Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Фолклор => Topic started by: Hatshepsut on 17 September 2018, 14:41:44

Title: Стефановден / Ладуване
Post by: Hatshepsut on 17 September 2018, 14:41:44
27 декември - Стефановден

27 декември е третия ден на Коледа и последния празник в годината, за който хората казват, че ,,затваря кръга". Денят се посреща тържествено от всички. Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия, пеят и се веселят. На трапезата трябва да има свинско с кисело зеле, баница с месо. В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.

Строго се спазват забраните за Мръсните дни (Мръсници, Караконджови дни, Погани дни, Пепелни дни, Некръстени дни). Според народния празничен календар дните от Коледа до Йорданов ден, когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.

Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалзват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.

От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използват чесънът, който се носи зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.

На 27 декември православната църква почита паметта на свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св.Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална христянска общнина, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили св.Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венци, Венец, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Стайко, Стойко, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоил, Станка, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=1754 (http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=1754)
http://mysticolors.com/christmas/?p=104 (http://mysticolors.com/christmas/?p=104)
Title: Re: Стефановден / Ладуване
Post by: Hatshepsut on 17 September 2018, 14:42:48
Ладуване

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fjenskologia.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2014%2F12%2Fladuvane-1.jpg&hash=decfcb306d8e18d193837447e9e42b04)

Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени е народен обичай, изпълняван на Стефановден от девойки. Названието е от припева- обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба.

Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр., а също и овес или ечемик. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче ,,на звездите". Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облеченa като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки ("ладанки"). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених:

,,Жълто було трески сбира." (т.е. момата ще пристане);
,,Зряла дюла и презряла." (т.е. ще се омъжи стара);
,,Сам си здравчец на камъче." (т.е. ще се омъжи за сирак) и пр.

Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро.

Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни райони в Западна България.

http://zimnipraznici.start.bg/article.php?aid=17713 (http://zimnipraznici.start.bg/article.php?aid=17713)
http://mysticolors.com/christmas/?p=104 (http://mysticolors.com/christmas/?p=104)


Ладанки

Стават по той начин.
Срещу Васил, която е по-стара в махалата мома ще събере пръстените на момците и на момите от нея махала, ще ги тури в едно бяло медниче в чиста вода и ще ги остави под открито небе, на звездите, както казват. Сутринта преди слънце собирает ся, ако има река, край реката, ако ли река няма, край някой извор; избират едно момченце или момиченце от 7 години надолу, но да бъде първаче; завръзват му очите с кърпа да не види, накарват го да седне, турят в полите му мединчето, прикрито с бяла кърпа, и они ся налават наоколо на хоро; сключват хорото, като да остане детето с медничето насред; запяват един напев от ладанките например ,,Китка босилек черкови мете — ладо, та ладо" — сякой напев по три пъти и три пъти обикалят с хорото, че тогази скупом изпяват пак припева ,,извади момко (или момне) маламен пръстен"; детето, що държи медничето, бръква и изважда който пръстен случи, тогази пригледат кой е той пръстен и като го познаят, оная мома, която е вчера собирала пръстените, подава пръстена на стопана му и понеже този напев "китка босиляк..." е на граматик, кой ще ся попи, или на попска дъщеря, говори му: "честита ти попадия (или ако е момин), честито ти грамотниче, това ти лада напяла, да би с него живяла и на колелца хляб яла". Така следуват да играят, напяват и припяват сичките напеви и припеви и на всякой припев детето вади пръстен, виждат го кой е и го дава речената мома с помянутата приповедка. И като ся изкарат сички пръстени, играят тогази общо хоро, което води детето, що е вадило пръстените, но му отвръзват очите. И като ся наиграят, с появяванието на слънцето разиждат ся. Тогази момата, что е собирала пръстените, завожда у тях детето, което е вадило пръстените, и гощава го, и така ся свършват ладанките. Трябва да забележим, че хорото, що играят, кога напяват, не е като общите хора, но бива на чет пристъпки все към една страна.

(Петко Р. Славейков, "Нрави и обичаи")