Български Националистически Форум

България и Българите => България => Topic started by: Hatshepsut on 12 April 2019, 20:55:36

Title: Велико Търново - историческата и духовна столица на България
Post by: Hatshepsut on 12 April 2019, 20:55:36
Велико Търново - историческата и духовна столица на България

(https://img-cdn.dnes.bg/d/images/photos/0407/0000407381-article2.jpg)

Велико Търново става историческата и духовната столица на България. Това приеха напълно единодушно депутатите.

Предложението за обявявено на Търново за духовна столица идва от народни представители от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС.

В мотивите се посочва, че Велико Търново е един от древните ни градове и по признание и на свои, и на чужденци, олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето.

След Освобождението именно във Велико Търново е свикано Учредителното събрание /1879 г./, призвано да възроди независимия политически живот на България. Приетата от Учредителното събрание Конституция остава за следващите поколения българи Търновска, а най-важните актове на новата българска държава като манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявяването на българската независимост от цар Фердинанд, са били обявявани именно в Търново, посочват още вносителите.

По време на дебата доц. Милен Михов от "Обединени патриоти" дори предложи всеки нов парламент да полага клетва в Търново, тъй като там именно са поставени основите на демокрацията.

"Поставям тази идея пред всички вас с призив - нека да възродим традицията и нека да поставим законодателните нормативни условия, така че всеки нов паралмент да полага клетва там, където строителите на съвременна България са поставили основите на демокрацията", призова депутатът от ВМРО.

По повод 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция на 16 април ще се проведе тържествено извънредно пленарно заседание във Велико Търново.

След заседанието, по време на което ще бъде прието обръщение към българския народ, официалните лица и гостите ще преминат в шествие по централната улица на града, за да поднесат венци и цвета на паметника "Майка България".

Прочети още на: https://www.dnes.bg/politika/2019/04/12/veliko-tyrnovo-istoricheskata-i-duhovna-stolica-na-bylgariia.407381


Велико Търново е град с над 7000 годишна история като най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура в региона са открити на хълма Трапезица, датиращи още от първата половина на третото хилядолетие.  Две племена - уздицензи и кробизи, столетия наред  са населявали тукашния регион и са създали значителна материална и духовна култура. Следите им се изгубват през първи век от след  Хр., когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46 г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура в търновския регион, вън от голямото тракийско селище.
В ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) на хълма Царевец кипи интензивен живот тъй като  отново се превръща в укрепено селище.  През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, като през  XII в. вече се е превърнало в  укрепен град  и военен център с не малка стопанска и културна значимост.

Средновековният Търновград  бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора, Момина крепост  и днешния квартал  "Асенов" по поречието на река  Янтра.  Двете главни средновековни крепости били изградени на хълмовете Царевец и Трапезиця, а между тях по крайбрежието на реката възникнал ,,новият град".  Под югоизточната кула на Царевец се намирал ,,Франк хисар" - кварталът на чуждестранните търговци, а непосредствено до р. Янтра , били жилищата на по-бедната част от средновековното население на Търново.

В църквата ,,Св. Димитър Солунски", през 1185 година,  братята Асен и Петър обявяват въстанието, слагащо  край на 167-годишното византийско владичество ,а Търново е провъзгласено за новата столица на възобновената българска държава.  Този момент свързва историческата съдба на града с тази на българската държава. От Търново  братята Асеновци повеждат своето войнство и освобождават множество български земи. От Търново, през 1205 г. -  най-малкият от братята - Калоян, изправя българските войски  срещу  заплахата, която представляват за региона  кръстоносците-латини,  разгромява ги при Одрин и пленява техния водач - император Балдуин Фландърски.  От Търново се отправят неговите пратеници до Цариград и Рим с прочутите послания - ярък белег на дипломатически гений на българския владетел.  От Търново през март 1230 г. Иван Асен II - синът на цар  Асен,   повежда  и побеждава  войските на епирския деспот Теодор Комнин, който е пленен заедно  с цялото си семейство. 
През управлението на на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов се превръща в  център на  вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, търновската живописна  и архитектурна школа.

Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евтимий, месеци наред дават отчаян, но геройки  отпор срещу османските завоеватели. Въпреки техните усилия  на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан.

През всичките 485 години на османско владичество Търново е  център на българския дух, бит и култура . Тук се подготвят въстания,съзаклятия..... Първото Търновско въстание избухва през 1598 г. начело с видния болярин Тодор Балина;  през 1686 г. - Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович;  Марино въстание от 1700 г.; Прочутата Велчова завера от  1835 г.; Капитан-Дядо-Николовото въстание от 1856 г. И  Хаджиставревата буна  от 1862 г.  Търново е център на Първи революционен окръг по време на Априлската епопея от 1876 г. – апогей на националноосвободителната борба срещу турското владичество.

Тези и много други исторически събития определят Велико Търново като един от най-важните центрове на националното Възраждане.  Търновци започват борба за самостоятелна българска църква срещу Цариградската гръцка патриаршия още през 1838 г. Начинанието завършва с успех  и с  издаване на султански ферман през месец февруари 1870 година.Бидейки културен и духовен център в Търново работят много видни дейци на националното просвещение - Стоянчо Пенев Ахтар, Петко Рачев Славейков, Никола Златар­ски, Димитър Хаджипавли Иванов, Евгения Кисимова, Атанас Границки, Петър Гюмюшев, Васил Друмев, Добри Войников, Цани Гинчев, д-р Васил Берон, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Тодор Шишков, Любен Каравелов и други.

 Те  ревностно се заемат с устройването на местното читалище, създадено през 1869 г., като обогатяват библиотеката, организират различни  театрални представления, развиват идеята за създаване на музей, издирват и събират старини. Успешно полагат основите на първото археологично дружество в България с призив за съхраняване на оцелелите исторически ценности. Едни посвещават целия си живот на училищното дело и на народното просвещение, смятайки издаването на учебници и книги за най-народополезно дело; други свързват имената си с новобългарската литература или полагат начало на народното здравеопазване. В тази неповторима епоха на национален, икономически, духовен и политически подем  трябва специално да се отбележи геният на самоукия архитект-строител Уста Кольо Фичето , който създава редица шедьоври на възрожденската архитектура: църквите ,,Св. Богородица", ,,Св. св. Константин и Елена", ,,Св. Кирил", "Св. Спас", хана на Хаджи Николи, конака, къщата с маймунката и сгради в Преображенския и в Плаковския манастир.

В средата на XIX в. градът е значителен административен и икономически център с развити занаяти - казанджийство, абаджийство, златарство, тъка­чество, мутафчийство и др. През шейсетите години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа.

На 7 юли 1877 г., опиянени от възторг, търновци посрещат със здравец, хляб и сол победоносните войски на генерал  Й. В. Гурко и с всички сили подпомагат освободителната мисия на руските воини. В града от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседават делегатите на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция - първия основен закон на новоосвободена България.

През годините на социализма Велико Търново продължава да бъде главен не само икономически, но и административен и културен център в страната. През 1963 г. на историческия хълм Света гора е открит  Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий" (вторият по големина в България след Софийския университет),който става духовен  приемник на Евтимиевата книжовна школа, основана през 1371 година.

През 1966г. е прието Постановлението на Министерския съвет: "3а развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град", което определя облика му и до днес.

Велико Търново е българската столица двеста и осем години.  Повече от две столетия град и държава са свързани в обща съдба , за да остане Търново завинаги символ на българската култура,  символ нейната международна политика, символ на родния дух.

http://www.velikoturnovo.info/ (http://www.velikoturnovo.info/bg/info/i74/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0.html)
Title: Re: Велико Търново - историческата и духовна столица на България
Post by: Hatshepsut on 13 April 2019, 21:01:44
Велико Търново - историческа и духовна столица на България

https://www.youtube.com/watch?v=n71Bqif-9yo
Title: Re: Велико Търново - историческата и духовна столица на България
Post by: Hatshepsut on 08 June 2019, 15:17:06
Европейски модни влияния в следосвобожденско Търново

(https://i.postimg.cc/jSrp0fw3/1.jpg)

Някогашните търновчани заклеймяват като неблагопристойни дамските тоалети по европейски маниер

Освобождението на България от османско владичество поражда събития и явления, които ще предопределят цивилизационния ни път. С приемането на Търновската конституция започва изграждането на българската държавност. А все повече граждани посрещат с отворени обятия европейските нрави, култура и начин на живот.

Новият "тон" в младото отечество задава старата българска столица Търново.

По време на Учредителното събрание /през 1879, за приемане на Конституцията – б.ред./ не само се изковават основите на свободна България, но в града се провежда първото модно ревю, първият дуел от любов – разказва Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново. – Възникват също редица културни събития под въздействието на Европа - създава се първата българска духова музика, изнася се първото театрално представление на открито от местната любителска трупа.

В следосвобожденските години се усещат и първите влияния на западноевропейската мода – така по улиците на Велико Търново елегантни дами и господа в тоалети по френски маниер се разминават с хора в традиционни български носии. Обаче, с яростна съпротива от най-консервативните граждани, се посрещат редица модни явления. Това са например разкошните дълги рокли с дълбоки деколтета, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации ,,буфан" ръкави. А също шапките с щраусови пера и воалетки. За всичко това свидетелства вестник "Борба". На пожълтелите му страници от старите времена четем:

Ако речем да правим сравнение на новите моди в Търново с другите населени градове, Търново по разнообразните моди стои на първо място. Както щете, но има дами, и то доста много, които носят цилиндрически шапки като турските и албанските едно време фесове. Като прибавите маникюр на ноктите и червило на устните, ще рече, че нашите търновки конкурират по устните французойките, по ноктите на ръцете – турските кадъни, по шапките – албанските официални накити. Ако на някои да им липсва обществен срам, мъжете им пък как ги търпят такива оригиналности, просто се чудим. Това не е нашенско облекло, а една пъстра смесица, която прави жените много смешни и да се чудиш те търновки ли са, европейки ли са, туркини ли са, албанки ли са. Затова ние предлагаме намесата на властите, другото е от лукаваго.

Местният печат громи не само дамските тоалети, допустими единствено във вариететата, но по-късно и кинематографа, грамофона, футболните мачове, ,,безнравствените" романи, заклеймявайки ги като криворазбрана цивилизация. За носители на това развратно поведение биват нарочени някои интелектуалки, учителки и чиновнички, които, еманципирали се икономически, дори настояват за развод заради изостаналостта на своите половинки.

(https://i.postimg.cc/XvqxTN8D/2.jpg)

Оказвайки се най-възприемчиви към модерния начин на живот, именно тези жени диктуват градската мода. По това време Търново разполага с множество модни ателиета. Ала заможните ,,боляри" /както наричат търновчани по аналогия със средновековните ни аристократи преди османската власт/ си изписват и дрехи, рекламирани във френски журнали – всекидневно облекло, за балове и други официални събития.

Търновки се оказват суетни, но не по-малко суетни били ,,болярите", които особено държали на наконтения си европейски вид – разказва още Тодорка Недева. – Всъщност по-утвърдените майстори изработвали именно облеклото на търновци.

Освен това в града пристигали изтънчени и богати мъже от цяла Северна България, за да си поръчват дрехи при търновските шивачи. Модистките също били добри в занаята – те получавали списания с кройки от Западна Европа и изработвали тоалетите досущ като в журналите. Но като че ли със самобитен талант се отличавали най-вече плетачките, които правели на една, на две куки модните тогава блузи, пуловери, жакети. До услугите им прибягвали и дами от Русе, от Свищов, за да притежават нещо интересно и оригинално в своя гардероб.

Ако с машина на времето се върнем в първите десетилетия на миналия век, ще влезем в някоя гравюра на стар майстор – в нея дами, пременени в пищен тоалет, позират с финес, а господа в редингот и с цилиндър елегантно се облягат на бастунче.

(https://i.postimg.cc/zvFny47g/3.jpg)

http://bnr.bg/post/101128978
Title: Re: Велико Търново - историческата и духовна столица на България
Post by: Hatshepsut on 04 February 2020, 09:15:20
Красотата на Велико Търново в 26-минутен филм

(https://uspelite.bg/uploads/2016/03/14687884936382hplrw.jpeg)

По случай 22 март, празникът на Велико Търново, в интернет бе лансиран документалния туристически филм ,,Велико Търново в сърцето на историята". В него известният български актьор Юлиан Вергов влиза в ролята на туристически гид.

Историята на старата българска столица е разказана по интересен начин и спира дъха с красиви кадри, анимации и интересни факти за туристическите обекти. Вергов представя по интригуващ и достъпен начин едни от най-знаковите забележителности на града. Съвременната идентичност на Велико Търново също присъства във филма. Лентата има за цел да рекламира града като туристическа дестинация по нестандартен и модерен начин сред българи и чужденци.

Филмът е първият български документален туристически филм произведен и прожектиран в най-високия технически стандарт – 4К формат. Изпълнителни на филмовия проект са студио ,,Black Stamp".

Режисьор на ,,Велико Търново в сърцето на историята" е Калоян Николов, а продуцент Станислав Вълканов. Сценарият е дело на Димитър Григоров.

https://www.youtube.com/watch?v=1TSBhHYYcQ8
Велико Търново - в сърцето на историята
Veliko Tarnovo - in the heart of the history

https://uspelite.bg/krasotata-na-veliko-tarnovo-v-26-minuten-film
Title: Re: Велико Търново - историческата и духовна столица на България
Post by: Hatshepsut on 03 March 2020, 18:38:17
3 март за пръв път е честван в Търново

(https://cdn.shortpixel.ai/client/q_glossy,ret_img,w_900/https://boliarinews.bg/wp-content/uploads/2020/03/88032396_646294625944155_4371057082644824064_n.jpg)

В празничния календар на България старата столица дава началото на не едно тържество. Така е и с националния празник ­ 3-ти март. За първи път той е честван във Велико Търново на 19 февруари (3 март по нов стил) 1879 г., пише в книгата си ,,Споменъ за Търново" историкът Катя Митова – Ганева.  Тогава митрополит Антим I –  председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание, събира депутати и граждани и отслужва панихида в църквата "Св. Богородица". Така за пръв път тази дата се утвърждава като паметна, посветена на загиналите в Руско-турската освободителна война и подписването на Санстефанския мирен договор. На следващата 1880 г. празникът се отбелязва в столицата София. А от 1990 г. датата 3 март е обявена за национален празник.

В нашия град паметните знаци, посветени на загиналите руски воини за освобождението от османско владичество са Паметникът-пирамида, издигнат през 1878 г. на хълма "Света гора" и паметникът на Руските гробища в местността Качица. Там са погребани руски войници и офицери, починали от раните си в полевата болница през 1877-­1878 г. Паметникът е построен през далечната 1922 г. На него е издялан следния надпис: "Дьедам и отцом павшим за Освобожденiе Болгарiи в 1877­-1878".

Най-внушителният паметник, посветен на загиналите във войните за национално обединение, е Паметникът на победите, добил гражданственост по-късно под името "Майка България". На 9 март 1927 г. на заседание на сформирания Комитет за изграждане на паметник, посветен на загиналите през войните от 1877­-1878, 1885, 1912-­1913, 1915 -­ 1918 година за освобождение на поробените български земи и обединението на българския народ, се изработва и приема програма за провеждане на конкурс. Определя се авторитетно седемчленно жури. Утвърждават се и сумите: за I премия ­ 25 000 лв., за II ­ 15 000 лв., и за III ­ 10 000 лв. На 25 март 1927 г. журито се събира и след като преглежда представените проекти, почти единодушно присъжда първа награда на художника-скулптор Светослав Йоцов от София за неговия модел с мото "На търновци".

Същия ден в една от стаите на Военния клуб в града се открива изложба от доставените 29 модела и в едноседмичен срок се дава възможност на загрижените и любопитни старостоличани да огледат предложените идейни проекти.

Авторът на паметника Светослав Йоцов е роден на 29 юни 1889 г. във Враца. Завършва в София през 1909 г. общия курс на Рисувалното училище, специализира в Лайпциг (1909-­1912 г.) в ателиетата на професорите Вернер Щайн и Макс Клингер. Спазвайки принципите на академизма, създава чудесен паметник в прослава на загиналите във войните за освобождението и обединението на България. На него е поверено общото ръководство, както и скулптурната част, която се състои от шест фигури. Доминираща е тази на върха на паметника ­ коленичила жена, която олицетворява Майка България; в дясната си ръка държи наведено знаме в знак на дълбока скръб към загиналите по бойните полета, а с лявата поднася лаврово клонче в прослава на тези, които във войните извършват чудеса от храброст, не познават военно поражение и с кръвта си пишат новата история на България. Открит е тържествено на 6 май 1935 г. със средства на населението от Великотърновски регион. През 1948 г. е свалена короната от главата на скулптурата на Майка България като символ на монархизма. Цели 42 години тя се съхранява във фонда на Регионален исторически музей, за да дочака завръщането си на 28 февруари 1990 г. и паметникът възвръща първообраза си.

(https://cdn.shortpixel.ai/client/q_glossy,ret_img,w_175/https://boliarinews.bg/wp-content/uploads/2020/03/88138707_2623040081301143_1048033704544305152_n-175x300.jpg)

Но ако на този паметник е махната само короната, то малцина великотърновци знаят, че преди него е съществувал друг, също красив и емоционално въздействащ паметен знак, който, за съжаление, е изчезнал. Той се явява и първият обединителен паметник, издигнат в чест на загиналите воини от Търновския гарнизон във войните за национално обединение. Той е построен в казармения двор на 18-а пехотна Етърска дружина в близост до прочутия колодрум. Негов автор е Г. Карбонов, който е поканен от великотърновци за изработването на този скъп за всички паметен знак. Изваян е от бял дялан камък, завършва конусовидно с много красив бронзов орел с разперени криле, символизиращ храбростта и жертвоготовността на загиналите във войните герои. На една от страните на паметника в пластично оформена каменна арка е издялан следният надпис: "Снемете шапки и вярна клетва дайте, за България да живеем и за нея да умрем", а на другата страна ­ "Загинали за Отечеството опълченци, офицери, подофицери и войници от 18, 20, 45, 50 и 83-ти пехотни полкове през войните 1878-­1879, 1885, 1912­-1913, 1915-­1918 г." Под този надпис са изсечени следните стихове:

С ваший дух живеем
с него ще да мрем ­
пред светлата ви памет
дела ще поднесем ­
герои, спете в мир.

Велико Търново,
13 юни 1927 г.

От двете страни на паметника са заработени стилни каменни вази за цветя. Внушителният бронзов орел сякаш е обгърнал с големите си криле целия знак. По-късно той е превърнат в паметник-чешма.

За съжаление, много оскъдни са сведенията за този паметен знак. Тържественото му освещаване е на 13 юни 1927 г. в чест на църковния празник Свети Дух. Пред стройните редици на всички военнослужещи и бойните знамена на Търновския гарнизон е отслужен тържествен водосвет от Негово Високопреосвещенство търновския митрополит Филип. От страниците на вестник "Търновски епархийски вести" разбираме, че в словото си той изразява "тъгата на църквата за загиналите достойни синове на Родината и вечно ще молитствува за спасението на душите им и за утеха на останалите живи техни близки". В същия вестник четем, че за празничната програма командирът на полка е поканил хора на известния търновски диригент Илия Денев.

Великотърновското колоездачно дружество участва много активно в идеята за осъществяването на този паметник, защото в архива му, съхраняван в Регионален исторически музей, е приложена една покана, специално отпечатана от тяхно име със следния текст:

"На 13 т.м. (понеделник) ще стане тържественото освещаване паметника, който е построен в двора на казармите (колодрума), в което тържество ще участва и дружеството ни.Уведомявате се да се явите в 8 часа сутринта на 13 т.м. с форма и колело на колодрума, за да вземете участие в тържеството".

В богатата си и много активна дейност Великотърновското съюзно колоездачно дружество почита този паметник. На всяко свое тържество, на всяка спортна проява поставя цветя и полага венец на главата на достолепния орел в израз на почит и уважение към паметта на загиналите герои.

(https://cdn.shortpixel.ai/client/q_glossy,ret_img,w_231/https://boliarinews.bg/wp-content/uploads/2020/03/88073624_190269088948498_2976999204754292736_n-231x300.jpg)

За съжаление, няма открити сведения кога и как изчезва този паметен знак. Вероятно след преломната 1944 г. някому е пречил, както и короната на паметника "Майка България", която беше възстановена и с целия си златен блясък отново краси Майка България.

https://boliarinews.bg/ (https://boliarinews.bg/2020/03/03/3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE/)
Title: Re: Велико Търново - историческата и духовна столица на България
Post by: Hatshepsut on 29 March 2020, 09:01:35
Първият герб на Велико Търново и неговият създател

♦ Първият градски герб на Велико Търново е от 1921 г. Негов автор е Димитър Багрилов - един от най-активните и изтъкнати търновци - учител, художник, общественик.
♦ На герба са изобразени средновековните крепости Царевец и Трапезица, река Янтра, църквите ,,Свети Димитър", ,,Свети Петър и Павел" и ,,Свети Четиридесет мъченици", старите царска и патриаршеска корона, царският и патриаршески жезъл, българският трикольор, българският държавен герб, новата царска корона и девизът на Търново: ,,Твърдост, бодрост, вярност, постоянство."
♦ Един уникален експонат – посребрен поднос с градския гербр се съхранява в нашия фонд ,,Нова история". Подносът е поръчан от Търновската община във връзка с посещението на цар Борис и царица Йоана в града през 1935 г.
♦ Още за иторията и сивмолите в първия герб на Велико Търново вижте тук:

https://www.youtube.com/watch?v=5SbTAlMMCQM