• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Pages: [1] 2 3 ... 62
Жребий

Тъй отдавна със теб се познаваме...
С накърнени, кахърни души,
като в сън от безкрайно прощаване,
пак се молим - дано не грешим.

Труден жребий за вечно завръщане,
оковал ни зад седем врати,
ни припомня съдбовно разплащане,
като дълг натежал... неплатим.

Сред рояци въпроси приклещени,
в нас бунтуват се демони зли...
Като изстрели в мрака, посрещат ни
напосоки летящи стрели.

С теб отдавна се знаем... Ранявани,
този жребий избрахме сами.
Пак е време, но не за прощаване -
да припомним щастливите дни.

Даяна Мария

Красива си

Красива си... във мислите те виждам,
запомнил съм любимите черти,
на времето понякога завиждам,
че те докосва само... и не го боли...

Красива си... дъхът ти ме омайва,
отново вдишвам силната ти страст,
в очите ти са чувствата издайни,
които ме пленяват с нежна власт.

Красива си... и лятото го казва,
дъждът усмихнат спира да вали,
а вятърът притихнал ми показва
къде да търся... твоите сълзи.

Красива си... с душата ти говоря,
усещам полъха на галещия глас,
а шепотът му... рана пак отваря,
която дълго ще лекувам аз...

Чавдар Райчев

(Снимка: Димитра Лефтерова)

Искаш ли?

Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморен съм аз от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
...от самотност - стигаща до лудост...

Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерим
и усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!

Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!

Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!

... Искаш ли?!...

Стихове: Марияна Трандева (променил съм само една дума уморена => уморен) :)

Очарование

Тя бе очарователна и странна –
къс причудливост, изкушение и свян,
магия от решителност спонтанна,
кристална свежест, колие от блян.

Очите ѝ – изящност на икона,
усмивката – омайност на зора,
гласът – среднощен полъх на камбана,
а погледът – разтапяща сълза.

Смехът ѝ – разцъфтяла мелодичност,
ръцете ѝ – гальовно кадифе,
вселената ѝ – дива безграничност,
душата ѝ – параклис на дете.

В косите ѝ осъмваха звездите,
в сърцето ѝ пулсираше света,
осанката ѝ – прелест на мечтите,
а чувствата – олтар на любовта.

Бе някак си особено красива –
вълшебница, лазурност, добрина,
ефирно нежна като самодива,
пленителна със зрялост на жена.

Даниела Рибарска

(Снимка: Димитра Лефтерова)

Тихо обичане

Обичам те тихо. По спомен почти.
По мое си странно обичане...
Обичам те смислено, без звук, без сълзи,
без думи, без глас и без вричане.

Обичам те просто. Без срещи през ден.
Без допир от дланите твои...
Прегръщам те нежно с тъгата във мен...
Обичам те, щастие мое...

Стихове: Цвети

Pages: [1] 2 3 ... 62