• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 July 2019, 09:53:58

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9363
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 30
Total: 31

Кирил Христов

Started by Hatshepsut, 20 March 2019, 08:35:23

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

20 March 2019, 08:35:23 Last Edit: 06 July 2019, 09:09:05 by Hatshepsut
Кирил Христов


Христов, Кирил Генчев (Стара Загора, 23.07.1875 - София, 7.11.1944). Баща му e убит в Стара Загора по време на Руско-турската война (1977-1878), а майката, отведена в Одрин, умира. Отгледан е от вуйчовците си - ген.-лейтенант Георги Абаджиев и проф. Стефан Киров. Учи в Стара Загора, Самоков, Велико Търново, София. През 1895 се записва в Морското училище в Триест (тогава в Австро-Унгария), за което получава стипендия от Военното министерство. Занятия посещава веднъж. Учи италиански език и чете италианска поезия - Данте Алигиери, Джакомо Леопарди, Джозуе Кардучи, Лоренцо Стекети, Габриеле Д'Анунцио. През 1896 се връща в България и издава първата си стихосбирка - ,,Песни и въздишки". През 1897-1898 живее в Брюксел (като студент по право), Лайпциг и Неапол. През 1897 издава стихосбирката ,,Трепети", през 1899 - ,,Вечерни сенки". През 1900 преподава стилистика в Педагогическото училище в Шумен. През 1901 издава сбирката ,,На кръстопът". Същата година се мести в София. След отпечатването на стихосбирките му придобива шумна слава на поет. Става един от редакторите на сп. ,,Наш живот" през първата му годишнина (1901-1902). През 1903 излизат ,,Избрани стихотворения" с предговор от Иван Вазов. През 1904 К. Христов се обявява в защита на Стоян Михайловски, осъден условно заради поредица от статии срещу Фердинанд I. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война поетът е член на редакцията на военните издания в. ,,Военни известия" и сп. ,,Отечество", техен сътрудник и кореспондент. Напуска България през 1922 и се установява в Лайпциг, където ръководи семинар по български език и литература, а по-късно се мести в Йена. През 1929 се заселва в Прага и от 1930 до 1938 преподава български език и литература в Карловия университет. Завръща се в България през 1938. На 27 юни 1943 пропада изборът му за академик. Умира от рак на белия дроб.

Кирил Христов работи в широко литературно поле - лирика, драма, епос. Творчеството му е голямо по обем (около 40 издадени книги), несъбрано и неиздадено пълно досега с критически коментари. Мемоарите му ,,Затрупана София" (1944), ,,Ад в рая" (автобиографичен роман, 1997) и ,,Време и съвременници" (1999-2001) съдържат ценна информация за литературния бит, за литературните и обществените нрави, за характерите на българските писатели от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. Атанас Далчев нарежда К. Христов сред петимата големи български поети заедно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов.

Подобно на Ив. Вазов и Ст. Михайловски, К. Христов също не намира ценности и смисъл в обществения живот след Освобождението (,,Станси", 1897; ,,Далеко е народний съд!...", 1899). Той е в конфликт с обществото (това дава основание на Ив. Вазов да пише за песимизма на К. Христов) и търси свой път. Чрез лирическия персонаж на скиталеца поетът изрича своя философия за съществуването - ,,Скитник" (1897), ,,Химн" (1897). Животът се преодолява чрез опиянението от мига, от красотата на емоционалното изживяване. Чрез опиянението мигът се превръща във вечност - ,,Неаполитанска вечер" (1897), ,,Пепина" (1897), ,,Черните очи" (1897). В паметта на скиталеца има единствено свое време и своя вечност. Преживените мигове на красота се трупат в памет. В старостта тази памет ще бъде изживявана и чрез спомена, така отново ще бъде преодоляван животът.

Кирил Христов представя индивидуализма в българската лирика в края на ХІХ - началото на ХХ век. В модерното време индивидът се осъзнава като по-ценен от обществото. Чрез лирика се изричат различни философии за живота и решения за съществуването. Мига на красота, съвършенство и вечност лирическият аз улавя, изживява и изрича в пейзажната поезия - ,,Есенен мотив" (,,Ясна звездна нощ...") (1897), ,,На връх тополата" (1899) и др.

Кирил Христов е автор на поеми - ,,В пламъците на Стара Загора" (1897), ,,Иванко" (1898), ,,Хоро" (1900), ,,Милкана и Рале" (1902), ,,Първа любов" (1902), ,,Гюрга" (1903), ,,Призраци" (1903), ,,Младоженци" (1903); на балади, сонети, гражданска лирика, патриотична лирика, писана през войните (1912-1918), сатирична поезия, епиграми и афоризми. Издава ,,Антология" (1922) от свои поетични текстове. В последните му стихосбирки - ,,Симфонията на Прага" (1932), в превод на чешки от В. Шак, ,,Вълнолом" (1937), ,,Игра над бездни" (1941), ,,Последни пожари" (1944), намира поетичен изказ тъгата по родния край, състояния на скръб, мъка, болка, потъване в мисълта за смъртта.

Епическата му поема ,,Чеда на Балкана" (1928) е вдъхновена от историята на войните за обединение на българските земи от началото на ХХ век.

Поетът има изключително чувство за детайла, за цвета, за звука, за преходните състояния, за пространство, изразено в лирическите му текстове. Майстор е на звукописа, на стиха (напр. ,,Един обърнат сонет", 1901), на словесния експеримент, на стилизациите на фолклорно творчество (стихосб. ,,Самодивска китка", 1904). След езиковата норма на Ив. Вазов той пръв създава нов поетичен език, нови поетически топоси, свързани с морето.

Кирил Христов е автор и на романите ,,Тъмни зори" (1920) и ,,Бездна" (1995) (завършен през 1926), в които решава модерния за онова време (след Ото Вайнингер) проблем за сексуалността. Сред най-известните негови драми са ,,Боян Магесникът" (1914), ,,Старият воин" (1914), ,,Ръченица" (1917), ,,Охридска девойка" (1918).

Автор е на сборници с разкази, очерци и документална проза - ,,Огнен път" (1917), ,,Разкази" (1919), ,,Кротки и буйни луди" (1937), на пътеписи - ,,Три дни с миноносец ,,Дръзки" (1918).

Кирил Христов пише първата българска научнофантастична драма - ,,Откривател" (1933), разказваща за съдбата на български учен, открил тайнствени ,,сини лъчи".

Преводач е на лирика и драми от руски, чешки, немски, италиански и френски автори, сред които С. Я. Надсон и Ал. Н. Плешчеев, М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, Е. Ростан, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки и др.

Негови творби са преведени на итал., рус., фр., чеш. ез.

Псевд.: Сеньор Салваторе, Signor Salvator, В. С-ва, К., К. Х.

http://www.dictionarylit-bg.eu/

Hatshepsut

Пролет

Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.

Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.

Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.

Заспиваш ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат, покорен,
в далечната луна очи зареял.

Hatshepsut

Българските равноапостоли Кирил и Методий


Ако значението на този или онзи велик син на нашия народ остава мъчно съзнавано от широките народни маси, понякога дори и след векове - когато ползата от неговата деятелност се е превърнала в един установен духовен капитал на нацията - то значението на солунските братя, на равноапостолите Кирила и Методия, можем с положителност да твърдим, че е достъпно и добре съзнавано не само от най-просветените, но абсолютно от целия народ, от всички българи. Те са върховните представители на най-важната епоха, която българският народ е преживял от своето появяване на света, та докогато Бог му е отредил дни на земята; те стоят на върха на онази планина, която разделя езическия мир от християнския, българското варварство от българската култура. И затова са и ще бъдат видими от всички поколения.

Каква културна картина представляваше България и изобщо славянството преди Кирила и Методия? За да си представим това, достатъчно е да си спомним класическите думи на летописеца Черноризец Храбър: ,,Прежде оубо словене не имеахон кънигъ, а чрътами и резами чътеахон и гатаахон - погани съще". Ще рече въпреки това, че българите и други  и други славянски народи са били успели вече преди Кирила и Методия да образуват силни господарства, тия народи при все туй са се намирали в своята предистория. Защото, както и друг път сме твърдели на това място, не е достатъчно един народ да завладее обширни територии, а да има етичната сила да образува и закрепи непоколебимо яка държава. Липсват ли тези условия, и най-силният народ в най-щастливия случай остава като онзи тъмен спомен, който имаме за необозримата империя на хуните.

На старите българи и изобщо на славяните липсваше тъкмо онова, което липсваше на хуните и на редица други варварски народи (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в състояние да образуват трайно господарство: липсваха им широките морални хоризонти на християнската идеалистическа философия.  И може би славяните и българите щеше да сполети същата участ на изчезналите днес гореспоменати народи, ако Кирил и Методий не преобразиха издъно моралния мир преди всичко на Борисовата България, а после чрез нея и на останалото славянство, което блуждаеше в големия мрак на едно примитивно езичество, лишено от светлите легенди на Египет, на юдейството, на Атина или Рим.

От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава и само в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, постига едно такова държавно и културно развитие в кръга на идеите на християнството, което развитие я поставя наред с най-напредналите тогавашни държави. И ако нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкова варварски нашествия; ако нам историята не беше предопределила тежката участ да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската просвета, нашето държавно и културно развитие щеше да продължава дори и днес, и ние сега бихме представлявали един от най-големите върхове на световната цивилизация.

Ако българската книга и възприетото от славянството чрез България християнство послужиха едвам да ни спасят от изчезване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха безценни плодове. С изобретената от Кирила и Методия славянска азбука и с книжовните трудове на българските равноапостоли започва културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до неотдавна са си служили с нашата азбука и с нашия църковен език.

Из книгата Бурни години. 1913-1916, София 1916, с. 137-140.



Кирил Христов (1875 - 1944) е български поет, писател и преводач. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. ,,Военни известия". През 1922 напуска доброволно България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език. Премества се в Прага, където организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет (1930). В България се завръща през 1938 г. Отначало пише стихове в социален дух, но сетне настъпва идеен прелом - свързва се с кръга ,,Мисъл". Създава поезия, чужда на декадентството. Езикът му е предметен, земен, веществен. Връща се към миналото, към големите национални проблеми на българина - епопеята Чеда на Балкана. Автор на книгите: Песни и въздишки. 1896;  На кръстопът. Стихотворения. 1901, Слънчогледи. Химни на зората. 1911 (1939); Към Цариград. Песни, 1912; На нож! Нови песни и стихотворения. 1913; Боян Магесникът. Историческа трагедия в стихове. Затрупана София. Спомени. 1944  и др.

http://kultura.bg/

Hatshepsut

А така  :bravo:

Внучката на Кирил Христов е националистка като дядо си


Режисьорката Невена Христова създаде литературен салон с името на бележития поет и амбицията сбирките му да се прочуят като тези на Султана Рачо Петрова

Когато пътувал в чужбина, големият български поет Кирил Христов (1875-1944) винаги носел със себе си едно мраморно камъче от Стара планина и торбичка пръст от родната земя. Същото правел и неговият син - академик Владимир Христов. Тази традиция продължава и внучката му, режисьорката Невена Христова. Живял дълги години в доброволна емиграция (от 1922 до 1938), Кирил Христов никога не забравя своите корени, приятелите и роднините си.

------------------



"Дядо ми и баща ми вървяха по различни пътища, но са дали много на страната ни", казва дъщерята на Владимир - Невена. Тя си спомня как двамата всеки неделен ден се събирали след семейния обяд на дълъг разговор. Тя попивала всичко с широко отворени очи, а дядо й я поглеждал и казвал: "Това дете добре слуша, значи е много умно." Невена признава, че по-късно като режисьор това й качество й е било от полза. От 1966 г. тя работи в националната телевизия и е

една от създателките на предаването "Лека нощ, деца"



Днес г-жа Христова работи упорито в памет на дядо си. Тя обикаля България с интересното си представление "На чаша вино с Кирил Христов", което се радва на голям успех.

Създава в дома си литературен салон "Кирил Христов", чийто патрон е поетът Йосиф Петров. Мечтата й е салонът да има същата слава и притегателна сила като салона на Султана Рачо Петрова. В него вече са се събирали значими български творци. Тук е представена последната книга на големия ни поет Александър Геров. Имало е вечери на изтъкнати творци като Радой Ралин, Димитър Вълчев и др. Известният художник авангардист Иван Яхнаджиев е направил изложба там.

Невена подготвя за печат и писмата между Кирил Христов, неговата съпруга Невенка Палашева и останалите роднини. Според нея на романите на Кирил Христов "Бели дяволи", "Тъмни зори", "Бездна", "Ад в рая" и др. трябва да се обърне истинско внимание, тъй като те са пророчески за онези години.


Г-жа Христова е учила режисура в Прага през 60-те години



В пражката телевизия се запознава с бъдещия президент Вацлав Хавел. Докато живее в чешката столица, Невена се среща често с втората жена на дядо си - Ноеми Молнарова. Тя става най-добрата й приятелка. От нея момичето научава много за дядо си, който е починал, докато тя е още дете. Ноеми й разказва за изключително трудния живот на Кирил Христов в чужбина. Споделя и историята на тяхната женитба.

От Лайпциг, където е ръководител на семинара по български език и литература, поетът се премества да живее и работи в Прага. През 1930 година организира свободни курсове по българска литература в Пражкия университет. Запознава се с чехкинята Ноеми, която е с цели 26 години по-млада от него и с шест месеца по-малка от сина му Владимир. Ноеми е поетеса и работи като преводачка във външно министерство. Родителите й не одобряват връзката между двамата.

Притиснат от носталгията, от парични проблеми и от неприятностите със семейството на любимата си, Кирил Христов решава да сложи край на живота си. Той пуска газта от печката, но в квартирата му пристига Ноеми и го спасява на косъм. Тогава двамата си обещават вечна любов и приятелство. Действително в съвместния им живот има повече радост, отколкото страдания и несгоди. Ноеми разбира отлично сложния характер на твореца и подпомага всячески писателската му работа. Двамата четат нашумели западни книги, обсъждат първите варианти на написаното от Кирил, слушат музика и имат добри семейни приятели. Ноеми е жената, с която Христов работи дори когато вече е много болен. Не случайно чехкинята напуска България едва 4 години след неговата смърт и е в чудесни отношения с децата на мъжа си.

Невенка Палашева е първата съпруга на поета



Двамата се разделят твърде рано, но запазват приятелството си. Тя умира много млада - на 28 години. Децата им Владимир и Анна обикват Ноеми, а Невена я нарича моята истинска баба.

Едно от най-хубавите стихотворения на Кирил Христов се казва "Над люлката на моя син". Владимир Христов (1902-1978) дава много поводи за гордост на баща си. Той расте като смайващ математик. Увлича се от астрономия и музика. На 17 години заминава да следва със стипендия в Лайпциг, на 24 става доктор на астрономическите науки. През 1958 г. вече е академик и

световноизвестен геодезист и астроном



Дълги години е професор и ръководител на Катедрата по висша геодезия във Висшия инженерно-строителен институт в София. Директор е на Централната лаборатория по геодезия и геофизика. Автор е на 80 теоретични труда в областта на координатите в геодезията и по-специално на Гаусовите координати, публикувани главно в Германия. Именно тези му публикации печелят световно признание. Академикът работи до края на живота си и върху използването на наблюденията от изкуствените спътници на земята за геодезически цели.

Когато се връщал от научни срещи в чужбина, той казвал на дъщеря си Невена: "Погледни към Витоша, като нея няма никъде!" Владимир е работохолик като баща си - пише дори когато е болен. Кабинетен и тих човек, той съветвал единственото си дете да върви със собственото си име напред.

Дъщеря му Невена се утвърждава като професионалист, без да използва името на дядо си и баща си. Разказва даже куриози по тази тема. Един ден в телевизията я настига неин колега и я пита дали наистина е внучка на Кирил Христов. Когато Невена потвърждава това, той я моли да му ходатайства нещо лично пред счетоводителя. Оказва се, че счетоводителят се казва също Кирил Христов. "Голям майтап беше, защото колегата ми беше разочарован, че дядо ми е поет, а не счетоводител", казва г-жа Христова.

Баща ѝ често ѝ казвал, че

най-голямата лотария в живота е бракът -



ако се ожениш сполучливо, значи си улучил шестица. Владимир явно е улучил - съпругата му Йордана Стефанова е талантлива пианистка, която прекъсва кариерата си, за да се посвети на своя мъж и на дома си. Невена разказва, че никога не е виждала майка си да се показва пред баща й по пеньоар, размъкната или болна. Тя винаги била изискана, в добро настроение и правела атмосферата вкъщи повече от приятна. Невена разказва, че у тях на масата се сяда едва след като баща й вече е седнал , а тя, като дъщеря, е сервирала всичко. Режисьорката твърди, че в къщата им никога не се е повишавал тон, а добрите обноски между родителите й остават до края на живота им.

След смъртта на баща си Владимир контактувал често с най-добрия му приятел - академик Михаил Арнаудов. Според Невена и близките й Арнаудов е написал най-проникновената монография за Кирил Христов.

Внучката подозира, че

дядо ѝ е бил за известен период масон



В някои от писмата си към него академик Арнаудов, който също е масон, се обръщал с думите: "Брате, Кириле!"

Режисьорката била привързана изключително много и към своята леля Анна (1904-1995) - българска филоложка. Тя носела в себе си духа и жизнелюбието на Кирил Христов. Нямала потомство. Дълги години работила в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий", пенсионирала се в справочния отдел на БТА.

Синът на Невена и правнук на Кирил Христов е "дете на своето време" - изключително работлив и увлечен от техниката. Също като знаменития си роднина е поклонник на жените, но само в лицето на собствената му съпруга. Засега голямата му мечта е да живее със семейството си в къща с двор.

Невена казва, че е националистка като дядо си. Кирил Христов наистина често е критикувал слабостите на българския народ. Понякога е даже доста краен. "Но чуя ли другиго, особено чужденец, да се гаври, и благодушно макар, с шопа, бих бил способен да бъда жалък герой на най-отвратителен шовинистичен скандал", признава поетът.

И твърди, че българин, който не защитава националността си, е достоен за презрение.

http://old.segabg.com/article.php?id=189293

Hatshepsut

20 March 2019, 08:50:16 #4 Last Edit: 20 March 2019, 08:56:31 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите статията на Кирил Христов "От нация към раса":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item98

...а също и негите стихотворения:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1300

...както и романа му "Тъмни зори":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1301