Български Националистически Форум

Обща категория => Чужбина => Topic started by: Hatshepsut on 05 October 2020, 14:14:10

Poll
Question: На чия страна сте относно конфликта в Нагорни Карабах?
Option 1: Армения votes: 3
Option 2: Азербайджан votes: 0
Option 3: Неутрален съм votes: 1
Option 4: Нямам мнение по въпроса votes: 0
Title: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Hatshepsut on 05 October 2020, 14:14:10
Вековният Нагорнокарабахски конфликт

(https://i.postimg.cc/QxcT9mn4/15052018-Nagorni-Karabah.jpg)

https://geopolitica.eu/more/drugi-statii/2825-vekovniyat-nagornokarabahski-konflikt


Настоящата статия има за цел да анализира конфликта в Република Нагорни Карабах, въз основа на т.нар. "конфликтна триада". Ще разгледам причините и целите за конфликта, някои основни исторически моменти, както и позициите на въвлечените в него страни. И не на последно място по важност - ще опитам да покажа, кой какъв стимул има за разрешаването на конфликта.

Конфликтите обикновено се развиват в конкретна ситуация, възникнала в резултат от несъвместими цели, довели до противоречия. Основна роля за развитието им играе отношението, нагласите и възприятията на страните. Според Galtung всеки конфликт  може да бъде разглеждан като съвкупност от три основни компонента – отношение (конфликтни нагласи), действия (конфликтното поведение) и противоречия (конфликтната ситуация), формиращи т. нар. ,,конфликтна триада" (конфликтен триъгълник). Анализирайки идеите на Galtung, Mitchell разглежда и дефинира подробно всеки отделен компонент от конфликтната триада, както следва. Конфликтна ситуация e всяка ситуация, в която две или повече страни (социални общности или поведенчески единици) имат възприятия, че преследваните от тях цели са взаимоизключващи се и несъвместими. Конфликтни нагласи са психологическите състояния и условия, които съпътстват конфликтната ситуация и произтичащото от нея конфликтно поведение. Конфликтното отношение съдържа два различни компонента – афекти и когнитивно възприятиен. Те влияят върху оценките на поведенческите единици за самите тях, за опонентите им и за характера на заобикалящата ги среда. Конфликтно поведение – ,,действия, предприети от една страна в каквато и да е ситуация на конфликт, насочени към противната страна с цел тя да бъде принудена да изостави или промени своите цели."

Генезис и развитие на враждебните отношения между Армения и Азербайджан

Отвсякъде заобиколен от планини, районът на Нагорни Карабах е обект на нерешен и до днес спор между Азербайджан - страната, в която се намира, и етническото арменско мнозинство, подкрепяно от намиращата се в съседство Армения. Корените на конфликта датират повече от един век назад до началото на 20 век.

Конфликтът е част от неразрешения арменски въпрос, в който влизат турско-арменският конфликт и международното признаване на арменския геноцид. Но противоположно на всеобщото мнение, тук не става дума само за признаването на геноцида над арменското население и правото на Artsakh  на самоопределение. Основният въпрос е за територии,  историческите и главно демографските фактори довеждат до възникването на конфликта. Това обосновава арменските претенции. Нарастването на броя на арменците за сметка на азерите се вижда ясно.

Ключов фактор за безизходицата в Нагорни Карабах и липсата на ясна представа за разрешаване на конфликта е стратегическото геополитическо местоположение и произхождащите от него геополитически усложнения. Като страни от Кавказкия регион, Армения и Азербайджан са част от територия, която служи като мост между Запада и Изтока, между християнстото от една страна, и ислямския свят, от друга. Това води до големия интерес към тези територии от страна на регионалните сили. В тази обстановка се създава нелоялна конкуренция, често превръщаща се в мъчително съперничество между тях. Като резултат, конфликтът в Нагорни Карабах остава нерешен и до днес.

Исторически, Русия и Армения имат близки взаимоотношения. Още по време на управлението на руските царе през 19 век хиляди арменски семейства са заселвани от Османската империя в Кавказ, за да подобри Русия сигурността си по границата с Турция. Тази политика изразява доверието на Русия в отговор на лоялността на своите другари християни. Армения се превръща в бастион на Русия в Южен Кавказ, нещо, от което Москва не желае да се отказва.

Азербайджан, от друга страна,  макар и светска мюсюлманска държава, като съюзник на Турция никога не е питаела доверие към Русия. Русия се страхува, че разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах ще засили позициите на Азербайджан в региона, което противоречи на нейните интереси.

Историята на конфликта започва още от последните години на руската империя. На два пъти (1905-1907 и 1918-1920) Нагорни Карабах е  арена на кръвопролитни войни между Армения и Азербайджан. След Болшевишката революция, с която Руската империя се трансформира в Съветски съюз, Нагорни Карабах става част от Транскавказката федерация в рамките на СССР, но едва след няколко месеца съществуване федерацията се разпада на държавите Грузия, Армения и Азербайджан. Скоро избухва конфликт между Армения и Азербайджан по отношение на 3 региона, един от които е именно Нагорни Карабах. Спорът е относно това къде точно трябва да преминават границите между тези три области. Докато се очаква крайното решение от Парижката мирна конференция за съдбата на региона, за генерален губернатор на областта е определен  азербайджанският ръководител. Три месеца по-късно, съветска армия навлиза в Кавказ и за 3 години кавказките републики са преобразувани в транскавказки републики към СССР. 

Територията на Нагорни Карабах остава в Азербайджан, което поражда претенции на Армения към тази територия, населена предимно с арменци. През 1918г. – 1920г. последва серия от къси войни между арменци и азери за Нагорни Карабах.

Началото на Арменско-Азербайджанската война

Арменско-Азербайджанската война започва след революцията в Русия. Серия от брутални конфликти през 1918, 1920-1922. Участниците от една страна са Османската империя и Азербайджан и от друга Армения и Нагорни Карабах. В конфликтите вземат участие цивилни в размирните райони на Kazakh-Shamshadin, Zanghezur, Nakhichevan и Karabakh. Тези стълкновения дават голям брой жертви, поради масовото участие на партизани в едно размирно време време, когато се изграждат нации и се формират държави.

Мартенските събития през 1918

Действията се развиват в периода 30 март - 2 април 1918, когато на територията на Баку избухва етническо и религиозно напрежение между арменци и азери. Събитията са улеснени от водената политическа борба - от една страна са болшевиките, подкрепени от Арменската Революционна федерация и, от друга страна, азерската партия Мусават. Азерските партии са обвинени в пантюркизъм от Болшевиките и техните съюзници. Армиите на арменци и мюсюлмани са въвлечени във въоръжен конфликт, завършил с близо 12 000 жертви от страна на азерите. Болшевиките и арменците потушават бунта на мюсюлманите. Азерите определят тези събития като геноцид. Според други източници мартенските събития могат да бъдат интерпретирани и като гражданска война. В резултат на събитията много от мюсюлманите са изселени от Баку или минават в нелегалност.

Битката за Баку

6-седмична окупация, последвана от евакуация на града на 14 септември 1918 и изтегляне към Иран. По-голямата част от арменското население бяга с помощта на британските сили. Османската армия на исляма и нейните съюзници от Азербайджан навлизат в Баку на 15 септември и избиват между 10 000 – 20 000 арменци в знак на отмъщение за Мартенското клане на мюсюлмани по-рано същата година. Столицата на Азербайджан се премества окончателно от Ганджа в Баку.

През август 1919 Карабахският национален съвет сключва временен договор с правителството на Азербайджан. С този акт се признава властта на азербайджанското правителство, докато въпроса за планинската част от Нагорни Карабах бъде уреден на Парижката мирна конференция. Въпреки че подписва споразумението, азерското правителство непрекъснато нарушава условията на договора. Започват да избухват етнически конфликти в региона.

Мартенският погром в Шуша през 1920

Кулминацията настъпва с арменския бунт, потушен от азерската армия в края на март 1920. Арменски полицаи са обвинени от британски журналист в убийството на азери по време на традиционният азерски празник Новруз Байрам. Реакцията на Азербайджан към тази изненадваща атака води до Мартенския погром от 22-26 март 1920, в който арменците са подложени на масово избиване. Близо 20 000 души от арменското население в Шуша е избито, а голяма част са принудени да напуснат.

След  преминаването на двете страни под съветско управление, с решение на Кавбюрото на ЦК на РКП от 1921 се решава Нагорни Карабах да бъде предаден на Арменската ССР. Окончателното решение обаче идва ден по-късно, когато анклавът е включен в състава на Азербайджанската ССР като Нагорникарабахска автономна област, с център Ханкенди (по-късно преименуван на Степанакерт.) Към този момент 94% от състава на населението са арменци. По същото време подкрепата на Турция за Азербайджан се усилва, тъй като за нея е неприемливо мюсюлмански територии да бъдат откъснати от етнически близкия Азербайджан. СССР няма как да не реагира на засилващото се турското влияние в региона и Москва се решава да раздели и даде азерски територии под контрола на Армения, а Карабах оставя в рамките на Азербайджан. Така Турция е изправена под постоянната заплаха от етнически конфликти на североизток, което допълнително ги поставя под напрежение. От този момент нататък СССР налага властта си с желязна хватка и всички регионални конфликти са замразени до разпадането на СССР. Смята се, че това решение е приложение на принципа "разделяй и владей" от страна на Русия. Според други изследователи на конфликта по-скоро става въпрос за израз на добра воля от страна на съветското правителство в името на това да се поддържат "добри взаимоотношения" с Турция и Кемал Ататюрк. Поначало автономната област има обща граница с Армения, която обаче в края на 30-те години изчезва. През следващите десетилетия на съветско управление арменците поддържат силна воля за присъединяване на Нагорни Карабах към Армения, но по-сериозни действия се предприемат едва в края на 80-те години.

Позиция на участниците в Нагорникарабахския конфликт и косвено ангажираните с него държави

Азербайджан

Решени да запазят териториалната си цялост, Азербайджан отказват да признаят Нагорни Карабах за самостоятелна държава или да го считат за равнопоставена страна в конфликта. Вместо това, те настояват да преговаря само с Армения. Бившият азерски президент Хайдър Алиев / Heydar Aliyev/ заявява, че ако Армения иска Азербайджан да преговаря с Нагорни Карабах, трябва първо да "изтегли войските си от окупираната територия" и след това да спре да субсидира Нагорникарабахската република от арменския държавен бюджет.

Република Армения

Армения от своя страна настоява, че Нагорни Карабах трябва да има място на масата за преговори, като независима страна в конфликта. В отговор на твърдението, че Армения трябва да изтегли войските си от окупираната азерска територия, твърди, че нямат сили на aзербайджанската земя, тъй като окупационните сили са от Република Нагорни Карабах.

Армения подкрепя позицията на РНК и отказва да подпише мирно споразумение, освен ако Азербайджан не позволи свободно преминаване на гражданите на РНК към Армения и не гарантирана, че населението им ще бъде защитено от бъдеща азербайджанска агресия.

Република Нагорни Карабах.Република Нагорни Карабах настоява, за своята независимост, тъй като декларира независимостта си от Азербайджан през септември 1991г. в съответствие със съществуващото съветско законодателство, въпреки, че това е така не е признато като такова от която и да е друга държава.

В началото на 90 - те години резолюцията на конфликта в Карабах е свързан с оттеглянето на армията на РНК от азербайджанските територии в замяна на независимия им статут. Днес статутът все още е приоритет, но безопасността на арменското население в Нагорни Карабах се превръща в основна грижа.

Руската Федерация

Русия официално е готова да приеме всяко решение на конфликта в Нагорни Карабах, стига да е справедливо, както за Армения, така и за Азербайджан. Това изглежда по-вероятно да се случи в управлението на Путин, отколкото по времето на Елцин,когато Русия открито предоставяха на Армения значителен брой оръжия.    С администрацията на Путин Русия успя да подобри дипломатическата дейност по отношение на конфликта в Карабах и потвърди, че е готова за в качеството си на съпредседател на Минската група на ОССЕ да насърчи диалог за решаването на конфликта между Армения и Азербайджан.

Турция

Турция формално обявява неутралитета си в конфликта, но всъщност заема страната на Азербайджан и в началото на 90-те години затваря границите си с Армения. Също така подкрепя териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае РНК или да я счита за "равноправна" страна в конфликта.

Турция твърдо заявява, че ще отвори своите границите и ще възстанови  търговията с Армения, едва след като Армения прекрати окупацията на Азербайджан и конфликтът се разреши. Подобно на военни отношения между Русия и Армения, Турция и Азербайджан подписаха много военни споразумения, с които Турция предостави на Азербайджан военна помощ.

Съединените американски щати

Америка е заинтересована от конфликта в Нагорни Карабах, поради участието си в няколко области от региона. Активно участва в проекти за добив и транспорт на нефт, като най-известен е проекта е газопроводът Баку – Джейхан.

След 11 септември 2001 САЩ активно участва в различни програми по линия на борба с тероризма и защита на границите. Поради този факт пряко се интересува от развитието на конфликта в РНК. Тези програми насърчават САЩ за по-голямо участие в дейностите на НАТО - "Партньорство за мир". Все още не е известно какво дългосрочно военно присъствие, ще има САЩ в региона на Азербайджан.

Армения има много силен икономически стимул за намиране на решение на конфликта. Това става ясно след изявлението на арменския премиер, че Армения не е в състояние да се развива икономическо, докато не бъде постигнато окончателно уреждане на конфликта в Карабах, докато Арменският президент твърди, че установяването на икономическо сътрудничество би улеснило политическо уреждане на конфликта. От своя страна анкета показа, че 72% от арменците смятат, че Армения трябва да "замрази" конфликта в Карабах и да се съсредоточи върху развитието нейната национална икономика.

От друга страна, за Азербайджан, икономическият стимул за разрешаването на конфликта играе много по-незначителна роля. Те притежават голям дял от каспийския петрол, а също така и участват в петролния транспорт. За разлика от Армения и Грузия, Азербайджан има икономическа стабилност. Въпреки икономическото си предимство, евентуална война би застрашила чуждестранните инвестиции.

Подновеният ангажимент и все по-гъвкавата и балансирана руска позиция спрямо Азербайджан вдъхва надежда за уреждане на конфликта или поне за сериозни преговори в тази посока. Сегашната геополитическа ситуация е подходяща, тъй като /откакто/ 56 страни от региона искат да работят на страната на САЩ. Това важи особено за Русия. Тя е готова да си сътрудничи със САЩ в борбата срещу тероризма.

Добрите взаимоотношения между Русия и западните правителства, може да осигурят нова основа за насърчаване на сътрудничеството в региона на Южен Кавказ. В същото време САЩ трябва да отдели голяма част от вниманието си за Близкия изток.

Дали борбата срещу тероризма ще обедини кавказките държави и регионалните сили или по-скоро ще отклони внимание от този регион, все още не е ясно.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 05 October 2020, 14:16:56
Аз съм за арменците.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Hatshepsut on 05 October 2020, 14:18:59
Хронология на конфликта в Нагорни Карабах

http://www.wreview.eu/s/hronologiq-na-konflikta-v-nagorni-karabah.html

Главно населена с арменци, автономната област Нагорни Карабах обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност. Площта на региона е около 11 500 кв. км., и има население от около 145 000 души с главен град Степанакерт.
Азербайджан смята Нагорни Карабах за своя територия, каквато регионът наистина е в рамките на СССР. Нагорни Карабах обаче се стреми към обединение с Армения и през 90-те години на XX век обявява независимост. През 1991 г. Нагорни Карабах се обявява за самостоятелна република след местен референдум, но решението не е признато от международната общност. Районът според ООН се счита за част от Азербайджан, но е под контрола на етническите арменски сепаратисти. Днес Нагорни Карабах е де факто независима държава, наричаща себе си Република Нагорни Карабах. Тя има изключително близки отношения с Република Армения и използва същата валута.

В началото на ХХ век на два пъти (1905 – 1907 г., и 1918 – 1920 г.) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти. В хода на тези борби, районът е разделен на две части, които влизат в състава на образуваните със съдействието на англо-турските интервенции срещу Съветския съюз, за кратко просъществували независими арменска и азерска държави. Впоследствие през 1920 г. Червената армия превзема техните територии и тези държави са преобразувани в съветски републики. Нагорни Карабах е обединен през 1921 г. и по-късно през 1923 г. изцяло предаден под властта на Азербайджанската ССР, в която е включен като автономна област под името Нагорнокарабахска автономна област. Тъй като преобладаващото население е било от арменски произход, това разпределение на териториите, извършено не по етнически признак, а от стратегически и национално-политически съображения, предизвиква недоволство сред арменците. Чак до средата на 80-те години ръководството на Арменската ССР предприема различни опити да издейства присъединяването на Нагорни Карабах към Армения, но те остават безуспешни и дори са държани в тайна от съветската власт.
Войната в Нагорни Карабах, наричана Арцах освободителна война от арменците е етнически военен конфликт продължил от 20 февруари 1988 г. до 12 май 1994 г. Главните бойни действия са се разразили в сочения за анклав според арменците Нагорни Карабах, намиращ се в югозападната част на Азербайджан. Двете страни в конфликта са мнозинството етнически арменци в Нагорни Карабах подкрепени от Република Армения и съответно Република Азербайджан. След шест години на интензивни боеве, и двете страни са готови за прекратяване на огъня. На 5 май 1994 г., с Русия, действайки като медиатор, както и Минската група на ОССЕ, всички страни се съгласяват да прекратят военните действия и обещават да спазват прекратяването на огъня, което влиза в сила няколко дни по-късно на 12 май. Споразумението е подписано от съответните министри на отбраната на трите воюващи страни - Армения, Азербайджан, и Република Нагорни Карабах. В Азербайджан мнозина приветстват края на военните действия. Спорадични боеве продължават в някои части на региона, но всички страни обещават да спазват условията на примирието.
Нито една страна-членка на ООН не признава Нагорни Карабах за независима държава. През 2008 г. Общото събрание на ООН потвърждава отново, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан и изисква изтеглянето на арменските сили.

През 2008 г. в Мартакерт избухват схватки след протести на арменските избори от 4 март 2008 г. Това са най-тежките сражения между етническите арменци и азербайджанските сили в спорния регион Нагорни Карабах от прекратяването на огъня, след края на войната в Нагорни Карабах от 1994г. Арменски източници обвиняват Азербайджан в опит да се възползва от продължаващите вълнения в Армения. От своя страна Азербайджански източници обвиняват Армения, твърдейки, че правителството на Армения се опитва да отклони вниманието от вътрешните конфликти в Армения. След инцидентът на 14 март Общото събрание на ООН от поименно гласуване на 39 в полза и 7 срещу приема Резолюция 62/243, с искане за незабавно изтегляне на всички арменските сили от окупираните територии на Азербайджан.
На 18 февруари 2010 г., отново има размяна на изстрели по линията на контакт разделяща азербайджанските сили и арменски военни сили в Нагорни Карабах. Азербайджан обвинява арменските сили за стрелбата по азербайджанските позиции в близост до няколко села, както и в планинските райони, където са използвани малки огнестрелни оръжия, включително и снайперисти. В резултат на това трима азербайджански войници са убити и един e ранен. Двете страни обвиняват другите в нарушаване на режима за прекратяване на огъня. Това са най-тежките нарушения на примирието, което е в сила от 1994 г. Като между 2008 и 2010 г., 74 войници са убити от двете страни.
На 10 март 2011 г., 10-годишно азербайджанско момче е убито от арменски снайперистки огън. В края на април 2011 г., гранични сблъсъци водят до смъртта на трима карабахски войници. На 5 октомври двама азерски и един арменски войник са убити. За цялата година са били убити 10 арменски войници. През следващата година от края на април до началото на юни има гранични сблъсъци между въоръжените сили на Армения и Азербайджан. Сблъсъците водят до смъртта на пет азерски и четирима арменски войници. Общо през 2012 г., 19 азерски и 14 арменски войници са били убити. Продължаващите сблъсъци водят до смъртта на 12 азерски и 7 арменски войници през 2013 г.
През 2014 г., избухването на няколко гранични сблъсъци водят до 16 смъртни случаи от двете страни до 20 юни. На 2 август азербайджанските власти съобщават, че осем от техните войници са били убити за три дни на сблъсъци с арменските сили, което е най-големият единичен брой на жертви от военни действия в страната след края на войната през 1994 година. Местните власти в Нагорни Карабах съобщават за смъртта на поне двама арменски военни в най-големият инцидент в района от 2008 г. насам. Още пет азербайджански войници са убити следващата нощ, с което броят на жертвите от сблъсъците през август е най-малко 15 души. От началото на годината са загинали 27 азербайджанските войници в граничните сблъсъци. Насилието предизвиква Русия да отправи предупреждение към двете страни да не допускат ситуацията да ескалира допълнително.

На 12 ноември 2014 г., азербайджанските въоръжени сили свалят хеликоптер на военните сили от Нагорни Карабах. Трима военнослужещи са загинали при инцидента. Министерството на отбраната на Армения заявява, че самолетът е бил невъоръжен и определя свалянето му, като безпрецедентна провокация. От своя страна азербайджанските власти твърдят, че хеликоптерът се опитвал да атакува техни армейски позиции. От своя страна арменските власти заявяват, че Азербайджан ще се изправи срещу тежки последици. С катастрофата 2014 година става най-смъртоносната година за арменските сили от споразумението за прекратяване на огъня от 1994 г., с 27 убити войници и 34 жертви от азерската страна. Шест арменски цивилни също са загинали през 2014 г., а до края на годината броят на убитите азербайджанци нараства до 39 (37 войници и 2 цивилни).
През 2015 г. 42-ма арменски войници и 5 цивилни са убити с продължаването на граничните сблъсъци. Също така, най-малко 64 азербайджански войници са загинали при спорадичните боеве.
През януари и февруари 2016 г., четирима арменски и четирима азербайджански войници са убити в борбата на границата на Нагорни Карабах. На 4 април избухват сражения, като Азербайджан твърди, че трима азерски войници са били убити в сепаратисткият регион. В същото време арменският президент предупреждава, че военните действия могат да прераснат в пълномащабна война в Южен Кавказ. Боевете би трябвало да са спрели, но всъщност куршумите никога не спират да летят от двете страни на фронтовата линия.
Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Джон Кери разговарят по телефона на 4 април, призовавайки двете страни да спрат сраженията. В изявлението на Москва се критикуват и ,,външните играчи", опитващи се да влияят на конфликта, без да се уточнява за кого става дума. В същото време, на 4 април военните в Нагорни Карабах съобщават, че 20 местни войници са били убити на 2 април, а други 72 са ранени. 7 танка са били унищожени при същото нападение. Министерството на отбраната на Армения по-късно съобщава, че петима ,,доброволци" са загинали след азербайджански удар върху автобус, извършен с безпилотен самолет.
Докато Азербайджан предупреждава, че силите му ще обстрелят главния град на Нагорни Карабах, Степанакерт, ако арменската армия не спре ударите по населени места, от Ереван съобщават, че най-вероятно ще признаят независимостта на Нагорни Карабах, ако насилието продължи да ескалира.

Размяната на огън и словесни престрелки между Баку и Ереван идва на фона на сложни взаимоотношения в Южен Кавказ и напрегната международна обстановка. Армения е член на няколко икономически споразумения, доминирани от Русия, включително е домакин на руска военна база на своя територия. В същото време Москва поддържа предимно приятелски отношения с богатия на петрол и газ Азербайджан, който пък е основен каспийски канал за доставки на петрол и газ на Запад. Въпреки отношенията си с Армения, Русия продава оръжие и на Азербайджан.
В периода 01 - 05 април 2016 г., Тежки боеве по фронтовата линия в Нагорни Карабах водят до жертви и от двете страни - 88 арменски и между 31 и 92 азербайджански войници. Един арменски и три азербайджански войници са изчезнали. Освен това, 10 цивилни (шест азери и четирима арменци) също са били убити. Множество жертви бележат и двете страни при продължаващите сблъсъци през месец май. През месеците октомври и ноември продължават престрелките и отново има жертви от двете страни, но с по-умерени темпове в сравнение с първата половина на годината.
Нарастването на напрежението, на което светът става свидетел в момента, е най-сериозното след спирането на войната през 1994 г., която отнема живота на над 40 000 души в района Нагорни Карабах. Войната завършва без подписване на реален мирен договор, оставяйки оспорваната територия под администрацията на местните етнически арменци и арменската армия. Арменските сили също така заемат някои територии извън Нагорни Карабах.
Днес политическият статус на вече обявилата се за Република Нагорни Карабах продължава да бъде сложен. Републиката е призната от само три региона с непризнат статут от международната общност, които не са и страни-членки на ООН - Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Останалата част от международната общност признава Нагорни Карабах като част от Азербайджан. В началото на април тази година искрите на конфликта напомниха не само, че бомбите, заложени в миналото, могат да гръмнат десетилетия по-късно, но и че Кавказ продължава да бъде нестабилен район, разкъсван между интересите на по-големи държави. Споразумение между Азербайджан и Армения днес изглежда трудна задача. Армения обвинява Турция за подклаждане на конфликта в Нагорни Карабах с изпращане на турски инструктори да обучават азерските въоръжени сили. От своя страна, на 4 април Анкара официално заявява, че подкрепя Баку в засилване на азербайджанския контрол върху оспорваната зона, което не е изненадващо предвид външнополитическите отношения между Армения и Турция.
Липсата на подписан мирен договор, както и все още неуредените въпроси относно упражняването на контрол върху Нагорни Карабах са фактори, които правят конфликта между Армения и Азербайджан възможност за Русия и Турция да окажат един на друг натиск на геополитическата карта, особено след казуса със сваленият руски самолет. Иран и Израел са други две страни, които оказват влияние върху конфликта. Докато Тел Авив има дипломатически отношения с Армения, но не много силни връзки, с Баку Израел поддържа интензивно сътрудничество от 1992 г. насам. Израелски фирми са и основен доставчик на оръжия за азерската армия по време на войната в Нагорни Карабах, както и подпомагат модернизацията й. По отношение на Иран – азербайджанците са единствената друга шиитска нация освен Иран, но пък отношенията между Баку и Техеран не са много близки.
Без успешни усилия за посредничество, нарушенията на примирието заплашват да дадат тласък на нов военен конфликт между страните и отново да се дестабилизира региона на Южен Кавказ. Това също може да наруши износа на нефт и газ от региона, тъй като Азербайджан е значителен износител за Европа и Централна Азия, произвеждайки повече от 850,000 барела петрол на ден. Тогава американските икономически интереси могат да бъдат ощетени и да се създаде скок в световния пазар на петрола.
Този конфликт има потенциалът и е на път да се превърне в прокси война между големите актьори на геополитическата сцена, прокарвайки техните интереси през местните сили участващи в конфликта, което от своя страна може да продължи дълго преди да се намери решение, с което да са съгласни страните от двата лагера.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Panzerfaust on 05 October 2020, 19:55:02
Quote from: Шишман on 05 October 2020, 14:16:56Аз съм за арменците.
И аз.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 06 October 2020, 20:02:15
Свобода Или Смърт

Когато горите в Австралия,Сибир и Амазонка горяха вие говорихте за това, когато убиха цветнокож в САЩ вие говорихте за това,когато горя катедралата Нотр Дам също беше голяма болка за всички, а сега когато ваш братски християнски народ се събужда под звуците на нестихващи бомбени удари, когато загиват невинни хора, когато майки и бащи изпращат синовете си на война, защо мълчите?!??
Армения не търси пари и помощ, тя търси солидарност, ние искаме да се знае, че не се борим за парче територия, а за правото ни да живеем в нашата държава, там от където започва нашата история,там където с векове са живеели нашите предци.
Разпръснати по всички краища на света, днес ние сме едно цяло,днес ние сме Армения.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 06 October 2020, 21:59:07
Аз не виждам причина да се подкрепят арменците само защото били християни. Дефакто подобна ситуация можеше да се получи и у нас през 80те с т.нар. "Разградска турска република" или в Кърджалийско. Т.е. турците тук щяха да са в ролята на арменците в Нагорни Карабах. Не знам ако разменим религиозния фактор и християните бяха азерите вероятно щяхте да подкрепите тях. Албанците в Косово също ситуацията е идентична с тази на арменците в НГ. Затова не се подавайте по линията на противопоставянето мюсюлмани-християни, нещата са много по-сложни. Във гръцко-турската война 1920-22г. например Ленинова Русия снабдява с оръжие турците и е изцяло на тяхна страна, което в крайна сметка натежава на везните и турците смазват гърците и ги изтласкват тотално извън Мала Азия.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 07 October 2020, 09:44:31
Quote from: FELDMARSCHALL on 06 October 2020, 21:59:07Аз не виждам причина да се подкрепят арменците само защото били християни. Дефакто подобна ситуация можеше да се получи и у нас през 80те с т.нар. "Разградска турска република" или в Кърджалийско. Т.е. турците тук щяха да са в ролята на арменците в Нагорни Карабах. Не знам ако разменим религиозния фактор и християните бяха азерите вероятно щяхте да подкрепите тях. Албанците в Косово също ситуацията е идентична с тази на арменците в НГ. Затова не се подавайте по линията на противопоставянето мюсюлмани-християни, нещата са много по-сложни. Във гръцко-турската война 1920-22г. например Ленинова Русия снабдява с оръжие турците и е изцяло на тяхна страна, което в крайна сметка натежава на везните и турците смазват гърците и ги изтласкват тотално извън Мала Азия.
Ми ти ислямистите и турците ли подкрепяш ? Тоя нацизъм............ мани-мани.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 08 October 2020, 03:17:19
Не подкрепям никого, а представям реалната картина на нещата и че арменците там са в ролята на турците у нас или албанците в Косово. Мисля че бях ясен, така че не се опитвай отново с тъпите си провокации да правиш интрига. :judge:
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 08 October 2020, 12:29:22
Quote from: FELDMARSCHALL on 08 October 2020, 03:17:19Не подкрепям никого, а представям реалната картина на нещата и че арменците там са в ролята на турците у нас или албанците в Косово. Мисля че бях ясен, така че не се опитвай отново с тъпите си провокации да правиш интрига. :judge:
Абе каква интрига , винаги  срещу  ислямските гадове  и това е.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Hatshepsut on 08 October 2020, 13:12:20
В случая конфликтът за мен е по-скоро цивилизационен, а не религиозен. Арменците са представителите на европейската цивилизация и култура, а азерите - на азиатщината и варварщината. Затова аз съм на страната на арменците, а и да си припомним, че арменците вече са били жертва на азиатската варварщина и диващина, по време на Първата световна война 1.5 милиона арменци са избити от турците.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 09 October 2020, 03:01:35
Вие ги вижте в България с какво се занимават почти всички от тях - лихвари, златари...Вицовете за евреин миньор или евреин да прекопава бостан в пълна степен важат и за тях. По селата няма да ги видите само в големите градове като ония богоизбраните. Така че не ги превъзнасяйте само защото са християни.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Hatshepsut on 09 October 2020, 06:19:18
Добавих една анкета към темата  :smile-1:
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Panzerfaust on 09 October 2020, 23:15:35
По принцип, има голяма разлика между арменците у нас и тези в Армения. Арменците у нас, Франция или САЩ са потомци на богатите арменци от Османската империя, които са имали достатъчно пари да се откупят и да преживеят геноцида (при нас също богати селища са се откупвали по време на Априлското въстание и са се спасявали от разорение). Арменците от днешна Армения са доста по-бедни, голяма част от тях са и селски хора. Докато нашите армеци са в градовете.
Тук обаче няма никакво значение какви са моралните качества на арменците у нас или в Армения. Арменците са християни и това не е просто религия, а цивилизационна принадлежност. Ислямът е опасен и вреден за нашата цивилизация. Освен това, азерите са част от турския кръг на влияние, те са етнически много близко да турците и пряко свързани с тях. Победа на азерите автоматично означава увеличаване престижа на Турция и разширяване на влиянието й. Силна Турция е последното нещо, от което се нуждае България. Затова арменските и българските интереси съвпадат. 
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 10 October 2020, 11:16:39
Quote from: Panzerfaust on 09 October 2020, 23:15:35Арменците са християни и това не е просто религия, а цивилизационна принадлежност. Ислямът е опасен и вреден за нашата цивилизация. Освен това, азерите са част от турския кръг на влияние, те са етнически много близко да турците и пряко свързани с тях. Победа на азерите автоматично означава увеличаване престижа на Турция и разширяване на влиянието й. Силна Турция е последното нещо, от което се нуждае България. Затова арменските и българските интереси съвпадат. 
Не бе понеже Хитлер е обичал ислямистите и ги е уважавал и за това така . Нацизма е вреден за българското.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 10 October 2020, 13:43:37
Така, сега да попитаме защо християнска Русия е биз-бизе с ислямистка Турция и им продава оръжия С-400 и какво ли още не, нищо че Турция е в НАТО. Религията май няма значение когато трябва да си въртим търговията и далаверите. :smile-1:
Ония им свалиха самолет над Сирия (руски), убиха руския посланик в Анкара и какви ли още неща се случиха ама не успяха да ги скарат. Даже Путин се похвали че е помогнал на Ердоган при опита за преврат 2016г.! В случая виждате че даже Русия призовава за прекратяване на огъня и заема неутрална позиция, а не в полза на Армения, защо ? Нали уж са християни, а азерите са подкрепяни от Турция. Щото и с тях си въртят далаверите покрай ресурси и др. неща, а Армения няма какво да им предложи.
Живеем в 21 век и религиите не са това, което са били. Всички псевдо-ислямисти правят това за ПАРИ, а не заради самата религия (единици са изключенията). Без финансиране на гол тумбак нито една ислямистка или крайно-лява и каквато и да е друга терористична организация нямаше да съществува - т.е. пак всичко се прави заради пари. :laugh:
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 10 October 2020, 14:30:23
Quote from: FELDMARSCHALL on 10 October 2020, 13:43:37Така, сега да попитаме защо християнска Русия е биз-бизе с ислямистка Турция и им продава оръжия С-400 и какво ли още не, нищо че Турция е в НАТО. Религията май няма значение когато трябва да си въртим търговията и далаверите. :

 --------------------------
Живеем в 21 век и религиите не са това, което са били.
Ми ние тряба да сме , като руснаците и Путин ли ?
Ти да не призоваваш да си дадем вярата  дето опазихме през турско а ? 
Пустият нацизъм.......
 Да живеем в 21 век и религиите трябва да са и ще са това, което са били. Отстъплението от вярата е предателство към всичко българско и България.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Panzerfaust on 10 October 2020, 18:23:10
Quote from: FELDMARSCHALL on 10 October 2020, 13:43:37Така, сега да попитаме защо християнска Русия е биз-бизе с ислямистка Турция...
И двете държави са бивши империи и с желание отново да станат такива.
Отношенията им са меко казано особени, не бих ги определил като биз-бизе. Просто имат общи интереси по отношение отслабване на "западната хватка" и влияние, и доминацията на САЩ. Същевременно са и конкуренти и то по много интересен начин - на територията на другия. На Балканите, които са бивша турска територия, Русия стъпва на основата на православието и славянството (за нас и сърбите), докато Турция развива идеята за неоосманизма, при който под турска власт населението на Балканите е просперирало без значение на вярата и народността. По същия начин, Турция в мюсюлманските предели на СССР стъпва на основата на ислямската солидарност и пантюркизма (за тюрките оттам).
Русия и с Китай е формален съюзник по отношение на отслабване влиянието на САЩ, а същевремнно имат изключително много противоречия, но това е друга тема.
Що се отнася до конфликта в Арцах, продължавам да твърдя, че азерска победа означава по-силна, по-нагла и по-властна Турция, а това не ни е интерес в никакъв случай.

П.П. Действително Хитлер е уважавал мюсюлманите, но ситуацията тогава е била съвсем различна - Европа е била пълен доминант, с добра демография. Днес ислямът ни заплашва пряко и е много по-силен, отколкото преди 80 години.

П.П.П. Търговия между наглед противоречащи си страни винаги ще има, но това също е отделен въпрос. За нас е важно Турция да е по-слаба.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 11 October 2020, 10:51:26
Няма ми коментара. На цензура ли ми замириса ?
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 15 October 2020, 14:08:43
Боян Чуков

Опитът на Сергей Лавров да помири Илхам Алиев и Никол Пашинян под ръководството на Владимир Путин се провали с гръм и трясък. Сраженията между азери и арменци, два народа от бившите кавказки съветски републики, се подновиха пет минути след като влезе в сила (в 12.00 ч.) съглашението между тях постигнато в руската столица. За огромно съжаление нарастват случаите на обстрел на граждански обекти и от двете страни. Загива мирно население. Не спира и кръвопролитието в спорния регион на Арцах (Нагорни Карабах).

https://infacto.bg/sled-neuspeshniya-opit-na-moskva-da-pomiri-baku-i-erevan/
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 28 October 2020, 17:35:12
balkreader

 
   
МнениеПубликувано на: 26 Окт 2020, 16:29
Арменският капан хлопна, Козелюбоглу ефенди, точно както те предупреждавах

Мдааа, козелюбоглу, накараха те да си повярваш в легендата за вездесъщите ти бойни дронове, и те завлякоха в арменските планини, където, о, ужас, имало свежи арменски части, които отблъснаха офанзивата ти и те задавиха със собствената си кръв, и вече протежето ти Алиев моли за примирие, но няма, арменците са настървени така, че няма отърване от тях, козелюбоглу ефенди, няма, точно както ти го предсказвам от доста години, че и арменците и гърците не забравят и дебнат момента, ще имаш избор, разбира се, или да си направиш публично сепуку, за да отървеш анаватана си със собствената си глава, или другият вариант...

-------------------------
Армения хитростью избежала стратегической катастрофы

Азербайджанским войскам остается только рассматривать издалека стратегические цели, которые они наметили на территории НКР
26 октября 2020, 08:30

Текст: Евгений Крутиков

Важнейшую победу впервые за долгое время одержала в Карабахе армянская армия. Ей удалось отбросить азербайджанские войска от так называемого Лачинского коридора – стратегической дороги, соединяющей Армению и Карабах. К чему привела бы Армению потеря этой позиции и почему Азербайджан терпит неудачи и на других участках фронта?

https://vz.ru/world/2020/10/26/1067229.html
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 10 November 2020, 21:39:36
Петър Голийски

 "Истината е, че в хода на армено-азерската война Москва изигра блестящо картите си. Арменският премиер Никол Пашинян дойде на власт през 2018 г. в резултат на успешна улична революция срещу повсеместната корупция и беззаконие в страната. Зад него стоеше Запада и в частност англо-саксонските сили и той беше смятан за техен инструмент за отслабване на традиционно силното руско влияние в Армения. Затова, докато траеше армено-азерската война, Москва си траеше, изчаквайки положението на арменците да стане наистина неудържимо, за да се намеси в подходящия момент. Както и се случи. С постигнатото мирно споразумение Кремъл не само наказа Армения за нейните прозападни залитания, но и нагледно показа на арменците, че новите им западни приятели няма да си мръднат пръста за тях и ако някой може да помогне, това е само Русия.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Panzerfaust on 10 November 2020, 23:21:51
За съжаление, Армения загуби тази война. Арменците подписаха много тежки условия, на практика загубиха голяма част от това, което бяха извоювали последните 25 години.

Основните точки от мирното споразумение за Нагорни Карабах

Армения и Азербайджан сключиха мирно споразумение с посредничеството на Русия за прекратяване на шестседмична война за Нагорни Карабах и намериха дългосрочно решение на спора в региона.

АФП представя основните точки от споразумението, сключено след като Азербайджан успя да си върне значителна територия, изгубена по време на войната с арменските сепаратисти през 90-те г. на миналия век.

Споразумението е подписано от руския президент Владимир Путин, азерския лидер Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян.

Спиране на огъня

Договорено е спиране на огъня и прекратяване на всички враждебни действия от вторник полунощ московско време.

Двете страни ще запазят позициите си на териториите, които в момента контролират. Това е голям успех за Азербайджан, тъй като страната успя да си върне 15-20% от изгубената територия, включително и ключовия град Шуша.

Миротворци

1960 руски военнослужещи с леки оръжия, 90 бронетранспортьора и 380 автомобила и специално оборудване ще бъдат разположени в региона, за да действат като миротворци по фронтовата линия и подсигуряване на Лачинския коридор, който свързва региона с арменската територия.

Мироопазващата мисия ще е за пет години и автоматично ще се подновява на всеки петгодишен период, ако страна по договора не напусне мирното споразумение.

Връщане на територии

Армения ще върне контрола на Азербайджан върху Агдамския район до 20 ноември, Келбаджарския район до 15 ноември и Лачинския район до 1 декември.

Широкият пет километра Лачински коридор ще свърже Нагорни Карабах с Армения, заобикаляйки предишния маршрут през Шуша.

Размяна на пленници, завръщане на бежанците

Вътрешно разселените лица и бежанци ще се върнат в региона и съседните райони, които бяха под арменски контрол.

Двете страни ще разменят военнопленници и други задържани лица, както и тела на загинали.

Коридор

Армения ще гарантира транспорт през страната от Азербайджан до Нахичеванската автономна република на граница с Турция и ще бъде осигурено изграждането на транспортни комуникации.

В споразумението не се споменава за бъдещия статут на населените с арменци райони в Нагорни Карабах или за формата на бъдещите преговори за уреждане на конфликта.
https://news.bg/world/osnovnite-tochki-ot-mirnoto-sporazumenie-za-nagorni-karabah.html

Арменците подцениха подготовката на Азербайджан за реванш през последните няколко години, не знам как си помислиха, че ония са се примирили. Колкото и висок боен дух да имаш, без техника не става.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Panzerfaust on 11 November 2020, 15:00:47
Една хубава статия по темата, но не ми дава да я копирам: https://voinaimir.info/2020/11/armenia-azerbaijan-war/

Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Hatshepsut on 11 November 2020, 17:06:50
Струва ми се, че руснаците помогнаха на арменците така, както на нас през 1913г.  :sad:
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Panzerfaust on 11 November 2020, 19:10:21
Quote from: Hatshepsut on 11 November 2020, 17:06:50Струва ми се, че руснаците помогнаха на арменците така, както на нас през 1913г.  :sad:
Абсолютно!
И арменците го осъзнават.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 11 November 2020, 19:51:29
Няма как Русия да е против азерите след като на власт там е проруска клика начело с президента им, който ближе задника на Путин. :laugh:
Отделно че политиката на Русия винаги е била двулична, на взаимно отслабване и насъскване на малките държавици около нея една срещу друга, които след като се сбият, Русия изведнъж се явява на сцената като омиротворител и си лъска имиджа пред света. Това го правят от векове...
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 11 November 2020, 21:35:36
Quote from: Panzerfaust on 11 November 2020, 19:10:21Абсолютно!
И арменците го осъзнават.
Нещата са доста различни, Сърбия беше фаворита на Русия, грешно за тях самите, ама така бяха решили - толкова им е бил акъла.
Не вярвам обаче арменците да се надупят на запада, както нашите интелигенти и политици, някога.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 12 November 2020, 17:12:08
Че той премиерът на Армения е ярко прозападен.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 21 November 2020, 00:21:14
Коритаров поканил една кака - посланичката на Азербайджан в България да коментират конфликта в Нагорни Карабах, разбира се от едната гледна точка. :judge:

https://www.vbox7.com/play:e12ad7643c
https://www.vbox7.com/play:f02f7958d5


Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 21 November 2020, 18:16:03
Quote from: FELDMARSCHALL on 21 November 2020, 00:21:14Коритаров поканил една кака - посланичката на Азербайджан в България да коментират конфликта в Нагорни Карабах, разбира се от едната гледна точка. :judge:





Нео-либералите и посраният запад са заедно с исляма.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 21 November 2020, 18:18:50
ДОБРО 3А ЧЕТЕНЕ
То и нашият ред ще дойде


_____________________________

В Армения това е Голяма задушница. "Колко жалко, тази война: есента беше прекрасна", казва Арег, 40-годишен арменски доброволец, дошъл от осиновилата го Белгия, подобно на 12-те млн. души от диаспората. В малката държава с 3 млн. жители се задава хуманитарна катастрофа. Духовната катастрофа вече е настъпила. Тя бързо ще изчезне в световната лудост.

 

В края на септември войските на Азербайджан, поддържани от турската армия, подкрепени от ескадрила изстребители, обслужвани от дронове израелско производство и в незачитане на международните конвенции, влязоха на територията на Нагорни Карабах, населен от 150 хил. арменци и подкрепен от Ереван. Мотивът за агресията: да си върне анклава, от който азерите са изгонени след падането на СССР.

 

Подаръкът на Сталин за азерите

 

Азерите се осланят на "международното право". Аргументът е необорим: Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан, тъй като болшевиките са решили така през 1923 г. Ако разделението на Сталин е в основата на международното право, можем да посветим в рицарство и Баку! Но ако застанем на страната на предимството на миналото ("Историята" на старофренски), Карабах е арменска твърдина. Плато на източния склон, това парче скала, чийто светъл варовик служи за изграждане на църкви от 1600 години, не е кервансарай, а камбанария. Цитадела за последно убежище, сърце на християнизираната империя през III-IV век, тя устоява, заплашвана по фланговете си от тройния персийски, арабски и турски напор. В Близкия изток и Кавказ, врязването в чужда територия е деликатен избор. Особено когато се намесят руснаците, за да уредят нещата.

 

При рухването на СССР, Армения и Азербайджан се сблъскаха. Армения загуби 30 хил. души в конфликта. През 1994 г. тя си върна анклава, евакуира азерите от Карабах, обезопаси покрайнините и свърза горския си замък с независимата република с коридор - аорта! - наречен Лачински коридор. Арменците преименуваха с името Арцах древната провинция, която провъзгласи независимостта си, мечтаейки един ден да се присъедини към адмиралския кораб. Древният ред се връщаше. В геополитиката, когато миналото се възстановява, бъдещето на вещае нищо добро.

 

Двадесет и шест години след споразуменията от 1994-а, в първите дни на ноември 2020 г., арменските войници все още контролираха своите позиции по краищата на високо плато Арцах, изпълнени с надежда: ще издържим още малко, Европа ще се събуди, Русия ще се намеси...

 

Надеждата е надежден съюзник в Армения.

 

Шуша, духовният център все още не беше паднал. Столицата Степанакерт се съпротивляваше. Две трети от жителите на Арцах бяха избягали в Арменската република, намирайки своите братя с отворени обятия. На платото 60 хил. души, подкрепени от арменската армия и националната мобилизиция, търпяха азерските жестокости. "Толкова сме свикнали да издържаме", признава Изабела Алгарян, общински съветник в Ереван. "Тук границата винаги е означавала фронтова линия", добавя Бенямин Богосян, кмет на граничното село Давид Бек.

 

В селските паланки Корнидзор, Хндзореск, по залесената граница, по насипите на зоните за сигурност и в самия Арцах, на първа, втора, трета линия, отвсякъде се стичат доброволци: учител, тракторист, търговец и работник. Дори един депутат: Армен Йехован, председател на постоянната парламентарна комисия за европейска интеграция (какъв фарс!), сменил костюма с маскировъчно облекло. В евакуираните села отбраната се организира от чичовците с пушки от местното селячество: старите бяха прибрали автоматите Калашников в стопанските постройки.

 

"Искат да ни унищожат!"

 

Рядко се среща народ с оръжие в ръка, чиито членове - сбор от голобради новобранци, ударни войници и пехотинци от миналото - изобщо да не се оплакват. Работата е там, че арменците защитават нещо повече от зеленчукова градина. Решава се техният живот на земята. Залогът на войната не е притежаването на 11-те хил. кв. км плодородни и влажни планини на Арцах - засадени с благочестиви лозя. "Ние трябва да спечелим или ще ни избият", вече знае 22-годишният Нарек, млад компютърен инженер. "Азерите не се бият, за да спечелят територия, а за да ни унижощат!", добява Жулиета,  току-що изгонена от дома си в Шуша музикантка, не успяла да вземе любимата си китара.

 

Арменците говорят от дъното на гроб.

 

Те се изплъзнаха през 1915 г. на първия геноцид за ХХ век, организиран от османския съсед. Турците отказват да признаят този факт и поддържат омраза към малкия си съсед. 1915 г. не е достатъчна на президента Ердоган, който мечтае да сложи край на "останките от Меча", както турците наричат оцелелите от геноцида. Ислямът, това тънко острие.

 

В пълно бойно снаряжение, арменците повтаряха на Голяма задушница 2020 г.: "Ще победим!". Това беше вежливостта  на отчаяните. Накрая самоубеждаването винаги заклина неизбежното. Министър-председателят Никол Пашинян поддържаше пропагандата, отказвайки да признае разгрома. Народът дълго ще го укорява за подписването на края на враждебните действия, свада за разпродажба на ниска цена. Бяха пожертвани млади хора. Имената им се вееха от вятъра, отпечатани върху черни траурни ленти, разпънати над пътищата: Атом, 20 г., Арам, 19 г. Защо умряха те?

 

Европа, уморена от възмущенията, не трепна.

 

Само президентът Макрон през октомври посочи "агресията на Турците и азербайджанците" и потвърди, че Ердоган е прехвърлял джихадисти от Сирия в планините на Армения (няколко хиляди). Задачата на тези наемници ислямисти, които са се обучавали върху кюрдското население, е да изпълнят буквално заповедите от 187 стих на втората сура от Корана. Историята започва с думите и посочването на врага. Макрон произнесе първите и разпозна втория. Старото френско-арменско приятелство, макар и в зимен сън, не беше напълно мъртво.

 

Тези думи бяха слаба утеха за бойците на континенталния остров. Имаха само това, но то не беше нищо. Патрис Франчески отправи едно предсказание през лятото на 2020 г. в есе, озаглавено "С кюрдите" (Avec les Kurdes): изоставяйки кюрдите в Сирия, Европа оставя свободно поле пред въоръжения мохамедански интернационал и подготвя бъдещи огнища на ислямска зараза. Нека забравим, че кюрдите участваха в арменското изтребление през 1915 г. и да признаем, че днес те формират заедно с арменците една и също общност на излишни народи, заплашени от новия ислямо-османски ред.

 

Западното мълчание

 

В село Хнздореск Меркин, Мурад, арменец от Сирия, си спомня, че е бил прогонен от родината си преди осем години от същите тези ислямисти, които днес намира отново в овощните градини на Армения. Той се бори за родителите си. Трябва да се бори за тези, които остават.

 

Откъде идва западното мълчание? Съдбата на уйгурите (мюсюлмани в Западен Китай), измъчвани от китайските власти, предизвика огромни изблици на състрадание в европейското обществено мнение. Внезапният интерес към тези каузи понякога напомня на пиар кампания. Арменците нямат право на нашето уважение. Какво им липсва? Ще има ли индексиране на публичното възмущение от произхода на населението, което се ползва от него? Някои възможни отговори: Армения беше първото християнско царство в света. Все още са силни връзките с Русия, въпреки че Москва току-що доказа тяхната еластичност. Кръстът и двуглавият орел: старомодна хералдика. Арменците не отговарят на критериите за достъп до глобалната милост. Жак Жюлиар го подчерта: след като загуби уважението на работническия пролетариат, хуманитаристката идеология прехвърли на мюсюлманите по света грижата да въплъщават фигурата на осъдения на вечни мъки на земята, символизирана преди от мужика, китайския селянин или червения кхмер. Мустакат християнин, който пие вино в умерените планини, в сянката на камбанария, взривена от азербайджански дрон, не трогва кибер-глобалната общественост в същата степен като бежанеца от Сахел.

 

Бомбардировки с фосфор

 

В обществото на спектакъла всеки има своите рохинги. Русо го формулираше в "Емил": "Такъв философ обича татарите, тъй като е освободен от любов към съседите си". И така нещастията на един народ от нашата близка чужбина и близък до сърцето ни, покосен почти изцяло от неотдавнашен геноцид, заплашен от ултравраждебна среда, бомбардиран с фосфор на своя територията, не предизвика никакво чувство в една Европа с автоматични емоции! Нито свещ, нито "сърце с пръсти", нито плюшено мече за Армения на колене!  Алиев, президентът на Азербайджан, нарича "кучета" своите врагове. У нас имаме професионално възмутени, които се възмущаваха от най-малкото. Азерският керванджия лае, всичко си върви. Защо конниците от степите, връхлетели преди няколко века в старата градина на хилядолетните цивилизации, изпитват към арменците ирационална омраза? "Това е комплексът на варварина", анализира Давид, арменец от Холандия, който помага на бежанците от Лачин в хотел в Горис, превърнат в приемен център.

 

Армения потъва в увереност за собственото си проклятие. Там болката е втора природа. За диаспората мъката е основа на идентичността. "Ние умеем да плачем. Нямахме време да изтрием следите от 1994 г. и азерите се връщат", казва старата Маркарида, която не е напуснала фермата си в Хнздореск Меркин, и слуша по пантофи в средата на кокошарника детонацията на ракетните установки "Смерч". Вардан Оманян, звезда от малкия екран, който отива доброволец в началото на октомври, лежи на болничното си легло с разкъсан от отломка крак, очаквайки две нови операции: "Притежаваме само една десета от нашата древна територия, какво ще остане, ако не се бием?". Ако събитията очертават по-скоро траектория, отколкото състояние, Армения ще изчезне. Цивилизациите са по-смъртни от варварите, защото дълбините са по-уязвими от повърхностите.

 

Азербайджанците получават обратно част от зоната за сигурност и завземат южния край на Арцах. Те възстановяват границите на съвсем младата си нация. Това е половин триумф, защото руснаците се натрапват на азербайджанска територия. Победата на Алиев е, че не получи това, което искаше и не го получи съвсем сам! Имаме славата, която можем.

 

Руснаците се връщат в играта

 

Руснаците си възвръщат контрола в кавказката игра. Путин уведоми Никол Пашинян, че не трябва да се заяжда с Москва. Предупреждение към бившите сателити, които искат да действат сами! Руснаците изчакаха, оставиха Армения да отстъпи и Азербайджан да завладее старателно това, което може, и след това предотвратиха финалното клане. Връщат се в старите съветски граници. Може би Путин ще позагуби малко сред европейските си почитатели образа на защитник на християнска Европа.

 

Проектът за турска експанзия тържествува. Ердоган може да преследва имперската си мечта, без Европа да му попречи. Дали кара Европа да си плати заради това, че не го прие в своето лоно? Жак Ширак, който все още се смяташе за виновен, се бореше за Турция, свързана с ЕС, за да не се огорчи Анкара. Но какво доказва, че султанът не прокарва своите цели, дори в рамките на Евросъюза? Ердоган се вижда като велик хан от тюркските степи, който гледа изпод вежди дълбините на Централна Азия. Неговата карта на тюркоезичното единство чертае ивица от Босфора до Улан Батор, обхващаща Южен Кавказ, Каспийския басейн, туркменските пустини, узбекския оазис, казахстанско-киргизките степи. Проектира си като обединител на Туран. Това е връщане към бащиното огнище. Това е също и утеха за неуспеха на експанзията на запад.

 

За Ердоган ислямът е циментът на тази мечта. Той ясно го заяви: по негово нареждане "Света София" бе превърната в джамия това лято. Това е едно от най-значимите събития през 2020 г... и едно от най-незабелязаните.

 

Армения обаче е камъче в проекта.

 

Тя е прекъсване в териториалния континуум към централноазиатската дълбина и пречи на свързването на анадолското плато и каспийските брегове. За Анкара проблемът току-що бе решен. Получи се коридор, свръзващ азербайджанския Нахичеван (гранична зона на Турция, отнета отдавна от арменците), и Азербайджан, като едно от условията за прекратяването на огъня от ноември 2020 г. Тази геополитика на коридора прилича на работата на сапьорите, които прокопават тунели, за да взривят главната кула на замъка. Нашарваме един масив с дупки от червеи и един ден, бум, той рухва.

 

Ердоган напредва с пионките си

 

За Европа падането на арменската цитаделя би трябвало да бъде сигнал. Къде ще спре Ердоган? Във Виена? В Кипър? Характерно за един автократ е да играе карти, докато чака ефекта на доминото.  За какво е предпоставка падането на Арцах? Ердоган може да придвижва напред своите пионки. Армения е преден пост на християнския свят, стъпил в земята на Ориента, наблюдателна кула на западната цивилизация. И когато питаме - предпазливо, като добре възпитан французин, който не иска да изглежда, че мисли като Самюъл Хънтингтън - Аркадий Хачатериан, кмет на село Корнидзор, дали може да се говори за битка на полумесеца срещу кръста, той отговаря с въпрос: "Мислите ли, че щяха да ни нападнат, ако бяхме мюсюлмани?". После става и отива да организира смяната на младите войници, които държат заставата. Той все още вярва, че нещо ще спре вълната. Все още не е разбрал, че една сила превзема Кавказ, Европа, света. Той е като мен. Наивен. Сляп. Той е арменски войник. Подобен на мен, мой брат.

 
https://glasove.com/categories/na-fokus/news/armentsite-izostaven-narod
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: FELDMARSCHALL on 21 November 2020, 21:20:57
Quote from: Шишман on 21 November 2020, 18:16:03Нео-либералите и посраният запад са заедно с исляма.
Само че в Азербайджан има религиозна толерантност и никой не е преследван заради религията си. Има и руски и арменски църкви, където спокойно могат да ходят християните от тези две общности. Нищо общо няма със Саудитска Арабия например или други подобни крайно теократични ислямски страни. Имам познати, които са живели там (след разпада на СССР) и знам за какво става въпрос. Ти разбира се си повтаряш като латерна заучените фрази от години и не разсъждаваш обективно. Обзалагам се че не си и погледнал клиповете и какво показва жената в тях. Арменците обичат винаги да се представят за жертви и да се мазнят на Русия за помощ, ама както се вижда не им се получи. А Карабах е еквивалента на Косово. Ако подкрепяш арменците за Карабах следователно подкрепяш и албанците за Косово, обстоятелствата са идентични.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 21 November 2020, 22:18:10
Quote from: FELDMARSCHALL on 21 November 2020, 21:20:57Само че в Азербайджан има религиозна толерантност и никой не е преследван заради религията си.
Но за сега.

Quote from: FELDMARSCHALL on 21 November 2020, 21:20:57Ти разбира се си повтаряш като латерна заучените фрази от години и не разсъждаваш обективно.
Да Коритароф не е либерал и е патриот ли ? :mad: А жената в клиповете послъгваше.
Title: Re: Конфликтът в Нагорни Карабах
Post by: Шишман on 26 November 2020, 10:26:42
ДОБЪР МАТЕРИАЛ

_____________________

Макар и с голямо закъснение, арменците осъзнаха, че отдалечавайки се от Русия към Съединените щати, Никол Пашинян е заложил на грешния кон. Те осъзнаха, че колкото и да е корумпиран предишният екип, който ги е ръководил, той все пак работи за страната, докато ,,соросоидите" не възприемат самата концепция за нация и следователно отхвърлят независимостта на страната си.

__________________________
https://glasove.com/categories/na-fokus/news/nagorni-karabakh-london-i-ankara-spechelikha-soros-i-armentsite-byakha-pobedeni