• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 June 2019, 23:21:31

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9234
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 29
Total: 29

Recent posts

Pages 1 2 3 4 5 ... 10
21
Лекари от Спешен център в Москва се опитват да спасят момченце на 12 години. То постъпило в клиниката им със симптоми на апандисит, но по-късно те заподозрели, че е изнасилено.
  Те били в пълен шок, когато установили, че детето няма никакви признаци на остър апандисит, независимо от оплакванията. През цялото време то се оплаквало от болка в стомаха. Когато лекарите опитали да говорят с малкия си пациент и да го предразположат, изпаднали в ужас. "Момченцето се страхуваше да ляга на кушетката. Когато започнахме да го разпитваме, започна да ни разказва своята история на ужасите. По думите на детето то расло в недобро семейство и заради това било дадено в детски дом. Там го осиновил нов татко", разказва шокираният доктор. Детето споделило, че всъщност имало и "друг татко", всички спели в едно легло. Лекарите са съобщили незабавно за случая на социални грижи и полицията, в момента тече разследване.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/svyat/lekari-spasyavat-dete-iznasilvano-ot-semeystvo-geyove-koito-go-osinovili_news680581.html
22
Васил Найденов - Тишина:

23
Българинът силно тачи хляба, но обича и модерни храни

Интерактивната кулинарна карта на България, която е на път да стане реалност, подготвят учени от Института по български език на БАН. Тя ще събере всички кулинарни особености на различните региони, ще представя традиционната родна кухня по цялата ни езикова територия. Какво предпочитат да слагат на масата българите на север - в Дунавската равнина, тези на юг - Тракия, около морето и Софийска област? До колко граничните ни райони са заимствали от кулинарията на страните съседки? А има ли нови, модерни храни, които са се наложили през последните години у нас? Отговорите на тези и още въпроси научихме след разговор по темата с доц. Ана Кочева от Института по български език на БАН, ръководител на проекта.



- Г-жо Кочева, кои райони ще обхване интерактивната кулинарна карта на България?

- Интерактивната кулинарна карта, която сега се изработва в Института за български език от екипа, който ръководя и е по проект, финансиран от Фонд Научни Изследвания към МОН, е отколешна наша идея. Тя е свързана до голяма степен с досегашната ни работа, защото цялата Секция за българска диалектология и лингвистична география работи и върху Български диалектен кулинарен речник. Наш екип преди години създаде друга една интерактивна карта - на диалектите от целия езиков континуум: Мизия, Тракия и Македония. И сега, въпреки че настоящата карта, няма аналог, тя следва най-добрите традиции - ще представим традиционната българска кухня върху цялата наша езикова територия, при това ще го направим с характерните особености на българските диалекти днес. Ще хвърлим поглед и върху гозбите на българите и в големите стари исторически диаспори - Банат, Бесарабия...Искаме, разбира се, да установим дали и какво все още е съхранено от старите, традиционни български храни. Едно такова кулинарно райониране в лингвистичен аспект ще допринесе много за изследване не само на българската кулинарна терминология, но и, надяваме се, за възстановяване на производството на автентични български ястия и напитки. Върху картата ще има и звук, и видео, и голяма галерия от снимки, а който иска да приготви нещо от онова, което вижда, би могъл да го прави едновременно с нашите източници. С една дума, езиковедска и кулинарна енциклопедия "на живо".

- Колко градове и села ще обиколите и ще включите в тази карта?

- Не се ангажираме с конкретна бройка, но самите ние установяваме в движение, че ще се окажат повече отколкото сме предполагали първоначално. Всяка една говорна област ще бъде представена от различен брой селища, в зависимост от диалектните особености, както и на локалната кухня. В Родопите, както и в Пиринския край и в Тракия ще са вероятно повече отколкото в Добруджа, защото говорите са по-разнообразни. Няма ,,дискриминация", водим се от чисто лингвистични съображения.

- Колко време ще отнеме нейната подготовка и кога се очаква да бъде напълно завършена?

- Проектът е 3 годишен. Окончателният финал ще бъде след около 2 години и половина, но ние ще показваме резултатите си непрестанно; тоест картата ще заживее свой собствен живот в интернет почти веднага и ще бъде обогатявана непрестанно, докато придобие окончателния си вариант. Който в някаква степен също ще има относителен характер, защото подобен род изследвания винаги се допълват и обновяват.

- Какви са особеностите на кухнята в различните краища у нас? Какво предпочитат да слагат на масата българите на север - в Дунавската равнина, тези на юг - Тракия, около морето и Софийска област?

- Някои от отговорите се съдържат в самия въпрос. ,,Морските" и ,,речните" хора предпочитат риби; напролет се хапва повече зелено из Балкана, както и в Пиринско; традиционни са питките, баниците, тутманиците, като в различните краища те се правят по различен начин; в Троянския край приготвят гозбите с мазнина от сланинка, защото считат, че тя е по-здравословна и са напълно прави. Това се отнася и за ритуалното ,,сватбарско жито", което там се прави по радостни поводи и е много вкусно. В Банско коронни са капамата и чомлекът; в Якоруда правят фантастичен десерт, наричат го ,,грагалета", полят е обилно със захарен сироп. Харманлийско е известно със своите карталачета, печени на сач. Дотук ще спра, за да има изненади и нататък.

- Какво влияние оказват диалектите в различните краища за разнообразието на ястията?

- Няма такава връзка. Диалектите са некодифицирана разновидност на езика и изключително негово богатство. Особено българските, които са многобройни, а някои толкова архаични, че в тях могат да се открият дори особености от старобългарски език. Българската кухня е по-условно понятие, в нея се включват както традиционните български ястия, така и влиянията, които тя търпи отблизо и далеч. До голяма степен тя има балкански характер, но пък оттам идва и разнообразието на гозбите, за което, сами знаете, чужденците ,,душа дават".



- До колко граничните ни райони са заимствали от кулинарията на страните съседки? И има ли град/населено място или регион, където можем да кажем, че е кулинарната столица у нас?

- Не може да се каже кой от кого е заимствал, на Балканите кухнята е микс. Ние се гордеем с шопската си салата, но ще я открием под други наименования и в съседни кухни. Обичаме мусака, лозови сърми, кадаиф..., но те не са изконно наши, независимо че всички ги възприемаме като неотменна част от нашата кухня. В крайна сметка, обаче, трапезата обединява; та по този начин трябва да гледаме и на кулинарията. Що се отнася до ,,кулинарна столица", не бих се наела да йерархизирам, защото ако Бургас или Варна биха били рибни черноморски столици, Смолянско ще е столицата на пататниците и клиновете и т.н. Многообразието, пъстротата, ако щете понякога и импровизациите, защото на кулинарния терен те присъстват често, не могат да се поставят в калъп и да се подреждат.

- Може ли да обобщим кое е най-характерното, типично ястия, консумирано в цялата страна?

- Сезонно, подобно обобщение може да се направи; сега преобладават манджите със зеленилки, както и тестените блюда - лучници, щирници, лападници... През зимата се предпочита по-блажното, разбира се след пости. Българинът спазва природните хранителни режими и това го поддържа здрав и във форма. По време на пътуванията си се срещаме с възрастни хора, надхвърлили 90-те години, които са активни и абсолютно адекватни. Те са особено ценни, защото носят различно знание, много мъдрост, събрана през годините и затова трябва да ги пазим. И още нещо - навсякъде българинът силно тачи хляба, той е на почит във всички региони, неслучайно има много ритуали с негово участие. В почти цяла България казват ,,отивам да ям хляб", което няма буквалното значение, а означава ,,отивам да се нахраня".



- А има ли нови, модерни храни, които са се наложили през последните години у нас?

- Виждаме ги ежедневно от екрана, по магазините, в което няма нищо лошо, разбира се. Тъкмо напротив, българинът е природно любознателен, отворен към непознатото, обича да опитва. Тези черти на националния характер се отразяват и в отношението му към храната. Понякога се шегуваме с приятели, че бабите ни без авокадо и поширани круши със синьо сирене не са сядали на масата, но това е в кръга на безобидния хумор. Има много блюда, които не са били присъщи за нашата кухня, но са станали любими през годините, напр. италиански, китайски и пр. Въпрос на вкус! Но, опознавайки отново старото, българското, особено онова, което е отишло в забвение, ще имаме възможност още повече да разширим кулинарния си кръгозор.

- Каква е тенденцията - нови или традиционни храни (ще) предпочитат българите?

- За мен лично такава опозиция няма. (Ще) предпочитат онова, което им е вкусно. А то може да е ново, но би могло и да е изпитаната домашна кухня на баба. Както и да е съчетание от двете. Важното е традициите да се съхраняват, другото е въпрос на умение!

https://www.kmeta.bg/bulgarinut-silno-tachi-hlyaba-no-obicha-i-moderni-hrani
24
Нов циганин удари фермера, убил крадлив мангал в Болярино



Ромските набези срещу кипърския фермер от Болярино Димитракис Пириллис продължават. През май той прегази с автомобила си ром, но по-късно бе освободен под гаранция от 10 000 лв. Преди седмица Димитракис хванал в стопанството си малолетен роднина на починалия при опит да открадне кон и веднага подал жалба в полицията. Тийнейджърът Т. Ч. /14 г./ бил задържан, а при разпита си признал за опита за кражба, пише "Марица". Оказало се, че момчето живее в Центъра за настаняване от семеен тип в Зелениково, откъдето избягало няколко дни по-рано, но никой от ръководството на бившия дом за деца, лишени от родителски грижи, не го е потърсил. Със съдействието на органите на реда невръстният крадец вече е върнат в Зелениково.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/kriminalni/prestplenie/nov-tsiganin-udari-fermera-ubil-kradliv-mangal-v-bolyarino_news680329.html

Зелениково - мелениково на циганите трябва да се отнеме тази възможност да се оставят децата на грижата на държавата, като са си ги родили да си ги гледат. Закриха се домовете, а направиха тези простотии Къща от семеен тип, за болните деца разбирам, но здрави деца със съществуващо семейство... Защо да се харчат държавни пари за някакъв идиот дето на 14г. ще ходи да краде коне?

25
Ученици от ПГТ дариха свой препис на ,,История Славянобългарска" на РИМ Бургас



Ученици от ХІ А клас на Професионална гимназия по туризъм ,,Проф. д-р Асен Златаров" дариха свой препис на ,,История Славянобългарска" на Бургаския музей.
∞∞∞
През учебната 2017 г., вдъхновени от наученото в час по история при г-жа Кудева, децата вземат решение да направят свой препис на емблематичната книжка. Така те го добавят към предишни два ученически ръкописа, съхранявани в учебната библиотека, направени през далечната 2005 г. от тогавашния ХА клас с преподавател г-жа Дора Чепъкова.
Осъществяването на замисъла и ,,довеждането на делото до конец" отнема на средношколниците само един месец. Следва специално организирано събитие, на което преписът е подарен на г-жа Павлина Градишка (Директор на ПГТ 2016-2018г.), като знак на уважение. В края на месец май 2019 г., за да се помни и знае за това родолюбиво дело, не само от съучениците им в гимназията, но от жителите на град Бургас, последователите на Паисий решават да дарят своя препис на Историческия музей в Бургас. Едновременно с това, музеят обогати архива си с още една ученическа разработка на тема: ,,Архитектурата на Бургас. Емблематични сгради". Тя е резултат от успешен съвместен проект между Регионалния музей и ПГТ, иницииран от Ученическия институт на БАН. Постижението на екипа от млади изследователи е високо оценено, а те са първите в града средношколци, участвали в съвместен проект с РИМ Бургас и успели да го защитят на високо академично ниво. Ръководители на екипа, разработил проекта, са Яна Иванова - уредник в РИМ Бургас и Петя Кудева - старши учител по история и цивилизация в ПГТ.
С подобаващо уважение и радост музейните уредници приеха даренията и пожелаха на младите хора да останат вдъхновени от предците си, следвайки своите мечти.


27
Днес обнових модула за вграждане на видеоклипове Simple Audio Video Embedder до версия 5.0

https://custom.simplemachines.org/mods/index.php?mod=2681
28
Славният град Трапезица - втората крепост на Търново


Крепостта Трапезица е новото туристическо бижу на Старата столица. Наричан в миналото Славният град, архитектурно-музейният резерват бе реставриран и отворен за туристи навръх 108-годишнината от обявяването на Независимостта на България - на 22 септември 2016 година.

Трапезица е едно цяло с Царевец - така е било по време на Средновековието. Неслучайно там са били пазени мощите на небесния покровител на България - св. Иван Рилски, при това - близо три века. Днес двете крепости оформят най-големия музеен комплекс на открито както в България, така и на Балканския полуостров.

Два са вариантите пред туристите да се качат на Трапезица. Първият е чрез ходене пеша по туристическа пътека, чието начало е в края на квартал ,,Асенов" - на 100 метра от знаковата за цяла България и Велико Търново църква ,,Свети Димитър", от която братята Петър и Асен вдигат въстанието срещу Византия и през 1185/1186 година възстановяват българската държава. Вторият начин е чрез фуникуляр.

Веднъж стъпили на Трапезица, посетителите могат да се разходят по еднокилометровата калдъръмена туристическа улица. Тя започва от реставрираната Северна порта, достигаща до Южната бойна кула. Особено интересни и ценни са трите възстановени църкви с оригиналните стенописи от XIII-XIV век. Интерактивен експозиционен център представя историята и археологията на Велико Търново и Второто българско царство.

Трапезица е арена и на събития от културния живот във Велико Търново. През лятото на 2018 година там бе националната премиера на постановката ,,Дванадесета нощ" от Уилям Шекспир. Премиерата бе част от честванията на 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Реставрацията и социализацията на Трапезица стана възможна чрез проекти на Министерството на културата, реализирани по инициатива на кмета Даниел Панов и екипа му, с ценната помощ на местните историци, археолози, архитекти и др. Привлечено бе финансиране както по ОП ,,Регионално развитие", така и от фондация ,,Гейдар Алиев" от Азербайджан. Много важна бе подкрепата и от страна на премиера Бойко Борисов.

Археолозите проучват хълмовете на болярите

Още в годините на робството интересът към Трапезица е много голям. Легенди и предания разказвали за заровени царски съкровища. Местните турски управници дори разрешавали свободно да се копае. Водела ги надеждата и те да се обогатят от скритите ценности.



Големият Петко Славейков също описва останки от крепостни стени, залепени твърдо по скалите. ,,Види се по съществуващите днес развалини резиденция на царете и царската породица въобще", пише Славейков за Трапезица и Търновград.

В края на XIX век ентусиасти археолози започват да проучват останките от средновековната българска столица. Учените и интелектуалците стъпват първо на Трапезица и след това се прехвърлят на Царевец. Главен инициатор и проучвател е племенникът на д-р Петър Берон - д-р Васил Берон, който пет години по-късно е подпомаган от още 67 българи. Почти веднага излизат останките от три църкви. Цар Фердинанд обаче гони българските археолози и забранява дейността им, тъй като не копаели много професионално и повече приличали на иманяри. Така през 1900 година разкопките са подновени от френския египтолог Жорж Сьор. Той пристигнал в Търново след мисия в Атина и намерил още 14 църкви. Днес три от тях вече са напълно реставрирани.

Първите Асеневци имали дворец

Историческите сведения и археологическите проучвания сочат, че по своята значимост Трапезица е еднакво важна за столичния град като Царевец. Там живеели боляри и богати граждани, били изградени много църкви и обществени сгради.

Местността е един от най-ярките образци при изграждането на отбранителни комплекси в Югоизточна Европа през Средновековието. Крепостта, наричана Славният град Трапезица, била оградена с високи каменни стени с бойници. Няколко кули и четири порти били изградени по стръмните скали, надвиснали над Янтра.

Трапезица и Царевец били сърцето на столичния Търновград. Там съществувал дворцов комплекс на владетелската династия Асеневци, създаден от Петър и Асен и ползван чак до времето на Иван Асен II. При разкопките в резиденцията е открит богат некропол от XIV век. Проучени са десетки гробове, в които са намерени златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации без аналог. Близо три века Трапезица пази мощите на св. Иван Рилски - от 1195 чак до 1469 година. Едва тогава те са върнати в Рилската света обител.

Крепостта имала голям централен площад. В центъра му е съществувала църква, край която не е намерено гробище. Затова учените смятат, че храмът е бил с особен публичен статут и не е бил предназначен за обикновени църковни служби. На площада и в църквата са протичали най-представителните церемонии.

Реставрират стени с пари от ЕС

Кметът на Велико Търново Даниел Панов е амбициран да привлече още финансиране, за да продължи реставрацията на крепостни стени и църкви на Трапезица. Общината подготвя проект, с който да бъде надградено възстановяването на емблематичната за българската история забележителност. Реална възможност съществува по оперативна програма ,,Региони в растеж" 2014-2020, чрез мерки за паметници на културата от национално и световно значение.

Регионалният исторически музей и Общинската агенция по туризъм разработват нови решения за маркетинг на Трапезица. Обсъжда се и възможността за включването на крепостта в новия аудио-визуален спектакъл на Царевец, по чиято идейна концепция и музикално оформление се работи. В процес на проектиране са и нови маршрути за туристите, обединяващи двете крепости и църквите в квартал ,,Асенов".

https://www.kmeta.bg/e-vestnik/broj-47-yuni-2019/slavniyat-grad-trapezica-vtorata-krepost-na-turnovo
29
По принцип, имената се менят с годините и епохите, това е неизбежно. Така не е само у нас, така е навсякъде по света. Колко американци днес се казват Джебедая или Джеремая, както преди 200 години? Днес са Чад или Джейсън. С немците същата работа - кой се казва вече Ханс или Фриц, днес са Кристиян или Лукас.
Малко хора например си дават сметка, че заради съветското господство, чисто българското име Никола става архаично и бива заместено от руското Николай. Владимир, Валентин, Наталия, Татяна са станали масови все под руско влияние.
Децата на щангиста Гълъбин Боевски се казват Пол и Сара. За съжаление, с подобни примери е пълно. Интересното, което съм забелязал е, че българите предпочитат да дават англосаксонски имена, докато циганите предпочитат латино имена - Есмералда, Миранда, Лоренцо и пр.
30
Парка се намира в / или до село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варненска вижда се от главния път Варна - София. аз понеже уча за изпити няма да видя откриването, той парка няма да избяга и мога другия месец да го посетя.
Тези, който ще посетят отриването нека имат предвид, че входа е платен!!
Входа е 30 лв., което е нищо на фона на направената инвестиция. Все пак да разгледаш Ботаническата градина на СУ в Балчик е много по-скъпо. 
А когато имам собствени впечатления ще ги споделя.
Pages 1 2 3 4 5 ... 10