• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 19, 2019, 10:07 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 33
  • Latest: cesar
Stats
  • Total Posts: 9144
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 2
Guests: 10
Total: 12

Ивайло Балабанов

Started by Hatshepsut, Aug 15, 2018, 09:02 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Принос към европейската история

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа ръкопляскаше на Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.

Когато тя строеше катедрали
и замъци - във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за алтанлъ Стоян...

Въздигаха се кървави калета
градени със отрязани глави,
а всъщност си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!


Има и видеоклип:


Hatshepsut

Aug 15, 2018, 09:04 pm #1 Last Edit: Sep 06, 2018, 04:05 pm by Hatshepsut
О, колко трудно е да бъдеш българин

О, колко трудно е да бъдеш българин
във този край, от Бог занемарен,
сред дивите му тилилейски хълмове
да бъдеш цял живот закрепостен.

И цял живот, наказан с участ клета,
с една почти безхлебна нищета,
да носиш тихо своята несрета
и свойта трудна българска съдба.

Да знаеш, че България е глуха
за теб, но пак да вярваш от съэрце,
че тя започва винаги от Хухла,
а не започва от "Дондуков" две.

О, колко трудно е да си наказан
от Бог и цар в един забравен край.
Презрял нихилистичната съблазън,
да вярваш, че земята ти е рай.

И горд, изстрадал скръбната разруха
на днешната безродна свобода,
да кажеш "Аз съм българин! От Хухла!
Всичко останало е суета!"

Ивайло Балабанов

Hatshepsut

Похвално слово за българката

Автор: Ивайло Балабанов

Не можеш ли да победиш жената
със роза - не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана в арабския Коран.

Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.

,,Насила хубост никога не става!" -
потънал в Арда ясният вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език,

но мъдростта при мъдрите отива...
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.

Не ги възпряха ни Отца, ни Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.

Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсеха зокум:

помятаха, а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.

И ни една не падна пред Пророка,
годежен пръстен с турчин не смени.
Пет века продължаваше - жестока -
най-страшната от всичките войни;

най-величавата война, в която
воюваха кинжалът и честта,
насилието срещу красотата,
а простотията със мъдростта.

Война! Велика женска епопея,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея,
дължи на победителя поклон.

Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.

Но слисаният свят видя и помни
как конят на Пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите от червена мед;

как гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и, паднал във нозете на Гергана,
поклон стори. До земята чак!

Hatshepsut

Момчета, казвам ви го просто...

Момчета, казвам ви го просто,
по дядо Вазовски дори,
че днес на вашта сила Господ,
Отечеството повери.

Днес не е време за куршуми
и нека всеки в този час
си вземе само тези думи -
"България - това съм аз!"

Те са искрата богородна
в жарта на нашата съдба.
На път, момчета! За свободна
земя - с достойна свобода.

България сега ви дава
любов и вяра от сърце.
На вас съдбовно се надява
и вашата любов зове!

И тя ще стане черква бяла
под златна ангелска дъга,
ще бъде роза, разцъфтяла
в самата Божия ръка,

щом стихне днешното безчинство
и - подир вашия оброк,
възкръсне святото единство:
Човек, Отечество и Бог,

щом всеки със душа съгласна
и пълна с любородна страст,
си каже простичко и ясно:
"България - това съм аз!"

Ивайло Балабанов

Hatshepsut

Тракийски реквием

Не слагам пръст във рана, току - що заздравяла.
Не ми се тръгва с вик "НА НОЖ" към Бялото море,
ала душата ми седи пред Гюмюрджина бяла
и българските гробища край Одрин и Фере.

Оплаква ги Марица, оплаква ги и Арда,
но те лежат в треви и брош - ни китка, ни венци.
И вее оня вятър, със черен бяс подкарал
печалните кервани тракийски бежанци.

Те - живи и нещастни, си найдоха Родина.
Оряха сънем, жънеха насън край Булаир,
но мъртвите останаха край бяла Гюмюрджина
и пръснати по бойните полета... Спете в мир!

От царя сте забравени, от Господ сте простени
и уж безименни лежите в чужда равнина,
но белите джамии на Одрин са градени
от камъните с вашите надгробни имена.

И аз разбирам, че душата ми е пределена -
едната в мен, но другата е там - в треви и брош,
че южната ни граница е кървавочервена,
защото е чертана не със молив, а със нож.

Ивайло Балабанов

Hatshepsut

Поверие

Според писмено сведение от самото начало на XV век, намерено на остров Крит, българка на име Гюша е отвлечена от родното си селище Перперакион (днешен Перперек) и продадена като робиня на острова.

България има свое поверие бяло
за щъркела, който носи деца от небето.
Повярвайте в него. Неговото начало
е в лето господне хиляда четиристотин и пето.

Април е и белият щъркел ще литне на север.
До него робиня, потънала в скръбен несвяст,
го пита дали ще си спомни отново къде е
небесният път за селцето с големия бряст.

Гнездото ти, ланшното - казва му тя - беше свито
на този бряг. Помня те. Помниш как прелетя
над моята сватба, когато крещяха "честито"
и кръвта ми моминска по ризата заблестя.

Заченала, млада и светла бях, но се изсипа
над мен черен град, женихът ми падна убит.
И скубех косите си черни из белия Кипър,
с дете във утробата плачех из черния Крит.

Родих го, но тайно го кърмя: ще го убият
или ще потурчат кръвта му... Господи, срам!
Затуй ще завържа детето за твоята шия,
върни го при майка ми, тя ще го кръсти там.

Оттам взех любов - връщам род на рода си по тебе.
За мен ако питат - скалата си лобна избрах...
И белият щъркел понесе детето на север,
над Бяло море, над джамиите на аллах,

над кървава Арда, която се мяташе лудо,
над пламнали църкви и изгорели селца...
И всички повярваха в бялото божие чудо,
че белите щъркели в Българско носят деца;

че род не загива, когато си има светици,
които зачеват в небето - от своя си бог,
и всеки един от избитите мъченици
сменяват напролет със раждан в небето отрок.

Летя дълго щъркелът бял и отнесе до края
детето. И род се завъди: от зрънцето - клас.
Не питайте кой е родът му сега. Не зная,
но знам, че това е родът на някой от нас.

Ивайло Балабанов