Български Националистически Форум

България и Българите => България => Македония => Topic started by: Hatshepsut on 15 October 2018, 14:40:36

Title: Димитър Гюзелов
Post by: Hatshepsut on 15 October 2018, 14:40:36
Димитър Гюзелов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fkc%2Fcyrn_sn19.jpg&hash=033e65c36a0534ba9a10d7f23a2457d1c7b9c95a)

Димитър Гюзелов е виден защитник на българщината във Вардарска Македония през междувоенния период. Герой в очите на хиляди патриоти и обект на злостни нападки на македонистите и до днес. Той е един от главните обвиняеми по време на Скопския студентски процес през 1927 г. и като организатор на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация) получава една от най-тежките присъди, пратила го за години в затвора. Димитър Гюзелов е роден в бедно семейство в Дойран през 1902 г. като единствен син. През Първата световна война семейството е принудено да напусне разрушения от бойните действия град и да се пресели в Струмица. Завършва тамошната сръбска гимназия. Следва в Скопския философски факултет, завършвайки философия и славянска филология. През тези години той не крие бойкия си български дух пред състудентите си, а през 1924 г. става член на ММТРО малко след основаването й. Бързо показа високи органицационни и агитаторски качества, като сформира ядра на организацията в много градове на Македония.
През май Гюзелов попада в клопката на държавна сигурност на Кралството на Сърби, хървати и словенци, като приема за сътрудник агента-провокатор Гаврилович, пощенски чиновник. Арестите не се забавят и в ръцете на сърбите попадат двайсет разконспирирани младежи. Процесът се забавя цели шест месеца, през които шефът на държавна сигурност Жика Лазич и шефът на жандармерията генерал Томич събират доказателства за обвинението, т. е. подлагат на систематичен физически и психически терор българите. Още в началото Лазич разполага с Устава на организацията. На самия процес подсъдимите се държат мъжки и отхвърлят всички изтръгнати с мъчения признания и особено обвинението за връзки с ВМРО на Ванчо Михайлов, което естествено отговаря на истината. Димитър Гюзелов заявява: "Властниците начертаха един план на култура, на политика, която народът тук не може да приеме... Силата е у сърбите и от македонците се иска само да изпълняват своите задължения. Права те нямат. Властниците мислеха с един удар да изкоренят местното македонското съзнание, за да изтъкнат държавното съзнание. Ясно е, че на властта не се удаде да проведе своята културна програма у един такъв народ..."
Главните обвиняеми Димитър Гюзелов, Иван Шопов, Димитър Нецев и Димитър Чкатров са осъдени на строг тъмничен затвор, първите двама на 20 години, докато другите съответно на 15 и 10. Гюзелов е помилван след пет години, но е изпратен на служба в Сърбия, където остава до началото на Втората световна война. Той обаче не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, Белград и Загреб, както и с хърватските радичевци.
След разгромяването на Югославия и възвръщането към България на Вардарска Македония Гюзелов заедно с всички дейци на ММТРО става опора на българското национално и културно дело. Македонският деец играе съществена роля в изграждането на български национални клубове в Скопие, Велес, Охрид, Щип, както и във всички други македонски градове. След април 1941 г. изпълнява длъжността директор на Радио Скопие. През следващата 1942 г. защитава успешно в Загреб своята докторска дисертация върху философията на Шопенхауер. В книгата си "Жертвите на Скопския студентски процес" (Скопие, 1942) той споделя:
"Дойде величественият ден, когато младото българско поколение в Македония даде своята свещена дан пред олтара на отечеството със скъпите жертви на свидни синове, паднали от вражеска сръбска ръка в дните на мрачното сръбско робство като носители на освободителното знаме в редовете на Младежката организация (ММТРО). Тя е най-голямата политическа проява на българските интелигенти и младежи в Македония през непосилното сръбско робство... Младежката организация събра цвета и елита на Македония под робство, възпита ги в един строг български национализъм... и се прояви в своя апогей през Скопския студентски процес. В това единствено по рода си съзаклятие тържествуваше българският дух. Жизнената сила на българския народ показа своето могъщество тогава, когато в някои среди беше разяждан здравият дух на българина от различни видове пораженства. Основната нишка на нашата агитация сред народа беше: запазване на българизма като най-мощен гранитен зид против домогванията на асимилаторската политика на Белград. Защото да се наречеш българин -това беше най-преследваната революционна проява... В историческото съкровище на българския борчески гениий лежат нашите скъпи другари като пламенни жреци на идеята за свободата на Македония и обединението на целокупния български народ."
Именно тези думи действат като тамян срещу родотстъпниците македонисти. В броя на в. "Нова Македония" от 25 юни 1976 г. Йован Павловски обосновава "престъпленията" на Гюзелов по следния начин: "Гюзелов заедно с Чкатров и кмета на Скопие Спиро Китинчев са били "крепители на българската кауза, което ще рече - хората смятаха, че с окупацията се осъществи "вековният сън" на македонците да се обединят с "майка България".
В началото на септември 1944 г. горещият български патриот има възможност да се спаси чрез бягство, но той отказва да изостави Македония, в която скоро ще завилнее слугата на Белград Колишевски посредством своите подчинени. В началото на лятото на 1945 г. е осъден на смърт чрез обесване. Гюзелов заявява на съдиите: "Кои сте вие, че ще ме съдите? Аз служих на народа си, а вие на кого?" Едно обвинение не само на един достоен българин, но и на хилядите други невъзпяти жертви на Титовия терор.
Title: Re: Димитър Гюзелов
Post by: Hatshepsut on 15 October 2018, 14:41:18
Димитър Чкатров

Неговото име е тясно свързано с името на Димитър Гюзелов както при службата на македонското освободително дело, така и в жертвоприношението пред олтара на Македония. Дори е трудно да се каже кой от тях е играл по-голяма роля в това отношение – толкова рамо до рамо са вървели те и в съдбоносните за нашата родина дни преди и през Втората световна война. Затова в техните убийци говорят едновременно за двамата в своите нелегалнн писания и пред екзекуторските си сборища, наричани "народни съдилища".

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fkc%2Fcyrn_sn18.jpg&hash=21cc256add06626d1f01e3692c0673c66c2bb0ca)

Братя Йордан и Димитър Чкатрови
И все пак всеки от тях има свое място в борбата, страданията и жертвоприношенията за Македония.

Името на Димитър Чкатров е също известно на българската общественост от времето на Студентския процес, за който говорихме. Той бе също един от главните обвинями като организатор на ММТРО. Пренесъл устава на тая организация в родния си град и оттам го оставил на разположение на другите организатори.

Роден е в Прилеп през 1902 г. в семейство на бедни каменари. Учил и родния си град и завършил гимназия на сръбски, след което следва и техническия факултет на Белградския университет по строително инженерстно. Още като студент става член на ММТРО и организира младежта в Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Крушево и други. С качествата си на неуморим агитатор и безкомпромисен български патриот си спечелва голям авторитет сред студентската младеж и местната интелигенция и става един от стълбовете на организацията. Тогава се създава трайната му връзка с Гюзелов.

Разкритията около Студентския процес засягат и него. Той е могъл да се спаси, като избяга в чужбина при брата си, но решава да остане докрай на поста си в желанието си да спасява онова, което е оцеляло в тия разкрития. Арестуван заедно с голяма група студенти в Белград, бива изправен на съд заедно с другите подсъдими и осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Пред съда проявявя голяма твърдост и смелост, поради което си спечелва прозвището "железните гърди". Лежи десет годинн в Скопйе, Ниш, Пожаревац, Лепоглава. Станал особено омразен на властта с тия си качества. В затвора е нападнат от подставено лице и ранен с нож в гърдите. По-сетне, измъчен от жестокия режим, решава да бяга или да умре. Избягва заедно с един сърбин. Но някакъв селянин ги забелязал и обадил на полицията. Сърбинът предлагал да убият предателя с револвера, който имали, но Димитър отказал. Когато полицията го настига, той прави опит за самоубийство и се наранява в гърдите. Заловен, лекуван и излекуван, той бива върнат в затвора, където отново бил подложен на жестоки изтезания. И все пак е оцелял, излежал докрай 10-те години и през 1937 г. продължава следването си, като завършва с успех целия курс и става строителен инженер в навечерието на войната. Същевременно взема участие заедно с Гюзелов в легалнати борби против сърбите и дочаква разгрома на Югославия. Сега вече всецяло се отдава на българското национално дело в Македония, застава на стража на народните интереси, като следи да се поправят грешките на българските власти в управлението на родния край.

За неговата дейност заедно с Гюзелов и плеядата другари говорихме доста подробно в предшествуващите глави. Тук ще подчертаем, че верен на борбата си срещу сръбското господство в Македония, той е почувствувал като първа необходимост след разгрома на Югославия да бъде премахнато всякакво присъствие на сърби в Македония. "Сърбите веднага да напуснат Македония" – е бил според писанията на цитирания Йован Павловски неговият лозунг. Имал е предвид хилядите сръбски колонисти, доведени от разни страни на сръбската земи в Македония, за да денационализират българското население. Смятайки това за голям грях на Чкатров, Павловски язвително пише: "Чкатров дори ще допълни пред съда такова решение трябваше да се вземе, защото целият народ реагираше срещу тяхното присъствие ... Вярно е, че нападах българското правителство, но поддържах и пропагандирах българската кауза в Македония срещу сръбската кауза" – завършва той.

Без да повтаряме вече казаното за него и за Гюзелов, ще довършим характеристиката на неговата личност чрез изказванията му пред съда и чрез оценката за неговата дейност. Защото на всички, които го познаваха, бе известно, че той беше хуманист по дух и сърце, борец за правда. Неговите противници и убийци – македонистите, добре знаят, че той не бягаше от сътрудничество с левите елементи, но изискваше то да бъде върху базата на българщината. Като страдалец за своя народ той се ползуваше с авторитет и пред официалната българска власт и неведнъж си служеше с него за закрила на тия леви елементи, арестувани за комунистическа пропаганда, но верни на българската си народност.  {В глава 21 разказахме как Чкатров спасил от разстрел партийния функционер Бане Андреев благодарение на връзката си с хърватски патриоти при разгрома на кралска Югославия.}

За мнозина от тях бе ходатайствувал да бъдат назначени за кметове по селата или за служители по снабдяването на населението. Застъпвайки се за арестуваните прогресивни младежи – напълно или дирейки снизхождение за тях, Чкатров не се страхуваше и да критикува своеволията на властта. По този въпрос неведнъж говори и Павловски – както видяхме. Нека повторим някои от изказванията на Чкатров пред съда, както ги намираме цитирани от Павловски (с. 345 и 358).

    "Ние се държахме за становището, което обединяваше национализма със социалната правда... Народът има и сега нужда от свои защитници (пред българската власт, б.н.), от хора, които ще му разберат болката и ще го лекуват в съгласие с държавната политика на нашата родина България".

Тази му добродетел на българин, патриот и хуманист бе всъщност смъртният му грях пред македонския съд. Вперил духовен поглед към извървения свой мъченически живот, той завършва речта си:

    "Ако се обърна към моя изминат път, ще видя, че той е изпълнен само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз дадох всичко за Македония. Ръководил съм се само от едно: доброто на македонския народ. Доживях най-тежката съдба на един син на Македония. Толкова много лежах в сръбските затвори! Днес съм изправен пред най-тежкия съд за мене..." (Павловски, с. 361).

В тази затрогваща изповед е изразена цялата трагедия на македонската родолюбива интелигенция, застанала пред руините на своя идеал – свобода за македонския българин.

Тази изповед обаче не трогнала жестоките съдии, зад които са стояли Темпо и Колишевски. Те го осъждат на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Тогава старата му майка, Елена Чкатрова, си спомня за разказите на сина си Димитър, че е лежал в сръбски затвор заедно с Тито преди години и се познава с него от времето на общата неволя. Затова се решава да отправи молба до него за помилване. Нейната съдба е не по-малко трагична, защото не само Димитър, но и по-големият й син Йордан – виден деятел сред македонската емиграция в България и Америка, също се намира в затвора, осъден на 15 години. Защо? Защото – по преценка на Димитър Влахов – бил върховист. Влахов дори написа статия във в. "Македонско знаме": "Върховизмот на оптуженичката клупа", т.е. преведено на български (понеже думите са сръбски) означава, че върховизмът е на подсъдимата скамейка. Агентът на Белград – Димитър Влахов, по тоя начин обосновава присъдата на Йордан Чкатров – поради българското му родолюбие. Иначе той с нищо не се е провинил пред македонистите. Нещо повече, като адвокат е защитавал много подсъдими комунисти.

Нещастната майка, изправена пред страшната опасност да изгуби и двамата си синове, т.е. единствените си деца, е апелирала за милост. И сякаш молбата й била зачетена. Широкоразпространената мълва сред добре осведомените кръгове в Белград и Скопйе говорела, че Тито издал заповед за помилване и на Гюзелов, и на Чкатров. Този слух станал толкова убедителен, че осъдените наистина повярвали в истинността му. Гюзелов дори съобщил на жена си, че децата му отново си имат баща, а Чкатров поръчал да му изпратят туристическите обувки, за да се готви за изпълнение на каторжната работа. Но Колишевски узнал за това и преди помилването да пристигне, побързал да издаде заповед за изпълнение на присъдите. В тъмната нощ, когато двамата верни другари биват извеждани за разстрел, Димитър отправил последен зов към брата си Йордана "Сбогом, бате!" и тъмнината ги погълнала завинаги. Безкръстен гроб някъде към Зайчев рид, на три километра от Скопйе, недалеч от пътя за Тетово, поема безжизнените им тела, неразделени и във влажната земя. Братът Йордан протестира срещу коварната постъпка на Колишевски и бива жестоко наказан в карцер. Унижаван, оскърбяван от джелатите си, той решава да умре и започва гладна стачка. Не са помогнали ни молбите на другарите му, нито на самата нещастна майка. Той упорито издържал мъката и издъхнал на 27-ия ден, целият изсъхнал, но гигант по дух.

Трагедията на тримата патриоти е потресла всяко българско сърце и останала да вълнува и до днес съвременниците.