Борис ІІІ - Царят Обединител

[Hatshepsut]

Борис ІІІ - Царят Обединител


Цар Борис III, оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Осъществи националния дух, като обедини един посветен народ!
Той е не само Царят Обединител, но и Царят съвест. (Отделен е въпросът, че е и най-интелигентният монарх на времето си.) Имал е само едно в съвестта си — да даде на България живот!
Борис ІІІ поема троновата съдба на България в идеята на един родин дипломат, на една изключителна благородност, на една историческа доблест; на една личност, която може да направи социална молитва и в дрехата на трона да се принесе в жертва. Жертвата е поведение за съдбата на един народ или за човечеството — така, както Христос се пожертва в името на Единосъщието! Това направи цар Борис ІІІ — единосъщие с националния дух на България, чрез себежертва!

Борис е кръстен в католически обред, но по Българската конституция престолонаследникът трябва да бъде кръстен в Източно православие. Баща му, цар Фердинанд — този велик мъж, дава една от най-големите жертви — приема анатемата на папата, за да създаде българска династия! Борис е прекръстен и негов кръстник е руският император Николай II. Ето с какво започва битието си това дете — със съдбовност!
Не е странен изразът за Харибда и Сцила, но е нищо в сравнение с изживяното от бъдещия престолонаследник Борис, който на 3 октомври 1918 година поема престола и става Цар на българите, не само на България! Той двадесет и пет години върви една нерадостна, но много достойна и пълна с величие пътека. И никой не може в душата си да роди бунт и негодувание срещу ръката, която води кораба на тази държава в онези години.
Цар Борис не само спасява хиляди човешки души, граждани на тази земя, верни на своя бог (макар и различен от нашия), но не пpaщa нито един воин на Източния фронт или във война срещу съседите ни, а с мирен поход взема това, което ни е принадлежало. Той отстоява и слага черна забрадка на собствения си дом, но не и върху българската история и народ! Затова в деня на неговата кончина — 28 август 1943 година, в 16 часа и 22 минути, един народ изрича думите на Христос на Голгота: "Свърши се..." Това е не само загриженост, но и вътрешно прозрение! Народът улавя провиденцията, защото неговата общност като душевна цялост е сеизмограф на бъднините ни. Той изплаква "свърши се" в едно развълнувано море от сълзи...
Монархическите институции съхраняват ценности и извеждат личности, които знаят що е отговорност и жертва. Затова Царят Oбединител ще изрече: "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Така че когато някой иска да търси кръвната му картина като блюстител на националните пътища, трябва да го намери в поведението му на жертва — жертва с величие и достойнство, със смирение до смърт!
Борис III ни завещава най-великото смирение, което дори и светците ни не са имали. Той дава всичко — душата си дори! И в Рилския манастир полага своите кости — в изпълнен дълг, не като светец, а като богослужещ.
Цар Борис оставя нещо, което е копнежът на българския народ в неговата историческа бъднина — оставя Oбединена България. Това ни стига не като блян — това е олтарна молитва! Безсмъртните българи

http://www.bulgarian13.vaklush.org/galeria1.html

[Hatshepsut]

България от времето на Негово Величество Борис ІІІ  Царят Обединител (1941-1944):



След намесата на Германската дипломация, на България е върната Южна Добруджа (07.09.1940 г.).

На 01.03.1941 г. София се присъединява към Оста Рим – Берлин – Токио. Месец по-късно Вермахта преминава през Българската територия на път за Сърбия и Гърция. След разгрома им са присъединени още Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Така с помощта на Германската армия почти всички територии населени с Българи са върнати към Отечеството.

Възторга от постигнатото обединение на Българските земи е всеобщ, единствено комунистите не са доволни и приемат курс на въоръжена съпротива. Действията им, обаче не срещат подкрепата на народа. Едва през 1944 г. поради настъплението на Съветската армия, партизанските чети и саботажните групи се масовизират в отряди и бригади на т. нар. "Народна освободителна въстаническа армия". Въпреки усилията си, обаче те не успяват да променят съществуващия в страната ред.

Ситуацията се променя след оттеглянето на германските войски на запад. На 08.09.1944 г. "освободителите" червеноармейци нахлуват в България. Коминтерна вкарва Българската армия в т. нар. "Отечествена война". Резултата е около 60 000 убити и териториални загуби. Македония и Западните покрайнини са заграбени от Югославия, а Беломорска Тракия - от Гърция. След войната комунистите идват на власт и за Отечеството настъпват тежки времена.

[Hatshepsut]

В ранното утро на 14-ти април 1925г. въоръжена група от комунисти и анархисти нападат автомобила на цар Борис ІІІ, пътуващ по пътя София - Орхание (дн. Ботевград), в прохода Арабаконак, в Стара планина.

Вестник "Зора" от 16.04.1925г.
"Избавлението на Негово Величество"

"Както вече е известно, Н. В. Царят се е връщал от лов, когато е бил нападнат от разбойниците. От няколко години Царят е отивал редовно всеки два-три месеца в Балкана, между Орхание, Арабаконак и Етрополе, гдето има вековни гори, и където е било открито от него едно свърталище на глухари... В неделя Царят се отправил на обичайния си лов и оставил автомобила си на два километра от Орхание, на открито. След това се отправил придружен от Делчо Илчев, ротмистър Стаматов и от ловеца си Петър Котев за планината...Така, че, разбойниците са знаели или са могли да бъдат осведомени за тия излети на Царя, и да се осведомят за присъствието на автомобила му близо до Орхание...Когато е бивало само с цел за обир, разбойниците са спирали колите с даден знак с ръка или с изстрел. В случая, обаче, подобно нещо не е констатирано. Разбойниците са стреляли направо по автомобила, по шофьора и по стоящия до него. Тъй като Н. В. Царят винаги сам кара, или стои до шофьора - това разбойниците не са могли да не знаят - стреляно е било по тия две места. Само по една случайност, по една щастлива случайност, Царят тоя път не бил седнал на предните места в колата.

Когато царският автомобил изпреварил пътническия омнибус, на двеста крачки, край шосето, изскочил един от разбойниците, вероятно главатарят, и с парабел в ръка, насочен срещу автомобила, извикал: "Стой!" Същевременно, чува се един изстрел, куршумът улучил смъртоносно царския ловец Петър Котев. Инстинктивно шофьорът на Н. В. Царя изпуска кормилото, автомобилът се насочва извън шосето, отстрани на което се спуща дълбока пропаст - един миг и колата наедно с пътниците, между които лежи вече и един труп, ще се строполи в бездната. В този критичен момент Царят, запазва пълно самообладание, хваща кормилото и чрез умело маневриране, насочва автомобила към шосето, но връхлетява ново нещастие - колата се удря силно в телеграфен стълб, който пада. Телеграфните жици се омотават и препречват пътя на автомобила...Делчо Илчев и ротмистър Стаматов стрелят с пушките си и дават възможност на Борис да отстъпи назад...На няколко крачки от него спира пътническия автобус, от който изплашените пътници изскачат и се хвърлят в различни посоки.Царят успява да успокои повечето пътници и да ги накара да се качат обратно в автобуса. За да не се внесе паника в града от слуховете, които биха се разнесли от пътниците, Царят отива право в казармите, гдето се дават бързи разпореждания да заминат войници с автомобили за местопроизшествието."

Още същия ден федерацията на запасните офицери и подофицери започват да раздават по улиците на София на гражданите следния патриотичен апел:
"Българи!
Елате в 10ч. преди пладне, днес, на 15 април, на площад "Св. Александър Невски", за да манифестираме нашето възмущение против родоотстъпниците, които дръзнаха да посегнат даже върху живота на нашия върховен вожд Негово Величество Царя.
Елате да изразим предаността си към Царя и Отечеството.
Да живее България!"


Самият атентат е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета, която е в състав: Васил Икономов, Васил Попов - Героя или Доктора, Нешо Тумангелов и братята му Нягол и Атанас, братята Никола и Рашко Юрукови, Нешо Мандулов, Стоян Тороманов и Антон Ганчев. От тях Рашко Юруков, Атанас Тумангелов, Нешо Мандулов и Антон Ганчев са комунисти, другите останали са анархисти. Четата е създадена в края на март - началото на април 1925г. Целта ѝ е била продължаване на въоръжената съпротива срещу правителствени военни и полицейски части, както и срещу хора на ВМРО, които преследват анархистите и членовете на БКП след преврата на 9 юни 1923г., когато е свалено от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски, и след неуспешното Септемврийско въстание от същата година.

[Hatshepsut]

Днес се навършват 75 години от смъртта на цар Борис III

Бог да Го прости!
Вечна Му памет!

Всемогъщи прави Боже,
молим Царя ни пази.
Дай му сили за да може,
зли поврати да срази.

За погром на враговете,
и за славни бъднини,
Боже, Царю на Царете,
дай на Царя светли дни.

А на българското племе,
ума боже просвети,
с любов да се обеме
и задружно процъфти.

Чрез съгласие да може
силна воля да развий,
чрез напредък дай му Боже,
славно име да добий!

[Hatshepsut]

Цар Борис III Обединител

На 30 януари в София, в царския дворец е родена една от най-големите и значими личности в българската история – синът на Фердинанд, Борис Сакскобургготски. В следващите редове ще ви разкажем историята му и израстването му в един безспорно гениален политик. Тъй като династията на Фердинанд – Сакскобургготите е немска, но самият той е цар на българския народ, с раждането на малкия Борис се налага той да бъде кръстен както от православен, така и от католически свещеник. Негови кръстници стават съответно император Николай II и папа Лъв ХIII. Още от самото начало Борис III е обявен за "княз Търновски", като именно връзката със старопрестолния град символизира приемствеността на новата династия със старите и славни български царства.

 Борис израства в една добре позната на царските семейства обстановка. За разлика от голямата част от западноевропейската аристокрация обаче, той не получава най-високо образование. Въпреки това, качествата и потенциалът на бъдещия монарх са безспорни, неговата ерудиция неведнъж впечатлява чуждестранните владетели и благородници. Самият Борис живо се интересува от много разнообразни области на науката, като философските учения, зоологията, орнитологията и железопътното дело. По време на Балканските войни и Първата световна той не остава далеч от бойните действия, за да бъде предпазен. Напротив, престолонаследникът е изпратен на фронта, като офицер за свръзки в действащата българска армия. Неколкократно е повишаван в ранг, като достига чин генерал-майор през 1918г. През същата тази година обаче, краят на Първата световна война променя драстично обстановката в България. Държавата е изправена пред поредната национална катастрофа и цар Фердинанд абдикира от престола. На 3 октомври 1918г., с манифест от вече бившия владетел, на Борис е поверено тежкото бреме на властта в един от най-динамичните и трудни периоди в развитието на България.

В годините след войната управлението на държавата е в ръцете на редица партийни лидери. Царят остава на заден план, тъй като разочарованието към монархията след Първата световна е голямо. Държавното кормило първоначално е поето от БЗНС и държавникът Александър Стамболийски. Неговото правителство е на върха до 1923г., когато е свалено чрез преврат. Борис III, като действащ монарх, е принуден да санкционира преврата, макар и да го прави неохотно. В следващото десетилетие фигурата на царя продължава да е в сянка. На политическо равнище се борят много "демократични" партии, които често са сменяни с кървави преврати. През 1935г. обаче, след като властта в държавата е преминала в ръцете на политическия кръг "Звено", Борис III решава, че е време да вземе мерки за бъдещето на България. Той извършва контрапреврат и от януари 1935 застава истински начело на балканската държава. Царят възстановява отменената Търновска конституция и въвежда режим на управление – парламентарен мажоритаризъм. Парламентарни избори се провеждат и съществува легална опозиция, но избраните се контролират от монарха. Именно по време на управлението на Борис III за пръв път в България е дадено право на глас на жените.

 През средата и края на 30-те години на ХХ век, Европа търпи радикални промени. В страни като Германия и Италия на власт със силната подкрепа на народа идват крайни политически партии. По всичко личи, че те ще се стремят да ревизират максимално, по един или друг начин пагубните клаузи на Версайската система(споразуменията, подписани със загубилите страни след Първата световна). Въпреки, че е бил все още на 24 години, българският цар си спомня ужаса на Ньойския договор от 1918г. България е принудена да се раздели с голяма част от териториите си и да плати твърде тежка цена. Именно това е една от основните причини монархът да се насочи към партньорството на набиращите сили Германия и Италия.

През 1939г., германските войски нападат Полша и дават началото на Втората световна война. Цар Борис III е поставен пред дилема, върху него е оказан огромен натиск, с цел българите да се присъединят на страната на Хитлер. Предвид създалата се ситуация и силното партньорство между двете държави в предходните години, Борис е принуден да приеме. Той обаче застава твърдо зад решението си българските войни да действат само като окупационни части и да не бъдат пращани на фронта. С помощта на новите си съюзници, както и на СССР, през 1940г. цар Борис договаря и подписва т.нар. Крайовска спогодба. С нея в териториите на България отново се връщат земите от Северна Добруджа, които са отнети от Ньойския диктат през 1919г.

Българите  в областта, останали дълго под румънска власт посрещат с голяма радост връщането им към пределите на родината. Монархът Борис вече е наричан от народа си "Обединител". Подписването на спогодбата обаче има своята цена. През същата тази 1940г., на царя му се налага да приеме "Закон за защита на нацията". Този закон по същество наподобява приетите от нацистите Нюрнбергски закони, които се отнасят до голяма степен за статуса на еврейското малцинство, намиращо се на териториите на страната. През 1941г., Борис вече официално обявява включването на България на страната на Германия и подписва Тристранния пакт. През същата година, немските войски превземат съседните държави Гърция и Югославия. След като те биват разгромени за близо две седмици, България получава правото да администрира териториите, населени предимно с етническо българско население.  Това са огромни земи от  Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Именно заради този свой дипломатически успех, както и заради връщането на Северна Добруджа, Борис III затвърждава прозвището си – Обединител. Народът остава изключително признателен на своя монарх.

През 1943г., противниците на Германия все по-жестоко се съпротивляват срещу немския вермахт. Адолф Хитлер остава недоволен от забавения напредък на бойните действия и гневът му се изсипва главно върху еврейското малцинство. Под огромен натиск от Третия райх, България е принудена да депортира евреите от възстановените територии, както и малка част от тези, населяващи "старите" територии. Тъй като цар Борис не желае да участва в геноцида над еврейския народ, той е принуден да търси пътища за спасяването на онези от тях, които попадали под негова власт. Свързал се с великобританското правителство, с предложение заплашените от депортация български евреи да бъдат изпратени с кораби в контролираната от англичаните Палестина. Предложението на монарха обаче било отхвърлено от външния министър Антъни Идън. С този дипломатически "провал", първата част на плана за депортация на нацистите е изпълнен с позволението на българската администрация. Втората част обаче е осуетена благодарение на застъпничеството на под-председателя на НС  Димитър Пешев, православната църква и много видни интелектуалци. Цар Борис III умело използва тези вътрешнополитически конфликти, за да отклони вниманието на немците и по този начин 50 000 български евреи са спасени от изпращане в "лагерите на смъртта".

В разгара на събитията, когато Втората световна война достига своята кулминация, България има огромна нужда от своята политическа стабилност, се случва немислимото – българският цар, обожаван от целия народ, умира. Това се случва на 28 август, през същата тази 1943г., скоро след като се връща тежко болен от среща с Хитлер. Версиите за смъртта на монарха са много. Някои историци подкрепят теорията, че Борис е отровен по нареждане на самия Фюрер, докато други твърдят, че за кончината му са отговорни британските тайни служби. Истината обаче остава неразкрита и до днес. Смъртта на монарха се отразява изключително негативно върху състоянието на държавата. За пръв и вероятно последен път в новата българска история, целият народ скърби за своя владетел, цяла една нация е опечалена от огромната загуба. Реални кадри от погребението показват множеството застанало на колене, дошло да се преклони пред кончината на царя. По сведения на Държавна сигурност, 369 000 българи преминават през храм паметник Александър Невски за да се поклонят на своя владетел. Борис III  е погребан по свое желание в Рилския манастир. В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: "На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония".

През 1946г. тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца "Врана". През 1947г., по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и заравнен. В днешни дни, в Рилския манастир е възстановен гроба на цар Борис. В него се намира единственото останало от загиналия монарх – неговото сърце. Сърце, което винаги е било за бъдещето на неговата прекрасна родина – майка България.

https://www.bulgarianhistory.org/na_30_qnuari_e_roden_car_boris_3_obedinitel_/

[Hatshepsut]

Как случаен автобус спасява живота на цар Борис III
или историята на Арабаконашкия атентат

Годините след Първата световна война се оказват изключително драматични и несигурни за българското общество. Двете национални катастрофи, разбиването на мечтата, че националното обединение е постижима цел, както и наличието на множество политически парти превръщат спокойния живот в България в химера. Постоянните политически брожения често прерастват в зверски атентати и именно затова не трябва да се изненадваме, че най-големият терористичен акт в Европа по това време става именно в София – в църквата "Света Неделя". Често голямата цел на повечето от опитите за покушение е личността на цар Борис III. Именно, за да ви разкажем за един от тези неуспешни атентати срещу монарха ще се пренесем през пролетта на 1925 година, когато ехото на септемврийското въстание от 1923 година все още не заглъхва и това допълнително нажежава политическата обстановка в страната.

Както може би мнозина от вас вече се досетиха, следващите редове ще бъдат посветени на атентата срещу цар Борис III, извършен на 14 април в Арабаконашкия проход. По това време българският монарх е в Ботевградския балкан, където заедно с част от своите придворни хора е на лов. След като преспиват на палатка, в ранното утро на 14-ти април те тръгват към София. Малко преди да навлязат в същинската част на прохода, царският автомобил изпреварва автобус, превозващ жители на град Орхание (днес Ботевград). Виждайки царя, те го поздравяват сърдечно, на което Борис III отвръща със същото, което е още едно доказателство за близостта на владетеля до народа. Едва ли обаче хората в автобуса предполагат, че само няколко минути по-късно те ще се окажат в центъра на драматични събития, от изхода на които ще зависи живота както на тях, така и на самия Борис III.

Изглед към прохода Арабаконак (Ботевградски)

Достигайки до мястото, където някога се намирало Арабаконашкото ханче, по царския автомобил е открит огън. Шофьорът и етномологът на царския музей по естествени науки Делчо Илчев загиват на място, но целта на атентата – цар Борис III не бива улучена. Избухват и няколко ръчни гранати и вследствие на всичко това колата изгубва контрол и се забива в телеграфен стълб, като се предполага, че в последния момент монархът успява да хване волана и да избегне падането в отсрещната пропаст. Точно в този момент край ханчето преминава автобусът от Орхание. Царят веднага се качва в него, поема управлението и се насочва обратно към града. По този начин той се измъква от засадата, а пристигайки в Орхание бързо сигнализира за случилото се. Бързо е сформиран отряд от войници, който трябва да открие атентаторите, което обаче се оказва доста сложна задача, която така и не бива изпълнена.

Междувременно новината за опита за покушение бързо достигна до София. Когато цар Борис III се връща жив и здрав в двореца, бива посрещнат от ентусиазирана тълпа, която се е събрала да го приветства. Лондонският вестник "Таймс" описва сцената така:

"Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на царя. Последва спонтанна народна демонстрация на лоялност, като повече от 30 000 души минаха през дворцовия парк, поздравявайки царя, който засмян прие този израз на топли чувства от страна на неговите поданици. По-късно се състоя и военен парад и частите маршируваха пред царя..."

Логично през следващия ден основната тема из страната била свързана с евентуалните извършители на атентата. За най-вероятно се смята твърдението, че те били анархисти от четата на Васил Икономов, които често обикаляли близките до София планини. Премиерът Александър Цанков пък заявява, че зад това деяние стоят обикновени бандити, а не политически обвързани хора. Вероятно истината ще остане завинаги обвита в мистерия, а по-лошото е, че съвременниците на тези събития не предвиждат, че този атентат е само прелюдия към далеч по-ужасяващия такъв, състоял се само два дена по-късно в църквата "Света Неделя". Негова цел отново е цар Борис III (както и голяма част от управленческия елит на България), така че няма да е грешно, ако заявим, че в рамките на три дена, българският цар се разминава със смъртта на два пъти.

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Десет дни от живота на Цар Борис ІІІ

[Hatshepsut]

Днес се навършват 75 години от смъртта на цар Борис III


Погребението на Н В Цар Борис III

[Hatshepsut]

Днес се навършват 125 години от рождението на цар Борис III

На 30 януари се навършват 125 години от рождението на цар Борис Трети.

Цар Борис Трети, известен като Царят Обединител и още - като трагичния цар, заради внезапната и неизяснена и до днес смърт през 1943 г., се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г., едва 24-годишен, току-що завърнал се от Южния фронт. Това са дни на колосални изпитания за българската държава, когато нейното съществуване е дори поставено под въпрос.



Ако неговата памет днес заслужава почит, то е защото 25-годишното му царуване е белязано от два акцента, които обективният прочит на историята не отрича: постоянните и последователни усилия на царя за национално помирение в името на оцеляването и укрепването на България, което само по себе си е предизвикателство и би било подвиг сред установената традиционна партизанщина на българския политически живот. Първият акт на младия цар през декември 1918 г. е именно амнистия за бунтовниците от Войнишкото въстание .

И вторият акцент - последователните му усилия и роля проблемите на България да се решават само с дипломатически средства и в никакъв случай с военни - така се стига до най-голямото дипломатическо постижение в новата българска история - възвръщането на Южна Добруджа по мирен път, което е прецедент на Балканите. Решаваща е ролята на цар Борис Трети да бъде опазена България встрани от пожара на Втората световна война и да запази онази степен на суверенитет, макар и в рамките на Тристранния пакт, за да може да решава жизнено-важните въпроси, сред които и спасяването на българските евреи вътре в страната.

Граждански сдружения и групи съобщиха, че ще поднесат венци в 13 ч. пред барелефа на царя на входа на Борисовата градина.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/01/30/3382512_dnes_se_navurshvat_125_godini_ot_rojdenieto_na_car/

[генерал Жеков]

Добър политик и дипломат-няма спор.Единственото,което може да се отбележи като негова грешка "на пръв поглед" е това,че на практика иска ако е възможно да извлече ползи от войната,но това да не е по никакъв начин подплатено от бойни действия.Това е глупаво и по този начин отслабваме своята позиция плен тогавашните ни съюзници.В този смисъл определението което дават комунягите за него-"монархо-фашист" е просто абсурдно,тъй като Борис III никога не е имал за цел да играе образ на фашистки лидер,не само че не е предприел такива самостоятелни стъпки,но също така не е доверил тази задача на нито един от т.нар фашисти от това време

[Hatshepsut]

Реч на Н. В. Цар Борис III

Речта на Н.В. Цар Борис III е по повод Освещаването и Връчването на Българските полкове на Бойните им знамена  на 6.Май.1937 г. Гергьовден - след почти 20 годишно прекъсване и ограничения наложени на Царство България  вследствие Ньойския договор от 1918 година след края на Първата Световна война

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - цар Борис III

[Hatshepsut]

Сватбата на Цар Борис III (архивни кадри)

[Hatshepsut]

ЦАРЬ БОРИСЪ ІІІ ОБЕДИНИТЕЛЬТЪ / Документален филм [1943]

[Лина]

Интересен факт, е че в София, където има всевъзможни мемориални има само паметна плоча на Н.В. Цар Борис III

Добре че в Попово и Силистра има негови бюст-паметници, които все пак са по-представителни.

Попово

Възпитаници на Професионалната гимназия по строителство ,,Пеньо Пенев" се включиха в инициатива за ремонтиране на паметника на Цар Борис III в Дунавския парк в Силистра през 2013г.

[Hatshepsut]

Фелдмаршалският жезъл на цар Борис III - артефакт с уникална история

351 скъпоценни камъка – брилянти, рубини, смарагди и перли. Половин килограм злато и още толкова сребро и платина. Всичко, събрано в едно невероятно ювелирно произведение. Замислено и изпълнено под секрет.

Това е най-скъпият и вероятно най-трагичният подарък в новата българска история. Специално предназначен за един-единствен човек, който никога не ще го получи. Вижте историята на фелдмаршалския жезъл на цар Борис III:


5 минути София - Фелдмаршалският жезъл на цар Борис III

Колекцията на Националния военноисторически музей в София е пребогата с ценности и реликви, но сред тях има една, която се налага да бъде пазена в трезорите на БНБ.

Жезълът на цар Борис III е артефакт с уникална история и най-ценният символ, съхранил се от времето на Третото българско царство.

През 1943 г. по повод наближаващия четвъртвековен юбилей от възкачването на цар Борис III на трона Висшият военен съвет решава да провъзгласи монарха, който е и главнокомандващ българската армия, за фелдмаршал.
Генералитетът смята да изненада Негово величество като с присъждането на званието му връчи и адекватен символ – фелдмаршалски жезъл.

Всичко се пази в най-строга тайна. Посветени са само отделни членове на Министерски съвет, чието съгласие е нужно, за да се осъществи проекта.

Военният министър генерал-лейтенант Никола Михов натоварва с изпълнението на деликатната мисия майор Георги Славомиров, който за да се запази тайната, е командирован уж по друга работа в Германия. Истинската му задача е да получи информация за най-прецизния изпълнител на подобни ювелирни произведения и да се свърже с него.

Така поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската фирма Gerb. Godet & Co, чийто директор се ангажира лично със задачата да достави от Амстердам нужните скъпоценни камъни. Българската страна трябва да осигури златото.

В Германия майор Славомиров се свързва с още един важен човек - д-р Ойфрид Нойбекер, който за да изработи проекта, е поканен инкогнито в България.

В средата на август макетът на жезъла вече е готов.

Той е изработен в два варианта – официален и всекидневен.

Всекидневният е изработен от абаносово дърво във формата на нагайка заради хобито царя – конната езда. По него също има апликации и орнаменти от злато и сребро, към нагайката е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма
Тялото на официалния жезъл е сребърен цилиндър, покрит с червено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред лъвчета и корони. В основата му има златно осмоъгълно разширение. Там е поставено и релефно изображение на орден ,,За храброст" ІІІ степен, 1 клас – орден, получен от царя за участието му в Първата световна война.

В горния край на жезъла има второ златно разширение и още една гривна, на която пише: ,,На негово Величество Борис ІІІ, цар на българите". Следва платинен коронован вензел, инкрустиран с брилянти.

На 28 август 1943 г. телеграфните агенции разнасят новината за внезапната кончина на българския владетел.

В ювелирната фирма настъпва объркване заради вложените вече усилия и ценни материали, но от България потвърждават поръчката на обща стойност 148 229 германски марки.

През октомври 1943 г. българският военен аташе в Берлин майор Тошо Дамянов получава кутия.

Ценният дар пристига в страната в края на 1943 г., но загубил смисъла на своето предназначение вместо бляскави церемонии той е обречен на забвение.

Добре защитеният трезор на банката спасява този уникален шедьовър не само от бомбардировките над София, но и от размирните години след войната.

През 1966 г., без да излиза от сейфа, жезълът на цар Борис става собственост на Националния военноисторически музей. 40 години по-късно кутията отново е отворена и светлината проблясва по златните орнаменти и скъпоценните
камъни.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/feldmarshalskiiat-zhezyl-na-car-boris-iii-artefakt-s-unikalna-istoriia-video-2072515