• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 25, 2019, 08:48 am

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9188
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 35
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

Аугусто Пиночет и неговия пример

Started by Hatshepsut, Mar 16, 2019, 07:25 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Аугусто Пиночет и неговия пример


Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте (на испански: Augusto José Ramón Pinochet Ugarte) е глава на военното правителство, управлявало Чили между 1973 и 1990 г.

Идва на власт на 11 септември 1973 след държавен преврат, чрез който е свален Салвадор Алиенде - първият социалист, избран за президент на Чили. Превратът слага край на период на обтегнати отношения със САЩ (които дейно подкрепяли свалянето на Алиенде). Оглавява военната хунта, поела властта след преврата. На 27 юни 1974 се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990. Напуска президентския пост на 11 март 1990, оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.

Арестуван в Лондон през октомври 1998 и екстрадиран в Чили на 2 март 2000. Предявени са му над 200 иска за масови убийства, отвличания, жестоко отношение към задържаните (по някои данни по време на управлението му са унищожени около 3 хиляди другомислещи). Вички са отклонени поради "старческо слабоумие" и недобро здраве на Пиночет. В началото на 2005, когато е на 89 год., Върховният съд на Чили постановява бившият диктатор да бъде привлечен в съда по делото за убийството на 119 дисидента през 1975 и напълно го оправдава.

На 23 ноември 2005 Пиночет е поставен под домашен арест поради обвинения в неплащане на данъци и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово положение. Обвиненията са предявени, след като Върховният съд на Чили отново лишава бившия диктатор от имунитет от съдебно преследване. Проведената седмица преди това медицинска експертиза установява, че 90-годишният Пиночет е способен да отговаря пред съда. По-късно е привлечен в съда и по дела за изчезване на дисиденти.

На 3 декември 2006 на Пиночет е направена операция на сърцето и е освободен от домашен арест. Умира на 10 декември в болницата в Сантяго.

https://bg.wikipedia.org/

Името на генерала Аугусто Пиночет става известно на света на 11 сепетември 1973 година, когато осведомителните агенции съобщават, че начело на чилийската армия той е свалил с военен преврат прокомунистическото и просъветско управление на Салвадор Алиенде и е установил власт на "Военната хунта". Няколкомесечното прокомунистическо управление на Чили не само отворя пътя на съветското проникване, но и довежда страната до прага на гражданска война, следствие на острата икономическа и политическа криза. Стачкуват притежателите на камиони, земеделските стопани, та дори и военните, учителите и др.
В деня на преврата в битка за президентския дворец загива и самия Салвадор Алиенде. Вместо да прояви благоразумие, той се подава на комунистическите внушения за гражданска война, която комунистите възнамеряват да водят с помощта на агенти от куба и от фронта "Сандино" в Никарагуа. Военните обаче бързо поставят под контрол подривните болшевишки елементи, като още в деня на преврата ги задържат по стадионите на големите чилийски градове. Така страната е умиротворена, избегната е гражданска война и болшевизация на Чили.
Начело на държавата застава генерал  Аугусто Пиночет.

Аугусто Пиночет не е обикновен генерал, а генерал интелектуалец. Той е дългогодишен професор по философия във Военната академия на Чили. Убеден привърженик на геополитическата теория на немския професор Карл Хаусхофер, който я разработва в издаването от него списание "Списание за геополитика" през 1924-1944г.
Пиночет е написал пет книги по геополитика, като обогатява концепциите си с идеите на  шведа от немски произход Рудолф Челен и немския картограф Фридрих Ратцел. Главната му книга е озаглавена "Геополика, "в която се застъпва тезата, че именно чилийската школа на геополитиката би спомогнала Чили да се превърне в мощна морска държава и би дала тласък за превръщането ѝ в най-голямата промишлена държава в Южна Америка.
През своето дългогодишно управление като президент на Чили Пиночет постига до голяма степен тази цел... Вече стар и болен, той напуска президентския пост, оставяйки една благоденстваща и омиротворена държава. За заслугите към родината той е избран за пожизнен сенатор.
Приближавайки 90-те си години и съвсем в края на своя живот той преживява съвсем излишни тревоги и унижения. По решение на испански съд бива арестуван в Англия, където е бил на лечение. Обвинен е за безследно изчезнали испанци по време на управлението му.
На 10 декември 2006 година генерал Пиночет преключва земния си път.

Hatshepsut

Пенсионната реформа в Чили: 25 години по-късно
September 23, 2008

Всеки човек, който е истински привърженик на пазарните идеи поне е чувал за Хосе Пинейра. Този човек създаде частната пенсионна система в Чили, която предизвика разгорещени въпроси дали това е бъдещето, дали отмина времето на разходо-покривните системи (работещите плащат пенсиите на пенсионерите). За мен е истинско удоволствие и чест, че г-н Пинейра ще посети България по покана на Института за пазарна икономика. Ще се постарая да организирам среща в парламента, на която знакови фигури от много партии да чуят за ползите от частната пенсионна система лично от Хосе. Можете да прочетете кратко представяне от страна на ИПИ на успехите на пенсионната реформа в Чили:


    *

      През периода 1975-1980 г. около 40% от разходите за пенсии са се финансирали от държавния бюджет или дефицитът на обществената социално-осигурителна система е около 3% от БВП.
    *

      Отношението на осигурените лица към пенсионерите е намаляло от 3.2 до 2.2 от 1974 г. до 1980 г. с тенденция към все по-голямо застаряване на населението.
    *

      Старата система на социално осигуряване се е характеризирала с неравностойно третиране на осигурените лица - лицата, които се осигуряват на по-високи заплати към края на осигурителния си период, са получавали по-високи пенсии от лицата, които са направили същите вноски в системата, но са се осигурявали на една и съща заплата през трудовия си живот.
    *

      През 1980 г. осигуряващите се представляват 47,8% от работната ръка в Чили. Безработицата е 10.4%. През 2000 г. вече 58,4% от работната сила в Чили се осигурява в една от двете системи.

Пенсионната реформа в Чили през 1981 г.

    *

      Работниците са задължени да внасят минимум 10% от заплатата си в пенсионни фондове при новата капиталова система. Осигуровките, тези които избират да останат в обществената социално-осигурителната система в Чили представляват средно 24,4% от заплатата.
    *

      Работниците, които са преминали в новата система, са увеличили разполагаемия си доход средно с 12,6% през 1981 г. в резултат от по-ниските вноски в капиталовата система, като се вземат предвид и административните разходи и такси за опериране на новата система, които представляват 3,5 - 4% от брутната заплата през 1982-1983 г.
    *

      При преминаване към новата система осигурените лица получават бонове за признаване на натрупаните пенсионни права до момента, в който са се осигурявали в старата обществено-осигурителна система. Държавата поема задължението да изплаща натрупаните пенсионни права под формата на частична пенсия при настъпване на нормативно-определената възраст за пенсиониране. Ако някое лице иска да се пенсионира по-рано, може да продаде тези бонове на вторичния пазар.
    *

      Вноските в пенсионните фондове се приспадат от облагаемата основа, върху която се начислява данък на физическите лица. Работниците не плащат данъци върху приходите от лихви и инвестиционната печалба върху средствата в периода на акумулиране на средства. Когато започне да се изплаща пенсия, тя се облага с данъци, но ставките са по-ниски от обичайните.
    *

      Работниците могат да се пенсионират на каквато възраст желаят при новата система. Когато се пенсионират по-рано от нормативно определената възраст, трябва да бъдат изпълнени някои изисквания, свързани с размера на получаваната пенсия - пенсията да бъде минимум 50% от средната брутна заплата на лицето за последните 10 години и да се равнява на минимум 110% от гарантираната минимална пенсия от държавата.
    *

      Преминаването към новата пенсионна система, базирана на капиталово - натрупващ принцип, за работещите до 1981 г. е било доброволно. През 1981 г. 1,4 млн. работници преминават към новата система или 66% от всички осигуряващи се. През 2002 г. повече от 95% от чилийските работници се осигуряват в новата система.
    *

      Осигурените лица в капиталовата система могат свободно да избират фонда, в който се осигуряват и да сменят решението си в зависимост от риска, който са готови да поемат и изискуемата норма на възвръщаемост.
    *

      През 1980 г. осигуряващите се представляват 47,8% от работната ръка в Чили. Безработицата е 10.4%. През 2000 г. вече 58,4% от работната сила в Чили се осигурява в една от двете системи.
    *

      През 1997 г. безработицата е спаднала до 5%.
    *

      16 години след реформата средните пенсии вече са около между 50-100% по-високи от пенсиите, които биха получавали осигуряващите се при старата система.
    *

      Средната реална възвръщаемост на средствата в пенсионните фондове от 1981 г. до 2002 г. е 10,5% на година.
    *

      През 1981 г. са създадени 12 пенсионни дружества. През последващите години се появяват нови играчи, променят се правилата, част от дружествата се сливат и консолидират. През 2002 г. вече оперират 7 дружества и постигат икономии от мащаба.
    *

      Акумулираните средства в пенсионните фондове представляват 55% от БВП през 2001 г.
    *

      Административните разходи и таксите за опериране на партидите в пенсионните фондове са намалели драстично от 1981 г. вследствие на постигане на икономии от мащаба, акумулиране на ресурс и технологичния напредък. През 2002 г. административните разходи представляват 2,4% от брутната заплата на осигурените лица. Реалните административни разходи средно на един осигурен са намалели с 11% през периода 1982-2002 г. с тенденция към допълнително намаляване. В момента административните разходи в Чили са едни от най-ниските в сравнение с пенсионните фондове в Латинска Америка.
    *

      Ролята на държавата в новата система се ограничава до надзорна и контролна функция. Държавата гарантира определен размер на минималната пенсия, като покрива остатъка от полагаемата пенсия до минимума. Условието, на което трябва да отговарят работниците, е да са се осигурявали минимум 20 години.
    *

      През периода 1981-1999 г. средногодишният дефицит на осигурителната система (който включва оперативния дефицит на обществената осигурителна система и разходите за изплащане на натрупаните пенсионни права чрез издадените бонове за осигурителен стаж) е равен средно на 3,25% от БВП. Според прогнози през 2015 г. (или 34 години след старта на реформата) дефицитът ще бъде 2,32% от БВП и ще продължи да намалява.
    *

      Една от критиките на пенсионната система е, че според прогнозите през 2025 г. 46% от лицата, които са започнали да се осигуряват в новата система през 1981 г., ще получават пенсия под минималната и няма да имат право на минимална пенсия, защото нямат 20 години осигурителен стаж. Подобна критика не е релевантна за България, защото според Кодекса за социално осигуряване, ако дадено лице има навършени години за пенсиониране, но осигурителният му стаж е под 20 години, няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, при обществената социално-осигурителна система, лицето няма да получава пенсия за стаж.
    *

      Средният реален растеж на БВП в Чили за периода 1960-1980 г. е 3,1%. Средният растеж на БВП за периода 1981-2001 г. е 4,6%. Според оценки (Corbo and Schmidt-Hebbel, Macroeconomic Effects of Pension Reform in Chile, 2003) пенсионната реформа е допринесла между 0,5 и 0,9 процентни пункта за реалния растеж на икономиката през този период.
    *

      Каналите на влияние на пенсионната реформа към икономическия растеж са (Corbo and Schmidt-Hebbel):

    *

      Увеличаване на спестяванията и инвестициите в икономиката - приносът в годишния растеж на БВП е между 0,13 и 0,32 процентни пункта.
    *

      Увеличаване на заетостта и продуктивността на трудовия пазар - приносът е между 0,1 и 0,15 пр. пункта.
    *

      Развитие на капиталовия и финансов пазар и увеличаване на факторната производителност в икономиката - приносът е между 0,2 и 0,27 пр. пункта.

Казано накратко:

- Хората избират личните сметки пред държавната система доброволно - в преходния период, когато работещите по време на реформата са имали право на избор дали да останат в държавната система около 66% от всички осигуряващи се са избрали личните пенсионни вноски

- Постигнатата доходност е висока и осигурява по-високи пенсии

- Реформата насърчава хората да плащат осигуровки, а това има множество странични ефекти за икономиката и държавния бюджет

- Държавата изпълнява изключително важна роля - на гарант, надзорник и регулатор.

Hatshepsut

Истинската история на Алиенде
Огнян Дъскарев
21 юли 2007


Тази световна легенда е устойчива и е сравнима с легендата за Че Гевара. Милиони хора си спомнят черно-белите снимки на президента на Чили Салвадор Алиенде с автомат през рамо в битка срещу войниците на ген. Пиночет. Милиони хора са убедени, че с този автомат (подарък от Фидел Кастро) Алиенде е загинал геройски в битка с чилийските военни.

Всъщност Алиенде загива именно от това оръжие, но от собствената си ръка. Много любопитна е истинската история на този човек, която обаче изобщо не се връзва с легендата, затова малцина я знаят.




Няколко дни след смъртта на Сталин (5 март 1953) чилийските комунисти организират жалейка в театър ,,Бакуедано" в Сантяго. Алиенде, с прекъсващ от сълзи глас, жали починалия: ,,Сталин беше творческо знаме, пример за хуманизъм и изключителен образ на миротворец и герой. Цялата му дейност беше в полза на народа. Нашият баща си отиде... но ние винаги ще си спомняме с любов за него, а оръжията ни ще бъдат все по-силни, за да построим великото бъдеще..."

Освен обичайните безсмислици, изречени в дните след смъртта на диктатора, Алиенде има голям творчески принос в определенията, наричайки Сталин ,,пример за хуманизъм".

През септември 1970, след като идва на власт с подкрепата на малцинството от избирателите (36.3%), Алиенде заявява на митинг: ,,Чуйте ме ясно, защото ще го кажа високо - ние ще използваме революционно насилие!" Преди това се е заклел в парламента да спазва законите, но както доверява на френския писател-комунист Реже Дебре, ,,това е само тактически ход". През декември 1972 Алиенде посещава Москва и освен с Брежнев провежда дълга среща с Борис Пономарьов. Този секретар на ЦК на КПСС по международните въпроси и връзките с освободителните (терористичните) движения е един от ранните идеолози на ,,нереципрочната война".


Кастро и Алиенде, 1971

Насилието, за което призовава Алиенде, не закъснява - около година, след като е избран за президент, 60% от обработваемата земя в Чили насилствено е експроприирана (заграбена) от социалистическото правителство, всички чилийски банки (освен една) и десетки заводи са национализирани с насилствено. За три години, докато е на власт, Алиенде използва 32 пъти правото си на вето, за да узакони в парламента този марксистки грабеж.

В резултат в страната възниква силно недоволство, възцарява се анархия, леви и десни въоръжени групи се сражават свободно в големите градове и провинцията. Инфлацията е трицифрена, стачки разтърсват Чили, националната валута е девалвирана, настъпва всеобщ икономически хаос. Малко известен факт е, че в навечерието на военния преврат в Чили са разположени около 31,000 (!) кубински и съветски военни и икономически съветници. В страната действат двама основни функционери на кубинската държавна сигурност - Антонио де ла Гуардия и Мануел Пинейро, както и висшите служители на КГБ Виктор Ефремов, Василий Степанов и Николай Кочанов.

Чилийската армия нямаше друг избор и за да предотврати гражданска война и тотално разрушение на страната, свали марксисткото правителство на Алиенде със сила на 11 септември 1973. Няколко дни преди това чилийският парламент официално призова ген. Пиночет (с 81 срещу 47 гласа) да оттегли социалистическото си правителство и да възстанови реда. Това също е почти неизвестен факт, който, естествено, не е част от легендата за Алиенде.

Но според печалната латиноамериканска традиция военните жестоко се разправиха с враговете си, като в следващите години ликвидираха около три хиляди от тях. Тази кървава цена все още разделя чилийското общество, както видяхме на телевизионните екрани след смъртта на ген. Пиночет. Но генералът проведе успешни икономически реформи, в края на 80-те доброволно се отказа от властта и възстанови демокрацията в Чили.

Съгласно архива на КГБ, изнесен от бившия агент на шпионската организация Василий Митрохин в 1992, Алиенде е дългогодишен агент на съветската тайна служба. Завербуван е в началото на 50-те, когато е бил начело на чилийската социалистическа партия. Кодовото име на Алиенде било ,,Лидер" и руснаците го смятали за най-важния си агент в Латинска Америка след Кастро.

В 1961 КГБ установява постоянни връзки с Алиенде, след като откриват търговско представителство в Сантяго, в което няма търговци, а главно шпиони. Според архива на Митрохин Алиенде с готовност се съгласил да работи за Кремъл, защото ,,е приятел на СССР". Офицерът му за свръзка Светослав Кузнецов бил командирован от Мексико в Чили за съвместна шпионска дейност. Алиенде поискал и получил пари от КГБ, включително и личен подарък от 50 хиляди долара, голяма сума за онова време. Кузнецов се свързвал с Алиенде чрез личната му секретарка и любовница Мария Контрерас Бел, също агент на КГБ с кодово име ,,Марта". КГБ поддържал връзки и със съпругата Хортензия и дъщерята Беатрис на Алиенде, когато били в Чили и по време на многобройните им посещения в СССР.

От КГБ дори платили на други чилийски политици да не се явяват на избори срещу Алиенде през септември 1970, за да бъде улеснена победата му. След като става президент на Чили, Кремъл възлага, а Алиенде покорно се съгласява да реорганизира чилийските тайни служби, за да се обединят и да работят заедно със съветските и кубинските им колеги. Само този факт на уникално предателство би трябвало да потопи мита за ,,патриота" и ,,демократа" Алиенде.

След смъртта на Алиенде световната левица разви бясна дейност, за да създаде свят ореол около бившия президент. Световните медии, политически анализатори, холивудски културтрегери, политици и писатели в продължение на години промиваха мозъците на хората с приказки за героичния, загинал на поста си държавен глава на Чили. Например през 1976 ,,Ню Йорк таймс" публикува 66 статии за Алиенде и за нарушаването на човешките права в Чили и само 4 (четири) за геноцида в Камбоджа, където комунистите избиха най-малко 1.5 млн. души от население от 7.5 млн.

Легендите умират трудно, защото повечето хора лековерно се доверяват на опитни дейци на манипулациите вместо на скучните факти. Алиенде не е трагична фигура, както се опитват да внушават те до ден-днешен. Защото продаде и предаде родината си на марксистки хаос, грабежи и масови убийства. Той не е чилийски патриот и демократ, а дългогодишен, покорен и платен агент на Кремъл.

http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/authors/ognian-daskarev/istinskata-istoria-na-Allende.html

Hatshepsut