Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Topic started by: Amenhotep on 21 August 2018, 12:49:16

Title: In Memoriam
Post by: Amenhotep on 21 August 2018, 12:49:16
Нека си спомним за дейците на българската култура, които вече не са сред нас  :sad:


Тази информация е от 2007г.

На 67 години почина Марко Семов

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/686/Image_5998686_126.jpg)

Той е журналист, редактор, сценарист, писател, народопсихолог, професор в Софийския университет, чл.-кор. на БАН
18.01.2007


След мъчително боледуване на 67-годишна възраст почина Марко Семов. Поклонението пред тленните му останки ще се състои на 20 януари от 11 ч. в Ректората на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".

Той е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е висше икономическо образование (в Свищов и София), доктор е по социология и на филологическите науки с изследването "Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".

Бил е секретар на министъра на вътрешната търговия Пеко Таков (1961-62), след което работи като журналист във вестник "Работническо дело" (1962-72). От 1967 г. е член на БКП.

До 1977 г. е главен редактор в БНТ и водещ на публицистичните предавания "Диалози", "Форум" и "Предконгресни срещи". Уволнен е заради изречението: "Ние приехме ненормалното в живота си за нормално", казано в ефир, и е пратен в БНР, където става шеф на редакция "Обществено-политическа".

През 1979-84 г. е отново в "Работническо дело", този път като зам.-главен редактор. През 1983-та е пратен на специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва.

След двумесечна командировка в Япония през 1984 г. публикува "За Япония като за Япония". Тази книга, определена като "първи политически пътепис у нас", предизвиква раздразнение в Политбюро на ЦК на БКП. Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от "Работническо дело".

"Може би аз последен разбрах на какво се дължи скандалният успех на книгата за Япония. Това, както много читатели ми обясниха, се дължало на сравнението, което неизбежно се пораждало в мислите на читателя между онзи капитализъм там и нашия социализъм тук", признава години по-късно Семов.

Връща се в телевизията и остава там като наблюдател по вътрешнополитическите въпроси, зам.-председател на Комитета за телевизия и радио и водещ на "Панорама" (1985-87) до май 1989-а.

Тогава пак е уволнен заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата, който бил обвинен по чл. 107 и 108 от НК за "престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията" и по чл. 273 за "обида на държавния глава".

Проф. Семов дълги години преподава народопсихология и есеистика в СУ "Св. Климент Охридски" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

В края на януари 2004 г. влезе в Съвета за електронни медии (СЕМ) от президентската квота на мястото на Георги Лозанов.

За него доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", пише:

"Марко Семов е сред малцината автори у нас, които рядко оставят читателската публика равнодушна.

Приеман или отричан, хвален или обругаван, той притежава удивителната дарба да въвлича в спорове, да предизвиква публични дискусии, да провокира гражданската съвест на обществото. И да те накара да се чувстваш не особено комфортно, ако не заявиш позиция по жизненоважни проблеми.

Журналист, редактор, публицист, сценарист, писател, народопсихолог, дългогодишен преподавател и професор в Софийския университет, член-кореспондент на БАН.

Доктор по философия и доктор на филологическите науки, автор на два хабилитационни труда. Автор още на 57 книги, 398 студии и статии, 91 публикации за телевизията, радиото, киното. Специален кореспондент в Япония, Индия, Монголия, Турция, Гърция, Англия, САЩ.

В продължение на 15 години неизменно член на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Президиума на ВАК при Министерския съвет, член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация, член на Академия "Черноризец Храбър", член на СЕМ - не е възможно да се изброи всичко.

Може би най-точната характеристика за цялостната му дейност се съдържа в на пръв поглед непретенциозната, но включваща широка гама от оценки дума неуморен."

В една от последните си книги Марко Семов написа:

"Почти с никакви изключения не чухме от половин век и повече насам един български политик да се изправи, не само на европейска, но и на национална трибуна и да заговори за качествата, които имаме като народ, да заговори за нашето велико минало, което ни вика да си спомним кои сме били и какви, какво сме дали на Европа и света.

За да заяви какво можем отново да и дадем, да защити достойнството ни като народ.

Понякога, като слуша висшите ни държавници, човек има чувството, че щяха да си умрат от кеф, ако се бе доказало, че ние българите сме направили опит да убием папата..."
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 18:32:49
Тази информация е от 2007г.

Почина Борис Димовски

(https://www.galleryloran.com/web/thumbs/380x0/authors/356/picture/.%D0%B4._380x0_thumbnail_478b24840a.jpg)

Беше всепризнат за един от най-големите български художници - изключителен карикатурист, майстор на акварела, живописта, графиката

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Нет Инфо
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 18:40:07
Тази информация е от 2007г.

In memoriam: Оперния певец Никола Николов - наследникът на Карузо

(https://archives.bnr.bg/wp-content/uploads/2020/03/Nikola-Nikolov.jpg)

Никола Николов, когото наричаха "наследника на великия Карузо", ни напусна внезапно на 8 юли. Като че ли сме орисани да губим великите си оперни певци точно през най-хубавите летни месеци. В края на юни 1993 г. в Рим издъхна гениалният бас Борис Христов. Също през юни, но през 2004 г., почина забележителният му приемник Николай Гяуров. Преди две години на 11 юни от оперния Олимп към звездите на безкрая се устреми Гена Димитрова. Сега се разделихме с безспорно най-големия български тенор и един от най-красивите гласове в света на операта.
Бог и природа бяха дарили Никола Николов, или Колето, както с любов го наричаха всички почитатели на оперното изкуство, с изключително красив и топъл по тембър глас, със завидни и стабилни височини. Подчертаната баритонова окраска му придаваше особено богатство, мекота и сила и му позволяваше да изпълнява целия спектър от тенорови партии. Такъв т. нар. тъмен тенор е бил великият Енрико Карузо. Затова поставяха Никола Николов на равна нога с тогавашните трима велики - Марио дел Монако, Джузепе ди Стефано и Франко Корели.
Сега, застанал смирено със свещичка в ръка за последно "Сбогом!" с големия певец и човек, през моето съзнание като на филмова лента започнаха да преминават срещите ми с Никола Николов и неговото изключително изкуство. От първата "Травиата", на която баща ми, стар ценител на оперното изкуство и постоянно присъствие в сградата на ул. "Врабча" (тогава "Янко Забунов"), ме заведе още като ученик в прогимназията, през периодичните ни срещи в по-късни години и разговори. От тях научавах толкова много (сериозни, но и хумористични неща) за света на операта. Върнах се към честването на неговата 80-годишнина. На галаконцерта препълнената зала, изправена на крака, бурно аплодираше развълнувания юбиляр, а кулминацията настъпи, когато той самият изпълни със Стефка Минева дует от "Трубадур".
България е давала и дава на света великолепни оперни певци. Един-единствен от тях обаче е бил в буквалния смисъл на думата носен на ръце от софийската публика до дома му след възторжен спектакъл. И той е Никола Николов. През февруари 1961 г. Колето изпълнява в Софийската опера една от парадните си роли - на Манрико в "Трубадур". След прочутата ария "Рапирата" се разразява буря от аплодисменти. А след спектакъла - традиционното море от цветя и десетките ловци на автографи. Изведнъж обаче група почитатели го грабват и понасят на ръце пред очите на смаяните минувачи по "Дондуков" до дома му в жилищната кооперация на №5.
Той е любимец на всички, но остава безкрайно верен на своята съпруга - сопраното Лиляна Василева. Сцената го събира с нея през 1946 г. при подготовката за премиерата на "Травиата" във Варненската опера. Именно в морската ни столица, едва 21-годишен, Колето за един сезон изпява почти всички централни тенорови партии. Звездният дует Николов - Василева блести в серия от опери, но особено в "Продадена невеста", "Травиата" и "Бохеми" на сцените във Варна, София, Москва, Рим и десетки други европейски столици. За Лили Колето се грижеше до последния й миг през май 2005 г. със същата всеотдайност, с която се раздаваше и на сцената. Може би именно нейната смърт прекърши волята за живот на живата легенда и през последните две години той бе видимо сломен.
Безкрайно верен остана Никола Николов и на Софийската опера, и на българската публика. Гастролирал с огромен успех на всички известни сцени по света, канен за постоянен член на "Ковънт Гардън" в Лондон и Щатсопера във Виена, момчето от някогашната Коньовица предпочете да остане в родната си София. Пренебрегна многоцифрени хонорари, но родните меломани му заплатиха най-високия хонорар - безпределната си любов, в най-ценната валута - искрения възторг. Въпреки това той никога не заболя от звездомания. Остана скромен и земен, независимо че беше артист от световна величина, че беше покорил "Ла Скала" и Метрополитън, "Ковънт Гардън" и Гран опера, Барселона и Виена, Лисабон и Мюнхен, театър "Масимо" в Палермо и Москва. Независимо че може би именно на него принадлежи световният рекорд по продължителни овации. В Будапещенската опера през 1962 г. след финалната сцена на "Бохеми" със смъртта на Мими, публиката на крака цели 20 минути неистово аплодира Никола Николов и Лиляна Василева и 27 пъти ги извиква да се поклонят пред завесата, като последният е пред вече спуснатата метална противопожарна завеса. Критиците го наричаха "най-добрият Радамес в Лондон след войната", "мерна единица за великолепие", "откритието на "Ковънт Гардън".
В края на живота си великият тенор се притесняваше, че напоследък го няма това артистично отношение, което навремето той и неговите колеги проявяваха към професията. Опитваше се да си го обясни и с трудното време на прехода. Стараеше се да насади у учениците си най-вече любов към изкуството. Споделяше, че не е срещнал разбиране и подкрепа, за да издаде диск със свои арии за 80-годишнината. Дискът все пак излезе, издаден от неговия приятел Димитър Йосифов.
А сега България осиротя с едно от най-големите имена на своята култура. Некролог пред дома на Никола Николов на бул. "Дондуков" гласи: "Винаги ще те носим ръце! Ще останеш в сърцата ни! Дълбок поклон пред божествения ти глас! Обичаме те! Публиката".

http://avangardi.blog.bg/izkustvo/2007/07/18/in-memoriam-operniia-pevec-nikola-nikolov-naslednikyt-na-kar.91604
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 18:43:09
Тази информация е от 2007г.

Почина актьорът Константин Коцев

(https://static.dir.bg/uploads/images/2007/08/04/1335652/384x216.jpg?_=1528968803)

На 81-годишна възраст почина големият български актьор Константин Коцев. Любимецът на поколения българи няколко години е страдал от болестта Алцхаймер.
Константин Коцев е роден на 4 юни 1926 г. в Цариград, Турция. През 1957 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". От 1958 г. до 1959 г. работи в Бургаския театър, от 1958 г. до 1984 г. в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и от 1984 г. до 1990 г. в театър "София". От 1990 г. е артист на свободна практика.

Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът "Дневникът на един луд" на Гогол, Жевакин от "Женитба", Крутицки от "И най-мъдрият си е малко прост" от Островски, "Тартюф" от едноименната комедия на Молиер. Играл е в пиеси на Йордан Радичков - "Януари" и "Суматоха" , както и в пиесата на Никола Русев "Старчето и стрелата", поставена от Методи Андонов.

Известен е с филмите "Бялата стая", "Инспекторът и нощта", "Привързаният балон", "Шведските крале", "Случаят Пенлеве", "Бягство в Ропотамо", "Топло", "Рапсодия в бяло" и др.

Член е на Съюза на българските филмови дейци. За него покойният режисьор Методи Андонов е написал в своите бележки: "Константин Коцев не беше обществена личност, но с това, което правеше в киното и театъра, е много по-обществена от тези, които се имат общественици".

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-aktxoryt-konstantin-kocev-168960
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 18:45:59
Тази информация е от 2007г.

Отиде си бащата на тримата глупаци

(https://www.moreto.net/new/thu-mb9.php?i=87203&w=640)

Доньо Донев почина тази сутрин след тежко боледуване, след инсулт в Александровска болница, където се е лекувал.

Големият български художник, аниматор, сценарист и режисьор ще бъде погребан в Централните софийски гробища в Алеята на големите български творци, съобщиха от Министерството на културата. Поклонението е на 30 ноември в църквата "Св. Седмочисленици".

"Отиде си уникален човек - друг като него няма да има. Беше човек-усмивка, а сега се превърна в мъка и сълза", каза пред БТА хумористът Димитър Бежански, негов приятел и съмишленик.

Известен най-вече като създател на любимите за много поколения зрители "Тримата глупаци", Доньо Донев от 1956 г. работи като художник-постановчик в "Рисуван филм", а от 1960 г. и като режисьор. Заедно с Тодор Динов е един от доайените на мултифилма в България.

"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството, принизява се вкусът на хората, появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н., казваше приживе Донев. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави".

Широко сме отворили вратата на посредствеността

и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."

Художник, сценарист и режисьор е на над 100 анимационни филма, които са удостоени с над 40 международни и национални отличия. Сред тях са "Шега", "Хепи енд", "Мишената", "Върни се пак в Соренто", "Пардон", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Хамлет", "Екограма", "Вълча сюита", "Ноктюрно", "Умно село", "Тримата глупаци", "Кауза пердута", "Дефакто", "Декември".

"Обикалял съм доста света с моите филми, макар че често са ме изолирали от групите на разни фестивали, разказваше с горчивина Доньо Донев. Все пак доста съм видял от Европа и дори в Щатите ходих."

Класикът е категоричен: "Моята голяма любов е анимацията, и след като ме отрязаха от там... Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми."

"Голямото удовлетворение за мен е като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха да не казвам от кого е." Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от "Тримата глупаци". Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже:

"Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.

Доньо Донев е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва графика в Националната художествена академия при проф. Павел Вълков през 1954 г. Първите си карикатури издава още като ученик, а след завършването на висшето си образование започва работа като художник на хумористичната страница във вестник "Вечерни новини".

Сътрудничи на много вестници и списания. Илюстрира детски книжки. Неговият режисьорски дебют е филмът "Дует" заедно с Тодор Динов, който взима "Златната роза" във Варна.

През март 2005 г. Доньо Донев подреди на "Шипка" 6 последната си голяма изложба, която организаторите от СБХ нарекоха юбилейна и прожектираха 7 негови анимационни филма. Тогава художникът показа 85 портрета на известни български интелектуалци, сред които Петър Берон, Виктор Самуилов, Димитър Бежански, Рангел Вълчанов, Йордан Радичков, Борис Карадимчев, Георги Русев.

"Никога няма да престана да се занимавам с политическа карикатура", каза приживе Донев и разказва за една карикатура, която много нашумя навремето - с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се "Ситно нашенско". Идеята за нея му подхвърлили като реплика в кръчма. Един човек му каза: "Бате Донее, бате Донеее... Виждаш ли ги к'во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили..."

https://www.vesti.bg/novini/otide-si-bashtata-na-trimata-glupaci-2841107
Title: Re: In Memoriam
Post by: Long time ago on 29 June 2020, 18:49:32
Тази информация е от 2008г.

Почина барабанистът на ФСБ

(https://static.bnr.bg/gallery/da/dad603ac319c3d9a4a57e5288fc19cb9.jpg)

Късно снощи (1 април 2008г.) почина барабанистът на ФСБ Петър Славов.

Той става част от формацията през 1979 година. Преди това е барабанист на "Джаз фокус 65".

Петър Славов е роден е на 13 август 1941 г. На сцената е от 15-годишен.

Преминава през школата "Джаза на оптимистите", свири с различни джаз формации. Считан е за най-младото ярко попълнение на най-забраняваната през 50-те и началото на 60-те музика у нас.

През 1965 г. става барабанист на "Джаз фокус 65". Заедно с Милчо Левиев, Симеон Щерев и Любомир Мицов пише първата страница на историята на джаза в България.

5 години по-късно свири със "Сребърните гривни", а от 1979 г. е постоянен член на ,,Формация Студио Балкантон", известни като ФСБ.


От 1979 г. Петър Славов е постоянен член на "Формация Студио Балкантон", познати като "ФСБ". Музиката им се превръща в смисъл на неговия живот.

От 1993 г. до 1999 г. Петър Славов е мениджър за България на Милчо Левиев, като и на млади джаз музиканти и барабанисти. Казва, че "Магията е в младостта, а носталгията идва със зрелостта".

https://news.bg/culture/pochina-barabanistat-na-fsb.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: FELDMARSCHALL on 29 June 2020, 18:54:21
Тази информация е от 2008г.

Дими от "Сленг" загина на магистрала "Хемус"

(https://webnews.bg/uploads/images/93/2593/52593/orig.jpg?_=1446927501)

Фронтменът и създадел на група "Сленг", Димитър Екимов-Дими, е загинал при катастрофа на автомагистрала "Хемус".
Инцидентът е станал около 11.00 часа (29 юни 2008г.) в платното в района на седмия километър - край гара Яна, от магистралата, в посоката към Ботевград.

38-годишният музикант карал мотоциклет "Сузуки" с висока скорост - според КАТ с над 220 км/час.

По първоначални данни Дими се е ударил в мантинелата, след което е излетял от платното.
При падането си в крайпътно дере е загинал на място.

https://news.bg/bulgaria/dimi-ot-sleng-zagina-na-magistrala-hemus.html


Създателят на група "Сленг" Димитър Екимов - Дими е загинал при катастрофа на автомагистрала "Хемус". Един от най-популярните български вокалисти е карал мотоциклета си с много висока скорост- може би над 200 км/ч. . На около седем километра от изхода на София моторът се е ударил в мантинела, а после излетял от платното. При падането от 30 метра височина Дими е загинал на място, а моторът е продължил още към 300 метра.

Дими е роден на 6 януари 1970 г. в София. През 1988 г. завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия. През 1996 г. завършва Медицинска академия в София - специалност "Медицина", а по-късно специализира акушерство и гинекология. Кариерата му на музикант започва с групите Cats In A Trunk и "Сателит". Димитър Екимов-Дими е съосновател на група Сленг, в чийто състав китарист в самото й начало, през 1997, е Димитър Кърнев.  Групата изпълнява мелодичен поп-рок с текстове на български. Песните "Синьо" и "Мой свят" остават едни от най-големите хитове.

По-късно той сформира Д_2. След напускането му на негово място идва Петър Главанов - актуален член на Акага.

През 2000 се появява и първият албум на Сленг - "Синьо". Синглите от него "Синьо" и "Мой свят" остават едни от най-големите хитове на групата. Четири години по-късно излиза и вторият диск - "Всекиден". Съставът на Сленг многократно се мени през годините, но те не спират дейността си. Към края на 2007 Дими обяви, че не е разпуснал групата и работи с колегите си по материал за следващ албум.

Дими бе съпруг на бившата телевизионна водеща от БНТ Ива Екимова, баща е на малката Дара. "

http://www.factor-news.net/index_.php?&id=15573
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 21:44:46
Тази информация е от 12 юли 2008г.

Почина Вили Казасян

(https://div.bg/pictures/1447398_686_.jpg)

На 74-годишна възраст почина големият наш композитор и диригент Вили Казасян.

Вили Казасян е роден през 1934 г. в София.

През 1957 г. завършва ВМЕИ - София, сегашният Технически университет.
Учил е и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, днес Национална музикална академия "Панчо Владигеров".

От 1985 г. завежда секция "Естрадно изкуство" при Съюза на музикалните дейци в България.

Над 35 години името на Вили Казасян се свързва с Бигбенда на Българското национално радио - той е негов диригент и ръководител.
Участва във всички джаз форуми, в много международни фестивали и конкурси.

Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години (пианист в "Джаза на младите").

Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава "Студио 5".

От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който Казасян свири, а по-късно дирижира.

Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни "Мелодия на годината". Организира редица вокални състави ("До, ре, ми, фа", "Студио В"), радиоконкурса "Тромбата на Вили", телевизионното предаване "Студио 1".

Създава множество песни и пиеси за бигбенд. Негови песни изпълняват популярни групи и певци, и актьори.
Негова е и музиката за филмите на В. Мирчев "Ленко", "Неочаквана ваканция" , "Една одисея из Делиормана" .

Опелото ще бъде в понеделник от 11.00 часа в църквата "Свети Седмочисленици" в София.

Поклон пред паметта му.

http://news.ibox.bg/news/id_902058133 (http://news.ibox.bg/news/id_902058133)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Amenhotep on 29 June 2020, 21:48:16
Тази информация е от 28 юли 2008г.

Отиде си легендарният странджански певец Сава Попсавов

(https://archives.bnr.bg/wp-content/uploads/2018/11/popsavov.jpg)

България се раздели със Сава Попсавов. Той е изпълнителят, който прослави Странджа с песента "Ясен месец веч изгрява" - бунтовният марш на Преображенското въстание. За първи път мелодията на "Ясен месец" е изпълнена по Радио София през 1953 година именно от народния певец Сава Попсавов, родом от село Бръшлян.

Вечна му памет!


Песента "Ясен Месец"

https://www.youtube.com/watch?v=qRtR6PtAfL4
Title: Re: In Memoriam
Post by: Long time ago on 29 June 2020, 22:04:14
Тази информация е от 4 януари 2009г.

Почина Илия Караиванов

(https://bulevard.bg/attachments/pictures-photos/0003/8193/homepage/iliya-karaivanov-v-rolyata-na-vasil-levski.jpg?1424273919)

На 60-годишна възраст завинаги ни напусна актьорът Илия Караиванов. На цяло поколение български почитатели на таланта му той е известен най-вече с ролята си на Васил Левски. Образът на може би най-тачения български национален герой отрежда наистина специално място на актьора в историята на родното изкуство. Илия Караиванов почина само три месеца след отбелязването на 60-годишния си юбилей.

Караиванов бе забележителен творец както на театралната сцена, така и пред кинакамерата. България завинаги ще го помни с ролите му във филмите "Смъртта може да почака", "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Бой последен", "Апостолите" и "Обратно към небето", както и с театралните му превъплъщения в "Преспанските камбани" и "Солунските съзаклятници" и много други. По мнението на публика и критици той е най-убедителният изпълнител на образа на Апостола.

http://www.moreto.net/novini.php?n=32448
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 22:07:00
Тази информация е от 17 май 2009г.

Почина актьорът Петър Слабаков

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/506/Image_4113506_126.jpg)

На 86-годишна възраст почина актьорът Петър Слабаков, съобщиха негови близки.
 
Поклонението ще бъде във вторник, 19 май, в 12.30 ч. в храма "Св. Седмочисленици" в София.

Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. Завършва гимназия в Шумен и задочно "икономика на промишлеността" във Варна. Работил е като тракторист и леяр. Участник е в Отечествената война /1944-1945/ като доброволец.
 
Започва работа като статист, а след изпит - и като актьор във Варненския драматичен театър /1953-1957/, по-късно играе в драматичните театри в  Бургас /1957-1960/, в Пловдив /1960-1963/, в театър "Трудов фронт" - София /1963-1964/, в Народния театър за младежта /1964-1965/, в драматичния театър в Перник /1965-1966/, в киноцентър "Бояна" /1966-1967/, в театър "София" /1972-1979/,  в Държавния сатиричен театър /1980-1991/.

Сред по-известните му роли в театъра са:  Свилен в "Свекърва" от А. Страшимиров, Ланс в "Двамата веронци" от Шекспир, Лопахин във "Вишнева градина" от Чехов, Алексей в "Оптимистична трагедия" от Вс. Вишневски, Лука в "На дъното" от Горки, Плюшкин в "Мъртви души" по Гогол и други.
 
Петър Слабаков е един от най-продуктивните български  киноактьори. Открояват се изпълненията му във филмите "Пленено ято" на режисьора Дучо Мундров, "Шибил" на режисьора Захари Жандов, "Цар и генерал" на режисьора Въло Радев, "Звезди в косите, сълзи в очите" на режисьора Иван Ничев, "Вечни времена" на режисьора Асен Шопов, "Покрив" на режисьора Иван Андонов и др. Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.
 
Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе /март 1988/ и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение /НС/ "Екогласност" /1989/ и на СДС /декември 1989/.  Председател е на НС "Екогласност" /ноември 1989 - март 1990/.  Председател е на партията "Политически клуб "Екогласност" - от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член. На 11 февруари 2006 г. на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е избран за почетен председател на партията.
 
Депутат е от СДС във VII Велико Народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район /1990 -1991/, в 37-ото Народно събрание от  ПК "Екогласност" /1995-1997/.
 
Награден е с орден "Червено знаме на труда" /1974/, с орден "Народна република България" - първа  степен /1983/. Присъдена му е наградата "Златната камера" за мъжка роля за 1983 г. /1984/. На 29 юни 2003 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Лясковец". Общинските съветници отличават своя земляк за принос в развитието на българското филмово и театрално изкуство и по повод на неговия 80-годишен юбилей. (БТА)

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-aktxoryt-petyr-slabakov-357081
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 22:33:57
Тази информация е от 9 юни 2009г.

Почина Вера Мутафчиева

(https://static.bnr.bg/gallery/cr/medium/645633523acd333f86f47d9ee21c20f2.jpg)

Вера Мутафчиева почина на 80-годишна възраст след кратко, но тежко боледуване. Отиде си от земния свят един от най-големите български учени, писатели и интелектуалци.
Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София. През 1951 г. завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В литературата дебютира в началото на 60-те години с исторически очерци за епохата на османското владичество. Днес зад гърба й са повече от 30 книги, претърпели многобройни издания в България и преводи на десетки езици в чужбина. Творби като "Случаят Джем" и "Летопис на смутното време" отдавна са обявени за класика. Последен изпод перото на писателката излезе четвъртият том "Не/бивалици" от публицистичната поредица "Бивалици". Тя е историк - османист, член на Българската академия на науките и академик. Дъщеря е на забележителния български историк Петър Мутафчиев.
На 5 юли 2004 г. е избрана академик от събранието на академиците на Българската академия на науките. От 1979 г. до 1981 г. е директор на Центъра за древни езици и култури, директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980-1982). Секретар е на Съюза на българските писатели от 1982 до 1986 г. От 2005 г. е член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд "13 века България".

https://dnes.dir.bg/archive/-4589107
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 22:37:48
Тази информация е от 12 юни 2009г.

Почина Радко Дишлиев

(https://m4.netinfo.bg/media/images/7269/7269152/896-504-radko-dishliev-v-roliata-na-benkovski-i-antonij-genov-kato.jpg)
Радко Дишлиев в ролята на Бенковски и Антоний Генов като Панайот Волов в "Записки по българските въстания"

Той остава завинаги в историята на българската култура с блестящото превъплъщение в ролята на Георги Бенковски в телевизионния сериал "Записки по българските въстания"

Актьорът Радко Дишлиев е починал днес, три дни преди да навърши 58 години, съобщиха негови близки.

Радко Дишлиев остава завинаги в историята на българската култура с блестящото превъплъщение в ролята на Георги Бенковски в телевизионния сериал "Записки по българските въстания" (1976-1981) по гениалната книга на Захарий Стоянов.

Роден е на 15 юни 1951 г. в Пловдив. Завършил е актьорско майсторство при Елка Михайлова във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1975. Играл е в Старозагорския театър (1975-1978), в Театър "Българска армия" и в "Сълза и смях".

По-известните му роли на сцената са в "Колко е важно да бъдеш сериозен" от О. Уайлд и "Без зестра" от А. Островски. Има над 30 участия в постановки на някогашния Телевизионен театър.

Участвал е във филмите "Барутен буквар" (1977), "Адиос, мучачос" (1978), "Войната на таралежите" (1979), "Сами сред вълци" (1979), "Любовта на Мирон" (1980), "Ако те има" (1983), "Борис І" (1985), "Под игото" (1990), "Сомбреро блус" (1999) и др.

Ролята на Бенковски в "Записки по българските въстания" на сценаристите Веселин и Георги Браневи и режисьорите Борислав Шаралиев и Веселин Бранев (с екранен вариант "Апостолите") му донесе изключителна популярност и много награди.

Този забележителен филм беше звездно постижение и за Стоян Стоев в ролята на Захарий Стоянов и Антоний Генов като Панайот Волов. Всички вече са покойници.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-radko-dishliev-2222211
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 22:41:27
Тази информация е от 26 март 2010г.

Почина режисьорът Никола Рударов

(https://www.manager.bg/sites/default/files/styles/original/public/2013/10/10/Image_304535_6.jpg?itok=PByHA6Fl)

Почина Никола Рударов - един от изявените и талантливи режисьори със значителен принос в българското кино, автор на няколко комедии и драми, сам изпълнявал роли в редица български филми и създал характерни образи на съвременници.

Неговите филми "Да изядеш ябълката", "От нищо нещо", "Комбина", "Вик за помощ", "Хора от далече", "Бронзовата лисица" получиха високо признание на наши кинофестивали и се радват на любовта на публиката, отбелязват колегите на режисьора.

Многобройните актьорски изпълнения на Никола Рударов във филми като "Шведски крале", "Адио Рио", "Вчера", "Лагерът", "Един снимачен ден", "Сезонът на канарчетата", "Тишина", "Трака-трак", "Пантуди", "След края на света", "Асистентът", "Дунав мост" и други го превръщат в един от най-ярките характерни актьори в киното, посочват от СБФД.

Неочаквано за себе си изиграва много смешно две роли във "Вчера" и "Адио, Рио". Това веднага дава повод на четирима други режисьори да го поканят за снимки във филмите си и така прави роли в игралните филми "Един снимачен ден", "Шведски крале", "Карнавал","Сезонът на канарчетата", "Бронзовата лисица", "Удавникът", "Лагерът", "Жребият", "Търг", "Големанов", "Пантуди" и други. И до днес кинолюбителите помнят неговата култова фраза: "Ще видите вие кон боб яде ли!"

Междувременно министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си на семейството и близките на Рударов, съобщиха от ведомството. "Характерните роли, изиграни от него като актьор, и филмите, режисирани от него, са вписани завинаги в културната памет на нацията. Приемете моите искрени съболезнования. Дълбок поклон пред паметта на Никола Рударов!", се казва в съболезнователния адрес.

Никола Асенов Рударов (Руди) е роден на 06.12.1927 г. в София. Син е на бежанци от Македония. Учи право, но в трети курс на следването си взима важно решение, което завърта живота му в друга посока - напуска университета и постъпва в новооткритото тогава държавно училище по кинематография.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/-6099816
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 29 June 2020, 22:43:50
Тази информация е от 3 април 2010г.

Почина актьорът Иван Балсамаджиев

(https://webnews.bg/uploads/images/80/5680/95680/orig.gif?_=1446848267)

На 57-годишна възраст почина актьорът Иван Балсамаджиев, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Последните 3 години той се бореше с рака и дори с присъщия си оптимизъм твърдеше, че го е надвил.
Уви, отиде си часове преди Възкресението Христово.

Ще го запомним с щедрата му усмивка и с ролите му в "Лавина", "Дишай човече", "Почти вълшебно приключение", "Катина", "Човек в космоса".
Изигра хиляди скечове, с които стана любимец на публиката.

Балсамаджиев е роден на 19 февруари 1953 година в Троян. През 1977 година завършва ВИТИЗ, а след това работи в театрите във Видин и Перник и "Сълза и смях".

Поклонението ще бъде на 6 април, от 12 часа в църквата "Св. Неделя".

От пресцентъра на Министерството на културата разпространиха съболезнователния адрес от министър Рашидов:

,,Скърбя заедно с вас от загубата на един силен и борбен творец и човек с много таланти. От спорта, през музиката, театралната сцена, киното, до малкия екран - Иван Балсамаджиев правеше всичко с много хъс и с вяра, че най-важното в човешкия живот е смирението.
Иван Балсамаджиев не изневери на себе си и на убеждението си, че трябва да играе в театър по свой вкус и според своите принципи. Той не правеше шоуто си на всяка цена. Искаше то да ,,върви", но освен да забавлява, да бъде и полезно.
Стремеше се да накара хората да не мислят само за материалното и да не забравят, че са преди всичко човеци.
До последния си дъх Иван Балсамаджиев ни доказваше, че животът е ,,Почти вълшебно приключение", за което си струва да не пестим усилия.
В навечерието на Великден Иван Балсамаджиев влиза да играе в небесната театрална трупа, за да възкръсва отново и отново в паметта на хилядите си почитатели.
Поклон пред светлата му памет!"

https://news.bg/bulgaria/pochina-aktyorat-ivan-balsamadzhiev.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 06:19:49
Тази информация е от 6 юли 2010г.

Почина народната певица Стефка Съботинова

(https://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/640x360/Jul2010/78667.jpg)

На 80-годишна възраст почина голямата българска народна певица Стефка Съботинова. Като неин най-звезден миг тя определяше песента й ,,Притури се планината". През 1994 г. с новия модерен аранжимент на Жаки Анона тя стана световен хит. Тя започва своята кариера в Държавния ансамбъл "Филип Кутев" и е одобрена измежду 300 кандидатки. Там тя остава 14 години, а след това е солистка в Радио "София" към редакция "Народна музика".

Съботинова работи и в състава "Мистерията на българските гласове". Преди малко повече от месец народната певица беше удостоена с най-високото държавно отличие орден ,,Стара Планина" - първа степен.

,,Аз не се състезавам, аз пея. А думата има публиката". Така отговаряше Стефка Съботинова, когато някой я попита относно нейната конкуренция. Тя казваше още, че не обича да мълчи и е яд на хора, които са забравили откъде идват и допълваше ,,Пази боже сляпо да прогледа". Именно тези спомени е оставила и у нейната колежка Валя Балканска: ,,Рядкост са хората като нея. Изпълнител добър, добър колега, независтлив човек, като колега беше невероятна, защото много малко са хората, които не завиждат, а тя не завиждаше, тя просто помагаше. Да й е лека пръстта и да отиде на най-доброто място".

Съболезнования към близките на Стефка Съботинова изказа и министърът на културата Вежди Рашидов. В съболезнователен адрес той казва: ,,Скъпо опечалено семейство, тъгувам заедно с вас от загубата на тракийския славей на България Стефка Съботинова. Лиричният сопран с чиста душа и с чист глас, който вярвам че и Господ чуваше, оставя голяма празнина в духовното пространство не само на страната ни, но и на света".

Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 г. в село Розов Кладенец, Старозагорско.

Предците й са били преселници от Беломорска Тракия и от тях тя наследява огромно и своеобразно певческо наследство. Дълги години е била хористка и солистка в Държавния ансамбъл "Филип Кутев". С ансамбъла гастролирала в най-големите концертни зали по света.

В началото на 70-те години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава "Мистерията на българските гласове". Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове". В него са включени песните "Притури се планината" и "Мър, Станке ле". Още тогава "Притури се планината" е използвана като част от филмовата музика в световните продукции" Исус от Монреал" и "Лионците".

Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва много хумористични народни песни, сред които особено популярни са "Цонке ле, чушко червена", "Заплакал е стар, бял дядо" и "Овдовяла лисичката", посочва Уикипедия.

Световна известност добива през 1994 г. с песента ,,Притури се планината", с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Народната певица има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.

През юни 2010 година е удостоена с най-голямото българско отличие - орден "Стара планина - първа степен".

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-narodnata-pevica-stefka-sybotinova-568530


https://www.youtube.com/watch?v=P_Y7abspLSA
Стефка Съботинова - Притури Се Планината
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 06:25:04
Тази информация е от 3 януари 2011г.

Почина народната певица Надка Караджова

(https://m.netinfo.bg/media/images/28140/28140334/640-420-pochina-narodnata-pevica-nadka-karadzhova.jpg)

На 73-годишна възраст почина именитата народна певица Надка Караджова, потвърдиха за БТА от ансамбъл "Филип Кутев".

На 15-години Надка Караджова става част от Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев", в който пее в продължение на 40 години.

Участвала е в над 13 500 концерта, записала е над 300 солови народни песни и 27 албума. Над 150 от записите й са включени в Златния фонд на Българското национално радио. Има  участия и в много филми за Българската национална телевизия.

От 1989 г. до 1994 г. пее в "Мистерията на българските гласове". От 1991 г. пее в квартет "Славей", заедно с Лиляна Галевска, Стоянка Лалова (по-късно заменена от Марияна Павлова) и дъщеря й Светла Караджова. Пее в хора "Големите гласове от България". През 1994 г. заедно с диригентката Ваня Монева създават хорова формация от 21 певици  "Космическите гласове на България".

През 1978 г. печели наградата на радиоконкурса на  Би Би Си -2 с песента "Заблеяло ми агънце". След конкурса песента е издадена във Великобритания от продуцента Джо Бойд на платинена плоча. През 1994 г. името на Надка Караджова е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон, Великобритания.

Удостоена е с множество престижни награди, сред които златен медал с ансамбъл "Филип Кутев" във Варшава през 1955 г. и в София през 1968 г. Удостоена е със "Златен приз Братислава" (1975), "Златно перо" и наградата "Нестинарка" (2006) от Международния фолклорен фестивал в Бургас. Има правителствени награди от Судан и Сирия.

Носителка е на орден "Кирил и Методий" (1971), орден "Народна Република България" - трета степен (1993). На 23 септември 1997 г. е удостоена с орден "Стара планина" - втора степен, за извънредно големите й заслуги към България в областта на музикалното изкуство и по случай нейната 60-годишнина.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-narodnata-pevica-nadka-karadzhova-647025


https://www.youtube.com/watch?v=jU-Mq9KfCL8
Надка Караджова - Георги Неделя прощава
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 06:30:47
Тази информация е от 31 юли 2011г.

Почина Бинка Желязкова

(https://lh3.googleusercontent.com/proxy/1WjR-KyD3nMCj1RZyA2auBc4RRnC0fCbjyQjAHxqtRNZEBFkMGHW_mcYJ2TiGXbssrRRETl7Z1M_qCVgWYvhOvsK1t8sdn7xM6fqng)

На 88 години почина един от най-големите български кинорежисьори Бинка Желязкова.

Бинка Желязкова е родена е на 15 юли 1923 година в Свиленград. В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Режисьор е на 7 игрални филма, повечето от тях по сценарий на нейния съпруг - големият български драматург Христо Ганев. Повечето й филми са с многобройни награди и с драматична съдба по времето преди промените.

Първата ни жена режисьор има седем игрални и два документални филма. "Животът си тече тихо..." (1957), "А бяхме млади" (1961), "Златен медал" на МКФ, Москва, 1961, Наградата "Старите обувки", на МКФ в Картахена, Колумбия, 1964, "Привързаният балон" (1967), "Последната дума" (1974), "Басейнът" (1977),"Сребърен медал", Москва, 1977, "Голямото нощно къпане" (1980), специална прожекция, Кан, 1980, "Лице и опако" (1982), неизлъчван, "Нани-на" (1982), неизлъчван, "Нощем по покривите" (1988), награда "Златна ракла", 1988. През 2007 г. тя и съпругът й бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура. Но още тогава Бинка Желязкова страдаше от едно от най-тежките страдания - болестта на Алцхаймер и съпругът й Христо Ганев получи наградата в залата на театъра на Българската армия, където навремето е бил знаменитият киносалон "Роял". В дългото време на нейната болест Христо Ганев беше непрекъснато до нея - в това най-тежко изпитание на техния и творчески и личен живот, изпълнен с любов, чест и достойнство. Тяхна дъщеря е една от малкото жени оператори у нас Светла Ганева, а техен зет големият български режисьор-аниматор Анри Кулев.

Четири от филмите й са спрени от цензурата и виждат бял свят години след създаването си. "Животът си тече тихо..." е създаден през 1957 г. и е показан пред публика през 1988г. съдбата на "Привързания балон" по пиесата на Йордан Радичков е с подобна съдба. Същевременно колко български режисьори са обиколили с филмите си целия свят? Но докато в чужбина Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, у нас отношението към нея невинаги е благосклонно. Награждаването й с ордени често е последвано от спиране на филмите й, забрани за работа, уволняване от киностудията, продължително мълчание... В това отношение семейството Бинка Желязкова и Христо Ганев независимо от време, политика, конюнктура запазиха добродетел и духовност, с която са дарени малцина.

Поклон пред светлата й памет.
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 06:34:28
Тази информация е от 12 декември 2011г.

Почина Велко Кънев

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/534/Image_1146534_302.jpg)

Един от най-големите български актьори почина в неделя. На 63-годишна възраст след тежко боледуване си отиде великият Велко Кънев. През последните четири години той страдаше от рак на гласните струни и няколко пъти премина през тежко лечение в Германия.

Междувременно Велко Кънев излизаше на театралната сцена, където се радваше на уважението и любовта на многобройните си почитатели.

Велко Христов Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва ВИТИЗ през 1973 г.

Той беше популярен в цяла България с ролите си във филмите ,,Оркестър без име", ,,Матриархат", ,,Мъжки времена", ,,Бон шанс, инспекторе!", ,,Да обичаш на инат" и др.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов в началото на 90-те създава групата НЛО, която прави и свое телевизионното предаване.

През по-голямата част от кариерата си Велко Кънев беше част от Народния театър, на чиято сцена изигра десетки запомнящи се роли.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1146533
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 06:36:49
Тази информация е от 30 декември 2011г.

Почина режисьорът Иван Андонов

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8e/Ivan_Andonov.jpg)

Почина големият български режисьор Иван Андонов.

Андонов е едно от големите имена в историята на българското кино. Режисьор е на някои от най-обичаните български филми - "Дами канят", "Вчера", "Опасен чар". Сред заглавията, които Иван Андонов завеща на българското кино, са "Бяла магия" и "Мечтатели".

Иван Андонов ще бъде запомнен и с вдъхновяващите си роли в "На всеки километър", "Един наивник на средна възраст" и "Сватбите на Йоан Асен".

В средата на 90-те режисира и емблематичния за българския преход сериал "Дунав мост".

Андонов завършва театралната академия в София през 1956 г. Година по-късно получава и първата си роля във филма "Години за любов".

Поклон пред паметта му.

https://news.ibox.bg/news/id_1903154773
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 06:38:46
Тази информация е от 25 януари 2012г.

Почина актьорът Коста Цонев

(https://m.netinfo.bg/media/images/28935/28935109/640-420-pochina-aktioryt-kosta-conev.jpg)

На 82-годишна възраст почина големият български актьор Коста Цонев. В последните години той почти не излизаше от дома си заради тежко боледуване. Една от последните му появи в медийното пространство беше на церемонията по раздаването на наградите ,,Аскеер" през май 2011 г.

Поклонението пред Коста Цонев ще е в петък, 27 януари, от 10.00 ч. в Народния театър ,,Иван Вазов".

Министър-председателят Бойко Борисов изпрати съболезнователна телеграма до близките по повод смъртта на големия български актьор. ,,Той живя достойно и духовно, отстояваше позициите си като актьор, творец, общественик, но преди всичко като човек и остана верен на себе си, както и на своите приятели", казва в съболезнователния адрес Борисов.

,,Уверен съм, че паметта за него ще продължи да живее в десетките образи от киното и театъра, с които той докосна сърцата ни и остави незаличима диря върху собствения  ни емоционален свят. Поднасям дълбоките ми съболезнования с пълното съзнание, че в този момент няма подходящи думи, които да изразят мъката ви", пише още в телеграмата.

Министърът на културата Вежди Рашидов също изказа съболезнованията си на семейството и близките на големия български актьор, съобщи Министерството на културата. В съболезнователния адрес се казва: ,,Скъпо опечалено семейство, тъгувам заедно с Вас от загубата на моя приятел, Дон Кихота на българските кино и театър Коста Цонев". ,,В такива моменти, когато България осиротява с още един блестящ талант, сякаш думите губят силата си и колкото и красиви и изпълнени с признателност да са те, не е достатъчно, за да изразим цялото преклонение пред човека и актьора Коста Цонев, а болката от загубата не намалява", се казва още в адреса.

Коста Цонев е роден в София на 3 юни 1929 г., макар във всички документи да е записана рождената дата 10 юни. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла ,,Баща ми бояджията" по сценарий на брат му писателя сатирик Васил Цонев.

През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов") специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.

През 1952 г. дебютира в ролята на Антон (,,Младостта на бащите", Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (Младежки театър ,,Николай Бинев"), където работи в продължение на 14 години. От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър ,,София". Гастролира в Театър 199. Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. В създадения през 1965 г. Театър на поезията и естрадата изиграва ролята на Дон Кихот, образ, който го съпътства цял живот.

В историята на българския театър остава с ролите на Ричард III в едноименната пиеса на Шекспир, на Тибалт в ,,Ромео и Жулиета", на Чорбаджи Петко от ,,Първите" на П.Ю.Тодоров, на Жак в ,,Както ви хареса" от Шекспир и много други.

Участва в над 200 филма. Незабравими ще останат ролите му Боян (,,Бъди щастлива, Ани", 1961, реж. Вл. Янчев), Емил Бобев (,,Господин Никой", 1969, реж. Ив. Терзиев), Евънс (,,Няма нищо по-хубаво от лошото време", 1971, реж. М. Андонов), Бащата (,,Баща ми бояджията", 1974, реж. Ст. Димитров), Александър, Йоан Асен (,,Сватбите на Йоан Асен", 1975, реж. В. Цанков), Емил Боев (,,Умирай само в краен случай", 1978), ,,Тайфуни с нежни имена", 1979, реж. М. Гетов), Принц Кирил, Климент Охридски (,,Удърът", 1981), ,,Борис I" (1985, реж. Б. Шаралиев), Никола Бакърджиев (,,Спасението", 1984, реж. Б. Пунчев), Христо Алданов (,,Дом за нашите деца", 1987, реж. Н. Чернев), Скарлатов-бащата, Борис Скарлатов (,,Жребият", 1993, реж. Ив. Гръбчева), Иван Димовски (,,Кръговрат", 1993, реж. Д. Боджаков), Дядото (,,Шантав ден", 2004, реж. С. Пешева) и др.

Ролите му в телевизионни постановки ,,Дон Кихот или Човекът от Ламанча", ,,Историята на един кон", ,,Делото Опенхаймер" и др. се помнят от поколения българи.

В политиката влиза през 2001 г. като депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) от Национално движение ,,Симеон Втори". Депутат е и от 40-ото Народно събрание (2005-2009). На 11 юли 2005 г. като доайен открива първата му сесия.

През 2001 г. издава мемоарната си книга ,,Дон Кихот от Красно село", а през 2007 г. - книгата изповед ,,Моите жени, моите роли".

През 1976 г. е удостоен със званието народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден ,,Стара планина"-първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-aktxoryt-kosta-conev-843704
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 06:42:20
Тази информация е от 16 февруари 2012г.

Напусна ни проф. Иван Славов

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/036/Image_1234036_302.jpg)

На 84 години ни напусна професор Иван Славов – човекът, който неуморно преследваше кича, еснафщината, плиткоумието и неграмотността. Яростният борец срещу кича е починал от инсулт в сряда, в 21, 05 часа - само ден след рожденния си ден, съобщи съпругата му Мариана пред Блиц. Проф. Славов получил тежкия инсулт още на 6 февруари. Въпреки че за спасяването му са положени грижи в елитната Военномедицинска академия, той е изпаднал в кома и до смъртта си не е дошъл в съзнание.

Доктор на философските науки, Иван Славов дълги години е преподавател в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски". Той бе посланик на Република България в Словакия (1994-1998 г.).

Личният му житейски и философски девиз бе: ,,Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра". Една от целите, на които посвещава живота си, беше борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм.

Творчеството на Иван Славов е посветено на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура - кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Сред книгите, които завеща на своите последователи и съмишленици, са "Кичът", "Дилетантът", "Прекословици", "Златната решетка", "Антология на глупостта", "Ученически и кандидат-студентски бисери", "Речник на глупостта", "Смехотерапия - стрес – бизнес", "Джобен смехар", "Тоталният кич".

Професор Славов беше любимец на студентите си, достоен противник на опонентите си, ненадминат остроумец, забавен, интелигентен, с неподражаемо чувство за хумор.

Поклон пред светлата му памет!

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/napusna_ni_prof_ivan_slavov-135300.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:24:52
Тази информация е от 19 февруари 2012г.

Почина Георги Черкелов

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f5/Georgi_Cherkelov.jpg/608px-Georgi_Cherkelov.jpg)

Големият български артист Георги Черкелов е починал, съобщиха за БТА от семейството му.

Преди Коледа той получи инсулт, а при изследванията лекарите открили и онкологично заболяване.

Той беше на 81 години.

През последните 20 г. артистът живееше в усамотение в ловешкото село Ъглен заедно със съпругата си Зина.

Черкелов е роден на 25 юни 1930 г. в Хасково.

След като учи три години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".

През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура.

Започва кариерата си като артист във Врачанския театър.

Играл е и на сцените на Младежкия, на Сатиричния и на Народния театър "Иван Вазов". Никога не е членувал в политическа партия.

От 1985 г. до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, след което се завръща отново в Народния театър.

Режисьор е на постановката "Спасителят в ръжта" от Селинджър на плевенска сцена.

Дебютът му в киното е през 1961 г.

Той добива широка популярност най-вече с ролята си на Богдан Велински от сериала "На всеки километър" (1969-1971), където играе събирателен образ на Никола Гешев - шеф на отделението "Борба с комунизма" в страната до 1944 г.

За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Награждаван е за ролата на Велински и за ролите във фимите "Мъже в командировка" (1970), "Зарево над Драва" (1974), "Трудна любов (1974), "Допълнение към ЗЗД" (1976), много популярен е и с изпълненията си в "Демонът на империята" (1971), "Топло" (1978) и др.

На сцената е играл в много Шекспирови пиеси. През 2009 г. бе удостоен с театралната награда "Аскеер" за цялостно творчество.

Последните му роли бяха във филми на сина му режисьора Иван Черкелов - "Стъклени топчета" (1999), "Търкалящи се камъни" (1995), "Обърната елха" (2006).

Във филма на Владимир Карамфилов - Влади Въргала "Операция Шменти-капели" звучи неговият глас в една от ролите.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-georgi-cherkelov-4576591
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:28:55
Тази информация е от 18 април 2012г.

Почина Наум Шопов

(https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/730/201204/20120418.hbytvgjunx.jpg)

Големият български актьор Наум Шопов си отиде на 81-годишна възраст. В последните години той страдаше от проблеми със сърцето, каквато е и причината за неговата смърт. Шопов ще бъде запомнен както с ролите си в театъра, така и с тези в киното.

Наум Шопов е роден през 1930 година в Стара Загора в семейството на актьорите Мара и Христо Шопови. Още от малък майка му го кара да играе с нея в постановките на местния театър. Няма завършено висше образование, но то не му трябва, за да спечели овациите на публиката, която с аплодисменти приема и изпраща неговите театрални превъплъщения. В продължение на десетилетия Шопов не слиза от сцената, предпочитайки да играе най-вече драматични и философски персонажи. На сцената на Народния театър "Иван Вазов" той прави една от последните си роли в постановката ,,Крал Лир", дело на Явор Гърдев.

"Той самият, някак си неспокойно иска да постигне един Крал Лир, който да го удовлетвори, а пък интерпретациите на Крал Лир са толкова много като възможност, че един актьор с такъв потенциал би могъл да го интерпретира по различни начини в различните постановки", обясни режисьорът за избора си на Шопов за ролята на трагичния крал.

В театъра Шопов е играл и Хамлет, Сократ, Крап, Робеспиер.

В киното Наум Шопов има повече от 60 роли. Той участва във филмите ,,Крадецът на Праскови", ,,Вилна зона", ,,Инспекторът и нощта", както и ,,Топло", където играе журналист.

Може би най-легендарна обаче е ролята му във философския исторически филм ,,Цар и Генерал", където играе цар Борис Трети.

Съпруга на Шопов е актрисата Невена Симеонова. Двете им деца Христо и Лиза Шопови също са актьори. През 2003 г. големият актьор получава награда Аскеер за цялостно творчество.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-aktxoryt-naum-shopov-887860
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:30:55
Тази информация е от 24 април 2012г.

Почина Хачо Бояджиев

(https://www.avtora.com/userfiles/content/30704/original/hiliadi-izpratiha-hacho-boiadjiev-v-posledniia-mu-pat.jpg)
Хачо Бояджиев

Само няколко месеца след като навърши 80 години почина големият телевизионен режисьор академик Хачо Бояджиев, съобщиха от БНТ.

За националната телевизия той ще остане създател на телевизионните стандарти.

Повече от 40 години от живота на Хачо са свързани с работата му за БНТ.

"За колегите си в БНТ той ще остане човекът - епоха, професионалистът с безпогрешен нюх за качественото. За него правилата за производство и талантливите режисьори бяха двата основни фундамента на добрата телевизия. Рядко изричаше похвали, често обаче критикуваше", припомнят от БНТ.

Хачо Бояджиев е роден на 20 януари 1932 г. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958. В Англия защитава докторат по кино - и ТВ режисура. Директор е на БНТ в периода 1993-1995.

Зрителите завинаги ще запомнят великолепните му новогодишни програми, мюзикълите и постановките от Телевизионния театър, заснети под неговата режисура.

За него правилата за производство и талантливите режисьори бяха двата основни фундамента на добрата телевизия. За служителите на БНТ ще остане като един от най-обичаните генерални директори на медията, който е познавал всичките си колеги лично.

Поклон пред паметта му!

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/04/23/pochina-hacho-boiadjiev.157122#13352388423031&if_height=284
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:35:28
Тази информация е от 13 май 2012г.

Почина естрадната певица Катя Филипова

(https://www.avtora.com/userfiles/content/31006/original/estradnata-legenda-katia-filipova-pochina-na-rojdeniia-si-den.jpg)

Отиде си поредното популярно име от българската общественост. Естрадната певица Катя Филипова почина на 13 май от белодробна емболия.

Изпълнителката, която има редица награди от международни фестивали (сред тях са "Златният мост" (Берлин, 1975 г.), надпреварите в Сопот, Ейре, Дрезден), бе призната за един от най-големите гласове на България.

Кариерата й стартира в оркестър "Метроном", после в трио "Обектив", след което преминава и към солови изяви. У нас печели редица награди от известния Бургаски фестивал "Песни за морето и трудовите хора", а безспорно хората я свързват много с изпълнението на песента "Незабрава" на Тончо Русев.

Катя Филипова почина на същата дата, на която бе родена през 1949 г. – 13 май, точно на рождения си ден. Поклон пред паметта й.   

https://www.avtora.com/estradnata-legenda-katia-filipova-pochina-na-rojdeniia-si-den


https://www.youtube.com/watch?v=Nspl4qAQee4
Катя Филипова - Незабрава
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:38:33
Тази информация е от 27 юни 2012г.

На 87 години почина българската писателка Свобода Бъчварова

(https://images.gr-assets.com/authors/1367706733p8/3481364.jpg)

Голямата българска писателка и киносценарист Свобода Бъчварова е починала на 87 години в болница в Бразилия вследствие на кръвоизлив, предадоха редица български медии, позовавайки се на БГНЕС. Новината са съобщили нейни близки.

Сред творбите на Свобода Бъчварова са романите "Великденска ваканция", "Литургия за Илинден", "Жребият", "Гонитбата", "Наследникът", "Приключенията на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни", "Опасен чар", "Земя за прицел" и "По особено мъчителен начин...".

Свобода Тодорова Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в град Горна Джумая (Благоевград). Семейството й е с подчертано леви убеждения и след Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат през 1925 г. те емигрират във Виена, след което се местят във Франция. Семейството по-късно е екстрадирано в Белгия, а в България бащата на писателката получава задочно смъртна присъда, пише в биографичната справка за нея на издателство "Жанет45".

Малката Свобода има проблеми със здравето, заради което майка й се възползва от амнистията за жените емигрантки и се завръща в България заедно с нея, докато бащата остава в Белгия.

В ученическите си години Свобода споделя възгледите на баща си, заради което е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава да следва естетика в Ленинград, където разбира, че представата на баща й за съветската страна се разминава с действителността.

Прз 50-те години тя се завръща в България и започва работа като журналист в културния отдел на в. "Работническо дело", който Свобода ползва като трибуна за своите идеи и мисли. Част от интелектуален кръг, в който влизат Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова и Иван Радоев.

В златните години на българското кино - 70-те и началото на 80-те, Бъчварова започва работа като редактор в кинопродукциите.

Била е ръководител на творческия колектив "Хемус".

Заедно с режисьора Георги Дюлгеров и Руси Чанев правят филма "Мера според мера" по неин сценарий, основаващ се на романа й "Литургия за Илинден".

Неин е сценарият и на първия български филм, получил международно отличие - "Сребърен лъв" от фестивала във Венеция за "Между релсите" с режисьор Вили Цанков.

Голяма част от класическите ленти в българското кино също са свързани с името й или като сценарист, или автор на книгите, на които се основават. Сред тях са "Жребият", "Опасен чар", "Не знам, не чух, не видях", "Фильо и Макензен", "Бой последен", "Спомен", "На всеки километър" и т.н.

Редактор е на "Авантаж", "Лачените обувки на незнайния воин", "Мъжки времена", "Козият рог", "Господин за един ден", "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и "Таралежите се раждат без бодли".

Сценарист е и на редица документални филми, между които "Достойнство", режисиран от Лада Бояджиева, и "По националност българин" на режисьора Белогорски, като и двата са за живота на Тодор Ангелов.

През 1985 г. е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива. Две години по-късно я уволняват окончателно.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря – Елица, с която живее в Бразилия. Там Свобода Бъчварова завършва започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома "По особено мъчителен начин", посветен на родителите й.

Освен многото професионални награди Свобода Бъчварова е носител и на най-голямото държавно отличие – Орден "Стара планина", връчен й от президента Г. Първанов през 2005 година по случай нейната 80-годишнина.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/27/1854614_na_87_godini_pochina_bulgarskata_pisatelka_svoboda/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:40:54
Тази информация е от 9 юли 2012г.

Почина певецът Боян Иванов

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/212/Image_1454212_302.jpg)

Естрадният певец Боян Иванов почина на 68-годишна възраст в бургаската болница, съобщиха от пресслужбата на лечебното заведение, цитирани от БТА.
Изпълнителят дълго време е боледувал от тежък диабет. Той е постъпил в шокова зала на МБАЛ-Бургас около 21.30 часа снощи, а по-късно е преместен в реанимацията. В болницата той е приет с тежки метаболитни изменения и увреждания, казаха от пресслужбата й.

Певецът е починал в 6:20 часа тази сутрин.

Боян Иванов е роден на 4 септември 1943 година в София. Има награда от ,,Златния Орфей". От 1959 г. пее в увеселителните заведения в София, като репертоарът му включва шлагери на Пол Анка, Тони Далара и др.

Обичаният певец изгрява на сцената с хита "Зеленоокото момиче".
Концертната си дейност Боян Иванов започва от 1961 г. Бил е солист на оркестрите "Балкантон", Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио, "София"и много други. Участва на първия фестивал "Златният Орфей" (диплом за изпълнение), фестивала в Сопот, Полша - 1971 г. Има концертни изяви в европейските страни и Куба.

През 90-те години заедно с Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст.

https://dnes.dir.bg/news/konchina-bojan-ivanov-11523713


https://www.youtube.com/watch?v=T73ga3vHIUE
Боян Иванов - Зеленоокото момиче
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:45:39
Тази информация е от 17 ноември 2012г.

Почина народният певец Илия Аргиров

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%90%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2.jpg/469px-%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%90%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2.jpg)

Известният народен певец Илия Аргиров почина днес след кратко боледуване, научи "24 часа онлайн".

Илия Аргиров е изтъкнат български народен певец от македонския край и една от емблемите на македонската песен. Роден е в Свети Врач (Сандански) на 19 март 1932 г. Таланта и уменията си наследява от майка си - певица с огромен песенен репертоар.

Първите изяви на Илия Аргиров са като самодеен изпълнител на песни от Пиринския край. От 1950 г. започва да се занимава с народна музика на професионалната сцена. Пее в ансамбъла за македонски песни "Гоце Делчев", прави първи записи в радио София, участва във фолклорни групи при столичната концертна дирекция. По-късно десетилетия наред Илия Аргиров е солист на ансамбъл "Пирин", от където е добре познат както в родината си така и в чужбина.

По време на дългогодишната си кариера има над 200 записани песни, 7 самостоятелни албума и многобройни участия в малки плочи и сборни албуми с Българска народна музика.

Една от най-популярните му песни е "Ой, девойче".

През август 1974 г. е удостоен със званието "Заслужил артист".

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1637725


https://www.youtube.com/watch?v=Me-gHXYxSBQ
Илия Аргиров - Ой Девойче
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 13:46:58
Тази информация е от 18 декември 2012г.

Българският театър загуби Георги Калоянчев

(https://www.mediapool.bg/images/200/8540e6a53ecd4e7918ac92718953cc52.jpg)

Един от най-обичаните български актьори Георги Калоянчев е починал във вторник на 87-годишна възраст. Това съобщиха от Съюза на артистите в България, предаде БТА.

Най-близките и приятелите му, а често и обикновените хора, го наричаха Калата. Макар и да да е най-познат и популярен с комедийните си роли, той има в репертоара си невероятни драматични изпълнения като незабравимо остава превъплъщението му като Езоп в едноименната лента от 1971 г.

Актьорът през последните години се беше оттеглил от театралната сцена заради здравословни проблеми, но въпреки това бе чест гост на различни предавания.

С неговата кончена българският театър загуби още едно от емблематичните си лица от старата актьорска школа.

Роденият в Бургас на 13 януари 1925 г. Калоянчев се записва в бившото театрално училище в София в класа на професор Сърчаджиев. Негови състуденти са други емблеми на българския театър и кино - Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

Той е забелязан през 1951 година от руския режисьор Борис Бабочкин, който тогава работи върху постановки в Народния театър "Иван Вазов". Бабочкин е впечатлен от участието му в "Буря" на Островски. Година по-късно Калоянчев завършва и става част от Народния театър.

Кинодебютът му е във филма "Утро над родината" през 1951 г., където играе ролята на циганчето Сали - душата на компанията. Известно време след това обаче Калоянчев не получава роли и преминава от трупата на Народния театър в наскоро създадения Сатиричен театър.

На тази сцена именитият актьор прави големи роли в "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев и др.

Пресъздава поредица от незабравими образи като щангиста в "Специалист по всичко" (1962), Кондов във "Вълчицата", инспектора в "Инспекторът и нощта", фокусник в "Най-дългата нощ" (1969), Риксата в "Привързаният балон" (1969), Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей" (1969), "Нощните бдения на поп Вечерко" (1981), "Бон шанс, инспекторе!" (1984), "За къде пътувате?" (1990). Във филмовата си кариера има над 50 заглавия.

Най-незабравимият образ, в който се превъплъщава, обаче е на бай Ганьо във филма на Иван Ничев от 1990 г. "Бай Ганьо заминава за Европа", който става един от най-гледаните филми през първата половина на 1990-те.

Специално за 60-годишнината му Георги Данаилов пише пиесата "Господин Балкански", в която Калоянчев играе дълги години на сцената на Сатирата и самият той я определя като една от най-успешните си.

През 2003 г . написа автобиографичната книга "Жив съм, ваш съм!"

Актьорът обясняваше, че няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание - да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите.

Според театралните критици Калоянчев притежава качеството да ориентира зрителя в същността на персонажа. Като негова сила е посочвана способността му да противопоставя, да интерпретира широка гама от емоционално-психологически състояния. Ценено бе умението му да се движи от добродушния хумор до сатиричното изобличение и гротеската.

Георги Калоянчев споделяше мисълта на Волтер, че "театърът е необходимото излишно нещо", защото е особен вид изкуство - магия и за зрителя, и за актьора. Той се чувстваше удовлетворен напълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти.

Калоянчев смяташе, че по-успешни са били драматичните му роли, но е набеден за смешен актьор. Той обаче не се сърдеше за това, тъй като според него комичното се прави по-трудно от тъжното, а и "смехът е любовта към света".

https://www.mediapool.bg/ (https://www.mediapool.bg/българският-театър-загуби-георги-калоянчев-news200872.html)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 14:17:02
Тази информация е от 5 февруари 2013г.

Отиде си Леда Милева

(https://lh6.googleusercontent.com/proxy/IjSiO1a1LuOlfvijBvE-R_KeEc1YRNEWQ4YOYNSeswLWTuWNFiOUkqgORMkHcOtYBf_6hQUoxXvsskLnAQ25sk764wqMRC3gWUDZwGvZ-aYDhHpn=w1200-h630-p-k-no-nu)

На 93-годишна възраст тази сутрин почина Леда Милева, писателка, преводачка, автор на стихове и пиеси за деца, съобщиха близки на семейството. 

Леда Милева почина на рождения си ден – 5 февруари. Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев.

Получава средно образование в Американския колеж в София. Завършва Софийския университет. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания ,,Пионерска самодейност" и ,,Дружинка", редактор в издателствата ,,Народна младеж" и ,,Български писател". От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.

От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел ,,Печат и културно сътрудничество" при Министерството на външните работи. До края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Била е председател на Съюза на преводачите.

Автор e на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски. Tя е автор на една от най-любимите детски песнички - ,,Зайченцето бяло".

Написала е книгите "Заю на разходка" (1946), "Няма време" (1949), "Работна Мецана" (1954), "Мустакатият Иванчо" (1957), "Златоперко" (1965), "Влак-юнак" (1967), "Къде е хоботът на слона" (1983) и др.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/02/05/otide-si-leda-mileva.179339


https://www.youtube.com/watch?v=ndTVqwfzkA4
Зайченцето бяло
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 14:19:04
Тази информация е от 15 февруари 2013г.

Почина актьорът Тодор Колев

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Todor-Kolev-3.jpg/220px-Todor-Kolev-3.jpg)

Популярният актьор Тодор Колев почина днес след продължително тежко боледуване, съобщи БТА.

Той страдаше от рак на белите дробове от две години и вече няколко пъти влиза във Военномедицинска академия на лечение.

По Коледа бе установено, че разсейките са засегнали костите и гръбначния стълб.

Тодор Колев стана носител на наградата за цялостен принос към българското изкуство за 2011 година, която е присъждана от Съюза.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965). Надхитря с успех комисията при приемането като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните Сълза и смях и Театър София. Участва в над 30 игрални филма, сред които Цар и генерал, Козият рог, Иван Кондарев, Двойникът, Господин за един ден, Опасен чар.

Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" и "Вход свободен". Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".

https://news.ibox.bg/news/id_1759088949
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 14:22:56
Тази информация е от 25 април 2013г.

Почина Петър Гюзелев от ,,Щурците"

(https://m.netinfo.bg/media/images/29091/29091389/640-420-pochina-petyr-giuzelev-ot-shturcite.jpg)

След тежка борба с рака почина голямата китара на българския рок Петър Гюзелев. Той е сред основателите на легендарни български групи, сред които "Щурците", "Стари муцуни", "Сините звезди" и "Слънчевите братя". Автор е на музиката на рок песните "Дай ми малко нежност", "Сватбен ден", "Когато си отива любовта", "Стълбата" и много други.

Преди шест години Петър Гюзелев беше диагностициран с тумор в мозъка. През ноември миналата година лекарите съобщиха на близките му, че му остават четири месеца живот.

Независимо от тежката диагноза музикантът продължаваше да работи, имаше подкрепата на приятелите си и на цялата музикантска общност.

Петър Гюзелев е роден през 1945 година в Стара Загора. През 1967 е един от съзаклятниците, които създават в София "Щурците" - заедно с Кирил Маричков и Петър Цанков от "Бъндараците" и Веселин Кисьов.  Групата изнася стотици концерти. "Най-напред в "Щурците" бяхме приятели, после станахме колеги, сега сме само познати", сподели наскоро Петър Гюзелев.

Малко след промените, през 1993 година Петър Гюзелев и Георги Минчев създават групата "Стари муцуни". Тогава Гюзелев започва работа по първия си самостоятелен албум. Емблематични китари в групата са Иван Лечев и Ивайло Крайчовски, за барабаните се грижи Георги Марков. "Какъвто бях, такъв ще умра!, Бира, секс и рокенд рол", гласи припевът на една от известните парчета на групата.

https://www.youtube.com/watch?v=7vP7YnXTBFE
Петър Гюзелев 2013 - Живота дар е, но е кратък

През последните две години Петър Гюзелев пише повече от 100 песни. Работи по втория си албум, който се очакваше да бъде завършен това лято.

В свое интервю през 2012 година за Телевизия Европа Петър Гюзелев каза, че музиката е основното нещо в живота му. Призовава младите изпълнители да пеят на български език. Разказа и за създаването на "Щурците".

Петър Гюзелев е носител на отличие от "Златният Орфей". През 2010-та е награден с орден първа степен "Свети Свети Кирил и Методий".

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-petyr-gyuzelev-ot-shturcite-1075938
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 14:25:12
Тази информация е от 5 май 2013г.

Отиде си Чочо Попйорданов

(https://www.kmeta.bg/uploads/image/file/130779/medium_52a1737f29811.jpg?1494529768)

Рано тази сутрин в ,,Пирогов" почина актьорът Петър Попйорданов-Чочо.

Въпреки близо 15-часовите усилия на лекарите от Клиниката по интензивно лечение в болницата, 48-годишният актьор издъхна в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол.

Той беше настанен вчера следобед в Централната реанимация на болницата с пряка опасност за живота, в резултат на сериозен инцидент, при който Попйорданов е паднал от двуметрова височина. По информация на bTV тежките наранявания са резултат от височинна травма, вероятно падане. Актьорът е паднал на глава от 2 метра, при инцидент на Боянските гробища. Преди 10-тина дни Чочо Попйорданов загуби майка си.

В резултат на травмите, актьорът изпадна в кома. Попйорданов имаше тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупвне на черепната основа, контузия на белия дроб и едно счупено ребро.

Сърдечната дейност на звездата от ,,НЛО" се поддържаше с медикаменти. Актьорът беше поставен на командно дишане.

Петър Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор. Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов, дългогодишен директор на Киноцентър ,,Бояна" и генерален директор на БНТ през 1998 г. и лекарката Катя.

Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър ,,София", Малък градски театър ,,Зад канала", а от 1994 г. и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките ,,Сън в лятна нощ", ,,В полите на Витоша", ,,Бурята", ,,Човекът, който прави дъжд", ,,Кимоно", ,,Декамерон", ,,Призраци в Неапол", ,,Хеда Габлер".

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които ,,Вчера" (1988), ,,Адио Рио" (1989), ,,Любовното лято на един льохман" (1990), ,,Вампири, таласъми" (1992), ,,Сезонът на канарчетата" (1993), ,,Граница" (1994) ,,Испанска муха" (1998), ,,След края на света" (1998), ,,Дунав мост" (1999), ,,Сомбреро блус" (1999).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда ,,Златен Баяр" в Белгия за най-добра мъжка роля във филма ,,Граница".

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу ,,Клуб НЛО". През 2007 г. започва участието си в сериала ,,Хъшове".

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1080216
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 14:26:32
Тази информация е от 29 юли 2013г.

Композиторът Найден Андреев почина на 68 години след инфаркт

(https://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2112145.jpg)
Найден Андреев
Фотограф: Цветелина Николаева, (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fi%2Furagan%2Fimg%2Fsource-dnevnik.gif&hash=035183faac7682b8f73e264d45fac2c4ae051723)

Композиторът Найден Андреев, популярен с множество естрадни шлагери през 70-те и 80-те години почина днес, 28 юли на 68 години след инфаркт, съобщи БНР, цитирайки семейството на композитора.

От 1972 до 1992 г. Андреев е отговорен и заместник главен редактор в редакция "Забавна музика" на БНТ, след което през 1996-1997 г. е изпълнителен директор на телевизията.

В биографията му влиза и поста директор на Вариететно-сатиричния театър в Габровоа, а след 1997  г. е композитор на свободна практика. Член е и на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.

През 70-те и 80-те години се утвърждава като един от популярните автори на музика, създавайки песни, изпълнявани от Маргарита Хранова, Васил Найденов, братя Аргирови, Лили Иванова и други популярни певци. Сред известните заглавия на негови композиции са песните "Устрем", "Сигурно" и "Свири щурче". Андреев композира и музика за филми, телевизионни спектакли и мюзикъли.

На компактдиск са издадени детските му мюзикъли "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Пепеляшка" и "Снежанка". От 2002 година работи върху мегаспектакъла за солисти, смесен хор и оркестър "Вечните песни на България".

Песните му са многократно награждавани на конкурси и фестивали у нас и в чужбина, като има отличия от форуми като "Златният Орфей" и други в Братислава и Палма де Майорка. Песента "Устрем" в изпълнение на Маргарита Хранова е отличена с първа награда в Сопот (Полша) и втора награда на "Шлагерфестивал" в Дрезден, Германия през 1978 г.

https://www.youtube.com/watch?v=87Av78FAPmg
УСТРЕМ / Маргарита Хранова

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/07/28/2112127_kompozitorut_naiden_andreev_pochina_na_68_godini_sled/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 14:28:07
Тази информация е от 30 септември 2013г.

Почина режисьорът Рангел Вълчанов

(https://m.netinfo.bg/media/images/8083/8083534/655-402-rangel-vylchanov.jpg)

Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци.

След поредица болести и операции, през последните години той страдаше и от тежко онкологично заболяване. По зла ирония на съдбата този изключителен сладкодумец загуби напълно гласа си.

Рангел Вълчанов е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор.

Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран. (гледайте във vbox7.com).

Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.

Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).

В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".

През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.

"Лачените обувки на незнайния воин" е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...

Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.

"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.

Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.

През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той

написа три книги: "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях!" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой"(2013).

В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."

Дълбок поклон пред паметта на Рангел Вълчанов!

Бог да го прости!

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-rezhisioryt-rangel-vylchanov-5994856
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 14:29:48
Тази информация е от 11януари 2014г.

Почина Гого от ,,Тоника"

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/782/Image_2894782_302.jpg)

Тази нощ почина певецът от вокална група ,,Тоника" Георги Найденов - Гого. През август тази година айтозлията навърши 64 години.

Както е известно, той се бореше дълги години с тежка болест. През цялото време неотлъчно до него бе съпругата му Ева.

Поставената му първоначална диагноза беше синдром на ЛАС (летерална амиотрофична склероза).

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева

Гого опита лечение в Европа и Китай, но без особен успех. Впоследствие се оказа, че диагнозата е лаймска болест и всъщност певецът е лекуван неправилно. Затова се наложи по-късно Гого да чисти организма си от тежки метали, които натрупал от продължителното пиене на лекарства.

Предположенията бяха, че Гого е прихванал лаймската болест по време на турне във Виетнам преди 30 г.

Георги Найденов - Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. и е почетен гражданин на града. Цялата му творческа биография е свързана с българската музика. Като част от вокалната група "Корали" създава музикалния символ на Бургас "Бургаски вечери".

През 1971 г. заедно със съпругата си Ева, Анастасия Бинчева и Хари Шерикян образуват вокалния квартет "Тоника". През 1975 г. е издаден първият албум на групата. През 1977 г. песента "Нека да е лято" печели втора награда на фестивала "Златният Орфей".

Година по-късно с песента "Интимно" печелят първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен. Следват множество други награди от международни и български фестивали.

През пролетта на 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават групата "Домино". Най-големият успех на групата е на фестивала в Сопот, Полша, през 1985 г. - втора награда от конкурса "Кехлибареният славей".

През септември 1994 г. съставите "Тоника", "Тоника СВ" и "Домино" се обединяват и създават общата формация "Фамилия Тоника".

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2894767
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:10:17
Тази информация е от 22 февруари 2014г.

Почина актьорът Джоко Росич

(https://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2247215.jpg)
Джоко Росич. Снимката е от 2001 г.
Фотограф: Красимир Юскеселиев (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fi%2Furagan%2Fimg%2Fsource-dnevnik.gif&hash=035183faac7682b8f73e264d45fac2c4ae051723)

Актьорът Джоко Росич е починал тази вечер в болница "Лозенец", съобщи sega.bg. Той беше опериран преди няколко седмици в "Пирогов" от тумор в мозъка.

Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.

Снима се е в над 110 филма - български, унгарски, сръбски. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Златният век", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва".

През февруари 2010 година получи наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Запомнящият му се тембър бе емблема на Радио Рок ФМ.

https://www.dnevnik.bg/v_pamet/2014/02/21/2247214_pochina_aktyorut_djoko_rosich/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:12:30
Тази информация е от 13 април 2014г.

Напусна ни Борис Карадимчев

(https://www.manager.bg/sites/default/files/styles/page_article/public/mainimages/1_265.jpg?itok=jzgbQJ8Q)

Един от най-популярните композитори на българска популярна музика Борис Карадимчев почина днес на 81-годишна възраст,  съобщи Българската национална телевизия.
Той е автор на над 300 популярни песни и мелодии, сред които и ечни хитове като ,,Бяла тишина", ,,Хора и улици", ,,Любовта, без която не можем" и др.

Композира и музиката за над 40 игрални филма като "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име".
 Карадимчев бе и дългогодишен художествен ръководител на хор "Пим-Пам", както и професор в НАТФИЗ.
Роден  в Ямбол, творецът завършва консерваторията и три години учи композиция при Панчо Валдигеров. Първите свои пиеси за цигулка написва като студент. Нарича ги "Шест музикални картини".
 
Поклон пред паметта му!

https://www.manager.bg/ (https://www.manager.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%B5%D0%B2)

https://www.youtube.com/watch?v=6aTSq0nC_Gw
Тангра - Любовта, без която не можем
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:16:02
Тази информация е от 16 май 2014г.

Почина оперният ас Никола Гюзелев

Голямият оперен певец си отиде след дълго боледуване на 77 години

(https://podmosta.bg/wp-content/uploads/2016/08/nghhh.jpg)

Големият български оперен певец Никола Гюзелев е починал тази сутрин, съобщи БНТ. В последно време той се лекуваше в "Пирогов" заради счупен таз. До него до последно бдеше съпругата му Анна-Мария Гюзелева.
Никола Гюзелев е роден през 1936 г. в град Павликени. Той е един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство.

Баща му Николай Гюзелев по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му Елисавета била шивачка, но на младини играела в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта ,,Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски

През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис.

От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. - при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор ,,Георги Димитров" и в Ансамбъла за песни и танци при МВР.

От 1960 е стажант, а от 1961 година - редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 година с ролята на Тимур в операта на Верди ,,Турандот". През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.

През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година - с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в ,,Дон Карлос".
През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър ,,Реджо" в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.

През 1994 година отново в Парма Гюзелев получава наградата ,,Златен Верди", отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден ,,Кирил и Методий" - I степен, орден ,,Стара планина" - I степен, Димитровска награда, призовете ,,Златна лира", ,,Златна муза", ,,Златно перо", ,,Комендаторе на Република Италия" и други.

Ученик на световно известния педагог професор Христо Бръмбаров, Гюзелев съчетава основните елементи на българската певческа школа, безупречната техника на италианското белканто и интензитета на славянската емоционалност. Едновременно с това, Гюзелев е и отличен художник, завършил Софийската художествена академия и този факт допринася за това да демонстрира универсалната си култура и художественото одухотворяване на над 70 оперни персонажа, оставили своя отпечатък на повечето от най-прочутите оперни и концертни зали по света.

https://www.blitz.bg/news/article/267792
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:16:52
Тази информация е от 27 май 2014г.

Почина поетесата Станка Пенчева

(https://www.mediapool.bg/images/220/8fc9766f82c64824cb1d0522f210534e.jpg)

На 84 годишна възраст почина голямата българска поетеса Станка Пенчева, оставила ярки следи в българската лирика.
 
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1947 г. и през същата година печата за първи път във вестник "Литературен фронт". През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
 
В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство "Народна младеж" (1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958), редактор в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986).
 
Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика. Сред книгите й са "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избрана лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Помежду им - ела тънковита" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Старомодни стихове" (2002), "Отвън - отвътре" (стихове, 2002), "Незабрава" (избрани стихотворения, 2004), "Преддверие" (2006), "Зелената Жози" (2007), "Дървото на живота" (2008), "Тук съм" (спомени в два тома, 2008), "Перо от дух" (2011), "Последни стихотворения" (2012).
 
Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици.
 
Удостоена е с редица национални награди, сред които и орден "Кирил и Методий" първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс "Станка Пенчева".

https://www.mediapool.bg/pochina-poetesata-stanka-pencheva-news220754.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:18:10
Тази информация е от 31 май 2014г.

Почина актрисата Таня Масалитинова

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/207/Image_4115207_126.jpg)

Почина голямата българска аткриса Таня Масалитинова, съобщи БНТ.

Татяна Николаевна Масалитинова-Есауленко е родена в Прага през 1921 г.

Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.

Завършила е гимназия за чужди езици в София. Между 1941 и 1943 г. следва в Художествената академия, но впоследствие завършва Държавната театрална школа през 1945 г.

След конкурс за щатни актьори, през 1946 г. е назначена в Народния театър ,,Иван Вазов", където играе до 1989 г., когато е пенсионирана заедно с други звезди на театъра. Тя обаче продължава да играе на сцените на театър ,,Сълза и смях", Театър 199, в Габровския театър и др.

Освен на театралната сцена, Масалитинова има роли и в киното - ,,Рицар без броня", ,,Сбогом, приятели!" и др.

През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос.


Поклон пред паметта й.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4115199
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:19:10
Тази информация е от 27 август 2014г.

Почина Валери Петров

(https://m4.netinfo.bg/media/images/13966/13966046/655-402-valeri-petrov.jpg)

На 94-годишна възраст почина обичаният български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров.
Той бе приет в петък във Военномедицинска академия в столицата по спешност в тежко състояние след прекаран инсулт.
Поклонението пред тленните останки на поета ще бъде в петък, 29 август, от 11.00 ч в Народния театър ,,Иван Вазов", съобщи пред БТА фотографът Иво Хаджимишев - съпруг на дъщерята му.
Освен със стиховете си, 94-годишният Петров е известен на поколения българи с преводите си на ,,Комедии", ,,Трагедии" и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език.
Валери Петров е академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.
През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.
Тази година той получи медал ,,Иван Вазов" на Съюза на българските писатели.
Истинското име на твореца е Валери Нисим Меворах, известен както с лиричната си поезия, така и с книгите за деца, сценарии за филми, сред най-популярните от които е ,,Рицар без броня", пиеси. Превеждал е от английски, немски, руски и италиански. Обичан творец и непоправим оптимист.
,,Надявам се, че ще преодолеем трудностите. Как точно, не мога да кажа. Не съм нито икономист, нито политик, но съм човек на надеждата. Не може да сме свидетели на краха на една нация. Няма да стане тая работа", припомня БНР неговите слова.
През 2010 г. той прибавя към колекцията си от награди и отличието от националното радио ,,Сирак Скитник" за цялостно творчество. На връх 90-тия си рожден ден в интервю за ,,Хоризонт" Петров напомня да не губим духовността си.
,,Тази духовност е главната черта, която ни отделя от нашите предшественици в стълбицата на природата. Самото съществуване, самият живот е нещо невероятно. Дар Божи, дар на природата", подчертава той.
Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. Майка му Мария Петрова е била преподавателка по френски език в столични гимназии, а баща му - д-р Нисим Меворах, е бил професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.
Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей. Едва на 15 години издава първата си самостоятелна книжка — поемата ,,Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. ,,Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга ,,Птици към север" където се подписва с псевдонима Асен Раковски. По-късно пише поемите: ,,Палечко", ,,На път", ,,Ювенес дум сумус", ,,Край синьото море", ,,Тавански спомен" и стихотворния цикъл ,,Нежности".
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар.
В периода 1947-1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми ,,Бояна", редактор на издателство ,,Български писател".
Той е автор на сценариите към редица популярни български филми, сред които ,,На малкия остров" (1958), ,,Рицар без броня" (1966), ,,Йо-хо-хо" (1981) и др.
Той бе и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991г), но веднага след избора му, подава оставка и не всъпва в длъжността на депутат.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-valeri-petrov-6020944
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:20:26
Тази информация е от 5 април 2015г.

Почина писателката Лада Галина

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/764/Image_4696764_126.jpg)

След почти тримесечно сериозно боледуване във Вашингтон почина писателката Лада Галина, съобщи eurochicago.com.

"Загубихме завинаги наша любима преподавателка и основателка на Българския учебен и културен център – госпожа Ганка Габровска-Карамфилова, известна не само на деца ни, но и на няколко поколения с творческия си псевдоним Лада Галина. Името Лада Галина ще остане завинаги в историята на България и на българската общност в град Вашингтон, но за нас тя ще бъде повече от история, защото много семейства и нейни ученици ще я носят в сърцата си и в спомените си", съобщават в писмо от Българския учебен и културен център ,,Свети Климент Охридски" във Вашингтон.

Нашите деца имаха привилегията да черпят направо от изворите на българската литература и да се докоснат до красотата и богатството на българското слово. Освен изключителен майстор на перото, Лада беше и най-увлекателният и сладкодумен оратор.

За онези, които не я познаваха, госпожа Лада Галина е родена през 1934 г. в гр. Бургас. Завършва българска филология в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски" и черпи вдъхновение от писателските среди на известния български поет Пеньо Пенев. Творческата й кариера включва над 40 произведения сред които романи, пиеси и книги за деца. Сценарист е и на два български игрални филма. Била е редактор на детски списания и на списание ,,Пламък". Работила е като главен драматург в Държавния сатиричен театър и в литературната редакция на Българското национално радио.

През 1996 г. Лада Галина се премества да живее и работи в САЩ, но никога не се откъсва от България и от мисията си на будител и просветител. Започва да преподава в Българския учебен и културен Център ,,Свети Климент Охридски" в град Вашингтон от самото му основаване през 2002 г. и е неразделна част от неговата дейност докато здравословното ѝ състояние не се влошава. Участва активно във всички събития и изяви на центъра. Получава наградата на Центъра на българската общност на 24 май 2012 г. Нейната страст към образованието и литературата я кара да се раздава на децата дори и в трудните за нея моменти.

Ето какво пише госпожа Галина за създаването на нашия център в нейна публикация от 2010 г.:

,,Преди мене у Силвия бяха дошли Боян Кулов, учител по география, Теодора Гълъбова, историк, работеше в Световната банка и Юлия Димитрова, предучилищен педагог и учителка в американски детски градини. Аз съм определена за преподавател по български език и литература. Това учителско ядро основа училището. По предложение на Теодора го нарекохме Български образователен център ,,Свети Климент Охридски". С радост я подкрепих – една духовна връзка с родната ни Алма матер. С годините нашето училище се разрастваше, укрепваше финансово и професионално. Дойдоха нови учители, държахме на изискването лицензиран преподавател. Трябва да отбележа, че в първите години трудът на всички ни беше доброволен, но с ентусиазъм и всеотдайност работехме да има българско училище в столицата на Америка. Обективно условията за него бяха назрели – много деца, родени тук или дошли с някой и друг клас от училища в България. Млади родители, които искат децата им да израснат като двуезични професионалисти и да не късат с българския си корен. Защото езикът не е само комуникативно средство и израз на психична енергия, той носи със себе си култура и принадлежност."

От името на ръководството на Българския учебен и културен център ,,Свети Климент Охридски", на нашите учители, родители и нейните ученици изразяваме дълбоката си скръб от тази голяма загуба, уважението, което храним към нейния принос.

Поклон пред светлата ѝ памет!


Вижте коя е Лада Галина:

Ла̀да Га̀лина е литературният псевдоним на българската писателка Ганка Славова Габровска-Каранфилова. Тя е била съпруга на литературния критик академик Ефрем Каранфилов (починал през 1998 г.), от когото има син – доц. д-р Ефрем Ефремов – известен български спортен журналист и университетски преподавател.

Лада Галина е родена на 8 февруари 1934 г. в Бургас. През 1958 г. завършва СУ ,,Св. Климент Охридски". Специализира испански език и литература. След това работи като редактор на детски списания и като драматург в Държавния сатиричен театър. Издала е около 45 книги и е написала сценарии на два игрални филма. В последните години тя живя и твори в САЩ, като сътрудничеше с няколко български издания на американския континент, включително и с нашето при самото му основаване.

В началото в САЩ е работила като бавачка и продавачка в супермаркет. По-късно започва работа в една от най-големите вериги книжарници, като успява да убеди мениджърите, че ще привлича клиенти с петте езика, които владее – английски, испански, френски, руски и български. През 2012 г. Лада Галина бе удостоена с годишната награда на Центъра на българската общност във Вашингтон за значим принос за запазване на българския език и култура сред общността ни.

В момента във Вашингтон тече инициатива за набиране на средства за уреждането на погребението и възпоменателна служба в памет на писателката.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4696760
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:23:16
Тази информация е от 14 юни 2015г.

Почина Борис Гуджунов

(https://www.frognews.bg/images/11111_Dani/b.gudjonov_bulfoto.jpg)

Естрадният изпълнител Борис Гуджунов почина на 74 години. В края на миналия месец той посрещна рождения си ден в болница в тежко състояние. "Нещо умира в душата, когато скъп приятел си отиде... Борето Гуджунов си отиде..". Това написа тази сутрин на страницата си във Фейсбук естрадната легенда Йорданка Христова, споделят написаното редица онлайн издания.

Борис Гуджунов е роден на 22 май 1941 в Пазарджик. Той е един от най-популярните български певци през 60-те и началото на 70-те. Завършва техникум по фина механика и оптика и работи в Киноцентъра и Оптико-механичен завод в София. През 1963 г. е приет във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", където учи до 1967 г. Успоредно с това завършва Школата за естрадни изпълнители при Българско радио - 1964.

Първия си запис осъществява през 1964 - "Търси се една девойка. В края на 60-те е солист на оркестър "София". В международния конкурс за изпълнители на фестивала "Златният Орфей" печели втора награда през 1971 година и трета награда - през 1980. Представял е многократно песни на различни конкурси: "Каквато искаш ти бъди" (м.Атанас Косев) - втора награда в конкурса за български песни на фестивала "Златният Орфей" - 1971, "Надежда" (м.Атанас Косев) - трета награда на същия конкурс през 1974. Гостувал е в много европейски страни: Русия, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, както и в Куба, Алжир, Япония. Има издадена и малка плоча от германската фирма "Амига" през 1972.
Борис Гуджунов е автор на текстовете на някои от своите песни. Той е един от малкото оцелели в самолетната катастрофа, при която загинаха Паша Христова и голяма част от музикантите от оркестър "София" на 22 декември 1971. През 90-те години заедно с приятелите си Борислав Грънчаров и Боян Иванов създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им се радва на голям успех и песните излизат в албума "Момчета с късмет". През 1998 г. получава Голямата награда "Златният Орфей" за цялостно творчество. Голяма популярност му носи и дуета с Тони Димитрова "За кой ли път". През 2001 Борис Гуджунов записва съвместен проект с детската вокална група "Бон-бон".

През 2003 г. издава компактдиск с най-хубавите си песни. През 2005 г. записва нова песен на композитора Кирил Икономов - "Светилникът". През 2006-а скромно отбеляза 65-годишния си юбилей, а през 2009 г. колегите му от естрадата му организират голям бенефисен концерт.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-boris-gudzhunov-1453463
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:24:22
Тази информация е от 21 февруари 2016г.

Почина актьорът Илия Добрев, изиграл Левски

Във филма "Демонът на империята" той се снима през 1971 година

(https://m3.netinfo.bg/media/images/23435/23435795/655-402-iliia-dobrev.jpg)

На 74-годишна възраст почина актьорът Илия Добрев, чиято най-известна роля е на Васил Левски във филма "Демонът на империята", съобщи Съюзът на артистите в България.
Илия Добрев е роден на 10 февруари 1942 г. в Хасково. Завършва НАТФИЗ в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Във филма "Демонът на империята" се снима през 1971 г.
Освен актьор, Илия Добрев е и режисьор.
Има над 45 постановки и над 180 роли, от които над 40 в киното и телевизията.
В телевизионния сериал "Демонът на империята" на режисьора Вили Цанков Илия Добрев изпълнява ролята на Васил Левски, за което споделя:
"Левски ми помогна да запазя честността и откровението в себе си и да продължа да мечтая".
От 1975 г. тое е преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в екипа на проф. Стефан Данаилов в продължение на повече от 30 години.
Носител е на множество театрални награди, сред които наградата на Съюза на българските артисти за най-добра мъжка роля през 1975 г. за ролята на Кратун в "Напразни усилия на любовта" от Уилям Шекспир, Първа награда за мъжка роля на Прегледа за българска драма и театър (1976) за ролята на Тодор в "От земята до небето" от Никола Русев.
За ролята на проф. Преображенски в "Кучешко сърце" отново получава наградата на Съюза на българските артисти за най-добра мъжка роля през 1988 г.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-aktioryt-iliia-dobrev-izigral-levski-6050339
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:26:04
Тази информация е от 15 март 2016г.

Почина фолклорната певица Любка Рондова

(https://www.mediapool.bg/images/246/0c9cfb6ad76dcea909a93f6a95dd6804.jpg)

След тежко боледуване, на близо 80-годишна възраст, e починала фолклорната певица Любка Рондова, съобщиха от Ансамбъл "Гоце Делчев", чиято солистка от младежките си години до последно бе Рондова.

"Загубихме един прекрасен глас, изпял незабравимите песни на българите от Македония, техните скърби и неволи в бежанските години. Любка Рондова остави за поколенията множество песни, някои от които с 200-годишна история", отбелязват артистите от ансамбъла, цитирани от БТА във вторник.

Любка Рондова е родена на 24 август 1936 г. в село Шестево, Костурско, в днешна Северна Гърция. През гражданската война в Гърция (1946-1949) 10-годишната Любка, заедно с двамата си братя, е прогонена в чужбина без родителите си, заедно с още 28 000 деца, повечето от които българчета.

Тя тръгва на училище в Полша, завършва гимназия в Чехия, а през 1962 г. се дипломира като филолог във Философско-филоложкия факултет на Карловия университет в Прага. Владее гръцки, полски, чешки и руски език. След двадесетгодишна раздяла семейството й се събира в Прага от четирите посоки на света - Австралия, Узбекистан, Чехия и Полша, и се изселва завинаги в София.

В България Любка Рондова е работила като преводач, екскурзовод, отговорен редактор в "Проблеми на рекламата" на отдел "Научна информация и квалификация" към Министерството на културата /1984-1991/. Била е началник на отдел "Култура" и секретар на Съвета за духовно развитие в район "Васил Левски" /дн. "Оборище"/ в София.

В продължение на 30 години от 1960 г. до 1989 г. Любка Рондова е солистка в Ансамбъла за народни песни и танци "Гоце Делчев" към Съюза на македонските културно-просветни дружества в София, създаден през 1945 г. С него записва и изпява едни от най-хубавите си песни. Повече от 40 години певицата работи за съхраняването на българските традиции, а песните й "Смиляна", "Биляна платно белеше", "Кальо, Калино девойко", "Църна чума в Македония", "На гости ти дойдох, Кито моме", "Цъфнало цвеке шарено", "Болен ми лежи", "Айде слушай, калеш бре Ангьо" са станали нейна визитна картичка в България и по света.

Певицата най-много се гордее затова, че е запазила костурската песен. "Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят", казва тя.

Рондова представя и богатството на песенното творчество на българите от Македония, като изпълнява десетки песни от сборниците на братя Миладинови и на Кузман Шапкарев. Певицата има самостоятелни и сборни плочи с български и гръцки народни песни в "Балкантон", нейни записи се пазят в Българското национално радио, Радио-Благоевград и Българската национална телевизия. Тя е участвала в редица събори, фестивали и фолклорни празници в България, сред които националните събори "Копривщица", "Пирин пее", "Рожен пее".

По време на Дните на българската култура в САЩ и Канада през 80-те години на 20-ти век Любка Рондова изнася 17 концерта пред българска и американска публика, а по време на едномесечното й турне в Австралия през 1988 г. радио "Аделаида" записва няколко нейни изпълнения. През 1995 г. "Грами" издава на аудиокасета нови записи на певицата, а през 2001 г. е издаден албумът й "Смиляна", в който е събрано най-доброто, създадено от нея в периода от 1980 г. до 2000 г.

Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни Любка Рондова създава и свои авторски песни по стихове на поети, с които е участвала в изданията на "Пирин фест". През 2015 г. е премиерата на филма "Родени във въздуха" на журналистите Цветан Томчев и Максим Караджов.

За дългогодишната си певческа и обществена дейност в областта на културата и за приноса й в популяризирането и опазването на народните традиции Любка Рондова е отличена с редица държавни отличия, ордени и медали. Тя е носител на орден "Кирил и Методий" - втора степен, на златен медал "Петко Войвода" на Съюза на тракийските дружества в България. На 18 май 2002 г. е удостоена с орден "Стара планина" - първа степен, за изключителния й принос към българската култура и по повод на 40 години творческа дейност.

През месец февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди 2015 година, посветени на 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова с приз "Цялостен принос към българския фолклор" със статуетка и плакет.

https://www.mediapool.bg/pochina-folklornata-pevitsa-lyubka-rondova-news246750.html


https://www.youtube.com/watch?v=lDsVXC52j6U
Любка Рондова - Смиляна
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:27:27
Тази информация е от 24 май 2016г.

Почина Васил Пармаков

(https://i2.offnews.bg/events/2016/05/22/629780/phpolgcjj_559x*.jpg)

На 55-годишна възраст в събота почина големият български джаз пианист Васил Пармаков.

Пръв за смъртта му съобщи певецът Богдан Томов във Facebook. Той написа "Пармачето вече го няма. Истина е, Бог да го прости и нямам думи за гениалния човек".

Васил Пармаков е мотор на редица джазови формации, за него музикантите казваха, че е най-големият виртуоз.

Басистът Веселин Веселинов-Еко, който е близък приятел и колега на Пармаков, написа в социалната мрежа: "Бог да го прости Васко Пармаков. Дано намери мир душата му ТАМ... тук не намери...".

"Днес ни напусна големият джаз пианист и човек Васил Пармаков. Каква огромна загуба за музиката! Поклон пред него и неговия талант!", публикува в профила си съболезнования и Веско Ешкенази.

Васил Пармаков е роден на 30 септември 1961 г., завършил е специалност джаз пиано в Консерваторията. През 1984 г. започва кариерата си на изпълнител, композитор и автор на филмова музика.

Участвал е в десетки джаз фестивали, както и в съвместни проекти със Симеон Щерев, Милчо Левиев, Теодоси Спасов, Иво Папазов, Стоян Янкулов. През своята кариера той записва и прави турнета с много международни джаз музиканти като Окай Темиз, Йълдъз Ибрахимова, Ленарт Абърг и други. Той е един от музикантите в първоначалния състав на Подуене блус бенд с Васко Кръпката.

През 2011 г. Пармаков издаде и книга – ,,Аз и майор Блюхер" с разкази, поезия, сентенции и размисли.

https://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Pochina-Vasil-Parmakov_629780.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:28:30
Тази информация е от 8 юни 2016г.

Почина големият български поет Евтим Евтимов

(https://m.netinfo.bg/media/images/29470/29470792/640-420-pochina-golemiiat-bylgarski-poet-evtim-evtimov.jpg)

Големият български поет, публицист и общественик Евтим Евтимов почина днес, съобщават от издателство "Захарий Стоянов".

Българската литература загуби изумителен талант - изкусен майстор на интимната лирика.

Евтим Евтимов е роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години.

През 1951 г. във вестник "Пиринско дело" се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г.

Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (до 1984 г.)

Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание "Пламък". От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник "Литературен фронт". От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание "Родолюбие".

Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Той посвети едни от първите си стихове на България.

В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа. Невъзможно е да се обхване огромният творчески диапазон на поета. Съавтор е на композитора Тончо Русев в повече от 100 песни.

Поклонението ще бъде на 10 юни от 11:00 ч. във фоайето на Народния театър "Иван Вазов".

В памет на големия български поет:

 

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че животът пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1581744 (https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1581744)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:30:04
Тази информация е от 9 август 2016г.

Почина големият актьор Никола Анастасов

(https://i1.dir-i.net/CMS/2016/08/09/9/5e_9c11g3.jpg)

Големият български актьор Никола Анастасов почина на 84-годишна възраст.
Актьорът се е споминал в понеделник вечер след продължително и тежко боледуване, съобщи пред БНР синът му Чавдар Анастасов.

Датата на погребението все още не е уточнена.

Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София. Произхожда от бедно семейство. Преди да постъпи да учи актьорско майсторство, Анастасов мечтае да стане инженер.

Кандидатствал е за специалност "Хидромелиорации" в Машинно електротехническия институт (МЕИ), защото през тези години в България са се строяли язовири, стени, канализации, но късметът и бъдещето в живота му са били на друго място.

През 1951 г. Никола Анастасов започва да учи актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Влизането му във висшето училище става случайно. Още като ученик след запъването си по време на рецитиране на стихотворение, той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил", и не го прави, докато не решава какъв именно да стане.

За приемането му в театралния институт той споделя: "И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!".

Никола Анастасов печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: "Абе имало късмет момчето, хайде да върви!".

Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъда блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.

През 1955 г., след завършване на образованието си, дебютира на сцената на театъра във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година играе на сцената на Варненския драматичен театър. В Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов") е от неговото създаване през 1957 г. Но след първите 3 сезона му е съобщено, че от него няма да стане добър комедиен актьор и е принуден да напусне театъра.

По същото време е поканен да гастролира в театър "Трудов фронт" (дн. Малък градски театър "Зад канала"), където пресъздава ролята на гимназист, изгубил ума си "От много любов" в пиесата на Климент Цачев. С тази пиеса критиката го забелязва и скоро след това се връща завинаги на сцената на Държавния сатиричен театър.

Творческата му биография включва над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Емблематични са ролите му в спектаклите: "Сако от велур", "Римска баня", "Суматоха", "Сватба" "Щръклица", "Рейс", "Новото пристанище", "Вражалец", "Кошница", "Убийство в експреса", "Лека форма на тежка депресия" и др. Играл е в над 25 филма: "Последният рунд" (1961), "Неспокоен дом" (1965), "Горещо пладне" (1966), "Рицар без броня" (1966), "Семейство Калинкови" (1966), "С пагоните на дявола" (1967), "Бялата стая" (1968), "Последният войвода" (1968), "Господин Никой" (1969), "Осмият" (1969), "Признание" (1969), "Герловска история" (1971), "Тримата от запаса" (1971), "Нако, Дако и Цако - моряци" (1974), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи (1976), "Нако, Дако и Цако - шофьори" (1976), "Неочаквана ваканция" (1981) и др.

Филма "Тримата от запаса" Никола Анастасов определя за особено скъп за него, тъй като в него преоткрива своя добър приятел Георги Парцалев.

Никола Анастасов озвучава главната роля в култовата аудиодраматизация на "Мечо Пух" от 80-те години на 20 век. В телевизионния театър запомнящо е участието му в постановката на БНТ "Криворазбраната цивилизация" по класическата пиеса на Добри Войников, в която играе ролята на Димитраки. Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмива до сълзи зрителите.

Макар и с македонско потекло, Никола Анастасов популяризираше шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.

За себе си актьорът споделя: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а също и: "намирам смях във всяко нещо".

Неговият колега Георги Калоянчев намира най-точното определение за него "усмивката на Сатиричния".

Извън обсега на прожекторите, когато завесата пада, като всеки човек, има своите слабости - за него това е семейството му и животът му с естрадната певица Мария Косева, която на върха на славата се оттегля от сцената, за да се посвети на децата им - техните двама синове и двама внуци.

Никола Анастасов е удостоен с ордените "Народна република България" втора степен през 1982 г., "Стара планина" първа степен за цялостното му творчество и по повод 70 години от рождението му - на 11 ноември 2002 г., "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура - на 23 май 2005 г., "Златен век" с огърлие и грамота за изключителните му заслуги към националната ни култура през 2012 г. и др.

На 27 март 2015 г. е отличен и с наградата "Икар" за изключителен принос към българската сцена.

Съветът на Никола Анастасов към всички е да спазват любимия му девиз:

"Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!".

https://dnes.dir.bg/news/konchina-nikola-anastasov-23571783
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:31:25
Тази информация е от 7 ноември 2016г.

Почина Бисер Киров

Известният български естраден изпълнител и композитор е получил мозъчен инсулт, е съобщил един от братята му

(https://m.netinfo.bg/media/images/29465/29465020/655-402-biser-kirov.jpg)

Почина Бисер Киров - една от легендите на българска музикална сцена. Тъжната вест съобщи певицата Йорданка Христова.
"Преди минути разбрах, че си отиде и Бисер Киров, мой колега и приятел!!! Божичко, толкова мъка ... ADIOS!!!", написа Йорданка Христова в профила си във "Фейсбук".

Известният български естраден изпълнител и композитор е получил мозъчен инсулт, е съобщил един от братята му.
Бисер Христов Киров е роден на 4 септември 1942 г. в София. Баща му Христо Николов Киров e пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, а майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети.
С песента "Сонет" той спечели "Златния Орфей".
През 1961 г. завършва 22 училище в София с пълно отличие. През 1963-67 и 1970-73 г. следва във ВХТИ – София, а през 1968-69 г. следва "журналистика" в Софийския университет. През 1988 г. завършва Руската академия за театрално изкуство в Москва.
Пее рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти.
Случайно на 8 декември 1966 г. е чут от Морис Аладжем и през 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър ,,Балкантон". Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка проведени, чрез ,,Софияконцерт", ,,Кюнстлерагентур", ,,Госсконцерт", ,,Прагоконцерт", ,,Пагарт", ,,Кубартиста", ,,Джим Халси Ко", ,,Макс Арт Интернешънъл". Четири сезона е солист във ,,Фридрихщадтпаласт", Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г.
Осемнадесет години е най-популярният певец-чужденец в ГДР. Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. езици.
Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и малки плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра.
Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.
През последните години от живота му най-голямата му радост, освен музиката, бяха неговите внучета, за които той често разказваше в интервютата си за български медии. Певецът от дълги години живееше в Русия. В периода ноември 2006 г. до юли 2010 г. той изпълняваше длъжността съветник по културата при посолството на Република България в Москва.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-biser-kirov-6061091 (https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-biser-kirov-6061091)


https://www.youtube.com/watch?v=izsNTwjuRlU
Бисер Киров - Събота срещу неделя
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:33:28
Тази информация е от 11 ноември 2016г.

Отиде си режисьорът Никола Корабов

(https://webnews.bg/uploads/images/22/2022/262022/768x432.jpg?_=1478802747)

Почина проф. Никола Корабов - един от най-забележителните творци в българското кино, режисьор, сценарист, актьор. За кончината съобщи в социалната мрежа фейсбук синът му - популярният рапър Александър Корабов "Бате Сашо".

Корабов, по прякор Корабчето, е напуснал този свят вчера следобед. "Ще дишаме и ще живеем за теб, а аз лично ще довърша всичко, което ти започна в последните години. Нека бъде лек небесният ти път", пише Александър Корабов.

Никола Корабов е роден на 7 декември 1928 г. в Русе. Преподавал във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" по кинорежисура и актьорско майсторство в киното. Носител е на орден "Кирил и Методий".

Проф. Никола Корабов е автор на екранизацията на "Тютюн", "Иван Кондарев". Режисирал е и филмите "Юлия Вревская", "Копнежи по белия път", "Свобода или смърт" и други.

https://news.bg/culture/otide-si-rezhisyorat-nikola-korabov.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:34:16
Тази информация е от 25 ноември 2016г.

Почина композиторът Александър Йосифов

(https://i2.offnews.bg/events/2016/11/25/640787/phpy9cskk_559x*.jpg)

На 76-годишна възраст почина композиторът Александър Йосифов.

Той е автор на повече от хиляда музикални произведения, както и носител на десетки награди от конкурси за композиция по света и у нас, включително и двукратен носител на наградата "Златен Орфей".

Поклонението ще се състои във вторник от 14 часа в църквата "Свети Седмочисленици" в София.

Проф. Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 г. в София и е потомствен музикант. Негов баща е композиторът и диригент Йосиф Йосифов, който е сред основателите на Старозагорската и Варненската опера, а чичо му е световно известният тенор от 40-те и 50-те години на миналия век – Илия Йосифов. След като завършва музикалната гимназия във Варна, Александър Йосифов постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия.

Александър Йосифов завършва висше музикално образование в Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели 28-годишен на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

Проф. Александър Йосифов е автор на повече от 1 500 опуса във всички музикални жанрове. С особена популярност се ползват неговите 28 опери и балети със 100 премиери и над 2 000 спектакли в България и чужбина. Операта ,,Хан Крум Ювиги" е гастролирала на сцената на ,,Большой театър" с два спектакъла и концертно изпълнение на отделни действия на сцените на Щатсопер във Виена, и театър ,,Шан'з Елизе" – Париж през 1981 г.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

Проф. Александър Йосифов е автор на 6 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, 3 концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър, за флейта и оркестър.

Той е носител на 20 международни награди от конкурси за композиция в Япония (4 пъти), Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Турция, Русия, Германия, Словакия, Полша, Югославия и България.

Негови произведения са изпълнявани на концерти, записвани за радио и телевизионни предавания и издавани на CD в тези страни, както и в Бразилия, Австрия, Франция, Швейцария, Португалия, Канада, Египет, САЩ и др.

Александър Йосифов е дългогодишен професор в Националната Музикална Академия ,,Панчо Владигеров" и в Нов Български Университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Президент и съосновател на Виенския клуб към посолството на Република Австрия в София, в чието си качество е активен поддръжник на идеята за приобщаване на българската творческа среда към най-доброто от австрийската културна традиция.

https://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Pochina-kompozitorat-Aleksandar-Josifov_640787.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:36:01
Тази информация е от 25 февруари 2017г.

Почина певецът Борислав Грънчаров. Поклон!

(https://static.dir.bg/uploads/images/2017/02/27/4305/768x432.jpg?_=1488198475)

73-годишна възраст почина известният български певец Борислав Грънчаров. Новината за кончината му съобщи неговата дъщеря Мария Грънчарова.

"Изключително ми е трудно да споделя с всички вас тъжната новина, че моят любим и непрежалим баща Борислав Грънчаров напусна този свят след тежко боледуване. Винаги ще те нося в сърцето си и лек да ти е пътя, татенце! Обичам те!", написа тя във Facebook. 
През последните години Грънчаров се бореше с тежка болест.

Естрадният певец започва своята кариера в средата на 60-те години на миналия век. Първият му концерт е с Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио под диригентството на Милчо Левиев. Изнасял е концерти и в бившия СССР, Полша, Чехословакия, Унгария. През 1978 г. вече има собствен оркестър – ,,Гонг". С него прави по 400 – 500 концерта годишно. В периода 1979 – 1989 г. работи във Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, ФРГ, Австрия, Швейцария и др.

Носител е на първи награди от фестивала в Дрезден, от ,,Златният Орфей", от фестивала в Сопот, Полша, от Брашов, Румъния.

През 90-те години заедно с приятелите си Борис Гуджунов и Боян Иванов създават певческото трио ,,Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст.

Работил е с големите ни композитори Тончо Русев, Ангел Заберски, Атанас Косев, Морис Аладжем, Найден Андреев, Митко Щерев, Стефан Димитров, Димитър Гетов, Борис Карадимчев и други.

https://www.dnes.bg/ (https://www.dnes.bg/index/2017/02/25/pochina-pevecyt-borislav-gryncharov-poklon.333106)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:38:45
Тази информация е от 28 май 2017г.

Почина Йордан Василев, първият главен редактор на в. "Демокрация"

(https://sbj-bg.eu/documents/jordan_vasilev_1168.jpg)

След кратко боледуване в Правителствена болница на 82 години е починал Йордан Василев, първият главен редактор на в. "Демокрация", съпруг на поетесата Блага Димитрова, съобщиха близките му пред Епицентър.бг.

В петък той е бил приет по спешност в болницата, където са му направени животоспасяващи манипулации, но в неделя на обяд жизнените дейности на силно отслабения му организъм са отказали. Малко преди да почине, лекарите са извикали при него сина му ,журналистът от БНР Ивайло Василев.

Йордан Василев живееше абсолютно сам след смъртта на съпругата си Блага Димитрова преди 13 години.

Йордан Василев е депутат от ВНС, член на ,,групата на 39-те", който отказа да подпише  новата конституция. Депутат е и в 36-ото Народно събрание и председател на комисията за национална сигурност в 36 НС. По неговите думи се отказва от председателското място в комисията, поради факта, че е трябвало да участва в заседания на КСНС към президента, в който по право участва и съпругата му Блага Димитрова, която по онова време е Вицепрезидент.

Йордан Василев влиза в политиката като активен деец на Клуба за гласност и преустройство и член на ръководството на СДС. През януари 1990 г. е натоварен от КС на СДС да бъде главен редактор на новия в. Демокрация", първият брой на който излиза на 12 февруари. На този пост остава до края на август 1990 г.

Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение

Йордан Василев е роден е на 26 септември 1935 г. Семейството му е изселено от столицата през март 1948 г. - първо в Радомир, после в Троян. През 1964 година се завръщат в София, след като е възстановено софийското им жителство.

Следва и завършва българска филилогия в СУ "Св. Климент Охридски"; по време на следването си е изключен от университета след  събитията в Унгария през 1956 г.

От 1966 г. започва работа в отдел ,,Критика" на сп. ,,Септември".

През 1966 г. започва работа в сп. ,,Септември". Бил е уредник в сп. ,,Литературна мисъл" и сътрудник в Института по литература към БАН. Защитава дисертация ,,Иван Хайджийски в българската култура".

През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа. Започва като уредник в сп. "Литературна мисъл", но и оттам е уволнен.

Сключва брак с поетесата Блага Димитрова (1922-2003) през 1967 г. През юли 1993 г. и Блага Димитрова прекъсва мандата си като вицепрезидент заради несъгласие с политиката на д-р Желю Желев.

Йордан Василев е автор на два тома ,,Това се случи пред очите ми" за президентския мандат на Петър Стоянов.

Преди десетина години Василев издаде книгата и "Блага - така я помним".

http://epicenter.bg/article/Pochina-Yordan-Vasilev/128469/2/0
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 18:40:57
Тази информация е от 7 август 2017г.

Почина Асен Гаргов. Поклон пред паметта и таланта!

(https://static.blitz.bg/documents/newsimages/201708/1502103553-asen-gargov.jpg)

На 68-годишна възраст почина популярният певец и композитор Асен Гаргов, съобщава "24 часа".

От доста време той страдаше от рак и няколко пъти пътува за лечение в чужбина. Въпреки грижите на лекарите обаче той загуби тази битка.

Асен Гаргов е роден на 24 юли 1949 година. Кариерата му започва във вокален квинтет "Студио В", където е поканен за солист от Вили Казасян в началото на 1970-те години.

Дълги години споделяше живота и кариерата си с примата на родната естрада Лили Иванова, като той е автор на някои от най-големите й хитове, сред които и "Детелини".

Като самостоятелен певец Гаргов е известен с песента "Развод ми дай", добила популярност след промените през 1989 г. Поклон пред паметта му!

https://www.vbox7.com/play:e6ab89de04

Прочети още на: https://www.dnes.bg/ (https://www.dnes.bg/index/2017/08/07/pochina-asen-gargov-poklon-pred-pametta-i-talanta.349579)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:08:19
Тази информация е от 6 март 2018г.

Почина Бате Николай

(https://m.netinfo.bg/media/images/26054/26054860/655-402-bate-nikolaj.jpg)

Актьорът Николай Николаев, известен като Бате Николай, е починал. Това съобщи синът му Стефан Николаев в социалните мрежи.

Той си е отишъл на 77-годишна възраст.

Преди дни любимият актьор получи инсулт и беше приет в интензивното отделение на Първа градска болница.

"Цяла една епоха на светлина и човещина си отива", написа синът за актьора. Бате Николай бе обичан от мнозина, а години от живота си посвети да помага на малките пациенти със смехотерапия в Пирогов.

През август 2016 година Бате Николай бе пребит в района на жп гарата във Вакарел. Нападнал го е рецидивист с присъди - Стоян Боджов.

Нападението станало в късните часове на нощта, когато актьорътсе притекъл на помощ на друг мъж, за да не му откраднат телефона. В замяна получил удари по тялото и лицето, след което беше хоспитализиран.

Има книга - "Аз клоунът". Той споделя, че "80% от българския народ е болен от най-тежката болест – невроза. Тя води до неизлечимото заболяване – депресия. Тя не се лекува. Може да затихне, но не се лекува".

Николай Стефанов Николаев е роден в град Силистра 18 октомври 1940 г. Известен е и с псевдонима Бате Николай. Син е на Стефан Николаев, внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи. Баща на българския художник Стефан Николаев.

Завършва ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" , в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски, 1965.

През 1947 г. семейството му се премества да живее в София. Баща му става директор на Музикалния театър.

Звездата му изгрява като ,,Бате Николай" в детското тв предаване ,,Сладкарница Захарно петле".

Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк ,,Нандо Орфей" и правят големи турнета, като клоуни-фокусници. Учавства в Коледна програма за телевизията - ,,Манежа на сънищата", с участието на Елизабет Тейлър.

Актьор в Народен театър ,,Иван Вазов".

Стана и професор Коко, завеждащ ,,Клиника по психо- и смехотерапия" в Института ,,Пирогов" заради работата му с деца. Носител на държавни отличия, академик от Българската академия за наука и изкуство (БАНИ). От 2002 година е пенсионер.

https://www.vesti.bg/ (https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-bate-nikolaj-6079980)


Отиде си огорчен от днешна България, оприличена от него на ,,Биг Брадър", тиражираща човешката простотия и незнание

На 77 години почина Николай Николаев, познат на хиляди деца като Бате Николай от предаването ,,Сладкарница Захарно петле", а в последните години и като клоуна професор Коко, който усмихваше най-малките пациенти в ,,Пирогов". Тъжната вест съобщи синът му, Стефан Николаев, в социалните мрежи.

Николаев бе тъжен клоун, особено в последните месеци, когато изгуби дъщеря си. Актьорът бе огорчен и от безпътицата на съвременна България. Преди три години, когато за Деня на будителите получи наградата ,,Златен век", той използва случая, за да сподели тъгата си, че днес страната ни прилича на ,,Биг Брадър", тиражиращ човешката простотия и незнание, че живеем във фалшива демокрация. Тогава Николаев предложи да се издигне паметник на криворазбраната свобода, като припомни ,,конституцията на живота", която според него се състои от три думи, казани от Христос: ,,благодаря", ,,прости" и ,,обичай".

Николай Стефанов Николаев е роден в Силистра на 18 октомври 1940 г. Внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи, баща на художника Стефан Николаев.

През 1947 г. семейството му се премества да живее в София. Баща му става директор на Музикалния театър.

Николаев завършва ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" през 1965 г., в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк ,,Нандо Орфей" като клоуни-фокусници. Участва в коледната телевизионна програма ,,Манежът на сънищата", с участието на Елизабет Тейлър. Дълги години е актьор в трупата на Народния театър.

В последните години той бе професор Коко, завеждащ ,,Клиника по психо- и смехотерапия" в Института ,,Пирогов".

Ще цитираме част от думите на Николай Николаев, изречени в Деня на будителите в Министерството на културата през октомври 2015-а:

,,Аз навърших 75 години и на купчинката от годините нещата се виждат от друг ракурс и не ми пука дали от това, което ще кажа сега, ще следва наказание или самосезиране на прокуратурата. Ако си спомняте митинга след 10 ноември пред ,,Александър Невски", хиляди, десетки хиляди се бяхме струпали с разчекнати пръстчета и викахме ,,СДС" и ,,Победа", надявайки се, че нещо ще се промени. Аз също бях на този митинг и се бях случил до онзи черен камък, на който е написано ,,Иван Вазов". На него се беше качил един млад изрод с руси коси, който също беше разчекнал ръчичка и викаше ,,СДС", а с другата си помагаше и пикаеше на гроба на Вазов. Защото беше дошла свободата. Защото беше дошла демокрацията и вече всичко може.

На този изрод, в четири телевизии като са ми правени интервюта, съм предлагал да се издигне паметник – на криворазбраната демокрация и свобода. Сега предлагам не на министъра на културата Вежди Рашидов, а на големия скулптор Вежди Рашидов да сътвори такъв паметник, защото това поколенията трябва да го знаят – че ние 25 години живеем във фалшива демокрация, която доведе до това, че сме най-бедната страна в Европа, най-корумпираната страна, трета по раждаемост, първа по смъртност и, забележете, първа в света по детски самоубийства. Говоря ви като медицинско лице.

Ако аз днес заставам и коленича пред вас, това е защото вие и аз в по-малка степен сте изорали доста голяма бразда в духовната нива на нашата нация. Аз се радвам, че също съм удостоен с тази награда, но мисля най-вече за това, което правя в ,,Пирогов". Преди шест години създадох единствената в Европа Детска клиника по смехо- и психотерапия. Разбира се, с помощта на работещите лекари. Но приоритет, и това го разбра и директорът на ,,Пирогов" доц. Миланов, в детските клиники трябва да е грижата за духовното здраве на болното и на здравото дете. Защото болното духовно дете води до разболяване на физическото тяло, а когато физическото тяло се разболее, идват двете най-страшни болести на века. Това са неврозата и депресията. Днес 80%, не говоря глупости, от българския народ са болни от депресия, най-трудно лечимото заболяване, това всъщност е СПИН-ът на ХХI век.

Разбира се, правят се и ще се правят много програми за овладяване на уличната престъпност, за борбата срещу наркоманията, но лечението на душата ще бъде и е задача номер едно не само в България, но и в чужбина. Това се мъчим да правим и ние в ,,Пирогов", защото моята система на лечение е не просто да правя смешки, а да внушавам на децата, че освен че са вече здрави и господари на съдбата, съществуват и други морални и етически стойности, които в последните 25 години се забравиха.

И още нещо – Христос има три думи, които са всъщност конституцията на живота. Те са благодаря, прости и обичам. Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал нещо спрямо вас или спрямо народа си. Обичам ви.

Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видели на гарите ,,Любов" и ,,Смърт". Аз вече съм на 75 години и бавно отивам към втората гара. На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара."

https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-nikolaj-nikolaev-tazhniyat-kloun/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:09:31
Тази информация е от 27 март 2018г.

Напусна ни Николай Кауфман - човекът, прославил българския фолклор

(https://m5.netinfo.bg/media/images/32869/32869777/317-209-kompozitor-kaufman.jpg)

На 93-годишна възраст  ни напусна акад. Николай Кауфман – български музиковед, фолклорист и композитор, съобщава сайтът на БНР.

Възпитаник на Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория.

Акад. Кауфман има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор.

Част от многогласните му партитури намират място в албума на Марсел Селие, открил за света българския фолклор с "Мистерията на българските гласове".

Компилацията български народни песни е отличен а с престижната награда "Грами".

Академикът е посветил живота си на събирането и запазването на българските фолклорни музикални мотиви. Заедно със съпругата си обикалят села и събират песни, които познаваме и до днес.

Николай Кауфман е автор на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави.

https://www.vbox7.com/play:6951bd3f09 (https://www.vbox7.com/play:6951bd3f09)

Композициите му се изпълняват с огромен успех по целия свят, а на официалната страница на Съюза на българските композитори изказват почитта си към твореца с изпълнението на песента  "Постой, почекай девойче".

https://www.vesti.bg/ (https://www.vesti.bg/bulgaria/otide-si-chovekyt-proslavil-bylgarskiia-folklor-6080710)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:10:26
Тази информация е от 10 април 2018г.

Почина големият български композитор Тончо Русев

(https://m3.netinfo.bg/media/images/32883/32883051/655-402-f.jpg)

Големият български композитор Тончо Русев почина след кратко боледуване. Тъжната вест съобщиха от неговото семейство.

,,След кратко боледуване, дни преди рождения си ден, днес ни напусна композиторът Тончо Русев. Написал над хиляда песни, спечелил десетки престижни награди на български и международни музикални конкурси, Тончо Русев оставя диря в българската естрадна музика. Голям музикант, но преди всичко той беше и голям човек. Почивай в мир!", написаха неговите близки във ,,Фейсбук".

Тончо Русев е роден в Бургас през 1932 г. Завършва Музикалната академия, специалност ,,Тромпет". През 1960 г. участва в първия състав на биг-бенда на Българското национално радио.

През 1962 г. основава заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и др. оркестър ,,Балкантон".

През 1974 г. създава заедно с Иван Кутиков оркестър ,,Спектър". С този оркестър е записан целият албум ,,Тайна" на Мустафа Чаушев през 1979 г. в ,,Балкантон".

От 60-те години на миналия век насам неговите песни са изпълнявани от много български певци и певици, като Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Сред чуждестранните изпълнители на неговите произведения са София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др.

Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев и  Борис Христов.

Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и саундтрака на филми като ,,Юлия Вревская", ,,Петимата от РМС", ,,Тайфуни с нежни имена".

Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция и  Русия.

https://www.vesti.bg/ (https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-toncho-rusev-6081159)

https://www.vbox7.com/play:811a85af2d
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:11:33
Тази информация е от 20 май 2018г.

Напусна ни именитата оперна прима Христина Ангелакова

(https://artday.bg/media/k2/items/cache/99cab68bfe5d90795d3b37d36741c4d8_XL.jpg)

На 73 годишна възраст ни напусна именитата оперна прима и артистичен директор на фестивала ,,Моцартови празници".

Тя е завършила Музикалната академия в София при професор Сима Иванова и ,,Санта Чечилия" в Рим. Специализира във Венеция бароков вокален стил и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската Скала при световноизвестната певица Джина Чиня. Кариерата й започва щастливо: тригодишен договор с Миланската скала, където Христина Ангелакова прави своя творчески дебют в ролята на Улрика от ,,Бал с маски". Зареждат се нови партии – Йокаста от ,,Едип цар" на Стравински, Адалджиза от ,,Норма", Леонора от ,,Фаворитката", Елизабет от ,,Мария Стюард", Джейн Сеймур от ,,Анна Болейн" и Сара от ,,Роберто Деверьо" на Доницети и др. Участва и в представления на Пикола Скала, концертира из Италия с прочутия оркестър ,,Виртуози ди Рома", с които се изявява в бароковия репертоар.


Творческото й формиране става в умелите ръце на най-големите диригенти и режисьори от 70-те години на 20 век от ранга на Гавацени, Абадо, Мадерна, Ренато Фазано, Томас Шипърс, Баршай, Вл. Делман и др. Христина Ангелакова е солистка на Националния оперен театър от 1976 година. На неговата сцена тя осъществява поредица от блестящи художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела от ,,Италианката в Алжир" на Росини, Маделон от ,,Андре Шение", Графинята и Полина от ,,Дама Пика", Марина от ,,Борис Годунов", Марфа от ,,Хованщина", Ахросимова от ,,Война и мир", Дуеня от ,,Годеж в манастира" на Прокофиев, Лукреция от ,,Поругаването на Лукреция" от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като ,,Хан Крум" от Александър Йосифов, ,,Хан Аспарух" от Ал. Райчев, "Саламбо" на Веселин Стоянов.

Паралелно с дейността си в България, тя направи и голяма международна кариера, отвела я до сцените на Скалата, Римската опера, ,,Дойчеопер" – Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Болшой театър – Москва, Руан, Атина... Концертира из цяла Европа и в страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове - Бетовен - ,,Девета симфония", Малер - ,,Песни за умрелите деца" и Осма симфония, Прокофиев – ,,Александър Невски", Яначек – ,,Глаголска меса", Респиги – ,,Залезът"...

Многобройни са участията й в радио- и телевизионни записи за РАИ (,,Армида" от Глук, ,,Луиза Милер" от Верди и др.), за БНР, БНТ, има издадени компакт-дискове и плочи в ,,Балкантон", ,,Гега Ню".

От 2001 до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена-директор на Софийската опера и балет. През периода 2004 – 2008 година като председател на фондация "Национална опера и балет" осъществява едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. От 2012 година е артистичен директор на Музикалния фестивал «Моцартови празници» в Правец. Доцент на ДМА "Проф. Панчо Владигеров" - София. От 2005 г. в продължение на 3 години е преподавател по оперно пеене в Нов български университет. Прави майсторски класове – 2009 г. във Велико Търново и Правец, 2010 г. – Балчик, 2011 г. в Бургас.

През 2009 година е нейният режисьорски дебют с постановката на операта ,,Така правят всички" от В. А. Моцарт в Държавния музикално-драматичен театър ,,Константин Кисимов", Велико Търново. Тя многократно е член на жури в различни музикални конкурси у нас и в чужбина. Взема активно участие в учредяването и провеждането на международния конкурс за млади оперни певци на името на Елена Николай 2013 година, Панагюрище.

През 2015 година Христина Ангелакова е наградена с високото държавно отличие орден ,,Св. С. Кирил и Методий" – огърлие. Почетен гражданин на град Исперих, носител на почетното звание ,,заслужил артист" и ,,народен артист", на почетното звание ,,Комендаторе" на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия. Двукратно получава ,,Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци, руската ,,Залатая муза" за върхови творчески постижения.

https://artday.bg/index.php/spots/music/3044-2018-05-20-17-33-02
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:13:37
Тази информация е от 26 май 2018г.

Почина художника Светлин Русев

(https://www.bgnes.com/w730h410/caf/50b/03d/6285237.jpg)

Почина големият български художник и общественик Светлин Русев. Той е издъхнал на 84-годишна възраст в дома си. Истинският художник е готов с глава да разбива стени, бе заявил в едно от интервютата, давани пред БГНЕС акад. Русев. Личният пример е по-важен от съветите, казваше академикът. За художника няма възраст и не са годините, които го определят", казваше още той.

Русев е художник, общественик и колекционер на произведения на изкуството. 84-годишният академик е завършил живопис при професор Дечко Узунов. Той беше председател на Съюза на българските художници, директор на Националната художествена галерия, два пъти депутат. Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. От 2003 г. е академик на Българската академия на науките. Почетен доктор на Шуменския университет. Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин. Почетен председател на АИАП в Париж. Почетен член на ,,Ника-Кай", Япония. Почетен член на ,,Кюнстлерхаус", Виена. Лауреат е на Димитровска награда от 1969г.. Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда ,,Владимир Димитров – Майстора" (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда ,,Габриел Оливие" – Монако. Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител е на държавната награда ,,Паисий Хилендарски". Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/496/Image_4995496_126.jpg)
Картина на Светлин Русев

Прочети още на: http://www.bgnes.com/ (http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4587977/)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:52:05
Тази информация е от 21 август 2018г.

Почина легендата на ФСБ Ивайло Крайчовски

(https://img-cdn.dnes.bg/d/images/photos/0385/0000385713-article2.jpg)

На 57 г. внезапно почина легендарният басист на групата ФСБ Ивайло Крайчовски.

Известният български музикант бе бас китарист в групата ФСБ и инициатор за създаването на група "Стари муцуни" с ветерана на българския рок Георги Минчев.

През богатата си музикална кариера взема участие в създаването на албумите на редица български поп певци, рок групи и джазови формации.

Бил е музикален директор на "София филм фест", зам.-председател на Българската изпълнителска асоциация и член на асоциацията на звукозаписните студиа в България.

От 5-годишен Ивайло Крайчовски свири на цигулка и учи солфеж.

Когато през 1976 г. е ученик в девети клас на XXI гимназия в София, става член на сформиралата се група от неприети в Музикалното училище инструменталисти и започва да свири на бас китара.

През 1983 г. завършва факултета "Поп и джаз изкуства" на Музикалната академия, в класа по контрабас и бас китара на професор Симеон Венков. Явява се на прослушване за бас китарист на мястото на Александър Бахаров от ФСБ и е приет в групата. Дебюта си на сцена прави на концерт на ФСБ на стадион "Академик" пред 15 000 души. Работи активно и в студио ФСБ като тонрежисьор и музикален продуцент, а през 1993–1995 г. — в ММД Мултимедия и Болкан Мюзик, където взема участие в създаването на албумите на редица български поп певци, рок групи и джазови формации.

През 1996 г. Ивайло Крайчовски става музикален директор на "София филм фест". Заместник-председател е на Българската изпълнителска асоциация и член на УС на БНАПЗ — асоциация на звукозаписните студиа в България. Организатор на мемориалните концерти "Цвете за Гошо" и различни рок фестивали и сцени.

Поклон пред паметта му!

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-legendata-na-fsb-ivajlo-krajchovski-6085657


https://www.youtube.com/watch?v=WxnTNydbdjk
ФСБ - След десет години
Title: Re: In Memoriam
Post by: генерал Жеков on 30 June 2020, 21:53:35
Да почива в мир. ФСБ е една от култовите български групи и важна част от този стил музика
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:55:09
Тази информация е от 9 септември 2018г.

Прощаваме се с художника Никола Манев

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/061/Image_7030061_500_0.jpg)

Урната с праха на художника Никола Манев ще бъде положена в двора на Художествената галерия в Чирпан.

Датата е избрана от семейството на твореца. Така ще бъде изпълнено предсмъртното желание на художника да бъде погребан в града на своите родители, където е прекарал детството си. Той е почетен гражданин на Чирпан от септември 1998 г.

Големият български художник Никола Манев почина на 26 август в Париж. Роден е в Пазарджик, отрасъл в Чирпан, завършва художествената гимназия в София, а през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва ,,Живопис" в класа на проф. Морис Брианшон. Тогава се установява в парижкото ателие в ,,Ил Сен Луи", но през целия си живот обикаля света и трупа впечатления за своите платна.

Манев има зад гърба си над 137 самостоятелни изложби в цял свят и множество групови изложби и биеналета. Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

https://fakti.bg/bulgaria/327551-proshtavame-se-s-hudojnika-nikola-manev
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:55:46
Тази информация е от 20 септември 2018г.

Отиде си първата жена диригент в България Радосвета Бояджиева

(https://static.dir.bg/uploads/images/2018/09/20/1543334/768x432.jpg?_=1537433687)

Маестра Радосвета Бояджиева почина на 18 септември 2018 г. в родния си град Враца, съобщават от Общината, цитирани от БТА. За кончината й съобщава нейната внучка Елица Ткачова.

Радосвета Бояджиева е родена на 10 януари 1923 г. във Враца, в семейството на видния адвокат Анто Бояджиев. Тя е първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България, и първата жена-диригент в света, дирижирала "Девета симфония" на Бетовен.

През 1941-1945 г. учи "Теория на музиката и дирижиране" в Държавната музикална академия (Българска държавна консерватория). През 1945-1948 г. е аспирант по симфонично и оперно диригентство в Ленинградската консерватория. Работи в Болшой театър и като асистент-диригент в Московската филхармония (1948-1949). След защитена дисертация получава званието "Кандидат на изкуствоведческите науки". За първи път дирижира на 23 години в Народния театър. Диригент в Националната опера (1950-1973).

Създател (1973) и главен художествен ръководител (1973-1988) на Врачанската филхармония.

Диригент на симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. В репертоара й са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", балетите "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др. Маестрата Радосвета Бояджиева помни наизуст класическите произведения и ги дирижира без партитури. Дирижира до 86-годишна възраст. Автор е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006).

Маестра Радосвета Бояджиева е съученичка на Блага Димитрова и Стоянка Мутафова. За нея голямата българска актриса казва: "Обожавах Радосвета!".

Носител на званието "Народен артист" (1981), на Почетна грамота на Министерството на културата (1999), на награда на Министерството на културата "Златен век" за принос в развитието на българската култура (2003). Почетен гражданин на Враца (30 май 2000). Радосвета Бояджиева е почетен гражданин на Враца.

Дълбок поклон пред светлата й памет!

https://impressio.dir.bg/noti/otide-si-parvata-zhena-dirigent-v-balgariya-radosveta-boyadzhieva
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:56:40
Тази информация е от 9 ноември 2018г.

Отиде си фолклористът Христофор Тзавелла

(https://frognews.bg/images/hristofor_t.jpg)

https://frognews.bg/novini/otide-folkloristat-hristofor-tzavella.html

На 84-годишна възраст почина Христофор Тзавелла, известен български фолклорист, поет и историк, предаде БГНЕС. 

Тзавелла е автор на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на "Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает", 2007, "Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев", както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - "Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски", 2003. Автор е на книгите "Глаголици" и "Кирилици", написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома "Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония", 2009 и др. 

През 80-те години на миналия век е автор и водещ на телевизионната поредица "Потомците разказват" по БНТ.

Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година.  Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас. Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 г. е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля".

В Канада е основоположник на радипрограмата "Македонски радиочас", която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник "Македонски живот". Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - режисура в Ню Йорк. В съдружие държи ресторант в Торонто.

Опелото ще се състои в неделя, 11 ноември 2018 г., в 15.00 ч. в църквата на Централните софийски гробища.

http://inews.bg/ (http://inews.bg/%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80-%D0%A2%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0_l.a_i.608301.html)
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:57:28
Тази информация е от 21 декември 2018г.

Почина големият български актьор и режисьор Мирослав Миндов

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/150/Image_3558150_126.jpg)

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-golemiiat-bylgarski-aktior-i-rezhisior-miroslav-mindov-2138818

На 94-годишна възраст почина един от доайените на Народния театър ,,Иван Вазов" актьорът и режисьор Мирослав Миндов.

Дълги години е бил част от трупата на Народния театър, както и негов директор в периода 1966-67 година.

Има забележителни роли в постановките ,,Иван Шишман", ,,Прокурорът", ,,Съвест", "Майстор Манол" и още много други. Специализирал е режисура в Англия.

Бил е и председател на Съюза на артистите в България.

В киното ще бъде запомнен като Бойчо Огнянов от филма ,,Под игото".

(https://tribune.bg/uploads/articles/big/articles__f28a55bf1e184fd03724a3fb6ac86ac1.jpg?v=1)

Ще остане в паметта на хората и като рецитатор с мекия си и кадифен глас.

https://www.vbox7.com/play:c6e75f81da
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:58:29
Тази информация е от 6 януари 2019г.

Почина актьорът Иван Ласкин

(https://i2.offnews.bg/events/2018/12/30/694666/phpr4be81_559x345.jpg)

Актьорът Иван Ласкин почина на 48-годишна възраст. На 28 декември м.г. той беше приет във ВМА.

Акторът прекара последните 10 дни в реанимацията на ВМА с тежка чернодробна недостатъчност и спешна нужда от трансплантация. Колеги и приятели на Ласкин дори организираха кампания за кръводаряване в цялата страна. За съжаление обаче въпреки грижите на лекарите актьорът не излезе от комата.

Ласкин има множество роли в театъра, снимал е в български и чужди  филми.

През 1986 г. детският сериал ,,Васко да гама от село Рупча" го превръща в най-популярното момче у нас. По-късно завършва ВИТИЗ. Помнят се ролите му и в сериали като ,,Хайка за вълци" и ,,Дунав мост".

През последните години умът и острият му език имаха свой  ,,живот" в социалните мрежи –  коментарите му предизвикваха люти спорове и стотици споделяния. 

"Да напълниш зала е бизнес. Да те гледа един човек е изкуство.", каза той преди време.

Иван Ласкин бе роден на 10 март 1970 година.

Започва професионалната си театрална изява на сцената на Театър ,,Сълза и смях" през 1991 г. Играл е на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния театър, МГТ ,,Зад канала" и Театър ,,Българска армия". От 1997 г. е актьор в Театър ,,Българска армия". На сцената на ТБА е известен с ролите си в постановки на Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев, Стефан Москов, Бина Харалампиева, Андрей Аврамов, Борис Панкин. През 2009 г. участва в пиесата на Захари Карабашлиев – ,,Неделя вечер", реж. Здравко Митков.[1]Играе на сцената на театър ,,Антон Страшимиров" Стара загора ролята на Иванов от пиесата на А.П. Чехов ,,Иванов".

Занимава се с продуцентска дейност и участва в компания за продуциране, лансиране и утвърждаване на млади таланти в България. Член е на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира ,,Велко Кънев" в Тополовград.

До 2014 г. играе в театър ,,Българска армия".

Играл е в десетки български игрални филми, сред които ,,Васко да Гама от село Рупча", ,,Честна мускетарска", ,,Вагнер", ,,Хайка за вълци", ,,Дунав мост" и ,,Магьосници", ,,Колобър", ,,Наричаха ме чичо", ,,Рут", ,,Църква за вълци", ,,Най-важните неща", ,,Грях", ,,Стъклената река" и в над двадесет европейски и американски продукции от периода 1989 – 2007 г.

Иван Ласкин беше мъжкар и ще ни липсва. Това заяви депутатът и бивш министър на културата Вежди Рашидов по повод кончината на актьора пред БГНЕС.

,,Той беше известно време на лечение при моята съпруга в Пирогов, след това беше преместен във ВМА. За съжаление той не излезе от кома. Иван е от знаковите хора, които ще ги запомним. Той беше прям и казваше всичко директно. Такива хора винаги са на ръба да бъдат отричани, но това са и хората, които са запомняни", смята Рашидов.

Много малко са хората, които винаги могат да изговарят истината директно, но според Рашидов Иван Ласкин е именно такъв.

,,Той носeше таланта си от дете. Иван е от типа на странните, но талантливи чешити. Изключително предан като приятел и мъжко момче. Ще ни липсва много! Светла му памет!", каза още Рашидов.

Най-вероятно Иван Ласкин да бъде погребан в Алеята на творците в Централните софийски гробища.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-ivan-laskin-6090637
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 21:59:23
Тази информация е от 10 януари 2019г.

Напусна ни едно от най-одухотворените лица на българското кино

(https://static.dir.bg/uploads/images/2019/01/10/1635568/768x432.jpg?_=1547152331)

Николай Узунов остави стотици театрални и филмови роли

Още един любим актьор на България напусна този свят. Николай Узунов има стотици роли в киното, радиотеатъра, в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1968-1970) и Народен театър за младежта (1970-1990).

Снимал се е в повече от 32 филма, между които са култовите ленти "Отклонение", "Зарево над Драва", "Автостоп", "Един снимачен ден", "На всеки километър", "Иконостасът", "Шведски крале" и др.

Носител е на множество награди, три от които от кинофестифала във Варна. Има десетки отличия в радиото. Узунов бе и изтъкнат деец на естрадното изкуство. Има огромен принос в развитието на радиотеатъра. Участвал е в над 40 телевизионни постановки.

Роден е в град Чирпан на 30 октомври 1945 г. Завършва ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1968 г., в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

Поклон пред паметта на талантливия актьор и човек Николай Узунов!

Поклонението ще се проведе в неделя, 13 януари от 13:30 часа в ритуалната зала на Централни софийски гробища.

https://impressio.dir.bg/stsena/napusna-ni-edno-ot-nay-oduhotvorenite-litsa-na-balgarskoto-kino
Title: Re: In Memoriam
Post by: Лина on 30 June 2020, 22:00:07
На 25.02.2019г. внезапно почина собственикът на българската радиоверига и агенция ,,Фокус" Красимир Узунов.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2F89d4bf019746b7921e5661fbe65ced08.jpg&hash=f711f208e8c310ff897f97e016020ed66c85670e)

Красимир Узунов е роден на 26 януари 1963 г. в Пещера. Завършва с отличие Висшето военно артилерийско училище ,,Георги Димитров" в Шумен през 1985 г. През 1990 г. създава първия клуб на Офицерската Легия ,,Раковски" в Шумен. Избран е за говорител на Легията.
През 1991 г. е назначен за началник на отдел ,,Информация" в Министерството на отбраната. През май 1992 г. напуска окончателно армията. Работи в Македония, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Журналист и бизнесмен, той беше директор и собственик на първата българска частна информационна агенция ,,Фокус", която работи от юни 2000 г., както и на националната радиоверига ,,Фокус".

Множество съболезнователни адреси на видни общественици:
http://www.focus-news.net/news/2019/02/25/2627961/tass-pochina-osnovatelyat-na-balgarskata-informatsionna-agentsiya-fokus.html

http://www.focus-news.net/news/2019/02/28/2629339/balgariya-se-sboguva-s-krasimir-uzunov-obzor.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:04:00
Тази информация е от 21 април 2019г.

Почина актрисата Виолета Гиндева

(https://www.monitor.bg/web/files/articles/163169/gallery/thumb_910x0_911601-5.jpg)

Почина актрисата Виолета Гиндева, съобщиха от Народния театър "Иван Вазов". Сред десетките роли в театъра и киното я помним като Ирина от "Сватбите на Йоан Асен" - византийката, управлявала 5 години България като регент на сина си.

Актрисата Виолета Гиндева бе носител на наградата Заслужил артист (1977), Народен артист (1984), Орден "Кирил и Методий" и други отличия.

Виолета Гиндева изигра десетки роли на сцените на Народния театър, театър "София" и театър "Сълза и смях".

Някои от филмите, в които участваше - "Сватбите на Йоан Асен", "Черните ангели", "Иконостасът", "Демонът на империята".

https://news.bg/society/pochina-aktrisata-violeta-gindeva.html

Вилета Гиндева е родена е на 14 юни 1946 г. в Сливен. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ през 1968 г. Играе в Драматичен театър "Сава Огнянов" Русе (1968 – 1969), Народен театър "Иван Вазов" (1969 – 1971), Театър "София" (1971 – 1974), Народен театър "Иван Вазов" (1974 – 1993), Нов драматичен театър "Сълза и смях" (от 1994). Директор на кафе-театъра в кафе-бар "София" от 1998.


Ще бъде запомнена с ролите й в "Черните ангели" и "Чичо Кръстник", в които си партнира със Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Апостол Карамитев, Коста Цонев и др. От 2008 г. Виолета Гиндева преподаваше актьорско майсторство в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с асистент Михаил Ботевски.

https://www.dnevnik.bg/v_pamet/2019/04/21/3423021_pochina_violeta_gindeva/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:04:56
Тази информация е от 21 юли 2019г.

Почина рок музикантът Буги Барабата

(https://images.webcafe.bg/2019/07/21/bugi84858/618x630.jpg)

На 58 години тази нощ е починал рок музикантът Марио Събев, по-известен с прякора си Буги Барабата, съобщи радио Z-Rock, където той водеше сутрешния блок "Буги тайм" и вечерния "Нека бъде рок".

Събев е роден на 24 декември 1960 г. в София. По професия е шофьор и дълго е работил като такъв - от тях 17 години в БГА "Балкан".

Буги Барабата е основател на групата "Бараби Блус Бенд" и е автор на всичките песни в шестте ѝ албума: "Песни от гаража", "Лоши времена", "Срещу вятъра", "18 карата кал", "Без право на обжалване" и "Бесните кучета на блуса".

Той е и съавтор на хита на Васко Кръпката - "Няма бира". За Георги Минчев пък е написал песента "Равносметка".

https://news.bg/society/pochina-rok-muzikantat-bugi-barabata.html


https://www.youtube.com/watch?v=pn1u_LtVcfs
Бараби блус бенд Коньовишки джентълмен Live
Title: Re: In Memoriam
Post by: Panzerfaust on 30 June 2020, 22:05:22
Бог да го прости, Буги, хубав човек беше и правеше смислена музика!
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:06:07
Тази информация е от 5 септември 2019г.

Почина комикът Весо Парцала

(https://images.webcafe.bg/2019/09/05/veso-parcala/618x463.jpg)

Почина един от най-популярните български хумористи и имитатори Веселин Павлов, известен с прякора си Весо Парцала. Новината за това съобщи неговият колега Борислав Борисов-Боби Шоу на профила си във Facebook.

"Днес внезапно ни напусна моят голям приятел и колега, неповторим артист, хуморист и любимец на народа Веселин Павлов-Весо Парцала. Поклон пред теб, приятелю, много ще ни липсваш", написа в сряда вечерта Борисов.

Според Нова телевизия Веселин Василев е починал от рак на панкреаса.

Кариерата на Весо Парцала като комик започва още през 1964 г., когато той е ученик. Той е известен с многото си имитации и различните вицове. В над 50-годишната си творческа биография има издадени 10 албума, както и множество шоута пред публика - както у нас, така и в чужбина. Участвал е в редица телевизионни и радио предавания.

Той е бил част от хумористично трио заедно с Венци Мартинов и Димитър Туджаров – Шкумбата. Има издадени седем албума с хумор и вицове.

В кариерата си той за кратко лежи и в затвора заради разказване на виц (с гласа на актьора Георги Парцалев), осмиващ бракоразводно дело. Вицът се шегува с институцията на ТКЗС. Скечът му се разпространявал нелегално на касета, но след като се разбрало за него и била направена експертиза, Парцала се оказал 3 месеца следствен в тогавашната Дирекция на народната милиция, и изкарал 15 дни в Централния софийски затвор.

Весо Парцала е известен с множеството си имитации на Тодор Живков, Цола Драгойчева и Георги Парцалев.

https://www.webcafe.bg/id_2071713615


https://www.youtube.com/watch?v=TcvsdGFd-0Y
Смях на парцали - ¡Цялата касета!
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 30 June 2020, 22:06:32
Бог да го прости Весо.
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:08:29
Тази информация е от 23 септенмври 2019г.

Почина изтъкнатият литературовед проф. Никола Георгиев

(https://static.dir.bg/uploads/images/2019/09/23/1860473/768x432.jpg?_=1569239225)

Изтъкнатият български литературовед Никола Георгиев, обичан от поколения филолози в България, се пресели в отвъдното на 81-годишна възраст

Проф. д-р Никола Георгиев Георгиев е емблема в българската хуманитаристика. Литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик, той е автор на бележити аналитични, есеистични и научни творби като "Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим", "Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика", "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)", "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ", "Сто и двадесет литературни години", "Името на розата и на тютюна", "Анализационни наблюдения", "На повратки в село – или към света?", "Литературни анализи", "Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности", "Учител по литература ли? Не съм от тях" и др.

Роден е на 24 ноември 1937 г. в гр. Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература", професор по теория на литературата в Софийския университет, ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ (1991 – 1995).

Бил е лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Проф. Никола Георгиев е Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", носител на Хердерова награда за литература и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".

http://www.glasove.com/categories/novini/news/pochina-iztyknatiyat-literaturoved-prof-nikola-georgiev
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:09:13
Тази информация е от 25 септември 2019г.

Почина Любомир Левчев

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/229/Image_7673229_126.jpg)

Поетът  Любомир Левчев почина на 84-годишна възраст.

Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет ''Св. Климент Охридски'', специалност ''Библиография и библиотекознание'' към Философско-историческия факултет.

Първата му книга ''Звездите са мои'' е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите ''Мълчаливите пътеки'', ''Гибелта на Александър Велики'' и ''Сладко и горчиво''.

Като ученик и студент е секретар на комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС. От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура.

Любомир Левчев е близък със семейството на бившия Първи - Тодор Живков. Член е на Президиума на НС на ОФ, на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство.

Работи в радио София и вестник "Литературен фронт". От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Носител е на най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата – Димитровска награда за 1972 г.

Носител е на редица държавни отличия, на международни и национални литературни награди: Димитровска награда (1972); Орден Стара планина I ст. (2006); Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието "Рицар на поезията" (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); наградите Мате Залка и Борис Полевой - Русия (1986); Голямата награда на института "Александър Пушкин" (1989); Световна награда за мистична поезия Фернандо Риело (1993); Националната награда Христо Г. Данов за цялостно творчество (2008); Орден Владимир Маяковски от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец от Стружки вечери на поезията (2010), доктор хонорис кауза на УниБИТ и на Бургаския свободен университет; Фелоу на Йейлския университет (САЩ). Действителен член на Европейската академия за изкуство, наука и култура – Париж. Основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Член на Международната къща на поезията в Брюксел и на Международния литературен фонд в Москва.

Почетен гражданин е на Смолян и София.

https://clubz.bg/88259-pochina_lyubomir_levchev


Песен по текст на Любомир Левчев:

https://www.youtube.com/watch?v=FdIs7Ymuvio
Сигнал - Да те жадувам
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:09:59
Тази информация е от 11 октомври 2019г.

Почина писателят Панчо Панчев (Дядо Пънч)

(https://novini.bg/statics/uploads/news_pictures/2019-41/big/588888.png)

Почина писателят Панчо Панчев, съобщиха от Съюза на българските писатели на страницата си във Фейсбук.

Той бе на 85 години.

Панчев бе известен като Дядо Пънч.

Панчо Панчев е български писател, публицист, драматург, сценарист на филми, както и автор на произведения за деца. Той е автор на романа "Дневник на слончето Моди".

Поклон пред паметта му.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/562134


Панчо Борисов Панчев известен на децата като Дядо Пънч е български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман ,,Дневник на слончето Моди".

Роден е на 17 ноември 1933 г. в град София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" със специалност театрознание при професор Гочо Гочев. Бил е главен редактор на списание ,,Театър" (1966 – 1969), а също и на сп. ,,Славейче", в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години.

Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.

В чужбина (Чехия, Словакия, Унгария, Германия Полша, Румъния, Русия и други бивши републики от Съветски съюз, Финландия, Белгия, САЩ, Монголия и др.) е поставяна неговата пиеса ,,Приказка за калпаците", а в някои страни са поставяни още ,,Очи в очи", ,,Вълци нема", ,,Приказка за тиквата", ,,Произшествие", ,,Има ли смисъл да утепваме мечка?", ,,Принцесата и свинарят" и др.

Освен сборници или отделни издания на пиеси (общо няколко томчета) има и десетки книги и книжки за деца като например:

,,Приказки с лъжи", ,,Приказки от близо и далече", ,,Ако искаш вярвай!" и др. – (приказки)
,,Стихотворения за тебе", ,,Бау-бау, Шаро" задно с ,,Пис-пис, Писано", ,,Стихотворения с мустаци" заедно със ,,Стихотворения с панделки" и др. – (стихотворения)
,,Зоологическа азука" (тираж 130120 броя), ,,Гатанки-цетанки" (тираж 120090 бройки),"Гатанки за лека нощ", ,,Отгатнете градовете", ,,Гатанки за возене" и още няколко десетки книжки – (гатанки)
За възрастни читатели:

,,Неизречено на глас" – (лирика),
,,Магарешки мечти" – (басни)
Превел е и доста приказки и стихове от руски език.

През 2007 г. получава националната награда за детска литература ,,Петя Караколева".

https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2)


Произведенията на Панчо Панчев:

https://liternet.bg/publish23/p_panchev/index.html
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:10:46
Тази информация е от 12 октомври 2019г.

Почина големият джазмен Милчо Левиев

(https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2019/10/M_Leviev6-645x448-645x448.jpg)

На 81 години си отиде Милчо Левиев. Големият джаз музикант и композитор си е отишъл днес, късно вечерта, съобщиха пред ,,Площад Славейков" негови близки. Смъртта му е настъпила в болница в Солун след тежко боледуване. В последните години музикантът живееше в Гърция заедно със съпругата си Вики Алмазиду.

Милчо Исаков Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив. Завършва Музикалната академия през 1960-а при Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. На професионална сцена започва първо в Пловдивския драматичен театър. Става диригент на Биг бенда на Българското национално радио през 1962-а. Същевременно работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

Създава групата ,,Джаз Фокус'65", с която гастролира у нас и в чужбина до 1970 г., когато решава да напусне България. Заминава за Лос Анджелис, където до 1977-а концертира заедно с Дон Елис. Пред 1980 г. се завръща за кратко в родината. Изнасял е многобройни концерти в Европа и Америка.

,,Когато Левиев е на сцената, колегите му трябва да бъдат нащрек. Винаги изненадващ с необичайната си инвенция и парадоксалните метафори на музикалната тъкан, той предизвиква необичайни решения тук, сега – на секундата. Ако си истински музикант, трябва да отговориш достойно на тази провокация. Започва с цитат (примерно на Панчо Владигеров), за секунда го ,,превежда" на езика на джаза, обединява състава с бесни импровизации и финализира с обобщения", казва проф. Пламен Джуров в увода на книгата за Милчо Левиев ,,Артистът не е самотен остров".

Книгата на Владимир Гаджев бе представена през май тази година с участието на джаз музиканта.

Милчо Левиев е автор на симфонична и джаз музика – Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър, Концерт за джаз-комбо и оркестър, ,,A Little Old Time Music", ,,Музика за биг бенд и симфоничен оркестър", ,,Балкански каубой" – сюита за симфо-поп оркестър, ,,Пробният камък на Исак" за пиано и симфоничен оркестър, ,,Симфо-джаз скици" за джаз-комбо и симфоничен оркестър, Рапсодия ,,Орфей" за пиано и симфоничен оркестър, ,,Токатина", ,,Блус в 9", ,,Делнично утро", ,,Отклонение", ,,Един детски ден", ,,Етюд на басов ключ", ,,Братя" и др.

Автор е и на музика за филми като ,,Горещо пладне" на Зако Хеския, ,,Отклонение" на Гриша Островски и Тодор Стоянов, ,,Иконостасът" на Христо Христов и Тодор Динов, ,,Един снимачен ден" на Борислав Шаралиев, ,,Понеделник сутрин" на Ирина Акташева и Христо Писков.

,,Няма джаз, няма класика, има музика – казва Левиев. – В съвременната музика не може да няма джаз. Той е част от тъканта на съвременната музика, както тъканта на джаза е нищо без класическата музика. Черните донесоха най-важния елемент – ритъма, който в Европа започна да куца. Дори най-любимият ми композитор – Дебюси – разводни ритъма. В живота ритъмът е най-важното. Бах суингира (пее), не можеш да го спреш, реката тече!"

,,В професията на музиканта свиренето е най-лесната част. Трудното е да намериш кой да те наеме и после да го накараш да ти плати."

Преподавал е в Южнокалифорнийския университет, провеждал е майсторски класове в Нов български университет. Носител на ордените ,,Стара планина" и ,,Св. Св. Кирил и Методий".

https://www.youtube.com/watch?v=oiA3v0ZGBgM
Milcho Leviev plays Imagine and Bulgarian Boogie

https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-golemiyat-dzhazmen-milcho-leviev/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:11:29
Тази информация е от 27 ноември 2019г.

Почина Стефан Данаилов

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/172/Image_7915172_126.jpg)

Легендата на българските кино и театър Стефан Данаилов е починал, съобщиха от Народния театър "Иван Вазов". Той си отиде на 76-годишна възраст.

Актьорът беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове.

От лечебното заведение съобщиха, че актьорът е издъхнал към 00.15 ч. в нощта срещу сряда.

На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му.

Кой е Стефан Данаилов?

Едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.

Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра.

Сред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда ,,Квиети", Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в ,,Лоренцачо", Орден ,,Стара Планина" за принос в българската култура, Наградата ,,Паисий Хилендарски" на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда ,,Икар 2005" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, ,,Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, Орден ,,Златен век" с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-stefan-danailov-6102583

https://www.vbox7.com/play:da71e42b8a
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 30 June 2020, 22:11:58
От дете не ми харесваше. С тоя филм На всеки километър страшно ме дразнеше само-превъзнесеното поведение на героят му Серго. Не мога да кажа Бог да прости, защото този не беше вярващ.
Отиде си един от знаковите шаблони на комунизма.
Title: Re: In Memoriam
Post by: cekupamasekirata on 30 June 2020, 22:12:41
(https://a.radikal.ru/a29/1912/28/d9e576d5b5e4.jpg)

ПОЧИВАЙ В МИР, СТЕФАН ДАНАИЛОВ! ПОКЛОН.

Господ види всичко.

ПРОЩАВАМЕ СЕ СЪС СТЕФАН ДАНАИЛОВ ДНЕС НА ВТОРИ ДЕКЕМВРИ 2019!

Близо пет часа продължи поклонението пред Стефан Данаилов и той бе изпратен от хиляди българи, чакащи на опашка пред Народния театър, за да му се поклонят за последно! Огромната опашка, опечалени негови близки и приятели, колеги, интелектуалци, политици и граждани така и не се разотиде, потънали в сълзи!


(https://c.radikal.ru/c41/1912/db/bb04dcc1b961.jpg)

Големият актьор  почина на 27 ноември 2019 в 00.15 ч  в нощта срещу сряда във ВМА.

Беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове.

На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му.

(https://b.radikal.ru/b31/1912/50/612df84ebb64.jpg)

Хиляди се редиха часове в студа , за да си везмат последно сбогом. Изпращат Ламбо в затворен ковчег-достолепният актьор се стопил до критичните 55кг. Близките били взели решение да бъда положен в затворен ковчег. Да вярвам ли?!

(https://b.radikal.ru/b24/1912/80/2935afad8977.jpg)

Поклонението е днес на 2 декември от 11 ч. във фоайето на Народен театър "Иван Вазов"  на едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.


(https://b.radikal.ru/b38/1912/ef/fdd187845dcf.jpg)


(https://a.radikal.ru/a25/1912/3c/a395e5baada6.jpg)

(https://d.radikal.ru/d36/1912/ae/df574ecb4388.jpg)

ЛАМБО, СПИ СПОКОЙНО !
За кой политик ще има такава опашка да се простят с него? ЗА НИКОЙ!

(https://b.radikal.ru/b29/1912/01/120a33ccd43c.jpg)


В дома и в... душата на Ламбо - ГОЛЕМИЯТ СТЕФАН ДАНАИЛОВ

https://www.youtube.com/watch?v=3jfic5Hue6w

BTA:Последно сбогом с проф. Стефан Данаилов (1942-2019)

https://www.youtube.com/watch?v=jMf6hm_zbTw   

Днес се прощаваме със Стефан Данаилов

https://www.youtube.com/watch?v=gvetO374j7o

Прощаваме се със Стефан Данаилов

https://www.youtube.com/watch?v=gpEjLfhlwMc

 
Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра. Ред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда ,,Квиети", Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в ,,Лоренцачо", Орден ,,Стара Планина" за принос в българската култура, Наградата ,,Паисий Хилендарски" на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда ,,Икар 2005" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, ,,Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, Орден ,,Златен век" с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.

Ламбо е добре познат и на политическата трибуна. Данаилов е член на БКП от 1975 г. Делегат е на 44-тия, 45-тия и 46-тия конгрес на БСП. В периода от 2005 до 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ заема поста на министър на културата. През 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/pochina-stefan-danailov.html

https://nova.bg/news/view/2019/11/27/269893/студентите-на-стефан-данаилов-потънаха-в-скръб

Лека му пръст. Беше не само талантлив артист, но и мъж с принципи, нещо рядко срещано в свят на продажници и предатели. Наистина трябва да имаш много талант и доброта, за да можеш, въпреки личните си проблеми, да радваш хората ! Отиде си един много

културен човек. С Апостол Карамитев, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Тончо Русев си отидоха звезди от световно значение, които не намериха признание на нашата планета, както не намериха признание Йовков, Вазов, Пелин. Светът се е затворил в своето самодоволство и своята нищета - финансова и духовна. Егоизмът на Запада, който игнорира всичко и всички си казва думата.
Истинският съд и истинското признание е там в Отвъдното.

(https://c.radikal.ru/c11/1911/8d/3639fd93af8c.jpg)

Така е , свестните Господ си ги прибира,
бърза да си ги прибере, да не се мърсят повече на този свят.

(https://c.radikal.ru/c26/1912/53/43e73781b0e4.jpg)


(https://c.radikal.ru/c03/1912/be/b3550ae30176.jpg)


СЪБРАХТЕ СЕ ВСИЧКИ ВКУПОМ ПО ТОЗИ ПОВОД,
ЗА ДА СЕ ВИДИТЕ ЧЕ СТЕ ЖИВИ,
ХА, ХА....това е голата истина, лицемери !

А.Х.Т. sekirata cekupama
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 30 June 2020, 22:14:01
Тази информация е от 6 декември 2019г.

Почина актрисата Стоянка Мутафова

(https://static.bnr.bg/gallery/0e/medium/0e468fa4bbac2c4f97bcabdf07789db7.jpg)

Легендарната актриса Стоянка Мутафова почина тази сутрин във ВМА на 97-годишна възраст. "Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!". Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният мениджър невероятната българска актриса.


Актрисата Стоянка Мутафова играе в продължение на повече от 70 години на сцената, припомня БТА. Тя има над 100 театрални роли и над 30 роли в киното, както и безброй участия на естрадата в България и по света.

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Дъщеря е на известния писател и драматург Константин Мутафов, който искал дъщеря му да стане археолог и да учи във Флоренция, Италия. Изпълнявайки неговото желание, Стоянка Мутафова завършва Класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски". "

Театърът обаче остава най-последователно преследваната цел в живота на актрисата. За нейното бъдеще дори случайно срещната циганка преди повече от 60 години й предсказва: "Ти ще станеш герой на мегдана! И кучетата ще те знаят!"През 1947 г. тя получава диплом за професионална актриса. Истинското й име е Стояна-Мария, но след като името й е сбъркано в един театрален афиш, тя става Стоянка.

През 1946 г. 23-годишната Стоянка Мутафова се омъжва за 51-годишния чешки режисьор Роберт Роснер. Двамата отиват да живеят във Виена, Австрия, но заради работата му се преместват в Прага, Чехия, където тя завършва Театралния отдел на Академията за изкуства. Артистичната й кариера започва в театър "Алхамбра" в Прага. През 1949 г. двамата се разделят, а Стоянка Мутафова се завръща в България. В чешката столица актрисата среща своя втори съпруг - журналиста и преводач Леонид Грубешлиев, с когото живее в продължение на 7 години.

От него е единствената й дъщеря - Мария. От 1949 г. до 1956 г.Стоянка Мутафова играе в Народния театър "Иван Вазов". Тук среща актьора Нейчо Попов, който впоследствие става неин трети съпруг. Той е три години и половина по-млад от нея, студент във ВИТИЗ и двамата заедно участват в пиесата "Южно от 38-ия паралел" в Народния театър "Иван Вазов". През 1956 г. Стоянка Мутафова и Нейчо Попов са включени в екипа на новосъздадения Държавен сатиричен театър.

Сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" начело със Стефан Сърчаджиев са Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил попов, Константин Коцев, Димитър Манчев и др. На официалното откриване на театъра на 7 април 1957 г. Стоянка Мутафова играе в първата премиера на театъра - постановката "Баня" на Владимир Маяковски, изпълнявайки ролята на Мезалиансова.

На сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" Стоянка Мутафова пресъздава образите на десетки героини от български класически и съвременни автори. Сред емблематичните й образи са Мезалиансова ("Баня"), Елена Станиславова ("12-те стола"), Розалия Павловна ("Дървеница"), Селямсъзката ("Чичовци"), Мария ("Михал Мишкоед"), Брандахлистова ("Смъртта на Тарелкин"), Мис Моузи ("Среднощна история"), Анна Андреевна ("Ревизор"), Баба Гицка ("Големанов"), Матуса ("Мистерия Буф"), Стрина Гена ("Щръклица"), Онарта ("Старчето и стрелата"), Фьокла ("Женитба"), Дорина ("Тартюф"), Начева ("Кораб с розови платна"), Флавия ("Коктейл"), Софрона ("Януари"), Крокодилът ("Суматоха"), Сергеевна ("Енергични хора"), Пишеща ("Състезанието"), Вдовицата ("Как се обира една банка"), Г-ца Сийка де ла Фурия ("Кабаре Парнас"), Мара Миш ("Представянето на "Хамлет" в село Долно Туткаво"), Бабката ("Биволът"), Марта Брустър ("Арсеник и стари дантели"), Майката ("Светото семейство"), Коробочка ("Мъртви души"), Даница Чворович ("Балкански шпионин"), Г-ца Постич ("Трупът - фантом"), Анна ("Пет бременни пиеси"), Дойката ("Великолепният рогоносец"), Кака ("Преди последния спектакъл"), София ("Вчерашни целувки"), Реститутка ("Кукер Кабаре"), Феноменалната Баба ("45 години не стигат"), Баба Зюмбюла ("Шокова терапия"), Невена ("Жега"), Съпругата ("Евроспорт"), Сесили Робсън ("Квартет"), Бръмбарова ("Космонавти") и други.

Според театралните критици пълното вътрешно отдаване на играта на Стоянка Мутафова е сред най-ярките черти в нейните сценични превъплъщения. През 1963 г. заедно с актьора Георги Калоянчев те стават първите заслужили артисти на Държавния сатиричен театър, където тя работи до пенсионирането си през 1991 г.

След това Стоянка Мутафова продължава да играе на театралните сцени в страната и чужбина, а също и на сцената в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". В продължение на повече от 25 години Стоянка Мутафова играе спектакъла "Госпожа Стихийно бедствие", премиерата на който е в Хасково през 1994 г. През 2012 г. актрисата отбелязва своята 90-годишнина с ролята на столетница в спектакъла "Столетие мое" от Мишел Лоранс.

В своята дълга творческа кариера Стоянка Мутафова е участвала и в редица постановки на телевизионния театър, както и в повече от 30 игрални филма. Сред тях са филмите "Специалист по всичко" (1962), "Привързаният балон" (1967), "Бялата стая" (1968), "Кит" (1969), "Езоп" (1970), "Топло" (1978), "Баш майсторът началник" (1983), "Стъклени топчета" (1999), "Рапсодия в бяло" (2002) "Ваканцията на Лили" (2007),"Вчерашни целувки" (2007), "Ако някой те обича" (2010) и др. Тя е и любимата Баба Цоцолана на поколения деца в телевизионния сериал "Патиланско царство" (1980). Участвала е и в телевизионния сериал "Столичани в повече" (2011)

На 8 февруари 2012 г. е представена биографичната й книга "Една фурия на 90", която Стоянка Мутафова пише в съавторство с драматурга Юрий Дачев. Дъщеря й Мария Грубешлиева е автор на две биографични книги за актрисата. Първата "Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие" е издадена през 2009 г., а втората - "Добър вечер, столетие мое!" - през 2017 г. И през 2019 г. продължава да играе на театралната сцена и да е най-възрастната действаща актриса в света.

За своята творческа дейност Стоянка Мутафова получава множество награди и отличия. Тя е носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962) и на Народен орден на труда - златен (1972). През март 1999 г. Стоянка Мутафова е удостоена с Наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество по случай 50 години творческа дейност. На 29 май 2000 г. тя е удостоена със званието "Почетен гражданин на София". На 11 януари 2002 г. Стоянка Мутафова получава орден "Стара планина" първа степен за изключителните й постижения в областта на българското кино и театър и по повод 80 години от рождението й, а на 24 май 2002 г. е удостоена с награда "Аскеер" за цялостно творчество от фондация "Академия Аскеер". На 3 февруари 2012 г. Стоянка Мутафова получава наградата на Министерството на културата - "Златен век" с огърлие. Тя е първата носителка на Голямата награда "Георги Калоянчев" от наградите "Златен Кукерикон" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" за цялостен принос за смеха на България (7 април 2013).

https://bnr.bg/sofia/post/101201010/pochina-aktrisata-stoanka-mutafova
Title: Re: In Memoriam
Post by: cekupamasekirata on 30 June 2020, 22:14:44
06 декември 2019 -ТАЗИ СУТРИН В 06.15ч НА 97 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПОЧИНА ВЕЛИКАТА СТОЯНКА КОНСТАНТИНОВА МУТАФОВА! ПОКЛОН.

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/651/Image_7947651_126.jpg)

ТЯ  БЕШЕ НАЙ - ВЪЗРАСТНАТА ДЕЙСТВАЩА АКТРИСА В СВЕТА!
КРАЛИЦАТА НА БЪЛГАРСКА КОМЕДИЯ!


Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!". Тя е издъхнала в реанимацията на Военномедицинска академия, където е била на апаратно дишане. Мутафова страдаше от сериозни здравословни проблеми през последните пет месеца. В края на октомври се наложи да я оперират заради проблеми с жлъчката. Тя получи сепсис и беше с висока температура, но лекарите успяха да я стабилизират. Дъщеря ѝ Мария Грубешлиева-Муки разказа преди време, че е трябвало да избере между това жлъчката да се пръсне или да бъде отстранена с операция и силна упойка.
Днес всички я познаваме като Стоянка, но една от най-обичаните комедийни актриси се казва Стояна Константинова Мутафова. Името ѝ е сгрешено в афиш и оттогава тя запазва новото прозвище като артистичен псевдоним.

(https://m4.netinfo.bg/media/images/28211/28211429/r-960-540-stoianka-mutafova.jpg)

(https://a.radikal.ru/a12/1912/80/f928ded927f6.jpg)


Тя започва житейския си път на 2 февруари 1922 г. в столицата София. Преди да се ориентира към сцената, тя завършва класическа филология в Софийския университет. През 1947 г. Мутафова се образова и в театралното изкуство в Държавната театрална школа към Народен театър ,,Иван Вазов" в София, също и в театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (в периода 1947 – 1949 г.). Докато е в Прага, Стояна се запознава с чешкия режисьор Роберт Роснер. Той е на 51 г., а тя – на 23 г., но двамата сключват брак. Двойката живее първо във Виена, а след това и в Прага. След него Стояна има още два брака, а единствената ѝ дъщеря – Мария, върви по нейните стъпки в киното. Мутафова смята Нейчо Попов – своя трети съпруг, за най-голямата си любов. Работи в Прага, а след това и в Народния театър. Мутафова е сред основателите на Държавния сатиричен театър ,,Алеко Константинов", където работи до 1991 г. По думите ѝ този театър е за нея ,,всичко".  Седмото изкуство също е неразделна част от житейското ѝ приключение. Тя се снима в едни от най-емблематичните наши филми: "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Топло", "Бялата стая", "Кит", "Езоп" и други. Животът на Стоянка е посветен на театъра, където тя участва в 90 постановки. А през 2016 г. неуморната актриса прави голямо турне в театрални зали в САЩ, Германия, Канада, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.
Седмото изкуство също е неразделна част от житейското ѝ приключение. Тя се снима в едни от най-емблематичните наши филми: "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Топло", "Бялата стая", "Кит", "Езоп" и други. Мутафова смята Нейчо Попов – своя трети съпруг, за най-голямата си любов. През 2019 г. актрисата отбеляза 70 години на театралната сцена и своя 97-ми рожден ден.
Беше добър човек, прям, честен-"Право Куме в очи" за нея беше неписан закон.

СВЕТЛА И ПАМЕТ!
 

(https://b.radikal.ru/b43/1912/91/b51d531b5d52.jpg)

"Почтена възраст на достоен човек. Лека и пръст! Почти не останаха големи артисти, които да ни разсмиват, а само политици, които се стараят, колкото могат".

Защо отиват си един подир друг
великите наши актьори?
Не могат да гледат не някой друг,
а тяхните братя, сестри ...аматьори!
Умира България, великите хора във нея,
умира България, ще се боря, боря се - смея!

стихове А.Х.Т.sekirata cekupama



https://www.youtube.com/watch?v=9jStVbBLrmU

https://www.youtube.com/watch?v=eyzrHsga6zE

https://www.youtube.com/watch?v=ww9Vp0q1cOg


1. yotovava - един по един качественитеи знак...   
06.12 10:16
един по един качественитеи знаковите фигури си отиват, остават копуците
цитирай
2. jupel - Бразилка и попречи да влезне в Гинес!   
06.12 10:18
Но тези от Бразилия хора ли са ? Те са маймуни, джунгла...не ги обичам, както и негрите, но най-вече арабите са гадове! Нашите цигани са подобни.

Расизъм, о, не! Когато се касае за УМИРАЩАТА БЪЛГАРСКА КРЪВ!

ДО БОЛКА НАЦИОНАЛИЗЪМ И ПАТРИОТИЗЪМ!

цитирай
3. peperutka - :-))))..не мога да не се усмихнааа..   
06.12 12:04
рядко срещан Талант- голямо Сърце, и чиста Душа..
затова и 3 поколения, я обичаме така, и ще я помним завинаги!!
Светъл Път,Стояна!!
до Бога,място заслужаваш..Поклон!
цитирай
4. jupel - https://www.youtube.com/watch?v=TiiOQwPfm70   
06.12 12:35
Цитирам:
Не забравяйте Балканското , което е в нас. САМО НЕ СЕ ВЗИМАЙТЕ ЗА ФРАНЦУЗИ, АНГЛИЧАНИ....ЧЕ ТОГАВА ЩЕ Е ЛОШО.Докажете на европейците ,че българите сме повече.
цитирай
5. jupel - ВЕЛИКА СТОЯНА! Няма да има скоро такава, то е в кръвта и,Бог я пазеше, но не и разреши повече да се мърси тук на долната земя в таз умираща страна.   
06.12 13:21
yotovava написа:
един по един качественитеи знаковите фигури си отиват, остават копуците


И в тази насока...копуците, постолите, дела делвитерайски...ГОСПОД БАВИ , НО НЕ ЗАБРАВЯ. ВСИЧКО ЗНАЕ КОГА И КАК...

А И моята майчица, както и моята приятелка Лидис си отидоха насилствено от този свят, и ще има "ОТГОВОР" .

Благодаря! Жива и здрава да си!

цитирай
6. jupel - НЯМА ТАКАВА, НЯМА И ДА ИМА ! ТЯ Е УНИКАЛНА,ПРЯМА,БОГАТА ДУША! ПОКЛОН.   
06.12 13:27
peperutka написа:
рядко срещан Талант- голямо Сърце, и чиста Душа..
затова и 3 поколения, я обичаме така, и ще я помним завинаги!!
Светъл Път, Стояна!!
до Бога, място заслужаваш.. Поклон!


Ведро гледай на смъртта
и реално, не е страшна тя!
Страшни днес са червеите на Земята,
опустошаващи душата, добротата!

А.Х.Т.sekirata cekupama
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:15:59
Почина големият джазмен Симеон Щерев – Банана

(https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2020/03/S_Shterev.jpg)

На 76 години си отиде големият джаз музикант Симеон Щерев – Банана. Новината за кончината му съобщиха във Фейсбук негови колеги, тъжната вест бе споделена и в страницата на Биг Бенда на БНР. Пет месеца след смъртта на Милчо Левиев Банана го последва.

,,Тази вечер ни напусна Симеон Щерев – Банана! Бог да успокои душата му!", написа Иван Лечев.

Симеон Щерев е флейтист, чиято кариера е свързана с популярни формации като Джаз квартет ,,Фокус", която създава заедно с Милчо Левиев. Обикалят големите джаз фестивали по света, печелят наградата на книтиката в Монтрьо. През 70-те години работи в скандинавските страни. По-късно свири с ,,Оркестър София". Автор е на джазова, филмова и театрална музика, със записи за БНР и БНТ и много издадени албуми.

Роден е на 24 октомври 1943 г. в София. Завършва Музикалната академия в класа по флейта на Йордан Киндалов. Първоначално концертира с изпълнения в симфоничната музика. През годините е отличаван с редица награди от джаз фестивали. Свирил е с Чик Кърия, Мейнард Фъргюсън, Алберт Мангелсдорф, Кени Уилър и други.

През 1974 г. става преподавател по флейта в естрадния факултет на Музикалната академия. Ръководи майсторски класове в редица страни по света.

https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-golemiyat-dzhazmen-simeon-shterev-banana/
Title: Re: In Memoriam
Post by: Panzerfaust on 30 June 2020, 22:19:28
Бог да го прости Милен Цветков!

Милен Цветков загина в жестока катастрофа, ударил го дрогиран шофьор
Извecтният тeлeвизиoнeн вoдeщ Милeн Цвeткoв e зaгинaл в жecтoкa кaтacтрoфa. Журнaлиcтът e издъхнaл нa път зa бoлницaтa. Бил e c мнoгo тeжки трaвми.
Жecтoкoтo aвтoмeлe e cтaнaлo нaвръх Възкрeceниe Хриcтoвo в cтoлицaтa. Двa aвтoмoбилa - джип и лeкa кoлa ca ce пoмлeли буквaлнo крaй eдин oт cтoличнитe мoлoвe.
Цвeткoв e cпрял нa чeрвeн cвeтoфaр, кoгaтo oтзaд в кoлaтa му ce зaбивa джип. Шoфьoрът нa вoзилoтo e бил дрoгирaн, cъoбщи NОVА.
"Линeйкa oткaрa двaмa души. Нa мяcтoтo вce oщe имa eкипи нa пoлициятa", oбяcни cвидeтeл.

Милeн Цвeткoв e рoдeн нa 30 юли 1966 г. в Coфия. Зaвършвa 7 COУ ,,Cвeти Ceдмoчиcлeници" и Coфийcкия унивeрcитeт cъc cпeциaлнocт дeфeктoлoгия и cпeциaлизирa oбучeниe нa cлeпи.
Зaпoчвa кaриeрaтa cи в БНТ кaтo рeпoртeр нa прeдaвaнeтo ,,Ку-ку". Cлeд тoвa бивa пoкaнeн oт Бригитa Чoлaкoвa зa рeпoртeр в излъчвaнoтo пo тoвa врeмe ,,ТВ Нeдeлник". Пo-къcнo cтaвa вoдeщ нa ,,Пo cвeтa и у нac".
Прeз 1995 г. нaпуcкa нaциoнaлнaтa тeлeвизия c oбяcнeниeтo, чe тaм цaри цeнзурa. В cлeдвaщитe шecт мeceцa рaбoти кaтo рaзнocвaч нa мecни прoдукти. Cлeд тoвa e и упрaвитeл нa плoвдивcкo зaвeдeниe.
В нaчaлoтo нa 1997 г. ce връщa oбрaтнo нa рaбoтa в Бългaрcкaтa нaциoнaлнa тeлeвизия кaтo рeпoртeр в прeдaвaнeтo ,,Oтзвук". Някoлкo мeceцa пo-къcнo oтнoвo e вoдeщ нa ,,Пo cвeтa и у нac".
Прeз 2000 г. e пoкaнeн в Нoвa тeлeвизия зa вoдeщ нa прeдaвaнeтo ,,Здрaвeй, Бългaрия". Прeз 2003 г. Милeн Цвeткoв e cвaлeн oт eкрaн. Oт фeвруaри дo юли 2004 г. e вoдeщ нa ,,60 минути c Милeн Цвeткoв".
Cлeд тoвa вoди и нoвинитe в ,,Кaлeндaр". Прeз eceнтa нa 2005 г. cтaвa вoдeщ нa нoвo прeдaвaнe ,,Чacът нa Милeн Цвeткoв". Вoдeщ e и нa прeдaвaнeтo ,,Нищo личнo" пo Рaдиo Eкcпрec.
Прeз 2008 г. e вoдeщ нa чeтвъртия ceзoн нa Биг Брaдър. Oт 2009 г. oтнoвo ce зaвръщa в ,,Здрaвeй, Бългaрия", къдeтo зaeднo c Лoрa Крумoвa вoди cутрeшния блoк. Някoлкo мeceцa cлeд тoвa ,,Чacът нa Милeн Цвeткoв" пaдa oт eфир.
Прeз януaри 2010 г. Цвeткoв e ocвoбoдeн кaтo вoдeщ нa ,,Здрaвeй, Бългaрия" и нaпуcкa Нoвa тeлeвизия. Cъздaвa caйтa zаnасhаlо.соm. Някoлкo мeceцa пo-къcнo вoди cутрeшнoтo прeдaвaнe ,,Cъбуди ce c ЕBF" пo eднoимeннaтa тeлeвизия.
Зaвръщa ce в БНТ прeз eceнтa нa 2010 г. къдeтo вoди прeдaвaнeтo ,,Eкип 5", прoeкт зaвършил в нaчaлoтo нa 2011 г. Нa 21 мaрт 2011 г. ce зaвръщa в Нoвa тeлeвизия кaтo вoдeщ нa ,,Чacът нa Милeн Цвeткoв".
Oт 18 aвгуcт 2014 г. ,,Чacът нa Милeн Цвeткoв" ce мecти oт cлeдoбeдния пoяc къcнo вeчeртa - зaпoчвa в 23:45 ч., oт пoнeдeлник дo пeтък.
Нa 16 aвгуcт 2018 Нoвa oбявявa, чe прeдaвaнeтo e cвaлeнo oт eфир, a Милeн Цвeткoв нaпуcкa тeлeвизиятa. Прeз прoлeттa нa 2020 г. cтaнa вoдeщ в нoвoтo прeдaвaнe ,,Aлтeрнaтивaтa" пo ТВ1.
Милeн Цвeткoв e рaзвeдeн. Oт брaкa cи имa дъщeря, Кaлинa.
Нa 7 aвгуcт 2012 г. нa Милeн Цвeткoв му ce рaждa cин нa имe Бoян oт тoгaвaшнaтa му приятeлкa Ивeтa.

https://fakti.bg/bulgaria/466894-milen-cvetkov-zagina-v-jestoka-katastrofa-do-stolichen-mol-snimki
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 30 June 2020, 22:19:52
Напусна ни писателят Никола Инджов
(1935 - 2020)

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/020/Image_8505020_126.jpg)

Поет, белетрист, публицист, преводач от висока проба. Общественик и родолюбец. От онези, които се срещат рядко днес. Словото за него бе перо и меч. Смисъл и съдба.
Роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас, в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Този факт белязва цялото му творчество, пренесло носталгията на прокудените през годините от 1913-а до днес: ,,Родината в човека е по-необятна от родината в пространството! В пространството родината може да се загуби... Страшно е, но е още по-страшно, ако родината престане да съществува в човека, ако изчезне от него или ведно с него".
Работи като редактор и главен редактор на множество списания (,,Отечество", ,,Родолюбие", ,,Картинна галерия") и вестници (,,Литературен фронт", ,,Литературен вестник", ,,Камбана", ,,Тракия"), както и на отговорни длъжности в Радио София, БНТ, посолствата ни в Куба и Мексико, СБП и др.
Носител е на множество международни и национални литературни награди и почетни отличия.
Автор е на над 30 книги с поезия, проза, есеистика и публицистика, сред тях: стихосбирките ,,Предчувствие", ,,Дългосвет", ,,Всекидневен човек", ,,Лунна родина", ,,Странник", ,,Останали стихотворения", ,,Едни и същи думи" и др.; романите ,,Попътна повест", ,,Възречени от Манастър", ,,По следите на норвежеца", ,,Душа на друг човек"; есеистико-публицистичните книги ,,Всекидневно човечество", ,,Отдалече път и надалече", ,,Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов" (в съавторство с Димитър Костадинов), ,,Приписки към времето", ,,Българогласни. Българокръвни. Българоглави". Тракийски идеи, съдби и събития", книги за СССР, Армения, Куба, Америка и др.
В негов превод от испански, португалски, руски и сърбо-хърватски езици излизат стихове на Александър Прокофиев, Виктор Хара, Пабло Неруда, драмата ,,Фуенте овехуна" на Лопе де Вега, поезия на маите и ацтеките, поезия на убити латиноамерикански поети, латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия и др.
Като всеки истински писател Никола Инджов сля в едно слово и дело, поезия и живот. Не се отказа от идеите на своята младост до край. Съхрани до край верността си към отечеството, което знаем днес, и към онова отечество, по неговите думи, ,,останало извън пределите на държавата, но съхранено в пределите на днешни хора". Затова стихотворението си от 1966 г. той постави като мото към романа на носталгията си ,,Възречени от Манастър", излязъл в началото на 21-и век:

Пред мене няма никой вече,
отиде си и моят род.
Той бе възрасъл с праживот
и бе с праимена възречен.
Върху калековци и лели
земя отдавна се пласти
и аз ги спомням по черти,
които в мен са се прелели.
Лицето ми наполовина
е там, оттатък, и мълчи,
но в синовете ми личи
все още образ непреминал.
Прилитат по дъждовно време
човеци ангелски в света
и преродени от смъртта
обземат ми живота земен.
Кръвораздел се в мен разсейва
и аз съм неизменно друг:
на север – породен от юг,
на юг – преиначен от север.

Предвид извънредното положение, поклонението пред писателя, общественика и човека Никола Инджов ще извърши всеки сам в душата си.
Неговото последно желание е прахът му да бъде разпръснат над Бяло море.
Бог да го прости!
Мир на праха му!

Национален литературен музей
Title: Re: In Memoriam
Post by: FELDMARSCHALL on 30 June 2020, 23:27:51
Пропуснахме да отбележим, че вчера е починала Спаска Митрова.
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 01 July 2020, 05:32:03
Quote from: FELDMARSCHALL on 30 June 2020, 23:27:51Пропуснахме да отбележим, че вчера е починала Спаска Митрова.

Да, наистина  :sad:
В стария форум има специална тема, посветена на Спаска Митрова:

https://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=8519.0


Почина Спаска Митрова, която дълги години води битки за детето си

(https://m.netinfo.bg/media/images/43579/43579141/991-ratio-spaska-mitrova.jpg)

Спаска Митрова, която дълги години се бори, за да прибере детето си у дома, е починала снощи в Република Северна Македония.

Жената е боледувала от рак продължително време, но накрая е загубила битката с коварната болест. До последния си ден тя е живяла заедно с дъщеря си Сузана, която е на 14 години.

Митрова, която има и българско гражданство, дълги години води съдебни битки срещу бившия си съпруг както в Северна Македония, така и в Страсбург, за да вземе детето си при себе си.

Проблемът ѝ достигна и бе коментиран преди време и от министър-председателя на България Бойко Борисов.

"С дълбоко прискърбие научих за трагичната кончина на г-жа Спаска Митрова. Тя бе пример на любяща българска майка, която въпреки жестокия натиск не се отказа от себе си и своя род. Позволете ми от името на Министерство на външните работи на Република България и от свое име, да поднеса нашите най-искрени и дълбоки съболезнования на семейството и на близките на г-жа Митрова. Знам, че нищо не може да компенсира толкова ранната загуба на човешки живот, но Ви уверявам, че България ще продължи отдадено да защитава правата на гражданите с българско самосъзнание в Република Северна Македония", написа в профила си във фейсбук министърът на външните работи Екатерина Захариева.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pochina-spaska-mitrova-koiato-dylgi-godini-vodi-bitki-za-deteto-si-2231444
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 12 July 2020, 18:23:45
Почина поетесата Миряна Башева

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/477/Image_8802477_302.jpg)

На 73-годишна възраст почина поетесата Миряна Башева, пише в. "Сега". Тя беше известна като "Поетесата на космическата нежност". Десетки са песните по нейни стихове. Като журналист е работила в сп. "Отечество", вестниците "24 часа" и "Сега".

Миряна започва да пише стихове, когато е на 23–24 години, пише Уикипедия. Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Затова тя става търсен автор на текстове на песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма ,,Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм ,,Последни желания" (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Има включени стихове в антология с българска поезия излязла в САЩ – антологията ,,Глина и звезда – съвременни български поети" (1992), подготвена за печат от българския поет и преводач Георги Белев.

Поклонението е в сряда, 15 юли, от 11.30 в Ритуалната зала на Централни гробища.

https://bnr.bg/post/101308915/pochina-poetesata-mirana-basheva


Петър Чернев - Заклинание

https://www.youtube.com/watch?v=MOMLlsS-CM0
Title: Re: In Memoriam
Post by: Лина on 13 July 2020, 12:40:48
Почина милиардерът и щедър дарител Игнат Канев

(https://webnews.bg/uploads/images/09/7809/487809/768x432.jpg?_=1594582200)

На 93-годишна възраст в Торонто е починал известният филантроп и канадски милиардер от български произход Игнат Канев, съобщи БНР, позовавайки се на информация от семейството му.

Многобройни са дарителските жестове на Игнат Канев в сферата на образованието и здравеопазването. Неговото име носят "Канев център" на Русенския университет, за който дарява 2 милиона лева.

Миналия октомври Канев бе в Русе, където присъства на освещаването на ново отделение по хемодиализа в университетската болница в града. То бе изградено с негово дарение от половин милион лева, като до онзи момент филантропът бе дарил общо 2 млн. лева за русенската болница.

През 90-те години на ХХ век Игнат Канев изпраща огромно количество образователна и бизнес литература в Русенския университет "Ангел Кънчев" в подкрепа на новосъздадения факултет по Бизнес и мениджмънт.

Игнат Христов Канев е роден на 6 октомври 1926 г. в русенското село Горно Абланово. Той е четвъртото от седемте деца на Христо и Мита Къневи.

На 14-годишна възраст напуска България и се установява в Австрия, където търси препитание. През 1951 г. напуска Австрия и заминава за Канада, почти без средства, без да знае английски език и без да очаква, че там ще намери близки и приятели. Установява се в Торонто, където започва работа в строителния бизнес. Първоначално строи малки къщи за имигранти. Пет години по-късно, през 1956 г., основава в Торонто първата си строителна фирма и постепенно се превръща в един от най-крупните бизнесмени в строителния бизнес в Канада. Състоянието му се оценява на над 1 милиард долара.
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 13 July 2020, 13:40:18
Агента на ДС
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 13 July 2020, 18:10:30
Quote from: Шишман on 13 July 2020, 13:40:18Агента на ДС

Никъде не съм срещал информация Игнат Канев да е бил агент на ДС.
Title: Re: In Memoriam
Post by: Лина on 13 July 2020, 19:51:36
Какво да се очаква от човек, който ги "надушва" нещата, истините и новините :dont:

,,През тези тежки първи години (в чужбина) аз нямах нищо друго, освен моите мечти и надежди... Напуснах България като момче в търсене на възможности в други краища на света. С възрастта и разстоянието връзката с България стана по-силна. Живеейки извън България се чувствам като дърво без корен, като човек, разделен от своя дом и своя народ."

,,Стремя се да подпомагам младежите да реализират своя потенциал, да станат високообразовани специалисти и лидери – и още по-важно – да бъдат добри българи."

,,Сещам се за една приказка, която чух като дете в България: Трима селяни се събрали през един късен октомври, за да отпразнуват Димитровден (в Канада тогава отбелязваме Деня на благодарността). Обаче през тази година нямало много радост заради голяма суша. Преглъщайки бавно първата глътка, единият от селяните казал: ,,Годината беше ужасна, аз дори не изорах земята." Другият селянин кимнал в знак на съгласие и казал: ,,Аз изорах земята, но положението беше толкова лошо, че не я засях." Накрая третият селянин рекъл: ,,Вярно е, че годината беше лоша, но аз изорах, засях ги и ожънах, каквото се роди. Реколтата съвсем не беше богата, но с нея аз изхраних семейството си през зимата и ми остана достатъчно семе, за да засея през пролетта."
Тази стара българска приказка има дълбоко значение. Нейното послание за мен е, че с каквото и да се сблъскаме, не трябва да се предаваме. Трябва да бъдем решителни и верни на целите, които сме си поставили. Да поддържаме усилията и укрепваме контактите си, без да изневеряваме на идеите си.
Винаги трябва да засяваме и да се грижим за посевите, независимо от трудностите, с които се сблъскваме. Само тогава ще можем да жънем."

Аз обичам България. Винаги съм бил горд българин и винаги ще бъда свързан с моята Родина. Казват, че твоят дом е там, където е сърцето ти. Моето сърце завинаги е в България."

,,Политиците са като поповете, на тях им е дадена дарбата да говорят, да увличат хората, но никога не са богати. Поне в Канада е така. Ако са богати, няма да имат ищах да работят за държавата и народа."


,,Важно е да се помага на болници. От болници идваме и в болници си отиваме."
                                                     
                                                            Игнат Кънев
Title: Re: In Memoriam
Post by: Шишман on 13 July 2020, 21:34:44
Quote from: Hatshepsut on 13 July 2020, 18:10:30Никъде не съм срещал информация Игнат Канев да е бил агент на ДС.
Говореше се доста преди време.
Title: Re: In Memoriam
Post by: Hatshepsut on 15 July 2020, 17:56:09
Почина актьорът Васил Стойчев

(https://m.netinfo.bg/media/images/43712/43712354/991-ratio-vasil-stojchev.jpg)

На 84 години си отиде българският актьор Васил Стойчев.

Един от най-достойните и най-уважаваните наши актьори си е отишъл от този свят, малко преди да навърши 85 години, съобщиха от Съюза на артистите в България. ,,Аз си мисля, че великата сила на театъра и неговата вечност имат връзка с факта, че във всеки човек той е нещо вродено. Всеки обича театъра", припомнят от САБ думите на Стойчев.

Поклонението ще се състои на 18 юли, събота, в 11:00 ч. във фоайето на Народния театър.

Васил Стойчев е роден на 29 септември 1935 г. в Кюстендил в семейството на фотограф - ,,Фото Бански". Завършва Образцов икономически техникум в София, една година учи във ВИИ ,,Карл Маркс" и През 1954-1959 е студент във ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на професор Филип Филипов.

Заедно с колегите си Виолета Бахчеванова, Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов е разпределен в Драматичен театър ,,Адриана Будевска" Бургас.

През 1960/61 заедно със съпругата си Виолета Бахчеванова е назначен в Народния театър, където прекарва 50 години от творческата си кариера. Има изяви и на сцената на Театър 199. Стената на славата пред театъра пази спомена за Бахчеванова и Стойчев с отпечатъци, послание и шарж.

Играе и в Радиотеатъра в БНР и в телевизионния театър.

Васил Стойчев е носител на наградата ,,Икар" на Съюза на артистите в България ,,за изключителен творчески принос към българския театър" през 2013 г..

Поклон пред светлата му памет!

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-aktioryt-vasil-stojchev-2233354