Български Националистически Форум

Родово наследство => Фолклор => Topic started by: Hatshepsut on 13 September 2018, 09:03:51

Title: Спасовден
Post by: Hatshepsut on 13 September 2018, 09:03:51
Спасовден

Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.
На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...

  Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
   Разпространен е обичаят ходене на росен.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Dictamnus_albus_230504.jpg/250px-Dictamnus_albus_230504.jpg)
Росен

 Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
    Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". 
   Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
   Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
   От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
   Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши. 
   
    Изобилието и многообразието в Спасовската обредност се дължи на смесването на различни по характер елементи, но центрирани около общо-продуциращата функция на празника.
   Първият слой, ако можем условно да го отделим, е езическият, свързан с древни анимистични представи. Тук централна роля играят митични божества (русалките), притежаващи някои качества на демоните на плодородието и вегетацията. Шествията, ходенето по росен, даруването, са насочени към омилостивяване и осигуряване на закрилата им: те помагат на нивите, но и на хората, увеличавайки плодовитостта.
   Контактът с русалките изисква пазенето на ритуално мълчание; а това е факт, който отново определя принадлежността им към отвъдните сили. (На долната земя трябва да се мълчи, защото тя е царството на сенките, мълчанието и "спящото" зло.) Обредната тишина "запазва" съня на хтоноса и допуска действието на контактната и катартичната магия.
   Реликтите на християнската митология са вторият пласт в обредността. Преди всичко това е поменът на мъртвите, съвпадащ с Възнесение Господне. Основната идея в обреда е не само "спомнянето за християнския бог и за умрелите предци, а и желанието и за защита на плодородието и живота.
   Завършващата веселба (песни и хорà) на Спасовден ясно подчертава преобразуващото начало на обредите и вярата в тяхната възкресяваща сила. Спомен за смъртта, завършващ със смях, като в древните, езически времена.

http://margaritta.dir.bg/2uni/04kalendar_uni.htm (http://margaritta.dir.bg/2uni/04kalendar_uni.htm)
Title: Re: Спасовден
Post by: Hatshepsut on 13 September 2018, 09:04:15
Народни традиции по Спасовден

Празникът е християнски, но в отколешните обреди са намесени
самодиви, русалии и мълчани нощи


(https://static.framar.bg/filestore/mestoobitanie.jpg)

На 40-ия ден след Великден Православната църква отбелязва въздигането на Исус Христос в небесата – Възнесение Христово. Народът ни го нарича Спасовден. Празник е подвижен и се мени според Великден.

Народната традиция свързва Спасовден с много древни и специфични народни вярвания и обичаи.

Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал... Слънцето вече захожда... Пък хора, хора! От всички страни, по всички пътеки идат хора, един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила, Спасова могила...

Така започва разказът на Елин Пелин Спасова могила. За Монката – болнавото и хилаво сираче, тръгнало с дядо си към Спасова могила, с надежда за изцеление. Един останал от векове народен обичай, когато вечерта преди Спасовден и преди залез слънце, болните се завеждат на места, където расте – ,,росен" и там да пренощуват...

 Край много селища из България се пази спомена за росенова поляна и за росенова гора – все местности с името Росен.

Там, където расте едно цвете с приятна, но тежка миризма – росен, наричан още роксосан или селим, а наблизо има и целебен извор или ,,самодивско кладенче".

В навечерието на Спасовден преди залез слънце болните пристигали тук. На самодивския извор те миели лицето си и оставяли белег – конец от дрехата си или монета. На поляната всеки гледал да намери място до някой росенов стрък и лягал на постелката си, като оставял до корена паничка с мед и питка хляб отгоре...

Всичко това се извършвало в пълно мълчание. Наставало абсолютно безмълвие и в нощта, в това множество от хора, не се чувала нито една въздишка. Защото вярвали, че посред нощ ще духне полибникът (вечерният вятър, побратим на самодивите), ще разлюлее цветовете на росена, а самодивите ще го съберат. Тогава и хвърляли върху болния знака си за изцеление или за смърт – зелена тревица или пръст...

Получили предсказанието преди първи петли, изведнъж всички скачали, като при даден сигнал, и се разбягвали тихо в тъмнината. Не трябвало да ги заварят тук слънчевите лъчи.

Дедите ни приписвали свръхестествени сили на самодивите и се пазели от ревнивите им очи. В повечето случаи те били невидими. Чувал се само гласът им и живеели накрай света. По нашите земи идвали по Благовец, когато всичко се раззеленява и престоявали до есента, до Секновение. Но най-активни самодивите били в дните след Спасовден –
Русалийската седмица.

По това време самодивите събирали цвета на росена – билката, която им давала магическата сила. Ако някой ги зърнел, се разболявал от самодивска болест, толкова красиви и грациозни били.

Болните можели да се надяват на лек в навечерието на Спасовден. Те трябвало да преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и да се измият с ,,мълчана вода" от самодивския кладенец.

Измиването и ръсенето с вода, която не е светена в църквата, а е тъй наречената ,,мълчана" или ,,ненапита" вода (понякога с билки в нея), се среща при много обреди по нашите земи – все стара практика от езическо време. За пръв път в България ,,ръсенето" е засвидетелствано при изпълнението на обряд от българския владетел хан Крум (803-814 г.).

http://club50plus.bg/life/family/1368-narodni-tradicii-po-spasovden.html
Title: Re: Спасовден
Post by: Hatshepsut on 13 September 2018, 09:07:42
Те ти, булка, Спасовден!

Поговорката се използва за нещо, случило се внезапно, сварило човек неподготвен. Но какво ли е сполитало българските жени на този празник?

(https://www.spisanie8.bg/uf/articles/1708/item_dsc_3352.jpg)

На четиридесетия ден след Великден, след Възкресението, Христос се явил на учениците си и заедно с майка си, Богородица, се изкачил на Елеонския хълм край Йерусалим, откъдето се възнесъл на небето. Празникът е винаги в четвъртък, но датата му е променлива в зависимост от Възкресение. Но както повечето български празници и този е стъпил на езически традиции. Така наред със Спасителя, на сцената на Спасовден се появяват самодиви, чародейни билки и мистични ритуали за изцеряване на бездетни люде.

Фолклорната митология твърди, че от Великден до Спасовден душите на мъртвите са на Земята, сред нас, а на самия Спасовден Христос с камшик в ръка ги прибирал в небесата. И затова срещу Спасовден се ходи на гробовете им, палят се свещи или огньове и после ги заливат обилно с вода. Пак срещу Спасовден болни мъже и жени ходят в гората да берат за здраве билката росен. Росенът цъфти само заранта на Св. Спас. Според обичая болен мъж взема чужда жена за побратим и обратното – болна жена взема чужд мъж и отиват в гората, където расте тая билка. Двамата носят със себе си дарове -  пита, печена кокошка, мед, вода, пешкир, чорапи, риза и кърпа.

Болният остава да преспи под стрък росен, а побратимът му го пази да не го види никой, за да се излекува. Ако не оздравее първата година, на другата болникът спи под два стръка росен. До себе си оставя кратунка с вода  и на заранта гадаят по нея – ако нещо е паднало вътре, е знак за добра поличба – ще оздравее, ако няма нищо – на лошо е.

Болникът отнася тази вода у дома
си и 40 дни пие от нея на гладно сърце

Когато слънцето изгрее, баш на Спасовден, болникът с побратима си се прибират вкъщи, но оставят всички дарове, които са носили със себе си. Тези дарове са за овчарите, които пасат стадата си наоколо. Овчарите си правят от оставената храна богата трапеза, на която благославят болния да оздравее и вече като здрав да даде още по-богата гощавка...

(https://spisanie8.bg/uf/images/10broi/dsc_3054.jpg)

В потайната доба срещу Спасовден

се появявали отнякъде си русалките,
късали цвета на росена
и сеели семето му над нивите,

та класовете, отворени и засмени, гълтали русалското семе, наедрявали и бавно започвали да зреят. В Чирпанско празнували Спасовден предимно бездетни мъже и жени, лягали под росена размесени. На заранта, като станели, жените берели цвета на росена, варели го и после с тази отвара се поливали три сутрини подред. Разправят, че която булка не е имала дете, след поливането с росена ставала трудна...

Яловото
остава
под росена

Каквото и да стане през нощта,
никой няма право да разказва

Официалната версия на българската етнология едва-едва загатва една друга страна на обичая, която развенчава мистичния лек на безплодието и разказва как точно се спасяват от тегобите булките по Спасовден.

Както множество от нашите християнски празници и този е най-вероятно с езически корени, наместил се в православния календар. И макар официално молитвите да се отправят към възнеслия се Христос, в своите свещенодействия срещу деня на свети Спас българите се изправят лице в лице със

самодиви, духове и чудодейната сила на една билка

Но разковничето се крие в предписанието яловата жена да излезе да чака изцерението с придружител, с когото няма роднинска връзка. Та двамата, след като похапнели от даровете, трябвало да полегнат, а

преди първи петли да хукнат обратно

към селото, без да се обръщат назад и никой дума да обелва. Смята се, че безплодието остава под росена. И най-вероятно ще да е така, ако проблемът бил в мъжа на яловата булка... Историята обаче тактично мълчи какво се случва, когато бездетният мъж излезе да дири лек със своята придружителка.

Според вариация на ритуала на други места булките отивали сами под росена или в някоя пещера. Като разпънели даровете на червения месал, в късна доба при тях се появявали овчарите –

хем да споделят донесеното,  хем заедно да ,,преборят" болестта

И булките пак хуквали преди първи петли. Ако жената заченела, смятало се, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. А поверието гласи още, че нито съпругът, нито който и да е имал право да питат какво се е случвало. Пък и ,,всеки е длъжен по една набожност да мълчи, каквото и да види" – както още през 1865 г. пише възрожденецът Иван Богоров. И допълва още:

,,И, о, чудеса! Която не е имала дете, тутакси зачева и става трудна." Та по силата на чудото, когато след 9 месеца някоя доскоро бездетна се сдобивала с рожба, никой нямал право да упреква булката. Единственият позволен коментар бил: ,,Те ти, булка, Спасовден!" А отсреща отговор не се очаквал. Смятало се, че

жената няма как да знае от какво била полегнала тревата

около росена, нито защо овчарите са похапвали печена кокошка с руйно вино рано-рано сутринта на Свети Спас.

Има и още една версия за произхода на поговорката. Тя е част от т.нар. блажен фолклор, позабравен от фолклористите, но съживен неотдавна от Флорентина Бадаланова в сборника ,,Фолклорен еротикон".  В него става ясно, че ,,Те ти, булка, Спасовден" е краят на българска еротична народна приказка, която днес помнят само шепа много възрастни български баби. Те рядко я разказват, защото е толкова срамотна, че и ние се въздържахме да я публикуваме.

(https://spisanie8.bg/uf/images/11%20broi/dictamnus_albus_by_rita.jpg)

Гори,
но не
изгаря

Росенът (Dictamnus albus) е едно от най-красивите и обвити в мистика растения по нашите земи. У нас се среща сравнително рядко по сухи, каменисти места с варовита почва до 1200 м надморска височина. Разпространен е в Централна и Южна Европа, Централна Азия, Северна Африка. Малкото храстче е високо до 90 см. Образува по няколко стъбла, които завършват с грозд от прилични на пеперуда цветове, обагрени в бяло, розово или червено.  Лечебните, но и отровни качества на билката се дължат на изключителната концентрация на етерични масла. Ако в горещ слънчев летен ден драснете клечка кибрит близо до растението, около него избухва пламък с черен дим. Самият росен остава напълно невредим. Именно това е причината търсещите рационално обяснение на библейските чудеса да смятат, че росенът е горящият храст от Стария завет, в който Бог Яхве се явява на Мойсей.
Когато пророкът се приближил до храста, за да погледне откъде идва огънят и как гори, а не изгаря, от горящия храст Бог го повикал, призовавайки го да изведе израилтяните от Египет в Обетованата земя.
Мистериите около храстчето не спират дотук. Поредната е свързана с аромата му. Едно е ясно – той е силен и натрапчив. Но всеки го определя по различен начин – за едни е приятен, за други – отблъскващ; на някои им мирише на лимон, на други – на кимион. Не е чудно, че омайващият аромат завърта главите на булките и не помнят нищо от нощта срещу Спасовден.

https://www.spisanie8.bg/ (https://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/1708-%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD.html)