Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Topic started by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:17:48

Title: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:17:48
Таня Симеонова

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_20_10_18_9_12_53.jpeg)

Таня Симеонова е съвременна българска поетеса, известна и с псевдонима ambarr.
Родена е в гр. Дебелец, но от 12 години живее и работи в Перник. След инцидент, в период на вътрешни борби и колебания, започва да пише стихове. Първата ѝ стихосбирка ,,Отровения " излиза само година след началото на творческата й дейност. ,,За мен поезията е моя живот, моя свят. Във всеки стих влагам част от душата си", споделя Таня Симеонова.

"Научих се да не вярвам на думи. Отдавна за мен те нямат значение... Думите са просто начин да чуваме каквото искаме... Действията са в действителност израз на нашите чувства. И колкото и силни да са думите не могат да измият вината ни. Няма как да премахнат болката, нито да избършат сълзите. Има неща които не се лепят. Има част от нас , която умира и никои думи не могат да я върнат... Лесно е да кажеш "Обичам те", "Липсваш ми", "Грижа ме е за теб"... Но има ли значение какво казваш, ако това което правиш не е достатъчно... Връзките се прекъсват не защото не сме говорили, а защото не сме чувствали... А думите са само начин да успокоим съвестта си..." Таня Симеонова


Фейсбук-страница на Таня Симеонова:

https://www.facebook.com/Ambarr (https://www.facebook.com/Ambarr-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F-235133170000150/)

Профил на Таня Симеонова в сайта "Откровения":

https://otkrovenia.com/bg/profile/ambarr
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:21:59
Нощни сенки

Преплитат се сенки в нощта
и вятърът стене във клоните.
Отронва се тихо сълза.
Нахлуват в главата ми спомени

за минали нощи и дни,
любови, отдавна изстинали,
зараснали рани, лъжи
и думи, отекващи в нищото...

Обхваща ме бавно тъга - 
градът е тъй чужд и далечен,
но стапя се тя без следа,
щом моето име прошепнеш.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:22:31
Нежно

Нарисувай ме с миг от безкрая,
запечатай го с лунна тъга,
запази го във спомен омаен,
заключи го за нас с вечността...

Поведи ме по тайни пътеки,
заведи ме в незнайни земи,
изтъчи ми от слънцето дрехи,
украси ги със прах от звезди.

Погали ме със устни, не спирай,
докосни с нежност мойта душа...
Потанцувай със мен във всемира
като гълъб, дошъл с любовта.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:23:07
Чакана нежност

Вече нямам желание за фриволни обрати
и не търся под камъни скритата нежност,
не обличам във смисъл отминали дати,
и не виждам във залеза обич обречена...

Вече трудно забравям надути насмешки,
незаслужена грубост от неканени хора,
не понасям лъжи непризнати и грешки,
и със никого вече не искам да споря..

Вече нямам желание! Стига ми толкова!
Ще забравя онази тъга безнадеждна...
Без фриволни обрати и сложни условия
искам искрена обич и чакана нежност!
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:24:02
Не боли от любовта...

Аз знам, че не боли от любовта...
Болят съмненията, грешките, лъжите...
Боли, когато сме сами в нощта
и крием зад усмивката сълзите...

Боли, когато мрачен е денят
и вместо обич укори получим...
Присъдите тогава най-болят
и право във сърцето ни улучват...

А нужна ни е само топлина,
прашинка обич за едно начало...
Животът пълен е със мънички неща...
От липсите им много е боляло...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:24:35
Избрах те

Избрах те да останеш с мен. Недей ме пита
защо поисках теб, а просто замълчи...
Недей да мислиш. Времето отлита
и може всичко между нас да заличи.

Не те обсебвам. Само те обичам.
Достатъчно ми е, че ти си в моя ден.
Не искам клетви. Няма да се вричам.
На мен ми стига днес да си до мен.

Не искам друго - само да те гледам,
да те докосвам нежно искам аз,
да те целувам като за последно,
да грее оня огън между нас...

Не питай нищо. Само ме обичай.
Не чакай този миг да отлети.
Знам, любовта любов привлича.
Без обещания, завинаги със мен бъди!
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:26:17
Самота

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.

Извива се под плача тих, зловещ
душата ми, боляща от заблуди.
За нея ангел в храма пали свещ,
а дяволи измъчват я до лудост.

Свирачът бавно песента реди,
в мъглата сива бягат самодиви...
Душата ми от самота крещи
когато в полунощ светът заспива..

https://otkrovenia.com/bg/stihove/samota-472
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 October 2018, 21:28:23
Когато си отида

Във сянката на уж забравен грях
не исках с фалш, лъжи да ,,оцелея".
Животът ми бе пъстър карнавал,
а аз сама, над бездната се реех...

Разхождах се по тънкото въже
и често във съмнения се губех...
Душата ми, с разбити колене,
се носеше с криле на пеперуда...

Понякога откъсвам малък стих
от вишната, във нощи теменужни,
за да докосна нечии души,
да знам, че още някъде съм нужна...

В сърцето си не пуснах суета,
изхвърлих и ръждивата позлата...
Не исках да съм Омир, а жена,
изпепелена от едно горещо лято...

Не се окичих с лаврови венци,
в измамна слава аз не се оплетох...
Когато си отида, ще съм вик,
мъничък славей с трън, забит в сърцето...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/kogato-si-otida-7
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 21 October 2018, 06:51:16
Откровение

Всяка сутрин се будя до теб
и забравям за всички съмнения.
Двама крачим в живота нелек
без да слушаме хорските мнения...

И понякога често грешим,
не светци, с теб сме истински хора...
Няма къща без огън и дим,
идеалните нека да спорят!

Остаряваме бавно сега,
но гори оня пламък в очите...
Вече влезе във нас есента,
вплита зимата сняг във косите,

но ти пак днес ме гледаш пленен
и навярно това е защото
всяка сутрин се будиш до мен,
и ми носиш кафето в леглото...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 21 October 2018, 06:54:01
Нощна алегория

Илюзии прашни, мираж уж красив,
лъжи разпилени в нощта,
мониторът свети във мрак полусив
потънал във тиха тъга ...

Във стаята тъмна танцуват мечти
дочули отминал рефрен.
Градът уморен от несбъдване спи,
сънува той новия ден...

Звездите изгряват зад облак свенлив,
аз тръгвам по Млечния път,
препява в тревите щурецът щастлив,
копнее за обич светът...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 21 October 2018, 06:54:43
Ти знаеш ли колко е малък светът

Ти знаеш ли колко е малък светът...
Събира се в шепа човечност,
в изплакана, скрита, самотна сълза,
в надеждата тиха и вечна,

във мънички думи, когато болим,
и сякаш душата ни сгряват,
когато сме тъжни, когато не спим
и спомени само остават...

Светът е направен от малки неща,
от капчица обич, но чиста,
изпълнен е с вяра, мечти, доброта...
Ще бъде!
Ти само поискай...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 26 October 2018, 07:04:21
Случайна среща

Попита ме добре ли съм сега.
Усмихвам се, привидно съм щастлива.
Тъгата, изранената тъга -
научих се с лъжа да я прикривам.

А исках да крещя: ,,Не съм добре!
Не може никой друг да те замести!"
Не казах нищо... Тръгнах си от теб.
Да те излъжа? Толкова е лесно...

Но как да лъжа себе си, не знам.
Светът е тъжен като празна стая.
Не те попитах още ли си сам,
макар да знаех, че дошъл е краят.

Не те погледнах. Само си мълчах.
Не зная ти разбра ли, че ми липсваш.
А там, под мълчаливия ми страх,
един въпрос за кой ли път увисна.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 10 November 2018, 20:39:00
Копнеж

Докоснах с пръсти тази нощ небето.
Изгубих се в две влюбени очи.
Намерих всички думи там, където
събирах в шепи нашите мечти.

Забравих за съмнения и тайни.
Потърсих те в красивата луна.
Заведе ме до кътчета незнайни,
в които бях единствена жена.

Потънах в теб безпаметно и лудо.
Помилва с устни моето лице.
Сънувах ли? Не исках да се будя,
опитомена в твоите ръце.

Сега съм тук, изгубена в теб цяла.
Със щастие ориса моя ден.
Една любов почука закъсняла,
и този свят възкръсна прероден.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 17 November 2018, 06:32:58
Обичам!

На нощта тъмна, пленница бях.
Сутрин в шепи сълзите събирах,
на звездите сред лунния прах,
под плача на вълшебната лира...

Във годините белези вших.
Всяка кръпка отваряше рана.
И мечтаех за обични дни,
но отдавна в тях сякаш ме няма...

Днес нанизвам на тънко конче
обич тиха от цвят на кокиче.
Ще вплета във мечта на дете
най - желаната дума - Обичам!
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 November 2018, 06:17:08
Отива ми...

Отива ми среброто във косите...
Красива съм дори през есента...
Все още вечер гледам към звездите
и ставам сутрин винаги с мечта...

Не се страхувам, че ще остарея,
защото старостта не е за мен...
щом мога да обичам, да копнея,
с усмивка щом започва моят ден...

И може би такава ще остана
през зимата... И няма да боля...
От обичта ми ще е тя огряна,
постлана с топли спомени от есента...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 21 November 2018, 07:38:20
Ще дойда тихичко в съня ти

Ще дойда тихичко в съня ти
със бурята и снежната тъга...
И ще осмисля аз деня ти,
преминала през цветната дъга...

Ще те целуна лекичко във мрака...
Ще те погаля нежно със ръка...
Вълшебен спомен там красив ще чака
и омагьосан, в плен ще спи града.

Ще те докосна с моята въздишка,
ще чуеш моя неизвикан зов...
Ще се събудиш с грейнала усмивка,
потънал цял във моята любов.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 01 December 2018, 07:32:12
Случена любов

Зачената във люлка от мечти
една любов поиска да се случи.
Плетеше паяк лунни тишини
във ранна есен над пресъхнал ручей.

Стоях сама, на труден кръстопът,
а грешките ми бяха огледало,
избухна във съмнения светът,
събуди вяра в болка преболяла...

Прегърнах я, забравила страха
и непознатото отново бе познато...
Към мен ръце протегна любовта,
роди се в есента горещо лято!
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 06 December 2018, 19:59:46
Прераждане

Бях в ада и не виждах светлина,
и всяка нощ мечтаех да си тръгна.
Осъдена, виновна без вина,
назад не можех вече да се върна...

Сънувах само слънчеви лъчи.
Тук всичко от години беше спряло.
Едничка самотата - да горчи,
бе край на всяко истинско начало.

Покриваше ме лепкав полуздрач,
оплетох се във спомени и грешки,
а времето бе просто зъл пазач
на всички мои слабости човешки.

Не виждах смисъл пак да продължа
и не намирах път, за да си тръгна.
Но някак си надеждата сама
във моята тъмница се промъкна.

Потърсих вяра и се преродих -
бях пак добра и влюбена, и бяла...
От сто живота в песен и във стих
един събрах. И бях отново цяла.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 10 December 2018, 15:05:10
Девойката, която не ти постла легло...

Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!

Не те обичах никога така,
с изгарящата страст на пеперуда,
но беше смисъл, мъдрост, светлина,
и пристан тих в морето от заблуди!

Сега целуваш моите ръце
и тази нежност води ни към рая...
Без задни мисли, обич на дете,
онази, безусловната, до края!
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 14 December 2018, 20:43:53
Среща с непозната

Не ме докосвай - ще се разтопя.
Отдавна станах ледена кралица.
Живея тъй далеко от света...
Не искам никой пак да ме обича.

Сама съм и така ми е добре -
без драми, без сълзи и без раздели.
Над мен е само ледено небе,
а спомени са моята постеля.

Така минават дните ми във сън,
не се нуждая вече от копнежи...
Знам колко мрачен е светът навън,
от фалш и от игри натаралежен.

Не ми споделяй своите мечти.
Това е просто среща с непозната.
Една целувка ще ме разтопи...
Но кой ще залепи след теб душата ми?...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 24 December 2018, 21:09:47
Вълшебен нека да е пак светът

В живота ми ти влезе, без да питаш.
Не те поканих. Просто ме откри.
Намери ме след дългите си скитания,
след многото изгубени мечти.

Аз не очаквах нищо и не исках нищо.
Не те погледнах даже... Не копнях.
Душата ми без думи ти разнищи,
открадна моя сън и моя смях...

Сега зависима съм... Само, само твоя...
Без минало, без бъдеще, сама....
Не си отивай, дай ми пак покоя...
След зимата - върни ми пролетта...

Накарай ме да се почувствам цяла,
да имам смисъл, да намеря път...
Ела при мен, любов, ти, закъсняла...
Вълшебен нека да е пак светът...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 25 December 2018, 15:59:34
Зимна картина

Удавени във лунната тъга,
заспиват уморени днес боите.
В палитрата будува любовта
и в спомените морна нежност вплита...

Рисуваш ме по памет с тънък скреж,
ефирна до прозрачност, в сън изгряла.
На устните копнени щом се спреш,
ще се превърна пак в снежинка бяла...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 05 January 2019, 19:51:07
Остани

Болях и преболявах, и се губех
във спомени, във грешки, във вини.
Сега съм тук, пак същата, но друга.
Аз искам да ми кажеш: ,,Остани"...

Пак искам да ме караш да се смея -
единствена сред хиляди жени.
От любовта ти цялата да грея,
додето тихо шепна: ,,Остани".

Да ме докосваш с оня поглед влюбен,
изпепеляващ тънките ми дни,
да те сънувам в нощи непробудни,
но и в съня да казвам: ,,Остани".

Не казвай нищо, просто ме обичай
през спомени, през грешки и вини -
изгубено в очите ти момиче,
което ти помоли: ,,Остани".
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 05 January 2019, 19:52:09
Днес се събудих с твоето обичане

Днес се събудих с твоето обичане.
А беше още сутрин, беше хладно...
Със погледа си бавно ме събличаше
и пиеше ме с устните си жадно...

Не можех даже дъх да си поема
от пламналото огнено желание...
От тази страст бях цялата пленена...
Ти ме прегърна с нежни обещания...

Докоснахме с теб рая и небето,
а слънцето показваше се сънено...
От лунен лъч аз дрехи ти изплетох...
С любовен грях бе утрото изпълнено...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 14 January 2019, 07:36:48
НЕтенденциозно!

По бузата ми тихо днес
една сълза се свлече...
Тя беше моят ням протест,
гневът ми разсъблечен.

Тя беше стон, заглъхнал тук,
но сцепил тишината -
две думи, зли като юмрук,
забили се в душата ми!

Сълза невидима бе тя,
но казах всичко с нея!
Във друго време отлетя
Ромео с Дулсинея...

Но аз във мир оставих тук
обидите корави.
Единствен Господ, никой друг,
присъдите раздава!
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 19 January 2019, 10:03:24
Закъсняла среща

Ще те открия някога пак там,
в света на моята измислена реалност,
когато ти ще бъдеш много сам,
а аз отново ще съм твоя тайна.

Ще заблестят покрити с лунен прах
усмивките ни, вече остарели,
косите ни, посипани със сняг,
и чувствата ни, малко закъснели...

Ще се отрони сигурно сълза,
а после тихо с теб ще се прегърнем.
Аз ще си тръгна пак сама в нощта,
но може би в съня ти ще се върна.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 19 February 2019, 06:46:57
В душата ми е зима

В душата ми е зима и вали.
А колко си мечтая да е пролет!
В душата ми е тъмно и боли,
а вън са първите кокичета наболи.

Не искам да съм пареща сълза
и само във тъга да се обличам.
Аз искам пак да вярвам в любовта,
да те желая, без да се отричам.

Да бъда с теб без "може" и "дали",
без всеки цвят от мен да се отрони...
Душата ми е зима и боли,
но знам че утре тя ще бъде спомен.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 19 February 2019, 06:51:04
Понякога...

Понякога не спира да вали
в душата ми.. и всичко се обърква...
Понякога от липсите боли...
Понякога и... любовта си тръгва...

Понякога не мога да заспя...
Понякога не искам да се връщам
във спомените пълни със тъга,
със призраци и празни, тъмни къщи...

Понякога не търся вече път,
не виждам изход, няма и начало...
Понякога обидите тежат...
Понякога не мога да съм бяла...

Понякога не спира да вали
в душата ми... и нещо в мен умира...
Понякога от липсите боли,
във тъмнината пътя не намирам...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 26 February 2019, 21:46:05
Празнотите запълних със нежност!

Черни дни, нощи пълни със страх,
без любов! - само думи отровни...
Бях ли нечия, или не бях...
Сън ли беше?... Не искам да помня!

Не любов, беше само война
и присъда без съд и надежда...
Бях разбита... Не сведох глава!
Тръгнах смело! Назад не погледнах.

Кой ще върне усмивката, кой
на лицето ми... Всичко изплаках...
Заличих те! Бе изборът мой!
Сложих кръст и си тръгнах! Не бягах!

И сега не поглеждам назад,
в тъмнината не търся човечност...
Беше грешка. Не чувствам вина!
Празнотите запълних със нежност...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 07 March 2019, 07:25:28
Съвсем реална приказка

Все се борим със вятърни мелници,
а сме крехки и нежни жени,
вечно бързаме в трудните делници,
все отричаме, че ни боли...

Даже вече не помним какви сме,
няма време дори да тъжим.
И животът прилича на приказка
от ония на братята Грим.

Неусетно отлитат годините,
натежава по нас есента,
но в сърцата ни още я има
и през сълзи дори любовта.

Още имаме нужда от някой
да ни стопли през зимните дни
и да знаем, че още ни чакат
и че няма да бъдем сами.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 10 March 2019, 20:43:27
На...

За мен да те обичам беше лесно.
Не беше лесно после да простя.
Лъжата някак плъзна като плесен,
разяде тихо моята душа.

И после всичко беше по-различно.
И някак преобърна се света.
Отиваха си нощите - безлични,
и дните, по-жестоки от смъртта.

Не исках нищо и не вярвах в нищо
на зимата под покрива студен.
Омразата живота ми разнищи
и цялата ми същност взе във плен.

Но днес стоя до теб и пак те гледам,
пак грее нежност в моята душа.
Простих ти всичко, слънцето доведох.
Знам, че с теб живота си ще продължа.
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 14 March 2019, 22:27:12
Превръщам се във прах

Превръщам се във прах, във минало
и в спомен...
Превръщам се във пареща сълза,
в случаен странник във нощта, бездомен,
потънал във безкрайна самота...

Боли ме всяка мисъл, всяка дума,
боли ме всеки час и всеки миг...
Остава само болка след любов безумна...
След мен остана неизплакан вик!

Остават само две следи във мрака,
две молещи и чакащи ръце...
Не чакам никой... Никой не ме чака...
Заключих вече своето сърце.

Навярно някой ден ще се събудя
щастлива, влюбена... Отново ще горя...
А може би ще се превърна в чудо...
В друг някой ден...

Днес мога само да боля...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 12 May 2019, 23:32:37
Среща

Малко топлина, една въздишка,
няколко неказани неща,
няколко сълзи, една усмивка,
между две цигари самота...

И светът не стана по-различен...
Беше среща между две души...
Без въпроси трудни, без обичане,
просто тишина и аз, и ти...

Малко топлина, дошла навреме,
щастие в протегната ръка,
без очаквания, само миг безвремие...
Две цигари срещу самота...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 18 May 2019, 07:00:50
На Ромео

Извинявай, Ромео. Жулиета я няма.
Тя порасна и вече не вярва във приказки.
Пак остана сама след поредната драма
и не иска пиеса с фалшиви измислици.

Любовта беше нейната сладка отрова,
но след всеки Ромео в нея нещо умираше.
Нещо сякаш се късаше - болка сурова,
от която инфарктно сърцето ѝ спираше.

Не я чакай, Ромео. За нея си минало.
Просто ден от предишен живот в календара.
Само образ неясен сред сенки застинали.
Ти си странник в нощта от последната гара.

Жулиета изпи си до дъно отровата
и сега иска само да бъде изгубена.
Прибери си сценария стар със любовите!
Тя отдавна във себе си само е влюбена...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 01 June 2019, 07:47:40
Денят ми днес ще бъде щастлив

Безлични сиви дни, самотни, тъмни нощи,
пропити с отчаяние и грешки, и вина...
Но някъде във мен надежда има още...
Но някъде я има любовта...

Отхвърляна, забравена, тя още жива, знам, е,
забутана във ъгъла, все още в мен крещи...
Макар и често аз да я държа на разстояние,
промъква се в душата ми, оставя там следи...

И мисля си понякога: ,,Не всичко е изгубено,
животът може да е и красив..."
Дочувам песента на гълъбите влюбени...
Денят ми днес ще бъде по-щастлив...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 05 June 2019, 18:28:46
Случайна тъга

Тъга случайна тихо пропълзя.
Промъкна се виновна сянка в мрака.
Издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака...

Бездомен спомен тайно в мен се скри -
безвремие довело до забрава..
В душата ми отново днес вали
и всяка дума белези оставя!

Превръщам се във падаща звезда,
в отронен лист, във тъжна пеперуда...
Изгубен ангел днес съм без крила,
но утре пак с мечта ще се събудя...
Title: Re: Таня Симеонова
Post by: Hatshepsut on 20 June 2019, 21:58:40
Тогава ти наистина обичаш!

Да се намериш в нечии очи
и да посрещаш с някого зората...
От мисълта за някого да те боли,
а да те топли само тишината.

Да чакаш някого в нощта,
да шепнеш името му, без да спираш...
Да бъдеш нечия съдба
и смисъла във нея да намираш...

Да искаш само две добри ръце
и всеки миг без дъх да те оставя...
Да бъдеш в нечие сърце...
В душата му да се изгубиш до забрава...

Да мислиш всеки ден и час
за него... И да пазиш всеки спомен...
Да бъдеш негов смисъл, негов глас,
единствена във този свят огромен...

Да знаеш, че за него си мечта,
и всеки ден на него да наричаш...
Намерила си вече любовта...
Тогава ти наистина обичаш!