• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 June 2019, 20:44:49

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9196
  • Total Topics: 1106
  • Online Today: 69
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 3
Guests: 57
Total: 60

Наполеон Бонапарт

Started by Hatshepsut, 16 September 2018, 07:55:47

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Наполеон Бонапарт


Наполеон Бонапарт е роден на 15 Август 1769 година в Корсика. Известно е че той се е родил толкова бързо, че майка му Летиция Рамолино нямала време дори да легне на легло. Той бил втория син на Карло Бонапарт и  Летиция Рамолино и бил кръстен с необичайното име "Наполеон", заради рогозката, на която бил роден. Семейство Бонапарт били аристократи от по-нисша класа и не толкова богати. Няколко месеца преди това Корсика бил прехвърлен на Франция от Генуа, така че младия Наполеон се сдобил с нова и могъща родина. Армията го привличала дори и като малък, тъй като тя била една от професиите, за които не била необходима специална подкрепа, която младият Наполеон имал. След като завършил началното училище за момчета в родния си град през Януари 1779г. той бил изпратен с по-големия си брат Джоузеф в колежа в Аутун, херцогство Бургундия. Неговият баща успял да го запише във военната академия в Бриен, от където през Май Наполеон бил прехвърлен в по-модерната военната академия в Париж, докато брат му останал в Бургундия. Военното кралско училище във Франция било най-доброто в цяла Европа преди Революцията. Той се дипломирал като артилерийски офицер на 28 Октомври 1785 година, с което започнала и неговата кариера.
За съжаление обаче времената не били добри за Франция. Великата революция тъкмо започвала и в страната бил настъпъл смут и бъркотия. Наполеон бил млад и идеалистичен, поради което се върнал в Корсика да брани независимостта на своята малка родина. Скоро обаче той обърнал гръб на родното си място и се отдал на Франция. Това станало след като участвал в неуспешна атака в Сардиния.
    През 1793 година Нополеон постигнал първият си истински военен успех. Това се случило в Тулон, който бил окупиран от англичаните, защото гражданите били монархисти и ги посрешнали без съпротива в средата на революцията. Това разбира се не може да бъде позволено. Идеята на Наполеон била да използва артилерията да си възвърне Тулон. Другите военни лидери също одобрили директната атака. С майсторско артилерийско нападение Наполеон превзел едно от най-важните укрепления и по такъв начин притиснал британския флот. Тулон бил превзет, а Наполеон повишен в бригаден генерал.
    През зимата на 1794-1795 Наполеон бил нает в защитата на средиземноморския бряг. Тогава през Април 1795 той бил повикан в Париж и през Юни бил назначен в армията на запада. Той отказал този пост, оплаквайки се от проблеми със здравето. Този отказ почти  довел до края на неговата военна кариера, но бил назначен в комитета за национална сигурност.

Женитбата и италианската кампания

За да се докаже отново той искал да бъде изпратен в Турция да сформира султанската артилерия, но съдбата имала други планове. Имало бунт срещу новото управление, който Наполеон трябвало да потуши. Той желаел да се ожени, а вдовицата на генерал Бехарнайс била идеалната партия. Джосефин овдовяла, защото повечето от републиканските привърженици били убити. Нейния съпруг бил екзекутиран, а сабята му била конфискувана. Синът на генерала отишъл при Наполеон да поиска сабята обратно, а той я дал с готовност. Джосефин  дошла при него да му благодари и така започнала тяхната връзка. Представител на аристократическата класа тя видяла в младия генерал възможност да бъде защитена от революционната бъркотия. Сватбата се състояла на 9 Март 1796г. Била малка церемония без църква, но в присъствие на магистрат. Наполеон дори закъснял с 2 часа, което говори много колко истинска била  неговата любов. На 11 Март меденият месец трябвало да приключи, защото той трябвало да замине за Италия, назначен за командир на италианската армия. Безполезно е да се каже, че Джосефин не е била сама, докато го е нямало. Армията, която той трябвало да ръководи не била в добро състояние, както и останалите републикански армии. Нямало достатъчно пари и храна. Тя била снабдена със 150 коня и магарета, който също не били достатъчни за тогава. Ръководителите били крадци и прибирали всичко, което можели и живеели по крайбрежните градове. Генералът, който Наполеон трябвало да смени бил 60 годишна мумия, който нямал ни най-малка представа как стоят нещата извън неговия офис. Новият генерал трябвало да промени доста неща. Той трябвало да формирова войските отново, които имали нужда от повече морал и цел към, която да се стремят. Той взел 7 милиона лири заем, който бил използван за поддържането и подобряването на боеспособността армията. Тези бедни войници, които Наполеон трябвало да води, нямали нищо и биха последвали всеки, който им обещае богатство. А той направил точно това и знаел как да осъществи обещанията си. След като последвали Наполеон в битка тези мъже станали нещо повече, а имено наполеонави войници, гордеещи се с това и служещи му напълно верни. Той се грижел за своите войници, например след въстанието в Милано той им позволил за три часа да разграбят града. Това било сторено без пощада, като войниците останали доволни. По време на война с Австро-унгарската империя, в която Наполеон участвал като командир на трета армия на страната на Франция. Неговата мисия била да превземе долината По, което не била лесна задача, тъй като враговете били навсякъде. Той се интерисувал и спазвал заповедите на управляващите, което го правило просто
брилянтен и успял да осъществи мисията си напълно. Също така и грешките на противника му дали голамо предимство. Наполеон винаги се стремял да има числено превъзходство, което той постигал като разделял вражеските сили на малки части чрез бързи движения. Теренът бил много труден, мостовете и реката изиграли важна роля в тази война. Първо той разбил Пиедмонт на 14 Април 1796 при Милесимо и го изкарал от войната. На 15 Май Наполеон насочил войската си към Милано, след което към владенията на Парма и Модена да възстанови мира. Всяка победа била заплащана с цената на много жертви. За да защити стабилността на всяко свое завоевание, той сформирал две републики, които взаимствали своята конституция от Франция. Това било велика стъпка, показваща, че Наполеон разбира не само от военни дела, че е повече от войник и че има потенциала да бъде велик човек. На 8 Октомври той обвинил Модена, че прави заговор с Австро-унгария. На другия ден генералът дал своето съгласие на Генуа да стане протекторат на Франция. На 10 Октомври Наполеон подписва мирен договор с Неапол. Където и да отиде той установява мир и ред. Най-важните битки от този военен поход били битката за моста Лоди на река Адда на 10 Май и битките на 16 и 17 Ноември на моста Аркол. Той отново трябвало да окуражава своите войници, тъй като всички били уморени от войната. На 14 Февруари Наполеон победил при Рива и при Таглименто на 16. Той навлязъл дълбоко в територията на врага като се насочил към Виена. Било сключено временно премирие на 18 Април 1797г. в Лебен, а по-късно на 18 Октомври 1797 и мирния договор Кампоформио бил подписан. Мирът бил сключен за период определен от Наполеон, а не от правителството. Той вече бил победител, а известността му нараснала.
   
Египетската кампания

Нови мисли засягащи изтока вълнували съзнанието на Бонапарт. Френските управници били доволни да се отърват от известния генерал и одобрили неговите планове да установи френско влияние в Египет, с цел да откъсне Индия от Великобритания. На 19 Май 1798г. Наполеон отпътувал от Тулон с армия от 35 000 човека. На 11-12 Юни той завладял Малта, а на 30 вече бил в Александрия с цялата си войска. Градът бил превзет, а той се отправил към Кайро по западния приток на Нил. Първата битка се състояла на 12 Юли в близост до града и пирамидите. С минимални загуби Французите отблъснали врага и Египет паднал под контрола на Наполеон. Той променил правителството, пощата и системата за събиране на данъци, въвел печатната преса, направил министерство на здравеопазването, построил нови болници за бедните в Кайро и открил Египетски институт. Но през този период британците не бездействали. На 2 и 3
Август адмирал Нелсън атакувал и унищожил френската флота в Абокирският залив, оставяйки френската армия без връзка с Франция. Турският султан започнал нова офанзива в Египет, а по същото време Наполеон претърпял загуба при атаката си на Сирия. Върлуващата чума убила много хора от войските му и дисциплината се разваляла. Той имал една ненужна победа в Абокир на 25 Юли 1799г. срещу турците. Наполеон поверил командването на генерал Жан Колбер и се върнал обратно във Франция с няколко офицера. Това било една голяма погрешна стъпка от страна на Бонапарт, която се превърнала в приключение с цената на много човешки животи без никаква изгода.

Консулското звание

    На 9 Октомври 1799г. Наполеон акустирал и се отправил директно към Париж. Обстановката там била подходяща за големи промени. След Египет Наполеон започнал да се придвижва на политическата сцена, разчитайки на подкрепата на хората и което е по-важно армията стояла зад него, въпреки неуспеха в Египет. Речтта, която Наполеон държал пред Барас била близка до чувствата на хората. От нея става ясно, че той вече не служи на никого освен на народа си. Той също казал, че без него Франция нямало да съществува, а хората, които управлявали я превърнали в руина и изтъкнал, че има желание да спаси страната си отново. Хората се съгласили, че Франция е готова за диктатор след ужасите на управляващите и прочистванията. Пет от членовете на управлението били наричани "петте маймуни". Животът на хората не се е променил в равенство между всички. Също се носели слухове за английски заговор. Наполеон бил назначен за главнокомандващ на военните сили на Франция. На 9 Декември 1799г. започнал със своите промени. Отначало всичко вървяло добре, но тогава той срещнал затруднения със съвета на петстотинте и когато влязъл в залата бил наречен "изгнаник". Луциен Бонапарт, неговия полу-брат, който бил глава на съвета, бил задължен да извика войниците да помогнат. Тогава влязъл генерал Леклер, водач на пехотната гвардия и помогнал на Наполеон. Членовете на съвета започнали да бягат във всички посоки, дори и през прозорците, оставяйки скъпите си якета и връхни дрехи в залата. Така успехът бил постигнат, а републиката фактически свършена.

На 13 Декември новата конституция била приета, в която Наполеон легализирал своите реформи и действия. Франция е сменяла конституцията си много пъти до тогава по време на революцията, а тази била почти като другите, но това имало малко значение. Сега имало три консула, от които Наполеон бил първи и най-важен, другите били просто играчки за проявите. На 19 Февруари 1800г. той се преместил в Тюлер, където Наполеон било добре дошла изненада за много. Той работил усърдно и се опитвал да узнае всичко за всички. Той систематизирал закона, стабилизирал валутата, поправил закона за данъците, подобрил образователната система, успокоил религиозните въпроси в страната и т.н. фактически може да се каже, че той е създал съвременната администрация. Също така установил примирие с Папата на 15 Август 1800г. Сенатът го обявил за пожизнен консул на 2 Август, когато мирният договор с Великобритания бил обявен.
Преди този мир обаче имало още една война. Наполеон предложил примирие на Австрия и Англия на бъдни вечер 1799г., от което те не били заинтерисовани. Трима френски посредници са убити в гората близо до Радщад. Пролетта на 1800 донесла война в Европа. Френската армия от Рейн под командването на Морьо надвили австрийците и ги отпратили отвъд Дунав. Руснаците също застанали срещу Франция. Страхливият генерал Суворов ударил Французите в Италия два пъти. Наполеон напуснал Париж на 6 Май и се насочил към Алпите. За пет дена от 15 до 20 Май той прекосил клисурата Св.Берханд. на 2 Юни Бонапарт достигнал Италия. Неговият отличен план бил да заблуди врага да постави главните си сили пред него. Той планирал като едно от главните си задължения да прекрати тази война и успял. На 14 Юни 1800г. в Маренго се състояла битка. Някои мислят, че тази битка е моментът, в който била създадена Френската империя. Всъщност Маренго били три различни битки близо до Александрия. В шест сутринта френските войски се появили на полето. Две френски укрепления издържали 4 часа, но са били принудени да ги напуснат. Бонапарт не може да преодолеят австрийците, а положението става все по лошо за него. Спасителят този ден бил Десае, който пристигнал точно навреме и французите взели превес. Австрия била победена, а войските й изпратени в Бормида. Наполеон изпратил на австрийския император писмо, в което му предложил да се предаде. Писмото било написано като между равнопоставени личности, Наполеон не се смятал за консул или генерал. Но мирът не дошъл от първия път. След Маренго имало истински тържествен дух във Франция, но той бил твърде ранен. Преговорите в Лунвил през Ноември 1800г. били в застой. Военните действия се възобновили на 22. при Хоенлинд генерал Морьо донесъл на Франция голяма победа над австрийците на 3 Декември 1800г. австрийският херцог Чарлз загубил 12 000 мъже за две седмици от сраженията и 25 000 заложници от 70 000 армия. Морьо достигнал на 75 километра от Виена и притискал Австрия да приеме мира. Генералът бил  главния наполеонов съперник особено след тази битка. По-късно той участвал в заговор и бил заточен в Америка. Той стоял там от 1804 до 1813. след като се върнал в Европа той участвал в сражението за Дрезден
на 26-27 август 1813г срещу Наполеон и бил убит. Мирът бързо се разпространил след като и руснаците излязли от войната. Великобритания останала сама подписала горепосочения мир. Франция също била в мир и могъща. Много републики изникнали около нейните граници, всички под ботуша на Наполеон. Например република Цизалпик била създадена в Лион, Франция, а не в Италия. Докато нямало способни италиански представители, царуването било предадено на Наполеон. Австрия изгубила всичките си италиански области, но получила Венеция, която след векове република престанала да бъде такава.
Бонапарт бил пожизнения консул на Франция, но това не било достатъчно. Унаследената монархия била финала. Много опити за убийство срещу Наполеон направило решението му лесно. Добър пример за тези опити бил през Декември 1800г., когато бомба убива 22 и ранява 57 човека и разрушава 42 къщи. Наполеон преминал през мястото малко по-рано. Сред осъдените за този инцидент бил художникът Керачи, който бил приятел от дедството на Наполеон. Друга известна и съдбоносна конспирация срещу Наполеон била водена от генерал Пичегру и Джордж Кодудалин. Това дало основание да заловят младият херцог на Енгиен, който бил консерватор. Френските войници го заловили в друга страна и го закарали във Франция да бъде съден. Никакво доказателство не било намерено, но въпреки това херцогът бил екзекутиран. Това довело протести на омраза и неодобрение от цяла Европа.

Империята

До 1802 г. Наполеон се превърнал в най-известният диктатор, който Франция е имала някога. На 18 Юни 1804г. сенатът обявил, че първият консул е императорът на Франция, с божие благоволение и според републиканския закон. В Нотр Дам на 2 Декември Наполеон получил своята корона. Лично папата присъствал, така че възкачването на новия император да бъде законно сред неговите равни в Европа. Политическата обстановка станала любопитна. Въжможен ли е мир между европейските нации, които са се борили срещу революционна Франция и новата Франция, която била вече монархия базирана на революция? Той направил чудесен дворец за себе си, пищност и слава, величествена перспектива за хората. Били раздадени и благороднически титли като например "гранд адмирал" и др. Нищо от това не можело да предотврати бъдещите войни.

Победи по целия континент

През 1805г. бил създаден тристранен съюз между Англия, Австрия и Русия, в който участвала и Прусия. Те обединили силите си, заради мирните договори от 1802 и 1803 г., където Франция е взела твърде много за себе си. Наполеон поел властта на Щвейцаря, станал президент на Италия, много италиански области били присъединени км Франция като Генуа, Неапол и пристанищата. Германия била напълно пренаредена, някои бивши австрийски области били предадени на Прусия, Баерн и Вуртемберг. Наполеон не чакал и изоставил своите планове за нападение на Англия, така че бил свободен да започне война. Той направил Великата Армия. Войсковите части се състояли от областни войски, поради което трудно се справяли с ръководенето. В този момент той съсредоточил армията си в Болоназа нашествието в Англия, но това не се случило и вйската тръгнала срещу Австрия. В Улм те били разбити от французите. След като маршал Ней пресякъл пътя на оттеглящите се австрийски войски над 50 000 австрийци били пленени на 20 Октомври 1805г. ден след като френската флота била разбита от Хроцио Нелсън при Трафалгар. Френският адмирал Вилньов против желанието му бил изпратен в Средиземно море от Наполеон. Адмиралът загубил при Абукир. Френско-испанската флота изгубила 18 кораба от 33. Малка утеха за Наполеон била новината, че Нелсън е умрял, застрелян с пушка. Той държал британските морски владения, което осигурявало сигурността на Англия. Двете страни се срещнали в Аущерлиц, което е малко село днес. Преди това, на маршал Ней били дадени заповеди да отблъсне австрийците извън Тирол. Той също трябвало да завладее Виена. Бонапарт продължавал напред, докато накрая не се сблъскал с битката, която търсел. Той избрал мястото като завел врага, където искал. Австрийците и руснаците се опитвали да го спрат от завръщането му във Виена. На 29 Ноември Наполеон напуснал Аущерлиц да се срещне с руско-австрийските войски под командването на Александър II и Франс II, които се опитали да обградят французите. Битката при Аущерлиц е може би една от най-добрите на Наполеон. Той бил готов на всичко, което врага опитал и отвръщал на всичко със защита. На сутринта на 2 Декември започнало самото сражение. В 4 часа следобед всичко приключило. Австрийците и руснаците загубили 35 000 мъже, 50 флага и цялата си артилерия., тогава тя била стопена за паметник на победата и откарана в Париж. Френският император загубил 8 000 мъже. На 6 Наполеон се срещнал с Франс II, но не се стигнало до мир, въпреки споразумението от Пресбърг от 26 Декември 1805г., където Австрия загубила Венеция. Така Австрия напуснала четворната коалиция. Наполеон първо трябвало да изведе Прусия извън войната, а тази в Саксония нямала толкова голямо значение за него и на 28 Октомври 1806 той превзел Берлин. В битката за Ейла на 2 Февруари 1807г. Наполеон бил победен от руснаците, а цената била огромна. Тази война продържила 6 месеца и
на 25 Юни Александър и Наполеон се срещнали в Тилист. Победителка била Франция, а Русия все още била неукротима. След тази среща всичко изглеждало добре за Наполеон. Той получил правото да преоформя западна и централна Европа както желае. Най-значиммият резултат бил създаването на херцогство Варшава през 1807г. Също Швеция била победена с руска помощ на следващата година. Така Франция се превърнала в господар на целия континент. Англия все още не била засегната. Тя била по-силна от всякога и сякаш никой не можел да й се противопостави. Но императорът направил грешка.

През 1808 Наполеон изтласкъл бурбоните от Испания и поставил брат си Джозеф на трона. Испанците обаче не го харесвали и мразели Франция, защото крадяла пари от църквата, а и не искали да бъдат контролирани от тях. Войната била неизбежна. Великата Армия сега се изправила пред враг, който бил мотивиран от патриотизма  религията и било невъзможно да бъде притиснат. Гуерилската война била нещо, с което великата армия не могла да се справи. В Байлен на 23 Юли 1808г., 18 000 френски войници трябвало да се предадат. Това било шок за цяла Европа. Испания накрая подчинила 300 000 мъже от великата армия от войната на полуострова. Тази война също била съдбоносна, защото Англия вече можела да започне нейната война по суша. На 1 Август 1808г., 15 000 мъже под командването на Артур Уелъсли, херцогът на Уелингтън слязъл на португалския бряг. Всичко продължило 6 години до 1814 в Тулон. Във Витория Уелингтън спечелил най-голямата си победа в Испания. За сега Наполеон си мислил, че е укротил испанците след превземането на Мадрид на 5 Декември 1808г., но грешал. Австрийците отново били готови за война и  през 1809г. тя започнала. Един млад австрийски студент се опитал да убие Наполеон в Шонбрън с кама, а и имало голямо неспокойствие в германоговорящите области. Между 19 23 Април, за 5 дни, Наполеон покосил и разпръснал Австрийците. Но този път той не победил толкова лесно. Когато се опитвал да прекоси р.Дунав в Асперн и Еслинг на 22 Май бил победен, а войските му изпаднали в ужасно затруднение на остров Лобау. Австрийците били командвани от херцог Чарлз, който бил един от най-упоритите опоненти на Напоеон. Загубите в двете страни били големи. Там Наполеон загубил маршал Лане. Двудневната битка в Ваграм донесло на Бонапарт победа на 5 и 6 Юли. Тази война била близо до укриващият се Наполеон и дори Англия стигнали остров Валхерн в Холандия, но отстъпили. Австрия сключила мир с Франция във Виена на 14 Октомври.
С настъпването на мира Джосефин се развела с Наполеон през Март 1810г. той сключил брак с херцогиня Мария Луйза, дъщерята на Франс II.
Този брак задържал за известно време мирът между двете нации. Наполеоновият син се родил на 20 Март 1811г. брат му Луйс, крал на Холандия; Джером, крал на Уестфален; Джосеф, крал на Испания и неговият полубрат Луциен вече не били най-близките му, той имал наследник.
Войната с Русия била все още на хоризонта. Наполеон опитвал много пъти да сключи мир, но без успех. Конференцията в Ерфурт между 27 Септември и 14 Ноември 1808 не донесла отговари на много важни въпроси. Така Франция и Великата Армия били въвлечени отново във война с Русия. 700 000 мъже щели да отидат там, от които 300 000 в действителност французи. Нямало връщане назад, тъй като самият Наполеон се насочил натам. Руснаците смятали да се защитават от французите като построят крепостни окопи, където наполеоновите войски ще загинат под огъня на оръдията. Обаче разположението на тези окопи било избрано неточно и Наполеон трябвало да залови руската армия без да отстъпва към капана. Така той се предвижвал, но руснаците осъзнали грешката си точно навреме и успяли да се имъкнат от техния собствен капан. Наполеон разбрал, че ако започне да преследва вражеските войски из цяла Русия ще бъде гибелно за неговата армия. Но ако се върнел обратно в Европа това щяло да означава, че е загубил. Дилемата, пред която бил изправен била дали да преследва руснаците с надеждата за битка, която да спечели и да сключи мир. Войната започнала през 1812г., а Наполеон трябвало да реши този проблем един път за винаги. Неговите войски се отправили към река Днепър и я прекосили на 15 Август. Руснаците напуснали град Смоленск на 17 след кратка съпротива. Когато започнала същинската битка в Бородино на 7 Септември, Наполеон не бил подготвен и руските войници нанесли ужасни поражения на караулите. Победата била за Кутузов, който трябвало да защитава Москва. Наполеон отхвърлил всякакви маневри и заповядал директен фронтален щурм. В края той успял да избута руснаците от техните позиции и нощта паднала. На сутринта руската армия се оттеглила, но битката не била спечелена за Наполеон. Александър дори отказал споразумение с Бонапарт, който завладял Москва, но това с нищо не му помогнало. От тук нямало изход на никаде. Това доказва, че френските войски не били готови за такъв тип военен поход, а и често било невъзможно да се намерят запаси, откакто казаците били отслабили фланговете. Но зимата се оказала най-големия враг от всички. На река Брезина на 25 Ноември 1812г. наполеоновата армия претърпяла тежки поражения главно от времето. Над 350 000 мъже умрели. Императорската охрана намаляла от 30 000 мъже на 1500. Наполеон изоставил своята Велика армия от около 500 000 човека в Русия. Било ясно, че Европа ще се обърне против него. В Париж дори имало
сполучлив военен преврат на 23 Октомври воден от генерал Малет, който бил екзекутран. На 23 Юни 1813 принц Метерних се срещнал с френския император в Дрезден. Той отказвал да сключи примирие откакто победил в Лутцен на 1 Май и в Баутцен на 16 Май 1813г. Наполеон вече имал нова и млада армия, наричана ощи "армията на Мария Луиза". Той разполагал с нови 300 000 войници, но качеството не било както преди. Вече не сключвал мир, тъй като вярвал, че може да победи. Не било необходимо да се броят враговета, защото би могло да се каже, че Франция била сама срещу цяла Европа, разчитайки само на поляците. Австрия, Русия, Англия, Прусия всички те били в нов съюз. В Лайпциг на 16-18 Октомври се състояла битката на нациите. 150 000 френски войници се сблъскали с руски, австрийски и пруски войски от около 300 000 човека. Първият ден изглеждал добре за Наполеон, но след това той загубил, сякаш късметът му го напуснал. Франция вече имала репутацията на самотната страна.
След кото изгубил Германия Наполеон се борил вв Франция. Френският военен поход на Бонапарт бил неговия най-добър, истинско доказателство за неговия стратегически гений. Но в края той почти не играел важна роля. Наполеон разполагал само със 70 000 мъже, повечето от които новобранци, за които съюзниците мислели, че ще преборят лесно. Те смятали да превземат Париж за една седмица, но всъщност им отнело три месеца. Бързи маневри и светкавични атаки направили тъжен живота на съюзническите армии. На 11 Февруари 1814г. в Монтмирал и на 18 Февруари в Монтрьо били най-големите успехи на Наполеон. По-късно и прусите били жестоко разбити. 31 Март бил денят, в който врагът достигнал Париж. Маршалите на Наполеон го карали да абдикира. Той го сторил на 4 Април 1814 г., притиснат от безнадеждната военна обстановка. Опитал се да направи синът си Наполеон II следващия управник но 3 годишното дете не било признато от съюзниците, а на трона бил възкачен Луй XVIII. Той бил изпратен на заточение на остров Елба, където щял да получава 1 милион франка годишно и да управлява острова. В същото време съюзът се разпаднал по време на конгреса във Виена, а французите не били удовлетворени от възвърналите се монархисти. Наполеон имал планове и след десет месеца на 26 Февруари 1815 той напуснал острова и се отправил към Франция със 1050 войника. На 1 Март пристигнал в Антибес, след което пътувал 20 дни до Париж необезспокояван. На 21 Март Наполеон влязъл в Париж подпомогнат от бурбоните. Лудвиг XVIII бил прогонен и с големи мъки трябвало да унищожи всичко, което било свързано с революция. Бонапарт взел знамето на революцията отнова и се узаконил пред французите, въпреки че те не били убедени. Френският народ
не желаел възобновяване на борбата срещу Европа, но Наполеон трябвало да я възобнови ако желаел да остане на трона, въпреки че и той не искал повече война.

Битката при Ватерлоо

Военният поход при Ватерлоо (12-18 Юни) бил кратък и решаващ. По навик първата атака била дело на Наполеон. При Ватерлоо той загубил за последен път. На 16 Юни наполеоновите планове да раздели пруските и английските войски били почти осъществени. В Лигни той разбил прусите, но не успял да вземе превес над тях. Те се прегрупирали и се придвижили към Ватерлоо два дни по-късно. По същото време Ней не успял да превземе кръстопътищата при Куатре Брас, а Уелингтън го държал в залива. В крайна сметка Ней се сблъскал с цялата анклийска войска. Ватерлоо бил на практика най-съществения момент. Наполеон се опитвал цял ден да смаже англичаните, но Уелингтън едва успял да удържи позициите си. Бедата дошла, когато 10 000 кавалеристи без подходяща артилерийска подкрепа и пехота атакували британските редици и се провалили. Следобеда Маршал Ней успял най-накрая да направи добра атака, но прусите разкрили присъствието си по десния фланг, а нямало други резерви, които да подпомогнат Ней. Прусите били отблъснати с помощта на караула, който по-късно се насочва към много отслабналите английски редици, но това била много груба грешка. Те били разположени на лошо място, където английските пушки и мускети нанесли огромни поражения, може би убивайки почти половината от тях. Наполеон се намирал в своя край като понесал последното си поражение на 18 Юни. С остатъка от армията си той поел към Париж, където на 22 Юни абдикира за втори пореден път.
Наполеон се опитал да избяга в Америка, но на 3 Юли 1815г. бил заловен на пристанище след като то било блокирано от английски военни кораби. Той решил да се предаде на британците и помолил за сигурно убежище. Съдбата му била заточение на остров Св. Елена като  служител на британският гобернатор сър Хъдсън Лов. Той тръгнал на 8 Август. Животът му там не бил особено приятен, тъй като му липсвал синът му, който се намирал във Виена. Храната не била добра, а климатът нездравословен. Така на 5 Май 1821г. Наполеон Бонапарт пчинал на 52 годишна възраст след дълго боледуване от рак. Неговите останки сега се намират в църквата "Les Invalides" заедно с някои от неговите маршали. Близо до църквата на подобаващо място е разположен военният музей, в който са представени много от знамената от времето на неговото управление.

Hatshepsut

Прекалено много могъщи сили са били заинтересувани от смъртта на Наполеон на остров Света Елена. Дали гибелта му е била предизвикана от тях, или е просто резултат от злощастно стечение на обстоятелствата?

В една от тетрадките на младия кадет от военното училище в Бриен Наполеоне ди Буонапарте, историците откриват недовършеното изречение "Света Елена е малък остров....". Никой не може да каже, какво точно е привлякло вниманието на бъдещия император на Франция към това парче земя, изгубено в Атлантика край западните брегове на Африка. По волята на съдбата обаче, тъкмо то се оказва мястото, където трийсет и пет години по-късно приключва жизненият път на една от най-великите фигури в историята на човечеството. Загадката на смъртта му занимава вече няколко поколения учени, много от които са убедени, че Наполеон най-вероятно е бил отровен по заповед на някой от многобройните си и могъщи врагове.

Известно е, че още през

Първите години от заточението


си на Света Елена, Императорът непрестанно се оплаква на британския губернатор Хъдсън Лоу от своето влошаващо се здраве. Наистина, последното е нещо естествено, предвид ужасния климат на острова, където дизентерията и различните чревни и чернодробни възпаления са нещо обичайно. Не е чак толкова естествено обаче, подчертано пренебрежителното отношение на англичаните към оплакванията на техния пленник. Така, през 1818, след неуспешен опит да го превърне в свой доносник, губернаторът Лоу изгонва от острова личния лекар на Наполеон - ирландецът О'Мира, на когото последният има пълно доверие. Научавайки за това Императорът тъжно отбелязва: "Смъртта ми наближава. Изглежда моите английски тъмничари смятат, че живея вече прекалено дълго". Малко по-късно той изпраща отчаяно послание до майка си Летиция и своя чичо - кардинал Феш в Рим, в което ги моли спешно да му изпратят нов лекар, както и свещеник. За съжаление, въпреки че най-добрите тогавашни френски медици предлагат доброволно да споделят заточението на Императора на Света Елена, най-близките му роднини решават да изпратят там само двама корсиканци - престарелият абат Буонанита и фелдшера Антомарки, чиито лекарски способности са под всякаква критика. Обяснението е, че по онова време и Летиция Бонапарт, и нейният брат, съвсем искрено са вярвали, че Наполеон отдавна е напуснал острова и, че цялата история със смяната на лекарите цели да запази в тайна тъкмо този факт. Така или иначе, появата на Антомарки през 1819 съвсем не води до някакви подобрения в здравето на височайшия заточеник. Тъкмо напротив, само година и половина по-късно, на 5 май 1821, Наполеон умира в ужасни мъки, оставяйки след себе си загадката, чието решение и днес тормози доста историци.

Впрочем, първата реакция на мнозина негови съвременници е, че

Императорът е бил отровен


при това най-вероятно от своите английски тъмничари. За основание им служат думите на самия Наполеон, който само няколко дни преди да умре, диктувайки завещанието си, произнася следните думи пред своя камердинер граф Маршан: "Умирам, преди да ми е дошло времето, от ръцете на убиец на служба на английската олигархия, но вярвам че един ден самите англичани ще отмъстят за мен".

Официалният протокол от аутопсията , подписан от корсиканеца Антомарки и петима британски лекари, както и повторният оглед на тялото, извършен от д-р Хемъри, две години по-късно, обаче свидетелстват за естествена смърт. В тях се говори за много сериозна стомашна язва, съчетана с голямо раково образувание, открито пак в стомаха. Тоест, Наполеон очевидно е бил толкова сериозно болен, че едва ли би живял още дълго, дори ако е можел да напусне самотния остров в Атлантика. В продължение на повече от един век този факт не се оспорва от сериозните историци, докато в началото на 60-те години на нашето столетие една книга на никому неизвестен до този момент шведски лекар обръща всичко надолу с главата. В нея въпросният д-р Форшувуд доказва по достатъчно убедителен начин, че Наполеон все пак е бил отровен. Истинската сензация обаче избухва няколко години по-късно, когато няколко съвсем независими една от друга изследвания (едното от тях проведено в Центъря за атомни изследвания Харуел) на съхранени кичури коса от главата на Императора, притежавани при това от различни лица, показват съдържание на арсеник в такива количества, че не оставят никакви съмнение относно причината за смъртта му.

Според шведския лекар, при Наполеон липсва най-важният белег на боледуващите от рак - общото отслабване на организма. От медицинска гледна точка е съвършено нелепо да се твърди, че Императорът цели шест години е страдал от рак без при това да загуби и грам от теглото си. Напротив - констатацията за затлъстяването на тялото му, дори и след като в продължение на цели седмици той почти не е поемал храна и организмът му е бил изтощен до крайност, е

Типичен признак за отравяне

с арсеник. В полза за това предположение говори и почти пълното окапване на косата и космите. От друга страна, внимателният анализ на проколите от двете независими аутопсии показва, че Императорът със сигурност не е умрял от хепатит, както и, че стомашната язва, от която е страдал, съвсем не е била толкова ярко изразена, че да причини смъртта му. Тогава?

На пръв поглед, резултатите от експертизите с кичурите коса на Наполеон ясно показват, че той е умрял след като в течение на известно, при това сравнително кратко, време е бил тровен с арсеник. Задълбочените проучвания на шведския медик Форшувуд обаче, доказват, че "съществуват съвършено ясни следи за хронично отравяне с арсеник, като данните показват, че въздействието му не е било толкова силно, та да предизвика бързата смърт на Императора". Според него, истинската причина за смъртта на заточеника е била дозата хлориран живак, дадена му от британските лекари ден преди да умре. Нещо повече, шведът твърди, че първите дози арсеник са били дадени на Императора още в началото на века. Първият пристъп, съпроводен с всички характерни белези за подобно хронично отравяне, Наполеон получава още през 1805, в навечерието на битката при Аустерлиц, свидетели на който стават императрица Жозефина и външният министър Талейран. Следващият настъпва през 1809. Един от най-силните преживява по време на похода си в Русия (1812), в навечерието на Бородинската битка. Следващият е през 1813, след победата при Дрезден. По време на краткото заточение на остров Елба, камердинерът Маршан констатира появата на екзема, която, според днешните лекари съвпада с признаците на отравяне с арсеник. Оттам нататък пристъпите непрекъснато зачестяват - те следват един след друг, както по време на "Стоте дни", така и след пристигането на Императора на Света Елена. Изучавайки последователността и силата на въпросните пристъпи, д-р Фершувуд успява дори да установи и вероятните размери на дозите арсеник, които са били давани на Наполеон през последните петнайсетина години от живота му. И все пак, не това е била (единствената) причина за смъртта на Императора. Непосредствената е решението на британските лекари и корсиканеца Антомарки да му дадат хлориран живак, който макар че по принцип не е опасен за стомаха, става смъртоносен, ако се трансформира в живачна сол. Точно поради това подобно лекарство никога не следва да се предписва, ако болният преди това е поемал определени други вещества, едно от които е бадемовото мляко. А от мемоарите на Антомарки и Бертран историците научават, че именно през 1821 Наполеон започнал да пие сироп, съдържащ такова мляко.

Излиза, че отравянето на Императора е било осъществено на три различни етапа. По време на първия (продължил над петнайсет години) отровителят редовно е давал на Наполеон малки или по-големи дози арсеник, които постепенно разрушават организма, причинявайки и язвата в стомаха му. На втория етап неизвестният вече се подготвя за решителния удар, тъпчейки Императора с бадемов сироп. На третия етап, настъпил след като Наполен приключва със съставянето на завещанието си и вече "не представлява интерес", той получава мощна доза хлориран живак, който, смесвайки се с бадемовия сироп, се превръща в силно отровна живачна сол и в крайна сметка причинява смъртта му.

Кой е отровил Императора?

На пръв поглед отговорът е еднозначен - англичаните. Форшувуд обаче не мисли така. Английските лекари дори не са подозирали, че Наполеон е пиел бадемов сироп. Тоест, истинският убиец е онзи, който, знаейки какво лекарство британците се готвят да дадат на Императора, е направил така, че в предходните дни той задължително да получи своята порция бадемов сироп. Този човек със сигурност не е бил британец (те не са имали постоянен достъп до резиденцията Локууд), не е бил и някой от лекарите, за кратко осблужвали Наполеон. Нито пък това си били камердинерите Маршан и Сен-Дени или маршал Бертран, чиято лична преданост към Императора е извън всяко съмнение. Остава само един човек - граф дьо Монтолон, тъмна личност, стигнал до генералски чин благодарение на съмнителните "услуги", оказвани от него на различни високопоставени функционери на Империята. Повечето историци са единодушни, че Монтолон решава да последва Наполен в изгнанието му на Света Елена, само за да се измъкне от лапите на многобройните си кредитори, както и с надеждата, че ще бъде споменат в завещанието на Императора (общата му сума е била над три милиарда франка! ). Известно е също, че преди да замине Монтолон предложил услугите си на крал Людовик ХVІІІ, за когото живият Наполеон е представлявал смъртна опасност. Така, нещата като че ли най-после идват на мястото си. Поне на пръв поглед. Защото изглежда съмнително, че граф Монтолон, който съвсем не е бил сред най-приближените на Императора, е можел да го трови с арсеник, дълги години наред. Наскоро британският професор Хамилтън Смит обяви, че е открил отговора и на този въпрос. Според него арсеникът е бил предписван на Наполеон като лекарство, защото, както и известно, в малки дози той представлява много ефективно стимулиращо средство. Което, може би, действително обяснява всичко.