• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 25, 2019, 08:39 am

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9188
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 35
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

Български светци

Started by Hatshepsut, Aug 04, 2018, 06:02 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Св. мъченик Боян-Енравота, княз Български

† около 833 година

Чества се на 28 март
...

Житие на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български
...

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.

Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

http://www.pravoslavieto.com/life/03.28_sv_Bojan_Enravota_Bulgarski.htm

Hatshepsut

Sep 24, 2018, 07:02 am #16 Last Edit: Sep 24, 2018, 07:26 am by Hatshepsut
Трагичната участ на първия български светец


Мъченик Енравота бива посечен от брат си Маламир заради предаността си към християнската вяра

На 28 март Българската православна църква чества паметта на първия светец от български произход в световната история и агиология (дял от богословието, който се занимава с категоризирането на християнските светци, б. а.) - мъченик Боян - Енравота.

Името на този внук на кан Крум е свързано с една драматична история, която се разиграва в канския двор в онези далечни, все още езически времена, по нашите земи. Сведения за тази ранносредновековна трагедия черпим от византийския църковен писател и охридски архиепископ от гръцки произход Теофилакт, който я описва в своето съчинение ,,Житие на Тивериуполските мъченици", създадено на границата между ХІ и ХІІ век. Няма откъде да отсъдим доколко неговият разказ е истина или лъжа, тъй като други сведения от тези години не са достигнали до наши дни. Но църквата е приела на доверие неговите думи и е канонизирала Енравота като светец.

Когато Аспаруховите българи се заселват в земите на Мизия и Тракия през 80-те години на VІІ век, те заварват една разнообразна религиозна мозайка от вярвания на местното население - в районите по крайбрежието се изповядва християнството, но във вътрешността преобладава древнославянският политеизъм. Българите пък пренасят вярата си във върховния бог Тангра, макар да се знае, че кан Кубрат е приел християнството, без обаче да го налага като религия сред народа си.

По принцип християни и езичници съжителствали в мир и толерантност, но заради политическото напрежение в отношенията на българите с Византия владетелите ни в Плиска са гледали на християнството като на ,,византийска религия" и първоначално са били против проникването й в България. Това в особено голяма степен се отнася за кан Омуртаг, който по данни на Теофилакт е предприел дори гонения срещу християните.
При едно от нашествията на българите в земите на ромеите бил взет в плен ученият византиец Кинам. Той бил ,,великолепен и хубав на вид, а по душевната си красота бил по-славе и по-божествен от своите съвременници - украсявали го преди всичко добродетелите на истински християнин" - твърди охридският летописец.

По време на един пир с езическо жертвоприношение наследникът на Крум - Омуртаг, го поканил на трапезата с идеята да го използва като преводач. Кинам обаче отказал да яде от идоложертвеното ястие, като заявил: ,,А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се възхищавам на великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения-слуги и подвластни не само на Бога, но и на нас - хората". Ядосан, канът му отвърнал, твърде аргументирано впрочем: ,,Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя". И тъй като не успял да накара пленника да се откаже от вярата си в Христос, българският владетел го ,,предал на железен затвор".

Дълги години изкарал византиецът в българската тъмница. От него по някое време се заинтересувал най-големият син на кана - канартикинът (т. е. престолонаследникът)  Енравота. Той едва го познал, тъй като Кинам изглеждал ужасно - мръсен, разчорлен, блед и омършавял. Промяната в спретнатата си преди това външност ромеецът обяснил с мъченията в затвора и дългия си престой в него, окован в тежки вериги, които изтърпял заради Христовата вяра. Но смирено изтъкнал, че ,,каквото претърпял за нея, не го смятал за страдание, а го имал за голямо удоволствие и наслада".

Постепенно в разговорите си с него Енравота научил много за тази религия и божието слово, ,,погнусил се от безбожието, прегърнал богопочитанието и приел кръщение" под името Воин, транскрибирано като Боян. След което благоверният княз редовно се отдавал на пост и молитва, проникнат дълбоко от любовта си към Бога.

,,И като научил това, брат му Маламир взел го за голяма беда" - отбелязва Теофилакт Охридски. Той го призовал да се откаже от тази чужда на праотческите им вярвания религия, но князът категорично отвръщал: ,,Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог, и никой не ще ме отлъчи от любовта ми към него"!

Заради своята преданост към християнството първородният Омуртагов син бил лишен от полагащото му се по традиция право да наследи престола. Така след смъртта на Омуртаг на трона се възкачва най-малкият му син Маламир, който вярвал в ,,правилния бог". Предполага се, че междувременно средният брат Звиница бил починал.
Теофилакт доста е оплескал два века по-късно хронологията в своите писания. Той твърди, че Енравота се е заинтересувал от съдбата на Кинам след смъртта на баща си и отправил молбата си византиецът да бъде освободен от тъмницата към брат си Маламир, който вече се бил възкачил на българския престол. Едва след това станал убеден и предан християнин.

Но този сценарий няма как да обясни защо най-малкият брат изпреварил първородния Омуртагов син, заемайки трона преди него. Както вече отбелязахме, по това време българите не гледали с добро око на новата религия и я смятали за надвиснала над държавата ни византийска опасност, а изповядащите я - за неприятели. Очевидно е, че Енравота е бил лишен от правото да наследи баща си още докато канът е бил жив.
Стигаме и до най-драматичния момент в цялата тази легендарна притча.

Според житието на светеца, след като той не се отказва от християнството, Маламир издава заповед брат му да бъде посечен. Преди мечът да се стовари над непокорната му глава, мъченикът изрича пророчески: ,,Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт.

Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно с жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А и ти сам (Маламире), след изтичането на немного лета ще погубиш злочестата си душа, без да се възползваш с нищо заради жестокостта ти".

След това Енравота-Боян положил главата си под острието на меча и приел съдбата си на мъченик за Христовата вяра. Това станало преди около 1180 години, някъде около 833 г. Само три години по-късно предсмъртното му пророчество се сбъднало. Маламир умира неочаквано твърде млад през 836 г. Както отбелязва Теофилакт, животът му ,,бил пожънат безвременно от сърпа на божието милосърдие". Ако съдим по издълбания каменен надпис върху т. нар.  ,,Маламирова летопис", намерен в Шумен, който гласи: ,,И като се разболя, умря", можем да предположим, че кончината му е била по естествени причини. Макар да съществуват хипотези, че може да е станал жертва и на определени кръгове в тогавашна България, които не са били безразлични към християнската религия.

Сбъднало се и другото предсказание на светеца - за бъдещето тържество на Христовата вяра по българските земи. След смъртта на Маламир, тъй като не оставил свой наследник, на престола се възкачил племенникът му Пресиян, потомък на брат му Звиница. А пък неговият син Борис приема християнството с името Михаил и през 865 г. покръства целия български народ. Земята ни се изпълва с църкви и манастири, и както пророкува св. княз Енравота-Боян Български - Светият кръст започва да се почита повсеместно. И не на последно място, православните свещеници започнали да извършват ,,чисти служби и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица" - както се отбелязва в една книга с жития на светиите на Синодалното издателство.



За съжаление така и остава неизвестно мястото, където е погребан първият ни светец, нито къде са мощите му, нито какви служби са изпълнявани в негова чест.
Неотдавна, на Трифон Зарезан, когато Ивайловград отбеляза своя празник, директорът на НИМ Божидар Димитров подари на местната община икона именно с лика на мъченик Боян-Енравота, княз Български, за да закриля скътаното в най-югоизточната част на Родопите градче.

http://www.desant.net/show-news/26900/

Hatshepsut




БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТЦИ
Ставрофорен иконом СТЕФАН ЕНЕВ

През 1954 г. Св. Синод на БПЦ определи във втората неделя след Петдесетница занапред да се чества паметта на всички български светци. Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни дела с жертвена любов и преданост и послужиха като импулс в душите на народа ни към чист, светъл и блажен живот. Ще посочим няколко от тях.

Св. цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ. От живота му проличава любов към християнската вяра и дълбоко убеждение в нейното превъзходство над езичеството. Чрез покръстването на народа ни цар Борис обединил двете народности,  които населявали тогава България. Той успял да извоюва за нашата Църква пълна независимост в 870 г. на Цариградския поместен събор. Възползвал се от апостолското дело на св. братя Кирил и Методий и Бог го прославил с нетленни мощи, при които ставали чудеса.

Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили азбуката, наречена глаголица. Превели и разпространили словото Божие и богослужебните книги, които просветили и цялата българска държава.

Първоначално Църквата празнувала на 14 февруари смъртта на св. Кирил и на 6 април смъртта на св. Методий. Но те били родни братя и апостолското им дело ги обединявало, затова много отдавна Църквата ни е отредила паметта им да се празнува в един ден - 11 май.

Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един юноша на име Климент, родом от Солун или от околностите му. С тях заедно той ходил в Рим, където бил ръкоположен в свещенически чин от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий в 885 г. немското духовенство прогонило от Моравия учениците на св. братя. Тогава св. Климент и няколко сподвижници намерили прием в България при благоверния цар Борис-Михаил. Той изпратил Климент в областта Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. На събора в Преслав (893 г.) св. Климент бил избран за ,,пръв епископ на български език". В продължение на 30 години той работил за утвърждаване на християнската варя сред своя народ. Денем обучавал учениците си, а нощeм се молел, пишел и превеждал свещени книги от гръцки на български; съставил сборник от проповеди; построил църкви и манастири и вършил ред чудеса. Той съставил кирилицата. Имал около 3500 ученици, които ставали свещеници и служели на славянски език.

Св. Наум Охридски. Роден като благородник, оставил всичко и последвал св. братя Кирил и Методий в Рим. Папа Адриан ІІ ръкоположил и него за свещеник. След смъртта на св. Методий заедно със св. Климент се отправил за България. Българският цар Борис-Михаил приел и него с радост и го оставил да служи в столицата Плиска. В 893 г. столицата била преместена в Преслав. Тогава Симеон бил провъзгласен за цар на мястото на баща си Борис-Михаил. След като св. Климент бил назначен за епископ, на негово място в продължение на 7 години работил св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро в чест на св. Архангели, където живял 10 години като монах. В 910 г. починал. Погребан бил в северната страна на храма, където мощите му стоят и досега неоткрити. Опитвали се много пъти, но преподобният не позволил. От външната страна на храма е построена стаичка, в която нощуват болни и с молитви получават изцеление.

Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър. Благодатната светлина на християнството се разраствала в новопокръстена България. Започнали да строят църкви и манастири. Новооснованите обители станали огнища на религиозен живот и просветни центрове. Чистата душа на св. Иван го подтикнала да потърси убежище в Рила планина. Първоначално постъпил в манастира ,,Св. Димитрий". Там бил ръкоположен в монашески чин, изучил писмо и четмо и се запознал с богослужението, богослужебните книги и на манастирския ред. Установил се в Рила планина и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си. Оставил писмен завет на манастирското братство. Починал на 18 август 946 г. и бил погребан в каменна гробница. По-късно било открито, че мощите му останали нетленни и с Божията сила вършат чудеса. Затова векове вече се пазят в ракла пред иконостаса на централния манастирски храм. Обявен е за небесен покровител на българския народ.

Св. Петка. Живяла в ХІ век. Родена е в гр. Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: ,,Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.

След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма ,,Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си. В Епиват живяла при храма ,,Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи. В 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.

И още много български светци блестят на родния ни небосклон: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.

Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.

Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.

Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито имот, нито дори живот за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и мохамеданска вяра.

И още много други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се превърнаха в живи звезди и греят над родната ни земя, молят се пред Бога за народа ни като застъпници.

Един след друг българските светци след достойно изпълнен дълг към Бога и народа отминаваха във вечността; оттам те продължават да бдят над всички ни, да ни закрилят, вдъхновяват, насърчават в трудовете и подвизи.

Един вярващ християнин казва: ,,Аз не мога да си представя българските светии другояче, освен събрани в един многолюден хор пред престола на Всевишния да прославят Св. Троица и да се молят, за да бъдат притъпени стрелите на лукавия, който разединява, насъсква и руши единството на народа ни".

Трябва да възхваляваме българските светци, да ги прославяме и да им благодарим, като подражаваме на тяхното боголюбие и трудолюбие.

,,Църковен вестник", бр. 26, 1994 г.


http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=holiday_sermon.xml#mtSofronij