• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 July 2019, 10:53:33

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9385
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 58
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 28
Total: 28

Атанас Далчев

Started by Hatshepsut, 27 July 2018, 09:28:17

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

27 July 2018, 09:28:17 Last Edit: 27 July 2018, 09:30:28 by Hatshepsut
Атанас Далчев


Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун като второ дете в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Дишмова. Баща му работи като адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия ,,Кирил и Методий" в Солун. През 1908 г. Христо Далчев е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серския санджак в османския парламент. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград. Там Атанас Далчев учи в местното българско училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски в България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира и когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, те се установяват в София. Там Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих ,,Залези", публикуван в ученическия вестник ,,Фар". Година по-късно завършва гимназията и държи реч пред випуска си. Същата година е приет в Софийския университет, специалност философия.

През 1923 г. Далчев публикува стихотворенията ,,Вечер", ,,Здрач" и ,,Елегия" във ,,Вестник на жената" и стихотворенията ,,Есенно завръщане", ,,Хижи" и ,,Старите моми" в символистичното списание ,,Хиперион". През същата година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издава поетически сборник ,,Мост". През следващите години сътрудничи на ,,Хиперион", ,,Демократически преглед" и вестник ,,Изток". Първия си самостоятелен сборник ,,Прозорец" издава през 1926 г. Същата година прекарва седем месеца при брат си, скулптора Любомир Далчев, в Рим, където слуша лекции по история на изкуството.

Заедно с авторите, участвали в ,,Мост", организира група, първоначално около вестник ,,Изток". От 1927 г. Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и други започват издаването на собствен вестник, ,,Стрелец", поставяйки началото на литературния кръг ,,Стрелец".

През 1927 г. Далчев успешно завършва педагогика и философия в Софийския университет. По време на следването си там той развива осъзнат интерес към литературата и културата на Западна Европа. Чрез гьотингенския доктор Константин Гълъбов и завършилия архитектура в Мюнхен Чавдар Мутафов се запознава с ,,новата вещественост" и експресионизма - течения в немското изкуство между двете световни войни. Лекциите на Атанас Илиев го въвеждат в съчеталата медицина, психология и рационалност психоаналитична школа.

През 1928 година публикува стихосбирката ,,Стихотворения". Същата година, без да знае, че е болен от малария, заминава за Франция. В Тулуза попада на специалист, който познава болестта. През 1928 - 1929 г. слуша лекции в Парижкия университет, където завършва курс за преподаватели по френски език. През 1930 г. излиза от печат стихосбирката му ,,Париж". По предложение на Никола Фурнаджиев през 1937 г. е изпратен за учител по български език в българското училище в Цариград. Прекарва там шест месеца, но турските власти не му позволяват да преподава. След завръщането си в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища и учител по български език в тогавашната 13-та гимназия. Занимава се и с преводаческа работа.

През 1939 г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През 1941 г. е назначен за директор на I прогимназия ,,Христо Ботев". През 1943 г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга ,,Ангелът на Шартър", в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.

По време на въздушните бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. половината от къщата на семейството е разрушена и то се евакуира в Лясковец. На 30 март запалителна бомба опожарява цялото жилище на Далчеви.

Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г., той спира да пише. През 1945 г. се ражда третото му дете, Виктория. До края на 1947 г. е началник на отдел ,,Обществено възпитание" към Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. След като през 1950 г. се ражда четвъртото му дете Райна, е принуден почти денонощно да се занимава с преводаческа работа, за да издържа лишеното вече и от собствен дом семейство. Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда класически книги като ,,Бунтът на масите" на Хосе Ортега и Гасет, ,,Братовчедката Бет" на Оноре дьо Балзак, ,,Басни" от Жан дьо Лафонтен, ,,Червено и черно" на Стендал, разкази на Антон Чехов, съвременни испански поети, лирика на Фридрих Хьолдерлин и др.

През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание ,,Пламъче". Назначен официално за негов редактор през октомври 1953 г., той продължава да превежда. През следващите години той и Александър Муратов плодотворно сътрудничат в множество съвместни преводи на чуждестранна художествена литература.

Едва през 1956 г. Далчев започва да пише отново, а през 1965 г. публикува ,,Стихотворения". През 1972 г. излиза сборникът ,,Балкон", съставен от приятеля му Радой Ралин. През време на творческото си мълчание създава сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли ,,Фрагменти", издаден през 1967 г. под редакцията на Борис Делчев. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава ,,Знак почета" - орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература в България.

През 1974 г. на руски език излиза том избрани негови съчинения. Далчев е особено радостен от този факт, главно от това, че преводът е осъществен от поетесата Мария Петровых. Същата година чества 70-годишен юбилей и бива удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден ,,Народна република България" - III степен. През лятото на 1977 г. пише стихотворението ,,Художникът и вятърът", посветено на Иван Симеонов. Това е първото му стихотворение в бял стих и последното за творческия му път.

Далчев умира в София на 17 януари 1978 г.

От Уикипедия

Hatshepsut

27 July 2018, 09:28:28 #1 Last Edit: 27 July 2018, 09:32:00 by Hatshepsut
Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

1965

https://chitanka.info/text/12154


Hatshepsut

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927

Hatshepsut

Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
 
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
 
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
 
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
 
1924 г.

https://chitanka.info/text/12095-esenno-zavryshtane

Hatshepsut

Атанас Далчев - български поет от Солун

Атанас Далчев е роден на 25 юни 1904 г. в Солун, Егейска Македония. Той е втори син в семейството на Христо Атанасов Далчев от Кукуш и Виктория Матеева Димшова от Прилеп. Баща му Христо Далчев (1872 -1949) е завършил право в университета в Цариград и по-късно се установява в Солун като адвокат и като учител в българската мъжка гимназия "Кирил и Методий". През 1907 г. е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серската област в турския Парламент и от 1908 до 1912 г. живее със семейството си в Цариград. На шест години (през 1910 г.) Атанас Далчев е вече ученик в българското училище в Цариград. Започва Балканската война. Семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев е принуден да се изтегли с българските войски в България, а майка му и жена му с вече петте деца отиват в Дедеагач. След няколко месеца той се връща, но следващата година къщата в Солун е опожарена и той отново е принуден да се пресели с цялото си семейство завинаги в София. Годините до края на Първата световна война са тежки, особено за имигрантите. Христо Далчев няма право да практикува адвокатската си професия. По-късно намира работа като юристконсулт в Министерството на земеделието. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в сборника "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). От септември 1938 г. започва работа като инспектор на прогимназиалните училища. През 1939 г. се оженва за Анастасия Хаджиатанасова (1918-1985),от която има 4 деца.През 1944г. по време на бомбардировките над София изгаря башиния му дом, с неговата богата библиотека.
Редактор е на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на христоматийните за българската поезия стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува "Стихотворения. Фрагменти".
Работи и като преводач.Атанас Далчев умира на 17 януари 1978г.За целокупното му литературно творчество и за "мълчанието на поета" Носител е на награда на Виенския университет "Годфрид фон Хердер".

До края на живота си Ат.Далчев остава горд българин. В стихотворението "Към Родината" той пише:

"...и българин съм, не заради твойта слава,
и твойте подвизи и твойта бранна сила
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила...''


Атанас Далчев | Избрано от Златен фонд

Hatshepsut

Равнина

Тук пътищата спират във небето.
Кажи, какво видя по твоя път
из таз безкрайна равнина, където
на облаците сенките пасат?

— Аз срещнах вятъра със образ ален,
видях големи мелнични криле
и църквици в далечината, бяли
като зъбчето първо на дете.

Сред нивите, потънали в омара,
със утрото видях една жена.
Коя бе тя, тъй лека като па̀ра,
излъхната от мократа земя?

И кимна ли ми? Може би склони лик,
за да отбегне в този миг крилат
една от тези паяжинни нишки,
които над полетата летят.

Денят бе дълъг и светът — огромен,
и аз минах край хиляди неща.
Какво видях? Днес вече си не спомням.
Отслабва и тъмнее паметта.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите някои от стихосбирките на Атанас Далчев:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1290