• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Pages: [1] 2 3 ... 48
Сбъдната мечта

Всяко нежно и скъпо ,,Обичам те!"
посвещавам горещо на теб,
с всяка фибра на тялото вдишвам те,
с теб по-лесно върви се напред.

Миг след миг, все така се откриваме,
в поглед мил, в устни, слети в едно,
стари рани с надежда изтриваме,
всяко утро е все по-добро.

Всяка граница става далечна,
щом до себе си имаш човек,
всяка загуба става по-лесна,
щом обичаш, мигът става век.

И вървим, окрилени от вятъра,
породен от споделяни дни,
и дори и да паднем понякога,
не усещаме, че ни боли.

Колко обич душите обгръща,
колко нежност в очите искри,
мила моя, безкрай те прегръщам,
с тебе сбъднахме свойте мечти!

Стефан Александров

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Най-дългите ми нощи са без тебе

Най-дългите ми нощи са без тебе,
дори минутите научих как мълчат.
Въздишат ли, безсънното ми време
напомня колко крив ми е света.

Небето ми превръща се в пустиня.
В самотния оазис. В тишини.
И иска ми се времето да мине,
към теб да литна с първото такси.

В прегръдките. По устни да те имам,
отново да почувствам дъх любим.
Сега нощта ми сякаш е незрима
и блъскам се сред четири стени.

И мира нямам. Мисля те. И искам.
И моля се за твоите очи,
а тя - нощта за гърлото ме стиска
и търся само теб. Да ме спасиш!

Красимир Трифонов

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Ако те погаля...

Ако те погаля, ако те целуна,
ти не си измислял, ти не си сънувал, да това съм аз.
Знай, че мен ме има, някъде край тебе,
като ласкав вятър, като много синьо пролетно небе.

Кой ни изпраща това безпокойство?
В будните нощи, странния зов.
Знае ли някой пътя по който, ти ни повеждаш,
повеждаш любов?

Любовта е странна и невероятна,
весела игра, прави ме внезапно пленница добра.
Аз ще те погаля, аз ще те целуна.
Тази нощ без глас, може би измисляш, но това съм аз.

Кой ни изпраща това безпокойство?
В будните нощи, странния зов.
Знае ли някой пътя по който, ти ни повеждаш,
повеждаш любов?

(Текстът е от песен на LZ)

Ето и самата песен :)



Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Любовта е сладка болка

Не е лесно да обичаш,
когато разумът крещи,
че е безумство да се вричаш
и честичко от любовта боли.

Но слуша ли сърцето разума,
пожарът вече щом гори...
Искра, превърнала се в огън,
го кара лудо да тупти.

През девет планини - в десета
открива своята любов,
през океани и морета
дочува нежния ѝ зов.

Лети, препуска, бие лудо
и следва своята мечта.
Красива, крехка пеперуда,
привлечена от светлина.

Не е лесно да обичаш,
когато разумът ти пречи,
но любовта е сладка болка
и на любов сме ний обречени.

Даяна Мария

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Да те жадувам

Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен -
това е толкова недопустимо...

Защото ти все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите, ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов, не съм готов...

(текстът е от песен на Сигнал от 1981г.)


Ето и песента :)



Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Pages: [1] 2 3 ... 48