• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 19, 2019, 10:03 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 33
  • Latest: cesar
Stats
  • Total Posts: 9144
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 2
Guests: 9
Total: 11

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
D2 доста са сменили стила, тази песен е много по-алтернативна от старите с Деян, които бяха доста по рокенрол, това малко ми прилича на "Остава".

"Запорозький марш" (Вогнем і мечем)
2
Quote from: Лина on Today at 12:49 pmНаистина ли не може да се направи нищо относно увеличаване на основния среден панел в изгледа на форума?
Така де, да се махнат или намаля наполовина в ширина Recent& Stats, които са в дясната част на екрана за да се увеличи работния плот и да се чете по лесно.

Панелите можеш да ги изключиш напълно, горе вдясно има две бутончета [-][-] (едното е за левия панел, а другото е за десния), като щракнеш върху тях, панелите ще се скрият и няма да ги виждаш :)

Click  :arrow: 
3
Само едно нещо искам да напиша по този повод. Духовника, който посрещна на входа папата пред Светия синод и го изпрати до колата му после не спря да си гледа часовника - дали нарочно в знак на това "няма ли да ми се махаш от главата" или като признак на ниска култура, все едно.
Та чудех се, като е най - важно какво пише в духовните документите от 1054г. някъде там дали е упоменато задължително духовниците да носят златни часовници? Почвам да си мисля,че имат токова задължение.
И наистина последно дали тази схизма от 1054г. допуска папата да посети и целува ръка на патриарх от източноправославните църкви? Надали се е допускало, че е редно такова нещо, ама се случи.
4
Наистина ли не може да се направи нищо относно увеличаване на основния среден панел в изгледа на форума?
Така де, да се махнат или намаля наполовина в ширина Recent& Stats, които са в дясната част на екрана за да се увеличи работния плот и да се чете по лесно.
5
D2 Mars Official HD Video



Ела на Марс! #D2
6
Основаване на БАНИ през 1940 г.

През 1940 г. председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. проф. д-р Богдан Филов е и министър-председател на България. Той е виден български археолог, историк и изкуствовед, учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Следва класическа филология във Вюрцбург /1901/ и Лайпциг /1902-1903/, както и археология и римска история във Фрайбург /1904-1906/. Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното немско списание Klio Лайпциг. Богдан Филов е първият българин - директор на Народния археологически музей. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са изпратени да изследват тамошните паметници на културата. Член е на Управителния съвет на БАНИ /1940-1945/, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, и избран за председател на Академията, какъвто остава до октомври 1944 година.

По негово предложение БАН се трансформира с нов Устав в ,,Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданско сдружение. Причината за този акт е, че в България не се отдава достатъчно внимание на дейците на изкуствата и те не са получили достойно място сред българския национален елит. Новото име отразява точно съдържанието на нейната дейност, както и традициите, онаследени от Българското книжовно дружество, което предвижда разпространение на ,,науки, изкуства и художества".


БАНИ - 1944-1947 година Председател е акад. Димитър Михалчев

Акад. Димитър Георгиев Михалчев е виден български учен-философ-ремкианец и енциклопедист, блестящ публицист, далновиден политик и общественик. Председател на Българската академия на науките и изкуствата от 1944 до 1947 година. Професор в СУ "Св. Климент Охридски" от 1915 до 1947 година.
Ръководител на Съюза на тракийските дружества в България от 1918 до 1923 година.
Основател на сп. "Философски преглед".

Завършил Висшето училище в София (днес СУ "Климент Охридски"). Негов пръв учител и професор е д-р Кръстю Кръстев, вдъхновителят и създателят на литературния кръжец ,,Мисъл". По препоръка на Пенчо Славейков проф. Иван Шишманов го назначава за учител в София и го изпраща за 4 години на специализация в Германия. След завръщането си от Германия той е командирован за още известно време на специализация в Петербург, а през 1910 г., вече като член на ,,Кантовото дружество" в Берлин, бива избран и за редовен доцент в Университета в София. От 1915 до 1947 година е професор в СУ. Посланик в Прага от 1923 до 1927 година и пълномощен министър в Москва от 1934 до 1936 година и от 1944 до 1946 година.

Положил много усилия да предотврати закриването на Българската академия на науките и изкуствата от правителството на Георги Димитров.

Философският му спор с Тодор Павлов за неговата ,,Теория на отражението" допринася за неоправданите обвинения и нападки, че оглавяваната от него академия е ,,средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм".

Изпращането му като посланик в СССР през 1944-46 година оставя академията без своя председател, което се оказва фатално за нейното съществуване.


Разтурването на БАНИ през 1947г. и създаването на БАН като ,,партийно-държавна" научна институция

След 9 септември 944 г. членовете на БАНИ са подложени на политически репресии и гонения ( 25 души са изправени пред ,,народен съд", други са интернирани, трети разселени из страната), което на практика разтуря организацията.

На 18 юли 1946 г. правителствената подкомисия ,,За чистка във висшите учебни заведение и в БАНИ" уволнява от Университета ,,за великобългарски национализъм и фашизъм" следните редовни членове на БАНИ :
Професорите - Иван Странски, Стоян Романски, Петко Стоянов, Борис Илиев, Иван Батащлиев, Светозар Георгиев, Димитър Ярамов, Любен Попов, Славчо Давидов, Никола Дабовски, Константин Бобчев, Петко Венедиков, Георги Свраков, Янко Сираков, Асен Христофоров, Димитър Ненов, Храбър Попов, Пейчо Петров, Иван Ранков, Йордан Попстоичков, Гроздю Диков, Асен Петков, Петър Хаджи Димитров, Иван Саръилиев, Владимир Томов, Димитър Попиванов, Симеон Демостенов, Христо Тодоров, Иван Апостолов, Тодор Въжаров, Минчо Острев, Никола Ганушев и Трендафил Трендафилов
Доцентите - Александър Петров, Атанас Илиев, Борис Шантов.
Асистента - Борислав Примов
Едновременно с репресиите върху членовете на БАНИ, БКП организира политическа кампания срещу БАНИ. Тя се ръководи и направлява от Тодор Павлов, Христо Калайжиев, Кирил Драмалиев, Рубен Леви, Вълко Червенков и Георги Димитров. Те обвиняват БАНИ, че е проявявала ,,шовинистични тежнения" в услуга на тогавашните реакционни режими. Георги Димитров обвини БАНИ, че се е превърнала в ,,огнище на буржоазна идеология и на великобългарски национализъм и шовинизъм и че БАНИ е изродено в някакво издателско дружество недъгаво културно учреждение", което не съответства според тях на политическите реалности в страната.


Възстановяване на БАНИ през 2004 г.

През 2004 г. България водеше преговори за влизане в ЕС. Предстоящото и членство в ЕС изискваше да се пристъпи към реорганизиране на неунивериситетските научни институции в граждански сдружения по примера на Академиите в страните членки на ЕС. Това извика на живот идеята предложена от проф. д-р Григор Велев да се създаде инициативен комитет за възстановяване на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданска (неправителствена) научна организация закрита през 1947 г. в резултат на репресии на тоталитарния режим. В инициативния комитет се включиха: проф. д-р Григор Велев, проф. д-р Димитър Гоцев, доц. д-р Емил Александров, проф. д-р Карю Карев, журналистът д-р Илия Илиев.

Комитетът считаше за свой дълг: :
да разкрие историческата истина за несправедливото и незаконно закриване на БАНИ като неправителствена организация и да порицае репресиите срещу нейните членове по време на тоталитарния режим.
да възстанови БАНИ като гражданска организация, която да се превърне в ,,Асоциация на учените от българските университети" и своеобразен ,,клуб на българския научен и културен елит".
7
Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)


Сайт на БАНИ: https://basa.bg/index.php/

Българска академия на науките и изкуствата (съкр. БАНИ) е сдружение с нестопанска цел регистрирано през 2004 г. от проф. д-р Григор Велев, проф. д-р Карю Карев, проф. д-р Димитър Гоцев и д-р Илия Илиев в Хасковския съд. През 2006 г., на първото Общо събрание на БАНИ, е приета структурата на сдружението и избран за председател проф. д-р Григор Велев. След изтичането на 5-годишния му мандат през 2011 г., Г. Велев е избран отново за председател на сдружението. След есенната сесия на Общото събрание на БАНИ през 2015 г. в сдружението членуват 420 члена.

Членовете на сдружението ползват почетни звания ,,академик" и ,,член-кореспондент" по подобие на БАН и други академии в Европа.

Цели
Основната цел на БАНИ е залегнала в устава и посланието - да обединява усилията на научния и творчески национален елит в служба на Отечеството.

Ръководство

Общо събрание (ОС)
Председател на БАНИ
Управителен съвет
Управителният съвет на БАНИ включва Председателя на БАНИ, Председателя на ОС, подпредседателите по отделения за наука, изкуство, гражданско общество, главния секретар, секретарите на ,,Международни отношения и връзки с обществеността", ,,Наука" и ,,Изкуство".
Академичен съвет - състои се от 25 души, избрани от Общото събрание
Контролен съвет - състои се от 5 души, избрани от ОС
Комисия за номинации - наука
Комисия за номинации - изкуство
Комисия за номинации по въпросите за гражданското общество

Структура

БАНИ се състои от 3 отделения: Наука, Изкуство и Гражданско общество.

В отделението ,,Наука" има 8 научни центъра:

Научен център ,,Медицина" с пет научни института: ,,Вътрешни болести", ,,Хирургия", ,,Обществено здраве и здравен мениджмънт", ,,Лабораторна медицина", ,,Стоматология". Към центъра функционира Български лекарски форум и се издава сп. ,,Българска медицина".
Научен център ,,Българска национална стратегия" с три научни института: ,,Българска национална доктрина", ,,Балканистика" и ,,Национална сигурност на Република България".
Научен център ,,Българистика" с три научни института: ,,Български език и литература", ,,Българска национална история" и ,,Културология".
Научен център ,,Образование, национално и гражданско възпитание" с два научни института: ,,Образование" и ,,Национално и гражданско възпитание".
Научен център ,,Земеделие и биотехнологии" с четири научни института: ,,Почвознание", ,,Агрономия", ,,Животновъдство" и ,,Ветеринарна медицина".
Научен център ,,Икономически изследвания и стратегии" с един научен институт - ,,Икономически анализи и прогнози".
Научен център ,,Социални и хуманитарни науки" с два научни института: ,,Социология" и ,,Демография".
Научен център ,,Инженерно-технически науки" с два научни института: ,,Космически изследвания" и ,,Инженерни технологии".

В отделението ,,Изкуства" има пет творчески центъра:

Творчески център ,,Театрално, цирково и киноизкуство" с три творчески института: ,,Театрално изкуство", ,,Цирково изкуство" и ,,Киноизкуство".
Творчески център ,,Музика и танци" с четири творчески института: ,,Класическа музика", ,,Поп музика", ,,Фолклорна музика" и ,,Танци".
Творчески център ,,Изобразително изкуство" с два творчески института: ,,Изобразителни и пластични изкуства" и ,,Изкуствознание".
Творчески център ,,Поезия, белетристика и литературна критика" с три института: ,,Поезия", ,,Белетристика" и ,,Литературна критика".
Творчески център ,,Журналистика" с два творчески института: ,,ТВ журналистика" и ,,Прес журналистика".

В отделението ,,Гражданско общество и държавност" има почетни членове - Доктор хонорис кауза, Първа степен, Втора степен, Трета степен, и Колективни почетни членове:

Академичен мъжки хор ,,Гусла"
Асоциация на българите по света
Сайт ,,Аssobulg"
Вестник "Целокупна България"
Вестник ,,Светилник на македонските българи"
Световен парламент на българите
Сдружение ,,Братство на строителите на нова България"
Национален комитет за защита на съдбата на Западните покрайнини
Комитет за защита на председателя на сдружението ,,Български човешки права" в Гърция Никола Стоянов
Фондация ,,Паметници на българската слава"

Клонове в страната

Клон София
Клон Пловдив
Клон Варна
Клон Стара Загора
Клон Плевен
Клон Велико Търново
Клон Бургас
Клон Благоевград
Клон Габрово
Клон Шумен

Форуми

Български лекарски форум
Български граждански форум
Български музикален форум
Дискусионен форум
Академичен камерен театър
Академичен театър на ,,Българското слово"

Издателска дейност

- Mонографии и книги:

,,Диктатура, терор, геноцид и шовинизъм" - акад. проф. д-р Григор Велев
,,Международно право на защита на културно-историческото наследство" - акад. д-р Емил Александров
,,Българска национална история" - том първи от петнадесеттомната поредица под редакцията на допис. член проф. Пламен Павлов
,,Покани ме дяволът..." - том първи от тритомната антология на българската поезия - допис. член Йордан Каменов
,,Българската национална кауза (1762 - 2012)" - акад. проф. д-р Григор Велев

- Научни списания

Сп. ,,Българска медицина" - гл. редактор акад. проф. д-р Филип Куманов
Сп. ,,Български месечник" - гл. редактор акад. Румен Леонидов
Сп. ,,Летописи" - гл. редактор акад. проф. д-р Миладин Апостолов
Сп. ,,Български икономически преглед" - гл. редактор акад. проф. д-р Георги Маринов

Асоциирани стопански организации

Стопански холдинг ,,БАНИ "-- включва следните стопански организации:
,,Агроконсулт" ООД
Импресарска къща ,,Българска музика" БАНИ ООД
Национален академичен учебен център БАНИ ООД
Национален медицински консултативен център БАНИ ООД
Издателска къща ,,Богдан Филов" ООД


БАНИ има 136 участия на свои членове в национални и международни научни форума, като трима академици са гост-лектори на международни научни форуми. Направени са 106 публикации, от които 29 в престижни чуждестранни списания.

https://bg.wikipedia.org/
8
Жестокостта на Ивайло - битката при Девина


През втората половина на XIII век България навлиза в период на криза - политическа, социална и икономическа. Макар татарското настъпление от север и ежегодните рейдове на степните бойци да имат значителна роля за тежката обстановка, те съвсем не са единствените фактори.

Засилването на Никейската империя, достигнало своя апотеоз с възстановяването на Византия през 1261 г., коренно изменя обстановката на Балканите. Никейците успяват в рамките само на няколко години да неутрализират голяма част от завоеванията, реализирани от Йоан Асен II и бързо се налагат като водеща военна и политическа сила на Балканите. Впоследствиe техните ходове водят до трайно отслабване на българската държава - процес, който е временно забавен през първите години на царуването на Константин Тих Асен (1257-1277 г.). Двадесет годишното му управление често е определяно като безлично, но историческата действителност е друга.

Между 1257 и 1272 г., Константин Асен успява, макар и с цената на много жертви, да задържи византийската заплаха от юг и да стабилизира българската държава с оглед засилването на Унгария на северозапад и Сърбия на запад. Злощастното осакатяване на царя и успешната задкулисна политика на царица Мария Кантакузина водят до период на междуособици, използван и от византийците, които чрез своите династични връзки със Златната орда, издействат засилване на татарските набези срещу североизточните български земи. В тежката обстановка България става арена на кървава гражданска война, в която разбунтувалото се население на източните български земи издига за цар Ивайло. Селската войска успява да разгроми армията на Константин Асен и царят пада убит, а водачът на бунта е издигнат като нов владетел от Мария Кантакузина, винаги готова да преобърне всяка критична ситуация в своя полза.

В края на 1278 г., Ивайло е принуден да се укрепи в Дръстър, за да избегне мащабен татарски набег от север, докато византийска войска, водена от Йоан Асен III (внук на Йоан Асен II, който живее в изгнание във Византия - бел.авт.), достига Търново и е допусната в престолния град от столичната болярска клика. Междувременно, в началото на зимата, татарите са принудени да се изтеглят и в ранните месеци на 1279 г. Ивайло застава под стените на Търново. За да спаси своето протеже, византийският император Михаил VIII Палеолог изпраща десетхилядна армия в България, която да разбие бъдещия цар и да циментира владетелската позиция на Йоан Асен III. В тази ситуация, Ивайло правилно преценява, че ромейските войски, водени от протовестиария Мурин, са основна заплаха.

Под знамената на Ивайло са останали малко бойци в сравнение със силите, с които разполага година по-рано. Колко голяма е армията му можем само да гадаем, но е доста вероятно да не надвишава 5 000 души. Предимството ѝ е, че е съставена от ветерани. Част от тях следват Ивайло още от началото на бунта му, други са от царската армия, част от която следва Ивайло в Дръстър. Интересен контингент са група татарски наемници, водени от Касим бег, които се присъединяват към Ивайло в  края на 1278 г. Българите имат предимството да познават терена и да имат възможност да подберат най-подходящото място за пресрещане на вражеската войска.

Войските на Мурин навлизат в Котленския проход и през юли 1279 г. се разполагат на лагер край крепостта Девина. Крепостта се намира в български ръце и Мурин решава да я обсади и превземе за да подсигури теила си. Гарнизонът на крепостта не надхвърля 1000 души, но е достатъчно голям за да окаже решителна съпротива и да спечели време на Ивайло да обходи врага. Мурин не успява да организира адекватно разузнаване и сериозно подценява опонента си. Това дава възможност на Ивайло да придвижи силите си през гористите склонове на Стара планина, без да бъде забелязан.

В утрото на 17 юли 1279 г., Ивайло задейства своя план. Войските му, вероятно разделени на три отряда (следвайки изпитаната стратегия, датираща още от времето на Първото българско царство - бел.авт.), атакуват византийските позиции, а добре координиран излаз на девинския гарнизон завършва пълния периметър на атаката и в крайна сметка вражеските войски биват напълно обкръжени. В започналата сеч половината армия е избита, а останалите са взети в плен.



Именно в този момент Ивайло взема решение, което вероятно шокира съвременниците. Той заповядва всички пленници да бъдат избити до последния човек. От днешна гледна точка такова решение изглежда варварско и жестоко. Не така стоят нещата погледнати от тогавашната перспектива. Ивайло стои начело на армия, която е ограничена по размер, няма ясна продоволствена база и се намира притисната между враговете в Търново, подкрепящи Йоан Асен III и византийците. Размерът на пленената византийска армия повече или по-малко съвпада с броя на цялата Ивайлова войска.

Всичко това означава, че българите нямат адекватен начин да охраняват толкова много пленници. Пред Ивайло остават три възможности. Първата и най-непрактичната е да се опита да поведе пленниците си на север от Балкана. Както стана дума, това решение е неадекватно защото охраната на подобен брой мъже е невъзможна с наличните средства. Нещо повече, това означава няколко хиляди ромеи да бъдат свободно допуснати в Мизия без реална възможност за тяхното затваряне или контролиране. Втората опция е ромеите да бъдат разоръжени и пуснати да се завърнат в Тракия. Това означава, че само в рамките на няколко седмици, тези войници могат да бъдат превъоръжени и изпратени да потърсят отмъщение от Ивайло и бойците му. Последната възможност е армията да бъде заличена, като по този начин василевса бъде лишен от едно значително количество хора, а Ивайло ще получи възможност да действа свободно.

Други лидери вероятно биха потърсили различно решение, но Ивайло още от началото на своя бунт се показва като безмилостен и непреклонен водач, който се стреми да не дава втори шанс на враговете си. Поради тази причина, византийските войски са избити до последния човек.

Едно събитие, което помага да се изяснят мотивите на Ивайло, се разиграва само месец по-късно. На 15-ти август, българите разгромяват втора византийска войска, начело с протовестиария Априн, наброяваща около 5 000 души. Тя вероятно е изпратена като подкрепление за силите на Мурин. Ивайло несъмнено е научил за тази втора войска и е решил да разгроми враговете си по отделно. Същевременно, с оглед идващата втора вражеска армия, оставянето на няколко хиляди ромейски войници, които биха могли да я подсилят, противоречи на всякаква военна логика. Логично, българският пълководец избира да ликвидира враговете за да гарантира собственото си стратегическо и тактическо предимство. Не бива да се подценява и моралният ефект, който новината за избиването на 10 000 души има върху враговете на Ивайло - както в Търново, така и сред напредващите войски на Априн. Несъмнено съдбата на Мурин и хората му изиграва решаваща роля за постигнатата втора победа над ромеите през август.

Въпреки постигнатите успехи, силите на Ивайло са изчерпани от постоянните походи и битки. Йоан Асен III е прогонен от Търново, но на негово място болярите избират един от своите - могъщия феодал Георги Тертер. Останал без достатъчно поддръжници, изправен пред враждебността на населението - твърде уморено от войни, за да го подкрепи, Ивайло разпуска армията си и с малцина свои следовници бяга на север от Дунав, където търси убежище при своя стар враг хан Ногай. Ивайло се надява да договори помощ от татарите, но византийските дипломати в двора на Ногай успяват да се възползват от по-изгодната си позиция и уреждат по време на едно пиршество бившият български цар да бъде посечен.

През годините образът на Ивайло често е идеализиран и представян в романтична светлина. В действителност, въстанието на Ивайло, макар и продиктувано от тежките социални и политически условия, има изключително пагубно влияние върху развитието на България. Държавата е разорена и обезкървена, а централната власт е фактически ликвидирана. Смъртта на Константин Асен - последният стабилизиращ фактор в България, води до дезинтеграция, безвластие и издигане на множество локални политически центрове, които обезличават властта на Георги Тертер в Търново.

Татарските набези се засилват още повече и в края на века, България е унизена напълно с издигането на Чака за цар (бел. ред. - по-различно мнение има проф. Пламен Павлов, който е автор на статията ,,Бил ли е български цар татаринът Чака?
"). Едва през 1300 г., с възкачването на Теодор Светослав, част от негативите, породени от Ивайловото въстание ще бъдат преодолени. Други - като отнетите български земи в Македония и Тракия остават като окончателна загуба за Второто Българско царство.

Когато оценяваме миналото, трябва да правим ясно разграничение между Ивайло и неговите индивидуални качества - решителност, безкомпромисност, и несъмнен пълководчески талант и дългосрочните последици от неговото управление. Макар подвизите на бойното поле да са важни за паметта на индивида, резултатите от войните са онова, което предначертава съдбините на народите.

https://bulgarianhistory.org/bitka-pri-devina/
9
Тангра - Богатство:

10
За Форума / Re: Welcome to SMF!
Last post by Hatshepsut - Today at 05:54 am
Моето представяне на нашия форум в Българската секция на SMF Community:

https://www.simplemachines.org/community/index.php?topic=567822.0
Pages1 2 3 ... 10