Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Родово наследство => Археология => Topic started by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:02:32

Title: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:02:32
Тази информация е от 2008г.

Алпинисти откриха двореца на Асеневци

(https://i.ytimg.com/vi/gUx-mFanTXQ/maxresdefault.jpg)

Крепостта е изоставена заради безводието на Трапезица, твърдят археолози.
Уникален царски дворец откриха търновски археолози на историческия хълм Трапезица. Резиденцията е на основателите на Второто българско царство Асен, Петър и Калоян, заяви за "Стандарт" Константин Тотев, шеф на разкопките. Обектът досега е бил скрит сред гъста растителност, обясняват специалистите.
Резиденцията е разположена на самия връх на Трапезица, точно срещу Царевец.
В проучването участват 20 души, на помощ са извикани и четирима алпинисти, eдин от които е републикански шампион по спортно катерене. С помощта на въжета и алпийска техника момчетата са се спускали по стръмния склон на хълма, за да разчистват и проучват огромните каменни стени. Резиденцията е изградена в северната част на хълма и обхваща отвесния скален "език", както го наричат археолозите, контролиращ Арбанашкия проход. Заради изключително трудния за работа терен, криещ голям риск от падане в пропастта, никой досега не е проучвал тази част на Трапезица. Точно това обаче е спасило от разрушаване в миналото и от иманярски набези в по-нови времена двореца.
Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една доста голяма църква, чието име тепърва подлежи на установяване. Най-внушителни обаче в комплекса са двете каменни кули, изградени от камък и бял хоросан. Запазената им днешна височина от 8 метра най-вероятно е достигала поне 15 метра, а широчината около 4,5 метра. Според една хипотеза Асеневци най-напред са обитавали този хълм, но след като са установили, че там няма вода, са се преместили на отсрещния Царевец.
Амбицията на археолозите е до края на този сезон да разкрият колкото се може повече от каменните стени, а след това и да ги консервират. В момента от тях се срутват камъни, което намалява височината им. А и заплашват да наранят преминаващите хора и коли по пътя за Арбанаси. Обектът е изграден в края на ХII век, засега не е съвсем ясно какво точно е представлявал той - царски дворец, феодален замък или крепост. Археолозите са сигурни в датировката си заради типичното за епохата строителство с камък и бял хоросан.
Самата Трапезица представлява естествена крепост, заобиколена от три страни от река Янтра. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са се спускали по склоновете на хълма - единият в източната част, край църквата "Св. Димитър", а другият - в западния склон по посока на сегашния железопътен мост.
В крепостта се влизало през четири входа. Главният бил на южната страна, свързан с Царевец чрез мост над Янтра - срещу църквата "Св. 40 мъченици". Към този вход водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.
Първите разкопки тук са правени още в края на ХIХ век. Намерените материали обаче не са били изследвани и публикувани и затова десетилетия наред са останали неизвестни за науката и за историята на града. И едва сега започва истинското "откриване" на Трапезица.
Иван Иванов
Константин Събчев

http://vivafolk98.blogspot.com/2011/08/blog-post_3668.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:04:07
Тази информация е от 2009г.

Във Велико Търново откриха гроб на българска принцеса от XIV век

(https://i.dir.bg/CMS/2009/07/28/a_121f61.jpg)

 Археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев разкриха гроб на българска принцеса. Принцесата била погребана в двора на средновековната църква "Св.св. Петър и Павел" във Велико Търново, съобщи БТА. Погребението на царската особа е от втората половина на ХIV век. Принцесата е била облечена в разкошни дрехи, обшити със златна сърма. На главата си е носила красива кърпа, която също е извезана със злато.
Дамата от висшите кръгове на българската аристокрация е положена с много великолепни накити - златен пръстен с вграден аметист, златни обеци и сребърни позлатени игли, които са прикрепвали кърпата-съобщи професор Николай Овчаров.
При двумесечните разкопки в храма "Свети свети Петър и Павел" и съседната църква "Свети Иван Рилски", които са били в общ манастирски комплекс, археолозите откриха златни и сребърни пръстени и обеци и в други гробове на средновековния некропол. Над сто са находките, като най-ценната е 25-грамов златен пръстен. След реставрация и консервация ценностите ще бъдат показани в изложба през есента във Великотърновския исторически музей.

https://dnes.dir.bg/2009/07/28/news4833941.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:04:55
Тази информация е от 2009г.

Вече е сигурно, че сграда № 2 на Трапезица е царският дворец на първите Асеневци. Това заяви археологът Константин Тотев, цитиран от "Янтра днес".

По думите му след финализирането на работата по църква № 19 вече е ясно, че става дума за монументален представителен ансамбъл, където се е помещавала резиденцията на царете. Имах подобни предположения, но сега вече съм убеден, че сме на прав път, подчерта Тотев.

Той заедно с колегите си Евгени Дерменджиев и Пламен Караилиев са приключили работата в некропола на църква № 19, която се прочу с множество нови находки през сезона - кръст на св. Георги, находки, свързани с църковния ритуал. Сред тях предстои установяването със сигурност на един новооткрит кръст с лика на Св. Прокопий, което ще стане ясно след приключването на реставрационните дейности, поясни археологът.

В некропола учените са открили остатъци от 60 погребенеия, повечето на деца. Това насочило усилията на учените на изток от църквата, разположена на централния площад на средновековния град. Църквата е строена в края на ХII - началото на ХIII век и е съществувала през целия период на Второто българско царство.

Неизвестната постройка на изток от нея е с много керамичен материал. Проучванията върху нея хората от екипа на Тотев са провели съвместно със студенти от програмата " Българско наследство" в продължение на 25 работни дни. Приключилата стратиграфия на обекта показва, че целият материал е от 13 и 14 век и на това място не е имало живот от предстоличния период на средновековната история.

Това според Константин Тотев означава, че църквата от края на ХIV век е попадала в градска среда и е била част от един развит квартал. В заключителния етап от археологическите проучвания ще се включат представители от археологическия музей в Раднево, които съвместно с търновските си колеги ще приключат трите етапа и ще концентрират усилия в подготовката за същинската работа по проучванията на първия дворец на Асеневци.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.ibox.bg%2F2008%2F08%2F01%2Fhgluhg%2F519x407.jpg&hash=e00cd70706b2af8179d1d9f43eeb44c5)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:05:19
Археолозите, намерили двореца на Асеневци, заслужават отличие, смятат техни колеги
15 септември 2009 | 16:12 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Нямаме право да не забелязваме това, което направи екипът на археолога ст.н.с. Константин Тотев на хълма Трапезица, каза пред Агенция "Фокус" историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет ,,Свети Свети Кирил и Методий". По думите му - представителната църква, която е била в рамките на двореца на Асеневци - ,,Свети Архангели", където са били мощите на Свети Гаврил Лесновски, пренесени лично от цар Калоян, говорят за това, че нашите царе, с пренасянето на мощи, със създаването на култове, са очертавали българската етнокултурна територия. Имало е около 20 търновски светци, на които, за съжаление днес техните мощи са или в съседни държави, или са унищожени, или са изчезнали. Те очертават една територия на българското етнокултурно пространство, в което влиза цялата географска област Македония, не само днешна Вардарска, но и цялата географска област. Тук е имало мощи, освен на Гаврил Лесновски, и на Иларион Мъгленски в църквата ,,Свети 40 мъченици", на Света Петка Търновска от Източна Тракия. Ст.н.с. Константин Тотев намери тук един предмет на изкуството, който има Свети Прокопий - Нишкият светец. Тук по някакъв начин е отеквал и култът на Свети Прокопий, покровителя на Ниш, т.е. на Поморавието - разказа още доц. д-р Пламен Павлов.
Дори с тези разкопки, правени с толкова малко средства и такъв къртовски труд от моите колеги, заслужават не само да бъдат поздравени, но и дори отличени. Особено Константин Тотев и Пламен Караилиев, археолозите, които работят без да вдигат много шум, но методично, много предпазливо, както трябва да го прави съвременната наука. Но тези хора правят нещо, което нямаме право да не го забелязваме. Те намериха двореца на Асеневци. Те намериха мястото, откъдето е възобновено Българското Царство след византийското владичество, намериха мястото, откъдето се е управлявала тази държава във времената на нейния най-голям разцвет. Ако искаме да следваме европейските стандарти за отношение към културни ценности, научна етика и грижа за опазването на паметниците, нямаме право да не оценим високо това, което извършиха Константин Тотев и неговият екип на Трапезица, смята доц. д-р Пламен Павлов.

Доц. Пламен Павлов: Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Преслав
15 септември 2009 | 15:46 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Велики Преслав - това каза пред Агенция "Фокус" историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет ,,Свети Свети Кирил и Методий". По думите на доц. Пламен Павлов - това, което преди две години беше едно предположение - че на северната част на хълма Трапезица ст.н.с. Константин Тотев и неговият екип попадат на ранните дворци на Асеневци, днес може да се каже, че вече е напълно сигурно. "Колеги изразяваха известни съмнения, че нямало тронна палата и други елементи на една голяма представителна държавна сграда, но днес, вече благодарение на разкопките през последните седмици, може да се видят очертанията и на тронната палата, и на много други представителни елементи на тези дворци, които показват една забележителна история в три периода. Откриването на този аристократичен некропол, в който имаме остатъци от златоткани одежди, които говорят за царски погребения, променят коренно представата ни и за Трапезица, и за средновековно Търново като археологическа даденост" - каза доц. Пламен Павлов.
Тук трябва да бъдат концентрирани много усилия. През последните години на Трапезица и други места в Търново бяха открити интересни обекти, но голямата сензация наистина е това, което намери Константин Тотев - двореца на първите Асеневци, който според мен повече е бил дворец през ХІV век с едни повече жилищни функции, а не толкова държавно-административни, смята доц. Пламен Павлов.
По думите му - от средновековни извори знаем, че нашите царе са имали ,,топли" и ,,студени" палати, т.е. че е имало няколко царски двореца. "Вероятно тази огромна сграда, която е разкрита на Царевец през `60-те - `70-те години на ХХ век, е била преди всичко административният дворец, аналогична на днешното Президентство и Министерски съвет. Търновските легенди разказват, че царете са живели на Трапезица, и вероятно това продължава до самия край на Второто българско царство. Това е било, така да се каже, домашният кът на династията. Това, което се открива, особено тези златоткани одежди в некропола, предмети на изкуството, които са съпоставими с най-добрите образци във Византия, говорят за една представителна дворческа култура" - каза той.
Колегата Константин Тотев работи с изключително малко хора и с нищожни средства. А обектът е съпоставим с дворците и на Царевец, и на Плиска и във Велики Преслав. Така че това трябва да бъде държавен приоритет. Министърът на културата Вежди Рашидов го е посетил, и много разчитам и на него, и на заместник-министър Тодор Чобанов, и на хората, които днес оглавяват министерството и дават надежда за промяна в политиката. Вярвам, че ще направят нужното този обект да не бъде изоставен, да не започне да се събаря, тъй като той се нуждае от много спешни консервационни и реставрационни работи, нуждае се разбира се и от средства за по-нататъшно проучване - каза доц. Пламен Павлов.

Няма пари за реставрацията на двореца на първите Асеневци на хълма Трапезица
15 септември 2009 | 14:26 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Липсата на средства за консервация и реставрация на двореца на първите Асеневци на Трапезица тревожи археолозите, които работят на обекта. Ако това, което се открива, не бъде реставрирано, няма смисъл въобще да продължаваме, защото ще изгубим това, което разкриваме - каза пред Агенция "Фокус" ст.н.с. Константин Тотев, ръководител на проучванията. И в момента на хълма Трапезица продължава работата на трети обект в един и същи сектор, който според Константин Тотев се оказва най-интересният. ,,Втори - трети месец работим на този последен обект. Априори, бяхме го свързали със светска представителна сграда, понякога се казваше военен ансамбъл на тази главна северна порта на крепостта. Но сега вече със сигурност в тези две седмици успяхме да хванем основите на една много голяма монументална сграда, на хоросан, много добре запазена, и първият период несъмнено е свързан с дворците на Трапезица. Тя е до северната главна порта", каза той.
По думите му - възможностите да я проучим през този сезон са никакви. ,,Работим в южната част на двореца, разкопани са две големи помещения, запазени на голяма височина. В момента се разкрива един вход от изток. Работим заедно с колегата Пламен Караилиев, директор на Радневския археологически музей, който ни помага с колеги археолози и реставратори от Археологическия музей в Раднево. Със съвсем малък състав сме. Дори и днес на 15 септември някои от учениците вече започнаха да ни изоставят. До края на месеца се надяваме да покажем вече по-конкретни сведения за тази сграда", каза той.
Основният проблем остава консервацията на зидовете, на северната кула, проблемът с падащите камъни от укрепеното скеле. ,,Секторът е труден, ако не работи реставрацията по тези обекти, ще изгубим това, което разкриваме, и е по-добре да не го работим" - каза Константин Тотев.
Сградата, която копаят археолозите, е внушителна по размери и има няколко периода. "Първият период е свързан с дворците на първите Асеневци. Този период е от дворцов характер. На хоросан се строят крепостни стени, кули, дворци... Сградата е монументална, докато всичко друго на Царевец и Трапезица е на кал, обясни археологът.
Вторият период явно е, когато действа голямата църква на Свети Гаврил Лесновски, където има много интересни моменти с манастирския ансамбъл.
Третият период се датира от един голям некропол, с много хубави накити и тъкани. "Това са златни и сребърни накити и тъкани, в некропола, който е от ХІV век. Тази година разкопахме 40 гроба от него. През 2007 г. разкопахме сто гроба. Тези гробове, които са в непосредтвена близост до църквата, са с богат материал, по-богат от този, който разкривахме в ,,Светите 40 мъченици". Така вече не говорим за северното укрепление и северната кула, а за дворците на Трапезица", каза още ст.н.с. Константин Тотев. Обектът е бил посетен и от министъра на културата Вежди Рашидов.
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:06:12
Тази информация е от 2009 г.

Археологически находки от Велико Търново

Откривахме само накити от благородни метали - под сребро и злато нямаше. Така проф. Николай Овчаров представи разкопките в района на Великотърновския средновековен манастир "Св. Св. Петър и Павел".

Над 100 предмета от скъпоценен материал е открила археологическата експедиция, разработвала района около църквата на манастирския комплекс. Там са погребани 48 митрополити и множество светски лица - от дворянството и великотърновската аристокрация.

Опровергава се налаганото мнение за тъмните години през XV-XVIII век, подчертават съръководителите на разкопките проф. Овчаров и доц. Хитко Вачев.

Поради факта, че и по време на турското робство е функционирала Великотърновската митрополия, имаме действаща аристокрация и наследниците й.

Вачев изтъкна, че са се потвърдили неговите прогнози за съществуваща в района златарска работилница, захранваща не само региона на Търново с уникална продукция от накити.

Най-много са откритите скъпоценности от периода XIII-XIV век, като пръстените са около 20. Сред тях 23-грамов мъжки пръстен от 21-каратово злато с вградена гема на бога Марс.

Сред находките особено ценен е пръстенът от масивно сребро, върху който от емайл са направени орнаменти, изобразяващи лилии - символите на френския кралски двор. Най-вероятно това е изработка на френски майстори от Южна Франция в началото на XIII век, като Овчаров припомни кръстоносните походи, преминали през българските земи, чрез които този уникат може да е попаднал тук.

Професорът обърна внимание и на откритото тяло на обявената ,,търновска принцеса"  - млада жена на възраст 17-18 години.
На него са открити златна обеца в комплект с пръстен с аметист, като в момента археолозите търсят втората обеца.

През периода XV-XVIII век в манастирския комплекс е погребвано богатото търновско гражданство. Находките от тези години също са богати - макар и не толкова, колкото през първия период.

Но именно тогава се доказва наличието на златарската работилница в района.

Уникални архитектурни находки са направени при разработването на църквата ,,Св. Иван Рилски", за която дълги години само се е предполагало, че съществува. Там през XII век са били пренесени мощите на Рилския светец.

Архитектурата на църквата е забележителна, изтъква доц. Вачев. Тя е била двуетажна, като на втория етаж са открити великолепни стенописи, обхващащи 10-15 кв.метра. Великолепна каменна стълба е водела към етажа. Долу пък е била криптата, в която са се съхранявали костите на починалите монаси в комплекса.

От 20 години си мислим на какво ще се натъкнем в двора на манастирския комплекс и наистина очакванията ни се оправдаха с разкриването на най-богатия средновековен некропол у нас, посочиха още Овчаров и Вачев.

http://news.ibox.bg/news/id_614787865 (http://news.ibox.bg/news/id_614787865)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:07:20
Тази информация е от 2009 г.

Откриха крепостна стена от XII век на хълма Трапезица във Велико Търново

Оригинална крепостна стена, изсечени в скала, стъпала и неизвестна досега порта откриха археолозите, които проучват южната част на хълма Трапезица във Велико Търново.

Разкритите съоръжения са датирани благодарение на колективна находка от 30 монети, сечени в периода 1183-1187 година.

Тези монети категорично доказват, че крепостната стена е съществувала в края на XII век - каза ръководителят на разкопките доцент Константин Дочев от Великотърновския филиал на Националния археологически институт при БАН, информира БНР.

По думите му откритата оригинална крепостна стена, изградена само от каменни блокове, показва ясно как трябва да се реставрират защитните съоръжения на средновековния хълм Трапезица, за да се избегнат направените досега бутафорни възстановки.

http://news.ibox.bg/news/id_82237018 (http://news.ibox.bg/news/id_82237018)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:07:54
Тази информация е от 2010г.

Сектор с погребения на висши църковни служители се разкрива при разкопките на църквата "Св. Св. Петър и Павел"

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Church_of_SS._Peter_and_Paul%2C_Tarnovo.JPG/800px-Church_of_SS._Peter_and_Paul%2C_Tarnovo.JPG)

Велико Търново. Сектор с погребения на висши църковни служители се разкрива при археологическите проучвания на манастирския комплекс ''Св. Св. Петър и Павел''. Това съобщи на пресконференция археологът д-р Хитко Вачев, предаде репортер на радио ''Фокус'' - Велико Търново. Вачев съобщи, че доказателство за това е откритият скелет на мъжки индивид югоизточно от църквата. Д-р Вачев съобщи, че в гробът няма никакви находки, но той е бил ограден с камени плочи от три страни. Скелетът е в полулегнало положение,т.е. денивелацията между краката и главата е 20 см. Археологът обясни, че в източноправославната църква по този начин се погребват епископи и митрополити. Датировката на гроба по първоначален оглед е от втората половина на XVII или XVIII век. Д-р Вачев уточни, че първите сведения за епископ към търновската митрополия са от началото на XVII век. Това са т.нар. викариен епископ, който, когато митрополитът отсъства от епархията си, изпълнява неговите функции. ''Това ни кара да мислим, че ние постепенно вървим към разкриването на сектора, в който са били погребани висшите църковни служители и духовници. Естествено на този етап това е нещо, което ние виждаме на терена, но костите са отделени и ще бъде направена една антропологична експертиза, за да бъде установена възрастта'', съобщи археологът като посочи, че това със сигурност е гроб на мъжки индивид. Той припомни, че в началото на 70-те години археолози са били попаднали на два гроба, които са били от източната страната на църквата ''Св. Св. Петър и Павел'' и в тях са били погребани мъжки индивиди, по които е имало сърма. Никой обаче не им обърнал внимание. ''Още от първата година на проучванията на комплекса ''Св. Св. Петър и Павел'' една от целите ни беше да установим къде са погребани хората от висшите нива на Търновската митрополия. Надявам се, че ако в този сектор се повтори тази ситуация с такова положение на скелета, категорично можем да кажем, че това е секторът, в който са погребани висшите църковни свещеници'', заяви д-р Хитко Вачев.

http://www.focus-news.net/?id=n1408435 (http://www.focus-news.net/?id=n1408435)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:08:31
Тази информация е от 2010г.

Археологически находки в Търновград

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic.bnr.bg%2Fsites%2Fradiobulgaria%2Flifestyle%2Fhistoryandreligion%2Fpublishingimages%2F88%2F2010-07-27-017_1.jpg&hash=136f08ea1ba300c96c824b9dc8804014)

На пресконференция в София проф. Николай Овчаров разказа за резултатите от разкопките в манастирския комплекс ,,Св.Св. Петър и Павел" в старата столица Велико Търново. Известният археолог ръководи проучванията там вече трета година заедно с доц. д-р Хитко Вачев от Регионалния исторически музей.

,,Църквата "Св.Св. Петър и Павел" е построена заедно с манастира към нея в началото на XIII век, по времето на цар Калоян [1197-1207 г.] - отбеляза проф. Овчаров. - Тя е била поръчана от неговата съпруга Ана-Мария, дъщеря на унгарския крал. В началото е била и патриаршески храм. Именно в него е приета унията с Римската католическа църква. По-късно вече, след победата на православието в страната, при наследниците на Иван-Асен ІІ, църковната власт е изместена в храма ,,Възнесение Господне". Но в 1393 година, след падането на Търновград при османското нашествие, отново за една година тя става патриаршески център. Патриарх Евтимий [1375-1393 г.] служи в нея в последната година преди заточението си. След като е ликвидиран статутът на Българската патриаршия, храмът е седалище на българските митрополити чак до края на ХIX век."

В хода на тригодишните проучвания археолозите откриха още една църква. Тя носи името на Св.Иван Рилски. Неговите мощи в продължение на столетия са били пазени в храма. В некропола около двете църкви досега са разкрити над 200 погребения. В тях са намерени 840 монети, 24 сребърни и 7 златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици, близо 200 сребърни и бронзови копчета от дрехи, богата керамика. И още - сребърен обков и декоративни закопчалки за ръкописни книги, доказващи оживената книжовна дейност в старопрестолния град. Открити са и останки от тъкани, които дават представа за облеклото на българските аристократи, включително на царските родственици. При сегашните разкопки са намерени 7 златни византийски монети от първата половина на XIII век, сечени при император Йоан III Дука Ватаци [1222-1254 г.]. Те са с много високо качество на изработката, били са изключително скъпи навремето, а и днес. Върху тях има графити. Един от тях гласи ,,на Смило" - очевидно собственикът на монетата я е надписал, за да се знае чия е. Археолозите допускат, че златото е било скрито по време на разправата с униатите през 40-те години на XIII век. Тогава е имало убийства на привърженици на Римската църква, вероятно затова монетите са били заровени и не са били потърсени впоследствие. На пресконференцията бяха показани и сребърни наушници - великолепно произведение на търновските бижутери, сребърен прешлен за вретено, сребърен пръстен с грифон, златна мъжка обица. Много интересна за учените е дамска златна обица с красиви орнаменти. В двата й края са изобразени двуглави орли. Право да носят този символ са имали висшите български аристократи.

,,И още един паметник - става дума за бронзова плочка от тока за колан, на която има великолепно изображение на лъв - продължава Николай Овчаров. - Находката е интересна, защото е от втората половина на XIV век. Знаехме, че по времето
на цар Иван Шишман [1371-1395 г.] лъвът се превръща
в държавна емблема, има го върху монети от неговото време. Разбира се, има
изображения на лъвове и в по-старите столици Плиска и Преслав, но именно в последните години на българската средновековна държава лъвът става неин символ."

Археолозите са открили и останки от най-ранния под на храма ,,Св.Св. Петър и Павел" - от XIII век. Той е бил покрит с красива мозайка от италиански и гръцки мрамори. ,,Подобни са подовете на ,,Сан Клементе" в Рим, на най-големите църкви от XIII - XIV век в Константинопол. Сега ние виждаме какъв е бил първоначалният блясък на тази църква" - споделя проф. Овчаров. Периодът XV - XVII век също е бил проучван. Намерен е епископски гроб, както и свидетелства за материалната култура на българите, живели по това време. ,,Открихме силна социална диференциация, очевидно тогава е имало заможна търговска прослойка в града" - посочва д-р Хитко Вачев.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100226872/arheologicheski-nahodki-v-tyrnovgrad
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:10:06
Тази информация е от 2011г.

С изненада започна археологическият сезон
в манастира "Св. св. Петър и Павел"


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Farhiv.radiovelikotarnovo.com%2Fimg%2Fobjects%2Fnews_2834_1012557919prof_Ov4arov.jpg&hash=61607d2c2c4a5ccf85f38a56dfbfb630)

С архитектурна изненада започна новият археологически сезон в  манастира "Св. св. Петър и Павел". В първите часове от проучването работниците попаднаха на големи участъци  калдъръм от плочник в двора. Разкритите квадрати са северо- и югозападно около църквата "Св. св. Петър и Павел".
"Дали те са от ранния манастир от XIII-XIV век, или са късни поправки от XV-XVIII век още ни е трудно да кажем, но факт е, че ще имаме нещо много приятно за експониране", каза проф. Николай Овчаров. Разкопките ще продължат до края на месец юни и се финансират от община Велико Търново. Изследването на некропола от първия и втория период на манастира ще бъде основната задача на екипа, ръководен от проф. Овчаров и д-р Хитко Вачев. В двора на църквата "Св. Иван Рилски" това лято няма да се работи, тъй като се очаква  приключването на търговете  по проекта, съгласно който обектът ще бъде социализиран в Асеновия квартал.

Манастирът "Св.св. Петър и Павел" и Арбанаси да се превърнат в групов паметник на ЮНЕСКО ще бъде основната кауза на проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев в борбата за приза "Велико Търново европейска столица на културата през 2019 г." В старата столица проф. Овчаров съобщи, че през октомври Орденът на тамплиерите ще направи официално предложение на Светия синод за канонизиране на български светци, загинали за Христовата вяра в края на XIV век. Сред тях са и 110-те боляри, избити в двора на църквата "Св. св. Петър и Павел".

http://arhiv.radiovelikotarnovo.com/news/2834.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:11:05
Тази информация е от 2011г.

Сребърен пръстен с уникално изображение
откриха археолози във Велико Търново


(https://m5.netinfo.bg/media/images/7305/7305933/655-402-prof-nikolaj-ovcharov-pokazva-nahodkata.jpg)

Сребърен пръстен от XV-XVI век с монтирана гема откриха археолози при разкопките край църквата "Св.Св. Петър и Павел" във Велико Търново.

Екипът на проф. Николай Овчаров и Хитко Вачев проучва некропола и архитектурата на Средновековния манастирски комплекс, обединяващ църквите "Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски" в подножието на хълма Царевец.

Гемата на пръстена е направена от халцедон. Камъкът е в два цвята - кафяво и млечно бяло. Върху него е резбовано изображение на мъж с венец на главата.

Проф. Николай Овчаров каза, че предполага, че това е образът на бог Аполон или на император, а изработката е изключително прецизна.

Този пръстен със сигурност не е направен по българските земи - дали ще бъде антична гемата или е правена във времето на Ренесанса, тя е правена в някое западноевропейско ателие, вероятно в Италия, каза проф. Овчаров за БНТ.

Освен сребърните накити, с които са били погребани знатните боляри, при разкопките са открити керамични съдове, фрагмент от стенопис и капител от ранната украса на манастира.

Според археолозите резултатите от работата им досега доказват, че в двора на църквата "Св. Иван Рилски" са погребвани видни боляри и патриарси. Специалистите се надяват още до края на това лято да попаднат и на царски некропол.

"Интересното е, че средновековният манастир е бил унищожен в голям пожар - това сега го разкрихме. Допускам, че става дума за XVII век, за търновските въстания, и за начина, по който турците са репресирали местното население", каза още проф. Овчаров.

В началото на тази година на Националната археологическа изложба - 2010 бяха представени някои от най-интересните находки на екипа на проф. Овчаров - златна обица с двуглав орел, носена от родственица на цар Иван Шишман [1371-1395 г.], и сребърен позлатен пръстен-печат с грифон, символ на цар Михаил III Шишман [1323-1330 г.] от началото на XIV век.

https://www.vesti.bg/ (https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3911471)


Велико Търново. Агенция "Фокус" Уникален сребърен пръстен от XV-XVI век с монтирана гема е открит при проучването на некропола в църквата ,,Св.Св. Петър и Павел". Това съобщи за радио ,,Фокус"-Велико Търново археологът проф. Николай Овчаров. По думите му това е най-доброто произведение на резбата върху скъпоценни камъни, което излиза до този момент не само при разкопки на манастирския комплекс ,,Св. Св. Петър и Павел", но и едно от най-добрите въобще от България. Върху гемата, която по всяка вероятност е от халцедон в кафяво и млечно бяло, е изработено изображение, което според археолозите е на мъж. Съмненията идват от това, че изработката е много фина. Те не изключват вероятността изображението да е и на жена, с изключително красив профил, с лента на главата. Проф. Овчаров допълни, че вероятно става въпрос за изображение на бог, като предполага, че става въпрос за Аполон, или за императорско изображение от римската епоха. ,,Проблемът е в това, че ни е малко трудно в момента да кажем точно от кое време е. Би могло да отива в античната епоха, в елинизма или в римската епоха, когато се е зародило това прекрасно изкуство на резбата върху скъпоценни камъни, но също така предвид датировката на самия пръстен не е изключено то да бъде и от Ренесансовата епоха - от XV-XVI век, когато са били търсени умишлено античните образци. Но от която и епоха да е, това е изключително произведение", посочи проф. Овчаров. Той допълни, че вече е направил сравнения с други геми от колекцията, но по думите му тази се нарежда сред най-добрите от тях. ,,Тепърва предстои работа по него и аз съм убеден, че то ще заеме подобаващото си място в златната зала на Великотърновския музей, където са експонирани находките от манастира ,,Св.Св. Петър и Павел" от последните четири години", допълни проф. Овчаров.
 Археолозите вече са достигнали дълбочина от 2,20 метра в некропола. В този некропол през XIII и XIV век са били погребани хората от аристокрацията на Второто българско царство, а по-късно - след XV век и хора от богатото гражданство на Асеновия квартал.
 Проучванията на манастирския комплекс това лято продължават вече трета седмица. Очаква се през следващата седмица те да приключат.

http://www.focus-news.net/?id=n1538364 (http://www.focus-news.net/?id=n1538364)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:15:22
Тази информация е от 2011г.

Нова археологическа сензация във Велико Търново

Образи на човешки фигури, на св. Георги и на архиерей са намерени
в гроб за стенописи в манастирския комплекс "Св. Св. ап. Петър и Павел"


(https://www.infotourism.net/documents/DSC05288_2622.jpg)
Фрагментите са от стенописната украса на храма
и датират от първата половина на XV век.

Галерия от отлично запазени образи на светци бяха открити при археологически проучвания в манастирския комплекс "Св. ап. Петър и Павел" във Велико Търново. Фрагментите са от стенописната украса на храма и датират от първата половина на XV век. Някои от късовете достигат до 80-90 см големина. Върху тях личат части от човешки фигури, както и образите на св. Георги и архиерей, вероятно участник във вселенските събори. Изображенията са дело на двама неизвестни художници, като единият от тях проф. Николай Овчаров нарече "Рембранд в иконописта". По думите на археолога, който проучва паметника в екип с доц. д-р Хитко Вачев, зографът е сред най-добрите художници в православния свят, а запазените стенописи нямат аналог. Професорът определи находката като сензацията на Археологическо лято 2011.
 Най-значимата находка от завършващия археологически сезон в манастира в Асенова махала е била открита в яма, разкопана в югоизточния двор на храма "Св. ап. Петър и Павел". "Това е специфичен гроб за стенописи с омазани стени и дъно. Църквата има три строителни периода - от началото на XIII век, от първата половина на XV век и от края на XVI век, като най-добре запазена е стенописната украса от втория етап. Липсва северната стена на храма, която вероятно е била съборена при земетресение през XVI век. Тогава заедно със стените са паднали и стенописите. Това наложило поредното преустройство на църквата и новото изписване на храма от XVI век, които ние вече познаваме. Съборените стенописи не са били изхвърлени, а затворени в стенописен гроб. Това е една традиция от Средновековието, при която в знак на уважение стенописната украса се препогребва с религиозни ритуали. Това ни дава възможност сега да видим непокътнати тези изображения на светци от този най-хубав стенописен пласт", обясни проф. Овчаров. Намерените в земята иконографски изображения са съхранени в блясъка на своя колорит. По преценката на специалистите те са много по-добре запазени от стенописите в храма. По новооткритите фрагменти личи дори златото по нимбовете на светците.

Единият от художниците, работил над стенописите, археолозите условно са нарекли "иконописеца", защото изписаният от неговата ръка образ на св. Георги върху стената прилича на икона. Другият рисува във високия къснопалеологов стил, който е върхът в православната живопис след настъплението на турците на Балканите. "Идеята на този стил е върху тъмен фон чрез бликове да се покаже човешката душа. Това е философско виждане, характерно за исихазма от това време. Това е един от най-добрите православни художници от началото на XV век не само по българските земи. "Може би знаем и неговото име, защото върху един графит в притвора на храма се казва, че в църквата е дошъл "кир Николас". Надписът е на български език, но художникът е кир, т.е. господин. Не е изключено да става дума за художник, дошъл от Византия", заяви проф. Овчаров.

"Стенописите са уникални, защото на пръстите на едната ръка се броят ансамблите в България, изписвани през първата половина на XV век, т.е. първите години след завладяването на България от османските турци. Нашето откритие хвърля интересна светлина върху някои доста неизвестни моменти от българската история. Църквата "Св. ап. Петър и Павел" е била патриаршеска резиденция за един много кратък период от време. След понижаването на самостойната Търновска патриаршия в ранг на митрополия храмът става митрополитска резиденция. Тези стенописи са направени по време на митрополит Игнатий. Той е един от големите светила на източното православие и е участник в делегацията, която подписва унията между Източната и Западната църква във Флоренция през 1438 г. Завръщайки се от Фераро-флорентинския събор, той поръчва обновяването на църквата. Най-интересното е, че за първи път в български православен храм вече могат да бъдат видени и католически елементи, т.е. проекцията на подписаното споразумение между Изтока и Запада", обясни археологът от търновския музей доц. Хитко Вачев. Той от години проучва тези моменти от родната история и бе категоричен, че сцената "Полагане в гроба и оплакване на Христа" е инспирирана от Джото. По същия начин за първи път в българска православна църква се появява и изображение на св. Христофор Богоносец, който е изключително тачен на Запад, но непопулярен по нашите земи. "Тази експресия, която виждаме върху откритите стенописи е точно смесването на къснопалеологовия стил с определени католически влияния", допълни доц. Вачев.

 Едномесечните разкопки в манастирския комплекс бяха съсредоточени около разкриването на архитектурата и проучването на отделните строителни периоди. Бяха разкрити останките на част от ранните манастирски сгради от XIII-XIV век, а над тях са тези от XVII-XVIII век, когато манастирът става резиденция на търновските митрополити. Вече са разчистени и различни видове плочници, калдаръми, които ни показват различни периоди от този интензивен живот на паметника. В южния двор са разкопани и няколко гроба с накити от по-късния период - XV-XIX век, които предстои да бъдат представени в петък, тъй като в момента се обработват в лабораторията на музея. Разкрити са и гробове от XIII-XIV век, които вероятно са на духовници, тъй като в тях не са открити накити.

https://www.infotourism.net/index.php?t=7600&m=2
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:17:17
Тази информация е от 2011г.

Във Велико Търново откриха златен пръстен от XIII-XIV век

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/610/Image_1078610_302.jpg)

Изящен златен пръстен със скъпоценен камък от ХIII-ХIV в. откри на Трапезица екипът на археолога доц. Константин Тотев. Осемграмовото бижу било на ръката на млада придворна дама, положена в некропола на дворцовата църква на Асеневци. Излязло заедно с части от златосърмен воал, с който била загърната главата на болярката. Учените се натъкнали на лента с шахматно разположени сини и червени квадрати и сърмени шнурове. Археолозите очакват да открият още аксесоари - игли за придържане на воала и обеци.

В многолистната розета има камък с розово-виолетов цвят, вероятно александрит. "Вторично е вграден в накита, по всяка вероятност е от византийска огърлица, тъй като е с пробит отвор за нанизване", каза доц. Тотев. Подобни пръстени са открити само в некропола на църквата "Св. 40 мъченици".

На Трапезица продължават разкопките в некропола, южно от църквата на дворцовия ансамбъл. Преди седмица там бе открит надпис върху средновековен съд, който показва, че болярите са пиели ракия още през XIV век.

Досега са разкрити 40 гроба в грижливо оформени камери. Погребаните там са в дървени ковчези, обковани с железни гвоздеи. Под главите им древните поставяли тухли с врязани кръстове и надпис "Христос побеждава". Освен богата керамика в гробовете са открити златни обеци, сребърни и позлатени копчета, нагръдни кръстове, останки от сърмени шнурове и коланчета.

Доц. Тотев алармира, че не са предвидени средства за реставрация на разкритите средновековни сгради.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1078608
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:23:11
Трапезица - перлата на Царевград Търнов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2012%2F07%2F10%2Ftn%2F134190852876170.jpg&hash=51f81e7e4248ba580aaf6de7ef85f171)
Реконструкция на църква № 19 - Трапезица

За разлика от византийските градежи на Царевец, тук строежите са български - от времето на Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ.

В последните десетилетия много българи посещават монументалните градежи на старите български столици Плиска, Преслав, Охрид, Велико Търново и Видин. Тук на бял свят под лопатите на археолозите се разкриха величествени свидетелства на могъществото на Средновековна България - крепостни стени, дворци, църкви, площади, обществени сгради. Те не просто съперничат, но и превъзхождат много образци на средновековната европейска архитектура особено от периода на Първата българска държава.

Напоследък все повече се обръща внимание на още един елитен археологически обект - Трапезица. Този втори център на средновековната столица Велико Търново е проучван по археологически път още в края на ХІХ в. Първите разкопки са предприети от М. Дринов, В. Берон и Ж. Сьор. Тогава са разкрити 17 църкви (на площ от 63 дка!) и част от укрепителната система на крепостта.

От 2007 г. по програма на Министерството на културата започна мащабно проучване на Трапезица. То продължава до днес, а постигнатите резултати са изключително сериозни и което е по-важно - безпристрастни свидетелства за блясъка на Второто Българско царство.

Шестте археологически екипа разкриха голяма част от укрепителната система на града. Крепостната стена е изградена от ломени камъни и бял хоросан. Тя е с ширина до 4 м и е трасирана по самия ръб на скалния венец на хълма, на който е изградена крепостта. Била е укрепена допълнително от правоъгълни кули с различни размери. Изграждането й се датира в различните сектори между началото и 30-те години на ХІІІ в.
Най-голям интерес от укрепителната система безспорно представлява северната кула на Трапезица.

(https://www.borbabg.com/wp-content/uploads/2015/07/157_Kula10.jpg)
Северната порта и кулата, която е най-високата точка на Трапезица.
Възстановка на арх.Пламен Цанев

Това е монументално съоръжение с издължена форма и Т-образен план, извисяващо се на най-високата точка на скалния хълм с кота 204.8 м. Кулата е дълга 41 м и широка 26 м, а общата й застроена площ е цели 583 кв. м! По размери и дебелина на стените (до 4.3 м) това е най-голямата бойна кула, откривана някога при разкопки на средновековни български градове и крепости. Тя е била предназначена да охранява най-важната, Северната порта на крепостта Трапезица. Същевременно тук е бил настанен един от столичните гарнизони на средновековно Търново под върховенството на столичния военен комендант - кастрофилакс.

През 2008 г. специалистите се натъкнаха и на нова, неизвестна до този момент църква - църква № 19. Тя е била много богато стенописана още при изграждането си в самото начало на ХІІІ в. според откритите фрагменти от стенописи. Но това не е единствената изненада, която поднесе този паметник. При проучването е установено, че в нейната абсида е специално изградена камера за реликви - нещо неоткривано досега от български археолози.

В тази камера е открит изцяло запазен стъклен литургичен съд - потир или кандило. В този съд се е съхранявало миро - елей, което вероятно е взето от гроба на светец - мъченик. Възможно е също така в него да се е съхранявала пръст, напоена с кръвта на светеца. Находката е изключително ценна. Тя е изработена от прозрачно тънко стъкло и е украсена с релефни конусовидни капки.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2012%2F07%2F10%2F134190859660157.jpg&hash=5265f3583c1143ef80c4073677ad080e)
Християнски култови предмети от църква № 19

При разкопките на църква № 19 са открити и други находки, свързани с християнския култ - дръжка от процесиен кръст, бронзова лъжичка за причастие, част от реликвариен сребърен кръст с образа на св. Георги и фрагмент от друг сребърен кръст с позлата и ниело украса, медни позлатени обкови и др.

През 2009 г. отново в северния сектор на Трапезица е направено още едно особено ценно откритие. Археолозите от екипа на доц. д-р К. Тотев попадат на две неизвестни до този момент сгради. Те са с подчертано представителен градеж и големи размери, а запазената им височина достига 4 м. Характерът им говори недвусмислено, че те са свързани с дворец или царска резиденция с тържествена зала. Изградени са в самото начало на ХІІІ в. и без съмнение могат да се свържат с дворците на първите Асеневци (цар Калоян?).

На Трапезица от 2007 г. досега екипите на Д. Рабовянов, Й. Алексиев, К. Дочев, М. Долмова и М. Робов откриха също така няколко некропола с много богати накити, манастир, нова крепостна порта и няколко десетки монетни съкровища. Особено интересна е ситуацията с открития от доц. д-р Й. Алексиев средновековен манастир, който според проучвателя е всъщност известният от средновековните извори столичен манастир ,,Св. Иван Рилски". Там е регистрирано силно земетресение, което е унищожило манастирските постройки.

За характера на вътрешното градоустройство през Средновековието има също така твърде интересни данни. Екипът на д-р Д. Рабовянов разкри жилищен комплекс при южната крепостна стена на Трапезица, който се е развивал около обособено площадно пространство. Проучени са улици, канализационна система, много жилищни постройки. Открити са голям брой представителни находки, както и почти две хиляди монети само в този сектор.

Но екипът на д-р Рабовянов попадна и на много по-ранни от Средновековието културни пластове. Разкрити са останки от старо тракийско селище от желязната епоха (І хил. пр. Хр.), както и керамика от каменномедната и ранната бронзова епоха (ІV-ІІІ хил. пр. Хр.). Тези данни недвусмислено сочат, че скалният хълм Трапезица е населяван от дълбока древност - както и Царевец, всъщност.

През 2011 г. някои от резултатите от проучването на Трапезица добиха своето широко изражение чрез луксозното издание ,,Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север". В този първи том от поредицата авторите К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев и Д. Косева представят най-значимите резултати през периода 2007-2009 г. Сред тях са безспорните сензационни открития като Северната кула на Трапезица, гарнизонните постройки на крепостта, църква №19 с реликварийната камера и стенописите от този неизвестен досега храм.

Най-важното откритие на Трапезица обаче има малко по-общ характер. Досегашните разкопки категорично установиха, че скалният хълм е укрепен и застроен в първите години на ХІІІ в. (ок. 1200 - 1230 г.) върху терен, който не е бил активно обитаван след желязната епоха (края на І хил. пр. Хр.). Тя се различава от съседния Царевец, където през VІ-VІІ в. е бил изграден ранновизантийският град Зикидева - един от най-големите градове в Северна България от това време.

И ако през средните векове на Царевец част от ранновизантийските градежи са използвани в някои отношения, то на Трапезица това не е така. Цялата монументална архитектура тук, на която днес може да се възхити всеки посетител, си е автентично българско дело, подето и завършено от първите представители на великата Асенева династия - царете Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ.

http://www.desant.net/show-news/24978/
https://www.borbabg.com/ (https://www.borbabg.com/2011/08/17/%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8/)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:26:12
На Трапезица бе открита още една църква

С това броят на християнските храмове на великотърновския хълм вече закръгля 20

(https://www.borbabg.com/wp-content/uploads/2015/07/157_Tsarkva%208%20(2).jpg)
Църква № 20, възстановка на арх.Пламен Цанев

Нов, неизвестен досега средновековен храм откри екипът на доц. д.и.н. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН в северната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това е деветнадесетата църква на историческия хълм, означена по реда на откриването с № 20, и втората, на която попада същият екип, след разкриването през 2008 г. на църква № 19.

Нека припомним, че първите четири църкви на крепостта Трапезица са открити в края на ХІХ в. от търновското археологическо дружество, а останалите 14 са намерени през 1900 г. от французина Жорж Сьор. Така че последните две находки всъщност са първите открити храмове на великотърновския хълм за един период от 112 г.

Работата през изминалия археологически сезон на обект Трапезица - Север продължи повече от 3 месеца в няколко участъка. Първият от тях попада в обсега, определен за предстоящото изграждане на зъбчатата железница (лифт), в посока от гара Трапезица до крепостта. Другите участъци попадат в терена на бъдещите туристически трасета, отвеждащи към Северната порта, Дворцовия комплекс и сградата на археологическия музей.

Новият храм е открит в един от трите сондажа по трасето на лифта към музея. Църквата отстои на около 30 м, западно от църква № 19 и на 40 м от входа към музейната сбирка. Както изглежда, през годините на Второто българско царство тя е фланкирала от запад централния площад на крепостта, в южния край на който е разположена църква № 18, а от север - църква № 19.

Разкритите зидове не са запазени на голяма височина, но култовата сграда впечатлява както с размерите си, така и с начина си на градеж. Независимо че е иззидана на калова спойка, строителството й се отличава с прецизност и точност. Използвани са тънки, обработени камъни, които са изравнявани с тухлени редове. Открити са значителни  количества тухли и керемиди от покрива на постройката. Архитектурният план и строителните материали подсказват, че фасадите са се отличавали с изящество и стил. Във вътрешността на притвора са открити и фрагменти стенописи, които свидетелстват за интериорната декорация.

На този етап от проучванията е установено, че храмът е eднокорабен, едноапсиден с наос и притвор. Дебелината на зидовете е между 0,55-0,60 м. Въпреки силната денивелация на терена в посока изток-запад, подовото ниво на притвора е съвсем подравнено и покрито с едри каменни плочи. Южната част от него е леко засегната при прокопаването на канала за водопроводните тръби на музея. Тогава е открит пиластров мраморен капител с украса от канелюри.

От север към наоса и притвора на църквата са регистрирани входове. Входът към наоса е обезпечен с две стъпала до подовото ниво. Подът не е изцяло разкрит, но явно и той е покрит с едри каменни плочи, каквато е настилката в притвора. Вероятно от север църквата е имала галерия, под пода на която е преминавал отводнителен канал. В нейния западен край като основа е поставена каменна колона с дължина 1,60 м. От тази страна на църквата се е развивал некропол.

Засега получените при археологическите разкопки данни за плана на новооткритата църква № 20 подсказват някои варианти за реконструиране на нейния външен вид и обем. Тънките стени, липсата на вътрешни пиластри и каловата спойка показват, че храмът не е имал купол и камбанария. Най-логично изглежда предположението църквата да е била покрита с полуцилиндричен свод и двускатен покрив над наоса и притвора. Може да се допусне, че сводът е бил допълнително укрепен с арки, стъпващи на конзоли, зазидани по-високо на надлъжните стени.

Църкви със същия или с много близък план до този на църква № 20 на Трапезица (еднокорабни, едноапсидни с притвор и полуцилиндричен свод) са открити в доста  български градове от периода ХІІ-ХІV в. Така например, в столичния Търнов това са църква № 2 до храма ,,Св. Димитър", църква № 18 на Царевец, както и църкви с номера 10 , 11, 16 и 19 на Трапезица, а също така и църква № 2 в подградието при Момина крепост.   
Намереният керамичен материал и монети отнасят  датировката на храма в рамките на ХІІІ-ХІV в. Открити са и някои интересни находки, свързани с християнския култ - части от кръстове, кадилница, накити от некропола и др.

Както е известно в столицата Търново, събирането на мощи и реликви се превръща във важна политическа доктрина при управлението на владетелите от Асеневата династия, чрез която се утвърждава репутацията на средновековната българска държава. Присъствието на мощи и реликви в църковните храмове на средновековна Европа определя сакралната топография на столиците на християнските държави и ги прави притегателни поклоннически центрове.

От друга страна пренасянето на реликви от Светите земи се активизира до голяма степен по време на кръстоносните походи. Ето защо ,,движението" на свещени предмети способства за разпространението, наред с обикновените поклоннически евлогии (ампули, кръстове, икони), и на по-значими реликви, какъвто е случаят с откритата преди няколко години камера с реликви, вградена в апсидата на църква № 19 на крепостта Трапезица.

Дали църква № 20 ще ни изненада в тази посока предстои до разберем през следващия сезон, когато ще бъде извършено цялостното й допроучване. Едва тогава ще могат да бъдат направени изводи за предназначението, характера и функциите на храма и окончателни заключения за неговия план и декорация. Предвижда се реставрацията му да бъде включена в проекта за изграждане на туристическата алея от станцията на лифта към археологическия музей.

http://www.desant.net/show-news/25894/
https://www.borbabg.com/ (https://www.borbabg.com/2011/08/17/%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8/)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:27:45
Тази информация е от 2013г.

Откриха част от архиерейски жезъл на Трапезица

(https://www.borbabg.com/wp-content/uploads/2015/07/na%20trapezitsa.jpg)

ЧАСТ ОТ АРХИЕРЕЙСКИ ЖЕЗЪЛ РАЗКРИ АРХЕОЛОГЪТ МИРКО РОБОВ ПРИ РАЗКОПКИ НА ХЪЛМА ТРАПЕЗИЦА във Велико Търново. Предметът е уникален и е направен от кост. Според археолога датировката се отнася към първите десетилетия на XIII век. За тази епоха свидетелстват и древни монети, които са намерени в същия земен пласт.
,,Находката излезе, докато проучвахме голяма представителна сграда в комплекса около църква N 3. Личи си, че формата е постигната след обработка като със струг. Виждат се флорални мотиви по цялата повърхност. Ясно се отличават осем листенца, изработени много прецизно, с висок релеф. Повърхността е украсена и с орнамента ,,птиче око". В долната част е оформена втулка, чрез която костта е била прикрепена към дървена пръчка", описва находката си Мирко Робов.
Комплексът, който до неотдавна специалистите приемаха за втори манастир на Трапезица, е оформен като представителна резиденция, а не като култов ансамбъл.

https://www.borbabg.com/ (https://www.borbabg.com/2013/09/19/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%B7%D1%8A%D0%BB-%D0%BD%D0%B0/)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:28:27
Комплексът около църквата на Трапезица, Велико Търново се е оказал представителна резиденция

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2F390f681b607a785653a8bb000129bb8f.JPG&hash=79e6ebc5bb6df6c6a2a07408ef06a6c3)

24 септември 2013 | 12:12 | Агенция "Фокус"

Велико Търново. Комплексът, който до неотдавна специалистите приемаха за втори манастир на Трапезица, е оформен като представителна резиденция, а не като култов ансамбъл. Това каза за Радио ,,Фокус" - Велико Търново археологът Мирко Робов. Болярското жилище е с големина над 2,5 дка. Комплексът представлява една голяма сграда и прикрепени към нея помещения със стопански характер. По думите на археолога най-вероятно е била предназначена за високопоставени и светски лица. Църквата в комплекса е единствената на Трапезица. Нейният притвор има зидани гробници с мраморни надгробни плочи, които са били установени при направените проучвания. Едната от гробниците е грижливо измазана отвътре. ,,Без съмнение са направени като съоръжение, за да приемат тленните останки на високопоставени представители на столичната аристокрация или на лица с духовен характер, обясни Мирко Робов. Той разказа, че гробниците са отворени и ограбени още във вековете на робството. Голяма част от надгробните плочи са счупени и вторично използвани по-късно с други цели.
 Комплексът е функционирал от зората на търновското царство - от края на XII век до падането на Велико Търново (17 юли 1393 г.). ,,Това разбираме от многобройните монети, които се откриват на хълма Трапезица", обясни археологът. Разкопките там ще продължат до края на октомври месец.

http://www.focus-news.net/?id=n1829444
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:29:18
Тази информация е от 2013г.

Да научим повече: Какво ни разкрива Трапезица?

За находките от този сезон разказа археологът Мирко Робов

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsever.bg%2Fpictures%2F1105459_651_367.jpg&hash=d0198a4405812b4dd4aab646f34c59ed)

От доста години вторият по значение хълм във Велико Търново - Трапезица, е предизвикателство за археолозите във всички аспекти - и като история, и като бит, и като култура. Артефактите, открити до момента в крепостта, дават доказателства, че на хълма са се намирали и много църкви, в една от които мощите на Св. Иван Рилски са престояли няколко века, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.
Историческите отговори на археолозите дават познания за богатите и знатни хора, живеещи на Трапезица в богати къщи с уникална архитектура. Чрез мост над Янтра крепостта се свързвала с отсрещната - Царевец. Пътят към моста бил изсечен в скалите, а защитата на крепостта била естествена - от трите си страни хълмът е заобиколен от буйната Янтра. Общо четири входа водели до вътрешността на крепостта Трапезица, но главният бил от юг.
През годините много археологически екипи проучват хълма-крепост под ръководството на Мария Долмова, доц. д-р Константин Тотев, д-р Константин Дочев, Деян Рогозанов, Мирко Робов. През 2012 г. доц. Тотев сподели за обещанията на финансовия министър Симеон Дянков и кмета на Община Велико Търново Даниел Панов големият проблем, свързан с консервацията и реставрацията на откритията на Трапезица, да бъде решен, като за целта бъдат осигурени близо 2 млн. лева.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsever.bg%2Fpictures%2F1105456_200__.jpg&hash=bcd64ddd84c9523b6d4d5e92fc5f53d5)   (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsever.bg%2Fpictures%2F1105457_200__.jpg&hash=339fc2cc5e8aaff18da9719c80166027)

При разкопки в северната част на хълма до главната порта на крепостта археолозите се натъкнали на двореца на първите Асеневци - огромна сграда с размери 33 на 10 м. Тя е кацнала на най-високата кота на хълма, запазени са дебели зидове с височина до 6 м, слепени с хоросан и покрити с фрески. Очертават се 3 големи помещения с тесни коридори. Дворецът е датиран от края на XII в.
През февруари тази година стана ясно, че пари за консервация на археологическите находки няма, а дворецът на първите Асеневци се руши.

За откритията при последните разкопки разказа Мирко Робов, който работи този сезон с екипа си на крепостния средновековен хълм. Разказът му започна с предистория.
По думите му на Трапезица е проведена втората археологическа експедиция при основаване на Търновското археологическо дружество през 1884 г. от секретаря на дружеството д-р Васил Берон. Става дума за църкви с номера 3 и 4 в югоизточния сектор. Повторно там е копал Жорж Сьор през 1900 г., за което има епиграфски паметници. Участници в тези разкопки са увековечили това, издрасквайки годината и имената си върху камък, намерен при самите проучвания.
През 2007 г. Робов подновява разкопките. Тогава на терасата, западно от църква номер 3 (това е една от високите, слънчеви, хигиенични, с изключително добър изглед тераси), е установено оградено пространство с площ над 2,5 дка. Археологът ориентира работната си хипотеза в посока, че това е вторият манастир на Трапезица. Веднага логично възникнал дебатът: "В кой от двата манастира на Трапезица са били мощите на Св. Иван Рилски между 1195 и 1469 г.?"
През настоящия сезон обаче се оказало, че някои от най-важните елементи, без които един комплекс не може да бъде манастир (монашеските килии и трапезарията) отсъстват от застройката. Визирана е друг тип планова схема - църква, оградено пространство и една много голяма представителна сграда, което отдалечава комплекса като устройство от манастирите и го доближава до т. нар. болярски комплекси и представителни феодални резиденции. През следващия сезон предстои да се доизясни дали е със светски характер или има църковен сан.
Зиданите гробници в притворна църква номер 3, с мрамор надгробие над тях, са били разграбени още през вековете на турското робство и до нас не са достигнали сведения какви видни персони са намерили вечен покой именно в тези зидани гробници. Те по правило са за висши представители на столичната аристокрация, уточнява Робов и допълва, че такива има в дворцовата църква, патриаршеската на Царевец, църквата "Св. 40 мъченици". Такива две има и в притвора на църква номер 3, а от мраморните надгробия са запазени смао фрагменти.
Археолозите са намерили и няколко печата, които по право също дават информация за обитателите, но са силно заличени. Очакванията им са през следващия сезон да попаднат на по-добри артефакти. Интересна находка при последните разкопки се оказал един завършек на архиерейски жезъл, което дава основание на експертите да предполагат, че може да са попаднали на резиденцията на епископ на столично Търново Василий. Той е бил ръкоположен като такъв в църквата "Св. Димитър" именно в източното подножие на Трапезица. Освен това съпъства мощите на Св. Иван Рилски от Кръстец до Трапезица, където били положени в нарочно изградена за целта църква. Твърде е възможно и това да се окаже първоначалната резиденция на първия за Търново столичен архиепископ.
Находките при последните разкопки са много интересни - над 400 монети, които за един комплекс не са толкова много, но за площ от 260 кв. м. показват едни много сериозни материални възможности на обитателите комплекса. Сред откритията има част от оловно ковчедже за съхранение на монетите и понеже е оловно, стените му са приклещили част от съдържанието вътре. На една малка площ са запазени около 15 монети, група от подглазурни монограми, които имат отношение към храмовия патрон на църквата.
Немалък интерес представлява единствената голямата представителна постройка. Чрез плочникова настилка тя е свързана с портата, през която се е влизало в комплекса. Това я извежда като основна по значение сграда и структурообразуващ елемент за целия комплекс. Друга плочникова настилка директно я свързва и със самата църква. Тя се е състояла от две части. Според находките първата е свързана с портата, отдолу в приземието е конюшна. На второ ниво са били складови помещения. Основната сграда е с размери 20 м на над 8 м.

"Пълното изясняване предстои през следващия сезон, ако имаме и отношение, и разбиране. Въпреки трудното финансово състояние на държавата ние показахме, че и с по-малко пари може да работим пълноценно, ефективно, резултатно. Несъмнено и догодина ще има резултати, стига да бъдат отпуснати нужните за това средства." каза за финал на разговора Мирко Робов.
В края на януари започна изграждането на първата в България зъбчата железница, която ще качва туристите на хълма Трапезица само за 3 минути. С новата атракция туристите ще се качват на 65 метра височина по наклон 135 метра, като тръгват от старата гара Трапезица и стигат до западната част на хълма. Съоръжението ще се изтегля по релси с носещо въже, а релсите ще бъдат монтирани на подпори върху земята върху 12 фундамента.
По проект на Министерството на културата 4,833 млн. лв. за Трапезица се осигуряват по ОП "Регионално развитие". Освен туристическа инфраструктура за достъп до историческия хълм, проектът включва изграждане на подпорна стена, а предвиденото художествено осветление вече също е факт.

http://sever.bg/ (http://sever.bg/%D0%94%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B0-_l.a_i.340818_t.pickedPerson.html)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:30:19
Тази информация е от 2013г.

Пръстен печат с позлата от XIV в. откриха археолози на Трапезица

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/2013/12/2-prasten-297x390.jpg)

Византийски пръстен печат с позлата от края на XIV век откри археологът гл.ас. д-р Деян Рабовянов при разкопки на крепостта "Трапезица" във Велико Търново. Върху накита е запазен надпис на гръцки език, от който става ясно, че той е принадлежал на някой си Леонтий. Вероятно собственик на пръстена е бил чужденец, пребивавал по това време в българската столица, но не може да се изключи възможността да е попаднал в Търново и като военен трофей, не скри предположенията си специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
"Бижуто е отлято от медна сплав - бронз, като върху повърхността му е нанесен дебел слой позлата, която сега е запазена по вдлъбнатините на гравировката и вътрешността на халката. Върху кръглия щит на пръстена са гравирани два концентрични кръга с надпис между тях, на който се четат думите "Той (аз) Леонтий". Буквите са прецизно гравирани, като началото е отбелязано с осемлъчева розета. В централния кръг е изобразена лилия, изпълнена със същата прецизност като надписа. Растителен мотив украсява и рамената на пръстена", обяснява Деян Рабовянов. Заради технологията на изработката и характера на декорацията той е категоричен, че находката датира от края на XIV век. Прекрасно изпълнената гравировка го изравнява по качество с пръстените, направени от злато, и подсказва, че е направен в специализирано златарско ателие във византийската столица Константинопол.
От групата византийски пръстени печати, към която принадлежи откритието на Трапезица, са известни само няколко екземпляра от България и Балканите. Това е и осмият средновековен пръстен печат с надпис на гръцки език у нас.
Макар и с намалени средства разкопките в южния сектор на средновековния град Трапезица продължиха и през този сезон, а техен ръководител е гл. ас. д-р Деян Рабовянов. Пръстенът е открит в новоразкрита 11-а поред сграда, която е част от голям жилищен квартал от втората половина на XIV век - времето на управление на царете Иван Александър и Иван Шишман. Жилището, върху чийто под е намерен накитът, е едно от големите с предполагаема площ от около 80 кв.м и оформя северозападната част на квартала. Големите му размери и масивният градеж подсказват за сравнително високите възможности на неговите обитатели.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/prasten-petchat-s-pozlata-ot-xiv-v-otkriha-arheolozi-na-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:30:59
Тази информация е от 2014г.

Златна монета от ранновизантийската епоха беше открита край църквата ,,Св. 40 мъченици" във Велико Търново

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2Ff52dc4408bfce557800a78b7ef27e8a6.jpg&hash=cd1d0d610be132f943667d7391ef968b)

Велико Търново. Златна монета от ранновизантийската епоха беше открита край църквата ,,Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Тя е от времето на император Йоан III Дука Ватаци [1222-1254]. Това разказа за Радио ,,Фокус" - Велико Търново археологът доц. д-р Константин Тотев. Монетата е използвана, но е добре запазена. На нея от едната страна е изобразен императора, коронован от Св. Богородица, а от другата й страна има изображение на Христос, седнал на трон. Тя е открита по време на археологическите разкопки, които се провеждат южно от църквата "Св. 40 мъченици". ,,Такива моменти са откривани и от археолози от Варненския музей. От времето на Константин IX Мономах [1042-1055] също за открити 3-4 византийски монети, при проучванията на манастирския комплекс ,,Св. апостоли Петър и Павел", ръководени от Хитко Вачев и Николай Овчаров", обясни още археологът. Тези златни пари се използват през цялото средновековие. Специално за находката, открита край ,,Св. 40 мъченици", не може да се каже дали те е свързана с комплекса на църквата и манастира. ,,Теренът е много труден за проучване, защото е много стръмен и наклонен. Докато не се стигне до сериозна дълбочина, не могат да се откроят напластяванията от различните периоди", каза още доц. ц-р Константин Тотев. Към момента археолозите са достигнали до участък от Ранновизантийсата стена и проучванията са свързани с тази епоха.

http://www.focus-news.net/news/2014/08/26/1958464/zlatna-moneta-ot-rannovizantiyskata-epoha-beshe-otkrita-kray-tsarkvata-sv-40-machenitsi-vav-veliko-tarnovo.html


В статията е допусната грешка, ранновизантийска епоха е от IV до VII век, а откритите монети са от XI и XIII век  :whistle:
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:32:16
Тази информация е от 2014г.

Неизвестна средновековна църква в старата столица разкри Хитко Вачев

Фрагментиран надпис може да каже кой е бил патронът й

(https://www.borbabg.com/wp-content/uploads/2015/07/Hitko%20Vachev%20(1).jpg)

НЕИЗВЕСТНА ДО МОМЕНТА СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА, ОКОЛО КОЯТО ВЕРОЯТНО ИМА МАНАСТИР, РАЗКРИВА АРХЕОЛОГЪТ ПРОФ. ХИТКО ВАЧЕВ. Той работи вече десетина дни в квартала под Царевец, известен на търновци като Френкхисар. Разкопките са в най-източната част на квартала.
Голяма част от архитектурните останки на църквата е разкопал вече археологът. От това, което е видял и проучил в писмените източници, той е убеден, че храмът е функционирал вероятно през XIII - XIV в. Към този период го насочват и архитектурните особености, и запазените стенописи, и украсата по стените. ,,Със сигурност църквата е имала няколко преустройства, но тепърва предстои да уточняваме кога точно са били извършвани те", коментира проф. Хитко Вачев, археолог към Регионалния исторически музей във Велико Търново. Точно на Кръстовден той навърши 55 г. и не крие, че е щастлив от това, че точно на рождения си ден може да се похвали с нова църква.
Около 3000 стенописни фрагмента е събрал до този момент Хитко Вачев. По тях има запазена орнаментика. Те трябва да бъдат почистени и реставраторите да опитат да ги подредят като пъзел, за да видят реалната стенописна украса на храма.
ПАРЧЕТА С НАДПИС Е ДРУГАТА ГОЛЯМА НАХОДКА НА АРХЕОЛОГА. ,,Много е фрагментиран този надпис, но се надявам колегите в реставрационната ни лаборатория да успеят да го сглобят поне отчасти. Много се надявам и вярвам, че този надпис ще ни каже патрона на средновековната църква", признава Хитко Вачев. След това уточнява, че според историческите сведения, достигнали до нас, в района на Велико Търново има неразкрити все още поне четири - пет манастира и някои от тях са свързани с култа към Богородица.
20 метра е дължината на църквата, в която Хитко Вачев работи заедно с колегата си Илиян Петракиев, който е зам.-ръководител на експедицията, с реставратора Петър Първанов и с работници, които дълги години са с него по разкопки.
След дългогодишни изследвания на исторически документи археологът се е захванал с проучване на мястото. Десетилетия наред там са правени поредица от археологически сондажи, но Хитко Вачев е първият, който достига до църквата. ,,За Френкхисар дълго време се считаше, че е бил кварталът на чуждестранните търговци. Обаче аз съм склонен да оспоря това твърдение, след като толкова време вече проучвам Дубровнишката и Арменска църква във Велико Търново. Да, такъв квартал е имало и е много по-логично той да е ситуиран точно около Дубровнишката църква", обяснява проф. Вачев. Писмените извори са малко и са лаконични, но те му дават основание да смята, че кварталът, наречен Френкхисар, е заемал по-различно място в градоустройството на средновековната столица Търновград. ,,Много сигурно е, че този квартал е бил обитаван от население, което принадлежи към сравнително ниска социална прослойка.
ТОВА Е 11-ИЯТ МАЩАБЕН ОБЕКТ, КОЙТО ХИТКО ВАЧЕВ РАЗКРИВА В 30-ГОДИШНАТА СИ КАРИЕРА НА АРХЕОЛОГ. Той е работил на Царевец, на крепостта Раховец, арбанашките църкви ,,Рождество Христово", ,,Архангели" и ,,Св. Димитър", църквата ,,Св. Атанасий" в Горна Оряховица, бил е на Перперикон. Негови са проучванията на Арменската църква, която след това е била ползвана и от дубровнишките търговци. Той работи и в манастирския комплекс ,,Св. св. Петър и Павел" и църквата ,,Св. Иван Рилски" във Велико Търново. Междувременно е консултант и на разкопките на Калиакра, столицата на Добруджанското господство. Арбанаси обаче остава голямата любов на археолога. Той има написани три монографии. В тях е събрал проучванията си, които успяха да променят представите за това уникално селище.
,,Поне 10 години работа има на новия обект. Почти съм убеден, че там злато не е заровено, затова и иманяри няма. Легенди за гърнета с монети за това място не съществуват, а аз съм изчел всяка написана страница", категоричен е Хитко Вачев. В момента той работи с пари, осигурени от Министерството на културата.

https://borbabg.com/?action=news&news=37351
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:34:25
Тази информация е от 2014г.

Странноприемница от времето на Иван Шишман откриха на ,,Трапезица"

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/bfi_thumb/5-Trapezica-3-lyhi58ig0u756nz85btc8swd7uv5b7pnvd02lcr4wu.jpg)

Колективна находка от 180 керамично-декоративни панички откри археологът гл. ас. д-р Деян Рабовянов на крепостта "Трапезица" във Велико Търново. Керамичните елементи са част от задължителната външна украса на храмовете в старопрестолния град през Второто българско царство. Находката е намерена в жилище, разположено близо до Южната крепостна стена. Неговият стопанин вероятно е бил занаятчия и е произвеждал керамична продукция, най-вече декоративна църковна украса.
"Сред находките има три различни модула панички, украсени със зелена глазура. Древните майстори са ги използвали, за да подчертаят арки и прозоречни отвори по църковните фасади, като обикновено ги подреждали във формата на дъга. Намерените в жилището елементи така не са и влезли в употреба, но броят им е достатъчен за украсата на една средна по размери църква", обясни Деян Рабовянов. В същата сграда грънчарят вероятно е имал и работилница, защото в друго помещение археологът и неговият екип са попаднали на друга колективна находка от около 20 панички. Майсторът е изоставил имота си след падането на града под османска власт в края на XIV век, а готовата продукция е непотребна, защото турците вече не позволяват градежа на нови храмове, допълва д-р Рабовянов.
Специалистът от местния филиал на Националния археологически институт с музей при БАН проучва Южния сектор на втората цитадела на столичния Търновград. Вчера той приключи своя седми пореден сезон на Трапезица. За проучванията му бяха отпуснати около 22 000 лв., които са част от държавната субсидия за археология, предоставена от Министерство на културата. "Паралелно с разкопките успяхме да направим полева консервация и частично засипване на разкритата архитектура. По този начин гарантираме нейното съхраняване, за да може един ден при реализиране на идеята за ефектно художествено осветление и експониране на тази част от Трапезица, кварталът с неговата архитектура също да бъдат представени", не скри удовлетворението си д-р Рабовянов.
Голяма постройка от втората половина на XIV век е другото голямо откритие на археолога от последния сезон. Сградата оформя северозападния ъгъл на квартала върху южната тераса на историческия хълм. Тя е заемала пространството между една от главните улици на Трапезица и малък площад, а на площ се простира на около 150 кв. м, което я прави една от най-големите не само в квартала, но и в крепостта. Археологът е разкрил няколко просторни помещения с плочникова настилка в приземието, свързани с четири широки входа, а те водят към главната улица и към страничните алеи. "Това подсказва, че вероятно става дума за странноприемница или подобна сграда с търговски и икономически функции. Добрият градеж, голямата площ и многобройните находки, които са повече от 200, доказват високия социален статус и имотно положение на нейните собственици", категоричен е археологът. На база на намерените монети той определя, че странноприемницата е построена през 70-те години на XIV век, т.е. в началото на управлението на цар Иван Шишман, а животът за нея е приключил с напускането на града в самия край на XIV век.
Под нивото на сградата екипът на Деян Рабовянов е разкрил структури от каменно-медната и ранножелязната епохи. Той и хората му са попаднали още на многобройни ями за смет, землянка и некропол от XIII век. Това е периодът на създаване и утвърждаване на Трапезица като градско ядро. "Оказа се, че сградата е построена върху изоставен некропол, от който успяхме да проучим 5-6 гроба, а в някои от тях бяха запазени дори дървените ковчези. При едно от погребенията, вероятно на младо момиче, попаднахме и на златосърмен текстил", разказа археологът.
Над 400 монети и много любопитни предмети от бита, облеклото, занаятите и военното дело в средновековния български град е открил на обекта д-р Рабовянов. Сред тях има ножове, прешлени за вретено, много керамични съдове, а някои от тях вече са предоставени за консервация и реставрация в лабораторията на Регионалния исторически музей. Според археолога интересни сведения носят и проучванията в района зад малката порта на Южната крепостна стена. Тази предназначена само за военни излази потерна е била разположена в трудно видима част на крепостта и е трябвало да осигури възможност на обсадените да атакуват в гръб евентуалния нападател на голямата Югозападна порта на Трапезица. Потерната е зазидана вероятно в смутния за държавата период след смъртта на цар Константин Асен, обхванал последните две десетилетия на XIII век.
В края на поредната експедиция специалистът вече е наясно с очертанията на жилищния квартал и времето на неговото съществуване. Той се е развил върху едно от най-удобните места на Трапезица - южната тераса, която е най-близо до реката и е най-южната точка на хълма. Разположен е между крепостната стена от юг, главната улица на Трапезица на север и порта и друга по-малка порта на запад и изток. Само в проучената си площ кварталът обединява около 15 сгради, два малки площада и вътрешни алеи.
"Застрояването му започва около 1350 г., в средата на управлението на цар Иван Александър. В определен момент, вероятно заради необходимостта на местното население да потърси защита в укрепените части на града по време на турската заплаха, започва изграждането на нови жилища. Това става по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.). Тези къщи заемат всяко свободно пространство в квартала, като по този начин нарушават първоначалната планировка. За да се използва максимално мястото, някои от домовете са с трапецовидна форма, други имат извити стени", твърди д-р Рабовянов. По думите му компактното застрояване показва желанието на столичните обитатели максимално да използват този най-удобен за строеж терен, което е довело до пренаселеност.
Според археолога понятието "квартал на богати или бедни" не съществува. Той е категоричен, че населението на Трапезица не се деляло според социалната си прослойка, тъй като те са попадали на жилища от 20-25 кв.м до 180 кв.м само единият етаж. Не само размерите на сградите, но и откритите в тях находки показват, че там е живяло проспериращо и образовано население от търговци, занаятчии, а вероятно и от духовници и военни. Жилищата обикновено са съчетани с търговски и занаятчийски работилници, а някои от тях са били двуетажни. Първият етаж се отличавал с монолитен градеж от ломен камък със стени, дебели до 60 см, а вторият етаж бил с паянтова конструкция.
Този квартал на южния склон, както и цяла Трапезица, са били напуснати организирано в самия край на XIV век. Местните жители са взели със себе си дори по-голяма част от строителните материали, използвани при градежа на къщите.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/strannopriemnitsa-ot-vremeto-na-tsar-ivan-shishman-razkri-arheologat-deyan-rabovyanov-na-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:35:43
Тази информация е от 2014г.

Уникални разкрития на проф. Вачев в Търново!

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsever.bg%2Fpictures%2F1409509_700__.jpgg&hash=f86dbf9385dd5aba190f638853ef1551)

Златни накити на знатни аристократи от средновековието откри при разкопки на Богородичния манастирски комплекс в местността "Френкхисар", източно от Царевец във Велико Търново археологът проф. Хитко Вачев.

Находките са златен пръстен с инкрустиран и обработен до съвършенство аметист, масивни златни обеци и златно копче от дреха. Едната обеца принадлежи на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век разкрити при проучванията. Стояла е на дясното му ухо.

"Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Обеци са носили висши български аристократи, заемали най-висшите постове в армията", посочи проф. Вачев. И уточни, че още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичали осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.

Другите златни накити - обеци и пръстен са на знатна дама и вероятно ктитор /дарител/ на манастира.

Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс.  Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гроба на аристократката е от XIV век, а на военачалника от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.

Обещани са 30 000 лева от държавата, които ще отидат за ДНК анализ на всички открити в притвора кости. Проф. Вачев ще търси доказване на родствена връзка на погребаните с династията Асеневци.

Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на друг мъжки индивид, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, който тепърва ще бъде изследван.

Богородичният манастир не е изграден на празно място. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат че на това място е издигната в рамките на късната Античност, постройка с култово предназначение.

Църквата е същестувала от втора четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта степописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел".

Църквата може да бъде възстановена почти изцяло визуално, с 3D, казва още проф. Вачев.

Зимата обектът ще бъде консервиран и ще разполага със защитно покритие.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsever.bg%2Fpictures%2F1409513_700__.jpg&hash=d633e3fee75ef21a0d4537945a0aee3d)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsever.bg%2Fpictures%2F1409502_700__.jpg&hash=7a7708d837fa5c038007b9ee85381455)

http://sever.bg/ (http://sever.bg/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE-%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D0%B2%D0%B8/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%92%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B2-%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-_l.a_c.29916_i.435822_r.744.html)


Търсят с ДНК царско потекло на болярин

Български аристократ от династията на Асеневци  може да се окаже погребан в новооткрит храм край Царевец. Става въпрос за църквата "Света Богородица" в местността Френкхисар, където продължават проучванията на проф. д-р Хитко Вачев. В една от зазиданите гробници археологът е открил следи от погребение на видимо знатен болярски род. В едно от гробните места са намерени масивни златни обеци, пръстен с внушителен аметист и части от дрехи с пришито златно копче.
Новооткритият храм съперничи по достолепност на "Св. 40 мъченици" и на "Св. Петър и Павел". Църквите са били строени в четирите посоки на света около града, за да го закрилят, разказват историците. Разкопките в средновековния  манастир, разположен в подножието на крепостта "Царевец", стартираха преди няколко месеца и още от началото обещаваха уникални разкрития.  Накитите от злато са били намерени в зазидана гробница в притвора на манастирския храм, който вече със сигурност може да бъде назован  "Успение на Пресвета Богородица". Бижутата се отличават с ювелирната си изработка и вероятно са били притежание на високопоставена дама от търновския царски двор. Златният пръстен е украсен с полускъпоценния камък аметист.
От писмените извори е известно, че през столичния период в Търново е имало три Богородични манастира, а проф. Вачев сега е открил един от тях. Храмът е изграден през 30-те години на ХIII век по времето на цар Иван Асен Втори. Светинята най-вероятно е продължила да съществува и през XIV век и вероятно се саморазрушава век по-късно. По думите на професора този манастир е упоменат в "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.
По време на проучванията археологът от Регионалния исторически музей е открил около 4000 фрагмента от стенописната украса на храма, които датират от XIII и XIV век. Повече от 700 са късчетата от мозаично изображение на Св. Богородица, изработено от стъклени плочки и полускъпоценни камъни. Сред интересните находки е и частично запазен надпис, върху който се чете думата "цар". Върху пълното разчитане на надписа вече работи проф. Казимир Попконстантинов.
Най-интересна за археолозите е едната златна обеца, принадлежала на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век, разкрити при проучванията. Украшението е било поставено на дясното му ухо. "Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Носили са ги български аристократи, заемали най-високите постове в армията", обяснява проф. Вачев. Още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичили осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.  Другите златни накити - обеци и пръстен, са на знатна дама и вероятно ктитор  на манастира, смята археологът.
Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс.  Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гробът на аристократката е от XIV век, а на военачалника -  от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.
Обещаните допълнителни средства от държавата в размер на 30 000 лева ще отидат за довършване на проучванията и за изграждане на защитно съоръжение. Средствата за ДНК анализ на всички открити в притвора кости ще трябва да се търсят тепърва. Те трябва да отхвърлят или докажат  родствена връзка на погребаните в църквата с династията Асеневци. Въпреки че никъде не съществува подобно ДНК за сравнение, ако се натрупат достатъчни емпирични данни, може да се предположи, че всички погребани са принадлежали към царското семейство. Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на мъж, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, с издълбан върху него кръст. Текстът най-вероятно е молитва, но до няколко дни проф. Попконстантинов ще разчете посланието, което е доста пострадало от времето.  Богородичният манастир не е изграден на празно място, смятат археолозите. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат, че на това място е издигната в рамките на късната Античност постройка с култово предназначение.  Църквата е съществувала от втората четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта стенописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел". Църквата може да бъде възстановена почти 1:1, смята и директорът на РИМ Иван Църов, а като за начало може да бъде представено и визуално с 3D графика.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=24643
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:36:51
Тази информация е от 2014г.

Археолози разкриха голяма църква на хълма Трапезица

(https://m5.netinfo.bg/media/images/14666/14666997/655-402-veliko-tyrnovo-trapezica-cyrkva-arheologiia-razkopki.jpg)

Специалисти откриха нови археологически находки на хълма Трапезица в старата столица Велико Търново - най-голямата кръстокуполна средновековна църква от времето на Второто българско царство и бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър [1331-1371].
Предполага се, че църквата е от средата на XIII в.
При разкопки в югоизточната част на царския хълм Трапезица археолозите попадат на прецизно обработени камъни, подредени в точни редове. Учените твърдят, че това е част от 19-ата църква на хълма, с внушителни за времето си размери.
"Дължината ѝ е около 17 метра, ширината ѝ е около 9 метра, което я прави една от най-големите, ако не е и най-голямата църква на Трапезица. Надяваме се, че през следващия археологически сезон ще установим строителната хронология, точния план на църквата и най-важното - евентуално зидани гробници в нейния притвор така, както е в съседната от север църква номер три", обяснява археологът доц. д-р Мирко Робов, цитиран от NovaNews.bg.
През изминалия археологически сезон учените разкриха на хълма и масивна варовикова колона. Година по-късно се оказва, че тя е част от новоразкритата кръстокуполна църква. Предполага се, че в храма има ценни находки в запазени гробници, тъй като, за щастие, църквата е останала непокътна от иманяри.
"Ние се намираме на едно място, което е видимо откъм най-натоварения посетителски маршрут на Царевец, тоест площадът пред Царевец и подхода към двореца и патриаршията, тоест, разкриването и експонирането на архитектурни паметници тук обогатява в значителна степен историческия пейзаж на столично Търново", допълва археологът доц. д-р Мирко Робов.
Археолозите проучват древния феодален ансамбъл на хълма Трапезица от 2007 година. Комплексът е с внушителните 3000 квадратни метра, до момента са разкрити няколко средновековни църкви, зидани гробници, както и десетки предмети, монети и бижута от времето на братята Асен и Петър.
В рамките на разкопките на крепостта Трапезица археологическият екип на доц. Константин Дочев откри
бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър.
Отбранителното съоръжение е изградено в периода между 1355 и 1360 година, когато са били налице първите сигнали за предстоящата османска инвазия, уточни за БТА доц. Дочев.
Той посочи, че кулата е с основи 5,5 на 8 метра, а като височина е била не по-ниска от 16 метра. Тя се намира в северозападна посока, но като допълнително военно съоръжение е била издигната извън основната крепостна стена на Трапезица, допълни историкът.
По думите му вероятно тук се е намирал един от най-населените квартали на средновековната българска столица. До момента той не е проучван.
Според хипотезата на специалиста, кулата е трябвало да пази както квартала, така и многобройните църкви, в които са били мощите на светци-благодетели на Търново.
Данни за тази част от крепостта Трапезица се намират в записките на основателите на българската археология д-р Васил Берон и Моско Москов. Те посочват, че северозападна част от крепостта носи името "Жидов гроб".
Засега това са археологически сондажи, но продължаването на теренните дейности би изяснило особеностите на българския средновековен град и би хвърлило светлина върху произхода и потеклото на втората съпруга на цар Иван Александър - Теодора, смята историкът.
Археологическите дейности ще продължат през следващите десет дни. Финансирането им - 22 хил. лв., е осигурено подоговор между Министерството на културата и филиала на Националния археологически институт към БАН във Велико Търново.

https://www.vesti.bg/bulgaria/arheolozi-razkriha-goliama-cyrkva-na-hylma-trapezica-6024802


Кула от времето на цар Иван Александър откри археологът проф. Константин Дочев на крепостта Трапезица

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2F390f681b607a785653a8bb000129bb8f.JPG&hash=79e6ebc5bb6df6c6a2a07408ef06a6c3)

Велико Търново. Кула от времето на цар Иван Александър откри археологът проф. Константин Дочев на крепостта Трапезица. Това каза за Радио ,,Фокус" - Велико Търново проф. Константин Дочев. През настоящия археологически сезон той прави проучвания в югозападния сектор на хълма. По думите му, това е най-южният и най-ниският край на крепостта, за това и ромеите, а след това и братята Асен и Петър, укрепяват много добре, допълнително с високи и широки кули. Според него, не случайно и мощите на Св. Иван Рилски се пренасят точно на Трапезица, за да бъдат пазени на сигурно място. ,,Може би, до времето на Иван Асен Втори до 1220-1222г. тя е чисто военна крепост, тук са били разположени войниците и гарнизона. По-късно, може би, поради природни катаклизми стената, която е много здрава и плътна, изградена от големи камъни и хоросан, се събаря. Вече през средата на 14 в. е настанено военно население, но църквите продължават да съществуват, крепостта остава свято място", разказа проф. Дочев. Мощите на редица светци са били разположени в църквите на Трапезица, като археолозите вече са разкрили 20 църкви. През 14 век, когато се разбира, че ислямския свят ще нахлуе в Европа и най-вече на територията на Византия и на България, българският цар Иван Александър, късно, но своевременно, започва да доукрепява столичния град, който е бил многолюден. В тази част в подножието на Трапезица е имало голям жилищен квартал, въпреки че в момента е oбрасал с храсти, има доста жилищни сгради, по всяка вероятност и църкви. Археологът обясни, че цар Иван Александър е нямал толкова средства да укрепи Царевец и Трапезица с околовръстни здрави стени, поради което той пуска напречни стени със съответни кули. Те не са толкова добре изградени както стените по времето на Асен и Петър, а сега могат да се виждат от към Хуманитарна гимназия ,,Св. Св. Кирил и Методий", две от тях са от към църквата ,,Св. 40 мъченици" със стълбища за водоснабдяване, такива напречни стени има и от страната на Владишкия мост. ,,Тръгнах от един едва показващ се хоросанов зид, който е на около 20 м от днешната жп линия, и попаднах на тази кула, която разкрих преди повече от седмица. Тя е доста голяма - 5,5/8,5 м, тоест около 50 кв м и, за щастие, в посока нагоре започна да се разкрива този напречен зид, който е пазел не само жилищния квартал на Трапезица, но и целия град от нападения от север. Градът е бил многолюден, много добре укрепен", разказа още археологът. Според него, ако Министерство на културата отново отпусне средства, ще бъде проучен напречния зид от кулата нагоре до околовръстната стена. Той е категоричен, че това не е самоцелна дейност, защото околовръстната стена е много добре запазена - около 3-4 м. ,,Представете си от кулата, която е издигната и реставрирана срещу Царевец, който е осветен, ако напречния зид и кулата се възстановят, крепостта Трапезица и тя да се освети, да се направят подходи - ще бъде още по привлекателен център и ще привлича още повече туристи на хотелите и ресторантите, които са точно към югозападния край на Трапезица", посочи проф. Дочев.

http://www.focus-news.net/news/2014/10/17/1978640/kula-ot-vremeto-na-tsar-ivan-aleksandar-otkri-arheologat-prof-konstantin-dochev-na-krepostta-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:38:50
Тази информация е от 2014г.

Златни и сребърни накити откриха в средновековен некропол на Трапезица

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/351/Image_4377351_302.jpg)

Около 70 накита от злато и сребро с позлата от времето на Второто българско царство откри археологът проф. Константин Тотев при разкопки в северната част на хълма Трапезица във Велико Търново.

При проучвания в новооткритата църква той намери некропол с 86 християнски погребения. Сред скъпоценностите има обеци, пръстени, копчета, а в някои от гробовете екипът на проф.Тотев е попаднал и на златосърмен текстил. Бижутата са изпълнени във филигранна техника, типична за епохата на Второто българско царство, което показва, че над тях са работили майстори в местни ателиета.

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/352/Image_4377352_302.jpg)

"Това е било квартална църква, а препогребванията в един и същи гроб показват, че повечето покойници са били роднини", разказа проф. Тотев. Некрополът вътре и около храма вероятно обхваща общо около 200 гроба, а досега археолозите са разкрили по-малко от половината от тях. "18 са погребенията в притвора и наоса, като някои от покойниците, изглежда, са имали определен ангажимент със строителството или поддръжката на храма. Те биха могли да се смятат за ктитори", обясни Константин Тотев. Около църквата били открити още приблизително 60 гроба. В източната част непосредствено до абсидата са били погребани предимно деца - общо 26. Всички кости са предоставени на Института по антропология с музей при БАН. След поредица от изследвания доц. д-р Виктория Русева ще установи от какви болести или травми са починали погребаните в некропола.

Според намерения керамичен материал и монетите археологът датира новия храм в края на ХIII или началото на XIV век. Разкритите зидове не са запазени на голяма височина, но църквата впечатлява както с размерите си - 11,40 на 5,50 м, така и с начина на градеж. Използвани са тънки, обработени камъни, които са изравнявани с тухлени редове.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4377348
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:39:35
Богородица пази Асеневци и Велико Търново

Царски манастир се крие зад Балдуиновата кула

Богородица пази средновековната българска столица Търновград и бди над владетелската династия Асеневци. Култът към Божията майка не е тайна за историците, а изворите за миналото на родината разказват за три манастира, които българските царе вдигат в нейна прослава. Различни жития подсказват, че те се намират хем извън столичния град, хем пък в непосредствена близост до него. Векове наред местоположението им остава тайна и за него науката може само да гадае.

Останките от първия духовен център излизат на бял свят през изминалото лято. Намират ги великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. Двамата попадат на основите на главната църква към комплекс, който смятат за манастирски. При това не кой да е, а един от Богородичните. Историческото откритие доказва, че Девата действително е почитана от Асеневата династия. Останките са разположени точно зад Балдуиновата кула, в непосредствена близост до Царския дворец и Патриаршеската църква

Трите Богородични манастира

От писмените извори е известно, че в района на Търновград са построени три манастира в култ към Божията майка. Те нямат нищо общо със съвременния метох в архитектурния резерват Арбанаси. Духовните центрове носят наименованията ,,Успение на Света Богородица", ,,Света Богородица Темнишка" и ,,Света Богородица Одигитрия". Съществуването им е описано в житието на Теодосий Търновски, написано от гръцкия патриарх Калист. Историческият извор разказва как Теодосий напуска Атон и стига до Търново. Във втория след Константинопол град той намира много прочут манастир, посветен на ,,всеславната Дева и Богородица".

Подобни данни се съдържат и в житието на Ромил Видински, където конкретиката е по-голяма - там се говори за ,,Света Богородица Одигитрия". От текста се разбира, че духовният център е близо до брега на р. Янтра, а срещу него се извисяват хълмове. В житието се разказва как Ромил Видински помага на монасите, като им осигурява прехрана и лови риба от брега на Янтра. За ,,Света Богородица Одигитрия" споменава и Григорий Цамблак. Той разказва как духовното средище се извисява в Търновската Света гора.

Археологът проф. Хитко Вачев смята, че зад Балдуиновата кула се намира манастирският комплекс ,,Успение на Света Богородица". Според него метохът ,,Света Богородица Одигрития" е някъде в района на хълма Света гора, където днес е построен Великотърновският университет. Историкът проф. Пламен Павлов обаче добавя, че локацията на средновековната Търновска Света гора не съвпада с днешния хълм. Така била наричана цялата територия около средновековната столица, за която се знае, че е осеяна с манастири.

Иманяри първи намират комплекса

Духовният комплекс зад Царевец е открит първо от иманяри. Археолозите започват да работят по следите, оставени от търсачите на ценности. В района зад Балдуиновата кула те попадат на стенописи и фигурни блокчета, които отнасят към периода на XIII - XIV век и на практика съответстват на историите в житията. Те са захвърлени сред бурените и храстите в малка разкопана местност от няколко квадрата.

Иманярите така и не разбрали на какво са попаднали. Хитко Вачев и Илиян Петракиев защитават проект и получават финансиране от Министерството на културата в размер на 20 000 лева. Копаенето започва в края на август и скоро дава своите резултати. Под земната маса изникват останките на голяма църква с размери от поне 150 квадратни метра. Локализирани са близо 4000 фрагмента от стенописи. Някои от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Затова археолозите смятат, че най-вероятно монашеският и църковен комплекс е строен по времето на цар Иван Асен II. При разкопките е намерен и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. В ,,Похвално слово за Евтимий Търновски" Цамблак описва как последният търновски патриарх често посещава обителта. Затова историците смятат, че духовният център е просъществувал до края на XIV век, когато Търновското царство пада под османско робство.

Знатните погребения

Два факта карат учените да вярват, че скритият под земята духовен център не е обикновена църква, с която териториите около Царевец са пълни. Надписът с думата цар далеч не е единственото доказателство. Под земята зад историческия хълм Хитко Вачев и колегата му изравят 700 тесера - парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях са златни. ,,Поставянето на златен варак (б.р. - метален лист) около нимбовете (ореолите) на светците сочи, че тук наистина е имало царски манастир", категоричен е проф. Вачев.

Второто доказателство, че находката зад Царевец е царски манастир, представляват няколкото знатни погребения. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. Така са били изграждани само митрополитските и патриаршеските гробници, подчертава проф. Вачев. Специфичният некропол и златните парченца смалт около патронната икона карат археолога да вярва, че под Балдуиновата кула почива в мир някой от средновековните български патриарси.
Още два знатни гроба стоят в притвора на манастирския храм. В единия лежи висш пълководец от Асеневата династия - той има златна обеца на ухото си, а с подобни са се окичвали само военачалниците с най-високи постове. Традицията съществува още от прабългарско време и се запазва през средните векове, макар държавата вече да е християнска. Подобни изображения на висши военачалници са познати от Манасиевата хроника. За втория гроб археолозите смятат, че е на знатна аристократка, която е положена в него със златните си бижута - обеци, копче и пръстен, в който по перфектен начин е въплътен кварц.

Находката зад Царевец, дело на Хитко Вачев и Илиян Петракиев, впечатлява служебния премиер проф. Георги Близнашки. Той обещава 30 000 лева, за да може черквата да бъде консервирана и реставрирана, а проучванията на терена да продължат спокойно. ,,Тук има работа за 10 години напред", категоричен е проф. Хитко Вачев. Музейни експерти от Велико Търново са се заели с реставрацията на патронната икона, а археологът ще изпрати тленните останки на аристократите за ДНК анализ. След като работата им приключи, ще стане ясно точно кой от Богородичните манастири е останал скрит повече от шест века зад Балдуиновата кула.

http://pressadaily.bg/publication/60925 (http://pressadaily.bg/publication/60925-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE-%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE/)
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:41:48
Тази информация е от 2014г.

Мирко Робов откри Давидовата звезда в храм на Трапезица

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/2014/11/2-Davidova-zvezda-388x390.jpg)

Археологът доц. д-р Мирко Робов откри изображение на Давидовата звезда в църква № 21 на Трапезица. Находката е върху керамичен съд, открит в олтарната част на храма.
"Хексаграмите определено не са в традиционния орнаментален репертоар при производството на сграфито-керамика от столично Търново, тъй като става въпрос само за единични находки. Другите две са от двореца на Царевец. Те обаче не са разчетени като еврейски символи, а просто като хексаграми. Че Давидовата звезда е еврейски символ в столично Търново, не може да се твърди със сигурност, защото няма данни за това. По същата причина не може категорично и да се отхвърли. Просто проблемът не е изследван. Интересен обаче е фактът, че две от тези находки са от двореца на Царевец, а третата - от храм на Трапезица", обясни доц. Робов.
Специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН провежда разкопки в югоизточния сектор на крепостта. Проучваният от него обект се намира на по-малко от 10 м от църква № 4, която е разкрита при разкопките на Васил Берон през 1884 г. Църква № 21 е изградена преди средата на XIII век и е съществувала до края на Второто българско царство.

https://www.dnesbg.com/kultura/mirko-robov-otkri-davidovata-zvezda-v-hram-na-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:43:18
Тази информация е от 2014г.

Църква гигант зарадва учените

(https://www.standartnews.com/files/articles2/258/258160/11b52e25aae986701b1a3ff274035304_600x460.jpg)

Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него излязла дъговатата извивка на абсидата, която може да води към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 м, което я прави и най-голямата на Трапезица. Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите наоколо. Освен арката археологът е разкрил и гробница със семейно погребение и много рядък порцелан. Една от последните находки е фрагмент от съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон, този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е открил и фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от друг с ясно очертана буква "Б", която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Около 100 монети, най-ранната от които е от времето на Исак II Ангел, от зората на Второто българско царство, също са откритие на Робов.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=28488
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:44:08
Тази информация е от 2015г.

Откриха трапезария на тайнствен средновековен манастир в местността Френкхисар

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.cross.bg%2Fphoto_new_gallery%2F2015%2F08%2F20%2F0743a51d3fb9e2d2bc7d5b792fc2e349.jpg&hash=c4cb7ed85418a155de32794c1dfd708e)

Заместник-кметът на Велико Търново Ганчо Карабаджаков се запозна с новите археологически открития в местността Френкхисар, където е разположен намереният през миналата есен Богородичен манастир от времето на Асеневци. С подкрепата на Общината и на Министерството на културата археологът проф. Хитко Вачев и неговият екип подновиха разкопките в района на светинята от XIII-XIV век. Броени дни след старта те веднага се натъкнаха на нови архитектурни находки.
Под земната маса излязоха останките от постройка, която се отнася към същия период, с фрагменти от стенопис и керамопластична украса. Разположението на оцелелите архитектурни части дават основания на проф. Вачев да смята, че е попаднал на трапезарията към Богородичния манастир.
Разкопките са доста активни въпреки дъждовното време, увери се заместник-кметът Ганчо Карабаджаков. Пред него проф. Вачев разкри още, че новооткритата сграда не е била единствената, съществувала на мястото. В дълбочина великотърновският археолог попадна също на архитектурни останки от ранно-византийската епоха.
Богородичният манастир от времето на Асеневци бе един от обектите, с които Регионалният исторически музей във Велико Търново кандидатства за финансиране пред Министерството на културата. От държавното ведомство отпуснаха субсидия в размер на 12 000 лева. Община Велико Търново също реши да подпомогне финансово начинанието на проф. Хитко Вачев. С решение на Общинския съвет бе приета целева помощ от 18 000 лева.
Откритието на проф. Вачев се нареди сред най-значимите за 2014 г., а манастирът впечатли дори служебния премиер проф. Георги Близнашки. Основното предположение на археолога е, че под Балдуиновата кула се намират останките на един от следните два манастира: ,,Успение на Света Богородица" и ,,Св. Богородица Одигитрия". През настоящия археологически сезон проучванията ще продължат около 40 дни.

http://www.cross.bg/vachev-veliko-turnovo-1477750.html#.VdbGSuaff94
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:46:29
Тази информация е от 2015г.

Археолог откри базилика на 15 века под Царевец в Търново

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2015%2F11%2F01%2F144645298728023.jpg&hash=da6fcd5f549e4b49632ec24573e68cda)
При разкопките на Богородичният манастир от времето на Асеневци
са излезли ценни артефакти като монети, накити, керамични съдове

Ранновизантийска базилика отпреди 15 века откриха великотърновските археолози в местността Френкхисар в подножието на крепостта Царевец. Тя е с внушителните размери 40 на 20 метра. Ръководителят на разкопките проф. Хитко Вачев предполага, че става въпрос за епископска базилика.
Храмът е съграден през VI век и е просъществувал две столетия. Седем века по-късно върху руините му са издигнати средновековна църква и манастирски комплекс.

,,Базиликата е изключително важна сграда. През V-VII век  на хълма Царевец е възникнало поселище, което прераснало в укрепен град, приемник на римския и ранновизантийски  Никополис ад Иструм, който е бил и епископски център. След редица нашествия и затихването на функциите му, епископският център се измества на Царевец и се развива един от най-големите градове в Северните провинции на Византия", обяснява проф. Хитко Вачев.

По думите на именития учен находката дава отговор защо Търново е избрано за столица на Втората българска държава в края на XII век и развива представите за приемственост на култовите сгради в християнския свят.
,,Това е много важна стъпка по пътя към мащабно проучване", убеден е великотърновският археолог.

За да акцентира върху светостта на това място, проф. Вачев решава да вдигне малък параклис в подстъпите на археологическите разкопки, посветен на покровителките на Царевград Търнов св. Богородица и св. Петка. Ученият и екипът му го изграждат с лични средства и поставят в него осветени икони на двете светици.
Изящни ювелирни украшения, златна монета от времето на Абдул Хамид I и керамика са само част от находките от тазгодишните проучвания на местността Френкхисар край Царевец, при които бяха разкрити и основите на ранновизантийската базилика.

,,Материалите, които вече са реставрирани от Михаела Романова и Илиян Петракиев, са от VI до XVIII век и проследяват развитието на селищния живот в тази част на Търново. Всяка една от тях ще намери място както в научни публикации, така и във фондовете на Регионалния исторически музей", информира ръководителят на разкопките проф. Вачев. 
Втора година той проучва древните останки във Френкхисар и е убеден, че е открил един от трите богородични манастира, които по писмени извори са покровителствали старата столица.

,,Те обаче не са локализирани. Находките, които открихме през миналата година -  погребение на висш църковен деец, под чиято глава има тухла с изписан стих от Евангелието на Йоан и зидана гробница на аристократка, ни дават основания да смятаме, че е разкрита църквата на манастира ,,Успение на пресвета Богородица", описан в ,,Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак", пояснява професорът.
За тазгодишните археологически разкопки на Френкхисар Министерството на културата отпусна едва 12 000 лв. Великотърновските общински съветници от предишния мандат единодушно решиха да се лишат от част от заплатите си и дадоха 18 000 лв. от бюджета на местния парламент за проучванията.

Неотдавна водещи учени от Ватикана и престижни католически университети от Италия и Испания, както и от Българската академия на науките се събраха във Велико Търново за участие в международна научна конференция на тема ,,Съвременният хуманизъм в светлината на Втория ватикански икуменически събор", която бе посветена на 50-годишнината от закриването на Събора и извънредната света година на Милосърдието, обявена от папа Франциск за 2015-2016 г.

Търновската католическа енория датира още от Средновековието, като има данни за съществуването на три католически храма в града през този период. Една от църквите, по-известна днес като арменска, беше разкрита също от проф. Хитко Вачев. Тя е основана през XV век от дубровнишки търговци.

Сегашният храм ,,Блажена Дева Мария на броеницата" е построен през 1891 г. от чешки работници, които пристигат в старопрестолнината, за да работят в новопостроените фабрики. ,,Това е единственият католически храм в района, затова се посещава от вярващи не само от Велико Търново, но и от Горна Оряховица, Павликени и други околни селища", споделя отец Страхил.

Търновската църква била любимо място на папския легат Анджело Джузепе Ронкали, служил в България в периода 1925-34 г. Малко известно е, че това е бъдещият папа Йоан XXIII, сега светец на католическата църква, по чиято инициатива се свиква Вторият ватикански събор.

http://www.desant.net/show-news/34411
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:47:23
Тази информация е от 2016г.

Олтар на ранно-византийска базилика открит при разкопки под Царевец

(https://bgnovinite.eu/images/sampledata/culture/oltar-carevec.gif)

Олтар на ранно-византийска базилика беше открит при археологически разкопки в подножието на крепостта "Царевец" във Велико Търново, съобщиха от общинската администрация.

Местността "Френкхисар", върху която е бил построен Богородичният манастир на Асеневци, се проучва от 2014 година от екипа на археолога проф. Хитко Вачев.

Ранно-византийската базилика е с размери 18 на 30 метра, смята се, че е строена през пети век и е съществувала до седми век, след което е била разрушена.
Според археолозите през пети и шести век манастирът е бил епископска резиденция. При разкопките са локализирани близо 4000 фрагменти от стенописи.
Част от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Намерен е и частично запазен надпис, в който се чете думата "цар". Открити са близо 700 парченца от смалт, използвани за изработка на мозаечна икона с лика на Света Богородица. некропола към църквата има данни за няколко знатни погребения. Според Хитко Вачев, Богородичният манастир под Балдуиновата кула е един от най-представителните в столичния Търновград.
От писмените исторически извори е известно, че в района около Царевец са построени най-малко три манастира в култ към Божията майка - Успение на Света Богородица", "Света Богородица Темнишка" и "Света Богородица Одигитрия".
Съществуването им е описано в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, както и в "Похвално слово за патриарх Евтимий" от Григорий Цамблак. Днес екипът от археолози е представил новите находки пред кмета на Велико Търново Даниел Панов и заместник-кмета Ганчо Карабаджаков.

https://bgnovinite.eu/index.php/2016-04-21-18-53-38/2016-05-06-18-51-25/2594-oltar-na-ranno-vizantiiska-bazilika-otkrit-pri-razkopki-pod-tzarevetz.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 August 2018, 14:48:17
Тази информация е от 2016г.

Нaд 6500 нaхoдки oткpи дoц. Дeян Рaбoвянoв пpи paзкoпки в Южния ceктop нa Tpaпeзицa

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/2016/10/5-nahodki-trapesica1.jpg)

Нaд 6500 нaхoдки, oт кoитo нaд 3800 мoнeти, e oткpил apхeoлoгът дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв пpи пpoyчвaния в Южния ceктop нa кpeпocттa "Tpaпeзицa" във Вeликo Tъpнoвo пpeз пocлeднитe дeвeт гoдини. Някoи oт нaй-интepecнитe apтeфaкти мoгaт дa ce видят в eкcпoзициятa нa нoвooткpития мyзeй нa иcтopичecкия хълм. Мнoгoбpoйни ca кepaмичнитe cъдoвe, cpeд кoитo ce oткpoявa cгpaфитo кepaмикaтa и нaй-вeчe блюдoтo c тaнцyвaщa блaгopoднa дaмa. Пpaвят впeчaтлeниe и нaкититe, a нaй-цeнни cpeд тях ca пpъcтeнът пeчaт нa Лeoнтий и чacтитe oт cкъпи кoлaнни гapнитypи. Чacт oт мyзeйнaтa cбиpкa e oлoвният пeчaт нa импepaтop Teoдop Кoмнин, кaктo и някoи пpeдмeти нa въopъжeниeтo. Стoтици ca изpoвeнитe oт зeмятa пpeдмeти нa битa, инcтpyмeнти, чacти oт тeглилки и пaмeтници нa хpиcтиянcкия кyлт - кpъcтoвe eнкoлпиoни и нaгpъдeн ceдeфeн кpъcт, гoлям мeдeн cъд, изпoлзвaн зa хpaнилищe зa цeннocти. Интepecнa e и кoлeктивнaтa нaхoдкa oт 270 кepaмични дeкopaтивни пaнички, пpeдвидeни зa cтpoeжa нa някoя oт cтoличнитe цъpкви, нo тaкa и нe влeзли в yпoтpeбa. Вcички тeзи нaхoдки ca били пpeдaдeни зa cъхpaнeниe и eкcпoниpaнe в Рeгиoнaлния иcтopичecки мyзeй в cтapaтa cтoлицa. Рeзyлтaтитe oт пpoyчвaниятa нa дoц. Рaбoвянoв ca пyбликyвaни в пpocтpaннa мoнoгpaфия cъc зaглaвиe "Аpхeoлoгичecки пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa. Toм 1. Сpeднoвeкoвният гpaд".

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/2016/10/5-nahodki-trapesica2.jpg)

Аpхeoлoгичecкитe пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa зaпoчнaхa пpeз 2008 г. и пpoдължихa дeвeт пocлeдoвaтeлни гoдини. Te ca чacт oт дългocpoчнa пpoгpaмa нa Нaциoнaлния apхeoлoгичecки инcтитyт c мyзeй пpи БАН зa изcлeдвaнe нa втopaтa цитaдeлa нa cтoличнo Tъpнoвo, oдoбpeнa oт Миниcтepcтвoтo нa кyлтypaтa. В peзyлтaт нa paзкoпкитe ca пpoyчeни нaд 2000 кв.м плoщ. Рaзкpити ca кpeпocтни cъopъжeния, нaд 20 cгpaди, 16 гpoбa, нaд 130 ями. Аpхeoлoгът e пoпaднaл и нa cлeди oт жилищa oт тpaкийcкaтa eпoхa и пpaиcтopиятa.
"Съc coциaлизиpaнeтo нa Tpaпeзицa тpябвa дa ce oбъpнe внимaниe нa peшaвaнeтo нa някoлкo вaжни пpoблeмa. Нa пъpвo мяcтo - дa ce ocъщecтви cтpoитeлнa кoнcepвaция нa paзкpититe cгpaди и кpeпocтни cъopъжeния. Te бяхa пocтoяннo пoддъpжaни пo вpeмe нa paзкoпкитe c тepeннa кoнcepвaция, кoятo oбaчe нe peшaвa пpoблeмa c тяхнoтo oкoнчaтeлнo oпaзвaнe и нaй-вeчe eкcпoниpaнe. От гoлямo знaчeниe e и дa ce пpoдължи apхeoлoгичecкoтo пpoyчвaнe нa жилищнитe квapтaли в южнaтa чacт нa хълмa, тъй кaтo тoвa ca някoи oт нaй-бoгaтитe нa нaхoдки чacти нa кpeпocттa, кoитo бихa дaли зpeлищни peзyлтaти. Нapeд c тoвa тe ca и нaй-видимитe чacти нa цитaдeлaтa, oбъpнaти към cъвpeмeнния гpaд", cпoдeля дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв.
Изcлeдвaният ceктop зaeмa нaй-южнaтa чacт нa плaтoтo нa хълмa, oгpaничeн мeждy пoтepнaтa (мaлкa пopтa) нa Южнaтa кpeпocтнa cтeнa и Югoзaпaднaтa пopтa нa Tpaпeзицa. Toвa e eднa oт нaй-paвнитe и ниcки тepacи нa хълмa, пpeдлaгaщa oптимaлни ycлoвия зa живoт и зacтpoявaнe. "Дoпълнитeлнo yдoбcтвo ca дaвaли близocттa дo p. Янтpa и cpaвнитeлнo лecният дocтъп дo хълмa в тaзи мy чacт. Toвa oбycлaвя oбитaвaнeтo дa зaпoчнe мнoгo paнo, тyк дa ce зaпaзят нaй-мнoгo cлeди oт пpaиcтopиятa и тpaкийcкия пepиoд и cъoтвeтнo нaй-дeбeл кyлтypeн плacт - дo 2,80 м пpи кpeпocтнaтa cтeнa. Рaвнaтa и oбъpнaтa нa юг тepaca e билa oбитaвaнa пpeз кaмeннo-мeднaтa, бpoнзoвaтa и paннoжeлязнaтa eпoхи. С тях ca cвъpзaни oткpититe ocтaнки oт жилищa и мнoгoбpoйни мaтepиaли - кepaмикa, кpeмъчни и кaмeнни opъдия нa тpyдa, peдкитe мeдни пpeдмeти - шилa и игли, aнтpoпoмopфнa плacтикa (идoли) и дp.", oбяcнявa apхeoлoгът. Оcoбeнo изpaзeнo e билo чoвeшкoтo пpиcъcтвиe пpeз paннoжeлязнaтa eпoхa, кoгaтo нa Tpaпeзицa e имaлo гoлямo тpaкийcкo ceлищe. От нeгo пpoизхoждaт oткpититe в Южния ceктop нaд 10 кepaмични cъдa, кoитo ca чacт oт eкcпoзициятa нa мyзeя.
Нaй-изpaзeни oбaчe ca cлeдитe oт живoт oт пepиoдa нa Втopoтo бългapcкo цapcтвo, кoгaтo Tpaпeзицa зaeднo c Цapeвeц ca двeтe yкpeпeни ядpa нa cтoличния гpaд. Рaзвитиeтo нa цитaдeлaтa e зaпoчнaлo c пocтpoявaнeтo нa мoщни и пpeдcтaвитeлни yкpeплeния. "От тях в Южния ceктop бяхa пpoyчeни близo 50 м yчacтък oт кpeпocтнитe cъopъжeния c плътнa кyлa, oхpaнявaщa нaмиpaщaтa ce нa изтoк oт нeя пoтepнa и eднa чyпкa нa кpeпocтнaтa cтeнa в зaпaднaтa чacт, cъздaдeнa, зa дa ocигypи флaнгoвo пpocтpeлвaнe към Югoзaпaднaтa пopтa. Кpeпocтнaтa cтeнa e мacивнa - дeбeлa дo 2,75 м, кaтo лицaтa ѝ ca oт гoлeми oбpaбoтeни кaмъни, пpидaвaщи мoнyмeнтaлeн вид нa cтpoeжa. Днec тя e зaпaзeнa дo 3 м виcoчинa. Отвop в зaпaднaтa ѝ чacт e oтвeждaл aтмocфepнитe вoди извън кpeпocттa. Сaмaтa пoтepнa e имaлa чиcтo вoeнни фyнкции. В шиpoкият ѝ 1,60 м пpoхoд cкaлнитe cтъпaлa ca ocтaвeни нeизpaвнeни. Чpeз нeя зaщитницитe ca мoжeли дa aтaкyвaт oтcтpaни нaпaдaщитe Югoзaпaднaтa пopтa", paзкaзвa apхeoлoгът. Откpититe мaтepиaли и мoнeти пoкaзвaт, чe тaзи чacт oт кpeпocттa e издигнaтa пpeз 30-тe гoдини нa XIII вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Аceн II, кoгaтo Бългapия e нa въpхa нa мoщa cи.
Пo дyмитe нa cпeциaлиcтa oт тъpнoвcкия филиaл нa НАИМ cлeд cтpoeжa нa yкpeплeниятa cpeднoвeкoвният гpaд ce paзвивa c пpoмeнливи тeмпoвe. Ощe пpeз 40-тe гoдини нa XIII в. нa тepacaтa ca издигнaти двe cгpaди c кaмeнни cтeни. От тях пo-дoбpe зaпaзeнaтa в зaпaднaтa чacт нa oбeктa e c плoщ oкoлo 60 кв.м. Дo кpaя нa XIII в. зacтpoявaнeтo e билo pядкo и нa плoщ oт пoчти 2 дкa имa caмo двe жилищa, вepoятнo oбитaвaни oт зaмoжнo нaceлeниe, зa кoeтo гoвopят нaхoдкитe oт зaoбикaлящитe ги нaд 50 бoклyчни ями. В кpaя нa XIII вeк тaзи чacт oт cpeднoвeкoвния гpaд пpeживявa тpyдни дни и двeтe cгpaди ca изocтaвeни и пoдлoжeни нa paзpyшeниe зa мaтepиaл, a пoтepнaтa e зaзидaнa, твъpди дoц. Рaбoвянoв. От тoзи пepиoд дaтиpa и чacтичнo пpoyчeният хpиcтиянcки нeкpoпoл, oт кoйтo ca изcлeдвaни 16 гpoбa.
Пpoyчвaниятa нa apхeoлoгa пoкaзвaт, чe нaй-изpaзeнoтo oбитaвaнe нa тaзи чacт oт Tpaпeзицa зaпoчвa в cpeдaтa нa XIV вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Алeкcaндъp. Toгaвa мeждy кpeпocтнaтa cтeнa нa юг, глaвнaтa yлицa нa ceвep и пoтepнaтa и Югoзaпaднaтa пopтa e издигнaт плътнo зacтpoeн жилищeн квapтaл. Имeннo тoвa ca и видимитe ceгa ocтaнки oт зидoвe в тaзи зoнa. От тoзи квapтaл eкипът нa дoц. Рaбoвянoв e paзкpил 16 жилищни cгpaди. "Te имaт кaмeнeн пpизeмeн и пaянтoв втopи жилищeн eтaж. Гoлeминaтa нa пocтpoйкитe вapиpa oт 25 дo 180 кв. м зa пpизeмиeтo, кaтo дoминиpaт тeзи c плoщ oкoлo 50 кв. м. Сгpaдитe ca били гpyпиpaни oкoлo мaлки плoщaдчeтa, cвъpзaни c глaвнaтa yлицa нa ceвep чpeз шиpoки дo 3 м aлeи", cпoдeля нaблюдeниятa cи apхeoлoгът.
Гoлямa cтoпaнcкa cгpaдa, кoятo ce пpocтиpa нa плoщ oт oкoлo 120 кв. м в пpизeмния eтaж, пpoyчи дoц. Рaбoвянoв в ceвepoзaпaднaтa чacт нa квapтaлa. "Нeйнитe чeтиpи вхoдa, гoлeмитe paзмepи нa тpитe ѝ пoмeщeния и нaхoдкитe пoзвoлявaт тя дa бъдe cмятaнa зa cтpaннoпpиeмницa, изпoлзвaнa пpeз пocлeднитe тpи дeceтилeтия нa XIV вeк или пo вpeмeтo нa цap Ивaн Шишмaн. Жилищният квapтaл в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa e пoлyчил дoпълнитeлнo зacтpoявaнe пpeз 70-тe гoдини нa XIV вeк, кoгaтo нaceлeниeтo нa cтoлицaтa pязкo e нapacнaлo мoжe би в peзyлтaт нa тъpceщитe yбeжищe oт ocмaнcкитe нaпaдeния", oбяcнявa дoцeнтът.
Рaзличиятa в плoщтa нa cгpaдитe и paзнooбpaзнитe нaхoдки oт квapтaлa пoкaзвaт, чe нeгoвитe oбитaтeли ca имaли paзличeн coциaлeн cтaтyc. Имa дaнни зa зaнaятчии, cpeд кoитo cъc cигypнocт тaм ca живeли кepaмик, дyхoвници, вoeнни, тъpгoвци, твъpди apхeoлoгът. Нapeд cъc cкpoмнитe жилищa c плoщ oк. 25 кв.м имa и тaкивa c плoщ 60, 100 и дopи 180 кв.м зa пpизeмния eтaж. Нe e изключeнo някoи oт тях дa ca били пpeдcтaвитeли нa apиcтoкpaциятa, нo би билo нeвяpнo житeлитe нa Tpaпeзицa дa ce oпpeдeлят изключитeлнo кaтo бoляpи.
Откpититe мaтepиaли пoкaзвaт, чe oбитaтeлитe нa жилищния квapтaл ca били мнoгo aктивни икoнoмичecки. Оcвeн мнoгoбpoйнитe пpeдмeти тyк имa и пpeдмeти c внoceн пpoизхoд oт Визaнтия, Зaпaднa Евpoпa и Близкия изтoк - cтъклeни cъдoвe, yкpaшeния и кoлaни, oлoвни тъpгoвcки плoмби. Гpaждaнитe ca ce oтличaвaли и c виcoкo нивo нa гpaмoтнocт. Нaмepeни ca мнoжecтвo нaдпиcи гpaфити и зaкoпчaлки oт книги. Кaтo цялo тaзи гъcтo зacтpoeнa чacт дeмoнcтpиpa виcoкo нивo нa гpaдcки бит", cпoдeля дoц. Рaбoвянoв.
Въз ocнoвa нa cвoитe пpoyчвaния тoй твъpди, чe живoтът в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa пpиключвa c кpaя нa XIV вeк. Toгaвa мaлкo cлeд пpeвзeмaнeтo нa Tъpнoвo oт ocмaнcкитe тypци нaceлeниeтo opгaнизиpaнo нaпycкa квapтaлa, oтнacяйки cъc ceбe cи пoкъщнинaтa и cтpoитeлния мaтepиaл.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/nad-6500-nahodki-otkri-dots-deyan-rabovyanov-pri-razkopki-v-yuzhniya-sektor-na-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 29 September 2018, 07:26:20
Нова църква с богата стенописна украса откри проф. Константин Тотев на Трапезица

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/bfi_thumb/5_Konstantin-Totev-nwrv674ictpc6gn6hgicm0jhnf8tjyrvhpsd7bcyou.jpg)

Нова църква с богата стенописна украса откри на крепостта "Трапезица" във Велико Търново екип от археолози, ръководен от проф. д.изк. Константин Тотев. Новоразкритият храм получава номер 23 по приетата номерация на разкритите досега структури. Той е разположен непосредствено до Западната крепостна стена до кула или бастион, чийто останки специалистите продължават да разчистват.
Църквата се отличава с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Изключително качествените стенописи са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа. Сред десетките фрагменти, които специалистите изключително прецизно вадят от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост. "Много красива живопис. По качество и художествена стойност фреските тук надминават тези в църкви 13 и 2, които са най-хубавите на Трапезица. Досега сме открили три човешки фигури, които са изпълнени монументално, и глава с нимб", обяснява проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Църква 23 е с широчина 4 м и дължина 10 м и единствена на Трапезица е долепена до крепостната стена, посочи археологът. Това е вторият храм от столично Търново с подобно разположение. Единствен неин аналог е църква 10 на Царевец, допълни проф. Тотев.
Той разказа, че е попаднал на новия храм, проучвайки участък от около 40 м по протежението на Западната крепостна стена. Първоначално разкрил гробове и първокласен стенописен материал, а впоследствие се появили и основите на църковната сграда. Оказва се, че непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са проучени шест гроба. Това вероятно е енорийска църква, която е обслужвала живеещите в квартала занаятчии и търговци, не скри предположенията си професорът.
Това е петият новооткрит храм на Трапезица през последните около 10 години. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния сектор на крепостта. Доц. д-р Мирко Робов е откривател на църква 21 в югоизточния сектор. Миналата година доц. д-р Деян Рабовянов попадна на църква № 22 в южния сектор на средновековния град, в чийто олтар бяха открити безценни реликви на християнския култ.
През този археологически сезон проф. Тотев работи в екип с още трима археолози, а пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. Заедно с тях са Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта "Хоталич" край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. Със стенописната украса е ангажирана доц. д-р Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Екипът на доц. д-р Деян Рабовянов също копае на Трапезица. Той продължава проучванията в южния сектор и църква 22. Очаква се финансиране от Търновската община да получи и доц. д-р Мирко Робов, който ще работи в югоизточния сектор. И трите обекта са част от дългосрочната програма за проучване на Националния археологически институт с музей при БАН и са съгласувани с проекта за социализиране и експониране на Трапезица на арх. Пламен Цанев.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/nova-tsarkva-s-bogata-stenopisna-ukrasa-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 07 November 2018, 21:08:25
Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица

(https://static.dir.bg/uploads/images/2018/11/07/1592101/1920x1080.jpg?_=1541598200)

Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица от екипа на археолога проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН.

Кръстът е реликва, която се е поставяла при строителството и освещаването на храмове през Средновековието, според седмото правило на седмия Вселенски събор от 787 година, посочи Тотев.

Той уточни, че находката е откритата в апсидата на църква 23 в западната част на крепостта. Кръстът е с тегло 75 грама, с височина 11 см, широчина 5,5 см и дебелина около един сантиметър.

Според археолога кръстът е византийска изработка и вероятната му датировка е от втората половина на 12 век.

Характерното за този вид кръстове е, че се състоят от две части, които се затварят и образуват куха кутийка, в която е положена част от светия кръст.

Рамената на кръста са правоъгълни, като в краищата си завършват с кръгли медальони. Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения.

Според проф. Тотев находката е от изключително значение, защото подобни кръстове реликварий, но от бронз са откривани на много места, четири от сребро са изложени в музея в Женева, но до този момент в известната литература не са били описвани златни кръстове с подобно предназначение.

Интересното е, че в хода на разкопките са открити още два кръста - единият нагръден от бронз, другият хоругвен, вероятно от желязо. Три кръста са гравирани върху камъка, част от олтарната маса на църквата. Над тях е изписан надпис на кирилица, който гласи "Цар на Славата", която се свързва с 24-ия Давидов псалм, уточни проф. Тотев.

Църква 23 беше открита в края на септември до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Откритите парченца от стенописите, илюстриращи богатата украса на църквата са в процес на реставрация.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/zlaten-krast-enkolpion-e-otkrit-pri-arheologicheskite-razkopki-na-trapezitsa

https://www.youtube.com/watch?v=grXg63bNg7E
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 09 July 2019, 21:57:04
За първи път показват пред публика златния кръст от Трапезица

(https://i.postimg.cc/0yxnYM0j/image.jpg)

а първи път пред широката публика ще бъде показан придобилия световна популярност златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата бе намерена от проф. Константин Тотев в хоросанова камера зад олтарния стълб в новооткритата Църква №23. Уникалният кръст - енколпион тежи 75 г, датира се към втората половина на XII век и е ювелирна византийска изработка.

Дебютът му пред публика ще стане по време откриването на 10 юли от 17 ч. в Изложбени зали ,,Рафаел Михайлов" във Велико Търново на изложбата ,,Стенописите от Трапезица през погледа на художника Васил Димов (1878 -1941)". Само тогава ще може да се видят ценните находки, открити от проф. Константин Тотев и доц. Деян Рабовянов при археологическите проучвания на крепостта Трапезица през миналото лято.

Иначе експозицията включва седем големи маслени копия на стенописи от църквите на Трапезица, които Васил Димов изработва през 1903-1904 г., непосредствено след приключване на разкопките на хълма през 1900 г. Представени са и акварелни рисунки и ескизи, свързани с художествената украса на разкопаните по това време 14 църкви.

Копията, рисувани от художника Васил Димов, имат много по-съществено значение от обикновена художествена документация, тъй като за голяма част от стенописите, открити в началото на ХХ в. на Трапезица, а и за някои стенописни композиции от църквата ,,Св. св. Петър и Павел", те остават единствената надеждна информация, посочват организаторите.

(https://i.postimg.cc/Zq5LQGgh/image.jpg)

http://www.desant.net/show-news/50432
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 03 September 2019, 15:23:32
Нова голяма кула разкриват археолозите на Трапезица

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/2019/09/3-nova-kula-Trapezica3.jpg)

Нова уникална по размери и архитектура кула разкрива екипът на археолога проф. д. изк. Константин Тотев на крепостта "Трапезица" във Велико Търново. Съоръжението е по протежението на Западната крепостна стена и няма аналог сред разкритите досега кули, които са част от фортификацията на историческия хълм.
"Още при почистването попаднахме на това изключително рядко съоръжение. Новата кула е с размери 5,6 м от запад, на 4 м от север, на 3,60 м от южната страна. Тя опира на крепостната стена със специална извивка, където вероятно е имало стълбище и подход към самата кула", обясни проф. Тотев, който е директор на великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Професорът е ръководител на екипа, който проучва автентичната архитектура в участъка, разположен до централния вход за Трапезица. Археологът работи в северния сектор, непосредствено до новоизградената със средства от Азербайджан Западна крепостна стена, за да може реставрацията на защитното съоръжение да продължи. От Министерството на културата са отпуснали 19 000 лв. за разкопки и консервация в северния сектор на крепостта. Експедицията е стартирала преди около 15 дни с почистване на участъка, като в работата участват и алпинисти. Очакваме до две седмици да успеем напълно да разкрием, заснемем и документираме кулата, уточни археологът.
През този сезон той ще продължи проучването на архитектурата и живописта на църква № 23, която беше открита миналия септември. В апсидата на храма м.г. проф. Тотев откри първия в света златен кръст реликварий с частица от Христовото разпятие. Единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран досега, е бил положен източно от стълба на олтарната маса и е лежал в специална малка камера, обмазана с хоросан и запечатана от всички страни. Там екипът е попаднал на още два кръста - единият е нагръден и е изработен от бронз, а другият е метален процесиен. Златният кръст е с тегло 75 г и датира от втората половина на XII век, като се отличава с ювелирната си изработка. Положен е в основата на олтарната маса при началото на строителството на храма през XIII век.
Църква № 23 е разположена непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Многобройните фрагменти от стенописната украса са събрани в около 250 щайги. Сред стотиците парчета, които специалистите изключително прецизно са извадили от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост.
Непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са разкрити около 30 гроба. През този сезон ще бъде проучен и некрополът вътре в храма.
Пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. С проф. Тотев работят и археолозите Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта "Хоталич" край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. В екипа участват още Галя Тодорова и Венета Славова.

https://www.dnesbg.com/kultura/nova-golyama-kula-razkrivat-arheolozite-na-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Panzerfaust on 04 September 2019, 02:36:56
Интересно, че при толкова археологически разкопки в Търновград, не са открити досега гробове на български владетели, които по категоричен начин да бъдат приети за такива. Дори за Калоян е много спорно. Вярно, че иманярите и турците са ограбвали и заличавали, но чак пък всичко...
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 07 September 2019, 13:37:52
Златна монета на Йоан III Дука Ватаци откри проф. Константин Тотев на Трапезица

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2019%2F09%2F05%2F156768304011078.jpg&hash=42c5925ebe78acb119b0008fa829607c)

Златна монета от времето на император Йоан III Дука Ватаци откри археологът проф. д. изк. Константин Тотев при проучвания в северния сектор на крепостта "Трапезица" във В. Търново. Византийската перпера е изработена от 17-каратово злато и е била в обръщение през XIII-XIV век. Находката е изключителна рядкост, като до сега в старата столица са открити само няколко такива монети.
Перперата е намерена при проучвания на некропола около новооткритата църква № 23 в нейния североизточен ъгъл. Нетипично е да се поставят златни и сребърни монети в некропол, а това е втората перпера, която намираме на това място, посочи проф. Тотев, който е директор на търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН и ръководител на екип, ангажиран с разкопките в този сектор. Първата златната монета е извадена от земята през м.г., но тази е отлично запазена, допълва археологът.
От едната страна на перперата е изобразена света Богородица, която коронясва императора с царствен венец, а от другата има изображение на Христос, седнал на трон. "Йоан III Дука Ватаци е управлявал Никейската империя в периода от 1222 до 1254 г. Именно той е признал независимостта на българската църква и възстановил титлата "български патриарх". Той е бил женен за дъщерята Елена на Иван Асен Втори. Наличието на такива монети от първата половина на XIII век в столично Търново е поредното доказателство за задълбочените връзки между Никейската империя и българското царство по времето на Иван Асен Втори. Възможно е тази перпера да е от по-късен период, тъй като те са били в обръщение до края на XIV век", обясни доайенът в нумизматиката проф. д-р Константин Дочев.

Проф. Тотев работи заедно с още няколко археолози, а пом.-ръководители на екипа са директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта "Хоталич" край Севлиево. С тях е и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. В експедицията участват още Галя Тодорова и Венета Славова.
Както "Янтра ДНЕС" първи писа, археолозите разкриват на крепостта нова кула, която е уникална по размери и архитектура. Съоръжението е по протежението на Западната крепостна стена и няма аналог сред разкритите досега кули, които са част от фортификацията на историческия хълм. В разчистването на кулата се включва екип от алпинисти, които работят под ръководството на археолога Никифор Тодоров.
Непосредствено до северната стена на църква № 23 започва некропол, от който досега са разкрити около 20 гроба, като 7 от тях са на деца, а 6 - на жени. При погребенията е открит интересен инвентар, характерен за градския бит. Сред любопитните и редки предмети е метална щипка за гасене на свещи.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/zlatna-moneta-na-yoan-iii-duka-vatatsi-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa-zlatna-moneta-na-yoan-iii-duka-vatatsi-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 03 November 2019, 20:42:28
Откриха 13 гроба в храма с първия в света златен кръст с частица от Христовото разпятие

(https://www.dnesbg.com/wp-content/uploads/2019/10/5_trapezica-1.jpg)

Екипът на проф. Константин Тотев проучва нов квартал на Трапезица

13 гроба разкриха археолозите в църква №23 на крепостта "Трапезица" във В. Търново, където преди година беше открит първият в света златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата от чисто злато с тегло 75 г бе намерена в апсидата на новооткрития храм и досега няма аналог не само у нас, но и в света. При проучвания в наоса специалистите са открили шест погребения, като три от тях са на деца, а в притвора са попаднали на още 7 гроба, четири от които са детски. При две от погребенията археолозите са извадили от земята и интересен инвентар - желязна коланна тока и посребрени обеци.
Само дарители и знатни търновци, които са заемали специално място в йерархията на средновековния град Трапезица, са били полагани в притвора и наоса на храма, обяснява ръководителят на експедицията проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Негови зам.-ръководители са директорът на Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева от музея в Севлиево. Те работят в екип с малък брой опитни работници - 8-10 души, а в хода на проучванията са се включвали още археолози, алпинисти, реставратори и други специалисти. За разкопки и консервация в северния сектор на крепостта през този сезон от Министерството на културата отпуснаха 19 000 лв. Експедицията стартира през август след продължително почистване на терена и скалния венец. Задачите бяха свързани с изясняване фортификацията на Западната крепостна стена, допроучване на църква №23, както и на некропола от северната страна на храма, допълва проф. Тотев.
Храмът е разположен непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е била построена и църквата. През този сезон археолозите са открили нови 403 стенописни фрагмента, които потвърждават направените изводи за живописта на храма. "Тя най-общо датира около втората до третата четвърт на XIV век. На отделни места се забелязват фрагменти с двуслойна живопис, но те очевидно са резултат от съвсем локални преустройства и не засягат цялостната украса. Запазените, макар и с ограничена площ стенописни фрагменти in situ, са от изключително значение за проследяване хронологията на преустройства на църквата, тъй като са затиснати от по-късни градежи. Такива са например пейките в наоса, които насочват и за преправките на южния вход. Открояват се ясно два периода на храма, вторият от които е свързан с добавката на две пейки в притвора и четири - в наоса", разказва професорът.
При разкопките на некропола от север на църква №23 са проучени нови 40 гроба. Те са подредени в 3-4 реда и най-вероятно са били маркирани с надгробия. Всички погребани са били положени в дървени ковчези, от които се откриват железните пирони. Антропологичният материал е определен от д-р Емили Огден от университета в Ливърпул. "Според предварителните резултати сред гробовете доминират тези на подрастващите и детски индивиди. Гробният инвентар е най-разнообразен - сферични копчета, керамични жетони, железни инструменти, костни апликации, метална щипка за гасене на свещи и др.", обобщава археологът.
При проучванията на некропола край североизточния ъгъл на църквата беше открита златна монета на император Йоан III Дука Ватаци. Византийската перпера е изработена от 17-каратово злато и е била в обръщение през XIII-XIV век. Находката е изключителна рядкост, като до сега в старата столица са открити само няколко такива монети. Нетипично е да се поставят златни и сребърни монети в некропол, а това е втората перпера, която намираме на това място, посочи проф. Тотев.
Още в началото на разчистването на скалния венец са извършени нови наблюдения по отношение на крепостната стена. "Установихме следи от неизвестно фортификационно съоръжение, което на пръв поглед изглеждаше като бойна платформа или кула. Разкриването беше извършено с помощта на алпинисти, ръководени от Никифор Тодоров и Ивайло Григоров. Оказа се, че се касае за неизвестна досега голяма кула. Тя е означена с №4 по реда на разкритите от нас досега кули на Западната крепостна стена. Нейните запазени размери са установени при разкопките и технически са документирани от инж. Иван Григоров", разказва професорът. С изследването на новоразкритото съоръжение се занимава Никифор Тодоров, който вече има опит в откриването и публикуването на подобни съоръжения на Трапезица. Направена е и въздушна фотодокументация чрез дрон.
Кулата №4 е разположена в новоразкрития участък от около 40 м на Западната крепостна стена. Тя е с размери 3,6 на 5,6 на 4 м, а стратегическото ѝ място още веднъж доказва важността на прохода Дервент и необходимостта от неговата отбрана. "При разкриване на стените попаднахме на нов начин на полагане основите на стената. Става въпрос за оставяне на възглавници от пръст малко над скалната основа. Вероятно се касае за технологически прийом, свързан с противосеизмични процеси", споделя някои от хипотезите си проф. Тотев. От изток на крепостната стена екипът е разкрил подход или стълбище, отвеждащо към кулата. Според Никифор Тодоров все още не е ясно дали това е част от кулата, или жилищна постройка. През последните дни специалистите са разкрили цялото помещение с размери 7 на 3 м, което при всички случаи има връзка с кулата.
Въз основа на стратиграфските наблюдения и откритата архитектура през този и изминалия сезон археолозите стигат до извода, че са попаднали на обособен жилищен квартал край Западната крепостна стена. "Тук след строителството на крепостната стена в края на XII или по-скоро в първите години на XIII век са регистрирани следи от паянтови постройки с огнища, явно с производствен характер. Впоследствие - около средата и втората половина на XIII век, са регистрирани няколко къщи, за чийто характер и използване съдим от разкритите близо 20 боклучни ями. В края на XIII началото на XIV век част от постройките са демонтирани, за да се отвори място за строителството на енорийската църква № 23, както и за разгърнатия около нея от север и юг некропол. От юг на църквата се откроява малък двор, който отделя некропола и църквата от дълга триделна сграда със запазена от север калдъръмена улица, която разкриваме в момента. Постройката е с дебел западен зид - 0,90 м и разпределителни зидове с дебелина 0,70 м. Добре запазен е северният ѝ край. Засега размерите ѝ са 11,70 на 4,50 м", обяснява проф. Тотев. По думите му новоразкритият участък създава възможност за продължение на реставрацията на Западната крепостна стена в южна посока, с което се изгражда и силуетът на средновековната столица Търновград.

https://www.dnesbg.com/kultura/otkriha-13-groba-v-hrama-s-parviya-v-sveta-zlaten-krast-s-tchastitsa-ot-hristovoto-razpyatie.html
Title: Re: Археологически находки в Търновград
Post by: Hatshepsut on 11 November 2019, 20:36:45
Разкрит е напълно цял жилищен квартал на Трапезица

(https://regnews.net/news/15734809083335/pic/posts/2019-11/15734809083335/gals/eee--900.jpg)

След приключване на разкопките на Трапезица за този археологически сезон вече можем да говорим за крепостта като за средновековен град със свои жилищни квартали. Това твърдят тримата археолози от НАИМ при БАН - филиал Велико Търново Мирко Робов, Константин Тотев и Деян Рабовянов, които работиха почти едновременно в различни сектори на Трапезица, продължавайки проучванията си от предишни години. Археологическите разкопки започнаха през юли и за всеки един от проектите им бе осигурено държавно финансиране от по 20 хиляди лева, с което бе възстановен ритъмът на проучванията. Днес тримата, заедно с главния архитект на Трапезица Пламен Цанев обобщиха резултатите от тазгодишните проучвания.

Църква № 21 е по-скоро синагога, е новата хипотеза на Мирко Робов

Неговият терен за действие е в югоизточната част на южния склон на Трапезица, където през 2014 г. разкри църква № 21. Това беше работната му хипотеза тогава. През миналата година той за кратко бе на Трапезица, колкото да установи западната граница на църквата. ,,Там е функционирал един много голям комплекс за обработка на желязо. Самият сектор е върху три тераси. Най-високият е с църква № 3, по средата е портата на феодалния комплекс, където са били разположени ковашките огнища. На третата, най-ниска тераса с условно наречената църква № 21, са били жилищата на железарите, две от които бяха разкрити през настоящия сезон", уточнява Мирко Робов. Т. н. църква № 21 е шестоъгълна, с внушителни външни размери: 22 на 14,5 метра. Вътрешното пространство само на новоразкритата част през тази година е 267 кв. метра. С откриването на абсида в източната част и бази за колони през този сезон, а и сградата е ориентирана в  посока изток-запад, това навежда на мисълта, че Мирко Робов по-скоро е открил синагога, а не християнски храм. С условието, че това е много трудно да се докаже и предстои внимателен анализ, още повече че такава в Търново досега не е открита от този период. Била е настлана с каменни плочи, затваряла се е с масивна еднокрила врата. Новооткритото в последните дни на разкопките стълбище не я свързва функционално с епископията на Трапезица, а в обратната посока, с улица, минавала между църкви № 3 и № 13. Стенописи не са открити, за разлика от другите църкви, което също клони към хипотезата, че това е еврейски комплекс. Още повече, че всички еврейски топоними са около Трапезица. Сградата е съществувала от 40-50-те години на 13-ти век до падането на Търново. Само през този сезон откритите монети са над 300, във вътрешността на постройката. Друга интересна находка е апликация с двойна котва, с позлата, вероятно украсявала колан. И още - позлатен обков за малка иконка, железни кръстове, оръжия и предмети на бита. 

Разкрит е цял жилищен квартал в южния склон на крепостта

Това са над 2 декара площ, в най-равната и удобна за обитаване част на Трапезица.

Изцяло е разкрита от доц. Деян Рябовянов връзката между една от основните улици на Трапезица изток-запад (между двете порти в южната част на крепостта), както и кръстовище, което свързва с друга главна улица с направление север-юг. ,,Може да се твърди, че сме разкрили един цялостен възел от градската улична мрежа. Открихме и части от доста големи и представителни постройки, които са разположени около тези улици. Това, че са непосредствено до югозападната порта и това кръстовище, и над средния брой находки показва, че става въпрос не за жилищни сгради, а за такива с други функции. Всъщност, напълно затворихме резултатите, свързани с уличната мрежа на тази част на Трапезица, което показва целенасоченото й планиране и изграждане на кварталите, свързани с нея. Тя датира от началото на управление на цар Иван Александър, а през 70-те години на 14-ти век (управлението на Иван Шишман) е имало ремонтиране или повторно изграждане. Тогава е имало промени и в кварталите. Улиците са с размери между 3 и 3,50 метра, което за средновековен град никак не е малко", каза доц. Деян Рябовянов.

Тази година той допроучва пространството около откритата от него преди време църква № 22, която се оказа и най-богата на находки. Усилията му били насочени към некропола около църквата и нейния притвора, който бил използван за погребване на голям брой хора, обитаващи квартала. Общо над 140 са разкритите гробове, като през този сезон те са над 70.

Откритите монети в неговия обект тази година са над 400 - повечето сребърни и златни. Сред най-значимите са сребърни монети на Иван Александър и Иван Шишман, златна монета на Йоан III Дука Ватаци - орязана и пригодена към теглови стандарт от 14 век, татарски сребърен пул. Интерес представлява откриването на импортни стоки - фрагменти от селадонов съд, т.е - китайски порцелан, което е рядкост за епохата. Според археолога населението на Трапезица било икономически активно, има белези и за ювелирно производство, макар и такава работилница все още да не е намерена.

Нова бойна кула откри тази година проф. Константин Тотев

Тя е с размери 7 на 4 метра. Над нея се разкрила сграда, която поради металния материал - пирони, скоби, археологът допуска, че би могла да е платформа или стълба към кулата. Нови 40 метра крепостна стена са разчистени и готови за бъдеща консервация.

За трета година той работи на крепостната стена на западната част на Трапезица, около откритата от него миналата година църква № 23. Тя се оказа с много ефектни находки. Там бяха намерени единственият в света златен кръст енкулпион с частица от Светия кръст и най-богатата стенописна украса. Новото, във връзка с тазгодишните разкопки е, че тя се оказала енорийска, свързана с квартала. Открити са и 5 нови постройки, опрени на крепостната стена в този квартал, проучването на който тепърва ще се разгръща. Строителството им е в края на 13-ти век. Те са съборени, за да се направи място за строителството на църква № 23 и за некропол, от който са разкопани 50 гроба. ,,Този район е бил на по-бедно население и това се доказва от открития тази година инвентар - детски играчки, копчета, железни инструменти", уточнява проф. Тотев. Въпреки това общо находките са над 200, сред които също има златни монети, характерни за 14-ти век.

Находките общо от Трапезица са толкова много, че всяка година би могло да се подрежда нова изложба в експозицонната сграда на Трапезица. А в над 70 % от територията на крепостта археологически проучвания дори не са започвали. За разлика от Царевец, тук културните пластове са от 50 см до 2 метра. Интересно е още, че досега не са открити монети от османския период, което сочи, че населението се е изселило от този град.

10 процента от средствата за разкопките по правило отиват за консервация - временна и полева, колкото да изтраят находките до следващата година. А разкопките в значителна степен изпреварват консервацията на обектите. От 12 години е плана за консервация и социализация на Трапезица на главния архитект на крепостта Пламен Цанев, но за това са нужни много средства и то всяка година.

https://regnews.net/news/15734809083335/razkrit-e-napalno-tsyal-zhilishten-kvartal-na-trapezitsa