• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 25, 2019, 08:56 am

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9188
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 35
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 0
Guests: 21
Total: 21

Персийската империя

Started by Hatshepsut, Aug 13, 2018, 10:37 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Кир Велики. Благородният завоевател

Автор: Любомир Грозданов

Източник: https://istorianasveta.eu/pages/posts/kir-veliki.-blagorodnijat-zavoevatel-234.php

Под сянката на Мидия

В средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на "силните на деня", започва своя буен възход. Персите, под водачеството на гениалния пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя - колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии... Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци. Феномен, непознат  дотогава, и който не е повторен никога вече в историята. Простираща се от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд и от Причерноморските степи до Персийския залив, тази огромна монархия включва в състава си над 70 народи и племена. Под властта на шаховете се раждат, живеят и следват своите съдби милиони хора. Новата световна империя осигурява мир и просперитет на обитаващите я народи в течение на близо две столетия - до момента в който от запад се появява армията на Александър Велики (336-323 г.пр.Хр.).


Създателят на Персийската империя, Кир II, е представител на царствения род Ахемениди, властващ над областта Парсуа1 и гр. Аншан2. Неговите предшественици - митичният Ахемен (ок. 700-675 г. пр. Хр.), Теисп (675-640 г. пр. Хр.), Кир I (640-600 г. пр. Хр.) и Камбиз I (600-559 г. пр. Хр.) управляват племената парсуа първоначално като васали на Елам, а в последствие на могъщата Мидийска империя. Малкото персийско царство постепенно израства като сериозна сила и по времето на Камбиз I вече е придобило достатъчно влияние и мощ, за да внушава респект сред политическите сили в Предна Азия. Това добре разбира владетелят на Мидия Астиаг. Той решава да се сроди с могъщия си васал,   и дава дъщеря си Мандана за съпруга на Камбиз I. Влизайки в мидийското царско семейство, персиецът придобива още по- голямо влияние и авторитет. А от този брак ще се роди бъдещият завоевател на Азия...

По това време - началото на VI в. пр. Хр., големите сили на епохата - Вавилония, Мидия, Египет и Лидия изграждат новия международен ред. А вавилонците и мидийците, в съюз със скитските племена, току-що са съкрушили една световна империя  и поделяйки трофеите, разпределят сферите си на влияние в Близкия Изток. След гръмовната победа над Асирия, могъществото им нараства неимоверно много. Те са новите господари на света. Сякаш нищо не заплашва хегемонията им. Но, всъщност, се оказват колоси на глинени крака. Господството им ще трае твърде кратко - едва половин век. Слабостта им се проявява, когато се сблъскват с новата, свежа сила на персите. Човекът, който ще застане начело на тази сила и ще промени статуквото, вече се е появил на бял свят...И на четирите велики сили им е съдено да влязат в състава на Ахеменидската империя.


Близкият Изток в навечерието на завоеванията на Кир Велики

Младостта на Кир

Житейският път на Кир II до възкачването му на трона е обвит в митове. Науката не разполага с никакви сериозни източници за раждането, детството и младостта му. Едно от сведенията с които разполагаме е на Херодот. Но това, което ни разказва сладкодумният древногръцки историк е само една красива легенда. Преразказвам накратко нейното съдържание:

Царят на Мидия Астиаг (585 -- 550 г. пр. Хр.) имал дъщеря на име Мандана. Маговете предсказали, че родният и син ще свали Астиаг от трона и ще покори цяла Азия. Изплашеният Астиаг решил да промени съдбата и дал дъщеря си за жена на своя васал, персийския цар Камбиз, твърдо убеден, че сред персите не може да се роди бъдещия завоевател на Азия. Мандана родила син и го нарекла Кир, а маговете повторили предсказанието на Астиаг. Тогава мидийския цар заповядал на велможата Харпаг тайно да убие внука му. Но Харпаг не желаел лично да си цапа ръцете с кръвта на младенеца и възложил тая задача на царския пастир Митрадат. Последният, като разбрал кой е всъщност малкия Кир, го подменил със своя мъртвороден син. Митрадат и съпругата му Спако отгледали и възпитали младия Кир като техен собствен син.

Когато Кир навършил 10 години, неговите връстници по време на игра го избрали за свой цар. Само един от тях, синът на знатния мидянин Артембар, не желаел да се подчини на сина на един прост пастир. Тогава Кир наредил да бият непокорния с бич. За тази постъпка на Кир докладвали на царя, и в двореца станало ясно, че той е синът на Мандана и внук на Астиаг. Маговете успокоили царя, като заявили, че предсказанието се е сбъднало: Кир вече е избран за цар, и Астиаг няма от какво да се страхува. Астиаг оставил внука при себе си, но Харпаг, който не изпълнил заповедта му, жестоко наказал. Той заповядал тайно да убият синовете му и с тяхното месо нагостил нищо неподозиращия баща.

Минавали години. Кир пораснал и в 558 г., след смъртта на баща си Камбиз, заел персийския трон. Персите трудно понасяли мидийското иго, и Харпаг, жадуващ за отмъщение, убедил Кир да вдигне въстание срещу Астиаг.

От това време датират първите надеждни източници и историята на Кир престава да бъде легендарна.
 

Цар на царете

В 553 г. пр. Хр. той организира въстанието срещу своя дядо и сюзерен Астиаг, което продължава 3 години и приключва с пълния разгром на Мидия и включването и в състава на новата Ахеменидска империя. Първите бойни действия обаче не вещаят нищо добро за персите. В началото Астиаг изпраща срещу тях една армия под командването на Харпаг. Но до сражение не се стига. Мидийският военачалник изменя на господаря си и преминава с войниците си на страната на Кир. Тогава Астиаг решава да поеме нещата в свои ръце и начело на голяма армия потегля срещу бунтовниците. В кръвопролитно сражение, продължило два дни, персите са съвършено разбити. Кир с малка част от армията си успява да се спаси.   Ахеменидът не се покорява. Решен да доведе борбата до край, той мобилизира всички сили на царството си срещу могъщата Мидия.


Щандартът на Ахеменидската империя

Следващото грандиозно сражение ще реши изхода на войната. То се състои в самото сърце на Персия - под стените на Пасаргада. Раздразнен от дълго проточилия се метеж, Астиаг възнамерява веднъж завинаги да приключи с него. В 550 г. пр. Хр. мидийският суверен вдига всички войски на империята и потегля към столицата на непокорния си внук. Кир го очаква, готов за последна схватка.  Двете армии се сблъскват със страшно ожесточение, битката продължава почти през целия ден, като накрая мидийците принуждават персите да отстъпят. Въпреки този успех, на Астиаг му е рано за триумф - персийската армия не е разгромена и се оттегля в пълен боен ред. Сражението продължава с нова сила на следващия ден. Този път Кир предприема устремна атака и печели блестяща победа. Мощта на Мидия е съкрушена. Персите пленяват целия вражески лагер, заедно с множество мидийски велможи, командири и войници. Цар Астиаг успява да се измъкне и бяга в столицата Екбатана. Не успява да се задържи дълго на власт. Пред приближаващата персийска армия, мидийските първенци преценяват, че е в техен интерес да се отърват от неудобния владетел.  Астиаг е свален от трона и предаден на Кир, който се отнася великодушно към своя дядо. Персиецът влиза тържествено в Екбатана, приема върховната власт над Мидия  и титлата Цар на царете. С този грандиозен триумф Кир поставя началото на Ахеменидската империя. Едва ли обаче трябва да разглеждаме победата над Мидия като завоевание. По-скоро може да се определи като смяна на династията, което довежда  до обединяване на двата ирански народа, перси и миди, в една държава, а от там и до неимоверното нарастване на нейното могъщество.

Завладяването на Запада и Изтока

Армията на Кир продължава победоносния си марш и за кратко време са покорени областта Партия, териториите на Урарту, Източна Анатолия, без да срещне сериозна съпротива. Мощта на Ахеменида нараства стремително. Влиянието му вече се е разпростряло над цяла Предна Азия, което предизвиква сериозно безпокойство  в останалите сили от региона. За тях става ясно, че амбициите на този младеж са големи и, че не ще спре до тук. Твърде скоро една от тези сили сама го предизвиква. Царят на Лидия, Крез, разтревожен от нарасналото могъщество на Кир и за сигурността на собствената си държава, решава да нанесе превантивен удар. За бъдещата кампания кураж му дава Делфийския оракул, който предрекъл следното: ,,ако потегли на война срещу персите, ще унищожи голяма държава"3. Но тази държава, ще се окаже неговата собствена.


Крез, изобразен на ваза. Лувър, Париж

В 547 г. пр. Хр. Крез повежда армията си срещу Персия. Лидийците преминават границата, навлизат в  Кападокия и се насочват срещу град Птерия на р. Халис. След кратка обсада градът  е превзет. Окрилен от лесната победа,  Крез създава тук военна база, с намерение да започне покоряването на цяла Кападокия. В същото време, научил за нападението, Кир незабавно потегля с армията си срещу нашественика. Двете армии се срещат в страховита битка под стените на Птерия: ,,Тук, на птерийската земя, перси и лидийци си премериха силите. Сечта бе жестока, и от двете страни паднаха много войници. В края на краищата ни едната, ни другата страна удържа победа и с настъпването на нощта, противниците са разотидоха."4

В тази битка никоя от двете страни не надделява, въпреки, че загубите на лидийците са значително по-големи от тези на персите. За да съхрани армията си, Крез благоразумно се оттегля. След като се завръща в Сарди, лидийският цар започва трескава дипломатическа дейност, търсейки помощ срещу Кир. Спешно са изпратени посланици в Египет, Спарта и Вавилон, с предложение да се създаде коалиция срещу могъщия Ахеменид.


Ахеменидски бойци. Пергамон музеум, Берлин

Подготовката на Крез не остава скрита за Кир. Пред опасността да се изправи срещу могъща коалиция, персийският цар действа светкавично. Въпреки, че разполага с малка армия, той смело нахлува в Лидия, решен да съкруши напълно опасния си противник. В 546 г. пр. Хр., в равнината Тимбра, близо петдесетхилядната персийска армия се изправя срещу два пъти превъзхождащите я лидийски войски. Тук Кир прилага нова тактика, непозната в дотогавашната военна история.  Вместо обичайния линеен строй, той подрежда войските си в квадрат, като на първа линия разполага кавалерийски отряди и тежка пехота, а зад тях се нареждат многобройните персийски стрелци и леката пехота.

Лидийската армия започва атака по целия фронт, като цели да обхване персийското каре по фланговете. При този маньовър строят на лидийците се разтегля твърде много, а персийските стрелци не им позволяват  да ударят фронтално. В решителния момент Кир хвърля срещу противника предварително подготвени ударни отряди, които му отрязват пътя и започват да го унищожават на групи. Тази неочаквана контраатака предизвиква пълен смут в Крезовата армия.  Сега Кир дава заповед за всеобщо настъпление на фланговата кавалерия. След нея потеглят и пехотните полкове. Мощният, тотален персийски удар довършва сражението. Лидийските войски не успяват да отразят атаката и претърпяват пълен разгром. Крез отстъпва бързо към столицата си, надявайки се на спасение. Но всичко е загубено. Кир организира незабавно преследване, влиза в Сарди и пленява лидийския цар. Лидия капитулира пред персийската мощ.


Към победените персийският цар проявява обичайната си снизходителност. Крез е помилван, а войниците му са зачислени в имперската армия. Няма погроми, арести, екзекуции - действия, съпътстващи всички дотогавашни завоевания. Благородството на Кир печели сърцата на лидийците и осигурява тяхната подкрепа за Ахеменидския ред.

След като назначава вече известният ни сановник  Харпаг за наместник на новата провинция, шахът се отправя на Изток, където го очакват нови подвизи. Безспорно, разгромът на Лидия донася огромен престиж за ахеменидското оръжие и превръща персите в господари на Анатолия. Остава съвсем малко за да покорят напълно полуострова - гръцките йонийски градове по западното крайбрежие. Разбира се, те се оказват лесна плячка и Харпаг с поверените му войски веднага ги атакува. Милет се предава без бой, но останалите решават да се бранят. Едва ли са се надявали да спрат персийските полкове. Но явно предпочитат да паднат с чест, отколкото да сведат покорно глави. Съпротивата им бързо е преодоляна и имперската армия налага безапелационно властта на шахиншаха.

В периода 545 - 539 г. пр. Хр. Кир II е зает да покорява Изтока. Подробностите за тези походи за нас остават неизвестни. По какъв начин страните Дрангиана, Маргиана, Хорезъм, Бактрия, Согдиана, Хедрозия, Арахосия и Гандахара са покорени, това ние не знаем. Знаем обаче, че в 540 г. пр. Хр. те са под властта на Ахеменидската империя.


Мене, текел, фарес...

Западът и Изтокът са в нозете на шахиншаха на Персия. Могъщата империя се разпростира от бреговете на Средиземно море до Индия. Остава само една стъпка за да се превърне персийския цар в истински световен владетел. Покоряването на богатата Вавилонска империя, обхващаща териториите на Месопотамия, Сирия, Финикия, Палестина и част от Арабския полуостров. И затова в 540 г. пр. Хр. великият завоевател обръща погледа си към нея. Той обаче не бърза да нанесе масиран военен удар. С неотклонна последователност персите откъсват външните територии на Вавилония, като по този начин я отрязват от света. Едновременно с това, имперски емисари започват мощна пропаганда в страната в полза на Кир.

Самата Вавилония по това време се намира в хаос. Липсва единство във вавилонското общество, което е крайно необходимо пред надвисналата външна угроза. Цар Набонид (556-539 г. пр. Хр.) е твърде непопулярен сред поданиците си. Неговите религиозни реформи предизвикват недоволство сред жречеството, а стремежите му към авторитарна власт го сблъскват с олигархията. Част от вавилонската аристокрация дори е склонна на сделка с Кир, при условие, че й бъдат запазени привилегиите при новата власт. В главите на много олигарси започва да зрее идеята за измяна. Едните са подтикнати от омразата към Набонид, други от надеждата, че така ще се избегне кръвопролитието, а трети - подмамени от обещанията на персийските емисари.

Сред вавилонското гражданство цари пълно безразличие към съдбата на държавата. На обикновените хора им е все едно на кого ще плащат данъци - дали на своите халдейски управници или на новите персийски господари. Дори сред населението цари вяра, че Кир е справедлив владетел и, че при неговото управление животът ще стане по-добър.

Упованието в Кир е особено силно сред робите - пленници във Вавилония. Те свързват своите надежди с шах-ин-шаха, вярвайки, че той ще свърши с разпътния Вавилон и ще им дари така дългоочакваната свобода. Славата му на владетел, проявяващ религиозна търпимост, човеколюбие и доброта се разнася из всички слоеве на населението в тогавашния свят.

Единствената сила, на която може да разчитат Набонид и принц Валтазар, са халдейските отряди, но те са твърде малобройни и представляват ненадеждна опора. Реално Вавилония не разполага с армия, която да я защити. Отбранителните й възможности са подкопани отвътре. Грохналият от старост Вавилон съзрява за своето падение и никакви мощни стени и укрепления не са в състояние да го спасят от персите.

В 540 г. пр. Хр. Кир II започва генералния поход срещу Вавилония. Той прехвърля масивите на Загрос и нахлува в областите източно от Тигър. Към войските на шаха се присъединяват много от вавилонските губернатори, недоволни от управлението на Набонид. Измяната на един от тях - Угбару, управител на пограничната провинция Гутиум, дава на персите важно стратегическо преимущество, тъй като това им позволява да подходят плътно към Мидийската стена5, преграждаща пътя  към вътрешността на Вавилония. Кир обаче не рискува да атакува тази мощна укрепителна линия и решава да я заобиколи, като за целта нарежда да се отбият водите на р. Хинд (съвр. Дияла). Земекопните работи на персите продължават почти през цялото лято на 539 г. , за което ни разказва Херодот, представяйки Кир като един вманиачен и капризен деспот, който наказва реката за нейното непокорство:

"Когато Кир, в похода към Вавилон, достигнал плавателната река Хинд... и се опитал да я премине, един от неговите свещени бели коне смело се хвърлил в реката, опитвайки се да я преплува, но реката го погълнала и отвлекла. Кир много се ядосал на реката за това насилие и я заплашил, че ще я направи толкова малка и незначителна, че по нея да могат да се движат и жени, без да намокрят коленете си. Като изрекъл тази заплаха, той преустановил похода си към Вавилон, разделил армията си на две части и я разположил в дълги редици от двете страни на реката. Той измерил от двете страни бреговете на Хинд с въжета в различни посоки на сто и осемдесет канала, всеки отряд заел мястото си и той им наредил да копаят. Въпреки, че за тази работа били ангажирани много хора, за изпълнението и било необходимо цялото лято. Така Кир наказал река Хинд, като я разделил на триста и шейсет канала. Следващата пролет, той отишъл във Вавилон".6


Нашествието на Кир Велики във Вавилония

Разбира се, едва ли това е причината за отводняването на реката. ,,Капризът" на Кир всъщност е добър стратегически замисъл, но който продължава твърде дълго за да даде възможност на Набонид да направи опит за организиране на  съпротивата. Вавилонският цар взема мерки за сплотяване на силите на страната си,  обаче е твърде късно. Големите градове като Борсиппа и  Сиппар категорично отказват да го подкрепят. Вавилонският тил се разпада напълно. С наличните сили Набонид се установява на лагер край гр. Опис на р. Тигър, където с тревога очаква неизбежния сблъсък.

Най - накрая, на 20 септември 539 г. пр. Хр. персийската армия заобикаля Мидийската стена от запад. Кир изпраща една армия под командването на Угбару към самия Вавилон, а той, начело на основните сили се отправя срещу армията на Набонид. В края на септември персите изненадващо атакуват вавилонските войски от към тила и ги  разгромяват напълно. Набонид успява да се измъкне и бяга към Вавилон, но пътят към столицата е отрязан от персийските отряди и той се укрива в Борсипа. Няколко дни след това, на 10 октомври, гр. Сиппар доброволно отваря вратите си пред персийската армия. А на 12 октомври войниците на Угбару маршируват по улиците на старата световна столица, която се предава без бой...

Не съществуват достоверни източници, които да ни дадат ясна представа за подробностите около падането на Града. Вавилонската хроника съобщава съвсем лаконично за това събитие. Останалото са легенди и митове. И все пак ние ще цитираме разказът от Пета глава от Книгата на пророк Даниил, не защото ни дава истинните исторически сведения, а защото по алегоричен начин и с дълбок историко -философски смисъл е отбелязан краят на една стара епоха и началото на нова ера в историята:

"Цар Валтазар направил голям пир на хилядите свои големци, и сред хилядите пил вино. Вкусвайки от виното, Валтазар заповядал да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, взел от Храма на Ерусалим, за да пият от тях царят и големците му, жените му и наложниците. Тогава донесли златните съдове, взети от Двореца на Божия дом в Ерусалим, и пили от тях царят и големците му, жените му и наложниците. Пили вино и хвалели идолите от злато и сребро, мед, желязо, дърво и камък.

По това време, се появили  пръсти на човешка ръка, и писали срещу светилника върху стените на царския дворец и царят видял ръката, която е писала. Тогава лицето на царя се променило, и мислите му се смутили, и колената му се разтреперели. Царят закрещял да извикат баячите, халдейците и гадателите. Започнал да говори и казал на мъдреците на Вавилон: "Който от вас разчете това писание и ми го разгадае, той ще бъде облечен в пурпур, ще има златна верижка около врата, и той ще бъде третият владетел в царството. "Тогава дошли всичките царски мъдреци, но не могли да прочетат написаното, и да обяснят значението му на царя. Тогава цар Валтазар се разстроил много, и лицето му се променило, и големците му се смутили... "

В залата влязла царицата-майка Нитокрис, която съветва Валтазар да се обърне към Даниил. Извикали Даниил. Валтазар обещал да го облече в пурпур, да му сложи златна верижка на врата и да го направи трети владетел на царството, т.е. регент съвместно с Набонид и Валтазар, ако той разчете и разтълкува надписа. Даниил се отказва от почестите, но разтълкува  надписа. Напомняйки на Валтазар беззаконията извършени от Навуходоносор (т.е. Набонид), собствената му гордост, както и оскверняването на съсъдите на Храма в Ерусалим, Даниил продължава:

За това е изпратена тази рисуваща ръка от Бога, и е написано това. И ето какво е написано: мене, мене, текел, упарсин. Ето и смисъла на тези думи: Мене - преценил Бог твоето царство и му сложил край; Текел - ти си сложен на везните и си премерен като много лек; фарес /упарсин/ - твоето царство е разделено и се дава на мидяните и персите." Тогава по заповед на Валтазар, Даниил бил облечен в пурпур, сложили му златна верижка на врата и го обявили за трети владетел в царството. Същата нощ Валтазар, халдейския цар бил убит."


"Пирът на Валтазар" - Рембранд, 1638 г.

Угбару предприема всички мерки за мирното установяване на персийската власт в във Вавилон. На 29 октомври шахиншахът пристига в града и е тържествено посрещнат от цялото население. В същото време, Набонид узнал за падането на столицата си, се връща от Борсиппа и се предава на милостта на победителя. Кир се отнася към него човечно, и го изпраща като сатрап на Караман, източно от Иран.

Кир Велики не променя религиозните традиции и властовите институции на града. Номинално той назначава сина си Камбиз за цар на Вавилон, който на Новогодишния празник ,,приема ръката на Бога", съгласно древната вавилонска държавна традиция. По този елегантен начин властта от старата династия преминава съвсем легитимно към Ахеменидите. В това време се появява знаменитият Манифест на Кир Велики към гражданите на Вавилон. Всъщност, този документ на върховната власт е съставен от проперсийски настроените вавилонски олигарси и жреци. В него Кир II е представен като цар-освободител, радетел за правата на гражданите и възстановител на порядъка и мира в страните. Но въпреки силно пропагандния характер на Манифеста, написаното в него отговаря в известна степен на истината. Малко след това, през 538 г. пр. Хр. шахът освобождава евреите, пленени от Новуходоносор II, и им позволява да възстановят разрушения храм в Йерусалим.

 
Владетел на света

След присъединяването на Вавилония, всички страни на запад от нея до средиземноморските брегове доброволно приемат властта на Ахеменидската империя. Персите покоряват и част от Арабския полуостров, завзет преди това от вавилонския цар Набонид. С тези събития, целия Древен Изток е обединен под скиптъра на Царя на царете. Остава само Египет. Но на Кир не му е съдено да покори и тази древна страна. Не му стига времето за това. В 530 г. пр. Хр. пристигат обезпокоителни известия от североизточните граници на империята за раздвижването на номадски племена. Кир Велики незабавно предприема поход срещу тях. Според Херодот персите водят война със скитническите племена на масагетите. Първите сражения са успешни, но през лятото на 530 г. пр. Хр., близо до р. Амударя, персийската армия е разбита  напълно. В злощастната битка загива и самия Кир Велики. Според други източници царят загива в борба с други племена. Версиите за смъртта му са различни и не можем да кажем със сигурност как е настъпила. Погребан е в Пасаргада,  столицата на огромната му империя.
 

Бележки:

[1] Дн. Югозападен Иран, провинция Фарс
[2] Древен еламски град, намиращ се в дн. провиниця Фарс, ЮЗ Иран. Не е локализиран точно, но се предполага, че лежи под съвременния арх. паметник Тепе-Маллян, на 36 км северозападно от гр. Шираз
[3] Херодот, История, Книга первая, 53
[4] Пак там, 76
[5] Мощен укрепителен вал, построен през VIII в пр. Хр. в тесен провлак между Тигър и Ефрат, с предназначение да спира набезите на номадските племена
[6] Херодот, История, Книга первая, 189

Hatshepsut

Гръко-персийските войни

В средата на VI в. пр. Хр., персите, под водачеството на гениалния пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Първа пада мощната Мидия (559 г. пр. Хр.), следва Лидия (546 г. пр. Хр.), след което цяла Мала Азия става персийско владение; подчинени са гръцките градове по крайбрежието и множество егейски острови. В 539 г. пр. Хр. победните персийски бойци маршируват по улиците на Вавилон. За кратко време цяла Предна Азия и Месопотамия са под властта на могъщия персийски цар. На изток Бактрия, Согдиана, Хорезмия стават провинции на новата империя. В 525 г. пр. Хр., наследникът на Кир II, Камбиз, покорява Египет. Синът възнамерява да покори Африка, така както бащата е подчинил Азия. Войските му достигат Барка, Кирена, Либия и Киренайка, а след това потеглят срещу Етиопия. Не знаем как е завършила етиопската кампания. Но африканския поход е триумф за Камбиз - крайбрежните народи на Северна Африка до Тунис и част от Етиопия признават властта му.

През 522 г. пр. Хр. на персийския трон се качва един голям владетел, Дарий, най-знаменития представител на Ахеменидите. Блестящ администратор, държавник и пълководец. Той разширява още повече границите на Империята. Армиите му завладяват част от Индия, достигайки до р. Инд. След това Великият цар решава да се разправи със скитските племена, които от години безпокоят средноазиатските граници на Империята. Персите предприемат грандиозен обходен поход през Балканите с цел да ги ударят в гръб. Армиите им навлизат в Тракия, преминават Балкана и през Дунава продължават марша си към степите на север от Черно море. Скитите обаче се изплъзват, избягвайки сблъсъка с имперските сили. Дарий се отказва да ги преследва - степите са прекалено обширни. Царят разбира, че не ще може да ги покори и през 512 г. пр. Хр. се оттегля. Но тази гигантска кампания може да се счита за успешна - част от Балканския полуостров вече е персийско владение, а македонската държава признава върховната власт на Дарий.

Империята достига максималните си размери, неизмерима мощ и слава. Тя е колосална. На север опира в Черно море, Кавказ и Каспийско море. На запад границите й се мият от водите на Средиземно море и Егея; на юг - от Персийския залив; на изток достига р. Инд. Над седемдесет нации обитават огромната държава, разделена на 20 сатрапии. Ксенофонт казва за персите, че са "господари на цяла Азия и Европа, чак до Македония" и "притежават най-голямата мощ и престиж сред тогавашните народи, освен това са извършили и прекрасни подвизи".

Дарий I се смята за господар на света. Щял да бъде, ако на пътя му не били малките гръцки полиси, които стояли между азиатските и европейските му владения. И затова желае да ги покори. Скоро му е предоставен и поводът за интервенция.


Ахеменидската империя

Бунтът на Йония

През 499 г. пр. Хр. тиранинът на Милет Аристагор, предлага на персите да завладеят о. Наксос. Персите се съгласяват и дори назначават Аристагор за командващ експедицията срещу острова. Атаката обаче завършва с неуспех. Страхувайки се от царския гняв, Аристагор отхвърля персийската власт и вдига гръцките полиси в Йония на въстание.

Йонийските гърци без колебание приемат предложението на Аристагор. Въпреки относителната автономия, която имат под властта на Великия цар, у тях винаги е жив поривът към пълна независимост и стремежът към свободата, с която разполагат техните братя от континентална Гърция. Въстанието се разраства бързо. Пристигналият от неуспешната си мисия персийски флот е атакуван от привържениците на Аристагор и завладян. В повечето градове на Йония назначените от персийската администрация тирани са свалени и е възстановено народното самоуправление. Сам Аристагор се отказва от властта и обявява Милет за свободен град. Знаейки много добре, че персийската реакция няма да закъснее, той незабавно се отправя към Европейска Гърция с молба за помощ. Първо посещава Спарта, но там получава отказ. Спартанците не желаели да си развалят отношенията с Империята.

Атина обаче заема съвсем друга позиция. Народното събрание постановява да се изпратят в помощ на въстаналите събратя ескадра от 20 триери. Еретрия също оказва помощ.

През лятото на 499 г. въстаническите сили поемат към Сарди, бившата лидийска столица, където резидира персийският сатрап. Градът е превзет и опожарен, но цитаделата, където се укрива имперския наместник устоява на атаката. С опожаряването на града гърците допускат тактическа грешка - с това те настройват лидийците срещу себе си. Със съвместни усилия перси и лидийци успяват да отблъснат нападателите от града. След това настигат въстаническите войски край Ефес и им нанасят разгром. Но тези временни неуспехи не повлияват върху бунтовническия подем - въстанието се разраства бързо и скоро след Йония пламват Пропонтида и Кипър.

Реакцията на Империята е бърза. За потушаването на бунта от Персия потеглят големи сили. Великият цар нарежда на финикийци, киликийци и египтяни да изпратят кораби. Първо е атакуван Кипър. Въпреки действията на гръцкия флот, персите извършват десант и въстанието на острова е подавено. След това персийската армия смазва бунта на градовете в Пропонтида и Хелеспонт. Скъпо заплащат борбата си за свобода градовете Абидос, Лампсак, Кима и йонийскияг град Клазомена - те са превзети и плячкосани. Но Йония, начело с Милет продължава да се държи. Сред въстаниците обаче започват разногласия, избухват раздори. Изгубил всяка надежда за успех, Аристагор заминава за Тракия и скоро след това загива. Йонийците все пак успяват да съоръжат нов военен флот за борба с персите, но единството и дисциплината във въстаническия лагер вече не са на висота. За това твърде много допринасят и персийските агенти, които си вършат чудесно  работата - къде със заплахи, къде с обещания засилват дезорганизацията и сред част от гърците започва да витае пораженчески дух. През есента на 497 г. пр. Хр. имперският флот атакува йонийската ескадра край о. Лада и я разгромява напълно. Същевременно сухопътната персийска армия обсажда богатия и многолюден  Милет. Героичната защита продължава повече от година. Накрая, през 495 г. пр. Хр., след като сриват стените, персите нахлуват в града. Разправата е страшна. Милет е опожарен и разграбен, голяма част от населението е избито по време на съпротивата, а останалите жители са отведени на изток и разпродадени по робските пазари на Империята. Падането на Милет слага край на йонийския бунт. Персийската армия без особени усилия завзема останалите градове в Йония, както и островите Лесбос, Хиос и Тенедос.

Въстанието на йонийските гърци има гибелни последствия за процъфтяващата преди това област. Персите й нанасят жесток погром - градовете са сринати, опожарени, разграбени. Голяма част от населението загива, множество гърци - мъже, жени, деца са отведени като добитък по различни краища на грамадната империя, където ги очаква тежка робска орисия. Със статутът на Йония като водеща в стопанско и културно отношение област е свършено завинаги. Ще трябва да изминат дълги години за да възстанови поне част от предишното си състояние.

Но по-страшното предстои. На Дарий І с щедра ръка му е предоставен поводът за дългоочакваното нашествие и главния удар срещу континентална Гърция. Със завладяването на тази малка, но богата, гъстонаселена и напреднала страна Империята ще може да наложи окончателно властта си над Запада, тъй както бе направила с Изтока. Изглежда, че за могъщата Персия, която е на върха на славата и възможностите си,  това е лесна работа.

Над Гърция надвисва смъртна опасност. В епопеята на Гръко-персийските войни ще има да се решава съдбата на независимата гръцка демокрация. И тук не става въпрос само за свободата и независимостта на един народ а за оцеляването и бъдещето на цяла една цивилизация. В тази епична битка ще видим да се сблъскат Европа и Азия, демокрацията и абсолютизмът, национализмът и универсализмът. Гърците ще воюват срещу една съвсем чужда политическа философия - философията на абсолютната персийска монархия, където под властта на суверена, облечен в божествени правомощия, живеят не граждани, а поданици, една маса, в която личността се губи, и където волята на монарха е закон. Е, такава съдба гърците категорично отказват да приемат за себе си и за своите потомци. И мъжествено се изправят срещу огромните армии на Великия цар. Но от всички гръцки полиси, най голяма е заслугата на Атина, защото тя първа разбира опасността и решително се изправя срещу нея.

Тук е мястото да отбележа, за да не подхожда читателят с предубеждение, четейки нашето повествование, че персите коренно се различават от онзи страховит облик, облик на варвари,  представян от част от историографията, както и в художествената литература и киноизкуството (пародии на исторични филми, които за съжаление младите възприемат за чиста монета). Напротив! Персите имат великолепна култура, бляскава религия и  много благородна етика. Да, Гърция и Персия са два различни свята, две различни ценностни системи, но възвеличаването на гръцката цивилизация не бива да е за сметка на величествената персийска империя. Тя съвсем не е мракобесническа "източна деспотия", както дълго време бе представяна в учебниците и това клише незаслужено тегнеше върху нея, а една доста толерантна държавно-политическа система. Персийските монарси, въпреки, че разполагат с абсолютна власт, никога не се превръщат в необуздани деспоти и тирани. Да не забравяме, че персите са възхвалявани от самите гърци, а Есхил казва за Дарий I: "златороден, богоравен мъж е той!" ("Персите") - какво по-ярко доказателство от устата на един враг? А сега нека проследим титаничния сблъсък на тези "два свята".
 

Началото на войната

В 493 г. пр. Хр. пълководецът Мардоний, зет на Дарий I, начело на големи сухопътни сили и мощен флот преминава Хелеспонт. Армията подчинява всички гръцки колонии по егейското крайбрежие, налага персийската власт и над околните тракийски племена. Царят на Македония отново задвидетелства васалитета си към Дарий І. Флотилията превзема о. Тасос, но край нос Акте е връхлетяна от силна буря и повечето персийски кораби сe разбиват в скалите. Мардоний оставя силни гарнизони в превзетите градове и се връща в Персия.

Година след това, започва подготовката за нов поход. Великият цар нарежда на финикийци и египтяни да построят нови бойни и транспортни кораби и да ги изпратят към Мала Азия. В същото време пратеници на шаха посещават градовете на Гърция с искане за ,,земя и вода" - т.е. доброволно да се подчинят на Империята. Островите, както и много от градовете на континента признават властта на царя. Атина и Спарта обаче, смело отказват да се покорят. В Атина Милтиад и Темистокъл обявяват това искане за оскърбително и атиняните хвърлят персийските пратеници от една скала. В Спарта пък хвърлили персите в кладенец с думите нека те там ,,сами си вземат земя и вода".

Спартанците обаче разбират, че са отишли твърде далеч и решават да изпратят пратеници при Великия цар, за да смекчат гнева му. Заедно с пратениците, за Персия заминават и група знатни граждани, които доброволно се съгласяват на евентуална гибел, с която да изкупят смъртта на персийските посланици. Дарий дори не приема спартанското посолство.


Кампанията на Дарий I

В 490 г. пр. Хр. започва вторият поход. Двадесет и пет хилядна армия, пехота и кавалерия, начело с генералите Датис и Артаферн, потегля срещу Гърция. Армията е пренесена през морето под защитата на боен флот. С персите тръгва и изгоненият атински тиран Хипий, който силно се надява с тяхна помощ да възстанови властта си над Атика.

Персите превземат о. Наксос, опустошават го и отвеждат населението в плен. Цикладите им се покоряват без съпротива.  От там флотът се насочва към о. Евбея, където стоварва десантни части. След като подчиняват Каристос, персийските сили потеглят срещу Еретрея. В очакване на атаката на имперската армия, сред гражданите на Еретрия започват разногласия. Някои смятат съпротивата за безполезна и предлагат да отворят вратите на града, други настояват за решителна борба. Виждайки тези раздори, 4000 клерухии, преселници от Атина, напускат града. Персийската армия достига Еретрия и след шестдневен щурм я превзема. Разправата е жестока - градът е разграбен и  подпален, а жителите му са депортирани в Ардерика, северно от Суза, в областта Луристан, където персите експлоатирали един петролен кладенец.

След разгрома на Евбея, имперските сили по съвет на Хипий преминават протока и дебаркират в равнината край селището Маратон. От тук десантните части се насочват към близките райони на Атика и ги подлагат на страшно разорение.
Изправена под тази непосредствена заплаха, Атина веднага изпраща бързоходец в Спарта с искане за незабавна помощ. Вестоносецът изминава разстоянието от повече от 200 км. за два дни. Но напразно! По това време спартанците изпълняват древен религиозен обичай и ефорите обещали да изпратят армия след като приключат с обредите - т.е. едва след 10 дни!

Явно е, че атиняните трябва да разчитат на собствените си сили. При този неблагоприятен отговор те са принудени да вземат бързи решения за противодействие на нашественика. Мненията на атинските стратези са различни. Бившият херсонски тиран Милтиад, който преди това си имал работа с персите, настоява незабавно да се настъпи срещу врага. Темистокъл и още четирима пълководци предлагат да се изчака нападението на имперската армия зад стените на града. Окончателното решение принадлежи на главнокомандващия армията, архонта-полемарх Калимах. Той се изказва за приемане на битката в открито поле без отлагане. Народното събрание потвърждава това решение и атинските хоплити поемат към Маратон.

През септември 490 г. пр. Хр. атинската армия, състояща се от 10 000 хоплити и няколко хиляди лековъоръжени бойци преминава планинските масиви и се разполага срещу персийските позиции. Стратезите, които трябва да поемат командването по ред по един ден отстъпват ръководенето на битката на Милтиад, който най-добре от всички познава персийските бойни похвати. Когато хоплитите се строяват в боен ред, неочаквано на помощ пристига отряд от 1000 бойци от Платея - вярна съюзница на Атина.

Битката започва призори в един септемврийски ден на 490 г. пр. Хр. За да не бъдат обкръжени от поне два пъти по-многобройната персийска армия, Милтиад разтегля фронтовата линия, като отслабва центъра, но пък засилва двата фланга. След това, по заповед на стратега, хоплитите се втурват срещу врага с бърз марш, почти тичешком, за да не ги засипят персийските стрели. Двете армии се сблъскват със страшно ожесточение. Първоначално персите пробиват слабия гръцки център, но двете крила от тежковъоръжени хоплити яростно притискат фланговете на имперската армия и след жесток ръкопашен бой ги обръщат в бягство. Това решава изхода на сражението. Персите започват да тичат към корабите си, преследвани по петите от атинските бойци. Жестоката схватка продължава и край корабите. Все пак флотът успява да прибере остатъците от разбитата армия и вдига котва.

На бойното поле остават архонтът-полемарх Калимах и ок. 200 атински бойци. Загиналите са погребани в обща могила на мястото на сражението, която се издига и до днес на крайбрежието на Маратонския залив. Персите губят около 6500 войници.

(click to enlarge)

Битката при Маратон

Радостта от победата е неописуема. Един атински боец пробягва разстоянието от 42 км. до Атина и  след като се провиква пред множеството на атинската агора: "Радвайте се, атиняни - ние победихме!", пада мъртъв. В негова чест по-късно на Олимпийските игри е въведено състезанието по бягане, равно на разстоянието от Маратон до Атина.

След като погребват убитите си другари, атинските бойци по заповед на Милтиад веднага потеглят обратно към Атина. Великият стратег се опасява от възможна персийска атака срещу града. И наистина когато пристигат, те виждат имперския флот да приближава бреговете. Но щом Датис и Артаферн забелязват очакващите ги атински хоплити, те се отказват от по-нататъшни действия и се връщат в Азия.

Малко след това в Атика пристига спартанската армия, но всичко вече е свършено - тя няма с кого да воюва.

За Персия тази военна експедиция се явява полууспех. Наистина Атина избягва наказанието, но Еретрея жестоко заплаща заради помощта си, оказана на въстаналите йонийски градове. Наксос и Евбея също изпитват яростта на Великия цар. Големият брой пленници, с които имперската флота се завръща в Империята, може да се отчете като положителен резултат за персийската инвазия. На Дарий I обаче му става ясно, че за да се подчини Гърция съвсем не е достатъчна една десантна армия подкрепяна от военна ескадра. И замисля нов, мащабен план за завладяването на тази малка и непокорна страна. Избухването на египетския бунт прекъсва плановете му, а скоро, през 486 г. пр. Хр. Дарий умира. На трона на Персийската империя се възкачва синът му Ксеркс.

Но това, което за мощната Империя минава за незначителен неуспех, за гърците е победа с огромно значение. За пръв път страшната и непобедима дотогава персийска армия е сразена от хоплитите в открит бой. Атина сама извършва този величав подвиг. Но в случая не само нейният престиж е издигнат, а този на цяла Гърция. Сега гърците напълно осъзнават какво означава елинската цивилизация в сравнение с азиатския абсолютизъм. Това е победа на елинските идеали за свобода над персийското самодържавие.
 

Кампанията на Ксеркс

В Гърция си дават сметка, че решителният сблъсък тепърва предстои. Рано или късно Империята ще отговори подобаващо и ще стовари цялата си мощ върху непокорната страна.

След един несполучлив опит за атака срещу о. Парос Милтиад е даден под съд в Атина, но малко след това умира. След смъртта му най-влиятелен политически водач става Темистокъл. Той предвижда опасността и взема необходимите мерки за да й се противопостави. По негово настояване Народното събрание решава всички приходи от сребърните рудници в Лаврион да се предназначат за построяването на боен флот от 200 триери. Спарта също разбира опасността и този път, опираща се на древната си бойна слава, застава начело на гръцките градове, решили да се борят за свободата си. Сложен е край на междуособиците. Но не цяла Гърция е единна. Аргос, Ахея, Етолия и Крит запазват неутралитет. Гелон, тиранинът на Сиракуза е поканен да участва в коалицията, но той отказва.

През есента на 481 г. пр. Хр. представителите на обединените гръцки градове се събират в Истъм (Коринтския провлак), където подлагат на обсъждане бъдещата стратегия. Командването на съюзните военни сили е поверено на спартански пълководци. Готова за борба, Гърция очаква нашествието...

Персите обаче имат да се справят с вътрешните си проблеми - избухва бунтът в Египет, Дарий І умира, наследява го синът му Ксеркс. А смените на властта в Империята обикновено са съпроводени със сътресения. Така неусетно изминава десетилетието между двете гръко-персийски войни.

Новият повелител на Персия, Ксеркс, се оказва пълна противоположност на баща си и дядо си. Той въобще не е настроен войнствено. Предпочита удоволствията на дворцовия живот пред изпълнените с трудности и лишения дълги военни походи. Пировете и пищните забави са далеч по-привлекателни от рисковете на войната. Той не е роден за войник. Но тънък ценител на женската красота, прекарва много време в харема, отдавайки се на сладострастни удоволствия. Толкова е влюбен в съпругата си Естир, че  й позволява да се намесва в политиката - нещо недопустимо според традициите в Персийската монархия. Но идилията и красотата на дворцовия живот скоро приключват. Империята е изправена пред проблеми и Ксеркс като суверен носи своята отговорност. Освен това дължи на поданиците си реванш за неуспеха в Гърция. Но Гърция трябва да почака. Властта на монарха е застрашена - при почти всички смени на трона избухват бунтове. Ксеркс ги потушава безпощадно. През 486 г. пр. Хр. персите усмиряват Египет, а година след това - Вавилон. Вбесен, Великият цар разрушава метрополията, която скоро ще построи отново.

След като потушава бунтовете и успокоява държавата, през 483 г. пр. Хр. Ксеркс започва грандиозната подготовка за война с Гърция.
 

Военните сили на Империята

Невероятни са силите, които Великият цар насочва срещу Гърция. Древните говорят за многомилионна сухопътна армия и гигантска флотилия. Днес ние се съмняваме в достоверността на тези цифри, но пък те се потвърждават във всички писания на съвременниците. Есхил казва: "Великият цар задвижва хиляди кораби, задейства милиони ръце"; "Всички народи на Азия се въоръжиха, като чуха страшния глас на своя суверен...Цяла Азия доведе всичките си сили". Сведенията на Херодот са най-внушителни - според него пехотата наброява 1 700 000 души, кавалерията - 80 000, флотилията се състои от 1207 бойни кораба и 3000 транспортни съда. Общо целия личен състав, включващ редовни пехотни войници, конници, моряци, инженерни войски, обслужващ персонал, роби, слуги, жени и др. възлиза на 5 283 220 души. От цялата тази импозантна армия боеспособните части са 2 641 610 души. Самият Ксеркс, според Херодот, казва: "Ако предположим, че те (гърците) са 5000, ние сме повече от 1000 на един" - т.е 5 000 000. Ктезий, Ефор и Диодор са по-скромни - според тях персийската армия брои 800 000 войници; други автори сочат числото 700 000.

Съвременните историци, както и военните специалисти са убедени, че в древността подобни грамадни армии не могат да се рекрутират, управляват, транспортират и снабдяват. Да не забравяме съотношението между демографските стойности и числеността на армиите. Науката свежда екстравагантните цифри, посочени от древните,  до 200 - 300 000 души. Но и такава армия е огромна за онова време!

В състава на имперските сили участват представители на 46 народности, които Херодот описва надълго и нашироко: бактрийци, саки, индийци, негри, араби, каспийци, либийци...За които трудно можем да кажем, че са с необходимите екипировка и снаряжение - облечени в народностните си носии и въоръжени с най-различни оръжия. Едно многолико множество от хора, които не се познават, говорят на различни езици, хора със съмнителна военна подготовка. А и какъв жар в битките ще проявят тези мъже, докарани насила от хиляди километри, събрани от различните краища на огромната империя?

Ядрото на имперската армия, се състои от редовните персийски корпуси - пехота и кавалерия. Най-боеспособната част е  "Гвардията на безсмъртните", амтрак - тя наброява 10 000 бойци. Нарича се така, защото веднага след смъртта на един войник веднага друг застава на негово място. Друга елитна част е личният царски корпус, включващ два полка от 1000 алебардисти и  кавалерийска част от 2000 конни телохранители и бойни колесници.

Основното подразделение на персийската армия е полкът - хазарабам, състоящ се от 1000 войници. Командир на полка е хазарапатиш - хилядник. Полкът е в състав от десет сатабам - стотни, начело със стотник - сатапатиш. Стотните от своя страна се делят на датабам (десетки), командвани от датапатиш (десетници). Десет полка формират най-голямото подразделение в имперската армия, байварабам, в състав от 10 000 души, начело с байварапатиш.

В състава на флотата влизат  финикийски, египетски, киликийски и кипърски ескадри, както и 300 гръцки кораба, съоръжени от йонийците и подчинените на Империята острови.

Командването на огромната армия е поверено на 29 генерали, а главнокомандващ е Мардоний - зет на Дарий I  и роднина и съветник на Ксеркс.

През 481 г. пр. Хр. персийската армия се съсредоточава в Кападокия, а през есента на същата година се придвижва до бившата лидийска столица Сарди, Западна Мала Азия. Същевременно подвластните провинции в Тракия и васална Македония получават заповед да строят складове за хранителни припаси и фураж, както и да събират стада. През Хелеспонт инженерните части започват строежа на понтонни мостове, охранявани от бойните ескадри на Империята. Още от 483 г. пр. Хр. започва прокопаването на канала през нос Акте, откъдето ще премине персийският флот, без да бъде заплашен от яростта на морето.  Шах-ин-шаха никак не се съмнява в успеха на кампанията  и не крие намеренията си. Когато в Сарди персите залавят атински шпиони, Ксеркс не само не ги наказва, но и нарежда да им покажат становете на огромната армия.

Стратегическият план на персийското командване е превъзходен - гигантската флота ще съпровожда армията, която ще се движи покрай бреговете и ще я осигурява с продоволствия, като същевременно ще я пази от възможен гръцки десант в тила й.

https://istorianasveta.eu/pages/posts/grko-persijskite-vojni.-chast-prva-379.php?g=72
 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
Нашествието

Преди да потегли, Великият цар изпраща посланици в Гърция с искането за ,,земя и вода", като им нарежда да не посещават Атина и Спарта.

Страховитите слухове за неизброимите пълчища, които Великия цар води срещу Гърция, хвърлят в ужас множество от градовете. Когато посланиците се явяват в тях, полисите проявяват нерешителност и склонност към подчинение. Тесалийците веднага признават властта на Ксеркс. Тива, Аргос и Ахея се колебаят. Страхът от персите, както и колебанията и разногласията значително разстройват общогръцката отбрана. У повечето гърци се изгубва всяка воля за борба и отпор на нашествениците, в редица области на Елада надделява мнението, че е безсмислено да се съпротивляват на Великия цар и колосалната му мощ. Двусмислените, неясни предсказания на Делфийския оракул допълнително подхранват тези настроения, още повече хвърлят в тревога изплашените граждани на Гърция. Нима нищо не може да спаси елинския свят? Нима на свободните граждани на Елада им е съдено да станат поданици на шах-ин-шаха? Не! Гърция има своите достойни синове, своите герои, които непоколебимо ще застанат на пътя на грозната заплаха и с живота си ще защитят свободата и честта на родината.


Кампанията на Ксеркс

Когато Делфийският оракул прави своите зловещи предзнаменования и съветва критяните да не участват в борбата, Спарта да капитулира а атиняните да се спасяват с бягство, гърците решават да се обърнат към него втори път. И тогава Оракулът дава следния, не много ясен отговор:

,,Гнева на Олимпиеца да смекчи, не е по силите на Атина Палада;
Да убеди Зевс - напразни са молби и хитри съвети.
Пак ти повтарям -- и думата е твърда  като стомана:
помни -- когато се заграби всичко останало, което крият
недрата на Кекроп планина и свещените долини на Китерон,
на Тритогенея Зевс дава дървена стена:
само тя ще те запази и потомците ти ще скрие ..."

Атиняните тълкуват тези думи на Оракула като нареждане да се построят около Атина дървени стени. Темистокъл обаче схваща по друг начин отговора - че, всъщност Оракула има в предвид укрепването на бойния флот; че под "Дървени стени" трябва да се разбират бордовете на корабите. Атиняните единодушно възприемат тълкуванието на Темистокъл. Тяхната сила е флотата. А спартанците застават начело на сухопътните сили на обединените градове.

През пролетта на 480 г. пр. Хр. имперската армия потегля към Хелеспонт...А сега нека дадем думата на самия Херодот, който така живописно рисува картината на нашествието:

,,След влизането си в Сарди, Ксеркс преди всичко, отправил послание в Елада с изискване за земя и вода и нареждане да се постараят да посрещнат приятелски царя. Той изпратил послание с изискване за земя и вода до всички други градове, освен в Атина и Лакедемон. Изпратил отново това искане за земя и вода ето по каква причина: той твърдо се надявал, че тези градове, които преди отказали да се подчинят на Дарий, сега от страх ще се съгласят. И ето, желаейки да се убеди в това, Ксеркс изпратил посланието.

След това Ксеркс започнал да се готви за похода в Абидос. В същото време мостът на Хлеспонт, между Азия и Европа, съединяващ двата материка бил построен от египтяни и финикийци. На Херсонес, (който се намира на Хелеспонт), между градовете Сест и Мадит се намира скалисто възвишение срещу Абидос. Това е същото място, на което малко преди това, атиняните под началството на стратега Ксантип, син на Аритрон, заловили персиеца Артаикт, сатрап на Сест, и жив го разпънали на кръст, същият този персиец, който заповядал да затворят жените в светилището на Протесилай в Елеунт и там постъпил с тях нечестиво.

И така към това скалисто възвишение срещу Абидос хората, на които било възложено построили два моста. Единият мост издигнали финикийците с помощта на въжета от ,,бял лен", а другият с въжета от папирус - египтяните. Разстоянието между Абидос и другия бряг е 7 стадия. Когато накрая, проливът бил съединен с мостовете, то разразилата се силна буря разрушила цялата тази постройка.

Узнал за това, Ксеркс изпаднал в страшен гняв и заповядал да бичуват Хелеспонт с 300 удара с бич, и след това пуснали в открито море няколко окови. Разказават още, че царят наредил на палачите да жигосат морето с печат. Впрочем, вярно е и това, ча царят наредил на палачите да бичуват морето, като му кажат и следните варварски и нечестиви думи: ,,О, ти горчива влага на Хелеспонт! Така тебе те наказва нашият господар за оскърблението, което ти му нанесе, въпреки, че той с нищо не те е оскърбил. И цар Ксеркс така или иначе ще премине през теб, независимо от това дали ти го желаеш или не. За заслугите твои нито един човек няма да принесе жертва, като на мътна и солена река. Така заповядал Ксеркс да накажат това море, а надзирателите на съоръженията през Хелеспонт - да бъдат  обезглавени.


Ксеркс наказва морето - гравюра от нач. на XX в.

И палачите, на които била възложена тази неприятна задача, изпълнили царската заповед. Мостовете отново били изградени от други архитекти. Построили ги по следния начин: поставили нагъсто пентеконтори и триери; за единият мост от страна на Понт взели 360 кораба, за другия от страна на Хелеспонта - 314 кораба; първите поставили срещу течението на Понта, а последните - по течението на Хелеспонт, за да държат въжетата натегнати.

След това хвърлили огромни котви на единия (горния) мост от страна на Понт срещу ветровете, духащи от Понт, а на другия мост от страна на Егейско море - срещу южните и западните ветрове. Между стоящите на котва пентеконтори и триери те оставили промеждутък за преминаване на съвсем малки съдове от Понт и за  Понт. После тези въжета били натегнати и вкопани в земята като ги навивали с дървени лебедки. Въпреки това вече не се ограничаваха с въжета от един тип, но на всеки мост свързвали заедно по две въжета от ,,бял лен" и по четири от папирусни влакна. Дебелината и изработката на въжетата (от двата вида) била една и съща, но ,,ленените въжета" били относително по-тежки и тежели (с всеки лакът) с повече таланта. Когато проливът бил съединен с мостовете, нарязали трупи, изравнявайки дъските според ширината на понтонните мостове. След това положили дъските над натегнатите въжета и там отново здраво ги завързали към напречните греди. После докарали снопове пръчки, положили ги върху дъските и ги засипали с пръст. След това трамбовали пръстта, а от двете страни на мостовете издигнали перила за да не се плашат товарните животни и конете, гледайки надолу към морето.

Когато строителството на мостовете и работите при Атон били завършени /именно насипите при устието на канала, издигнати заради това, да не би водата по време на прибоя да не прелее през устието на изкопа/, дошла вест, че канала е напълно готов. Тогава снаряжената за поход армия, след презимуването и с настъпването на пролетта потеглила от Сарди към Абидос. Междувременно , точно при сбора на армията за похода, слънцето напуснало своята небесна обител, станало невидимо, въпреки, че небето било безоблачно и ясно, денят се превърнал в нощ. При вида на това небесно явление Ксеркс бил обхванат от тревога и той попитал маговете, какво може да означава това знамение. Маговете отвърнали, че божеството с това предвещава на елините гибел за техните градове, тъй като у елините слънцето е предвестник на предстоящото, а у персите - луната. Като чул това тълкувание, Ксеркс с велика радост продължил пътя си.

Из пътя, дошъл при Ксеркс лидиецът Питий и казал така (той бил обхванат от страх от небесното знамение и царските дарове му дали кураж): ,,Господарю! Бих желал да те помоля за нещо, което за теб ще е лесно да изпълниш и за мен ще бъде много важно твоето съгласие."

Ксеркс, очаквайки от него всякакви други молби, с изключение на това, за  което действително помолил, обещал да я изпълни и му заповядал да каже от какво се нуждае. Като чул отговора на царя, Питий се ободрил и казал така: ,,Господарю. Аз имам петима синове. И всички ги призова дългът да потеглят с теб на поход в Елада. Смили се, о, царю, над моите преклонни години и освободи един от моите старши синове от похода за да се грижи за мен и да се разпорежда с имота ми. Останалите четирима вземи със себе си, и аз ти пожелавам щастливо завръщане и изпълнение на твоите замисли."

А Ксеркс със страшен гняв му отвърнал с такива думи:

,,Негодяй! И ти се осмеляваша да ми напомняш за твоите синове, когато аз сам водя в Елада моите собствени синове, братя, родственици и приятели? Нима ти не си мой раб, задължен с целия свой дом и със жена си да ме придружаваш? Знай сега, че духът на хората обитава техните уши - ако чуе нещо доброжелателно, то той изпълва тялото с радост; чуе ли противоположното - духът разпалва гняв. Ти извърши за мен, наистина, добро дело и изяви готовност отново да го сториш. Но ти не си човекът, който да се хвали, че е надминал царя по благодеяния. А сега когато се показа нагъл, ти все пак няма да понесеш заслужено наказание, но по-малко от заслуженото. Теб и твоите четирима сина ще спаси твоето гостоприемство. Но един, към който ти си особено привързан, ще бъде наказан." Като дал този отговор, царят тутакси заповядал на палачите да намерят най-големия син на Питий и да го разсекат на половина, а след това едната част от тялото да поставят от дясната страна, а другата от лявата страна на пътя, по който щяла да мине войската.

Палачите изпълнили царската заповед и войската преминала между двете половини на тялото. Пред персийската армия се движели обозът и товарните животни. Следвали ги смесените отряди от различни народности, но безредни маси. Когато половината от тези пълчища преминала, образувал се промеждутък и пътят останал известно време пуст. Царят предшествали 1000 отбрани персийски конници, зад тях се движели 1000 копиеносци (също отбрани) с копия, насочени надолу към земята. След тях следвали 10 свещени нисейски коне в разкошна сбруя. Тези коне се наричали нисейски ето защо. В Мидия има обширна равнина, наречена Нисей, в която се развъждат тези едри коне. Зад тези 10 коне се движела свещената колесница на Зевс, в която били впрегнати 8 бели коня. Зад самите коне вървял пешком кочияшът, държейки в ръце юздите, тъй като никой от хората не можел да сяда в тази колесница. Зад тази колесница пътувал сам Ксеркс на колесница с впрегнати нисейски коне. До царя стоял кочияш на име Патирамф, син на персиеца Отана.

На тази колесница Ксеркс излязъл от Сарди. Впрочем, царят както му било угодно, се прикачвал от колесницата в закрита карета.  След царя следвал отряд от 1000 копиеносци, най-доблестните и знатни перси, които по обичай държали копията насочени нагоре. След тях вървял друг отряд от  1000 отбрани персийски конници а след конниците 10 000 пехотинци, избрани от останалата персийска войска. От тях 1000 души, чиито копия били украсени със златни нарове. Тези воини окръжавали останалите като пръстен. У 9000-те хиляди воини, маршируващи в средата имало сребърни нарове (на върховете на копията). Имало също златни нарове у копиеносците с насочени надолу копия. Свитата на Ксеркс имала златни ябълки (вместо нарове). Зад тези 10 000, следвали 10 000 персийски конници. Зад конницита отново се образувал промеждутък от два стадия, и накрая следвали всички останали нестройни пълчища.

От Лидия персийската войска се придвижила към река Каик  и в Мисийската земя. От Каик през местността Атарней, минавайки отляво планината Кана, те стигнаха града Карена. От този град войската тръгна през Тиванската равнина към град Атрамитий и покрай пеласгийския Антандър.  Планината Ида остана отзад от лявата им страна и те навлязоха в Илионската област.  Когато войската спряла да пренощува в подножието на Ида, тя била застигната от ураганна буря, при това от ударите на мълниите загинали много хора."

Прехвърлянето на персийската армия през Хелеспонт продължава цяла седмица, като по единия мост преминава армията, а през другия - товарните животни и обозът. От там персите настъпват в три колони, движейки се по егейското крайбрежие.

Първоначално планът на гръцкото командване предвижда да не се допусне нахлуването на персите на гръцка територия. През пролеттта на 480 г. пр. Хр. една 10 000-на армия под командването на спартанеца Евенет и Темистокъл се явява в Тесалия със задачата да защити планинските проходи. Научавайки обаче за подчинението на тесалийците на Ксеркс, тези войски се връщат обратно.

Имперската армия прекосява Тракия и гръцките колонии, превърнати вече в персийска провинция, преминава Македония - съюзница на Персия, и в края на лятото 480 г. пр. Хр. прехвърля планинските масиви на Тесалия. В същото време флотилията преминава през канала при нос Акте и хвърля котва в Термейския залив.

Пред лицето на настъпващата персийска вълна, която залива всичко, в гръцкото командване започват разногласия относно стратегията. Въпросът е къде да се даде отпор на нашественика. Атина настоява за генерално сражение при Термопилите, проходът, който отделя Средна от Северна Гърция, като сухопътната армия и флотата действат заедно. Флотилията щяла да има задачата да не допуска десант в тила на защитаващата Термопилите армия.

Спарта обаче има друг план. Тя предлага всички сили  да се изтеглят към Истъм (Коринтския провлак) и там да се даде решително сражение, като Средна Гърция бъде оставена на персите. В крайна сметка надделява предложението на Атина. Спартанците обаче задържат основните си сили в Лакония, а за отбраната на Термопилите изпращат цар Леонид с 300 ветерани, 1000 периеки, и няколко отряда, събрани от съюзниците в Пелопонес - всичко ок. 4000 души. По пътя към спартанската армия се присъединяват още няколко отряда и Леонид пристига при Термопилите със 7200 бойци.

Спартанецът изпраща 1000 фокейци да блокират един тесен и труднопроходим път, който водел в тила на прохода и започва да укрепва позицията, като построява каменна стена и кула. Не след дълго гърците забелязват авангарда на персийската армия.

Преданието разказва, че след като вижда малобройните защитници на прохода,  Ксеркс изпраща вестител при тях с предложение да се предадат. Леонид отговаря на царя: "Ела и превземи!". Когато пратеникът заплашително заявява, че войските на царя са толкова многобройни, че ако пуснат стрели ще закрият слънцето, друг спартанец казва: "Толкова по-добре! Тъкмо ще се бием на сянка!".

Четири дни изчаква Ксеркс гърците да се предадат и накрая дава заповед за нападение. Леонид резделя армията си на три отряда, които поред пуска в контраатаки. Щом персите се покажат на тесния път, спартанските бойци се нахвърлят яростно върху им и ги изтласкват назад. Два дни гърците отбиват персийските атаки.

В края на втория ден, при Ксеркс се явява един тесалиец и предлага срещу скромно възнаграждение да преведе персите през обходен път. През нощта няколко персийски полка се придвижват по този път, изненадват фокийците, разпръсват ги, и се насочват към тила на спартанците. Научил за обхода, Леонид преценява, че е невъзможно да се опази прохода и е безсмислено да излага на явна гибел цялата си армия. И решава веднага да върне на юг съюзните отряди и изпраща в Спарта вестител със съобщение за пробива на персите в Средна Гърция. Той остава на позицията си със своите 300 спартанци и с доброволци от другите отряди, които предпочитат смъртта пред отстъплението.

Задържайки персийската армия, докато останалите гръцки отряди успеят да се изтеглят на безопасно разстояние, на другия ден Леонид и неговите герои влизат в последен бой. Леонид загива още в началото на сражението. Около тялото му започва да кипи жестока ръкопашна схватка, докато спартанците не успяват да го спасят от ръцете на врага. Притиснати плътно от многобройната персийска пехота, гърците отстъпват към теснината, преминават през стената и се изкачват на хълма. Обградени от всички страни те се бият яростно до последния човек. "Тук спартанците се защитавали с мечове, у когото мечовете все още били здрави, с ръце и зъби, докато накрая не ги погребали под стрелите." Вбесен, Ксеркс заповядва да се намери тялото на Леонид и да бъде разпънато на кръст.

По-късно гърците събират костите на загиналите герои при Термопилите и ги погребват в общ гроб. Над него издигат паметник в който издълбават думите на поета Симонид: "Пътниче, съобщи на спартанците, че тук лежим, подчинявайки се на техните закони".

Подвигът на Леонид и неговите бойци е възприет като общогръцки символ на патриотизъм и тяхната саможертва въодушевява гърците за борба в името на свободата на отечеството.

От съвременна гледна точка бихме могли да се запитаме - защо е тази безмислена саможертва? Защо Леонид отпращайки съюзните отряди с цел да ги спаси от гибел, съзнавайки цялата безнадеждност на защитата на прохода, не е тръгнал с тях? Той е нямал право на това. Положението му в Спарта е твърде деликатно и напускането на Термопилите би могло до му коства живота. Леонид предпочита геройската смърт в една, макар и безсмислена битка, отколкото евентуална екзекуция в Спарта като пораженец. Херодот ни дава твърде интересно тълкувание за геройската постъпка на Леонид:

"Разказват също, че сам Леонид пуснал съюзниците, за да ги спаси от гибел. На него самия и на неговите спартанци не подобава, мислел той, да напуснат мястото, което били изпратени да защитават. И това негово мнение аз решително споделям. И даже освен това, аз именно твърдя, че Леонид си е давал сметка за недоволство сред съюзниците, и че те няма да споделят охотно опасностите заедно с тях, и затова им е наредил да се оттеглят. А самият той е считал за срамно да отстъпи. Ако, мислел Леонид, той остане на позицията, него го очаква безсмъртна слава и щестието на Спарта няма да бъде помрачено. Защото когато спартанците попитали бога за тази война /още в самото й начало/, то Пития им дала следния отговор: или Лакедемон ще бъде разрушен от варварите или техния цар ще загине. Този оракул Пития им дала отговора в следните стихове:

Днес пък ще ви изрека, о жители на Спарта обширна:
Понеже великият славен ваш град заради мъже персеиди
Ще се превърне в прах, или от рода Хераклов
Сълзи за смъртта на царя ще пролее Лакедемонска област
Не ще победи врага нито сила на бик нито тази на лъв
Понеже в отбраната е Зевсова мощ и самата отбрана е в него, той няма да спре
Преди да разнищи изцяло града или царя на парчета разкъса.

Така вероятно разсъждавал Леонид. И тъй като той желаел със слава да се окичат само спартанците, то според мен, царят сам е пуснал съюзниците, а не че те са го напуснали след разногласия, нарушаващи военната дисциплина."

В същото време съюзният гръцки флот от 721 триери, приближава северния край на о. Евбея и край нос Артемизион  за пръв път се сблъсква с ескадрите на Великия цар. След като персийският флот претърпява големи загуби от разразилия се ураган, който разбива над 400 кораба в скалите на полуостров Магнезия, гърците атакуват. Сражението се води два дни с променлив успех, но когато до гръцката флота достига вестта за персийския пробив при Термопилите, тя се оттегля на юг и хвърля котва край о. Саламин.

Персийската армия нахлува в Средна Гърция и подлага на страшен погром Фокида, чието население се спасява с бягство в близките планини. Тиванците обаче посрещат Великия цар като съюзник. От там персите се насочват към Атика. Пламват градовете Тестия и Платея, които оказват съпротива на агресора. При вестта за приближаващата към Атина персийска армия Темистокъл нарежда евакуация. Корабите прехвърлят атинските граждани на островите Саламин и Евбея и в пелопонеския град Трезея. В Атина остава една група доброволци от ок. 500 души, които при защитата на Акропола са избити до един. Атина е разграбена и изгорена.

Докато Атика е подложена на разорение, Спарта и съюзните им пелопонески градове усилено укрепват отбранителната линия при Истъм. Те дори настояват флотата, съсредоточена при о. Саламин, да отплава незабавно към Коринтския провлак, като с това обаче обричат на гибел евакуираните на острова атиняни. Темистокъл енергично настоява новото генерално морско сражение да се даде в Саламинския залив, чието тясно пространство ще попречи на персите да разгърнат целия си флот и да се възползват от численото превъзходство. Освен това, заливът се слави с множество подводни камъни и плитчини, които гърците познават добре, но са неизвестни за флотските командири на Империята.

Пелопонесците обаче не скланят и настояват за изтегляне към Истъм. Тогава Темистокъл решава да действа на своя глава. Той изпраща човек при Ксеркс, който преструвайки се на предател, съобщава на царя за намерението на гърците да се изтеглят към Истъм. Великия цар придвижва флота през нощта и блокира гръцките ескадри в Саламинския залив. На гърците не остава нищо друго, освен да приемат сражението. Уверен в победата Ксеркс заповядва да му направят трон на склоноветe на планината Айгалеос, откъдето да наблюдава сражението. На 20 септември 480 г. пр. Хр. леките и маневрени 370 гръцки триери атакуват гъсто разположените тежки имперски кораби, които си пречат взаимно. Ето как Есхил, участник в сражението, описва боя, видян през персийски поглед в трагедията "Перси":

... сред елините се понесе гръмък вик
като че ли тържествен химн, а ехото
на островните канари повтаряше вика им.
Страх обхвана всички варвари,
измамени в надеждите им. Не за бяг
тържествен химн запели бяха гърците,
а за да влязат с дързък дух в сражение.
Тръба възпламеняваше сърцата им.
Веднага те по заповед удариха
шумящата солена шир с веслата си
и подир малко бяха ясно видими.
Начело, във отличен строй, бе дясното
крило след него идеше и цялата
военна флота и навред се носеше
неспирен вик: ,,Напред, деца на Гърция!
Освободете своето отечество,
децата и жените си, олтарите
на боговете бащини, гробовете
на прадедите! В бой върховен влизаме!"

Гръцките хоплити, по-добре въоръжени и екипирани от персите, надделяват в абордажния бой. Атиняни и егинци, чиито корпуси са най-многобройни във флотата, показват чудеса от храброст. Яростното сражение продължава почти целия ден. Блокирани от собствената си огромна численост, без възможности за маневриране, заксядащи в плитчините, персийските кораби гинат под ударите на леките и маневрени гръцки триери. Към вечерта оцелялата част от имперската флота се оттегля в безредие и отплава към Фалерон. Претърпелите корабокрушение перси са изклани от гръцките хоплити "като риби-тонове", както се изказва Есхил.


Битката при Саламин

Въпреки тази голяма загуба, персийската флота все още е страшен противник. Сухопътните имперски сили са непокътнати. Но Ксеркс преценява, че това вече е достатъчно, а и зимата наближава. Царят дава заповед за отстъпление. Флотата е изпратена към Хелеспонт, в Тесалия е оставен голям корпус под командването на Мардоний, със задачата да поднови военните операции през пролетта, а Ксеркс с останалата част от армията се връща в Суза.

В началото на юли, 479 г. пр. Хр. Мардоний започва настъпление в Атика. Атиняните отново се евакуират на. о. Саламин. При това положение, спартанецът Павзаний, брат на загиналия при Термопилите Леонид, мобилизира гръцките сили и с 40 000-на армия, която включва 10 000 спартански хоплити и 8 000  атиняни, бързо се насочва на север. При вестта за наближаването на крупни гръцки сили към Атика, Мардоний се изтегля в Беотия. Той разполага армията си на проходите на Китерон, в близост до р. Азоп. Към персийската армия се присъединяват съюзнически беотийски и тивански корпуси. Конницата е подсилена с тесалийски и македонски ескадрони.

Армията на Павзаний преминава Китерон и се разполага в подножието на планината, близо до гр. Платея, срещу персийските позиции. Около три седмици двете армии стоят една срущу друга, като персийската кавалерия извършва внезапни набези срещу гръцките войски.

Накрая кавалерията на Мардоний предприема масирана атака срещу гръцките редици. Павзаний дава заповед за отстъпление, но тя е зле изпълнена от подчинените му - сред гърците настъпва пълна дезорганизация. Виждайки това, Мардоний настъпва с цялата си армия. Гърците обаче се прегрупират и устояват на удара. Докато спартанските хоплити смилат персийската пехота, атиняните се заемат със съюзните корпуси на персите. Нашествениците побягват от бойното поле. Поражението на персите е пълно, в боя загива и Мардоний. Атиняните завземат персийския лагер и го плячкосват. Гърците не вземат пленници. Остатъците от разбитата персийска армия бълзо отстъпва на север.


Гръцки хоплити - реконструкция

Същия ден, в който се разиграва битката при Платея, гръцкият флот под командването на спартанеца Леотихид и атинянина Ксантип печели още една голяма победа. Повикан от йонийците, флотът отплава към нос Микале, където се намират имперските ескадри. Персите се отказват от морско сражение и изтеглят корабите си на сушата. Екипажите се присъединяват към сухопътните сили и заедно изграждат укрепен лагер.  Гърците извършват десант, превземат с пристъп лагера и изгарят персийските кораби.

Трите грандиозни сражения при о. Саламин, Платея и нос Микале отстраняват завинаги персийската заплаха, тегнеща над Гърция в продължение на 15 години. Морските победи осигуряват на гърците хегемонията им в Егея.

Войната обаче още не е приключила. Нейният край ще настъпи през 449 г. пр. Хр. с т. нар. Калиев мир, по името на атинския пълномощник Калий, който подписва мирния договор в Суза. Но инициативата вече е в ръцете на гърците, или по-точно в ръцете на Атинския морски съюз, чиято мощ от тук насетне се разраства, превръщайки се в истинска империя.

https://istorianasveta.eu/pages/posts/grko-persijskite-vojni.-chast-vtora-380.php