• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

12 November 2019, 04:05:14

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10754
  • Total Topics: 1179
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 21
Total: 21

Политическата коректност

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 23:04:25

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut



Политическа коректност (и още политически коректен) e политически, културно-социологически термин, отразяващ установяването на система от рамки и правила, включително ,,политически коректен език", който има ограничаваща функция във връзка с етически, морални съображения, и тази задържаща и ограничаваща функция е по отношение на всяка обществена и социална изява, която би могла да касае теми от тънък характер, както и възможния и допустим обществен дебат по редица остри обществени проблеми и използваната в такива дискусии терминология. Според дефиницията на известния американски политолог и журналист Уилям Сафир ,,политически коректен" означава подчиняващ се на либералните или крайнолевите възгледи по сексуални, расови и екологични въпроси. Политическата коректност води началото си в страните от индустриалния Запад от сравнително неотдавна, през 70-те години на XX век. Целта на политическата коректност (ПК) е по адрес на дадени обособени социални малцинствени групи да се избягва употребата на думи и изказвания, които членовете на тези групи считат или евентуално биха могли да счетат за оскърбителни, а вместо това да се използва ,,политически коректен език".

Тоест политическата коректност като такава е типът социално поведение, което се съобразява с обикновено малцинствени групи, използва език, който не би бил обиден или накърняващ, това е поведение зачитащо правата, свободата и правото на уважение на индивидите от малцинствените групи.

Самият политически коректен език е начинът, по който политическата коректност се изразява.

Примери: според ПК в САЩ негри е ,,некоректен" термин, а ,,политически коректният" е афроамериканци. В САЩ и Канада се налага понятието коренни американци вместо индианци или инуити вместо ескимоси. В последно време се поставя въпрос за употребата на афроамериканци и се търси по-подходящ термин. Виж по-долу речник с политически коректните термини на български език.

Защитниците на термина и на неговото прилагане излагат основно довода, че заменяните термини са обидни или пренебрежителни и че трябва да се заменят с ,,политически" приемливи термини. Според критиците му това е обикновена употреба на евфемизми и при това явлението е доведено до абсурд. Крайните му критици го представят като практическо приложение на хипотетичния ,,новговор" от антиутопията ,,1984" на Джордж Оруел.

В САЩ политическата коректност до голяма степен е не мнение, а официална политика.


Какво е ,,Политическа коректност"?

От гледна точка на общественото развитие ПК представлява сравнително безболезнен начин на туширане на проблеми или изглаждане на остри противоречия с минимални усилия (тоест, без да се прилагат особени усилия за разрешаване на самите противоречия и за отстраняване на породилите ги причини).

Политическата коректност е всъщност една много базисна форма на цензура, действаща още преди започване на дискусията. Невъзможно е да се дискутира нещо, за което или няма думи, или не е позволено да се произнесат наличните думи. Практиката да не се обсъждат публично някои явления, а тези, които ги назовават с имената им, да бъдат заклеймявани, е много мощна и се използва широко. За целта се отглеждат специални ,,думи - плашила". С произнасянето на някоя такава дума самото обсъждане приключва, а на посмелия да се изкаже ,,политически некоректно" се налага да се оправдава и извинява. Нещо повече: лицата, политиците и обществените движения, нарушаващи рамките и правилата на ПК и използващи политически некоректна терминология или обсъждащи обществени проблеми в рамките на политически некоректен дебат, е прието да бъдат политически маргинализирани.


Лингвистични основи

Един от аргументите в защита на употребата на политически правилен език е, че той служи за предотвратяване нанасянето на обида, базирана на разлики или недъзи. Друг аргумент се базира на теорията, че езиковите конструкции (language's grammatical categories) оформят идеите и действията на говорещия ги човек. И в двата случая целта е хората да се замислят върху предубежденията си, което спомага да направят по-внимателен избор на думите, които ще ползват и по-ясно да преценяват нещата, които различните хора могат да сметнат за обидни.

Два популярни примера за тази практика са предпочитането на думата ,,инвалид" пред ,,сакат" или ,,човек с намалена трудоспособност" пред ,,инвалид" както и на ,,психично болен" пред ,,луд" или ,,човек със специални потребности" пред ,,психично болен".

Хората, критикуващи избора на думи за политически правилния език смятат, че новите термини са затрудняващи и евфемистични (заобиколни, смекчаващи) заместители на оригиналния неукрасен език, явно открояващ различия по раса, пол, сексуална ориентация, недъзи, религия и политически убеждения.

Защитниците на политически правилния език твърдят, че основанията за промяна на езика и терминологията са следните:

Правата/възможностите/свободите на определени хора са ограничени заради категоризацията им като членове на група, ползваща се с лошо име.
Това определение за групата е подразбиращо се и подсъзнателно, както и подпомогнато от лесната възможност да залепиш етикет някому.
Ако се ограничи възможността им да използват думи-етикети, хората ще са принудени да се замислят с какви думи да нарекат някого.
Ако се наложи да се замислим с какви точно думи да определим някого, започваме да се интересуваме от него повече като индивидуалност, отколкото като член на някаква група.
В лингвистиката крайната форма на хипотезата на Сапир-Уорф гласи, че езиковите конструкции (language's grammatical categories) контролират възможните мисли на говорещия. Докато малко хора поддържат хипотезата Сапир-Уорф в крайната ѝ форма, много лингвисти приемат по-умерена версия, а именно че начинът, по който виждаме света, се влияе от езиковия стил, който ползваме. Според силната форма на хипотезата ,,сексисткият език" поощрява сексистки мисли.

Ситуацията се усложнява от възможността членовете на дадена група да приемат термини, които други се опитват да променят. Например в САЩ глухите хора винаги са смятали етикета ,,глух" за отразяващ положението на членовете в групата, а не за обиден или презрителен. В днешни дни вместо етикета ,,глух" там се използва терминът ,,човек с нарушен слух", включващ и хората с частична загуба на слуха поради старост, злополуки и други причини. Макар че е политически коректен, много глухи хора смятат новия термин за омаловажаващ техния недъг.

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

В САЩ забраняват книгите на Марк Твен


Много училищни библиотеки в САЩ се освобождават от книгите на Марк Твен по решение на родителските и учителските съвети. На прицел е предимно един от най-добрите романи на писателя - "Приключенията на Хъкълбери Фин".Твен е обвинен в расизъм, както и в използване на политически некоректни думи.

По волята на автора, Хъкълбери Фин е син на пропаднал пияница,бродяга, хулиган или казано на съвременен език - труден подрастващ. "Приключенията на Хъкълбери Фин" има тежка съдба. Книгата е отричана и забранявана. Сега отново е на път да бъде обругана, заради речника на писателя и то само заради една-единствена дума - негър.

Изпълнителният директор на музея на Марк Твен - Реджина Фадън споделя : "Заради тази дума, хората смятат книгата за обидна спрямо афроамериканците."Реджина не смее да произнесе думата, предизвикваща толково спорове, както не би я произнесъл нито един американец, ако иска да няма неприятност. Така, че на Марк Твен трудно могат да простят факта, че в своите книги той нарича чернокожите роби - негри и други груби производни на тази дума.

Линията на фронта между пълната забрана и разрешаването на книгите на Твен минава през град Ханибъл, щата Мисури.Това е градът от детството на Самюъл Клеманс, бъдещият Марк Твен. Неговото име е навсякъде, сякаш да подчертае уважението към писателя.

Джо Милър - активист на афроамериканската общност в Ханибал с гордост заявява, че никога не е чел книгите на Твен. За сметка на това е за пълната забрана на неговите произведения. "Не съм чел Твен, но го осъждам."

По тази логика се ръководят и редица американски училища. Понеже всяко училище само съставя програмата си, за хиляди американчета произведенията на Твен остават непознати, а е възможно дори да не знаят за същаствуването им.

Безсмислено е да се отбелязва, че Твен е бил противник на расизма и във всички си книги подчертава равенството между хората, независимо от цвета на кожата им.През 1900 г. в "Човекът, който поквари Хадлибърг" той пише: "Нямам расови предразсъдъци... Единственото, което ме интересува, е дали даден човек е човешко същество - и толкова."

Какво да се направи, че е живял във времето , когато думата "афроамериканец" все още не е била измислена.Героите му говорят така, както е било прието по онова време.Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече - в книгата си "Бил ли е Хък чернокож?"(Was Huck Black?) (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език.Именно това има предвид Хемингуей, когато заявява "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин..."

http://www.haskovo.net/news/33321/V-S%D0%90STH-zabranyavat-knigite-na-Mark-Tven


Марк Твен аут от класиката

Световноизвестният американски писател Марк Твен е на път да отпадне от списъка на литературната класика в родината си. Виновна за това е забранената английска дума nigger (негър), с която са пълни "Приключенията на Хъкълбери Фин" и "Том Сойер". Алън Грибън, един от изследователите на романиста, възнамерява да замени обидната дума с "роб" в новите издания на книгите. Творилият в края на XIX в. Твен е употребил nigger 219 пъти в "Хък Фин" и 4 пъти в "Том Сойер". "Срамно е, че една дума е бариера пред прекрасното удоволствие от четенето", каза Грибън. Той е получил множество гневни имейли, които го обвиняват, че осквернява произведенията на Твен.
В ревизираното издание на двете култови истории някои диалектно изписани думи са заменени с книжовни. Стивън Рейлтън от Университета на Вирджиния, друг изследовател на Твен, смята идеята за издаване на редактирани версии за "ужасна". Според него езикът отразява епохата и е абсолютно автентичен.

Hatshepsut

Забраниха хит на "Дайър Стрейтс" в Канада


Dire Straits - Money For Nothing

Причината затова е заради наличието на дума, която в северноамериканския жаргон се използва като презрително обръщение към човек с нетрадиционна сексуална ориентация

Съветът по медийни стандарти на Канада призна хита на британската група "Дайър Стрейтс" (Dire Straits) от 1985 г. Money for Nothing за оскърбителен за хомосексуалните и забрани излъчването му в оригиналния вид.

Причината затова е заради наличието на думата "faggot", която в северноамериканския жаргон се използва като презрително обръщение към човек с нетрадиционна сексуална ориентация.

Решението Money for Nothing да не се излъчва в оригиналния си вид е публикувано на сайта на организацията.

Жалбата е подадена през февруари 2010 г. от представител на сексуалните малцинства.

Той чул по радиото един от куплетите на песента и го сметнал за неприличен.

Съветът анализирал текста и се съгласил, че

"излъчваните по радиото песни трябва да отразяват ценностите на 2010, а не 1985 г.".

"Трябва да подчертаем, че тук не става въпрос за решение, касаещо се до факта, че песента е на "Дайър Стрейтс", а до това каква дума се казва", коментира Рон Коен, председател на съвета.

Оригиналната версия на над 25-годишната песен получи награда "Грами" за най-добър запис на годината.

През 1985 г. с клипа на песента започва излъчването на европейския клон на музикалната телевизия Ем Ти Ви.

Hatshepsut

Ето че и германците възприеха челния американски опит да манипулират миналото със задна дата в стил "1984" по Оруел, и то с низката цел да се харесат на негрите :sad-1:

Махат от творби на Пройслер думи като "негърче"

Едно от най-старите германски издателства "Тинеман" (Thienemann Verlag) ще спре да издава книгата на прочутия писател на ФРГ Отфрид Пройслер "Малката вещица" в оригиналния й вид заради използваните в текста думи "негър" и "негърче".
 Това съобщи представителят на издателството Клаус Вилберг в интервю за съботния брой на в. "Тагесцайтунг", части от което са публикувани днес, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.

 "Книгите трябва да бъдат адаптирани към езиковите и политическите промени. Само в този случай ще останат вечни" - по този начин аргументира позицията на издателството Вилберг. Той уточни, че политически некоректните думи просто ще бъдат зачеркнати, без да бъдат заменяни с други. По думите му сътрудници на издателството ще прегледат и други произведения за "неподходяща лексика".

 Отфрид Пройслер (1923, Райхенберг) е едно от големите имена в германската литература за деца, наред с Ерих Кестнер и Михаел Енде. След щастливо детство в Северна Бохемия, е изпратен на фронта по време на Втората световна война и прекарва пет години в съветски плен. Работи като начален учител и репортер във вестник до 1970 г., когато се отдава изключително на писане. Пройслер се прославя с разкази и романи за деца и юноши - "Малката вещица", "Малкият призрак", поредицата за разбойника Хоценплоц, "Крабат". Неговите приказни истории са всичко друго, но не и еднозначни или наивни, героите му търсят първо себе си и чак след това приключения и съкровища. Най-хубавите му вълшебства са тези на общуването между хората.

 Трийсет и двете Пройслерови творби са познати по цял свят както като книги, така и във филмовите си варианти. Преводите им са около 300 на 55 езика. Общият им тираж достига 55 милиона екземпляра. Повечето от тях са носители на литературни отличия. По данни на "Тагесцайтунг", писателят дълго не е давал съгласието си да бъде променен оригиналният му текст.

http://dnes.dir.bg/news.php?id=12737104

Hatshepsut

Цензурираха Пипи Дългото чорапче заради ,,расистки фрази"


Поредно политкоректно безумие от Европа - шведската обществена телевизия SVT пуска ново редактирано DVD издание на легендарния детски сериал от 1969 г. ,,Пипи Дългото чорапче". Посегателството срещу класическата детска приказка е заради ,,фрази, които могат да бъдат възприети като расистки или обидни".

В сцените, в които популярната героиня на Астрид Линдгрен нарича баща си ,,крал на негрите", ще се чува само ,,крал", а епизодът, в който Пипи играе на ,,китайци" и си дърпа очите, е изцяло премахнат.

Тези промени са одобрени от акционерното дружество Saltkrakan, което държи издателските права на Астрид Линдгрен.

Подобни безумни идеи на либералните фанатици и привърженици на мултикултурализма не са нещо ново. Преди няколко години в САЩ бе направен опит да се цензурира Марк Твен, отново заради ,,расизъм". За щастие, тогава здравия разум надделя и не бе допуснато осакатяване на творчеството на големия писател по политически причини.

http://nreporter.info/

Hatshepsut

Ку-ку, ку-ку: преименуват птици с расистки имена


След Пипи Дългото чорапче в Швеция го отнасят финките и кукувиците

В Швеция борбата с расизма започва да придобива леко комични измерения. След като наскоро сериалът за Пипи Дългото чорапче бе цензуриран и баща ѝ от негърски крал стана просто крал, а след това и редакцията бе пренесена в любимата на милиони деца книга, сега в северното кралство са решили да сменят имената на няколко птици, чиито имена са обявени за расистки и обидни.

Шведското орнитоложко дружество е изготвило списък на наименованията на шведски на всички световни птици и е установило, че имената на няколко вида са неприемливи, съобщават местните медии.

Zigenarfågeln (циганска птица), negerfinken (негърска финка) и kafferseglaren (негър моряк) и Kaffergöken (негърска кукувица) са част от птиците, които ще получат нови политически коректни имена.

В публикациите се уточнява, че "Kaffеr" е термин, използван за обидно означаване на черен цвят по времето на апартейда в Южна Африка. Днес в държавата се смята за престъпление използването на тази дума.

Тази дума наистина представлява подбуждане към омраза и затова е необходимо да се премахне това име, казва Ерланд Жирле, един от хората, участвали в разработването на новите имена.

В Швеция обръщат много сериозно внимание на обидите на расистка основа.

Тази година Пипи Дългото чорапче ще навърши 70-ия си рожден ден, но с цензурирана версия на книгата, стана ясно преди няколко дни.

От творбата на Астрид Линдгрен ще бъде премахнато съдържанието, което се смята за расистко.

През април ще бъде публикувано ново издание на книгата и в нея бащата на Пипи ще бъде "крал на Южните морета", съобщи Карин Ниман, дъщерята на Астрид Линдгрен, която заедно с другите членове на семейството има издателски права върху творбите й. Семейството на писателката многократно обяви, че е напълно съгласно с редакциите на книгата.

https://clubz.bg/15003-ku_ku_ku_ku_preimenuvat_ptici_s_rasistki_imena

Hatshepsut

Гърция се ядоса на Лидъл: Изтрил кръстовете на църквите им от опаковките си


Гърците се ядосаха на веригата магазини "Лидъл", че в седмицата на техните продукти - гръцка седмица, търговците изтрили от опаковките си християнските символи на страната им.

Това пише българският вестник за Гърция - "Български новини", който цитира възникналия скандал, описан в RTL.

,,Аз съм шокиран да видя "Лидъл" да продава гръцки продукти, опитвайки се да изтрие част от гръцкия пейзаж и култура", пише клиент на магазина на име Антоан, който се обърна към мрежата RTL, и сигнализирал за проблема.

Към оплакването си той е прикрепил снимките на опаковките, които е купил от Белгия. На тях се вижда как традиционен пейзаж на църкви с кръстове отгоре са сложени върху гръцките традиционни продукти ERIDANOUS, които се предлагат от "Лидъл" тази седмица.

По този начин църквата без кръст в Санторини се появява на пакети от кисело мляко, шам-фъстъци, фета и дори мусака.

,,Помолихме "Лидъл" да обясни причината, поради която кръстът е премахнат", казва пред RTL.be възмутеният клиент.

От там отговарят: ,,Избягваме да използваме религиозни символи, защото не искаме да изключваме религиозни убеждения. Ние сме компания, която зачита мултикултурализма и този принцип е илюстриран на ,,дизайна" на опаковката".

От Лидъл обаче не обясниха защо е избран този пейзаж, а не такъв, в който няма църква или друг християнски символ.

Разкриването на проблема предизвика силни реакции, като потребителите са шокирани и възмутени от решението на германската верига, която се извини на потребителите: ,,Намерението ни не беше да шокираме. Избягваме използването на религиозни символи в нашите пакети, за да поддържаме неутрално отношение към всички религии и ако това се разбира по друг начин, тогава се извиняваме на онези, които са шокирани", каза говорителят на "Лидъл" в четвъртък следобед.



https://offnews.bg/ikonomika/gartcia-se-iadosa-na-lidal-iztril-krastovete-na-tcarkvite-im-ot-opako-664229.html

Hatshepsut

16 August 2018, 23:18:13 #7 Last Edit: 16 August 2018, 23:21:19 by Hatshepsut
Забраната на "Отнесени от вихъра": Докъде ще стигне културната война в САЩ?


"Историята трябва да бъде педагогически, а не терапевтичен обект. Вместо да демонтираме статуя или да забраним книга, точно обратното, трябва да заведем децата, учениците пред тази статуя, да им дадем да прочетат тази книга, като им обясним какво се е случило, предоставяйки им всички елементи, които ще им позволят да си съставят мнение, изхождайки от знанието".

След лова на статуи, културната война, която изглежда се разрази в САЩ след Шарлотсвил, неотдавна засегна и киното, със забраната в Тенеси на прожекция на "Отнесени от вихъра". Лоран Буве, професор по политически науки в Университета Версай-Сен Кентен-ан-Ивлин, анализира в интервю за "Фигаро" тази тенденция в Съединените щати. През 2015 г. Лоран Буве издаде книгата "Културната несигурност" (L'Insecure Culturelle). Последната му книга, "Левицата зомби, хроника на едно политическо проклятие" (La gauche Zombie,  chroniques d'une malédiction politique), бе публикувана през март 2017 г. във Франция.

 
- Едно кино в Тенеси отмени прожекцията на митичния филм "Отнесени от вихъра" от 1939 г., заради потенциално расисткото му съдържание спрямо чернокожите. Какво мислите за това?


- Дори и да не е нещо ново, особено в САЩ, през последните месеци има тенденция подобен тип поведение и реакции да зачестяват. И преди всичко те много повече са отразявани в медиите, отколкото преди. Превърнаха са в "събития". Тази видимост се дължи до голяма степен на организацията в социалните мрежи на асоциации и групи за натиск, които се борят за ревизия на историята, за да надделее тяхната визия. В случая с Мемфис - една специфична визия за идентичността: тази, която се отнася до цвета на кожата, "расова", в термините на американския дебат.

В това е сърцевината на въпроса. Институциите, като киното, от което е било поискано да изтегли филма от програмата си, като местните власти, които са били приканени да преименуват улица или да демонтират статуя, като университетите или библиотеките, призовани да се откажат от преподаването на даден автор или заемането на дадена творба... всички те все повече са подчинени на подобен род искания, които идват от мобилизацията на групи, създадени около критериите на индивидуалната идентичност ("етно-расова", пол, религия, сексуална ориентация...) на техните членове. Мобилизации, които вече се случват предимно онлайн.

Проблемът, повдигнат от един такъв пример, препраща пряко към употребите на историята, към начина, по който я разглеждаме и препрочитаме, в светлината на съвременните възприятия и концепции. Това е повсеместен проблем, постоянен източник на питане. Тук навлизаме в съображения, които могат да станат политически проблем, когато това питане надхвърля рамката на чисто историографските дискусии, за да се превърне в обществен залог, и най-вече, когато тази или онази група иска да наложи своя възглед за историята на другите, изисквайки последствията от нея да се проявяват пряко в публичното пространство или колективния живот: да не се позволява вече прожектирането на този филм или да се забрани гледането на статуята на дадена историческа личност.

 

- Това се случи след оттеглянето на някои статуи на личности от Конфедерацията и събитията в Шарлотсвил. В плен ли са САЩ на истинска културна война? Докъде може да стигне тя?


- Съединените щати се превърнаха, поне от 70-те г. на ХХ век, в нещо като лаборатория за отклоненията на идентичността от всякакъв вид, поради идентичностния обрат, който приеха както политическите и социалните борби на левицата (черното движение, феминизма, гей движението...) в края на 60-те г. и началото на 70-те г., така и заради радикализацията на част от бялото население около "ценности", особено религиозни.

Оттогава има форма на културна война (т.е. около залози, свързани с идентичността), в различни форми според епохите. След възхода на движенията на идентичността, произлезли от мобилизирането на културните "малцинства" през 70-те г., рейгъновата "реакция" (backlash) през 80-те г. доведе до втвърдяване на позициите на двата лагера.

Още в края на 80-те г. Алън Блум предупреждаваше за това отклонение в книгата си "Затварянето на американския ум" (The Closing of the American Mind), показвайки до каква степен университетските кампуси са се превърнали в място на новата "политическа коректност", целяща да оголи американската култура от нейните западни доспехи, християнски, бели, мъжки, хетеросексуални... за да настани там мултикултурната различност, която присъства в обществото.

Този преход от дългогодишното наблюдение в САЩ от автори като Хорас Калън или Уолт Уитман, например, на един фундаментален и основополагащ културен плурализъм на американското общество, към форма на нормативно изискване, възнамеряващо да превърне този културен плурализъм в организация на политическия, юридическия и социалния живот, този преход от де факто мултикултурализъм към нормативен културализъм, е съществен за разбирането на това, което се случва днес.

Президентската кампания през 2016 г. и идването на власт на Доналд Тръмп отвориха нова глава в  историята на този идентичностен антагонизъм, нажежен до крайност вече от самия президент. Тръмп наистина реши да поеме изцяло върху себе си американската културна война, като бъде избран от единия лагер срещу другия, позволявайки така една много широка мобилизация на противниците си, доста отвъд класическите групички от активисти. Това доведе до онова, което можем да констатираме днес в Шарлотсвил, но което води и до едно много по-съществено напрежение, отколкото при президентството на Обама, в много градове между полицията и малцинствата, особено черното малцинство. Сякаш избирането на Тръмп освободи от комплекси расизма на някои хора.

- Това е част от много по-широкото отклонение на мултикултурализма. Какви са идеологическите корени на този тип искания? Как стигнахме дотук?

 
- "Идентичностният обрат", който споменах по-горе, се дължи на комбинация от фактори, някои чисто американски (спецификата на черния въпрос, контекста на 60-те г...), други по-широки (преход към постиндустриално общество и от социален прочит, изхождайки от класата, към един по-културен прочит, основан на особеностите на индивида, превръщане на политическата антиколониална война от 50-60-те г. в борба за признаване на идентичността...). Във всеки случай,  от този конкретен момент, преди почти 50 г.,  можем да започнем да наблюдаваме отклоненията, чиито последици виждаме днес.

Идеологически, едновременно става дума за отслабване или изоставяне на големите идеологически разкази, които структурираха ХХ век, особено около марксизма, който омаловажаваше аспекта на културната идентичност за сметка на класовата принадлежност, социалните детерминанти; и промените на модерния индивидуализъм, който, след една градивна фаза около идеята за универсализъм на правата, задълбочена демократизация на обществата и еманципация на личността от всяко господство... доведе до изостряне на критерия за нашата индивидуална идентичност, съставена от множество елементи, чиято характеристика е, че е била отричана, зле признавана, недооценявана и т.н.

Срещата на този нов индивидуализъм с идеята за "малцинство" бе в сърцевината на съвременния мултикултуралистки подход (нормативния мултикултурализъм).

Наблюдаваме тази промяна особено в средите на част от левицата. Там, където господстваше марксизмът и неговите разклонения, днес се e настанила истинска мултикултуралистка идеология. Поразителното, е, че дори и същността на анализа на обществото и целта на неговата революционна промяна да бяха напълно изоставени и забравени, все още действат същите идеологически процеси. Част от левицата се опитва дори, с помощта на старателна софистика, да представи борбата си за културната идентичност за социална борба. Постоянната и следователно много неправилна употреба на термини като "доминирани" или "междусекторност", се опитва да прикрие тази архитектурна еволюция от 50 г. насам. Сякаш на всяка цена трябваше да накара хората да повярват, че се бори срещу капитализма и за пролетариата, за да може все още да се нарича "лява".

Поразителното е, че въпреки опитите да остане в класическата лява линия, това отклонение на идентичността възстановява акцентите на расистките теории от ХIХ век, най-лошите комунитаристки възгледи, описани от германската социология, от Фердинанд Тьонис или Макс Вебер, или пък оправдава фундаментални, естествени неравенства между мъжете и жените! Един от най-удивителните примери е връщането към фундаменталистки, креационистки и наистина мракобеснически прочити на религиозните текстове.

И човек преминава от учудване към изумление, когато чува интелектуалци или изследователи, които на висок глас претендират, че са от най-автентичната левица, да оправдават тези регресии в името на индивидуалната свобода, равенството или еманципацията.

 
- Представителният съвет на черните асоциации (Cran) призова за замяна на "статуите на срама", като тази на Жан-Батист Колбер, автор на Черния кодекс, в парламента, с фигурите на личности, които са се борили срещу робството и расизма. "Досега за Шарлотсвил френските коментатори изобличаваха американския расизъм (много важен, вярно), без никога да видят гредата в окото на Франция... Вашите герои са нашите палачи. (...) Няма ли връзка между пиедестала, на който се поставят привържениците на робството, и социалното презрение, което понасят потомците на роби?", пише председателят на Cran, Луи-Жорж Тен. Какво мислите за това?

 
- Първо, преди да копират идеите на САЩ, някои хора би трябвало не само да ги огледат два пъти (и да разберат, че не може да избираш този или онзи елемент, според желанието си, от американското общество, когато всичко е свързано и има своя собствена история и т.н.), а да помислят за разликите в положението на американското и на френското общество! Особено от гледна точка на историята на робството в двете страни.

После този вид приказки, искания, ни кара да сложим пръст в един доста опасен механизъм. Къде спираме, когато веднъж сме решили да пренапишем историята? И кой решава? Днес статуите, а утре какво? Книгите? Няма ли да даде публичното изгаряне на книги визия за историята в съответствие с исканията на тази или онази идентичност? Това очевидно не събужда хубави спомени и ми се струва много опасно. Виждам в него едновременно безразсъдство, безотговорност и очевидно форма на цинизъм.

В крайна сметка, историята трябва да бъде педагогически, а не терапевтичен обект. Вместо да демонтираме статуя или да забраним книга, точно обратното, трябва да заведем децата, учениците пред тази статуя, да им дадем да прочетат тази книга, като им обясним какво се е случило, предоставяйки им всички елементи, които ще им позволят да си съставят мнение, изхождайки от знанието. Така по въпроса за робството е важно да покажем неговите движещи сили, пътища, опит, страданията, които е породило... За щастие, от години насам множество исторически трудове, но също творби, особено в киното, позволиха да се опознае по-добре тази историческа реалност.

 
- Изоставя ли Франция своя републикански модел в полза на един американски мултикултуралистки и политически коректен модел?

 
- Да кажем, че сме в момент на борба между тези две визии. Има страхотен натиск от нормативния мултикултурализъм, подкрепен от редица чуждестранни примери, на които не се колебаят да се опрат неговите защитници, в противоречие впрочем с културния си релативизъм и скрупульозната си воля за зачитане на местните култури, между другото. Но също така трябва да се отбележи, че в чужбина нещата не се подразбират от само себе си. Последният труд на Марк Лила (The Once and Future Liberal) свидетелства за това. В САЩ и другаде, особено левицата, продължават да мислят за егалитарен универсализъм (най-вече между мъжете и жените) и за свобода на мисълта във всички области, включително религията.

Във Франция битката е трудна за привържениците на републиканската визия (така я наричат във Франция, но всъщност философски става дума за смесица от привързаност към свободата на мисълта, идеята за универсалния хуманизъм, плурализма и интелектуалното отваряне, използването на разума срещу догмите...). От една страна, защото наследените методи, особено вляво, от предишния идеологически период, се използват широко, за да бъдат накарани тези интелектуалци да замълчат, от опити за политическа и академична дисквалификация до клеветнически обвинения. Бързо започват да те смятат за расист или "ислямофоб", когато се дискутират мултикултуралистките догми, например.

От друга страна, както в медиите, така и в академичните среди, например, рефлексите на подчинение на тази полиция на мисълта все още са много актуални. Не толкова от съгласие с тях, тази идентичностна идеология остава много ограничена, ако се вгледаме отблизо в няколкото асоциации от активисти и медийни личности, а от страх да не погледнат с лошо око на теб и да те "изобличат" публично, особено в социалните мрежи, от конформизъм също, за да нямаш "неприятности".

Така при много леви активисти в партиите и синдикатите наблюдаваме форма на умишлено премълчаване по тези въпроси, от желание да останат в комфорта на социалната борба (въпреки че тя е далеч от истинските им тревоги...), което ги кара да приемат за чиста монета онова, което говорят идентичностните мултикултуралисти, понеже те са "от ляво", в същия "лагер". Подобен "лагеризъм" обаче от години води до политическа, а вече е и изборна безизходица, в която се намира днес цялата левица: отдалечаване от народните слоеве и неразбиране на онова, което се случва в дълбочина във френското общество. 

Така че битката на републиканците, както казвате, е едновременно интелектуална и идеологическа битка, за да попречи на идентичностния уклон на нормативния мултикултурализъм да засегне още повече нашето общество, и политическа битка, за да даде отново на левицата инструменти за анализ на обществото, в съответствие с неговото развитие. Да оставим полето на идентичностната мисъл не е проблем на дясното или лявото, това само по себе си е проблем. Всеки трябва да го осъзнае, за да избегнем трагичните последици.

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/zabranata-na-otneseni-ot-vihyra-dokyde-shte-stigne-kulturnata-vojna-v-sasht

Hatshepsut

Политическа коректност и в... програмирането


Πoлитичecĸaтa ĸopeĸтнocт зaпoчнa дa ce cпaзвa и в eзицитe зa пpoгpaмиpaнe. Mинaлaтa ceдмицa извecтният Руthоn paзpaбoтчиĸ Bиĸтop Cтинъp (Vісtоr Ѕtіnnеr) oт Rеd Наt пoĸaзa чeтиpи oплaĸвaния. Oплaĸвaниятa ca oт пoтeнциaлнo ocĸъpбитeлнитe тepмини mаѕtеr/ѕlаvе (гocпoдap/poб), ĸoитo ca cлyжeбни дyми в ĸoдa нa Руthоn. Aвтopът пpeдлaгa тe дa бъдaт зaмeнeни cъc coциaлнo нeyтpaлни дyми, ĸoитo нe ocĸъpбявaт xopaтa, чиитo пpeдци ca били poби. Kaтo възмoжни aлтepнaтиви ce пpeдлaгaт тepминитe раrеnt/wоrkеr.

Teзи пpoмeни cъвceм нe ca нeщo нoвo. Toвa e eднa нoвa тeндeнция в paзличнитe eзици зa пpoгpaмиpaнe и в тexнoлoгиитe. Cтинъp дaвa пpимepи зa aнaлoгични пpoмeни в Rеdіѕ, Druраl, СоuсhDВ и Dјаngо. B пpoгpaмнитe eзици Dјаngо и СоuсhDВ тepминитe mаѕtеr/ѕlаvе ca зaмeнeни c lеаdеr/fоllоwеr.

Cтинъp cи пoзвoли дa ĸaжe, чe ,,poбoвлaдeлчecĸaтa" тepминoлoгия вce пaĸ мoжe дa бъдe ocтaвeнa зa няĸoи тepмини, ĸaтo нaпpимep mаѕtеr в Gіt, роѕtmаѕtеr и т.н.



Ho нe би. Paзгopя ce cтpaxoтнa диcĸycия. Peдицa пoтpeбитeли и пpoгpaмиcти ca нa мнeниe, чe тeзи cлyжeбни дyми в пpoгpaмнитe eзици ce acoцииpaт c poбcтвoтo и нepaвнoпpaвиeтo. Дpyги пoдчepтaвaт, чe тoвa ca пpocтo нaлoжили ce c вpeмeтo пpoгpaмиcтĸи тepмини, ĸoитo нямaт нищo oбщo c oдoбpявaнeтo нa poбcтвoтo.

B ĸpaйнa cмeтĸa caмият cъздaтeл нa eзиĸa Руthоn Гyидo вaн Pocyм peши дa мaxнe пoлитичecĸи нeĸopeĸтнитe дyми mаѕtеr (гocпoдap) и ѕlаvе (poб). Kъм днeшeн дeн Руthоn e нa тpeтo мяcтo в peйтингa зa нaй-изпoлзвaнитe пpoгpaмни eзици.

Измeнeниятa щe влязaт в cилa oт вepcия Руthоn 3.8. Cлyжeбнитe дyми mаѕtеr и ѕlаvе щe бъдaт зaмeнeни c сhіld и wоrkеr (дeтe и paбoтниĸ).

Гyидo вaн Pocyм peши дa нaпpaви тoвa, пoнeжe зaпoчнaл дa пoлyчaвa твъpдe мнoгo пиcмa c oплaĸвaния oт тaзи тepминoлoгия. Toй нe e иcĸaл дa ce изĸaзвa пyбличнo, зa дa избeгнe pyгaтeлcтвaтa и oбвинeниятa в диcĸpиминaция, pacизъм и ĸaĸвo ли oщe нe.

Caмo чe възниĸвaт нoви пpoблeми. Зaмянaтa нa cлyжeбнитe дyми щe дoвeдe дo oбpaтнa нecъвмecтимocт. Toecт, пpoгpaмитe, нaпиcaни нa пpeдишнaтa вepcия нa Руthоn, нямa дa paбoтят c нoвaтa вepcия нa eзиĸa.

Имa и oщe. Paзpaбoтчицитe и пpoгpaмиcтитe oбpъщaт внимaниe, чe дoĸyмeнтaциятa нa Руthоn нe дyблиpa дoĸyмeнтaциятa нa Lіnuх. A вcъщнocт имeннo oттaм идвa изпoлзвaнeтo нa тepминитe mаѕtеr/ѕlаvе. Πo тoзи нaчин, aĸo пpoмeнитe влязaт в cилa caмo зa Руthоn, тoвa щe дoвeдe дo oтĸлoнeния в Lіnuх cтaндapтa. Гpyбo ĸaзaнo, eдни и cъщи фyнĸции в дoĸyмeнтaциитe нa Руthоn и Lіnuх щe бъдaт oпиcвaни пo paзличeн нaчин. Haвяpнo щe бъдaт пoиcĸaни пpoмeни и в дoĸyмeнтaция нa Lіnuх. Ho eдвa ли Topвaлдc щe ce cъглacи c пoдoбнo нeщo.

Bcичĸo тoвa изглeждa зaпoчвa пpeз 2004 гoдинa, ĸoгaтo гpyпaтa зa мoнитopинг Glоbаl Lаnguаgе Моnіtоr нapeчe mаѕtеr/ѕlаvе ,,пoлитичecĸи нaй-нeĸopeĸтния тepмин нa гoдинaтa". Beднaгa ce пoявиxa aĸтивиcти, ĸoитo ce възпoлзвaxa oт cитyaциятa.

Bcичĸo дocтигнa гpaндиoзни мaщaби. Cъвceм нe нa шeгa cъздaтeлитe нa CУБД Rеdіѕ oбмиcлят пpeмaxвaнeтo нa mаѕtеr и ѕlаvе. Taм ce пpeдлaгaт cъвceм ĸapдинaлни пpoмeни, ĸaтo нaпpимep пpeимeнyвaнe нa oпepaциитe ЅLАVЕОF в RЕРLІСАОF и т.н.

B peдицa фopyми пoтpeбитeлитe иpoничнo oтбeлязaxa, чe ocтaвa нepeшeн въпpoca cъc cигнaлитe нa шинитe РСІ Маѕtеr и Ѕlаvе.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Буковски: Политическата коректност е по-злобната версия на марксизма


"Имаше един философ - Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марксист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка - че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи - това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма - за патология. ,,Едва тогава - пише Маркузе - най-после ще разрушим буржоазното общество". Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинствата, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на марксизма.

През септември 2009 г. Владимир Буковски посети България по покана на издателство ,,Факел експрес", Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници Юз Алешковски и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Припомняме откъси от неговото изказване, които тогава останаха, може би, недокрай разбрани от широката аудитория, тъй като дебатът за джендър идеологията и Истанбулската конвенция у нас още не се беше състоял, но днес добиват съвсем актуално звучене :

 ,,Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки - мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: ,,Мъжко шовинистично прасе". Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: ,,Това са хора от близкия университет ,,Бъркли" - ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От ,,Бъркли" тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени".

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата - куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив - още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно - жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел - не трябва да ги наричаме ,,мис" и ,,мисис", защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език ,,miz". Не трябвало да се казва ,,history" (история), защото това било ,,his story" (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата ,,woman" (жена) се съдържа думата ,,man" (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка - задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи - хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech - език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. ,,Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги", тръбеше той, но кой да го чуе...

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. ,,Венецианският търговец" е антисемитизъм. ,,Отело" - тук става въпрос за расизъм. ,,Укротяване на опърничавата" - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на ,,Ромео и Жулиета", защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ - Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марксист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка - че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи - това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма - за патология. ,,Едва тогава - пише Маркузе - най-после ще разрушим буржоазното общество".

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата - хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението ,,Жените на Америка срещу феминизма". Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинствата, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто - за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма - той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: ,,Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва". Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: ,,Защо така ни ненавиждате?", а аз му отговорих: ,,Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм - добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?"

  ----

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (,,психушки"), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на "Наръчник по психиатрия за инакомислещи".

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

http://www.glasove.com/categories/na-nov-glas/news/bukovski-politicheskata-korektnost-e-po-zlobnata-versiya-na-marksizma?fbclid=IwAR2y07QaJN-XbVWb7g4R2MRWIG_7koca1MLLD-dg_EujzJrTHs2E-a-COsk

Hatshepsut

Шега с ,,простия българин" може, с ром или бежанец - не

Мюсюлмани може да мразят християни, обратното - не


АВТОР: Владислав Апостолов

Защо толкова много хора, които обичат да сигнализират, че са против омразата звучат доста... омразно?

Те очевидно мразят омразата, но не ги ли вкарва това състояние в екзистенциално противоречие?
...

И нека не се лъжем - в последните години манипулациите с ключова дума омраза са приоритет основно на една фракция от политическия пейзаж.

Това са левите прогресивни либерали, които доминират обществения разговор през почти пълния си контрол над мейнстрийм медии, университети, културни институции, администрации и неправителствени организации.


Феминистка активистка на протест. На фланелката й е изписано: ,,Белите мъже са терористи"

Парадоксите, които произвежда системната злоупотреба със звучната дума омраза са сочни и комични.

Напомнят на онзи виц, в който се призовава да отхвърлим расизма и да заживеем като бели хора.
...

Например, когато някой журналист или холивудски актьор каже публично, че Доналд Тръмп е идиот и трябва да бъде в затвора, това почти винаги се описва като ,,смела и критична позиция".

Ако се кажат същите думи за Хилъри Клинтън това вече става ,,език на омразата".

Ако някой реши да осмее Християнството получава похвала за своята свободна позиция.

Но в момента, в който сменим религиите и на мястото на Християнството сложим Исляма някак си магически свободната позиция се превръща в ,,престъпление от омраза".

Образът на Христос, потопен в урина е изкуство.

Карикатура на Мохамед е акт на омраза и дискриминация.

А в много случаи - и смъртна присъда.

Ето как нестабилната природа на омразата ни играе номера.

Трудно е да сложим една солидна и принципна дефиниция.

Ако го сторим, много журналистически и политически кариери ги очаква гибел.


Карикатура за политическата коректност. Над тоалетната вляво с корана е написано ,,Престъпление от омраза". На тоалетната вдясно с библията е написано ,,Изкуство"

...Активните градски либерали обожават да се гаврят с ,,простия българин" и да посочват неговата неспособност да се интегрира на Запад.

Същите хора много мразят, когато видят същите думи, но насочени към сирийци, еритрейци, сомалийци или роми.

За тях това си е чиста проба език на омразата.

Как така ,,простите българи" е забавна реплика, а ,,простите пакистанци" е престъпление?

,,Българска работа" може, но ,,циганска работа" води до жалба в Комисията за защита от дискриминация.

В объркания свят на омразата едни групи са длъжни да мразят, а други трябва да бъдат мразени.

Жените могат да мразят мъжете.

Черните могат да мразят белите.

Мюсюлманите могат да мразят християните.

Хомосексуалните могат да мразят хетеросексуалните.

Но никога обратното.

https://www.lentata.com/page_14055.html

Hatshepsut

Екзекутори на езика

Често чуваме как либералните апологети на политическата коректност снизходително поучават публиката си с твърдението, че това е просто въпрос на ,,добро възпитание". Те проповядват, че да си политически коректен е същото като да не си груб и зъл, а самата концепция няма нищо общо със смазването на свободното слово и насилственото изтласкване на напълно легитимни позиции и идеи от публичния разговор.

Трудно е да се изпита нещо различно от съжаление и гняв към пречупените и подчинени съзнания, които хищно поглъщат тази пропаганда и после питат за още.

Особено, когато критичната маса от вярващите в подобно обяснение имат себе си за образования, градски, интелигентен и добре изглеждащ каймак на Западния свят - една превъзходна и елитна прослойка, призвана да поведе примитивите по пътя на многоцветния прогрес.

Разбира се, съществена част от този привилегирован масив много добре знае какво прави, но съзнателно и калкулирано участва в това индустриално промиване на ,,елитни" мозъци по различни причини - лични, цинични, финансови или нихилистични. Ала не трябва да се пренебрегва числеността и на действително подведените, объркани мъже и жени с добри намерения и извънредно лоши способности за навигация в глобалния лабиринт от информация и интерпретации. 

Официалната либерална реакция след поредния варварски акт на ислямски джихад - този път срещу молещи се християни и чуждестранни туристи преди дни в Шри Ланка - ни даде още една трагична възможност да наблюдаваме какво всъщност представлява политическата коректност в реално време и от възможно най-високите и разпознаваеми трибуни.

Преди всичко политическата коректност е инструмент за инквизиция на езика

Думи и понятия, които се станали неудобни на прогресивната пропаганда се изкривяват, изтриват и подменят като в дистопия на Оруел. Явно най-новият голям враг на либералния проект е фактът, че християните са най-преследваните религиозни хора в света. За да се изчегърта тази реалност от публичния разговор стотиците жертви на ислямски терористи в Шри Ланка бяха описани и отписани като ,,почитащи Великден".

В притеснително синхронизиран роботизиран ритъм Барак Обама, Хилъри Клинтън и още десетки лица и говорители на либерализма в политиката, медиите, академичните среди и шоубизнеса пуснаха почти еднакви стерилни статуси в официалните си профили в социалните медии. В тях те нито един път не споменаха думите ,,християни", ,,християнство", ,,джихад" или  ,,ислямски тероризъм". Тази патологична проява на политическа коректност е още по-брутална като я сравним с реакцията след нападението над мюсюлмани в Крайстчърч, Нова Зеландия. Същите тези хора и медии не спряха да говорят за жертви мюсюлмани, за омраза, за тероризъм и расизъм, за вината и отговорността на белите и немюсюлманите.



Младата звезда на прогресивните социалисти и икона на либералните медии Александа Окасио-Кортезпусна над дузина поста в профила си в Twitter, посветени на нападението в Нова Зеландия и нищо за Шри Ланка. А самите медии бързо и грозно превърнаха атентатите в брутална идеологическа бухалка. Washington Post написа: ,,Атаките в Шри Ланка разпалиха крайнодесен гняв" , а New York Times излезе със статия за това как сега мюсюлманите са тормозени от християни в Шри Ланка.

Контрастът е драматичен и показателен за механизма, по който политическата коректност изнасилва езика и смисъла в полза на ,,правилните" политически послания. Целта е да се продаде разказ, в който мюсюлманите са преследвани жертви, които се нуждаят от специална защита, а християните са бели привилегировани расисти, дори и когато са небели, бедни и преследвани островитяни в Южна Азия.

Затова едно изолирано нападение на един психопат в джамия е превърнато в дефиниращ епохата момент в пълен разрез със статистиката, а поредните ислямски атентати, зад които стоят добре организирани структури и са открито подкрепяни от милиони хора, са просто инцидент без контекст и последствия. Да не говорим за броя на жертвите и драстичната разлика в отношението към мюсюлмани в Западния свят и към християни в ислямските общества. Всъщност, какви християни. Новата дума е ,,почитащи Великден".

Джихадистите убиват хора, а политически коректните апологети обезглавяват думите

Те са екзекутори на езика. Ако след срамната реакция на терора в Шри Ланка, онези объркани хора с добрите намерения от началото на текста още имат съмнения относно истинската природа и цел на политическата коректност, то за тях няма спасение. Те са просто "терминално когнитивно предизвикани", ако трябва за момент да вземем назаем от реторическия ресурс на езикоубийците.

https://conservative.bg/ekzekutori-na-ezika/

Hatshepsut

Видях наскоро в една анархо-педерастка страница във фейсбук един нов (за мен) политкоректен термин - "секс работнички". Аз предполагам, че става дума за проститутки и зададох въпрос на страницата дали наистина е така. Е, отговор не получих, но нещата за мен са ясни. Все пак трябва да направим разграничението, че докато при проститутките това се счита за "професия", то при курвите е само хоби  :whistle:
Значи културните марксисти опряха и до проститутките и включиха и тях в групата на "потиснатите малцинства" (редом с циганите, педерастите и наркоманите), които ще са "авангарда" на бъдещата революция  :judge:

Panzerfaust

Поредното "невероятно" културномарксистко изобретение, отличено с награда в студентски конкурс. А казваме, че нашата образователна система е безсмислена!
Тия побеснели феминистки няма да се спрат, докато съвсем не кастрират мъжете. А всъщност прословутото мъжко разкрачване се дължи не на някакво желание за доминация, а по чисто физиологични причини.

Студентка измисли стол, който пречи на мъжете да се разкрачват
Британска студентка, която измисли стол, принуждаващ мъжете да седят с прибрани колене, каза, че иска да ги накара да престанат да навлизат в пространството на жените, предаде Ройтерс.
"Това поведение на мъжете е вбесяващо, защото е нещо дребно . . но засяга ежедневно жените по целия свят, по всяко време и нарушава пространството им - каза 23-годишната Лейла Лоръл.
"Целта ми с този стол е да ангажирам хората, да накарам някои да седнат... да започна разговор", казва тя.
Столът е с ръбове и се стеснява напред. Друг подобен стол, предназначен за жени, се разширява отпред.
Много градове по света - от Мадрид до Ню Йорк, организират кампании, за да напомнят на мъжете да не седят разкрачени в обществения транспорт.
Столовете на Лейла Лоръл спечелиха награда миналата седмица в студентски конкурс.
https://www.vesti.bg/lyubopitno/izmislihastol-kojto-prechi-na-myzhete-da-se-razkrachvat-6097525?fbclid=IwAR3JChHYt9ovwf6uBdbArNFgRPVGAeYm3SpgkPyebgSQwGIZVxd0QNHzKq8

Hatshepsut

Цензурата в Германия достига оруеловски мащаби


Прехвалената ,,свобода на словото" на Запад вече не съществува. Най-малко, представителите на най-дисциплинираната нация на ЕС, германците, масово се оплакват от това. В този смисъл днес те се чувстват още по-зле, отколкото в дните на ГДР - теми, които наистина ги интересуват, не могат да се обсъждат публично. Какви са тези теми и как либералната цензура работи в Германия?

Според данните от допитване на Института за социални изследвания в Аленсбах, Германия, само 18% от германците смятат, че могат свободно да изразят мислите си публично в своята страна. Представителите на най-дисциплинираната нация от Европейския съюз започнаха да се разочароват от мита за западната свобода на словото.

От края на Втората световна война жителите на Федерална република Германия живеят в процес на непрекъснато форматиране на съзнанието. Всичко започна с покаянието за зверствата на фашистите - което беше правилно. Само че през следващите десетилетия политиката ,,плащай и се кай" доведе до тотална диктатура на крайнолевия идеологически дневен ред. Днес във ФРГ действат най-жестоките в цяла Европа закони, ограничаващи свободата на словото. Включително затвор за отрицание на Холокоста (или за съмнения в неговите мащаби), както и наказателно преследване за неполиткоректни изказвания в социалните мрежи.

Огромна част от великото културно наследство на Германия беше спасена от фашистите, но не успя да преживее режима на политкоректността. В днешно време е неприлично за един интелигентен германец да се увлича по музиката на Вагнер или да хвали съчиненията на Ницше. Абсолютно некоректно изглежда и творчеството на създателя на немския литературен език Мартин Лутер. Не са пожалени от режима на съвременната толерантност дори Гьоте и Томас Ман.

Едновременно с това от обществения живот се изхвърля всичко, което може, макар и бегло, да напомни за светлите страници от историята на Германия. Празници като Октоберфест са превърнати в развлечения за туристи, а на мода сред германците са евтините източни ресторанти. Неприлично е да се увличаш по историята на страната си. Подозрително - да ходиш по музеи. Що се отнася до традицията да се обличат народни носии по празници - това се смята за страшна отживелица, присъща само на ,,цървулите" от баварските и австрийските села.

Колкото и да е парадоксално, този нарастващ списък с ограничения през годините се представяше в западните медии като образец за свобода и демокрация. Особено във времената, когато населението на Източна Германия, по подразбиране, изнемогваше под игото на ,,тоталитаризма".

След падането на Берлинската стена жителите на ГДР с изумление откриха, че в новата им родина ограниченията пред свободното изразяване са едва ли не повече, отколкото по времето на социализма. При това правилата на политкоректността се оказаха много по-сложни и неразбираеми, отколкото дървената идеология на компартията в ГДР. Но да се обсъжда открито техният смисъл и целесъобразност би значело да те изхвърлят от ,,приличното" общество.

Самото обговаряне на този когнитивен дисонанс дълго време се смяташе също за неприлично. Така че мащабното проучване на Института за социални изследвания в Аленсбах си е направо пробив. То стана обект на напоителни коментари във всички водещи немски издания. Според данните на социолозите ,,близо две трети от гражданите на Германия признават, че се налага да проявяват особена предпазливост, когато се изказват публично - пред хора или в социалните мрежи - по определени теми, тъй като съществуват голям брой неписани правила за това кои мнения се смятат за допустими и кои - за неприемливи".

Интересен е списъкът на забранените теми, съставен от участниците в допитването. Той се променя от година на година и непрекъснато расте. Начело на този списък са разсъжденията на тема ислям и мюсюлмани. 71 процента от участниците в допитването заявяват, че им се налага да са много предпазливи в изказванията си за мигрантите. Най-безопасно е да се обсъждат промените в климата - за това може да се говори смело както пред хората, така и ,,в кухнята".

Сред новите табута е и немският патриотизъм.

41 процента от участниците са на мнение, че това е ,,чувствителен въпрос", който е по-добре да бъде избягван по време на разговори. През 1996 г. на това мнение са били само 16 процента от анкетираните. ,,...Нараства страхът у гражданите, че ако се държат като патриоти, ще ги таксуват като крайнодесни", - обясняват социолозите - "Едновременно с това, една трета от интервюираните смятат, че политиците не трябва да засягат темата за националната гордост в Германия, в противен случай рискуват да се превърнат в мишена за яростни нападки".

Допитването е повод за участниците да изразят силното си раздразнение от т.нар. новговор. Две трети от анкетираните намират за неуместни новите термини, с които се обозначават забранени понятия. Най-голямо възмущение у немците предизвиква изразът ,,хора с миграционно минало", който се употребява вместо ,,мигранти". Срещу него недоволстват две трети от анкетираните.

Изследването регистрира впечатляващият и все по- задълбочаващ се разрив между това, което може да се говори ,,в кухнята" и това, което е за пред публика. Само 18 процента от германците вярват, че могат да се изразяват свободно пред хора. 59 процента практикуват свободата на словото само в частни разговори с близки и роднини.

Дискусията за свободата на словото се изостри особено след приемането в Германия на закон, регулиращ изказванията в социалните мрежи. С него интернет-платфорите се задължават да премахват ,,оскърбителните изказвания", в противен случай  ги заплашват многомилионни глоби.

Първата жертва на новия закон, който действа от 1 януари 2018 г., стана членът на партията ,,Алтернатива за Германия" Беатрикс фон Щорк. Тя се изказа не особено ласкаво в Туитър по адрес на кьолнската полиция, допуснала ,,масови изнасилвания от варварски мюсюлмански орди в новогодишната нощ". Профилът й моментално беше блокиран.

Следващите пострадали се оказаха либералните комици, осмиващи в постовете и туитовете си антимюсюлманските фобии и пародиращи изказванията на национално загрижените германци. Модераторите, не разбирайки отсенките на тънкия им хумор, блокираха и техните профили. Днес в Германия се закриват по няколко хиляди акаунта месечно.

Сериозен принос в борбата със свободата на словото имаше и законът за защита на младежта. Самото му приемане си е класическа цензура, напомняща времената на късния съветски Главлит. Законът удари най-вече немския хип-хоп.

Всеки може да запише и пусне песен без каквато и да е предварителна цензура. Но при първата подадена жалба от потребител, свързана с текста или музиката, се намесва федералният департамент по медиите, отговарящ за вредните влияния върху младежта.

Той прикачва на песента определен възрастов рейтинг. Неполткоректните композиции попадат в списък ,,А", а ,,най-опасните" - в списък ,,Б". На непълнолетните е забранено да купуват музика от тези списъци.

Пресата на политкоректността започва да дразни дори най-законопослушната нация в Европа. Половината германци недоволстват от ,,завишения контрол върху поведението и изказванията на гражданите". 57 процента от гражданите изразяват раздразнение от ,,постоянните указания какво имат право да говорят или да правят".

Сред населението на бившата Източна Германия недоволството е още по-силно. Източните немци приемат болезнено парадоксалността на своето положение. Едва избавили се от социалистическата цензура, те попадат в царство на нови забрани, които постоянно се менят, нарастват и изяждат цялото пространство за свободно себеизразяване.

,,Страшно ме дразни, че трябва да се замислям над всяка дума, за да не си навлека критики", жалва се възрастният проповедник и правозащитник Тео Леман, прекарал по-голяма част от живота си в ГДР. ,,Това вреди на свободното общуване и вселява страх в обществото. Никой не смее да се изкаже откровено, за да не изпаден от мейнстрийма. Иначе ще го обяват, без всякакви дискусии, за нацист и фашист".

В западните, в това число и в немските, медии Русия често се представя като царството на тоталната цензура. В действителност обаче двусмислието в страните на ,,еталонната" демокрация вече достига оруеловски размери. ,,Кухненската" свобода на словото, съчетана с публично лицемерие, започва да възмущава дори привикналите на всичко германци.

http://www.glasove.com/categories/skandalyt/news/cenzurata-v-germaniya-dostiga-oruelovski-mashtabi