• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 June 2019, 07:29:38

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9237
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 41
Total: 42

Богоявление (Йордановден) - 6 януари

Started by Hatshepsut, 05 January 2019, 21:38:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Богоявление (Йордановден) - 6 януари

Този ден се нарича още Кръщение Господне. Богоявление - Йордановден - е третият по значимост християнски празник през годината.
За честването на този най-древен църковен празник има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник на двете събития се наричал, Богоявление, защото при кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът.



По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча.

Според Църквата това събитие е знаменателно, защото тогава била възвестена тайната за Божествената Троица -Свети Дух се явил над Христос като Гълъб, а от небето се чул гласът на Бога - Свети Отец, който припознал Исус с думите: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка,Данчо, Дана, Бистра, Благой, Богдан, Богдана, Богомил, Богомила, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Бончо, Бочка, Йонко, Йонка, Найден.

https://zadoma.rozali.com/praznici/p6773.html

Hatshepsut

Евангелие от Йоана

[1:15]  Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
[1:16]  И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
[1:17]  защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
[1:18]  Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
[1:19]  И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?
[1:20]  Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
[1:21]  И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.
[1:22]  Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
[1:23]  Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия.
[1:24]  А пратените бяха измежду фарисеите;
[1:25]  те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?
[1:26]  Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
[1:27]  Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
[1:28]  Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
[1:29]  На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.
[1:30]  Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
[1:31]  Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
[1:32]  И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
[1:33]  Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
[1:34]  И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.

-----------------------------------------

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед "във Витавара отвъд Йордан" (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3). Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна."

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991

Hatshepsut

Богоявление


Кръщението на Христос, Джото

Богоявление (на гръцки: Θεοφάνια), по-древно - явление (на гръцки: Επιφάνια - Епифания) е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) Първоначално е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Исторически в различните християнски традиции празникът е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово и днес различните християнски деноминации го празнуват различно.

Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката, обмиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора "хаскари" или "къпинчари". Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

Народа нарича празниците Богоявление и Ивановден по общо име "Водици", заради връзката им към вода.

Православна традиция

Православната традиция e инкорпорирала празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Исус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът - Христос, Свети дух - във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден имен ден празнуват: Божидар, Дана, Даниела, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Даниел, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". Оттук и названието на празника.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените ,,Мръсни дни".

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с "нов" огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Поверия за Йордановден

Ако на Йордановден времето е студено и сухо - годината ще бъде добра и плодородна.

Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае. Празникът в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия - по нов стил - на 19 януари.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Богоявление


Православната църква отбелязва днес празника Богоявление или Йордановден, който е третият по значимост в християнската религия след Възкресение и Рождество Христово.
В народната традиция се празнува Кръстовден, който носи названията и Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.

Според библейските текстове на този ден Исус Христос е покръстен от Св. Йоан Кръстител във водите на река Йордан.

Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Исус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него.

Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и духът Божи във, вид на гълъб, слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

Това е и причината денят да се нарича още Богоявление.
През този ден се извършва служба в църквата, а след нея свещеникът хвърля в езеро или река кръст, който ергените трябва да извадят. Приема се, че успелият ще бъде здрав и щастлив през цялата година.

Ако кръстът бъде изваден заледен или времето е сухо и много студено, годината ще бъде добра и плодородна. Това също предвещава здраве и голям берекет.
Накрая с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Вярва се още, че на Йордановден водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.

На мястото, където е била хвърлена светинята пък, болните се изкъпват или напръскват, за да бъдат изцелени. Всеки вярващ измива лицето и ръцете си във водоема за здраве.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види ще получи от Бог това, което си пожелае.

На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция и на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

http://news.ibox.bg/news/id_1713937465