• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 19, 2019, 08:10 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 33
  • Latest: cesar
Stats
  • Total Posts: 9144
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 0
Guests: 7
Total: 7

Чехословакия, 1968г. - "Пражката пролет"

Started by Hatshepsut, Nov 24, 2018, 06:33 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2008г.

Архиви от Москва ще пренапишат историята на Чехословакия от 1968 г.


 
24 Часа
 
     Тодор Живков е първият от лидерите в бившия социалистически лагер, който издига идеята за изпращане на войски срещу реформите в Чехословакия през 1968 г.
     Това разкриват продължили 2 г. нови проучвания на архиви в Москва от австрийски и руски историци. Учените наричат Живков най-мрачния деспот в източния блок. Щефан Карнер от Грац и екипът му от института "Болцман" за изследване на последиците от войните прегледали заедно с историци от Руската академия на науките купища папки с гриф "Строго секретно". Това съобщава австрийското онлайн списание "Профил".
     За първи път са проучени протоколи от заседания на Политбюро на КПСС, кореспонденция на ЦК, записи на разговори от срещи на върха на Варшавския договор и докладни на посланици. Когато бъдат публикувани, резултатите от тези най-нови изследвания ще пренапишат историята на Пражката пролет и нейното потушаване, убедени са изследователите.
     През февруари 1968 г. компартията на Чехословакия начело с Александър Дубчек приема програма за реформи. На 4 март е отменена цензурата на пресата. Два дни по-късно в Москва за първи път се обмисля възможността за военна интервенция в Чехословакия. Живков е този, който развива идеята пред Леонид Брежнев. Такъв подход не е необичаен, както става ясно от протоколите на тайните им срещи. Освен Живков полякът Владислав Гомулка и Валтер Улбрихт от ГДР настоявали да има удар. Те се опасявали, че вирусът на демокрацията ще засегне и техните страни. По това време Брежнев още търсел политическо решение.

Hatshepsut

40 години от Пражката пролет

QuoteВ нощта срещу 21 август 1968 г. войските на СССР, Полша, ГДР, Унгария и България пресякоха чехословашката граница. В края на 60-те години на ХХ век ръководството на Чехословакия проведе реформи за демократизацията на обществото - внедряват се пазарни елементи в управлението на икономиката, отменена е цензурата, разрешени са политическите клубове. Лидерите на останалите социалистически страни оценяват започнатите преобразувания като проява на ,,контрареволюция", за потушаването на която на разширено заседания на Политбюро на ЦК на КПСС от 16 август и на съвещание ръководителите на страните от Варшавския договор в Москва от 18 август е взето решение за изпращане на войски на Варшавския договор. Като повод за изпращането на войски послужи писмото-обръщение на група партийни и държавни дейци на ЧССР до правителството на СССР и другите страни от Варшавския договор с молба за оказване на интернационална помощ. 24 дивизии преминават държавната граница на Чехословакия, на базите на ВВС е извършен въздушен десант. Превзета е Прага, Александър Дубчек и редица други чехословашки ръководители от висшия ешалон са изпратени в Москва. Трябва да се подчертае, че САЩ и техните съюзници от НАТО са били осведомени за подготвяната операция още през юни, но в условията на ,,блокова дипломация" се ограничават със сдържана критика на Варшавския договор. По случай 40-та годишнина от събитията чешкият Институт за изучаване на тоталитарните режими подготви специална монография, в която отново се повтарят основните факти, включително броят на загиналите и ранените. В нея се посочва - 108 убити /с 14 по-малко в сравнения с по-раншните данни/ и 505 ранени. Изследването се основава на документи от службите за сигурност, прокуратурата, болниците. Съвременна Русия призна действията на СССР, чиято първоприемница е, в Чехословакия за погрешни. През миналата година, по време на посещението на чешкия президент Вацлав Клаус в Кремъл, Владимир Путин заяви следното: ,,Ние не само осъждаме всичко, което е било негативно в миналото, имам предвид 1968 г., ние имаме чувство за морална отговорност за това минало".

Hatshepsut

Пражката пролет и истинското лице на комунизма

 На 5 януари 1968 г. Александър Дубчек е избран за лидер на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП). Възползвайки се от рядката възможност, Дубчек бързо стартира серия реформи, които да доведат до т.нар. "социализъм с човешко лице". Премахната е цензурата в медиите, освободени са политическите затворници. Започва Пражката пролет.

На 5 април същата година, Дубчек разгръща програма за цялостна либерализация на режима. Дадена е пълна свобода на пресата, нуждите на потребителите стават приоритетни пред индустриалните (въвежда се пазарен елемент в икономиката), допуска се и сформирането на на по-демократично многопартийно правителство, което да прекрати съветския контрол над Чехословакия. Планира се и федерализация на страната с две равноправни части - чешка и словашка.
През пролетта и лятото либерализацията набира скорост, като в пресата се появяват и откровено антисъветски публикации, което било абсолютно немислимо преди. Възникват и множество независими политически сдружения, докато в останалите стрни под съветски контрол, подобно нещо е строго забранено.

Всичко секва в утринта на 21 август. Инвазията на Варшавския договор водена от СССР плюс още пет социалистически страни (без Румъния), донася "нормализация" на дулата на огромните зелени тежко въоражени машини.
Дисиденти и творци, на които известно време е давана повече свобода, отново са преследвани и арестувани. Избухват бунтове, протестите и насилието стават ежедневие, но постепенно всичко затихва и в крайна сметка цензурата и тоталитарния контрол се завръщат.

Началото на края

Наблюдавайки случващото се в Чехословакия, Брежнев и останлите лидери на комунистическия блок са обезпокоени, че идеите на Дубчек за либерализация могат да се разпространят и в техните страни, като да предизвикат бунтове, които да остранят управляващите върхушки (политиците се страхуват най-много от перспективата да загубят властта си - винаги е било така и не се е променило и до ден деншен). Съществуват и опасения, че промените в Чехословакия ще отслабят позциите на СССР и съюзниците му в Студената война.
Преди да пресигнат танковете, серия от срещи на най-високо ниво между ЧССР и СССР се провеждат през юли 1968 г. Дубчек защитава плана си за реформи, като в същото време препотвърждава ангажиментите на Чехословакия към Варшавския договор и СИВ. Брежнев първоначално в склонен на компромис. Чехословашките комунисти обещават да прекратят "антисоциалистическите" тенденции" и да контролират пресата и дисидентите "по-ефективно", като в замяна руснаците изтеглят частите си от страната.

На 3 август, представители на СССР, ГДР, Полша, Унгария, България и Чехословакия се събират в Братислава и подписват т.нар. Братиславска декларация, която потвърждава лоялността им на комунизма и пролетарския интернационализъм. Заявява се непримиримост в борбата срещу "буржоазните идеологии" и класовите врагове. Чрез този акт, СССР официално анонсира намеренията си да окупира всяка социалистическа страна отклонила се от "правия път". След конференцията в Братислава, съветските войски формално напускат територията на Чехословакия, но остават в готовност в близост до границите и.

В нощта на 20 август, между 5 и 7 хил. танка нахлуват заедно с над 200 хил. армия на Варшавския договор. Танковете окупират улиците, докато войниците издирват "вражески елементи". Акцията довежда до смъртта на 72-ма чехи и словаци, а ранените са стотици. Дубчек, заедно със съратниците си е отвлечен в Москва, където за изненада на всички избягва най-тежкото наказание и по-късно дори е възстановен за кратко на длъжност. Пражката пролет завършва с огромна емигрантска вълна, като стотици хиляди чехи и словаци бягат на Запад. Сред тях са режисьора Милош Форман, писателя Милан Кундера и тенисистката Мартина Навратилова.
През април 1969 г. Густав Хусак заменя Дубчек като ген. секретар на ЧКП, с което започва т.нар. "период на нормализиция". Хусак отменя всички реформи извършени от Дубчек и прочиства редовете на партията от всички негови поддръжници. От обществени позции са отстранени представители те на професионалния и интелектуален елит, които открито подкрепяли либерализацията. Така ситуацията остава непроменена до Кадифената революция от 1989 г. Участието на България в потушаването на Пражката пролет е едно от най-срамните петна лепнати на страната ни от престъпната комунистическа върхушка. Според някои свидетелства дори инциативата за окупация е дошла от Живков. При това става дума за един традиционно приятелски народ, помогнал много за културното и политическо израстване на младата ни следосвобожденска държава. Какво друго ни остава днес освен да кажем: Prosim, odpusťte nam přátelé... (Моля приятели, простете...)



 Ян Палах е чешки национален герой. Роден е през 1948 г. в семейството на фабричен работник и продавачка в магазин. Родителите му са дълбоко религиозни евангелисти.
Завършва гимназия в гр. Мелник. От 1966 г. е студент в Стопанското училище в Прага. През 1967-1968 г. в Чехословакия се разгръща широко движение за реформи, подкрепено с ентусиазъм от студентските и ученическите среди. Ян Палах също се включва в движението. По време на двете си летни ваканции той излиза на два пъти в чужбина - първия път на бригада в СССР и втория - на работа във Франция.

През драматичната есен на 1968 г., когато войските на Варшавския договор смазват т.нар. Пражка пролет, Ян Палах се прехвърля в историко-политикономическия факултет на Карловия университет. Тук той взема дейно участие в ноемврийските стачки срещу чуждата окупация.

На 16 януари Ян написва прощалното си писмо, като изпраща единия от четирите му екземпляра до Съюза на писателите. Около четири часа следобед на същия ден той застава пред Националния музей на Вацлавския площад в центъра на Прага, залива се с бензин и се самозапалва. Това е неговият самопожертвувателен протест срещу окупацията на Чехословакия. Трамваен ватман успява да хвърли върху него палтото си и да загаси огъня, но е вече твърде късно.

Откаран в болница, студентът агонизира в продължение на три дни. Изгарянията са засегнали 85 процента от тялото му, като в преобладаващата си част са от трета степен. Ян Палах умира на 19 януари и е погребан в Прага на 25 същия месец.

Мястото на самозапалването му на Вацлавския площад е място за поклонение за чешкия народ.


Hatshepsut

Le dernier jour Jan Palach (le Printemps de Prague Tchécoslovaquie 1968)