• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 July 2019, 16:25:49

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9403
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 42
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 32
Total: 32

9 септември - най-черната дата в българската история

Started by Hatshepsut, 08 August 2018, 21:03:05

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

9 септември - най-черната дата в българската история



Поклон пред загиналите от репресиите на комунизма!

Hatshepsut

Глория Стоева, младежка организация на ВМРО - София

Комунизмът е диктаторски държавен строй, който НЕ заслужава реабилитация нито от българския народ, нито от историята. Доказателства има и не трябва да се допуска държавните репресии да потънат в недрата на забвението. Времето лекува болката, заличава лошите спомени. А това не трябва да се допуска, ако искаме да се учим от историята. По-скоро е нужно да си вземем поука.

Оценка на режима се прави от 20 години насам. Определян, и то с право, като социален експеримент,  режимът претърпява своя провал, както в България, така и във всяка друга комунистическа държава. Провалят е налице - това са 45 години, които отдалечават България от нейния еволюционен път.

Жертвите на този строй в Родината нямат точен брой. Никой не може да е сигурен в данните, никой не може да даде дори точни списъци с репресираните, по какъв ли не начин, български граждани.

Началото на режима е поставено като по учебник - избива се елитът, мислещите, политическите противници, царските регенти, съветници, генерали, офицери.

Известно е също, че още на 20 декември 1944 г. се създава щаб на т.нар. Първи и Втори върховен състав на Народния съд, както и че действията на българските комунисти се диктуват от Москва. На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от 24-тото НС, 47 генерали и висши офицери. Това е само началото. Ударното действие, причинило дестабилизация в страната. До завършването на процесите на Народния съд (април 1945 г.) на смърт са осъдени 2730 души. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български висши военни, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!

Брутален и извратен. Такъв е комунизмът и колкото и да не им се иска на някои хора, от истината боли. Режимът предизвиква страх. Съд и присъда - това са празни думи, без покритие, защото не малко политолози, бивши и настоящи участници във властта (пряко или косвено) признават неосъществения преход и оставането на същата политическа групировка отново сред първите редици във властта. Както са казали не един или двама - сега ни управляват синовете и дъщерите на онези бивши държавници. И възмездие за онези, които са пострадали от режима още няма. Дали въобще някога ще има, е още по-важен въпрос, защото за 20 години няма резултат. А след колко години ще има?

Историята я създаваме ние. Неправовата държава е задържала и изтезавала десетки, за да плаши целия народ. В гигантския затвор няма човещина. В трудово-възпитателните лагери според Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, от 1944 г. до 1962 г. през тях преминават 23 531 души, от които 2089 са жени. Най-голям е броят на лагеристите в Белене - 9933. Осъдените по политически причини са 14 647 души. По делото с лагерите има изготвени 60 тома документация, която потвърждава и доказва престъпленията срещу народа. Да вършиш мръсно на собствения си народ е ярък пример на родоотстъпничество. А оценка за случилото се ще се дава още дълги години. Тази оценка винаги ще е субективна, защото в историята има една аксиома - властта е равна на паметта на народа.

Комунизмът е учебник по садизъм. Нека някой докаже, че комунизмът може да се демократизира. Българската държава може от опит да каже, че не става.
Жертвите на комунизма не искат обещетенията си, които държавата им обещава след 1989 г. За всеки прекаран ден в лагер, бившите лагеристи трябва да получат по 1 евро, което е унизително, откъдето и да се погледне! А машината на държавната администрация прави всичко възможно да не заплати дори жалките жълти стотинки, които са обещани на изстрадалите. Жертвите от режима искат справедливост. Искат съд и присъда. Но присъди няма. Виновните имат имена!

Едно изречение от филма, посветен на жертвите на комунизма ,,Балада за българските герои", се забива  като пирон в сухо дърво. То звучи така: ,,Когато имената на извършителите звучат по-почтено от имената на жертвите - има нещо много гнило в обществото".

 ,,Събитията ги създаваме ние! Днес правим грешките, които утре нашите внуци ще отчетат като история и тя няма да им хареса. Промяната на едно общество започва тогава, когато осъзнаем своята роля и своя принос към неговия разкол или разцвет, защото светът не ни е даден готов, той е такъв, какъвто е създаван от нас самите, поколение след поколение."

 (доц. д-р Елеонора Пенчева) http://vmro.bg

Hatshepsut

Проф. Пламен Цветков: Партизанин и терорист са едно

- Проф. Цветков, 20 години след падането на комунизма в България, останаха ли митове, около преврата на 9-ти септември 1944 г.?

- Това, което се е случило на 9-ти септември със сигурност не е никаква народна революция или въстание, а е много съмнително и дали е преврат. Ще напомня накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време страната ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради която се предприема тази война. В нощта на 8-и срещу 9-и септември, група звенари, активисти на политическия кръг ,,Звено" нахълтват в министерството на войната и с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген. Иван Маринов се самопровъзгласяват за правителство. Любопитното е, че министрите на това правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия са арестувани чак на 16 септември, когато завършва операцията на Червената армия по окупирането на България. Подобен оперетен спектакъл се разиграва и в Норвегия през април 1940 г., когато там нахлува германската армия, и едно лице на име Видкун Куинслинг заедно със свои привърженици се самопровъзгласяват за правителство. Не съм открил норвежки или друг историк, който да определя тези събития като преврат. Става просто дума за завладяването на една страна от армията на една тоталитарна система, от един тоталитарен вожд. В случая с Норвегия това е Хитлер, а при България - Сталин. И всеки завоевател си има своите помагачи и посрещачи. Когато провъзгласяват това прословуто правителство на Отечествения фронт, някои от министрите му даже на се знаели, че са заели такива постове. Такъв е случаят с хора на Никола Петков, а Петко Стайнов също не е бил наясно дали е министър на външните работи. Това е просто една оперетна история. Фактически тук става дума за завладяването на България от армията на един от най-зловещите диктатори на всички времена в историята на човечеството.


Що се отнася до митовeте за тази дата, за съжаление все още има хора, които честват този оперетен спектакъл, който бележи началото на една трагедия. По заповед от Москва започва да се изтребва офицерският, политическият и духовният елит на страната. Но се намират хора, които приемат това за някакъв празник. До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации - едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско и останалите, които се опитваме да бъдем българи.

Но след като се стигна до там, че в края на август БСП честваха с тъпани, зурли, ядене и пиене избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност не сме две нации, а сме човеци и нечовеци в една държава. Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал, а през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си.

- Давате пример със събора край Жабокрек, но лично пронатовският и проевропейски настроеният Станишев почете акцията на Рило-пиринския партизански отряд. Как да си обясним това двойнствено поведение на българските социалисти?

- Няма двойнствено поведение, те просто продължават да си действат по комунистически и са законспирирани. Премаскираха се, пребоядисаха се на социалисти през 1990 г. В тази нова конспирация целта им беше не само да оцелеят, но и да изпълнят мисията на Москва, превръщайки България в троянски кон на Русия в НАТО и ЕС. Нищо друго не се е променило в родните социалисти. Ще припомня, че Сергей Димитриевич Станишев е шестият съветски поданик, който заема министър-председателския пост в България, след Георги Михайлович Димитров, Васил Петрович Коларов, Вълко Вельович Червенков, Гриша Филипов и Андрей Карлович Луканов. Тези хора подсъзнателно и съзнателно имат лоялност не към България и българското, а към руското и съветското. Те си действат, като една агентура на Москва у нас.

- Развенчавате митовете на 9-и септември 1944 г., но в съзнанието на поколения българи са набити онези архивни кадри, как в София триумфално влиза отрядът ,,Чавдар", как Тодор Живков поздравява, или се запознава с партизаните? Как се случи цялата тази мистификация, с която години наред ни промиваха мозъците?

- Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека реално. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 - 4 човека, отрядът от 15 - 16, а бригадата от максимум 100 души. Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получи цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една петта колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено. От тук идват и всичките фантазии, че са продължители на партията на Благоев. Но те реално не са преките предходници на БКП. Защото това, което прави московската агентура след болшевишкия преврат от 1917 г. е да превземе тази партия отвътре. Това е засвидетелствано и документирано. Димитър Благоев изведнъж казва: Вие ми съсипахте партията. Той не е бил съгласен да се влиза в Коминтерна, но някак си го е преглътнал. Но категорично не е бил съгласен да се подчиняват на Москва и да вдигат този метеж от септември 1923 г. Това е моментът, когато групата на Благоев се превръща в секция на Коминтерна. От там нататък това вече не е партия в истинския смисъл, а дисциплинирано звено в строго централизирания Комунистически интернационал, който е създаден като световна пратия. А целта му е с терористични действия да подготви почвата за съветизацията на целия свят. Това е всъщност и сегашната БСП.

- Според вас партизаните са били не повече от 1500, но как да си обясним, че цели 45 г. се появяваха нови и нови активни борци и ятаци?

- Това е съвсем планомерна политика на този режим, който всъщност е марионетен съветски режим, тоест нищо не се прави тук без да се реши и разпореди от Москва. През октомври 1944 г. БКП прави първия си пленум и изведнъж бият тревога - оказва се, че общо членската им маса е доста под 10 хил. човека. И се тръгва към масовизация. Почват да се привличат кадри. Всеки терорист, който се е докоснал до пушка се обявява за активен борец и противник на царския режим и т. н. Едновременно с това се преплита и роднинската връзка. Активисти на партията започват да пробутват свои близки като помагачи, съратници, ятаци и бойни другари, защото усещат, че чрез признаването им за активни борци ще получават привилегии, имунитет от новата власт. Така от небитието се появиха до 1990 г. близо 200 хил. активни борци.

- Много съмнения витаят около дейността на Тодор Живков преди 9-и септември 1944 г. Изясниха ли българските историци ролята му в съпротивата?

- Една част, предимно от комунистическите среди, се опитва да докаже, че Живков е бил агент на прочутия полицай Гешов. Но дори Петър Семерджиев намеква в една от книгите си, че в един момент Живков е бил изпаднал в немилост, в някаква мека форма. Не са му имали много доверие в партията, но след това работите са се подредили. Красноречив е фактът, че Живков заема след 9-и септември поста на началник на народната милиция в София - значи е проверен кадър от службите на Берия и от местните. Ако приемем, че е бил агент на Гешов, той щеше да бъде ликвидиран още тогава от съпартийците си. Там прошка няма. За броени месеци са били изчистени над 30 хил. души, та на него не биха му простили. Според мен от срам, че са имали толкова време такъв войнстващ простак за вожд, комунистите са пуснали слуха, че е агент, за да се дистанцират от него.  Но по-интересен е ключът, тайната на дългогодишното властване на Живков. Подсъзнателно той се е подчинявал на всичко руско и съветско, и Георги Марков много добре го е описал в своите Задочни репортажи. Подсъзнателно Живков гледа на Хрушчов и Брежнев като на свои началници. В близък кръг, след среща с Брежнев казва: Знаете ли Брежнев как ме дра? На разговорен български те дере фатмакът, началникът, но не и равния на теб, макар и теоретично. Това поведение се цени от Москва. Но при Горбачов удари на камък, защото Русия беше в икономическа криза и вече нямаше ресурса да поддържа такава империя.

- Има ли припокриване между образа на българския партизанин и съвременния терорист?

- На практика няма разлика между съвременните терористи-фундаменталисти и българските партизани. Те се припокриват. Атентатът в църквата ,,Св. Неделя" от 16 април 1925 г. дълго време беше рекорд по брой убити невинни хора, а той е дело на комунисти. Тогава загиват повече генерали, отколкото по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Човешкият живот за комунистите никога е нямал значение.

- Но историци и наследниците им оправдават действията им с аргумента, че са били антифашисти?

- Антифашисти не могат да бъдат, защото режимът в България не е бил фашистки. Дори и една Искра Баева, и други изявени историци, свързани с БСП, казват, че фашизъм е нямало у нас. Да твърдят, че са били антифашистка съпротива е очевидна глупост. България нито е била окупирана, има си правителство, закони. Проблемът е бил, че изборите са провеждани така, че опозицията да не ги печели. Горе-долу това, което Станишев се опита да направи сега с ДПС, да изманипулират изборите с процедурни хватки. Но онази система преди години очевидно е позволила това да става. Режимът у нас е бил даже доста по-либерален от този на Салазар в Португалия, защото е имало опозиция и опозиционни вестници. Истинска антифашистка съпротива има в Италия след 1943 г. Но под фашизъм комунистите разбира само режима на Мусолини и националсоциализма на Хитлер. Макар, че националсоциализмът има много повече допирни точки и сходства с режима на Ленин и Сталин, отколкото с фашизма на Мусолини.

- Има ли зловещи събития, около 9-и септември 1944 г., които все още се пазят в тайна?

- Зловещите събития са свързани с касапницата, която започва. Но всичко около нея е документирано. Заповедите и инструкциите за касапницата идват от Москва, няма никакво съмнение. Но всичко това е разкрито, документите ги има, а в ,,Нов български университет" заседанията на Политбюро на БКП са качени в електронен вид. По-скоро можем да кажем, че липсва един по-системен опис на тези събития. Големият проблем обаче е, че тази фактология не е сведена масово до хората като информация. Има сериозна съпротива срещу това от определени кръгове. А вече имаме решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския парламент, комунизмът да се изучава като престъпна система, както националсоциализма. Но как да се променят учебниците по история у нас, след като авторите отново са лица от средите на БКП. От тези хора не можем да очакваме да напишат една обективна история на комунизма. И    това е голямата задача, която предстои пред историците и обществото - да започнат децата да изучават комунизма, така както изучават националсоциализма. Ако не знаят истините, рискуваме всичко да се повтори.

- Как да си обясним лицемерието на сегашните социалисти към злодействата, извършени след 9-и септември?

-   При тях не става въпрос за лицемерие, имаме просто психиката на убиеца, който може да оправдае всяко свое действие. Даже и сега се чуват възгласи от средите на БСП: Трябваше да ги избием всички врагове. Разбирам българите, които са преживяли много през този режим и очакват някакво покаяние от комунистите, но те се заблуждават. Комунистът никога няма да направи покаяние, той няма този манталитет. БСП не е нито българска, нито социалистическа, а една мафиотска структура. И тук можем да търсим лицемерието, защото комунистът не се занимава с бизнес. Това е капитализъм, а тяхната цел е да го ликвидират. Голямата истина е, че това не са човеци, затова не можем да очакваме човешко действие, каквото е покаянието

http://bg.altermedia.info/?p=15398

Hatshepsut


В памет на свободните

Видеото е озаглавено ,,В памет на свободните" и припомня за т. нар. трудово-възпитателни общежития - едно от най-уродливите лица на режима у нас в средата на миналия век.

Hatshepsut

Нека си припомним максимата: ,,Нацистите убиват тялото, а комунистите - душата!". Няма по-страшни поражения от онези, които комунистическото робство нанесе върху психиката на българина. До болка са ни познати умилителните възклицания за ,,бай Тошово" време, когато всеки могъл да краде и никой не го закачал, когато никой нищо не работел и пак получавал пари. Как на тате му ,,дали" апартамент (панелен, естествено, след 20 години труд) и кола (,,Москвич" след 15 години чакане). На 9 септември 2011 г. за пореден път пролича колко дълбоко е разединена българската нация. Колко далеч сме от европейското помирение. Мнозина почетоха паметта на хилядите ни сънародници, избити без съд и присъда. На мъчениците от Белене, Ловеч, Скравена. На жертвите на човеконенавистния комунистически режим.

Други имаха повод за веселие. Положиха венци пред паметниците на поробителите и убийците на народа си. Отправиха благодарствени слова към окупатора, върнал страната ни десетилетия назад, извадил я от семейството на цивилизованите държави за повече от 45 години.

Датата 9 септември не е срамна. Тя е ЧЕРЕН ден в националния календар. Срамното е, че не свършват националните предатели, които веят червени знамена и за кой ли път зоват на ,,бой последен".

Хора с тежки умствени и морални отклонения вече 67 години се правят, че не разбират какви дълбоки поражения нанесе комунизмът в самата генна тъкан на българския род. Патриоти по ведомост и ченгета по манталитет с умиление говориха и говорят за правешкия каскет Т. Живков. Носиха му цветя, подсмърчаха в музея му. Внучки, лелинчовци, комшийки, другари и телохранители на др. Живков се изредиха пред дебилни телевизионни водещи да разказват петмезени спомени.

Малцина отбелязаха, че точно на рождения ден на ,,първия партиен и дръжавен ръководител" родната ДС му поднася свиден дар: на 7 септември 1978 г. в Лондон е убит писателят емигрант Георги Марков. Неговите ,,Задочни репортажи" са безсмъртна, осветена с кръв истина за българския вариант на комунизма.

Хленчещите за социализма удобно забравят, че по времето на др. Живков България фалира три пъти, продаде на СССР златния си резерв и поиска официално да се самоликвидира, като стане 16-та съветска република.

Човешко същество с име Янаки Стоилов призова от трибуната на Народното събрание да бъде почетена паметта на шумкарите и палачите, загинали за ,,своите идеи". Подобни социални продукти изглежда стоят по няколко мандата в парламента само за да сеят национално разединение и да славославят своите предтечи мародери.

Във врачанското село Типченица, на 15 км от Мездра, хората още помнят как на 9 септември най-големите нехранимайковци, маскирали се като шумкари дни преди преврата, ,,слезли" от Балкана. Първата им работа била да осквернят черквата, където били кръстени и опяни дедите им. Нахлули в храма с коне, трошили икони и стъклописи, хулили Бога. После станали видни партийци, преместили се в София и натрупали богатство. След десетина години децата им загинали при трагични обстоятелства. ,,Бог забавя, но не забравя", казват хората.

Двадесет години след началото на промените общественият дебат у нас е на същото равнище: между наглите селяндури от шайката на Живков, които още управляват, стабилизират и извисяват европейска България и техните жертви. Уморени, разочаровани, обедняващи, но несломени. Несломими.

Историята не свършва с някаква временна, тиха реставрация на комунизма.

Живеем в кратко интермецо.

Кулминацията предстои.

Редакция
Вестник "Прелом"
http://www.bdforum.bg/prelom/?p=594

Hatshepsut

Автор: Петър Гавраилов

Чувствам се длъжен да напиша нещо за хората, на които им отнеха живота във всяка форма, в която това е възможно и познато. За тези, които умряха с мокри от сълзи лица, тихо исамотно, затворени между четири бетонни стени, докато други заграбваха земите, плодовете и труда на целия им живот. За тези, които живееха с волността на безкрайната добруджанска шир, но бяха безскрупулно и пладнешки окрадени и изтикани в гнусните индустриални панелки. За 10-годишните деца - ,,врагове на народа". За 70-годишните баби - ,,фашистки предатели". За онези, които се поболяха и увяхнаха, защото им забраниха да отидат в казарма, като всички техни приятели... За тези, на които им забраниха да учат... За онези, които бяха изгонени от България... За онези, които бяха измъкнати през нощта от домовете си и които никога повече не се върнаха при близките си... За всички мои роднини!

И най-вече за баба ми, която всяка нощ плачеше на сън за майка си, която изгониха от България. За баба ми, която безкрайно много обичам и която си отиде от живота още млада и изнемощяла от товари и болести, за която нямаше детство, а само болезнена болка и неравностойна борба. Която преживя всичко, което човек не бива да преживява и която въпреки всичко никога през живота си не каза ,,Аз мразя".

И за всички онези чудовища, които причиниха това на невинни човешки същества!

Няма по-обикновен и типичен ден за България от 9 септември. 2% от хората ненавиждат този ден, 7% го празнуват като най-значимата дата в живота си, а на 90% от българите не им пука и изключително трудно могат да се сетят за какво става дума. Затова днес е най-типичният и обикновен за България ден! Нихилизъм отдавна е другото име на България. Затова е и уместно първо да вметнем един абзац суха предистория, която, за съжаление, още дълго ще предъвкваме с гузен, грозен, горчив вкус в устата. Защото тази червена предистория беляза историята, живота и бъдещето на милиони хора!

На този ден през 1944г., Червената армия, ръководена от психичноболния грузински алкохолик Йосиф Висарионович Джугашвили, нахлува ,,мирно" в българските територии. Тя е подкрепяна сервилно и безрезервно от една шепа родни отцепредатели, наричани партизани, до един шумкари и ветропоказатели, въртящи се в посоката на силните за деня, криещи се по гори и храсталаци, с основна мисия да обират мандри и да вършат подривна, терористична дейност. Докато армията на чуждата държава марширува уверено из българските градове, а гореспоменатата шайка народни предатели в поза партер клечи пред краката им, изродите на Сталин обезчестяват, оскверняват, обезкървяват и погубват суверенитета, идентичността и независимостта на българската народност и държава.Съветските болни, които според заслужаващия нобелова награда за гениалност лозунг, били ,,най-здравите болни", погубват поредната национална държава по пътя към болната си амбиция за завладяване на света чрез инструмента на червената комунистическа идеология.

От люлка на европейската цивилизация, от ко-създателка на европейската държавност, България се превръща в маргинална сянка, в най-предан и най-наведен роб на кремълските власти, в заддунавска съветска губерния, територия без име и без право на избор, различен от този на Москва. А изборът на Москва е пълно заличаване на националната държава, отричане, поругаване и забрана на всичко, което от векове е било свято, скъпо и мило за българина!

Така започва всичко... Една сива филмова лента за пропагандата, лъжата, демагогията, страха, позора и за хората, които не бихме нарекли дори чудовища! Една история за нещата, които не зависиха от нас, но определиха посоката на живота ни! Завинаги!

На този ден повече от всеки друг сме свикнали да ни продънват ушите с милите разкази на баби и дядовци, до един люти текезесари, които ги пращали веднъж в годината на море във вмирисаната станция на профсъюзите, където съветските другарки пускали срещу кутия цигари ,,Стюардеса", а българският ударник на труда добил ,,симпатичния" азиатски навик да се къпе веднъж в седмицата, в неделя, когато загряват бойлера. Както и навика да ,,нагъва" върху вестник на капака на Жигули-то (за което баща му е чакал 30 години!) дневната си дажба от боб чорба, люта чушка, резен домат и комат хляб! Разказват ни с умиление, как веднъж в годината пускали портокали за два часа, но важното било, че изобщо ги пускали, а не, че са веднъж в годината, за два часа...А и опашките правили хората по-сплотени, по-близки, по-човечни, такъв бил социалистическият човек. Докато невръстното ти дете реве гладно вкъщи за пюренце, ти ковеш, чакайки из безкрайните опашки, бъдещето на челядта си, градиш го, така както се гради всичко в социалистическа България - с връзки и услуги! На опашката търсиш някой роднина на приятел на твой роднина - вуйчо му, който по възможност да заема някакъв максимално висок пост в уродливата йерархия на социалистическия живот, та да може да уреди детенцето ти, милото, колкото и бездарно да е, на някаква службичка, каквато и да е, стига само да не е в завода да преизпълнява петилетката. Или пък някой, който да ти помогне за паспорт за чужбина, или пък да ти помогне да вкарате ,,унуката" в университет, или просто да ти набави ,,под тезгяха" безкрайно търсената, дефицитна стока - капачки за буркани, че идва есента, а зарзавата не чака отлагане. За непросветените да вметнем, че капачките за буркани, ама ония, хубавите, с розово уплътнение отдолу, са по-скъпи и търсени и от южноафрикански диамант!

Живи строители на топ-олигофренията на XX век - ,,Софийското море", още се кълнат, че това бил най-грандиозният инженерен проект на последните поне 10 века, само че злите капиталисти са го осуетили, а фашистите от предаването "Мегаструктури" по National Geographic са отказали да заснемат филм за него. От фашисткия телевизионен канал се усъмнили, когато получили предложението за заснемането на филма, че към описанието му: ,,Ще строим море край София", странно липсвало ,,Осигурили сме воден източник, от който да напълним огромната колкото Сибир дупка, която накарахме населението да изкопае безплатно и ,,доброволно", (по социалистически доброволно) жертвайки съботата и неделята си в продължение на близо 2 години." . И отказали да снимат, моля ти се... Посмяли са да се усъмнят в социалистическото пребъдене. А то, социалистическото пребъдене, май се изгуби някъде по магистралата към светлото бъдеще. Катастрофира ли, какво се случи, изчезна... Затова и заровиха дупката. Пак същите хора, разбира се, пак безвъзмездно, пак събота и неделя, защото през останалото време се трепят в заводите по 10+ часа, за да произведат 276 кутии вакса повече и да задоволят амбицията и джоба на някой висш член на ЦК. Затова и често се случва да се трепеш в комбинатите, да произвеждаш продукция с тонове - зеленчуци, плодове, хляб, консерви, сирене, а после да си принуден да се редиш с часове по опашки с купон в ръка, защото някой алчен и безскрупулен народен другар е решил тази година да изнесе цялата продукция зад граница, а да остави на теб да се ,,храниш" морално от поздравителното обръщение на Първия, че и тази година сме задминали злите капиталисти с ,,куршум в сърцето". Комунистите мразят капиталистите до смърт, но обичат техните долари повече от живота си... и по-скоро повече от живота на своите инструменти, пардон, сънародници. Затова и често жертват по няколко си хиляди живота. А на някои места по света и милиони. Въпрос на демографско развитие и територия просто. Иначе принципът навсякъде е еднакъв. Казал го е алкохолизираният изрод, идол на всеки средностатистически кретен с петолъчка, вместо мозък в главата: ,,Смъртта на един човек е трагедия, на много, просто някаква си статистика". Грузинският статистик достигна до ,,някаквата" си бройка от около 33 милиона човека. Толкова успя само, повали го водката... Но какво тук значела някаква си личност, е казал пък един български поет, който децата и до днес трябва да изучават в училищата... Най-пунктуални по темата са жителите на симпатичния български град Перник, наричани от някои недоброжелатели ,,орки" и ,,получовеци". Перничани отдавна са окрасили стените и гарата в града си с безсмъртния и твърде социалистически звучащ слоган - ,,Да го духат хората!"

И всички тези жертви се правят (буквално) за благото на народа, разбира се! Какво са 200 000 - 300 000 човека изчезнали по трудовите лагери, след като добивът от декар пшеница се е увеличил 7 пъти!? Па макар и след това въпросната пшеница да е изнесена за Монголия, откъдето ние пък сме получили пясък, който пък сме разменили заедно с 1000 касетки домати и компютри ,,Правец" за захарна тръстика от Куба! Тъй като на Куба не и трябва нито пясък, камо ли пък ,,чудото" на българската Силиконова долина - Правец, компютърът, Куба пък дава компютрите на Северна Корея, която пък им дава 7 контейнера с женшен, които Куба отново няма какво да прави, но така поне Северна Корея ще може да претопи компютрите и да направи от пластмасата висококачествена боя, с която да боядиса куртките на работниците в заводите си. От металните части, изнесени скришом, севернокорейското население пък може да успее да си сглоби антена и 20 години по-късно, хващайки някоя незаглушена южнокорейска станция, поданиците на Ким Ир Сен да разберат, че човек е кацнал на Луната! ,,Икономика по социалистически" е едно безобразно гениално творение на мисълта, на което още дълго ще се дивим и ще ,,берем плодовете"! Правенето на икономика по социалистически се състои в отварянето на колкото се може по-безумно голям завод, на колкото се може по-абсурдно място, в който комбинат да са на работа (не да работят, а да са на работа - разликата е фундаментална!) колкото се може повече хора. КПД-то на труд, ефикасност и ефективност на производството може и да е минус един трилион, все тая, важното е, че имаме почти, да не кажем напълно безплатен труд и все пак някаква стока, която винаги можем да изнесем някъде в братските социалистически държави, без значение каква е стоката и колко е гадна и непотребна, ние сме си вързани с договорче и никой не може да ни каже нищо...

Колко незначителни са за тези хора няколкото стотин масови гроба на фона на отворилия врати комбинат за цветни метали край село Х, където никога не е имало цветни метали, а няма и да има. Но пък както е казал правешкият образ бай Тошо, носещ впечатляващата титла ,,природноинтелигентен", ,,Тая година завод за полупроводници, догодина за цели!" Какво като няма метали? Догодина ще му мислим! Какво е някаква взривена църква, пълна с майки, деца и ветерани от три войни, пред строителството на ,,нещото", подобно на летяща чиния и тефлонов тиган на връх Бузлуджа, под което и до днес, всяка година, на полянката, се стичат хиляди някакви с червени знамена с ликовете на ,,любимите" вождове!?

Ах, любимите вождове и синове на народа... Които синове обаче издигнаха между себе си и този същия народ най-високите и непреодолими стени на света. И докато народът изнемогва с две яйца и два хляба и унижава себе си, радвайки се, че някъде са пуснали 5 кофички мляко и вярва в широкоразпространената долна циничност, как стоките били малко като асортимент, но имали всичко необходимо, за да живеели нормално, ,,народните синове" се къпят в разкош и разточителство, стигащо до там, че държавата 3 пъти е на ръба от фалит! 3 пъти за 45 години! Рекорд на Гинес! Докато българинът чака по половин живот за кола и апартамент, а в къщата му има същите стоки и вещи, които има и в къщите на всичките му 200 съседа в 16-етажната панелка, колите на ,,Специална доставка" разнасят из домовете на ,,народните синове" най-скъпите, най-чудните и най-невероятните деликатеси и стоки, които са познати на земята. Докато на българинът му е забранено да излиза в чужбина, партийните лидери обикалят всевъзможни кътчета на света с народни пари и уреждат синовете и дъщерите си в консулските служби на колкото се може по-западна европейска държава. Докато българинът къта парици, за да купи на детенцето си едно шоколадово яйце от Кореком-а, първите дами ходят със самолет на фризьор в Париж и се връщат за вечеря.

И колко е лесно да постигнеш всичко това...Само трябва да кажеш, че е в ,,името на Партията". Да се смириш, да наведеш глава и доброволно да си продадеш душата в служба на друг. Това е всичко! Всички убийства, всички затвори, всички зверства, всички преследвания, всички измъчвания, всички мерзости, гадости, доноси, предателства, издевателства, терори...всичко е разрешено, стига да е в ,,името на Партията". На Партията не и трябват верни хора, на Партията и трябват послушни хора, защото в тази безумна, номенклатурна машина всеки е вързан за другия, всеки дължи поста си на някой по-отгоре и същевременно е покровител на някого от по-нисшестоящите. Всеки трябва да знае пред кого да ходи със сведена глава и на кого да държи сметка, да изисква услуги и облаги.

Продънващото ушите повсеместно обожествяване на въпросните ,,народни синове", е може би най-голямата циничност в целия социалистически пъзел. Едно човешко същество да се клани и да боготвори друго човешко същество, което в нормално общество, най-малкото, би било равно на него, е великата трагедия в живота на българина от НРБ. Всичко е направено с единствения умисъл да бъдеш унижаван и тъпкан...Да пропагандира унижаването като национална доктрина, е висша ценност на социализма. Хората трябва да бъдат мачкани и облъчвани целенасочено, системно и целеустремено. Затова е създадено и специално звено, страховитата Държавна сигурност. Автоматична, матрична мрежа от агенти, доносници, които на принципа на скачените съдове, за по-висок пост, за лек автомобил, за софийско жителство или дори само за 1 месец отпуска от казармата, биха предали и обадили за напълно измислено и скалъпено обвинение, дори и собствената си майка. Най-силното оръжие на Държавна сигурност е способността да внася несигурност и страх сред населението, да го кара да търси врага сред себе си, да го държи с отворени на четири очи, в пълно невидение какво следва и откъде ще дойде... Да го държи мнително, в пълна бойна готовност, преценяйки всяка изказана приказка, всеки проведен телефонен разговор, всяко споделяне дори на най-близки хора. Комунистическата машина владее в немислими граници способността да манипулира, да тероризира, да се самосъхранява, използвайки минимални усилия. Просто трябва да ,,катурне" каруцата със страха сред населението, а от там тя сама ще си свърши работата. Защото докато населението търси ,,врага с партиен билет" в своите редици, сред всички и всичко, безопасността на машината отвътре и отгоре е непоклатима и гарантирана!

Никой друг режим, никое друго чуждо владичество не е налагало такава откровена антибългарска политика както Комунистическата партия... Поставените лица на СССР за 45 години убиха и удавиха повече от българщината, колкото дори османците за 500 години не успяха. Режимът превърна собствените си сънародници в малки, смачкани, прегърбени, комплексирани души, марионетни създания без характер, без самочувствие, без национално самосъзнание, без индивидуалност, без мечти, без бъдеще...Чувството за всеобща отчаяност и безсмисленост е водещо в целия живот на социалистическия човек. Духовните обединителни центрове от епохата на Възраждането са безмилостно прегазени. Останала е единствено апатията. Българинът се научи да мрази, да не работи и да завижда, научи се на всичко грозно и отвратително, което би могло да му помогне да оцелее в тази безумна социалистическа джунгла.

Не е нужно да отбелязваме кому са верни първите хора в държавата, кому слугуват и на чии интереси прислужват. Българските им имена са просто от куртоазия. Коя държава в света възпява в собствения си национален химн чужда страна? Коя държава в света, доброволно, след гласуване, с мнозинство, е решила да се откаже от суверенитета и националната си независимост, бранени 1300 години във войни и битки, с живота и кръвта на милиони, за да иска да се превърне и притопи до 16-та безлична република на Съветския съюз. Коя държава, доброволно, с ясното съзнание какво върши, решава да подари изконна българска земя на югославските си комунистически другари, където те да издевателстват над мирното българско население? Немислимо е днес да проумеем как една вечер 1 милион човека си лягат като българи, а на следващата сутрин се събуждат като нова нация, с нов, изфабрикуван от учените на Сталин в Московския университет, език, с нова идентичност, различна култура и различно име. Няма друга държава в света, която би стояла безучастно да гледа как същите тези 1 милион човека биват изтезавани и обругавани, заради това, че искат да се назовават българи! Коя друга държава в света, е разстреляла, обесила или обрекла на смърт по лагерите повече свои военни герои от България? Хора, които не са загубили нито една битка и нито едно знаме в три войни, губят битката с червената поквара! Хора, спечелили най-славните победи в историята на България, победи, смятани за невъзможни на теория, някои от които и до днес се изучават в учебниците по тактика на най-елитните военни училища в света. Целият военен и политически елит на Царска България пада в безименни гробове.Убити в гръб, отвлечени късно през нощта, докато спят. Изведени по пижами от леглата, пред близките си, с качулки на главите, разбира се, защото тези шумкарски отрепки с миши сърца никога не биха имали и една капка смелост да погледнат кой и да е от тези мъже пряко в очите...

Що за чудовище трябва да си, за да скриеш от собствения си народ, че на две крачки от теб се е случила най-голямата ядрена авария в Европа, че огромен, отровен, убийствен радиационен облак се насочва право към твоята страна? Що за психопат трябва да си, за да събереш цялата държава по площадите, за да марширува на 1 май, докато невидимата отрова прониква в дробовете на хората и обрича поколенията им на жестоки физически аномалии? И що за страхливец трябва да си, за да командироваш по парадите някои от по-нискостоящите номенклатурници да махат отегчено с ръка, докато ти сам се криеш, залостен и защитен в дома си!? Но, всъщност, риторично си задаваме въпроса ,,какъв трябва да си?". Трябва да си точно такъв, комунист, или пък по-циничната дума, социалист! Тъждествената дума за убиец, изрод, страхливец и психичноболен човек. Но дори и тази безмилостна ядрена авария не успя да роди по-големи изроди от тях, съветските узурпатори на българската държава.

Какво по-голямо унижение и обида за националното ти достойнство от това, в центъра на твоята столица да се извисява като огромен мастодонт, паметник на Съветската армия!? Какво по-голямо унижение от това, най-високият паметник в столицата ти да е на съветските окупатори...Не на твоята войска...Не на твоите национални герои...А на Съветската армия!? Какво по-голямо слугиначество от това, такъв паметник да има във всеки български град... Във всеки български град няма паметник дори на Левски, по дяволите.... Камо ли на Вазов, на Ботев, камо ли на българските войници, просветители...

А българските градове дори не носиха български имена, камо ли да търсим в тях паметници... Какъв позор за всички варненци трябва да е, че хилядолетния им град е носил името Сталин? Ами Благоевград? Ами Димитровград?

Да бъде проклет този ден, в който руски крак стъпи в свещените български земи... Да бъде проклет този ден, в който изкуствените кувиози на русофилството родиха мита за ,,безконечната любов и признателност" към Големия брат. Да бъде проклет всеки час, в който историческото събитие ,,Освобождението на България" се превърна в инструмент за поробване, точно както го е прозрял Левски. ,,Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби!"

Нека лакеите на чуждата държава да погледнат назад в историята и да оценят по достойнство какъв принос има България в изграждането и развитието на руската държавност и духовност. Кой им даде славянската писменост? Кой ги въведе и научи в християнството? Кирилицата? Киприян Цамбалак? Кой им завеща богатите градове, крепости и плодородни земи по Волга? Че докато нашият цар Борис покръстваше българите, управляваше столици и приемаше високи делегации, техният княз Светослав беше един бесен варварин, спящ в палатка. Кой ще си направи труда да сравни един български град от епохата на Възраждането и един руски от същия период? Архитектура, облекло, потекло, занаяти, обичаи? Не ние. Те трябва да са ни вечно признателни за всичко това! Затова, че ги изкарахме от азиатския пашкул на дивия, бездуховен, варварски живот и им подсказахме и помогнахме как да станат държава с европейски характеристики, в каквато обаче така и никога не успяха да се превърнат! България винаги е изпреварвала Русия с векове в развитието си, но, уви, историческите игри и превратности доведоха до този своеобразен куриоз...Но този куриоз завинаги ще остане като символ на предателството, позора и националното унижение. Българинът вечно ще отдава своята признателност към героизма на руските войници, жертвали живота си за българската свобода. Нека бъде ясно, че тук не иде реч за абсолютно никаква омраза срещу обикновените руснаци, срещу техните велики достижения в литературата, музиката, науката. Руският народ е истински достоен за съжаление, защото, уви, винаги през своята история, дори днес, е страдал и е бил крепостен заложник на тираничните си управници.

Докато другите постсоциалистически държави смело ревизираха историята си, издигаха паметници на жертвите на комунизма, ние не само че не построихме такива, ами взехме, че почистихме и реставрирахме тези на съветските убийци и те пак са част от ,,културното ни наследство", в центъра на столицата ни и на най-хубавите места в най-хубавите ни градове. Докато другите постсоциалистически държави обесиха диктаторите си през перилата на парламента или ги накараха да си платят за стореното, ние погалихме нашите с рози, оставихме ги да изнесат целия капитал на държавата зад граница, оставихме ги на мира, да се успокоят, да се кротнат, да се пребоядисат, да улегнат и години по-късно да се върнат повторно да ни изнасилват и грабят! Няма по-безпаметен народ от българския...

Днес е 9 септември. Всяка година на този ден получовеци от цялата страна си устройват импровизирани мероприятия. Събират се бивши ,,величия", директори, зам.директори, помощник зам.директори и помощници на секретаря на зам.директора от всевъзможните отдели и службички на безумно разплутия бюрократичен апарат на НРБ и си разказват колко ,,Едно време беше по-добре". Бели коси, но и млади комунистчета с бащи и дядовци шумкари и ,,преуспели" социалистически личности, изкачили стълбата от копането на домати на село до най-висшия пост в държавата, само за няколко седмици. Всички веят знамена и портрети със символи и образи на чужда държава... Ще ги познаете по мизерния си, почти клошарски вид, крещящи за революция, за колективизация, искащи диктатура на някакъв си пролетариат, искащи господар, искащи да са нечии слуги, искащи си отново завода за безопасни игли в с.Кольово, където да бачкат 60 години за 200лв... Те не желят свят на конкуренция и развитие, на будни хора, теглещи човечеството напред. Те са тези, които чрез мързела, нагаждачеството и готованството превърнаха България от преуспяваща, бързоразвиваща се страна, икономическият лидер на Балканите в началото на миналия век, до дворна клоака в дъното на Европа, място което всеки гледа да прескочи и да не попадне, за да не се потопи в уродливата пошлост на постсоциалистическата действителност в България.

Комунизмът е престъпление срещу човечеството, унижение и безпардонен терор над личността и съвестта, тотално и целенасочено погазване на идентичността, индивидуалността и спокойствието на гражданите и всеки, който го оправдава, оневинява или дори само му се възхищава, под каквато и да е форма, в какъвто и да е аспект, заради каквито и да е съображение, нека знае, че защитава и оневинява убийци и национални предатели, хората, обрекли живота на страната ни на 45-годишна кома...А дори да се върнеш към живота след кома, възстановяването ти ще трае дълги години и много усилия, воля, вяра и борба. Ние годините ги натрупахме, но воля, усилия и борба в българина, няма! Борба да скъса с това, което го превърна в най-бедния, най-мрачен, най-тъжен, най-мързелив, най-необразован и най-нерадостен човек в Европа. Парадоксално е, но българинът не иска да скъса с това.
НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВИМ! НИКОГА НЯМА ДА ПРОСТИМ!


НЯМА ДА ЗАБРАВИМ, НЯМА ДА ПРОСТИМ!


http://www.nkp.bg/?lang=1&pid=2&id=122

Hatshepsut

1944 г. и червените разстрели
Баба Верка: "Кучища влачеха месо по нивите"


Наско МАНДАДЖИЕВ

Със съзнанието, че непрекъснато трябва да си припомняме горчивите уроци на историята, за да се държим будни, продължаваме да изнасяме факти около забулените в мълчание месеци на червен терор непосредствено след 9 септември 1944 г. Журналистът Наско Мандаджиев ни предостави репортаж на тази тема, съставен от много негови срещи и пътувания през годините.

Интервю с ген. Мирчо Спасов

По соцвреме имаше практика около т. нар. Ден на народната милиция медиите да скандират филипики за "предния отряд на работническата класа". През 1984 г. измежду многото ръководни МВР деятели, "възложени" на колегите за интервю, на мен се падна ген. Мирчо Спасов. По-възрастните сънародници знаят немалко неща за въпросната дясна ръка на Живков, за персоналния му главорез, ръководил "мокрите дела" на партията веднага след 9.IX.1944 г. МВР ръководителите Антон Югов, Раденко Видински, Боян Българанов, ген. Здравко Георгиев и др. все отказвали да говорят за потопените в кръв първи месеци след Девети. Накрая Живков се ядосал и рекъл, че "е гузно да се мълчи и трябва да се разкаже за благородната борба по установяването на народната власт". И наредил на генерала да говори.
Така се озовах в кабинета му в ЦК на БКП, до този на Живков. Съседството им означаваше близост. В това време генералът ръководеше отдел "Задгранични кадри" на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили.
Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре.
Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: "Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на "Мечката" /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови".
Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време. Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на "Лъвов мост", пристигали каруци с хора от града и селата, камиони "Опел блиц" от провинцията, използвали и влакове. Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).
Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: "Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне".
И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище "Славянска беседа" на ул. "Г.С.Раковски". Там се давали разпоредбите и мунициите. "Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам... Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши."
Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто живота... Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с "нощта на дългите ножове". Временно. Белене и Ловеч още ни били замислени, за да извърши своите мрачни подвизи и там.
... В редакцията срещнах голяма трудност с материала, нищо не ставаше за писане. Както всички оцеляващи колеги през онези години, трябваше да използвам негласно установените журналистически щампи, от рода на "организиране на социалистическия ред и законност", като единственото "по-страшно" изречение, което редакторът допусна, бе, че "на враговете на народа било отдадено справедливо възмездие".
Днес отлично се знае и казва кои хора комунистическите червени кхмери определяха като народни врагове. А те бяха цветът на нацията ни - търговци и индустриалци, съдии и адвокати, военнослужещи и духовници, кметове, бирници, пристави, тоест всички онези, които възродиха страната ни и я наредиха сред първите в Европа. Между смъртниците бяха, разбира се, и всички други, на които бандитите-партизани, излюпени като милиционери, дължаха пари, на които имаха зъб, които имаха хубави къщи за превземане или хубави булки за любов ...

Пътуване до кървавото село Върба

През 1994 г., десет години след интервюто ми със Спасов, заминах за това село, сега квартал на Радомир. И останах толкова потресен от чутите факти, че си го нарекох "българския Бабийяр".
... Селяните знаеха много, но мълчаха. Страняха от мен, очевидно още ги беше страх. Един старец ми рече: "Немой много да риеш у тая работа, оти Белене пак може да дойде".
Накрая се намери смел мъж - Костадин Стоев, елтехник в местния кооператив, активист на СДС. Отведе ме на два километра в местността Карваньо. Който мине оттам и сега може да види в голяма житна нива останки от военно хитлеристко съоръжение, навярно предавател или локатор, а до него огромен кладенец с диаметър 10 и дълбочина 13 метра, вече разрушен и полузапълнен.
Мястото било на Стоеви. Когато бащата на Костадин го вземал със себе си на оран или жътва, му казвал да не ходи при кладенеца. Като пораснал Костадин разбрал от него, че през нощите на октомври камиони са докарвали тук смъртници, разстрелвали ги и ги хвърляли в кладенеца. Напълнили го догоре и дълго след това тук кипели разлагащи се трупове, а из околността, за ужас на местните хора, се разнасяло нетърпимо зловоние.
Осмели се да говори и механикът Георги Стоев, който каза, че веднъж баща му отворил дума как след Девети въоръжени хора го накарали да занесе към Карваньо лопата и кирка. Страхувал се да откаже и вечерта ги занесъл. Отдалеч видял мъж по бели гащи и две жени по долни фусти. Насреща им били двама мъже с много оръжие. Тръгвайки се пообърнал и видял единият мъж да бие с кирката жените, след това се чули изстрели. Убийците имали и навика да вадят с конски клещи златните зъби на осъдените.
В махалата Петрово разговарях с баба Верка, която живее досами злокобните ниви. Каза, че около Девети била сама с двете си току-що родени близначки, а мъжът й бил запас. Нощ след нощ чувала по нивите "кър-кър" и за да не я изкарат и нея пред пушките, карала само на кандилце. През деня гледала по мерата тела, позасипани със земя. Убийците нямали време да ги копаят, та дълго след това "кучища влачили месо из къра".
Някои селяни се осмелиха да кажат имена на главорези. Миче, Соте. А синът на убиеца Кучкодеров още млад полудял и не след дълго умрял.

Среща с оръжейника на НОВА

Същата година след пътуването ми в Радомирско познат ми каза, че негов съсед веднъж му доверил, че бил оръжейник на НОВА. Работел като елтехник в институт на БАН и можело да проговори.
Отидох при него в института. Посрещна ме в стая, наблъскана с радиоточки, телефони и електрически печки. Не се двоуми и направо започна, само пожела анонимност. Повечето факти, за Мирчо Спасов, за Лев Главинчев и компания, вече знаех. От него научих, че първата работа на Главинчев след Девети била да секвестира официалния "Мерцедес" на цар Борис и да се разкарва важно с него.
Държал ключа на оръжейната в мазето на "Славянска беседа". Тук всеки ден идвали военни камиони с винтовки и револвери, които раздавал срещу бележки от Живков или Българанов.
Като се разделихме, се запитах защо този човек, заемал толкова отговорна длъжност, по-късно не е взел хубава служба. Можел е да стане най-малко полковник от МВР или МНО, а не да се бута в килерче с развалени уреди. Лесно предположих, че се е разочаровал от бандитизма на съидейниците си и се е отказал да им служи.

Писмо от запасен летец от Хасково

Едно писмо до редакцията съвпадна с проучванията ми. Пенсиониран военен летец от хасковско село на име Стефан Илиев, пишеше, че от 22 септември до края на декември 1944 г. служил като военен летец в района на Червена могила. Там имало летище, откъдето самолети "Фоке вулф" излитали на разузнаване към Скопие, Дойран и Серес. Веднага след Девети всяка вечер покрай летището взели да минават камиони със загасени фарове. Спирали недалеч и оттам се чувала автоматна стрелба. На нощ Илиев преброявал доста камиони.

Посещение при Антон Югов

Опитах да проникна при Антон Югов, първия вътрешен министър в правителството на ОФ.
Преди това се запознах с делата му след преврата. На 27 октомври издава заповед "За формите и методите при установяването на народната власт" . В нея пише: "Не всички партизани успяха в краткия период от установяването на народната власт да се превъзпитат като поддръжници на реда и продължаваха да разрешават много въпроси "по партизански".
Още в началото у Югов, за разлика от Живков, е проговорил някакъв срам и страх от ставащото в тези нощи на дългите ножове. Но написаното от министъра е възможно най-меката и обтекаема констатация за безчинствата, които вършеха озлобените и пиянстващи градски и селски лумпени, въоръжени с манлихери и нагани и наречени с авторитетното име "челен отряд на победилата класа". Отворих вестници от онова време. Те изобилстваха с призиви от рода на "Да стъпчем главата на змията", "Да пребием фашистките кучета" и др. под. Предупреждава Югов, а само на 300 метра от ведомството му са се композирали "черните влакове" за Радомир.
През май 1990 г. позвъних в къщата на ексминистъра, разбира се, заграбена (казано на езика на революционния пролетариат - "национализирана в името на народа"), която по-късно собствениците си възвърнаха. Отвори ми жена с вид на камериерка и като разбра кой съм, отвърна, че господин (!) Югов е болен и не приема. Отидох на следващия ден и на по-следващите, едва на петия след като разбраха, че настоявам, ме пуснаха /те бяха две, разформированото УБО още се грижеше за персоналните си пенсионери.
В просторния хол бяха наблъскани до тавана старинни мебели, кристални сервизи и полилеи, по стените висяха скъпи часовници, персийските килими бяха струпани на могили. Явно всичко това беше експроприирано отново "в името и за благото на народа".
Появи се и жена му, достолепна госпожа. Започна страшно увъртане: Мъжът ми е много зле. Да говори? Не. Да слуша? Също не. Повръща. Има силна температура. Вие му се свят. Не е за пред външни хора. Не отговаря и на писмени въпроси. Не може да чете, защото му сълзят очите. Ами той е почти в кома. Освен това е с пълна амнезия и не си помни дори името. ...Желязна съпруга на железен вътрешен министър. Неумолимо спазваше мафиотските закони на омертата.... По-късно разбрах, че Югов съвсем не е бил зле, ами си е пиел кафето и си е гледал телевизия, били го срещали и на разходки в градинката на "Св. Седмочисленици".

След всичко, което читателят ще прочете по проучванията ми за делата на столетницата БКП-БСП след Девети септември, се питам: може ли още и поради какво тази партия може да има привърженици? Предлагам отговор на този въпрос: Там, където има далавера и бандитство, непременно ще срещнеш компартията. Никога в нейното съществуване идейността не е била нейна движеща сила. Нейната движеща сила винаги е била корупцията.

http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-04-11_09.html

Hatshepsut

Дилян Иванов www.bghistory.info

Според един комунист, в чиято вярност в комунизма не можем да се съмняваме - Димитър Иванов, работил от 1976 до 1990 година в ДС отдел Шести в Шесто управление призовава:
«бърза и безмилостна разправа със свалените от власт. През първите няколко дни и седмици без съд и присъда са избити и репресирани уличените като палачи на партизаните и техните ятаци и семейства, най-жестоките мъчители в полицейските участъци и затворите и най-алчните слуги на монархическата власт. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПОГИВАТ И ХОРА ЧИЯТА ЕДИНСТВЕНА ВИНА Е ЧЕ ИМАТ ЛИЧНИ НЕПРИЯТЕЛИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ИЛИ РАЗПОЛГАТ С НЕУДОБНА ЗА ТЯХ ИНФОРМАЦИЯ" (Д> Иванов «От десети до Десети» 2004г.)

Ето един пример :
Бившият специален "агент на прикритие" от ДС през 70-те и 80-те години Стойне Христов. В едно интервю на Ваня Панова с него той отговаря:
"Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият - разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: "Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България". Твърдя, че агент № 5 беше Тодор Живков.
Другото донесение от агента на Гешев - Кутузо, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя."

.....На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев. В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко души. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.

Че е имало масови избивания без съд и присъда СПОР НЯМА, въпросът е КОЛКО?

На 16 ноември 1944г. Антон Югов докладва в Политбюро, че до този момент са арестувани 28 630 души. След 4 дни министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев съобщава на Георги Димитров в Москва, че пред Народният съд ще бъдат изправени 10 000 души. Къде изчезват останалите арестувани 18 630 души?

Нека чуем интервюто на журналиста Наско МАНДАДЖИЕВ с Мирчо Спасов:
» В това време генералът ръководеше отдел "Задгранични кадри" на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили. Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре. Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: "Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на "Мечката" /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови".

Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време.
Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на "Лъвов мост", пристигали каруци с хора от града и селата, камиони "Опел блиц" от провинцията, използвали и влакове.
Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).
Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: "Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне".
И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище "Славянска беседа" на ул. "Г.С.Раковски". Там се давали разпоредбите и мунициите. "Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам... Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши."
Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто живота... Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с "нощта на дългите ножове".
Според данните , които народния обвинител Георги Петров съобщава в ЦК на БРП, до влизането в сила на Наредба-закон за Народния съд на 6.10.1944г. за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души..

5000 за по-малко от месец, а до 20.11 има още месец и половина..

през октомври 1944г. ж България пристига американския журналист Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава от тях сведение, че числото на убитите след 9.09. е около 10 000. А според Димитър Иванов са около 20 000. Според професор Шарланов известните досега надеждни архивни материали утвърждават цифрата 30 000.

Да чуем какво казват вождовете:
,,ЦК на БКП  съобщава на 15.09.1944г. Г. Димитров  :"в първите дни на революцията, стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце."

На 1.10. му съобщават още:
"във връзка с известно недоволство , изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища" извън високопарните слова на другарите какво разбираме от този текст

1.има незаконна чистка (убийства без съд и присъда)
2.съюзните партии на БКП в правителството са недоволни от изключителното насилие и жестокостта
3.чистката (убийствата и арестите) няма да спре, но ще продължи под друга ,,по-приемлива за обществото форма" на "Народен съд"
Докато съдът започне да действа (както казва Трайчо Костов), негласната ликвидация на лица без съд и присъда продължи....

Вестник ,,Работническо дело" на 25.09.1944г. призовава в своята уводна статия ,,Отмъщение" :"Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!"

Министърът на войната Дамян Велчев не издържа и на 15.11.1944г. изпраща доклад до Министерски съвет, в който пише че само за 2 месеца от 9.09. до 15.09.1944г. бяха убити или безследно изчезнали 7288 офицери, подофицери и войници, 10 955 бяха ранени (инквизирани) 1050 офицери бяха арестувани, а 314 уволнени. За сравнение разстреляните в Катинското клане полски генерали,офицери,подофицери и войници наброява малко над 4000!

На 20.12.1944г. НС започва да съди. Колко партизански глави обаче трябваше да бъдат отмъстени?

Във връзка с НС Цола Драгойчева възлага на ОФ комитетите и кметствата да съберат данни за ,,Загиналите по време на фашизма" - според тези данни загиналите през годините 1923-1941 са 5134, а през 1941-44г. са  2320.
Според сведение за издевателствата на фашистите" съхранявано в Архива на МВР, общият брой на убитите партизани, ятаци и съчувственици от всички партии през годините 1941-44 е 1937 души.
В обвинителната си реч главния обвинител Георги Петров ще каже, че през 1941-44 гражданските и военните съдилища са издали 3299 смъртни присъди, от тях изпълнени били 357. Според друг официален документ, предоставен на 6.01.1945г. на главния прокурор на министъра на правосъдието от военно-съдебната служба на Министерството на войната от 01.1941 до 09.1944г. военните съдилища са осъдили на смърт 1590 лица, от тях екзекутирани са били 199 души.
Коя от тези цифри си бе поставил да постигне за цел Народния съд?
В края на 1946г. Васил Коларов съобщава на мирната конференция в Париж, че по време на съпротивата през годините 1941-1944 в България са загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци, а общо жертвите след 9 юни 1923 до 09.1944г. надминавали 35 000 души и тази цифра изглежда е била тайният ориентир на незаконното и на законното възмездие.

ползвани източници

http://desebg.com/ и откъси от Книгата на Стефан Цанев "Български Хроники" Том 4