• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 22, 2019, 06:48 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9158
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 39
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 23
Total: 24

Джон Атанасов - създателят на компютъра

Started by Hatshepsut, Aug 07, 2018, 01:23 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut


Джон Атанасов (1903-1995)
(снимка от ~1983 г.)




Клифърд Бери (1918-1963)
(снимка от 1962 г.)

Първият проект на електронна цифрова изчислителна машина е създаден през 1937-1939 в университета на щатa Айова в Амес от д-р Джон Винсент Атанасов1, професор по физика и математика . Машината била наречена от създателят й ABC - Atanasoff-Berry-Computer. Бери е студент на българският изобретател, който му е помагал при практическото й изграждане.
  ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията в нея се извършвали в двоичен код- 50 разредни двоични числа и един разред за знак на числото. Операционната и управляващата част на компютъра съдържали над 300 електронни лампи, а паметта била капацитивна - общо 1632 кондензатора (32 двоични числа по 51 бита).
Относно паметта на кондензатори - и днес най-използвани оперативни памети са динамичните, в чийто принцип стоят паразитните капацитети на MOS транзисторите. В първите практически изградени компютри, за оперативната памет се използват електронно лъчеви тръби, феритни сърцевини и какво ли не. През 70-те години, след като микроелектрониката се е развила достатъчно, за да се произвеждат ГИС и СГИС (Големи и Свръх Големи ИС), икономически най-изгодни и с най-голям обем в единица площ стават полупроводниковите динамични памети, в които данните се записват под формата на наличие или остъствие на заряд в кондензатор. В днешният си вид това са SDRAM, DDR RAM, RDRAM, които продължават да се основават на идеята на Атанасов, макар използвайки интегрални вместо дискретни елементи. Входните данни се въвеждали на стандартни IBM перфокарти с десетичен вход. Междинните и крайните резултати се записвали на перфокарти, като за целта било разработено устройство за четене и перфориране на перфокарти. Всички блокове на машината, с изключение на перфокартното устройство били завършени в края на 1941 г., когато САЩ влизат във войната, проф. Атанасов постъпва във флота и работата по машината е прекратена. Независимо от това, че проектът на Атанасов за цифрова машина с електронни лампи не е бил окончателно реализиран, основната му концепция е използвана в проектана Джон Мочли и д-р Дж.Преспер Екерт, създаден през 1942-1943 г. за ЕИМа ENIAC (Electronic Numeruical Integrator and Computer).
  Ето как самият Джон Атанасов обобщил своя принос в наукат пред Федералния съд на САЩ на 15 юни 1971 г., относно патента за компютъра :

  "...Аз стигнах (през зимата на 1937) до четири решения относно моя проект за компютър:

     За работа на компютъра ще се използва електричество и електроника
     Въпреки традицията ще се работи с двоичната система за изчисление
     Като запомнящи устройства ще се използват кондензатори, но регенеративни (с периодично възстановяване на записаната информация), за да се избегнат малките грешки.
     Изчисленията ще се извършват по пътя на преките логически действия.


  Сега съм удивен, но и удовлетворен от това, че всяко от моите четири решения се използва при конструирането на съвременните компютри." Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903, на няколко мили западно от град Хамилтън, Ню Йорк. Баща му - Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, Ямболска област. Неговите родители загиват в Априлското въстание. През 1889, 13 годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с чичо си.
  Майката на Джон Атанасов се казва Ива Лусена Пърди (Iva Lucena Purdy), учителка по математика. Джон младши е първото от 9-те деца на Ива и Иван. Скоро след неговото раждане, Иван Атанасов старши започва работа като електро-инженер в Остин, впоследствие и в Брюстър, щата Флорида, където Джон Атанасов младши завършва училище.
  Домът на семейството му в Брюстър е първата електрифицирана къща, в която някога са живели. Едва 9 годишен, Джон поправя дефектни жици в лампите на верандата.
  Джон Винсент Атанасов бил добър ученик. Интересувал се от бейзбол, до деня в който баща му показал логаритмичната линия, която купил за инженерната си работа. Линийката го завладяла напълно. Джон внимателно прочел инструкциите и бил удивен, че успява да получаи верни отговори. Скоро баща му разбрал, че няма непосредствена нужда от логаритмичната линия и тя била забравена от всички, с изключение на малкия Джон Атанасов. Той се заинтересувал се от математическите принципи, които стоят зад работата на линийката - логаритмите и тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита "A College Algebra", от Дж.М. Тейлър. Тази книга включва въведение в диференциалното смятане и съдържа глави за безкрайните редове и логаритмите. След няколко месеца, преждевременно развитото 9 годишно момче вече не се нуждаело от помощ в заниманията си. През това време научава от майка си за бройните системи с основи различни от 10, което го насърчава да изучи и двоичната.
  Семейството на Джон се премества в Стара Чикора, Флорида преди да влезе в гимназия. Там той завършва средния курс за две години, с отличие по математика и природознание. Тогава вече е решил, че иска да стане физик. През 1921 г. Джон влиза в Гейнсвилския университет в щата Флорида, но със специалност елктро-инженерство, защото най-силно желаната от него специалност не била застъпена в учебния план на Гейнсвилксия университет. Междувременно започва да се интересува от електроника и продължава с висша математика. Атанасов получава бакалавърската си степен по елктро-инженерство през 1925 г с отличие, след което започва да преподава в Щатския колеж на Айова. Всъщност това не е единственото предложение, което получава - поканен е от много университети, включително Харвардския, но избира колежа на Айова, защото от там получава първата оферта и заради добрата репутация в инженерните и научни специалности на колежа на Айова.
  След постъпването си в Айова, от септември до ноември Джон работи над своята магистърска степен. Тогава се запознава с Лура Мийкс, бъдещата му съпруга.
  През юни 1926 г. Джон Атанасов получава учителската си степен по математика в Айова, където е нает за преподавател. Оженва се за Лура Мийкс, след около година се ражда първото от трите им деца - Елзи. Останалите са Джоан и Джон Атанасов III. Когато дъщеря им навършва 1 годинка, младото семейство се премества в Мадисън, Уисконсин, където Джон е приет за докторант. Неговата дисертация "Диелектричната константа на хелия" е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор "Монро" (който бил от най-добрите за времето си) накарали младия учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз компютър.
  В края на 1930 г. Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова. Високите му познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио-електроника.
  След като изпитва много математически устройства, достъпни през онова време, Атанасов заключава че те попадат в две категории - аналогови и цифрови. Всъщност терминът "цифров" бил използван доста по-късно, Атанасов противопоставил аналоговите машини на "същинските изчислителни машини".
  През 1936 г. е последният му опит да конструира малък аналогов калкулатор. Заедно с Глен Мърфи, който тогава бил атомен физик в университета на Айова, те създават "Лапласиометър", машина използвана от тях за анализиране на геометрични повърхности. Тя обаче притежава същия недостатък, както и всички аналогови изчислителни машини - неточността.
  Манията на Джон да реши този проблем го докарва до ярост през зимата на 1937. Една нощ разочарован от много обезсърчителни събития, Атанасов се качва в колата и тръгва без посока. След 200 мили спира в крайпътен ресторант в щата Илинойс, където изпива един бърбан и продължава да мисли за създаването на машината. Спокоен, без да се нервира той усеща, че мислите му започват да се подреждат...и започва да измисля различни идеи относно конструирането на компютъра ! След като получава от университета $650 през март 1939, Атанасов е готов да се впусне в това вълнуващо приключение. За да си помогне в постигането на целта, той наема блестящия студент по електро-инженерство и свой добър приятел Клифърд Е. Бери.
  От 1939 до 1941 те работят заедно и подобряват ABC, Атанасов-Бери-Компютър, както е наречен по-късно. За съжаление, когато САЩ се включва във Втората световна война, на 7 декември 1941, работата върху компютъра спира. Въпреки, че университета на Айова е наел чикагския адвокат по патентно право Р.Трекслър, ABC не бил патентован...
  През септември 1939 Атанасов напуска Амес, Айова и щата Айова заради работа във военно-морската оръдейна лаборатория във Вашингтон (Клифърд Бери също е извикан да работи върху военни разработки в Калифорния). Атанасов предполоагал, че ще прекара няколко месеца, или най-много няколко години в правителството, след което ще се върне в университета в Айова, надявайки се да оглави ведомство. Лура и трите им деца остават в Амес, но Джон често пътувал до дома, за да ги вижда. Станал началник на Акустичната дивизия при военно-морската оръдейна лабротория, място, което му осигурявало възнагражедение от около 10 хиляди долара годишно: повече от правителствените заплати по това време. Работил като завеждащ проект за създаване на изчислителна машина за Военно-морските сили на САЩ. По същото време, той е привлечен да участва в първият атомен опит в Тихия океан - проект който много допадал на Атанасов.
  През 1948, при едно от първите му завръщания в Амес, Джон бил изненадан и разочарован от новината, че Атанасов-Бери-Компютър е бил преместен от сградата на физическия факултет и след това разглобен. Нито той, нито Клифърд Бери са били уведомени, че компютъра е щял да бъде разрушен... Спасени били само няколко части от него (например кондензаторния барабан, служещ за оперативна памет - бел.на ред.).
  Дългото отсъствие от семейството на Джон създава проблеми в семейството, през 1949 г. двамата със съпругата му се развеждат. Лура се премества с децата в Денвър, Колорадо. През същата година Джон Атанасов се оженва за Алис Кросби, която е от Айова, но по време на войната също като него е работила във Вашигтон.
  Пак през 1949, Джон става главен учен на Армейските полеви сили във форт Монро, Вирджиния. След година, той се връща във Вашингтон като ръководител на програма за взривни вещества към военно-морската оръдейна лаборатория. Остава там до края на 1951. През следващата 1952 г. Джон основава "Артирлерийска инжинерна корпорация" в Роквил, Мериленд. Негов съдружник е старият му приятел и студент Дейвид Бийчър. Компанията била продадена на "Aerojet General Corporation" през 1957, фирма в която Джон Атанасов работи като управител на Атлантическото отделение от 1957 до 1959 г, след което от 1959-1961 г. е вицепрезидент до пенсионирането си. През 1974 г., Джон Винсент Атанасов се връща в университета на щата Айова, за да бъде почетен гост и водещ на церемонията на най-голямото празненство по случай дипломиране на студенти в страната: VEISHA. Съкращението идва от първите букви от специалностите: (V)eterinary Medicine, (E)ngineering, (I)ndustrial (S)cience, (H)ome Economics, and (A)griculture. Празненството обикновено привличало повече от 250,000 души. Джон Атанасов бил придружен от съпругата си Алис и две от трите си деца - Джоан и Джон, заедно с техните семейства. Елзи тогава била в Индонезия с мъжа си и немогла да се отзове на поканата. Вице-прездента и директор на информациията и публичните дела в университета на Айова - Карл Хамилтън, подел инициатива за създаване на филм, описващ конструирането на компютъра на Атанасов и Бери. "From One John Vincent Atanasoff" бил завършен през 1981 г. Филмът бил пуснат на 21 октомври 1983 (десет години след историческото решение на съдия Ларсън, че Айова е мястото, където е построен първият електронен цифров компютър, и че ENIAC "произлиза" от ABC)...
  След дълго боледуване, Атанасов умира от удар на 15 юни 1995 в дома си в Мериленд.
Награди и ордени на Джон Винсент Атанасов:

1945 - Награда за видна служба в американските военно-морски сили.
1947 - Почетна награда от Сеизмологическото дружество на Америка
1947 - Почетна награда, Адмирал на артилерийското управление.
1947 - Членство в клуб "Космос"
1970 - Орден "Кирил и Методий" I степен
1974 - Зала на славата на изобретателите в Айова.
1974 - Почетно членство в дружеството за компютърна медицина
1974 - Доктор по естествени науки в университета на Флорида
1981 - Доктор по естествени науки в Моравския колеж.
1985 - Губернаторски медал за наука.
1985 - Награда за компютърна признателност, EDUCOM
1985 - Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers
1986 - Coors American Ingenuity Award


  ...През 1935 г. проф. Атанасов ръководел научните задачи на следдипломната специализанти и докторанти в областта на квантовата механика, физиката на кристалите и други области. При тези задачи се налагало да се решават линенйни диференциални уравнения, които винаги довеждали до големи системи от линейни алгебрични уравнения. Възникналият тежък проблем - изчисленията, поглъщали огромен труд. Атанасов се опитвал да го реши с аналогови методи и средства. След като се убедил, че тези методи са неточни, известно време той използвал таблулаторни устройства от типа "Холерит". Изчислителните възможности и бързодействието им не задоволили Атанасов и през пролетта на 1937 той конструирал изчислителни елементи от нов тип - електронни. През есента на 1937 г. той вече разработил съществено нов подход към изчислителния процес. През 1939 г. на Атанасов отпуснали средства и той наел като сътрудник Клифърд Бери. В края на есента на същата година бил готов прототип на електронна сметачна машина, която извършвала събиране и изваждане. В хронологичен ред двамата демонстрирали: първото приложение на двоична бройна система в сметачна машина, първата регенеративна памет, първите логически схеми (много подобни на днешните), първото използване на последователно смятане. Казано на съвременен език, компютърът на Атанасов бил цифрова електронна изчислителна машина със специално предназначение - решаване на системи от 30 линенйни алгебрични уравненя със съответен брой неизвестни. Числата се въвеждали и извеждали от машината посредством перфокарти "IBM". Машината обаче смятала по двоичната бройна система, като преминавала от едната бройна система в другата с точност до 50 двоични знака за всяко число. С размери на голямо бюро машината имала 300 електронни лампи, изграждащи аритметичния и логическия блок. Първата машинна памет - блокът за запаметяване информацията, представлявал барабан с диаметър около 23 cm и дължина около 28 cm, на който били монтирани 1632 кондензатора. При всяко завъртане на барабана зарядът се регенерирал или сменял знака си. В 1940 г. електронните елементи на Атанасов били в работна готовност. Разработвали се последните секции на двоичното четящо устройство, когато на събрание на Американската асоциация за развитие на науката, Атанасов се срещнал с Джон Моучли - тогава професор по физика в колежа "Урсинус", щата Пенсилвания. Узнал от Атанасов за неговите работи, в 1941 г. Моучли го посетил в университета на щата Айова. По време на визитата те разговаряли върху проблеми, интересуващи и двамата - проблемите на електронната изчислителна машина. На Атанасов и Бери били необходими още само 3 месеца, за да довършат двоичното четящо у-во, когато поради военни задачи, налагани от приближаващата и към САЩ Втора световна война, те прекъснали разработката и започнали изследвания в Морската артилерийска лаборатория.
  Но фундаменталния характер на изобретенията на Атанасов бил доказан през 1970 г. в САЩ и той официално бил признат за първоизобретател на електронната сметачна машина. Същата година той гостува в България по покана на БАН. За заслугите му в развитието на науката, президиумът на Народното събрание го награди с орден "Кирил и Методий" I степен.

https://www.oocities.org/eimworld/eimworld9/ABC_Atanasoff.html

Hatshepsut

Великата авантюра на Джон Атанасов


част 1


част 2


част 3

Hatshepsut

Джон Атанасов - създателят на "бъдещето"


Годината е 1903-та и край Хамилтън, в Съединените щати живее семейството на българина Иван Атанасов. Роден в Ямболско през далечната 1876-та, Иван остава без баща,  тъй като той пада жертва на османските поробители по време на Априлското въстание. Около 13 години по-късно, вече младеж, Атанасов емигрира заедно с чичо си в Америка. Там съдбата го среща с учителката по математика Ива Парди, в чиито жили тече ирландска и френска кръв. Двамата създават семейство и на 4-ти октомври 1903-та се ражда първото им дете - малкият Джон. Момчето отраства в добра среда - майка му е математичка, а баща му електроинженер. Под влиянието на двамата скоро точните науки привличат вниманието на българчето. В училище още преди да се запали по науката, Джон Атанасов е голям привърженик на спорта. Много обича волейбола, а често се  наслаждава и на американския бейзбол.

 Големият интерес на Атанасов се поражда, когато баща му за пръв път му подарява сметачна линия. Математическите принципи, които се разкриват постепенно в света на младия момък го пленяват. С помощта на майка си и с огромна воля Джон започва да напредва в дебрите на математиката. Завършва гимназия, все така вглъбен в образованието си и се насочва към университет. Приет е да учи висше във Флорида, където обаче не съществува желаната от него специалност - теоретична физика. Това подтиква българинът да запише курс по електоинженерство, занимава се и с висша математика. През 1925-та, на 22 години, достига бакалавърска степен. След дипломирането си научните среди явно са впечатлени от младежа - той е залят от предложения за работа от много елитни учебни заведения, сред които и Харвард. Атанасов  приема това на Айова Стейт Колидж, заради доброто име на университета. През лятото на същата година, Джон постъпва в университета като преподава математика, а междувременно работи за своята магистратура. Покрай пребиваването си в щата се среща и с първата си жена - Люра Мийкс, която по онова време е студентка по икономика. Двамата се женят скоро след като българинът защитава магистърската си степен. Младото семейство е много щастливо, а скоро се раждат и тяхната дъщеричка, а по-късно и близнаци. Поради обстоятелствата, създали се около брака се налага да се преместят в Уисконсин, където Атанасов защитава докторантура.

 Джон вече работи усилено, за да може да издържа семейството си и да прогресира в науката. Именно тогава, по време на разработки младият учен достига до извода, че трябва да измисли машина, която да пресмята по-бързо и ефективно сложните математически уравнения и задачи. Годината е 1936-та, когато Атанасов и неговият колега Глен Мърфи изработват аналогов калкулатор, който наричат "Лапласиометър". Българинът открива, че и той, както всички останали аналогови устройства имат определен недостатък. Целеустремено Джон започва да се занимава с решаването на проблема, като резултат получава чак в края на 30-те години на ХХ век. След полагане на огромни усилия, довели до никакъв напредък, Атанасов се качва на колата си и потегля в неизвестна посока. Скоро спира в едно крайпътно заведение, където за пръв път в главата му се ражда идеята за създаването на нов тип машина, която да бъде направена на базата на електронни елементи и да използва различна система за смятане. Като опитен физик, математик и вещ в електронната техника, Джон се хваща на работа. Българинът има нужда от техническа помощ, заради което се среща с Клифърд Бери - възпитаник на негов близък приятел. След като на двамата са отпуснати 650 щатски долара за работа, те започват сериозно да се занимават с новия проект. В лабораторията по физика за няколко месеца те изготвят прототип на сметачна машина, която наричат Атанасов-Бери (Atanasov-Berry Computer), която остава по-известна като АВС.


Компютърът ABC, реплика от 1997-ма

Годините, в които проектът на Джон и Клифърд набира сили, се оказват повратни. Целият свят е разтърсен от случващото се в Европа, където Германия под ръководството на Хитлер е започнала Втората световна война. Първоначално американците отказват да се намесват във вълненията на Стария континент, но впоследствие и това се случва. През 1941-ва те влизат във войната и вследствие държавата съсредоточава голямата част от ресурсите си за нейното спечелване. Покрай резките промени, машината на Атанасов и Бери остава на заден план - работата по компютъра е спряна. АВС дори не е патентован, заради което по-късно възникват спорове. По време на световния конфликт американците Джон Мокли и Джон Екърт построяват "първия" компютър ENIAC, за нуждите на американската войска. Важно е да се отбележи, че Мокли се е срещал с Джон Атанасов и нещо повече, на тези срещи американецът за пръв път вижда електронно дигитално устройство. Кражбата на принципите, за които българският учен е работил толкова усилено е явна и води до дело. Възниква съдебен спор за патента на машината, който продължава 7 години. През 1973-та, след дълги битки Джон най-накрая печели - американският съд признава, че благодарение на дискусиите между двамата учени, Мокли успява да вземе идеята за първата електронна изчислителна машина.

Въпреки всичко, Джон Атанасов така и не получава заслуженото признание, тъй като новината за откритието му е замъглена. Годините на войната и следвоенната действителност отнемат много на българина - той работи здраво, за да може да изкарва прехраната на семейството си, нает е на висши длъжности и получава огромна заплата. Жена му, не можейки да изтърпи отсъствията на съпруга си, го напуска, като отвежда децата в Колорадо. Това не пречи на Атанасов да се влюби отново и да сключи брак с втората си любима - Елис Кросби. По време на войната и след това, българинът е на работа в американската армия, чак до 1952-ра. В началото на 50-те той слага началото на собствена компания, която просперира и е продадена през 1957-ма. Откривателят най-накрая се пенсионира през 1961-ва, за да доживее спокойно края на живота си. Той успява да посети родината на баща си - България, два пъти. За пръв път стъпва на наша земя през 1970-та, когато е награден с орден "Кирил и Методий". След 15 години, професор Атанасов отново е в България и е награден с орден на НРБ. Именно тогава посещава родното място на своя баща. Откривателят на компютъра среща смъртта си през 1995г., в САЩ. Българинът сякаш още не е получил заслуженото световно признание. Българите обаче са много горди с неговото откритие и често си спомнят за личността му. На името на Джон Атанасов са кръстени много родни учебни заведения, както и първият астероид, открит и изследван от родната обсерватория в Рожен.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Паметник на Джон Атанасов в с. Бояджик, Ямболско:


Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Отличиха трима млади учени с наградата ,,Джон Атанасов"


Носители на тазгодишната награда ,,Джон Атанасов" са трима млади учени, съобщават от президентството.

Това са д-р Елица Кьосева, д-р Зорница Петрова и д-р Веселин Райчев.

Кьосева е асистент-професор в сингапурския университет по технологии и дизайн. Портфолиото й, както и изследванията, които е провела, са фокусирани върху новите методи за използване на светлина при реализиране на желаните операции и прецизния контрол на атоми и молекули, които са градивните частици на квантовите компютри.

Нови методи за прецизен контрол - композитни импулси са основните постижения на Елица Кьосева за последните 3 години. Чрез тези методи квантовите системи могат да се контролират с ефективност, която далеч надвишава необходимите 99.99 %.

Вторият лауреат - д-р Зорница Петрова, от 12 години работи в областта на обработката на естествен език и машинно обучение. Основният принос на научната й дейност е в областта на образованието, технологиите и индустрията. Петрова е автор на над 60 научни публикации. Тя е организирала четири международни състезания по семантика. От 2016 г. е ръководител на екипа разработващ Амазон Алекса.

Третият лауреат на президентското отличие е изследователят д-р Веселин Райчев. Обучаване на компютрите автоматично да извършват дейности, свързани със софтуерното инженерство, е основната цел на изследванията на Райчев.

Автоматичното генериране на програми, автоматичната корекция на програми и  автоматичният превод от един програмен език на друг са примери за това.

От ,,Дондуков 2" допълват, че научните резултати на д-р Райчев са публикувани в редица академични институции, сред които MIT, U Washington, UTAustin, Microsoft Research и IBM Research.

https://news.bg/education/otlichiha-trima-mladi-ucheni-s-nagradata-dzhon-atanasov.html