• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 August 2019, 02:29:38

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9774
  • Total Topics: 1135
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Геополитиката на Балканите (обща дискусия)

Started by Hatshepsut, 28 December 2018, 19:57:49

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Проф. Пламен Павлов: Руската активност в Македония е с антибългарска насоченост


По темата за Македония няма място за компромиси, за сделки и отстъпки - има историческа истина и документи, в които никъде не се говори за македонска нация, за македонска държава до 1945 г.

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Павлов, темата за комунизма влезе в учебниците по история, подготвени ли нашите учители за един безпристрастен прочит на този период от новата ни история?

- Включването на проблеми от епохата на комунизма и тоталитарния режим в България е много положително явление. Още повече, че те изостанаха като теми в нашата образователна система чувствително на фона на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния. Но аз не мисля, че има някакви сериозни проблеми пред българското учителство, тъй като минаха почти 30 години от промяната на системата и постепенно тези емоционални и не само емоционални състояние се уталожиха, ако мога така да се изразя. Въпросът е да няма повторно опит да се вкарва идеология, тъй като позициите на БСП и на някои други политически субекти са достатъчно силни. В ежедневието чрез медиите все още се правят опити да се прокарват руските тези, особено чрез електронните медии и радиа. Но мисля, че е направена  достатъчно решителна стъпка, за да  се нормализира отношението към този период и в крайна сметка българските ученици да получат необходимото познание за тази епоха.

- Притеснителен ли е фактът, че младите хора малко се интересуват от близкото ни минало, някои дори не са чували за Държавна сигурност?

 - Това не е по вина на авторите на учебници по история, тъй като в самото учебно съдържание този период чувствително беше подценен. Но най-младите хора не са чували дори за Тодор Живков, тъй като в първите години след 10 ноември темата чувствително беше преекспонирана и радикално идеологизирана. Освен това като цяло има една апатия към политическите въпроси. Истината е, че когато тези уроци влязат в самите учебни програми и в учебниците по история така, както всички останали теми от българската история, нещата ще си дойдат на място. Което не означава разбира се, че няма да има някакви турбуленции в близкото бъдеще. Но мисля, че българското учителство постепенно ще даде една сериозна насока на този период, въпреки че той продължава да бъде по-слабо изследван на фона на държавите, които вече споменах, много по-малко са публикациите по теми от последните десетилетия от 20 век, а това несъмнено е една историческа реалност, на която стъпва и съвременното общество. Докато тя не бъде детайлно проучена и анализирана, няма как да даваме отговори на всичко, което се случва и в момента. А специално темата за ДС трябва да влезе в учебното съдържание и то не плакатно, а по същество, като част от механизма на тоталитарния режим, тъй като виждаме нейните проявления на практика и днес.

- Вие следите работата на мултидисциплинарната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Македония, която неотдавна имаше заседание в София. Кои са подводните камъни, които спъват диалога между българските и македонски историци?

- Аз познавам колегите в тази комисия от българска страна, както и част от историците, които представляват Македония. За съжаление обаче ще се наложи да кажа нещо, което не веднъж съм споделял. Информацията за работата на комисията е твърде лаконична и твърде оскъдна. Българското общество има право да знае какво се дискутира. Колегите, които участват в тази комисия, са хора специалисти, с доказани качества, голяма част от тях са и с дипломатически опит,  включително проф. Ангел Димитров, който е шеф на тази комисия. Ние не можем да се опасяваме, че тя ще направи някакви компромиси от наша страна. Въпросът е, че няма място за компромиси, тъй като има историческа истина, има исторически документи, в които никъде не се говори за македонска нация, за македонска държава до 1945 година. От друга страна, обаче беше допуснато ние да научаваме някакви подробности за работата на тази комисия от скопските медии, което съгласете се не е нормално. Аз виждам в последно време, че самите колеги от комисията - професорите Иван Илчев и Ангел Димитров, Наум Кайчев вече много по-активно показват, какви са проблемите в тази комисия по нашите медии. Става дума за противоречия заради антибългарската, пропагандна риторика, която македонската страна на комисията и нейни членове, включително и по-младите историци, лансират и под една или друга форма, защитават постановки за македонизма и се опитват да обръщат работата на пазарлък - цар Самуил е наш, а еди какво си е ваше. Това са неща, които са абсолютно неприемливи, тъй като цялата световна наука, да не говорим за самите исторически извори, показват, че в това отношение не може да има никакви предпоставки за сделки, за никакви отстъпки. Една от целите на комисията, която има най-голяма прагматична стойност, е да урегулират нещата в учебниците в Македония. Там има откровени лъжи, пропаганда, антибългарска тези. Това Македония трябва да го направи, иначе цялата работа на тази комисия на практика ще бъде загубено време. А от македонска страна имаше изявление, че няма да пипат нищо в учебниците, че няма да има фашистки окупатор, ще има само български окупатор, това са неща, които никой в България, пък и изобщо здравият разум не може да го допусна в тази му форма.

- Ако не се стигне до преодоляване на тези принципни различия и противопоставяния в комисията,  смятате ли, че това ще се отрази на бъдещите българо-македонските отношения?

- Тази комисия има така да се каже консултативен характер, нейната задача е да консултира двете правителства - съответно българското и македонското. Всичко зависи от волята на двете правителства. Аз съм убеден, че от българска страна комисията няма да направи компромиси. Въпросът е българското правителство да не се изкуши, под някаква благовидна форма да полупризнава или признава някакви несъществуващи явления или процеси в историята. Да се надяваме и българската дипломация, и българските политици да имат достатъчно високо чувство за здрав разум и за самосъхранение, за да не допуснат за втори път сами да си създаваме проблеми заради чужди интереси. А тези чужди интереси, няма какво да се лъжем, са прокарвани в днешна Македония от определени кръгове, свързани с югославското минало и с комунизма, с руското влияние. В крайна сметка виждаме едни хибридни операции, които в Македония имат много голям мащаб. Не случайно в Македония през лятото беше Дугин, не че няма право да ходи там, но имаме една руска активност, която на практика е с антибългарска насоченост. Русия се опитва да разединява двете страни и същевременно да вбива клин в македонската държава, която се стреми да се приобщава към НАТО и Европейския съюз.

- Изразявате опасения, че след като Македония стане член на ЕС, може да се получи ефектът на бумеранга - да се обърне срещу България, какво е основанието ви да мислите така?

- Може би не съм бил много точно разбран. Да се обърнат македонците срещу България едва ли е възможно, тъй като в самата Македония общественото мнение продължава да бъде с определени симпатии към България. Но може да се стигне до там да се губи време в безсмислени дебати за това чий е Самуил, има ли македонска държава през Средновековието, в този смисъл са моите опасения. Нашата теза в подобни разговори трябва да бъде достатъчно твърда и да се стъпва на обективните факти. Освен това ние нямаме никаква гаранция, че в Македония няма да дойде някакъв режим от типа на този на Груевски, който да се опитва да разпалва и да укрепва позициите си с псевдонационалистическа  риторика. Това са моите опасения.

- Имате притеснения, че македонско общество е разединено и може да допусне да бъде разигран подобен сценарий...

- Не бих казал, че македонското общество е разединено, то най-вече не е информирано. То е свикнало да живее в общи линии в една тоталитарна атмосфера. Свободата на мнението, свободата на словото там са много ограничени, заради това, че в медиите има сериозно чуждо участие. Много силна е сърбоманската линия в тези медии, свързана с носталгията по бивша Югославия. От там са и моите притеснения. В това отношение България има своите отговорности - и като по-голямата сестра от двете държава, ако използваме една малко по-далечна и романтична лексика, и като фактор от европейския политически живот, като член на ЕС. Ние не можем да правим компромиси и да толерираме отсъствието на основни човешки права и свободи в Македония. От друга страна, този Договор за добросъседство дава възможност за много по-голяма активност от българска страна, като обмен на културни програми, икономическо сътрудничество, сътрудничество между общини, побратимени градове, музеи и други творчески съюзи. В това отношение ние сме твърде перфидни. Тук е мястото на Министерство на културата, Министерство на образованието и на МВнР, които би трябвало да направят някакви перспективни планове в тази посока.

- Сблъсъкът между Русия и Украйна в Азовско море е една от горещите международни теми. Каква е вашата оценка на конфликта в Керченски залив?

- Имаме пример на агресивно поведение на Русия към една суверенна държава. Още повече, че Русия няма никакви права да претендира за това морско пространство, тъй като Крим де юре продължава да бъде украински. Никой от цивилизования свят не е признал окупацията, която Кремъл извърши на Кримския полуостров. От друга страна, всичко което направиха руската власт и руската армия е донякъде трагикомично, независимо, че може да има много опасни последици. Ние видяхме как над две малки катерчета и един малко по-голям транспортен кораб летяха самолети и хеликоптери. Най-накрая достъпът до Азовско море бе възпрепятстван, въпреки че достъп до него има и Украйна, както и всички останали страни, тъй като това са международни води, бе блокиран от един съветски танкер. Аз мисля, че Русия си дават сметка, че това само по себе си е жалко и показва безсилие, облечено в грубиянщина и агресия. В това отношение не бива да има никакви отстъпки пред руската страна и аз съм много обезпокоен, че европейски сили, включително отговорни страни от ЕС, са склонни да правят някакви компромиси, още повече да се плъзгат по руската пропаганда, че това били вътрешни ходове на украинския президент Порошенко, за да се вдигне рейтинга. Независимо какво смята Порошенко, имаме факт на груба, с нищо непредизвикана агресия от страна на Русия към една суверенна държава  и то в територии и пространства, които са юридически украински, какъвто е Крим.

- Има ли опасност Путин да не реагира реципрочно на призивите да бъдат освободени украинските моряци и кораби, и конфликтът да ескалира?

- Аз мисля, че натискът на международната общност трябва да бъде още по-силен и тези моряци и катерите трябва да бъдат освободени, тъй като това, което виждаме от руска страна е абсурдно. Каква заплаха за руската национална сигурност представляват двайсетина моряци, които на практика участват в една мирновременна мисия - да се прехвърлят от едно пристанище в друго. От друга страна, самият Керченски мост така е направен, че затруднява корабоплаването, тъй като височината на съоръжението е такава, че да не може да минават определен клас украински кораби. В случая имаме и чисто икономически последици за Украйна. В това отношение ЕС и САЩ трябва да бъдат категорично зад Украйна. Виждаме, че и в нашия ефир, а и в европейските медии се промъкват проруски тези, като се прави опит да се прехвърли вината от болната глава на здравата. В същото време виждаме, че руското военно присъствие в Крим ескалира все повече, там се разполага тежко въоръжение, неконвенционални средства.

- Съзирате ли в тези действия на Москва конкретна заплаха за България?

Случващото се е сериозна заплаха и за България, тъй като е в нашия регион, в Черноморието. Русия наистина е военно-морска супер сила, наред с всичко останало, и това в крайна сметка противоречи на съвременната политическа реалност. Това дори напомня за ситуации, свързани със световните войни и големите конфликти. Аз мисля, че измисленият конфликт е по-скоро опит за шантаж от руска страна, за показване на някакъв непукизъм, на някакво чувство за превъзходство, тъй като очевидно съотношението между руския и украинския флот е в полза на руския, да не говорим за българския. Но от друга страна, заявлението на Кремъл е, че няма да допусне натовско присъствие в Черно море, след като това е открито морско пространство,  както Атлантическия океан, да не говорим, че Азовско море е част от басейна на Черно море, е меко казано абсурдно. Не може да се налага някакъв особен режим, съобразно капризите и интересите на една велика сила, за каквато се счита Русия, които обаче с нищо не са подплатени.

- Съвсем скоро бе създадена единна Украинска православна църква, което стана възможно по волята на Вселенския патриарх Вартоломей. Каква според вас трябва да бъде позицията на Българската православна Църква, която продължава да се колебае на чия страната да застане - на Москва или на Константинопол?

- В поведението на българския Свети синод има една инерция на някаква доброволна подчиненост на политиката на Московската патриаршия. Ако трябва да се върнем към самото провъзгласяване на автокефална украинска църква, това е едно решение, което трябваше да бъде постигнато много отдавна. И то не е постигнато единствено по вина на мегаломанската позиция на Московската патриаршия и на самата Русия. Защото Московската патриаршия е много тясно свързана с руската държава и нейните интереси. И това създаде възможност в Украйна да има присъствие, включително политическо и пропагандно, на една чужда държава. Естествено при влошаване на отношенията между двете страни и то по вина на Кремъл, нормално беше Украйна да усили процеса на откъсване от зависимостите от Московската патриаршия. Това, което се случи, бе със съдействието на Вселенската патриаршия в Цариград, която пък интерпретира нещата в свой интерес, като третира тази територия като подопечна на Цариградската патриаршия. В този смисъл нещата много напомнят на отношенията към Македонската автокефална църква. И тук позицията на Българската православна църква (БПЦ) и нейният синод е още по-необяснима, тъй като това, което се отказа на БПЦ - да бъде църква майка на Македонската, като в това отношение много активна отново беше Московската патриаршия, бе признато на Московската патриаршия по отношение на Украинската църква. В това има едно много голямо противоречие - от една страна, на БПЦ - едва ли не по канон - и е забранено да бъде църква майка, а на Руската православна църква й е разрешено да бъде църква майка. Това само по себе си би трябвало да накара нашите владици да се замислят, какви позиции да заемат. Нормално е една голяма държава като Украйна да има собствена църква, това не противоречи в никакъв случай на каноните на православието.

- Дали обаче Светият синод ще вземе предвид това обстоятелство в своето решение, след като не веднъж е демонстрирал привързаност към РПЦ?

- Със сегашната пасивна позиция БПЦ реално показва подкрепа за Москва, както и в поведението на отделни митрополити виждаме подкрепа на Московската позиция. А това във висша степен е абсурдно, тъй както по отношение на Македония, ние сме лишени от инициатива, сега да подкрепяме интересите на РПЦ на територията на Украйна, където би трябвало да имаме собствени интереси. И ако се върнем към исторически аргументи, които използват и Цариградската, и Московската патриаршии, в покръстването на Киевска Рус е имало участие на българско духовенство и то много сериозно. Има цяла теория на руски учени, че древните руси, предците на днешните украинци, беларуси и великоруси, са покръстени от България. Споровете в това отношение някога надали ще престанат, но българското участие е неоспорим факт. Първият митрополит е Михаил Болгарин, българинът Михаил, а по-късно знаем за ролята на Киприян, на Григорий Цамблак. Така че в това отношение претенции може да има и БПЦ, ако се върнем към историята, но е по-добре че ги няма. Използването на историята като меко неконвенционално оръжие обаче само по себе си не е желателно. Това го виждаме и в Крим, това което става и в Керченския залив, виждаме го и в темата за Украинската автокефална църква.

- Кой са знаковите български събития и личности, които бихте откроил през 2018?

- В политическия живот не виждам някакви особени завоевания през 2018. Що се отнася до личностите от отиващата  си година  - трудно ми е да отговоря  еднозначно. В български план тече една стабилизация, макар да остават проблемите в правосъдната система, корупцията и други, които отложихме някак си за 2019. В крайна сметка нещата в България не са толкова трагични, колкото се опитва да ги описва жълтата преса у нас, която кой знае защо хвали правителството, но хвали и Путин. Според мен трябва повече един по-умерен подход към случващото се у нас и нещата ще си дойдат на мястото си. Мисля, че може да приключим 2018 с едно чувство, че това е била една положителна година в развитието на България.

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/prof-plamen-pavlov-ruskata-aktivnost-v-makedoniya-e-s-antibalgarska-nasochenost

Hatshepsut

Албания и Косово заличават границата помежду си


Албанският министър на диаспората Пандели Майко обяви, че от 1 януари 2019 г. границата между Косово и Албания ще бъде премахната.

Директорът на Службата за Косово и Метохия (КиМ) в правителството на Сърбия Марко Джурич, категорично осъди изявлението на албанския министър Пандели Майко относно премахването на границата между непризнатото Косово и Албания, съобщи агенция ТАНЮГ.

"Албанският министър направи несериозно и безотговорно изявление, което няма да послужи на никого, но допълнителното ще влоши и без това крехките отношения в региона. "Велика Албания" няма и нищо няма да се получи от нея. И Косово, и Албания не разполагат с граница.

Граница съществува между Сърбия и Албания, с дължина 111 км - това е единствената граница, която съществува и може да съществува ", каза Джурич. Сръбският министър на отбраната Александър Вулин също осъди изявленията от албанска страна.

"Опасността от" Велика Албания" дестабилизира целия район. Заявление за премахване на границата между Косово и Албания, както и за обявяване на Косово за независима държава, говори за претенциите на Албания към части от сръбската територия", каза ръководителят на министерството на отбраната.

Недружелюбен жест към Белград нарече решението за премахване на албанската граница с Косово лидерът на Сръбската народна партия, министър на иновациите и технологиите Ненад Попович.

"Сърбия трябва незабавно и категорично да поиска от правителството на Албания да отмени решението, което позволява да се премахне границата между тази страна и нашата южна автономна област Косово", каза Попович, като предложи албанския премиер да бъде обявен за персона нон грата в Сърбия.

Заявлението на албанския министър и връзката с ,,Велика Албания" През февруари Еди Рама по време на речта си в Прищина в чест на 10-тата годишнина от едностранното провъзгласяване на независимост на Косово представи идеята за обща външна политика на Албания и Косово, като не изключи и възможността за избор на общ президент.

През последните няколко месеца Прищина и Тирана активно задълбочиха сътрудничеството си: договориха се за създаването на митническия съюз, премахнаха митническата проверка на границата, а също така граничния контрол на контролно-пропускателните пунктове.

Беше взето решение за отмяна на роуминга в мобилната комуникация между операторите на Косово и Албания. Тези действия станаха причина сръбската страна да обвини Албания и самопровъзгласеното Косово за създаването на елементи на реален съюз. "Велика Албания" е идеята за обединяване на всички територии, където живее (или е живял) албанския етнос.

В този случай албанците могат да претендират за част от територията на Гърция, половината от Македония, цяло Косово и всички области на Южна Сърбия, както и половината от Черна гора.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви по-рано, че Русия не може да не се тревожи за пасивността на Европейския съюз, включително и по повод инициативата на т.нар. "тиранска платформа", която се явява открит призив за създаването на "Велика Албания"

https://www.marica.bg/albaniq-maha-granicata-si-s-kosovo-belgrad-e-v-shok-Article-145401.html