• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 25, 2019, 08:35 am

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9188
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 35
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 32
Total: 33

Египтологията в България

Started by Hatshepsut, Aug 12, 2018, 09:41 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Aug 12, 2018, 09:41 pm Last Edit: Dec 16, 2018, 02:04 pm by Hatshepsut
Студенти и преподаватели основаха българско египтоложко общество


https://www.facebook.com/BulgarianEgyptologicalSociety/photos/a.1159583054145250.1073741825.1159582980811924/1159597980810424/?type=1&theater

Студенти и преподаватели основаха българско египтоложко общество. Сдружението ще бъде отворено за всички, който се интересуват от Древен Египет. В рамките на общността ще бъдат организирани семинари, летни школи и библиотека.

Събитието събра много млади хора с обща страст - египтологията. На срещата присъства и новият посланик на Египет у нас Моайед ел Далей, придружен от египтологът и бивш образователен министър проф. Сергей Игнатов.

доц. д-р Теодор Леков: Египтологията винаги е била една от цариците на науките за древността и е прекрасно, че и в България египтологията се развива успешно в последните 30 години. Вече 6 поредни сезона провеждаме разкопки в Египет. Фактът, че и България има своята египтология и своята археологическа мисия сам по себе си е много фажен факт. Ние сме единствената мисия от Югоизточна Европа. От съседните страни няма представени мисии, които да работят в Египет - така че това е едно прекрасно постижение.
И понеже стана ясно, че българската държава не подпомага експедициите ни в Египет, беше организиран и търг на артефакти, свързани с Древен Египет.

Деница Такева-Германова - египтолог: Решихме тазгодишният коледен бал да бъде посветен на това да съберем средства за следващия сезон, който ще започне съвсем скоро - февруари 2018.
Деница е всепризнатият мотор за създаването на египтологическото общество. Зарязала правото, за да се посвети на египтологията, днес тя си пожелава все повече хора да проявяват интерес към тази наука, защото е сигурна, че тя е едно голямо приключение.

http://news.bnt.bg/bg/a/studenti-i-prepodavateli-osnovakha-blgarsko-egiptologichesko-obshchestvo


Фейсбук-страница на Българското египтоложко общество:

https://www.facebook.com/BulgarianEgyptologicalSociety/

Hatshepsut

Египтологът Васил Добрев: Имената Клептуза и връх Сютка показват връзка с Египет



Васил Добрев е един от известните египтолози в Кайро, включен  в почетния списък на музея на Сакара от 2006 г.заедно с Хауърд Картър, който е открил гробницата на Тутанкамон. Васко е  носител на Почетния легион. Тези отличия и признание получава, освен за всеотдайната си 30 - годишна работа като археолог и защото през 2000 г. открива некропол в сърцето на Сахара.

Борите се с пясъка в Сахара, с различни трудности. Трябва да подновявате всяка година договора си, защото такава е системата в Египет. Но намерихте ли формулата на възкръсналите фараони, която те записват в специалните камери?
Е, то такава е идеята. Тази 3000 годишна цивилизация е основана върху идеята, че има живот след смъртта. Всичко е концентрирано около това да се намери начин как да възкръснат. Дали са го намерили? Да се надяваме за тях. А за нас един живот не стига, защото има толкова неща за откриване в Египет.

А третата камера в Хеопсовата пирамида?
Все пак става дума за една конкретна камера от една пирамида, но идеята е, че фараонът като възкръсне в пирамидата, където е погребан, после се учи как да излезе от нея и да се качи на небето. От едната стая, където е саркофагът и където възкръсва, той трябва да излезе от другата стая, която е в центъра на пирамидата - точно в пресечната точка на двата диагонала - в стая, която се казва ,,Хоризонт". Оттам той трябва да бъде експулсиран към небето. Но преди това трябва да мине през третата камера, която е стаята на съдилището. И фараонът трябва да докаже, че е живял праведно. Разбира се това все още са хипотези. Нямаме книга, която да описва по ред как се случват нещата. Такива документи не сме намерили, но като сравняваме различни източници, можем да кажем, че в тази камера фараонът е трябвало да докаже, че е защитил доброто срещу злото, за да се върне при баща си - бога на Слънцето. Чак тогава Озирис, цар на долния свят и тъмното, ще му позволи той да излезе на светлото - да се присъедини към своя баща и след това пак да слезе. Нали това е идеята? Фараонът се качва на небето и става божество, но защо все пак слиза пак? Защото храмът и целият комплекс към него трябва да продължат да функционират. Жреческата каста трябва да продължи да съществува, а народът да носи дарения. Храмът до пирамидата е нещо като енергийна централа. Обаче, ако фараонът се качи окончателно на небето, ще трябва там да остане. Затова страхът дали ще бъде одобрен е много важен.

Казвате, че Хеопс го е било страх, според тази версия?
Все пак няма никаква гаранция, че има възкръсване. Особено това си личи в моменти на кризи в Египет. Има една епоха, наречена ,,първи междинен период" около 2100 г. пр. н.е. и в края на VI -а династия и края на епохата на тези пирамиди. Тогава имаме малко нещо като социална революция. Не знаем каква е причината. Може да е започнало с промени в климата. И тогава става отказ от строежа на пирамидите, като хората си задават този страхотен въпрос кой се е върнал отвъд,че да ни докаже, че има живот след смъртта. Поставят под въпрос цялата идея за задгробния живот, което е много революционно. Според някои колеги причината е била засушаване, а аз смятам точно обратното, че е имало много вода. Археологическите слоеве показват, че е имало изобилно вода, може би дори потоп. За това свидетелства наличието на 1-2 метра наслоен чакъл, който само порои  може така да го докара. На моите разкопки доведох геолози, за да обяснят наличието на толкова чист чакъл. Те се чудат и маят и това определено е станало от времето на фараоните, защото наоколо има структури от кирпич, които можем да ги датираме. Това бедствие променя цялата идеология. Фактът, че си задават въпрос дали задгробният живот е сигурен, означава голяма промяна.

Как фараоните са си гарантирали прехода към отвъдното тогава?
По принцип, когато фараонът възкръсне до него има оригинали - папируси, както ние бихме сложили Библията или друга свещена книга. И ако фараонът не знае някои формули, може да ги прочете, за да си ги спомни или дори да ги научи. Още от Джосер тези формули съществуват. Дали първите са били на папируси вече не сме сигурни. Но от 2350 г. пр. н. е., когато последният от петата династия фараон се възкачва на престола, вече прави копие на папируса-наръчник върху стените на пирамидата. Ако копираме текстовете от оригинал на папирус, това е копие. Смятаме, че се е страхувал дали ще му сложат оригинала от папируса. След това този начин се превръща в нещо като мода. Почват и цариците да слагат такива текстове, а и върху саркофазите. Много по-късно вече ние наричаме тези текстове ,,Книга на мъртвите". Това е книга на живите - тези, които са възкръснали.

Казахте ми, че в пирамидите има изображения на петолъчни звезди и че това има нещо общо с изображението на предците, което го знаем от текст. Какви са тези петолъчки, не са ли това и кастите?
От тази преходна епоха, за която говорим между пета и шеста династия, когато имаме текстове вътре в пирамидите около 2400 - 2000 г. пр. н.е., по сводовете на двете стаи с надписи, има звезди. И идеята е, че това са прадедите, а не звезди, които са ги виждали кръгли. Това са възкачилите се на небето фараони, които светят чрез светлината на Създателя - Слънцето. И това са също така петте елемента на човешкото тяло - глава, две ръце и два крака. Ние сме свързани с петицата и не е случайно, че жреческите касти също са пет. Четири са свързани с обслужването на корабите. Египет е цивилизацията на водата. Разливът на Нил в края на юли всяка година, което съществува от милиони години, ги принуждава да изкопаят канали, така че да използват водата за напояване или транспорт. И от разделението на корабните части - нос, кърма, ляв и десет борд произлизат жреческите групировки. Имената на частите на кораба са имена на групировките плюс една. И тези са тези, които строят пирамидите. Те изпълняват всички храмови функции. Жреците съществуват преди храмовете. Всяка каста си има секция. Както ние казваме - тогава се създава административната пирамида като стройната организация.

Тези касти има ли са някакви отличителни знаци като при траките-българи или като тамги? Имали ли са отличителни цветове?
Имат, разбира се. Имат знаци и някои път надписи. Не може да се строи без да се пише. Първо трябва да се слагат хоризонталните линии. Всеки строител слага знак или дори всеки екип или секция на жреческата каста. Трябва да се види какво са работили. Например, северната секция работи в северната част на пирамидата. Обаче ако намерим камък от южната секция, това означава, че едните са помагали на другите - от северната част на строежа. И всеки знак си има някакво значение. Имаме една пирамида, на която името на архитекта е написано. Ние много често говорим, че строителите на пирамидите са били неграмотни. Но ако работиш на строежа, няма начин да не знаеш името на архитекта. Но щом името е написано значи е имало контрол.  Тези имена са били записани под облицовката. За мен е много важно, ако някой от жрец е станал архитект или е преминал от една длъжност на друга.

Вие сте по следите и на връзката на Египет с нашите земи. Всеки път правите по някое откритие. Велинград, откъдето е родът Ви крие тайните на тази връзка в имената. Какво открихте?
Гърците, отивайки в Египет, търсят оригиналните корени, защото виждат, че тази цивилизация е  много по-стара от тях. Асклепий, който е бог на здравето всъщност е Имхотеп, който е главният архитект. Имхотеп е много повече от архитект, той е идеологът на цялата технология и строителство. Името му означава ,,този, който дарява и идва с мир". Гърците отиват в храма на Асклепион, който се намира в Сакара и пренасят божеството в своя пантеон. Името Клептуза във Велинград идва от Асклепий. Коренът според мен на думата е ,,клептис". Има вероятност около Велинград да има храм на Асклепий.

Има такива храмове на много места, например в Кюстендил...
Синът на един колега от музея във Велинград го разпитвах за връх Сют-ка, което също е топоним с възможен корен от Египет. За мен идва от Сет-ка. Допускам, че бесите, чието име произлиза от Бес, египетско божество, не случайно са кръстили върха така. Сет е място. Оттам може би идва думата стол - стоя. ,,Ст" е коренът на думата  за място. Ка е енергията. А моят приятел ми казва: ,,А ти знаеш ли, че горе на върха има един трон, който е бил използван от войводите". Имало е обред по посвещение с обръсване, а наблизо има изворна вода.

Ами, име като това в Средна гора - Скумсале? Има топоними, които звучат екзотично и всъщност значението  им не се знае.
Аз предложих на проф. Валерия Фол да се направи един докторат на някои колега  на такава тема - за произхода на топонимите. Например, селото на майка ми Княжево преди се е казвало Шахли, което е по-скоро свързано с Иран. Има нещо. И на нашите земи, които ни ги взеха след 9 септември г-жа Даниела Агре намери преди няколко години нещо като дворец. Имахме къща на мегдана и ни я взеха. Направиха читалище - хубаво читалище. Разказах на Даниела историята на баба ми. Те са бягали от турците, а тя е била малка и понеже много е ревала, за да не ги предаде, са я оставили. И някои от възрастните ми лели я намират точно на мястото на двореца.

https://www.facebook.com/

Hatshepsut

Българско египтологическо общество



Деница Такева-Германова

Казвам се Деница и съм студент в магистърска програма ,,Египтология" в НБУ, един от инициаторите за създаването на Българското египтологическо общество и негов председател.

За мен египтологията е сбъдната мечта и потребност на духа още от най-ранна детска възраст.

Завършила съм право в Софийския университет, но поривът на сърцето и желанието, което не се промени през годините - да бъда част от египтологията в България, ме доведе до НБУ.

Това е мястото, на което имах истинското щастие, късмет и привилегия да срещна египтолозите - моите преподаватели, които отвориха пред мен врата към нов свят и щедро ме въведоха в него. Египтологията за мен е страст и любов от пръв поглед.

Изпълнена съм с респект, благодарност и дълг към тях заради възможността, която ми дадоха с лекциите си и с преподаването си, тъй като в днешния свят е най-ценно да попаднеш на истински и качествени хора, с които гледате в една посока и към една цел.

Защо беше основано Българско египтологическо общество на първия по рода си коледен бал на египтологията в България?

В навечерието на коледните празници, на прага на новата година, когато човек е изпълнен най-много с надежди и мечти за предстоящето, за първи път в България се проведе Коледен бал на египтологията в България.

Празничната еуфория събра на едно място 30-годишната традиция на египтологията в България в лицето на нашите египтолози проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков, доц. д-р Емил Бузов, техните настоящи и завършили студенти, бакалаври, магистри и докторанти от програмите по
египтология в НБУ, така и много хора, които имат отношение към историята, културата и наследството на Древен Египет.

Коледният бал отбеляза и едно ново начало, защото освен празнично събиране и бляскаво събитие, това беше и първият рожден ден на една чудесна идея, която отлежава с годините и отдавна чака своето време, за да порасне и да направи първите си крачки, а именно - създаването на Българско египтологическо общество.

Желанието тази идея да стане реалност, инициативата за нейната реализация дойде от нас - завършили и настоящи студенти от различните програми по египтология в Нов български университет.



Общество може да се съгради само когато има здрави основи, притегателен център, около който да се завихрят позитивни емоции и мотивирани хора, които да работят за подкрепянето и развитието на дадена кауза.

Нашето истинско вдъхновение и движеща сила са именно нашите преподаватели по египтология: проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков, доц. д-р Емил Бузов и изключителните им личностни и професионални качества, които ни вдъхнаха увереност, че това може да се случи, ако следваме техните стъпки и пример.

Тяхната неуморна, дългогодишна и системна работа, свързана с изследователска, археологическа и преподавателска дейност, дава предпоставка и в България да има такова общество, по пример на други държави, в които има история на египтологическата традиция.

Египтологията освен наука, подвластна на строго академични доктрини, е и извор на дълбоко познание за човешката личност и духовност, път към личностно себепознание и приключение на духа, търсене на отдавна загубени пътеки към тайни за човешката същност и смисъл на съществуване, за началото на времето и смисъла на бъдещето.

Египтологията е за мечтатели и приключенци, за хора, които смело рушат бариерите на времето, опитвайки се да открият скритото знание и мъдрост в древните текстове, в надписите на храмове и паметници, и разравяйки пясъците, да го покажат отново в целия му блясък.



За нас създаването на това общество беше потребност на духа и желание смело да повярваме, че можем да реализираме тази чудесна идея, с романтичните препратки към историята на създаването на други египтологически общества по света.

Както се е случило през далечната 1882 г., когато Амелия Едуардс, вдъхновена от магичната страна на Нилската долина и от своя любим професор и преподавател, един от доайените на световната египтология - сър Флиндерс Питри, дава началото на Egypt Exploration Society, което работи и се развива и до днес, и бележи постоянно успехи в развитието на съвременната египтология и най-новите ѝ открития.


Теодор Леков и Емил Бузов

Мисията, която сами си поставихме, главната ни цел е да подкрепяме и развиваме каузата на българската египтология.

Желанието ни е към тази общност да се присъединят всички, които имат интерес и афинитет към културата, историята, религията и писмеността на
Древен Египет.

Една от основните ни амбиции е популяризиране на научните постижения и световния принос на Българската египтологическа школа.

Друга съществена цел е осигуряване на подкрепа за различни дейности и проекти, реализирани от българските учени-египтолози, като на първо място застава българската археологическа мисия в Египет, която има национално значение и която е подкрепяна вече дълги години от НБУ.

На коледния бал на египтологията организирахме благотворителен търг с реплики на артефакти, свързани с Древен Египет, който имаше голям успех.



Предметите, които бяхме включили в търга, имаха своя история и лично бяха донесени от нас от Египет при последно проведения пътуващ семинар там през декември.

Имаше алабастрови статуетки, статуетки на богини, реплика на царски кинжал, носещ картуша с името на царица Хатшепсут, както и авторски предмети на творци, които бяха привлечени от нашата кауза и изработиха специално за нас предмети на древноегипетска тематика.

Един от най-интересните предмети беше авторска работа на египтолога и наш преподавател в НБУ доц. д-р Теодор Леков - керамична маска, копие
на автентична маска на жрица, с реални размери, която напълно отразяваше блясъка и изяществото на древноегипетското изкуство.

Самите ние останахме изненадани колко много хора имат желание и потребност да се докоснат до културата и наследството на Древен Египет и искат да помогнат за развитието и популяризирането на каузата ни.

Гостите ни бяха хора от различни социални сфери, хора на изкуството, журналисти, писатели, колекционери, учени от различни сфери, които бяха
привлечени и запленени от идеите ни.

Особена чест за нас беше присъствието на новопристигналия посланик на Арабска република Египет в София Н. Пр. г-н Моайад Фаталах Елдали.

Той избра Коледния благотворителен бал на египтологията за първото публично събитие, на което да присъства заедно със съпругата си. Той беше истински щастлив да види на едно място толкова много хора, които имат интерес към културното наследство на Египет, и с радост обеща съдействие и подкрепа за бъдещите проекти на Българското египтологическо общество.

Това ни даде мотивацията и ще бъде и движещата сила за изпълнението на амбициозната програма, която сме подготвили за настоящата година.

Вече тече подготовката за бъдещите събития, които ще се проведат през 2018-та година, а именно - пътуващ семинар в Египет, тематични изложби
и лекции, представяне на книги, лятна школа по египтология, посещение на световни музеи, които имат богати египетски колекции.

Целта ни е да създадем единно и работещо общество, хора, които ще бъдат събрани и вдъхновени от идеята в България да има уважавана и оценена по достойнство, развиваща се египтологическа школа, чиито постижения ще бъдат достъпни за повече хора.

Ценният труд, множеството издадени книги, лекциите и знанието на нашите преподаватели да достигнат до повече млади хора, които имат желание да развиват себе си в областта на египтологията и знанието за тази изключителна цивилизация, да се докоснат до магията на Древен Египет.

Българското египтологическо общество е естественото продължение на дългогодишния труд на египтолозите в България, защото когато човек отдава себе си и делата си в търсене и изследване на знание, което обогатява и надгражда, това буди респект и потребност у нас - тези, които обичат Древен Египет, да дадем своя дан за развитието на науката, която обичаме.

В началото на годината с много емоции и истинско желание, със запретнати ръкави за здрава работа да съграждаме позитивното, искаме повече хора да бъдат привлечени от каузата ни и, естествено, по древноегипетски си пожелаваме:
,,Замисленото в сърцата ни да бъде това, което се случва!".

http://universitetski-dnevnik.nbu.bg/

Hatshepsut

Египтологията в България - разговор с доц. Леков и доц. Бузов от НБУ

Египтологията в България възниква преди повече от 30 години - през 1985 г., с дейността на проф. Сергей Игнатов, който тогава полага началото, започвайки да води курсове по египетски език към Софийски университет. Впоследствие тази дейност се разви в Нов български университет, където египтологията намира своя естествен дом и получава сериозно развитие, каза доц. Теодор Леков.

Школата в България определено е добра, посочи доц. Бузов и допълни, че на студентите в НБУ се предлага образование във всичките степени - бакалавър, магистър, доктор.

Доц. Леков подчерта, че най-важният проект на Българския институт по египтология към НБУ са разкопките в Египет, на които той самият е ръководител.

Доц. Бузов: Ние работим съвместно с египетските служби и можем спокойно да кажем, че сме на гости в една гостоприемна страна и съвместно с тях изпълняваме нашия проект - в конкретния случай гробницата, която ние разкопаваме. Гробницата е на жрец от времето на Рамзес Втори.

Вижте целия разговор във видеото.

https://www.bnt.bg/bg/a/egiptologiyata-v-blgariya-razgovor-s-dots-lekov-i-dots-buzov-ot-nbu