• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 July 2019, 09:58:32

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9363
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 46
Total: 47

Годишнина от Освобождението на София

Started by Hatshepsut, 18 November 2018, 07:47:42

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Освобождението на София

Навършват се 140 години от освобождението на София. В статия от декември 1927 г. вестник ,,Отечество", орган на Съюза на запасните офицери, разказва за това важно събитие от нашата история. Поводът тогава е 50-годишнината от този акт.


Руски офицер пред църквата "Света София" след освобождението на столицата, София, 1878 г.

,,Освобождението на София от нашите братя руси е страница, свързана с кървавата епопея при Плевен. Осман паша, упоритият и героичен защитник на Плевенските висоти и редути, с право смятал, че докато е свързан със София, той ще може не само да брани Плевен, но и да премине в настъпление при удобен случай.

Действително, докато Плевен бил в непосредствена връзка със София, Османпашовите войски имали в изобилие и хранителни, и бойни припаси. Почти до началото на октомври 1877 г. турците редовно внасяли в Плевен храни и бойни материали по шосето Плевен - Орхание - Арабаконак - София. По това шосе турците до пълната обсада на Плевен били устроили дори няколко укрепени пункта, заети с достатъчно артилерия и пехота. Задачата на тия пунктове била - бранене на съобщенията със София, от която през Орхание (дн. град Ботевград) постоянно сновяли коли с различни и изобилни припаси. Освен това, още при започването на Руско-турската война, в София бил съсредоточен близо 20-хиляден гарнизон под началството на Фарик-Осман паша. По-късно, когато Плевен бил напълно обложен от русите, Осман паша смятал, при един ненадеен излаз, да поеме към Орхание и София. Ако беше сполучил, Осман паша щеше да причини нови и грамадни жертви на русите - първом при Орхание, тоя ,,втори Плевен", както тогава го наричали, и после в околностите на София.

Между това, докато се разигравали кървавите боеве около Плевен, турците започнали и укрепяването на София: ежедневно турските войници заедно със заставените да работят по редутите софиянци, усилено укрепявали Лозенец (Курубаглар), Коньовица и Слатинската висота. Осман паша от Плевен не само настоявал за издигането на нови укрепления, но искал и групирането в Софийско на една 150-хилядна армия. За щастие, Високата Порта отблъснала тоя Османов план, бъдещата българска столица през цялото време на войната останала като военен склад.


София преди Освобождението, български турци жители на града

На 4/16 ноември 1877 г. се туря началото на оня победоносен руски марш, който донесе и свободата на София, след като на тоя ден генерал Скобелев зае при Плевен Зелените гори, генерал Гурко, който бе вече превзел Горни Дъбник и Телиш, излязъл от състава на обсадната армия. Назначен за командващ Западния отряд, генерал Гурко насочва войските си по шосето Плевен - Орхание - София. На 11/23 ноември русите завладели важната позиция при с. Правец, ключ на заемането на Орхание: ,,Правец наш, Орхание тоже наш" - казвали радостно освободителите. И наистина, една седмица по-късно победоносните отряди на генералите Елис и Дандевил вече нахлували в тесния и страшен Арабаконак.

Докато ставали тия събития на стотина километра от София, турските власти в града станали неспокойни. Още от септември започнали арести на подозрени граждани и селяни, а на 15/27 ноември, за да всели ужас у софиянци, в няколко софийски пазарища и махали били въздигнати бесилки - на Куручешме, на Говеждия и Конски пазари, па и на други площади, се залюляли няколко трупа на обесени българи. А на 7 декември, оковани в железа, били подкарани по Цариградското шосе мнозина видни софиянци, пазени от усилена военна стража. Арестите и подир това продължили: нови 50 видни граждани, между които и неколцина учители, турците също тъкмели да интернират, но чуждестранните консули се намесили и осуетили тая мярка.

А краят на турското господство в София наближавал...

Подир невероятно труден зимен марш през тесния, зиме дори недостъпен Арабаконак, войските на генерал Гурко завзели с. Саранци. От тук вече пред изнурените ратници се откривало хубавото Софийско поле.

На 19/31 декември руски части били вече заели позиция при селото Горни Богров, както се казва - под носа на София.

Едва на 20 декември 1877 г. (1 януари 1878 г. н. ст.) откъм София настъпили 15 турски табора (бел. ред. - табор е турска войкова част, в състава на която влизат между 500 и 800 войника) с десетина топа. В сражението турците, след като оставили близо 1000 души убити и откарали в София двойно повече ранени, оттеглили се в околностите на с. Враждебна.

На 21 декември/ 2 януари пламнало ново сражение при Враждебна. Тук турците смятали, че пълноводният по това време Искър ще спре по-нататъшния марш на русите към София. Ето защо те се залостили главно около Враждебския мост; но когато забелязали, че русите вече прецапват през ледено студените Искърски води, подпалили моста и отстъпили. Запалено било от турците и село Враждебна. Явно ставало вече, че борбата, може би, упорита и кървава, ще се води на Софийските редути.

Но дотам работата не стигнала.

Разнебитени и морално сразени, турците намерили за по-добре да напуснат и София.

23 декември/4 януари бил последният ден на турското господство в София. През тоя ден в града настъпила страшна бъркотия: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали... Страшен глъч и хаос настанал по Княжевското шосе: в пълно безредие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая паплач от войници и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, но заслужена съдба на един тираничен петвековен завоевател, живял в леност и лекомислие, в паразитизъм. Сега тоя ленив господар бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на хиляди руски синове по Софийското поле.

На 24 декември/5 януари с тържествен марш при развяни бойни знамена и при гърма на барабани и музики братята освободители влезли в София. Велик момент! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и неволи да срещне православна християнска войска, невиждана от времената на Иван Шишман.


Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др.

Народът, безпаметен от радост, масово се юрнал към Орханийското шосе за среща на самия генерал Гурко. Изпроводили го чак до къщата, отредена за негова квартира (бел. ред. - на ъгъла на бул. ,,Витоша" и ул. ,,Алабин"). Победният военен парад бил пред съборната черква ,,Св. Крал" (дн. ,,Св. Неделя"), в която бил отслужен тържествен молебен.

След заемането на града, генерал Гурко назначил за военен комендант княз Оболенский. Скоро след това обаче дошъл генерал Пьотър Владимирович Алабин, който се заел с уредбата на гражданското управление.

Така от 24 декември 1877 г./5 януари 1978 г. София заживяла свободно.

Благодарение на Алабин, замрелият турски град София се съживил: явила се българска стража, съставил се български градски съвет - полъхът на гражданската свобода се почувствал. Неуморимият Алабин поставил основите на библиотека, дарил 25 хил. рубли за паметника на Васил Левски, дарил и за много други културни нужди. Благодарна София има улица, кръстена с името на тоя деятел.

След седемдневен отдих, генерал Гурко потеглил с героите си към Пазарджик и Пловдив. Нека прибавим, че в София русите намерили 6 турски военни знамена и големи запаси от жито, брашно и бойни припаси. Само в една от софийските джамии били натрупани 20 хил. сандъка с разни материали и с надпис ,,За Плевен".

Спомняйки си горните велики дати в своя живот преди 50 години, столицата трябва с благоговение и възторг да възвеличи великия подвиг на освободителите, принос към най-великата на света идея - за свобода!"

Цветан Стоянов, в. ,,Отечество", декември 1927 г.

http://www.glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/osvobojdenieto-na-sofiq-

Hatshepsut

140 години от освобождението на София


/КРОСС/ София отбелязва 140 години от освобождението си от османска власт. На 4 януари 1878 година, войските, предвождани от генерал Йосиф Гурко, превземат града в една от последните битки на Руско-турската война.

След превземането на Плевен от руските войски през декември 1877 година генерал Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Градът е освободен, след като е разгромена армията на Осман Нури паша.

На днешния ден преди 140 години в храм ,,Света Неделя" в присъствието на генерал Гурко се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на София.

С освобождението на София Руско-турската война преминава в нова фаза, която позволява настъплението към Южна България. По-малко от месец след освобождаването на София идва и окончателното освобождение на страната, след като е подписано Одринското примирие, което слага край на войната. Санстефанският мирен договор е подписан близо два месеца след освобождаването на София.

Столичната община, Софийската Света Митрополия, Сдружението на приятелите на Русия и Фондация "Героите на България" организират тържествени прояви по повода. Лично Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит оглави благодарствен молебен в митрополитския храм ,,Света Вмца Неделя".

Проведоха се литийно шествие, поднасяне на цветя и венци и литературно-музикална програма. Всички храмове, покрай които преминава литията, огласиха столицата с траурен звън на камбаните си. Пред трите паметника -  Генерал Гурко, Цар Освободител и Българския опълченец, бе отслужена заупокойна молитва за загиналите за свободата на Отечеството ни в Руско-турската освободителна война.

http://www.cross.bg/sofiya-gyrko-rysko-tyrskata-1564685.html#.W_D9ROgzaM8

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите историческия роман на Стефан Дичев "Пътят към София", посветен на Освобождението на България от турско робство:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item95

***

Филм "Пътят към София"

1. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69459&hit=1

2. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69460&hit=1

3. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69461&hit=1

4. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69462&hit=1

5. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69463&hit=1

генерал Жеков

Важно е да се отбележи,че написаното в учебниците по случая е доста "изрязано" откъм съдържание,а относно смисъла на това съдържание-те са направо смехотворни.Трябва да се знае,че Освобождението е най-сериозната идея ,създадена по времето на Българското Възраждане.Тя е изцяло българско дело и е подпомагана изцяло от Българи,като към тях се "прикрепят" шепа руски войници,дошли да защитят имперските интереси на държавата си
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Hatshepsut

Столицата си спомня за деня на отвоюваната свобода

На 4 януари честваме 141 години от Освобождението на София


На 4 януари честваме 141 години от Освобождението на София. През 1878 г. София е малка, полуразрушена, без истински улици. В деня, когато войските на ген. Гурко влизат в столицата си спомняме за цената на отвоюваната свобода.

,,В  навечерието на 4 януари загинаха софийските книжари, които се опитваха да ускорят това събитие", посочи Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община.

Софийски книжари са революционери, които разпространяват бунтовни брошури и песнопойки с патриотични песни. Книжарите са разкрити от османските власти. По-малко от два месеца преди освобождението на София, те са обесени на Шарения мост в края на града, но делото им се помни.

Малко известен факт е, че Лъвов мост в София е построен именно в памет на четиримата книжари, като лъвовете символизират четиримата обесени революционери, недочакали свободата.



Идеята за построяването на Лъвов мост на мястото на Шарения мост е на Христо Г. Данов и е приета с въодушевление от много интелектуалци и политици.

Днес в катедралния храм св. Неделя нямаше никакви политици. По традиция българският патриарх Неофит дойде, за да отслужи благодарствен молебен. След това започна литийно шествие по улиците на София, което стигна до паметника на ген. Гурко, предвождал руските освободителни войски.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/stolicata-si-spomnja-za-denja-na-otvojuvanata-svoboda.html


На 4 януари честваме 141 години от Освобождението на София. В църквата ,,Св. Неделя" беше отслужен молебен в памет на загиналите руски войници в Руско-турската освободителна война.



По традиция в катедралния храм дойде българският патриарх Неофит, за да отслужи благодарственият молебен.

След това започна литийното шествие по повод годишнината от навлизането на руските войски в София под предводителството на генерал Гурко през в 1878 -ма.

,,Днес пет поколения ни делят от онова време, но никога не бива да забравяме, че беше постигната свободата, че тя не беше чакана даром", припомни зам.-кметът на София Тодор Чобанов.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/sofija-praznuva-141-godini-ot.html