• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 July 2019, 06:01:43

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9364
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
Медали за всички в отбора по физика на международни олимпиади


петимата български ученици в националния отбор по физика се прибраха с медали от юбилейната 50-а Международна олимпиада по физика в Тел Авив, която се проведе между 7 и 15 юли, съобщи пресцентърът на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.


Сред конкуренцията от близо 80 държави от цял свят, българските ученици си спечелиха два сребърни и три бронзови медала. Съставът на националния отбор по физика 2019 и техните отличия:


Георги Мирославов Александров, 12 кл., СМГ - сребърен медал
Иво Владиславов Петров, 11 кл., СМГ - сребърен медал
Алексадър Пламенов Проданов, 9 кл., ППМГ Казанлък - бронзов медал
Владимира Пламенова Иринчева, 12 кл., ПЧМГ София - бронзов медал
Васил Николов Николов, 10 кл., ПЧМГ София - бронзов медал


Техни ръководители са проф. Мирослав Абрашев (Физически факултет, СУ) и гл.ас. Нено Тодоров (Физически факултет, СУ).


От 1967 г., до 2019 г. - включително - отборите по физика на България са спечелили общо 127 медала: 14 златни, 42 сребърни, 71 бронзови, както и 61 почетни грамоти. През 1967 г. България, Полша, Чехословакия, Унгария и Румъния, учредяват Международната олимпиада по физика и участва във всички издания на олимпиадата оттогава насам.

Два дни по-рано от Полша се прибраха и младите физици, също усмихнати от резултатите си, за които не им достигнаха три точки да грабнат бронзови медали. Международният турнир на младите физици, известен като International Young Physicist s` Tournament (IYPT) е отборно състезание между ученици от средните училища, равностойно на Международната олимпиада по физика. Участниците от всеки отбор влизат в ролите на докладчик, опонент и рецензент. В различни турове на състезанието те се оценяват и предизвикват помежду си.

23-ото издание на Турнира се проведе от 6 до 13 юли в полската столица, а българският национален отбор бе в състав:


Нина Димова -12 клас, СМГ
Драгни Драгнев - 12 клас, 91 НЕГ
Георги Иванов - 10 клас, СМГ
Матю Машков - 10 клас, МГ Русе
Николай Митев - 11 клас, Американски колеж


Техни ръководители на тазгодишния турнир бяха Никола Каравасилев (ПЧМГ, Izzi Science for kids) и Даниела Иванова (МГ Русе).


Доброто представяне на българските гимназисти ги нареди пред държави като Великобритания, Русия, САЩ, Австралия и домакините от Полша.

https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2019/07/15/3938701_medali_za_vsichki_v_otbora_po_fizika_na_mejdunarodni/
2
Цензурата в Германия достига оруеловски мащаби


Прехвалената ,,свобода на словото" на Запад вече не съществува. Най-малко, представителите на най-дисциплинираната нация на ЕС, германците, масово се оплакват от това. В този смисъл днес те се чувстват още по-зле, отколкото в дните на ГДР - теми, които наистина ги интересуват, не могат да се обсъждат публично. Какви са тези теми и как либералната цензура работи в Германия?

Според данните от допитване на Института за социални изследвания в Аленсбах, Германия, само 18% от германците смятат, че могат свободно да изразят мислите си публично в своята страна. Представителите на най-дисциплинираната нация от Европейския съюз започнаха да се разочароват от мита за западната свобода на словото.

От края на Втората световна война жителите на Федерална република Германия живеят в процес на непрекъснато форматиране на съзнанието. Всичко започна с покаянието за зверствата на фашистите - което беше правилно. Само че през следващите десетилетия политиката ,,плащай и се кай" доведе до тотална диктатура на крайнолевия идеологически дневен ред. Днес във ФРГ действат най-жестоките в цяла Европа закони, ограничаващи свободата на словото. Включително затвор за отрицание на Холокоста (или за съмнения в неговите мащаби), както и наказателно преследване за неполиткоректни изказвания в социалните мрежи.

Огромна част от великото културно наследство на Германия беше спасена от фашистите, но не успя да преживее режима на политкоректността. В днешно време е неприлично за един интелигентен германец да се увлича по музиката на Вагнер или да хвали съчиненията на Ницше. Абсолютно некоректно изглежда и творчеството на създателя на немския литературен език Мартин Лутер. Не са пожалени от режима на съвременната толерантност дори Гьоте и Томас Ман.

Едновременно с това от обществения живот се изхвърля всичко, което може, макар и бегло, да напомни за светлите страници от историята на Германия. Празници като Октоберфест са превърнати в развлечения за туристи, а на мода сред германците са евтините източни ресторанти. Неприлично е да се увличаш по историята на страната си. Подозрително - да ходиш по музеи. Що се отнася до традицията да се обличат народни носии по празници - това се смята за страшна отживелица, присъща само на ,,цървулите" от баварските и австрийските села.

Колкото и да е парадоксално, този нарастващ списък с ограничения през годините се представяше в западните медии като образец за свобода и демокрация. Особено във времената, когато населението на Източна Германия, по подразбиране, изнемогваше под игото на ,,тоталитаризма".

След падането на Берлинската стена жителите на ГДР с изумление откриха, че в новата им родина ограниченията пред свободното изразяване са едва ли не повече, отколкото по времето на социализма. При това правилата на политкоректността се оказаха много по-сложни и неразбираеми, отколкото дървената идеология на компартията в ГДР. Но да се обсъжда открито техният смисъл и целесъобразност би значело да те изхвърлят от ,,приличното" общество.

Самото обговаряне на този когнитивен дисонанс дълго време се смяташе също за неприлично. Така че мащабното проучване на Института за социални изследвания в Аленсбах си е направо пробив. То стана обект на напоителни коментари във всички водещи немски издания. Според данните на социолозите ,,близо две трети от гражданите на Германия признават, че се налага да проявяват особена предпазливост, когато се изказват публично - пред хора или в социалните мрежи - по определени теми, тъй като съществуват голям брой неписани правила за това кои мнения се смятат за допустими и кои - за неприемливи".

Интересен е списъкът на забранените теми, съставен от участниците в допитването. Той се променя от година на година и непрекъснато расте. Начело на този списък са разсъжденията на тема ислям и мюсюлмани. 71 процента от участниците в допитването заявяват, че им се налага да са много предпазливи в изказванията си за мигрантите. Най-безопасно е да се обсъждат промените в климата - за това може да се говори смело както пред хората, така и ,,в кухнята".

Сред новите табута е и немският патриотизъм.

41 процента от участниците са на мнение, че това е ,,чувствителен въпрос", който е по-добре да бъде избягван по време на разговори. През 1996 г. на това мнение са били само 16 процента от анкетираните. ,,...Нараства страхът у гражданите, че ако се държат като патриоти, ще ги таксуват като крайнодесни", - обясняват социолозите - "Едновременно с това, една трета от интервюираните смятат, че политиците не трябва да засягат темата за националната гордост в Германия, в противен случай рискуват да се превърнат в мишена за яростни нападки".

Допитването е повод за участниците да изразят силното си раздразнение от т.нар. новговор. Две трети от анкетираните намират за неуместни новите термини, с които се обозначават забранени понятия. Най-голямо възмущение у немците предизвиква изразът ,,хора с миграционно минало", който се употребява вместо ,,мигранти". Срещу него недоволстват две трети от анкетираните.

Изследването регистрира впечатляващият и все по- задълбочаващ се разрив между това, което може да се говори ,,в кухнята" и това, което е за пред публика. Само 18 процента от германците вярват, че могат да се изразяват свободно пред хора. 59 процента практикуват свободата на словото само в частни разговори с близки и роднини.

Дискусията за свободата на словото се изостри особено след приемането в Германия на закон, регулиращ изказванията в социалните мрежи. С него интернет-платфорите се задължават да премахват ,,оскърбителните изказвания", в противен случай  ги заплашват многомилионни глоби.

Първата жертва на новия закон, който действа от 1 януари 2018 г., стана членът на партията ,,Алтернатива за Германия" Беатрикс фон Щорк. Тя се изказа не особено ласкаво в Туитър по адрес на кьолнската полиция, допуснала ,,масови изнасилвания от варварски мюсюлмански орди в новогодишната нощ". Профилът й моментално беше блокиран.

Следващите пострадали се оказаха либералните комици, осмиващи в постовете и туитовете си антимюсюлманските фобии и пародиращи изказванията на национално загрижените германци. Модераторите, не разбирайки отсенките на тънкия им хумор, блокираха и техните профили. Днес в Германия се закриват по няколко хиляди акаунта месечно.

Сериозен принос в борбата със свободата на словото имаше и законът за защита на младежта. Самото му приемане си е класическа цензура, напомняща времената на късния съветски Главлит. Законът удари най-вече немския хип-хоп.

Всеки може да запише и пусне песен без каквато и да е предварителна цензура. Но при първата подадена жалба от потребител, свързана с текста или музиката, се намесва федералният департамент по медиите, отговарящ за вредните влияния върху младежта.

Той прикачва на песента определен възрастов рейтинг. Неполткоректните композиции попадат в списък ,,А", а ,,най-опасните" - в списък ,,Б". На непълнолетните е забранено да купуват музика от тези списъци.

Пресата на политкоректността започва да дразни дори най-законопослушната нация в Европа. Половината германци недоволстват от ,,завишения контрол върху поведението и изказванията на гражданите". 57 процента от гражданите изразяват раздразнение от ,,постоянните указания какво имат право да говорят или да правят".

Сред населението на бившата Източна Германия недоволството е още по-силно. Източните немци приемат болезнено парадоксалността на своето положение. Едва избавили се от социалистическата цензура, те попадат в царство на нови забрани, които постоянно се менят, нарастват и изяждат цялото пространство за свободно себеизразяване.

,,Страшно ме дразни, че трябва да се замислям над всяка дума, за да не си навлека критики", жалва се възрастният проповедник и правозащитник Тео Леман, прекарал по-голяма част от живота си в ГДР. ,,Това вреди на свободното общуване и вселява страх в обществото. Никой не смее да се изкаже откровено, за да не изпаден от мейнстрийма. Иначе ще го обяват, без всякакви дискусии, за нацист и фашист".

В западните, в това число и в немските, медии Русия често се представя като царството на тоталната цензура. В действителност обаче двусмислието в страните на ,,еталонната" демокрация вече достига оруеловски размери. ,,Кухненската" свобода на словото, съчетана с публично лицемерие, започва да възмущава дори привикналите на всичко германци.

http://www.glasove.com/categories/skandalyt/news/cenzurata-v-germaniya-dostiga-oruelovski-mashtabi
3
Ludwig van Beethoven - Moonlight Sonata - 3rd Movement
Dr.Viossy


4
Как Червената армия разграби България

Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие

Цената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официалния държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война.

До този извод стига историкът Даниел Вачков в изследването си за историята на българския външен дълг след 9.09.1944 г., публикувано на интернет-страницата на БНБ, пише ,,Дойче веле" (Deutsche Welle).

Въпреки че българската армия дава над 40 000 убити, ранени и безследно изчезнали във войната срещу Германия, Москва отказва да признае България за съвоюваща на страната на съюзниците държава. Статутът на окупирана територия не само улеснява плановете на Сталин за създаването на покорен васал на СССР, но и развързва ръцете на окупаторите за подготвения грабеж.

Те не се трогват от факта, че разходите за половин година участие на българската армия във войната, където тя отменя поне 15 съветски дивизии, възлизат на 1 милиард златни франка.

Под вещото ръководство на ,,освободителите" и с енергичното съдействие на комунистическата власт ограбването на България добива наистина разрушителни измерения.

Всички търсени на световния пазар български стоки като висококачествените ориенталски тютюни, розовото масло, концентратите на олово, цинк и мед и др. са системно плячкосвани от съветските окупационни власти.

Представителите на американското и британското командване в Съюзната контролна комисия в София непрекъснато протестират, че Съветите ги третират като затворници и не им позволяват да извършват инспекции из страната без въоръжен червеноармейски ескорт.

Американският журналист Чарлз Лениъс, който през трите окупационни години успява да изпраща репортажи за извършваните в България убийства, беззакония и грабежи, пише за предложената на София оферта от американски търговец на едро, поискал да изкупува висококачествени български тютюни по международни  цени.

Под натиска на съветските окупатори марионетното правителство в София се измъква от сделката под предлог, че ще разменя тютюна срещу памук заради спрялата поради липса на суровини текстилна индустрия. Тогава американският инвеститор предлага по 4 килограма памук за килограм тютюн. Офертата отново е отхвърлена. Скоро става ясна и причината - правителството на Отечествени фринт, изпълняващо волята на председателя на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов, е заменило българския тютюн за съветски памук в съотношение килограм за килограм. Малко след това на американските стокови борси се появява предложение на съветска външнотърговска компания да продаде големи количества български ориенталски тютюн на много висока цена. В същото време заместникът на Бирюзов докладва в Москва, че текстилните работници в Габрово ,,целували" докарания съветски памук, защото щял да им осигури поминък в условията на наложения на ,,победена България" съветски търговски монопол.

Най-разорително за българската икономика обаче се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и оръжия.

Ограбването продължава и след капитулацията на Германия. Дори премиерът Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила и исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат основание.

България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на страната за периода 1944 - 1947 г.

Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските военни архиви.

Участвалият в окупацията на България белоруски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната държава ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат  в СССР ,,колети" със заграбени в завладените страни вещи - войниците по 5 килограма, офицерите - по 10 кг , а генералите - по 15 кг.

https://www.vesti.bg/bulgaria/kak-chervenata-armiia-razgrabi-bylgariia-6092221
5
Чужбина / Доналд Тръмп
Last post by Panzerfaust - 15 July 2019, 15:26:27
Тръмп към конгресменки: Върнете се, откъдето сте дошли!

Президентът Доналд Тръмп се нахвърли вчера в Туитър срещу група цветнокожи представителки на Демократическата партия в Конгреса, като ги прикани да се върнат в страните, от които първоначално са дошли, вместо да критикуват САЩ, предаде Асошиейтед прес. Туитовете на Тръмп предизвикаха вълна от остро осъждане от демократите, които загърбиха разногласията си и единодушно заклеймиха изявленията на президента като расистки и опасно разединяващи.

Макар че не ги назова поименно, той явно имаше предвид членовете на Камарата на представителите Александра Окасио-Кортес, Илхан Омар, Рашида Тлаиб и Аяна Пресли, ингорирайки факта, че всички те са американски гражданки е само една е родена извън САЩ (Омар, която е от Сомалия).

"Толкова е интересно да се види как "прогресивни" демократически конгресменки, които първоначално са дошли от страни, чиито правителства са пълна и тотална катастрофа - най-лошите, най-корумпираните и неспособни където и да било по света, злобно казват на народа на Съединените щати - най-великата и най-могъща нация на земята, как да бъде управлявано нашето правителство", написа Тръмп.

Групата от четирите жени, смятани за прогресивните в Демократическата партия, станала известна в медиите като "взвода", редовно се изказва остро срещу президента, по-конкретно по имиграционни въпроси, но вялзоха в конфликт и с лидера на демократите в Камарата Нанси Пелоси.

"Защо те не се върнат, за да помогнат да се оправят тотално съсипаните и изнемогващи от престъпност места, откъдето са дошли", туитна Тръмп, като добави, че после могат да се върнат в САЩ и "да ни покажат как се прави това".

"Тези места силно се нуждаят от вашата помощ, колкото и бързо да заминете, няма да е достатъчно бързо", добави Тръмп. Сигурен съм, че Пелоси ще бъде "много доволна бързо да уреди безплатно пътуване", каза освен това президентът.

Пелоси отвърна на Тръмп, като заяви в Twitter: "Когато Доналд Тръмп казва на четири американски конгресменки да се върнат обратно в родните си страни, той потвърждава, че неговият план "Да направим Америка велика отново" винаги е целял да се направи Америка бяла отново".
https://www.dnes.bg/usa/2019/07/15/trymp-kym-kongresmenki-vyrnete-se-otkydeto-ste-doshli.416440?fbclid=IwAR3N77wQoG0LMqB6a4F0mVcYP8wOCc-9MEK





7
Великотърновски университет


Великотърновският университет ,,Св. Св. Кирил и Методий" е създаден през 1963 г. като Висш педагогически институт ,,Братя Кирил и Методий" във Велико Търново.

История

Основатели на Великотърновския университет са проф. Александър Бурмов и проф. д-р Пеньо Русев, които са съмишленици и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като ,,вербуват" свои колеги от София за ,,търновската кауза". Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите Георги Димов, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов, Станчо Ваклинов, Христо Данов, Велизар Велков, Страшимир Димитров, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, доцентите Галина Тагамлицка, Михаил Кац и ст. преп. Димо Минев.

Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността Света гора на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на 15 септември 1963 г. отваря врати вторият университет в България, с името Висш педагогически институт ,,Братя Кирил и Методий".

Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: ,,Българска филология", ,,Руска филология", ,,История" и ,,Изобразителни изкуства". През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10 - 15 хонорувани професори и доценти от софийски висши училища и институти на БАН.

От първите години на университета студентите вземат участие в национални и международни научни изяви - конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. ,,Наука и труд", а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника ,,Трудове на Висшия педагогически институт". Университета се разраства, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база. Появяват се първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

С указ на Държавния съвет на НРБ №586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. тогавашният държавен глава - Тодор Живков издава указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това знаменито събитие съвпада с международния научен симпозиум в чест на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет / ВТУ.

Университетът създава връзки със сродни университети: Лвов, Ленинград, Минск, Харков (СССР), Брешов, Нитра, Пилзен (Чехословакия), Хале, Берлин, Грайфсвал (ГДР), Краков, Катовице (Полша).

Днес Великотърновският университет разполага с девет факултета, четиресет и две катедри, шейсет и осем специалности, два педагогически колежа в Плевен и Враца, центрове в София, Пловдив и Добрич и над 18 хиляди студенти от България и чужбина. Обучава бакалаври, магистри и докторанти. Великотърновският университет ,,Св. Св. Кирил и Методий" е първото от големите български държавни висши училища. Всяка година Академичният съвет номинира един дипломиран възпитаник на Университета за присъждане на академична награда на Община Велико Търново в размер на 5000 евро.

Структура

Великотърновския университет"Св. Св. Кирил и Методий" е структуриран в 9 факултета.

Факултети

Филологически с декан: проф. д-р Ценка Иванова
Исторически с декан: проф. д.и.н. Иван Асенов Тютюнджиев
Юридически с декан: проф. дн Цветан Георгиев Сивков
Педагогически с декан: проф.дн Венка Петрова Кутева-Цветкова
Стопански с декан: доц.д-р Добринка Петкова Златева
Философски с декан: проф. д-р Даниела Христова Тасевска
Математика и информатика с декан: проф. д-р Мирослав Николов Гълъбов
Православен богословски с декан: доц. Евгений Русанов Николов
Факултет по изобразително изкуство с декан: доц. Борис Желев Георгиев

Филиали

Филиал Враца
Педагогически колеж Плевен
Департамент за езиково обучение




Университетска библиотека

Университетска библиотека отваря врати за своите читатели едновременно с откриването на Висшия Педагогически Институт във В. Търново на 15 септември 1963 г. Първоначалният фонд е изграден със съдействието на нашите първи дарители: Университетска библиотека към СУ ,,Св. Климент Охридски", Народна библиотека ,,Св. Св. Кирил и Методий", Първа гимназия ,,Св. Св. Кирил и Методий" - гр. В. Търново, Окръжен държавен архив, Читалище ,,Надежда" - гр. В. Търново, проф. Александър Бурмов, акад. Петър Динеков, проф. Николай Кожухаров, ст. преп. Димо Минев, Йордан Кулелиев.

Мисията на Университетска библиотека е осигуряване на библиотечното и информационното обслужване на образователния процес и научноизследователската дейност във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий". Целите, към които библиотеката се стреми, са свързани с постигане на оперативност, адекватност и пълнота при задоволяване на информационните потребности на нашите читатели.

За постигане на тези цели Университетска библиотека изгражда многоотраслов библиотечен фонд по профила на изучаваните във Великотърновския университет специалности.

Към момента той наброява над 380 000 библиотечни единици научна и учебна литература на български и чужди езици, включително над 42 000 тома периодични, редки и ценни издания, електронни носители на информация и други материали.


Университетско издателство

Великотърновският университет разполага с издателство, което носи името ,,Св. Св. Кирил и Методий", наследник на основаната през 1971 г. Печатна база, превърнала се през годините в основно университетско звено. Издателството е регистрирано в Националната ISBN агенция - София, с международен стандартен книжен номер 524 от 20 април 1992 г. Изпълнява програмата на университета за книгоиздаване и книгоразпространение, включва се в националния книжен пазар и съвременната българска книжнина. Издателството обезпечава текущия учебен процес на университета.

Появило се на книжния пазар преди повече от 15 г., през 1992 г., издателството се специализира в издаването на литература, профилирана за висшите учебни заведения. Годишно издава 70 заглавия: научна, научнопопулярна, учебна, учебно-помощна литература, списания и годишници. Изданията са насочени както към специализираната аудитория, така и към студентите, кандидат-студентите, учениците и всички ценители на българската книга.

Предимство е внедрената издателска система за малки тиражи при издаването на тясноспециализираните издания, за тестване на пазара чрез пилотни тиражи, както и възможността да се реализира печат при поискване.

Университетът издава студентски вестник ,,Университет".

https://bg.wikipedia.org/
8
Великотърновски университет ,,Св.св. Кирил и Методий"


Създаване и утвърждаване на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"

През есента на 1963 г. на историческия и живописен хълм "Света гора" във Велико Търново разтваря врати първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Наследил просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Най-напред той се нарича Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий". Създаден е с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 г. и утвърден с Указ N 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1964 г. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН.

Сред първосъздателите на Великотърновската Алма матер се открояват ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев - двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 г. извън столицата. Авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, те подбират първите университетски преподаватели и асистенти, "вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза", ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри.

Началото, като всяко начало, е трудно. "Важно есть, веднъж да будет начало" - повтарят първосъздателите на Великотърновската Алма матер думите на възрожденеца Софроний Врачански. Защото всички те са обладани от идеята да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух в своите ентусиазирани студенти. Защото редом до ректора чл.-кор.проф. Александър Бурмов и зам. ректора проф. Пеньо Русев са и останалите първостроители на великотърновското висше училище - все авторитетни представители на българската хуманитаристика по онова време - проф. Георги Димов, проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Дуриданов, проф. Станчо Станчев Ваклинов, проф. Христо Данов, проф. Велизар Велков, проф. Страшимир Димитров, проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Стоилов, доц. Галина Тагамлицка, доц. Михаил Кац, ст. преп. Димо Минев. До тях застават и новоназначените млади преподаватели и асистенти, спечелили първите конкурси: Александър Терзиев, Ангел Давидов, Блажо Блажев, Виолета Москова, Георги Данчев, Елена Квинто, Иван Буюклиев, Иванка Иванова, Иван Маринов, Маргарита Тачева, Николай Ковачев, Мариета Тончева, Михаил Михайлов, Никола Гелов, Никола Г.Николов, Станьо Георгиев, Янка Николова.

Пред ректорското ръководство и целия преподавателски състав стоят две основни задачи, формулирани от проф. Александър Бурмов в словото му при откриването на Висшия педагогически институт на 15 септември 1963 г.: "1. В Института да се подготвят висококвалифицирани специалисти - учители, научни работници и художници; 2. Институтът да се оформи като нов център на българската наука".

Създаването и утвърждаването на Великотърновското висше училище е сложен и динамичен процес, в който преподаването и усвояването на хуманитарните знания върви ръка за ръка с активна и продуктивна научноизследователска работа. В ускореното развитие на новия педагогически институт още през първите години учебната работа и обучението на студентите се допълват от значителни национални и международни научни изяви - конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. "Наука и труд", а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника "Трудове на Висшия педагогически институт". Паралелно с усвояването на академичните форми и методи на работа и усъвършенстването на учебния процес се появяват първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

В същото време расте броят на специалностите в Института, расте броят на студентите и преподавателите, продължава комплектуването на нови катедри, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база.

Само след осем години българската общественост и правителството считат, че във Велико Търново са налице предпоставките и условията, които дават облика на един съвременен университет. С указ на Държавния съвет на НРБ N 586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14.Х.1971 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това паметно събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум по случай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет.

През изминалите години Великотърновският университет наистина се утвърди като най-големият държавен университет в България извън столицата, като учебен и научен център с национален и международен престиж. С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в България, които новото време неотменно налага.


Мисия на университета

На основата на досегашните постижения и традиции на Университета, на активното международно сътрудничество, тясното партньорство с бизнеса и интензивна научно-изследователска и художественотворческа дейност, ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий":

- като международно призната институция служи на националните, регионалните и на местните обществени интереси и участва в световните образователни, научни и художественотворчески процеси;
- подготвя за нуждите на обществото, икономиката и частния бизнес и за нуждите на собственото си развитие пазарно ориентирани и обществено ангажирани висококвалифицирани специалисти, които да генерират прогрес и съобразно образователно-квалификационната си степен да се адаптират към социалния и културния живот в България и в различни страни по света;
- работи върху по-нататъшното създаване, усъвършенстване и утвърждаване на научно-преподавателски кадри, като системно и последователно развива собствена школа;
- осигурява единство на образователната, научноизследователската и художествено-творческата дейност, като предоставя иновативно и гъвкаво обучение на най-високо ниво и академична среда за студенти, докторанти и специализанти от всички възрасти и всякакъв произход;
- подпомага своите кадри за осигуряване на международно признаване на постижения в научноизследователската и художественотворческата дейност;
- осигурява разпространението, трансфера и приложението на знания и умения в полза на всички обществени слоеве и прослойки;
- поддържа и усъвършенства материално-техническата си база като условие за модерно, качествено и ефективно образование и наука, за съвременен живот и отдих;
- работи като основен образователен, научен и културен център, който развива иновационното мислене;
- развива предприемаческа дейност и инициативност и насърчава взаимодействието с бизнеса с цел подобряване на качеството на образование и работа.

http://www.uni-vt.bg/bul/
9



СЪРЦЕ СИ ЗА ЛЮБОВ ОТВОРИ И НЕДЕЙ МЕ СЛЕДИ


Ако те налегне дрямка.

Ако все така я караш под нечия сянка.

Ако ровиш във пръстта, като къртица

и като Пайнера лансираш цица.

Ако на любовта си жрица.

Ако песента ти е изпята.

Ако се правиш на поетеса непризната.

Ако не спиш нощта, деня.

Ако от злоба освирепя.

Ако не вярваш в Господ ти.

Ако гонят те вампири зли.

Ако съпругът ти изневерява

и любовта ти не признава.

Ако мислиш ден и нощ за слава.

Ако щастието те отминава.

Какъв човек си ми кажи?!

В стадото върни се ти

и.....овца бъди!

Тревичка си паси,

от вълка не се плаши

и блей си песента

на Ахат за Черната овца.

Ако ли пък не,

вземи се в две ръце

живот си промени,

мераци забрави.

Не допускай да си сянка.

Недей остава самка.

Със хората живей

и пей, не блей!



sekirata Zlobata choveshka ne ena Gospod greshka



sekirata Budi

поезия клипове А.Х.Т. sekirata cekupama

10


СЪС ТЕБ НЕ ВЛИЗАМ В СПОР,
С ПАРИ И ВРЪЗКИ СИ, ЗА ТЕБ ПОЗОР!


Със теб да споря, не ми е интересно,
за мен си никоя, известно
ли ти е че всичко зная
и няма вече да си трая?!
Ти не разбра ли -Не вървиш!
И недей мен да кориш.
Некадърна си жена,
съпруга, поетеса зла!
Стой във  твоето владение,
ти човешко си падение!

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
Pages1 2 3 ... 10