• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 July 2019, 19:55:09

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9364
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 29
Total: 30

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
Цензурата в Германия достига оруеловски мащаби


Прехвалената ,,свобода на словото" на Запад вече не съществува. Най-малко, представителите на най-дисциплинираната нация на ЕС, германците, масово се оплакват от това. В този смисъл днес те се чувстват още по-зле, отколкото в дните на ГДР - теми, които наистина ги интересуват, не могат да се обсъждат публично. Какви са тези теми и как либералната цензура работи в Германия?

Според данните от допитване на Института за социални изследвания в Аленсбах, Германия, само 18% от германците смятат, че могат свободно да изразят мислите си публично в своята страна. Представителите на най-дисциплинираната нация от Европейския съюз започнаха да се разочароват от мита за западната свобода на словото.

От края на Втората световна война жителите на Федерална република Германия живеят в процес на непрекъснато форматиране на съзнанието. Всичко започна с покаянието за зверствата на фашистите - което беше правилно. Само че през следващите десетилетия политиката ,,плащай и се кай" доведе до тотална диктатура на крайнолевия идеологически дневен ред. Днес във ФРГ действат най-жестоките в цяла Европа закони, ограничаващи свободата на словото. Включително затвор за отрицание на Холокоста (или за съмнения в неговите мащаби), както и наказателно преследване за неполиткоректни изказвания в социалните мрежи.

Огромна част от великото културно наследство на Германия беше спасена от фашистите, но не успя да преживее режима на политкоректността. В днешно време е неприлично за един интелигентен германец да се увлича по музиката на Вагнер или да хвали съчиненията на Ницше. Абсолютно некоректно изглежда и творчеството на създателя на немския литературен език Мартин Лутер. Не са пожалени от режима на съвременната толерантност дори Гьоте и Томас Ман.

Едновременно с това от обществения живот се изхвърля всичко, което може, макар и бегло, да напомни за светлите страници от историята на Германия. Празници като Октоберфест са превърнати в развлечения за туристи, а на мода сред германците са евтините източни ресторанти. Неприлично е да се увличаш по историята на страната си. Подозрително - да ходиш по музеи. Що се отнася до традицията да се обличат народни носии по празници - това се смята за страшна отживелица, присъща само на ,,цървулите" от баварските и австрийските села.

Колкото и да е парадоксално, този нарастващ списък с ограничения през годините се представяше в западните медии като образец за свобода и демокрация. Особено във времената, когато населението на Източна Германия, по подразбиране, изнемогваше под игото на ,,тоталитаризма".

След падането на Берлинската стена жителите на ГДР с изумление откриха, че в новата им родина ограниченията пред свободното изразяване са едва ли не повече, отколкото по времето на социализма. При това правилата на политкоректността се оказаха много по-сложни и неразбираеми, отколкото дървената идеология на компартията в ГДР. Но да се обсъжда открито техният смисъл и целесъобразност би значело да те изхвърлят от ,,приличното" общество.

Самото обговаряне на този когнитивен дисонанс дълго време се смяташе също за неприлично. Така че мащабното проучване на Института за социални изследвания в Аленсбах си е направо пробив. То стана обект на напоителни коментари във всички водещи немски издания. Според данните на социолозите ,,близо две трети от гражданите на Германия признават, че се налага да проявяват особена предпазливост, когато се изказват публично - пред хора или в социалните мрежи - по определени теми, тъй като съществуват голям брой неписани правила за това кои мнения се смятат за допустими и кои - за неприемливи".

Интересен е списъкът на забранените теми, съставен от участниците в допитването. Той се променя от година на година и непрекъснато расте. Начело на този списък са разсъжденията на тема ислям и мюсюлмани. 71 процента от участниците в допитването заявяват, че им се налага да са много предпазливи в изказванията си за мигрантите. Най-безопасно е да се обсъждат промените в климата - за това може да се говори смело както пред хората, така и ,,в кухнята".

Сред новите табута е и немският патриотизъм.

41 процента от участниците са на мнение, че това е ,,чувствителен въпрос", който е по-добре да бъде избягван по време на разговори. През 1996 г. на това мнение са били само 16 процента от анкетираните. ,,...Нараства страхът у гражданите, че ако се държат като патриоти, ще ги таксуват като крайнодесни", - обясняват социолозите - "Едновременно с това, една трета от интервюираните смятат, че политиците не трябва да засягат темата за националната гордост в Германия, в противен случай рискуват да се превърнат в мишена за яростни нападки".

Допитването е повод за участниците да изразят силното си раздразнение от т.нар. новговор. Две трети от анкетираните намират за неуместни новите термини, с които се обозначават забранени понятия. Най-голямо възмущение у немците предизвиква изразът ,,хора с миграционно минало", който се употребява вместо ,,мигранти". Срещу него недоволстват две трети от анкетираните.

Изследването регистрира впечатляващият и все по- задълбочаващ се разрив между това, което може да се говори ,,в кухнята" и това, което е за пред публика. Само 18 процента от германците вярват, че могат да се изразяват свободно пред хора. 59 процента практикуват свободата на словото само в частни разговори с близки и роднини.

Дискусията за свободата на словото се изостри особено след приемането в Германия на закон, регулиращ изказванията в социалните мрежи. С него интернет-платфорите се задължават да премахват ,,оскърбителните изказвания", в противен случай  ги заплашват многомилионни глоби.

Първата жертва на новия закон, който действа от 1 януари 2018 г., стана членът на партията ,,Алтернатива за Германия" Беатрикс фон Щорк. Тя се изказа не особено ласкаво в Туитър по адрес на кьолнската полиция, допуснала ,,масови изнасилвания от варварски мюсюлмански орди в новогодишната нощ". Профилът й моментално беше блокиран.

Следващите пострадали се оказаха либералните комици, осмиващи в постовете и туитовете си антимюсюлманските фобии и пародиращи изказванията на национално загрижените германци. Модераторите, не разбирайки отсенките на тънкия им хумор, блокираха и техните профили. Днес в Германия се закриват по няколко хиляди акаунта месечно.

Сериозен принос в борбата със свободата на словото имаше и законът за защита на младежта. Самото му приемане си е класическа цензура, напомняща времената на късния съветски Главлит. Законът удари най-вече немския хип-хоп.

Всеки може да запише и пусне песен без каквато и да е предварителна цензура. Но при първата подадена жалба от потребител, свързана с текста или музиката, се намесва федералният департамент по медиите, отговарящ за вредните влияния върху младежта.

Той прикачва на песента определен възрастов рейтинг. Неполткоректните композиции попадат в списък ,,А", а ,,най-опасните" - в списък ,,Б". На непълнолетните е забранено да купуват музика от тези списъци.

Пресата на политкоректността започва да дразни дори най-законопослушната нация в Европа. Половината германци недоволстват от ,,завишения контрол върху поведението и изказванията на гражданите". 57 процента от гражданите изразяват раздразнение от ,,постоянните указания какво имат право да говорят или да правят".

Сред населението на бившата Източна Германия недоволството е още по-силно. Източните немци приемат болезнено парадоксалността на своето положение. Едва избавили се от социалистическата цензура, те попадат в царство на нови забрани, които постоянно се менят, нарастват и изяждат цялото пространство за свободно себеизразяване.

,,Страшно ме дразни, че трябва да се замислям над всяка дума, за да не си навлека критики", жалва се възрастният проповедник и правозащитник Тео Леман, прекарал по-голяма част от живота си в ГДР. ,,Това вреди на свободното общуване и вселява страх в обществото. Никой не смее да се изкаже откровено, за да не изпаден от мейнстрийма. Иначе ще го обяват, без всякакви дискусии, за нацист и фашист".

В западните, в това число и в немските, медии Русия често се представя като царството на тоталната цензура. В действителност обаче двусмислието в страните на ,,еталонната" демокрация вече достига оруеловски размери. ,,Кухненската" свобода на словото, съчетана с публично лицемерие, започва да възмущава дори привикналите на всичко германци.

http://www.glasove.com/categories/skandalyt/news/cenzurata-v-germaniya-dostiga-oruelovski-mashtabi
2
Как Червената армия разграби България

Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие

Цената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официалния държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война.

До този извод стига историкът Даниел Вачков в изследването си за историята на българския външен дълг след 9.09.1944 г., публикувано на интернет-страницата на БНБ, пише ,,Дойче веле" (Deutsche Welle).

Въпреки че българската армия дава над 40 000 убити, ранени и безследно изчезнали във войната срещу Германия, Москва отказва да признае България за съвоюваща на страната на съюзниците държава. Статутът на окупирана територия не само улеснява плановете на Сталин за създаването на покорен васал на СССР, но и развързва ръцете на окупаторите за подготвения грабеж.

Те не се трогват от факта, че разходите за половин година участие на българската армия във войната, където тя отменя поне 15 съветски дивизии, възлизат на 1 милиард златни франка.

Под вещото ръководство на ,,освободителите" и с енергичното съдействие на комунистическата власт ограбването на България добива наистина разрушителни измерения.

Всички търсени на световния пазар български стоки като висококачествените ориенталски тютюни, розовото масло, концентратите на олово, цинк и мед и др. са системно плячкосвани от съветските окупационни власти.

Представителите на американското и британското командване в Съюзната контролна комисия в София непрекъснато протестират, че Съветите ги третират като затворници и не им позволяват да извършват инспекции из страната без въоръжен червеноармейски ескорт.

Американският журналист Чарлз Лениъс, който през трите окупационни години успява да изпраща репортажи за извършваните в България убийства, беззакония и грабежи, пише за предложената на София оферта от американски търговец на едро, поискал да изкупува висококачествени български тютюни по международни  цени.

Под натиска на съветските окупатори марионетното правителство в София се измъква от сделката под предлог, че ще разменя тютюна срещу памук заради спрялата поради липса на суровини текстилна индустрия. Тогава американският инвеститор предлага по 4 килограма памук за килограм тютюн. Офертата отново е отхвърлена. Скоро става ясна и причината - правителството на Отечествени фринт, изпълняващо волята на председателя на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов, е заменило българския тютюн за съветски памук в съотношение килограм за килограм. Малко след това на американските стокови борси се появява предложение на съветска външнотърговска компания да продаде големи количества български ориенталски тютюн на много висока цена. В същото време заместникът на Бирюзов докладва в Москва, че текстилните работници в Габрово ,,целували" докарания съветски памук, защото щял да им осигури поминък в условията на наложения на ,,победена България" съветски търговски монопол.

Най-разорително за българската икономика обаче се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и оръжия.

Ограбването продължава и след капитулацията на Германия. Дори премиерът Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила и исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат основание.

България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на страната за периода 1944 - 1947 г.

Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските военни архиви.

Участвалият в окупацията на България белоруски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната държава ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат  в СССР ,,колети" със заграбени в завладените страни вещи - войниците по 5 килограма, офицерите - по 10 кг , а генералите - по 15 кг.

https://www.vesti.bg/bulgaria/kak-chervenata-armiia-razgrabi-bylgariia-6092221
3


Политиците ни не говорят чист български език. От политиците очакваме добро езиково поведение, казва доц. Красимира Алексова, преподавателка в Катедрата по български език на СУ ,,Св. Климент Охридски, цитирана в е-вестник. Симеон Сакскобургготски казваше ,,вЕрвайте ми", а министърът на външните работи Румяна Желева "прецЕня". Български политици често говорят на ужасен диалект.

Валентин Церовски се превърна в обществена карикатура с провинциалния си говор, докато беше министър.

Той не можеше да произнесе правилно дори името на институцията, която оглавяваше - ,,Министьерству на ригионалнуту развитий и благуустройствуту".

Като него говореше и бившият конституционен съдия и зам.-шеф на парламента Любен Корнезов - "Извинйявъм съ"... Много политици, освен диалектизми, допускат и елементарни грешки в говора си.

Те казват училищА, вместо учИлища, НАпредвид, вместо предвид. Това са отделни елементи и думи, но под прожекторите всяка грешка се забелязва и дразни.

Когато един политик се отклонява от езиковите норми, той се превръща в мишена за присмех. Навсякъде по света от политиците се очаква да имат най-престижното езиково поведение.

Общественото мнение може да наказва

Ако човек играе социалната роля на политик, без да отговаря на нейните правила и очакванията за тяхното изпълнение, общественото мнение веднага го наказва с присмех, с неодобрение, лепва му прякор и т.н.

Икономическата обстановка в България през последните години е динамична. Хората се преселват от по-малките градове в големите и често се нуждаят от езиково приспособяване.

,,Правили сме интервюта с хора, които са дошли от различни краища на България в София - казва Красимира Алексова. -  Някои от тях ясно са усетили разликата между собствения си говор и това, което е по-широко разпространено в София".

По-чувствителните към езика и към своето лично представяне държат да изчистят от речта си особеностите, които ярко контрастират. В противен случай се чувстват езиково непълноценни.

Те усещат, че като кажеш ,,зилЬенУ" особено в столицата, другите реагират и не звучи особено престижно.

Имаме е доста "екане"

Въпреки обществения императив някои политици не си дават сметка колко голямо значение има езикът, при това не само какво казват, а и как го казват. Затова част от тях все още се нуждаят от специална езикова подготовка.

Хората, които идват от западните краища на България, ,,екат". Те казват ,,голЕм", ,,хлЕб", ,,бЕл", ,,нЕма". В официалното общуване това е недопустимо и предизвиква негативни оценки.

Интересното е обаче, че страхът от неправилно екане води до другата крайност - до прояви на свръхстарателност.

Например, ако един политик е натрупал първоначалния си езиков опит в Западна България, той знае, че не трябва да ека, защото това не е добра речева стратегия за спечелване на политическа поддръжка.

В неговото съзнание това трябва да бъде избегнато на всяка цена. Правилото за т.нар. променливо Я обаче повелява в множествено число пред окончание И променливото Я да премине в Е - бял, бяла, бяло, но бЕли; видян, видяна, видяно, но видЕни.

Точно формите с Е като бели, големи, видени и др. се оказват препъникамък за много хора, които иначе имат добро образование и са част от българската интелигенция.

Бяли или бели

От свръхстарание те произнасят ,,бЯли", ,,голЯми", ,,видЯни". Такива примери езиковедите са открили в речта на Сергей Станишев.

Речта на множество от източните българи, дошли в София, се отличава с редукцията на Е в И без ударение и смекчаването на съгласната пред Е и И - зилЬенУ, дИтЬе.

Това са трудни за преодоляване произносителни норми, които при някои хора остават завинаги. Когато се опитат да се поправят, може да се стигне от престараване до заменяне на И с Е дори на места, на които това не е правилно.

Така "университет" се превръща в ,,унЕверситет", ,,директор" - в ,,дЕректор" и т.н. При хората от Северна България е разпространено т. нар. ,,ъкане" - главЪтЪ, жинЪтЪ. Разбира се, това много ясно се чува в София, която е в западната част на езиковото землище.

Ако човек от София отиде във Велико Търново и на опашка за хляб каже: ,,НЕма 'лЕб", думите му ще избухнат като бомба. По същия начин, когато един североизточен българин дойде тук и каже ,,ИнЪ бозЪ", почти всеки се обръща.

Какво да кажем за мекането

,,Има обаче едни особености, които престават да бъдат показателни за диалектен или местен произход - казва Красимира Алексова. Това са т. нар. мекане (ходимЕ, пишемЕ, четемЕ), т. нар. депалатализация (когато меки съгласни се втвърдяват) - вървЪ, спЪ, учителЪ, преподавателЪ, зъболекарЪ.

Някога това беше локална особеност на хората от Западна България, а вече става маркер за устна реч не само сред западните българи, но и сред източните.

Тази особеност важи не само сред хора, които не се реализират професионално чрез езика, но и сред журналисти, политици, преподаватели, за които езикът е работното средство и би трябвало да спазват книжовната норма.

Подобно на тях и окончанието ,,ъх" вместо ,,ох" в минало свършено време (четЪх, влязЪх, донесЪх), и произнасянето на члена ,,та" в женски род като ,,тъ" (есентЪ, песентЪ, радосттЪ) не носи днес информация за месторождението, за образованието, а вече и за професията му".

Някои политици ясно усещат, че постът им изисква да спазват не само поведенческите норми, а и езиковите.

Те се стараят да изчистват от речта си регионалните особености, които биха ги дискредитирали, защото осъзнават, че общественото мнение има силни регулиращи функции.

Някои се приспособяват, други - не

,,Имаше политици, които бяха наказани с неодобрение заради неправилния си говор въпреки професионалните си качества, казва Алексова и дава пример с Венцеслав Димитров. - Той говореше с множество екания, с премет на ударението и с ясни белези на западните български говори".

Социолингвистиката и психолингвистиката са доказали, че има езиково ригидни и езиково мобилни личности. Зад тези два термина се крие способността на човек да се приспособява към промяната в езиковата обстановка.

Някои хора, въпреки целенасочения си стремеж, не могат да преодолеят своите регионални особености.

По тази причина не само политици, а и други хора, които професионално се реализират чрез езика (журналисти, преподаватели), се случва да говорят с отклонения от книжовната норма под въздействие на своя източен или западнобългарски произход.

Как да се изчистят диалектизмите от речта?

Единият начин е чрез подражание. Това е напълно механичен принцип, над който човек не се замисля, а подражава на образци, които му се струват престижни (например речта на лидера на партията, на водещ в телевизията).

Според езиковедите това е най-разпространеният начин за справяне с диалектните особености сред българските политици, но води до много конфузни ситуации, защото подражателите започват да копират и грешките, без да осъзнават, че това са отклонения от книжовната норма.

По-сигурният начин човек да се научи на правоговор, е да се довери на специалист.

,,Ако искам да си налепя плочки в банята, ще извикам човек, който може да го направи вместо мен. Ако искам да се застраховам, ще се обърна към специалист в тази област", казва Алексова.

Според нея няма нищо унизително в това обществените личности да се консултират с езиковеди. Докато е била британски премиер, Маргарет Тачър почти всекидневно е работила с психо-социолингвисти и фонетици.

По техен съвет Тачър дори е понижила гласа си с една октава, за да звучи по-убедително.

От авторката в е-вестник: Светослава Банчева - П.П. https://www.bolgari.net/
4
Как преходът променя езика на медиите ни



Епохата на социализма имаше собствен лексикон с ключови понятия като класова борба, петилетка, империализъм, идеологическа борба, диверсия, герой на труда, комунистически идеал. Преди 10 ноември 1989 г. съществуваха и множество производни от думата народ - народен страж, народен враг, народна милиция, народен артист, нармаг и т.н.

Тогавашният медиен език, ползващ много често готови мисловни и езикови конструкции от партийни документи, беше сполучливо наречен дървен език (La langue de bois) от френската социолингвистка Франсоаз Том.

Този език имаше свойството с много думи да поднася малко действителна информация. След 10 ноември тази лексика беше заместена от нови ключови думи като демокрация, приватизация, дисиденти, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, червени боклуци.

Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, рекет, мутри, чалга.

"Заменка" и ,,вещици"

А в още по-ново време бяха изковани евфемизиращи понятия като бизнес партия, край на прехода, заменка, обръчи от фирми, силови групировки, сенчест бизнес и т.н., за да стигнем до съвсем пресните "вещици" и "лоялен гражданин".

Този процес беше опосредстван и насърчаван от медиите, които охотно прегръщаха всеки подобен, понякога ироничен, неологизъм. След 10 ноември медиите бяха буквално пуснати да палуват на воля.

Освободени от сковаващите догми на дървения език, те търсеха повече ефективност, повече функционалност и лесно я откриха в езика на улицата, жаргона и просторечието.

Медийният език стана многолик - някъде стегнат, точен и образен, другаде фриволен и циничен, често пъти жесток и безчувствен и също толкова често немарлив и безвкусен.

Това е така, защото свободата, както и войната, е свързана с неизбежни странични щети. В медийния език през изминалите 20 години протичаха паралелни и взаимно противоречиви процеси.

"Мутри" или... ,,Добре облечени бизнесмени"

Разговорният стил направи езика и особено заглавията по-малко сковани, по-информативни и леко екстравагантни. Процесът изглеждаше като демократизиране, но тази свобода имаше и своите крайности, достигащи до цинизъм и вулгарност.

Нека вметнем два ярки примера: "Шестима сварени в ТЕЦ "Марица Изток" и "Алчни старци изпълзяха на припек".

През последните години се забелязва нов и в същината си консервативен процес на известно евфемизиране на езика в търсене на някаква политическа коректност към социални групи и явления от криминално естество.

Появиха се изрази като сенчести групировки, силови структури, обръчи от фирми или добре облечени бизнесмени. Последното е евфемизъм за мутри, който е изначално глупав, а поради това и интересен. Освен това е непреводим на чужд език.

В случая е евфемизирана очевидната несъвместимост между интелектуалния и френологичен статус на обекта, от една страна, и неговата социална позиция от друга.

Третият и може би най-съществен процес е разпластяването на медийните езици, което е резултат от сегментиране на аудиториите.

"Хоризонт" спазва езиково приличие

Езикът на вестници като "Култура", "Дневник", "Капитал" или "Сега" е различен от езика на "Уикенд", "Шок" и "Папарак". Интересното е, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория, а най-лошият се радва на най-голяма.

При вестниците е така, а също и в телевизиите. Аудиторията на някои риалити формати е право пропорционална на пошлото и вулгарното, което показват.

Интересно е също, че при радиото не е така. Програма "Хоризонт", която винаги се е придържала към езиково приличие, все още успява да бъде лидер в ефира.

Свободата на словото, както всяка свобода, е свързана с известни страхове. Един от най-силните страхове на младите журналисти е страхът от повторения.

Изглежда това е единственият сериозен урок по стилистика, който българската образователна система предлага. Този страх поражда една инфантилна словесност, търсеща синоним за всяка дума и това търсене често измества контекста.

По-близо до Караджата, отколкото до екзарха

Получава се бутафорно поетизиране или архаизиране на речта. Бирата става кехлибарена напитка, а виното е бакхусова напитка или еликсир, независимо че може да е някой киселоч.

Лекарствата стават цярове и илачи, крадците са апаши, футболната топка е "кожено кълбо", Пловдив е "градът под тепетата", а олиото - мазната течност.

Често срещани и най-дразнещи са грешките при съгласуване на подлога и сказуемото по род и число. Преди последните парламентарни избори всички медии тиражираха едно граматически неправилно изречение.

Става дума за мантрата "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Бях доста изненадан, когато през юли във в. "Труд" специалист от БАН обясни, че изречението е коректно, защото смисълът бил ясен.

Само че яснотата не е критерий за граматическа коректност. Когато 2-годишно дете казва, примерно, нещо от рода на "Мечо иска папа", майка му чудесно го разбира, без изречението да е правилно.

Все пак смисълът на синтаксиса е в универсалността, което означава, че при подмяна на думите изречението трябва да запазва своята граматическа логика, дори и да загуби смисъл.

Друга деформация на езика е неправилната употреба на думи. Например думата спрягам. По принцип се спрягат глаголи, но през последните години в медиите безгрижно се "спрягат" имена на политици, бизнесмени, спортисти.

"Дебати" - що е то?

В какъв падеж, в какво време и в какво лице? Особеното при този тип грешки е, че са заразителни, което означава, че някой ден ще се превърнат в норма.

Например думата дебати, която според книжовната норма няма форма за единствено число, а само за множествено и тъкмо в множественото число ("дебати") е нейният смисъл, повечето български политици и журналисти упорито я употребяват в единствено число - "дебат".

Явно това скоро ще се наложи като норма, както вероятно ще отпадне и пълният член. Мисля си, че ако това стане, някои по-образовани хора ще продължат да го употребяват демонстративно като знак на собствено отличие.

Така пълният член, след като отпадне, може да стане модерен и това ще принуди много хора да изучат правилната му употреба. Кой знае? Модата е капризно нещо.

Интересно е, че у нас за добра журналистика като правило минава хапливата, злостна и понякога дори креслива интерпретация на събития и процеси.

Не острото перо е мярката

Приема се като аксиома, че добрият журналист непременно трябва да е добър полемист, да се държи провокативно, страстно да защитава своите тези, да има позиция, която да брани патетично при това понякога без тази позиция да бъде атакувана.

За добрия журналист обикновено се казва, че има остро перо. Ако се приеме, че работата на добрата журналистика е да осветлява скритите механизми на общия ни бит, едва ли остротата на перото е необходимо, а още по-малко и достатъчно условие.

Има и друг вид добри пера, които не са нито остри, нито тъпи. Това са меките пера. Журналистиката на меките и разбиращи пера у нас рядко е била на мода.

Изглежда причина за това е една възрожденска и поствъзрожденска инерция от края на XIX век, когато много от българските вестници са били изпълнени със злостни и невъздържани полемики, често отвъд приличието.

Прекланяме се пред героичното

В много от тях участват канонизирани от историята и литературата национални икони като Ботев, Каравелов, Славейков, Захари Стоянов. Друга причина е твърде дълго продължилото сакрализиране на героичното, на подвига и страданието като водещи нравствени и морални стойности.

Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд.

Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга.

Изглежда някак нормално крилатата Каравелова фраза "свободата не ще екзарх, иска Караджата" в историческа перспектива да поражда и медиен език, който е по-близък до Караджата отколкото до екзарха.

Какво може да се направи? Нищо. Единственото, което журналистиката може да направи, е да наблюдава процеса и да го описва. Това е същинската й работа.

Добрата журналистика се стреми да предпазва обществото от вреди, които то само си нанася. Понякога успява, друг път - не.

Автор: Ясен Бориславов https://www.bolgari.org/
5
Фейсбук-страница "Българи в Албания и Косово": https://www.facebook.com/bulgarians.albania.kosovo/
6
Поредното "невероятно" културномарксистко изобретение, отличено с награда в студентски конкурс. А казваме, че нашата образователна система е безсмислена!
Тия побеснели феминистки няма да се спрат, докато съвсем не кастрират мъжете. А всъщност прословутото мъжко разкрачване се дължи не на някакво желание за доминация, а по чисто физиологични причини.

Студентка измисли стол, който пречи на мъжете да се разкрачват
Британска студентка, която измисли стол, принуждаващ мъжете да седят с прибрани колене, каза, че иска да ги накара да престанат да навлизат в пространството на жените, предаде Ройтерс.
"Това поведение на мъжете е вбесяващо, защото е нещо дребно . . но засяга ежедневно жените по целия свят, по всяко време и нарушава пространството им - каза 23-годишната Лейла Лоръл.
"Целта ми с този стол е да ангажирам хората, да накарам някои да седнат... да започна разговор", казва тя.
Столът е с ръбове и се стеснява напред. Друг подобен стол, предназначен за жени, се разширява отпред.
Много градове по света - от Мадрид до Ню Йорк, организират кампании, за да напомнят на мъжете да не седят разкрачени в обществения транспорт.
Столовете на Лейла Лоръл спечелиха награда миналата седмица в студентски конкурс.
https://www.vesti.bg/lyubopitno/izmislihastol-kojto-prechi-na-myzhete-da-se-razkrachvat-6097525?fbclid=IwAR3JChHYt9ovwf6uBdbArNFgRPVGAeYm3SpgkPyebgSQwGIZVxd0QNHzKq8
7
Много добър и изчерателен коментар наистина! :bravo:

Жалко само, че нямаме пари поне за 16 F-ки, но все отнякъде трябва да се започне с обновяваването на въоръжението на БА.
8
Добър коментар  :smile-1:

Трябват ли ни нови изтребители

Темата за състоянието на българската армия е обширна и болезнена дори за широката общественост. Няма нещо, с което българският народ да се гордее повече от славните победи на войската ни. Армията ни е може би единственият белег на държавността, към който хората хранят почти безукорно уважение.

Упадъкът, който въоръжените ни сили преживяха последните десетилетия е видим за всички и именно това е причината за болезненото чувство, когато се дискутира тази тема в общественото пространство. Всички са съгласни, че България трябва да има колкото е възможно по-силна армия, защото българският народ знае твърде добре от историята си, че ,,който не храни своята армия, храни чужда". Същевременно, отслабването на военния ни потенциал се корени в простичкия факт, че за да градиш армия, трябва да имаш икономика, т.е. финансови средства. Плачевното състояние, в което комунистите оставиха държавата ни след 45-те години терор, доведе и до логичното следствие отбраната ни десетилетия да страда от системно недофинансиране. Допълнително, твърде много червени генерали (основно на политически позиции) се бореха за собствената си паница, а не за това, което е добро за армията или държавата като цяло. Както вече написах, темата е обширна и не може да се побере във формата на настоящата статия.

Българското правителство е на няколко крачки от това да сключи сделка за нови изтребители за български военновъздушни сили, а именно - покупката от САЩ на 8 изтребителя F-16, блок 70 (което е последната, все още непроизвеждана модификация на този изтребител). Това, независимо от разнообразните аргументи и оправдания, бръкна надълбоко в здравето на цялата комунистическа клика у нас, което е логично, тъй като те пазят източниците си на доходи - руското посолство.

Най-напред, всичките партийни активисти, които от времето на Иван Костов по цял ден реват, че Западът унищожил българската армия (а забравят, че техните кражби я унищожиха!), сега получиха опорната точка, че ние сме толкова бедни, че нямаме пари за нови самолети. Не, другари комунисти, бедни бяхме по ваше време да имаме нови самолети и затова фалирахме! Днес България е многократно по-богата от народната република, а откак управлявахте вие заедно с ДПС и Симеон Сакскобурготски, бюджетът ни се увеличи двойно. И ако ГЕРБ не бяха същите като вас и не водеха социалистическа политика на раздаване на социални помощи и хрантутене на маргинални социални групи, то щяхме да имаме пари не за 8, а за 80 изтребителя и то само от един бюджет. Всъщност, генерираните излишъци дори само за последните години са достатъчни тази сделка да бъде на практика ,,безплатна" за нас. Разбира се, тези излишъци се пускат по направление за усвояване от обръчи от фирми.

Следващият аргумент против придобиването на новите самолети, само че този път от опорните точки на внуците на горепосочените (които получават инструкции от европейските комунисти, а не от руските) е, че България няма нужда от армия, че това са излишни пари, че има кой да ни пази. Всеки човек с всичкия си, а особено военните експерти знаят римския принцип "Si vis pacem - para bellum", т.е. ,,Ако искаш мир, готви се за война". Нещо повече, червената пропаганда от десетилетия представя идеята на НАТО, като нещо подобно на Варшавския договор. Може би защото те не могат да си представят идеята за партньорство, понеже те винаги са били държани на каишка от Москва. НАТО няма за идея да ни пази като ,,Голям брат", а е съюз на суверенни държави, всяко от които не просто може, а е длъжна да развива военните си сили с цел, при необходимост да окаже помощ на другите държави, така както те - на нея. Именно за това са и всичките преговори за достигане на минимално равнище на разходи за отбрана от всички членове. Така че, ако искаме ,,някой да ни пази", то ние сме длъжни да даваме тези пари - за едно или друго нещо.

След като и този аргумент не мине, пропагандистите започват с това, че ще купим толкова малко самолети, че то няма смисъл - ,,и гаргите няма да уплашим с тях", ,,я вижте колко са силни турците, руснаците, гърците...". Ами те са силни, защото са тръгнали от някъде! Знаете ли коя е най-мощната военновъздушна сила в света, многократно превъзхождаща следващата? Военновъздушните сили на САЩ - US Air Force. А знаете ли коя е втората военновъздушна флотилия в света, също така многократно превъзхождаща следващата? Военновъздушните сили на флота на САЩ - US Navy Air Force. Едва след тях се нарежда ВВС на Русия, като разликата между тях и комбинираните военновъздушни сили на САЩ е около 10 пъти. Е, при това положение, защо господа червени не отидете да кажете на Путин, че няма смисъл да има въоръжение, защото така и така е твърде слаб (пък и народът му живее в мизерия)?

България трябва да започне отнякъде да възстановява отбранителния си потенциал, пък макар и с малки крачки. Но дори и да приемем, че тези 8 самолета няма да имат никакъв смисъл, то хората изпускат един факт от огромно значение. Наличието дори на 1 самолет означава, че въоръжените ни сили ще имат знанията, уменията и кадрите да оперират модерни изтребители. Защото машини се купуват, произвеждат, крадат, ако трябва, но кадри се създават много бавно, скъпо и с цената на много усилия.

Във връзка с това, много ,,експерти" от кварталните кръчми коментират цената на сделката като прекалено висока. Един вид - гадните капиталисти ни обират, защото в ,,Уикипедия" пише различна цена, а пък да не говорим колко много по-евтини са руските изтребители (пак в ,,Уикипедия"). Точно горният абзац е обяснението защо цената изглежда по-висока. Това е цената не за купуването на самолет, а за придобиването на военна способност, което включва освен самата машина, а и въоръжение, обучение на персонал за експлоатацията й - пилоти и инженери, както и необходимата техника за построяване на бази. Всяка следваща покупка би била значително по-евтина, тъй като първоначалната инвестиция вече е направена. Именно това е най-ценното и най-скъпото - създаването на кадри и придобиването на експертиза.

Стигаме и до най-болезненото за всеки промит червен мозък - че купуваме точно американски самолети. Най-напред лозунгът е ,,това е изгнил стар самолет от 70-те години, за нищо не става, продават ни боклуците си". За недоразбралите и недопрочелите обяснявам - това е последната модификация на F-16, която дори все още не е влязла в производство. Това е самолет, който САЩ тепърва ще произвеждат за собствени нужди. Нещо повече - F-16 е най-успешният изтребител някога създаван. Произведени са над 4000 бройки, участвал е в множество военни действия и е доказан в реални бойни условия, като през целия си период на експлоатация има една единствена загуба във въздушен бой. Факт е, че с F-16 дори пакистанските пилоти свалят между 6 и 10 съветски самолета през 1987-а година по време на войната в Афганистан. Именно турски F-16 свали руски военен самолет през 2015 година. Нали вашето, руското все е най-добро, другари? А щом като най-доброто пада като есенни листа от изтребител от 70-те години, значи може би е по-добър?

По отношение на техническите данни на офертирания самолет има достатъчно военни експерти, които могат да направят анализ (стига да не са на заплата при съответното посолство). Аз единствено ще изтъкна, че блок 70 идва с чисто нов AESA радар, какъвто руските ВВС така и все още нямат на въоръжение, въпреки всичкото биене в гърдите с новия Су-57, който така и няма да влезе масово на въоръжение (и дори Индия се отказа от проекта, защото не е доволна от резултата!). Дори няма да отваряме дума за факта, че експлоатационните часове на новата модификация на F-16 са значително повече от всички аналогични изтребители, което гарантира боеспособността за по-дълъг период и намалява цялостната стойност на експлоатацията.

Стигаме и до президентът на всички комунисти Р. Радев, който твърде много жали, че не може да прибере комисионната от шведското посолство. Неговият фаворит е шведският Грипен, който макар и на хартия да изглежда не лош избор, никога не е изпробван в реални бойни действия. Не веднъж в историята брилянтни инженерни конструкции са се оказвали неадекватни на бойното поле, просто защото войната има свои собствени закони.

Но има и много по-важна причина Грипените да не са реална алтернатива на F-16. България днес е член на НАТО и съюзник, наред с всички останали, на Съединените американски щати. Неписано правило в НАТО е, че натовските държави трябва да купуват въоръжение от натовски държави. Няма логика да наливаш пари в държава, която не е твой съюзник, вместо в такава, на която разчиташ да ти помогне в случай на военен конфликт. Швеция не е в НАТО и би било изключително безпринципна политика да проявим твърдоглавие и да се откажем от сделка с нашите съюзници, просто защото някои хора още имат страх от политическите си офицери преди 1989 година.

България е страдала най-много през новата си история от факта, че се е опитвала да ,,седи на два стола" във външната политика. Хем да сме съюзници с едните, хем да се опитваме да не разсърдим другите. Да се опитваш да угодиш на всички означава да останеш сам накрая. Ние и в момента страдаме от същото. Но нека поне отнякъде да започнем да водим последователна политика. За да не стане както преди 75 години, когато помощ отникъде не дойде.

https://ndlev.org/
9
    Най - старото свидетелство за основното население на ИТ ни се дава от прочутия Вилхелм Тирски, който през XII век взима участие в третия кръстоносен подох и има възможност да си състави мнение за особения характер на източна Тракия. В. Тирски констатира, че българи населяват цялата Тракия близо до вратите на Цариград. ,,Българският народ, казва той ясно, заема цялото пространство от Дунава до Цариград". (Емил де Лавели, La Peninsule Balkanique, том II, 1886г., стр.205).

   Турският пътешественик Евлия Челеби, който след 1651г. пропътува цялата страна от Царигад до Силистра, изброява най - вече български села в Лозенградския санджак и в източната част на въпросната област.

    Филологическите изучавания показват, че българското население от Кешевската и Малгарската каази се е настанило там преди повече от три века. Това се вижда особено, благодарение на факта, че в техния говорим език се е запазило старото българско неопределено време, което е архаично и което е почти изчезнало в почти всички говорими български наречия.

   Учени и пътешественици, които особено през руско - турската война от 1828г. са имали възможност да се запознаят с тази област, ни дават най - пълни сведения върху нейния етнически вид. Най - богати са данните на полковника от генералния щаб Енехолмъ, публикувани в неговия ,,Бележник върху градовете разположени отвъд Балкана и окупирани от руските войски през славната война от 1829г.", Петроград 1830г./ Notice sur les villes situées au delà des Balkans. St Petersbourg, 1830
Ето какво пише той за източна Тракия: ,,От Лозенград зависят 28 села, които броят 1260 български къщи, 470 турски и 20 цигански, или всичко 1750". (стр.92). очевидно е, следователно, че българското население е било там в абсолютно мнозинство, че е било три пъти по-голямо от турското и че гърците не могли да посочат нито едно гръцко село в тази околия.
По-долу на стр.97, той казва: ,,В града Виза има 150 турски къщи, 560 български и гръцки, 5 цигански, или всичко 715 къщи. От този град зависят 27 села, от които 9 са населени с българи,нито едно гръцко и незнайно колко турски.
На стр. 100-101 се чете: ,,От тази паланка (Мидия) зависят 9 села, от които 8 християнски и 1 турско  в християнските села има общо около 800 български къщи и 290 гръцки.

Руски пътеписи на Александър Осипович Дюгамел, превод: http://www.promacedonia.org/rp/rp_10.htm
10
Много напреднали азиатските палячовци  :kuku:
Новата китайска иновация ще е дишаща и удобна фалшива муцуна, която да си надянеш като излизаш от къщи.
Иначе всички азиатци освен японците ги ненавиждам и им пожелавам да ги удари малък астероид.

,,- Ограничение на училищните заведения, в които децата на родител с нисък рейтинг могат да учат"
А, има си хас!
Pages1 2 3 ... 10