Български Националистически Форум

България и Българите => Основи на Националната държава => Тоталитаризъм => Topic started by: Hatshepsut on 13 October 2018, 07:26:19

Title: Комунизмът в Китай
Post by: Hatshepsut on 13 October 2018, 07:26:19
"Билд": Китайският диктатор Мао Цзедун е най-големият масов убиец на XX век

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fparanormal-news.ru%2F_nw%2F96%2F13960244.jpg&hash=fdf68f64467dcb7fd653861ba8af3e97)
Китайският диктатор Мао Дзедун

Списъкът на германското списание с тираните, отговорни за смъртта на над 130 млн. души, се основава на данни от Организацията за помощ на жертвите на политическата мощ в Европа   Китайският диктатор Мао Цзедун е най-големият масов убиец на XX век, според класация на германското списание "Билд". Списъкът на тираните, отговорни за смъртта на над 130 млн. души, се основава на данни от Организацията за помощ на жертвите на политическата диктатура в Европа. Политикът, военачалникът и държавникът Мао, смятан за най-важната личност в модерната китайска история, е виновен за смъртта на 50 млн. китайци по време на изкуствено предизвикания глад през 50-те години, както и мъченията и преследванията от 1966 г. до 1969 г. по време на Културната революция.

В Китай той е смятан за най-голям национален герой, докато светът - особено антикомунистическата общественост, го приема като един от най-големите престъпници на миналия век.

На второ място е Сталин. Съветският диктатор носи отговорност за смъртта на 40 млн. души. Като се вземе предвид, че "убийството на един човек е трагедия, а убийството на много хора е статистика", той вероятно е починал с чиста съвест, коментира "Билд", цитирайки известната мисъл на Ерих Мария Ремарк.

Едва трето място заема Хитлер, обвиняван за смъртта на 20 млн. души, вкл. геноцида на около 6 млн. евреи.

Китайският диктатор Чан Кайши е на четвърто място и е посочен като виновен за смъртта на 10 млн. души. Иронията е, че на Запад той е бил честван като един от лидерите на демократичната коалиция, прогонена от Мао на остров Тайван.

Следващ в списъка е Ленин с 4 млн. души на съвестта му. Авторите от "Билд" са поставили на десетото последно място в класацията маршал Йосип Броз Тито, който е погубил живота на 1 млн. души.

https://www.vesti.bg/novini/spisykyt-na-germanskoto-spisanie-s-tiranite-otgovorni-za-smyrtta-na-nad-130-mln.-dushi-se-osnovava-na-danni-ot-organizaciiata-za-pomosht-na-zhertvite-na-politicheskata-mosht-v-evropa-1128406
Title: Re: Комунизмът в Китай
Post by: Hatshepsut on 13 October 2018, 07:29:03
Избиванията на 4 юни '89 на пл. Тянанмън: ,,Историята е изкривена"

RFA

,,Когато Пекин бе обграден от 300 000 войници на китайската армия, милиони граждани на Пекин излязоха на улицата. Виждайки огромният брой избивани пред очите им хора, много от тях се отдръпваха. Но щом като стрелбата спираше, тълпите пристъпваха пак напред. Това бе наистина вълнуваща сцена.

Заедно с това бе показана и най-ужасната безпощадност и злостност на човешката природа - за задоволяване на свои лични интереси, Дън Сяопин (Deng Xiaoping) и Ли Пенг (Li Peng) избиха млади студенти и граждани, които се обявиха за демокрация и свобода, и против корупцията, злоупотребата с власт и привилегиите.

В съвременен Китай, на Дън Сяопин се гледа като на божество, а Ху Яобанг (Hu Yaobang) и Джао Зиянг (Zhao Ziyang) са принизени до нищожества. Историята е изкривена", каза пред Radio Free Asia, Чен Йзи (Chen Yizi), бивш съветник на китайския президент Джао Зиянг, относно избиванията на пл. Тянанмън през 1989 г.

Чен подготвя документален филм за тези събития, който има намерение да представи на обществеността следващата година, по случай 20-годишнината от кръвопролитията на Тянанмън.
---------------------
Избиванията на площад Тянънмън, Пекин през 1989 г., също известни като протестите от 1989 г. на площад Тянънмън, или Инцидентът от 4-ти юни 1989 г., бяха серия от демонстрации, водени от студенти, интелектуалци и работнически активисти в Народна Република Китай, завършили с около 10,000 ранени и 2,000 убити, предимно студенти и млади хора.

В края на 70-те години държавният глава на Китай Дън Сяопин инициира серии от икономически и политически реформи, които довеждат до постепенното въвеждане на пазарна икономика в страната, както и до известна политическа либерализация на системата на Мао Дзедун. Тези икономически и политически реформи провокират в началото на 1989 г. недоволството на две социални групи в Китай.
 
Първата група включва студентите и интелектуалците, според които реформите не са стигнали достатъчно далече и Китай се нуждае от реформа на своята политическа система. Тъй като икономическите реформи засягат само фермери и работници от индустрията, приходите на интелектуалците изостават от приходите на тези, които биват облагодетелствани от реформата. Те са недоволни също така и от социалния и политически контрол, който комунистическата партия на Китай продължава да налага. В допълнение на това, тази група живо следи политическата либерализация ,,Гласност", предприета по това време от лидера на бившия Съветски Съюз, Михаил Горбачов.

Втората група са градските индустриални работници, според които реформите са отишли твърде далеч, водейки до отслабване на икономическия контрол, с последвалите го инфлация и безработица, заплашващи техния поминък. 

Поводът за протеста на площад Тянънмън през 1989 г. става смъртта на бившия Генерален секретар Ху Яобанг. Ху. бива отстранен от поста Генерален секретар на Китайската Комунистическа Партия (ККП) през 1987 г., когато неговите призиви за "бърза реформа" и почти откритото му пренебрежение към Маоистите го правят подходяща изкупителна жертва за Дън Сяопин и приближените му след про-демократичните демонстрации на студентите през 1986-87 г.

Протестите от 1989 г. започват в малък мащаб, във формата на траур за Ху Яобанг и искания ККП да ревизира своето официално становище относно него. Тези протести се разрастват след като новините за конфронтация между студенти и полиция се разпространяват; убеждението на студентите, че китайската медия изкривява истината за техните искания също допринася за увеличаване на подкрепата, която те получават от населението.

На погребението на Ху Яобанг голяма група студенти се събира на площада Тянънмън и предявява искане да се срещне с премиера Ли Пенг, политически съперник на Ху. Така студентите обявяват стачка в университетите на Пекин. На 26-ти април уводна статия в националния всекидневник People's Daily, последвала речта на Дън Сяопин пред вътрешни партийни лица, обвинява студентите в плануване на размирици. Това изявление възмущава студентите и на 29-ти април около 50,000 студенти излизат по улиците на Пекин, настоявайки правителството да оттегли своето изявление.

В този апел участват по-голямата част от студентите в многобройните колежи и университети на Пекин, като в това те получават подкрепата на своите преподаватели и други интелектуалци. Разглеждайки себе си като китайски патриоти, студентите отхвърлят контролираните от ККП официални студентски асоциации, и учредяват свои автономни асоциации.

Въпреки, че на 20 май правителството обявява военно положение, войсковият вход на Пекин бива блокиран от множество протестиращи и на армията е наредено да се оттегли.

Междувременно, демонстрациите продължават. Започнатата преди това гладна стачка наближава третата си седмица и правителството решава да прекрати въпроса преди да започнат смъртните случаи. След разисквания на водачите на комунистическата партия се дава нареждане да се употреби военна сила за разрешаване на кризата - издава се заповед с потушаването на демонстрациите да се заеме Народоосвободителната армия на Китай. Като поради изразената подкрепа към студентската демонстрация, лидерът Жао Зиянг е изместен от политическото водачество.

Войници и танкове от 27-ма и 38-ма армия са изпратени да установят контрол над града. За разлика от добре въоръжената 27-ма армия, която пристига отвън, местната 38-ма армия няма амуниции и симпатизира на протестантите. Нейните войници изоставят военните си коли по улиците на Пекин и се присъединяват към протестиращите.

Влизането на войниците на 27-ма армия в града бива активно възпрепятствано от много местни жители на Пекин. Те изграждат обширни барикади, които забавят придвижването на армията. Битката продължава по улиците, обграждащи площада Тянънмън, като протестиращите напредват многократно към тежко въоръжените войници от Народоосвободителната армия, издигайки барикади с превозни средства за да се предпазят от стрелбата на армията, стреляща директно в тълпите и използвайки дори огнехвъргачки.

След като на 4-ти юни демонстрациите в Пекин биват потушени, протести продължават да заливат други части на Китай в продължение на няколко дни. Стотици хиляди излизат на протест в Хонконг, където хората се обличат в черно, отново в знак на протест. Големи протести има в Кантон и Шанхай, а с всеобща работническа стачка биват блокирани улици и мостове из цялата страна, като протестиращите в поне още шест главни града на Китай изискват отстраняването на "криминалното правителство".

В очите на Запада избиванията на площад Тянънмън увреждат репутацията на Народна Република Китай (НРК). През май 1989 г. западни медии като БиБиСи и СиЕнЕн са поканени в Китай за посещението на Михаил Горбачов там, като с това те се оказват в отличната ситуация да заснемат разправата на правителството с протестиращите. Демонстрантите бързо осъзнават тази възможност и се възползват от ситуацията като приготвят плакати и други нагледни материали на различни езици за международните медии. Репортажите биват улеснени и от факта, че в китайското правителство има объркване относно това как да се справи с протестите, през което време излъчванията на чуждите медии не спират.

Но евентуално на СиЕнЕн е наредено да спре трансмисиите си от Пекин и въпреки че медийните мрежи се опитват да игнорират тези нареждания и продължават да излъчват информация за протестите по телефона, китайското правителство успява да прекъсне сателитната връзка.

Събитията от 1989 г. в Китай, както и срива на комунизма в Съветския съюз и Източна Европа по това време, обособяват до голяма степен възгледа и политиката на Запада към НРК през 1990-те години и 21-ви век. Почти незабавно, както Съединените щати, така и Европейският съюз, обявяват оръжейно ембарго на Китай, като от ценен съюзник срещу Съветския съюз през 1980-те, в очите на Запада Китай се превръща в репресивен авторитарен режим. 

Сред интелектуалците в Китай потушаването на протестите от 1989 г. издълбава пропаст между поколенията. Интелектуалците в 20-те си години по време на протестите са по-несклонни да подкрепят правителството на НРК, в сравнение с по-младите студенти, които са родени след началото на реформите на Дън Сяопин.

Днес темата за кръвопролитията на площада Тянънмън е все още политическо табу в Китай, където всяка дискусия за него се разглежда като неуместна или рискована. Единствената информация за това събитие е от ККП, според която тези кръвопролития са били необходими за осигуряване на националната стабилност. Нещо обикновено е да се срещнат китайци, и най-вече сред по-младите, живеещи далече от Пекин, които да са незапознати с протестите и избиванията на Тянънмън.

Но въпреки това, при годишнините на 4-ти юни площадът Тянънмън се охранява добре от цивилна и военна полиция, за да се предотвратят евентуални възпоменания на събитието.

В Хонконг обаче всяка година бива организиран голям митинг, където хората почитат паметта на жертвите от Тянънмън в 1989 г. - предимно млади хора и студенти - и отправят апел към ККП да промени официалната си позиция относно това събитие.

Миналата година сделката на Китай с Google и Yahoo! потвърди отново, че 4-ти юни 1989 г. е все още чувствителна тема за китайското правителство - сега Google ограничава местните китайци в търсенето на информация по Интернет за избиванията на Тянънмън през 1989 г., какъвто е и случаят с други чувствителни за Китайската Комунистическа Партия теми, като тези за независимостта на Тибет и Тайван, както и за преследваната медитативна практика Фалун Гонг.

http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-06-04_10.htm
Title: Re: Комунизмът в Китай
Post by: Hatshepsut on 13 October 2018, 07:29:44
"Великият скок" доведе до велика трагедия

По време на колективизацията в Китай са загинали повече хора, отколкото в СССР, се казва в анализ на Владимир Скосирев, публикуван в "Независимая газета".

Китайските историци откриха документи, разказващи за катастрофата, връхлетяла страната през 1958-1962 г. Жертвите на волунтаризма на Мао Цзедун, желаещ да оглави комунистическото движение, са станали около 45 милиона души. Повечето са умрели от глад, други - в резултат на разстрели и мъчения. Стои въпросът: дали партията ще преразгледа предишната оценка на култа към Мао?

В САЩ е издадена книгата "Великият глад в Китай. 1958-1962". Доцентът от Хонконгския университет Чжоу Сюн, която дълги години е работила в архивите на КНР, пише в предисловията на монографията, че последиците от колективизацията в Съветския Съюз и ужасите на ГУЛАГ са познати на света. "Големият скок" в Китай е една от най-страшните катастрофи на ХХ век, а за него знаят малцина.
"В самия Китай гладът се е превърнал в тъмно историческо петно, за него не се говори и официално не се признава", пише тя.

Неотдавна по тази тема бяха издадени две книги. Едната принадлежи на перото на китайския журналист Ян Цзишън, другата - на холандеца Франк Дикотър. Изследването на г-жа Чжоу се отличава по това, че тя просто излага документите от 50-60-те години. Това са докладите на чиновници от местната е централна власт, отчети от събрания, писма на трудещите се, полицейски рапорти.
Ето откъс от доклада на следователя в района Цяотоу, провинция Съчуан, от 1961 г. "Възрастната жена на име Ло Вънсю първа започна да яде човешко. След като цялото и семейство от седем души почина, тя изкопа трупа на тригодишното момиче. Тя отдели месото от костите, подправи го с пипер, свари го, а след това го изяде".
Според изчисленията, осъществени от няколко западни и китайски експерти, през този период са загинали около 45 милиона души. Кое е причинило тази трагедия?

Горделивостта на Мао Цзедун. Мао е бил убеден, че китайският вариант на социализъм може да осигури безпрецедентен растеж и да покаже на Никита Хрушчов и останалите ревизионисти, че именно той е вожд на комунистите в цял свят.

На пленума на ЦК на партията през 1959 министърът на отбраната Пън Дъхуай излиза с критика на "Великия скок". Той, заедно с останалите опозиционери, е сполетян от същата съдба, както и враговете на народа в СССР при Сталин.

Водещият научен сътрудник на Института за Далечен Изток на РАН Александър Ларин заяви пред НГ, че цифрата от 45 милиона жертви изглежда вероятна. "При всички положения може с увереност да се говори за десетки милиони.

Периодът на "Големия скок" в народните комуни е времето, когато не са съществували никакви сили, които биха могли да се противопоставят на държавата.

Лидерите на страната са имали революционен опит, но никакви знания по икономика и земеделие. Оттук се появяват проектите за свръх иригация и леене на стомана в градските дворове. Мао Цзедун, подобно на Сталин, превърна народа си в строителен материал в името на достигането на утопичното бъдеще".

След като мащабите на случилото се бедствие получават гласност, може ли да се очаква, че ККП ще преразгледа съществуващата гледна точка, според която Мао е извършил 70% добри дела и 30% лоши?

Отговаряйки на този въпрос, известният китаист Яков Бергер ни каза: "Съотношението 70 към 30 беше озвучено от Дън Сяопин, който е архитект на реформите в постмаоистки Китай. За да се промени оценката, трябва да опровергаете Дън. Не забравяйте, че много хора гледат на Мао почти като на светец. За хората с леви убеждения тази фигура остава непоколебима.

Любопитен факт е, че министър-председателят Вън Цзябао няколко пъти е бил в провинция Хунан, където е роден Мао, но не е посетил музея и родното му село. А останалите държавни лидери са били там и даже са дарявали пари. Вътрешнополитическата обстановка днес и без това е доста напрегната. Партията няма да дава нови оценки".

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=582733