Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Наука и образование => Topic started by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:41:46

Title: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:41:46
Медицината в Древен Египет

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/Imhotep-Louvre.JPG/450px-Imhotep-Louvre.JPG)
Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината - Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп))

Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.

Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.

Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата ,,откритие" обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.

По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:

♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.

♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.

♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.

♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.

♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.

♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.

♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.

♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.

♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.

♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php (http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php)


Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар "школи на живота" - едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.

В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата "фармация" идва от pharmaki, което на египетски означава "този, който гарантира сигурност". "Фармаки" е и едно от 300-те имена на бог Тот.

http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20476 (http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20476)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:42:42
Математиката в Древен Египет


https://www.vbox7.com/play:32339759c2

https://www.vbox7.com/play:d395d4a094

https://www.vbox7.com/play:191a16d8c0
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:49:46
Развитата металургия в Древен Египет

(https://3.bp.blogspot.com/-_fneLuHe9zE/U-wiBnyNVjI/AAAAAAAABgk/1IdgCIC21Bo/s1600/140811_pectoral-con-el-nombre-de-faraon-tutankamon_egyptian-museum.jpg)

В най-общ смисъл металургията е научен и технологичен дял, който включва рафиниране от сурови материали, оформяне и запазване на метали и техните сплави. Проучване, проведено върху древноегипетската цивилизация, показва, че преди 3000 - 3500 години египтяните са станали експерти в извличането и обработването на различни метали и минерали, и особено на злато, мед и желязо. Тяхната високоразвита металургия показва, че древните египтяни са били напреднали в откриването, извличането и обработването на руди и са имали развити познания по химия. 

Археологическите проучвания са разкрили, че древните египтяни са извършвали изчерпателни изследвания върху медната руда и са произвеждали метални сплави преди около 3400 г. пр.н.е. По време на Четвъртата династия (около 2900 г. пр.н.е.) минните проучвания и операции са били контролирани от много старши по чин служители и е известно, че са били ръководени от синовете на Фараона.

Фината изработка на бижутата показва, че са били използвани изключително прецизни златарски инструменти. При липсата на едно такова оборудване фина изработка като тази би била невъзможна. Качеството и изтънчеността на египетското златарство е равно на това, което съществува днес.

Освен мед древните египтяни често използвали и желязо. За създаването на бронз бил използван калай, а за оцветяване на стъклото - кобалт. Метали, които не се намирали в Египет по естествен път, били докарвани от други региони и по-специално от Персия.

Техният най-често използван и най-високо оценяван метал бил златото. В Египет и в части от днешен Судан са открити хиляди златни мини. Един папирус, датиращ отпреди XIV век пр.н.е., който съдържа плановете на златна мина близо до Аполинополис, разкрива професионализма на древните египтяни в това отношение. Папирусът описва строителството на повече от 1300 къщи около мината само за осигуряване на подслон на работниците в нея. Оттук става ясно и значението на златарството и бижутерството в Древен Египет. Всъщност хилядите декоративни златни предмети, открити по време на археологическите разкопки, са показател за това, че древните египтяни са били специалисти в миньорството и металообработката.

Това също така ни показва, че древните египтяни са притежавали научното знание и технология, необходими за разпознаване на металните слоеве, извличане на руда от тях, рафиниране на извлечените метали и смесването им с цел получаването на сплави.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php (http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:52:29
Успехите на древните египтяни в текстила

Образци на рисунки върху лен от периода на Древен Египет:
(https://i.pinimg.com/originals/3d/52/23/3d5223bc98f69a396674e08c38ebce48.jpg)

В Древен Египет е бил тъкан лен. От парчета плат, които са се запазили от 2 500 г. пр.н.е., може да бъде видяно, че по онова време са били произвеждани изключително висококачествени платове както от гледна точка на материалите, така и на тъкането. Най-важното от всичко обаче са детайлите в тъкането на плата. През 2500 г. пр.н.е. древните египтяни са произвеждали фини нишки от вида, който се произвежда днес от машини, оборудвани с напреднала технология, и с платовете, изтъкани от тези нишки, били обвивани мумиите. Финото изтъкаване на тези тъкани е изумило учените, които са изучавали Древен Египет. Нишките в тези тъкани са толкова фини, че човек се нуждае от лупа, за да ги различи от копринените платове, изтъкани днес с последен модел тъкачни машини. Дори днес тези платове са известни със своето качество и египетския лен, произвеждан днес, дължи своята слава на древните египтяни, които са живели през 2000-те години пр.н.е.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php (http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:52:59
Египетските обелиски

Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/01/24/kak-se-slagaha-dolmenite-vyzmojno-li-e-trakiiskite-megaliti-.672670

Няма друга страна, която да е оставила на света такива чудовищни каменни съоръжения като Египет. Макар че чуем ли ,,Египет" първо ни идва на ум за пирамидите, то ще припомня, че те са детска игра. Пирамидите представляват натрупани варовикови безформени и неравномерни блокове, действително напасвани, но не твърде големи - най-големият е 3 тона.
Срещу тях имаме нещо доста грандиозно и надминаващо и нашите долмени.
Това е строежът на египетските обелиски.
Обелискът е най-масовото съоръжение в Египет. Прави се изцяло от гранит. Полиран, гладък и изписан. В много случаи и на стелите е придавана форма и размер на обелиски. Колко са били обелиските в Египет едва ли ще разберем, но и сега са оцелели стотици. Има пръснати по целия свят.
Египетският обелиск е монолит, ще рече неделим. Той е с идеална форма, изящно полиран. Той е калиграфски изписан. Може да е над 20 метра дълъг и в някои случаи надминава 1000 тона.
Макар че има единични случаи на паметници в света, например в Баалбек, които могат да спорят на египетските обелиски по тегло в рамките на 5-6%, абсолютно никъде няма тази масовост, перфекционизъм на формите и прецизност. Отгоре на това египетските обелиски в 90% от случаите са пътували стотици километри. Находището на гранита за обелиски е било в Асуан в южен Египет, а обелиски има из цял Египет.
Нямаме по-добър пример в световната история. Още повече че масовостта на строителството -всеки фараон се старае да вдигне по някой обелиск, много вдигат и по няколко - предполага ,,индустриализъм". А това предполага стандартизирана технология. Което пък ни дава възможност да стигнем до същността.

И точно това се случва

В началото египтолозите откриват край стените на храмовете огромни грозновати стени от спечени и полуразрушени кирпичени тухли. Кирпичът е масов строителен материал в Египет за конвенционално строителство, но е нетраен на времето. Първоначално се счита, че това е по-късно строителство, опити за дострояване и прочие.
Постепенно обаче се вижда, че такива допълнителни стени имат много храмове и то често - двустранни.
Разкопките откриват, че много често в основата им йероглифите са изчезнали или повредени. В началото са склонни да обвинят строителите във вандализъм, времето или други проблеми.
Но в последствие истината лъсва... Египтолозите са изправени пред първообраза на днешното скеле - временна кирпичена стена, която египтяните са използвали за  строителство, изписване и реставрация. В някои случаи обаче строителството е било твърде дълго, в други случаи е било изоставено и крипичените стени са ни останали на места.

Как се вдигаше обелиск?

Кирпичената стена е само едната страна на проблема. Все още не ставаше ясно как се поставя самият обелиск, как се прави. Очевидно много обелиски ,,изобщо не бяха на местата си" - нямаше откъде да се вземе гранит за тях. Хипотезите станаха много - че е имало находища, но са изчерпани, че са ползвали непознати видове цимент за изливането им, и прочие.
После разчетоха египетската писменост... и голямото четене започна.
На един от гигантските обелиски в Египет - този на Хатшепсут - откриха надпис, в който дамата фараон обяснява как е построила 4 обелиска. Как са били изрязани от Асуан, транспортирани по Нил, поставени и изписани, а в крайна сметка и покрити на върха с електрон - самородно злато, във формата на пирамидалният връх на обелиска, чиято функция е била обелиските да светят и да отразяват светлината като слънце, да блестят и да се виждат от километри.
Подобен надпис пак тя ни е оставила и в храма си, в Тива.
С което постави голям пирон в ковчега на ,,медната теория". Хатшепсут твърди, че два обелиска, едни от оцелелите шампиони по размери, за строителство от край до край са й отнели 7 месеца. Това е безкрайно невъзможно с меднокаменни сечива, дори работниците да са един върху друг, имаме 4 страни за изправяне и нивелация, а имаме полиране, транспортиране и изписване. Изглежда много аспекти на идеята ни за древните трябва да се преосмислят; днес ние не можем да направим такава гранитна колона и безпрепятствено да я монтираме  и довършим на няколкостотин километра в рамките на половин година.
При това тя има и друго творение - недовършеният обелиск. Той е по-голям от всеки познат ни каменен блок, по-тежък от баалбекския.
Но явно и на боговете им се е видял по-голям от нужното, защото при работата се е образувала или е била открита в него пукнатина в една от страните.
И той е изоставен, живо свидетелство за директното изрязване на гранита от скалата.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fd3bep.blog.bg%2Fphotos%2F107433%2Foriginal%2F%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%2Funfinished-obelisk-01.jpg&hash=ffc50fbce2e023fc04ecad0268e43387)

Технологията  - стъпка по стъпка

Нека разгледаме подробно как става местенето и поставянето на това чудо на древния свят.
Напомням, то е гранитено, чудовищно тежко, повече от нашите долмени, минава голям път, може да се постави само по един начин, висок е и дълъг, т.е. нестабилен, и както виждате от горната картинка, ако бъде наранен, пътува към боклука и целият къртовски труд отива по дяволите.
Направил съм и една малка картинка, на която да илюстрирам самото поставяне на обелиска.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fd3bep.blog.bg%2Fphotos%2F107433%2Foriginal%2F%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%2FObelisk.jpg&hash=931604779e8828e30809ebd002d1c6ea)

И така, стъпка по стъпка:

Етап 1: Обелискът се изсича на мястото, където е находището. По дървени трупи се спуска до реката. Вероятно се чака и пълноводие. В реката обелискът тежи по - малко и лесно бива транспортиран от течението до мястото, където ще бъде поставен.
Междувременно, там текат подготвителни мероприятия:

1. Определяне мястото на пиедестала. Прави се нещо като основа, от твърд пясъчник или заравнена скала, където обелискът ще се постави.
2. Мястото на пиедестала и колоната била обиколено от кирпичена рама, полегата. Рамата има два полегати склона от двете страни, но на практика обхваща бъдещото място на колоната отвсякъде, като стена или кладенец.
3 Когато рамата стигнела до необходимата височина, я запълвали с пясък на мястото на бъдещата колона.
4 . Транспортирали обелиска на платформа по Нил.
5 Задвижвали го към бъдещото му обиталище на платформа върху дървени трупи, намазани с масло, които поливали с вода, за да не се запалят от триенето. Платформата била теглене от волски впряг. Забележете следните подробности:

- елементарната система макари, позната на древните, всъщност функционира като полиспасти и намалява ефективно теглото на вдиганият обект наполовина;
- полегатият наклон елиминира необходимостта да се прилага сила в размера на цялата тежест на обелиска;
- плъзгането по каменните трупчета допълнително улеснява процесса;
- впрягът волове всъщност се движи по по-лесен път - надолу;
- по - голям, но безопасен наклон значително би го улеснил;
- в тази посока впрягът действа не само със силата си, но и със собствената си тежест;
- което означава, че в помощ може да му е не само жива сила, но дори и съвсем обикновени противотежести, на които впрягът да служи като регулатор.
И какво излиза? Май не се иска толкова много...

Етап 2: В този етап започва бавното и внимателно поставяне на обелиска на мястото му. Но как? Обелискът не трябва да бъде наранен, а трябва да застане с основата си върху фундамента.
Картинката е иллюстративна, но вярвам, че пресъздава идеята.

1. При достигане на определената височина, оставяли обелиска да се наклони в пясъчната колона.
2. В основата й правели отвор, през който изгребвали пясъка. Така обелискът постепенно и без сътресения полягал на мястото си.
3. Стабилизирали го с помощта на въжета, но основната движеща сила била собствената му тежест.
Особеностите тук са:

- пясъкът, отворът и тежестта на обелиска не допускат да стане директно падане, а влизането става бавно и полека;
- на практика могат да завъртят и положат всякакъв предмет по всякакъв начин, стига правилно да подберат мястото му във «пясъчната фуния»;
- мястото в пясъчната фуния на практика може да бъде лесно манипулирано дори само в разлика между нивелацията между кирпичената стена и пясъка - задвиженият обект лесно ще падне, а и ще потъне и ще се стабилизира в пясъка.
Трети етап: Довършителни работи.
   
1. Постепенно разрушавали кирпичената рама отгоре надолу.
2. Достроявали златния връх.
3. Полирали обелиска.
4. Изписвали го.
Няма нищо за дообяснение тук; очевидно че «скелето» се използва перфектно и в още една, довършителна функция.
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:54:54
Съществувало ли е електричество в Древен Египет?

(https://p0.ssl.qhimgs4.com/t01259cbf5cd160e167.jpg)

Релефи от храма на богинята Хатхор в Дендера разкриват една много интересна информация относно Древен Египет. Фигурите на рисунките увеличават възможността древните египтяни да са познавали и използвали електричеството. Когато разгледате внимателно фигурите на този релеф, вие може да видите, че точно както днес по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение: Форма, наподобяваща на крушка, подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и предполаган за изолатор). Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е удивителна. Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Г. Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4,300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.

Учените експериментирали със системата, изобразена на релефите, за да видят дали ще може да отдели светлина. Австралийският електроинженер Уолтър Гарн изучил подробно релефите и възпроизвел стълба-изолатор Джед, крушката и усуканата жица. Моделът, който той изготвил, наистина проработил и отделил светлина.

Друго доказателство за това, че древните египтяни може да са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както археолозите-еволюционисти твърдят, те са използвали огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябваше да са останали следи от сажди. Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Това засилва вероятността електричеството да е било използвано в Древен Египет.

Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира един вид електрически уред. Колоната може да е служила като генератор и по този начин да е подсигурявано осветление:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.kamennataepoha.com%2Fres%2F142.jpg&hash=56449fd2bd4da8fb42ecf241ac4e74e7)

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php (http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:55:45
Багдадската батерия

(https://www.sivosten.com/gfx/broi15/badgb001.jpg)
Древната батерия в музея в Багдад

През 1936 година при разкопките на 2000 годишно селище близо до Багдад работниците открили странна малка ваза. В не много високия съд от жълта глина се намирал малък цилиндър от мед. Ръбът му бил споен с олово. Краят бил затворен с меден диск и запълнен с асфалт. В средата на цилиндъра се намирала желязна пръчка, закрепена също с асфалт, която изглеждала корозирала от киселинен агент.

Германския археолог Вилхелм Кьониг, тогава директор на багдадския музей, е предположил че странния съд е изпълнявал ролята на електрическа батерия.

Въпросния съд се намира в музея в Багдад заедно с още няколко екземпляра, датирани от времето на партското нашествие между 248 и 226 г.пр.Хр. Д-р. Кьониг намерил и медни вази със сребърен цилиндър от Шумерски селища 2500 г.пр.Хр. От вътрешността на вторите образци се отделяла синя патина, подобна на сребърно отлагане по медна повърхност. Той предположил че партите са наследили батериите си от една от най-древните познати цивилизации.

През 1940 Уилърд Грей, инженер от Лабораторията по Високи Волтажи на Дженерал Илектрик в Масачузетс(General Electric High Voltage Laboratory) се запознал с теорията на Кьониг. Използвайки рисунки и допълнителни данни от други учени той направил реплика на батерията. Използвайки разтвор на меден сулфат той успял да генерира около половин волт електричество.

(https://www.sivosten.com/gfx/broi15/badgb002.jpg)
Схема на Багдадската батерия

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.sivosten.com%2Fgfx%2Fbroi15%2Fbadgb004.jpg&hash=b9984909e0fe6a28346d6ad6ca35b4f1)
Документиран експеримент с реплика на багдадската батерия

Тези експерименти би трябвало да доказват че електрически батерии са били използвани 1800 години преди съвременното им изобретяване от Алесандро Волта през 1799. Вероятното им предназначение е било за посребряване или позлатяване на метали.

Принципа на получаването на електричество по този начин е наличието на два метала с различен електричен потенциал и разтвор с йони, по които да се предават електроните. Получава се известния в химията галваничен елемент. Възможно е поредица от подобни "батерии", свързани в редица да образуват доста по-значително напрежение, но няма доказателства за подобно нещо.

Според един учен през 1970 година подобна батерия би могла да работи с гроздов сок. Аз лично не бих заложил на подобна хипотеза, а тя не е и документирана. Много по-вероятно ми се струва използването на разтвор от меден сулфат, какъвто би трябвало лесно да се получава при обработка на медни руди.

Ако трябва да се разгледат и възможните употреби, то използването на електричество за енергия може да отпадне веднага като хипотеза. Нито има документирани подобни сведения от онова време, нито изглежда възможно да се получи достатъчен заряд по подобен примитивен начин. Възможни ритуални или медицински предназначения не са изключени, но също изглеждат доста невероятни.

Затова опираме до позлатяване/посребряване на метални предмети. Глупаво е да смятаме че фалшификациите са изобретение на 20 век или че тогавашните бижутери не са се изхитряли. А химически това е възможен процес, при който се постига изключително тънък и равномерен слой от благородния метал. Следователно е трудно да се установи измамата и същевременно се пестят ресурси. Подобни установки в днешно време се използват масово при поцинковане на железни предмети за предпазване от корозия.

Аз лично не изключвам възможността това изобретение да е възникнало случайно и постепенно да е еволюирало, намирайки различни приложения. Нека не забравяме, че считания дълги години от новата европейска история за невъзможен проект за Суецкия канал е бил реализиран поне 5 пъти от египтяните много преди Христос. Логично е и предположението подобно пособие да изчезне. Приложението му е минимално и не е жизнено-необходимо, изработването му е сложно и е било невъзможно да се знае, че този процес може да се използва за енергия. А и вероятно не всички са били посветени в "тайната".

Не изключвам някой студент да се е изгаврил с добрия хер Кьониг, но това като че ли не е водещата версия. За разлика от повечето мистериозни "високи технологии" на древните народи, тук не говорим за някаква рисунка някъде, която на някой му заприличала на космически кораб. Тук е налице археологическа находка, за която се надяваме да е правилно датирана и която след реконструкция наистина работи. И всъщност извода, поне за мен е че нямаме нищо сензационно и че праха на сеньор Волта може да почива в мир, едва ли някой би му оспорил откритието и значението му за човечеството.

https://www.sivosten.com/ (https://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=302&ttl=bagdadskata-bateriq)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:56:56
Стоунхендж - астрономическа обсерватория на каменната ера

Съвременен изглед на Стоунхендж:
(https://www.imotdnes.com/userfiles/Стоунхендж-ID.jpg)

План на Стоунхендж:
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.maquettes-papier.net%2Fforumenpapier%2Fimages%2Fuploads%2Fbiblos%2FStonehenge01_153.jpg&hash=2c7fb0cfd9534802191fee5986f59fe4)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Стоунхендж (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%83%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B6)

Един от най-внушителните мегалитни паметници, създавани в историята на човешката цивилизация, е загадъчният Стоунхендж. Тази колосална каменна постройка се намира в Англия. Разположена е на територията между Уелс и Корнуел.  Изследванията на произхода на Стоунхендж и причините за неговото построяване започват още през 1801 г. Американският архелог Хоукинс и неговият английски колега Хойл успяват да реставрират плана, разкриващ строгите правила по създаването на Стоунхендж.

     Стоунхендж представлява уникално творение от концентрични каменни кръгове. Неговият най-външен кръг е ров с диаметър 115 m. Той има два насипа - външен и вътрешен. На едно място ровът се прекъсва и оставя проход, който води към центъра на Стоунхендж.

     В първия кръг е разположен втори, образуван от 56 дупки в земята - т. нар. "дупки на Обри". Тук перпендекулярно към входа на Стоунхендж е определен правоъгълник от четири големи камъка, от които днес са останали само два.

     Третият кръг, вписан във втория, е с диаметър 31 метра. Той е образуван от тридесет камъка, всеки с тегло 25 тона, свързани с нещо като покрив от плоски камъни - това е затворен кръг от долмени. Долменът е т.нар. "каменна маса"- гробница от два побити камъка и трети, поставен върху тях, така че да образуват подобие на маса.

     Четвъртият кръг е направен от 59 по-малки камъни. В него се намира полукръг във формата на подкова, отворена към входа. Тя е съставена от десет каменни блока, всеки с тегло от по 50 тона, който образуват група от 5 долмена. Изградена е още една подкова, образувана от 19 камъка, както и три алеи от камъни - в средата на строежа при входа и вън от рова, по средата на пътя към центъра на каменните кръгове.

     Последните два кръга на Стоунхендж, които днес трудно се забелязват, са два отвора между "дупките на Обри" и каменния кръг на долмените.

     Според изследователите Стоунхендж е невероятен строеж, мистичен като пирамидите и останалите чудеса на света. Най-популярната теория за неговото създаване е, че Стоунхендж е бил място на религиозен култ - култ към Слънцето!

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=565 (http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=565)

Никой не знае защо точно е бил построен Стоунхендж. Дали предназначението му е било да стане храм на друиди или може би астрономическа обсерватория? Загадките, свързани с каменните кръгове в Стоунхендж, са само фрагмент от голямата тайна на мегалитното строителство.

     Работата по Стоунхендж започва 3100 г.пр.Хр. и продължава до 1100 г.пр.Хр. Удивителен период от 2000 гoдини - в света няма много други паметници, които да са строени за такава продължителност от време. След 1100 г.пр.Хр. Стоунхендж престава да бъде използван. Не е установено защо. Загадъчните камъни се употребяват от местните жители за направата на сгради и строенето на пътища. През 1918 г. Стоунхендж е обявен за национална забележителност и оттогава английското правителство носи отговорност за поддръжката на паметника.

***
     През каменната ера хората построяват Стоунхендж от масивни каменни блокове, тежащи 50 тона. Загадка е как са били обработвани камъните от паметника, тъй като хората не са притежавали метални инструменти!

     Една от хипотезите за построяването на Стоунхендж е, че той представлява гигантска астрономическа обсерватория. Чрез нея е възможно да се изследват движенията на Слънцето и Луната. Други вярват, че Стоунхендж представлява храм на друиди. Безспорно е обаче едно - мястото притежава магическо очарование!

Хората от каменната епоха още не познават бронза и медта и са на много ниско ниво на развитие. Някои от каменните блокове в концентричните кръговете е трябвало да бъдат докарани в Стоунхендж от шахти, отдалечени на 400 km. Транспортирането на тези блокове става по вода и суша. Но с какви транспортни средства? След това тези блокове е трябвало да бъдат разположени прецизно на местата си и върху тях да се поставят огромни каменни плочи. Кой е изпълнил това?

     При създаването на Стоунхендж населението, което обитава територията на днешна Англия, се състои от хора от каменната епоха. Те още не познават бронза и медта и едва са започнали да обработват земята и да се занимават с примитивно животновъдство. Хората са били на много ниско ниво на развитие. За да се построят каменните кръгове по методите, достъпни за тогавашния човек, би трябвало цели поколения да посветят живота си на това дело.
   
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=739 (http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=739)
     
***
 Камъните от външния кръг достигат петметрова височина и тежат около 26 тона всеки. Те били доставени от местността Даунс и транспортирани на гигантски салове по река Айвън.

     Наскоро астрономи, които претендират, че са "разшифровали" тайната на Стоунхендж, формулират хипотезата, че мегалитният паметник представлява древен изчислителен механизъм - астрономически календар или астрономически калкулатор. Според тях разположението на камъните има непосредствено отношение към движението на Слънцето, Луната и останалите планети и постоянно променящото им се взаимно влияние.
     
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=1140 (http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=1140)


Диаметърът на сарсеновия пръстен е 29.6 m (виж първия кръг на схемата на плана), височината му е повече от 5.5 m, а грешката при нареждането на камъните не е по-голяма от 10 сm. В центъра са били издигнати "трилити" - конструкция от три камъка, два от които са отвесни, а третият ги покрива като греда. В стоунхендж има 5 трилита, образуващи подкова. Центалният трилит е най-висок (7.2 m) и има най-голяма маса (50 t). Камъните са подредени така, че пролуките между тях не са по-широки от 30 сm и са ориентирани по двойки със съответните пролуки в сарсеновия пръстен към азимутите на изгрева и залеза на Слънцето и Луната в дните на зимните и летните слънцестояния.

Трябва да се отбележи, че Стоунхендж не е единственият паметник в района. Около него са разположени и други насипи, ровове и некрополи - Уудхендж, Курсус, Ейвбъри, Калениш, Уест-Кенет и др.

Един от най-важните въпроси е как древните строители са определили географската ширина, на която е разположен Стоунхендж? Загадката е там, че именно на тази ширина (51°17', или 51.28°) ъгълът между азимутите на посоките към Луната и Слънцето е почти точно 90°. За намирането на тази ширина би била нужна мрежа от наблюдателни пунктове, разположени по меридиана из цяла Британия! 

Още Йохан Кеплер в първата си научна работа се е опитал да създаде модел на Слънчевата система във вид на композиция от многоъгълници и от редица вписани един в друг многостени. Вписаните в тях сфери според Кеплер би трябвало да моделират орбитите на планетите.
Подобни многоъгълници, описващи орбитите на планетите в Слунчевата система, могат да бъдат открити и в плана на Стоунхендж. В плана на Стоунхендж са открити вписани многоъгълници с 9, 11 и 12 ъгли. Основната фигура обаче, която играе ролята на ключ за разгадаване на Стоунхендж, е петоъгълник (пентаграм).

Диаметрите на различните пръстени от камъни, дупки и насипи в Стоунхендж се отнасят помежду си, както диаметрите на планетите от земната група - Земята, Венера, Марс, Меркурий и Луната, като отклонението е не повече от 1%. Ако увеличим размерите на Стоунхендж 60 пъти (съответно и размерите на вписаният в него пентаграм), то всички мегалитни паметници в региона ще попаднат по страните или ъглите на пентаграма. Разстоянието межди Стоунхендж и Уудхендж е равно на 30 диаметъра на Стоунхендж, като по този начин моделира средния радиус на лунната орбита чрез броя на земните диаметри.

(цитирам статия на В.И.Авински)

За тези, които се интересуват повече от Стоунхедж, препоръчвам книгата на Джералд Хокинс и Джон Уайт "Загадката на Стоунхендж".
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:58:24
Загадките на камъните от Ика

Съвременната археологическа наука е събрала огромно количество факти, които в истинския смисъл на думата, не могат да бъдат вместени в някаква рамка, ако се изхожда от съществуващата теория за развитие на човечеството. В такива случаи, академичната научна общност, просто игнорира "неудобната" информация. Най-лесно е древните артефакти да бъдат обявени за фалшификация или да бъдат бойкотирани т.е. да не се обръща внимание на съобщенията за тях. Все едно, че не съществуват. Така било постъпено и с колекцията гравирани камъни от неголямото перуанско градче Ика. Защо е станало така? Официалната наука смята, че тази колекция е фалшификат, защото изображенията върху камъните противоречат на приетата концепция за човешката еволюция. При това се игнорират редица факти, доказващи автентичността на колекцията.

Малко история

Първите съобщения за намерените в Ика черни камъни с изображения на странни животни, са направени в XVI-ти век. Летописецът Хуан де Санта Крус Пачакути, в своята хроника "Relacion de antique dades d'este reyno del Peru" (1570 г.) написал, че в местността Чинчаюнга (сега Ика), били намерени много камъни с гравирани рисунки. През 1961 год., въпросните камъни се появили за пръв път на черния пазар за антики в Перу. Първите официални колекционери били братята Карлос и Пабло Солте, както и архитекта Сантяго Агурто Калво. За да се убеди в автентичността на камъните, архитект Калво започнал самостоятелни разкопки. Не след дълго открил два екземпляра в гробница, от времето преди появяване на испанците в Перу. Камъните от Ика станали наистина известни, благодарение дейността на доктор Хавиер Кабрера (1924-2001). Той бил пряк потомък на испанския конкистадор дон Херонимо Луис де Кабрера и Толедо, основал град Ика през 1563 година. Доктор Кабрера бил професор по медицина, декан на медицинския факултет в университета на Лима, основател на медицинската школа в Националния университет на Ика и създател на Музея на камъните от Ика. Той посветил 40 години от живота си на колекциониране и изучаване на тези камъни. Доктор Кабрера наричал камъните "глиптолити". Според него, колекцията му наброявала 11000 екземпляра, а общият брой на всички намерени камъни - около 50000. В книгата си "Посланията на гравираните камъни от Ика" (The Message of the Engraved Stones of Ica), издадена през 1976 година, той твърди, че глиптолитите са своеобразна "каменна библиотека", специално създадена от древна цивилизация, но съвременното човечество още не е готово да приеме древните послания.

Колекцията

Камъните от Ика варират значително по размер и окраска. Най-малките от тях тежат 15-20 грама, а най-големите - до 500 кг. и височината им достига 1,5 метра. Екземплярите, съставящи основната част на колекцията, имат размерите на диня, а материалът е андезит. Преобладаващият цвят е черен с различни отенъци, но има сиви, бежови и розови камъни. Изображенията са гравирани или релефни, а някои - комбинирани. Маниерът и качеството им са разнообразни. Около една трета от колекцията се състои от камъни с изображения на еротични сцени, което е много разпространен мотив в културите на Андите. Обаче останалата част представлява онзи уникален материал, чието изучаване може да преобърне напълно традиционните представи за човешката история.
След дългогодишно изучаване на колекцията, д-р Кабрера достигнал до извода, че изображенията образуват отделни, ясно изразени серии, състоящи се от 6-8 до 200 камъка. Според развитието на сюжета, размера на камъните се увеличава, като простите сюжети се изпълняват с метода на гравиране, а по-сложните - с нисък релеф. Сюжетите на изображенията навеждат на мисълта, че създателите им са искали да обхванат всички страни на живота в тяхното общество, но наблягали най-много на научно-техническите аспекти. Основните групи, на които е разделена колекцията са:

Битовите теми;
Изображения на звезди и други космически обекти;
Инструменти за изучаване на космоса и микрокосмоса (!);
Летателни апарати и устройства за изстрелването им (!);
Хирургически операции (!);
Човешка и животинска ембриология;
Карти на земята и други планети (!);
Календари, зодиак и др.

Динозаври, хирургически операции, космос...

Почти една трета от колекцията съдържа рисунки на динозаври и млекопитаещи, които според съвременната наука, са измрели до появяването на човека в Америка (!). Притова, количеството и разнообразието на изобразените измрели животни било огромно. Най-често се срещали рисунки на трицератопси, стегозаври, диплодоци, брахиозаври, птерозаври, игуанодони и различни видове хищни гущери. Но поразяващото е, че в повечето случаи динозаврите са изобразени в тясно взаимодействие с човека. Представени са сцени, в които се ловуват брахиозаври, стегозаври и тиранозаври, при което основно оръжие на човека е метална брадва. Но най-удивителни са изображенията, представящи динозаврите като домашни животни. На едно от тях се вижда човек, яздещ трицератопс. На друг камък, човек лети на птеродактил (!). В качеството на факт, потвърждаващ автентичността на колекцията от Ика, са изображенията на диплодоци с гръбни плочи, като тези на стегозаврите. Едва в началото на 90-те години, били намерени първите останки на зауропод (който е вид диплодок), с гръбни плочи. На някои камъни са изобразени цели серии фигури, демонстриращи биологическия цикъл на развитие на гигантските гущери. В колекцията на Кабрера има също така много камъни с изображения на отдавна измрели животни, обитавали американския континент: коне, слонове, гигантски ленивци (мегатерий), гигантски елени (мегацерос), мамути и др. Популярен мотив, срещан на много от камъните е човек, яздещ кон, без стремена и седло. В много серии били изобразени сцени, свидетелстващи за високото ниво на развитие на медицината в тази цивилизация. Типичен сюжет за тези серии са операции за трансплантиране на органи - предимно на сърце. При това, на една от тях е показан целия процес - от юноша на стар човек. Показани са даже сцени от следоперационния, възстановителен период в който пациентът е свързан със система от тръбички към кръвоносната система на бременна жена (!). Още по-смайващи са сцените, изобразяващи присаждането на мозък (!). Такава операция и днес е възможна само в областта на фантастиката. Твърде много са изображенията на по-прости операции, като преливане на кръв или цезарово сечение. Освен медицинската тематика, на камъните от Ика са представени обширни сюжети, свързани с изучаването и усвояването на космоса (!). Многочислени изображения на звезди, слънца, комети, летателни апарати и конструкции за изстрелването им свидетелстват, че астрономическите знания на тази цивилизация били на много високо ниво. В колекцията има също серии, изобразяващи континенти, имащи непозната форма и разположение. Според д-р Кабрера, това са очертания не само на допотопни континенти като Атлантида, но също така повърхности на материци от друга планета.

Послания към идните поколения

Според хипотезата на Кабрера, цивилизацията, създала изображенията от Ика достигнала високо ниво на развитие и имала сведения за други обитаеми планети и галактики. Тя започнала да усвоява активно космическото пространство и в крайна сметка била принудена да се евакуира, непосредствено преди настъпването на глобален катаклизъм. А "каменната библиотека" от Ика била създадена като предупреждение към оцелялото човечество след катастрофата. Всъщност, д-р Кабрера бил уверен, че преди глобалната катастрофа, на Земята съществувала не просто неизвестна, високоразвита цивилизация, но съвсем друго човечество (или раса), което по всяка вероятност не е пряк предшественик на съвременното човечество. Интересен факт е, че в колекцията от Ика има няколко десетки камъка, на които е изобразена пустинята Наска. Платото Наска е разположено на 150 км. от Ика. След десетилетни проучвания на гигантските изображения там, съвременните учени не могат да дадат сносно обяснение за целите и методите на създаването им. Някои изследователи предполагат, че рисунките на платото са дело на същата изчезнала цивилизация, създала камъните от Ика. Но ако е така, каква е връзката помежду им? За сега, официалната наука е безсилна да отговори.

Доказателства за автентичност

И накрая, тъй като същата тази официалната наука упорито твърди, че камъните от Ика са умела фалшификация, нека разгледаме фактите безпристрастно и видим дали е възможно това:
За да се осъществи подобна мащабна дейност (намерените камъни са около 50000), би трябвало в първата половина на ХХ-ти век, на територията на Перу да се създаде тайна работилница. Да се мисли, че един единствен човек е способен да обработи десетки хиляди камъни, е просто немислимо;
Тази "работилница" би трябвало да разполага със значителен човешки ресурс, за да транспортира десетки хиляди камъни с тегло до няколкостотин килограма;
В "работилницата" би трябвало да работят художници, имащи значителен опит в резбата върху камък. Би трябвало също да разполагат с достатъчно съвременна за времето си техника, необходима за механично гравиране на андезит;
В "работилницата" би трябвало да работят химици, способни да имитират със съответна технология естествена патина върху изготвените предмети;
В "работилницата" би трябвало да работят квалифицирани специалисти по палеозоология, които биха могли да предоставят не само съществуващите по това време изображения на измрели видове животни, но и според фантазията си, да прогнозират бъдещите открития, както в случая с гръбните плочи на зауропода;
В "работилницата" би трябвало да работят също и медици, способни да консултират художниците по въпросите на трансплантация на органи - сърце, мозък и други сложни хирургически операции (през 60-те години!!!);
В "работилницата" би трябвало да присъстват специалисти-археолози, способни не само да откриват древни погребални комплекси, но и да ги отворят, да сложат там някои образци от продукцията на "работилницита", а след това отново да покрият всичко така, че при следващите разкопки, културния слой да не е нарушен;
Деятелността на "работилницата" би трябвало да бъде толкова дълбоко законспирирана, че полагането на "продукцията" в околностите на Ика, да не привлича вниманието на местното население;
Организаторите на "работилницата" би трябвало да имат значителни финансови възможности, както за организация на подобна дейност, така и за провеждането й в доста продължителен период.
От всичко това възниква въпросът: "Ако изобщо е възможно всичко това, за какво би била предприета подобна безумна мистификация? С каква налудничава цел, някой би извършил подобна дейност?" И накрая остава да си припомним, че само преди няколко десетилетия, аналогична по своите мащаби и замисъл "операция" била осъществена в мексиканския град Акамбаро. Там "фалшификаторите" изготвили и закопали в земята повече от 30000 керамични статуетки, една трета от които изобразяват динозаври. Може би официалната наука смята, че това е "глобален заговор" за дезориентация" на човечеството?!

http://www.tribak2007.com/mystery/ika.htm (http://www.tribak2007.com/mystery/ika.htm)
 :arrow:
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 06:59:36
 :arrow:
Продължавам с някои от по-интересните камъни от Ика:

Астрономи и астронавти

(https://www.crystalinks.com/incastronomy.jpg) (https://www.crystalinks.com/icamantelescope.jpg)


Динозаври и други животни от древността

Лов на брахиозавър:
(https://www.crystalinks.com/icadino2.jpg)

(https://www.crystalinks.com/icadinofish.jpg)

Яздене на трицератопс:
(https://www.crystalinks.com/icadinoman2.jpg)

(https://www.crystalinks.com/icareptilian2.jpg) (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.crystalinks.com%2Ficadinoeatman.jpg&hash=70547ebb200c3af97f2a112f21647bd5)

Яздене на кон:
(https://www.crystalinks.com/icahorse.jpg)


Медицина

Цезарово сечение:

(https://www.crystalinks.com/icapregnant.jpg)

Сърдечна хирургия:

(https://www.crystalinks.com/icaheart.jpg)

Мозъчна хирургия:

(https://www.tribak2007.com/mystery/Pictures/Ika/medic07.jpg)

Хирургия:

(https://www.crystalinks.com/icasurgery.jpg)

Трахеотомия:

(https://www.crystalinks.com/icasnakecreation.jpg)

https://www.crystalinks.com/icastones.html (https://www.crystalinks.com/icastones.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 07:00:13
Календарът на маите

Източник: Стефан Никитов - "Древните цивилизации"

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Frazuznavane.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2012%2F12%2FKalendar-na-may.jpg&hash=da05b3f19e00b9299728c7f2382b4ac1)

Maите първи в света изобретяват нулата (цифрата 0) - близо 1000 години по-рано от Стария свят. Те използват двадесетична бройна система, чийто произход не е окончателно изяснен. На тази система се основава прочутият майански календар.

Основна единица е един ден (кин).
20 дни съставят един месец (винал)
360 дни съставят една година (тун)

Следващите единици за време са:

- катун (7200 дни / 19.72 години)
- бактун (144,000 дни / 394 години)
- пиктун (2,880,000 дни / 7,890 години)
- калабтун (57, 600,000 дни / 157,808 години)
- кинчилтун (1,152,000,000 дни / 3,156,154 години)
- алаутун (23,040,000,000 дни / 63,123,287 години)


За да бъде съставен този календар, в продължение на векове (а може би и хилядолетия) са записвани движенията на планетите и данните са нанасяни на специални карти, въз основа на които жреците съставяли точни таблици за предсказване на слънчевите и лунните затъмнения.

Продължителността на слънчевата година е определена с изключителна точност - 365.2420 денонощия, което е с 0.0002 по-малко от приетото днес значение за тропическата година и съответства на грешка от 1 денонощие за 5,000 години! Това прави календара на маите по-точен от Григорианския календар.

Жреците-астрономи са определили и продължителността на синодичния месец (времето между две едноименни лунни фази, което е 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди). Според таблиците, намерени в гр.Копан, той е равен на 29.53020 денонощия, по тези от гр.Паленке - на 29.53086. Средната продължителност е 29.53053, или с 0.00006 дни по-кратка от приетата днес.

Особено внимание жреците отделяли на планетата Венера. Синодичният й период (времето, което й е необходимо два пъти последователно пяокрай Земята) варира между 580 и 588 дни, но маите са успели да изчислят, че неговата средна продължителност е 584 дни. Днес е установено, че средната му продължителност е 583.9 дни, така че грешката, допусната от жреците на маите е 1 ден на 3,000 години.

Маите всъщност имат две календарни системи - дълга година и кратка година. Дългата година  е в две модификации: 365 дни (хааб) и 360 дни (тун). В бита се е използвала само хааб, която се състои от 18 месеца по 20 дни. В края на годината се добавят 5 безименни дни, които се считат за нещастни. Отчетът на дните в месеца не започва с 1во число, както е при нас, а с нулев ден.
Кратката година (цолкин) е от 260 дни и има ритуално значение . Тя се дели на 13 месеца по 20 дни. "Седмиците" в този календар (цолкин) са не от 7, а от 13 дни.

В няякои случаи маите използват и лунен календар, всеки месец от който има 29 или 30 дни. Всеки месец започва с нулев ден. Точността на този календар също е висока. Според жреците 405 лунни месеца са равни на 11960 дни, а според съвременните изчисления този период е 11959.1 дни.

Началната дата на майанския календар е под въпрос - според Е.Томпсън е 3113 г.пр.Хр., според Спинден е 3373 г.пр.Хр., а според С.Морли е 3433 г.пр.Хр.

Според съвременните астрономи, за да се получат тези астромомически данни, необходими за съставянето на майанския календар, жреците би трябвало да записват движението на планетите в продължение на 10,000 години!
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 07:30:44
Картата на Пири Рейс

Карта създадена в началото на Ренесанса,
представяща с изумителна точност ивиците земя под ледените шапки на Антарктида


(Щракнете върху изображението, за да го видите в пълен размер)
(https://i.rozali.com/photos/13888_0.jpg) (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/70/Piri_reis_world_map_01.jpg)

През 1929 г. група историци намират удивителна карта, нарисувана върху кожа от газела. Изследванията показват, че тя е истинска и е нарисувана през  1513г. от Пири Райс, известен адмирал от турската флота през 16-ти век. Неговата страст била картографията. Неговият чин в турската армия му позволявал привилигерован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Турския генерал пише в серия бележки върху картата, че той е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от преди Христа.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през  1525г. от Алесандро Зорзи от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб - брат на Колумб през 1506 г. И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса, член на първата експедиция на Колумб от 1492г. и след това плавал също и с Америко Веспучи. Тази карта датирана от 1500г. показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Върху картата на Пири Рейс Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Османската империя е имала собствени познания за тези брегове.
Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани.

Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него. Геоложките факти показват, че най-късното възможно време, в което Земя е можело да бъде видяна без ледове, е 4000 години пр. н. е.

Официалната наука винаги е твърдяла, че ледената покривка на Антарктика е там от милиони годиини. Картата на Пири Райс показва, че северната част от континента е била картографирана преди да бъде покрита с лед. Това би могло да стане преди милиони години, но за съжаление, доколкото ни е известно, тогава не е имало хора на Земята.

Други изследвания показват, че последния топъл период в Антарктика е свършил преди около 6.000 години. Все още се спори дали това не станало между 13.000 и 9.000 години пр. н. е. Дори и според най-оптимистичните прогнози някой трябва да е картографирал Антарктика преди 6.000 години. Каква цивилизация е била способна на такова нещо тогава, след като географската дължина се използва в нашите географски карти само от втората половина на 18-ти век.

С една дума карти от древността ни показват практически целия свят. Някои от тях със сигурност датират от времето, когато Антарктида не е била покрити с лед. Другият вариант е да приеме, че преди хиляди години е съществувала цивилизация надминала нашите технически и научни постижения.

http://horoskop.rozali.com/zagadki/p14232.html (http://horoskop.rozali.com/zagadki/p14232.html)


Картата на Пири Рейс е морска карта изготвена от турския адмирал Пири Рейс преди 1525 година, като част от произведението му: "Книга за морското дело". Създаването й се датира по общоприетото схващане към 1513 г. За да обясни рисунките на непознати по това време земи и източниците на своите писания, самият Пири Рейс посочва, че негови извори са били "старите владетели на морето", което предизвиква голям интерес като загадка и причина картата да се окачествява понякога като артефакт не на мястото си. Оригинала на картата се намира в музея Топкапъ Сарай в Истанбул, Турция.

В "бахрийе" (помощен коментар) Пири Рейс отбелязва: "Карта от този вид не притежава вече никой днес". Също така обяснява, че е приготвил своите карти използвайки 20 стари карти и 8 световни карти начертани в епохата на Александър Македонски и че на тях е изобразен целият населен свят.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през 1525 г от Алесандро Зорзи (Alessandro Zorzi) от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб (Bartolomeo Columbus или Bartolomé Colón, брат на Христофор Колумб) през 1506 г. Картата на Зорзи е съдържала информация, която през 1506 г е била непозната и поради това не може да се предположи, какви точно географски разбирания е имал Христофор Колумб, въпреки че Новия Свят е представен като част от Азия.

И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса (на исп. - Juan de la Cosa), член на първата експедиция на Колумб от 1492 г и след това плавал също и с Америго Веспучи (на ит. - Amerigo Vespucci). Тази карта датирана от 1500 г показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Картата на Пири Рейс е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа пресичаща Атлантическия океан. Така наречените "линии на посока" (или румбови линии) са типични за портоланските карти и морските карти от средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките (подобно нещо днес се използва понякога в авиацията). Картата включва още красиви рисунки и записки отбелязващи важни открития. Една от тях отговаря с почти пълна точност на експедицията на Кабрал (Cabral) от 1500 г. Кабрал открива Бразилия когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.

Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно, почти като портоланските карти. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Отоманската империя е имала собствени познания за тези брегове. В горната част на картата се вижда рисунка на кораб закотвен до една риба с двама човека на гърба си, което е ясна препратка към средновековната легенда за свети Брендан (Saint Brendan of Clonfert) от Ирландия. Тъй като Пири Рейс е копирал внимателно от една от картите си източници, става ясно, че поне един от тези източници е средновековна европейска карта, а не някоя от споменатите от него карти на "древните морски владетели".

Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани, както показва, Глобуса на Мартин Бехайм (Martin Behaim) от 1492 г или картата на Тосканели (Toscanelli) използвана от Колумб.

Карибската част от картата на Пири Рейс е от висока важност. В крайния североизток се вижда голям остров наречен Испаниола (Hispaniola, днешни Хаити и Доминиканска Република), открита от Колумб през първото му пътуване и където установява една колония, отбелязана на картата, като три кули. Непосредствено на юг от Испаниола се вижда Пуерто Рико и на североизток група острови, които се наричат "Ундизи Вергине" (Úndizi Vérgine или "Единадесетте девици" на български език). Тъй като това име е с ясен италиански произход, а не с испански или португалски, това показва като източник на информация Колумб за този сектор. Поради това тази част от картата също не се основава на карти от дълбока древност.

Определено района в карибския басейн е силно неточно начертан. Северноамериканеца Чарлз Хапгуд опитал да я нагласи според равнинна проекция имаща за отправна точка местност в близост до Кайро, считайки, че острова, който ясно е обозначен като Испаниола всъщност е Куба и преориентирайки всичките райони в карибския басейн за да се получи съвпадение на детайлите.

Ясно е, че Колумб деформирал Куба на своите карти, карайки я да изглежда силно непропорционална на фона на Бразилия и ориентирана от север на юг, вместо от изток на запад. По този начин се оказва изненадващо приличаща на по-традиционните изображения (които се виждат на картите на Бехайм или Тосканели, които Колумб използвал) на Ципанго от Марко Поло (може би Япония).

Защо би направил това Колумб? Вероятно защото, поне в първото си пътуване, той е бил сигурен, че е намерил прочутото Ципанго и е нарисувал Куба с неговата форма, за да подкрепи тезата си.

http://stranno.wikia.com/wiki/Картата_на_Пири_Рейс (http://stranno.wikia.com/wiki/Картата_на_Пири_Рейс)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 07:38:50
Географски карти изпреварили времето си

През 1929 г. директорът на Националния музей в Истанбул Халил Едем, който проучвал старинната библиотека в двореца Топкапъ, намира една прашна карта, навита на руло. Картата е нарисувана на парче кожа от газела с размери 86 на 64 см и е направена през 1513 година от турския адмирал Пири ибн Хаджи Мехмед, по-известен като Пири Рейс.

Картата била предадена на самия Кемал Ататюрк, който заповядал тя да се проучи и публикува.
Но по онова време никой не осъзнавал колко важна е картата. Едва по-късно тя

предизвикала сензация
в научния свят, тъй като турският адмирал с удивителна точност е изобразил географски обекти, за съществуването на които по онова време не би могъл да знае никой. Западното крайбрежие на Африка и Южна Америка са били практически неизвестни на Стария свят през XVI век. А Пири Рейс много точно е изобразил релефа на крайбрежието на Чили и планинската верига на Андите. Правилно е изобразил Амазонка и дори е нарисувал остров Маражу в устието на огромната река, който е бил открит едва през 1543 г.
Не стига това, ами Пири Рейс е нанесъл на картата Антарктида 300 години преди да бъде открита. Той достоверно е изобразил бреговата линия, която сега, както и преди пет века, е под лед с огромна дебелина. Пири Рейс е нарисувал някои острови на Южния полюс, които са били открити през 1958 г. На древната карта е нанесен и провлакът между Америка и Антарктида, който е изчезнал преди повече от 10 000 години.

Според най-нови преценки на учените Антарктида е била скована от лед преди 6000 до 12 000 години. От това излиза, че за картата на Пири Рейс е ползван някакъв източник отпреди поне 4000 години преди Новата ера. А първата известна на човечеството цивилизация се е появила в Месопотамия преди 3000 години преди Христа, а цивилизациите в Китай и Индия са около 1000 години по-млади.
През 1949 г. обединена британско-шведска експедиция изследва Антарктида с помощта на ехолокатори, за да установи какъв е релефът под дебелия слой лед. Изводът на учените е: "Географските подробности, изобразени в долната част на картата (т.е. бреговете на Антарктида) прекрасно съответстват с данните от сеизмичното разузнаване. Не можем да намерим начин как да обясним данните от тази карта с предполагаемото равнище на географската наука през 1513 г."

През 1953 г. с картата на Пири Рейс се заема Картографското бюро на флота на САЩ. Американските специалисти стигат до извода, че Пири Рейс е използвал метода на налагането. Стига се дотам, че нанасянето на данните от древната карта върху глобуса помага да бъдат поправени някои грешки в съвременните карти. Подобна точност е абсолютно необяснима. Днес тя може да бъде постигната с помощта на снимки от голяма височина. Картата на Пири Рейс много прилича на фотография, направена от космоса. Все едно

космически кораб е увиснал над Земята
и е насочил камерата си надолу към земната повърхност. Всичко, което е в радиус от няколко хиляди километра под камерата, се възпроизвежда много точно. Но земите в периферията на снимката са с променени очертания и изкривяването е толкова по-голямо, колкото те са по-далеч от центъра на фотографията. Това е така, заради сферичната форма на Земята. Така например, на картата на Пири Рейс Южна Америка е доста източена. Тя изглежда точно такава на снимките, направени от американските астронавти от повърхността на Луната.
По-нататъшни проучвания на професора от Кийн Колидж в Ню Хемпшир, САЩ, Чарлз Хепгуд показват, че при съставянето на картата Пири Рейс вероятно е използвал сфероидна тригонометрия, която се е появила в средата на XVIII век. Освен това турският адмирал би трябвало да е знаел точно каква и кривината на Земята.
Професор Хепгуд открива, че картата на Пири Рейс безспорно е най-прочутата, но не е единствената.

(https://i0.wp.com/www.badarchaeology.com/wp-content/uploads/2011/09/oronce-fine-map.jpg)

(https://www.goldenageproject.org.uk/images/slides/maps-of-the-ancient.jpg)

(https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/I/71iX%2BA84KsL.jpg)
Figure 1 - The Oronteus Finaeus map of 1532, southern hemisphere
Figure 2 - The Oronteus Finaeus map redrawn on a modern polar projection
Figure 3 - A modern map of Antarctica drawn on a modern polar projection

В края на 1959 г. в библиотеката на американския Конгрес, във Вашингтон, Хепгуд намира картата на Оронтеус Финиус. Тя е съставена през 1531 г. На нея Финиус е изобразил Антарктида, като бреговете й не са покрити с лед. Изобразени са също реки и планини на континента.

(https://i.imgur.com/58JWzk0.jpg)
Картата на Филип Буаше

Хепгуд обръща внимание и на карта на Антарктида, направена през 1737 г. от члена на френската академия на науките Филип Буаше. На френската карта от XVIII в. на Антарктида няма лед. Подробно е изобразена топографията на континента, за която съвременните учени не са имали представа чак до 1958 г.
Но това не е всичко. На картата на Дулчерт от 1339 г. географските координати на Европа и Северна Африка са показани с точност до секунда.

Италианецът Зено в края на XIV в. е обозначил подводните скали край Гренландия и то няколко века преди те да бъдат открити през 1949 и 1952 г.
През 1502 г. португалецът Де Карнейро съставя карта на цялото африканско крайбрежие и то по време, когато мнозина имат само смътна представа за този континент.
През 1559 г. в своята карта на света Хаджи Ахмет, съотечественик на Пири Рейс, начертава западното крайбрежие на Северна и на Южна Америка с поразителна точност, каквато е достигната от картографите едва след няколко века.

Всички тези потресаващи факти навели Хепгуд на мисълта, че различните карти, съставени от различни картографи по различно време, имат
един общ първоизточник
Неколцина изследователи допускат, че това е карта, или карти, оцелели от Александрийската библиотека, унищожена по времето на Александър Македонски.
Според Чарлз Хепгуд оригиналните карти са били съставени от представители на високоразвита цивилизация, изчезнала преди около 10 000 години. Това, предполага Хепгуд, са били жителите на легендарната Атлантида.

Хепгуд бил убеден, че Атлантида е днешната Антарктида. През 1963 г. професорът съобщава предположението си в писмо до президента на Съединените щати Джон Кенеди. В писмото Хепгуд убеждава Кенеди САЩ да финансират експедиция, която подробно да изследва Антарктида за следи от древна цивилизация. Но Кенеди е убит на 22 ноември 1963 г. и двамата не успяват да се видят.
Чарлз Хепгуд бил убеден, че Атлантида не е мит и не е измислица на древногръцкия философ Платон. След като изучил геоложки данни, Хепгуд излиза с хипотезата, че около 10 000 г. преди нашата ера са се преместили полюсите. По тази причина Атлантида се е преместила на около 3 000 км на юг. Причината за преместването на полюсите, според Хепгуд, е била някаква глобална катастрофа, възможно удар на астероид. Никой от сериозните учени не подкрепя хипотезата на Хепгуд, но и никой досега я е опровергал.

Кой е Пири Рейс

(https://976684854972101214.weebly.com/uploads/1/6/5/7/16575240/1261543_orig.jpg)

Пири Рейс е роден между 1465 и 1470 г. в Гелиболу, днес Галиполи, в Турция. Истинското му име е Мухидин Пири. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и е племенник на известния османски мореплавател Кемал Рейс. Започва да плава вероятно след 1481 г. заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. Участва в много морски експедиции и преминава заедно с чичо си на държавна служба в Османската империя. При една от морските експедиции воюва с португалците в Персийския залив. Разбира, че Португалците са блокирали Ормузкия проток, а в същото време трябва да отиде на помощ на гарнизона в Кайро. Прави го, но по-късно е обвинен е, че изоставил флота в залива и бил публично обезглавен през 1554 или 1555 г.
Пири Рейс е автор на редица морски карти и на "Морска книга", в която дава огромен обем информация в областта на мореплаването и географията.

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=54745 (http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=54745)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 07:41:07
Астрономическите познания на догоните

Африканците шокират научния свят с познанията си за Вселената


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c4/Dogon_Circumsion_Cave_Painting.jpg)

Изумителните астрономични познания на една африканска племенна група продължават да предизвикат изумление в света на науката и до днес. Догоните, населяващи една от най-рядко населените области в западноафриканската държава Мали, предизвикват множество спорове сред научните среди, а хипотезите за техните постижения варират от чиста мистификация до контакти с напреднали извънземни цивилизации.

Няколко десетки хиляди догони живеят в изолирани селища сред планинските склонове Бандиагара на юг от северните разливи на река Нигер. Битът и културата на този древен народ не би могъл да се характеризира като крайно примитивен, но въпреки това е далеч от средния житейски стандарт на съвремието, затова учените са смаяни от


 феноменалните познания на африканците

 в областта на астрономията и космологията. Догоните имат обхватни знания за съзвездието Голямо куче, препредавани от поколение на поколение. Племето успява да привлече вниманието на света с особените си познания за звездата Сириус. Тя е само 21 пъти по-ярка от нашето Слънце и по този показател далеч не се нарежда сред най-могъщите небесни тела, но от Земята изглежда най-блестяща в сравнение с останалите звезди поради малкото разстояние - само 8,6 светлинни години. Близо до Сириус се намира колабиралата звезда Сириус-Б, открита от западните астрономи през 1844 г., но фотографирана за първи път едва през 1970 г. Трудното идентифициране на Сириус-Б е свързано с факта, че плътната звезда почти не излъчва светлина и е "засенчвана" от Сириус, която е 10 000 пъти по-ярка. Странното е, че догоните имат подробни данни за орбитите и плътността на тези звезди много преди фиксирането им от съвременните астрономи.

 През 1950 г. Жермен Дитерлен и Марсел Гриол запознават света с изключителните познания на хората от Бандиагара. Прекарали няколко години сред племето и завоювали доверието на вождовете и шаманите, френските антрополози са хипнотизирани от дълбочината на философията и религията на догоните.

 За догоните началото на живота е свързано със звездата Сириус-Б, която те наричат По Толо, т.е. звезда семе. Сътворението е тръгнало към нас от планета на тази стара звезда, класифицирана от модерните астрономи като бяло джудже. Изумително е, че


 Догоните знаят за Сириус-Б преди откриването й

 от астрономите, както и за голямата плътност при малките й размери, което обясняват с наличието на сагала - непознат на Земята екстремно плътен метал. Запознати са с характеристиките на орбитите на звездите от Голямото куче (Canis Major), знаят, че орбитите на Сириус и на Сириус-Б образуват сложна елипса със Сириус във фокуса на конфигурацията. Хипотезата им, фиксирана във фрагменти от каменни звездни карти отпреди пет столетия, е взета под внимание от западната астрономия едва в началото на ХVII в., когато Кеплер лансира теорията, че орбитите на небесните тела не са перфектно кръгови.

 Догоните отдавна знаели също, че на Сириус-Б са нужни 50 години за орбиталния му цикъл спрямо Сириус. Едва наскоро астрономите определиха продължителността на този цикъл - 50,04 г. Догоните твърдят още, че Сириус-Б се върти около оста си за време, съответстващо на една слънчева година, докато модерната астрономия все още няма данни за подобни подробности. Смайващо е и предположението за трето небесно тяло в близост до Сириус, наречено от догоните Емме Ия, т.е. сламенна жена. Аборигените твърдят, че това е или малка звезда с една единствена планета, или голяма планета с единствен спътник. Малко след разкриването на племенната информация, някои астрономи нарекоха предполагаемото тяло Сириус-С, въпреки че за него няма научни доказателства.

 Позовавайки се на древни източници, през 1976 г. членът на английското кралско астрономическо общество Робърт Темпъл обобщава в своята книга "Мистерията Сириус", че догоните имат задълбочени познания за планетата вече няколко хиляди години. В своя труд Темпъл излага изследванията на френските антрополози Гриол и Дайтерлен от 30-те години на XX век, които твърдят че са открили астрономически познания в догонската митология. Според тях в основите на догонската космогония и космология е звездата Сириус, която догоните били наричали По Толо. Тази звезда била пъпа на галактиката Млечен път и е пъпът на цялата Вселена.

Мистериозните астрономически знания на африканското племе Догони продължават да бъдат обект на разгорещени спорове сред научните среди. Бурно отхвърляни или приветствани, постиженията на туземците пораждат множество въпроси, засягащи космологията и познанията за Вселената.

 Дори и да приемем тезата, че астрономическите постижения на догоните имат древен произход, как все пак са били придобити тези знания? Как е могъл един почти примитивен народ да овладее науката за звездите, без каквито и да е оптически инструменти? Отговорът на този въпрос бива даден от самите догони, според които  знанията за Сириус са били подарени на техните предци от извънземните амфибии Номмо, от района на звездата По Толо.

 Номмо пристигнали преди около 5500 години от съзвездието Сириус на космически кораб, спуснал се с гръм и мълния. На езика на догоните номмо означава "свързан с водата" и "за когото най-важното е да пие". След като летящата машина се приземила, тя продължила известно време да се движи с подскоци по земята. По същото време на небето се появила нова звезда, навярно космическа база.

 В скалните рисунки на прадогоните


 номмо са изобразени

 като човекогущери

 приличащи на полубога амфибия Оаннес и на демоните с опашки на риби оанни, описани от вавилонците. Смущаващи са тези паралели с наследството на други цивилизации от епохите около времето на миграциите на предците на догоните, защото описанията на номмо са до голяма степен подобни на амфибиите еа на акадите, на шумерския бог Енки и на богинята Изида с образ на сирена от религиозното изкуство на Египет. От тях според древните народи е произлязла човешката цивилизация.

 Египетските мъдреци са обожествявали звездата Сириус [наричана от тях Сот (гр. Σῶθις) или Сопдет/Сепедет], представяна от богинята Изида. Храмът в Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Това ни напомня за церемонията сигуи на догоните, която се провежда веднъж на 6 десетилетия, когато Сириус е видим през малък отвор в една скала до селището Йоуго Догороу. Церемонията сигуи е сред най-зрелищните ритуали на догоните. Провежда се в продължение на 5 години през 60 години и


 съвпада с конкретен момент от орбитата на Сириус.

 По време на ритуала догоните се посвещават в познанията на културата на племето. Сложната серия от танци се изпълнява от мъже със странни маски, символизиращи неконтролируемото могъщество на природата. Междувременно астрономите анализират традициите на племето догон, но загадката как догоните са придобили изключителните си космически познания, навярно ще си остане неразгадана.

 Феноменът е изследван от научни популяризатори като Карл Сейган, Ян Ридпат, Джеймс Оберг и Роналд Стори, допускащи възможността, че догоните са абсорбирали космическите си познания от европейските пътешественици през последните 150 години. В телевизионно интервю по Би Би Си обаче Жермен Дитерлен подчертава, че редица астрономически данни, притежавани от аборигените през миналите векове, са били непознати на западните учени до ХХ в., като се позова на древни рисунки на съзвездието Сириус, изпълнени от прародителите на догоните.


Мистичните туземци имат египетски произход

 Догоните са етническа общност, населяваща предимно района на Бандиагара и Доуенца в Мали, Западна Африка. Областта се състои от три различни в топографско отношение региона: равнинен, скалист и плато. Разпръснати из тази обширна територия, популацията на догоните, която възлиза на около 300,000 души, е съсредоточена най-вече по протежението на 200 - километровия Бандиагарски склон. От склона се открива уникална гледка към догонските селища, които са накацали по повърхността му. Има приблизително около 700 догонски села, повечето от които с по-малко от 500 жители.

 Точният произход на догоните, подобно на много други древни култури, трудно може да бъде определен. Като източници могат да бъдат ползвани единствено устните предания, които се различават според това кой догонски клан бива разпитан, и направените археологически разкопки.

 Местните хора наричат себе си Догон или Догом, но в по-старите исторически източници те са споменавани като Хабе, което на езика Фулбе ще рече "чужденец" или "езичник". Определени теории навеждат на мисълта за вероятен египетски произход. Смята се, че след като са живели в района на Либия,  те са мигрирали някъде към териториите на Буркина Фасо, Гвинея и Мавритания (различните източници посочват различни места за това преместване). Около 1490 г. сл. н.е. заради нахлуващи племена или заради сушата те се заселили на територията на Бандиагарския склон в централно Мали.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210055&cat=11 (http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210055&cat=11)
http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210091&cat=11 (http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210091&cat=11)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:00:30
Тайните оръжия на древния свят

 Опитите за създаване на оръжия за масово поразяване датират от поне няколко хиляди години. Някои от тях, при това, са били твърде успешни!

 Стоян ПЕТРОВ

 Напук на утвърдилото се мнение, опитите за създаване на оръжия за масово поразяване започват още в дълбоката древност. В случая, не става въпрос само за древноиндийските легенди, разказващи за "летящи бойни кораби", снабдени с изключително мощни и изпепеляващи всичко пред себе си оръжия, нито пък за "свръхоръжието на Йехова", както в Библията се рисува Ковчега на завета, а за съвсем реални открития, подробно описани в трудовете на античните и средновековни летописци. При това, някои от тях силно напомнят съществуващите днес

 химически, бактериологични и лазерни оръжия,

 макар че поразяващата им сила, естествено, е била далеч по-слаба, а използването им нерядко е гонело по-скоро психологически резултат.
 Така, още през 429 г.пр.н.е. по време на обсадата на Платея, спартанската армия запалила голямо количество сяра и, използвайки попътния вятър, се опитала да отрови защитниците на обсадената крепост със серен анхидрид. По-късно, и древните гърци, и римляните редовно използвали огромни кожени мехове и духала, с чиято помощ насочвали вонящия пушек от предварително запалени специални смеси към противниците си, затворили се в някоя силно укрепена сграда, потърсили укритие в скалните пещери или пък опитващи се подкопаят стените на обсажданата от тях крепост. Разбира се, силната зависимост на подобни "оръжия" от външни фактори (като посоката на вятъра например), а също - отсъствието на противогази и на синтетични химически вещества, са правели прилагането им твърде рядко и проблематично. Впрочем, същото се отнася и до опитите за създаване на "бактериологични оръжия". Известно е, че нахлуващите от Изток хунски орди, а по-късно и монголите, бомбардирали обсадените от тях градове (с помощта на катапулти) с глинени гърнета, пълни със заразени от чума гризачи. Има немалко древни и средновековни гравюри, показващи, как през стените на обсаждани крепости се прехвърлят трупове на умрели животни с надеждата да бъде предизвикана епидемия сред защитниците им. Разбира се, подобни експерименти, следва по-скоро да се разглеждат като епизоди от историята на човешката лудост, отколкото от тази на военната техника. Защото едно оръжие може да се нарече "бактиериологично" само ако онзи, който го използва не рискува също да пострада от него. А в древността такива гаранции, разбира се, въобще не са съществували.

 Малко по-различно стои въпросът с тъй наречените

 "топлинни" и "лъчеви" оръжия.

 Известни са много легенди за използвани в древността своеобразни

 "лъчи на смъртта",

 но най-известната е тази за "Огледалото на Архимед". Създаването му е подробно описано в трудовете на живелия през ІІ в.н.е. гръцки писател Лукиан, многократно цитиран по-късно от учени, философи и художници от епохата на Възраждането. Според Лукиан, Архимед направил огромно шестоъгълно огледало, съставено от множество малки четириъгълни огледалца. Всяко от тях се крепяло на лагери и се задвижвало със специални метални вериги. По този начин огледалата можели да бъдат поставени под такъв ъгъл, че отразените от тях слънчеви лъчи да се фокусират в една точка, на разстояние полет на стрела от огледалото. По време на обсадата на Сиракуза от римляните (211 пр.н.е.), Архимед успял по този начин да запали няколко римски кораба. Историята е добре известна, а редица учени виждат в огледалото на Архимед първообраза на днешния лазер. Има обаче и немалко смущаващи неща. На първо място, съмнение предизвиква самата възможност да бъде създаден подобен механизъм. На второ, учудва мълчанието по този въпрос на класическия историк на Пуническите войни Полибий, а също и това на хора като Тит Ливий и Плутарх, които също не споменават нищо за "лазерното оръжие", уж създадено от великия грък. И накрая, защо никой след Архимед не се е опитал да възстанови това оръжие? Защо римляните, след превземането на Сиракуза, не са го направили? В края на краищата, те неведнъж са доказвали, че могат успешно да заимстват техническите и военни постижения на своите противници.
 Но, ако съмненията по отношение на "древните лазерни оръжия" изглеждат основателни, това съвсем не може да се каже за тъй наречените "топлинни" оръжия, най-известното между които е, разбира се

 "Гръцкият огън"

 Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, "изстреляна" от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност - смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
 Що се отнася до истинския "гръцки огън", той се появява едва през "тъмните векове", т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек (или Хелиополис). Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. "Течният огън" се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.
 Постепенно "гръцкият огън" се превърнал в истинско "абсолютно оръжие" в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.
 Точната рецепта за изготвянето на "гръцкия огън" обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен "компонент". Съвременните изследователи са на мнение, че той бил смес от първичните фракции на нефта със сгъстители (негасена вар, борова смола, селитра, сяра). Тази смес от негасена вар и сяра, се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти "носители" като нефт или асфалт. Опитите да се възпроизведе това оръжие не са много успешни.
 За първи път тръбите с "гръцки огън" били монтирани на византийските бойни кораби "дромони", а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 г., според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV Погонат (668-685) разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни "дромона", снабдени с "гръцки огън", както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.
 Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел (700-721)), но по-късно и двата били разгромени напълно от

 Въоръжените с огнепръскачки византийски кораби

 По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи "гръцкия огън", били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941 г., с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.
 Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на "гръцкия огън" почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на "гръцкия огън"? Кой знае?


 Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието...

 Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето.
 Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода.

 Съдържание на гръцкия огън:
 нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др.

 Механизъм на запалване:

 CаCO3 -> CaO + CO2
 Cа3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид)
 Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид)

 Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин)
 Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин)

 PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина?)
 2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)...

 ...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:16:41
Антични изобретатели и изобретения

Херон Александрийски

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/Hero_of_Alexandria.png/220px-Hero_of_Alexandria.png)

Херон Александрийски (10 - 70 г.) е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през I век. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония.
 Основни негови съчинения по математика са "Метрика" и "За диоптъра". В "Метрика" Херон дава правила за точно и приближено намиране на лица и обеми. В това съчинение той извежда известната ф-ла за лице на триъгълник по дадени страни. В същото съчинение предлага и решения на конкретни задачи които днес записваме с квадратни уравнения. Привежда правила за приближени пресмятания на квадратни и кубични корени. Известна негова формула е:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Херонова_формула (https://bg.wikipedia.org/wiki/Херонова_формула)

 В областта на физиката той е първият, създал парният двигател, първият известен монетен автомат (със система от зъбчати колела), както е доразвил водния орган, водни часoвници и други. Негова е и идеята за автоматичен поплавъчен регулатор, въплътена в съд за разливане на вино.
 Тези приспособления са описани подробно в неговия труд - Пневматика. Това е всъщност първата книга, посветена на роботиката.

 Парният двигател на Херон:

(https://www.magicnook.com/forum/biopics/HeronB.jpg)

Воден орган:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwpcontent.answers.com%2Fwikipedia%2Fcommons%2Fthumb%2F5%2F5f%2FHeron%26%2339%3Bs_Windwheel.jpg%2F250px-Heron%26%2339%3Bs_Windwheel.jpg&hash=45a7719627ea438a7eda31db0c350924)

Апарат за вода:

(https://mistery.info/wp-content/uploads/2016/10/moneten-avtomat-218x300.jpg)

Като се пусне монета през отвора А, тя пада върху лоста PR, който отваря сифона и пуска водата. Същевременно лостът се накланя и монетата се търкулва надолу, а сифонът отново се затваря.

И механичният театър:

(https://1.bp.blogspot.com/-YI-groNWB-w/V9FNkSXd-dI/AAAAAAAAv8Y/04bL47G4x_Ig_KtRq5G7dcr3umV6RF6hQCLcB/s1600/heron-aeolipile-4.jpg)

Kакто и водната помпа:

(https://www.obekti.bg/sites/default/files/styles/article_large/public/images/100203shutterstock_401802691.jpg?itok=R_ki0CEh)

Хитроумно приспособление за отваряне на храмови врати (за да се шашкат верващите):

(https://3.bp.blogspot.com/-jVViIRtU3yo/V9FMVRz2YcI/AAAAAAAAv8M/37QDMzEaKDgOVlHZLGDL53HH0Znlbu6jwCLcB/s400/heron_ani.gif)
 :arrow:
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:27:34
 :arrow:
Ктезибий Александрийски

Всъщност Херон доразвива доста от моделите на неговия предшественик - Ктезибий живял през III в. пр. н. е. в Александрия. Той също ползвал система от бутала задвижвани от въздух или вода /даже според слуховете създал прототип на въздушна пушка, изстрелваща муниции.

Негово дело е Клепсидра (воден часовник):

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.pereplet.ru%2Fjunetech%2Fdig1_01%2Fgnomon%2Fpic5.jpg&hash=51cdab9eb2818a2935e0f333841ab569)

Eдна статия за водните часовници в древността:

http://www.numizmati.com/clocks/index_files/waterclock.htm (http://www.numizmati.com/clocks/index_files/waterclock.htm)

Диоптра - създаден от Херон уред за измерване на разстояния, без еквивалент в западния свят до XVI век:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkotsanas.com%2Fphoto%2F1301002-02.jpg&hash=369cdb51f866186098d52979039c3501)

В областта на военното дело, известно негово изобретение е хиробалистата - уникален стреломет с метални и дървени части:

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Balliste.jpg/800px-Balliste.jpg)

(https://tse2.mm.bing.net/th?id=OIP.7KO2cx9VEDG8oXEqnrEEtQHaHC)

Подробна статия за неговите изобретения:

http://jimslounge.com/portfolio/html/lab4.html

Демонстрации на воден орган:

https://www.youtube.com/watch?v=8SZX-GovKrE
Römische Wasserorgel
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:30:54
Механизмът от Антикитира

(https://bi.gazeta.pl/im/12/cf/14/z21821714V,Cyfrowa-rekonstrukcja-mechanizmu-z-Antykithiry.jpg)

(https://fakti.bg/img/news/37/293837/d4bb4e9e4eb9897ea83b953925e7d531.jpg)

Единственият съхранил се до наши дни античен астрономически калкулатор, известен като "Механизма от Антикитира" (Antikythera Mechanism) или "компютъра от Антикитира" (по името на гръцкия остров, край който е открит) бил в състояние не само да изчислява датите на слънчевите и лунните затъмнения, но и да съставя календари и да определя годишните дати за започването на Олимпийските игри и останалите панелински надпревари.

Разшифроването на функциите на открития преди 107 години мистериозен механизъм било направено от екип учени под ръководството на математикът и режисьор, д-р Тони Фрийт (Tony Freeth), работещи по програмата Antikythera Mechanism Research Project в Кардиф, Уелс, съобщава специализираното издание Nature. Досегашните изследвания на обекта, смятан за първия аналогов компютър в света, показали, че той вероятно е конструиран в периода 140-100 г. пр. н. е.

Калкулаторът представлявал дървена кутия с 37 бронзови зъбни колела и кривошипен механизъм, като и двете инженерни решения са преоткрити в Европа едва през XIV век.

На лицевата страна на прибора била разположена градуировка за определянето на слънчевите и лунните цикли, както и на местоположението на слънцето спрямо зодиакалните съзвездия.

На обратната страна били открити отметки за определянето на фазите на дългите астрономически периоди, в т. ч. и на Метоновия цикъл (Metonic calendar), използван за съгласуването на лунния и слънчевия календар - 12 лунни месеца са с 11 дни по-малки от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години. Метоновият цикъл бил използван първо от вавилонците поне от началото на V в. пр. н. е., което говори за влияние на астрономията на Вавилон върху древногръцките учени.

Последните открития на екипа на д-р Фрийт водят до предположението, че концепцията за Механизма от Антикитира произлиза от колониите на Коринт, най-веоятно от Сиракуза на о-в Сицилия, и е свързан с работата на Архимед (ок. 287-212 г. пр. н. е.). Древногръцкият математик, физик, инженер, астроном и изобретател, убит от римляните при превземането на Сиракуза след 2-годишна обсада по време на Втората Пуническа война, въвел планетарните изчисления на движението на Луната и останалите известни планети и написал манускрипт за астрономическите механизми.

Досегашните сведения, свързани с откриването на "компютъра от Антикитира", караха учените да свързват механизма с о-в Родос и астронома Хипарх (Hipparchos), написал студия за отклоненията в орбиталния курс на Луната. Досега маханизмът не бил свързван с коринтяните, тъй като целия останал товар на потъналия кораб, в който бил открит бил от Източното Средиземномориe, от места като Кос, Родос и Пергамон.

Изследването на механизма със съвременна апартура за микроскопски изображения с висока дефиниция и триизмерна рентгенова томография, разкрило на задната му страна начертани имената на всички 12 месеца, съвпадащи напълно с календарите от Илирия, Епир и Северозападна Гърция, както и на о-в Корфу. 7 от месеците предполагат евентуална връзка със Сиракуза. Открити били и надписи указващи изчисляването на 4-годишния цикъл за провеждането на древната Олимпиада.

Аналози на "Механизма от Антикитира" засега не се известни на науката. Няколко забележки за подобни инструменти се срещат в античната литература, в т. ч. едно описание на Цицерон на такъв уред, създаден от Архимед. Изваденият от морското дъно през 1900 г. "компютър" обаче е единственият подобен механизъм, оцелял до наши дни. 

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=15915 (http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=15915)


Реконструкция на механизма от Антикитира

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/NAMA_Machine_d%27Anticyth%C3%A8re_6.jpg/150px-NAMA_Machine_d%27Anticyth%C3%A8re_6.jpg)

Учени от Великобритания, Гърция и САЩ реконструираха модел на древен гръцки "персонален компютър" от 82 месингови части с помощта на триизмерна рентгенова томография с висока разделителна способност. Астрономическият калкулатор, изработен в края на II в. преди Христа, е бил изумително точен и по-сложен от всеки измервателен инструмент, създаден през следващите 1000 години, предадоха световните агенции, като се позовават на сп. "Нейчър".
Механизмът е подобен на часовник уред, открит близо до гръцкия остров Антикитира, между Пелопонес и Крит, в потънал кораб, през 1901 г. Той е най-ранното известно метално устройство със сложна система от зъбни колела.

Според астрофизика Майк Едмъндс, който ръководи екипа, уредът може да бъде описан като първия известен калкулатор. Той е могъл да събира, изважда, умножава и дели. Могъл е също да предвижда позициите на Луната и на Слънцето върху небосвода, да изчислява лунните фази, да напасва номера на лунните месеци с годините.

Проф. Едмъндс и колегите му установиха, че уредът е имал циферблат, който предвиждал вероятността от слънчеви или лунни затъмнения. Освен това вземал предвид елиптичната орбита на Луната. Британският астрофизик се удивлява, че такъв сложен апарат е създаден така изкусно от метал. Моделът на калкулатора показва 37 зъбни колела, поместени в дървена кутия с надписи върху капака, които се отнасят до движенията на планетите.

Според Едмъндс инструментът е уникален в историята на астрономията.

http://www.journey.bg/news/?news=19489 (http://www.journey.bg/news/?news=19489)


Компютър на 2000 години:

http://www.vbox7.com/play:fe40f39d
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:31:39
Изобретенията на Леонардо да Винчи

Източник: http://mysticolors.com/2011/01/27/da-vinci-inventions/

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbwy1342633955s.jpg&hash=a90f0891a9ff406c519671ab938aa714)

Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci) (15.04.1452 — 02.05.1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са ,,Тайната вечеря" (Il Cenacolo или L'Ultima Cena) и ,,Мона Лиза" (Mona Lisa или La Gioconda). Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството великият Леонардо е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк...

В този материал ще ви представим малка част от неговите проекти, които може би не са много известни на съвременността.


Картечница

Многоцевната картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Около 1480г., докато е във Флоренция, Да Винчи прави схема на тази въртяща се артилерийска батарея. Елевацията се настройва чрез манивела и въпреки, че има възможности за бърза стрелба (с която са известни по-късните картечници), тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо е потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. Освен това картечницата лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е монтирана на колела, а и теглото й е малко.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fjdv1342634009y.jpg&hash=d579aa8c55302a0ecc3a0eb4dd8bac49)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Frgh1342634161f.jpg&hash=37f83a47588a259ec743765eb23eefef)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fklz1342634082m.jpg&hash=61d6d52f1e375a49a27cb0163dc658c7)


Касетъчна бомба

За да направи бомбардата или оръдието още по-смъртоносни, Да Винчи проектира големи снаряди, които се състоят от обли гилзи, поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След изстрелването касетъчната бомба експлодира и се пръска на множество фрагменти, като по този начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюле.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fcqs1342634114p.jpg&hash=6e0137e4849a60e13b86e014f08b9c62)


Артилерийско оръдие

Този чертеж е на първа страница на ,,Атлантическия кодекс". Самият чертеж е много пълен и доста добре показва скица на бомбарда с шестнадесет радиално разположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на бомбардата и разположените в него двойка механични перки и зъбни колела, осигуряващи доста добри бойни възможностите на внушително артилерийско оръдие.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbfi1342634258k.jpg&hash=8336b8c18882cd0ae4c474dfaeb0ad6a)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fviu1342634291x.jpg&hash=ee28279db2b9cd27b7e27b9f514aed83)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbwy1342634324y.jpg&hash=e8d8ede3bd2ba3ca10582d0665e13ca1)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Frgh1342634354w.jpg&hash=0d423545dcab4f074e8562e8a121b121)


Танк

Танкът е един от най-известните проекти на Да Винчи. Идеята му да всява паника и разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с оръдия. Докато се опитва да си намери работа в Милано, Да Винчи споделя: ,,Аз мога да направя бронирани коли, безопасни и непристъпни, които биха могли да навлязат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва пехотата, невредима и без всякакво противодействие." Предшественикът на модерния танк на Да Винчи със сигурност би предизвикал ,,уплаха и страхопочитание" на полесражението през XV век. И въпреки това дизайнът съдържа някои сериозни грешки и дори след няколко модификации на оригиналните планове Да Винчи се е сблъскал с доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fklz1342634388y.jpg&hash=7c2ddf994d1d2b57bf543d0861c07ebd)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbfi1342634423t.jpg&hash=1c6adac826add88f8cfd7816baf01ee7)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Frgh1342634450g.jpg&hash=1aaf1ae927ed479b42641e645d0f52f3)
 :arrow:
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:34:40
 :arrow:
Хеликоптерът на Да Винчи

Смята се, че Леонардо да Винчи е първият, който се е сетил за машини с вертикално излитане. Негов чертеж на въздушно витло от 1493г. съдържа платформа, снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В бележките на Да Винчи се казва: ,,ако този инструмент с формата на витло е добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялно нишесте, то би трябвало при енергично задвижване да се издигне във въздуха като спирала". Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и модели на хеликоптери. Той е започнал първите публични експерименти в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден, че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в небесата, то това би станало с летяща машина, базирана на принципа на хеликоптера. И след малко повече от двеста години неговото предвиждане се оказва реалност.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fbfi1342634566f.jpg&hash=1dcaa63b5a7bbd088cea57842db0144b)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fjdv1342634601w.jpg&hash=27deb8d723c346000a76d2b8ca2616ac)


Брониран кораб

Чертежът на бронирания кораб на Да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, защитен с метал, който се използва за удряне на противникови кораби. Освен това бронираният кораб има и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането при атака и осигурява защита срещу вражеския съд като позволява корабът да се приближи до врага без оръдието да бъде забелязано. Щитът се отваря и затваря със система от ръчно задвижвани винтове много бързо, увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fcqs1342634640m.jpg&hash=da1832c94dc3afddb5a8670d1c8dc5e9)


Терминаторът на Леонардо да Винчи

Механичният рицар на Леонардо да Винчи е открит през 1957г., когато Карло Педрети (Carlo Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на Да Винчи. Механичният рицар за първи път е бил скициран от Леонардо през 1495г., но се споменава едва през 1974г. в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti). До наши дни не е имало опити за реконструиране на рицаря и едва през 2002г. Марк Розхайм (Mark Rosheim) построява цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като ,,войник на колела" или ,,роботът на Леонардо" и е излаган в безброй експозиции и музеи. През 2007г. Марио Тадей (Mario Taddei) прави ново проучване на оригиналните документи на Да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на механичния рицар, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само за отбранителни цели и движенията му са отчасти ограничени: например ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани от въже. Резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга ,,Leonardo Da Vinci's Robots" (,,Роботите на Леонардо да Винчи").

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fopt1342634685r.jpg&hash=abf092f4542e0f148272f0e76289de2a)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fopt1342634714f.jpg&hash=b491672a387619731a862460cce7a7cc)


Подводен скафандър

Още едно революционно изобретение на Леонардо е бил подводния скафандър.

Водолазен костюм и неговата реконструкция:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fzamoreto.com%2Fwp-content%2Fuploads%2FDaVinciTentoonstellingRotterdam-3.jpg&hash=c061f7b73809820f588500ff4f52fe51)

http://www.mirf.ru/Articles/art833.htm
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:35:12
Клавдий Птолемей
(ок. 87-165 г. )

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/PSM_V78_D326_Ptolemy.png/402px-PSM_V78_D326_Ptolemy.png)

 "Че съм смъртен, зная и че моите дни са преброени; но когато в мислите си неуморно и жадно проследявам орбитите на съзвездията, тогава повече не докосвам с крака Земята; на масата на Зевс се наслаждавам на амброзията, храна на боговете". Това е епиграфът към книгата на Клавдий Птолемей, която той нарекъл "Математикес синтаксеос библиа 13", т. е. "Математически трактат (по астрономия) в 13 книги". Много скоро започнали да наричат книгата "Мегале синтаксеос" ("Велико построение" и "Мегисте" ("Най-велико"). Добавяйки към последното наименование "ал", арабските астрономи я "върнали" на европейците в края на ХII в. под познатото идо днес име "Алмагест".

 Името на Птолемей е свързано с трудове, оказали голямо влияние върху развитието на астрономията, географията, оптиката. Но своята известност той дължи най-много на съчинението си "Алмагест" - една своеобразна енциклопедия от всички знания на древногръцките астрономи, останала в продължение па 14 века настолна книга не само на астрономите, но и на католишките богослови. Епитетът "най-велик" напълно отговаря на труда на Птолемей, доколкото в него не само са описани с голямо изкуство, но и анализирани всички астрономически знания от онова време. Птолемей успява да представи видимите движения на небесните тела с помощта на комбинации от кръгови движения с максимална за своето време точност. Решението на тази трудна задача е направило най-голямо впечатление на астрономите - съвременници на Птолемей.

 Данните за живота на Клавдий Птолемей са изключително малко. Известно е, че е роден в Египет, провежда научната си рабработа в Александрия в периода 127 - 151 г. Тук прави и самостоятелни астрономически наблюдения. Александрия по това време продължава да бъде известен научен център, независимо от падането на Египет под зависимостта на Рим през втората половина на I в. пр. н. е. След Птолемей античната гръцка астрономия бележи своя упадък. Изкуството на наблюденията запада до такава степен, че в продължение на осем и половина века след Птолемей не се провеждат наблюдения, притежаващи научна стойност.

 В първата книга на "Алмагест" Птолемей излага основните принципи, на които се основават всички по-нататъшни разглеждания и изчисления. Изходните твърдения се състоят в това, че "небосводът има кълбовидна форма и се върти като кълбо", "Земята е кълбо и е разположена в центъра на света", "Земята е точковидна в сравнение с разстоянието до неподвижните звезди" и че "не притежавайки никакво движение, Земята не променя мястото на своето положение".
 Всъщност това са основните положения на геоцентричната система на Птолемей. Необходимо е веднага да се отбележи, че той отделя обширно място на дълги разглеждания, чрез които счита, че е доказал невъзможността Земята да се движи. Отчасти Птолемей си служи с някои положения на Аристотеловата астрономия, а отчасти идва до свои заключения от непосредствени наблюдения. Птолемей спори с тези, които смятат небесната сфера за неподвижна, а заставят Земята да се върти около своята ос, правейки един оборот за едно денонощие. Според него това стремително движение на Земята би пречило на телата да падат към нея, а и всичко, незакрепено здраво към нея, би се движило в обратна посока - на запад, изоставайки от движението на нашата планета. Днес ние можем да кажем, че Птолемей е преувеличавал ролята на центробежната сила, възникваща при въртенето на Земята, но в случая е важно това, че той в потвърждение на своята геоцентрична система привежда физически, а не общи философски разсъждения. Такова е и неговото доказателство за това, че Земята не би могла да се движи около Слънцето. В такъв случай, казва той, неподвижните звезди биха се раздалечавали видимо в онази част на небето, към която Земята се движи, докато в противоположната посока би се наблюдавало тяхното видимо приближаване една към друга. Тъй като обаче нито едното, нито другото се наблюдава, Птолемей заключава, че Земята не притежава никакво движение. В същото време не му се изплъзва фактът, че подобни изменения в положенията на неподвижните звезди биха могли да бъдат предизвикани от денонощното въртене на небесната сфера, тъй като изгряващата за един наблюдател на Земята половина на небесната сфера се приближава към него, докато залязващата се отдалечава. Това също не се наблюдава, но Птолемей стига до правилното заключение - това означава, че диаметърът на Земята е незабележимо малък в сравнение с отдалечеността на неподвижните звезди.
 Това противоречие в разсъжденията на Птолемей е осъзнато едва от Коперник. Последният правилно отбелязва, че ако диаметърът на Земята е толкова малък в сравнение с отдалечеността на звездите, че да не се наблюдава споменатото от Птолемей променяне на местоположението на звездите, тогава същото би могло да се каже и за диаметъра на орбитата на Земята около Слънцето, т. е., че дори и той е незабележимо малък в сравнение с разстоянията до звездите.
 Независимо от посоченото и други подобни противоречия в "Алмагест" е ясно, че Птолемей не е събрал и преповторил знанията на своите предшественици, а е разширил и задълбочил теориите им със собствени наблюдения и изследвания.

 Това се потвърждава и от съдържанието на четвъртата книга на "Алмагест", посветена на Луната. Тук се срещаме с едно откритие на Птолемей - неправилност в движението на Луната, която дотогава била неизвестна. Той сравнява пресмятанията на Хипарх за Луната при положение на апогей и при различни фази със своите наблюдения и открива, че между едните и другите понякога има съвпадане, а друг път то не съществува. Пълно съвпадане имало само при фазите пълнолуние и новолуние, а при първа и последна четвърт се появяват големи разлики. Птолемей открива защо великият му предшественик е допуснал такава грешка - защото се интересувал от положението на Луната само когато са възможни затъмнения, т. е. при пълнолуние и новолуние. Това несъвпадане на изчислението с наблюдението се дължи на нова неправилност в движението на Луната, която Птолемей нарича евекция. Авторът на "Алмагест" дава и едно възможно обяснение на новото явление.
 В петата книга на съчинението си Птолемей описва уредите, с помощта на които провежда наблюденията си. Ясно е, че става дума за ъгломерни инструменти за определянето на координатите на телата върху небесната сфера. Това е преди всичко построеният от Птолемей инструмент за определяне на ширините и дължините на обекти от небето, а също така и инструмент за измерване на ъглови разстояния, станал покъсно известен в Европа като трикветрум.
 Благодарение на седмата и осмата книга на "Алмагест" до нас достига звездният каталог на Хипарх, който, допълнен, съдържа положенията и звездните величини на над 1000 звезди. Независимо от факта, че Птолемей твърди, че е допълнил този каталог, по всичко изглежда, че каталогът на Хипарх е останал почти непроменен. В същата глава Птолемей говори за уточнената от него стойност на прецесията (също Хипархово откритие), но дава за нея долната граница 36", докато определената от Хипарх стойност е между 36" и 45".
 В последните пет книги на своята енциклопедия Птолемей дава окончателен, завършен вид на геоцентричната система. Как той обяснява движението на планетите, какъв е според него строежът на света?
 
 В основата на своята геоцентрична система Птолемей поставя няколко постулата. Първо, Земята е център на света, тя е неподвижна, а Вселената е пространствено ограничена в определен обем. Второ, планетите се движат по кръгови орбити. Трето, движението име равномерно, като те са разпределени в следния ред: Луна, Меркурий, Венера, Слънце (в древността Слънцето и Луната се смятали също за планети), Марс, Юпитер, Сатурн и най-после Вселената завършва със сферата на неподвижните звезди. Луната, Меркурий и Венера се наричат долни или вътрешни планети, а Марс, Юпитер и Сатурн - горни или външни. Слънцето, макар че не е център на света, има не маловажна роля. При разпределението на планетите три са от едната страна на орбитата му, а останалите три - от другата. Наименованията вътрешни или външни са съобразени с положението на планетата спрямо Слънцето.

 Най-сериозната задача, която стояла пред Птолемей, е обяснението на видимото движение на планетите по небесната сфера. За обяснението на тайнствените възли, които описват планетите по небето, Птолемей използува деферентите и епициклите на Аполоний Пергски. По малка окръжност, наречена епицикъл, се движи една планета. Центърът на окръжността от своя страна се движи около Земята по втора голяма окръжност, наречена деферент. Аполоний допускал, че със съвкупността на тези две движения могат да се обяснят особеностите в движението на планетите. С деференти и епицикли Хипарх обяснявал различната продължителност на годишните времена, но забелязал, че и допускането на ексцентричност на слънчевата орбита дава същата добра възможност за обяснение.
 Въвеждането на деферентите и епициклите не задоволява напълно Птолемей. Най-напред той приема, че Земята заема ексцентрично положение спрямо деферента, но пресмятанията му показват, че дори и тогава центърът на епицикъла не ще се движи равномерно спрямо земния наблюдател. Съществува обаче една точка, спрямо която той би се движил равномерно - разположена симетрично на Земята от другата страна на деферента и наречена от Птолемей еквант.
 Сложната плетеница от деференти и епицикли, ексцентрични орбити и екванти не обяснила напълно движенията на планетите и Птолемей се принуждава да въведе към първия епицикъл втори, чийто център се движи по окръжността на първия и т. н. Той писал: "Не трябва да се удивляваме от множеството въведени от нас кръгове, ако се отчетат наблюдаваните неправилности в движението на планетите. Още повече, че с тях се удава да се спаси правилността и кръговата форма на движенията".
 По отношение на разстоянията, които разделят Земята от планетите, Птолемей пише, че не разполага с данни за тяхното определяне. Като взема под внимание, че Марс, Юпитер и Сатурн обикалят по небесната сфера съответно за 2, 12 и 29,5 години, той смята, че от трите планети най-близо до нас е Марс, а най-далеч Сатурн. Меркурий, Венера и Слънцето, макар че извършват една обиколка за една година, Птолемей също подрежда на различни разстояния, като поставя най-близко Меркурий, а най-далеч - Слънцето.

 Птолемей работи и в областта на географията. Той пръв въвежда съвременната географска мрежа от меридиани и паралели, пресмята положението на няколко хиляди селища, разположени от Скандинавия до праговете на Нил и от Испания до Индия. Съчинението му "География" е едно от най- големите постижения на географската наука в древността.
 Използувайки много от философските идеи на Аристотел, Птолемей много често се опира на наблюденията на Хипарх, чието име споменава с уважение на редица места в своя "Алмагест". Характерно за трудовете на Птолемей е желанието му да обясни и да докаже допусканията си физически. В същото време той е един изключително добър математик. Пръв въвежда в "Алмагест" елементи на сферичната тригонометрия, а изчислените от него синуси на ъгли през всеки половин градус от 0° до 180° се използуват от учените в продължение на столетия. Птолемей смята за важен принцип във всички астрономически построения тяхната простота. Той казва: "Трябва да се прилагат, до колкото това е възможно, най-простите хипотези в учението за небесните движения, но ако те са недостатъчни, трябва да се търсят други, по-подходящи. Ние сме длъжни да се грижим единствено за това, колкото се може по-добре да обясним явленията в природата".

 Теорията на Птолемей е била в пълния смисъл на думата грандиозна победа на човешката мисъл в природата. Тя разложила забърканите линии на видимите движения на планетите на прости и ясни елементи. И макар тази конструкция от елементи да не се отличава с простота, тя за пръв път позволила да се предизчисляват сложните възлоподобни пътища на планетите, техните ускорения и забавяния, обратни движения по небесната сфера. По съставените от Птолемей първи планетни таблици било възможно да се изчислят отнапред положенията на дадена планета на небето с невиждана дотогава точност от 10'. Теорията на Птолемей е направила огромно впечатление не само на съвременниците му. В продължение на 14 века неговата геоцентрична система властва без съперници над умовете на учените. Но не винаги тази власт се основава на преклонение пред великия математически талант на древногръцкия учен. С течение на времето било забравено, че Птолемей говори само за едно описание, а не за обяснение на явленията. Средновековните църковници и схоластици превърнали математическата конструкция в последна истина, догма. В такъв вид теорията на Птолемей оковала за много векове научната мисъл и в качеството си на официална доктрина заставяла много учени да затварят очите си за нови факти. Нужен е бил светлият ум и огромната научна смелост на Коперник, за да се преодолее този застой и да се изведе астрономията на пътя на прогреса.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=241
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:36:21
Хипнозата

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falfa.kachi-snimka.info%2Fimages%2Fklz1359393733o.jpg&hash=5ab98b8690b0d152a1fa889bd6d297ba)

 Хипнозата е толкова древна, колкото и самото човечество. Клинописните плочки намерени в междуречието на Тигър и Ефрат свидетелстват за това, че най-древния известен нам народ - шумерите - са познавали хипнозата още в ІV хилядолетие преди Христа и са я използвали точно така, както се използва и днес.

 ШУМЕРИ

 В жреческата школа на град Ерех, от незапомнени времена се съхранявал ръкописен документ, който постоянно се преписвал отново и отново. Фрагменти от този документ са съхранени и до днес и съдържат неопровержимо доказателство за това, че в далечни времена, най-образованите лекари измежду жреците лекували болните посредством внушение по време на сън. На шумерските жреци също така били известни три степени на състояние на хипноза - лека, средна и дълбока. В наши дни това деление продължава да е валидно.

 ИНДИЯ

 В един от най-старите санскритски текстове (кодекс на законите на Ману) също се споменава посочената по-горе класификация на хипнотични състояния. Тук те са описани като "сън в будно състояние", "сън в сънищата" и "сън на блаженството". И в наши дни самохипнозата представлява съставна част от ред висши степени при йога практиките.

 ЕГИПЕТ

 В древен Египет хипнозата се прилагала като терапевтично средство. В папируса на Еберс, чиято възраст е три хиляди години, са описани методите използвани от целителите от онова време. Тези методи имат много общи черти с използваните в наши дни. Египетските жреци били също така и народни лечители. В началото на хипнотичния сеанс те държали пред очите на пациента блестящ метален диск, за да предизвикат умора, която преминавала в хипнотичен сън. Тук лесно може да се разпознае източника на метода на фиксацията, използван днес. На древните египтяни също така било известено полагането на ръце, съпровождано със съответното внушение. В един древноегипетски докумен е написано: " ... постави длани върху него, за да успокоиш болката в ръцете и кажи, че болката ще отмине." В тези времена са съществували храмове, в които се разрешавало на болните, търсещи изцеление от боговете, да преспиват. Най-известните между тях били храма на Серапсис в Канопус и храма на Изида.

 ГЪРЦИЯ

 Древните гърци също познавали хипнозата и храмовия сън. Болните, пристигащи в храма били длъжни за определен период от време да се придържат към определена диета. Последващ етап от подготовката към собственото лечение били благовонните бани и ритуалните измивания. След това жреца разказвал на болните за случаите на успешно изцеление, за да можел да ги "настрои" към предстоящото събитие и да повиши напрежението от очакването. Чак след това болните били допускани към лечебния сън. По време на съня жреците нашепвали определени хипнотични думи, които в комбинация с храмовата атмосфера пробуждали силите за самоизцеление. След събуждане, жреците тълкували породените у пациентите сънища и строго им заповядвали да следват съветите на боговете. И тогава, както и днес имало болни, които не се поддавали на хипноза и неуспявали да заспят. В такива случаи се намесвали храмовите жреци, притежаващи медиумни способности, които изпадайки в транс, установявали контакт с боговете. В знаменития храм на Аполон в Делфи до процеп в скалата, от който се издигала пара, на златен триножник седял жрица. Вдишвайки изпаренията тя изпадала в транс и отговаряйки на зададените въпроси предавала съветите на боговете. В други храмове, жреците изпадали в транс вдишвайки изпаренията от ритуално запалени треви и растения.

 РИМ

 Римляните също имали медиуми, лекуващи болните или търсещи съвети, контактувайки с боговете. Даже философите използвали хипнозата и внушението. Римският поет Порфирий, живял в ІІІ в до н.е., съобщава за научен спор, който водели помежду си философите Плотин и Олимпий. Техните ученици също спорели за това, кой от двамата учители има повече познания. Най-накрая, Плотин предизвикал Олимпий да се състезават в "магическото изкуство".Това състезание трябвало да се проведе в присъствието на учениците. Плотин пристъпил близо до Олимпий и няколко минути го гледал втренчено в очите, а после силно извикал, така че да го чуят всички: "Погледнете, сега ще затегна тялото на Олимпий като кесия за пари!" И наистина ... Олимпий мигновенно усетил силна болка и бил принуден да признае, че неговия опонент притежава голяма сила на духа.

 ХИПНОЗАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

 Хипнозата във вид на храмов сън се е съхранила почти до средата на VІ век. Впоследствие, наследството на жреците започнало да преминава в ръцете на християнските монаси, които извършвали чудотворни изцеления с помоща на молитви, светена вода, мощи на свети великомъченици и полагане на ръце. Последното било прерогатив на папата и кралете. В Новия Завет се казва: "Върху болните ще поставят ръцете си и ще им стане по-леко..." Към ХІ век се отнася първото споменаване за самохипнозата на монасите от ордена на гезихастите в Атон. Те изпадали в състояние на самохипноза, взирайки се в собствения си пъп. За това били наречени омфалопсихици или съзерцатели на пъпа.

 ПАРАЦЕЛС

 Теофраст фон Гогенхайм (1493-1542), по известен под името Парацелс, учел, че решаваща движеща сила при всяко изцеление се явява "вътрешния лекар". Той писал за това, че монасите в Каринтия лекували болните, заставяйки ги да се взират в блестяща кристална топка. Това обикновенно предизвиквало изпадане в дълбок сън. По време на този сън монасите провокирали съответните внушения за оздравяване, което настъпвало в повечето случаи.

 ИНКВИЗИЦИЯ

 Чак по време на светата инквизиция този вид терапия потънал в забрава, тъй като всеки способен да я приложи, можел да бъде обявен за поклонник на дявола.

 ХИПНОЗАТА - ВЪПРОС НА ВЯРА 

Хипнозата изминава дълъг път от времето на д-р Месмер и "животинския магнетизъм". В наши дни терапевти я използват успешно за обезболяване, при лечение на никотинови зависимости и последствия от психологически травми. Но този метод и до днес бива поставян под съмнение.

Хипнозата е един от най-древните методи за лечение и въпреки това предизвиква разгорещени дискусии. Много пациенти се безпокоят, че ще изгубят контрол над себе си и че могат да ги принудят да вършат неща, които никога не биха направили в нормално състояние.

Хипнозата изисква изпадане в транс, който представлява междинно състояние между сън и бодърстване. Човекът не реагира на външни дразнения, но се поддава на внушения от страна на хипнотизатора. В продължение на десетилетия хипнотизаторите са довеждали до транс чрез фиксиране на погледа, когато на пациента се нарежда да гледа втренчено в една точка и в люлеещ се предмет. После лекарят повтаря монотонно едни и същи думи. Когато постигне промененото състояние на съзнанието, хипнотизаторът внушава на пациента мислено да се постави в някоя ситуация. Например хората страдащи от постояннни страхове или от плахост, могат да си представят житейска ситуация, в която биха се чувствали храбри и самоуверени. Астматиците пък си представят колко леко дишат.

 ТРИ СТЕПЕНИ НА ХИПНОЗАТА

В началото на ХХ в. швейцарският психиатър Огюст Форел разграничил три степени на хипноза. Най-леката по-повърхностна фаза е сънено, вцепенено състояние, а по-дълбоката настъпва, когато пациентът вече не е в състояние да помръдне нито крак, нито ръка и губи усет за болка. Последната степен може да се сравни със сомнамбулизъм, придружен от пълна загуба на паметта. Макар че всяка форма на хипнозата има своята лечебна стойност, медиците предпочитат да използват първата и втората фаза на транса, тъй като пациентите тогава проявяват по-голяма склонност да взамодействат с лекаря. Научни изследвания показват, че податливостта на хипнозата не е вродена, освен това пациентът трябва да прояви определено желание да учавства в тази процедура.

Дълго време на хипнотичния транс се е гледало като на релаксация. Древните шумери, населявали Месопотомия, умеели да потапят болния в подобие на целебен сън, а в древногръцките текстове се споменават култове, преминаващи през етапи на изпадане в транс.

Немският лекар Франц Антон Месмер, който в края на XVIII в. има практика във Виена и Париж, вижда източниците на лечебно въздействие на транса в сила, наречена от него "животински магнетизъм". Според него вселенате е потопена в неусезаема субстанция - флуиди, които заобикалят телата от всички страни и проникват в тях. Всеки индивид итрае роля на магнит, като главата му представява северния полюс, а стъпалата южния. Болестите се появяват, зашото в организма, на човека се нарушава разпределението на флуидите, и могат да се излекуват с лек масаж на "полюсите" и "екватора", които се намират в областта на долните ребра.

 Хипнозата навлиза в съвреминния си етап през 1843 г. когато английският лекар Джеймс Брейд въвежда термина в употреба от гръцката дума hipnos /сън, в гръцката митология Хипнос е бог на съня/. В този момент на сцената излизат психиатрията и психологията. Представителите на тези научни области са по-заинтересовани от потенциалнто терапевтично действие на състоянието на транс, отколкото физическите пациенти, залегнали в основата на феномена хипноза.

Във Франция голямо значение има новаторската работа та психиатъра Жан Мартен Шарко. Той открива ефективността от метода на хипнозата през 1878 г. и го ползва за лечение на болни с диагноза хистерия. Осноположникът на психологията Зигмон Фройд известна време се занимава с хипноза, но вижда, че  резултатите получени от Шарко имат произволен характер и не се подават на възпроизвеждане, за това рашава да се посвети на психоанализата.

През 70-те години на ХХ в. е публикуван труд на американския психиатър Милтън Ериксон, който ознаменува началото на нова ера в използването на хипнозата. Вместо класически авторитетен метод на лечение, при който хипнотизаторът диктува на пациентът какво трябва да прави, е разработен нов подход ограничаващ терапията - той вече трябва да проявява сдържаност по отношение на пациента.

Умерената фаза на транса е придружена от ясно изразени физиологични промени: забавянето на дишането и сърдечната честота, намаляване на количеството хормони на стреса при едновремено овеличаване на броя на лимфоцитите, които имот голямо значение за функцията на имунната система. Електроенцефалограмата показва, че човекът под хипноза не спи, а е в отпуснато състояние на бодърстване. Съзнанието му е частично обърнато навътре към него самия, докато другата негова част не престава да реагира на външни дразнители.

И досега остава неизяснено какви процеси се задействат с помощта на концентрацията върху подсъзнанието. Но научните данни събрани през последните 20 години, показват ефективността на хипнотерапията при редица проблеми - импотентност, тютюнопушене и алергични реакции от типа на невродермита.
 
http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4670&tid=75245
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:37:34
Откриха най-стария календар

Преди 10 000 г. в Шотландия следили Слънцето и Луната

(https://www.birmingham.ac.uk/Images/News/warren-field-2.jpg)

Календар на 10 000 г. откриха археолози в Северна Шотландия. Той е с почти 5000 г. по-стар от най-сериозния си конкурент - древен календар от Месопотамия от Бронзовата епоха.
Новооткритото съоръжение представлява система от плитки ями, вдълбани в земята. Те са подредени така, че да представят месеците в годината и лунните фази в отделния месец. Вероятно е можело да служи за наблюдение и на изгрева в средата на зимата - период, за който древните са смятали, че слънцето се ражда за нов живот. Това наблюдение дава възможност да се коригира ежегодно лунният календар така, че да се синхронизира със слънчевата година.

Археолозите предполагат, че древните са разделяли всеки лунарен месец на три десетдневни "седмици", представящи основните фази на луната. Съоръжението е било използвано в продължение на 4 хилядолетия - от около 8000 г. пр.Хр. до около 4000 г. пр.Хр. За това време вкопаванията са били подновявани стотици пъти,  затова вече е много трудно да се докаже дали в тях са били поставени дървени или каменни стълбове. Съоръжението е представлявало 50-метрова дъга, очертана от 12 ями, дъгата е с лице към v-образен прорез, очертаващ се на хоризонта от релефа на околните хълмове, откъдето слънцето е изгрявало в средата на зимата.

Да се следи ходът на времето трябва да е било от огромно икономическо и духовно значение за общностите от ловци и събирачи, които са населявали района преди 10 000 г. Календарът им е помагал да определят точното време, когато се очаква да се върнат стадата диви животни при годишната им миграция или пък най-вероятния момент, когато ще се появи сьомгата. Но лидерите на тази праисторическа общност - вероятно шамани - може да са използвали календара, за да създадат впечатление у другите, че могат да предвещават и контролират сезоните и поведението на слънцето и луната.

"Проучванията ни показаха, че това общество от каменната ера е било много по-напреднало, отколкото си мислехме досега. Новите данни ни дават възможност да се опитаме още по-добре да разберем как се е развивало то в икономическо, социално и космологично отношение", казва ръководителят на археологическия екип проф. Винсент Гъфни от Университета в Бирмингам.

https://www.spisanie8.bg/ (https://www.spisanie8.bg/новини/събития/1750-откриха-найстария-календар.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:38:06
Откриха как е действала хирургията в Римската империя

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.epochtimes-bg.com%2Fpix%2Frome-surgery_dplus.jpg&hash=6fd750464b645ee5604023596f098442)

Италиански археолози откриха конструкция отпреди 1800 години, в която древните римляни са извършвали хирургически операции. Това е едно от най-важните исторически открития, което може да хвърли светлина върху въпроса за това как е функционирала медицината в Римската империя, коментира вестник ,,Кориере дела сера".

Според него Domus del chirurgo, или Къщата на хирурга, е конструкция от III век от н.е., която е изникнала неочаквано и за експертите по време на разкопките на Piazza Ferrari в град Римини (на Адриатическо море). След 17-годишна работа археолозите са достигнали не само до красиви римски мозайки, а и до 150 приспособления, използвани като хирургически инструменти от древноримските хирурзи.

Според специалистите методите в древноримската хирургия не са били кой знае колко по-различни от тези в съвременната медицина. В древността обаче хирурзите много често са отивали сами в домовете на болните, за да ги оперират.

Сред откритите инструменти впечатлява желязно средство, което е било използвано за изваждане на върховете на стрелите от раните на войните. Сред намерените инструменти има и такива, които наподобяват съвременните скалпели и хирургически ножици и сонди, а така също и различен вид съдове, в които са били съхранявани лекарствата. Предполага се, че преди операциите на болните са били давани упойки, приготвени с различни билки и треви.

Като доста интересно се определя и приспособлението за премахване на мазоли. Става въпрос за керамична бутилка с формата на стъпало, в която се поставяло олио или топла вода.

Смята се, че на пациентите са били давани да изпият някакви смеси винаги преди операции или интервенции, независимо от какъв тип са били. Сместа била приемана от пациентите, дори когато е трябвало да им бъде изваден само един зъб.

Операционната зала на древните римляни наподобявала съвременната лаборатория, тъй като е съдържала маса за лягане и стол с облегалка за хирурга. Не липсвало и дълго легло по протежението на стената.

Всички досегашни открития от този тип дават само оскъдна и обща информация за хирургията сред древните римляни, коментира италианското издание.

http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-22_01.html
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:39:18
Медицината в древна Месопотамия

В по-голямата си част информацията, достъпна на днешните учени, идва от клинописни плочки. Изобразителни репрезентации от месопотамско изкуство не са запазени, нито пък до сега е изследван достатъчно костен материал. За нещастие, въпреки че изобилие от древни месопотамски клинописни плочки е оцеляло и до днес, броят на тези, които засягат медицински въпроси, е относително малък. Повечето от тези, които споменават медицински практики са запазени от библиотеката на Ашурбанипал - последният велик цар на Асирия. Неговата библиотека се помещава в царския му дворец в Ниневия и когато дворецът бил опожарен от чужди нашественици, около 20 000 глинени плочки се изпичат (и по този начин се запазват) в огромния пожар. В началото на двадесетте години на XXв. Кембъл Томпсън публикува шестстотин и шестдесетте плочки от двореца на Ашурбанипал. Други текстове, отнасящи се до медицината, са публикувани и по-късно. Пример за това са серия от издания, наречени Die Babylonishch-Assyrische Medizin, публикувани от Франц Кохер. Първите четири издания съдържат четиристотин и двадесет плочки, открити при различни археологически обекти, различни от библиотеката на Ашурбанипал, включително от библиотеката на един медик (ашипу) от неоасирийски Ашур, както и от други средноасирийски и средновавилонски текстове. Останалите две издания от труда на Kocher допълват този на Томпсън като предоставят нови сглобки на счупени фрагменти, както и допълнителни материали, открити в Британския музей. Известно е поне още едно издание с текстове от Ниневия, а освен това поредицата Spaet Babylonische Texte aus Uruk съдържа около тридесет медицински текста, които не са включени в труда на Kocher. В по-голямата си част, това са плочки с рецепти и предписания, но съществува и малка серия от плочки с вписвания, които са директно свързани една към друга, и които са назовани ,,трактати". Най-пълният такъв трактат от древна Месопотамия е познат като Treatise of Medical Diagnosis and Prognoses. Текстът на този трактат се състои от четиридесет плочки, събрани и изследвани от френския учен R. Labat. Въпреки че най-старото запазено копие от този трактат е датирано от около 1600г. пр. Хр., информацията, съдържаща се в текстовете е амалгама от неколковековно месопотамско медицинско познание. Диагностичният трактат е организиран от край до край на отделни подсекции, които покриват конвулсивни разстройства, гинекология и педиатрия. Злочестото в случая е, че остарелите преводи, които са достъпни днес за не-специалистите, карат древните месопотамски текстове да звучат като откъси от откъси от наръчник за магове. Всъщност, както показват и последните проучвания, описанията на болестите, описани е диагностичния трактат, демонстрират особено умела възможност за наблюдения и като цяло са изключително проницателни. На практика всички болести, за които бихме могли да си представим, могат да бъдат открити описани в различните части на диагностичния трактат, когато съответните му части са напълно запазени, разбира се, както е в случая с неврологията, треските, паразитните тении, венерическите и кожните заболявания. Освен всичко друго, медицинските текстове са и изключително рационални, а някои лечения, както е в случая за прекомерното кървене (където всички упоменати растения са лесно идентифицирани), по своята същност са абсолютно същите като съвременните методи за лечение на това състояние.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdreven-iztok.ucoz.com%2FLittle_art_1%2FAssyrian_Medical_Tab.jpg&hash=0719b2ecf3a2ffb0bb54bd3ee866ff3a)
Глинена табличка с клинописен медицински текст,
описващ рецепта за билков препарат против безплодие, съдържащ канабис.

(Библиотека на асирийския цар Ашурбанипал /685-627 г. пр. н.е./, Ниневия)

Месопотамските представи за болестта и лечението

В Месопотамия за болестите често са виновни божества, духове, призраци и т.н. Все пак, всеки един дух или бог е отговорен само за една от това, което ние днес бихме нарекли болест, във всяка една отделна част на тялото. В този смисъл, обикновено ,,Ръката на Божество Х" на стомаха отговаря на това, което ние наричаме стомашна болест. Друга част от заболяванията са просто идентифицирани чрез наименования, например ,,бенну". Също така се разпознава и фактът, че различните органи биха могли да не функционират добре, причинявайки една или друга болест. Божества също могат да са причинители, но на по-високо ниво, на болести или неизправност на органите, въпреки че понякога това е начин на изразяване, че симптом Х в случая не е самостоятелен, както обикновено, а е причинен от божество У. Може да се покаже, че растенията, използвани при лечение, са главно използвани за изцеление от симптомите на болестта, а не са използвани при магически свещенодействия, свързани с това божество. Предполага се, че специфични възлияния са принасяни на определено божество, когато то е смятано за причинител, но подобни възлияния не се споменават в медицински, а вероятно са откривани в други текстове.

(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/originals/dc/dd/e0/dcdde0182266917237d67a92556ff1ff.jpg)
Лечебната практика в Древна Месопотамия е неразделим синтез
между лечебни процедури и магически ритуали


Практикуващи лекари в Месопотамия

Чрез изследване на запазените медицински плочки става ясно, че в древна Месопотамия съществуват два отделни типа професионални практикуващи лекари. Първият тип е ашипу, който в по-старите записки често е наричан ,,маг". Една от най-важните роли на ашипу е да постави диагноза на болестта. В случай на вътрешни болести, това най-често означава, че ашипу определя кое божество или кой демон са причинителят. Ашипу също така се стреми да определи дали болестта е резултат от някаква грешка или грях от страна на пациента. Фразата ,,Ръката на..." се използва за индикация на съществото отговорно за въпросната болест, което след това би могло да бъде умилостивено от пациента. Ашипу може и да изцели пациента посредством магии и заклинания, които имат за цел да прогонят духа, причиняващ болестното състояние. Ашипу може също така да пренасочи пациента към различен тип лечител, наречен асу. Той е специалист по билкови отвари и в по-старите изследвания на месопотамската медицина често е наричан ,,доктор", тъй като се занимава с това, което често е класифицирано като практическо приложение на лечението. Например, когато лекува контузии или разкъсни рани, асу си служи с три фундаментални способа: промиване, полагане на извлеци и превързване. Тези три способа на асу са регистрирани в до момента най-стария познат медицински документ в света (ок. 2100г. пр. Хр.).

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdreven-iztok.ucoz.com%2FLittle_art_1%2FMesopotamia_ancient_medicine.2.jpg&hash=6aa57570c2e9a3a3ba310dade4b7c97a)
Вавилонски лечител - асу

Познанието на асу за приготвяне на отвари е от особен интерес. Много от древните извлеци (микстура от медицински съставки, прилагана върху рана и често задържана с помощта на превръзка) изглежда са имали в някаква степен ефикасен ефект. Някои от по-усложнените извлеци се нуждаят от загряване на растителна смола или на животинска мазнина в присъствието на съединения с алкален характер. Тази специфична микстура при загряване образува сапун, който спомага предотвратяването на бактериални инфекции. При все че връзката между ашипу и асу не е напълно ясна, двата вида лечители изглежда са работили съвместно за постигане на успех. По-заможните пациенти вероятно са търсили помощта и на ашипу, и на асу, за да се избавят от болест. Освен споделянето на пациенти, възможно е да съществува и застъпване в уменията на двата вида лечители: асу понякога може да изрича заклинания, а ашипу би могъл да предписва медикаменти. Доказателства за застъпване спрямо ангажиментите са открити в библиотека на ашипу, която съдържа фармацевтични рецепти. Други доказателства, отнасящи се за способностите на месопотамските лекари, под формата на текстови източник са открити върху Кодексът на Хамурапи. Текстът не е написан върху плочки, а е открит върху голям монолитен блок от полиран черен базалт. Той не представлява кодекс от закони в съвременния смисъл на израза, а по-скоро колекция от легални решения, взети от Хамурапи (ок. 1700г. пр. Хр.) в ролята му на върховен съдия и публикувани да възтържествуват неговата справедливост. Няколко подобни колекции са познати от други периоди и тази на Хамурапи не може да бъде възприета като образец за месопотамската справедливост - всъщност тя се отличава с приложението на принципа ,,око за око, зъб за зъб", докато други позволяват парични наказания. Сред законите на Хамурапи има някои, които се отнасят за отговорностите на лекари, които извършват операции. Тези закони заявяват, че лекарите са отговорни за хирургически грешки и провали. Тъй като законите споменават отговорности, свързани само с ,,употребата на скалпел", може да се предположи, че лечителите в царството на Хамурапи не са отговорни за други грешки или неуспешни опити за излекуване на определена болест. Интересно е, също така, да се отбележи, че спрямо тези закони и възнаграждението за успешна операция, и наказанието за провалена такава се определят от статуса на пациента. Следователно, ако хирургът оперира и спасява живота на високопоставен човек, пациентът трябва да плати десет сребърни шикела. Ако хирургът спаси живота на роб, то той получава само два. Освен това, ако високопоставен пациент изгуби живота си, хирургът рискува да му бъдат отрязани ръцете, докато ако роб умре след хирургическа намеса, докторът трябва само да плати, за да бъде заменен роба. Употребата на социалния статус за определяне на наказанието не се открива в други подобни ,,кодекси".

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdreven-iztok.ucoz.com%2FLittle_art_1%2FMesopotamia_skull.jpg&hash=f47d536b7dfd125bace59dd55b79128a)
Намерен в Древна Месопотамия череп със следи от трепанация

Ако оставим рисковете от извършване на операции настрана, поне четири глинени плочки са запазени, които описват специфичните хирургически процедури. За съжаление една от четирите е прекалено фрагментарна, за да бъде разшифрована. От останалите три, една изглежда описва процедура, в която асу разрязва гръдния кош на пациент, за да освободи от плеврата натрупана гной. Други два хирургически текста принадлежат към колекция от плочки, озаглавени ,,Предписания за болести на главата". Единият от тези текстове споменава как асу остъргва черепа на пациента си със скалпел. Последната плочка описва постоперативните грижи за хирургическа рана. Тя препоръчва приложението на лек, който се състои главно от сусамово олио, действащ антибактериално.

Друго важно, което трябва да се вземе предвид при изследване на древната медицина в Месопотамия, е разпознаването на различните видове медикаменти, упоменати в плочките. Уви, голяма част от тях са трудни или дори невъзможни за точна идентификация. Често асу си служи с метафорични имена за най-употребяваните дроги като например ,,лъвска мас" (точно, както ние използваме ,,момина сълза" или ,,коледарче"). В по-голямата си част това са растителни извлеци, смоли и подправки. Редица от растенията, инкорпорирани в медицинския репертоар на асу, притежават антибиотични свойства, докато някои смоли и подправки имат антисептичен ефект и неутрализират миризмата на зловонни рани. Освен всички тези ползи, добре е да се запомни, че както прилаганите медикаменти, така и самите действия на древните лекари следва да имат изявен плацебо ефект. Пациентите вярват безусловно, че лекарите имат способността да ги изцелят и следователно поне самата визита при лечителя подсилва психологически идеята за здраве и благоденствие.

Други източници за здравни грижи

Освен ролята на ашипу и асу, съществуват и други начини за осигуряване на необходимите грижи за здравето в древна Месопотамия. Една от алтернативите е храмът на Гула. Гула, често визуализиран в кучешка форма,  е един от главните богове-лечители. Въпреки че разкопки при храмове, посветени на Гула, не разкриват признаци, че пациенти са приемани в храма за лечение (както е в случая с по-късни светилища на Асклепий в Гърция), тези храмове са предполагаемите места за диагноза. В своята книга  Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel Хектор Авалос заявява, че храмовете на Гула са не само места за диагнозиране на заболявания (жреците се консултирали с Гула за това кой бог е отговорен за определена болест), но също така тези храмове служат и като библиотеки  за запазване на редица ценни медицински текстове.

(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/c0/3f/09/c03f096d23efc6840e176e6d74fbf3c8.jpg)
Богинята на лечението Гула с нейното куче Кудуру (или Назимаруташ)
(Вавилон, II пол. на XIV в. пр. н.е. - каситски период)

Основният център за грижа за здравето е домът, където ашипу и асу са наемани. По-голямата част от грижите за пациента се осигуряват там като членовете на семейството извършват, каквото знанието им позволява. Извън дома, други важни места за религиозно лечение са близките реки. Жителите на Месопотамия вярват, че реките имат силата да прогонват злите сили, които причиняват болестта. Понякога са строени малки колиби за засегнатите в близост или до дома или до реката, за да спомагат семейната централизация на домашната здравна грижа.

Заключителни мисли

Дали медицината на древна Месопотамия предава завещание, което в крайна сметка оказва въздействие върху лекари от последвалите цивилизации е въпрос, който вероятно никога няма да има еднозначен и завършен отговор. При все че някои от основните устои на медицината като превързването и акумулирането на текстове започва в Месопотамия, други култури вероятно развиват тези практики самостоятелно. Дори в самата Месопотамия някои от древните методи изчезват след хилядолетия. Изглежда египетската медицина е тази, която има най-голямо влияние в по-късното развитие на тази наука, преминавайки през древногръцката.

http://dreven-iztok.ucoz.com/publ/medicinata_v_drevna_mesopotamija/1-1-0-19 (http://dreven-iztok.ucoz.com/publ/medicinata_v_drevna_mesopotamija/1-1-0-19)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:40:35
Създадоха нов музикален инструмент по чертежи на Да Винчи

Великият Леонардо да Винчи е бил толкова авангарден за времето си, че много от идеите му били невъзможни за реализиране поради липсата на необходимите технологии и материали. Такъв е случаят например с проектирания от гения уникален музикален инструмент Viola Organista, конструиран едва днес, в наши дни в Полша, пише "Мениджър Нюз".

Той представлява хибрид между клавесин, орган и виола да гамба (б.р. - струнно-лъков инструмент, използван най-вече през Ренесанса и Барока и наподобяващ по форма и звук виолончелото).

Моделът, който външно прилича на роял, е изработен от музиканта Славомир Зубжицки, който след това демонстрира организира и и първата световна премиера новия музикален инструмент. Измислена преди повече от 500 години,  Viola Organista буквално завладява съвременните слушатели.

(https://www.manager.bg/sites/default/files/styles/lightbox/public/gallery/11_19.jpg?itok=GGjlfS5_)

(https://www.manager.bg/sites/default/files/styles/lightbox/public/gallery/12_17.jpg?itok=VbdUNuoZ)


https://www.youtube.com/watch?v=sv3py3Ap8_Y
Viola organista made by Sławomir Zubrzycki

http://www.obekti.bg/chovek/11301 (http://www.obekti.bg/chovek/11301-%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B0-%D0%92%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B8-%28%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%29)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 13 August 2018, 13:43:53
Компютър на... 2000 години

(https://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2016/06/%D0%B0%D0%BD%D1%823.jpg)

През далечната 1900 г. е открит първият компютър. Той обаче не е сглобен във фабриката на някоя съвременна компания. Напротив - създаден е преди повече от две хиляди години в Античния свят...

На изумителната мистериозна находка се натъкват група гмуркачи за водни гъби. Преди 111 години на връщане от Африка ги заплашва буря и те решават да изчакат тя да премине, закотвени на малкия гръцки остров Антикитера. При едно от гмурканията си в района забелязват на морското дъно множество разпилени статуи. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски плавателен съд, случило се хилядолетия назад. Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови парчета, за които първоначално е решено, че са част от скулптурите. След като ги изследва задълбочено обаче, две години по-късно Валериос Стаис, археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: това са части от

сложен механизъм, съставен от зъбчати колела. Оттук започва световната треска по разкриването на загадките на Механизма от Антикитера.
Първият учен, който повдига завесата на мистерията около древния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс. През 1955 г. той изказва предположението, че това е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от 20. век, или пък своеобразен астрономически часовник. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г.
Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от 16. век!), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки, а резултатите от изчисленията са били показвани върху предната и задната страна на механизма.

По-нататъшното разкриване на тайните на устройството идва с напредването на модерните технологии, най-вече в областта на сканирането и компютърната обработка на данни. През 2005 г. в Атина, където се съхранява механизмът, с помощта на рентгенов томограф от Великобритания е изследвана вътрешната структура на древния уред. Мощният триизмерен скенер дава възможност на учените да прочетат

стотиците ситни надписи на старогръцки език, с които е изпълнен. Информация е била почерпена и по метод, разработен от Hewlett-Packard, при който фрагментите от устройството се заснемат многократно с висока резолюция и при различно осветление. След наслагването на образите се стига до пълната информация за тях.
"Надписите са в изключително лошо състояние, те са с дълбочина на нареза под 1/10 от милиметъра, а самите букви са с височина от едва милиметър. Без съвременните технологии нямаше да сме в състояние да ги прочетем", обяснява Янис Бицакис, един от съавторите в проучването.
Успешно са разшифровани към 2000 знака, или 95% от запазените надписи по повърхността на Механизма от Антикитера. Тези открития потвърждават, че устройството представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време - своеобразен астрономически календар.

(https://www.wired.com/images_blogs/gadgetlab/2008/12/olympiad_dial.jpg)

Машината изчислявала координатите на Слънцето, Луната и други небесни тела, познати на древните гърци, след като й бъдели зададени минали или бъдещи дати. Според учените е използван Метоническият календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, прочул се със своя 19-годишен цикъл, който въвежда в слънчево-лунния календар). Древният компютър предсказвал с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и служел като календар за организирането на древните олимпийски игри. За съжаление не можем да разберем дали устройството е било задействано от някакъв автомат или на ръка. Много вероятно е да е било вградено в статуя, изложена на важно място, и да е задвижвано от воден часовник или друг подобен уред.
Машини, подобни на Механизма от Антикитера, се споменават в трудовете на древните автори. Цицерон разказва за две такива устройства. Едното било конструирано от Архимед и донесено в Рим от генерал Марк Клавдий Марцел след падането на Сиракуза през 212 г. пр.н.е. То можело да показва движенията на Слънцето и Луната и още пет планети. Другият подобен механизъм бил изобретен от Посидоний. Свидетелствата на Цицерон сочат, че в миналото тази изчислителна машина не е била единствена по рода си, а е била част от елинската култура, но други аналози не са откривани досега.

Произходът на Механизма от Антикитера остава загадка, както и причините, поради които се е озовал на римски кораб, след като безспорно е изработен в Гърция. Една от хипотезите гласи, че е бил конструиран в академията на древния философ стоик Посидоний на о. Родос, която по това време била смятана за център на астрономическата и инженерната наука. Учените предполагат, че устройството може би е плячкосано от острова заедно с други предмети, за да се финансира триумфът на Юлий Цезар. Според последните проучвания корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността - Архимед. И докато не може да се твърди, че той е изработил собственоръчно устройството, тъй като Архимед умира повече от 60 години преди най-ранната предполагаема дата на изработка на механизма, не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на този древен компютър.

Въпреки огромния напредък в разбулването на мистериите през последните години, тайни остават. Как древните гърци са имали техническата мисъл да създадат толкова сложно устройство? Нивото на обработка на детайлите в механизма е сравнимо с това на производството на часовници от 17. век, а уредът от Антикитера е датиран между 150-100 г. пр.н.е. Така той попада и в списъка от доказателства на горещите привърженици на теорията за палеоконтакта, или хипотезата за евентуален контакт на човечеството с представители на извънземна цивилизация в древността. А дали наистина е така, вероятно един ден ще разберем...

http://www.obekti.bg/misterii/11788 (http://www.obekti.bg/misterii/11788-%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B0-2000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8)


Определението "компютър" за механизма от Антикитира е малко пресилено, аз бих го дефинирал като "специализирана изчислителна машина", но  в никой случай  не бих го нарекъл прост механизъм, защото самата конструкция и нивото на изработка е достатъчно сложно. Този механизъм е свидетелство за високото ниво на научното познание по време на Античността, което ниво, за съжаление не е било поддържано през идните столетия. Упадъкът започва още през 3-4 век, по време на кризата в Римската империя, а по време на Средновековието този упадък е вече напълно изявен. По време, когато еталон са били наустницата и псалтиря, едва ли някой би се занимавал със създаването на такива механизми.
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:19:44
Галилео Галилей

(https://www.fundacioncerroverde.org/wp-content/uploads/2017/02/galileog.jpeg)

На днешната дата през 1564 г. е роден великият италиански учен Галилео Галилеи (на български е прието да се изписва Галилей).  Италианският физик, астроном, астролог и философ е смятан, заедно с Френсис Бейкън, за основоположник на съвременния научен метод.

Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като ,,баща на съвременната наблюдателна астрономия", ,,баща на съвременната физика", ,,баща на науката" и ,,баща на съвременната наука".

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосредствен предшественик на Галилей, започва да използва експерименти, но без количествения подход към тях. В същото време бащата на Галилео Галией - Винченцо Галилей, прави експерименти, при които открива вероятно първото нелинейно отношение във физиката - връзката между опъна и честотата на звука в напрегната струна. Тези наблюдения са в духа на известната на майсторите на инструменти питагорейска традиция, според която целочислените отношения дефинират хармонични гами.

Галилео Галилей, свидетел на наблюденията на баща си, има възможност да ги обобщи на съвсем друго ниво. Той първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, ,,езикът на Бог е математиката". Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания.

Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Така например:

♦   Той разбира математическата парабола, както като конично сечение, така и като квадратична зависимост.
♦   Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на триене или други препятствия. Той дори поставя ограничения за валидността на тази теория, като казва, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични съображения, смята, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата.
♦   Той осъзнава, че експерименталните данни никога няма да съвпаднат точно с някаква теоретична или математическа форма поради неточостта на измерванията, непренебрежимостта на триенето и т.н.

Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.

През 20. век някои изследователи, най-вече френският историк на науката Александър Койре, поставят под съмнение валидността на експериментите на Галилей. Например опитите за определяне на ускорението на падащи тела, описани в ,,Две нови науки", изискват прецизно измерване на времето, което би трябвало да е невъзможно с техниката от началото на 17 век. Според Койре Галилей стига до закономерността дедуктивно и използва експериментите само за демонстрация. Според други изследвания, опитващи се да възпроизведат опитите на Галилей, те са напълно валидни и описваната от него точност е постижима.

Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в краткия трактат ,,Sidereus Nuncius". На 7 януари същата година той открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, ,,Медичиеви звезди" (от името на неговите покровители - фамилията Медичи) на ,,Галилееви спътници". Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.

Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят, макар и да не доказват еднозначно, хелиоцентричната система.

Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това много по-рано. Той също така предлага нова интерпретация на наблюдение на слънчево петно от времето на Карл Велики, обяснявано погрешно с преминаване на Меркурий пред Слънцето. Спорът за това, кой първи е открил слънчевите петна, предизвиква продължителна и остра вражда между Галилей и Христоф Шайнер. Днес преобладава мнението, че откритието е направено първо от Давид Фабрициус и неговия син Йоханес.

Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е ,,груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя", а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.

Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.

Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.

Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, днес тя обикновено се смята за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира същото явление - ускорението не зависи от масата. Макар този факт да противоречи на широко приетата по онова време теория на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при падане и масата е описана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Pisa.Duomo.dome.Riminaldi01.jpg/558px-Pisa.Duomo.dome.Riminaldi01.jpg)
Куполът на катедралата в Пиза с ,,лампата на Галилей"

Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане - изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време. Формулировката на закона е точна, макар че по това време не се използва съвременното компактно алгебрично означаване.

Галилео Галилей се противопоставя и на друга теория на Аристотел - че движещите се тела се забавят и спират, ако върху тях не действа някаква сила. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, според която при липса на триене тяло, движещо се по хоризонтална повърхност, би запазило скоростта и посоката на движението си. В Китай тази теория е застъпвана много по-рано от Мо Дзъ. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за движение на Нютоновата механика.

Галилей забелязва също, че ходовете на махало винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда. Според легендарен разказ той достига до това заключение, като наблюдава люлеенето на бронзов свещник в катедралата в Пиза и измерва времето с пулса си. Галилей смята, че периодът на махалото наистина е постоянен, макар че всъщност това е само приближение за относително малки амплитуди. Въпреки това приближението е достатъчно точно, за да се използва за регулиране на часовник.

В самото начало на 17 век Галилей и един негов сътрудник се опитват да измерят скоростта на светлината. Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като всеки носи фенер с капак. Галилей отваря своя капак, а когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При разстояние около километър Галилей не успява да забележи по-съществено забавяне, отколкото при разстояние от едва няколко метра. Той не стига до заключение, дали светлината се разпространява мигновено, тъй като допуска, че разстоянието между хълмовете може да е прекалено малко за точно измерване.

Галилей прави опит да обясни и причините за приливите, като теорията му трябва да послужи за аргумент в полза на движението на Земята. Макар да отчита влиянието на формата на водните басейни върху височината и времето на приливите, теорията му е отхвърлена. Още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа теория на приливите е окончателно изградена по-късно от Исак Нютон.

Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на принципа, че физичните закони са еднакви във всяка система, движеща се с постоянна скорост по права линия независимо от нейната скорост и посока.

Освен изследванията си в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката. През 1595-1598 той прави подобрен вариант на ,,геометричен и военен компас". Това е инструмент, предназначен за артилеристи и геодезисти, подобен на по-ранните уреди на Николо Тарталия и Гуидобалдо дел Монте. Той дава възможност за по-сигурно и точно позициониране на оръдията и за изчисляване на заряда от барут за гюллета с различен размер и материал. Инструментът може да се използва и за построяване на произволен правилен многоъгълник, за изчисляване на лицата на многоъгълници и кръгови сектори и много други.

Около 1606-1607 Галилей прави т. нар. галилеев термометър, като използва разширяването и свиването на въздух в колба, за да променя нивото на водата в свързана с нея тръба.

Въпреки широко разпространеното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави свой собствен телескоп с осемкратно увеличение, който демонстрира във Венеция на 25 август 1609. Смята се също, че той първи използва телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 използва телескоп като съставен микроскоп, а в края на живота си прави някои подобрения в устройството на микроскопа.

През 1612, след като определя орбиталните периоди на Галилеевите спътници, Галилей решава, че при достатъчно точно познаване на техните орбити положението на спътниците може да бъде използвано като универсален часовник. Това би дало възможност за определяне на географската дължина - един от най-тежките проблеми в навигацията по това време. Той продължава да работи върху метода до края на живота си, но не успява да преодолее всички практически проблеми. За първи път той е приложен при широкомащабни геодезически заснемания от Джовани Доменико Касини през 1681. Дори и след това методът не се прилага в корабоплаването поради трудностите при провеждането на необходимите прецизни астрономически наблюдения.

През последната година от живота си вече слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, но първият действащ прототип е създаден от Христиан Хюйгенс през 50-те години. Галилей оставя и многобройни скици на различни неосъществени изобретения като съчетание от свещ и огледала, отразяващи светлината във вътрешността на сграда, машина за бране на домати, джобен гребен, който се разгъва в прибор за хранене, и предмет, наподобяващ химикалка.


Конфликт с Римокатолическата църква

(https://c479107.ssl.cf2.rackcdn.com/files/1785/width668/Galileo_facing_the_Roman_Inquisition.jpg)
,,Галилео пред Римската инквизиция", картина на Кристиано Банти от 1857

Около петдесетата си година Галилей вече е известен в цяла Европа учен и заема добре платена длъжност в двора на херцога на Тоскана. В същото време той печели и много неприятели, които се опитват да представят теориите му като противоречащи на традициите и християнската доктрина. Те се позовават на текстове от ,,Псалми" и ,,Еклисиаст", които говорят за ,,твърдото" и ,,установено" положение на Земята. Галилей защитава хелиоцентричната система, твърдейки, че тя не противоречи на тези откъси. Той привежда мнението на Августин, че текстовете на Писанията не трябва да се възприемат твърде буквално, особено когато става дума за книги с поезия и песни, а не с наставления или история.
През 1616 нападките срещу Галилей се засилват и той отива в Рим, за да се опита да убеди църковните власти в каноничността на идеите си. В крайна сметка кардинал Роберто Белармино, по указание на Инквизицията, му връчва заповед да не ,,поддържа и защитава" идеята, че Земята се движи, а Слънцето стои неподвижно. Заповедта позволява хелиоцентричната система да се обсъжда хипотетично, но през следващите няколко години Галилей се въздържа от противоречиви публикации.
След избора от 1623 на папа Урбан VIII, познат на Галилей, противопоставил се на осъждането от 1616, Галилей се чувства по-уверен и решава да поднови работата си в тази област. През 1632 той публикува ,,Диалог за двете главни световни системи" с формалното разрешение на Инквизицията.
Самият папа Урбан VIII изисква от Галилей да представи в книгата си аргументи за и против хелиоцентризма и да внимава да не защитава тази теория. Той иска също и неговите собствени възгледи да бъдат включени в книгата. Галилей изпълнява само последното желание. Неволно или не Симплициус - защитникът на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, често се обърква от собствените си грешки, а понякога се излага като глупак. Заради това книгата е тълкувана и като защита на коперниковата теория. Утежнявайки още повече нещата, Галилей поставя в устата на Симплициус думите на самия папа Урбан VIII. Повечето изследователи смятат, че той не го прави нарочно и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка публичното си осмиване, нито силния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, за да даде обяснения.

През 1633 Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес. Присъдата включва три основни части:
♦ Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като ,,формално еретична".
♦ Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест.
♦ ,,Диалогът" е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.

Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.
Галилео Галилей е препогребан на осветена земя в църквата "Санта Кроче" във Флоренция през 1737. Той е официално реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741, когато папа Бенедикт XIV разрешава публикуването на пълните му научни произведения (цензурирана версия е публикувана през 1718). През 1758 общата забрана срещу хелиоцентризма е премахната от Индекса на забранените книги. На 31 октомври 1992 след изследване на Понтификалния съвет за култура папа Йоан Павел II изразява съжаление за начина, по който Църквата провежда процеса срещу Галилей.

- http://www.obekti.bg/nauka/11939 (http://www.obekti.bg/nauka/11939-%D0%A7%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD,-%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BE-%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9)
- https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BE_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:21:33
Погребвали фараоните с лампи, които не гаснат. Една от тях горяла 1600 години

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fgradcontent.com%2Flib%2F600x350%2Fnefertiti_queen.jpg&hash=a2720802115621f158221a70ef027ebb)

Вълшебната лампа на Аладин може би не е точно художествена измислица. От древни времена са съществували вълшебни лампи, но в тях просто не е имало джинове. Когато са разграбвани първите открити гробници на фараони в Египет, се носели слухове за лампи, които не загасвали. Те горели от момента на погребване на фараона.
Загасили ги тълпите вандали, въоръжени с кирки и чували за събиране на съкровищата. Имало прекалено много такива слухове, затова екип археолози се заел да изследва това. Оказало се, че почти всички средновековни и антични мислители са писали и говорили за вълшебните лампи. Древни майстори са можели да изработват лампи, които горели хилядолетия без смяна на горивото и фитила.
Такава лампа била открита в гробницата на дъщерята на Цицерон - Тулиола. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение - без достъп на кислород - в продължение на 1600 години.
Тит Ливий е писал, че са открити много такива лампи в подземните пещери на древен Мемфис. В храма на Минерва в Атина е имало златна лампа, която е горяла няколко години, без да изгасне.
Плутарх твърди, че виждял лампа в храма на Юпитер, която горяла в продължение на десетки години, въпреки че стояла под открито небе, но вятърът не можел да я изгаси.
За пръв път такива лампи са правени в древен Египет. Древните египтяни били убедени, че астралната душа на мумията се намира около нея в продължение на три хиляди години.
Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса само от покойника. Древните египтяни се надявали, че вечно запалената лампа, символ на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно затова в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.
Колин Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са използвали метод за покриване на медта с антимон преди 4300 години.Чрез този метод се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.

Друго доказателство, което някои учени привеждат за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите, защото египтолозите са смятали, че художниците са си служили именно с огнени факли и маслени лампи при изрисуването на стените в погребалните помещения.
Такива следи не съществуват никъде. Би било невъзможно изработването на така детайлните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала също са абсурдни, защото в онова време са правили огледалата от сребро, а сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина, попаднала върху него. В заплетените коридори след третото огледало вече би било невъзможно да се рисува и изобщо да се вижда къде се ходи.

http://sanovnik.bg/ (http://sanovnik.bg/n3-23761-%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81_%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B5_%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:22:33
Най-старата запазена карта

Древен Египет ни е представен с хитроумните си строители и мъдри жреци, жестоки фараони и покорни роби, но преди всичко той е бил страна на учени. От древните цивилизации най далече по отношение на науката се е придвижил именно Древния Египет. Познанията на египтяните, макар и разностранни и не систематизирани, не могат да се достигнат от съвременния човек.
Математика, физика, химия, медицина, архитектура и строителство - такъв е непълният списък на дисциплини в които е оставила следа цивилизацията на Древен Египет.
По време на строежа на пирамидите, египетските архитекти са се специализирали при изчисление на пропорциите на строящото се здание, дълбочина на фундамента и нивото на отстъпите в каменния строеж.
Потребностите на селското стопанство, е принудила жреците да измерват и изяисляват разливите на Нил, за което им било нужно астрономически знания. От това следва, че са осъзнали необходимостта от съставяне на календар. Древноегипетският калндар, е бил разделен на 3 сезона, които се състояли от по 4 месеца. Всеки месец имал по 30 дни и 5 дена в годината извън месеците. Те не използвали ,,високосни години" , защото техния календар подражавал на природния. Египетските астрономи отделяли на небето съзвездия и знаели, че те се намират на небосвода не само през ноща, а и през деня.
Във физиката египтяните използвали силата на триене - по време на стрителството те заливали с масло талигите с които са теглели тежките товари, за да се облекчи движението им. От египтяните сме наследили и първите учебни пособия - сборници със задачи по математика. От тях се знае, че египтяните умеели да решават сложни задачи с използване на дроби и неизвесни, а също така и обеми на пирамидите.
Активно са развивали и медицината.
Множеството военни походи на фароните, изисквало лекуване на голям брой войници, освен това и големците, довело до натрупване на познания и в тази насока. Не случайно, дошлите до нас медицински текстове говорят за многостранни способи на лечение от много болести и контузии. Знанията на египтяните толкова превъзхождали познанията на съвременниците си, че даже гърците ги смятали за най-мъдрите хора на Земята и се учели от тях. Най -образованата група от египетското общество, естествено били били жреците.

(https://cartograf.files.wordpress.com/2013/09/d182d0bed180d0b8d0bdd181d0bad0b0-d0bad0b0d180d182d0b0.jpg)

Освен всичко друго египтяните били и добри ,,картографи", за което съдим по ,,Торинската папирусна карта", намерена през 1814 и 1821 г., в гробница в Деир ел-Медина от хората на генералния консул на Франция при Наполеон Бонапард в Египет, и събирател на древноегипетски артефакти, Бернардино Дровети. Според изследователите, тя е направена през около 1600-та година преди новата ера, от ,,известния писач на гробници - Аменакхте, син на Ипиу". И макар, че Аменакхте не е поставил подписа си върху нея, няма съмнение, че той е неин автор. Египтолозите добре са запознати с почерка му от други папируси.

(https://cartograf.files.wordpress.com/2013/09/d0b0d0bcd0b5d0bdd0b0d0bad182d0b5-d0bfd0b8d181d0b0d180-d0bdd0b0-d0b3d180d0bed0b1d0bdd0b8d186d0b8.jpg?w=125&h=300)

Освен това на гърба на карта се е подписал Аменакхте. Той е създал тази карта по време на управлението на Рамзес ІV по негова поръчка. Била е предназначена за една от ,,кариерните експедиции". На картата е изобразен 15 километровия участък ,,Вади-Хамамат" (Долината с ваните), пресъхналото русло на река в Арабската пустиня, между градовете Кифт и Ел Кусеир", която в Древен Египет се е смятала за главна рудодобиваща и важен търговски маршрут от Тива до пристанищата на Червено море. Освен, че изглежда съвременна, картата съдържа топографска и геоложка информация.

(https://cartograf.files.wordpress.com/2013/09/harrell_papyrus_map_fig-9.jpg)

На картата точно са показани различните видове скали, златните залежи, чакъли и съдържа информация за кариерното и минно дело. Картата е дълга 280 см, а широка 41 см. Тя е ориентирана на юг, към изворите на река Нил.

https://cartograf.wordpress.com/ (https://cartograf.wordpress.com/2013/09/23/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b0/)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:23:07
Механизмът от Антикитера се оказа още по-стар

(https://megavselena.com/wp-content/uploads/2014/12/002000.jpg)

Учени от университета Насионал де Килмес (Аржентина) и университета в Пюджет Саунд (САЩ) изясниха, че прочутият Антикитерски механизъм е почти с век по-древен, отколкото се смятало преди.

Антикитерският механизъм представлява своеобразен астрономически компютър от повече от тридесет предавки и циферблати със стрелки, с чиято помощ можело да се определи положението на Луната, Слънцето, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн на определена дата, а също да се изчисли слънчево и лунно затъмнение.

Механизмът е открит през 1900 година от гръцки водолази в Егейско море до остров Антикитера на мястото на корабокрушение от I в. пр.н.е., и се смята за първото в историята аналогово изчислително устройство.

Механизмът е получил широка известност след статията ,,Древногръцкият компютър", публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс.

Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението ,,За природата на боговете": ,,Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи."

Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина.

Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос - период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят.

Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος - завъртане на колелото) - период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни - 19 756.

Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на ,,точка на отчитане" на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III - началото на II в. пр.н.е.

И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция.

https://megavselena.com/mehanizmyt-ot-antikitera-se-okaza-oshte-po-star/
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:24:34
Древни постижения, които ни озадачават

Това е кратък списък на някои древни постижения, които ни е трудно осмислим как са били достигнати в древността. Някои от тях вече имат съвременни еквиваленти, но те са получени чрез новите технологии.

Гръцки огън

Византийците между 7 и 12 век хвърляли мистериозна субстанция по техните врагове при морските битки. Тази течност изливана през сифони горяла във водата и можела да бъде изгасена само с оцет, пясък или урина. Все още не знаем какъв е бил химическия състав на това оръжие известно като Гръцки огън. Византийците пазели настървено неговата тайна. Предполага се, че това знание е загубено с падането на империята.

(https://s.fishki.net/upload/post/201310/03/1208904/f123d2baf062a11eb8431a41ce1d64fb.jpg)

Гъвкаво стъкло

В архивите съществуват три исторически сведения за субстанция наречена vitrum flexile или гъвкаво стъкло. Те обаче не са достатъчни за да се заключи, че тя наистина е съществувала.

Пръв за vitrum flexile разказва Петроний през 63 г.н.е. Той разказва за стъклар, който подарил стъклен съд на император Тиберий (управлявал между 14 и 37 г.н.е.). Той помолил императора да му подаде обратно съда, след което го хвърлил на земята. Той не се счупил, само се огънал, а стъкларят бързо му върнал формата. Тиберий обаче се уплашил, че това откритие, ще причини девалвация (обезценяване) на благородните метали от които към този момент се правили трайните съдове. Кой ще купува сребърни кани и амфори, когато ще са налични много по-евтини нечупливи стъклени съдове. Затова наредил да се отсече главата на стъкларя, за да не се разчуе как се прави това гъвкаво стъкло.

Следващият, който разказва тази история, е Плиний Стари (през 79 г.). Той обаче споменава, че може историята да не е напълно вярна. След стотина години историята отново е разказана от Дион Касий, но при него стъкларя вече е магьосник. Стъкленият съд се счупва, но магьосникът го поправя с голи ръце.

През 2012 компанията Corning представя стъкло, което може да се навива. Дали след близо 2000 години, човечеството отново се запознава с тази технология?

Универсална противоотрова

Твърди се, че тази противоотрова срещу всички видове отрова, е създадена от цар Митридат VI на Понт (управлявал между 120 и 63 г. пр. н.е.) и е доусъвършенствана от личния лекар на Нерон. Оригиналната формула е загубена, но според древните историци, тя е съдържала опиум, нарязани пепелянки и малки количества отрови и техните противоотрови.

Универсалната противоотрова е носела името на своя създател и се е наричала митридатиум. Твърди се, че през 1992 Сергей Попов, виден руски изследовател на биологическите оръжия, се премества в САЩ с цел да се опита да създаде съвременен митридатиум.

(https://40.media.tumblr.com/50c3aa76517475052885635326889c4f/tumblr_n1inhdZzhz1ro2pzmo1_400.jpg)
Митридат VI

Оръжието на Архимед

Твърди се, че гръцкият математик Архимед (починал през 212 пр. н.е.) е разработил топлинно/лъчево оръжие. То се състояло от полирани бронзови щитове, които отразявали слънчевите лъчи към вражеските кораби.

През 2004 телевизионното шоу "Ловци на митове" се опитва да пресъздаде това оръжие. Нямат успех и обявяват цялата работа за мит. На следващата година обаче студенти от Масачузетския технологичен институт се справят чудесно с тази задача, следователно е възможно историята за "лъча на смъртта" на Архимед да не е измислица.

(https://2.bp.blogspot.com/-GDwl7FAd4sU/VJ0b9l4MhiI/AAAAAAAAa0w/gDeO2GcWPBI/s1600/931px-Thesaurus_opticus_Titelblatt-480x527.jpg)

Римски цимент

Запазените римски структури, оцелели хиляди години са доказателство за трайността на римския цимент. Днешният започва да показва признаци на деградация след 50 години. Дълги години учените са си блъскали главите докато намерят древната тайна, а тя се оказала проста - вулканична пепел.

Все пак древният цимент си има и своите недостатъци - макар да е по-издръжлив на времето, той е по-слаб от днешния, тоест не е толкова устойчив на удари.

(https://1.bp.blogspot.com/-QCFRAmlHaEo/VJ0fVM8vlxI/AAAAAAAAa08/P7T9wO94RUg/s1600/Ancient_Roman_concrete_vault-480x360.jpg)

Дамаска стомана

През средновековието в Близкия Изток са се ковали оръжия от толкова здрава стомана, че нейната твърдост ще бъде достигната отново едва по времето на индустриалната революция. За първи път изглежда дамаската стомана е била кована през 300 г. пр. н.е., а нейната тайна е загубена през 18 век. Една наскоро, чрез използването на електронни микроскопи, тя е разгадана отново. Става въпрос на практика за нанотехнология! По време на леенето на стоманата са добавяни определени материали, които са водели до химически реакции на квантумно ниво. Образували са се микроструктури в стоманата - кватнумни тръби от въглерод.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdiadoblago.ucoz.net%2F_ph%2F1%2F2%2F896531086.jpg&hash=1ab7890bee7bbc825529b67e57b5412e)

http://misterika.blogspot.com/2015/01/blog-post_8.html?m=1
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:24:57
Откриха записки с неизвестна до момента теория на Нютон

(https://m.netinfo.bg/media/images/29297/29297638/640-420-otkriha-zapiski-s-neizvestna-do-momenta-teoriia-na-niuton.jpg)

Британски учени съобщиха, че са открили непубликуван текст на английския физик Исак Нютон, посветен на движението на водата в дърветата. За находката съобщава сп. Nature Plants, а накратко за нея пише на сайта Science News.

Нютон води записките в бележника си през периода 1661-1665 година, по време на обучението си в Кеймбриджския университет. В него се съдържат наблюдения, размишления и разкази за различни опити в областта на математиката, физиката и метафизиката.

Наследниците на Нютон са сметнали, че съдържанието на бележника няма защо да бъде публикувано. През 1872 г. те го подаряват на Кеймбриджския университет. Работещи с архива учени са открили сега в него текст от половин страница с мисли на Нютон за това как водата се движи от корените до листата на дърветата.

Нютон пише за ролята на светлината и движението на частиците вода от напълнените с нея капиляри на растенията. Съвременното обяснение се основава на капилярния механизъм на вертикалното движение на течностите и на осмозата.

Научното обяснение на вертикалното движение в растенията се появява едва 200 години по-късно. Въпреки че Нютон не описва всички детайли на процеса, неговите мисли се оказват пророчески. Научната терминология на видния физик се отличава от съвременната, но основният механизъм на движението на водата е описано изключително вярно от Нютон.

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът му в развитието на математиката и различните области на физиката изиграва важна роля в Научната революция. Смятан е от мнозина за най-великия и най-влиятелен учен, живял някога на нашата планета.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса, пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената си теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1391471 (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1391471)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:25:24
Средновековно лекарство се оказа по-добро от съвременните

(https://megavselena.com/wp-content/uploads/2015/04/003324.jpg)

Специалисти по молекулярна биология от Нотингамския университет са пресъздали лекарство по рецепта от средновековна англосаксонска книга.

Неочакваната ефективност на това лекарство е описана на сайта на университета - то се оказало прекрасно средство срещу един от най-резистентните видове бактерии.

Д-р Кристина Лий (Christina Lee), специалист по английска литература, се обърнала към своите колеги от Центъра за биомолекулярни изследвания и ги помолила да пресъздадат лекарството, което автор на рецепти от лекарска книга от Х век предлагал за очни инфекции. Когато лекарството било създадено, станало ясно, че то прекрасно действа срещу заболявания, свързани с мецитилин резистентен златист стафилокок (МРЗС).

Това откритие потресло учените, тъй като МРЗС се отличава с невероятно висока устойчивост към антибиотици, което силно затруднява неговото лечение. Когато биолозите опитали да лекуват със средновековното лекарство мишки, заразени с МРЗС, се оказало, че то убива до 90% от стафилококите. В състава на лекарството влизат чесън, лук, вино и говежди жлъчен сок.

Принципно голяма част от рецептите от старинните рицарски книги са насочени за лечение на бактериални инфекции и всички съставки, влизащи в това лекарство, са известни с антибактериалните си свойства, но никой не очаквал такъв мощен ефект.

Учените експериментирали с различни лекарства и изяснили, че то действа във всичките четири създадени от тях варианта, но успели да установят оптималния му състав.

Микробиолозите невероятно се вдъхновили от получените резултати и възнамеряват в състава на нов научен колектив - The AncientBiotics - да продължат изучаването на други средновековни рецепти.

https://megavselena.com/srednovekovno-lekarstvo-se-okaza-po-dobro-ot-syvremennite/
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:26:50
Най-древните карти останали до днес

Картите са се ползвали от хората в продължение на столетия и можем уверено да твърдим, че те са белегът, по който разпознаваме появата на цивилизован живот на Земята. Би било твърде елементарно обаче да кажем, че хората са създали картите поради опасенията, че могат да се изгубят.
 
Ако се замислим, картите предлагат комплексни и сложни системи от знания и са на практика контейнери с архивирана информация от отделни области на човешкото познание.
 
Няма да е пресилено ако кажем, че картите са толкова разнообразни, че видовете им варират от причудливи до странни и, че те са променили света и как ние гледаме на него. Затова предложенията на Top Tenz за най-древните карти останали до днес са от особено значение.

1. Туринският папирус (1150 г. пр.н.е.)

Туринският папирус е най-старата топографска карта, оцеляла до наши дни. Той е бил създаден, за да се ползва от Рамзес IV. На него са посочени първите рудници в Нубия завладени от египтяните. Точно в Нубия се добивали през древността най-големите количества злато. Може би именно по тази причина египтяните са наричали златото 'нуб'.

(https://www.digital.bg/f/uploads/-____-1_400_34.jpg)

2. Карта на познатия свят на Ератостен (194 г. пр.н.е.)
 
Най-известната библиотека в историята е Александрийската библиотека. Нейната слава се дължи на факта че една от първите и най-големи библиотеки но и до голяма степен на това че много известни хора са я посещавали. През 2 век пр.н.е. неин главен библиотекар е Ератостен, който освен да реди книги по рафтовете е бил и учен, и философ.
Ератостен използвал достъпа си до библиотечните ресурси за да изчисли наклона на Земята около оста ѝ, както и продължителността на слънчевата година и разстоянието до Слънцето. После използвал тези изчисления за да създаде система, която по-късно става известна като система от ширини и дължини, за да отбележи относителната позиция на различните места и да изобрази света на карти.

(https://www.digital.bg/f/uploads/-____-2_400_34.jpg)

3. Световната карта на Хайнрих Хамер (1490 г.)

Това е първата карта, на която света е изобразен като кръг, въпреки че както ще се убедите сами, тя не изобразява точно света такъв какъвто го знаем днес. Има една популярна теория, според която тази карта е била използвана от Христофор Колумб, за да убеди испанците че ще успее да стигне до Индия, ако плава запад.

(https://www.digital.bg/f/uploads/-____-3_400_33.jpg)

4. Световна карта на Меркатор (1569 г)

Герардус Меркатор е фламандски картограф, известен с изработената от него карта на света в меркаторова проекция. Тя не е особено точна, но е била проектирана специално като помощно средство при корабоплаванията и като такава точността била жертвана в името на практичността.

(https://www.digital.bg/f/uploads/-____-4_400_40.jpg)

5. Геоложка карта на Англия, Уелс и Южна Шотландия (1815 г.)

Уилям Смит е създателят на първата геоложка карта. През голяма част от историята, теолози и религиозни учени са настоявали, че светът е създаден някъде между 8000 г. пр.н.е. Теорията за нашата млада земя обаче не се приемала от учените.
Тогава геологът Уилям Смит създал геоложката карта на Великобритания която показва някои пукнатини в теорията за младата земя. Неговата карта разкрива, че основната скала на острова прилича на многопластова торта, която се е създавала милиони или дори милиарди години. Натуралистите като Дарвин се възползвали от това и създали свои теории на еволюцията.

(https://www.digital.bg/f/uploads/-____-5_400_30.jpg)

https://www.digital.bg/novini/ (https://www.digital.bg/novini/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-news47493.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:28:43
Находките край Акамбаро

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fthegreaterpicture.com%2Fimages%2Fwaldemar-julsrud.jpg&hash=07226190bc9fc8238c7b3d722d535bd9)
Валдемар Джулсруд

Тази изумителна история започнала през юли 1944 година. Валдемар Джулсруд (Waldemar Julsrud) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро - малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. В едно ранно утро, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Джулсруд бил германец, заселил се в Мексико в края на XIX-ти век. Археологията била негова страст и още през 1923 година, заедно с отец Мартинес, извършвал разкопки край Чупикауро, в близост до Ел Торо. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Джулсруд, съзнавайки, че не е професионален археолог, наел местен селянин, обещавайки му по едно песо за всеки неповреден керамичен или издялан от камък предмет. По този начин принудил наетият пеон да бъде много внимателен при разкопките, стараейки се да не ги повреди. Така било поставено начло на прочутата колекция на Джулсруд, впоследствие попълнена от сина му Валдемар Карлос Джулсруд, а след това - и от внука му Карлос II. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти), разделени в три категории:

Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън;
Другата група била съставена от каменни скулптури;
Третата - от керамика.

(https://www.tribak2007.com/mystery/Pictures/Akambaro/01.jpg)

Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури - всяка една е уникална(!). Размерите варират от десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. Освен това, в колекцията има и музикални инструменти, маски и предмети от обсидиан и нефрит. След смърттъа на Валдемар Джулсруд-старши, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси - монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират - в това число и крилати динозаври-дракони. Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!). Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения - от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни. В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи - американска камила, кон от ледниковия период, гигантски маймуни от плейстоцена и др. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения не само опровергавали теорията за линейно-еволюционния произход на видовете, но влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в "Los Angeles Times" репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: "Това не може да бъде, защото не може да съществува никога". Нещо повече, през 1952 г. от колекцията се заинтерсувал ученият Чарлз Дипесо и той пристигнал в Акамбаро. Пред Джулсруд изказал възхищение от откритието и даже пожелал да закупи отделни образци за музея на "Amerind Foundation", където работел. Но след като се върнал в САЩ, публикувал няколко статии, в които заявявал недвусмислено, че колекцията е фалшификат. Веднага след това обаче, професор Рамон Ривера от факултета по история на Висшата школа в Акамбаро, след едномесечни проучвания, констатирал, че през последните сто години в този район не е имало керамично производство в подобни мащаби. Нещо повече - част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички доводи, приведени от Дипесо, били лесно оборими от гледна точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана.

Доказателства за автентичност

(https://www.tribak2007.com/mystery/Pictures/Akambaro/02.jpg)

Чак в 1955 година от колекцията се заинтересувал младият учен Чарлз Хепгуд. По това време той бил професор по история и антропология в университета Ню-Хемпшир. Когато пристигнал в Акамбаро, се договорил с местния шериф, майор Алтимерино и получил разрешението му да разкопае пода в една от стаите на жилището му. На дълбочина около 2 метра, открил 43 статуетки, аналогични по стил на тези в колекцията на Джулсруд. Тъй като било добре известо, че домът на шерифа бил построен през 1930 година, находката на Хепгуд отхвърляла автоматично всякакви твърдения, че колекцията е изготвена по времето на Джулсруд. През 1968 година Хепгуд изпратил за анализ няколко образци в лабораторията за изотопни изследвания в Ню-Джърси. Ето резултата от тези изследвания:

I-3842: 3590 +/- 100 години (1640 +/- 100 г. пр.Хр.)
I-4015: 6480 +/- 170 години (4530 +/- 170 г. пр.Хр.)
I-4031: 3060 +/- 120 години (1100 +/- 120 г. пр.Хр.)

През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им - 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи - антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. През 1999 година те посетили Акамбаро пет пъти. При тези посещения, направили около 20000 снимки на образци от колекцията. Благодарение публикацията на снимките и активната им дейност, местните власти били принудени да открият специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял обектите, които е изобразил, остава загадка.

http://mitove-i-legendi.net/tajni-i-zagadki/nahodkite-kraj-akambaro/
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:31:01
Медицината в древна Месопотамия

Историческа обстановка

(https://istorianasveta.eu/images/drevna_istoria/AncientMesoGeoCityMap.jpg)

Името Месопотамия (означаващо ,,земята между двете реки") се отнася за географския регион, който се разпростира между реките Тигър и Ефрат, а не собствено към някоя отделна цивилизация. Всъщност, в продължение на хилядолетия, редица цивилизации са били във възход, падение или се взаимоизмествали в рамките на този изобилен регион. Плодородието на Месопотамия се дължи главно на спорадичното и често стихийното разливане на двете реки. И въпреки, че тези разливи улесняват земеделския труд, като добавят богати на минерали наноси всяка година, обработката на земята отнема внушителен човешки труд, за да

могат тези земи да бъдат успешно напоени и да бъдат защитени младите растения от прииждащите води. Имайки предвид комбинацията от плодородната почва и нуждата от организирани човешки усилия, може би не е учудващо, че първите цивилизации се развиват именно в региона на Месопотамия. Произходът на цивилизацията може да се съотнесе към група хора, живеещи в южна Месопотамия, наречени шумери. До около 3500 г. пр. Хр. шумерите вече са развили отличителните белези, които характеризират следващите цивилизации. Градчетата се разрастват до мегаполиси, използвана е ранната форма на пиктографска писменост, възниква металообработването, строят се храмове в монументални

мащаби. Общоприето е, все пак, че истинската цивилизация води началото си около 3100 г. пр. Хр. с развитието на клинописната система. Тя е установена от шумерите и въвежда употребата на гномон за отбелязване на клиноподобни отпечатъци върху мокри керамични плоскости, които след като изсъхнат, могат да бъдат съхранени, транспортирани и т.н. След своето развитие, клинописното писмо се превръща в доминираща писмена система около Месопотамия в продължение на над 2000 години. Дори след като шумерският изчезва като говорим език, много други близкоизточни култури продължават да използват същата клинописна система. Голям брой клинописни плочи са запазени в резултат на тази всеобща употреба в продължение на  векове и именно те предоставят възможност на историците да вникнат в културата на древните месопотамски цивилизации.

Медицината в Месопотамия: източниците

(https://istorianasveta.eu/images/drevna_istoria/Assyrian_Medical_Tab.jpg)

В по-голямата си част информацията, достъпна на днешните учени, идва от клинописни плочки. Изобразителни репрезентации от месопотамско изкуство не са запазени, нито пък до сега е изследван достатъчно костен материал. За нещастие, въпреки че изобилие от древни месопотамски клинописни плочки е оцеляло и до днес, броят на тези, които засягат медицински въпроси, е относително малък. Повечето от тези, които споменават медицински практики са запазени от библиотеката на Ашурбанипал - последният велик цар на Асирия. Неговата библиотека се помещава в царския му дворец в Ниневия и когато дворецът бил опожарен от чужди нашественици, около 20 000 глинени плочки се изпичат (и по този начин се запазват) в огромния пожар. В началото на двадесетте години на XXв. Кембъл Томпсън публикува шестстотин и шестдесетте плочки от двореца на Ашурбанипал. Други текстове, отнасящи се до медицината, са публикувани и по-късно. Пример за това са серия от издания, наречени Die Babylonishch-Assyrische Medizin, публикувани от Franz Kocher (не съм сигурен как се произнася на български).

Първите четири издания съдържат четиристотин и двадесет плочки, открити при различни археологически обекти, различни от библиотеката на Ашурбанипал, включително от библиотеката на един медик (ашипу) от неоасирийски Ашур, както и от други средноасирийски и средновавилонски текстове. Останалите две издания от труда на Kocher допълват този на Томпсън като предоставят нови сглобки на счупени фрагменти, както и допълнителни материали, открити в Британския музей. Известно е поне още едно издание с текстове от Ниневия, а освен това поредицата Spaet Babylonische Texte aus Uruk съдържа около тридесет медицински текста, които не са включени в труда на Kocher.

В по-голямата си част, това са плочки с рецепти и предписания, но съществува и малка серия от плочки с вписвания, които са директно свързани една към друга, и които са назовани ,,трактати". Най-пълният такъв трактат от древна Месопотамия е познат като Treatise of Medical Diagnosis and Prognoses. Текстът на този трактат се състои от четиридесет плочки, събрани и изследвани от френския учен R. Labat. Въпреки че най-старото запазено копие от този трактат е датирано от около 1600 г. пр. Хр., информацията, съдържаща се в текстовете е амалгама от неколковековно месопотамско медицинско познание. Диагностичният трактат е организиран от край до край на отделни подсекции, които покриват конвулсивни разстройства, гинекология и педиатрия. Злочестото в случая е, че остарелите преводи, които са достъпни днес за неспециалистите, карат древните месопотамски текстове да звучат като откъси от откъси от наръчник за магове. Всъщност, както показват и последните проучвания, описанията на болестите, описани е диагностичния трактат, демонстрират особено умела възможност за наблюдения и като цяло са изключително проницателни. На практика всички болести, за които бихме могли да си представим, могат да бъдат открити описани в различните части на диагностичния трактат, когато съответните му части са напълно запазени, разбира се, както е в случая с неврологията, треските, паразитните тении, венерическите и кожните заболявания. Освен всичко друго, медицинските текстове са и изключително рационални, а някои лечения, както е в случая за прекомерното кървене (където всички упоменати растения са лесно идентифицирани), по своята същност са абсолютно същите като съвременните методи за лечение на това състояние.

Месопотамските представи за болестта и лечението

В Месопотамия за болестите често са виновни божества, духове, призраци и т.н. Все пак, всеки един дух или бог е отговорен само за една от това, което ние днес бихме нарекли болест, във всяка една отделна част на тялото. В този смисъл, обикновено ,,Ръката на Божество Х" на стомаха отговаря на това, което ние наричаме стомашна болест. Друга част от заболяванията са просто идентифицирани чрез наименования, например ,,бенну". Също така се разпознава и фактът, че различните органи биха могли да не функционират добре, причинявайки една или друга болест. Божества също могат да са причинители, но на по-високо ниво, на болести или неизправност на органите, въпреки че понякога това е начин на изразяване, че симптом Х в случая не е самостоятелен, както обикновено, а е причинен от божество У. Може да се покаже, че растенията, използвани при лечение, са главно използвани за изцеление от симптомите на болестта, а не са използвани при магически свещенодействия, свързани с това божество. Предполага се, че специфични възлияния са принасяни на определено божество, когато то е смятано за причинител, но подобни възлияния не се споменават в медицински, а вероятно са откривани в други текстове.

Практикуващи лекари в Месопотамия

Чрез изследване на запазените медицински плочки става ясно, че в древна Месопотамия съществуват два отделни типа професионални практикуващи лекари. Първият тип е ашипу, който в по-старите записки често е наричан ,,маг". Една от най-важните роли на ашипу е да постави диагноза на болестта. В случай на вътрешни болести, това най-често означава, че ашипу определя кое божество или кой демон са причинителят. Ашипу също така се стреми да определи дали болестта е резултат от някаква грешка или грях от страна на пациента. Фразата ,,Ръката на..." се използва за индикация на съществото отговорно за въпросната болест, което след това би могло да бъде умилостивено от пациента. Ашипу може и да изцели пациента посредством магии и заклинания, които имат за цел да прогонят духа, причиняващ болестното състояние. Ашипу може също така да пренасочи пациента към различен тип лечител, наречен асу. Той е специалист по билкови отвари и в по-старите изследвания на месопотамската медицина често е наричан ,,доктор", тъй като се занимава с това, което често е класифицирано като практическо приложение на лечението. Например, когато лекува контузии или разкъсни рани, асу си служи с три фундаментални способа: промиване, полагане на извлеци и превързване. Тези три способа на асу са регистрирани в до момента най-стария познат медицински документ в света (ок. 2100 г. пр. Хр.).

Познанието на асу за приготвяне на отвари е от особен интерес. Много от древните извлеци (микстура от медицински съставки, прилагана върху рана и често задържана с помощта на превръзка) изглежда са имали в някаква степен ефикасен ефект. Някои от по-усложнените извлеци се нуждаят от загряване на растителна смола или на животинска мазнина в присъствието на съединения с алкален характер. Тази специфична микстура при загряване образува сапун, който спомага предотвратяването на бактериални инфекции. При все че връзката между ашипу и асу не е напълно ясна, двата вида лечители изглежда са работили съвместно за постигане на успех. По-заможните пациенти вероятно са търсили помощта и на ашипу, и на асу, за да се избавят от болест. Освен споделянето на пациенти, възможно е да съществува и застъпване в уменията на двата вида лечители: асу понякога може да изрича заклинания, а ашипу би могъл да предписва медикаменти. Доказателства за застъпване спрямо ангажиментите са открити в библиотека на ашипу, която съдържа фармацевтични рецепти. Други доказателства, отнасящи се за способностите на месопотамските лекари, под формата на текстови източник са открити върху Кодекса на Хамурапи. Текстът не е написан върху плочки, а е открит върху голям монолитен блок от полиран черен базалт. Той не представлява кодекс от закони в съвременния смисъл на израза, а по-скоро колекция от легални решения, взети от Хамурапи (ок. 1700 г. пр. Хр.) в ролята му на върховен съдия и публикувани да възтържествуват неговата справедливост. Няколко подобни колекции са познати от други периоди и тази на Хамурапи не може да бъде възприета като образец за месопотамската справедливост - всъщност тя се отличава с приложението на принципа ,,око за око, зъб за зъб", докато други позволяват парични наказания. Сред законите на Хамурапи има някои, които се отнасят за отговорностите на лекари, които извършват операции. Тези закони заявяват, че лекарите са отговорни за хирургически грешки и провали. Тъй като законите споменават отговорности, свързани само с ,,употребата на скалпел", може да се предположи, че лечителите в царството на Хамурапи не са отговорни за други грешки или неуспешни опити за излекуване на определена болест. Интересно е, също така, да се отбележи, че спрямо тези закони и възнаграждението за успешна операция, и наказанието за провалена такава се определят от статуса на пациента. Следователно, ако хирургът оперира и спасява живота на високопоставен човек, пациентът трябва да плати десет сребърни шикела. Ако хирургът спаси живота на роб, то той получава само два. Освен това, ако високопоставен пациент изгуби живота си, хирургът рискува да му бъдат отрязани ръцете, докато ако роб умре след хирургическа намеса, докторът трябва само да плати, за да бъде заменен роба. Употребата на социалния статус за определяне на наказанието не се открива в други подобни ,,кодекси".

Ако оставим рисковете от извършване на операции настрана, поне четири глинени плочки са запазени, които описват специфичните хирургически процедури. За съжаление една от четирите е прекалено фрагментарна, за да бъде разшифрована. От останалите три, една изглежда описва процедура, в която асу разрязва гръдния кош на пациент, за да освободи от плеврата натрупана гной. Други два хирургически текста принадлежат към колекция от плочки, озаглавени ,,Предписания за болести на главата". Единият от тези текстове споменава как асу остъргва черепа на пациента си със скалпел. Последната плочка описва постоперативните грижи за хирургическа рана. Тя препоръчва приложението на лек, който се състои главно от сусамово олио, действащ антибактериално.

Друго важно, което трябва да се вземе предвид при изследване на древната медицина в Месопотамия, е разпознаването на различните видове медикаменти, упоменати в плочките. Уви, голяма част от тях са трудни или дори невъзможни за точна идентификация. Често асу си служи с метафорични имена за най-употребяваните дроги като например ,,лъвска мас" (точно, както ние използваме ,,момина сълза" или ,,коледарче"). В по-голямата си част това са растителни извлеци, смоли и подправки. Редица от растенията, инкорпорирани в медицинския репертоар на асу, притежават антибиотични свойства, докато някои смоли и подправки имат антисептичен ефект и неутрализират миризмата на зловонни рани. Освен всички тези ползи, добре е да се запомни, че както прилаганите медикаменти, така и самите действия на древните лекари следва да имат изявен плацебо ефект. Пациентите вярват безусловно, че лекарите имат способността да ги изцелят и следователно поне самата визита при лечителя подсилва психологически идеята за здраве и благоденствие.

Други източници за здравни грижи

Освен ролята на ашипу и асу, съществуват и други начини за осигуряване на необходимите грижи за здравето в древна Месопотамия. Една от алтернативите е храмът на Гула. Гула, често визуализиран в кучешка форма,  е един от главните богове-лечители. Въпреки че разкопки при храмове, посветени на Гула, не разкриват признаци, че пациенти са приемани в храма за лечение (както е в случая с по-късни светилища на Асклепий в Гърция), тези храмове са предполагаемите места за диагноза. В своята книга  Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel Хектор Авалос заявява, че храмовете на Гула са не само места за диагнозиране на заболявания (жреците се консултирали с Гула за това кой бог е отговорен за определена болест), но също така тези храмове служат и като библиотеки  за запазване на редица ценни медицински текстове.

Основният център за грижа за здравето е домът, където ашипу и асу са наемани. По-голямата част от грижите за пациента се осигуряват там като членовете на семейството извършват, каквото знанието им позволява. Извън дома, други важни места за религиозно лечение са близките реки. Жителите на Месопотамия вярват, че реките имат силата да прогонват злите сили, които причиняват болестта. Понякога са строени малки колиби за засегнатите в близост или до дома или до реката, за да спомагат семейната централизация на домашната здравна грижа.

Заключителни мисли

Дали медицината на древна Месопотамия предава завещание, което в крайна сметка оказва въздействие върху лекари от последвалите цивилизации е въпрос, който вероятно никога няма да има еднозначен и завършен отговор. При все че някои от основните устои на медицината като превързването и акумулирането на текстове започва в Месопотамия, други култури вероятно развиват тези практики самостоятелно. Дори в самата Месопотамия някои от древните методи изчезват след хилядолетия. Изглежда египетската медицина е тази, която има най-голямо влияние в по-късното развитие на тази наука, преминавайки през древногръцката.

https://istorianasveta.eu/ (https://istorianasveta.eu/index.php/ct-menu-item-19/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0/24-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:32:08
Това странно съоръжение на почти 3000 години работи и днес

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0014-683x1024.jpg)

Когато говорим за Персия, често се сещаме за цар Ксеркс, който се сражавал с гърците по време на гръцко-персийските войни. По онова време персите представлявали доста развита цивилизация, чието наследство и до днес напомня за себе си.

Странните дупки в земята на снимката горе са на почти 3000 години и са построени още преди войната на персите с гърците. Това съоръжение се нарича кяриз, или qanat, и се намира в град Гонабад в съвременен Иран. Построен е от хора, а не от пришълци...

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0023.jpg)
Схема на кяриз: 1. Водоснабдителен проход. 2. Водоотвеждаща галерия. 3. Водоприемен канал (водоем). 4. Наблюдателни кладенци. 5. Водоносен пласт.

Кяризът се смята за едно от най-великите изобретения на онова време. Тази водопроводна система е способна да събира подземна вода и да я транспортира в градовете и иригацинните канали. Благодарение на това Персия е съумяла да съществува и да се развива в условията на задушен климат.

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0032.jpg)

Хидротехническата система включва основен кладенец, който получава вода от подземен хоризонт - система от тунели, по които водата се транспортира на определено място, и вертикални дупки за вентилация по целия маршрут, което също така позволява на влагата да кондензира. Освен останалото подземната система значително снижава изпарението на скъпоценната влага.

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0041.jpg)

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0052.jpg)

Дължината на този кяриз е 33,113 метра и съдържа 427 вдлъбнатини за вода. Съоръженията са строени с използването на законите на физиката, геологията и хидравликата. От 2007 година горабадският кяриз е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0061.jpg)

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/007.jpg)

https://drevnite.com/stranno-saorajenie-na-pochti-3-hil-godini-raboti-i-dnes/
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:33:53
Генетичният диск - един от най-загадъчните артефакти

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2015/11/0013.jpg)

Това е един от най-загадъчните артефакти в света. Диаметърът на каменния кръг, открит на територията на Колумбия и наречен генетичен диск, е 27 сантиметра, теглото - около два килограма.

Двете му страни са покрити с изображение на вътреутробното развитие на плода във всички стадии. Сега този процес се наблюдава от лекарите със специални уреди.

Но как подобни сведения са станали известни преди шест хиляди години? И какви още знания може да са притежавали представителите на неведома ни цивилизация?

Колумбийският професор Хайме Гутиерес Лета от години събира необясними древни предмети. Повечето екземпляри от неговата колекция са открити в малко изследвания и труднопроходим район Сутатауса, намиращ се в провинция Кундинамарка. Това са камъни с изображения на хора и животни, както и изделия с непонятни символи и надписи на неизвестен език.

Главните експонати от колекцията на професора са генетичният (също ембриологичен) диск и други вещи, изработени от лидит - камък, добиван първоначално в Лидия, древна страна в западната част на Мала Азия.

По твърдост този материал е сравним с гранит, но при изключителната си твърдост той притежава слоеста структура и е много труден за обработка.

Камъкът е известен също под названието дарлингит, радиоларит и базанит и има ярка окраска. Още от антични времена го използвали за производството на украшения и мозайки. Но изрязването на нещо от него, дори с използването на съвременни инструменти, било невъзможно.

Причината е слоестата му структура, която под въздействието на резците задължително се чупи. И все пак генетичният диск е изработен именно от този минерал, а рисунките върху него напомнят не резба, а по-скоро щампа.

Очевидно при обработката на минерала е прилагана неизвестна ни технология. Нейната тайна и до днес е загадка.

Друга загадка е мястото, в което е бил открит камъкът. Проф. Лета го намерил в един от местните жители, който твърдял, че е открил каменният кръг с надписите някъде около градчето Сутатауса.

Но някои изследователи (например писателят на научна фантастика Ерих фон Деникен) допускат, че дискът може да има отношение към рядка колекция на свещеника Карло Креспи - мисионер, работил в средата на ХХ век в Еквадор. За да подкрепя по някакъв начин своите енориаши, падре Креспи купувал от местните жители древни предмети, които те намирали по полетата или джунглите - от керамика на инките до каменни плочи.

Самият свещеник никога не е класифицирал своята колекция, но е известно, че в нея са присъствали изделия, които не се отнасяли към нито една от известните археологически култури на Южна Америка. Основно това били предмети от метали, но се срещали и каменни кръгове и таблички, покрити с надписи и рисунки.

След смъртта на свещеника някои ценни вещи от колекцията му били предадени на Ватикана, а други просто били изхвърлени.

По думите на самия Креспи местните жители намирали покритите с рисунки каменни изделия недалече от еквадорското градче Куенка - в разположени сред джунглите подземни тунели и камери. Падре също твърдял, че от Куенка към джунглите тръгва древна система от такива подземни тунели с дължина повече от 200 километра. По-късно за тази система от тунели писал и Деникен в своята книга ,,Златото на боговете".

Но може ли генетичният диск да е бил свързан по някакъв начин с хората, които са построили тези подземни съоръжения?

Рисунките на каменния кръг

Не по-малко въпроси предизвиква и това, което е изобразено на диска. По неговата окръжност от двете страни с ювелирна точност е показан целият процес на появата на човешко същество на бял свят - устройството на репродуктивните органи на мъжа и жената, моментът на зачеването, вътрематочното развитие на плода и раждането на бебето.

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2015/11/0014.jpg)

В лявата част (ако си представим кръга като циферблат на часовник - където се намира 11 часа) се намира ясна рисунка на сперма без сперматозоиди и до нея - със сперматозоиди (вероятно авторът е искал да покаже процеса по зараждане на мъжкото семе).

За сведение - сперматозоидите са открити от Антони ван Льовенхук и неговия ученик Йохан Гам чак през 1677 г. Както е известно, това събитие е предшествано от изобретението на микроскопа. Но рисунките на диска доказват наличието на подобни знания в дълбоката древност.

След това на диска, в посока цифрата 1, може да се видят няколко вече оформени сперматозоида. Следва непонятна рисунка - учените така и не са стигнали до единодушие какво означава тя. В района на цифрата 3 се виждат изображения на мъж, жена и дете.

На обратната страна на диска в горната част е изобразен зародиш в няколко стадия на развитие, които завършват с формирането на бебе. Рисунките показват еволюцията на вътреутробния живот. В района на цифрата 6 отново са изобразени мъж и жена.

Проведена експертиза е установила, че на диска действително са изобразени основните етапи от развитието на човешкия зародиш, които лесно могат да бъдат идентифицирани.

Други артефакти от колекцията

Освен диска в колекцията на Гутиерес има и други предмети, изработени от лидит. Очевидно и те са принадлежали на загадъчните представители на неизвестната цивилизация.

Например многофигурна статуетка, от едната страна на която са изобразени майка и дете, а от другата - мъж в снаряжение за лов.

Или доста необичаен нож. В горната част на неговата ръкохватка е изобразена глава на майка, а по-ниско - глава на дете, чиято шия е обвита в пъпна връв. Очевидно този нож е използван за отрязване на пъпната връв на новороденото.

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2015/11/0022.jpg)

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2015/11/0031.jpg)

Сред артефактите има множество други предмети, явно използвани за медицински цели. При малкия си размер те се отличават с необикновено съвършенство на формите.

Известният изследовател на археологически находки - професор Клаус Дона от Австрия, е ръководил проведената във Виена експертиза на тези инструменти. В редица статии той отбелязва, че те внимателно са огледани от най-добрите световни специалисти.

Никой не могъл да разбере как са били създадени тези предмети, но всички били единодушни, че в наши дни е невъзможно да се създадат толкова съвършени инструменти от този материал. Те са подходящи за ръце с всякакви размери - с такава точност са изработени.

Преди хиляди години

Към кой период принадлежат генетичният диск и медицинските инструменти от лидит?

Геоложка експертиза, проведена в Националния университет на Колумбия, показала, че те се отнасят към доисторическата епоха и възможността за фалшификация на дадените артефакти е изключена.

Тъй като те са открити в Колумбия (или в Еквадор, което не е изключено) и не принадлежат към нито една от съществуващите доколумбови култури на Южна Америка, изследователите определят тяхната възраст поне на шест хиляди години.

Засега никой не може да обясни какви технологии са използвани за изработването на подобни предмети. Но въз основа на изучаването на тези находки може да се направи извод: всички те принадлежат на неизвестна ни високоразвита цивилизация от миналото, за чието съществуване официалната наука засега нищо не може да каже.

Не е изключено в ембрионалния диск да са шифровани тайни на генетиката, които тепърва предстои да се открият от съвременните учени.

https://drevnite.com/genetichniyat-disk-edin-ot-naj-zagadachnite-artefakti/ (https://drevnite.com/genetichniyat-disk-edin-ot-naj-zagadachnite-artefakti/)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:34:55
Хипокауст - откъде започва подовото отопление?

Римската отоплителна система всъщност е измислена в Древна Гърция

(https://i2.offnews.bg/nauka/events/2017/05/04/80935/1494061508_1_559x*.jpg)

Къде е изградено първото подово отопление в света? Вероятно най-старият първообраз на такова съоръжение е около ІV хил. пр. Хр. Той може да бъде видян в археологическия обект Älvnäset на територията на дн. Лапландия. Близо до шведското градче Вуолерим (Vuollerim) се намира възстановка на някогашен сборен пункт на ловци, в която се вижда как огнище е разпространявало горещия въздух от пламъка чрез топлоотводни канали.

В съвременния информационен поток понякога се появява думата хипокауст. Това е название на известна от векове отоплителна система, чиято конструкция и до ден-днешен се използва в конструкцията на някои решения на жилищно отопление. Малко хора са наясно обаче в какво се е състоял хипокаустът обаче и как точно е работел. Рядко се замисляме, че централното отопление на европейска територия е изграждано още в Античността.

Думата хипокауст на латински език изглежда като hypocaustum и е съставена от старогръцките думи hypo - "под" (наречие) - и корена caust-, който се свързва с горене (срв. сода каустик). В прастария вариант на античното централно отопление, за да се радваме на топли помещения, е нужно да се нагрее въздух или вода под една част от сградата и получената топлина да се разпространи из останалите части на жилището чрез вентилационни отвори в пода и стената. За нагряване се използва печка или огнище, разположено обикновено в средата на групата помещения, защото се е смятало, че така разпределението на топлината ще е най-равномерно. В древността тези системи са били доста ефективни, макар и да не могат да те сравняват с днешната климатизация на въздуха.

Двата основни метода за централно отопление в Античността са хипокаустът и системата с нагряване от слънцето. Древните гърци са използвали и двата варианта. При хипокауста печката се намира в мазето под пода на жилищния етаж и топлината, разпределяне чрез топлопроводни тръби или просто тесни тунели, нагрява помещенията. При древногръцката система за слънчево отопление пък жилището се проектирало и строяло по такъв начин, че да бъде огрявано от колкото се може повече слънчева светлина през деня. По този начин помещенията били максимално огрявани през прозорците и така температурата им се покачвала.

Първата сграда в Европа, за която има сведения, че е отоплявана централно, е Храмът на Артемида в древногръцкия град Ефес около 350 г. пр. Хр. Друг случай са баните в Олимпия, където, освен централното отопление, интересното е, че се е намирал и първият засвидетелстван случай на загряване на вода за къпане. Печката се поставяла под резервоар, пълен с вода, и се изчаквало, докато тя се нагрее до определена степен. След това тя се преливала в голям басейн, където хората влизали да се къпят. Това са и едни от първите известни обществени бани в историята изобщо.

За инженери на отоплителната система в Ефес се смятат Херсифрон и синът му Метаген - двамата архитекти, проектирали Храма на Артемида в Ефес. Те започват строителството му около средата на VІ век пр. Хр.

Около 15 г. пр. Хр. в съчинението си "За архитектурата" (De architectura) римският автор Витрувий подробно описва система за въздушно отопление, разпространена в Древния Рим. Според него римското централно отопление не е буквално копиране на гръцкото, а е доразвито и усъвършенствано от инженера Сергий Ората (Sergius Orata). Занимавайки се с търговия с риба, той построил ферма за стриди, където и приложил модернизирания хипокауст. Описаният от Витрувий римски вариант на централно отопление се състои също от печка, разположена леко встрани от отопляваните помещения, и топлопроводи. Нагретият от печката въздух отивал в прорязано от тухлени стълбове пространство и след това се изкачвал нагоре в стените, където за топлопроводи били предвидени канали от глина или (най-често) продълговати кухи тухли. По този начин помещението се отоплявало не само откъм пода, а и откъм стените. Топлинните тръби продължавали чак до покрива, където димът излизал. По този можели да се отопляват и сгради на повече от един етаж.

Витрувий дава съвети как може да се разпредели най-рационално топлинната енергия в комплекса на термите, като се изградят калдариите (помещенията с гореща вана) за мъжете непосредствено до тези за жените. Също така, е нужно тези два вида помещения да се разположат съвсем близо до тепидария (топло помещение, обикновено с малък басейн в центъра). Освен това, римският архитект описва регулиране на температурата в баните чрез бронзов вентилатор в тавана на купола.

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/04/80935/1494061529_6_559x*.jpg)
Хипокауст в римски дом

Върху стълбовете в подземието с печката лежала цялата тежест на пода, затова обикновено те били изградени от големи тухли, а всеки стълб издържал плоча от печена глина. Над плочите имало слой бетон и така се образувал подът. Върху тях пък лягало основното покритие - мозайката. Стените се облицовали с мрамор или пък просто с мазилка. По подобен начин се отоплявали и някои средновековни замъци в Европа, а в някои сгради от античния комплекс Сердика също е открит хипокауст.

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/04/80935/1494061539_8_559x*.jpg)

Стаите, предвидени да бъдат най-топли, се разполагали долу и най-близо до печката, чието топлоотдаване и производителност се регулирали от количеството дървено гориво, изгаряно в нея.

За построяването на хипокауст и неговото използване били необходими значителни финансови средства (напр. заради голямото количество необходим дървен материал), поради което такава система имало преди всичко в държавно строените едноетажни административни сгради и в центровете на римския обществен живот - термите. В частното строителство единствено най-богатите римски граждани имали централно отопление, ако не в градските си жилища, то поне в богато устроените си вили.

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/04/80935/1494061554_3_559x*.jpg)

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/04/80935/1494061565_2_559x*.jpg)
Хипокауст с останки от вътрешностенни глинени топлопроводи

Разширявайки владенията си през вековете, Римската империя способствала за разпространението на хипокауста в новоприсъединените към държавата земи. С особена популярност това отопление се ползвало в северните провинции и планинските региони, където зимата била сурова - Апенините, Алпите, Иберийските планини и Балканите. Археологически обекти с останки от хипокауст са открити и на територията на Кримския полуостров.

След слизането на Римската империя от историческата сцена, в нейните северни бивши провинции системата за подово отопление била много бързо забравена, докато в средиземноморския басейн тя се запазила и даже била осъвременявана. Така например, във Византия за отопление на обществени бани хипокауст се използвал до VІІ век, а в страните от Северна Африка - чак до ХІІ. В испанска Кастилия от хипокауста произлязла отоплителна система на име gloria, която в някои жилища старо строителство съществува и до днес.

https://nauka.offnews.bg/ (https://nauka.offnews.bg/news/Razni_17/Hipokaust-otkade-zapochva-podovoto-otoplenie_80935.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:37:18
Изумителни древни инженерни постижения

Постиженията на древните култури често остават недооценени - смятаме, че тези хора са били недодялани диваци, а когато някои внушителни инженерни чудеса ни опровергаят, правим документални филми за извънземни. Но първите инженери не са били за подигравка и някои от техните постижения правят нашите да изглеждат доста обикновени.

5. Огромният подземен град Деринкую

Деринкую е открит през 60-те години в Турция, по време на ремонти по модерна къща на повърхността. Скрит векове наред под носовете ни, Деринкую се оказва най-големият от стотици подземни комплекси, изградени от неизвестно кой някъде около 8-ми век пр.Хр.

(https://themainline.bg/wp-content/uploads/2016/10/122.jpg)

За да разберете какво точно му е феноменалното на това инженерство, представете си как някой ви подава чук и длето и ви казва да изкопаете подземен лабиринт, в който да се поберат 20 000 души. Освен това не говорим за длето като днешните, а за нещо, което са ползвали преди 2800 години.

(https://themainline.bg/wp-content/uploads/2016/10/213.jpg)

Градът вероятно е бил използван като огромен бункер, за да пази местните от война или природно бедствие, но архитектите явно са били решени да го направят най-удобният бункер на света. Имало е достъп до прясна вода - като кладенците не са излизали до повърхността, за да не бъдат отровени. В града е имало още индивидуални квартири, магазини, общи помещения, гробници, оръжейни, място за добитък и маршрути за евакуация. Открито е дори училище с голяма класна стая.

4. Хипогеум Хал Сафлиени притежава необикновени акустични качества

На остров Малта има огромна подземна структура, известна със страхотното име Хипогеум Хал Сафлиени, което малко звучи като следващия филм на Тери Гилиъм. Открита е случайно през 1902г от работници, които пропаднали през тавана. Натъкнали се и на 7000 скелета, всичките скупчени около входа. Доста зловещо.

Понеже у повечето хора липсва здравия разум, работниците решили да разгледат, вместо да избягат от онова, което е убило 7000 души. За техен късмет, лицата им не се разтопили като във филм с Индиана Джоунс, а открили нещо забележително.

(https://themainline.bg/wp-content/uploads/2016/10/310.jpg)

Триетажната структура е съставена изцяло от мегалитни камъни и е построена неизвестно кога, вероятно около 3300г.пр.Хр. Още по-изненадващото е откритието, че мъжките гласове могат да бъдат чути в целия комплекс, ако човек стои на определено място. Ефектът обаче работи само, ако гласът е в диапазона межди 95 и 120 херца, затова при жените обикновено не се получава.

Нещата стават още по-странни обаче. Ако говори мъж на точно 110 херца честота, целият храмов комплекс отразява гласа и стимулира креативния център в човешкия мозък, създавайки нещо като транс.

Нямаме представа кой е създал Хипогеум Хал Сафлиени, нито как. Знаем само, че акустиката на комплекса озадачава учените до днес.

3. Древният язовир Мариб е съществувал 1000 години

Йемен е страна богата на пясък и бедна на вода, затова през 750г.пр.Хр. сабеите изграждат огромна язовирна стена.

Макар стената да не получава място сред официалните Седем чудеса на света, тя е известна като едно от най-великите инженерни постижения до индустриалната ера. Все пак да построиш язовирна стена не е като да подредиш 20 големи камъка в кръг. Трябват ви канали, шлюзове и преливници, а и всичко трябва да е водонепроницаемо.

(https://themainline.bg/wp-content/uploads/2016/10/43.jpg)

Сабейците успяват да постигнат всичко това много преди да има бетон и въпреки това стената им устоява цели 1000 години. За сравнение, днешните язовирни стени, построени с най-напредналите ни технологии, издържат около 50 години, най-много 100.

Стената на язовир Мариб е била дълга около 600м (почти два пъти повече от Хувър Дам) и е превърнала Йемен в плодороден оазис. Понеже няма нищо вечно, стената най-после се пропуква около 600г, връщайки обратно мъчния вид на региона.

2. Изключително сложните камъни в Пумапунку

Пумапунку е град, построен от народа тиуанако в древна Боливия. Това, което го отличава от останалите древни градове е странната прецизност на каменните блокове, на която и модерните строители биха завидели.

Използвайки груба техника, тези хора са измислили начин за строене, използвайки стотици големи, идентични каменни блокове - както като при реденето на ЛЕГО. За да направим камъните прави и гладки, днес бихме използвали лазер. Едно време са имали само длето и линия.

(https://themainline.bg/wp-content/uploads/2016/10/5.jpeg)

За да стои всичко здраво на място, използвали са вид метални скоби, подобни на онези, които използваме днес при антиземетръсните дизайни.

Освен това не говорим за малки камъни. Най-големият от тях е дълъг 7.6м и широк 5м, като тежи около 130 тона. И въпреки това, по някакъв начин, без кранове или дори писмена система, древните хора са преместили гигантските блокове и са ги оформили перфектно.

Също като всяка добра загадъчна цивилизация и тиуанако изчезват необяснимо, но инженерното им наследство е толкова впечатляващо, че следващата империя, инките, ги смятали за богове, а Пумапунку - за центъра на света.

1. Гьобекли тепе е построен още преди хората да са знаели как да отглеждат храната си

През 60-те години по време на проучване е открит древен мегалитен комплекс, съставен от огромни каменни колони, подредени в кръг, като при Стоунхендж, само че някои от тях високи почти 10м. Най-изумителното обаче е, че това място е много по-древно от Стоунхендж - 6000 години по-старо.

Тези масивни, украсени каменни блокове са били внимателно издялани от близката каменоломна само с помощта на кремък и голи ръце.

(https://themainline.bg/wp-content/uploads/2016/10/62.jpg)

Датиран от 9000г.пр.Хр. Гьобекли тепе е най-древният мегалит в света. Много по-стар е от всяка забележителност, за която сте чували в часовете по история. Всъщност е построен през Каменната ера, когато единствените неща, които хората са строели, са падали от най-лекия вятър.

Като направим прости сметки, комплексът изпреварва дори земеделието, което означава, че строителите му все още са бягали подир мамути, вместо да сеят пшеница. Да открием, че Гьобекли тепе е построен от кроманьонеца е като да открием, че някой е построил Боинг 747 в мазето си, използвайки макетен нож.

Във всичко това няма никаква логика, тъй като винаги сме смятали, че хората не са строели нищо, преди да се научат как да отглеждат храната си. Понеже тогава са можели да се задържат на едно място и са имали доста свободно време на разположение.

Гьобекли тепе вероятно ще продължи да ни изненадва, тъй като от него са разкопани едва 5%.

https://themainline.bg/61954/ (https://themainline.bg/61954/)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:38:54
Разкриха състава на древноримския бетон

(https://megavselena.bg/wp-content/uploads/2017/07/96798111_roman-pier-italy.jpg)

Древни римски вълноломи и укрепления винаги са удивлявали специалистите със своя бетон, който споява камъни и скали и е издържал хиляди години, без да се разпадне и разруши. Досега наистина беше известно, че римляните са строили с вар и вулканична пепел, за да слепят камъните.
Сега учени успяха да открият всички елементи съставляващи римския бетон. Стана ясно кой елемент прави римските вълноломи устойчиви на морските вълни хиляди години след построяването им.
Откритието може да има влияние и върху съвременното строителство и използването на екологични материали.
Разбира се, най-впечатляващото при римския бетон е неговата устойчивост. Вместо да се разрушава и ерозира във времето от морската вода и ветровете, този материал става по-здрав от излагането му на природните стихии.

При досегашните тестове на римски укрепления, пристанища и вълноломи, изследователите бяха открили, че древният бетон  съдържа рядък минерал, наречен алуминиев тоберморит, хидратен минерал на базата на калциев силикат. Когато попадне в контакт с морска вода, този минерал кристализира във варова среда, като генерира топлина.
При най-новите тестове на древния римски бетон, учените са използвали най-съвременните техники за детайлен анализ на пристанищни стени и вълноломи, останали от римско време.  Използван е бил и електронен микроскоп, за да се види разпределението на елементите, както и рентгенова микро-дифракция и спектроскопия, за да се изясни напълно химическият състав на сместа.

Новото проучване е доказало наличието на големи части тоберморит, но той е бил свързан и с порест минерал, наречен филипсит (phillipsite), минерал от групата на зеолита. Изследователите са открили, че при дългосрочен допир до морска вода, тези кристали продължават да растат във времето, като правят древния бетон още по-здрав и запълват бързо появили се пукнатини в него.
,,Обратно на принципа при съвременния бетон правен на базата на цимент, древните римляни са създали здрав като скала бетон, влизащ в химическа реакция с морската вода", обяснява Мери Джексън, водещ автор в изследването. Подходът на древните е доста различен от този при производството на днешния бетон. Съставките на днешния цимент (варовик, пясъчник, пепел, креда, глина и др.) се смесват с камъни, пясък и вода, усилват се с желязо, за да се получи бетонната конструкция. Производството на цимент е доста негативен процес за околната среда, като в световен мащаб 5% от емисиите въглероден двуокис идват именно от тази дейност на човека.

Може ли древната римска техника за производство на бетон да се използва днес? Отговорът на проф. Джексън е положителен. Нещо повече, тя прави конкретно предложение за използването на римски бетон при изграждането на Лагуната Суонзи във Британия, където ще се произвежда енергия на базата на приливите и отливите. Проектът изисква огромни инвестиции, които ще бъдат върнати едва след 120 години експлоатация на обекта. Съвременният бетон съдържа желязо, което със сигурност ще корозира още след една трета от това време. ,,Римският бетон ще бъде вечен", казва Мери Джексън.
Разбира се, за масовата употреба на римския бетон има и някои ограничения. На първо място е ограничената наличност на вулканични скали. От друга страна все още не е ясно точното съотношение, в което древните римляни са бъркали сместа спояваща скалите. Ще са нужни още години опити за да се намери вярната формула.

https://megavselena.bg/razkriha-systava-na-drevnorimskiya-beton-ustoyal-hilyadi-godini-na-stihiite/ (https://megavselena.bg/razkriha-systava-na-drevnorimskiya-beton-ustoyal-hilyadi-godini-na-stihiite/)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:40:03
Гръцкият огън - адското оръжие на византийците

(https://i2.offnews.bg/nauka/events/2017/05/13/82254/1494698931_6_559x*.jpg)

Гръцкият огън е една от най-увлекателните и вълнуващи технически загадки на историята. Това тайнствено оръжие имало удивителна според съвременниците ефективност и в продължение на няколко века осигурявало монопола на Византия като могъща средиземноморска империя. Именно той осигурявал византийското предимство над морските армади на всички останали опасни съперници на империята. Нещо повече - дори може да се каже, че поради специфичното географско положение на византийската столица Константинопол (точно на протока Босфор) Византия използвала гръцкия огън като своеобразна средновековна "сила на ядреното сдържане", успявайки да запази геополитическото статукво в Източното Средиземноморие чак то завладяването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г.

И така, какво всъщност представлява т.н. гръцки огън? Най-общо казано, това е запалителна смес, изстрелвана през тръби, монтирани на плавателни съдове.

Още древните перси и асирийци са използвали запалителни стрели, потапяйки ги в смес от нефт и сяра. Първият случай на употреба на такова оръжие в древногръцкия свят е засвидетелстван в битката при Делион от 424 г. пр. Хр., водена между атиняните и беотийците. По-точно, това е станало при щурма на Делион, който беотийците осъществяват, за да унищожат укрилите се вътре атиняни. Както ни разказва древногръцкият историк Тукидид, използваната тогава тръба представлявала кух дървесен ствол на колелета, а запалителната смес вероятно се е състояла от суров петрол, сяра и масло (по този въпрос ще кажем повече по-нататък). Силно изхвърлената смес можела да достигне Делион и да застави намерилите убежище там хора да побягнат, за да се спасят от огъня.

По-късно, през Елинистическата епоха (ІІІ-І в. пр. Хр.), бил изобретен огнеметът, който стрелял не със смес, а с чист огън, примесен с искри и въглени. В нещо като мангал се пълнело гориво, вероятно дървени въглища. После с помощта на духало се нагнетявал въздух и в един момент с оглушителен рев от дулото излизал силен пламък. Далекобойността на това устройство не била голяма - не повече от 5-10 метра. Това обаче не било чак толкова малко - огнеметът бил доста полезен при морски бой, когато два вражески кораба се намират почти борд срещу борд, или при атака на обсадени хора срещу дървените обсадни кули на противника. По-късни византийски сведения съобщават за усъвършенствани версии на огнемета, на които ще се спрем по-нататък.

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/13/82254/1494698945_2_559x*.jpg)
Византийски кораб атакува вражески с гръцки огън - миниатюра

Истинският ,,гръцки огън" се появил в Ранното средновековие. Изобретяването му се приписва на сирийския учен и инженер Калиник (Kallinikos), бежанец от Хелиопол (дн. Баалбек в Ливан). Византийският хронист Теофан Изповедник в съчинението си "Хронография" споменава това събитие и на пръв поглед ни позволява да определим с почти пълна сигурност и точната година - 673 сл. Хр.: "По това време Калиник, занаятчия от Хелиопол, избягал при римляните. Той измислил морски огън, който запалвал арабските кораби". Там е работата обаче, че в същото съчинение Теофан съобщава за използване от византийците на огнестрелни кораби няколко години преди това. Така че (както твърдят историците Джон Прайър и Елизабет Джефрис (John H. Pryor and Elizabeth M. Jeffreys), цитираното сведение може да означава, че Калиник просто е представил на императора усъвършенствана версия на същото оръжие. Историкът и химик Джеймс Партингтън (James Riddick Partington) смята, че "гръцкият огън не е дело на конкретен учен, а е изобретен от химици от Консантинопол, наследили откритията на Александрийската химическа школа". Съществуват, обаче, и историци, които допускат възможността Византия да е заимствала тайната на "гръцкия огън" от китайци или индуси, с които по това време империята имала широки търговски връзки (те са наследени още от римско време). В арабски трактат от ХII век с автор Марди бин Али ал-Тарсуси (Mardi bin Ali al-Tarsusi) е налице арабска версия на огъня, наречена naft, която имала нефтена основа с добавени сяра и различни смоли.

Самият термин "гръцки огън" не се е използвал нито в гръцкия език, нито в тези на мюсюлманските народи. Той се появил в момента, когато по времето на Кръстоносните походи с него се запознали западните християни. Впоследствие, след произведеното у рицарите ужасяващо впечатление, Западният свят започнал да нарича с това име и всякакви други бойни запалителни смеси, употребявани от различни народи (в т. ч. араби, китайци, монголци). Те, обаче, били съставени по други формули, различни от византийската, която, както ще видим по-нататък, е била строго пазена държавна тайна. Византийците и арабите наричали "своето" запалително оръжие по различни начини: горящ огън, морски огън, изкуствен или римски огън (да напомним, че византийците сами се наричали ромеи, тоест римляни).

Средновековният византийски "гръцки огън" се изхвърлял от специално разработени за целта метателни машини - сифони, а огнената смес горяла дори на водната повърхност. Както пише Анна Комнина в "Алексиада", сифоните се изработвали от бронз и понякога били позлатени. Дулото им се оформяло във форма на глава на лъв или друго голямо сухоземно животно. Как точно действали обаче никой автор не е оставил точно описание. Предполага се обаче, че за да се изстреля сместа, бронзовият сифон се е загрявал отдолу с печка и тогава огнената смес излизала от раззинатите пасти на бронзовите животни (първата употреба на така оформени огнени оръдия вероятно е билa през 1098 г). Друго инженерно решение е свързано с раздухване на запаления пламък чрез въздушни помпи. Вероятно далекобойността на оръжието е била не повече от 25 м. Това било даже предостатъчно! Гъсто скупчените кораби от една ескадра представлявали идеална цел за запалителната смес. И гръцките, и арабските историци са единодушни за неговото поразяващо действие.

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/13/82254/1494698953_4_559x*.jpg)

Тази схема е дело на историка Джон Халдън и Морис Бърн (John Haldon and Maurice Byrne). Опирайки са на множеството византийски описания, те разработили модел на средновековно огнеметно устройство, състоящо се от три основни части: бронзова помпа, контролираща налягането на маслото; мангал, използван то да се нагрее, и дюза (дулото), покрита с бронз, от която излиза зарядът. Мангалът нагрява въздухонепроницаемия резервоар отгоре, в който по такъв начин може да се разтвори смола и други съставки, така че да се получи течна смес. Тя се намира под висока температура и е нагнетявана чрез помпата. След като се прецени, че е достигнато нужното налягане, клапанът, съединяващ резервоара с тръбната инсталация след него, бива открит и сместа бива изпусната докрай. При това тя излиза от дюзата със силен дим и унищожителен пламък. Високата температура от пламъка налагала нуждата от термозащитни екрани, сведения за каквито са намерени във флотски инвентарни списъци. Не е ясно обаче дали възстановката на Халдън и Бърн отговаря на византийския прототип, тъй като при експериментите, проведени от тях през 2002 г. за снимките на епизода "Огненият кораб" (Fireship) от тв предаването Machines Times Forgot, дори съвременните методи за заварка не могат да осигурят безопасността на бронзовия резервоар, когато той се намира под налягане. В същото време никъде в средновековните източници не се споменава за избухнали бронзови огнемети. При демонстрацията на Халдън и Бърн съображенията за безопасност наложиха преместване на помпата между резерваоара и дюзата. Устройство, построено по тази схема, установи ефективност на конструкцията на механизма, дори ако е изпълнен с прости материали и методи, предполагаемо достъпни за византийците. Във въпросния експеримент за сместа беше използван суров нефт и добавки като дървесни смоли. Беше достигната температура на пламъка повече от 1000° C и ефективен диапазон от 15 метра.

Нефтът е известен на човечеството от хилядолетни времена. Така например, археологически разкопки са установили, че по брега на р. Ефрат нефтена смола е добивана още между VІ и ІV хил. пр. Хр. Както узнаваме от древногръцкия историк Плутарх в биографията му на Александър Велики, народите, населявали южните брегове на Каспийско море, са използвали нефта за осветление на жилищата. Римският учен Плиний Стари съобщава как защитниците на обсаден град хвърляли по главите на обсадителите гърнета с горяща смес от нефт и сяра. Тук е мястото да споменем, че освен нефт, в състава на по-късния византийски "гръцки огън" вероятно е влизала и поне 10 % сяра. Древногръцкият стратег и военен писател Еней Тактик (лат. Aeneas Tacticus) от първата половина на ІV век пр. Хр. пише в съчинението си "Как да се издържи обсада" (лат. Commentarius de toleranda obsidione), че "за запалване на вражески кораби трябва да се използва смес от запалена смола, сяра, кълчища, тамян и стърготини от смолисти дървета".

Точната рецепта на сместа за средновековния византийски "гръцки огън" обаче си остава загадка до ден-днешен. В различните варианти се споменават вещества, измежду които можем да идентифицираме борова смола, сяра, дървени въглища, различни масла, първични фракции на нефта, селитра... В сборника рецепти за създаване на огнестрелни оръжия "Огнена книга" (Liber Ignium - ХІІІ век) от Марк Гръцки (Marcus Graecus) се дава следният състав: "1 част колофон, 1 част сяра и 6 части натрошена селитра се разтварят в ленено или лаврово масло; след това сместа се поставя в тръба или кух дървесен ствол и се запалва. Зарядът веднага излита в коя да е посока и изпепелява всичко".

В летописите на средновековните автори почти задължително присъства и някаква "тайна съставка", която вероятно е била византийска държавна тайна. Император Лъв VІ Философ заповядал огнената смес да се приготвя само в съвсем ограничен брой строго охранявани тайни работилници, а наследникът му Константин VІІ Порфирогенет предвидил драконовски наказания за издали тайната работници. Когато въоръжение е било предоставяно на съюзници на империята, запалителната смес им била давана в готов вид, за да се минимизира възможността от изтичане на информация. Като назидание към евентуалните предатели Порфирогенет пише в съчинението De administrando imperio, че държавен чиновник, подкупен от враговете и съгласил се да им предаде тайната, бил "ударен от небесни огньове" при едно свое влизане в църква. Независимо от явно хиперболизирания литературен изказ обаче, това ни дава сведения, че византийците все пак не успели да предотвратят разкриването на военната тайна. При управлението на хан Крум българите завзели византийските крепости Месемврия и Девелт през 812 г. Тогава те успели да пленят 36 сифона и голяма част от огнената смес, а през 827 г. арабите се сдобили с цял византийски кораб, пълен със запалителното вещество. Както установяват обаче горецитираните Прайър, Джефрис и Роланд, това било недостатъчно, за да успеят да го изкопират. Не става дума само за това, че арабите така и не успели да постигнат точно същия състав на сместа и използвали свои заместители. Мюсюлманите никога не овладели византийския метод на работа със сифони и затова използвали само катапулти и гранати.

Арабите не успели и заради друго. Независимо от това, че всички се опитвали да разберат преди всичко тайната на огнената смес, формулата на ефективността на гръцкия огън се кореняла в съвместната тайна на множество компоненти, като всеки един от тях трябвало да бъде налице, за да работи системата поразяващо. Това включвало и знанието за това как точно да бъдат разположени огнеметните устройства по корабните палуби, устройство за нагнетяване на въздух и нагряване на сместа, метализацията на сифоните, както и обучението на боравещите с тях воини. Всеки от висшите държавни военни служители се занимавал с отделна част от целия комплекс военни тайни, коеато гарантирало, че дори и при залавянето на един от тях противникът не би могъл да научи цялата информация. Това обяснява и факта, че макар българите да се сдобили със сифоните и огнената смес при завземането на Месемврия и Девелт, не успели да ги използват.

Цитираното по-горе съчинение на Константин VІІ е част от немалкото, опитвали се да разгадаят тайната на гръцкия огън. Множество автори привеждат какви ли не рецепти, с разнообразни съставки в различно количество. Изброяването им, вкл. тези на различните алхимици (като Винцентий - Vincentius - от ХІІІ век) и откровени шарлатани (като Людовик Лалан - Ludovic Lalanne - работил през ХІХ век във Франция) би било може би оправдано от гледна точка на пунктуалността, но със сигурност ще се стори досадно на читателите на тази статия.

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/13/82254/1494698971_4_559x*.jpg)

Вместо това нека отбележим, че най-вероятният вариант е като че ли смес от вещества като негасена вар (според някои изследователи именно тя е "тайната съставка"), борова смола, сяра и първични фракции на нефта. Тайната на точната рецепта била изгубена след завладяването на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. Макар по време на тази обсада да е засвидетелствана употреба на импровизирани огнеметни средства, не се споменава за гръцки огън. Това може да се дължи на различни фактори: на постепенното отслабване и намаляване на военната сила на империята през двадесетината години преди падането на Града, на загубата на достъп до районите, откъдето се черпели основните съставки за сместа, а и на - най-простото - че строго пазената от малко хора тайна била загубена с времето.

Множество средновековни сведения отбелязват, че да се потуши "гръцкият огън" по традиционния начин - с вода - било невъзможно. Нещо повече - според някои това дори довеждало до повишаване температурата на запалителната смес! Едва в по-късен етап били изнамерени начини за противоборство с нея - чрез пясък, оцет и стара урина. Тъй като гръцкият огън бил по-лек от водата и можел да гори по нейната повърхност, за очевидците се създавало впечатление, че гори морето.

В началото метателните тръби с гръцки огън били монтирани на дромоните - основният вид византийски бойни кораби. Историкът Теофан Изповедник съобщава, че двата арабски нашествия през 673 и 711-718 г. били отблъснати по този начин, а арабите били потресени и избягали в безумен страх. Византийският император Лъв VІ Философ (866-912) пише: "Ние владеем различни начини - както стари, така и нови - за да унищожим вражеските съдове и хората в тях. Това е преди всичко огън, предназначен за изхвърляне от сифони, от които той излита с огромен шум и пушек и изгаря корабите, към които е насочен". В своя трактат "Тактика" той препоръчва на воините да използват неотдавна изобретените ръчни тръби - т.н. хиросифони - като изстрелват огъня от тях, прикривайки се с железни щитове. И Лъв VІ, и Никифор Фока потвърждават, че запалителното вещество в ръчните преносими огнетръби било същото като използваното в тези по корабите. Халдън и Бърн обаче са на мнение, че те представлявали "нещо като шприцове, които изхвърляли както течна огнена смес, която лесно да запали засегнатите обекти, така и отровни течности, които да засегнат вражеските войски".

В историята има и немалко примери, в които се показва как с помощта на гръцки огън е можел да бъде унищожен по-голям по численост противников флот. Споменатият по-горе император Лъв VІ Философ пише в същото съчинение "Тактика": "Според обичая на носа на кораба винаги трябва да има тръба, облицована с мед, за мятане на огън по неприятеля. От двама гребци на носа единият трябва да може да работи с тръбата". Освен носовия сифон, допълнителни такива можело да бъдат разположени и на други места по кораба.

За мятане на гърнета с гръцки огън били използвани също така въртящи се дълги прътове - т.н. жерави - закачени на мачтите на корабите:

(https://nauka.offnews.bg/images/events/2017/05/13/82254/1494698989_2_559x*.jpg)

Понякога по палубата на корабите се инсталирали и катапулти, които изхвърляли смъртоносни бъчонки с огнена смес. Нещо повече, в своята най-ранна форма гръцкият огън бил изхвърлян именно от машини, мятащи запалена тъкан, намотана най-вероятно около съд със запалително вещество. Тези метателни машини произлизат от римските леки катапулти. Можели да изстрелват леки товари - между 6 и 9 кг - на 350-450 м разстояние.

Не ще и дума, че с времето арабите разбрали, че психологическото въздействие на гръцкия огън е многократно по-силно в сравнение с действителната му боен коефициент на полезно действие. За да се запази корабът от унищожителното му въздействие, достатъчно било да се пази дистанция не по-малко от 40-50 м. Арабите това и започнали да правят. Само че нека не забравяме, че действието се развива в Средновековието, а тогава мюсюлманите не владеели особено ефикасни средства за далечен бой. В резултат да не се приближаваш до противника означавало практически да не се воюва. И ако в на суша (в Сирия и Мала Азия) византийците търпели от арабите поражение след поражение, то благодарение на огненосните кораби те успявали да удържат Константинопол и Гърция дълги векове.

Така например, през 872 г. били опожарени 20 арабски кораба, отплавали от завладения о-в Крит. Второ такова поражение последвало през 882 г. Силата на гръцкия огън изпитали не само арабите, но и руският флот - през 941 г. така била удържана победа над флота на княз Игор, доплавал съвсем близо до Константинопол. Подробен разказ за тази битка е оставил историкът Лиутпранд Кремонски (Liutprandus Cremonensis).

В епохата на разцвета на гръцкия огън той служел за ориентир как да се подреди самият флот. Самите специализирани кораби, носещи сифоните (тези съдове се наричали хеландиони) се смятали за най-малко ценни финансово, но конструктивно били най-приспособени за "изтребителна" функция. Дромоните и триерите действали като крайцери и линкори. Те се сражавали с неприятеля по класическия до появата на параходите начин - посредством таран, също така с обстрел на вражите съдове чрез тежести от различни метателни машини на борда и, като последно средство, чрез абордаж. За това било необходимо наличие на достатъчно жива сила.

Гръцкият огън бил използван и при отбраната на крепости. Долу можете да видите, например, едно изображение от издание на "Хрониката" на Георги Амартол, което показва воин с огнеметен сифон в ръка. Трябва да се има предвид обаче, че тези илюстрации към древните хроники често пъти имат само илюстративен или показателен характер - напр. да демонстрират на читателя как, в най-общи линии, става манипулацията с вид оръжие.

"Атомното оръжие" на Византия било използвано и в сухопътен бой. За целта огнеметните установки се монтирали върху бойни коли, най-често с форма на диви животни. Бутани от десетки воини, "огнените дракони" хвърляли в ужас враговете на империята. При обсади в действие влизали отново катапулти, разположени под крепостните стени. Снарядите представлявали или нажежени до червено каменни или метални топки, или запалени кълчища, омотани около стрели.

През 1106 г. гръцкият огън бил използван и срещу норманите по време на тяхната обсада на Дурацо (дн. Дуръс в Албания). По време на завземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) обаче дори тайното оръжие не успяло да спаси града от чудовищното разорение. През ХІІ-ХІІІ век войските на монголския завоевател Чингис хан завладели крепостта Бухара, замеряйки я с гърнета с нефт и изстрелвайки горящи стрели, предизвиквайки множество унищожителни пожари.

Макар разрушителният ефект на гръцкия огън да е безспорен, това не правело византийския флот непобедим. По думите на военноморския историк Джон Прайър, огнеметен "кораб-убиец" е несравним с морския таран, който, впрочем, в тази епоха вече не е бил в употреба. Необходимо е да споменем някои от недостатъците на византийското огнено оръжие в сравнение с традиционните видове артилерия: във версията си със сифони гръцкият огън имал по-ограничен диапазон на действие и, за да се използва успешно, се нуждаел от спокойно море и благоприятни ветрови условия. В противен случай унищожителният му ефект твърде лесно би могъл да се прехвърли върху хората, които разчитали на него.

Последното сведение за използване за гръцки огън се отнася към 1453 г., когато султан Мехмед ІІ Завоевателя обсажда Константинопол и страшното оръжие се употребява и от византийци, и от турци. След масовото разпространение на барута обаче гръцкият огън загубил своето дотогава незаобиколимо военно значение, и към началото на ХVІ век бил забравен. Но пък станал основа на последващите оръжия от подобен тип (напр. напалмовите смеси и огнеметите).

https://nauka.offnews.bg/ (https://nauka.offnews.bg/news/Razni_17/Gratckiiat-ogan-adskoto-orazhie-na-vizantijtcite_82254.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:40:45
Достойно за фараон: Походното легло на Тутанкамон е чудо на мебелния дизайн, твърдят експерти

(https://1.bp.blogspot.com/-nRkb1XFigtk/WYNprUU-IGI/AAAAAAAAXZ8/YXs353BN958gTSWBN_31k-vKXsugz57pwCLcBGAs/s640/44.jpg)

Изследователи са провели анализ на реплика на походното легло, използвано от фараона Тутанкамон. Експертите са достигнали до заключението, че това е първото сгъващо се на три легло в историята. Освен това са убедени, че от леглото може да се придобие информация за най-съкровените желания на египетския фараон.

Проучването показва, че Тутанкамон вероятно е спал на най-ранната версия на добре познатото днес походно легло, сгъващо се на три части. Древният вариант обаче може да се похвали с наистина изобретателен за времето си механизъм за сгъване. Леглото е открито от Хауърд Картър през 1923 година, когато археологът за пръв път влиза в гробницата на фараона и открива там пълните със съкровища камери.

(https://1.bp.blogspot.com/-Xo_KuIVsNLw/WYNprdrXZII/AAAAAAAAXZ0/eGBTxliV_KkntYX1cTNAB8AexSORacG3ACLcBGAs/s640/3.jpg)

Учени от университета Мусашино в Токио анализират леглото и остават много впечатлени от това, колко удобно е то и колко майсторски е изработено за времето си. Наоко Нишимото, която е експерт по мебелен дизайн и дървообработка в университета Мусашино и участник в екипа, провел анализите, казва през Live Science: "Подробно проучване на този артефакт, откакто Картър го скицира за пръв път преди почти век, не е правено. А това е единственото древно походно легло, откривано досега. Никой друг фараон не е притежавал такова и това вече е интригуващ факт".

Анализът на екипа предполага, че двойно-сгъваеми легла са съществували и по-рано. Категорично доказателство е такъв модел сгъваемо легло, открито в Гебелин в Египет. Датирано е от периода на XVIII-тата династия и без никакво съмнение доказва, че двойно-сгъваемите легла са изработвани преди да се появи моделът на Тутанкамон. Тройно-сгъваемото легло на Тутанкамон обаче е наистина иновативно - вероятно е първото по рода си, заключават експертите. Те подчертават, че то освен това е и по-удобно, а и по-стабилно. "Следите от проби и грешки по артефакта ни подсказват, че занаятчиите, изработили леглото за фараона, не са разполагали с образец на тройно-сгъваемо легло, с който да сверяват изработката си", обяснява Нишимото.

(https://4.bp.blogspot.com/-_NON7pi-4gg/WYNpr5f798I/AAAAAAAAXaA/W0akcqcxje4yYoE1DIlM6oaGaxSgEaDQgCLcBGAs/s640/5.jpg)

"Нещо повече: убедени сме, че походното легло е изработено специално за фараона Тутанкамон", добавя експертът. Заключението е направено след внимателен анализ на техническите му "параметри". Леглото е с четири крака, резбовани като "лъвски" лапи, подсилени с дискове от медна сплав, които носят цялата тежест на конструкцията. Като се отчете сложната форма на краката на леглото, сгъването му не е толкова лесно решима задача (с подобен проблем се сблъскват и съвременните варианти на сгъваеми легла). Проектиралите и изработилите артефакта занаятчии са изобретили и пантите над опорите на леглото. "По този начин, когато леглото е разтягано за да се ползва, тежестта от пантите се е прехвърляла към краката на конструкцията", обяснява Нишимото.

А освен това, сложната система на тройно сгъване изисква и използването на два различни вида панти. За средните и крайните двойки крака на леглото са използвани единични панти с ограничители. За крайната двойка спомагателни крака пък са използвани двойни панти. "Двойно-шарнирните панти позволяват краката да се обърнат едновременно и навътре, когато леглото е сгъвано". Пантите на краката са укрепени и с трислойни шнурове, изработен от лен.

Около двойните панти има дупки, но изследователите смятат, че те не са служили през тях да минават шнуровете; или са били предвидени за това, но така и никога не са ползвани за тази цел. "Ако шнуровете са минавали през тези дупки, леглото не би могло да се сгъва. Процесът на проби и грешки категорично показва, че това е първото тройно-сгъваемо легло, изработвано някога", казва Нишимото.

В заключение изследователите изтъкват, че иновативния за времето си дизайн не само подчертава великолепната изработка, дело на древноегипетските майстори, но дава и представа за пристрастията и желанията на фараона. От по-ранни изследвания е ясно, че Тутанкамон, вследствие на прекарана малария, е получил изкривяване на крака. Куцането му го е принуждавало да си помага с бастун. Младият, крехък фараон не е можел да си позволи дългите разходки без чужда помощ. Не е можел да издържа продължителни натоварвания и не е участвал в дълги военни походи, но все пак е обичал да "къмпнигува" по време на ловни излети. "И разбира се, походното му легло за тези случаи е било подобаващо поетична изработка", казва в заключение Нишимото.

https://historynakratko.blogspot.bg/ (https://historynakratko.blogspot.bg/2017/08/blog-post_4.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:41:44
9 неща, които древните цивилизации са правили по-дбре от нас

1. Акведукти и хидро технологии

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/1-10.jpg)

Кой би си помислил, че правителството на страна от 21 век ще се обърне към 1500-годишни технологии, за да реши проблемите си с достъпа до вода? Точно това се случи в Лима, Перу през 2015 година. Перу страда от проблеми като замърсени водоизточници, както и запушване на каналите, по които чистата вода достига до населението. Проблемите обаче са решени, когато компанията ,,Sedapal" в Лима съживява канализационната система, изграждана от древните Уари през 500 година. Този древен народ е създавал напреднали водни системи, които пренасяли чистата планинска вода до населението чрез канали. Транспортираната вода поддържала и притока на реките по време на сухите сезони. Персите, римляните, гърците и набатейците също са правили напреднали цистерни, акведукти и канали.

2. Стомана

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/2-17.jpg)

Преди повече от 2000 години древните народи от Левант коват стоманени мечове, които били толкова напреднали, че ковачите не могли да достигнат до нещо толкова качествено до скоро. Металът бил толкова силен, че мечовете можели да разрязват предмети, направени от други метали. Стоманата, известна като дамаска стомана, се произвеждала от суровия материал наричан вутц, идващ от Азия. За първи път тази технология е използвана през 300 година пр.Хр, но едва през 1100-1700 година е използвана за масови производства в Близкия изток.

3. Бетон

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/3-14.jpg)

Днешните бетонни структури обикновено издържат между 100 и 120 години. Римляните обаче изграждали бетонни структури преди 2000 години, които са запазени и до днес. Каква е била тайната им? Римляните произвеждали бетон, смесвайки вар, вулканични скали и морска вода. Трите съставки, комбинирани заедно задействат химична реакция, при която в крайна сметка се получава изключителна издръжливост. Древният бетон е по-здрав и по-издръжлив от който и да е съвременен негов еквивалент. Освен това, римският бетон не е вреден за околната среда, за разлика от използвания от нас днес.

4. Изграждане на пътища

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/4-14.jpg)

В днешно време сме доволни, когато е изградена качествена магистрала, по която да се движим безпроблемно. Древните народи обаче са осъзнавали важността на пътищата и свързаността между сградите и различните градове. И изграждали пътищата си бързо! Qhapaq Nan или Main Andean Road е огромна пътна мрежа, някога използвана от инките, която е повече от 30 000 километра. Тя е гръбнакът на политическата и икономическа сила на инките, свързвайки центровете на продукцията, церемониите и администрацията. Огромната пътна мрежа е създадена от тях за по-малко от век, разширявайки я до днешните Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор и Перу. Римляните също са експерти в изграждането на пътища. Територия от 1.7 милиона квадратни километра е покрита с римски пътища, изграждани от чакъл, пръст и тухли, направени от лава. Много от древните пътища се използват и до днес.

5. Рязането на камъни

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/5-11.jpg)

Почти навсякъде по света можем да открием многобройни примери за прецизното рязане на камъни от древните народи, които конкурират съвременните методи с напреднали машини. Един такъв пример е открит в Пумапунку - древен монументален комплекс в Боливия, който според археолозите е на 15 000 години. Камъните там са толкова невероятно отрязани, че изглежда, че древните цивилизации са използвали диамантени съоръжения, за да постигнат такава прецизност. Някои от огромните каменни блокове достигат до 800 тона и имат перфектно направени ръбове. Опитите днес да се възпроизведе точността на изпълнението са се проваляли.

6. Селско стопанство

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/6-12.jpg)

Една от иновациите на ацтеките и други мезоамерикански култури е така наречената система ,,чинампа" или ,,плаващи градини". Системата се изгражда като се трасира правоъгълно ограждение във водата, което след това се свързва с колове. Ограденото място се запълва с гниеща растителност и кал. Каналите, които се намират около цялата система, създават илюзията, че растителността се носи по водата, от където идва и наименованието. За по-голяма стабилност, хората засаждали върби, които благодарение на гъстата си коренова система намалявали ерозията.

7. Стени

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/7-10.jpg)

Цивилизацията на инките е известна с невероятните си зидарски способности, примери за които могат да бъдат наблюдавани днес в Перу. Техните стени показват колко внимателно са се изрязвали камъните така, че да паснат идеално един върху друг, без да има пролуки. Те са разположени толкова близо един до друг, че помежду им не може да бъде поставен дори лист хартия. Тази прецизност, съчетана със заоблените ръбове на камъните, разнообразието от форми и наклонението им навътре (за да се избегне разрушението при евентуално земетресение) очароват учените от десетилетия.

8. Градско планиране

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/8-9.jpg)

Когато археолозите попадат на 5000-годишния Мохенджо-Даро в Пакистан, това, което откриват, ги стъписва. Градът е пример за изключително ниво на перфектно планиране. Къщите били с бани, облицовани с тухли, а много от тях разполагали с вътрешни тоалетни. Отпадъчната вода от санитарните помещения се пренасяла чрез канали, които били покрити с тухли и камъни. Цистерни снабдявали населението с чиста питейна вода. В миналото градът е бил дом на над 40 000 души. В същия период, но на друг континент, се е изграждал друг велик град - Карал. В него имало огромни обекти, включително пирамиди, площади, амфитеатри, храмове и градски зони. Хората имали развито селско стопанство, хранели се здравословно, използвали текстил и сложна система за смятане, изграждали водни съоръжения и имали комплексна система за иригация.

9. Астрономия

(https://svetovnizagadki.com/wp-content/uploads/2017/08/9-8.jpg)

Съзвездия, изрисувани върху древногръцка керамика, примитивно изкуство, изобразяващо Слънцето, звездни карти, открити в японски гробници, отразяване на астрономически събития и 10 000-годишен календар в Шотландия - всичко това (и още много други) ни показва колко много са знаели древните цивилизации за космоса и движението на планетите. Но как са могли да описват знанията си толкова добре и какви точно технологии са използвали, учените все още не знаят. Това, което е сигурно обаче, е че древните народи не са били никак примитивни, както се считаше до скоро.

https://svetovnizagadki.com/ (https://svetovnizagadki.com/9-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80/)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:42:37
Технологичните изобретения на гения Леонардо да Винчи

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/leonardocodex.jpg?1512826500884)

Древността е нещо, което едва ли свързвате с новите технологии - и с право. Съвременните чудеса, като мобилните телефони, компютрите, интернет, телевизията и полетите в Космоса са изобретени буквално само за около едва стотина години време.

Този факт обаче не бива да омаловажава постиженията на учени, изобретатели и гениални мозъци от древността. Оказва се дори, че за съществуването на много от съвременните технологии са ,,виновни" именно талантливите идеи на хора от древността. И най-изпъкващото сред тях име е на легендарния Леонардо да Винчи.

Живописец, скулптор, архитект, анатом, естествоизпитател, изобретател, инженер, писател, философ, музикант, поет. И това не са всички области, в които геният му се е изявявал. Как това е възможно, едва ли някой би могъл да обясни. Може би отговорите предстоят.

Пророкът - учен
Леонардо да Винчи е бил известен още когато е живял, но истинската му слава възниква много години след смъртта му. Това се случва чак към края на 19-ти век, когато са публикувани за пръв път теоретичните му записки и схеми. Те съдържат уникална информация - описания на странни и загадъчни за времето си уреди и летателни апарати. В епохата на Ренесанса, когато твори, е нямало как тези проекти да бъдат реализирани, като главната пречка е било ниското техническо ниво на цивилизацията. Но през 20-ти век почти всички описани от него апарати вече са възможни за конструиране и стават реалност. Оказва се, че той е не само талантлив изобретател, но и човек, който може да ,,предвиди" технологичния прогрес.

За да създава шедьоврите си, той е разчитал на невероятния си интелект. Разработките си ученият систематизира, създавайки т. нар. ,,Кодекси" - книги, съдържащи записки в различни аспекти на науката и техниката. Съществува например ,,Лестърски кодекс", в който може да се видят описания на различни природни явления, както и математически изчисления. Интересното е, че записките му често са правени с т. нар. ,,огледален шрифт". Всички букви са написани отдясно наляво и са разположени вертикално. Прочитането им е възможно само с използването на огледало. До днес не е напълно ясно защо е правил записките си така, но вероятно целта е била да засекрети трудовете си.



Преди да посочим някои от най-интересните му технически постижения, само ще добавим, че освен велик художник (знаете за Мона Лиза), той е още и чудесен музикант, свирещ на лира - така и бил записан в официалните съдебни документи на Милано. Но освен това се интересувал и от кулинария. Цели 13 години на раменете му тежала отговорността за организацията на придворни пирове, а специално за кулинарните изпълнения той разработил няколко полезни приспособления.

Вертолетът и делтапланерът

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/ornitop.jpg?1512826583760)

Нито едно техническо постижение не предизвиква такъв трепет и възхищение, както летящата машина. Именно затова към летящите апарати на Леонардо интересът винаги е бил най-голям. Изобретателят винаги е изтъквал идеите си за летене, а източник на вдъхновението му са птиците.

Леонардо се опитвал да създаде крило за летателен апарат по образ и подобие на крилете на пернатите. Един от разработените апарати се привеждал в движение с помощта на подвижни криле, които са повдигали и отпускали под въздействието на система от *****. Самият летец се разполага хоризонтално (легнал) в апарата.

Друг вариант на летящата машина предлага задвижването да не е поверено само на краката, но и на ръцете на пилота. За жалост практическите експерименти с крилатите модели не успели и изобретателят се концентрирал над идеята за планиращ полет. Така се появил прототипът на делтапланера. През 2002 година британски учени доказват правилната концепция на да Винчи и конструират апарат, следващ неговата концепция. С полученият летателен апарат Джуди Лидън, шампион по делтапланеризъм, успява да полети на височина от 10 метра и да се задържи във въздуха 17 секунди.

Не по-малък интерес предизвиква разработеният летателен апарат с въртящ се винт. В наши дни много хора считат тази машина за първообраз на съвременния вертолет, макар апаратът да прилича повече на жироплан (нещо като съвременните дронове). Уредът, конструиран от тънки платове лен, трябвало да се задвижва от четирима човека. Той е една от първите концепции за летяща машина на Леонардо и затова има редица недостатъци, които не биха позволили никога да излети. Например силата на четирима човека определено е недостатъчно, за да се създаде тяга, достатъчна да ги издигне нагоре във въздуха.

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/vertolet.jpg?1512826595971)

Една от най-простите, но работещи концепции на гения, е парашутът. Според скиците на Леонардо той има пирамидална форма, а конструкцията му е от плат. В наши дни учените са доказали, че концепцията му е правилна и през 2008-а година швейцарецът Оливие Теп успешно се приземява с парашут с такава форма. Е, все пак съшит от съвременни свръхлеки материали.

Автомобилът

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/auto.jpg?1512826644217)

Запознавайки се с трудовете на Леонардо, ще започнете да разбирате защо малка Италия става родина на легендарни автомобилни марки. Още през 15-ти век италианецът изобретил самодвижеща се колика, която става първообраз на съвременните автомобили. Разработената количка била без шофьор, като се задвижвала с помощта на пружинен механизъм (макар последното да е предположение на днешните учени). Основно внимание изобретателят отделял не на външния вид, а на техническите характеристики.

Количката била с три колела, подобно на детски велосипед. Задните колела се въртели независимо едно от друго. А през 2004-а година италиански учени успяват не само да конструират този прототип, но и да го накарат да се движи. Карло Педрети успява да разгадае основната тайна на количката на Леонардо - принципа на движение. Тя трябвало да се движи със специални пружини, разполагащи се в долната й част.

Танкът

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/tank.jpg?1512826663224)

Леонардо да Винчи нееднократно пише, че ненавижда войната и машините за убийства. Въпреки това разбиранията му не пречат да разработва нови видове бойна техника. Той живеел в смутни времена, когато италианските градове се намирали в непрекъснати конфликти, а опасността от нападение на Франция била голяма. Затова той провел редица експерименти на военни устройства, представени в писмо до миланския херцог Сфорца.

Една от най-интересните идеи на учения била... танкът! Конструкцията по-скоро може да бъде наречена далечен първообраз на бронемашините от 20-ти век. Тя имала сферична форма и напомняла на костенурка, оборудвана от всички страни с оръдия. Изобретателят се надявал да реши проблема със задвижването с помощта на коне. Но после се отказва от тази идея, защото в затвореното пространство животните нямало как да се контролират. Вместо тях ,,двигател" на танка трябвало да станат осем човека, въртящи лостове, свързани с колелата, и така да придвижват машината напред. Един от членовете на екипажа трябвало да стои в горната част и да насочва посоката на движение.

Не е сложно да се досетим, че по онова време такава концепция нямала шанс за реализация. Създаването на ефективен танк станало възможно чак след появата на подходящ двигател с вътрешно горене. Но главната заслуга на италианеца е, че на него се удава да открехне завесата пред тези постижения и да погледне много векове напред.

Картечници, гюлета, снаряди, преносими мостове

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/kartech.jpg?1512826679645)

Едно от най-известните изобретения на да Винчи, далеч изпреварило времето си, е картечницата. Въпреки че конструкцията й е такава, че по-скоро трябва да се нарича многостволово оръдие. То е имало няколко проекта, а най-известното е т. нар. ,,мускет във формата на тръби за орган". Конструкцията имала въртяща се платформа на която се помествали три реда мускети (аркебузи) с по 11 дула всеки. Картечницата на да Винчи можела да извърши само три стрелби без презареждане, но и те били достатъчни, за да създадат големи поражения на противника. Основен недостатък на конструкцията било сложното презареждане особено в бойни условия.

Още едно прозорливо изобретение са аеродинамичните гюлета, които той предлага. Вместо сферичните, той създава такива, наподобяващи снарядите, появили се на бойното поле чак през 20-ти век. Тази разработка също изпреварва със столетия времето си и показва дълбоките познания на учения по аеродинамика.

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/snariad.jpg?1512826700080)

Ценната за времето разработка обаче е изобретението му, наречено ,,въртящ се мост". Той става първообраз на днешните механизирани мостове, предназначени за бързо придвижване на войски от един бряг на друг. Мостът на да Винчи бил цял и се закрепвал към единия бряг. След като се закрепял стабилно, трябвало просто да се завърти като дъга към другия бряг, използвайки въжета.

Скафандър

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/skuba.jpg?1512826723370)

Да, дори това изобретение се приписва на Леонардо. Водолазният скафандър не космическият. Той бил направен от кожа и оборудван със стъклени прозорчета. За да диша водолазът били предвидени тръстикови тръбички. Ученият предложил концепцията на водолазния костюм с цел евентуалната борба срещу настъпващата турска флотилия. Според идеята водолазите трябвало да се движат по дъното и да изчакат доближаването на корабите на противника. Когато приближат, водолазите трябвало да пробият корпусите им и да ги потопят.

Само че Венеция успяла да се справи с турската флота и без помощта на диверсантите, така че концепцията не била тествана в реални условия. Интересно е, че първите такива отряди водолази се появили отново в Италия, но едва през 1941 година. Но самата конструкция на подводния костюм се счита за иновационна.

Подводница, мина, спусъкът на пистолета

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/submarine.jpg?1512826742725)

До наши дни са се запазили записки на Леонардо, на които много ясно се виждат схеми на... подводница! Но данните за нея са доста оскъдни. Съдейки по схемите, става дума за морски съд, който се движи над водата с помощта на платно, а под вода - с помощта на весла и яки мускули.

За да поразява корабите на противника, да Винчи проектирал и специална подводна мина. Според идеята му тя трябвало да бъде доставена от водолазите диверсанти или дори от проектираната подводница. Но за пръв път реализация на такава тактика била проведена едва през 19-ти век по време на Гражданската война в САЩ.

Въпреки множеството си иновации, само едно от тях носи известност на Леонардо приживе. Става дума за спусъковия механизъм за пистолет, който през 16-ти век предизвиква истински технологичен бум. Вместо използването на фитили и кремъци, като преди това, въртящото се колело с пружина и наковалня предизвикваща искра и възпламеняване на барута предизвикали фурор и се използвали масово чак до 19-ти век.

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/spusak.jpg?1512826754869)

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/spusak2.jpg?1512826763541)

Посочените неща далеч не са всичко. Освен тях в записките му са още сачмените лагери, механичната стълба, скорострелен арбалет, парно оръжие - пушка, кораб с двойно дъно и др.

Идеалният град

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/city.jpg?1512826805324)

Ако историята не бе тръгнала в друга посока, малкото градче Виджевано, близо до Милано, може би щеше да е едно от чудесата на света. Именно там Леонардо е искал да въплъти на практика идеята си за ,,Идеален град". Проектът му напомня високотехнологичен град на бъдещето от литературните произведения на фантастите.

Основната особеност на този град е, че трябвало да е изготвен в няколко нива и етажи, свързани помежду си със стълби и тунели. Както не е трудно да се досетите, връхното ниво било предназначено за висшите слоеве на обществото. А най-долното било отредено на търговците и занаятчиите. Там се разполагали и най-важните елементи на транспортната инфраструктура. Градът трябвало да стане не само най-великото архитектурно достижение за времето си, но и да въплъти в себе си много технически иновации.

Проектът е не само бездушен технически чертеж. Да Винчи отделя много време за осигуряване комфорта на обитателите, като във всяко кътче основната идея е практичност и хигиена. Ученият решил да се откаже от тесните средновековни улички в полза на широки пътища и площади. Един от ключовите аспекти на концепцията е построяването на водни канали, като с помощта на сложна хидравлична система водата трябвало да влиза във всяка сграда. Да Винчи предполага, че по този начин ще се ликвидира мърсотията и ще се намали значително разпространяването на болести.

(https://hicomm.bg/uploads/articles/201712/54813/city2.jpg?1512826816809)

За жалост след като разгледал идеята, миланският херцог Сфорца счел идеята за прекалено авантюристична. Но Леонардо не се отказал от нея и към края на живота си представил проекта на френския крал Франсоа I. Ученият предлага да направи този град като столица на монарха, но и в този случай всичко остава само на хартия.

https://hicomm.bg/retro/tehnologichnite-izobreteniya-na-geniya-leonardo-da-vinchi.html
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:43:36
Астрономията във Вавилон

(https://www.istorianasveta.eu/images/nauka/640px-Dark_Rift_2012.jpg)

Сравнително малко западноевропейци с някакви претенции за цивилизован живот са в състояние да живеят далеч от града с неговия замърсен въздух и ярко осветени улици, два фактора, които почти ни лишават от възможността да наблюдаваме нощното небе. Но, кажи-речи, на цялата територия на Ирак тези фактори не съществуват и през по-голямата част от годината там е много приятно да седиш навън, след като се мръкне, и подир жегата през деня да се наслаждаваш на прохладната вечер. Ето защо често се случва туристите или археолозите от Европа, които са пристигнали в Ирак и са приспособили начина си на живот с тамошните обичаи, да видят нощното небе за пръв път и да останат смаяни от гледката. Нерядко асиролозите и други автори дават невероятни описания на сияйното нощно небе във Вавилония. Ето какво пише например един датски учен:

Съвременните пътешественици споделят колко ясно се виждат съзвездията и особено планетите в сухия и студен, безоблачен въздух на Месопотамия, нещо, което мога да потвърдя от собствен опит. Още от зората на историята смълчаните знаци на небесата са привличали хората и зикуратите... вероятно са били идеални обсерватории.

Нойгебауер изтъква, че тази уж изключителна ,,яснота на вавилонското небе е по-скоро литературно клише, отколкото реален факт", извод, до който са стигнали и други учени. Различието в мненията не е просто въпрос на естетика, защото то е важно за преценката ни доколко точни са наблюденията на вавилонците върху астрономическите явления на хоризонта, особено върху изгряването и залязването на планетите, чието движение по видимия хоризонт би могло да бъде замъглено от облаците прах и маранята.

В тесния смисъл на думата астрономия означава наука за законите, на които се подчиняват звездите - тази дисциплина всъщност е математическа и няма нищо общо с безцелното любуване на небосвода. Смята се, че астрономията води началото си от астрологията, което е твърде вероятно, но не е доказано по безспорен начин.

За да установим връзката между астрология и астрономия в древна Вавилония, първо трябва да изясним какво разбираме под астрология. В днешно време под този термин обикновено имаме предвид астрологичните хороскопи и абсурдната вяра, че житейското щастие на даден човек зависи от положението на небесните тела в момента на неговото раждане. Този вид астрология не води началото си от древна Месопотамия и се е появил чак през втората половина на I хилядолетие пр. р. Хр. Но много преди това вавилонците наблюдават небесните явления и ги използват като знамения при предсказването на определени явления. Наблюдаваните явления са ,,натоварени" по традиция със значения понякога въз основа на символиката, друг път заради прецедент, когато някакво събитие на Земята е било предхождано от дадено небесно явление. Някои от случките, предсказвани по този начин, са обвързвани не само със Слънцето, Луната, звездите и планетите, но и с метеорологични данни и дори с геофизични явления, например със земетресения, но вавилонците и асирийците не правят подобно разграничение и обединяват разнородните факти, ето защо, за да добием точна представа за начина им на мислене, трябва да сторим същото. Тези предсказания никога не са за съдбата на обикновените простосмъртни - ясновидците обслужват царя като въплъщение на държавата или предричат бъдещето направо на държавата и по-конкретно такива важни за нея неща като реколтата, наводненията, епидемиите, бунтовете, чуждите нашествия и така нататък. Ето няколко примера от практическото приложение на тези предсказания:

Ако Слънцето се изравни с Луната, царят може да е сигурен за своя престол.

Ако Слънцето е намира под Луната, основата на престола ще е сигурна, а царят ще бъде справедлив [смисълът на последната част не е ясен].

Ако Слънцето и Луната не се виждат, царят ще прояви мъдрост [буквално ,,ще си отвори широко ушите"].

През нощта Сатурн се приближи до Луната. Сатурн е звездата на Слънцето. Смисълът е следният: това е на добро за царя, (защото) Слънцето е негова звезда.

Ако през месец нисан има земетресение, народът ще се вдигне срещу царя.

Ако през месец аб от небето вали дъжд, народът ще бъде разгромен. Ако от запад се зададе вихрушка, ще бъде разгромен народът на запад. Ако два пъти удари гръм, царството, пратило вестоносец с враждебна вест, ще прати вестоносец с мирна вест.

Тези предсказания са от Асирия от първата половина на I хилядолетие пр. р. Хр., но има астрологични знамения, датиращи най-късно от началото на II хилядолетие пр. p. Хр., а също от времето, когато е царувал Саргон Акадски (XXIV в. пр. р. Хр.). Тези ранни предсказания по-късно са обединени в сборници, известни като ,,поредици" и получили окончателния си вид в края на II или началото на I хилядолетие пр. р. Хр. Най-важната е озаглавена ,,Енума Ану Енлил". Предлагаме ви откъс от нея:

Ако на четиринайсетия ден от месец сиван има затъмнение, ако в потъмняването си богът (на Луната) потъмнее горе откъм източната страна и долу откъм западната изсветлее, ако в първата част на нощта излезе северняк, който в средата на нощта утихне, значи богът (на Луната)... оповестява решението си за Ур и за царя на Ур: царят на Ур ще доживее глад, мъртвите няма да имат чет. Царят на Ур, неговият син, ще извърши насилие срещу него, ала Шамаш [богът на справедливостта] ще залови сина, извършил насилие срещу баща си, и той ще умре заради светотатството срещу своя баща. На престола ще се възкачи син на царя, който не е престолонаследник.

(https://www.istorianasveta.eu/images/nauka/Mulapin.jpg)

Първият текст, който според нашите представи е чисто астрономически, е от XVII в. пр. р. Хр., макар че ние го познаваме само по преписи от I хилядолетие пр. р. Хр. Той представлява списък на случаите, когато Венера се е появявала преди изгрева на Слънцето или след неговия залез, наблюдавани в продължение на двайсет и една години, през властването на Амицадука, цар на Вавилон (1646-1626 г. пр. р. Хр.). Въпреки някои грешки описанието е достатъчно точно, та по него съвременните астрономи да изчислят групите години, за които се отнася наблюдаваното явление, и така този списък се е наложил като основа при определянето на историческата хронология от началото на II хилядолетие пр. р. Хр. Не знаем с каква цел е бил воден. Във вида, в който се е съхранил и е бил включен в поредицата ,,Енума Ану Енлил", са добавени предзнаменования, които обаче безспорно са второстепенни. Няма доказателства, че наблюденията са били провеждани главно като източник на предзнаменования, макар че не бива да изключваме и тази възможност. Съществува обаче и друга вероятност - наблюденията да са дело на гениален вавилонец, който, тласкан от научно любопитство, се е опитвал да установи дали ще открие някаква закономерност в периодичната поява и изчезване на планетата Венера от видимия хоризонт.

Ако изключим този списък, отразяващ движението на Венера, най-старите астрономически документи, съхранили се от Месопотамия, са така наречените астролабии - глинени плочки, върху които са нарисувани три концентрични кръга, разделени от дванайсет радиуса. В така получените трийсет и шест сектора са написани името на съзвездие и някакви числа. Предназначението на тези астролабии не е изяснено докрай, но е очевидно, че те са образували нещо като небесна карта и вероятно са свързани с появата на зодиака. Числата, изписани в астролабиите, образуват аритметична прогресия.

В преписи, където е посочено, че са правени някъде в началото на VIII в. пр. р. Хр. по по-стари материали, откриваме два текста, наречени мулАПИН. В тях неподвижните звезди са разделени на три групи, или ,,пътя", а самите текстове всъщност представляват простичко описание на основните астрономически понятия, извлечени от митологията.

АСТРОНОМИЧЕСКИ НАБЛЮДЕНИЯ

В началото на VIII в пр. р. Хр. вече систематично са регистрирани и наблюденията на астрологически явления, които, както вече отбелязахме, според древните са съдържали предсказания за положението в държавата. Първоначално тези описания безспорно за били свързани с ясновидската астрология и в тях астрологическите явления не само не са изчислявани математически, но дори са смесвани с метеорологичните феномени. Въпреки това от тях става ясно, че по онова време се е знаело: слънчеви затъмнения има само при новолуние, а лунни - при пълнолуние, което иде да подскаже, че древните постоянно са описвали тези явления. Потвърждение на това е и заявлението на древногръцкия астролог Птолемей (живял в Александрия през II в. сл. р. Хр.), че разполага с описание на затъмненията, наблюдавани още от 747 г. пр. р. Хр. И така, макар и първоначално тези наблюдения да са провеждани с астрологическа цел, от VIII в. пр. р. Хр. насам те са правени непрекъснато и предоставят важни сведения и за други периодични явления. С други думи, въз основа на редовните наблюдения, правени в продължение на столетия, е било възможно да се изчисли средното видимо движение на Слънцето, Луната и планетите. Нойгебауер изтъква, че това познание е прераснало в систематизирана математическа теория едва след VI в. пр. р. Хр., тъй като чак до 480 г. интеркаларните дни са добавяни само в редки случаи. През цялата история на Вавилония календарът е лунен и месецът започва (както и до ден-днешен в юдаизма и исляма) в момента на залеза вечерта, когато започва новолунието: дванайсет лунни месеца се равняват приблизително на 354 дни, със 111/4 дни по-малко, отколкото дните в слънчевата година. Така приблизително на три години е необходимо към лунния календар да се прибавя по един месец, за да се изравни той със слънчевата година. Някъде между VI и V в. пр. р. Хр. това вече се прави с помощта на математиката - по всяка вероятност е прилагано правилото, че на седемнайсет години са прибавяни седем месеца. Редът, по който са прибавяни месеците през деветнайсетгодишния цикъл, е посочен по-долу, където със звездички са отбелязани годините, съдържащи интеркаларни месеци:

1*    2   
3*    4    5
6*    7    8
9*    10   
11*    12    13
14*    15    16
17*    18    19

През първата година от този цикъл интеркаларният месец е в средата на годината, а в други случаи - в края.

След като са уточнени стойностите на основните периодични явления, следващата важна стъпка, прилагана първоначално и главно спрямо Луната, е да се осмисли сложното движение на небесните тела като резултат от няколко по-прости периодични действия и периодичните отклонения да се отчитат като поправка към средното движение. С други думи, ако Слънцето и Луната се движат по небето с привидно постоянна скорост, няма да е трудно да изчислим относителното им положение във всеки момент и оттам да получим времето на новолунието и пълнолунието. Всъщност реалното видимо движение на Луната се различава от идеалното (или средно) видимо движение: древните регистрират тези отклонения, установяват, че те могат да бъдат смятани за периодични явления, и в тази форма ги прилагат като поправка към идеалното (или средно) движение на Луната. От подробностите в начина, по който този метод е прилаган в астрологическите текстове, Нойгебауер стига до заключението, че той е разработен от един-единствен човек някъде през IV или III в. пр. р. Хр. - при всички положения е сигурно, че през 250 г. пр. р. Хр. методът вече е прилаган, и то при изчисляването на движението не само на Луната, но и на планетите. От клинописните текстове от последните два-три века преди новата ера става ясно, че методите, които вавилонците са използвали, за да изчисляват движението на Луната, са, както се изразява Нойгебауер, ,,сред най-забележителните постижения на древната наука, сравними единствено с разработките на Хипарх и Птолемей". Уредите за наблюдение, с които разполагат вавилонците, са съвсем примитивни: в текстовете и при археологични разкопки не са открити следи например от телескоп, макар че са намерени лещи от скален кристал, и индивидуалните наблюдения явно не са се отличавали с висока точност. И така, забележителните постижения на късновавилонската астрономия са плод на това, че относително напредничавите математически методи, разработени близо хилядолетие по-рано, са прилагани към дълъг низ груби наблюдения и така се получават резултати, по-точни, отколкото могат да се получат чрез едно-единствено наблюдение.

Въпросните текстове съдържат таблици с положението на Слънцето, Луната и планетите, изчислени за определени интервали от време, и са известни като ефемериди - тясно свързани с тях са ,,приложенията", в които са изложени правилата за изчисляване на ефемеридите. От двата вида текстове са се запазили общо около триста, сто от Урук и останалите от Вавилон. Периодите, за които са правени изчисленията, обхващат времето от около 230 г. пр. р. Хр. до 49 г. сл. р. Хр. Някои от текстовете са придружени и от колофон - в него е посочена датата на написване, съвпадаща с началото на периода, за който са направени изчисленията. Най-късният текст от този вид, обхващащ период от петдесет и шест години, завършва с 49 г. сл. р. Хр. и вероятно е писан в началото на първото десетилетие пр. р. Хр. Най-късният астрономически текст, който е и най-късният от всички познати ни клинописни текстове, е с дата 75 г. сл. р. Хр.

Освен ефемеридите и приложенията към тях има още една голяма група астрономически текстове. Те са предимно от времето след VII в. пр. р. Хр. и в някои от тях са изброени свързани с Луната и с другите планети явления, а други ги предричат. В тази група има и няколко текста с данни за затъмнения - те са по-малко и са писани още през VIII в. пр. р. Хр.

https://www.istorianasveta.eu/ (https://www.istorianasveta.eu/ct-menu-item-19/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F/776-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 06:45:00
Primitive Technology: Searching for Groundwater and Making a Water Filter System

https://www.youtube.com/watch?v=-9-6259glPE
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 14 August 2018, 07:29:26
Астрономията в средновековна България

Автор на статията е акад.Иван Дуйчев (1907-1986) (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D1%83%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2). За съжаление, той застъпва някои схващания за произхода на българите, които вече са остарели, а именно - тюркския произход на Аспаруховите българи  :wowed:

Астрономията трябва да бъде смятана, без всяко преувеличение, за една от най-древните области на човешкото познание. През най-древния период на своето историческо развитие човекът е живял в тесен допир с природата; небесните светила — големи и малки — както и всички атмосферни явления са играли важна роля в неговия живот, те са направлявали целия негов стопански бит, неговите придвижвания и прехрана. По движенията на небесните светила той се опитвал да гадае бъдещето. Според библейското предание (Битие, XV, 5) по божия повеля ,,праотецът Авраам" вдигнал очи към небето и опитал ,,да преброи звездите", ако му е възможно, за да узнае колко многочислено ще бъде неговото потомство. И така в старинни писмени паметници той бива назоваван ,,звездоброец", което наименование предава гръцката дума ,,астролог". Средновековните византийски хронисти разказват как в най-дълбока древност на разните тогавашни народи били разкрити отделните науки и изкуства — земемерието на египтяните, звездоброенето (астрологията) на халдеите, астрономията на вавилоняните и т. н. С повече думи за това говори именитият наш старобългарски писател от края на IX и началото на X век Черноризец Храбър, който добавя, че на ,,персите, халдеите и асирийците били дадени звездоброенето, гадателството, врачуването, чародейството (магията) и всяко човешко изкуство". Така прочее се зародила астрологията като първична форма на по-строгото научно знание — астрономията, при което границата между двете области на това знание е било трудно да се прокара както по същина, така и чисто хронологически. Така един немски учен, критично настроен към астрологията, трябваше преди малко повече от половин столетие да признае, че ,,астрологията е мъртва, но нейният извор е безсмъртен". Тази лъженаука заслужава да се упомене не толкова поради обстоятелството, че тя под известна форма и днес се възражда не само в чужди страни, но и у нас, но защото действително през много продължителен период е играла роля и в нашия минал исторически живот.

(https://istorianasveta.eu/images/balg_srednovekovie/planisfera.jpg)
Асирийска звездна планисфера от библиотеката на Ашшурбанипал.
В този 13-сантиметров диск основните съзвездия са разделени в 8 сектора.
Предполага се, че дискът е имал астро-магическа функция.

Британски музей

При заселването си в земите на Балканския полуостров през VI—VII век славяни и първобългари притежават примитивни езически религии, в които небесните светила и природните стихии заемат господстващо място. Колкото и различни, техните религиозни представи имат някои общи основни черти, които заслужават да бъдат припомнени. Върховното божество на туранците първобългари, както е известно, било Тангра — ,,Небето". Върховен бог в общославянския езически пантеон е Перун, ,,бог на буреносното небе, заедно с неговите светкавици и гръмотевици". Несъмнено е, че това приблизително единство в характера на върховните божества на първобългари и славяни се е оказало благоприятно в процеса на сливане на двата народностни елемента при изграждането на единната наша народност. Няколко други имена заети например от Иран, също свидетелстват за обожествяване на небесни светила и за култа към тях. Особено внимание заслужава своеобразната летобройна система, която първобългарите донасят от своята прикавказка прародина и която остава в употреба продължително време, дори след официалното покръстване през 865 г. Това е системата на така наречения 12-годишен животински цикъл, в който отделните години са отбелязани с имената на животни, а месеците в тях — чрез числителни (редни). Този календар, зароден в Далечния изток, намерил широко разпространение в цяла Средна и Източна Азия — в Китай, Япония, Тибет, Монголия, Туркестан, Камбоджа, Сиам и прочее и е в употреба там и до днешни времена. Той се разпространил и всред редица народи от тюркски произход, като е засвидетелстван всред уйгурите и в старинни надписи на тюрко-татарите, обитаващи по течението на реката Орхон в Сибир, най-сетне и в някои старинни писмени паметници.

Главният исторически извор за употребата в ранносредновековна България на този 12-годишен животински цикъл е познатият наш ,,Именник на първобългарските ханове", съставен по всяка вероятност през началните години от втората половина на VIII век, както и в някои наши писмени паметници от IX и X в. Съпоставката между отделните календари с упоменания имената на животни позволява да се направят интересни наблюдения както що се отнася до имената на самите животни, така и за реда, по който те са дадени във всеки календар. Поради липса на достатъчни извори българският ,,списък" на тези животни е непълен. В Именника са споменати имената на десет животни: сомор (мишка), шегор (вол), вер (вълк), дванш (заек), дилом (змия), морим (кон), теку или куч (овен), тох (кокошка), ит или етх (куче), докс (свиня). Чаталарският надпис е датиран чрез двойно посочване: според първобългарския календар с посочването сигор (шегор) елем и според гръцката система на индиктионите — цикли от 15 години, употребявани във връзка с данъчното облагане — индикт петнадесети, което отговаря на 821 г. Най-сетне в приписката към старобългарския превод на словата на Атанасий Александрийски против арианите от 907 г. е спомената датата на официалното покръстване на българския народ чрез посочване според първобългарския календар етх бехти, което ще рече пети месец от годината на кучето. В употребяваните от други източни народи календари са дадени имена на някои животни, които липсват в нашия календар: дракон (голяма змия), маймуна, тигър — барс, — каквото животно е изобразено върху пръстена-печат на цар Калоян, датиращ вероятно от времето, преди той да поеме в 1197 г. царската власт.

Отдавна е установено, че този 12-годишен цикъл, който по обща структура наподобява римско-гръцката индиктионна система с нейните 15 циклови години, е тясно свързан с определени астрологически, ще рече, религиозни вярвания и представи. Чрез тях е изразена идеята за зависимостта на земния и общо на човешкия живот от астралния (звездния) свят. Това е послужило за основа при гадания, практикувани у тюрките от китайския Туркестан, по потекло сродни на първобългарите. Особено интересни наблюдения в това отношение са обобщени в едно ценно изследване на предреволюционния руски ориенталист Н. Катанов, обнародвано през 1897 г.

Редът на животните от 12-годишния цикъл, разпространен всред тюркските племена от китайския Туркестан, показва сравнително малки различия от използвания от първобългарите календар. Измежду многото предсказания заслужават да бъдат споменати поне няколко. Така например през годината на кокошката ще има горещини и бездъждие. Припасите ще бъдат евтини и изобилни. Ще има много плодове, смъртността между хората ще намалее. Зимата ще продължи много. Управниците ще бъдат добри. Роденият в началото на годината ще се отличава със своите способности, разсъдителност и знания. Ако се роди в средата на годината, ще бъде въздържан и беден, а ако се роди в края на годината, ще има лош характер и лоши мисли. Промените в имената на животните за обозначение на отделните години очевидно са израз на желанието за нагаждане на календара към местните географски условия и съответния животински свят.

Общо 12-годишният животински цикъл отговаря на зодиакалния кръг на гръко-римския свят, на представата за видимия път, по който извършват своето движение Слънцето, Луната и планетите, с 12 зодиакални знака и съответните 12 ,,небесни домове", които определят характера и съдбата на родения под техен знак. На астрологическа основа лежат представите за ,,благоприятни" и ,,неблагоприятни" дни и часове. Тези схващания са били така дълбоко вкоренени всред българите, щото дори и след покръстването в 865 г. те запитали папа Николай I по този въпрос. Така те попитали чрез изпроводеното до папата през втората половина на 866 г. пратеничество дали трябва да потеглят веднага на война, щом пристигне вест за това, или пък трябва да съблюдават ,,благоприятни" дни и часове. Все в съответствие с тези свои езически схващания за ,,благоприятни" и ,,неблагоприятни" дни и часове българите опитвали да нагаждат своите действия и при условията на християнската религия и поискали от папата напътствия дали могат да потеглят на път през неделни и други празнични дни, или пък да се отправят на война.

Астрологическите вярвания са представлявали едни от съществените елементи в езическата религия на първобългарите и славяните. Утвърждаването на християнството всред българите се изразявало с продължителна борба против езическите астрологически вярвания. Интересна изява в това отношение наблюдаваме по времето на хан Омуртаг (814—831), от което време датира споменатият Чаталарски надпис. В текста на този надпис е проявена тенденцията за двойно датиране и това е сторено в духа на прокарваната от Омуртаг противохристиянска, ще рече, противовизантийска политика. В датата на надписа на първо място е дадено посочване според първобългарската система на 12-годишния животински цикъл с астрологически характер. Като успоредица обаче не е приведена датировка според византийската християнска хронология, а според гръко-римския индиктионен цикъл, който има чисто държавен данъчен произход и не е свързан с религията, а произхожда от езическата римска епоха. Забележително е, че датирането по 12-годишния животински цикъл е имало привърженици дори сред висшето българско духовенство чак десетилетия след официалното покръстване. Свидетелства за това обстоятелството, фактът, че последният случай на употреба на датировка според 12-годишния животински и астрологичен цикъл е даден от писателя епископ Константин Преславски в 907 г. Дълги години по-късно за соларния (слънчевия) култ всред българите споменава охридският архиепископ Теофилакт, който съобщава в свое съчинение от края на XI или началото на XII век, че българите до покръстването ,,не познавали Христовото име, но поради скитското безумие се покланяли на слънцето, на месеца и на другите звезди". Съществуват различни свидетелства за астрален (звезден) култ у славянските народи.

Усилията на духовенството през периода на утвърждаване на християнството всред новопокръстения български народ били насочени в голяма степен към изкореняване на господстващите още езически вярвания, свързани между другото с астралния култ. В новозародената старобългарска книжнина се появили редица преводни съчинения, заимствани от гръцката раннохристиянска и от византийската литература, посветени изцяло или частично на въпроси, свързани с небесните тела и специално с астрологическите представи и вярвания. Йоан Екзарх още в началото на своята книжовна дейност, към 893 г., превел от гръцки 48 глави от книгата на Йоан Дамаскин ,,За православната вяра", която представлява обобщение на учението на църковните отци по основни проблеми на християнската вяра. От стоте глави на тази книга той подбрал онова, което представяло особен интерес за новопокръстените свои сънародници и можело да им даде знания както по проблеми от областта на чистото богословие, така и по редица въпроси от естествено-научен характер.

Неговите обяснения почиват на Мойсеевите библейски книги и поради това не представляват същинско научно изложение, но все пак предлагат на читателите множество полезни знания. Тук на първо място е частта, в която се говори за небето — поради което и преводът на старобългарския писател по-късно станал широко известен под наименованието ,,Небеса". Като споменава накратко за различните мнения на древните автори за строежа и състава на небето, той пише и за планетите. Според представите на древните ,,съществуват седем небесни пояса, един по-високо от другия... На всеки пояс се намира по една от планетите: Слънце, Луна, Юпитер, Меркурий, Марс, Венера и Сатурн. Венера бива назовавана понякога Зорница, други път Вечерница, а седемте големи звезди биват наричани планети, тъй като те извършват своето движение в посока, противоположна на небето. Защото, докато небето и другите звезди се движат от изток към запад, те единствени шестват от запад към изток". Църковният писател обаче се вижда принуден да признае — когато говори за небето и неговата същина — ограничеността на човешкото познание. ,,Небето е много по-голямо по размери от земята — заявява той. — Не бива обаче да се търси същината на небето, тъй като тя е непознаваема за нас." В една следна глава Йоан Дамаскин говори за ,,светлината, огъня и небесните светила". Тук той отново разказва за седемте планети и дава допълнителни сведения за тяхното положение и движение, както и за редуването на сезоните от годината и отражението им върху човешкия организъм.

Като пише за четирите годишни времена, авторът поставя на първо място пролетта, когато ,,настъпва еднаквост на деня и нощта, когато денят и нощта се състоят общо от 24 часа... Това годишно време се отличава с умереност на температурата, а кръвта се увеличава, бидейки топла и влажна." Съобразно с движението на слънцето през лятото денят има 15 часа, а нощта 9 часа, докато през зимата денят има 9 часа, а нощта — 15 часа. Тук са добавени сведения и за зодиакалните знаци. ,,Казват, че на небето се намират и 12 зодиакални знаци от звезди... Слънцето прекарва във всеки от зодиакалните знаци по един месец и така в продължение на 12-те месеца преминава през 12-те зодии." Дадени са имената на отделните зодии и времето, когато всяка една от тях настъпва: Овен — на 21 март, Телец — на 23 април, Близнаци — на 23 май, Рак — на 24 юни, Лъв — 25 юли, и т. н.

Авторът се спира особено на произхождащите от предхристиянската епоха схващания за зависимостта на човешките дела от астралните тела. Авторът на ,,Небеса" се противопоставя решително на това, като изхожда от основни догми на църковната доктрина — астралната предопределеност е в рязко противоречие с църковната догма за ,,свободата на волята", ще рече, със схващането за личната отговорност за делата и съответно с идеята за възмездието в задгробния живот. ,,Елините казват — пише Йоан Дамаскин, — че чрез изгряването, залязването и съчетанието на тези звезди (сиреч планетите) и зодиакалните знаци (със слънцето и луната), се направляват всички наши (човешки) дела. С това се занимава астрологията (звездобройството). Ние обаче твърдим, че от тях се определят предзнаменованията за дъжд и бездъждие, за студ и жега, за влага и суша, за вятър и за други подобни неща, но в никакъв случай не и за нашите дела. Защото ние, бидейки надарени от твореца със свободна воля, сме господари на нашите дела. Ако ли пък ние вършим всичко, що вършим, вследствие движението на звездите, то ние вършим това по необходимост, то не е нито добро, нито зло. Ако пък ние не проявяваме нито добро, нито зло, то ние не сме достойни нито за възхвала, нито за увенчаване, нито за укор, нито за мъчение..." Отричайки ролята на астралните тела като определящи човешките дела, изтъква се тяхното значение като знамения за бъдни събития. ,,Ние мислим, че не тези звезди са причина за каквото и да било от онова, което става: нито за раждането на това, което се ражда, нито за гибелта на това, което загива, а са по-скоро предзнаменования за дъжд и за промяна на въздуха. А някой може да каже, че звездите не са причина и за войните, но предзнаменования, тъй като състоянието на въздуха, причинявано от слънцето, луната, звездите и по друг начин, предизвиква различни съчетания, нрави и разположения. А нашите нрави се подчиняват на разума — развиват се и се променят."

(https://istorianasveta.eu/images/balg_srednovekovie/aristarh.jpg)
Схема показваща определянето на радиуса на Луната по метода на Аристарх
Византийски ръкопис от IX в
.

Изкореняването на старинните астрални представи у българите, свързани с тяхната езическа религия, се оказало твърде трудно и се наложило да се води продължителна борба с тях. В едващо възникналата старобългарска литература били преведени няколко съчинения, в които астрологическите вярвания били остро оспорвани и вместо тях се предлагали по-рационални схващания върху небето и астралния мир, разбира се, все от гледище на официалната църковна доктрина. Основното съчинение на бележития старобългарски писател Йоан Екзарх — ,,Шестоднев" — представлява истинска енциклопедия на тогавашните познания и в него сред множеството сведения от богословски и естествено-научен характер са вмъкнати богати сведения от областта на астрономията — за небето, за небесните тела и тяхното движение. Целта на големия български писател не е била само да даде знания на своите читатели в това отношение, но и да се бори срещу езическите схващания, свързани с астрологията. Напълно в съгласие с Йоан Дамаскин Йоан Екзарх отхвърля твърденията на древните езичници, че астралните тела, Слънцето и Луната определят човешката съдба, и заявява, че те са само ,,знамения" за дъжд и бездъждие, за захладяване и затопляне, за влажност и суша, за ветрове и други подобни явления, докато човек е ,,самовластен" в своите деяния. Той рязко отрича възможността да се гадае по движението и разположението на звездите за бъдещето и да се предсказва бъдещето на новороденото дете.

Към края на IX или началните години на X век на старобългарски било посведено съчинението на епископа Методий Патарски ,,За свободата на волята", което също е насочено срещу астралния детерминизъм като важен дял от първобългарската езическа религия. През същия период било преведено още и съчинението, насловено ,,Четири диалога " и приписвано на Кесарий, брат на големия писател Григорий Богослов от IV век, а всъщност съставено от анонимен автор към средата на VI в. Благодарение на този превод за старите славянски читатели ставали достъпни извънредно интересните извадки от книгата на Бардезан Едески (II—III в.) ,,За законите на страните и народите", в която много страници са посветени на астрологията и са приведени обилни доводи против схващанията на астролозите. През 894—896 г. пристигнал като пратеник на византийския император Лъв VI Мъдри един от видните негови сановници Лъв Магистър Хиросфакт, когото княз (после цар) Симеон поради подозрения затворил в една от своите крепости и водил преговори с него само чрез кореспонденция, от която са запазени три Симеонови писма и единадесет на пратеника, всички писани на гръцки език. Византийският император бил известен със своите занимания с астрология, от които очаквал дали чрез своите последователни четири женитби ще добие мъжко чадо като наследник на престола. Тъй като един от въпросите, по които били водени преговорите, се отнасял до възвръщането от българите на пленените византийци, българският владетел протакал преговорите и отказвал да даде ясен и бърз отговор; в едно от своите писма до Лъв Магистър той иронично заявил, че занимаващият се с астрология император — подигравателно назован ,,метеоролог" — сам ще трябва да отгатне каква ще бъде съдбата на пленниците.

Любопитна защита на астрологията намираме в една от миниатюрите, които красят прочутия Ватикански ръкопис със среднобългарския превод на Летописа на Константин Манасий от 1344/45 г. Като илюстрация към текста на летописа е разказано как късноримският император Домициан (81—96) призовал при себе си един познат астролог и поискал от него да предскаже бъдещето и астрологът извършил това спокойно и уверено. По това време императорът заповядал да запалят голям огън, с намерение да хвърли в него астролога и да го изобличи в невежество. В момента обаче, когато той трябвало да бъде хвърлен в огъня, от небето внезапно се изсипал пороен дъжд, загасил огъня и така спасил астролога от гибел. Така чрез текста на летописа и особено чрез добавената миниатюра от непознатия за нас търновски художник откъм средата на XIV век била направена защита на звездопочитанието.

През продължителен период от средновековието била разпространена представата за Земята като за обширен правоъгълник, заобиколен от всички страни с вода, обозначавана с името ,,океан", както това е представено на чертежи и миниатюри от онази епоха. Отгоре на тази плоскост лежало, според тези представи, небето, по което се движели Слънцето, Луната и другите небесни тела. Под влияние на дорационалистични антични схващания се наложила представата за Земята като сферична — една идея, която се приписва на философа Питагор, живял през VI век преди нашата ера, който изразил схващането за сферичността на Земята и за това, че тя се движи около определена точка. Така се родила естествено и представата за антиподите, сиреч людете, които обитават на ,,обратната страна" на Земята, с други думи казано, идеята за сферичността на Земята. Неколцина от представителите на античната мисъл — Аристотел, Ератостен, Полибий, Страбон, Птолемей и други — вече отдавна били стигнали до това схващане.

(https://istorianasveta.eu/images/balg_srednovekovie/kozma_indikopleft.jpg)
Карта на света (според представата за плоската земя)
Миниатюра от Флорентинския препис на "Християнска топография" на Козма Индикоплевст

Тази теория обаче била отхвърлена от неколцина от видните източни мислители — на първо място от Козма Индикоплевст (Индикоплов), живял през VI в., който отричал съществуването на антиподите, следователно и представата за сферичността на Земята, и тези негови схващания били възприети като официална доктрина на Източната църква. Между това мисълта за сферичността под влияние на античните учени намерила отглас в земи, близки до средноевропейските славяни. Tака папа Захарей (741—752) в нарочно послание от 748 г. осъдил доктрината за антиподите и за сферичността, разпространявана от епископа на Залцбург Виргилий. Въпреки това тази доктрина проникнала всред западните славяни и се наложила за десетилетия. От житието на Константин Философ-Кирил (гл.XV) узнаваме, че когато той бил изпратен като проповедник на християнството през 862/63 г. във Великоморавия и Панония, там трябвало да се бори срещу някои погрешни учения — между другото и против твърденията, разпространявани от самото тамошно духовенство, за съществуването ,,под земята", ще рече, ,,от другата страна" на ,,човеци с големи глави" (ЧЛОВЪЦИ ВЕЛЕГЛАВИ), с други думи — на антиподи.

Посредством Византия учението за антиподите и за сферичността на Земята проникнало по-късно и всред българите, а това естествено променило и представата за движението на земното кълбо в небесната шир. През късното средновековие на български били преведени откъси от едно забележително съчинение на византийския писател Михаил Псел (1018—1078), което започва с глава, насловена ,,Описание на кълбовидната форма на земята". ,,Има много доказателства за кълбовидната (сферичната) форма на земята — пише големият византийски писател. — Най-главното е това, че слънцето осветява източните страни по-напред, отколкото тези в Запада, и поради това денят в Китай, в Персия и в земите отвъд винаги изпреварва. Защото, когато в Китай е пладне, в (Персия) е утро, а когато в Персия е четири часа, тук е един часа, а безспорно западните области отстоят (далече) от източните... Това се доказва и от слънчевото и лунното затъмнение. И тъй, наблюдавай, когато има слънчево затъмнение в Персия в (четири) часа, ще се установи, че тук е един часа. Същото установяват и онези, които наблюдават луната и лунното затъмнение. Защото стръмнините на кълбовидната форма на луната и земята се изпречват и засенчват западните страни, докато слънцето не се възвиси и над тукашните области... Това, че видът на земята е кълбовиден, се вижда и от слънцето.

Когато плаваме по морската шир, пред нас се показват най-напред краищата на планините, а когато се приближим, виждат се и най- ниските части на сушата, и морето се съединява със земята. Също и по звездите са доказва, че формата на земята е кълбовидна. Защото ако формата на земята не беше такава, в такъв случай щехме да виждаме всички звезди..." Михаил Псел е изразил по-нататък схващането за геоцентризма — сиреч, че ,,земята лежи посред всичко", потърсил е докази за установяване големината на Земята и т. н. Той засяга още редица въпроси: за градушката (,,градушката се явява, когато дъждът замръзне, преди да достигне земята"...), за ,,мълнията и гръмотевицата", като изтъква, че ,,мълнията изпреварва гърма, защото зрението вижда бързо това, което се явява, а пък слухът не го чува веднага"; после за ,,образуването на вятъра", за материята и формата на звездите, за тяхното движение и за това, отгде те получават своята светлина, и т. н. — цяла редица въпроси из областта на астрономията, по които той дава между другото и множество напълно натуралистични обяснения, извлечени от наблюдения. Изключителен интерес представляват сведенията за ,,слънчевия часовник" според измерването на слънчевата сянка. При археологически издирвания бяха открити изображения на слънчеви часовници, използвани у нас през средновековието или вероятно още през късната античност.

Върху страниците на много от нашите средновековни ръкописи любознателни и начетени люде са отбелязвали грижливо — с посочване на точните дати — наблюдавани от тях забележителни астрономически явления: появата на комети, слънчеви и други затъмнения, други небесни явления, като падане на метеорити, гръмотевици и т. н. Най-често тези явления са били смятани като истински поличби, повечето от злополучен характер. Съществуват разнообразни съчинения, обозначавани с наименованието ,,гръмовници", в които са отбелязани гръмотевиците според зодиакалните знаци и се е гадаело за времето, реколтата, за болести и войни, за злополучия и политически промени и събития. Един пример: ,,Ако в (зодията) риба прогърми, това показва, че ще има овощия и благодат всред човеците по цялата вселена, в Цариград глад и гибел, ще се вдигнат едни срещу други и за кратко ще настане беда за човеците; зимата ще бъде отлична, сеитбата ще бъде ранна и добра..." Или: ,,Ако ли има тътнеж, то ще има голям смут и много болести навсякъде" и т. н. Подетият преди десетина години от британски научни среди почин да се съберат между другото и посочванията в наши писмени паметници за появата на комети и за затъмнения за съжаление не бе осъществен. Известни подробности от хронологията на предвожданото от братята Асен и Петър противовизантийско въстание през есента на 1185 г., което довело до освобождение на северобългарските земи, могат да бъдат уточнени с голяма положителност, като се изхожда от автентични съвременни посочвания за станали тогава пълни слънчеви затъмнения. В забележителното руско ,,Слово о полку Игореве" датировката също се уточнява по упоменанието на пълното слънчево затъмнение, наблюдавано на 1 май 1185 г.

Сведенията за астрологическите занимания на българите от ранното средновековие, както, от друга страна, и появата на положителни знания в областта на астрономията — дъщеря на астрологията или звездобройството, — са наистина доста богати, представляват огромен интерес, тъй като ни разкриват една важна страница в нашата културна история. Всички подобни свидетелства заслужават грижливо да бъдат издирени, систематизирани и вещо анализирани, което досега за съжаление все още не е сторено.

https://istorianasveta.eu/ (https://istorianasveta.eu/index.php/ct-menu-item-19/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F/48-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html)
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 18 November 2018, 19:37:41
Уникален тръбопровод от Средновековието качва вода на 200 метра без никаква помпа

(https://www.viapontika.com/cache/images/uploads/ELENA/850x565_U1_krepost_iran17.jpg)

Руините на замъка Аламут, които се намират в провинция Казвин в съвременен Иран, отдавна представляват интерес за археолозите. Издателството TehranTimes, съобщава за удивително откритие на ирански археолози - течаща вода, която е поне на десет века.

Планинската крепост Аламут е построена през 9 век, а през следващите столетия е била убежище и база за ранните исмаили, асасини, които били известни като непримирими врагове на кръстоносците.

Експертите били изненадани да открият в руините на някога процъфтяващата крепост на асасините останките от водоснабдителна система, състояща се от язовир и сложна система от тунели и улуци, благодарение на което водата се издига на височина най-малко 200 метра.

Тъй като крепостта е на върха на планината, такава сложна инженерна структура, която осигурявала вода за жителите на Аламут, просто удивлява въображението на съвременния човек.

Оказва се, че жителите от онова време на територията на съвременен Иран са били част от много развита цивилизация.

В Иран е възможно да се намерят много по- древни водопроводи , като в град Гунабад който 3000 години работи и доставя на 40 000 души чиста питейна вода досега .

https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=40682
Title: Re: Древни знания
Post by: Лина on 14 March 2019, 14:48:02
Леонардо да Винчи:
"Имай предвид, че с остаряването много неща в живота отминават. Единственото, което остава, ако го култивираш от младини е познанието!"

Официално Леонардо няма автопортрет, но си мисля, че е художникът рисувал себе си най - често в собствените си платна

(https://webnews.bg/uploads/images/77/6577/186577/orig.jpg?_=1446819139)

    С настъпването на четиринадесети век най  - напред в Италия, а след това и в редица други европейски страни, като ясна зора след дългата средновековна нощ изгрява един нов дух, ражда се голяма нова надежда за по- радостен живот, изгрява сияйна епоха, която още в крехката и младост е наречена Ренесанс, Възраждане. Епоха, нуждаеща се от титани и родила титани, титани по сила на мисълта, по страст и характер, по многостранност и ученост.
    В това време се ражда най - представителната личност на тази епоха - Леонардо да Винчи, един от най - великите творци, които човечеството познава. В семейната книга дядото Антонио да Винчи, който както и бащата на новороденото е нотариус, е записал: 1452г. в нощта на събота, 15 април, ми се роди внук, син на моя син сер Пиеро. Нарекохме го Леонардо.......
Голяма част от времето момчето прекарва на воля сред природата и тя е, която събужда и развива неговата изключителна любознателност. Умението му да рисува го отвежда при знаменития скулптор, художник и гравьор майстор Верокио /Verrocchio/. Двадесет годишен Леонардо завършва своето обучение и е приет в гилдията на флорентинските художници. Но още тогава неговите интереси не се ограничават само с живописта. Както свидетелства прочутия архитект, художник и историк на изкуството Джорджо Вазари, той бил първият, който още като юноша поставил въпроса за това, как да се използва река Арно, за да се съединят с канал Пиза и Флоренция.
Със странния си огледален почерк Леонардо е записал: Получаването на каквото и било познание е винаги полезно за ума, тъй като той ще може впоследствие да отхвърли безполезното и да запази доброто. Нали нито едно нещо не може да се обича, нито да се ненавижда, ако предварително не бъде опознато.
Разностранните му научи интереси, свободомислието му, дисекциите на трупове в болницата на църквата ,,Санта Мария Нуова", растящата му известност на майстор на четката му спечелват много завистници.
През първия си флорентински период /1468-1482/ Леонардо създава няколко художествени творби, някои от които безследно са изчезнали: проектът за ,,Адам и Ева след грехопадението", 'Главата на Медузата", ,,Мадона с гарафа"... колко голяма загуба е това можем да съдим дори само от думите на Вазари, според които младия художник бил нарисувал библейската двойка така, че по точност и правдоподобност на изображението на божествения свят нито един талант не е в състояние да се сравни с него... А потеклите водни капки по графата с цветя, влагат по нея изглеждала по жива от живота...
  За щастие, преминали през изпитанието на вековете и до днес се пазят картините ,,Мадона Беноа"/Ермитаж/,
(https://bg.stareyesforever.com/images/iskusstvo-i-razvlecheniya/kartini-leonardo-da-vinchi-s-nazvaniyami-i-opisaniem_5.jpg)
,,"Благовещение" /Лувър, Париж/,
(https://static.dir.bg/uploads/images/2017/03/25/6295/768x432.jpg?_=1490442308)
,,Свети Йероним" /Ватиканска пинакотека, Рим/,
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimage.nauka.bg%2Fart%2FLeonardo%2F1Leonardo%2C_san_girolamo.jpg&hash=413d0e097cd35bd3bbe7c969f1d4f0cc)
,,Поклонението на влъхвите" /Галерия Уфици, Рим/
(https://www.monitor.bg/web/files/articles/63849/gallery/thumb_910x0_942001.JPG)

........Леонардо прекарва в двореца на Лодовико Сфорца цели седемнадесет години, преминали в творческо търсене, в напрегната работа, съпроводена от много успехи, но и от много разочарования. Сега той рисува ,,Мадона Лита" /Ермитаж/,
(https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2018/04/Madonna-Lita.jpg)
,,Мадоната в пещерата","Мадоната на скалите" /Лувър, Париж/,
(https://cdn4.amcn.in/a/hudojnika.alle.bg/assets/a59e89d4023b-w1100-c999999999-v9e68d1d235/1roxs36qh9.jpg)
,,Момичето с хермелина" /Национален музей, Краков/
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages21.snimka.bg%2F004185710-big.jpg%3Fr%3D0&hash=8c2923662aecdc663650c68bf03d9b6c)
и редица още портрети, които изиграват изключително важна роля в развитието на живописта. Но този първи милански период е забележителен най - вече със създаването на гигантската конна статуя на Франческо Сфорца и на шедьовъра ,,Тайната вечеря". ............
През 1503г., вече в разцвета на своята творческа зрелост, завърналият се във Флоренция Леонардо започва работа върху най - известната  картина в света - Мона Лиза.
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/99/Gioconda_%28copia_del_Museo_del_Prado_restaurada%29.jpg)
В същата година той планира и канал за отклоняването на река Арно. Но това не е всичко - същевременно той наблюдава полета на птиците и след задълбочени изучавания построява своята първа летателна машина. ...........
Заменяйки четката с пергела и чертожната линия, за да се върне отново пред платното, Леонардо като че ли си поставя задачата да даде убедителен пример за многостранното развитие на човешките творчески способности, да въплъти нашия идеал за хармонично развитата човешка личност. Струва ни се че няма нищо на този свят, с което той да не се е занимавал, което да не е спряло неговото творческо внимание. Изумителен наблюдател и велик мислител, той със зорко око следи процеси и явления, непознати на неговите съвременници, с идеите си, родени от тези наблюдения, прекрачва в следващите столетия. Той конструира лопатъчното водно колело за задвижване на кораби, което три века по-късно Робърт Фултън ще приложи при строежа на първия параход. Създавайки проект за самодвижеща се количка, Леонардо става идеен баща на съвременния автомобил. Негова е идеята за самолета, въртолета и парашута..........
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.
Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса ,,Свети Юбер" в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци/ негов приятел и ученик/, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи.


(https://cdn.taschen.com/custom/taschen/includes/phpThumb/phpThumb.php/q=90;f=jpg;1640;/media/images/1640/fp_35_leonardo_opener_44934_1504271414_id_947712.jpg)


Зад всяко културно и научно богатство се крие красивия ум на някой неконвенционален човек - луд, гении, дислексик.... За съжаление голяма част от трудовете на Леонардо да Винчи остават загубени след смъртта на Мелци, чийто племенник не полага усилия да ги съхрани. 
Title: Re: Древни знания
Post by: Hatshepsut on 23 July 2019, 19:12:39
ПОМНЕНЕТО, КОГАТО НИКОЙ НЕ Е МОГЪЛ ДА ПИШЕ

(https://images.chr.bg/uploads/2019/07/RitrattoMuseoFerranteImperato-1108x641.jpg)

Мнемониката е система, която ни помага да запомним големи количества информация така, че да можем да ги ползваме по-късно (думата произлиза от Мнемозина - гръцката богиня на паметта). Тя включва, например, оригинално съкращение, което да ни помогне да се сетим за цяла поредица от обекти.
Най-популярната мнемонична техника е така нареченият дворец на паметта - сложен и често много красив начин да запазваме факти в ,,стаите" на мозъка си.

(https://images.chr.bg/uploads/2019/07/simonides-234x300.jpg)
Симонид от Кеос

Човекът, които се смята за изобретател на тази техника, е древният гръцки поет Симонид от Кеос. Някъде през 5 век пр. Хр. невероятната способност на Симонид да помни огромни количества информация се проявява при един нещастен случай. След като рецитира своя поема на банкет, сградата, в която е събитието, се срутва (съвпадение). Според легендата телата били толкова обезобразени, че никой не могъл да бъде разпознат. Въпреки това Симонид успял да си спомни точно къде се намирал всеки от гостите и с какви дрехи е бил облечен като така всички трупове били идентифицирани и съответно предадени на правилните им опечалени роднини за достойно погребение.

От този случай Симонид успял да развие система със ,,ментални снимки", които след време да преглежда и така да си спомня информация с точност и в детайли. Във времена, когато хартията и перото още не били подръка на всеки, поетът успявал да съхрани това, което вижда, и би му потрябвало по-късно. Тази система била наречена ,,memoria loci" (буквално, ,,локации на паметта") или ,,дворци на паметта".

За изграждането на такъв дворец, необходими са ни места и изображения. Тези места трябва да са ни добре познати - домът ни, библиотека, училище, заведение или каквото и да е. Може да е силно орнаментирано или напротив - просто празна стая. Изображенията пък са репрезентация на това, което искаме да запомним. Ако искаме да запомним нещо конкретно като дърво или животно, можем просто да си представим това дърво или животно. Ако обаче искаме да запомним нещо по-абстрактно, трябва да си представим символ на тази абстрактност. Например, образа на майка ни може да представлява както нея самата, така и самата идея за майчинство или за природа, или за женското начало... Стилизирано изображение на звездичка може да представлява цялата слънчева система и така нататък. Идеята прилича на своеобразна система за писане - веднъж щом научим азбуката, вече можем да използвате знаците й, за да записваме информация.

Разбира се, когато мястото ни се препълни или просто е интуитивно по-логично да имаме ново място за друг тип информация, можем съвсем спокойно да създадем ново място, нова ,,стая". Можем да създаваме колкото си места искаме. Те е просто празно платно, върху което да рисуваме картините си, и колкото по-детайлни са те, толкова по-добре.

Симонид, както и Шерлок Хоумс, използват тази система за запомняне на много по-сложни концепции, но за да придобиете по-ясна представа как работи, ще дадем един класически пример. Да речем, че трябва да запомните името на човек и рождената му дата - Иван Георгиев, 17 март:

Влизате в двореца си - влизането трябва да става по един и същ начин винаги - отивате в стаята, в която държите имена и дата (или както сте си го направили в това отношение). Стените на тази стая са разделени на 30 квадрата, по един за всяка буква от азбуката. Когато влезете в нея, обърнете се към тази стена и отидете на буквата И. В това квадратче сложете снимка на Иван, които чете ,,Под игото". Вгледайте се добре в снимката, представете си лицето му възможно най-детайлно, както и това, че чете точно тази книга. Така по-късно ще можете да се върнете обратно в тази стая, да застанете пред същата стена и да си представите човека, а ,,Под игото" ще ви помогне да се сетите, че се казва Иван - като автора й Иван Вазов. Някаква подобна асоциация може да се направи и с фамилията, ако ви трябва. С датата е същото - асоциация за цифрата и асоциация за месеца.

Тайната е в повторението. Ако си представите Иван само веднъж, може и да го запомните за известно време, но в крайна сметка ще го забравите. Затова всеки път, когато влизате в първо в двореца си, а след това и в някоя от стаите му, трябва да си представяте всички картини, които вече сте сложили там, и това да се случва често. С изграждане на този навик, съвсем скоро ще ви стане съвсем лесно.

...

Днес няма много хора с подобни дворци, защото нямаме, разбира се, и много необходимост от тях. Но в древността, когато хората масово не са били образовани, а и материалите за записване не са били достъпни, запомнянето е било ключова способност. Гръцките философи като Аристотел и Платон са вярвали, че е тренирането на паметта е толкова важно колкото и тренирането на тялото. Паметта е била и значителна част от реториката - изкуството на доброто говорене и писане.

Римляните, както правят с всички гръцки идеи, взимат и двореца на паметта. Великият държавник и философ Цицерон пише за Симонид и техниката му в ,,De Oratore" (от около 55 пр. Хр.) като казва, че с ,,изкуството на запомнянето" човек може да абсорбира тонове знание, голяма чат от което просто си седи там, докато не бъде извикано чрез ,,медитация на очите". Друга древна книга, ,,Ad Herenium" (от приблизително 85 пр. Хр.) ни казва, че ярките образи помагат за запаметяване и ни насърчава да си представим например хората в лилави дрехи или с големи диамантени корони. Също така пише, че ,,може да ги обезобразим като си ги представим окапани с кръв или нацапани с кал или боя."

Повечето учени и учители в Европа през средновековието (400 - 1500) са били християнски монаси и свещеници. В опит да ,,съживят" Библията, те често използвали дворци на паметта - някои разказват как са си представяли техни близки или познати в сцени от Новия или Стария завет, за да могат да преживеят в емоционален аспект същото като светиите или ангелите, или учениците на Исус, или самия Исус. Някои дори рисуват картините, които си представят в своя дворец. Това са едни от първите произведения на изкуството, които дават на Исус някакъв физически облик, който не е символен.

(https://images.chr.bg/uploads/2019/07/Giordano_Bruno.jpg)
Джордано Бруно

През Ренесанса (1300 - 1700) дворците на паметта са се използвали в окултни ритуали. Италианският монах Джордано Бруно (1548 - 1600) създава много сложни дворци, за които твърди, че се свързват със силите на космоса. Той използва 12-те зодиакални знака като основа, той прави ,,колела на паметта" като всяка списа съдържа огромно количество езотерична информация, базирана на древни учения. Като се осланя на тези колела, Бруно твърди, че може да обуздае силите на вселената, включително на планетите, на звездите, на вятъра, на водата и дори на всички велики хора от миналото, чиито идеи вече са част от вселената. Целта му е не само да развие способностите си в магическото, а и да се доближи до Бог, като бъде като него - всезнаещ и всеможещ. Не е изненадващо, че подобни намерения се счели за богохулни от Католическата църква. През 1600 Джордано Бруно е осъден за ерес и изгорен на клада.

https://www.chr.bg/istorii/art/pomneneto-kogato-nikoj-ne-e-mogal-da-pishe/