• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 August 2019, 15:05:45

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9714
  • Total Topics: 1128
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 22
Total: 23

  • Петя Дубарова 5 0 5 1

Петя Дубарова

Started by Hatshepsut, 27 July 2018, 11:54:35

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.


Петя Стойкова Дубарова
(25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас)


През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

Родена e на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й - Стайко Добрев е работник - майстор в един бургаски завод. Учи най-напред в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което - в английската гимназия в същия град. На 4.XII.1979 г., едва на 17 години тя поставя край на живота си. Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години. Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици. Първите й публикации са в "Септемврийче" и "Родна реч". Открива я известният бургаски поет Христо Фотев. Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Георги Константинов и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант - единствен и неповторим.

http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=186

На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
 
Измамена младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА


След изненадващата й и загадъчна смърт, веднага плъзват слухове и се раждат митове (както винаги става) за причините, пречупили крилете на феноменалното поетично дарование от крайморския град. Най-разпространената версия, която се разказва и днес, гласи, че поетесата се е самоубила заради едно нескопосано комсомолско обвинение за саботаж по време на средношколска бригада във фабрика, за строшена кръстачка на автоматизирана линия. Това днес звучи нелепо, но истината знае само тя...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петя_Дубарова

Аз искам, щом издъхна уморена,
то — слънцето — със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.



Стихосбирки на Петя Дубарова:

Лястовица

Аз и морето


Български песни с текстове от стихотворения на Петя Дубарова:



Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

Hatshepsut

Да съм слънчево момиче

   В дланите ми каца слънцето червено —
   добро и светло, като гълъб ален,
   то сгушва се усмихнато във мене
   и пулсът ми запява в миг запален.

   Аз искам слънце цял живот да имам
   и дланите ми винаги да парят;
   да нося дъх на слънце негасимо
   и буйно да горя, да не догарям.

   И хората да гледат мен засмени,
   да казват "Тя е слънчево момиче,
   във вените й слънчево червени
   дъхът на слънцето с кръвта й тича."

   Аз искам, щом издъхна уморена,
   то — слънцето — със мен да не изстине,
   а светло като мойта кръв червена
   да блесне над земи и над градини.

   Да литне между хората щастливи,
   за себе си и мен да им разказва
   и аз ще бъда жива, вечно жива,
   защото мойто слънце няма да залязва.

Hatshepsut

Недосегната

Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.

Hatshepsut

Там някъде...

Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.

Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

Hatshepsut

Нощна приказка

Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои
и Вечер благородна като фея
прегръщаше ме в своите покои.

Над мене като резен бял от диня
увисваше прималиво луната
и тази вечер беше синя, синя,
на звуци и на цветове богата.

Но както крачех в тишината гъста,
зад мен долитна някой, тихо седна
и някой ме погали с хладни пръсти,
обърнах се нататък и погледнах.

И чудо... беше кацнал тъй безшумен,
до мен довлякъл беше своя шатър
с издути бузи и добър, и румен,
до мене беше кацнал Вятър.

"Аз идвам отдалече - тъй прошепна -
и моята родина е прекрасна,
земята моя е великолепна,
със синя нощ и утрин чиста, ясна.

Там няма зима, винаги е лято
и вечна е ваканцията лятна,
от нея няма, няма по-богата,
по-хубава, по-свежа, благодатна.
 
Там хиляди блестящи портокали
търкалят се безгрижно по земята,
лимони златни, чудно заблестяли,
търкулват се в ръцете на децата.

Морето не е никога зелено
и бури в него никога на вият,
то има цвят на облаци червени
и дивни брегове вълните мият.

Дърветата са винаги зелени,
цветя добри навсякъде се пукат
и залезите пурпурночервени
прекрасно над страната дивна рукват.

Ела, о, мило, хубаво момиче,
хвани се ти за дрехата ми бяла,
в света най-бързо аз от всички тичам
да идем в страната засияла!"

Аз бях готова мигом да се метна
и с вятъра да литнем над морета,
пред мен желаех в този миг да светне
нечуваната приказна планета.

Но моята звезда над мен блестеше
и гледаше ме, звезден дъх прибрала,
морето свойта песен спряло беше
и музиката нощна беше спряла.
 
И яворът ръцете си протегна
съвсем като човек и мен загледа,
на рамото ми тишина натегна,
зарадвана от своята победа.
 
Луната изпитателно надвисна,
загледа ме, дъха си бял стаила,
и Вятър не посмя да свисне,
о, всяка нота беше се прикрила!

"От моята родина не познавам
по-хубава, по-пъстра, по-богата,
тя може да не е така голяма,
но тука най-щастливи са децата!

Какво, че тука няма портокали,
какво, че няма дъхави лимони,
нима децата там далеч са яли
и ябълки - по-сладки от бонбони?!

Нима и грозде с шепи те са брали
и дюли на полици са редили?
В училище нима са те четяли,
изпълнени със радост и със сили..."
 
И цялата природа заговори
и вятърът отнякъде повея,
но мигом тъмнината се разтвори,
вълшебникът загуби се във нея.
 
След миг аз пак по спящата алея
заета пак от размислите свои
разхождах се, а Вечер като фея
прегръщаше ме в своите покои.

Hatshepsut


Петя Дубарова
(25.04.1962-04.12.1979)


Тоника - Пролет


Домино - Нощ над града

"Измамена/ Младост/ Прошка/ Сън/ Спомен/ Зад стените на голямата къща/ Тайна.Това е краткото предсмъртно писмо на поетесата, преди да погълне голяма доза приспивателни. Причината и досега не е ясна. Най-често я свързват с онзи ден, когато по време на училищна практика в една бирена фабрика някакъв машинен детайл се счупва. Обвинили за това Петя, намалили поведението й заради "унищожена социалистическа собственост".

Поетесата е родена на 25 април 1962 г. Самоубива се 17-годишна през 1979 г.

Петя Стойкова Дубарова влиза силно в нашата литература. Тя пише стихове още от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", както и в списанията "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков. Нейна подкрепа - поетът Христо Фотев. А първото внимание към нейната голяма поезия , след смъртта й, е на покойния Веселин Андреев. За голям срам, много от останалите литературни авторитети в България виждали в ярката й личност заплаха за собствената им значимост.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане.

Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата..."


http://www.presstv.bg/index.php?option=com_portal&view=article&id=789

Hatshepsut

Петя Дубарова - неповторимата поетеса


 На 25 април през 1962г., в крайморския град Бургас се ражда едно изключително момиче, което с лека ръка записва името си в родната история. Става въпрос именно за поетесата Петя Дубарова. Семейството на младата бургазлийка дава едно много добро начало на живота и. Майка и е преподавателка и всячески се старае да развие у своето момиче интереси към истински женните неща. Тя я запознава с красотата на литературното изкуство и изиграва важна роля в оформянето на вижданията на своето дете. Петя е изключително запалена и увлечена по естетиката на творческия свят. Във времената, в които Петя живее, са предоставени големи възможности за изява на младите таланти, особено  в сферата на литературата. Бургазлийката прави своите първи творчески опити съвсем малка, но въпреки това те са публикувани във вестници като "Септемврийче" и "Народна младеж", както и в няколко списания. В обкръжението и влизат други талантливи литературоведи катo поетът Христо Фотев, определян от някои като "най-чистата поезия в българската литература". Те помагат много на Петя в нейната дейност. Младата българка прави силно впечатление на културните среди в родината. Едва на 16-годишна възраст тя е поканена да участва във филма "Трампа", правен по произведения на Ивайло Петров.

През цялото това време изпълнено с работа обаче, поетесата не оставя на заден план образованието си. Дълги години тя си мечтае и в крайна сметка успява да влезе в бургаската английска езикова гимназия. Тя нееднократно изказва любовта си към английския език и приемането и в школото я прави изключително щастлива. Петя приема учението изключително сериозно и го съчетава прекрасно с литературната дейност, нееднократно изнася беседи и четения на своите съученици и приятели, които се радват на таланта и. За кратко време българката се нарежда сред големите имена на родното творчество и то на много крехка възраст. Младата поетеса прегръща живота с двете си ръце, тя е общителна и обича да контактува с хора, голямо удоволствие изпитва и от онези обикновени човешки преживявания като разходките в разцъфналите паркове, които могат да бъдат истински оценени от всеки човек на изкуството. Петя обожава лунапарка и морската градина в Бургас, където прекарва значителна част от времето си - там се събира с познати и приятели, пее и свири на китара. Подобно на много други хора на изкуството, природата е сред любимите неща на младата поетеса.

Петя носи всички качества на един истински човек на културата, те обаче не винаги се оказват позитивни. По време на почивка в планината, тя среща своята първа и последна любов. Той се казва Пер и по националност е швед. Младото момиче е удивено от него и двамата дълго време контактуват помежду си. Внезапно обаче, чужденецът спира да отговаря на писмата на поетесата. Това изключително много я измъчва и я кара да прояви емоционалност типична за авторите и писателите. Близо година тя е изключително наранена и чувствата и кулминират в действия. Годината е 1979-та, а датата - 3ти декември. Младата и талантлива българка е намерена в дома си мъртва, като за причина се смята предозирането със сънотворни хапчета. Зад себе си тя оставя предсмъртна бележка, в която пише:

"Измамена
 Младост
 Прошка
 Сън
 Спомен
 Зад стените на голямата къща
 ТАЙНА"

Hatshepsut

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Hatshepsut

Индже

Желая в моя роден град
бял паметник да вдигнат на Инджето,
бял паметник, изправен във небето,
там, дето даже птици не летят.
 
И искам вечер тиха светлина
хайдушкото чело да кичи с блясък
и шум да няма, нито птичи крясък...
Внушителна и горда тишина.
 
А денем искам Слънцето за миг
на рамото хайдушко да поспира,
за отдих да поляга там зефира
във мраморната хлад на камен лик.
 
Да идват тука българи безброй
и хора от народи в край далечен
и горда ще съм аз, че смел и вечен,
Инджето ще живее в края мой.
 
13.12.1974 г.

Hatshepsut

27 July 2018, 12:01:04 #9 Last Edit: 29 July 2019, 06:32:44 by Hatshepsut
Ваня Костова: Петя Дубарова се самоуби заради клечка кибрит!


Ваня Костова

Известната певица Ваня Костова е от малкото известни творци, които са близки до майката на покойната Петя Дубарова - Мария. На 3 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст: ,,Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен. Зад стените на голямата къща. Тайна". След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради комсомолско обвинение за саботаж.

- Госпожо Костова, вие сте били приятелка с Петя Дубарова. Каква беше причината да сложи край на живота си?
- Петя нямаше среда, в която да живее, и се чувстваше самотна. Стиховете й се разпространяваха апокрифно и ние ги преписвахме. Приживе нито едно нейно стихотворение не беше публикувано в бургаски вестник, а само в списание ,,Родна реч". Беше грозно и доказа максимата, че никога човек не може да бъде пророк в собственото си село.



- А защо цензурираха творчеството ѝ?
- Навремето сред писателите и поетите имаше голямо лицемерие и егоизъм, което не е изчезнало и днес. Всички казваха: ,,Нека да дадем път на младите", но това бяха пълни глупости. Ако се беше дало път навремето на Петя в Бургас, тя щеше да е жива и да е фактор в българската поезия. Тя беше разочарована от всичко, което се случваше, защото приживе нямаше издадена дори стихосбирка.

- До каква степен беше виновна тогавашната власт за нейната нелепа гибел?
- Петя се самоуби заради един инцидент, който бяха нарекли унищожаване на социалистическа собственост.

Нейните родители нямаха нищо общо с тогавашната номенклатура. Тя беше на една средношколска бригада в бирена фабрика. През нощта, когато е била дежурна, спрял токът. Петя драснала клечка, за да види какво се случва с брояча, който брои бутилките, и какво пише на тях. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформирало от огънчето. Отговорникът, който бил на смяна, счупил брояча умишлено и ѝ казал да е спокойна, защото и без това отчитал погрешно бутилките. Тогава й казал, че не бива да се притеснява, защото и без това за по-точно броели бутилките и на ръка. След това обаче са докладвали в гимназията какво се е случило. На следващия ден се свиква учителски съвет, половината от който гласува за намаляването на поведението на ученичката Петя Дубарова заради повреда на социалистическа собственост. Това е изключително несправедливо, защото тя не е имала вина за изгасването на тока, както и за фалшивия им пластмасов брояч. Той не е вършил никаква работа, а Петя просто е искала да види колко бутилки е произвела бригадата. Оттам в училище й намаляват поведението. Нямало е никаква друга причина, защото беше отличничка.

- Имало ли е намеса на БКП за това?
- Не, нямаше. Единствената причина за порицаването ѝ беше фактът, че тези, които ѝ намалиха поведението, бяха идиоти. Хора, които могат да колят и да бесят дори и сред децата. Един от учителите даже стана и каза, че не искали да й намалят поведението заради лошо такова, а за назидание на другите деца. Те трябваше да са наясно, че щом на такъв човек като Дубарова намаляват поведението, трябва да внимават в картинката.

- На кого е пречила младата Петя Дубарова?
- На никого. Беше дете на културни родители, възпитана и сериозна, никога не е влизала в конфликти. Нейните съученици я обожаваха. Майка ѝ е педагог и имаше изключително възпитание. Баща ѝ пък беше извънредно тих и скромен - прекрасно семейство с чувствително дете. Когато то се сблъска с подобна чудовищна несправедливост, няма как да издържи. Петя се страхуваше, че всичко това ще рефлектира върху реализацията ѝ като поет.

Подобно нещо в онези години беше много страшно за човек на културата, особено на такава възраст. Детето никога не е говорило за политика през онези години.

- Как всъщност влиза в литературните среди Дубарова?
- Поети като Христо Фотев сами я потърсиха. Майка ѝ, леля Мария, знаеше, че всичко, което пише Петя, е хубаво, и също ѝ помагаше. Но Петя нямаше как да седне на по една ракия с 50-годишни мъже поети и да си говори. Нямаше своята среда, която да я успокои след онзи душевен шок. Всъщност нея я уби социалната система.

- Как започнахте да пеете нейни песни?
- След смъртта на Петя бях в ,,Тоника СВ". Познавах творчеството ѝ и мечтаех десетки нейни стихотворения да се превърнат в песни. Отидох и се запознах с родителите ѝ, за да получа разрешението им и тяхната благословия. Тогава те ми предоставиха огромна папка с неиздадените ѝ стихове от 1982 г. Набелязах много от тях. Някои композитори ми отказаха да напишат песни, други пък направиха лоши мелодии. Аз самата си написах повечето песни по нейните текстове. Направих и първия концерт с нейни стихове по времето на комунизма, но ми беше много трудно, защото Петя беше обявена за антисоциалистическа личност.


Ваня Костова - Звезда 1999

http://skandalno.net/vania-kostova-petia-dubarova-se-samoubi-zaradi-klecha-kibrit-155581/

Hatshepsut

27 July 2018, 12:01:40 #10 Last Edit: 29 July 2019, 06:33:16 by Hatshepsut


Време

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш свойте мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасéн
пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

Hatshepsut

Безсмъртие

Разсеяно се плъзва есента
през тънки клони на дървета рижи.
В бездънното корито на нощта
потапям всички свои дневни грижи.

И пак възмездна идва срещу мен,
велика, строга, царствена и млада,
белязана от огън, кръв и ден,
една червена, древна Илиада,

дъхтяща на човек и на живот.
Нима дори и времето е спряло,
отстъпвайки пред шеметния ход
и силата на женското ѝ тяло?!

Нима защото Зевс и Аполон
направиха я своя жрица,
превръща тя сърцето ми във трон
и властно става моята съдница?

Повярвала в тънтежния ѝ глас,
в човешкото на нейната магия,
от ритъма ѝ строг и тежък аз
задъхано, на едри глътки пия.

И взела мощ от ръста на Ахил,
от зевсовата длан благословена,
аз своя град - усмихнат, млад и мил,
превръщам в Троя - древна и червена.

Но не пожар и пушечни следи,
не тежка и възмездна Божа сила,
не копия, потънали в гърди,
за тази Троя аз съм отредила.

За нея пазя светла като ден,
магийна като Ботева балада
и тежка като златен древен храм,
една могъща нова Илиада.

И тихо пред безсмъртния ѝ ход,
от който като бял вулкан изтича
легендата за моя горд народ,
светът като пред Бог - да коленичи.

Hatshepsut

Убийство

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Hatshepsut

Ето ме днес съвършено разлистена

Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.

Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.

После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила - казах - наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.

Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!

Hatshepsut

Изповед

(след родителската среща)

Защо? От мен ли пак ти се оплака.
Но как? Та аз не пея вече в час.
Дори звънеца трепетно не чакам -
мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз

през този срок съвсем не се разсмивам
във час, когато другите мълчат.
Не съм необуздана, бурна, дива
дори и в събота. Но някой път

така ми се приисква да избягам
от всички тези думи и числа
и вятър на гърба ми длан да слага,
да тичам с автобусни колела.

Тогава аз забравям за урока
и моите разтворени очи
се пълнят мигом с хиляди посоки...
Класът урока слуша и мълчи.

В такива часове аз тихо бликам
най-искрените свои стихове,
но чуя ли, че името ми викът,
ги скривам като малки грехове

в очите си. Как хубаво, горещо
е с тяхната червена светлина!
Но днеска - след родителската среща,
те всички се превръщат във вина.