Български Националистически Форум

България и Българите => Българофобия => Анти национализъм => Topic started by: Hatshepsut on 27 November 2018, 15:24:40

Title: Относно мултикултурализма
Post by: Hatshepsut on 27 November 2018, 15:24:40
Мултикултурализмът унищожава европейските народи или какво се случва с побърканата Eвропа?

(https://frognews.bg/images/111111111Krasi/bejanci-24.jpg)

Мултикултурализмът е политика, насочена към запазване и развитие на на културните различия. Идеологията, която обосновава тази политика, твърди, че културите трябва да съществуват паралелно с цел тяхното взаимно проникване, обогатяване и развитие в общочовешкото русло на масовата култура.

Концепцията за мултикултурализма се появи за пръв път в Канада в края на 1960-те години. След две десетилетия получи широко разпространение и в Европа. През 1980-те години принципите на мултикултурализма влязоха в политическата практика на повечето европейски страни. Отказът от използвания по-рано (през ХIХ-ХХ вв.) асимилационен модел за интеграция на имигрантите и преходът към мултикултурния модел беше обусловен от сериозните проблеми, с които се сблъскаха европейските страни. Многобройните имигранти, главно от Третия свят, които наводниха Европа, не проявяваха готовност да се асимилират. Нещо повече, те се обединяваха в различни етнически общности, което им помагаше не само да оцеляват в новите за тях условия, но и активно да защитават своите права, включително правото на запазване на културата, традициите и обичаите, донесени от родината им.

В тези условия именно мултикултурализмът започна да се разглежда от политиците като инструмент, който бил спомагал за «взаимното обогатяване на културите» и «построяването на хармонично общество».

За разлика от традиционната либерална идеология или политическия либерализъм, мултикултурализмът акцентира не върху защитата на индивидуалните права на гражданите, а върху правата на колективните индивиди в лицето на различни етнически и религиозни общности. През последните 30 години в една или друга форма («твърда» или «мека») почти във всички европейски страни се провеждаше мултикултурна политика.

Резултатът е, че днес всички страни от Европейския съюз, в една или друга степен, страдат от имигрантите. Коренните жители на европейските страни все по-често призовават да бъде отменена политиката на мултикултурализма и да се върне идеята за подкрепа на титулната нация в държавата, за ограничаване правата на имигрантите. Критиците на мултикултурализма твърдят, че резултатът от него е пълно разрушаване на многовековните културни основи на Европа и на развитите европейски културни традиции, защото подобно смесване води винаги към усредняване. Според тях, ако ниското културно ниво на имигрантите несъмнено се повишава, то високото културно ниво на приелата ги страна неизбежно пада.

Великобритания беше една от първите страни, които приложиха на практика идеологията на мултикултурализма. За разлика от Канада или Австралия, Великобритания никога не е обявявала мултикултурализма за официална доктрина, която да определя политиката на държавата към етническите малцинства.Въпреки това, тя твърде активно прилагаше идеологията на мултикултурализма на практика. Британската политика за интеграция на имигранти от друга култура и друга религия дълго време се смяташе за толкова успешна, че фактически по нея се ориентираха и останалите страни в Европейския съюз.

Великобритания е ярък пример за приложен на практика модел на «твърд» мултикултурализъм: не само беше разработена и активно внедрявана широка система за подкрепяне на националните малцинства с цел да запазят своята самобитност, култура, традиции и обичаи - но и беше приета цяла поредица от закони, които да не допускат никаква дискриминация по национален или расов признак.По същество, толерантността беше превърната в догма, задължителна за всички британци.

Но именно политиката на «твърд» мултикултурализмът доведе днес Великобритания до огромни проблеми между имигрантите и коренното население.
 
Така например, жителите на района Тауър Хемлетс в Лондон се оплакват от засилването на позициите на имигрантите от Близкия изток, които вече са превзели цял квартал. В района са построени вече 19 джамии и се планира построяването на още 6. Допреди няколко години англичаните можеха спокойно да ходят в местните магазини, но днес вече се страхуват да се появяват в този район дори с превозни средства, защото просто не ще успеят да го напуснат в добро здравословно състояние - имигрантите пребиват почти до смърт всекиго, който не споделя техните религиозни възгледи. В интернет има много видеоклипове на демонстриращи мигранти, които натрапват на коренните жители религиозни спорове - и ако някой им възрази, започват отначало да обиждат и унижават събеседника си, а сетне да го бият посред бял ден на улицата, пред очите на минувачите. Нещо повече, наоколо веднага започват да се събират други иимгранти, готови да подкрепят събратята си по религия. На един от клиповете се вижда как коренен англичанин се спасява само, защото е с кола и успява да потегли. Обаче характерното в неговия случай е, че тълпа имигранти тича подир колата няколкостотин метра с гневни настоявания да спре и да отговаря за думите си - и това при положение, че привържениците на исляма първи започват свадата и започват да оскърбяват местния жител.

Имигрантите в Англия са илюстрация на случая, когато гостите се държат като собственици на държавата. Характерно, че органите на полицията, съда и прокуратурата въобще не реагират на хаоса, който вилнее в страната, независимо от многобройните заявления на коренните жители. Полицаите само наблюдават безчинствата, без да имат възможност или, по-скоро, желание да защитят коренните жители и да призоват имигрантите към ред и спазване на английските закони.

Белите британци все по-често напускат териториите, които са доминирани от имигранти - това пише вестник The Daily Mail, позовавайки се на наскорошното изследване Demos. Според заявлението на бившия шеф на Комисията за равенство и човешки права Тревър Филипс, наличието на такива райони значително затруднява интеграцията и адаптацията на имигрантите към живота във Великобритания. Според експертите, почти половината етнически малцинства (около 4 милиона души) живеят в населени пунктове, където бялото население е вече под 50%.

Наскоро британският премиер Дейвид Камерън предложи толерантността да бъде отхвърлена. Той призна, че политиката на мултикултурализъм в Европа се е провалила:

- Дойде време да сменим принципа на пасивна търпимост с либерализъм в действие, либерализъм с мускули и да дадем да се разбере, че британското общество е изградено върху определени ключови ценности», - заяви той на конференцията по сигурността в Мюнхен. - Пасивното толерантно общество не се меси в работите на другите, а истински либералната държава вярва в своите ценности и активно ги защитава. Време е да се обърне страницата на провалената политика, когато, в съответствие с доктрината за мултикултурно общество, в страната ни отделно една от друга съжителстват различни култури. Резултатът е, че някои млади мюсюлмани, в търсене на своята идентичност, се увлякоха от екстремистки идеологии.

И като мярка, която щяла да реши въпроса, британският премиер предложи... от университетските градчета да бъдат изгонени организациите, които имат влияние сред мюсюлманите, но не «приемат» западните ценности.

Немската канцлерка Ангела Меркел също призна провала на опита да се построи мултикултурно общество в Германия. Миналата есен тя настоя имигрантите да учат немски език и да се интегрират в немското общество. Но, независимо от заявленията и твърдото намерение да вземе имиграцията под строг контрол, Меркел отбеляза, че процесът на ислямизиране на Германия е вече в ход и не може да бъде спрян. Немските политици прогнозират нарастване на влиянието на ислямската култура в Германия с всяка изминала година, както и увеличаване на броя на джамиите - по този начин властите признаха, че са безсилни да прекратят процеса на ислямизиране на държавата.

Бившият президент на Франция Никола Саркози също по време на мандата си призна провала на мултикултурализма. В телевизионно интервю той заяви, че щом човек е дошъл във Франция, трябва да стане част от френската нация - а ако не иска, не ще бъде желан гост в страната. Президентът подчерта, че Франция няма да промени начина си на живот, няма да преразгледа концепцията за равенство на мъжете и жените и няма да се примири с обстоятелството, че някой може да забрани на момичетата да ходят на училище. Освен това, според него, французите не искат хора със забрадки и чалми да се молят на улицата пред очите на всички.

- Ние прекалено се грижехме за идентичността на онези, които идват в страната, и недостатъчно се грижехме за идентичността на страната, която ги приема - каза Саркози.

Важно е да се знае, че последиците от мултикултурализма в различни страни на Европа имат една и съща, твърде важна обща черта - имигрантите често защитават своите национални и култури особености чрез физическо насилие. Така например, преди 2 години във Франция се гледа дело за расизъм срещу бял човек - двама млади имигранти му поискали цигара и, когато той отказал, го пребили почти до смърт.

Европейските експерти се опитват да крият все по-засилващия се проблем с имигрантите, като правят заявления, които са точно обратни на реалното положение на нещата. Така например, според професора от Факултета по политология и международни отношения на Кентския университет Ричард Сакуа, ако на мултикултурализма се гледа като на широка въздможност за диалог между различните елементи в обществото, той може да стане ефективно средство за запазване на държавите от Западна Европа.

- Не съм съгласен, че мултикултурализмът на Запад се е изчерпал. Да, тази идея беше подложена на съмнение от Ангела Меркел в Германия, Дейвид Камерън във Великобритания и Никола Саркози във Франция, но мултикултурализмът е много по-дълбока идея за единство в разнообразието и разнообразие в единството. Аз не смятам, че идеята за мултикултурализма е мъртва. Мъртво е неговото догматично разбиране - смята Сакуа.

Но къде е причината за провала на мултикултурализма, който бързо се превърна в най-тежкия проблем за всички страни в Европа, включително за най-големите държави, лидери на Европейския съюз?

Руската експертка Елена Пономарьова смята, че проблемът е в липсата на културна асимилация:

- Европа е уникална площадка, където в резултат на прекалено меко миграционно законодателство се струпаха множество представители на различни култури. Но тези хора, включени в определено културно общество, не се асимилираха в него, а си живеят в диаспори, анклави, цели райони. В резултат политиката на мултикултурализма доведе дотам, че основата на традиционната, Стара Европа се разми и изчезна. А когато ситуацията стигна дотам, че вече е проблем самото оцеляване на населението на Стара Европа, тогава политиците заявиха, че мултикултурализмът не бил толкова важен.

Политоложката Надежда Арбатова е убедена в следното:

- Лозунгът, който беше издигнат от Европейския съюз - «Единство в многообразието», първоначално се отнасяше за многообразието вътре в самата Европа. Тази цел беше напълно постижима, защото, независимо от всички разлики, страните в Европа са от една култура и една религия.Но това, за което днес говорят Меркел и Камерън, е свързано с притока на имигранти от страни извън Европа. Първата вълна на имиграция от Африка и Азия беше спокойна, тези хора искаха да спечелят пари и да живеят нормално. Но техните деца и внуци, които се родиха и получиха гражданство в Европа, претендират вече за нещо съвсем друго: да направят своята култура и религия господстващи. И твърде често попадат в радикални ислямски организации.

Очевидно е, че имигрантите, макар и в пределите на своите малки, но компактни места на заселване в Европа получават твърде голяма, дори може да се каже - неограничена, власт, с която коренните жители не могат да се преборят.

Друга важна причина за провала на мултикултурализма и за пасивността на европейската култура пред натиска на имигрантите е дехристиянизацията на Европа. Като се започне още от епохата на Ренесанса, религията престана да бъде скрепяващ фактор на европейската култура и мерило за социалните норми и порядки. Понятието «християнска култура» изгуби своето значение и беше заменено с принципите на «толерантността» и «мултикултурализма».

Съзнателно отказали се от християнството като основа на обществения строй и до голяма степен определящо държавната политика, европейците сами и доброволно се обрекоха на унищожение. Но ако по-рано те просто се самоунищожаваха, затъвайки все повече в т. нар. «масова култура» и приобщавайки се към идеите на обществото на потреблението - то днес вече върху тази отслабнала култура, която практически не е способна да се защити, налетяха имигрантите със своите силни общности, здраво стегнати в твърди социални и религиозни рамки. Тези общности с лекота смазват опитите на «Стария свят» да им се съпротивлява.

Какво е европейската култура днес?

Това са величествените - но празни катедрали, масовите разводи, аборти, свободни сексуални отношения и други фактори, които унищожават основата на всяко едно общество - семейството. Днес демографската ситуация в Европа се характеризира с ниско ниво на раждаемост, увеличение на продължителността на живота и общо намаляване на коренното население в сравнение с други райони по света.

Прогнозите за бъдещето са мрачни.

Всички страни - членки на ЕС, имат най-ниската раждаемост, откакто съществуват. В Италия и Испания раждаемостта е спаднала до коефициент 1.2 на жена, в Германия - 1.3, Гърция - 1.4, Швейцария - 1.5, Франция и Дания - 1.7, Ирландия - 2.

Възрастовата група от 0 до 15 години вече намалява, следователно Европа ще се сблъска с проблема за намаляване на трудоспособното население и спадане на потенциала на работната сила. Според немския институт «Макс Планк», увеличаването на безработицата намалява раждаемостта.

И в същото време общата демографска ситуация в Европейския съюз изглежда доста добре. Защо? Просто, защото има прираст на населението, който обаче се осъществява от имигрантите от Африка и Азия. Всяка година процентното съотношение между коренни жители и имигранти се променя в полза на имигрантите.

При това всеки новороден европеец за в бъдеще ще се озове в същата ситуация, както и неговите родители - нали те го възпитават в същите принципи на толерантност, търпимост, масова култура и потребителска идеология.

А в същото време децата на имигрантите се възпитават в строгите рамки на етническата им общност, получавайки мощна етно-културна опора - затова и занапред те ще имат много по-добри перспективи, отколкото коренните жители.

Съвременното европейско общество е подложено на духовни лутания, в резултат се появиха мнобройни религиозни учения, течения, секти, окултни движения, разпространяват се идеите на будизма, индуизма и дори сатанизма. Във всяка една такава религиозна група има духовен лидер, който натрапва на членовете собствените си възгледи и собствената си култура. Какъв е резултатът? Резултатът е огромен брой носители на различни културни и религиозни традиции - вместо единно европейско общество.

И ако такава група хора все още би могла да съществува самостоятелно, то при наличието на външен фактор като имигрантите - които, за разлика от европейците, са обединени от общи културни и религиозни възгледи, тя отстъпва позициите си и се превръща в малцинство, независимо от численото си превъзходство, което все още засега се запазва.

Стремително застаряващата Европа, редовно страдаща от множество икономически, политически и демографски фактори, днес се сблъска с остър етническо-културен проблем. Причина за този проблем са имигрантите от Азия и Африка, които активно се заселват в европейските страни.

Създаден като инструмент за регулирани и създаване на условия за взаимно съществуване, мултикултуралимзът доведе не до «взаимно разбиране» и «обогатяване» - а до разпалване на етнически и религиозни конфликти.

Александър Федосеев

https://frognews.bg/obshtestvo/naroden-glas/multikulturalizmat-unishtojava-evropeiskite-narodi-ili-kakvo-sluchva-pobarkanata-evropa.html
Title: Re: Относно мултикултурализма
Post by: Hatshepsut on 27 November 2018, 15:30:15
Мултикултурализмът

http://obshtestvo.net/ (http://obshtestvo.net/%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BA/)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fobshtestvo.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2017%2F04%2FBorislav_Borislavov-250x300.png&hash=eac4b80ab1be217c45b1364bbe15f65e)

Борислав Бориславов (студент по политология, ЮЗУ ,,Неофит Рилски")

Сократ е първият, който разсъждава за космополитизма, още пред 2400 години. Емануел Кант пък разглежда обединеното човечество като ,,венец на историята", Ленин лансира идеята за обединение на цялото човечество чрез ликвидирането на раздробеността на народите, а пък Волтер мечтае за една обединена Европа. В природата на човек е да мечтае, обаче замисляме ли се за последиците от нашите мечти?

Мултикултурализмът е политика, насочена към запазване и развитие на културните различия. Идеологията, която обосновава тази политика, твърди, че културите трябва да съществуват паралелно с цел тяхното взаимно проникване, обогатяване и развитие в общочовешкото русло на масовата култура.

Концепцията за мултикултурализма се появи за пръв път в Канада в края на 1960-те години. След две десетилетия получи широко разпространение и в Европа. През 1980-те години принципите на мултикултурализма влязоха в политическата практика на повечето европейски страни. Отказът от използвания по-рано (през ХIХ-ХХ вв.) асимилационен модел за интеграция на имигрантите и преходът към мултикултурния модел беше обусловен от сериозните проблеми, с които се сблъскаха европейските страни. Многобройните имигранти, главно от Третия свят, които наводниха Европа, не проявяваха готовност да се асимилират. Нещо повече, те се обединяваха в различни етнически общности, което им помагаше не само да оцеляват в новите за тях условия, но и активно да защитават своите права, включително правото на запазване на културата, традициите и обичаите, донесени от родината им.[1]

В началото мултикултурализмът започва да се разглежда от политиците, като инструмент, който ще подпомогне за ,,взаимното обогатяване на културите" и ,,построяването на хармонично общество". Разликата обаче от традиционната либерална идеология или политическия либерализъм е в това, че те акцентират върху индивидуалните права на всички граждани, докато мултикултурализмът слага основния акцент върху правата и свободите само на етническите и религиозните малцинства. Мултикултурализмът е сред ключовите идеологически инструменти на глобализма в усилията му за обединяване на популациите и ликвидиране на границите.

През последните 30 години във всички европейски държави се прилагаше, под различна форма, политиката на мултикултурализмът, като резултатът от тази целенасочена политика е, че днес всички държави от Европейския съюз страдат от имиграционните ислямски потоци от мигранти. Те стават все по - ускорени и придобиват глобални измерения. Като една от основните причини за тях, както преди, така и сега е диспропорцията в равнището на живот в слабо развитите страни и региони и силно развити държави от Западна Европа. Друг значителен фактор е и климатичните промени, които се наблюдават в Африка и Азия, както и да не забравяме и военните действия. Съвсем естествено е бедните да имигрират там, където са капиталовите потоци. Разделението на трудовия пазар винаги е съществувало. Обичайно имигрантите заемат тези работни места, за които не се изисква никаква квалификация или ,,черната" работа, която местното население избягва. Обаче приобщаването на имигрантите в Западна Европа е съпътстван с непреодолими предизвикателства. Въпреки факта, че се намират в нова страна, имигрантите носят със себе си своите ценностни представи, вярата и манталитета си. Те трудно се приспособяват и трудно пускат корени, а това положение освен затруднение спрямо интеграцията, затруднява и собственото им идентифициране сред местното население. Старият континент е изправен пред мюсюлманско предизвикателство, а именно той трябва да интегрира маргинализираното, но бързо растящо мюсюлманско малцинство, в което мнозина коренни жители на континента виждат заплаха за колективната идентичност и традиционните ценности на европейското общество.

Демонтажът на националните идентичности посредством смесването на народите, културния релативизъм, премахването на социалните стандарти и квалифицирането на всяка опозиция на този процес като ,,крайнодясна" или направо ,,фашистка", са част от днешния ден на Европа и САЩ. Цензурата в западното общество е достигнала до изключително високо ниво. Всяко нетолерантно изказване, на когото и да е било, води до съдебно преследване от фалшивите правозащитни организации. Това ли се нарича свобода, това ли е свободата на словото?  Неотдавна канцлерът на Германия Ангела Меркел, обяви ,,мултикултурализмът се провали", но това не е нещо ново. На практика политическите настроения в Европа отричат мултикултурализма, като цяло. Единствените хора, които успешно се възползваха от краха на мултикултурните  ценности, бяха точно ,,крайно" националистическите формации и вълната от популисти, както в Европа, така и САЩ. Оказва се, че точно историческата обремененост на Европа, както и липсата на разграничение между етнонация и мултикултурна нация, са нашата най-голяма пречка за осъществяването на практика на мултикултурните ценности. И в крайна сметка понятието "култура" не е пряко създадено, кореспондирайки с пола или расата, а с ценностите, вярванията и поведението. Точно в това се таи дълбоката важност на мултикултурализма - той влияе върху обществените нагласи, възприемането на демокрацията, участието в политическите процеси, правораздаването, предприемачеството и институциите в свободния пазар.[2]

Безспорно може да наречем Швеция най-мултикултурната държава в Европа. Гражданите и са на път да се сринат, защото държавата им е достигнала критичната точка, от която няма връщане назад! Всеки се занимава с въпроса за предоставяне на убежище, а не вижда по-голямата заплаха: ислямизацията на Европа и последващото недоволство на европейците. На мюсюлманите в Швеция още преди последната вълна от мигранти се падаха 80% от изнасилванията. Само за първите 7 месеца на 2013 г. повече от 1000 шведски жени са изнасилени от мюсюлмански имигранти само в Стокхолм, като около 300 от тях били по-малки от 15 г. Реакцията на шведите? Неудобната статистика се премълчава и дори властите оправдават насилниците. Швеция е на второ място в статистиката с 53,2 съобщени изнасилвания на всеки 100 000 жители. Само Лесото, една малка държава в Южна Африка, е с по-голям брой отчетени изнасилвания от тези в Швеция.[3]

В края на 90-те години в Швеция е утвърден закон ,,За противодействие на джендърните стереотипи у децата". На практика това означава: няма момичета, няма момчета. Забранено е да се прави полово разграничение, има някакво ,,то" в къси панталонки и както го възпиташ, такова ще бъде. За триумф на прогресивното мислене над примитивните полови (сексуални) различия са прилагани специални препоръки: на девойките им предлагали да облекат момчешки костюмчета, а момчетата да навличат разноцветни полички. [4] През 2013 г. депутатът от шведския парламент Виго Хансен подал за разглеждане законопроект, задължаващ мъжете да си вършат ,,малката нужда" задължително седнали, тъй като това щяло да осигури джендърно равенство.  Тези свръх мултикултурни разбирания водят до изкривяването на европейските/християнските ценности.

Според някои политици и анализатори мултикултурализмът разделя, а не събира. То слага бариери между малцинството и мнозинството, като гетоизира първото и ерозира второто. Според ентусиастите истинското мулти-култи още не се е състояло. Според тях Западът, с колониалната си вина, трябва да се съобрази и да направи компромис към имиграционните общности, но България не трябва да се включва в това число. Постоянно някои западни страни се опитват да ни учат на демокрация, толерантност и да ни втълпяват, че ние имаме морален ангажимент към тях.

Понеже историята е вечната учителка на народите и мерилка за морал, можем да установим, че морален ангажимент за хората от Африка и Близкият Изток имат точно тези либерални лидери на западните страни, които ни налагат приемането на мигранти със изопачената думичка - солидарност. Някога да сте чували за българска колониална империя? Не сте? Няма и да чуете, защото никога не е имало. Докато всеки е чувал за английска, френска, финландска, португалска, испанска, холандска, германска колониална империя. Франция например е владяла почти цяла Северна Африка, както и Сирия, Ливан и Мадагаскар. Англия пък е владяла цяла Източна Африка, както и Индия, и Пакистан. Малко е известен факта, че 40 милиона роби са продадени от Африка за работа в захарните плантации в САЩ, като ¼ от тях са измирали по път, а всяка съпротива, всяко въстание е било смазвано с цената на много кръв. В завладените страни е извършван и тотален ресурсен грабеж - злато, диаманти, подправки и всякакви полезни изкопаеми. Как мислете че са построени Лондон и Париж? Чрез тотален икономически грабеж. Българският народ няма морален ангажимент към тези грабени от вас народи, но виж вие имате!

[1] Федосеев, Александър, ,,Мултикултурализмът унищожава европейските народи или какво се случва с побърканата Eвропа? ,,https://frognews.bg/news_100786/Multikulturalizmat-unishtojava-evropeiskite-narodi-ili-kakvo-se-sluchva-s-pobarkanata-Evropa/
[2] Христова, Веселка, "Мултикултурализмът се провали" Perşembe, 30 Haziran 2011 19:22, http://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-28/899-%E2%80%9CMultikulturalizmat-se-provali%E2%80%9D.html
[3] http://komentator.bg/50114/
[4] http://www.blitz.bg/svyat/shvedite-sa-gotovi-da-ostavyat-varvarite-da-im-razksat-detsata-i-zhenite_news402492.html
Title: Re: Относно мултикултурализма
Post by: Hatshepsut on 29 May 2019, 09:36:23
Камъни в градината на мултикултурализма

(https://conservative.bg/wp-content/uploads/2019/04/womens-march_fit-gallery_slider1.jpg)

Понякога суровата реалност раздира плътната бурка на мултикултурализма и предлага ужасяващи картини пред погледите на ония клетници, които сляпо вярват, че всички цивилизации, религии, държави, общности, обичаи и нрави са напълно равни, еднакви и взаимнозаменяеми.

Още по-сериозна е травмата, която действителността има навика да нанася върху онова по-крайно и все по-популярно крило на мултикултурния проект, което проповядва, че всъщност останалите култури превъзхождат морално Западния свят и всички ние има и трябва да научим много от тях. Ако може лично, наложително и през механизма на безконтролната масова миграция.

Ала моментите, в които реалността е тъй жестока, че временно блокира дълбоките фантазии на мултикултурния човек, са особено поучителни. Не за самите сектанти, те са неспасяеми, но за хората, които понякога се усещат изкушени от пастелните и плюшени аргументи в полза на мултилъжата.

Такъв момент беше официалното приемане на ислямските закони в ислямската държава Бруней, които диктуват хомосексуалните актове да бъдат наказвани сурово. По-точно - със смърт. А още по-точно - убиване с камъни.

Април определено не започна добре за поклонниците на мултикултурния мит. Целият глобален либерален балон - от Елън Дедженерис и Джордж Клуни, до анонимния градски либерал в градинката пред Кристал - се възмути публично от бруталната мярка на султана Хасанал Болкиа. Знаменитостите призоваха да се бойкотират неговите хотели из Запада, а прогресивните медии изригнаха с типичната си апоплексия на безпомощността.

Нямаше как да не забележим обаче, че един ключов елемент липсва от почти всички жалки демонстрации на либерално възмущение. В статусите и статиите Бруней е ,,малка азиатска държава", а законите за убиване на гейове с камъни бяха описани като ,,жестоки и безчовечни". Нито дума, че държавата е ислямска, законите са ислямски и това не е някакво изключение или съвпадение.

Шериатът е тоталитарния ислямски закон, който обхваща всички аспекти на живота в обществото. За последните години престижните ляволиберални медии извършиха чудовищна и безсрамна операция по изпиране на имиджа на шериата с колосално количество пропаганда. Всеки път, когато някой обществен враг на прогресивизма като Герт Вилдерс или Томи Робинсън говореше за заплахата от ислямизация и навлизането на шериат в тъканта на западната цивилизация, медии и активисти отговаряха с всеотдайно розова защита на шериата. Някои автори дори стигнаха дотам, че да обявят ислямския закон за по-качествен от западната правна традиция. Отразяването на тази тема в уважаваните някога издания представлява каталог на позора.

Ислямистката Линда Сарсур, която е публичен привърженик на шериата, беше героизирана от всички големи медии, приласкавана от политици, издигана на пиедестал от протестъри, НПО-та, знаменитости и университети. В сюблимен акт на морален мазохизъм, либералите я превърнаха в лицето на вече печално известния ,,Марш на жените". Лице, увито в хиджаб, разбира се.

И ето, че сега според традициите и предписанията на шериата в Бруней официално обявиха, че ще убиват гейове с камъни. А как ли ще реагират Джордж Клуни, средностатистическата колумнистка от ,,Хъфингтън поуст" и анонимния либерал от градинката пред Кристал като им кажем, че Бруней е само една от многото държави, които убиват гейове според ислямските закони? Към днешна дата смъртното наказание за хомосексуалност се раздава в 14 държави. Всичките са ислямски общества, организирани около шериата. Сещате се, онзи всеобхватен закон, който някои прогресивни мислители  смятат за по-качествен от западните правни традиции или в най-лошия случай за нещо безобидно и безобразно демонизирано от крайнодесните ксенофоби.

Хомосексуалността се наказва със смърт само и единствено в ислямски държави. Разбира се, за мултикултурния човек истинският проблем са сладкарите в САЩ, които отказват да пекат торти за гей сватби по религиозни убеждения. Логиката на либерализма диктува, че това е много по-лошо от камъните.

Новините от Бруней скоро ще бъдат забравени и отново ще се върнем към безконечната пропаганда за  хомофобията на западните националисти, популисти, традиционалисти и християни. За жалост на мултикултурния човек обаче, убиването с камъни на гейове в Бруней леко наруши добре култивирания наратив за мюсюлманите като жертви. След чудовищната, но изолирана терористична атака над молещи се хора в две джамии в Нова Зеландия, целият мултикултурен проект се зае с демонизацията на всяка критика срещу ислямизацията. В техния разказ мюсюлманите играеха вечните жертви. Винаги и навсякъде. Фактите нямаха значение. Систематичното преследване и избиване на християни в Африка и Близкия изток е просто фонов шум. Атентатите срещу църкви във Филипините, Пакистан и Нигерия са някакви незначителни подробности. Оскверняването на катедрали във Франция е никому ненужна информация. Обезглавения свещеник е далечно минало и изобщо защо да говорим за нещо друго освен за либералния разказ, в който мюсюлманите са истинските жертви, дори когато някои от тях извършват терористични атентати в сърцето на Европа.

Но новината от Бруней временно блокира наратива. Ежедневните новини за алжирци, които тормозят трансджендър във Франция, мароканец, който убива човек в Италия и поредната доза осуетени ислямистки терористични атентати, също не помогнаха на мултикултурния човек да посрещне началото на април както се полага - с плакат срещу Тръмп и ксенофобията, с мече за мигрантите, и с юмручето на социалната справедливост, порещо гордо въздуха. Как мултикултурният човек ще убеди сега обществеността, че Западът се нуждае от милиони млади мъже, формирани в култури, в които гейовете са убивани с камъни на площада, а изнасилените жени са бесени задето са допуснали да бъдат обезчестени от организирани тълпи ,,лекари и инженери"?

Всеки ден някакъв ,,факт на омразата" подкопава догмата на културното обогатяване. Всеки ден камъни в градината на мултикултурализма. Вече са толкова много, че може да си построим ,,голяма и красива стена" и да предложим на всички морални мазохисти, измъчвани от себеомраза, да минат от другата страна. Но нека все пак бъдат внимателни.

https://conservative.bg/kamani-v-gradinata-na-multikulturalizma/