• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 19, 2019, 10:02 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 33
  • Latest: cesar
Stats
  • Total Posts: 9144
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 2
Guests: 7
Total: 9

Велико Търново - историческата и духовна столица на България

Started by Hatshepsut, Apr 12, 2019, 08:55 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Велико Търново - историческата и духовна столица на България


Велико Търново става историческата и духовната столица на България. Това приеха напълно единодушно депутатите.

Предложението за обявявено на Търново за духовна столица идва от народни представители от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС.

В мотивите се посочва, че Велико Търново е един от древните ни градове и по признание и на свои, и на чужденци, олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето.

След Освобождението именно във Велико Търново е свикано Учредителното събрание /1879 г./, призвано да възроди независимия политически живот на България. Приетата от Учредителното събрание Конституция остава за следващите поколения българи Търновска, а най-важните актове на новата българска държава като манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявяването на българската независимост от цар Фердинанд, са били обявявани именно в Търново, посочват още вносителите.

По време на дебата доц. Милен Михов от "Обединени патриоти" дори предложи всеки нов парламент да полага клетва в Търново, тъй като там именно са поставени основите на демокрацията.

"Поставям тази идея пред всички вас с призив - нека да възродим традицията и нека да поставим законодателните нормативни условия, така че всеки нов паралмент да полага клетва там, където строителите на съвременна България са поставили основите на демокрацията", призова депутатът от ВМРО.

По повод 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция на 16 април ще се проведе тържествено извънредно пленарно заседание във Велико Търново.

След заседанието, по време на което ще бъде прието обръщение към българския народ, официалните лица и гостите ще преминат в шествие по централната улица на града, за да поднесат венци и цвета на паметника "Майка България".

Прочети още на: https://www.dnes.bg/politika/2019/04/12/veliko-tyrnovo-istoricheskata-i-duhovna-stolica-na-bylgariia.407381


Велико Търново е град с над 7000 годишна история като най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура в региона са открити на хълма Трапезица, датиращи още от първата половина на третото хилядолетие.  Две племена - уздицензи и кробизи, столетия наред  са населявали тукашния регион и са създали значителна материална и духовна култура. Следите им се изгубват през първи век от след  Хр., когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46 г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура в търновския регион, вън от голямото тракийско селище.
В ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) на хълма Царевец кипи интензивен живот тъй като  отново се превръща в укрепено селище.  През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, като през  XII в. вече се е превърнало в  укрепен град  и военен център с не малка стопанска и културна значимост.

Средновековният Търновград  бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора, Момина крепост  и днешния квартал  "Асенов" по поречието на река  Янтра.  Двете главни средновековни крепости били изградени на хълмовете Царевец и Трапезиця, а между тях по крайбрежието на реката възникнал ,,новият град".  Под югоизточната кула на Царевец се намирал ,,Франк хисар" - кварталът на чуждестранните търговци, а непосредствено до р. Янтра , били жилищата на по-бедната част от средновековното население на Търново.

В църквата ,,Св. Димитър Солунски", през 1185 година,  братята Асен и Петър обявяват въстанието, слагащо  край на 167-годишното византийско владичество ,а Търново е провъзгласено за новата столица на възобновената българска държава.  Този момент свързва историческата съдба на града с тази на българската държава. От Търново  братята Асеновци повеждат своето войнство и освобождават множество български земи. От Търново, през 1205 г. -  най-малкият от братята - Калоян, изправя българските войски  срещу  заплахата, която представляват за региона  кръстоносците-латини,  разгромява ги при Одрин и пленява техния водач - император Балдуин Фландърски.  От Търново се отправят неговите пратеници до Цариград и Рим с прочутите послания - ярък белег на дипломатически гений на българския владетел.  От Търново през март 1230 г. Иван Асен II - синът на цар  Асен,   повежда  и побеждава  войските на епирския деспот Теодор Комнин, който е пленен заедно  с цялото си семейство. 
През управлението на на цар Иван-Александър (1331-- 1371) Царевград Търнов се превръща в  център на  вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, търновската живописна  и архитектурна школа.

Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евтимий, месеци наред дават отчаян, но геройки  отпор срещу османските завоеватели. Въпреки техните усилия  на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан.

През всичките 485 години на османско владичество Търново е  център на българския дух, бит и култура . Тук се подготвят въстания,съзаклятия..... Първото Търновско въстание избухва през 1598 г. начело с видния болярин Тодор Балина;  през 1686 г. - Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович;  Марино въстание от 1700 г.; Прочутата Велчова завера от  1835 г.; Капитан-Дядо-Николовото въстание от 1856 г. И  Хаджиставревата буна  от 1862 г.  Търново е център на Първи революционен окръг по време на Априлската епопея от 1876 г. - апогей на националноосвободителната борба срещу турското владичество.

Тези и много други исторически събития определят Велико Търново като един от най-важните центрове на националното Възраждане.  Търновци започват борба за самостоятелна българска църква срещу Цариградската гръцка патриаршия още през 1838 г. Начинанието завършва с успех  и с  издаване на султански ферман през месец февруари 1870 година.Бидейки културен и духовен център в Търново работят много видни дейци на националното просвещение - Стоянчо Пенев Ахтар, Петко Рачев Славейков, Никола Златар­ски, Димитър Хаджипавли Иванов, Евгения Кисимова, Атанас Границки, Петър Гюмюшев, Васил Друмев, Добри Войников, Цани Гинчев, д-р Васил Берон, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Тодор Шишков, Любен Каравелов и други.

 Те  ревностно се заемат с устройването на местното читалище, създадено през 1869 г., като обогатяват библиотеката, организират различни  театрални представления, развиват идеята за създаване на музей, издирват и събират старини. Успешно полагат основите на първото археологично дружество в България с призив за съхраняване на оцелелите исторически ценности. Едни посвещават целия си живот на училищното дело и на народното просвещение, смятайки издаването на учебници и книги за най-народополезно дело; други свързват имената си с новобългарската литература или полагат начало на народното здравеопазване. В тази неповторима епоха на национален, икономически, духовен и политически подем  трябва специално да се отбележи геният на самоукия архитект-строител Уста Кольо Фичето , който създава редица шедьоври на възрожденската архитектура: църквите ,,Св. Богородица", ,,Св. св. Константин и Елена", ,,Св. Кирил", "Св. Спас", хана на Хаджи Николи, конака, къщата с маймунката и сгради в Преображенския и в Плаковския манастир.

В средата на XIX в. градът е значителен административен и икономически център с развити занаяти - казанджийство, абаджийство, златарство, тъка­чество, мутафчийство и др. През шейсетите години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа.

На 7 юли 1877 г., опиянени от възторг, търновци посрещат със здравец, хляб и сол победоносните войски на генерал  Й. В. Гурко и с всички сили подпомагат освободителната мисия на руските воини. В града от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседават делегатите на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция - първия основен закон на новоосвободена България.

През годините на социализма Велико Търново продължава да бъде главен не само икономически, но и административен и културен център в страната. През 1963 г. на историческия хълм Света гора е открит  Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий" (вторият по големина в България след Софийския университет),който става духовен  приемник на Евтимиевата книжовна школа, основана през 1371 година.

През 1966г. е прието Постановлението на Министерския съвет: "3а развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град", което определя облика му и до днес.

Велико Търново е българската столица двеста и осем години.  Повече от две столетия град и държава са свързани в обща съдба , за да остане Търново завинаги символ на българската култура,  символ нейната международна политика, символ на родния дух.

http://www.velikoturnovo.info/

Hatshepsut

Велико Търново - историческа и духовна столица на България