• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 July 2019, 09:49:56

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9363
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 19
Total: 20

Българският фолклор

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 05:45:38

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Българският фолклор


Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската духовна традиция. От средата на 19 в. се наблюдава промяна в българския културен модел чрез утвърждаването на автономната художествена култура - литература, музика, театър и др. - който на всички етапи от своя развой съдържа и един постоянен интерес към фолклора. От тогава до днес се пораждат и променят други фолклорни форми, които се свързват в най-общ план с градската традиция в едно общество, което има свой път в модерния свят.
Класическият фолклор на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система. В ареален план тя се развива върху землището на българския етнос, формира се върху едно пространство в Югоизточна Европа, което надхвърля държавните граници на днешна България. Носител на тази култура е и една многобройна диаспора в Южна Русия, в Украйна и Молдова, както и в областта Банат на сегашна Румъния. Изследванията, които се осъществиха с особена активност през последните десетилетия, показват дълбока приемственост между класическия фолклор на българите и духовния живот на древните траки, както и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиция, осъществена с особена интензивност през 9 в. след приемането на християнството и утвърждаването на славянобългарската писменост. Богатата документация на българския фолклор, натрупана през 19 и 20 в. показва, че той свързва дълбоко духовния развой на българите с културните традиции на останалите балкански народи, независимо от тяхната религиозна идентичност и самостойна етническа история. Същевременно, в своята вътрешна същност този фолклор показва дълбока взаимовръзка с живота на българския етнос и в неговата конкретност като ежедневие, и като историческа съдба. От тук и двустранната същност на българския фолклор като тип култура. От една страна, той ни се представя като духовен израз на аграрен тип социалност, където основното е претворяването на годишния стопански цикъл и на жизнения цикъл на човека в една културна традиция, чиято основа е фолклорната обредност. От друга страна, в него се всмуква историческото време на българите, чиято интерпретация намира най-внушителен израз в българския героически епос, който е родствен на епоса на сърбите и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи. И в единия, и в другия случай в основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и таласъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето" и т. н.
Българската календарна и семейна обредност заедно с всичко друго съдържа един основен мотив - брачната тема и един основен персонаж - тези, на които предстои брак. Забележително е, че зимната обредност извежда на преден план обредните дружини на неженените момци, които на 24 декември (6 януари) след полунощ започват своя обреден път от дом в дом, образувайки чети, наречени коледари или сурвакари, които пеят цикъл венчални песни със сложно митично съдържание. Техен аналог са пролетните момински обреди и най-вече т. нар. лазарки - момински обредни групи със свой репертоар, наситен с трагични мотиви. В този контекст богата е българската маскарадна обредност, която изключва карнавала в неговия западноевропейски вариант. Дълбока ритуализация на взаимодействието между половете откриваме и в такива древни форми на общ труд като седенките и тлаките, в жетвата или в пищните празнични хороводи, особено ярки в дните, означени като Великден и Гергьовден. Що се отнася до жизнения цикъл на човека, тук основното е една обредност, свързана с раждането на човека, разгърната сватбена празничност, обединена от фигурата на невястата и сложна погребална обредност, която продуцира и по-нататъшното развитие на култа към мъртвите.
Върнем ли се към българския епос, ще трябва да обърнем внимание на образа на юнака, най-често Крали Марко, с неговата исполинска сила и на специфичната рефлексия към турското нашествие на Балканите през 14 в., което поражда и баладичните образи на последния цар, най-често Иван Шишман, на мъчениците за вярата, по правило девойки, на развиващата се съпротива в лицето на българските хайдути.
Музикалният израз на тази културна система има своите регионални и общи характеристики. Ние разпознаваме родопската и тракийската песен, шопската песен, македонската песен и т. н. и заедно с това - българския песенен двуглас, феномена на неравноделните тактове и т. н.
Що се отнася до разказвателното изкуство, българската приказка съдържа наред с интереса към вълшебното и една богата битова сюжетика, противопоставяща богатия и бедния, хитрия и глупавия и наситена с неподправен и първичен хумор. Основният хумористичен герой в българската традиция е Хитър Петър, който е в специфично съперничество с познатия в един много широк евразийски ареал Настрадин Ходжа. Българинът има усет за легендарното, свързано най-често със старозаветна образност и притежава живо чувство за историческото предание, съхранено в топонимията. Границата на историческата памет на българина във фолклора е 14 в. - падането под турско робство и заедно с това отвъд тази граница идват митични представи за водни бикове, заровени съкровища и пр., които отново напомнят за далечните основи на българската фолклорна култура.
Тази култура кореспондира без особени противоречия с православното християнство. Българите имат свой религиозен епос, където основните персонажи са Господ, Богородица, Св. Георги, Св. Петър и Св. Димитър. В прозаични текстове се откроява българският светец Св. Иван Рилски. У българите, приели исляма, намираме едно криптохристиянство и заедно с това съхранена свежест на автентичната българска фолклорна традиция с промени в именната система и в структурата на самата обредност.
В края на 19 и началото на 20 в. фолклорната традиция на българите получава нови импулси най-вече в Македония и Тракия, където под влияние на революционната действителност се създават значим брой песни. Същият процес се наблюдава по-късно в Добруджа. Градската култура поражда нови явления, сред които се открояват анекдотите, свързани с образа на Бай Ганьо, влиянието на градския шлагер и т. н. Днес фолклорната традиция на българите се радва на специфичен интерес от страна на новите явления в музиката, където си дават среща различни стилови и жанрови форми. Свидетели сме на любопитна намеса на композитори и изпълнители, която поражда неочаквани резултати. Заедно с това засили се присъствието на изпълнители от средите на етническите общности и най-вече на циганите, чието музикално изкуство не от вчера влияе върху българския фолклор. В международен план българският фолклор се радва на всеобщо и компетентно признание.
Проучванията върху българския фолклор започват от средата на 19 в. Основно значение за неговото опознаване има капиталният сборник "Български народни песни" от Димитър и Костадин Миладинови, издаден през 1861 г. Основно документацията се публикува в уникалния "Сборник за народни умотворения и народопис", основан през 1889 г. от видния учен и общественик проф. Иван Д. Шишманов. Досега от този сборник са издадени 65 тома.
Главен изследователски център по проблемите на фолклора в България е Институтът за фолклор при Българската академия на науките. Фолклор се преподава във всички филологически факултети на българските университети, във висшите музикални училища и в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Основните публикации по фолклористика днес предлага сп. "Български фолклор", основано през 1975 г.
Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската духовна традиция. От средата на 19 в. се наблюдава промяна в българския културен модел чрез утвърждаването на автономната художествена култура - литература, музика, театър и др. - който на всички етапи от своя развой съдържа и един постоянен интерес към фолклора. От тогава до днес се пораждат и променят други фолклорни форми, които се свързват в най-общ план с градската традиция в едно общество, което има свой път в модерния свят.
Класическият фолклор на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система. В ареален план тя се развива върху землището на българския етнос, формира се върху едно пространство в Югоизточна Европа, което надхвърля държавните граници на днешна България. Носител на тази култура е и една многобройна диаспора в Южна Русия, в Украйна и Молдова, както и в областта Банат на сегашна Румъния. Изследванията, които се осъществиха с особена активност през последните десетилетия, показват дълбока приемственост между класическия фолклор на българите и духовния живот на древните траки, както и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиция, осъществена с особена интензивност през 9 в. след приемането на християнството и утвърждаването на славянобългарската писменост. Богатата документация на българския фолклор, натрупана през 19 и 20 в. показва, че той свързва дълбоко духовния развой на българите с културните традиции на останалите балкански народи, независимо от тяхната религиозна идентичност и самостойна етническа история. Същевременно, в своята вътрешна същност този фолклор показва дълбока взаимовръзка с живота на българския етнос и в неговата конкретност като ежедневие, и като историческа съдба. От тук и двустранната същност на българския фолклор като тип култура. От една страна, той ни се представя като духовен израз на аграрен тип социалност, където основното е претворяването на годишния стопански цикъл и на жизнения цикъл на човека в една културна традиция, чиято основа е фолклорната обредност. От друга страна, в него се всмуква историческото време на българите, чиято интерпретация намира най-внушителен израз в българския героически епос, който е родствен на епоса на сърбите и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи. И в единия, и в другия случай в основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и таласъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето" и т. н.
Българската календарна и семейна обредност заедно с всичко друго съдържа един основен мотив - брачната тема и един основен персонаж - тези, на които предстои брак. Забележително е, че зимната обредност извежда на преден план обредните дружини на неженените момци, които на 24 декември (6 януари) след полунощ започват своя обреден път от дом в дом, образувайки чети, наречени коледари или сурвакари, които пеят цикъл венчални песни със сложно митично съдържание. Техен аналог са пролетните момински обреди и най-вече т. нар. лазарки - момински обредни групи със свой репертоар, наситен с трагични мотиви. В този контекст богата е българската маскарадна обредност, която изключва карнавала в неговия западноевропейски вариант. Дълбока ритуализация на взаимодействието между половете откриваме и в такива древни форми на общ труд като седенките и тлаките, в жетвата или в пищните празнични хороводи, особено ярки в дните, означени като Великден и Гергьовден. Що се отнася до жизнения цикъл на човека, тук основното е една обредност, свързана с раждането на човека, разгърната сватбена празничност, обединена от фигурата на невястата и сложна погребална обредност, която продуцира и по-нататъшното развитие на култа към мъртвите.
Върнем ли се към българския епос, ще трябва да обърнем внимание на образа на юнака, най-често Крали Марко, с неговата исполинска сила и на специфичната рефлексия към турското нашествие на Балканите през 14 в., което поражда и баладичните образи на последния цар, най-често Иван Шишман, на мъчениците за вярата, по правило девойки, на развиващата се съпротива в лицето на българските хайдути.
Музикалният израз на тази културна система има своите регионални и общи характеристики. Ние разпознаваме родопската и тракийската песен, шопската песен, македонската песен и т. н. и заедно с това - българския песенен двуглас, феномена на неравноделните тактове и т. н.
Що се отнася до разказвателното изкуство, българската приказка съдържа наред с интереса към вълшебното и една богата битова сюжетика, противопоставяща богатия и бедния, хитрия и глупавия и наситена с неподправен и първичен хумор. Основният хумористичен герой в българската традиция е Хитър Петър, който е в специфично съперничество с познатия в един много широк евразийски ареал Настрадин Ходжа. Българинът има усет за легендарното, свързано най-често със старозаветна образност и притежава живо чувство за историческото предание, съхранено в топонимията. Границата на историческата памет на българина във фолклора е 14 в. - падането под турско робство и заедно с това отвъд тази граница идват митични представи за водни бикове, заровени съкровища и пр., които отново напомнят за далечните основи на българската фолклорна култура.
Тази култура кореспондира без особени противоречия с православното християнство. Българите имат свой религиозен епос, където основните персонажи са Господ, Богородица, Св. Георги, Св. Петър и Св. Димитър. В прозаични текстове се откроява българският светец Св. Иван Рилски. У българите, приели исляма, намираме едно криптохристиянство и заедно с това съхранена свежест на автентичната българска фолклорна традиция с промени в именната система и в структурата на самата обредност.
В края на 19 и началото на 20 в. фолклорната традиция на българите получава нови импулси най-вече в Македония и Тракия, където под влияние на революционната действителност се създават значим брой песни. Същият процес се наблюдава по-късно в Добруджа. Градската култура поражда нови явления, сред които се открояват анекдотите, свързани с образа на Бай Ганьо, влиянието на градския шлагер и т. н. Днес фолклорната традиция на българите се радва на специфичен интерес от страна на новите явления в музиката, където си дават среща различни стилови и жанрови форми. Свидетели сме на любопитна намеса на композитори и изпълнители, която поражда неочаквани резултати. Заедно с това засили се присъствието на изпълнители от средите на етническите общности и най-вече на циганите, чието музикално изкуство не от вчера влияе върху българския фолклор. В международен план българският фолклор се радва на всеобщо и компетентно признание.
Проучванията върху българския фолклор започват от средата на 19 в. Основно значение за неговото опознаване има капиталният сборник "Български народни песни" от Димитър и Костадин Миладинови, издаден през 1861 г. Основно документацията се публикува в уникалния "Сборник за народни умотворения и народопис", основан през 1889 г. от видния учен и общественик проф. Иван Д. Шишманов. Досега от този сборник са издадени 65 тома.
Главен изследователски център по проблемите на фолклора в България е Институтът за фолклор при Българската академия на науките. Фолклор се преподава във всички филологически факултети на българските университети, във висшите музикални училища и в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Основните публикации по фолклористика днес предлага сп. "Български фолклор", основано през 1975 г.

http://old.omda.bg/bulg/ethography/folklor.html

Hatshepsut

По отношение на статията в първия пост...

За съжаление, на повечето места в интернет, където е разпространена, никой не си прави труда да напише, че това е всъщност статия на наш много известен фолклорист и не само, а именно Тодор Ив. Живков. Мисля, редно е, да се отбележи, че това е негов труд.
Допускам разбира се, че ще има и много хора, които няма да знаят кой е той всъщност. Това е нормално. Фолклористиката е нещо от което малко хора се интересуват за съжаление. Затова сега тук ще сложа връзка към една страница, в която са писали малко за него.
И наистина е малко. Трудно е да се затвори такава личност в рамките на един словесен портрет. Хора като него получават оценка за приноса си едва десетилетия след физическата си смърт.

http://www.omda.bg/bulg/news/personal/todor_iv_jivkov.htm

Hatshepsut

04 August 2018, 05:49:19 #2 Last Edit: 15 January 2019, 10:17:15 by Hatshepsut
Български народни танци

Българските народни танци са вълнуващо изживяване както за тези, които ги играят, така и за тези, които наблюдават. В наше време народните танци се изпълняват предимно на сцена. Там се вижда само външната страна - сложните стъпки, движения и фигури, които изпълняват танцьорите. Хората се практикуват и на големи празници, обичаи и събирания, когато хорото тръгва с народната музика. В миналото хорото е било неделима част от всеки празник. На големите празници са се организирали общоселски хора. Хорото е имало голяма притегателна сила за хората и всеки е бързал да се хване за него и да поиграе. Навремето хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото. След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете - подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се нареждат ергените. Към "мъжката" половина на хорото се лови и женската - първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая - децата като последното е непременно момче. Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени. На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени задяват момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба наесен. България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер.

• Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Добружанецът танцува приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хòрата с плодородната земя. Популярни танци: ръченик, сборенка, ръка, тропанка, черкезката, данец, опас и др.
• В Северняшката фолклорна област танците са смесица от останалите области. Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
• В тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. Популярни хора в този район са трите пъти и касъмска ръченица, наречена още джидовската.
• В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. Най-популярните хора са: граовско, петрунино, самоковско, циганско, четворно, шопска ръченица и др.
• В Пиринската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са македонското хоро, джангурица (айдарово), охридско, ширто и др.
• Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Традиционни за Родопската област хора са: бачковско, енино, право родопско и др.



http://www.facebook.com/media/set/?set=a.553751291321898.1073741830.185781174785580&type=1

Hatshepsut

Греховна магия / A Sinful Magic (1991)

Документален филм за еротиката в българския фолклор.

Сценарист Георг Краев; оператор: Пламен Герасимов; режисьор: Ралица Димитрова


Hatshepsut

Всепобеждаващата сила на народното изкуство


Националният фолклорен детски конкурс "Орфеево изворче" "бликна" за 14-и път в Стара Загора

Тягостно е да се живее в света на възрастните, които непрекъснато търсят лек за болестите и нещастията си и трудно отключват душите си за радостта. А какво чудо би направило вълшебното ключе на изкуството, което умее да издига високо човешката душа, особено ако тя се докосне до песента.

Веднага след магьосницата - песен, иде крилатата музика, а от ритъма й се завива кръшно хоро. Така едно след друго тези три изкуства - песен, музика и танц, обистрят погледа, раздвижват тялото и мигом изчезват тежненията, макар и за кратко.
А ако след хорото се залюлее и кръшната огнена ръченица, то българското сърце вече полита в един стародавен ритъм, който е отколешното лекарство за сънародниците ни.
Да пееш, да играеш и танцуваш въпреки всичко - не е ли това здравият ни корен, който винаги ни е държал борбени и непобедими. Стига да има кой да припомни това и кой да поведе проводникът.

А той е вече подаден от младите таланти на България - момчета и момичета орфейчета, които всяка пролет, облечени с народните си носии, завещани им от баби и дядовци, водени от сърцати ръководители, населяват като мощна вълна красивия тракийски град на България Стара Загора и показват умението си да пеят, танцуват и играят пред прецизно жури от специалисти, професори, мастити народни изпълнители, които и тази година ще оценяват талантите им на Националния фолклорен детски конкурс ,,Орфеево изворче".

И няма сила, която да спре децата от цяла България - чак от Дунава до Родопа, Пирин и Рила, от Стара планина до Черно море. С една дума - от всички фолклорни области на страната.
И сега с настъпването на Първо пролет (на 21, 22 и 23 март) отново ,,долетяха" крилатите орфейчета и заляха с пълноводието на песните си зали, салони и площади, за да покажат на всички, че пак са готови да вълнуват с българското изкуство своите почитатели.
Винаги съм се чудила откъде намират все по-нови и по-нови песни тези деца, освен вече известните и пяти български песни.

Уверих се, че е безкрайна съкровищницата от това народно богатство. Неизчерпаема е. Освен с различните и нови открития в песните, танците и свирните, замайващи са народните мъдрости от словесния български фолклор.
И няма съмнение, че те - младите таланти на родината ни, не само научават и представят ценното ни фолклорно богатство, но и изпълняват ролята на упорити издирвачи на скритото богатство. А и още нещо: те имат съзнанието, че ако всичко това, което притежаваме, не се запази, то ще се загуби и изчезне като миналогодишния сняг.

За да стигнат до този извод децата, означава, че техните ръководители и преподаватели по пеене - още от детските градини, та до юношеска възраст, здраво са поработили с тях. Пример за това са съставите от Благоевград, Бобов дол, Гоце Делчев, Плевен, София, Пловдив, Змеица, Добрич, Варна и Бургас и къде ли още не.


Тук, в Родопите, е бродил песенният зов на Орфей,
чиито наследници са и днешните талантливи български деца

Конкурсът ,,Орфеево изворче" е истински триумф на красота, багри и ритми. Той е огромен празник на дарбата на българските деца. И е прекрасно, че ,,Орфеевото изворче" - въпреки несгоди и недоимък, всяка година блика с все по-голяма нова сила.
Тази, четиринадесета поред, година от неговото съществуване Стара Загора е наводнена от небивало пролетно пълноводие от таланти. В това издание участниците в раздела ,,Народно пеене и индивидуални изпълнители във всички възрастови групи" са 524, срещу 467 през 2013 г.

Миналата пролет на надпреварата са се явили 148 изпълнители на народни инструменти, а тази година те са 209. Само певците и инструменталистите са 733 на брой, а броят на груповите изпълнения и състави е 217.
Или както казва директорката на конкурса ,,Орфеево изворче" Дочка Къшева: ,,Няма как да бъде угасено пламъчето на нашето бащино родово огнище, защото ,,Не се гаси туй що не гасне".
Никаква криза не е в състояние да попречи да изсъхнат родовите ни корени, защото те се поливат от свежите струи на талантливите Орфееви чада на България".

http://www.desant.net/show-news/29785/

Hatshepsut

Това е България (Ансамбъл Българе):


Hatshepsut

Старопланински събор събра хиляди музиканти

За една седмица Велико Търново се превърна в столица на българския фолклор


Повече от 300 групи и индивидуални изпълнители от цялата страна представят безмерното богатство на народното песенно творчество. Общият брой на участниците в 18-ото издание на Старопланински събор "Балкан фолк 2014" във Велико Търново надхвърля 5000 души.

За първи път тази година във фестивалната програма се включват и два състава от Полша и Молдова. Специална програма за срещата с търновската публика са подготвили участниците от студентския ансамбъл в Краков и Образцов ансамбъл ,,Живи извори" от Кайраклия в молдовския район Тараклия.
Народни хорове, ансамбли, оркестри и танцови състави, както и групи за стари градски, класически, туристически, патриотични и църковни песни от всички кътчета на България без възрастови ограничения представят разнообразни музикални жанрове. Най-малките участници са на 3 години, а най-възрастните - на 92.
Паралелно със събора се провежда и Българският национален шампионат по фолклор "Еврофолк 2014".

Ангелогласни певци огласиха старопрестолния град, а под кръшните стъпки на  талантливите танцьори той буквално затрепери по време на фолклорните надпявания и надигравания.
Сред участниците са 9-годишната Беатрис Иванова и с година по-голямата Калина Димова от фолклорна танцова формация "Боженци" към народно читалище "Габрово 2002".

Трупата наброява общо 120 души от 5 до 17 години. Спретнати в народните си носии, с китки на глава и коси, сплетени на дебели плитки, чаровните момичета обраха овациите на публиката. ,,Ходим на танци отдавна, дори не помня откога. Много ми е хубаво да слушам народна музика и да танцувам народни танци" - свенливо споделя Беатрис.
,,Запалих се от мама, която също се записа на народни танци. Фолклорът е много важен за българското семейство, защото той е връзката ни с миналото, а то трябва да се уважава, както зачитаме бабите и дядовците си" - нарежда до нея чистосърдечно пък Калина, чакайки последните минути, за да излезе на сцената с приятелите си. ,,Да знаеш, че народните танци са по-хубави от латиното" - подвиква тя, докато Беатрис я дърпа за ръка, за да излязат за ръченицата си.

Отстрани на децата се любуват певиците от тополовградското село Срем. Две жени държат папки с българския трикольор и видимо им личи, че се вълнуват. Оказва се, че са лондончанките Лита и Марлем - съответно на 65 и 67 години. ,,Когато се пенсионирахме, решихме с мъжете ни да напуснем Лондон и да се установим да живеем на по-спокойно място и случайно разбрахме за България. Тук сме от 8 години и се чувстваме повече от прекрасно. Хората на село са много сърцати, помагат ни, природата е прекрасна, а страната е много хубава" -  разказват словоохотливо лондончанките на много приличен български език.

За разлика от много поданици на Нейно Величество кралицата, които живеят у нас, но категорично отказват да говорят нашата родна реч, Лита и Марлем ходят на уроци в Елхово и вече свободно общуват със съседите си. Двете англичанки от една година са се записали в местния фолклорен ансамбъл. Много са дисциплинирани и усърдни, редовно идват на репетиции и дори имат солови партии, хвалят ги българските им съседи и членове на фолклорната формация. Лондончанките отварят папките, в които с латиница са изписани думите на българските песни от репертоара им, и запяват ,,Научила се Тодора, любе ле, любе, Тодоро".

Красивите везани одежди, с които е издокарана Марлем, имат прелюбопитна история. ,,Подари ми ги моята съседка баба Лена, за която се грижих като моя майка. Малко преди да почине, тя отвори сандъка, извади носията и ми я подари. С нея ще пееш в хора и ще ме помниш, ми заръча с развълнуван глас баба Лена" - спомня си с умиление 67-годишната лондончанка, избрала село Срем за свой дом.

,,Когато играехме, англичанките се хващаха до нас на хорото и много бързо учеха стъпките, а да знаете колко са всеотдайни в песните" - радват им се техните съселяни.
Лита и Марлем не са единствените чужденки в 12-членния сремски състав. Там пее и рускинята Галина Хартзел, която е дошла тук с американския си съпруг от Узбекистан, като преди това са живели в Русия и Аляска. ,,Сега сме пенсионери и от 5 години сме в България. Искахме да ни е топло, да е красиво, хората да са добри и културата да е близка. Имаме къща с градина и много хубави съседи" - щастлива е  Галина.

Тя пее в ансамбъла от 1 година. Поканила я кметицата на селото и англичанките, да им помага с превода. Когато решила, че ще става българска народна певица, Галина била пред дилемата как да си направи носия. ,,Част от костюма си купих, други елементи ми подариха съселяните. Прекрасни хора, да знаете как ми помагаха да бродираме шевиците" - не спира да хвали хората от село Срем рускинята.

Тя е категорична, че ако отново трябва да избира с американския си съпруг къде да изкарат старините си, изборът им пак ще е България и същото населено място. Докато разговаряме с нея, пред летния театър на Велико Търново слизат бабите от село Бял извор, община Опал, Старозагорско. Възрастните жени кипят от енергия и жизненост на духа, накипрени в народните си носии. Когато ги питам колко са стари костюмите им, една от тях ми казва: ,,Виждаш ли ми престилката  -  била е на свекървата на моята свекърва, която почина преди 40 години, така че си прави сметката колко е стара".

Десетте белоизворски жени пеят заедно от 9 години и са редовни участнички във фестивала "Балкан фолк". Те се хвалят, че всеки пък взимат награда, което е голям атестат за таланта им. Меракът за пеене ги събрал в ансамбъла за автентичен български фолклор. Мъчно им е, че не могат да запалят към изпълнението на български народни песни дъщерите, снахите и внучките си. ,,Няма ги при нас, по чужбина са или в големите градове. Но ние, да сме живи и здрави, пазим традициите"  - нарежда най-възрастната белоизворченка  -  77-годишната Ладка Стоева.

Концертите в летния театър във Велико Търново започнаха на 9 май и ще продължат до 18 май. Най-добрите от тях ще се излъчат многократно по повече от 50 кабелни телевизии в България и в сателитния ефир, обяснява председателят на ,,Балкан фолк" Калоян Николов, който е и президент на Европейската асоциация на фолклорните фестивали. Той не крие гордостта си, че космическият ни глас Валя Балканска и гайдарят й Петър Янев ще представят България на азиатския фолклорен шампионат в Монголия в средата на юли.

http://www.desant.net/show-news/30233/

Hatshepsut

Петър Георгиев - един ,,Пазител на традициите"


Вече 16 години Петър Георгиев събира и реставрира български народни носии
                  
Петър Георгиев е обрекъл живота си на българския фолклор. Само преди няколко седмици той бе обявен в Смолян за "Глас на 2014-а"

Младият фолклорист Петър Георгиев от горнооряховското село Писарево получи наградата "Пазител на традициите" за 2014 г. Известният народен певец и гайдар беше отличен в категорията "Фолклор" - млади изпълнители.

Петър е възпитаник на катедра "Музика" при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Още като студент става лектор по народно пеене в СОУ  ,,Вичо Грънчаров" в Горна Оряховица. От години той е художествен ръководител на групи за изворен фолклор, които са носители на редица отличия от местни и национални събори, празници и фестивали. Призът "Пазител на традициите" е поредното признание за неговия талант и всеотдаен труд. Кампанията "Пазител на традициите" се организира от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите и се провежда от 2009 г. насам.

Петър Георгиев е само на 30 години, но вече има богата биография, свързана с българското фолклорно наследство. Когато бил в пети клас, неговият дядо му подарил гайда. Веднага започнал да го обучава известният горнооряховски гайдар Илиян Маринов. И не само му предал тънкостите в свиренето, но и завинаги посял в душата на момчето любов към българската песен и носия.
По-късно кандидатства в СМУ ,,Панайот Пипков", където е приет в класа на Красимир Кондов, след това - в класа на Димитър Стайков.

През 2002 г. влиза във Великотърновския университет с народно пеене, където учи в класа на Магда Личева. Завършва и магистърска степен в специалността "Музикална педагогика". Носител е на златни медали от фестивалите в село Рибарица, "Фолклорен извор" - Царевец, фестивала в Копривщица, "С песните на Мита Стойчева" - село Обединение, "Кехлибарен грозд" - Харманли и редица други.
Преди броени седмици Петър Георгиев бе обявен за ,,Глас на 2014 г." от първите годишни фолклорни награди ,,Борис Машалов", проведени в Смолян.

Фолклористът е сред често канените в телевизионния ефир. През 2013 г. поривът му за опазване на българщината бе оценен от Съюза на журналистите в Горна Оряховица и гилдията му присъди наградата ,,Ряховски камъни", давана на най-интересните и запомнящи се личности, които с дейността си разнасят името на железничарския град у нас и в чужбина.

Младият музикант е известен в цяла България и с колекцията си от автентични национални носии от различни краища на страната. Тази любов започва съвсем случайно. Като малко момче след смъртта на баба си Василка той открива в раклата й грижливо завити три везани престилки и риза. Така преди 16 години поставя началото на колекцията си от български национални костюми, в които има образци от различните региони. ,,Те вече са над 40 на брой, трудно ми е да ги съхранявам, но няма да се откажа", споделя ентусиастът. Той не може да си обясни защо в Южна България много се ценят и пазят оригиналните носии, докато в Северна България те масово са били похабени и изхвърлени.

Петър не крие това национално богатство за себе си, а го споделя с останалите. Често организира изложби, на които представя колекцията си. С радост споделя, че все повече нараства интересът на сънародниците ни към традиционната българска носия, особено сред младите хора.
Една от най-старите народни носии в колекцията му е от родното Писарево - риза с много красива бродерия по пазвата, по яката и по маншета на ръкава. ,,Жената, която ми я даде, смяташе да я изхвърли. Аз я прибрах и запазих. Другата много стара носия е на сгодена мома от луковитското село Ъглен.

Почти всички са над стогодишни. Избягвам да ги купувам, не че имам възможност, но се стремя да знам историята на всяка една от тях, защото те са като съкровищници. По този начин споменът за човека, който я е притежавал, продължава да живее дълги години", разказва Петър.
По-интересна е историята на друга, 150-годишна носия. Съпругът на жената, която е притежавала този женски сукман, е ходил в Америка. Той си бил купил билет за кораба "Титаник". По някаква причина мъжът закъснява за тръгването на кораба и тази щастлива случайност му спасява живота.

Пазителят на традициите притежава и една сватбена носия - истински уникат не само защото е прекрасна, а и защото е с рисувано кадифе по края на полата. За последен път е била обличана някъде преди 80 г. от жената, която я дала на Петър. Носията е от сливенското село Балтец и може би той е единственият колекционер, който притежава такава. Най-старата народна премяна в колекция му е от средата на XIX век и с нея самият Петър участва в обичая Бабинден, пременен като булката.

Почти всичките му костюми са напълно комплектовани - имат чорапи, престилка, риза, пищимал, фуста или сукман, в зависимост от района. В колекцията му има една риза, ушита от естествена коприна, и две връхни дрехи - саи, които са се носили над ризата. Саята е част от костюма на богатите семейства. За да покаже социалния си статус, бащата е правил сая на дъщеря си. В тази връхна дреха винаги са били втъкавани сребърни нишки, ръкавите са украсявани с гайтани, разказва Петър.
За да съхрани народните носии в добър вид, младият мъж ги реставрира сам. Заради това му се наложило да овладее тънкостите на типично женския занаят - плетенето на старинни дантели, характерни за Силистренския край.

,,Притежавам два костюма от този край, като единият е с точно такава дантела, която се пришива на голяма бяла забрадка и се носи в ежедневието, разказва Петър. Повечето семейства са запазили костюмите като семейни ценности, като реликви, но все пак няма как на риза или сукман на повече от век да няма някоя дупчица и така започнах да се уча да ги реставрирам. Не е лесно да се съхрани такъв костюм. Изискват се много грижи, много средства, време, но в крайна сметка правя това, за да запазя част от нашата история", разказва Петър.


Пазителят на традициите увлича и други млади хора в любовта си към фолклора

Българският фолклор е уникален. Ние сме българи и той е в кръвта ни. Така певецът и гайдарджията обяснява любовта и отдадеността си към автентичното народно творчество. От няколко години той работи с групи за изворен фолклор, с които жъне успехи на различни фестивални сцени. Освен това, младият мъж има самостоятелни изяви, като в репертоара си включва единствено автентични народни песни. ,,Старая се да изпълнявам песни, които не са толкова познати, да ги намирам от по-възрастните хора, да са с хубави, със смислени текстове", обяснява Петър.

Той споделя, че не държи толкова на мелодията. По-важното за него е думите в песента да разлюлеят душата му, разказвайки хубава история. ,,Смятам, че трябва да запазим именно автентичния, изворен фолклор, защото в тези песни е истината", пали се ентусиастът.
Петър разкрива, че няма любима песен, но в негова визитка се е превърнала една бавна добруджанска песен с рецитал, която разказва за българска мома, продадена от баща си на турски бей. Когато тръгват за родното му място, тя вижда Бяло море и го моли да спрат, за да го види отблизо. Девойката навлиза в морето и се удавя, така завършва и самата песен: ,,Янка се в море удави, пак си вярата не даде, вярата християнската, вярата бяла българска".
Петър участва също в инициативите на националното сдружение ,,Работилница ,,Седянка", чиито членове са си поставили за цел да съхранят и научат децата на стари традиционни занаяти като плетене на совалкова дантела, на кене, плетене с царевична шума и много други.

За да възроди културния живот в родното си село Писарево и да съхрани местните традиции, от 2010 г. Петър организира празник на автентичния фолклор "На мегдана". На него се събират групи от цялата страна, които представят типични за населеното си място песни и танци, обичаи, автентични народни носии.

Идеята на този празник е да бъде съхранен местният фолклор във всичките му разновидности. Да извадим от раклите старите носии, да запеем песните на нашите баби, да заиграем старите мегдански хора, а с всичко това и да съхраним историята на своето село, казва в поканата си за празника младият фолклорист.
,,Фолклорът е мъдростта, която липсва на всички ни в днешното нелеко ежедневие, за мен той го осмисля изцяло" - казва Петър Георгиев след получаване на поредната си награда - ,,Пазител на традициите". ,,Нека бъдем българи и запазим огъня на нашия фолклор" - призовава ентусиастът от Писарево.

http://www.desant.net/show-news/31807/

Hatshepsut

10 български обичая, запазени и до днес

България е страна с богата култура, фолклор, обредни ритуали и традиционни умения, които са резултат от нейното географско положение и различните култури, преплели се през вековете по тези земи. В разнообразните си локални варианти тази култура, обуславя уникалността на нематериалното ни наследство. За редица народи нематериалното културно наследство е основен извор на идентичност и е значимо свързано с тяхната история. За съжаление обаче голямо количество културни изяви като музиката, танца, словото, обредите, съборите или традиционните културни умения са застрашени от изчезване и е важно да се насърчават техните носителите да практикуват дейностите и да предават познания и умения на следващите поколения.
Навръх Лазаровден, ето 10 обичая, част от нематериалното ни наследство, запазени и практикувани и до днес. Те са част от т. нар. календарни обреди, които бележат прехода от един природен цикъл в друг - от зима към лято, от умиране към възраждане, свързани с вегетацията и аграрната култура, както и с плодородието и изобилието.

1. Лазаруване



Изпълнява се на Лазаровден. Обредността му  е насочена изцяло към преминаването на участниците в ритуала към друг (нов) социален статус  - женитба. На Лазаровден девойките пеят и танцуват, а публиката им дарява бели яйца и брашно. Даровете се събират в предварително определена за целта къща, където до късно през нощта девойките месят обредните хлябове. Според българските народни схващания и представи момите, които не са играли лазарки, най-лесно могат да бъдат залюбени и грабнати от змей.

2. Кумичене

Сутринта на Цветница лазарките се отправят към реката. Всяка носи китка от цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано ,,кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на мост над реката и едновременно пускат своя знак - китката, венчето или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водното течение и излезе най-напред пред останалите, се избира и провъзгласява за ,,кумица" или ,,кръстница" на лазарките.

3. Нестинарство



Това е древен обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа - Българи. Нестинарството е вторият български обичай включен в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО/

4. Пейкуване

Обичаят е характерен само за Тетевен и се изпълнява всяка вечер от Сирни Заговезни до Лазаровден. В дъното на тясна уличка са поставя голяма каменна плоча, която се украсява с венец от кукуряк или чимшир. Най-възрастната жена с дървен въглен рисува кръст на плочата. Играят се хора и ръченици, изпълнени от малки и големи със съпровод на автентични народни песни. Обичаят се прави с цел измолване на хубаво време след Лазаровден, за да могат хората да започнат да работят по градините си.

5. Сурва



Ергенски маскараден обред, изпълняван на 13 и 14 януари в Пернишко. Основното действащо лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. С обредното шествие маскираните мъже прогонват ,,нечистите сили", които идват от света на мъртвите и могат да навредят на човек. Характерното тук е разиграването на ритуална сватба, а основните моменти са два: обхождането на селището, посещението на всяка къща поотделно и колективната игра на селския площад.

6. Прошка, Сирна неделя

През деня на ,,Сирната неделя", младите искат прошка от своите по-възрастни родственици. Младоженците тръгват на гости у кумовете и своите родители, братя, сестри и побратими. ,,Прощавай!" казват младите, когато се наведат да целунат ръка. ,,Господ да прощава, простен да си!" благославят възрастните. Вечерта цялото домочадие се нарежда около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене, яйца и мляко и неизменната бяла халва. Най-малките с нетърпение очакват да дойде време за традиционното ,,хамкане", ,,ламкане" или ,,люскане" на халва, парче сирене или варено яйце.

7. Еньова буля



В Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа, на Еньовден се изпълнява обичаят ,,Еньова буля" или ,,Еня". Всички моми се събират в една къща и там обличат като булка едно 5-6 годишно момиченце. Детето се забулва с червено було, а на главата му се поставя венец от еньовче. По време на ритуалната обиколка из селото, девойките пеят специални обредни песни. Вечерта, след обиколката в котле с овес, с напяване се поставят разноцветните китки на момите. Котлето се покрива с червена престилка и се оставя една нощ под звездите. На следващия ден Еньовата буля започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка.

8. Русалска неделя, Русалии

Обредът се изпълнява през Русалската седмица. Рано сутринта, на първия ден на Русаля, стопанката на дома бере пелин - кичи с него дома и още спящите деца. Цялата седмица всички носят пелин и чесън в дрехите си против уроки и за здраве. В полето никой не ходи сам, а най-много се внимава да не седне някой на лошо място - на кръстопът, на слог, на самодивско вървище.

9. Пеперуда



,,Пеперудата" (Пеперуга, Додола, Вайдудула) няма точно фиксирана дата, но обикновено се практикува през ,,петровия месец", когато времето се засуши. Обичая се прави за дъжд, а обредната група включва: пеперуда - босо момиче (девица), 12-13 годишни момичета, облечени само с ризи. Те обикалят къщите в селото, като изпълняват специална песен - молба за дъжд. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога - яйца. След като обиколката приключи те отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.

10. Полязване, булезене

Обредът се изпълнява на Игнажден. Всеки стопанин следи кой ще бъде първият човек прекрачил вратите на дома му. Ако гостенин е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е плодородна и здрава. Щом гостът - полазник влезе в къщата, той трябва извърши символични ритуални действия за плодородие на домашните животни. После стопаните го канят на трапезата и го гощават обилно. Ако годината се случи изобилна и благополучна, на следващия Игнажден те канят пак същия полазник на гости пръв да споходи дома им.

https://www.10te.bg/obshtestvo/10-balgarski-obichaya-zapazeni-i-do-dnes/

Hatshepsut

Тайнствените български хорà


Хорото е колективен танц, характерен за българския фолклор, както и за други балкански народи, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В българското землище видовете хора са почти 100.

Хорото е знаков ритуал за нашата страна. Много хора знаят някои основни стъпки, но за малко от тях е известно, че зад хорото се крие езотеричен пласт с трудно разгадаема тайна. Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки и имало за цел да съединява човека с Космоса. В миналото хорото винаги се е играело в кръг, като в самия му център заставал гайдар. Според изследователите това напомня въртенето на планетите около Слънцето. За пресъздаване на слънчевия цикъл говори и фактът, че хорото се движи обратно на часовниковата стрелка, каквото е и движението на небесните тела. Предполага се, че хорото се е играело само по празнични събития, за да се изпълнят хората с енергия от Вселената. Танцуващите в един и същ ритъм са искали да слеят душите си с природата и техния създател. Хорото често се играело в кръг и като култ към Слънцето, а хората се хващат за ръце, за да демонстрират единството на общността.

Слънцето е било основното божество на повечето древни религии, включително и за прабългарите. Всеки един детайл от хорото е обмислян много внимателно, за да се създаде мощна вибрация, с която хората да се съединят с Космоса. Сега по-често хорото се играе с водач, който трябва да демонстрира най-добрите си танцувални умения. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България. Някои предполагат, че това се дължи на различните трудови дейности в регионите. Много хора определят хорото като българската йога, която помага на танцуващите да поддържат здравето, силите и способностите си на високо ниво. Векове наред българското хоро запазва своите етнически характеристики, предаващи се от поколение на поколение. В България са познати 7 фолклорни области - Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора. Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро - от Северняшката, а ръченицата - от Шопската област.



Дайчово хоро

Водено северняшко хоро в 9/16 такт, разпространено под разни имена в цялата страна. Играе се бързо, най-вече със съпровод на някакъв оркестър, а също така и на песен. Жените и мъжете се залавят смесено. Водят го витообразно. Хватът е за длани със спуснати надолу ръце, които се люлеят непрекъснато напред и назад.Играе се обикновенно буйно, с много жар и с устремни придвижвания напред, встрани и назад. Известно е в различни варианти. Обикновено хорото има една четиритактова фигура, която непрекъснато се повтаря било буйно, било по-спокойно. Движенията, които се изпълняват в първия такт, се повтарят и през следващите със смяна на краката и на посоката на движението. Хорото се движи леко в дясно.

Еленино хоро

Хоро в 7/8 такт. Едно от най-популярните и любими хора в България. Играе се смесено, като играчите се хващат за длани със спуснати надолу ръце, които размахват едновременно в ритъма на хорото. Води се кръгово или витовато в най-свободни форми. При масови увеселения и забави много често играчите се хващат в няколко отделни хора, които се водят независимо едно от друго, но така, че да не си пречат. Наречено е на песента ,,Елено моме, Елено, не гази сено косено". Хорото е скокливо, изпълнява се буйно, затова предпочитат да го играят със съпровод на народни иструменти или духов оркестър. Има една тритактова танцова фигура, която се играе непрекъснато до разпускането на хорото. Музикалната фраза и танцовата фигура не се покриват. В различните селища и при различни играчи, хванати на едно хоро, могат да се видят няколко варианта при изпълнението на ,,Елено моме". Разликата в играта обаче не спъва общото развитие на хорото, понеже вариантите му са близки и винаги изградени върху тритактовата основа, която запазва общата посока на движение в дясно и на място.



Ганкино хоро

Смесено хоро в 11/16 тактов размер. Произхожда от средна северна България. Днес се изпълнява с много темперамент и пъргавина. Играе се на инструментален съпровод. Танцьорите се хващат за пояс или за ръце. Хорото се развива в кръг или като водено. В средна Северна България се среща в доста разновидности. По ритмичната си особеност, разнообразие на стъпки и по сила на въздействие Ганкиното хоро е сходно с шопското Лудо копано и Ветренските и пазарджишките ,,криви хора". На базата на Ганкиното хоро са разработени много танци с дивертисментна или действена форма.

Копаница

Хоро в 11/16 такт, по начало водено, изпълнявано много живо. Играе се в Софийско, в Западна и Същинска Средна гора и Западна Тракия. Известни са много варианти на копаница, съставени от различни движения и фигури под различни имена: Лудо-копано хоро, Кьорчовото хоро, Криво хоро, Ламба-ламба, Кокиче и Залюби лудо две малки моми (на името на песента, на която се изпълнява) и много други. В хореографската практика тези хора са известни под общото име копаница (употребено за първи път от хореографа Х. Гарибов), към което понякога се прибавя и селището, където се играе хорото - Бистришка копаница, Ветренска копаница, и др. Копаниците са едни от най-живите и буйните български хора. При тях играта е съсредоточена предимно в краката, които се движат пъргаво и леко. При копаницата, добила най-широко разпространение в България, играчите са хванати на леса за пояс, при което ръцете и тялото не вземат самостоятелно участие в играта. Те само подчертават живия ритъм в краката, като непрекъснато отреагират на него с натрисане (ситно трептене на тялото). Копаниците биват женски, мъжки и смесени. Най-разнообразни откъм движения и най-динамични са мъжките игри. Те са съпроводени от разни възгласи и провиквания. Женските и смесените копаници се изпълняват на песен или със съпровод на народни инструменти. Мъжките копаници се играят винаги с инструментален съпровод. Танцовите фигури са предимно тритактови. Макар и рядко, има фигури и от повече тактове - 4, 6 и др. Докато женските хора се състоят от 2-3 танцови фигури, мъжките имат много повече фигури, различни по съдържание една от друга. Всяка отделна поредица от движения има име, с което хороводецът подсеща за изпълнението й. Това име обикновено се явява и като определение на най-характерния белег на танцовата фигура, например - ,,Леви отзад", ,,Ха озгоре", ,,Задръж", ,,Рипни" и др.



Самоковско хоро

,,Купила ми мама шарени чорапи". Самоковско хоро, повръщанка, умерено живо, в 9/8 такт. Разпространено из цялата страна, наречено: 1) на песента, на която се играе, 2) на мястото, където се играе и 3) на начина, по който се играе. Играе се смесено от мъже и жени, хванати за длани или за пояс, в затворен кръг или водено в отворен кръг, на песен - с пеене и отпяване или с инструментален съпровод на същата мелодия. Има една тритактова танцова фигура, в много случаи леко варирана.

Грънчарско хоро

Грънчарското хоро е в 9/16 такт с второ удължено време. Играе сае в Северозападна, Средна и Северна България. Наречено е на песента, на която се играе - ,,Грънчар си грънците продава". На хорото мъжете и жените се хващат смесено в затворен или отворен кръг или във верига, която водят витообразно. Хват за длани със спуснати надолу ръця, които хороиграчите полюляват в ритъма на играта, повдигат ги напред горе с подрусване, поплюляват ги и ги свиват в лактите съобразено с движенията на краката. Когато играят ,,Грънчарското" в стаи, по чардаци или на друго сравнително тясно място, хващат се и на леса за пояс, за да се възможност на повече хора да се включат в играта. За Грънчарското хоро е характерна буйната, скоклива играс подрусване на цялото тяло. Изпълнява се със съпровод на народни инструменти или духова музика. Грънчарското хоро се състои от една, в по-редки случаи от две танцови фигури, различни по райност в отделните селища. Характерна за Грънчарското хоро е люлейната стъпка, описваща кръг отдолу на горе (посока напред), наподобяваща въртене с крак на грънчарското колело.

Ръка

Смесено хоро в 2/4 такт. Играе се в цяла Добруджа. Мъже и жени се хващат (кой до когото желае в общ полукръг или най-често в затворен кръг) за длани, със спуснати надолу ръце, които непрекъснато се люлеят напред и назад, без да се свиват в лактите. Равномерността на люлеенето на ръцете се нарушава само при някои по-особени движения на краката и винаги при клякане. В такъв случай ръцете могат да се свият в лактите или да променят равномерността на люлеенето, като го забързват или забавят в зависимост от движението на краката. Играта с краката е много по-разнообразна в сравнение с движението на ръцете. Често след по-продължителна игра мъжете се пускат от общото хоро, залавят се се отделно в полукръг или права редица и заиграват по-сложни движения с клякане.Жените престават да играят и наблюдават мъжкото хоро. Макар и по-рядко, жените продължават да играят, като се хващат отделно. Женските движения са по-прости и без клякане, нямат и широкия размах на играта на мъжете. ,,Ръката" се играе със съпровод на народни инструменти в умерено темпо. Във всяко село играят ръка по своему. В с.Краново, Силистренско, хорото има 4 фигури, всяка от които се повтаря по няколко пъти, докато хороводецът даде знакза преминаване към следващите.

Добруджански ръченик

Това е вид български народен танц. Играе се в 7/16 такт само от мъже. Участниците в него правят едни и същи движения, без да се залавят помежду си. Свободните ръце вземат дейно участие в играта при логичното и емоционално оправданото отреагиране на движенията с главата и тялото. Създават се чудесни координации, които будят изключително възхищение у всеки зрител. Движенията в ръченика са свързани с ежедневието на добружанеца и затова в тях са вплетени моменти и от трудовия живот, като носене на чувал, завързване на сноп, набиване на шината на коляното, колене на прасе, навиване на навои, косене, сеене и др. Всички тези моменти обаче са предадени с много чувство за мярка и с непрекъсната непринудена танцувалност. Майсторското изпълнение на ръченик не се отдава на всеки и затова в него се включват много малко изпълнители. Ръченикът се играе обикновенно на закрито при съпровод на народни инструменти или на хармоника. Изпълнява се в умерено темпо, но с много настроение и мъжество.

Играта не започва изведнъж. Участниците се нареждат в редица близо един до друг и започват постепенно да се поклащат или да пристъпват в ритъма на мелодията. По дадена команда от първия поред изпълнител всички тръгват с някакво по-спокойно движение един след друг. Първият води редицата в кръг. Изведнъж водачът дава команда и играчите изпълняват някакво по-сложно движение на място. След това редицата наново продължава придвижването един след друг по кръга с някакво друго "спокойно" движение. Нова команда и следва още по-виртуозно движение на място и т.н. все в същия ред на успокояване и развихряне изведнъж. Командите на водача обикновенно са провиквания, като "и-лю-лю-лю" и други подобни типични добруджански възгласи. Изпълнителите предварително знаят реда на фигурите и провикването само подсказва, че трябва да се започне новото движение. Освен в кръг придвижването понякога се извършва и в редица напред. Всички движения се изпълняват в чувствително приседнало положение. Във всяко село играят ръченика по своему, с променени или съвсем различни движения. Навсякъде обаче го изпълняват с типичната за добруджанеца пластика, със сдържано кършене на снагата, с гъвкава раздвиженост в рамената.



http://www.memoriabg.com/2016/06/17/tainstvenite-bg-hora/

Hatshepsut

Красива българка свири на гайда:


Hatshepsut

22 August 2018, 21:25:47 #11 Last Edit: 08 September 2018, 08:18:15 by Hatshepsut
 

Фолклорен ансамбъл "Тракия" - гр. Пловдив е създаден през 1974 г.
Главен художествен ръководител и хореограф е проф. Даниела Дженева.
Диригент на оркестъра Стоян Пауров, диригент на хора Николай Мутафчиев.
Творческият облик на "Тракия" е създаден от проф. Кирил Дженев и се развива през годините с помощта на най-големите автори в областта на фолклора - доц. Стефан Мутафчиев, академик Николай Кауфман, Коста Колев, Живка Клинкова и много други. Съществен принос за този неувяхващ творчески заряд винаги са имали и изпълнителите, които са настоящи студенти и вече завършили специалисти от Академията за музикално и танцово изкуство.

Вече 33 години "Тракия" е новатор в музикалните и танцови форми, като нито за миг не прекъсва връзката на съвременното изкуство с дълбоките корени на българския фолклор, обреди и легенди. Спектаклите на Ансамбъла излизат от рамките на традиционните концерти и по един блестящ начин разкриват огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области. Специалистите окачествиха участието на "Тракия" в Първия преглед на държавните и професионални ансамбли за народни песни и танци в Благоевград през 1976 г., като "кулминация" на целия преглед, като "атомен взрив" на прегледа. Десет години по-късно по време на третия преглед в гр. Кюстендил (единственият с конкурсен характер) "Тракия" печели шест първи и две втори награди във всички възможни раздели за авторство и изпълнение.

До сега са изнесли хиляди концерти във всички краища на България и 52 страни по света като:
Франция, Италия, Белгия, Германия, Израел, Япония, Индия, Мексико, Колумбия, Сирия, Алжир и много други.
Стотици и хиляди почитатели на "ТРАКИЯ" имат касети, плочи или диск със записани изпълнения. Ансамбълът е оставил в съкровищницата на БНТ серийният филм "Танците на бълга-рина" и други редки художествени филми, записи от концерти и музикални филми за немската телевизия МДR, швейцарската национална телевизия, Нова телевизия, Евроком, МSAT и други кабелни телевизии.
През месец октомври 2004 година на "Прегледа на професионалните и държавни ансамбли" в град Плевен, ФА "ТРАКИЯ" се представи с премиерния музикално-танцов спектакъл " Хубава Яна " - идея и хореография на проф. Даниела Дженева. За авторството на този спектакъл Дженева получи наградата " Пловдив 2005 " и " Кристална лира 2005 ".

За кореспонденция:

4004 Пловдив
ул. "Даме Груев" 1а
тел./факс: +359 32 697 129
тел.: +359 32 697 126
тел.: +359 32 693 876



40 години Ансамбъл Тракия, Античен театър Пловдив