• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Pages: [1] 2 3 ... 52
Жена за обичане

Защо си в себе си затворена?
До себе си ще ме допуснеш ли?
Не мога да дишам без хора -
самотата е мрачна пустош...

А ти си толкова фина и светла
и носиш сърдечно послание
с твоята визия непредвзета
и с твоето име - на ангел...

Да, ти си много различна,
затова аз така те мечтая...
Ти си жена - за обичане,
с която бих тръгнал за рая!

Светозар Аврамов

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Ела!

Ела! Не се страхувам. Аз ще ти отворя 
и като скитник ще те приютя в съня си.
Ще замълча - и без да ти говоря,
ще разбереш, че ме изпълваш със присъствие.

Но не понякога - ти всяка нощ пристигаш 
и във съня ми неусетно се намесваш,
а сутрин, избледнеят ли звездите,
отново, без да искам, ти изчезваш...

В съня ми... А събудя ли се, мисля - 
да съм със теб в реалността - насън копнея.
Ела! Но не насън, ела в действителност 
и цял живот за тебе ще живея!

Зорница Раданова
 
Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!

Сън 

Сън

От истини е глуха тишината,
макар че свиря на безпътни струни...
Косите ти са с дъх на южен вятър
в оазис, сред мисловни дюни...

Камилите са гърбави от чакане,
но все пътуват към мираж бездомен.
Животът е едно догонване
на сенки със неслучен спомен.

Кървѝ на слънцето душата в нас,
а залезът е в чувства чакан изгрев.
Под палмата от пълнолунна страст
рисувам голата ти риза.

Морето е на обич път сега 
и лодката на времето ни чака.
Горещи са ръцете ти - платна
и този сън е остров в самотата.

Михаил Цветански

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Като сън
 
Пак вървя и дъждът ромолѝ,
пак вървя по незнайни пътеки.
Във очите ми парят сълзи
и отнася ги вятърът нейде.

Парещ спомен в сърцето напира,
остри нокти го дращят до кръв,
а незнайно защо то не умира,
нежни думи нанизва на връв.

И ги вплита във шарена плетка
от коварство, любов и мечти,
бримка обич, щастлива наметка
и пак бримка от тъжни лъжи.

Вплита в нея и слънце, и радост,
звезди и красива луна,
изгубено мънисто от младост,
една любов - да ме топли в студа.

Пак вървя и дъждът ромолѝ,
вечерник сълзата изтрива,
а животът ми - смях и сълзи,
като сън се стопява в ефира.

Вера Илиева

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Вървя до теб

Вървя до теб. В сърцето нося
букет от чувства най-добри.
Недей задава ми въпроси.
Изслушай ме! Не говори!

Със твойта обич обгърни ме!
Към теб през целия живот
вървях и шепнех твойто име!
Мечтах! И имах за какво!

Ти беше винаги прекрасна,
примамлива. Благодаря,
че любовта ти не угасна
и винаги у теб горя!

Горя и в мене. Непрестанно.
Ти я подклажда с твойта жар,
докато целият не пламнах
от собствения си пожар!

Сега да ме гасиш е късно.
И няма даже за какво!...
Че обич само ще откъснеш
от най-любимото дърво!

Вървя със теб. В гърдите нося
узрелия сърдечен плод!
Недей задава ми въпроси!
Любов е целият живот!

Тодор Лицов

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Pages: [1] 2 3 ... 52