• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 21, 2019, 04:51 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9155
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 29
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 0
Guests: 6
Total: 6

България при кан Пресиан (836-852)

Started by Hatshepsut, Apr 01, 2019, 08:54 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Пресиан - непоколебимият завоевател


Кан Пресиян - картина на Васил Горанов

По време на своето краткотрайно властване над българската държава от 831 до 836 г., Маламир не оставя наследник на плисковския трон. След преждевременната си смърт през 836 г., когато според Теофилакт Охридски Маламир е ,,покосен от сърпа на божието правосъдие", начело на държавата застава Пресиан. Новият владетел на България е племенник на Маламир, син на неговия по-голям брат Звиница и като такъв е пълноправен наследник на Крумовата династия. Подобно на названието на Маламир, и името на Пресиан предизвиква разпалени историографски дебати с оглед на своята етимология. Според някои изследователи морфологията на ,,Пресиан" загатва за ирански корен на думата, чието правилно изписване според тях е Персиан, тоест ,,перс" или ,,персиец". Както и с Маламир обаче, засега полемиката около името остава изцяло в сферата на предположенията и догадките.

За възкачването на Пресиан на трона на българските владетели през 836 г. научаваме от хронографиите на византийския император Константин VII Багренородни. С поемането на властовото кормило на България от новия владетел идва и рязка смяна на политическия курс спрямо Византия. През 837 г. империята води тежки сражения с арабите в Мала Азия и наличният ѝ военен потенциал е ангажиран почти изцяло в отблъскването на мюсюлманските нашественици. Концентрацията на ромейските въоръжени сили в малоазийските теми довежда до оголването на балканските провинции и отслабването на византийските позиции на полуострова.

Според Григорий Декаполит намалялото военно присъствие на Византия на Балканите провокира избухването на вълнения сред населението на Западните Родопи, Беломорието и регионите около Солун. Броженията бързо прерастват в открити бунтовнически действия, които според Декаполит довеждат до ,,големи кръвопролития и цели области били опожарени и изпълнени със смут". Византийският хронист Георги Монах споделя в своята летопис, че по същото време, през 837 г., ,,Михаил Българинът предприел нападение срещу Солун". От малкото налични изворни данни оставаме с впечатлението, че бунтовническите действия във византийските територии биват организирани вероятно от потомци на Куберовите българи и племето на смоляните. Вълненията и бунтовете във Византийската империя не остават незабелязани от Пресиан, който с основание или не, решава да използва благоприятната политическа ситуация и нарушава мирния договор обвързващ империята и България още от времето на Омуртаг.


Надписът от Филипи

Голяма българска войска, командвана от опитния държавник кавхан Исбул навлиза във византийските земи. Военната сила се отправя първоначално към Западните Родопи, където са поселенията на смоляните, а впоследствие се насочва към Беломорието и Солун. Изненадан от внезапните военни действия на българите, ромейският император Теофил не разполага с възможностите да се противопостави активно на българското нахлуване. Наличните на василевса войски, намиращи се на Балканите, са организирани под ръководството на кесаря Алексий Мозеле, който се разполага заедно с хората си в крепостта Христопол (Кавала). Първостепенната задача на ромейския военачалник е да пресече напредването на българите в посока към Беломорието и да предотврати нарушаването на сухопътната връзка между Константинопол и Солун. В конфронтацията между силите на Исбул и Алексий Мозеле надвива българският благородник, който след успешен маньовър успява дори да превземе укрепеният град Филипи. В завладяната крепост, Исбул, вероятно в чест на победата над византийците нарежда поставянето на каменен надпис, който макар и частично се е съхранил и до днес. Разчетените върху писмения паметник изсечени слова гласят:

От бога поставеният архонт на многото българи Пресиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войска и ичиргубоила и боила колобър. Кавханът отиде при смоляните... Който търси истината - бог вижда и който лъже-бог вижда. Българите направиха много добрини на християните, а християните забравиха, но бог вижда.

https://bulgarianhistory.org/presian/