Български Националистически Форум

Родово наследство => Археология => Topic started by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:26:27

Title: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:26:27
Тази информация е от 2007г.

Жирафи и носорози са живеели по земите ни


Life on Earth During the Miocene Epoch

В село Стамер, на десетина километра от Делчево, преди три дни е открит масов гроб на праисторически животни, който според учените от Природонаучния музей на Македония е отпреди 10 милиона години

Жирафи и носорози са живели по нашите земи. В село Стамер, на десетина километра от Делчево, преди три дни е открит масов гроб на праисторически животни, който според учените от Природонаучния музей на Македония е отпреди 10 милиона години.

Досега са открити фосили от жираф, носорог и елен, пише македонският вестник "Вест".

"Фосилите са намерени в естествено свлачище и те сами са се показали след последните дъждове. Преди три дни са ги намерили хора от село Стамер и веднага ни съобщиха. Наш екип и екип на Министерството на околната среда бяха на терена и донесоха тук част от вкаменелостите.

Потвърдено е, че това са зъб от носорог, череп на жираф и рог от фосилен елен. Очакваме там да намерим и останки от саблезъб тигър и други праисторически животни", обяснява Светозар Петковски, програмен директор на Природонаучния музей в Скопие.

Професор Ристо Гаревски, който е единственият палеонтолог, с когото работи музеят, казва, че тези фосили са отпреди 10 000 години от периода на горния миоцен. Той обяснява, че тогава почти на цялата територия на днешна Македония е имало големи езера.

"През този период става рязка климатична промяна и от тропически климатът става като в Северна Африка, с големи тревни площи, тоест савани. Тогава на територията на днешна Македония са живеели животни, които са предци на днешните животни в Северна Африка.

Предполага се, че гробницата е резултат на пожар, например от гръмотевици, които са подпалили тревата и животните, бягайки от пожара, отиват към езерото, където умират", казва Гаревски.

По думите му това е първата подобна масова гробница на праисторически животни, намерена в Източна Македония. Друга такава е открита през 1917 г. в Превалец, на 3,5 км от Велес. Природонаучният музей на Македония планира да започне през май изследвания на терена.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=1013127
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:35:20
Тази информация е от 2009г.



Учени от БАН откриха скелет на древен елен Учени от Националния природонаучен музей откриха целия скелет на древен елен, обитавал нашите земи преди приблизително 5,5 млн. години, предаде БГНЕС. Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След  разходка покрай малка рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района.

Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност. Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. Софийски сом - Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5-6 млн. години.

Вниманието на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно 2а извадени и пренесени в Националния природонаучен музей - БАН, но не са достатъчни за точно определяне. Екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успява да извади целия скелет.

Изваждането на костите от земните пластове се оказва доста трудно, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволило и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus. Следва детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5-7 млн. години.

http://dnes.dir.bg/
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:36:53
Търсят първия европеец в пещера "Козарника"

ВИДИН. Археолози влязоха за 14-ти път в пещерата Козарника край село Орешец, за да търсят следи от живота на първия европеец. Ръководител на екипа е ст.н.с. Николай Сираков от археологическия институт при БАН. Разкопките в пещерата, започнали през 1996 година, промениха мнението на учените, че първият европеец е дошъл от Северна Африка през Гибралтар. Оказва се, че следите на най-ранно обитание на човек в Европа, открити в Испания, Италия, Франция, Германия и Англия, са само на 600-700 хил. години. Намереният в Козарника човешки зъб, гравирана кост от едър бозайник и накити от черупки на охлюви са на цели 1,400,000 години, обявиха български и френски археолози.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=333580 (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=333580)


Хомо еректус тръгва от Балканите

Българинът Николай Сираков и французинът Жан Люк Гуадели сложиха край на големия научен спор кога и по какви пътища е станало разселването на прачовека - Хомо еректус, от Африка към Евразия. Шефът на праисторическата секция от Археологическия институт с музей при БАН и колегата му от Института по праистория в Бордо ръководят екипа за проучване на пещерата Козарника в Северозападна България, откъдето извадиха пред света доказателствата, че първите хора са стъпили първо на Балканите и едва след това са плъзнали към териториите на днешните Испания, Франция, Италия и останалите европейски страни.

,,Смяташе се, че представителите на Хомо eректус са тръгнали към нашия континент някъде преди около 700,000 години през Гибралтар или през Сицилия - обяснява Николай Сираков. - За третата възможност - да са се придвижили през Босфора и Дарданелите по-рано, нямаше ясни податки. И това е съвсем естествено - Балканите са най-слабо проучената част от материка. В Козарника ненадейно се натъкнахме на находки, които са на 1,200,000 - 1,400,000 г. Това изпреварва с няколкостотин хиляди години намереното в Южна Европа."

По откритото в Козарника сега се правят косвени изводи за прачовека и неговия начин на живот. Сечивата му са изработени от камък и кост, намерени са и останки от ловната му плячка (може да е бил и мършояд). Лесно е да се различи коя част от костния материал е останала след пируването на хиени или пещерни мечки и коя - след храненето на Хомо еректус. Просто във втория случай остават следи от грубо транжиране, от използването на примитивни каменни ножове.

Втората малка сензация с произход Козарника е, че намереното там промени представата за появата на абстрактното мислене и ранните форми на изкуство. Смяташе се, че това е станало преди 40,000 - 50,000 години по времето на Хомо сапиенс. Но екипът, ръководен от Николай Сираков и Жан Люк Гуадели, извади фрагмент от кост с 3-4 серии успоредни резки от много по-ранния Хомо еректус. Тези вдлъбнатинки със сигурност не са хаотични - дали с тях някой е броил убитите бизони или пък е искал да направи украса, вече е по-трудно да се каже.

Един от най-сигурните начини за датировка са животните ,,маркери", обяснява Жан Люк Гуадели. В случая това са архаична хиена, няколко вида пантери прапрадядото на коня, далечни роднини на козите и антилопите. От самия прачовек са намерени само няколко зъба и парченце от череп с големината на копче, но те са достатъчни, за да подсилят увереността, че става въпрос за Хомо еректус. Виж, за установяването на пола и възрастта не стигат.

Екипът археолози още не е стигнал дъното на пещерата, но в по-горните пластове също има любопитни находки. Някои от тях доказват, че Хомо сапиенс, чиито преки потомци сме всички днес, пак е потеглил към Европа през Балканите. Единствената причина, която ни спира да викнем: ,,Всички европейци са българи!", е простичкият факт, че етносите са се появили значително по-късно от разглеждания период.

http://www.temanews.com/
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:38:14
Балканите били портата на Европа


Разкопките в "Козарника" са достигнали до пласт отпреди 1.6 милиона години.
Работата е много трудна и бавна, но е напълно възможно да бъдат открити още находки

Българо-френска експедиция откри у нас най-старите жители на континента

След като дълги години се опитвахме да "влезем в Европа" и най-накрая успяхме сега се оказва, че не само сме били първите европейци, ами сме пуснали през нашите земи всички останали. Трудно е да живееш на кръстопът. Всички минават покрай теб, а накрая всички те забравят. Но доказателствата постепенно изплуват от миналото и група археолози вече доказаха, че Балканите са били първата врата към заселването на европейския континент.

Според откритията на френски и български учени от Асоциираната европейска лаборатория "B I N E K" първите европейци са живели точно по нашите земи. Данните от дългогодишните изследвания в пещерата "Козарника" край Белоградчик показват, че в България са най-старите следи от човешка дейност в Европа. Тези следи са на около 1.5 милиона години и са почти два пъти по-стари от смятаните доскоро за най-древни останки от испанската пещера Атапуерка. Откритията в "Козарника" променят напълно досегашните хипотези за появата и развитието на първите хора в Европа. Следите в нашата пещера говорят за по-ранен етап на развитието на човека и променят цялостните представи за човешката експанзия извън Африка.

У нас са най-старите следи от човешка символична изява

За откритията в "Козарника" и най-древното минало на човешкия вид ни разказа ст. н.с. Николай Сираков от НАИМ към БАН. Заедно с д-р Жан-Люк Гуадели (Университет Бордо 1) той е ръководител на проекта, който изучава пещерата. Сред най-древните находки там е конска кост с нарези, направени най-вероятно от хомо ергастер преди 1.5 милиона години. Смята се, че тези нарези са най-ранната символична изява в света, известна на науката досега. В земния пласт, в който е намерена костта, са открити и човешки останки – зъб, който най-вероятно е на хомо ергастер отпреди 1.4 до 1.5 милиона години. Разкопките продължават и нищо не изключва възможността да бъдат открити още по-древни находки. Засега пластът отпреди 1.6 милиона години е слабо разкрит. Археолозите работят изключително внимателно, за да не пропуснат следа от човешко присъствие в пещерата. Палеолитните разкопки отнемат доста повече време от тези на пластове от по-ново време. Най-древните човешки останки в пещерата говорят, че първите хора в Европа са били по-назад в развитието си отколкото се смяташе. Останките са отпреди олдувайската култура – по-дребни са и се намират само отломъци и ретуширани форми. В същата пещера са намерени и първите останки от съвременни хора в Европа, което говори, че хомо сапиенс е извървял същия път като своите предшественици и при навлизането в Европа се е отбил в пещерата "Козарника". Следите от неговото присъствие там са отпреди 40 000 години и също са по-стари от всички други следи в Европа.


Конска кост отпреди 1.5 милиона години, намерена в пещерата "Козарника".
Резките по костта са смятани за първата символична изява на хората в Европа.
Възможно е да са част от някакво отбелязване



Конско ребро с нарези – календар или друг вид броене на първите съвременни хора в Европа отпреди 40 000 години.
И тази находка е намерена в пещерата "Козарника"

Сензационните открития остават в сянка

Въпреки огромните успехи в тази историческа сфера палеолитната археология все още остава някак си в сянка у нас. За нея почти не се говори и никой не обръща особено внимание на древните кости, които тя вади от нашите пещери. Те, разбира се, не са толкова лъскави като тракийските златни маски, но носят също толкова, а даже и много повече информация не само за българската, а за световната наука. Причината тези открития да стават ясни чак сега, е, че изследването на палеолита в България започва сравнително късно. За разлика от страни като Франция, където историята на човешкия вид се изучава от почти два века, у нас този толкова ранен и труден за изследване период предизвика интерес чак през последните години. И сега в България има само 4-ма специалисти, които се занимават с палеолит, а останките дават надежди да се смята, че "Козарника" и други български пещери могат да се превърнат в следващия "Кроманьон". Палеолитни находки има не само в пещерата край Белоградчик. По същия проект се водят разкопки и в известната на туристите пещера "Темната дупка". Има и интересни находки на открито в Родопите, които доказват, че хората от палеолита са умеели да живеят и в планински условия – на височина 1600 метра. Ст.н.с. Свобода Сиракова пък е открила у нас най-голямата в Европа работилница за върхове на копия.

Досегашните теории:

Преди да бъдат разучени по-подробно палеолитните останки в България, учените нямаха друг избор освен да подкрепят хипотезите, че входът към Европа е бил Гибралтарския проток или че първите хора са минали през предполагаемата суша между Италия и Северна Африка. Макар че така пътят им значително се удължава и макар че маршрутът през Балканите изглежда доста по-логичен, в науката липсата на доказателства води до там, една теория въобще да не бъде разглеждана. А у нас доказателства доскоро наистина нямаше. Благодарение на екипа на Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели обаче балканската хипотеза се разглежда сериозно в научния обмен през последните 7 години. Това, което се знае със сигурност за първите хора, е, че са били в Африка преди около 2.5 милиона години. Става въпрос за човешки общности, които са разполагали с лагери, артефакти и оръжие. По още неизяснени причини те започват да напускат Африка и да поемат на изток към райони с приблизително същите тропични климатични условия. Европейското заселване става доста по-късно поради по-студения климат и в началото хората заселват само южна Европа. От животинските останки от този период може да се съди, че по това време Балканите са имали същия климат като Северна Африка. У нас са намерени следи от лъвове, хиени и дори хистрикс – африканското бодливо свинче. Най-старите досега европейски следи от човек са в пещерата Атапуерка в Испания и в Исерния ла Пинета в централна Италия. Те обаче са от преди около 800 000 години и са от по-развита култура, отколкото намерените в "Козарника". Името на човешкия вид, който пръв населява Европа, най-вероятно е хомо ергастер – работливият човек.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/1-5-1 (http://www.pamettanabulgarite.com/page/1-5-1)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:39:16
Тази информация е от 2007 г.

Най-късният хоминоид в Европа е открит на българска територия


Открита е важна за палеонтологията и палеоантропологията находка - зъб от изкопаем човекоподобен

В продължение на десет години екип, организиран от Националния природонаучен музей при БАН извършва проучвания на фауната и природната обстановка в България от времето на късния миоцен (10.7 - 5.3 млн. год.).

В резултат на това бе открита важна за палеонтологията и палеоантропологията находка - зъб от изкопаем човекоподобен примат (хоминоид), съобщи за БТА ст. н. с. Николай Спасов, ръководител на отдел "Фосилни и рецентни бозайници" към Националния природонаучен музей при БАН.

Зъбът е определен от д-р Николай Спасов (НПМ-БАН) и д-р Дени Жераадс (Лаб. по еволюция на човека, Париж), работещи по съвместен проект, финансиран от БАН и CNRS-Франция.

Намерен е при проучвания на колекция от фосили, събрана от П. Попдимитров и А. Димитрова, с цел създаване на палеонтологически музей в Чирпан. Находката произлиза от континенталните неогенски наслаги в басейна на р. Марица.

Съпътстващата изкопаема фауна - антилопи, хоботни, хипариони, носорози и др., дава основание да се приеме среднотуролийска възраст за тази находка, най-вероятно - около 7 млн. год.

Геолого-стратиграфските проучвания на находището, проведени с проф. Цанко Цанков дават основание да се смята, че в него няма повече от едно геоложко ниво и че фауната е хомогенна по възраст.

Намерената находка е на най-късния хоминоид в Европа. Това откритие дава нови аргументи в полза на развиваната напоследък хипотеза, според която преките предшественици на хоминидите (представителите на човешкото семейство) нямат африкански произход, а са се зародили в югоизточна Европа.

Гонени от засушаването в късния миоцен, те са мигрирали в Африка, където преди по-малко от 7 млн. год. са дали началото на първите хоминиди.

https://science.actualno.com/news_136139.html (https://science.actualno.com/news_136139.html)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:39:49
Какви тайни крие "Козарника"



Една от най-интересните за археолозите пещери в региона- пещера "Козарника", продължава да е обект на проучвания вече 16 поредна година. Археологическите проучвания започват в края на 90-те години на XX в. Още при първите разкопки става ясно, че находките са сензационни- откриват се следи от човешко присъствие отпреди 1,4 милиона години. Находките в пещерата са най-ранните следи от човешко присъствие в Европа и показват, че заселването на европейския континент започва вероятно на Балканите.

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. С доц. д-р Николай Сираков се срещнахме в работна обстановка - на обекта.

"Всяка година се провеждат теренни проучвания, в които участват и студенти от българска и френска страна. Това е много интересен обект със световно значение. Тук откриваме следи в най-долните пластове, които са датирани между 1,4- 1,6 милиона години. Това са следите от първите човешки същества, които заселват Европа, идвайки от Африка. На други места в Европа няма толкова ранни обекти. Проучването ни дава възможност да научим подробности за техните лагери, за които са ползвали пещерите. Живели са в тях, защото все още не са знаели да строят жилища. Находките ни са основно два вида: останки на кости от тяхната плячка- от лов, а понякога са хапвали и мърша при неуспех, както и кремъчни останки от техните сечива. Това е епоха, в която няма все още керамика, монети, статуетки или писменост, говорим за първобитния човек. Научаваме за организацията на първите наченки на социална организация в групите. Изследваме останките от ловната им плячка - хиени, лъвове, пантери, антилопи и коне, което говори за климат като в Северна Африка"- разказа археологът.

Най-дълбокият сондаж, на който се проучва, е 9,5 м. и там се намират най-ранните пластове. В момента са разкопават пластовете от късен палеолит. Намерени са останки от лагер на Homo sapiens, т.е хора, които са като нас от преди 19 000 години, или 18 000 години преди траките. Както на другите археологически обекти, така и тук, обаче, не липсват посегателства от иманяри, които направили преди години дълбок ров във вътрешността на пещерата: Когато дойдохме през 2004 г. намерихме един изкоп, направен от иманяри. Ние се възползвахме и оформихме изкопа като сондаж, така че и оттам събрахме данни. Сега също взлизат без позволение. През есента и пролетта са влизали пещерняци и са правили опит да разчистят проход в една пукнатина. През последните години се повишава интересът към костните останки от пещерни мечки и други обитатели на пещерите от онова време. На това много трудно се противодейства"- допълни доц. Сираков.

Според Жан-Люк Гуадели - ръководителят на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания, България е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек: Почти 30 години си сътрудничим, работихме заедно и на друг обект- "Тъмната дупка" в района на Карлуково. Тук на това място имахме щастието да намерим останки от човек от ранния плейстоцен /б.р. преди около 1.8 мил.год./, които са едни от първите в Европа. Тук проследихме не само появата на първите хора, но и еволюцията им. Наблюдавахме и миграцията на различните животински видове. Датирахме сравнително прецизно плюс- минус 50 000 години, главно на базата на фауната. В сътрудничество с Института по физика в Бордо се опитваме с физични методи да установим още по-точно периодите от време."

И двамата археолози са категорични, че съвместното сътрудничество между България и Франция в тази област ще продължи. Експедицията ще остане в "Козарника" до края на месец юли. След като проучванията приключат, от общинското ръководство на община Димово, на чийто терен се намира пещерата, са решили да разработят проект за туристическа атракция. За това потвърди и кметът на село Гара Орешец Костадин Филипов.

http://bnr.bg/vidin/post/100305205/kakvi-taini-krie-kozarnika
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:40:20
Показват зъби на праисторически слон във Варна

Безценната находка е на възраст 18,5 млн. години и е първа не само за България, но и за Европа


Зъби от праисторически слон, намерени при разкопки край Силистра и Старо Оряхово, показа днес уредникът на Варненския природонаучен музей.

Безценната находка е на възраст 18,5 млн. години, съобщават варненски медии.

Разкопките продължиха и тази година, откривайки нови остатъци от челюстите на вида, който според учените досега не е изследван.

Сред уникалните находки са трите зъба от лявата и дясна половина на долната челюст на Deinotherium giganteum.

Зъби от този вид се откриват за първи не само в България, но и в Европа.

В България, в Хасковско, през 1963 г. е открит и добре запазен скелет на Deinotherium giganteum.

Природонаучният музей във Варна притежава малка, но доста ценна палеонтологична колекция от хоботни бозайници.

Издирването и събирането на образци започва още със създаването на музея през 1960 г.

По-голямата част от фосилите са от Североизточна България, главно от района на село Старо Оряхово и град Силистра.

Зъбите от мамути са открити при дрегирането на коритото на река Дунав при силистренското село Ветрен.

Едва през последните години, обаче, се изследва целенасочено находището в село Старо Оряхово.

Повечето от находките са случайни, а не резултат от системни разкопки, като възрастта им може да бъде определена в широки граници - Среден миоцен до Плейстоцен.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/zybi-na-praistoricheski-slon-vyv-varna-4199431
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:41:09
Българска находка на зъбен фосил променя теорията за произхода на човека


Прародината на човечеството може да се окаже, че е древна България. Открит край Чирпан зъб на на изкопаема човекоподобна маймуна хоминоид е на път да направи истинска сензация в световната наука.

Изследвайки тази находка учени от университета в Тюбинген са на мнение, че голяма част от ранното развитие на човека вероятно не е протекло в Африка, както се смяташе досега, а в Южна Европа и то на Балканите. От Националния природонаучен музей смятат, че находката е принадлежала на един от предшествениците на човека и доказва, че еволюцията е започнала от Балканите и се е развивала в древните земи на България.


Ценният зъб е на 7 млн. години и е открит от eкип, ръководен от ст.н.с. д-р Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН включва палеонтолози от музея, от Националиния център за научни изследвания - Франция, както и геолози от Югозападния университет - Благоевград.
Той е малък, но е толкова ценен за палеонтологията, че ученият все още го крие, докато завърши изследванията си.
На Балканите са известни в Турция и Северна Гърция някои находки.
Те са също на отделни зъби или фрагменти на черепа. Странното е, че все още няма цял скелет, което е важно за да се разбере, как точно да се придвижвали.

Ценното на българският зъб е, че е с около 1-2 млн. г. по млад от находките в Гърция и Турция.
В това отношение запълва времето между тези балкански находки и африканските находки на хоминидите, тоест представителите на човешкото семейство.
Досега официално се смяташе, че предците на човека са живели в Африка. Останките от примати, открити в Гърция и Турция преди години обаче се оказват по-стари от африканските.

Сега откритието на Николай Спасов може да потвърди една от новите теории в палеонтологията - еволюцията на човека започва на Балканите.
Хипотезата не е нова, на около 10 години. Един от аргументите против нея беше, че има голяма дистанция на времето между балканските и африканските находки. Но ето, че тук на Балканите е имало човекоподобни маймуни, които биха могли да са предтеча на човешкото семейство.
"Този зъб би трябвало да е към един нов вид, но това е само един зъб при това изтрит и не е лесно да се опише по тези останки. Надявам се лятото при разкопките да намерим и други останки", обяснява Спасов.

Находката от Чирпан може да промени теорията за произхода на човека.
Учените обаче сами финансират изследванията, тъй като държавата им отказва пари. А от скоро трябва да се борят и с иманярите, които са се ориентирали към праисторическите находки.
По това време климатичните промени в Европа са направили живота на човекоподобните маймуни много труден и те са измрели или са мигрирали, защото не са можели вече да поддържат своята диета от плодове.
Оказва се обаче, че някои от тях са останали на Балканите още много дълго време и са се адаптирали към новия климат. Анализ на зъба показва, че животното се е хранело с треви, семена и ядки – диета, много близка до тази на човешките предци от Африка, като австралопитека Люси, които са живели много по-късно – преди 4 милиона години.


Това кара германски и български учени да смятат, че част от еволюционният процес, довел до появата на хората, е протекъл в Европа и Азия. Преди 7 милиона години климатът и природата по българските земи много са приличали на сегашната африканска савана. Палеонтолозите откриват следи от следи от праисторически човеци, но учените са категорични, че тъкмо по българските земи са живели първите хора на континента.

Изкопаемата фауна, както поясни ръководителят на експедицията - включва носорози, слонове, жирафи, саблезъби тигри,мастодонти, антилопи, трипръсти коне хапариони и се очаква да бъдат намерени останки от изкопаеми хоминоиди, което ще бъде от голямо значение за световната палеонтология и палеоантропологията.

След зъба от Чирпанско не са намирани останки от подобни животни у нас и то вероятно е било изместено от друг вид маймуни, нямащи нищо общо с нашата еволюция. Остават и много нерешени въпроси за това как е изглеждало българското човекоподобно. Ако палеонтолозите намерят бедрена кост например, това ще им подскаже по какъв начин се е движело животното. Проучванията в района на Азмака ще продължат и както българските, така и германските учени се надяват, че те ще запълнят още бели петна в ранната история на нашия вид.

Новите генетични изследвания показват, че в нея е имало и смесване на различни видове.
Оказва се, че част от ДНК-то на европейците не е от Хомо Сапиенс, а от неговия братовчед – неандерталеца, който е живял на Стария континент стотици хиляди години преди идването на нашите директни прародители.

Когато пристигат в Европа, те се смесват с неандерталците, които всъщност не са били много по-различни от тях и са били почти толкова умни. Смята се, че европейците са придобили своя имунитет към болестите на Стария континент и своята издръжливост на студ точно от неандерталците, които много преди тях се били приспособили към живота в Ледниковата епоха. Сред предците на човека има и други видове, които палеонтолозите тепърва предстои да изследват и откриват.

http://www.burgasnovinite.bg/Fosil-ot-zab-proizhod-na-choveka.html (http://www.burgasnovinite.bg/Fosil-ot-zab-proizhod-na-choveka.html)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:42:02
Тази информация е от 2014г.

Работилница за бижута откриха в пещeрата "Козарника"


И тази година археолози проучват пещерата "Козарника" до село Гара Орешец. От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.
 
"Тук са открити фрагментирани кости на неандерталци. Става дума за първите хора в Европа- над 1,4 до 1,5 млн. години най-вероятно. По метода "палеомагнетизъм" констатирахме предишни промени в магнитното поле на земята. През десетки или няколкостотин хиляди години се сменят полюсите, и в пробите това се установява, а по това датираме и възрастта на нашия обект"- обясни доц. Николай Сираков.

Учените разкриха, че древните хора, които са обитавали пещерата са били суетни- правили са си бижута. За това говори находката, на която се натъкнали археолозите- останки от работилница за бижута:

"Откриваме черупки от малки охлювчета с размер окол 5-6 мм. или малко по-големи. Те са фосилни, били са използвани за  изработка на украшения- огърлици, гривнички, амулети. Тази работилница е една от най-ранните в Европа и е на най-ранните представители на модерния човек. Тези украшения са служили и за самоидентификация, а това са наченките на етно-лингвистичните общности на етносите. Тези охлювчета са ги събирали от място близо до Лом, в льосовете. Има следи от шнурчето, което е свързвало черупките в бижуто, най-вероятно огърлица. Датирана е на около 38 000 години, подобни дати има само на една пещера на границата между Турция и Сирия."


В "Козарника" са открити фосилизирани човешки останки, останки от охлюви, но има и от древните предци на по-едри животни като коне, елени и говеда, които са били плячка на древните ловци. Находките са от над 140 вида животни, има и доказателства за огнища, където са приготвяли храната си, и от работилници, където са правели оръжията си, каза още доц. Николай Сираков:

"Пещерата е била обитавана от ловци, които са носели парчета от плячката си. Убивали са коне, диви говеда, елени. В момента се разкрива кост от елен, затисната от варовиков блок, паднал от тавана. Има и по-дребни животни, подобни на антилопа, и много хищници- пещерни хиени, лъвове, вълци, лисици. Намираме и риби, уловени в Дунава, упражнявали са и риболов. Древните хора са похапвали и охлюви, жаби, костенурки и змии. Останките са от над 90 вида едри животни, с по-дребните са около 140 вида. Разкрихме 3 вида огнища- за отопление, за приготвяне на храна, за работилница, където са изработвали сечивата и оръжията си."

Поредната интересна находка в "Козарника" е открита преди време непосредствено пред входа на пещерата- останки на мъж от 16 век, прободен със стрела. Кога за последно е била обитавана пещерата археолозите не могат да кажат, тъй като за известно време мястото е било противоатомно убежище, и е отнет повече от метър от последния слой. Последва използване на пещерата за гъбарник, като отново е унищожен още метър полезен слой с останки, допълни археологът.
Находките показват, че са настъпвали периодично големи катаклизми, затова промените които се случват в климата като засушавания или поройни дъждове, предизвикващи наводнения, са нещо напълно нормално. И в онези времена животните са мигрирали заради катаклизмите, а след тях и групи от човешки общности.
Експедицията  ще бъде на обекта до 15 август.

http://bnr.bg/vidin/post/100444126
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:42:38
Пещерата Козарника - странно представяне

Уникална находка, открита в Белоградчик, преобръща световната история. Според последната сензационна теория, находката, открита в пещерата Козарника в околностите на Белоградчик, разбунва научните среди сред историци и археолози, разкрива новината svetovnizagadki.com.

Преди да бъде проучена пещерата, се е смятало, че праисторическите европейци са преминали от Африка към Европа чрез протока Гибралтар. Тази теория е подкрепена от находки, открити в Испания и Турция, които датират между 400 000 и 800 000 години. За разлика от тях, френски учени са попаднали на следи от човешки живот в пещерата Козарника, които могат да бъдат датирани от 1,6 до 1,4 млн. години, съобщи Стандарт нюз.

Находката в пещерата край Белоградчик е била открита напълно случайно. За пръв път за нея се съобщава през далечната 1933 г. от археолога Рафаил Попов, който прави пълни описания на откритията си, според които в Козарника са живели хора от каменната ера.

60 години по-късно, през 1996 г., научна експедиция, начело на която е ст.н.с. Николай Сираков от Археологическия институт към БАН, и Жан-Люк Гуадели, френски учен от Института по геология и праистория на кватернера от Бордо, които започват да изучават следите от палеонтологията и геологията на Козарника.

Уникалната находка, която преобръща световната история, всъщност представлява зъб на древен представител на семейството Homo, по всяка вероятност Homo Erectus, както и животински кости, по които са направени множество резки. Те са умишлено, а не случайно направени, категорични са специалистите.

И така, българо-френската археологическа експедиция започва да проучва отделните фази на късния палеолит. Учените разкриват, че в Козарника са открити 18 културни пласта и 16 геологически хоризонта. Сред тях най-важни са най-долните пластове, тъй като те датира отпреди повече от 35 хилядолетия. Откритите следи от живот в пещерата променят световната теория за настъпването на хората от Африка към Европа.

Разкопките в региона на Белоградчик продължават. Учените са попаднали още на скелети на отдавна изчезнали древни животни, като пантери, лъвове, пещерни хиени. Открити са още и множество сечива, изработени от кости и кремък.

https://www.youtube.com/watch?v=pKVvSNniklk
Пещерата Козарника - странно представяне

http://novinarche.eu/?p=15688
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:43:11
Откриха праисторически кит край Варна


Варна. Намерен е праисторически кит живял около преди 15 до 10 милиона години през периода миоцен. Ценната находка е открита още преди около месец и половина по сигнал на граждани в труднодостъпна местност, на морския бряг под спирка ,,Почивка", но се пази в тайна досега от съображения за сигурност.

Въпреки трудните метеорологични условия и терен по-голяма част от останките са събрани и се намират в Природонаучния музей – Варна, където са подложени на обработка и консервация. Предстои изваждането на останалите отпечатъци и прецизен оглед на морското дъно.

За съжаление морският прибой е унищожил част от фосилите. Липсата на череп не позволява определянето на кита до видово ниво, но със сигурност може да се каже, че той принадлежи към род Cetotherium. По предварителна оценка дължината на намерения кит е около 2,5 метра. Китовете от този род са тежали по един тон.

Хранели са се с планктон, който филтрирали от морска вода. Спадат към групата на т. нар. баленови (беззъби) китове.

В музея има отделни прешлени и ребра от китове, откривани през годините в района на Варна. В палеонтологичната колекция се пазят и изключително ценни образци от праисторически сухоземни животни, населявали района на Североизточна България: праисторически слонове, носорози, костенурки и др. Най-ценни са откритите 3 зъба от праисторическия слон Protanancus, която е единствената подобна находка в Европа и запазената долна челюст на друг слон Deinotherium giganteum.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/otkriha_praistoricheski_kit_kray_varna-273109.html
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:43:38
Зъби от мамут и рог на тур изпраща русенският музей за анализ в София


Зъб от мамут

Дейността по търсенето и откриването на фосили от Регионален исторически музей – Русе е с дългогодишни традиции. Активната събирателска дейност е подновена през 2016 г. Извършва се със съдействието на Дунавски драгажен флот, чиито машини изваждат пренасяни от водното течение различни материали, сред които и вкаменелости.

Днес находки на фосили, намерени около бреговете в русенския участък на река Дунав, ще бъдат занесени в София за изготвянето на научни анализи. Сред откритията има няколко добре запазени зъба от мамут, рог от тур (едър чифтокопитен бозайник, изчезнал преди много години, населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия Изток), част от запазена долна челюст на носорог, частично рогово образувание на елен, два прешлена, за които тепърва ще се установява дали са принадлежали на носорог или на мамут. Намерени са и няколко екземпляра от миди на над 60 млн. години от периода креда – Кредно море.

На изследване ще бъдат подложени само добре запазените находки или фрагменти от тях. Научните анализи ще бъдат извършени от специалисти от Националния природонаучен музей. Те ще дадат повече информация за вида на фосилите и периода от време, към което могат да бъдат отнесени. Експерти от Румъния и Гърция пък ще извършат научните изследвания на два фосилизирани фрагмента от  дървета.

Събирателската дейност на Отдел ,,Природа" към русенския музей ще продължи и през настоящата година. Целта е да бъде попълнена богатата палеонтологична сбирка на първооснователя на русенския отдел ,,Природа" Михаил Халваджиев.

Михаил Халваджиев посвещава научната си кариера в събиране и изследване на останки от фосилни бозайници. В периода 1950-1965 г., поради засилено строителство и търсене на нови кариери за пясък и чакъл, става възможно на много места в Русенско да се открият останки от фосилни бозайници, някои от които се оказват неизвестни досега в европейската литература.

От направените досега проучвания в Русенско са открити останки от 18 вида фосилни бозайници. Това са видове, които се срещат в седиментите на плиоцена и плейстоцена - хоботни бозайници от три семейства, обитавали земите ни преди няколко милиона години - мастодонти, мамути, носорози.

Палеонтоложките материали са събирани в продължение на 12 години, успоредно с разработване на пясъчните кариери. Това дава възможност да се установи точното място, откъдето произхожда фауната в русенския край.

Русенският музей притежава една от най-пълните колекции от фосилни хоботни. В България са известни поне 14 вида хоботни бозайници, а във фондовете на отдел "Природа" се съхраняват останки от 9 вида. Най-ценна е долната челюст (mandibula) от Mammuthus rumanus , която е единствената в света най-цялостно запазена част от представителя на най-ранните мамути.

В Екомузей с Аквариум може да бъде видяна възстановка на вида космат мамут (Mammuthus primigenius), представена като макет в реални размери.


Космат мамут (Mammuthus primigenius)

http://www.desant.net/show-news/38190 (http://www.desant.net/show-news/38190)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:44:34
Древните хора са се разделили от шимпанзетата на Балканите, а не в Африка


Представителите на вида Graecopithecus freybergi в представите на художника Велизар Симеоновски

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_83250.html?preview=ok (https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_83250.html?preview=ok)

Нашите древни предци може да не са се отделили от шимпанзетата в саваните на Източна Африка, а в Европа. Доказателства за това сензационно твърдение са в две изследвания, публикувани в PLoS ONE.

Проучването, чийто изводи преобръщат досегашните възгледи за историята на човека, е на международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към Университета в Тюбинген и от проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Учените анализират вкаменелости, открити в България и Гърция, с помощта на най-съвременните методи и стигнат до заключението, че те принадлежат към предшественици на хората.

Зъбът, намерен в Азмака, България

Екипът анализира два известни образеца на изкопаемия хоминид Graecopithecus freybergi - долна челюст от Гърция и един горен предкътник от България. С помощта на компютърна томография учените визуализират вътрешните структури на фосилите, обяснява сайтът на Университета на Торонто.

Морфологията на зъба показва, че шимпанзетата и хората вече са били разделени в Европа преди около 7,2 милиона години.


Горен предкътник на Graecopithecus от Азмака (Чирпанско) на 7240000 години
Източник: Wolfgang Gerber, University of Tübingen

"Човекоподобните маймуни обикновено имат два или три отделни и различаващи корени, а корените на Graecopithecus са събрани и частично слети - особеност, която е характерна за съвременните хора, ранните хора и няколко прачовека, включително Ardipithecus и Australopithecus", обяснява проф. Мадлен Бьоме, който е ръководител на изследването, публикувано в PLoS ONE. Това показва, че нашата линия вече се е отклонила от тази на шимпанзетата преди стотици хиляди години, много преди предполагаемото досега отделяне станало в Африка, според авторката.

Долната челюст, наречена "Ел Греко" от учените, има допълнителни стоматологични особености, които показват, че видът Graecopithecus freybergi може да е предшественик на човека. "Бяхме изненадани от резултатите си, тъй като предшествениците на хората се знаеше, че са обитавали само  Субсахарска Африка", заяви Йохен Фус (Jochen Fuss), докторант в Тюбинген, който провежда тази част от изследването.

Освен това, Graecopithecus е с няколкостотин хиляди години по-древен от най-старите предполагаеми досега предшественици на човека от Африка, като Sahelanthropus от Чад, който е на 6-7 милиона години. Изследователският екип определя възрастта на фосилите на Graecopithecus от Гърция и България на базата на седиментни последователности на 7.24 и 7.175 милиона години съответно. "Това е в началото на Месиния (геоложки етап - Messinian), времето, което завършва с пълното пресушаване на Средиземно море", пояснява Бьоме.


Челюст на Graecopithecus freybergi

Промените в околната среда като движеща сила за разделянето на линиите на шимпанзетата и хоминините*

Историята на нашия вид и маймуните като цяло, е сложна и противоречива. Днес има около 23 вида съвременни маймуни, разпространени в Централна Африка и Югоизточна Азия. Но ако древни породи маймуни са открити и в други части на Стария свят, историята на шимпанзетата и хората здраво е вкоренена в Африка.

Но проучването на международния екип, ръководен от проф. Мадлен Бьоме и от проф. Николай Спасов, поставя под въпрос детайлите на този разказ.

Това историческо разделяне може да е станало в източното Средиземноморие, вместо в ставаните на Източна Африка. Това би означавало, че последният общ прародител между хората и шимпанзетата е живял на Балканите до разделянето и двата вида намират своя път обратно в Централна и Източна Африка.

Това вероятно ще бъде изключително оспорвано твърдение, не на последно място защото усложнява нещата донякъде. Традиционно се смяташе, че хората и шимпанзетата тръгнали по собствен път когато се появяват откритите савани в Източна Африка и новите прачовешки видове еволюират, докато най-накрая се появяваме ние.

Във втората статия, публикувана в PLoS ONE, учените обясняват, че едни и същи фактори са задвижили еволюцията на човека и това наистина може да е станало в новосформираната савана в Източна Европа по времето, когато в нея е бродил Graecopithecus.

"Зараждащата се пустиня в Северна Африка преди повече от седем милиона години и разпространението на савани в Южна Европа може да играе централна роля в разделянето на родословните линии на човека и шимпанзето", заяви Бьоме.

Вероятно тези революционни открития ще повдигнат интересна дискусия за това, което често си мислим, че е непоклатим факт.


*Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:45:47
Откриха първия в света скелет на мастодонт - в Македония


Две изненадващи открития - намирането на грекопитека, близо до Атина, Гърция, а по-късно през 2017 г., на зъб от същия този предчовек край Чирпан, България, породиха една неочаквана хипотезата. За възникването на предшественика на човека в земите между Югоизточна Европа и Предна Азия.

Ръководителят на международния екип от учени по изследване на грекопитека, проф. Николай Спасов, е решен да намери още по-безспорни доказателства за съществуването на предчовека на Балканите. Мястото на неговите очаквания са край с. Долни Дисан, в района на гр. Неготино по р. Вардар в Македония. Където има богато палеонтологично находище на животни от епохата на миоцена. Последните проучвания са показали, че възрастта на останките предполага намирането на кости от предчовека грекопитек, живял преди малко повече от 7 млн. години. Проф. Спасов иска да стигне и по-далеч - да докаже, че възникването на човека е именно в областта между Балканите и Иран, исторически земи на древни култури. И където, както личи от разкопките, навремето са бродили тропически животни.

В края на миналата година българо-македонска палеонтологична експедиция, ръководена от Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей в София, тръгва за находището край Неготино, Македония. Намерението на изследователите е да открият там части от скелета на предчовека, които не само да потвърдят и за най-големите скептици неговото съществуване, но и да свидетелстват как точно е изглеждал. Откритите находки са обнадеждаващи, но учените ги пазят в тайна, докато не приключат изследванията и не бъдат публикувани в реномирано научно списание.

Не скриха обаче за откриването на първия почти цялостен скелет на мастодонт в света! Досега са били намирани единствено отделни бивни, зъби и други малки частички от скелета на този вид. Българските палеонтолози от Националния природонаучен музей в София, съвместно с македонските си колеги от Природонаучния музей в Скопие успяват да изкарат половината от скелета на древното животно. Тази първа част от експедицията е спонсорирана от Българска академия на науките. В началото на 2018 г. предстои втората част от експедицията, която Министерството на културата в Република Македония има намерение да финансира. Задачата ѝ е да изнесе от палеонтологичното находище втората половина от скелета на мастодонта. Проучването на почти цялостния скелет ще даде нови насоки и попълни празноти в проучването на този древен вид и света, в който е живял.

Българските учени работят с македонските си колеги от години и освен останките от древните хоботни - мастодонтите, са попаднали на фосили от жирафи, носорози, антилопи, хиени. "Това са останки от същата тази фауна, която много прилича на днешната африканска. Съществувала е преди малко повече от 7 млн. години на Балканите, когато климатът тук е бил много близък до този в днешната савана на Африка" казва Николай Спасов. " И според една от хипотезите, корените на днешната саванна африканска фауна трябва да се търсят в този биом, съществувал тогава между Балканите и предна Азия".

"Такава една съвместна палеонтологическа експедиция между България и Македония е първа по рода си. И считам това за един голям успех в сближаването между България и Македония в областта на науката и културата", заключава професорът.



Съвместните научни изследвания между нас и съседните ни страни, свързани с хипотезата, че първият предчовек идва от Балканите и Предна Азия, могат да насърчат общите действия и сближаването между страните на Югоизточна Европа. Процес, иницииран вече от България. Събитието е изключително актуално в светлината на темата за членството на Западните Балкани в Европейския съюз.

https://news.bg/entertainment/otkriha-parviya-v-sveta-skelet-na-mastodont-v-makedoniya.html
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 21:46:16
Европа зачената в пещерата Козарника - статия на проф.Пламен Павлов


В нашия модерен, забързан и понякога истеричен свят всеки има потребност от малко спокойствие, мигове и места за размисъл. Съвременното човечество не спира да търси кътчета от ,,изгубения Рай", ако перифразираме един велик британски поет – Милтън. Всяка страна притежава такива ,,оазиси", но една от най-щедро надарените с подобни безценни богатства е нашата Родина с нейната природа и хилядолетна култура...

За стотиците хиляди гости от целия свят нерядко България е откритие! Самите ние все повече усещаме потребността да преоткриваме своята страна, нейното невероятно излъчване и многопластово историческо наследство. Това ни провокира да започнем едно своеобразно пътешествие във времето и пространството, в света на хората и на идеите...

Направете го с вестник ,,Труд" и новата ни поредица от материали ,,Мистериите на българските земи", водена специално за нас от видния български историк професор Пламен Павлов.

В началото на ХХI в. злободневната политическа полемика "роди" понятията "Стара" (Западна) и "Нова (Източна)" Европа. От гледна точна на съвременните разбирания подобно деление може и да има някакъв смисъл, но исторически то е дълбоко невярно – истина, в която ще се убедим, проследявайки развитието и пътя на човешката цивилизация. И то от времена, за които дори и квалификации от рода на ,,прастари", ,,прадревни" и т.н. не са достатъчно силни.

Още от XIX в. господства схващането, че древният ,,прачовек" се е появил в Европа, идвайки от Северна Африка през Гибралтар, Испания и Южна Франция. В края на ХХ в. обаче български и френски учени направиха важни открития, изследвайки пещерата "Козарника" (близо до гр. Белоградчик), които съществено променят знанията ни за най-дълбоките пластове на европейското минало – автентична ,,мистерия", която няма как да не ни заинтригува.

Пещерата е разположена на около 4 км от гара Орешец, община Димово, Видинска област, и изглежда твърде ,,обикновено". Не и за учените обаче. Проучванията са дело на професорите Николай Сираков от Националния археологически институт в София, Жан-Люк Гуадели от Бордо и техните колеги. Още първите резултати са важни за науката, макар да се отнасят за времето от ,,едва" 37-34 хиляди години. Открити са каменни оръдия, кости от носорог, мамут, див кон, саблезъб тигър и т.н. Прониквайки все по-дълбоко, учените попадат на истинска сензация – следи от ,,прачовешко общество", обитавало пещерата преди 1,2–1,4 млн. години! Така ,,Козарника" се оказва мястото с най-древните следи на предците на човека в Европа!

С това обаче сензациите не свършват. В пещерата учените откриват кости с изкуствено нанесени резки. Те са дело на (пра)човешка ръка, но според изследователите това не е резултат от обработката на месото върху костта – напротив, действието е съзнателно! Така непретенциозните резки се оказаха най-древния паметник на символното мислене на цялата планета. Може би попадаме на първия в човешката история пример на броене, на ,,пра"-математика! Откритието оборва теорията, че способността за символно мислене се е появила преди 50 хиляди години – при ,,хомо сапиенс"/"разумният човек" , т.е. при собствения ни човешки вид. Явно ,,сапиенс" е определение, за което могат да претендират много по-ранни наши предци.

Какви обаче са тези предци? Ако се съди по зъб, открит в пещерата, става дума за т.нар. ,,хомо еректус" – ,,изправеният човек" – важно звено от еволюцията на т. нар. хоминиди, появил се преди 1, 8 милиона години в Африка и заселил почти цялото евразийско пространство. ,,Изправеният човек" е бил по-нисък от нас, с ръст от 1,20—1,50 м. Черепът му е бил архаичен, почти ,,маймунски", но обемът на мозъка е около 850—1200 кубически см, т.е. с около 20-25 процента по-малък от нашия. Използва каменни оръдия, макар и примитивни, което важи и за по-ранния му предшественик ,,хомо хабилис" – "умеещият човек".

Надали е нужно да се убеждаваме повече, че пещерата ,,Козарника" заслужава да бъде известна в целия свят. Името й не е никак поетично – в нея до ново време местните хора са прибирали козите си... Ако се замислим обаче, това донякъде комично обстоятелство свидетелства, че една българската пещера пази следи от разумна дейност в продължение на милион и половина години. Колко са страните, които притежават нещо подобно?!

Откритията на българските учени показват, че eдно от огнищата на дейността на древния прачовек са високите Западни Родопи. Проучванията на проф. Стефанка Иванова в района на язовир ,,Широка поляна", близо до Батак, регистрират следи от около 800–500 хиляди години. Какво обаче са търсели, и то продължение на хилядолетия (!), праисторическите ни предци по места, които не са най-подходящите за живот? Очевидно онова, което е било ,,върховата технология" за неговото време – кремък за изработване на оръдия на труда.

Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с драматични обрати и "епизоди", които продължават десетки хиляди години... Периодите на топене и на поредните настъпления на ледниците водят до сериозни климатични промени. Естествено, те принуждават прачовека да се приспособява към околната среда и да я променя. Преди около 300 хиляди години е овладян огънят. През средния палеолит (120 000 – 40 000 г. пр.Хр.), най-вероятно преди около 80 хиляди години, в Европа идват т. нар. неандерталци. Те се прехранват главно с лов на едри животни – мамути, зубри, елени и т.н., както и с риболов.

В България все още не са намирани кости на неандерталски човек, но следите от неговата дейност са много – в долните пластове на пещерата ,,Бачо Киро" (до Дряновския манастир), Деветашката пещера, пещерата ,,Самуилица " при Кунино, Врачанско, ,,Темната дупка" при Карлуково, Врачанско, в по-горните пластове на ,,Козарника" и т.н. Дълго време неандерталският човек е смятан за примитивен – виждане, което днес почти не се споделя от учените. Напротив, нашият генетичен ,,братовчед" организира колективен лов на едри животни (мамути, пещерни мечки, елени), благоустроява пещерите, прави землянки и т.н. Почти сигурно е, че е можел да говори, че е имал религиозни представи, стремеж към създаване на изкуство, дори музика... Всичко това свидетелства за степен на интелект, изразено социално поведение и т.н. В палеолитното селище при Муселиево, Никополско, в поречието на Осъм, имаме свидетелство за своеобразна ,,кремъчна индустрия". Разкрити са следите от съществуването на кариера или ,,фабрика" за кремъчни върхове на копия. По мнението на учените тя е най-древната от територията на нашия континент – отпреди 45 хиляди години.

Днешните български земи остават извън обсега на големите ледници, което ги прави подходящи за хората и тяхната разумна дейност. Находищата от кремък в Западните Родопи, продължават да привличат праисторическите хора и през късния палеолит. Само на територията на Смолянска област са регистрирани 35 обекта, като сравнително пълно са проучени находищата в района на хижа ,,Орфей". Както се оказва, ,,на място" са добивани т. нар. кремъчни ядра – полуфабрикат, от който по-късно и на друго място са изработвани сечивата: каменни брадви, върхове на копия и други пособия, използвани за лов, приготвяне на храна, обработка на кожа, и т.н. Очевидно имаме специализация на ,,производството", пък било то и палеолитно! Търсачите на кремък са имали временни поселения в планината, като са снабдявани с храна от другаде. Иначе казано, имаме пример на ... логистика (!), както бихме казали днес. Планината е била почти безлюдна, така че тези хора, подобно на златотърсачите хилядолетия по-късно, са извършвали експедиции в своя ,,кремъчен Клондайк"... Тяхната продукция се открива на отдалечени места, което говори за търговия, за размяна на кремъчни оръдия срещу храни и други артикули на праисторическото ,,пазарно" стопанство.

През късния палеолит (40 000–9000 г. пр. Хр.) завършва последният ледников период, климатът се приближава до днешния, а почти същото важи за фауната и флората. В Европа идва т. нар. кроманьонски човек -,,хомо сапиенс", с други думи – ние, съвременните хора. Това става преди около 35 хил. години. Нашият вид измества неандерталските си "братовчеди", като към 25-то хилядолетие налага своето господство. Започва поредният и мащабен като резултати период на човешката дейност, духовен мир и културни нагласи. Примитивното човешко "стадо" еволюира към т. нар. ранна родова община. Така, образно казано, древният човек се движи към новокаменната епоха и ,,неолитната революция", разказът за която тепърва предстои.

https://trud.bg/ (https://trud.bg/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA/)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 16 August 2018, 14:01:27
Палеонтологичен музей, Асеновград


Първият раздел, или въведението, както го нарича уредникът Димитър Ковачев, е посветено на простите безгръбначни организми и останките, намерени от тях. Сбирката представя фосили от едноклетъчни към двупластни организми (корали и колониални корали), трипластни животни (охлюви) и т.н.

Веднага след този бърз увод в магията на палеонтологията посетителите се насочват към същинската част на музея и експозициите на различни видове гръбначни животни. В началото на това пътешествие във времената преди 8 милиона години ще видите картина, представяща животинските видове, преобладаващи по нашите земи в този период. Учудването на посетителите започва още от тук, споделят гидовете в музея, Защото на картината се виждат носорози, жирафи, газели, диви коне, слонове, тигри.

Преди повече от 8 милиона години това са били естествените обитатели на тази територия и останките от кости и вкаменелости в музея, намерени по време на десетките експедиции, го доказват.

Още в първите зали на палеонтологичния музей ще разберете защо той е толкова уникално място. Сред хилядите експонати на останки от различни животни и прекрасни възстановки и картини на отдавна изчезнали видове ще имате единствената по рода възможност да сте едни от малкото в света видели ,,перлите" на музейната експозиция.

Именно тук е показан единственият запазен цял скелет от хиена в България. Както и единствената изцяло запазена глава на Саблезъб Тигър. Саблезъбият тигър е бил преобладаващият и най-страшен хищник в този период. Нарича се така заради големите си предни горни зъби, които са невероятно остри и плоски като сабя, за да разкъсват кожата на слоновете и мастодонтите.

Един от най-значимите за музея и световната наука е единственият в света изцяло запазен скелет на тигър Метаилурус. Това е уникално в световен мащаб откритие и никой друг музей не го притежава. Поради важността на експоната в музея е показано копие на скелета, а оригиналът се пази в хранилищата на НПМ София.

В една от витрините ще видите останки от горна челюст на животно, което в съвременната наука носи името Калиманция Булгарика. Намерена е при село Калиманци, Петричко, и първоначално е била оприличена на останка от Халикотерий. В последствие, благодарение на френски специалисти, които идват за изследвания и научна работа в музея, се оказва, че това е останка от нов за науката вид и още повече - нов за науката род. Поради това животното, наподобявало мравояд, е наречено Калиманция Булгарика.

Друга гордост на музея е Месопитикус Делсони – един от най-добре запазените екземпляри от този вид в света. През 2003 година самият откривател на този вид американският професор Делсон, на когото е кръстена маймуната, е посетил музея и е признал, че не е виждал по-добре запазен екземпляр.

В музея ще видите още десетки останки от животни - хиени, саблезъби тигри, мастодонти, динотериуми, газели, антилопи, жирафи, трипръсти коне Хипариони (доминиращ вид преди 8 милиона години), носорози и др.

Сбирката с останки от хоботни бозайници се намира на първия (приземен) етаж на музея. Съдържа останки от мастодонти, динотерий (динотериум) и др. Именно тук се намира най-интересният за посетителите експонат, който е с размерите на волейболно игрище - величственият Динотерий. Динотерият (Динотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно, което е обитавало блатистите райони преди 8 милиона години. Тежало е над 12 тона. Това е единственото животно с извита надолу долна челюст, както и огромни бивни, които сочат също надолу. Находката, направена от Димитър Ковачев и негови колеги, е уникална в световен мащаб, защото е един от 5-те екземпляра и един от най-пълните и запазени. Целият скелет на животното е бил изкопан в България при село Езерово. Първоначално, на 6.11.1965 г., са открити останки от челюсти, които са били причислени към вида на Херолоходонтите. Това дава основание за нова експедиция и 2 години след това - през 1967 година - изкопните работи са възстановени. Именно тогава е изваден целият скелет и е разпознат скелетът на величествения Динотерий.

Въпреки че в света има няколко извадени такива скелети, българският екземпляр е уникален в световен мащаб, защото съдържа най-голям брой кости от едно животно. Липсват единствено част от ребрата, няколко опашни прешлена и левият крак, които са възстановени на база на огледалните кости от тялото. Поради уникалността си и този експонат е копие. Истинските кости се пазят в НПМ София и са обект на постоянни изследвания от учени и студенти.

Трудно може да се опише емоцията, с която човек напуска музея. Най-добре е всеки да посети това невероятно място и сам да усети това, което вълнува всички посетители. От леката апатия на влизане и сблъсъка със овехтялата социалистическа реалност, през възбудата от невероятните картини и възстановки, объркването, че всичко това се е случило преди ОСЕМ МИЛИОНА ГОДИНИ!, до шока, който изпитва човек при вида на гигантския Динотерий. И накрая, разбира се, лекият шовинистичен гъдел в сърцето, че все пак всички ние, макар и след 8 милиона години, сме се родили на едно място - в България.

https://www.bulgariainside.com/ (https://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9,-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4/1027/)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 04 June 2019, 22:18:35
Гигантски влечуги са населявали и нашите земи

В праисторическото време над Земята господствали влечуги с исполинска осанка. И макар че учените дълго смятали сегашната България за морско дъно, оказало се, че и тук се е ширил остров – част от европейския архипелаг, на който съжителствали различни по големина и вид динозаври.

Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат ,,островни джуджета", тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка.

Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости.



Първите находки са открити в района на пещерата "Лабиринта" и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани.

Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Христова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките.



За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях.

Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им.

За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат.

Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно.

Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас.

Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. – Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101127266
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 August 2019, 23:46:59
Имало ли е динозаври в България?


Част от новите находки: фрагмент от кост

На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.

В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.

Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването ,,Нощен хоризонт" тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.

Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити

"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по ,,Основи на геологията" беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн", разказа Латинка  Христова.

В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.

Началото - Червен бряг, 80-те...

Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.

След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. ,,И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври", допълни още Латинка Христова.

Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. ,,И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври."

Любител на фосили насочва учените към Трънско

През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея ,,Земята и хората" фрагмент стига и до Софийския университет ,,Св. Климент Охридски". След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.

,,Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена."

Динозаврите от Трън са били по-дребни

Учените стигат до заключения, че ,,трънските" динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.

,,И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция."

Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.

,,Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър", посочи палеонтологът. ,,А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна."

Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.

http://bnr.bg/horizont/post/101160067/doc-latinka-hristova-dinozavrite-ot-transko-sa-bili-po-drebni-obitavali-sa-malak-ostrov
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 January 2020, 19:50:51
Динозаврите от Трън са от изключително значение за европейската палеонтология

Динозаврите от Трън може да се окажат от изключително значение
за европейската палеонтология, смята единственият
български палеохудожник Владимир Николов


София, 29 януари /Даниел Димитров, БТА/
Части от глезен, ходило, раменна и бедрена кост на динозаври са част от находището, открито край Трън. Според единствения български палеохудожник Владимир Николов тази колекция на възраст от над 80 милиона години може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология.

Младият учен се занимава с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или на цели праисторически екосистеми. Негова е корицата на българското издание на книгата "Възход и падение на динозаврите" от Стийв Брусати. Определят я като истински шедьовър на научно-популярната литература, който проследява епопеята на динозаврите. Николов е редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Рисува с молив, акварел, акрил и дигитално. Много художници рисуват динозаври без да познават анатомията им и без да се консултират със специалисти, коментира Николов.

Пред БТА той разказва доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк", как някои динозаври са се превърнали в гиганти, как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история, имало ли е динозаври по нашите земи, кога в български музей ще видим възстановка на скелет на цял динозавър и как би трябвало да постъпим, когато намерим фосил.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ:

Въпрос: Доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк"?

Отговор: Популярните медии понякога създават доста изкривена представа - не само за динозаврите, но и за праисторическия свят като цяло. Нерядко представят животните като филмови чудовища, а не като животни с реално съществуващ организъм. "Джурасик парк" е добър пример. Първият филм от поредицата представи доста реалистични за времето си животни и запозна публиката с вижданията на палеонтолозите към онзи момент. С продълженията нещата стоят по друг начин и вече заблуждават публиката.

От излизането на първия "Джурасик парк" минаха 25 години, през които науката много напредна. Неща, които сме смятали за динозаврите в началото на 90-те години, не са били правилни поради липсата на достатъчно данни. Сега знаем, че голяма част от динозаврите са били покрити с пера, а новите филми игнорират този факт.

Факт е и това, че ние постоянно откриваме нови данни и сме принудени да преразглеждаме стари хипотези и виждания.

Въпрос: Как някои динозаври са се превърнали в гиганти?

Отговор: Причината са особености на тяхната анатомия, най-вече - те са имали доста олекотен скелет, сухи кости. Имали са дихателна система от птичи тип, за която е характерна система от въздушни мехури в тялото, което означава, че въпреки големите размери, той до голяма степен е въздух. Това ги прави доста леки.

Растителноядните динозаври, които са най-огромни, имат сравнително малки глави и не дъвчат храната. Това им позволява да поемат огромно количество храна и така захранват растежа си.
Не на последно място, силно вероятно е голяма част от динозаврите да са били топлокръвни или на път да станат топлокръвни. Съдим го по особеностите на техните костни тъкани, които показват, че това са животни, които растат изключително бързо и с постоянни темпове. По това си приличат със съвременните бозайници и птиците. Тоест, въпреки че са влечуги, физиологично се различават много от съвременните влечуги.

Въпрос: Как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история?

Отговор: Динозаврите изчезват в края на кредния период на мезозойската ера. През годините се е спорило за конкретните причини. Съвременният консенсус сред палеонтолозите е, че основната причина е ударът от астероид на територията на Мексиканския залив и полуостров Юкатан. Довел е до изключително сериозни сътресения в екосистемата и във всички глобални системи. Ударът е породил глобални пожари. В деня на падането на астероида цяла Северна Америка е била запалена. Тези пожари бледнеят в сравнение с днешните пожари в Австралия. Континентите около Атлантическия океан са били пометени от цунамита с височина 100-200-300 метра. Ударът е провокирал и вулканични изригвания на територията на Индия.

Всичко това е довело до изключително бърза промяна в околната среда, в климата. И това не е позволило на тези свръхспециализирани животни, адаптирани към конкретни условия на средата, да оцелеят.

Реално, тогава, освен динозаврите, измират още групи животни, включително доста бозайници, доста птици, всички морски влечуги - 70 на сто от живота на Земята. Оцеляват тези, които не са най-добри, а тези, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всякакви боклуци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне.

Това е доста важен урок, тъй като в наши дни минаваме през големи промени в заобикалящата ни среда. И това са промени, провокирани от нашата собствена дейност. Поглеждайки към миналото, можем да предположим какво може да се случи, ако предприемем или не предприемем определени действия.

Въпрос: И най-важният въпрос - имало ли е динозаври по нашите земи?

Отговор: Колкото и да е неочаквано, по нашите земи е имало динозаври, въпреки че десетилетия наред се твърдеше, че такива няма да бъдат открити.

По-любопитното е, че първите находки са още от 80-те години, но не са разпознати като динозаври, понеже са открити в морски седиментни скали и са били приети за морски влечуги.

През 2004-2005 г. студентът от Софийския университет - Пламен Иванов, започва да се занимава с открития тогава материал. Той установява, че това не са морски влечуги, а динозаври.

През 2010 г. са първите публикации за български динозаври. През 2012 г. в моята катедра беше донесен фосил, за който се предполагаше, че е от динозавър. След като го изследвах, установих, че е от титанозавър, представител на група дългошиести, които са най-големите животни, живели някога. Въпросният динозавър обаче е с малки размери, което не е изненадващо, понеже из Европа този вид е дребен, тъй като е обитавал острови.

Тогава решихме да посетим мястото, където е намерена костта. Не успяхме, тъй като там бе паднало свлачище. Находището бе локализирано през 2017 г., а през 2018-2019 г. проведохме изключително успешни разкопки и събрахме динозавърски кости в района на Трън.

С помощта на доц. Полина Павлишина датирахме находището. То е на възраст 83 милиона години и идва от един период, в който в Европа няма много находки на динозаври. Тогава морското ниво е било доста високо и почти не е имало суша.

В това отношение нашето находище е едно от малкото в Европа и може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология на динозаврите. Надяваме се, данните, които получим, да разкрият повече за биологията на нашите динозаври, за това как са се адаптирали за живот в островни условия, да научим повече за средата, която са обитавали и да направим сравнение с другите големи находища от това време - като тези в Унгария и Австрия.

Евентуално, бихме могли да разберем как определени групи динозаври са се разселвали, вероятно заради променящите се климатични условия и колебанията в морското ниво, в късната креда.

Въпрос: Какво бихте казали на всички природолюбители, които събират фосили за украса на домовете си?

Отговор: Това е интересен проблем. Важно е хората, когато намерят фосил, да го занесат в музей и да се консултират със специалисти. И по възможност - да го оставят за изследване. Защото няма полза от фосил, оставен на рафт в хола, за да се хвалиш пред приятели. Той може да съдържа важна информация, която просто седи заключена.

Разбирам, че фосилите могат да бъдат предмет и на търговия - като тези от миди, охлюви и морски таралежи, които се откриват в огромни количества. За разлика от фосилите от гръбначни, които са много рядко срещани и са абсолютно уникални. Фосилите, реално погледнато, нямат парична стойност. Стойността им идва от това, което може да научим от тях и да разширим знанието си за древното минало на планетата.

Радостното е, че има хора, които даряват откритията си за проучване. Ако не беше постъпил така Андрей Цонков - човекът, намерил първата находка от динозавър в Трън, в момента все още щяхме да твърдим, че динозаврите в България нямат бъдеще (Смее се - бел. а.).

Въпрос: Кога в музеите ни ще има възстановка на динозавър?

Отговор: В музеите ни няма скелети на динозаври, защото все още не разполагаме с толкова много материал.

От находището в Трън има малко повече от една дузина кости, като голяма част от тях са фрагменти и вероятно принадлежат на повече от един вид. Скоро ще можем да кажем и към коя група принадлежат.

Дори и да имаме материал за цял скелет, идва проблема с това къде да го сглобим. Нашите музеи не са пригодени за подобен тип експозиция, тъй като се изискват огромни пространства.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2142525


https://www.youtube.com/watch?v=Wv1q5blyUaw
Динозаврите от Трън са от изключително значение за европейската палеонтология
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 18 March 2020, 14:11:32
Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България


На 16 март 2020 година в международното палеонтологично списание Palaeontologia Electronica беше публикувана научна статия описваща третата находка от нептичи динозавър в България и първата от предполагаем титанозавър. Това са най-големите растителноядни динозаври и най-големите сухоземни животни съществували в историята на Земята.

Изследването е извършено от изцяло български екип, в който участват (по ред на авторство на статията): Владимир Николов (палеохистология; Национален природонаучен музей – БАН), Марлена Янева (минералогия и седиментология; Геологически институт – БАН), Дочо Дочев (геология и стратиграфия; Софийски университет), Ралица Коньовска (палеонтология и седиментология; НПМ-БАН), Иванина Сергеева (рентгенова дифрактометрия; ГИ-БАН) и Латинка Христова (палеонтология; НПМ-БАН, ръководител на проекта ,,Палеонтологични разкопки и проучвания в търсене на българските динозаври").

Водещият автор Владимир Николов е редовен докторант към Националния природонаучен музей към БАН. В края на миналата година той печели докторантската стипендия на фондация ,,Карол Знание" за 2020 година. Освен това Владимир Николов е и единственият художник палеоилюстратор в България – т.е. занимава се с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или дори на цели праисторически екосистеми. Специално за MediaBricks.bg той разказа повече за динозаврите, научната статия и работата на екипа, който стои зад третата находка от нептичи динозавър в България.

Завроподите са вероятно най-емблематичните представители на динозаврите. Със своите колосални размери, изумителни вратове и дълги, камшикоподобни опашки, именно тези дългошиести исполини са животните, които си представяме най-често, когато чуем думата ,,динозавър". Те съществуват в продължение на около 150 милиона години и са сред най-успешните от всички динозаври.

Завроподите обаче са разнообразна група. Една подгрупа са т. нар. титанозаври, средноголеми до гигантски видове динозаври като Argentinosaurus и Patagotitan, които се появяват през късноюрската епоха и изчезват в края на късната креда, когато астероид поставя точка на господството на нептичите динозаври.

Разпространението им е глобално, а техни останки са открити на всички континенти с изключение на Антарктида. Въпреки широкото си разпространение, къснокредният фосилен летопис на титанозаврите в Европа повдига някои въпроси. Късната креда започва преди 100 милиона години и завършва преди 66 милиона години, но някъде по средата има интервал от около 20 милиона години, през който изглежда, че тези динозаври изчезват от териториите на Европа. Поради тази причина през 90-те години на ХХ век някои палеонтолози излагат хипотезата за т. нар. ,,(европейски) завроподен хиатус" – период на локално измиране на титанозаврите и повторното им завръщане из европейските земи чрез миграция от Африка милиони години по-късно. Имало ли е наистина такова измиране?


Фосилните фрагменти от кости на предполагаем титанозавър. Вляво е костта открита от Андрей Цонков, а в дясно тази намерена от екипа на НПМ-БАН

Находките от нептичи динозаври в България са много редки и доскоро ограничени до едно находище с къснокредна възраст близо до Червен бряг. През 2010-та година от там са описани щраусоподобен динозавър (орнитомимозавър) и динозавър с патешка човка (хадрозавроид). Последните години беше открито ново находище с динозаврови фосили, този път край Трън. То също е къснокредно, но малко по-старо от това край Червен бряг, а намерите в него кости са от времеви интервал, в който находките на каквито и да било динозаври в Европа са относително редки. Точно времето на ,,завроподния хиатус".

В новата научна статия обект на проучване са два костни фрагмента открити в района на Трън. Първият е открит от г-н Андрей Цонков, любител колекционер на фосили, а вторият от екип на Националния природонаучен музей. Фосилите са твърде непълни, за да се разбере въз основа на външните им белези на какво точно животно принадлежат. Поради тази причина е изследвана тяхната костна хистология, т.е. особеностите на тъканите изграждащи костите. Направените анализи разкриват характеристики на костните тъкани, които са типични за динозаврите и позволяват, макар и предпазливо, находките да бъдат определени като принадлежащи на титанозавър.

Подобен резултат е неочакван. Изследване публикувано миналата година с водещо участие на геолози от СУ датира фосилите и находището, от което произлизат, на около 84-82 милиона години. Точно средата на ,,завроподния хиатус" в Европа. Българските находки добавят нови данни към натрупващи се през последните години открития от други части на Европа, които показват, че титанозаврите всъщност не са претърпяли локално измиране. Тяхното отсъствие от фосилния запис по всяка вероятност се дължи на геоложки фактори ограничили запазването на техните останки в скалите.

Българските находки са интересни и поради още една причина. Установено е, че някои европейски динозаври са били островни джуджета. Фосилните фрагменти открити край Трън са с очевидно дребни размери. Костната им хистология показва, че вероятно са принадлежали на полово зрели животни и е малко вероятно да са достигали гигантски размери, но непълнотата на материала в момента не позволява по-нататъшна интерпретация.

След тези първи открити находки, през 2018-та и 2019-та година бяха проведени много успешни палеонтологични разкопки край Трън, ръководени от екип на НПМ-БАН и с участието на учени от ГИ-БАН и СУ. В резултат на това бяха открити нови фосили от динозаври, мезозойски костенурки и роднини на съвременните крокодили. Събраният от находището фосилен материал е обект на детайлни и задълбочени проучвания, което дава основания на изследователите да очакват още интересни открития. Тепърва ще научаваме повече за българските динозаври.

https://mediabricks.bg/ (https://mediabricks.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81/)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 14 May 2020, 08:35:04
Неандерталци и Homo sapiens живеели съвместно край Дряново



Това сочат нови резултати от разкопките на международния екип в пещерата "Бачо Киро"

Съвременните хора са присъствали в Европа преди поне 46 000 години, според нови изследвания на археологически обекти в България. Това означава, че сме живели заедно с неандерталците много по-дълго, отколкото се смяташе досега, информира "Гардиън".

Находките, които свидетелстват, че Homo sapiens и неандерталецът са живели заедно в Европа в продължение на няколко хилядолетия, са от пещерата "Бачо Киро", в близост до Дряново, Габровска област.

"Според изследователите останки и инструменти, открити в пещерата "Бачо Киро", разкриват, че съвременните хора и неандерталците са живели едновременно в Европа в продължение на няколко хиляди години, което им е дало достатъчно време за биологично и културно взаимодействие", пише "Гардиън". През февруари самите изследователи допускат тази вероятност, но я изразяват по-сдържано: ,,някои находки не изключват съжителство на ранни съвременни хора в района с последните местни неандерталци".

"Работата ни в "Бачо Киро" показва, че има припокриване във времето от може би около 8000 години - от пристигането на първата вълна съвременни хора в Източна Европа до окончателното изчезване на неандерталците в крайния запад на Европа", казва проф. Жан-Жак Юблен от Института за еволюционна антропология "Макс Планк", съавтор на изследването, добавяйки, че това е много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Според други учени периодът на съвместно съществуване е не повече от 3000 години.

Пещерата "Бачо Киро" е ключов археологически обект от палеолита в югоизточна Европа, със световна известност още от 70-те години. Екипът, изследвал прехода среден/късен - начален късен палеолит в пещерата, включва Николай Сираков, Жан-Жак Юблен, Ценка Цанова, Свобода Сиракова и още няколко учени от НАИМ-БАН и отдел "Еволюция на човека" в института "Макс Планк".

Част от последните им находки - кремъчни върхове за копия, стъргалки, резци, както и лични украшения, бяха показани в 13-ата  национална изложба, представяща най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия археологически сезон. Сред тях беше и човешки зьб, означен като "поредно потвьрждение, че участниците в тези процеси са предимно близкоизточни пришълци, ранни представители на съвременния човек (Hоmo sapiens), което не изключва съжителството им в района с последните местни неандерталци".

Предишните разкопки разкриха човешки останки и инструменти от много специфичен тип за обработка на камък и кост, за които се знае, че са били използвани от неандерталците, както  и инструменти, използвани от по-късно пристигналите съвременни хора. Екипът съобщава, че възрастта на останките от съвременни хора, намерени в същия слой като неандерталски кремъчни пластини, е между 44 830 и 42 616 години. Неандерталците са живеели в Европа до преди около 40 000 години.

",,Това дава много време на тези групи да си взаимодействат биологично, а също културно и поведенчески", пише проф. Юблен.

Проф. Крис Стрингър, експерт по произход на човека от Лондонския природонаучен музей, казва, че макар и неговият екип по-рано да е открил в Гърция останки от череп на вероятно съвременен човек отпреди повече от 200 000 години, новото изследване е важно. "Според мен това е най-старото и най-силно публикувано доказателство за много ранно палеолитно присъствие на Homo sapiens в Европа, няколко хилядолетия преди изчезването на неандерталците", каза той. Но Стрингър смята , че съмнението дали украшенията на неандерталците са били повлияни от тези на ранните съвременни хора, остава.

Новите находки повдигат и някои нови въпроси, включително защо толкова ранната поява на съвременни хора в Европа преди 46 000 години не е довела до по-ранното им установяване и изчезване на неандерталците. Неговото предположение е, че първите Homo sapiens от ранния горен палеолит в Европа са били "пионери, малки групи, които не са могли да установят трайно присъствие сред неандерталското мнозинство или поради нестабилния климат".

https://www.segabg.com/category-culture/neandertalci-i-homo-sapiens-zhiveeli-suvmestno-kray-dryanovo
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Hatshepsut on 18 May 2020, 21:36:55
За морските лилии и Източните Родопи в епохата на палеогена


През 1978 г. учителят по биология в село Равен, Ариф Реджебов, попада на интересна и ценна находка – фосилизирани части от стебло на морски лилии (криноиди). Образците са открити в непосредствена близост до землището на селото. Същата година те са предадени и регистрирани във фонда на Регионалния исторически музей в Кърджали.


Фрагменти от морски лилии, род Isselicrinus, открити при село Равен в Иточните Родопи: 3a – стебло, 3b – дистална повърхност на нодала

Фрагментите са 6 на брой с различна дължина – 12, 17, 22, 26, 35, 37 mm и диаметър в напречно сечение – 10 mm. Към днешна дата те са изложени в експозицията на Природонаучния отдел и могат да бъдат видени от всеки посетител. Но доскоро не бяха идентифицирани и датирани.

През 2018 г., след детайлно изследване установихме, че това са фосили на морски лилии от род Isselicrinus, семейство Isselicrinidae, живяли през палеогена и по-точно през ранния олигоцен, с датировка 31,19 – 30,97 млн. години. Резултатите от това изследване бяха публикувани в престижното списание на БАН Geologica Balcanica. (Kirilova, L., V. Georgiev. 2018. Fossil sea lilies of the genus Isselicrinus Rovereto, 1914 from the lower Oligocene, Eastern Rhodopes (Bulgaria). Geologica Balcanica 47 (1), 37–41.)


Устройство на морските лилии

Какво представляват морските лилии? Въпреки че наподобяват растения, те са животни, които принадлежат към клас Crinoidea, тип Echinodermata (Бодлокожи). Някои от тях са с прикрепено към морското дъно стебло, а други плават свободно във водата. Наименованието на класа идва от гръцката дума krinon – лилия и eidos – форма. Появяват се през ордовик (485 млн. г.) и просъществуват и досега. Днес са разпространени в почти всички морски акватории, от Арктика до Антарктика, с изключение на Черно и Балтийско море. Най-голямо е разнообразието от видове в тропическите води.

В тялото на всеки напълно развит криноид се отделят три части – стебло, чашка (тека) и ръце. Съвкупността от чашка и ръце се нарича корона. Стеблото на прикрепените лилии се захваща към субстрата с помощта на кореновидни израстъци с различна форма. Изградено е от цилиндрични, кръгли, елипсовидни или петоъгълни членчета – нодали и интернодали. Нодалите носят странични начленени мустачки, наречени цири, a интернодалите са разполажени между тях.

Морските лилии от палеозоя и мезозоя са обитавали рифове и плитки морски води, като повечето фосилни видове са водели прикрепен начин на живот. Тяхни останки изграждат т. нар. криноидни варовици. Обратно на това, голяма част от съвременните видове живеят на значителна дълбочина до 9000 m, в чисти прозрачни води, на големи групи и могат да образуват цели подводни гори.

Това, което прави находката от Равен толкова ценна, е фактът, че за разлика от мезозойските, добре запазените фосили на морски лилии от епохата на палеогена и неогена са голяма рядкост, а откритите цели образци буквално се броят на пръсти. Причините за това са комплексни и доста сложни.

В миналото определянето на морските лилии е ставало само въз основа на устройството на чашката, която е трудно да се открие запазена във фосилно състояние. Сега има възможност за тази цел да се използват членчетата на стеблото и по-точно тяхната външна форма, релеф на съединителната повърхност и др. Така се случи идентификацията и при нашите образци, тъй като ние нямаме запазени части от короната.

Повечето фосилни криноиди от палеоген и неоген, с изключение на 2 или 3 вида, които са запазени с чашки, са определени на базата на фрагменти от стебла. Откритите цели образци, както вече стана дума, са много малко. Такъв пример може да се даде с видовете Isselicrinus subbasaltiformis, ранен еоцен от Дания и Англия и Raymondicrinus oregonensis, ранен олигоцен, от Северозападен Орегон.

Морските лилии Isselicrinus, към които принадлежат нашите фрагменти, са изчезнал род, живял от късна креда до миоцен. До края на палеогена те са били доста широко разпространени, особено в Европа. В началото на миоцен намаляват и изчезват. Специфично за тях е, че са заемали ниши с кални отлагания по дъното, за разлика от съвременните си роднини, които предпочитат среда от едър пясък и чакъл. Установено е, че за морските лилии от този род е бил характерен доста интересен начин на прикрепяне към субстрата, наречен ,,relay strategy". При него всеки индивид се захваща за предностоящото изправено стебло и така се получава сноп, който се използва за закотвяне към дъното.

Нашите образци са открити в риолитови пирокластити, прoслоени от рифови варовици. Наличието на рифови варовици предполага плитък морски басейн, развит при топъл климат и нормална соленост (32-35‰). Проучванията сочат, че през палеогена (еоцен и олигоцен) това са били покрайнините на топъл морски басейн, обитаван от видове, чиито наследници днес живеят в тропическите области.

И така, в епохата на палеогена, през ранния олигоцен, преди около 31 млн. г., Източните Родопи са имали привилегията да приютяват едни от най-древните организми в животинското царство – тайнствените и красиви морски лилии. Доказателство за това са фосилните образци, които днес откриваме в скалите и по които се опитваме да разчетем далечното и вълнуващо геоложко и палеоеколожко минало на родната ни земя.

Лидия КИРИЛОВА, уредник на Природонаучния отдел в Регионалния исторически музей в Кърджали

http://www.novjivot.info/ (http://www.novjivot.info/2020/05/18/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8-%D0%B2/)
Title: Re: Най-древни праисторически находки по българските земи
Post by: Лина on 19 May 2020, 20:42:35
Скоро гледах едно филмче за лилиите, според него са развили една уникална клетъчна повърхност, която ги запазва абсолютно сухи, въпреки че живеят във водата. Т.е. водата се плъзга по повърхността им без да я попиват и в момента, в които ги извадиш от водата са абсолютно сухи. Предполага се, че тази адаптация се е развила с цел самопочистване – прахта върху листата смесвайки се с водата лесно се оттича  като кални капки в улея на листото когато се намокри.