Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Topic started by: Hatshepsut on 21 August 2018, 12:49:16

Title: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 21 August 2018, 12:49:16
Нека си спомним за дейците на българската култура, които вече не са сред нас  :sad:

Почина легендата на ФСБ Ивайло Крайчовски

(https://cdn.dnes.bg/d/images/photos/0385/0000385610-article2.jpg)

На 57 г. внезапно почина легендарният басист на групата ФСБ Ивайло Крайчовски.

Известният български музикант бе бас китарист в групата ФСБ и инициатор за създаването на група "Стари муцуни" с ветерана на българския рок Георги Минчев.

През богатата си музикална кариера взема участие в създаването на албумите на редица български поп певци, рок групи и джазови формации.

Бил е музикален директор на "София филм фест", зам.-председател на Българската изпълнителска асоциация и член на асоциацията на звукозаписните студиа в България.

От 5-годишен Ивайло Крайчовски свири на цигулка и учи солфеж.

Когато през 1976 г. е ученик в девети клас на XXI гимназия в София, става член на сформиралата се група от неприети в Музикалното училище инструменталисти и започва да свири на бас китара.

През 1983 г. завършва факултета "Поп и джаз изкуства" на Музикалната академия, в класа по контрабас и бас китара на професор Симеон Венков. Явява се на прослушване за бас китарист на мястото на Александър Бахаров от ФСБ и е приет в групата. Дебюта си на сцена прави на концерт на ФСБ на стадион "Академик" пред 15 000 души. Работи активно и в студио ФСБ като тонрежисьор и музикален продуцент, а през 1993–1995 г. — в ММД Мултимедия и Болкан Мюзик, където взема участие в създаването на албумите на редица български поп певци, рок групи и джазови формации.

През 1996 г. Ивайло Крайчовски става музикален директор на "София филм фест". Заместник-председател е на Българската изпълнителска асоциация и член на УС на БНАПЗ — асоциация на звукозаписните студиа в България. Организатор на мемориалните концерти "Цвете за Гошо" и различни рок фестивали и сцени.

Поклон пред паметта му!

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-legendata-na-fsb-ivajlo-krajchovski-6085657


https://www.youtube.com/watch?v=DFh1xeiO830
ФСБ - След десет години
Title: Re: In Memoriam
Post by: генерал Жеков on 21 August 2018, 19:16:15
Да почива в мир.ФСБ е една от култовите български групи и важна част от този стил музика
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 09 September 2018, 20:33:57
Прощаваме се с художника Никола Манев

(https://fakti.bg/img/news/51/327551/e89f2e3573675220e3eeaf3c4e05d24c_big.jpg)

Урната с праха на художника Никола Манев ще бъде положена в двора на Художествената галерия в Чирпан.

Датата е избрана от семейството на твореца. Така ще бъде изпълнено предсмъртното желание на художника да бъде погребан в града на своите родители, където е прекарал детството си. Той е почетен гражданин на Чирпан от септември 1998 г.

Големият български художник Никола Манев почина на 26 август в Париж. Роден е в Пазарджик, отрасъл в Чирпан, завършва художествената гимназия в София, а през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва ,,Живопис" в класа на проф. Морис Брианшон. Тогава се установява в парижкото ателие в ,,Ил Сен Луи", но през целия си живот обикаля света и трупа впечатления за своите платна.

Манев има зад гърба си над 137 самостоятелни изложби в цял свят и множество групови изложби и биеналета. Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic02.podtepeto.bg%2Fuploaded%2Fimages%2Fmanev1001.JPG&hash=957f6941a3494a4d4670a0db4c7f166897ae0d39)

https://fakti.bg/bulgaria/327551-proshtavame-se-s-hudojnika-nikola-manev
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 20 September 2018, 15:04:09
Отиде си първата жена диригент в България Радосвета Бояджиева

(https://static.dir.bg/uploads/images/2018/09/20/1543334/768x432.jpg?_=1537433687)

Маестра Радосвета Бояджиева почина на 18 септември 2018 г. в родния си град Враца, съобщават от Общината, цитирани от БТА. За кончината й съобщава нейната внучка Елица Ткачова.

Радосвета Бояджиева е родена на 10 януари 1923 г. във Враца, в семейството на видния адвокат Анто Бояджиев. Тя е първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България, и първата жена-диригент в света, дирижирала "Девета симфония" на Бетовен.

През 1941-1945 г. учи "Теория на музиката и дирижиране" в Държавната музикална академия (Българска държавна консерватория). През 1945-1948 г. е аспирант по симфонично и оперно диригентство в Ленинградската консерватория. Работи в Болшой театър и като асистент-диригент в Московската филхармония (1948-1949). След защитена дисертация получава званието "Кандидат на изкуствоведческите науки". За първи път дирижира на 23 години в Народния театър. Диригент в Националната опера (1950-1973).

Създател (1973) и главен художествен ръководител (1973-1988) на Врачанската филхармония.

Диригент на симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. В репертоара й са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", балетите "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др. Маестрата Радосвета Бояджиева помни наизуст класическите произведения и ги дирижира без партитури. Дирижира до 86-годишна възраст. Автор е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006).

Маестра Радосвета Бояджиева е съученичка на Блага Димитрова и Стоянка Мутафова. За нея голямата българска актриса казва: "Обожавах Радосвета!".

Носител на званието "Народен артист" (1981), на Почетна грамота на Министерството на културата (1999), на награда на Министерството на културата "Златен век" за принос в развитието на българската култура (2003). Почетен гражданин на Враца (30 май 2000). Радосвета Бояджиева е почетен гражданин на Враца.

Дълбок поклон пред светлата й памет!

https://impressio.dir.bg/noti/otide-si-parvata-zhena-dirigent-v-balgariya-radosveta-boyadzhieva
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 14 November 2018, 08:13:11
Отиде си фолклористът Христофор Тзавелла

(https://frognews.bg/images/hristofor_t.jpg)

https://frognews.bg/novini/otide-folkloristat-hristofor-tzavella.html

На 84-годишна възраст почина Христофор Тзавелла, известен български фолклорист, поет и историк, предаде БГНЕС. 

Тзавелла е автор на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на "Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает", 2007, "Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев", както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - "Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски", 2003. Автор е на книгите "Глаголици" и "Кирилици", написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома "Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония", 2009 и др. 

През 80-те години на миналия век е автор и водещ на телевизионната поредица "Потомците разказват" по БНТ.

Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година.  Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас. Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 г. е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля".

В Канада е основоположник на радипрограмата "Македонски радиочас", която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник "Македонски живот". Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - режисура в Ню Йорк. В съдружие държи ресторант в Торонто.

Опелото ще се състои в неделя, 11 ноември 2018 г., в 15.00 ч. в църквата на Централните софийски гробища.

http://inews.bg/ (http://inews.bg/%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80-%D0%A2%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0_l.a_i.608301.html)

Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 22 December 2018, 14:58:08
Почина големият български актьор и режисьор Мирослав Миндов

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/150/Image_3558150_126.jpg)

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-golemiiat-bylgarski-aktior-i-rezhisior-miroslav-mindov-2138818

На 94-годишна възраст почина един от доайените на Народния театър ,,Иван Вазов" актьорът и режисьор Мирослав Миндов.

Дълги години е бил част от трупата на Народния театър, както и негов директор в периода 1966-67 година.

Има забележителни роли в постановките ,,Иван Шишман", ,,Прокурорът", ,,Съвест", "Майстор Манол" и още много други. Специализирал е режисура в Англия.

Бил е и председател на Съюза на артистите в България.

В киното ще бъде запомнен като Бойчо Огнянов от филма ,,Под игото".

(https://tribune.bg/uploads/articles/big/articles__f28a55bf1e184fd03724a3fb6ac86ac1.jpg?v=1)

Ще остане в паметта на хората и като рецитатор с мекия си и кадифен глас.

https://www.vbox7.com/play:c6e75f81da
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 06 January 2019, 15:23:26
Почина актьорът Иван Ласкин

(https://i2.offnews.bg/events/2018/12/30/694666/phpr4be81_559x345.jpg)

Актьорът Иван Ласкин почина на 48-годишна възраст. На 28 декември м.г. той беше приет във ВМА.

Акторът прекара последните 10 дни в реанимацията на ВМА с тежка чернодробна недостатъчност и спешна нужда от трансплантация. Колеги и приятели на Ласкин дори организираха кампания за кръводаряване в цялата страна. За съжаление обаче въпреки грижите на лекарите актьорът не излезе от комата.

Ласкин има множество роли в театъра, снимал е в български и чужди  филми.

През 1986 г. детският сериал ,,Васко да гама от село Рупча" го превръща в най-популярното момче у нас. По-късно завършва ВИТИЗ. Помнят се ролите му и в сериали като ,,Хайка за вълци" и ,,Дунав мост".

През последните години умът и острият му език имаха свой  ,,живот" в социалните мрежи –  коментарите му предизвикваха люти спорове и стотици споделяния. 

"Да напълниш зала е бизнес. Да те гледа един човек е изкуство.", каза той преди време.

Иван Ласкин бе роден на 10 март 1970 година.

Започва професионалната си театрална изява на сцената на Театър ,,Сълза и смях" през 1991 г. Играл е на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния театър, МГТ ,,Зад канала" и Театър ,,Българска армия". От 1997 г. е актьор в Театър ,,Българска армия". На сцената на ТБА е известен с ролите си в постановки на Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев, Стефан Москов, Бина Харалампиева, Андрей Аврамов, Борис Панкин. През 2009 г. участва в пиесата на Захари Карабашлиев – ,,Неделя вечер", реж. Здравко Митков.[1]Играе на сцената на театър ,,Антон Страшимиров" Стара загора ролята на Иванов от пиесата на А.П. Чехов ,,Иванов".

Занимава се с продуцентска дейност и участва в компания за продуциране, лансиране и утвърждаване на млади таланти в България. Член е на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира ,,Велко Кънев" в Тополовград.

До 2014 г. играе в театър ,,Българска армия".

Играл е в десетки български игрални филми, сред които ,,Васко да Гама от село Рупча", ,,Честна мускетарска", ,,Вагнер", ,,Хайка за вълци", ,,Дунав мост" и ,,Магьосници", ,,Колобър", ,,Наричаха ме чичо", ,,Рут", ,,Църква за вълци", ,,Най-важните неща", ,,Грях", ,,Стъклената река" и в над двадесет европейски и американски продукции от периода 1989 – 2007 г.

Иван Ласкин беше мъжкар и ще ни липсва. Това заяви депутатът и бивш министър на културата Вежди Рашидов по повод кончината на актьора пред БГНЕС.

,,Той беше известно време на лечение при моята съпруга в Пирогов, след това беше преместен във ВМА. За съжаление той не излезе от кома. Иван е от знаковите хора, които ще ги запомним. Той беше прям и казваше всичко директно. Такива хора винаги са на ръба да бъдат отричани, но това са и хората, които са запомняни", смята Рашидов.

Много малко са хората, които винаги могат да изговарят истината директно, но според Рашидов Иван Ласкин е именно такъв.

,,Той носeше таланта си от дете. Иван е от типа на странните, но талантливи чешити. Изключително предан като приятел и мъжко момче. Ще ни липсва много! Светла му памет!", каза още Рашидов.

Най-вероятно Иван Ласкин да бъде погребан в Алеята на творците в Централните софийски гробища.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-ivan-laskin-6090637
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 11 January 2019, 08:16:06
Напусна ни едно от най-одухотворените лица на българското кино

(https://static.dir.bg/uploads/images/2019/01/10/1635568/768x432.jpg?_=1547152331)

Николай Узунов остави стотици театрални и филмови роли

Още един любим актьор на България напусна този свят. Николай Узунов има стотици роли в киното, радиотеатъра, в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1968-1970) и Народен театър за младежта (1970-1990).

Снимал се е в повече от 32 филма, между които са култовите ленти "Отклонение", "Зарево над Драва", "Автостоп", "Един снимачен ден", "На всеки километър", "Иконостасът", "Шведски крале" и др.

Носител е на множество награди, три от които от кинофестифала във Варна. Има десетки отличия в радиото. Узунов бе и изтъкнат деец на естрадното изкуство. Има огромен принос в развитието на радиотеатъра. Участвал е в над 40 телевизионни постановки.

Роден е в град Чирпан на 30 октомври 1945 г. Завършва ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1968 г., в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

Поклон пред паметта на талантливия актьор и човек Николай Узунов!

Поклонението ще се проведе в неделя, 13 януари от 13:30 часа в ритуалната зала на Централни софийски гробища.

https://impressio.dir.bg/stsena/napusna-ni-edno-ot-nay-oduhotvorenite-litsa-na-balgarskoto-kino
Title: Re: In Memoriam
Post by: Лина on 05 March 2019, 19:43:33
На 25.02.2019г. внезапно почина собственикът на българската радиоверига и агенция ,,Фокус" Красимир Узунов.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2F89d4bf019746b7921e5661fbe65ced08.jpg&hash=f711f208e8c310ff897f97e016020ed66c85670e)

Красимир Узунов е роден на 26 януари 1963 г. в Пещера. Завършва с отличие Висшето военно артилерийско училище ,,Георги Димитров" в Шумен през 1985 г. През 1990 г. създава първия клуб на Офицерската Легия ,,Раковски" в Шумен. Избран е за говорител на Легията.
През 1991 г. е назначен за началник на отдел ,,Информация" в Министерството на отбраната. През май 1992 г. напуска окончателно армията. Работи в Македония, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Журналист и бизнесмен, той беше директор и собственик на първата българска частна информационна агенция ,,Фокус", която работи от юни 2000 г., както и на националната радиоверига ,,Фокус".

Множество съболезнователни адреси на видни общественици:
http://www.focus-news.net/news/2019/02/25/2627961/tass-pochina-osnovatelyat-na-balgarskata-informatsionna-agentsiya-fokus.html

http://www.focus-news.net/news/2019/02/28/2629339/balgariya-se-sboguva-s-krasimir-uzunov-obzor.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 07 March 2019, 20:47:58
Почина Николай Николаев - Бате Николай

(https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2018/03/N_Nikolaev.jpg)

Отиде си огорчен от днешна България, оприличена от него на ,,Биг Брадър", тиражираща човешката простотия и незнание

На 77 години почина Николай Николаев, познат на хиляди деца като Бате Николай от предаването ,,Сладкарница Захарно петле", а в последните години и като клоуна професор Коко, който усмихваше най-малките пациенти в ,,Пирогов". Тъжната вест съобщи синът му, Стефан Николаев, в социалните мрежи.

Николаев бе тъжен клоун, особено в последните месеци, когато изгуби дъщеря си. Актьорът бе огорчен и от безпътицата на съвременна България. Преди три години, когато за Деня на будителите получи наградата ,,Златен век", той използва случая, за да сподели тъгата си, че днес страната ни прилича на ,,Биг Брадър", тиражиращ човешката простотия и незнание, че живеем във фалшива демокрация. Тогава Николаев предложи да се издигне паметник на криворазбраната свобода, като припомни ,,конституцията на живота", която според него се състои от три думи, казани от Христос: ,,благодаря", ,,прости" и ,,обичай".

Николай Стефанов Николаев е роден в Силистра на 18 октомври 1940 г. Внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи, баща на художника Стефан Николаев.

През 1947 г. семейството му се премества да живее в София. Баща му става директор на Музикалния театър.

Николаев завършва ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" през 1965 г., в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк ,,Нандо Орфей" като клоуни-фокусници. Участва в коледната телевизионна програма ,,Манежът на сънищата", с участието на Елизабет Тейлър. Дълги години е актьор в трупата на Народния театър.

В последните години той бе професор Коко, завеждащ ,,Клиника по психо- и смехотерапия" в Института ,,Пирогов".

Ще цитираме част от думите на Николай Николаев, изречени в Деня на будителите в Министерството на културата през октомври 2015-а:

,,Аз навърших 75 години и на купчинката от годините нещата се виждат от друг ракурс и не ми пука дали от това, което ще кажа сега, ще следва наказание или самосезиране на прокуратурата. Ако си спомняте митинга след 10 ноември пред ,,Александър Невски", хиляди, десетки хиляди се бяхме струпали с разчекнати пръстчета и викахме ,,СДС" и ,,Победа", надявайки се, че нещо ще се промени. Аз също бях на този митинг и се бях случил до онзи черен камък, на който е написано ,,Иван Вазов". На него се беше качил един млад изрод с руси коси, който също беше разчекнал ръчичка и викаше ,,СДС", а с другата си помагаше и пикаеше на гроба на Вазов. Защото беше дошла свободата. Защото беше дошла демокрацията и вече всичко може.

На този изрод, в четири телевизии като са ми правени интервюта, съм предлагал да се издигне паметник – на криворазбраната демокрация и свобода. Сега предлагам не на министъра на културата Вежди Рашидов, а на големия скулптор Вежди Рашидов да сътвори такъв паметник, защото това поколенията трябва да го знаят – че ние 25 години живеем във фалшива демокрация, която доведе до това, че сме най-бедната страна в Европа, най-корумпираната страна, трета по раждаемост, първа по смъртност и, забележете, първа в света по детски самоубийства. Говоря ви като медицинско лице.

Ако аз днес заставам и коленича пред вас, това е защото вие и аз в по-малка степен сте изорали доста голяма бразда в духовната нива на нашата нация. Аз се радвам, че също съм удостоен с тази награда, но мисля най-вече за това, което правя в ,,Пирогов". Преди шест години създадох единствената в Европа Детска клиника по смехо- и психотерапия. Разбира се, с помощта на работещите лекари. Но приоритет, и това го разбра и директорът на ,,Пирогов" доц. Миланов, в детските клиники трябва да е грижата за духовното здраве на болното и на здравото дете. Защото болното духовно дете води до разболяване на физическото тяло, а когато физическото тяло се разболее, идват двете най-страшни болести на века. Това са неврозата и депресията. Днес 80%, не говоря глупости, от българския народ са болни от депресия, най-трудно лечимото заболяване, това всъщност е СПИН-ът на ХХI век.

Разбира се, правят се и ще се правят много програми за овладяване на уличната престъпност, за борбата срещу наркоманията, но лечението на душата ще бъде и е задача номер едно не само в България, но и в чужбина. Това се мъчим да правим и ние в ,,Пирогов", защото моята система на лечение е не просто да правя смешки, а да внушавам на децата, че освен че са вече здрави и господари на съдбата, съществуват и други морални и етически стойности, които в последните 25 години се забравиха.

И още нещо – Христос има три думи, които са всъщност конституцията на живота. Те са благодаря, прости и обичам. Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал нещо спрямо вас или спрямо народа си. Обичам ви.

Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видели на гарите ,,Любов" и ,,Смърт". Аз вече съм на 75 години и бавно отивам към втората гара. На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара."

https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-nikolaj-nikolaev-tazhniyat-kloun/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 21 April 2019, 21:13:58
Почина актрисата Виолета Гиндева

(https://www.monitor.bg/web/files/articles/163169/gallery/thumb_910x0_911601-5.jpg)

Почина актрисата Виолета Гиндева, съобщиха от Народния театър "Иван Вазов". Сред десетките роли в театъра и киното я помним като Ирина от "Сватбите на Йоан Асен" - византийката, управлявала 5 години България като регент на сина си.

Актрисата Виолета Гиндева бе носител на наградата Заслужил артист (1977), Народен артист (1984), Орден "Кирил и Методий" и други отличия.

Виолета Гиндева изигра десетки роли на сцените на Народния театър, театър "София" и театър "Сълза и смях".

Някои от филмите, в които участваше - "Сватбите на Йоан Асен", "Черните ангели", "Иконостасът", "Демонът на империята".

https://news.bg/society/pochina-aktrisata-violeta-gindeva.html

Вилета Гиндева е родена е на 14 юни 1946 г. в Сливен. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ през 1968 г. Играе в Драматичен театър "Сава Огнянов" Русе (1968 – 1969), Народен театър "Иван Вазов" (1969 – 1971), Театър "София" (1971 – 1974), Народен театър "Иван Вазов" (1974 – 1993), Нов драматичен театър "Сълза и смях" (от 1994). Директор на кафе-театъра в кафе-бар "София" от 1998.


Ще бъде запомнена с ролите й в "Черните ангели" и "Чичо Кръстник", в които си партнира със Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Апостол Карамитев, Коста Цонев и др. От 2008 г. Виолета Гиндева преподаваше актьорско майсторство в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с асистент Михаил Ботевски.

https://www.dnevnik.bg/v_pamet/2019/04/21/3423021_pochina_violeta_gindeva/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 21 July 2019, 14:06:11
Почина рок музикантът Буги Барабата

(https://images.webcafe.bg/2019/07/21/bugi84858/618x630.jpg)

На 58 години тази нощ е починал рок музикантът Марио Събев, по-известен с прякора си Буги Барабата, съобщи радио Z-Rock, където той водеше сутрешния блок "Буги тайм" и вечерния "Нека бъде рок".

Събев е роден на 24 декември 1960 г. в София. По професия е шофьор и дълго е работил като такъв - от тях 17 години в БГА "Балкан".

Буги Барабата е основател на групата "Бараби Блус Бенд" и е автор на всичките песни в шестте ѝ албума: "Песни от гаража", "Лоши времена", "Срещу вятъра", "18 карата кал", "Без право на обжалване" и "Бесните кучета на блуса".

Той е и съавтор на хита на Васко Кръпката - "Няма бира". За Георги Минчев пък е написал песента "Равносметка".

https://news.bg/society/pochina-rok-muzikantat-bugi-barabata.html


https://www.youtube.com/watch?v=pn1u_LtVcfs
Бараби блус бенд Коньовишки джентълмен Live
Title: Re: In Memoriam
Post by: Panzerfaust on 21 July 2019, 19:50:55
Бог да го прости, Буги, хубав човек беше и правеше смислена музика!
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 05 September 2019, 22:32:42
Почина комикът Весо Парцала

(https://images.webcafe.bg/2019/09/05/veso-parcala/618x463.jpg)

Почина един от най-популярните български хумористи и имитатори Веселин Павлов, известен с прякора си Весо Парцала. Новината за това съобщи неговият колега Борислав Борисов-Боби Шоу на профила си във Facebook.

"Днес внезапно ни напусна моят голям приятел и колега, неповторим артист, хуморист и любимец на народа Веселин Павлов-Весо Парцала. Поклон пред теб, приятелю, много ще ни липсваш", написа в сряда вечерта Борисов.

Според Нова телевизия Веселин Василев е починал от рак на панкреаса.

Кариерата на Весо Парцала като комик започва още през 1964 г., когато той е ученик. Той е известен с многото си имитации и различните вицове. В над 50-годишната си творческа биография има издадени 10 албума, както и множество шоута пред публика - както у нас, така и в чужбина. Участвал е в редица телевизионни и радио предавания.

Той е бил част от хумористично трио заедно с Венци Мартинов и Димитър Туджаров – Шкумбата. Има издадени седем албума с хумор и вицове.

В кариерата си той за кратко лежи и в затвора заради разказване на виц (с гласа на актьора Георги Парцалев), осмиващ бракоразводно дело. Вицът се шегува с институцията на ТКЗС. Скечът му се разпространявал нелегално на касета, но след като се разбрало за него и била направена експертиза, Парцала се оказал 3 месеца следствен в тогавашната Дирекция на народната милиция, и изкарал 15 дни в Централния софийски затвор.

Весо Парцала е известен с множеството си имитации на Тодор Живков, Цола Драгойчева и Георги Парцалев.

https://www.webcafe.bg/id_2071713615


https://www.youtube.com/watch?v=TcvsdGFd-0Y
Смях на парцали - ¡Цялата касета!
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 06 September 2019, 11:03:13
Бог да го прости Весо.
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 23 September 2019, 22:49:37
Почина изтъкнатият литературовед проф. Никола Георгиев

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fnew.glasove.com%2Fpublic%2Folmdsvhwew%2Fupload%2Fimage%2FGALYA%2FGGsept19%2F%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B0%2520%25D0%25B3%25D0%25B5%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B3%25D0%25B8%25D0%25B5%25D0%25B2.jpg&hash=5d45a13cee966a51db459ab904874718e4d19b54)

Изтъкнатият български литературовед Никола Георгиев, обичан от поколения филолози в България, се пресели в отвъдното на 81-годишна възраст

Проф. д-р Никола Георгиев Георгиев е емблема в българската хуманитаристика. Литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик, той е автор на бележити аналитични, есеистични и научни творби като "Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим", "Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика", "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)", "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ", "Сто и двадесет литературни години", "Името на розата и на тютюна", "Анализационни наблюдения", "На повратки в село – или към света?", "Литературни анализи", "Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности", "Учител по литература ли? Не съм от тях" и др.

Роден е на 24 ноември 1937 г. в гр. Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература", професор по теория на литературата в Софийския университет, ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ (1991 – 1995).

Бил е лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Проф. Никола Георгиев е Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", носител на Хердерова награда за литература и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".

http://www.glasove.com/categories/novini/news/pochina-iztyknatiyat-literaturoved-prof-nikola-georgiev
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 September 2019, 15:25:09
Почина Любомир Левчев

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/229/Image_7673229_126.jpg)

Поетът  Любомир Левчев почина на 84-годишна възраст.

Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет ''Св. Климент Охридски'', специалност ''Библиография и библиотекознание'' към Философско-историческия факултет.

Първата му книга ''Звездите са мои'' е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите ''Мълчаливите пътеки'', ''Гибелта на Александър Велики'' и ''Сладко и горчиво''.

Като ученик и студент е секретар на комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС. От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура.

Любомир Левчев е близък със семейството на бившия Първи - Тодор Живков. Член е на Президиума на НС на ОФ, на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство.

Работи в радио София и вестник "Литературен фронт". От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Носител е на най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата – Димитровска награда за 1972 г.

Носител е на редица държавни отличия, на международни и национални литературни награди: Димитровска награда (1972); Орден Стара планина I ст. (2006); Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието "Рицар на поезията" (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); наградите Мате Залка и Борис Полевой - Русия (1986); Голямата награда на института "Александър Пушкин" (1989); Световна награда за мистична поезия Фернандо Риело (1993); Националната награда Христо Г. Данов за цялостно творчество (2008); Орден Владимир Маяковски от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец от Стружки вечери на поезията (2010), доктор хонорис кауза на УниБИТ и на Бургаския свободен университет; Фелоу на Йейлския университет (САЩ). Действителен член на Европейската академия за изкуство, наука и култура – Париж. Основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Член на Международната къща на поезията в Брюксел и на Международния литературен фонд в Москва.

Почетен гражданин е на Смолян и София.

https://clubz.bg/88259-pochina_lyubomir_levchev


Песен по текст на Любомир Левчев:

https://www.youtube.com/watch?v=FdIs7Ymuvio
Сигнал - Да те жадувам
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 11 October 2019, 13:28:04
Почина писателят Панчо Панчев (Дядо Пънч)

(https://novini.bg/statics/uploads/news_pictures/2019-41/big/588888.png)

Почина писателят Панчо Панчев, съобщиха от Съюза на българските писатели на страницата си във Фейсбук.

Той бе на 85 години.

Панчев бе известен като Дядо Пънч.

Панчо Панчев е български писател, публицист, драматург, сценарист на филми, както и автор на произведения за деца. Той е автор на романа "Дневник на слончето Моди".

Поклон пред паметта му.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/562134


Панчо Борисов Панчев известен на децата като Дядо Пънч е български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман ,,Дневник на слончето Моди".

Роден е на 17 ноември 1933 г. в град София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" със специалност театрознание при професор Гочо Гочев. Бил е главен редактор на списание ,,Театър" (1966 – 1969), а също и на сп. ,,Славейче", в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години.

Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.

В чужбина (Чехия, Словакия, Унгария, Германия Полша, Румъния, Русия и други бивши републики от Съветски съюз, Финландия, Белгия, САЩ, Монголия и др.) е поставяна неговата пиеса ,,Приказка за калпаците", а в някои страни са поставяни още ,,Очи в очи", ,,Вълци нема", ,,Приказка за тиквата", ,,Произшествие", ,,Има ли смисъл да утепваме мечка?", ,,Принцесата и свинарят" и др.

Освен сборници или отделни издания на пиеси (общо няколко томчета) има и десетки книги и книжки за деца като например:

,,Приказки с лъжи", ,,Приказки от близо и далече", ,,Ако искаш вярвай!" и др. – (приказки)
,,Стихотворения за тебе", ,,Бау-бау, Шаро" задно с ,,Пис-пис, Писано", ,,Стихотворения с мустаци" заедно със ,,Стихотворения с панделки" и др. – (стихотворения)
,,Зоологическа азука" (тираж 130120 броя), ,,Гатанки-цетанки" (тираж 120090 бройки),"Гатанки за лека нощ", ,,Отгатнете градовете", ,,Гатанки за возене" и още няколко десетки книжки – (гатанки)
За възрастни читатели:

,,Неизречено на глас" – (лирика),
,,Магарешки мечти" – (басни)
Превел е и доста приказки и стихове от руски език.

През 2007 г. получава националната награда за детска литература ,,Петя Караколева".

https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2)


Произведенията на Панчо Панчев:

https://liternet.bg/publish23/p_panchev/index.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 13 October 2019, 08:27:06
Почина големият джазмен Милчо Левиев

(https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2019/10/M_Leviev6-645x448-645x448.jpg)

На 81 години си отиде Милчо Левиев. Големият джаз музикант и композитор си е отишъл днес, късно вечерта, съобщиха пред ,,Площад Славейков" негови близки. Смъртта му е настъпила в болница в Солун след тежко боледуване. В последните години музикантът живееше в Гърция заедно със съпругата си Вики Алмазиду.

Милчо Исаков Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив. Завършва Музикалната академия през 1960-а при Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. На професионална сцена започва първо в Пловдивския драматичен театър. Става диригент на Биг бенда на Българското национално радио през 1962-а. Същевременно работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

Създава групата ,,Джаз Фокус'65", с която гастролира у нас и в чужбина до 1970 г., когато решава да напусне България. Заминава за Лос Анджелис, където до 1977-а концертира заедно с Дон Елис. Пред 1980 г. се завръща за кратко в родината. Изнасял е многобройни концерти в Европа и Америка.

,,Когато Левиев е на сцената, колегите му трябва да бъдат нащрек. Винаги изненадващ с необичайната си инвенция и парадоксалните метафори на музикалната тъкан, той предизвиква необичайни решения тук, сега – на секундата. Ако си истински музикант, трябва да отговориш достойно на тази провокация. Започва с цитат (примерно на Панчо Владигеров), за секунда го ,,превежда" на езика на джаза, обединява състава с бесни импровизации и финализира с обобщения", казва проф. Пламен Джуров в увода на книгата за Милчо Левиев ,,Артистът не е самотен остров".

Книгата на Владимир Гаджев бе представена през май тази година с участието на джаз музиканта.

Милчо Левиев е автор на симфонична и джаз музика – Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър, Концерт за джаз-комбо и оркестър, ,,A Little Old Time Music", ,,Музика за биг бенд и симфоничен оркестър", ,,Балкански каубой" – сюита за симфо-поп оркестър, ,,Пробният камък на Исак" за пиано и симфоничен оркестър, ,,Симфо-джаз скици" за джаз-комбо и симфоничен оркестър, Рапсодия ,,Орфей" за пиано и симфоничен оркестър, ,,Токатина", ,,Блус в 9", ,,Делнично утро", ,,Отклонение", ,,Един детски ден", ,,Етюд на басов ключ", ,,Братя" и др.

Автор е и на музика за филми като ,,Горещо пладне" на Зако Хеския, ,,Отклонение" на Гриша Островски и Тодор Стоянов, ,,Иконостасът" на Христо Христов и Тодор Динов, ,,Един снимачен ден" на Борислав Шаралиев, ,,Понеделник сутрин" на Ирина Акташева и Христо Писков.

,,Няма джаз, няма класика, има музика – казва Левиев. – В съвременната музика не може да няма джаз. Той е част от тъканта на съвременната музика, както тъканта на джаза е нищо без класическата музика. Черните донесоха най-важния елемент – ритъма, който в Европа започна да куца. Дори най-любимият ми композитор – Дебюси – разводни ритъма. В живота ритъмът е най-важното. Бах суингира (пее), не можеш да го спреш, реката тече!"

,,В професията на музиканта свиренето е най-лесната част. Трудното е да намериш кой да те наеме и после да го накараш да ти плати."

Преподавал е в Южнокалифорнийския университет, провеждал е майсторски класове в Нов български университет. Носител на ордените ,,Стара планина" и ,,Св. Св. Кирил и Методий".

https://www.youtube.com/watch?v=oiA3v0ZGBgM
Milcho Leviev plays Imagine and Bulgarian Boogie

https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-golemiyat-dzhazmen-milcho-leviev/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 27 November 2019, 09:03:33
Почина Стефан Данаилов

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/172/Image_7915172_126.jpg)

Легендата на българските кино и театър Стефан Данаилов е починал, съобщиха от Народния театър "Иван Вазов". Той си отиде на 76-годишна възраст.

Актьорът беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове.

От лечебното заведение съобщиха, че актьорът е издъхнал към 00.15 ч. в нощта срещу сряда.

На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му.

Кой е Стефан Данаилов?

Едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.

Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра.

Сред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда ,,Квиети", Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в ,,Лоренцачо", Орден ,,Стара Планина" за принос в българската култура, Наградата ,,Паисий Хилендарски" на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда ,,Икар 2005" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, ,,Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, Орден ,,Златен век" с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-stefan-danailov-6102583

https://www.vbox7.com/play:da71e42b8a
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 27 November 2019, 09:58:18
От дете не ми харесваше. С тоя филм На всеки километър страшно ме дразнеше само-превъзнесеното поведение на героят му Серго. Не мога да кажа Бог да прости, защото този не беше вярващ.
Отиде си един от знаковите шаблони на комунизма.
Title: Re: In Memoriam
Post by: cekupamasekirata on 03 December 2019, 01:20:29
(https://a.radikal.ru/a29/1912/28/d9e576d5b5e4.jpg)

ПОЧИВАЙ В МИР, СТЕФАН ДАНАИЛОВ! ПОКЛОН.

Господ види всичко.

ПРОЩАВАМЕ СЕ СЪС СТЕФАН ДАНАИЛОВ ДНЕС НА ВТОРИ ДЕКЕМВРИ 2019!

Близо пет часа продължи поклонението пред Стефан Данаилов и той бе изпратен от хиляди българи, чакащи на опашка пред Народния театър, за да му се поклонят за последно! Огромната опашка, опечалени негови близки и приятели, колеги, интелектуалци, политици и граждани така и не се разотиде, потънали в сълзи!


(https://c.radikal.ru/c41/1912/db/bb04dcc1b961.jpg)

Големият актьор  почина на 27 ноември 2019 в 00.15 ч  в нощта срещу сряда във ВМА.

Беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове.

На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му.

(https://b.radikal.ru/b31/1912/50/612df84ebb64.jpg)

Хиляди се редиха часове в студа , за да си везмат последно сбогом. Изпращат Ламбо в затворен ковчег-достолепният актьор се стопил до критичните 55кг. Близките били взели решение да бъда положен в затворен ковчег. Да вярвам ли?!

(https://b.radikal.ru/b24/1912/80/2935afad8977.jpg)

Поклонението е днес на 2 декември от 11 ч. във фоайето на Народен театър "Иван Вазов"  на едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.


(https://b.radikal.ru/b38/1912/ef/fdd187845dcf.jpg)


(https://a.radikal.ru/a25/1912/3c/a395e5baada6.jpg)

(https://d.radikal.ru/d36/1912/ae/df574ecb4388.jpg)

ЛАМБО, СПИ СПОКОЙНО !
За кой политик ще има такава опашка да се простят с него? ЗА НИКОЙ!

(https://b.radikal.ru/b29/1912/01/120a33ccd43c.jpg)


В дома и в... душата на Ламбо - ГОЛЕМИЯТ СТЕФАН ДАНАИЛОВ

https://www.youtube.com/watch?v=3jfic5Hue6w

BTA:Последно сбогом с проф. Стефан Данаилов (1942-2019)

https://www.youtube.com/watch?v=jMf6hm_zbTw   

Днес се прощаваме със Стефан Данаилов

https://www.youtube.com/watch?v=gvetO374j7o

Прощаваме се със Стефан Данаилов

https://www.youtube.com/watch?v=gpEjLfhlwMc

 
Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра. Ред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда ,,Квиети", Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в ,,Лоренцачо", Орден ,,Стара Планина" за принос в българската култура, Наградата ,,Паисий Хилендарски" на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда ,,Икар 2005" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, ,,Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, Орден ,,Златен век" с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.

Ламбо е добре познат и на политическата трибуна. Данаилов е член на БКП от 1975 г. Делегат е на 44-тия, 45-тия и 46-тия конгрес на БСП. В периода от 2005 до 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ заема поста на министър на културата. През 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/pochina-stefan-danailov.html

https://nova.bg/news/view/2019/11/27/269893/студентите-на-стефан-данаилов-потънаха-в-скръб

Лека му пръст. Беше не само талантлив артист, но и мъж с принципи, нещо рядко срещано в свят на продажници и предатели. Наистина трябва да имаш много талант и доброта, за да можеш, въпреки личните си проблеми, да радваш хората ! Отиде си един много

културен човек. С Апостол Карамитев, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Тончо Русев си отидоха звезди от световно значение, които не намериха признание на нашата планета, както не намериха признание Йовков, Вазов, Пелин. Светът се е затворил в своето самодоволство и своята нищета - финансова и духовна. Егоизмът на Запада, който игнорира всичко и всички си казва думата.
Истинският съд и истинското признание е там в Отвъдното.

(https://c.radikal.ru/c11/1911/8d/3639fd93af8c.jpg)

Така е , свестните Господ си ги прибира,
бърза да си ги прибере, да не се мърсят повече на този свят.

(https://c.radikal.ru/c26/1912/53/43e73781b0e4.jpg)


(https://c.radikal.ru/c03/1912/be/b3550ae30176.jpg)


СЪБРАХТЕ СЕ ВСИЧКИ ВКУПОМ ПО ТОЗИ ПОВОД,
ЗА ДА СЕ ВИДИТЕ ЧЕ СТЕ ЖИВИ,
ХА, ХА....това е голата истина, лицемери !

А.Х.Т. sekirata cekupama
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 06 December 2019, 09:53:46
Почина актрисата Стоянка Мутафова

(https://static.bnr.bg/gallery/0e/medium/0e468fa4bbac2c4f97bcabdf07789db7.jpg)

Легендарната актриса Стоянка Мутафова почина тази сутрин във ВМА на 97-годишна възраст. "Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!". Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният мениджър невероятната българска актриса.


Актрисата Стоянка Мутафова играе в продължение на повече от 70 години на сцената, припомня БТА. Тя има над 100 театрални роли и над 30 роли в киното, както и безброй участия на естрадата в България и по света.

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Дъщеря е на известния писател и драматург Константин Мутафов, който искал дъщеря му да стане археолог и да учи във Флоренция, Италия. Изпълнявайки неговото желание, Стоянка Мутафова завършва Класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски". "

Театърът обаче остава най-последователно преследваната цел в живота на актрисата. За нейното бъдеще дори случайно срещната циганка преди повече от 60 години й предсказва: "Ти ще станеш герой на мегдана! И кучетата ще те знаят!"През 1947 г. тя получава диплом за професионална актриса. Истинското й име е Стояна-Мария, но след като името й е сбъркано в един театрален афиш, тя става Стоянка.

През 1946 г. 23-годишната Стоянка Мутафова се омъжва за 51-годишния чешки режисьор Роберт Роснер. Двамата отиват да живеят във Виена, Австрия, но заради работата му се преместват в Прага, Чехия, където тя завършва Театралния отдел на Академията за изкуства. Артистичната й кариера започва в театър "Алхамбра" в Прага. През 1949 г. двамата се разделят, а Стоянка Мутафова се завръща в България. В чешката столица актрисата среща своя втори съпруг - журналиста и преводач Леонид Грубешлиев, с когото живее в продължение на 7 години.

От него е единствената й дъщеря - Мария. От 1949 г. до 1956 г.Стоянка Мутафова играе в Народния театър "Иван Вазов". Тук среща актьора Нейчо Попов, който впоследствие става неин трети съпруг. Той е три години и половина по-млад от нея, студент във ВИТИЗ и двамата заедно участват в пиесата "Южно от 38-ия паралел" в Народния театър "Иван Вазов". През 1956 г. Стоянка Мутафова и Нейчо Попов са включени в екипа на новосъздадения Държавен сатиричен театър.

Сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" начело със Стефан Сърчаджиев са Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил попов, Константин Коцев, Димитър Манчев и др. На официалното откриване на театъра на 7 април 1957 г. Стоянка Мутафова играе в първата премиера на театъра - постановката "Баня" на Владимир Маяковски, изпълнявайки ролята на Мезалиансова.

На сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" Стоянка Мутафова пресъздава образите на десетки героини от български класически и съвременни автори. Сред емблематичните й образи са Мезалиансова ("Баня"), Елена Станиславова ("12-те стола"), Розалия Павловна ("Дървеница"), Селямсъзката ("Чичовци"), Мария ("Михал Мишкоед"), Брандахлистова ("Смъртта на Тарелкин"), Мис Моузи ("Среднощна история"), Анна Андреевна ("Ревизор"), Баба Гицка ("Големанов"), Матуса ("Мистерия Буф"), Стрина Гена ("Щръклица"), Онарта ("Старчето и стрелата"), Фьокла ("Женитба"), Дорина ("Тартюф"), Начева ("Кораб с розови платна"), Флавия ("Коктейл"), Софрона ("Януари"), Крокодилът ("Суматоха"), Сергеевна ("Енергични хора"), Пишеща ("Състезанието"), Вдовицата ("Как се обира една банка"), Г-ца Сийка де ла Фурия ("Кабаре Парнас"), Мара Миш ("Представянето на "Хамлет" в село Долно Туткаво"), Бабката ("Биволът"), Марта Брустър ("Арсеник и стари дантели"), Майката ("Светото семейство"), Коробочка ("Мъртви души"), Даница Чворович ("Балкански шпионин"), Г-ца Постич ("Трупът - фантом"), Анна ("Пет бременни пиеси"), Дойката ("Великолепният рогоносец"), Кака ("Преди последния спектакъл"), София ("Вчерашни целувки"), Реститутка ("Кукер Кабаре"), Феноменалната Баба ("45 години не стигат"), Баба Зюмбюла ("Шокова терапия"), Невена ("Жега"), Съпругата ("Евроспорт"), Сесили Робсън ("Квартет"), Бръмбарова ("Космонавти") и други.

Според театралните критици пълното вътрешно отдаване на играта на Стоянка Мутафова е сред най-ярките черти в нейните сценични превъплъщения. През 1963 г. заедно с актьора Георги Калоянчев те стават първите заслужили артисти на Държавния сатиричен театър, където тя работи до пенсионирането си през 1991 г.

След това Стоянка Мутафова продължава да играе на театралните сцени в страната и чужбина, а също и на сцената в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". В продължение на повече от 25 години Стоянка Мутафова играе спектакъла "Госпожа Стихийно бедствие", премиерата на който е в Хасково през 1994 г. През 2012 г. актрисата отбелязва своята 90-годишнина с ролята на столетница в спектакъла "Столетие мое" от Мишел Лоранс.

В своята дълга творческа кариера Стоянка Мутафова е участвала и в редица постановки на телевизионния театър, както и в повече от 30 игрални филма. Сред тях са филмите "Специалист по всичко" (1962), "Привързаният балон" (1967), "Бялата стая" (1968), "Кит" (1969), "Езоп" (1970), "Топло" (1978), "Баш майсторът началник" (1983), "Стъклени топчета" (1999), "Рапсодия в бяло" (2002) "Ваканцията на Лили" (2007),"Вчерашни целувки" (2007), "Ако някой те обича" (2010) и др. Тя е и любимата Баба Цоцолана на поколения деца в телевизионния сериал "Патиланско царство" (1980). Участвала е и в телевизионния сериал "Столичани в повече" (2011)

На 8 февруари 2012 г. е представена биографичната й книга "Една фурия на 90", която Стоянка Мутафова пише в съавторство с драматурга Юрий Дачев. Дъщеря й Мария Грубешлиева е автор на две биографични книги за актрисата. Първата "Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие" е издадена през 2009 г., а втората - "Добър вечер, столетие мое!" - през 2017 г. И през 2019 г. продължава да играе на театралната сцена и да е най-възрастната действаща актриса в света.

За своята творческа дейност Стоянка Мутафова получава множество награди и отличия. Тя е носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962) и на Народен орден на труда - златен (1972). През март 1999 г. Стоянка Мутафова е удостоена с Наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество по случай 50 години творческа дейност. На 29 май 2000 г. тя е удостоена със званието "Почетен гражданин на София". На 11 януари 2002 г. Стоянка Мутафова получава орден "Стара планина" първа степен за изключителните й постижения в областта на българското кино и театър и по повод 80 години от рождението й, а на 24 май 2002 г. е удостоена с награда "Аскеер" за цялостно творчество от фондация "Академия Аскеер". На 3 февруари 2012 г. Стоянка Мутафова получава наградата на Министерството на културата - "Златен век" с огърлие. Тя е първата носителка на Голямата награда "Георги Калоянчев" от наградите "Златен Кукерикон" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" за цялостен принос за смеха на България (7 април 2013).

https://bnr.bg/sofia/post/101201010/pochina-aktrisata-stoanka-mutafova
Title: Re: In Memoriam
Post by: cekupamasekirata on 17 December 2019, 14:41:50
06 декември 2019 -ТАЗИ СУТРИН В 06.15ч НА 97 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПОЧИНА ВЕЛИКАТА СТОЯНКА КОНСТАНТИНОВА МУТАФОВА! ПОКЛОН.

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/651/Image_7947651_126.jpg)

ТЯ  БЕШЕ НАЙ - ВЪЗРАСТНАТА ДЕЙСТВАЩА АКТРИСА В СВЕТА!
КРАЛИЦАТА НА БЪЛГАРСКА КОМЕДИЯ!


Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!". Тя е издъхнала в реанимацията на Военномедицинска академия, където е била на апаратно дишане. Мутафова страдаше от сериозни здравословни проблеми през последните пет месеца. В края на октомври се наложи да я оперират заради проблеми с жлъчката. Тя получи сепсис и беше с висока температура, но лекарите успяха да я стабилизират. Дъщеря ѝ Мария Грубешлиева-Муки разказа преди време, че е трябвало да избере между това жлъчката да се пръсне или да бъде отстранена с операция и силна упойка.
Днес всички я познаваме като Стоянка, но една от най-обичаните комедийни актриси се казва Стояна Константинова Мутафова. Името ѝ е сгрешено в афиш и оттогава тя запазва новото прозвище като артистичен псевдоним.

(https://m4.netinfo.bg/media/images/28211/28211429/r-960-540-stoianka-mutafova.jpg)

(https://a.radikal.ru/a12/1912/80/f928ded927f6.jpg)


Тя започва житейския си път на 2 февруари 1922 г. в столицата София. Преди да се ориентира към сцената, тя завършва класическа филология в Софийския университет. През 1947 г. Мутафова се образова и в театралното изкуство в Държавната театрална школа към Народен театър ,,Иван Вазов" в София, също и в театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (в периода 1947 – 1949 г.). Докато е в Прага, Стояна се запознава с чешкия режисьор Роберт Роснер. Той е на 51 г., а тя – на 23 г., но двамата сключват брак. Двойката живее първо във Виена, а след това и в Прага. След него Стояна има още два брака, а единствената ѝ дъщеря – Мария, върви по нейните стъпки в киното. Мутафова смята Нейчо Попов – своя трети съпруг, за най-голямата си любов. Работи в Прага, а след това и в Народния театър. Мутафова е сред основателите на Държавния сатиричен театър ,,Алеко Константинов", където работи до 1991 г. По думите ѝ този театър е за нея ,,всичко".  Седмото изкуство също е неразделна част от житейското ѝ приключение. Тя се снима в едни от най-емблематичните наши филми: "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Топло", "Бялата стая", "Кит", "Езоп" и други. Животът на Стоянка е посветен на театъра, където тя участва в 90 постановки. А през 2016 г. неуморната актриса прави голямо турне в театрални зали в САЩ, Германия, Канада, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.
Седмото изкуство също е неразделна част от житейското ѝ приключение. Тя се снима в едни от най-емблематичните наши филми: "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Топло", "Бялата стая", "Кит", "Езоп" и други. Мутафова смята Нейчо Попов – своя трети съпруг, за най-голямата си любов. През 2019 г. актрисата отбеляза 70 години на театралната сцена и своя 97-ми рожден ден.
Беше добър човек, прям, честен-"Право Куме в очи" за нея беше неписан закон.

СВЕТЛА И ПАМЕТ!
 

(https://b.radikal.ru/b43/1912/91/b51d531b5d52.jpg)

"Почтена възраст на достоен човек. Лека и пръст! Почти не останаха големи артисти, които да ни разсмиват, а само политици, които се стараят, колкото могат".

Защо отиват си един подир друг
великите наши актьори?
Не могат да гледат не някой друг,
а тяхните братя, сестри ...аматьори!
Умира България, великите хора във нея,
умира България, ще се боря, боря се - смея!

стихове А.Х.Т.sekirata cekupama



https://www.youtube.com/watch?v=9jStVbBLrmU

https://www.youtube.com/watch?v=eyzrHsga6zE

https://www.youtube.com/watch?v=ww9Vp0q1cOg


1. yotovava - един по един качественитеи знак...   
06.12 10:16
един по един качественитеи знаковите фигури си отиват, остават копуците
цитирай
2. jupel - Бразилка и попречи да влезне в Гинес!   
06.12 10:18
Но тези от Бразилия хора ли са ? Те са маймуни, джунгла...не ги обичам, както и негрите, но най-вече арабите са гадове! Нашите цигани са подобни.

Расизъм, о, не! Когато се касае за УМИРАЩАТА БЪЛГАРСКА КРЪВ!

ДО БОЛКА НАЦИОНАЛИЗЪМ И ПАТРИОТИЗЪМ!

цитирай
3. peperutka - :-))))..не мога да не се усмихнааа..   
06.12 12:04
рядко срещан Талант- голямо Сърце, и чиста Душа..
затова и 3 поколения, я обичаме така, и ще я помним завинаги!!
Светъл Път,Стояна!!
до Бога,място заслужаваш..Поклон!
цитирай
4. jupel - https://www.youtube.com/watch?v=TiiOQwPfm70   
06.12 12:35
Цитирам:
Не забравяйте Балканското , което е в нас. САМО НЕ СЕ ВЗИМАЙТЕ ЗА ФРАНЦУЗИ, АНГЛИЧАНИ....ЧЕ ТОГАВА ЩЕ Е ЛОШО.Докажете на европейците ,че българите сме повече.
цитирай
5. jupel - ВЕЛИКА СТОЯНА! Няма да има скоро такава, то е в кръвта и,Бог я пазеше, но не и разреши повече да се мърси тук на долната земя в таз умираща страна.   
06.12 13:21
yotovava написа:
един по един качественитеи знаковите фигури си отиват, остават копуците


И в тази насока...копуците, постолите, дела делвитерайски...ГОСПОД БАВИ , НО НЕ ЗАБРАВЯ. ВСИЧКО ЗНАЕ КОГА И КАК...

А И моята майчица, както и моята приятелка Лидис си отидоха насилствено от този свят, и ще има "ОТГОВОР" .

Благодаря! Жива и здрава да си!

цитирай
6. jupel - НЯМА ТАКАВА, НЯМА И ДА ИМА ! ТЯ Е УНИКАЛНА,ПРЯМА,БОГАТА ДУША! ПОКЛОН.   
06.12 13:27
peperutka написа:
рядко срещан Талант- голямо Сърце, и чиста Душа..
затова и 3 поколения, я обичаме така, и ще я помним завинаги!!
Светъл Път,Стояна!!
до Бога,място заслужаваш..Поклон!


Ведро гледай на смъртта
и реално, не е страшна тя!
Страшни днес са червеите на Земята,
опустошаващи душата, добротата!

А.Х.Т.sekirata cekupama