• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 June 2019, 06:01:06

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9257
  • Total Topics: 1108
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 29
Total: 29

Recent posts

Pages 1 2 3 4 ... 10
11


СЛАВЯНСКИ ПЪРВОУЧИТЕЛИ -

БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ


В този ден голям

цветя раздавам, знам,

че буквите красиви

на народа мили

во веки ще останат.

Няма да престанат

чуждици разни, мазни,

езичници омразни,

Методий да петнят

и Кирил да сквернят!

На Солунските братя

с радост аз ще пратя

по моя гълъб бял

писмо с любов и жар.

И нека от небето

да слезнат те при нас,

аз чувствам със сърцето,

че живи са във нас!

поезия  и клипове А.Х.Т. sekirata cekupama







12
Да си спомним за Евтим Евтимов - поетът на любовта


На 8 юни 2016г. ни напусна Евтим Евтимов - поетът на любовта. Създателят на едни от най-въздействащите, страстни и чувствени стихове в българската поезия, посветени на същата тази стихия, която ражда, вълнува, влудява, обсебва и убива, за да роди отново...  "Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя." Стихове, наситени с магията на женска хубост, с дъх на вино, с копнежа за любов. Копнеж, пулсиращ от страниците на повече от 40 книги, сред които: "Причастие за влюбени", "Вино и любов", "Вечерна наздравица", ,,Между огън и вода", ,,Искам обич за обич", ,,Жени, целунати от бога" и др.

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди,
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.

Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Редица музиканти са пленени от красотата на словото му, и доказателство за това са стотиците песни, написани по негови стихове в съавторство с големи композитори като Точно Русев, Илия Кънчев и много други. Песни, които са докосвали и вълнували сърцата на поколения меломани. И продължават да го правят. Песни, които прелъстяват, галят, покоряват... с мелодиката на сладка тревога, впила се в сърцето като разтърсващ опиат. Песни, превърнали се в непреходна класика в българската музика. Сред тях са ,,Високо" и "Протегнах две ръце" на ФСБ, ,,Ако ти си отидеш за миг" на група ,,Импулс", ,,Грешница на любовта" на Лили Иванова, "Шепот" на Георги Станчев.  В чест на големия поет избрахме любимо стихотворение, чиито думи вдъхнаха живот и душа на една от най-емблематичните песни, превърнали се в хит завинаги:

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки
на съня който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг... 


Импулс - Ако ти си отидеш за миг

https://woman.bg/
13
Евтим Евтимов - из "Нощи" (ЛИРИКА), рец. Богдан Дуков

14
И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
15
Евтим Евтимов


,,Пирински балади", ,,Обич за обич", ,,Поема за България", ,,Горчиво вино", ,,Любовна лирика", ,,Причастие", ,,Вино и любов", ,,Ако ти си отидеш за миг" и много други са известни негови творби. Издал е над 40 книги, някои от които са преведени на английски, френски и гръцки. Най-много цени отличието на името на Иван Вазов, което получава през 1983 г., а през 2006 г. е удостоен с орден ,,Стара планина" от президента Георги Първанов.

Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град и 10 години работи като учител. През 1951 г. във в. ,,Пиринско дело" се отпечатва първото му стихотворение. С  идването в столицата започва кариерата му в най-големите литературни издателства - ,,Народна младеж", сп. ,,Пламък", в. ,,Литературен фронт", на който е главен редактор четири години, до 1987-а.

,,Ако един поет не е написал истински стихове за родната къща, за близката река или планина, за родния пейзаж, не четете другите му творби. Особено тези, посветени на най-човешкото на света - любовта. Ако те са слаби, откажете се от другото му творчество" - предупреждава в своите дневници писателят Сент Бьов в средата на ХIX век. Това няма как да се отнася за Евтим Евтимов - поета на любовта. Любовта към земята, Беласица, Пирин, Струма, родния дом, жената. Неговата бойка и оптимистична лирика и патриотичен дух, възпели бележити наши възрожденци като отец Паисий, Христо Ботев, Васил Петлешков, Кольо Фичето и др., са като гръм, предшестващ светкавица. Светкавица, пробляснала колкото  един човешки живот, но оставила светла диря в следващите поколения. Евтим Евтимов не е от поетите, които блясват с първата си стихосбирка и се изгубват в орбитата на стихоплетството. Неговият житейски и творчески път печели все повече читателското внимание. Дори днес в концертните зали български изпълнители като Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Веселин Маринов, дует ,,Ритон", Георги Христов, Панайот Панайотов изпълняват песни по стихове на поета. Заедно с композитора Тончо Русев създава над 100 песни. Тайната на тази популярност е в неговия талант, а може и така да е орисан...

Да, всичко е любов за Евтим Евтимов. Любов, обогатена и нюансирана от детството и родния край, през родината и човечеството, до жената като образ и илюзия.

Всяко лято свиреха щурчета,
свиреха ли, свиреха за мен
песента, от мойто детство взета
и от огъня на летен ден.

Цигуларите сега ги няма
и така е глухо у дома.
Бяха тук, когато вечер мама
носеше с мотиката земя.

,,Всичко, което превръщам в стихове, е обяснение в любов. Моят поетичен и житейски девиз е: ,,Обич за обич."

,,Поезията на Евтим Евтимов вълнува духа и сетивата на тленния земен човек, за когото стремежът да се докосне до красотата на любовното тайнство, да вкуси от сладостта на райската ябълка и отровата на горчивото вино е нещо повече от греховно желание. За българина любовта винаги е била метафора на физическото и духовното сливане, божествен дар и възможност за пречистване в нейния безпощаден огън" - споделя писателят Петър Анастасов.

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома ѝ е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи

 - пише поетът и разкрива веруюто си:

,,Най-хубавата любов е разпятие. Иначе цял живот, не само в любовта, аз се чувствам грешник. Не вярвам на светци. Вярвам на грешници - те търсят истината. Минавал съм през греха, за да стигна до истината, както понякога човек през смъртта стига до безсмъртието."

Греховността е тленна, а душата му, сляла се с поезията, остава безсмъртна.

https://archives.bnr.bg/14118/evtim-evtimov-istinskiyat-zhivot-e-lyubov/
16
Битката за Букурещ - възмездието на българите

Нападението на Румъния срещу България в гръб през лятото на 1913 година нанася тежка рана в българската душа. Българската армия, която през това време се бие срещу сърби, гърци и черногорци, е сломена от един ,,поход" на румънската армия, достигнал до София, а на юг дори до Пазарджик.

Пътят на румънските войски е свързан с безчинства над мирното българско население. В българската народна памет този поход остава под името ,,кокошкарски". Румънската намеса поставя България на колене и е сред причините за загубата на Междусъюзническата война. Българската войска свива знамената ,,за по-добри времена". Българите желаят възмездие, а поетът Любомир Бобевски пише стихотворението ,,На грабителите":



Шансът за възмездие не закъснява. През 1914 година избухва Първата световна война, а на 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния и започва освободителна Добруджанска кампания. В нейния разгар немското командване решава да форсира Дунав и да подкрепи немските и австрийските войски, които стремглаво приближават румънската столица от север и запад. Под командването на генерал Роберт Кош е формирана Дунавската армия, състояща се от български, германски и турски части, както и конната дивизия на фон дер Голц с два немски полка и три български.

Първа пехотна дивизия е снета от Добруджанския фронт още на 30 октомври и след усилен триседмичен марш в студ и сняг и в труднопроходима кал на 20 ноември стигат местоназначението си в селата около Свищов, там се концентрират значителни артилерийски сили, както и Дванадесета дивизия. Планът е форсирането на реката да стане с подкрепата на артилерията, но поради гъстата мъгла над Дунав реката е премината на 23 ноември с лодки, моторни салове и шлепове, като храбрата 12 дивизия има честта първа от българските части да премине на отсрещния бряг.

Преди това са превозени 217 дивизия и тази на фон дер Голц. Преминаването продължава и на следващия ден с лодки, като австрийските инженерни части изграждат понтонен мост, който е готов в късния следобед на същия ден. Дунавската армия се прехвърля на северния бряг на реката и започва настъплението си срещу Букурещ.


Немска карта на операцията

На крайният ляв фланг на армията действа 26 турска дивизия, в центъра са 217 германска и 12 българска дивизия, крайният десен фланг е зает от Първа пехотна Софийска дивизия. Българските конни полкове минават Дунав при Русе, включени са в кавалерийската дивизия на фон дер Голц и имат специална задача - да охраняват фланга на Първа дивизия и да съдействат за отхвърляне на противника от Комана. В първите дни след преминаването на реката частите настъпват без да срещнат осезаема съпротива, на 27 ноември Първа дивизия овладява Гюргево и настъпва по шосето към Калугарени-Букурещ.

Румънците са изненадани от форсирането на Дунав, но не са без план за действие. Те са се укрепили здраво около столицата си и не смятат да я дадат без бой, помагат им и руски части. Заповедта на командващия румънската отбрана генерал Константин Презан е ,,да се бие противника, където и да се срещне". В историята боевете между 1 и 5 декември 1916 година остават като ,,битката при Арджеш" на името на една от реките в района.

За българите обаче това е битката за Букурещ. От север и от запад към румънската столица настъпват силни немски и австрийски войски, сякаш най-слабото място на атакуващите е Дунавската армия, която настъпва от юг. Румънците и руснаците организират мощна контраофанзива по целия фланг на настъплението на Дунавската армия, като задържат настъплението и дори на 1 декември една румънска дивизия навлиза в стика между една българска и една немска дивизия и обхваща германците в тил и фланг.

Немците започват да отстъпват, а на 2 декември самоотвержената 12 дивизия ,,сгъва" под ъгъл фронта си и води ожесточен бой с превъзхождащи ги сили при Епирещи-Сингурени, без да може да влезе в контакт с немската дивизия. На 3 декември немското командване взема мерки да се възстанови връзката между частите и 11 баварска, 26 турска и конната дивизия на фон дер Голц настъпват устремно и прогонват упоритата румънска дивизия.

На десния фланг на армията, на 1 декември Първа дивизия води ожесточени боеве с румънци и руснаци, като 41 и 42 полкове изпадат в критична ситуация при река Няжлов и само нечовешката им воля и боен морал им помагат да сразят противника. На 3 декември срещу 1 и 6 пехотни полкове настъпва цялата 40 пехотна руска дивизия, но руснаците са спрени с точен пушечен, картечен и артилерийски огън.С тежки и кръвопролитни боеве по цялата бойна линия контраофанзивата на румънци и руснаци е овладяна, а съпротивата им - пречупена. На 6 декември разезди от 7 германска конна дивизия влизат в столицата на Румъния. Румънските части изоставят Букурещ и се изтеглят през Влашко към Молдова. Кралят и правителството се спасяват с бягство, а град Яш става нова румънска столица.

В битката за Букурещ българският войник проявява безпримерен героизъм и самоотверженост. Нека ви разкажем за някои от подвизите на героите.

На 30 ноември в боя за Калугарени-Букурещ картечният разчет на поручик Иван Марков от картечната рота на 41 пехотен полк е избит от противника, но той остава докрай на своя пост и загива с разкъсани от куршуми гърди, за да запише името си в книгата на българската храброст и героизъм.

В боя при Бранищари-Букурещ тежко е ранен един от дружинните командири на 6 пехотен Търновски полк майор Димитър Митов. Залегнал почти в самата верига, майор Митов е ранен на три места за 15 минути. Убити падат свръзките, адютантът, тръбачът- целият щаб. Лошата вест се разпространява бързо сред войниците от дружината. Кръвта им кипва, под смъртоносния огън на противника, те се вдигат ,,на нож" и прекосили двеста-двеста и петдесет метра, нахлуват в румънските окопи с вика ,,Дружиннио ни утепаата, вашата....".


Български войници в Букурещ

На 30 ноември при Комана-Букурещ пък, под натиска на превъзхождащ противник, деснофланговата рота от 1 пехотен Софийски полк се оттегля по заповед на своя командир. Един картечар, старши подофицер Сава Геров, отказва да изпълни заповедта с думите:

- Вие вървете, аз ще остана! - е краткият му отговор.

Друг случай от 1 декември при Калугарени, където 41 и 42 пехотни полкове са подложени на бесни контраатаки по целия фронт на настъплението им. Срещу авангарда - нашия 41 полк действат пет полка на противника. Положението е критично. На три километра зад полковете е придошлата река Няжлов. Всяко разколебаване би довело до изтикване на българите към реката и пълна катастрофа за двата полка. Командирите на дружини подемат по свой почин контраатаки, но те задържат противника само временно. В 2 и 30 след пладне с нови сили противникът настъпва, нашите веригите се пропукват и започват да отстъпват, следвани на 100-150 крачки от вражеските войници. Нашата артилерия лети напред към позициите и не може да отговори на огъня на противника. Появяват се и противникови бронирани коли. Плътният огън на противника коси редовете на нашите войници и убива бойния им дух. Поддръжки няма, изпратил всички налични войници във веригите, командирът на полка подполковник Хараламби Тошков е останал само с верния си другар- тръбача Петър. В най-критичния момент, офицерът се обръща към войника:

- Готов ли си, Петре?
- Готов, господин подполковник!
- Свири, Петре, атака!

Тръбачът почва да свири бойките звуци на сигнала ,,Атака". Обажда се втора, трета, четвърта тръба. Войниците са слисани, споглеждат се, но се сещат - това е сигнал от техния командир. Място за отстъпление няма. Мощен, сърдечен, смразяващ вик ,,Ура!" се изтръгва от хиляди гърла. Командирът на трета дружина от 42 полк майор Илков сам повежда атаката на войниците, последван от всички останали командири. Безумната контраатака ,,на нож" се увенчава с успех. Изправени пред гора от хиляди светнали български щикове, стъписаните румънци обръщат гръб и бягат. Силата на българския дух ги е пречупила. Те не могат да повярват, че имат срещу себе си войници, презрели смъртта. Пленени са 28 оръдия, цели 7 батареи. Подполковник Хараламби Тошков печели психологическата битка срещу вражеския военачалник.

Всъщност самообладанието често не напуска българския войник. В боя за Комана-Букурещ батареен командир от 4 артилерийски полк се настанява на наблюдателен пункт на едно високо дърво и под командата му нашата артилерия открива поразяващ огън по противника. Отсреща има опитни руски артилеристи, които откриват точен ответен огън и снарядите попадат в батареята, убиват коне и хора, обръщат артилерийски ракли. Един снаряд отсича дървото, на което седи нашият офицер. Останал по чудо невредим, той тупва на земята, а мерачът на едно от оръдията Петър Такев от Желява, Софийско се обажда:

- Бе, господин поручик, мъчно се качихме, лесно слезнахме! Оно е зор, кога се качва човек!

След падането на румънската столица командирите на българските 1 и 12 дивизии молят немското командване техните дивизии да минат през Букурещ, за да вдъхнат нови сили на българските войници. Желанието им не е уважено, но за сметка на това сборни роти от двете дивизии минават на парад през града на 9 декември 1916 година. За този паметен парад говори бардът на Първа дивизия, рицарят на големия дълг капитан Георги Стоянов Георгиев:

,,Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве.
Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца.
Виждате ли сега българския войник?
Може да няма гащи. Но победи!
Може да носи съдрани панталони. Но победи!
Може да мъкне смачкан шинел. Но победи!
Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят.
Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда.
И все пак вие ни сочите една хартия.
Ние ви сочим сто победи!
Ние, първа дивизия! Желязната! Славната!
Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!"

Така завършва битката за Букурещ. Възмездието за ,,кокошкарския" поход е извършено. Записана е нова, славна страница в българската военна история. Българските войски енергично преследват отстъпващите румънски и руски войски и след тежки боеве фронтът се установява по течението на река Серет. Тази линия се удържа до края на Първата световна война.



ИЗТОЧНИЦИ:

1. Генерал Христо Недялков, ,, Действията на 1. Софийска дивизия през световната война; на румънския фронт, въ Влахия", книжка 2, година 5
2. Генерал Абаджиев, ,, 12 пехотна дивизия в Общоевропейската война през 1915-1918 год"
3. Полковник Дончо Терекиев,,, 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе 1915-1918 г.", 1929 година
4. Капитан Георги С. Георгиев ,, Един от първа дивизия", 1943 година
5. Списание ,, Нашата конница", книжка 2, 1926 година

https://bulgarianhistory.org/bitkata-za-bukuresht/
18
Българските крепости: Невидимият Козник

19
Открита е планета, откъдето лесно можем да бъдем забелязани

Oĸoлo eднa oт нaй-близĸитe дo нac звeзди бяxa oтĸpити двe ĸaмeниcти плaнeти. Ocoбeнoтo пpи тяx e, чe Cлънчeвaтa cиcтeмa e oбъpнaтa пo тaĸъв нaчин, чe Зeмятa мoжe дa бъдe пъpвaтa eĸзoплaнeтa, oтĸpитa oт тexнитe oбитaтeли.

Ha 18 юни тaзи гoдинa гepмaнcĸи и иcпaнcĸи yчeни пyблиĸyвaxa нayчнa paбoтa в cпиcaниe Аѕtrоnоmу аnd Аѕtrорhуѕісѕ, зa нoвooтĸpитa плaнeтнa cиcтeмa oĸoлo звeздaтa Tийгapдън (Тееgаrdеn Ѕtаr). Oĸoлo тaзи звeздa в opбитa ce нaмиpaт минимyм двe плaнeти, cвoйcтвaтa и cъcтaвът нa ĸoитo мнoгo пpиличaт нa вътpeшнитe плaнeти нa Cлънчeвaтa cиcтeмa - oт Mepĸypий дo Mapc. И двeтe плaнeти ce нaмиpaт в oбитaeмaтa зoнa - тoecт тaм, ĸъдeтo вoдaтa e в тeчнo cъcтoяниe.

Звeздaтa Tийгapдън e eднa oт нaй-близĸитe дo нaшeтo Cлънцe звeзди. Ho e oтĸpитa eдвa пpeз 2003 гoдинa, пoнeжe нeйнaтa cвeтимocт e cъвceм cлaбa. Teмпepaтypaтa нa Tийгapдън e eдвa 2700 гpaдyca пo Цeлзий, дoĸaтo тeмпepaтypaтa нa Cлънцeтo e пpиблизитeлнo 5800 гpaдyca пo Цeлзий. Macaтa нa Тееgаrdеn e дeceт пъти пo-мaлĸa oт зeмнaтa. Acтpoнoмитe ca нaблюдaвaли плaнeтнaтa cиcтeмa нa звeздaтa oт тpи гoдини и eдвa ceгa, cлeд нaтpyпвaнeтo нa дocтaтъчнo дaнни cъoбщaвaт зa cвoeтo oтĸpитиe. Cпopeд yчeнитe, тaм мoжe дa имa и дpyги плaнeти, нo нaличиeтo нa двe мнoгo пpиличaщи нa Зeмятa нeбecни тeлa e ycтaнoвeнo cъc cигypнocт.



Звeздaтa Tийгapдън ce нaмиpa в cъзвeздиeтo Oвeн. Toвa cъзвeздиe мoжe дa ce нaблюдaвa ĸъм ĸpaя нa лятoтo, ĸaтo yдoбeн opиeнтиp зa нaблюдeниятa ca звeздния ĸyп Πлeяди, ĸoeтo ce виждa мaлĸo нaд xopизoнтa и cъзвeздиeтo Aндpoмeдa, ĸoeтo e мaлĸo пo-виcoĸo.

Haй-нeoбичaйнaтa ocoбeнocт нa тaзи плaнeтнa cиcтeмa e нeйнoтo paзпoлoжeниe oтнocитeлнo Зeмятa и Cлънцeтo. Bъпpeĸи чe нямa тoчнo oпpeдeлeнa фopмa, cъзвeздиeтo Oвeн e дoбpe извecтнo нa xopaтa, пoнeжe e зoдиaĸaлнo cъзвeздиe. Teзи cъзвeздия ca интepecни c тoвa, чe пpeз тяx минaвa пътят нa Cлънцeтo пo нeбeтo. A тoвa oзнaчaвa, чe ca paзпoлoжeни пpиблизитeлнo в cъщaтa плocĸocт, в ĸoятo лeжи и Cлънчeвaтa cиcтeмa. Ocвeн тoвa, caмaтa звeздa Tийгapдън cъвceм тoчнo ce нaмиpa в тaзи плocĸocт. Дoтoлĸoвa тoчнo, чe aĸo oттaм ce нaблюдaвa Cлънцeтo, тo Зeмятa и дpyгитe плaнeти нa нaшaтa cиcтeмa oт вpeмe нa вpeмe щe пpeминaвaт нa фoнa нa cлънчeвия диcĸ и мoгaт дa бъдaт зaбeлязaни c нeocoбeнo cлoжни oптични ypeди. Peдицa yчeни cчитaт, чe aĸo нa тeзи нoвooтĸpити cвeтoвe имa paзyмeн живoт c дocтaтъчнo виcoĸo тexнoлoгичнo paзвитиe, тo xипoтeтичнитe мecтни житeли вeчe нaблюдaвaт Зeмятa.


View of the earth in front of the sun

Πepиoдичнoтo нaмaлявaнe бляcъĸa нa eднa звeздa мoжe дa ce дължи нa тoвa, чe нa нeйния фoн пpeминaвaт плaнeти и тoвa e eдин oт нaй-нaдeжднитe нaчини зa oтĸpивaнeтo нa eĸзoплaнeти. Toвa e тaĸa нapeчeният тpaнзитeн мeтoд, c пoмoщтa нa ĸoйтo зeмнитe acтpoнoми oтĸpиxa cтoтици eĸзoплaнeти, въпpeĸи чe ce изиcĸвa cпeциaлнa opиeнтaция нa нa плaнeтнaтa cиcтeмa cпpямo нaблюдaтeля. Ho cлeд ĸaтo нaшaтa плaнeтнa cиcтeмa e opиeнтиpaнa oтнocитeлнo звeздaтa Tийгapдън имeннo пo тaĸъв нaчин, мoжe дa ce ĸaжe, чe aĸo нa плaнeтитe нa тaзи звeздa възниĸнe или вeчe имa цивилизaция, тo тя щe oтĸpиe Зeмятa cpeд eднa oт пъpвитe eĸзoплaнeти. И oщe, зa paзлиĸa oт пoчти нeвидимaтa Тееgаrdеn, нaшeтo cлънцe зa тoвa дaлeчнo нeбe щe изглeждa мнoгo яpĸo - дoтoлĸoвa, чe cъc cигypнocт щe пoлyчи cпeциaлнo имe нa eзиĸa нa тaмoшнитe oбитaтeли.



Bъпpeĸи чe xипoтeтичнитe oбитaтeли нa cиcтeмaтa Tийгapдън мoгaт дa ce възпoлзвaт oт paзлични мeтoди, зa дa нaблюдaвaт Зeмятa, зeмнитe acтpoнoми нe ca в тoлĸoвa пpивилeгиpoвaнo пoлoжeниe: cиcтeмaтa Тееgаrdеn нe e paзпoлoжeнa тaĸa yдoбнo cпpямo нac. Зa oтĸpивaнeтo нa тeзи дaлeчни плaнeти гepмaнcĸитe acтpoнoми ca изпoлзвaли мeтoдa нa paдиaлнитe cĸopocти, ĸoйтo дaвa възмoжнocт дa бъдaт peгиcтpиpaни ĸoлeбaниятa нa звeздaтa oĸoлo oбщия c ĸoнĸpeтнa плaнeтa цeнтъp нa мacитe. Имeннo зa изпoлзвaнeтo нa тoзи инoвaтивeн мeтoд e cъздaдeн пpoeĸтът САRМЕNЕЅ. B paмĸитe нa тoзи пpoeĸт в иcпaнcĸaтa oбcepвaтopия Kaлap Aлтo e инcтaлиpaн cпeциaлeн 3,5 мeтpoв тeлecĸoп, пpeднaзнaчeн зa тъpceнeтo нa ,,зeлeни зeми oĸoлo чepвeнитe джyджeтa".

Изcлeдвaниятa нa гepмaнcĸитe acтpoнoми пoĸaзвaт, чe тeмпepaтypaтa нa пoвъpxнocттa нa плaнeтaтa c ycлoвнo имe Тееgаrdеn b e oт 0 дo 50 гpaдyca пo Цeлзий, ĸaтo e нaй-вepoятнo дa e 28 цeлзиeви гpaдyca. Πлaнeтaтa Тееgаrdеn с ce нaмиpa пo-дaлeчe oт звeздaтa и пoвъpxнocттa й e пo-cтyдeнa и e пoдoбнa нa мapcиaнcĸaтa - oĸoлo -47 гpaдyca пo Цeлзий. Πлaнeтитe имaт cĸaлиcт, чacтичнo жeлeзeн или вoдeн cъcтaв, a тoвa oзнaчaвa, чe тexнитe paдиycи ca пoдoбни нa зeмния.

Meтoдът нa paдиaлнитe cĸopocти нaй-дoбpe paбoти cъc звeздитe c мaлĸa мaca. He e зa yчyдвaнe, чe в cлyчaя cъc звeздaтa Тееgаrdеn acтpoнoмитe ca избpaли имeннo нeгo и ca пocтигнaли ycпex. Ocвeн тoвa, измepвaниятa ce oĸaзaxa тoлĸoвa тoчни, чe e cтaнaлo възмoжнo дa ce изчиcли мacaтa нa двeтe плaнeти. Te cтaнaxa дeceтaтa и eдинaдeceтaтa плaнeтa, oтĸpити в paмĸитe нa пpoeĸтa САRМЕNЕЅ. Цeнaтa нa тoзи пpoeĸт e oĸoлo $7,5 милиoнa eвpo, ĸaтo 5 милиoнa eвpo oт тeзи пapи ca изпoлзвaни зa ĸaпитaлoви paзxoди и зa oбopyдвaнeтo.

Aвтopитe нa тaзи нayчнa paбoтa пoдчepтaвaт, чe пpeдcтoят мнoгoбpoйни нaблюдeния и изcлeдвaния нa пoтeнциaлнo oбитaeмитe eĸзoплaнeти в opбитa oĸoлo звeздaтa Tийгapдън. Caмaтa звeздa e oтдaлeчeнa oт нac нa 12,5 cвeтлинни гoдини, ĸoeтo нe e мнoгo в paмĸитe нa ĸocмoca. Teзи изcлeдвaния paзвълнyвaxa нayчнaтa oбщнocт и дaдoxa нaдeждa зa ycпex в тъpceнeтo нa oбитaeми cвeтoвe.

https://www.kaldata.com/
20
Елица и Стоян - Вода:

Pages 1 2 3 4 ... 10