• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2020, 10:57:13

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11460 Posts

Шишман
3201 Posts

Лина
556 Posts

Panzerfaust
525 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17193
  • Total Topics: 1282
  • Online Today: 82
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 52
Total: 53

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
Насадила баба

Насадила баба три баира леща
чингир-мингир и па па, три баира леща
Па се чуди баба как да я ожъне
чингир-мингир и па па, как да я ожъне

Па събрала баба три села аргати*
чингир-мингир и па па, три села аргати
Па се чуди баба що да ги наруча*
чингир-мингир и па па, що да ги наруча

Па заклала баба тригодишна въшка
чингир-мингир и па па, тригодишна въшка
И сготвила баба три казана чорба
чингир-мингир и па па, три казана чорба

Па турила баба на мегдан трапеза
чингир-мингир и па па, на мегдан трапеза
И наруча баба три села аргати
чингир-мингир и па па, три села аргати

*аргат, аргатин = ратай, нает за домакинска или селкостопанска работа
*наруча = нахрани

2
Фолклор / Re: Български народни песни
Last post by Hatshepsut - 16 September 2020, 08:48:58
Калино, Калинке

Калино, Калинке, бяла харманлийке,
кому мама ръча, ръча и поръча
да не ходиш долу, долу в долна махла,

Че там са събират момци друговерци -
дума ще ти пуснат, язък* е за тебе,
дума ще ти пуснат, язък е за тебе

- Няма, мамо, няма, сал* едно дохожда,
сал едно дохожда - Стоян добър юнак,
с медян кавал свири и аз му пригласям

*язък = жалко
*сал = само

Изпълнява Атанаска Тодорова:

3
Дарители от цялата страна правят мемориал на Колю Фичето


Тази година се навършват 220 години от рождението на Никола Иванов Фичев, по-известен като Колю Фичето – строителят, който украсява Търново, Ловеч, Бяла, Дряново, Трявна, Севлиево и Свищов със своите архитектурни шедьоври – църкви, мостове, обществени и жилищни сгради.
Дарители от цялата страна правят мемориал и облагородяват пространството около гроба на майстор Колю Фичето във великотърновския парк "Дружба", където е неговият гроб.

Роденият през 1800-а година в Дряново Никола Фичев идва в Търново през 1830 година, където остава да живее и работи до кончината си през 1881 година. Малцина знаят, че той е погребан в старопрестолния град, а мястото до централната алея в днешния парк ,,Дружба" остава в страни от вниманието на хората и необлагородено.

Великотърновското сдружение ,,За старите зидари" започна национална кампания за изграждане на мемориален комплекс около гроба на майстор Колю Фичето. Дарители от цялата страна събраха над 120 хиляди лева – в пари, строителни материали и труд, и започна изграждане на монумент и чешма, почистване, реставрация и консервация на надгробните елементи, поставяне на настилки и пейки, засаждане на зелени пояси и направа на осветление, разказа за инициативата Красимир Георгиев, председател на сдружението.

,,Повече от 100 години от погребението на Колю Фичето неговият гроб се оказа много ниско в сравнение с общата площ на парка. Тръгвайки от всички значими неща да него, решихме, че освен грижата за гробното място и за паметника на Колю Фичето, бихме могли да подпомогнем Община Велико Търново като облагородим пространството с няколко символни знака, които да се сложат покрай него, и да социализираме средата по такъв начин, че той да е леснодостъпен, да може до него да се отиде не само да се положат цветя, тези, които биха искали, да приседнат, за да се замислят за всичко онова, което той е направил или да погледнат онези архитектурни елементи, които в парковата среда ще разположим".



Облагородява се пространство от 100 квадратни метра около гроба на строителя и бащата на българската архитектура. Проектът за комплекса е на великотърновския архитект Драгомир Йосифов. Предвижда се в него да бъдат представени всички емблематични елементи от градежите на Колю Фичето – сводовете на мостовете, арките от църквите и прословутите Фичевски кобилици от фасадите на обществени и частни сгради, построени от първомайстора. Монументът се изработва от скулптора от старопрестолния град Денислав Сираков.

,,Представлява масивен блок от врачански варовик, който се изрязва в специални форми, които се преплитат и правят прословутата за Уста Колю Фичето двойна кобилица, а също така и други елементи като отвори, които са по много църкви и най-вече моста в Бяла. Монументът ще е висок 333 сантиметра и ще е изработен от врачански варовик, а колоните са част от врачански варовик и гранит. Това са четири колони и върху тях има преплетени кобилици, които ще пазят сянка върху чешмата". 

Ако го нямаше Колю Фичето, нямаше да ги има и съвременните майстори-строители, казва инж. Любомир Шербетов, чиято строителна фирма е изпълнител на обекта.

,,Да строиш в пространството на гроба за Колю Фичето е голяма чест. Проектът, който е направен и голяма част от строителните дейности, които се изпълняват, са дарение. Камъкът за монумента също е дарение от председателя на Камарата на строителите инж. Илиян Терзиев. В момента камъкът е в работилница, дооформя се".

Плановете са до 26 октомври, Димитровден – празник на строителя, монументът и комплексът около гроба на майстор Колю Фичето да са готови. Сдружението ,,За старите зидари" ще дари мемориалния комплекс на Община Велико Търново, която заедно с Професионалната гимназия по строителство в града да го поддържа.

Историческият музей във Велико Търново почита 220-ата годишнина от рождението на Колю Фичето с фотоконкурс за любителски снимки, показващи архитектурното наследство на майстора в региона. Снимките ще се събират до 18 септември. След подбор ще бъдат отличени най-добрите, които ще бъдат показани в изложба на 15 октомври пред Факултета по изобразителни изкуства в града.

https://bnr.bg/horizont/post/101340198/dariteli-ot-calata-strana-pravat-memorial-na-kolu-ficheto
4
Паметник на виден римлянин откриха археолози в Лом


Ценно свидетелство за ранното римско присъствие в днешните български земи разкри екипът от археолози проучващ римския кастел и ранновизантийско укрепено селище Алмус, при гр. Лом, съобщи Валери Стоичков, ръководител на проучването.

     Върху запазената част на каменния надпис се разчитат пет реда от надгробно посвещение на латински език. Самият епиграфски паметник е изработен от висококачествен мрамор и се датира във втората половина на I в. Той е най-ранният, открит при археологически разкопки, в Северозападна България. За разчитането му помогна утвърденият специалист по епиграфика Николай Шаранков, разказва Стоичков.

 По намерения каменен къс се разчита една тъжна история. Високопоставен римлянин, служил цели 44 години в армията (при нормална служба от 25 години), е погребан от своя роб, тъй като не създал семейство. В знак на признателност освободеният роб издигнал на гроба му паментик, част от който попаднал в ръцете на археолозите, които сглобяват пъзела на историята.

Според разчитането на първия, частично запазен, ред от надписа, починалият е заемал длъжността имагинифер, тоест носител на образа на императора. Такава длъжност е имало в римските легиони и обикновено е заемана от заслужили военни удостоени с високата чест – нещо като знаменосците на по-късните военни подразделения, споделя Валери Стоичков.

По-сложен е въпросът с тълкуването на втория ред от надписа. В него се разчита длъжността декурион.Декурионите обикновено се смятат за офицери от римската кавалерия. Присъствието на такъв офицер в Алмус е обяснимо, тъй като през миналата 2019  година в Лом  бе разкрита и военна барака (контуберниум) на кавалерийска част, която се датира в същото време.

Декуриони обаче са и градски управители и членовете на градските съвети. Те са били влиятелни политически фигури на регионално ниво. Отговаряли са за обществените поръчки, религиозните ритуали, забавленията и поддържането на реда. Вероятно най-важното им задължение към имперското правителство е било да надзирават събирането на местните данъци. Цивилната длъжност декурион е изпълнявана и от управители на селища, които нямат официален градски статут по онова време, какъвто, ако приемем втората хипотеза, е случаят с Алмус.

На петия ред от надписа е изписано името на посветителя – Амарантус. Името е с гръцки произход и се превежда като неумиращ. Обикновено такива имена са носили робите през тази епоха. По правило посвещенията на починалите се правят от техните съпруги или наследници. Вероятно служилият 44 години по лагери и бойни полета знатен римски гражданин не е успял да създаде семейство и е завещал цялото си имущество на свой освободен роб. В знак на благодарност, пък освобожденецът издигнал надгробното посвещение, достигнало до нас след почти двадесет века.

Ценната находка ще бъде предложена за включване в традиционната изложба на най-важните археологически открития през 2020 г., която ще се открие в Националния археологически институт с музей при БАН през февруари следващата година, допълва Валери Стоичков, ръководител на проучването.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/pametnik-na-viden-rimljanin-otkriha-arheolozi-v-lom-223912
5
Щом са от XІ век би следвало печатите да са византийски.
6
Археолози откриха 5 средновековни оловни печата край Малкото кале


Нови пет оловни печата от XІ век са намерени в първите дни от подновените археологически разкопки в района на средновековната крепост Малкото кале до боляровското село Воден, съобщи ръководителят на екипа ас. д-р Стефан Бакърджиев, директор на историческия музей в Ямбол.

Разкопките стартираха на 9 септември и ще продължат до края на месеца,заедно с Бакърджиев и колегата му Явор Русев, участват и студенти от УНИБИТ. Средствата за проучванията са осигурени от МК по проект, защитен от ямболските музейни специалисти.

Средновековната крепост се намира на 2,5 километра югоизточно от крайграничното село  Воден и от 2017 година има статут на недвижима археологическа ценност с категория ,,национално значение". Проучванията на терена там датират от 2008 година,

самата крепост е малка и има четириъгълна форма с размери 32 x 33 x 29 x 30 м, затваряща пространство от около 1083 кв. м. Към момента е проучена е почти изцяло западната крепостна стена с ъглов кръгъл бастион и части от северната и южната стени. Крепостната стена е с дебелина 2,0 м и е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Тя е запазена на височина между 2,5 - 3,8 м.

Просъществувала е до към края на  ХІІ век и най-вероятно е била разрушена по времето на Третия кръстоносен поход. През годините археолозите намериха там голямо количество различна луксозна вносна керамика, оловни печати, литиен кръст, позлатено копче, апликации за кутии, фрагменти от стъклени подноси и стенописи. На практика Малкото кале е най-близо разположеният до Константинопол проучван археологически обект на територията на България.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/arheolozi-otkriha-5-srednovekovni-olovni-pechata-kraj-malkoto-kale-223816
7
Пропастна пещера Гълъбарника крие неизследвани кула, стълби и олтар от древността

Пещера Гълъбарника до село Кунино крие тайна от древността. В непристъпната утроба са скрити полуразрушени кула, стълбище и олтар на Великата богиня майка.

8
Гробове от V-VI в. разкриха при разкопки под Царевец


Квартал ,,Френкхисар" на средновековната столица Търновград е бил сакрално място в продължени на повече от 2000 години. Това доказват археологическите проучвания на манастир ,,Успение Богородично", ранновизантийската базилика и тракийския некропол под Царевец през последния месец на проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
В северната част на обекта е разкрита постройка от XVIII век, която е унищожила голяма част от средновековната оградна стена на манастира. Достигнати са най-ранните структури в този участък – две полувкопани жилища-землянки, като са открити дупки от колове на конструкцията им, две огнища, даващи подовото ниво и две средновековни ями.
В южната част на обекта, до стената на базиликата, е достигнато до 8 гроба от XIII век, унищожени от съвременните вкопавания.
Най-интересната находка са регистрираните 3 гроба синхронни с ранновизантийската базилика. ,,Те се отнасят към V-VI в., а от този период във Велико Търново има разкрито само едно погребение на крепостта Царевец", посочва археологът Илиян Петракиев.

Новите открития потвърждават тезата за семантиката в района на ,,Френкхисар". Мястото е било използвано за погребални ритуали през V-IV в. пр. Хр , впоследствие тук се изгражда ранновизантийска базилика, а след това църква и манастир по времето на Второто българско царство, покрай които се развива некропол, използван до XVI-XVII век.
За първи път в почистване на открития богат керамичен материал се включиха възпитаниците на Училището по изкуства и занаяти в Русаля. Децата с интерес участваха в разкопките по време на еднодневната си практика по история и археология.

https://regnews.net/news/15998251378748/grobove-ot-v-vi-v-razkriha-pri-razkopki-pod-tsarevets
9
Артефакти от различни епохи намериха археолозите
при работата си по трасето на автомагистрала "Хемус"



Артефакти от три епохи намериха археолозите при работата си по трасето на автомагистрала "Хемус" край шуменското село Градище. На обекта работят над 100 души, 16 от които са археолози. Ръководитеят на спасителните археологически проучвания д-р Станислав Иванов от Националния археологически институт с музей - филиал Шумен, обясни, че се проучва селище от първата българската държава, създадено през 9 век. В сервитута на магистралата попадат около 17 декара от него. Тепърва археолозите ще го проучват от северната и южната страна на пътя. Вече са разкрити около 80 жилища. Те са тип землянки - традиционни за българите от неаристократичен произход. Некрополът на селището все още не е открит. Не са намерени и стопански или складови постройки. Археолозите обаче не изключват възможността да попаднат на такива, когато догодина продължат работата си по обекта. На мястото са открити много предмети, използвани в бита - ножове, костени шила, бронзови накити, най-често пръстени. Една от интересните находки е медальон, който вероятно е бил ползван като амулет против уроки. Друга често сещана находка са върхове на стрели, макар че според Иванов на това място едва ли се е водила някаква битка. По-скоро мъжете в селището са били войници. Открити са и пещи, които са били за производство на битова керамика. От по-ранни периоди има засечени отделни структури от халколитната епоха, тъй като в близост се намира една селищна могила от този период, но те са сравнително ограничени като количества.

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_jylycxu1
10
Гребенците са една от групите старо местно българско население в Североизточна България. Пишейки за огромните размествания на населението в района на Добруджа по време на честите руско-турски войни от XVIII и XIX век, акад. Ст. Романски, отбелязва: ,,При това, спазили са се и остатъци от старото местно население в Добруджа, именно в Силистренско, гдето те се различават добре по своя език, както и по своето облекло, от останалото българско население по тия си особености, както изобщо по характерните черти на своя бит, със старото население в Шуменско и Разградско. Те са известни обикновено под име ,,гребенци", както са наречени от околното население по една особеност в облеклото, а именно че младите булки до неотколе носели на главата си ,,качул от смола", направен като ,,гребена" на петела.

Pages1 2 3 ... 10