лъвът олицетворява сила и власт. Навсякъде по света го наричат ,,цар на животните", а образът му е най-разпространеният атрибут на могъщество и достойнство. В митологията на много народи лъвовете са посланици на боговете, непобедими и с несломим дух. Заедно с това символизират материален успех и разкош. Лъвът въплъщава положителните качества, към които се стремят хората. Лъвът е национален символ на България. Изобразен е на герба ни. Нашата парична единица се нарича лев, което е старинна форма на думата ,,лъв".

В българската народна митология лъвът също е символ на висша, божествена мощ, на благородство, спокойствие, благоразумие и справедливост. Съществува и друг образ на ,,царя на животните". В много народни приказки той бива надхитрен от много по-малки и слаби животни. Може би най-разпространени са историите, в които лъвът се изправя срещу човека. И бива победен не от силата, а от ума на своя противник. Независимо от шеговитите и поучителни фолклорни умотворения, най-ярък и утвърден е образът на лъва като символ на българската държавна мощ. Може би затова лъвът присъства преди всичко в официалната култура на народа ни, като част от образа на царе и военачалници.

Според някои учени образът на лъва е пренесен в днешните ни земи на юг от Дунава заедно с други тотемни символи на прабългарите - змията, конникът, орелът. Постепенно той се утвърждава сред тях и става първостепенен. Лъвът е съхранен в народностната ни символика през всички превратности на историята. У нас изображения на лъв се срещат в различни исторически паметници. Най-старите са върху плочи, намерени в гр. Стара Загора. Те са от IX-X век. А в известния ,,Чаталарски надпис" на хан Омуртаг, също от IX век, се казва:

,,Кан ювиги Омуртаг... обитавайки стана Плиска, направи аул на Туча... и постави в този аул четири колони, и върху колоните постави два лъва."

Лъв има и в уникалното скално изображение Мадарски конник. Лъвът присъства в символиката на българските царе - например при Иван Шишман.

През Възраждането лъвът отново е най-разпространеният български символ. Паисий Хилендарски пише в своята ,,История славянобългарска", че българите имали лъв на царския печат - символ на смелостта и непобедимостта на българските войни, които се биели ,,като лъвове".

За големите ни революционери от борбите срещу османското владичество Раковски, Каравелов и Левски нашата народностна идея не може да съществува без знамето, на което е изобразен лъв. Дори най-обичаният ни национален герой Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски (отново от думата ,,лъв"). Изображенията на лъва върху почти всички знамена на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той се възприема като национален символ. По време на подготовката на въстанието знамена с разярен лъв и заветните думи ,,Свобода или смърт" се изработват в четирите революционни окръга. Обикновено тази работа извършвали местните зографи или учителки. И до днес в музейните сбирки у нас се пазят много от тези знамена. В по-голямата си част те са от зелена коприна, а изображенията са рисувани или избродирани. Лъвът е в хералдическа поза, а с краката си тъпче полумесец - символа на Османската империя. Същият знак се появява на въстаническите облекла - върху калпаците и копчетата на униформите. Във фолклора, както и в художествената литература от Възраждането, малките лъвчета се наричат ,,левски знаци" и са неотменна част образа на революционерите.

https://mysticallegends.wordpress.com/2012/09/25/легендарният-български-лъв/